Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена: Част 2

Преди няколко дни редактирах статията “Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена“.
След това реших да проверя дали още има обяви за този тип антени, и при търсене с ключови думи
“антена диск” намерих тази бройка, или по-точно тази цяла несрязана плоча от твърд магнитен диск!

Срязаната плоча от първия пост още се ползва за антена в съседния квартал, и няма нужда от замяна.
И понеже това са доста колоритни неща, реших да си купя тази бройка за колекцията, като още един
експонат за хоби стаята. Чудя се на коя стена да го закача, или ще подхожда повече на някой рафт?
Определено няма да се ползва като антена, понеже аз от вече над десетилетие не гледам телевизия.

След още малко проучване на историята, за която писах в първата част, намерих един интересен пост
за антените правени от такива дискове. В съветските страни били известни като “Антенна Чебурашка”.
Ето тук може да разгледате интересна, но и страховита галерия с доста такива примери от Казахстан.

Ако и вие попаднете на такава антена, или пък още ви се мотае някоя – пазете си я, дори и да не сте
сантиментални. Това е наистина интересен обект за разговор, с интригуваща, макар и тъжна история.
Подобна история има 9 Track Tape, за която лента също трябва да намеря място, че сега е в един шкаф.

Внимание! Стопяваща се пластмаса и гума!

От много време се канех да пиша по този въпрос, подобно на постът “Внимание! Течащи Батерии!“.
И сега ще се говори за неща засягащи както колекционерите на стара техника като мен, така и
всички останали хора имащи работа с електроника, а щом четете това, значи и вие е сте сред тях.

Фигура 1: Пластмаса стопена в следствие на неправилно съхранение.
През годините доста пъти съм попадал на различни устройства с пластмасови корпуси, по които е
имало стопени участъци със специфична форма, все едно някой е влачил поялник по тях, или по
ръбовете е допирана цигара. Дълго време си мислих, че причините са точно тези, какво друго ще е?

Но с времето прочетох за много подобни случаи в чуждестранни форуми и сайтове, разучих и за
свойствата на полимерите, защото това си е доста интересна наука. Така вече мога да си обясня
явлението което е причина за стопените пластмаси, и ако мога да го разкажа, ще предупредя и вас.

Има много различни видове пластмаси, с много различни свойства и приложения. При много от тях
за да се увеличи гъвкавостта и издръжливостта им, се добавят субстанции наричани Plasticizers.
И в PVC пластмасата (Polyvinyl Chloride) се използват Plasticizer-и, те са отговорни за гъвкавостта и.
От PVC и подобни пластмаси се правят части за всякакъв вид уреди, от то кутии за четки за зъби,
химикалки, водопроводи, дрехи, та до корпуси за калкулатори, компютри, и каквото още се сетите!

От PVC наблъскано с Plasticizer-и и други сродни пластмаси се прави и изолацията на кабелите от
електрическата мрежа, било то тези в стените, или кабелите с щепсели на електрическите ви уреди.

И тук идва ролята на явлението наречено Plasticizer Migration. Това е химична реакция при която
от един материал в който има Plasticizer-и, те се преместват във втори материал, като нужните за
протичане на тази химична реакция предпоставки са единствено достатъчно време, натиск и топлина.
Реакцията протича бавно и почти незабележимо, докато щетите вече не станат необратимо очевидни!

Така като един ден човек реши да прибере даден уред с пластмасов корпус в някое чекмедже, понеже
няма да го ползва дълго време, какво прави? Намотава захранващия кабел направо върху самия уред!
И като след някоя година го извади от шкафът – О, чудо! По пластмасовия корпус има стопени и
обезцветени участъци, точно където е бил омотан кабелът! Но вече е късно, и макар устройството
все още да си работи, това е напълно достатъчна предпоставка мнозина хора по света директно да
изхвърлят иначе използваемото устройство. Сещате се дали това е полезно за природата и джоба ви!

Навярно и на вас са ви се случвали подобни неща, или поне сте виждали уреди носещи тези белези.
Единственият начин да предпазите уредите е, да ги опаковате добре когато ще се съхраняват дълго.
Множество монитори, клавиатури, калкулатори и други устройства от колекцията ми са белязани по
този начин, понеже предишните им потребите ли не са знаели за това, или просто не им е пукало!

Фигура 2: Дистанционно управление с течащи силиконови бутони.
Още една ниша продукти които страдат от протичащите химични процеси, са устройства които имат
силиконови бутони, като дистанционните управления, контролните панели на всевъзможна техника, и
какво ли още не. При тях с времето, от силиконът който са направени копчетата започва да сълзи
силиконово масло или олио, което е чудесен диелектрик – изолатор. А нали функцията на копчетата
е точно обратната – да правят електрически контакт! Ясен симптом за това явление, е примерно при
дистанционните управления – те почват да реагират много бавно или някои копчета вече изобщо не
работят. Като този симптом остава дори след замяната на батериите с чисто нови и пресни такива.

При телевизорът и в последствие декодерът на майка ми, три дистанционни страдаха и още страдат
от този проблем. Да бе човек с пари, майка ми като всеки останал щеше да купи ново дистанционно.
Аз от както съм проходил се занимавам с разучаване и поправка на такива работи, та тя се сети да
ми каже да ги погледна. Като преди години отворих първото дистанционно и видях всичката мазнина
по платката и вътрешната страна на бутоните му, направо се развиках! Все едно някой го бе топил в
каца с мазнина. Признавам си, точно в това обвиних и майка ми едно време, понеже тогава още не
бях запознат с коварностите криещи се в силиконовите бутони. Няколко пъти чистих дистанционните,
и след почистване с обезмаслител или по-силен препарат за домакински съдове работят като нови.
Но решението не е перманентно, и след години, в зависимост от условията, пак се получава сълзене.

Фигура 3: Разпадащо се гумирано покритие.
Друго също неприятно явление при електрониката на години, са устройствата с гумирано покритие.
Устройствата от този тип обикновено са неща които човек държи в ръцете си, и съответно се нуждае
от добър захват. Гумираното покритие е добро решение, но само докато още е ново! С годините, а
вероятно зависи и от топлината, този тип покрития започват да се разтичат и разпадат, оставяйки
неприятно лепкаво усещане по ръцете на потребителите боравещи с тях. Веществото отговарящо за
слепване на покритието е подобно на лепилото ползвано при електрическата лента – изолирбанд.

Така човек радостно си купува дадено устройство, а след няколко години, дори и без да е ползвано,
устройството почва да прилича на някакво лепкаво катранено недоразумение! Абсолютно недопустимо!
С изцяло гумирано или частично покритие се произвеждат MP3 плеъри, фотоапарати, видео камери,
компютърни мишки, клавиатури, колонки, игрови конзоли, лаптопи, части за автомобилни интериори…

И понеже това покритие почва да се стопява чак след като са минали няколко години, през които са
излезли по-нови поколения от продуктите, за мнозина хора и това е достатъчна предпоставка да си
изхвърлят иначе работещите устройства, и да си купят нови. Естествено има и мнозина хора с мозък,
които се сещат, че уредите им може да се почистят от лепкавата каша, но пак се свежда до умения.

Преди много години имах един MP3 плеър, който си замина поради тази “болест”, и най-вече понеже
тогава още нямах уменията да го почистя. В последвалите години успешно излекувах 2 или 3 мишки,
които имаха такова покритие, което съвсем очаквано се стопи. Две от мишките още са в употреба.

За как се почистват устройствата от разпадащо се лепкаво покритие има писано и снимани видео
материали колкото човек иска, пък и не е толкова трудно човек сам са се досети как се прави.
Критичният елемент тук е какъв препарат да се ползва за тоталното сваляне на лепкавото покритие!
Домакински обезмаслител, ацетон, чист спирт? Различните препарати имат различен ефект, който
обаче може да е вреден и пагубен за пластмасата! Ако на по-тънки и малки пластмасови детайли се
нанесе чист спирт, то те несъмнено ще се стопят или най-малкото деформират. Дори по-масивните
детайли не са защитени, и в зависимост от каква пластмаса са направени, и те може да се стопят,
или обезцветят. Да не говорим, че с ацетон например може да се изтрият маркировките от уредите.
За това и механичното премахване е валидна опция – търкане с домакинска гъба и по-слаб препарат.
Ако един ден ми се наложи отново да чистя такова покритие, ще направя фото или видео наръчник.

И най-сигурният начин да се реши този проблем си остава просто да не се купува гумирана техника!
А ако нямате друг избор, и всичко което ви се предлага е все гумирано, сами може да си направите
заключенията какви са практиките и целите на производителите, и за какво ви вземат – за добитък!

И така стигаме до последната точка, най-коварната от всички – лепената електроника!
Става дума за уреди с части които не са захванати с болтове, а са залепени едни за други.
Това най-често са мобилни устройства, като “умни” телефони, таблети, MP3 плеъри, навигации и
друга техника, която в днешен ден се е превърнала в тип консуматив, бързо излизащ от мода и
актуалност, който хората заменят още преди да се е повредил, освен и ако това не му е фабрично
вградена “екстра”. Конструкцията без болтове, с корпусът захванат от лепило се има и положителни
черти, като по-добра влагоустойчивост, по-добра защита от прах, по-голяма устойчивост на вибрации.
За някои устройства тази практика е полезна, за други крайно негативна и направо насилствена.
И като пак мине някоя година, и панелите започнат да се разлепят и падат? Към сметището! Срамота!

Всички изброени проблеми водят до невъзможно или неизгодно продаването на устройствата за втора
употреба, практика силно прилагана по нашите земи. На Запад където проектират техниката, пък и на
Изток където я произвеждат, моделът за продажба на употребявана техника не е толкова популярен
като тук. Китайските боклуци може да се досетите просто не оцеляват за да бъдат препродадени, а в
белите страни се прилагат много други практики, с които се стимулират продажбите на нова техника.

Както в салоните за нови автомобили правят отстъпка от цената ако купувачът си остави старата
кола, така и в магазините за техника на запад правят такива отстъпки за оставена стара техника.
И докато оставените автомобили заминават на търг, то електрониката директно се товари на кораби,
и заминава за страните от 3-тия свят, където бива претопена по най-неекологичния възможен начин!

Така практиката да се използват нискокачествени или доказано проблемни материали, било то с
оглед ниската им цена, или като силна черта на планираното морално остаряване, е причина стотици
милиони устройства да бъдат изхвърляни всяка година, генерирайки милиони тонове смет, но в
същото време се генерират и милиарди долари оборот за компаниите производители на техника.
Поради това може да сте сигурни, че тези проблеми няма да бъдат отстранени в бъдеще, а ще се
експлоатират колкото се може повече! Ако сега сме го имали лесно, представете си какво предстои!

За това ако вие самите не се пазите от тези явления, няма кой друг да ви защити! Образовайте
се сами, защото в училище тези неща не ги преподават, пък и медиите разбираемо странят от тях.

Ако има да добавите нещо, или сте видели някое несъответствие, този пост очаква коментарите ви!

РОБКО 01: Поставки За Пулчета

Преди разгледахме в доколкото е възможно по-подробен детайл историята и биологията на РОБКО 01:

РОБКО 01: Част 1 – Въведение
РОБКО 01: Част 2 – История
РОБКО 01: Част 2.5 – Resistance Is Futile!
РОБКО 01: Оптичен Сензорен Хващач
РОБКО 01: Електромагнитен Хващач
РОБКО 01: Оригинална Карта Контролер
РОБКО 01: USB Карта Контролер
РОБКО 01: DIY Захранване
Anarchy In The Н.Р.Б.

Сега вече все по-трудно и по-трудно намирам нова информация и истории за тези ретро роботи, но
преди време успях да намеря още няколко парчета от този пъзел – физически части от комплектът.

Както виждате от заглавието и снимките, става дума за поставките за пулчетата, които се редят на
въртящата се маса. Те са осем на брой, и се монтират в осем чифта отвори по плотът на масата.

Освен една бройка, поставките които успях да набавя не са с много представителен визуален вид.
С годините доста са се опекли от слънцето. Не мисля, че са направени от пластмаса податлива на
лечение чрез Retr0bright, пък и да са, нямам нужните съставки да забъркам формулата за избелване.

Това което ще възвърне оригиналния им бял цвят, и ще е най-лесно за приложение и най-евтино по
цена, е един флакон бяла боя. Но се чудя кое ще е по-подходящото, да е от гланцов или матов тип?

И по-неприятния проблем е, че имам поставки само колкото за една въртяща се маса, а от постът ми
за хоби стаята, сигурно си спомняте, че аз вече имам три комплекта Робко, тоест имам и три маси.
Надежда да намеря още от оригиналните поставки вече не тая, нали са минали толкова много години.

Сега ако познавах човек с 3D принтер и уменията да пресъздаде тези поставки в дигитален модел,
вече да съм се сдобил с нужната ми бройка, тъй като те са съвсем прости по конструкция, малки на
размери, и хич няма да изискват много материал за принтирането им. Пък и още по-полезното е, че
като веднъж вече се направи 3D модел, след това всички хора, които се нуждаят от поставки ще
могат да ги принтират сами, без да се налага да ги чертаят от нулата. Пък и ако нямат оригинална
поставка от която да вземат размерите, ще е мисията невъзможна. А освен поставките, други хора
може да нямат и самите пулчета, та няма да е лоша идея да се направят 3D модели и на самите тях!
Аз имам и от трите вида пулчета – ниски, средни и високи, та ако стане работата ще измеря и тях.

Преди време си бях говорил с един друг ентусиаст на тема ретро компютри, който спомена нещо за
3D принтерите, но вече не помня нито кога, нито къде, кой и за какво беше. Пустата ми слаба памет!

Така, че ако вие читателите познавате някой ентусиаст с 3D принтер, или вие самите имате достъп
до такова устройство, то ще съм благодарен да ми пишете, или изпратите линк до съответните хора!

Знам, че има фирми занимаващи се професионално с това, но предполагам те вземат много по-скъпо,
докато ентусиастите навярно ще са по-скромни. Също, тези неща са крайно тясна специалност, която
освен на чудаци като мен и на още няколко човека, просто не върши друга работа. За това да се
правят в голям тираж, като ги няма нито публиката, нито средствата, е много далеч от разумното.

Като има развитие по темата непременно ще пиша, но кога ще е това вече не зависи само от мен.

Монитори: Правец 8, Правец 16, ИЗОТ

Заедно с редицата различни модели компютри, едно време в България са се произвеждали и доста
модели монитори. Повечето от тях са били монохромни, но е имало и поне няколко цветни модела.

Аз имах късметът, и с годините си купих 7 модела компютри от Правец серията, но в същото време
се сдобих само с два български монитора, като и двата са от един модел, но с различни проблеми.
Купих си и един цветен тайвански, който спасява положението при 16-битовата серия компютри…

Когато стартирах тази колекция, с мен в жилището още се помещаваха и двама селяни – баба ми и
майка ми, които само ми надуваха главата, че нещата които събирам са нищо повече от боклуци…
Та освен стаята ми и един шкаф, още нямах друго мястото да помещавам разрастващата се колекция.

Поради това, набавянето на монитори не ми беше приоритет, а даже нещо пречещо което отбягвах.
Така пропуснах много добри попадения, даже веднъж бях видял обява за чисто нов монитор още в
кашонът със стиропорът си за 15 лева, но като просто не разполагах с мястото… Та още ме е яд…

Докато останах да живея сам, и най-вече докато стегнах и мебелирах хоби стаята, минаха толкова
години, че в обявите за компютри Правец цените скочиха над десеторно! Спекула и прекупвачество
са основните движещи сили, и ако човек иска да си купи родни машини на разумни цени, трябва да
обиколи битаците и пунктовете за вторични, където още се били срещали на старите и разумни цени.

За щастие при мониторите цените не са по-различни от като преди седем години, но тях човек не
ги знае в какво състояние са докато не ги купи. Пък и както се случва обявите все да са пуснати
от други градове, и доставката да е равна или по-висока от цената на мониторите, не е изненада,
че до сега не съм купил всичките неща които търся. То с ограниченият ми бюджет дали е възможно…

На снимките са показани следните модели монитори:

Фигура 1: Телевизор София 31
Първоначално с ИМКО-2 се е ползвал този модел телевизор. Образът обаче е бил доста мъглив.
Този телевизор се е предлагал с корпус в редица различни цветове – бежов, червен, зелен…

Фигура 2: Монитор ВКП 170
На базата на телевизор София 31 се разработва монитор ВКП 170, ползван с ИМКО-2 и Правец 82.
Ползва се съшия корпус като на телевизорът. И този модел е бил правен в различни цветове.

Фигура 3: Монитор ВМЧ 001
Вече специфично направен монитор за Правец 82, с много по-добра острота и яркост на образът.

Фигура 4: Монитор ВММ 3102; ВММ 3105; ВММ 3107
Различни модели монитори с по-модерен дизайн. Някои са за Правец 8, някои за Правец 16.
Моделите за Правец 8 са с BNC конектор, а за Правец 16 са с вграден кабел с 9-пинов жак.
Тези модели монитори са идвали с корпус в бял, бежов, кремав, светло сив и тъмно сив цвят.

Фигура 5: Незнаен модел?
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 6: Незнаен модел?
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 7: Незнаен модел?
Според логото му ще да е цветен монитор. Възможно е да е бил и ребрандиран вносен модел.
На външен вид дизайнът му наподобява почти едно към едно този на мониторът за IBM PCjr.

Фигура 8: Монитор ИЗОТ
На снимки съм го виждал в употреба терминални и настолни компютри, като ИЗОТ 1036C.

Фигура 9: Монитор ИЗОТ
На снимки съм го виждал в употреба терминални и настолни компютри, като ИЗОТ 1036C.

Фигура 10: Монитор ВКП 292-1
Съвсем ранен модел монитор, който е бил ползван с индустриални машини и тестови системи.

Фигура 11: Монитор ВКП 171
По-рядко срещан модел, вероятно базиран на Sanyo мониторите за ранните модели Apple компютри.

Фигура 12: Монитор ВКП 291-3
Това е бил монитор ползван специфично с счетоводните изчислителни машини ИЗОТ 1029С.

Сигурно е имало и още други модели монитори. Ако вие знаете за такива и имате снимки, то моля
ви допълнете списъкът чрез коментарите. Ако не друго, то поне този материал да е по-подробен.

Сега приоритет ще ми е да намеря по един брой монитор в работещо състояние, и по възможност със
запазен външен вид, за всеки от Правец компютрите ми. За ИМКО-2 най-добре ще си пасне мониторът
от Фигура 2. За Правец 82 този от Фигура 3. За Правец 8М, който модел е съвместим от Фигура 4.
За Правец 8Ц си пасва този от Фигура 5. За Правец 16 е подходящ модел от Фигура 4 или Фигура 5.
И за Правец 16 ЕС ще си подхожда монитор като от Фигура 6, или още по-добре цветен от Фигура 7.
Правец 8Д е правен да работи директно с телевизори, та може би този от Фигура 1 ще му подхожда.

Когато набавя монитори, колекцията ми компютри ще е по-завършена и автентична, и по-функционална
и удобна за употреба. Но кога и дали ще се случи това, нямам идея. Дано не отнеме още сто години!

Ще оглеждам сайтовете за обяви, макар да не съм им фен, но като съм пешеходец и нямам транспорт
с който да обикалям по битаци и пунктове за скрап, това е положението. Пък ако вие читателите
имате излишен някой от показаните модели, или сте виждали някъде да продават подобни монитори,
моля пишете ми. Помощта от публиката от много време е движеща сила в развитието на този блог!

Телефонен Контролер ARTel TC 1000

Попадна ми още едно немско телекомуникационно устройство от предполагам 90-те години на
20-ти век. И то като Telekom TipSend 2 устройството е дошло в България през немски магазин
вносител на електронни компоненти, техника и инструменти. Цената май е била съвсем ниска, а
кога точно е било забравих да питам, но вероятно е било години след като тези устройства са
излезли от употреба. Непродадените количества навярно са били пуснати на дъмпингови цени за
да се ползват за части от любителите на хоби електроника. За какво друго ще да са потребни?

Самото устройство е било предназначено за контролиране на телефонна линия – ограничаване на
достъп до определени номера, като например импулсните телефони навъртащи солени сметки за
нула време. Можело е да се направи и обратното, да се въведе списък с позволени за набиране
изходящи номера, а всички останали да са блокирани. Това е било полезно на малките бизнеси,
които си нямат собствени телефонни централи, но съм почти сигурен, че е било предлагано и на
домашните потребители, най-вече на загрижените родители. Има и функция за заключване с PIN,
макар ако някой иска да преодолее устройството, то просто трябва да го изключи физически!

От задната страна на малката кутийка има капаче под което стоят гнезда за четири батерии.
Дали устройството е работело на батерии, или те са били само за да пазят вградената памет?

За конектор устройството идва с кабел от RJ до TAE-N жак, по какъвто стандарт са в Германия.
Днес масово по света наземните телефонни линии ползват директно Registered Jack стандартът,
но едно време подобно на щепселите и контактите от електрическата мрежа, и конекторите на
телефоните варираха в различните държави. А все още се произвеждат и продават и преходници.

Днес тази чудато изглеждаща джаджа навярно може да се ползва само като реквизит за някой
хакерски филм с действие развиващо се в 90-те! Hack The Gibson! Hack The Planet! Ха-ха-ха!

Anarchy In The Н.Р.Б.

И в предишните материали за Робко 1 бях говорил на кратко за графитите надраскани по лентата на
Робко 1, но днес един гост ме нави, че тези колоритни неща заслужават цяла самостоятелна статия.

Тези драсканици едновременно са акт на ниска култура и простащината, но в същото време и много
интересно и колоритно деяние, което прави конкретната конвейерна лента чисто и просто безценна!

А понеже тези творби са дело на подрастващи индивиди, които по-добро не знаят, може би не трябва
да сме толкова критични спрямо тях? Аз не им се сърдя, но ако за платно не бяха ползвали лентата,
а някоя стена на блок или друга частна собственост, тогава вече “живописците” си заслужават бой!

Сега като същински археолог стъпващ в царска гробница запечатана преди 3000 години, и аз чета с
интерес йероглифите по сетните, така де по конвейерната лента, и докато археолозите няма кого да
питат от първо лице дали откритията им са достоверни, то на теория аз би трябвало да мога да се
свържа с ученици и преподаватели, които някога са оперирали с тези роботи в учебните заведения.

Но вече няколко години минават от както писах за първи път по темата Робко. В няколко технически
форума бяха дадени линкове и се стартира теми, но всичко на всичко двама-трима човека казаха, че
са виждали Робко в училище, и само един човек се смили да разкаже забавна история в три изречения.

За това ако вие драги читатели сте се сблъсквали с това родно чудо – серията роботи Робко, както
и компютрите Правец с които са се контролирали, не се свенете, а разкажете по някоя дума за това!

На лентата от първият комплект Робко който си купих, бяха надраскани само две кратки писания.
Първото беше една трибуквена дума, която се среща навсякъде, където е стъпвал български крак!
Второто макар имащо същото значение, бе името на една силно рекламирана синя партия от миналото.

По това мога да датирам кога са били изрисувани лентите – началото до средата на 90-те години.
По времето на Народна Република България едва ли учителите биха допуснали да се вършат такива
работи по учебното оборудване. Пък едва ли и учениците са знаели за всичките музикални групи
изброени по лента, повечето от които са с доста комично сбъркани имена. Съмнявам се да е нарочно.

Лентата от вторият комплект Робко, която виждате на снимките, съм оставил във видът в който я
купих, и нямам ни най-малкото намерение да я почиствам или трия надписите, както стана с първата.

Ако в България изкуството беше на по-голяма почит, то тази спонтанна народна творба би засенчила
мърлявщините на Andy Warhol, и би се наредила най-малко на равно с изкуството на Marcel Duchamp!

Може би от музей за стара техника, трябва да прекръстя хоби стаята ми на арт галерия! Ха-ха-ха!

IBM Voice Type

Докато не ги видях на живо, не бях чувал за тези IBM Voice Type устройства. Това е било серия
продукти предназначени за автоматичното конвертиране на реч до текст, посредством компютър.

Превръщане на текст до реч чрез компютър е технология позната още от 60-те години на 20-ти век.
Обратното обаче се оказва по-трудоемка задача, а може би и нуждата от тази технология още не я
е имало в миналото. През 80-те и 90-те това обаче се променя, и вече задължителните в бизнес
средите компютри започват да биват оборудвани с все повече и повече функции, които до преди са
се извършвали ръчно от хората. Така се появява и IBM Voice Type серията, която от оскъдната в
интернет информация научавам, че първоначално е била базирана на самостоятелни устройства като
показаните на снимките, а в по-късен етап, когато компютрите се развиват още повече, това вече
е можело да се прави и само чрез софтуер, без да трябват специални адаптери като показаните.

Показаните устройства са две отделни – едно за мобилни компютри с карта на PCMCIA слот, и второ
за 16-битов ISA слот, за настолните компютри от епохата в която е правено, средата на 90-те.

Дали двете устройства са имали същите функции не ми е ясно. И на двете има по четири жака, като
на PCMCIA вариантът са изведени на някакъв пластмасов удължител. ISA картата има толкова много
чипове, че просто не го виждам как ще се съберат всичките на площта на малката PCMCIA карта…

Не зная дали тези неща не са идвали с още оборудване, понеже нямам оригиналните опаковки, а в
интернет не намирам почти нищо за тази гама на IBM. За щастие обаче имам книжките с инструкции и
дискетите и за двете устройства. Но докато не намеря повече информация, просто няма смисъл да се
мъча да ги тествам. Ще ги пазя заедно с другите чудесии, които съм ви показвал или ще ви покажа!

American Megatrends SCSI Dual Channel RAID Controller

American Megatrends SCSI Dual Channel RAID Controller, по-бизнес звучащо име от това едва ли има!

Пред вас стои един SCSI контролер, който не е бил предназначен за простосмъртните хора, а е бил
достъпен само за сериозните бизнес клиенти. По цена навярно е струвал колкото няколко компютъра.

Високата цена се е дължала на 32-битовият RISC базиран Intel i960 процесор, на вградената и на
допълнителната памет, специфичната батерия пазеща важните RAID настройки и кеширани файлове…

Един голям недостатък ако човек иска да ползва този контролер в днешно време е точно батерията,
и още по-лошото втората вградена батерия. Това е добре известният трън в очите на всеки един
ентусиаст на тема ретро компютри – Dallas RTC. Но аз нямам свободни SCSI дискове, та едва ли ще
ползвам този радикален контролер, съответно няма и нужда да се боря с тези проклети RTC батерии.

Обаче ще си го пазя този истински динозавър, колос построен без ограничения за размерите и на
бюджетът. Пък и от къде другаде щях да намеря този модел процесор Intel i960? Дори само това
свойство го прави желан, понеже нали: “RISC architecture is gonna change everything!” Ха-ха-ха!

Creative Video Blaster RT300 CT6061

Creative Video Blaster RT300 CT6061 е кепчър карта от средата на 90-те години на миналия век.

За марката Creative сме говорили многократно в миналото. До сега бях показвал звукови и видео
карти, днес ще ви покажа една карта която комбинира двете функции, но с друго предназначение.

Дигиталната видео обработка води началото си още в средата на миналия век. С бързи темпове
става популярен и много ценен в киното и телевизията инструмент. Не минава много време, и
технологията се пренася и при домашните компютри. За тази роля е и показаната кепчър карта.
Предназначена е за IBM PC базирани компютри, като на снимки на кутията, която лично нямам,
видях, че картата е правена за машини с минимални изисквания 386DX 33MHz процесор, 4MB RAM, и
операционни системи MS-DOS 3.1/Windows 3.1, като на снимките които гледах, на кутията имаше
залепен стикер, че този модел е съвместим и с тъкмо излезлият Windows 95! Супер радикално!

Това което не е толкова впечатляващо е резолюцията с която тази карта обработва подаденият и
видео поток – 320 на 240 и 160 на 120 пиксела! За времето си това може и да са били добри
параметри, но днес може да се досетите колко трагикомично ще изглежда видео с такива размери.

В комплект с картата е вървял и пакет със софтуер Adobe Premiere. А може би е имало и кабели?

За да тествам това устройство ще е нужна домашна видео камера или по-висок клас VCR, но нямам
такива работи, нито пък имам намерението да набавям, та за сега тестването не на дневен ред.

AccelGraphics AG300

Дълго време вярвах, че това е кепчър карта, пък то се оказа, че е било професионална 3D карта!

AccelGraphics AG300 е ранен модел 3D ускорител работещ по метод като Voodoo2 картите на 3DFX.
За да се ползва тази професионална карта, видео сигналът първо трябва да се прати до 2D карта,
която да е свързана с монитор. 3D и 2D картите се свързват една с друга чрез един къс VGA кабел.

Когато стъкмявах радикалното 3DFX SLI PC не успях да намеря къс VGA кабел. Оригинално Voodoo2
картите са вървели с 10-20 сантиметров кабел, но такъв просто вече не се среща по магазините.
Най-късия размер който намерих бе метър и половина! Та е не просто неудобно, но сигурно има и
загуба на качеството на сигналът, понеже както знаете VGA е аналогов стандарт, а не дигитален.

С показаната карта, за разлика от Voodoo2-ките ми, дойде и оригинална инструкция за употреба,
дискети с драйвери, и така необходимия VGA кабел! Даже пликчето с дискетите не е разпечатано,
тоест картата може и никога да не е употребявана. И тъй като самата видео карта е професионален
модел, макар и със завидни за времето си параметри, никъде не се споменават игри за които има
някакво предимство да се ползва точно този модел карта. Тоест обратното на 3DFX моделите карти.

За сега не съм тръгнал да тествам картата, но един ден ако се случи ще пиша пак. Всъщност още
не съм проверил дали има драйвери за Windows 98 и XP, че тези на дискетите са за Windows NT…
Но най-вече се радвам, че благодарение на тази карта се сдобих с дълго търсения къс VGA кабел!

Дигитална Фото Камера Casio QV-10A

Щрак! Готово, сега елате след една седмица за да си получите снимката. Така ни казваха във фото
студиото където ме водеше майка ми да ме снимат веднъж годишно. Действието се развива в началото
до средата на последното десетилетие от миналия век. Мястото е едно малко тенекиено павилионче
разположено на пешеходната алея успоредна на булевард Александър Стамболийски, в частта на район
Илинден, град София. Друго място където ме снимаха като малък бе около езерото в Южният парк,
като и на двете места имаше дребни атракции до които да се снимат децата – акумулаторни лодки и
автомобилчета, и големи пластмасови или картонени фигури – Доналд Дък, Костенурките Нинджа…

По същото време в други икономическо-географски ширини не малко хора вече имат дигитални фото
апарати, точно като показания на снимките модел. Това е Casio QV-10A, вариация на първия серийно
произвеждан дигитален фото апарат оборудван с LCD екран. Моделите до преди него са разчитали
само на оптичен визьор, точно както са били оборудвани и апаратите снимащи на фотографски филм.

Но нека се върнем малко по-рано. Дигиталната фотография води началото си още през 60-те години
на 20-ти век. CCD и CMOS технологиите се усъвършенстват през 70-те и 80-те, и скоро на пазарът
започват да се появяват масови модели, както дигитални видео камери, така и цифрови фотоапарати.

Два интересни видео канала в YouTube, където скоро се разглеждаха някои от най-ранните масови
модели цифрови апарати, и които препоръчвам да видите, са Lazy Game Reviews и The 8-Bit Guy:
https://www.youtube.com/user/phreakindee/videos & https://www.youtube.com/user/adric22/videos

Подемът в домашната дигитална ниша започва през 90-те, като през 1995-та вече е утвърден видът
по който ще изглеждат ниските и средни класове цифрови фотоапарати от тогава, та до ден днешен.
Както споменах, това става благодарение и на моделът Casio QV-10, който за първи път дава на
потребителите възможността да виждат в реално време какво снимат чрез вграден LCD екран, който
даже е по новата за времето TFT технология. А да разгледаш снимката още щом си я направил, това
до преди е било магия от арсеналът само на апаратите за моментални снимки на фирмата Polaroid.

Друга функция изпреварила времето си е въртящата се на 180 градуса част от камерата, където е
разположен обективът, с което може да се снимат портрети. Така снимащият вижда на LCD екранът
какво заснема в реално време. Днес функция селфи (СЕЛска ФИзиономия) е много популярна, и много
устройства са я предвидили, но този апарат го има като стандартно оборудване още 1995-та година!

Още една доста интересна екстра е, че като човек завърти обективът, апаратът автоматично завърта
изображението на екранът, за да не е с главата на долу! А пък в инструкцията за употреба, PDF
версия от която още стои на официалния сайт на Casio, е обяснено защо като човек снима портрет,
изображението е завъртяно по хоризонталата. За съжаление и тогава, че и до ден днешен по света има
много хора, които не знаят защо образът в огледалото е наопаки. От Casio правят опит да обяснят.

Друго хубаво нещо е, че този апарат работи с 4 стандартни батерии размер AA, а не със свой тип
презареждаща се батерия, която за над 20-те години до сега щеше да умряла най-малко пет пъти…
Има и опцията за директно захранване през електрическата мрежа чрез адаптер, виждате на първата
снимка в комплектът има такъв. Интересен е и кабелът за серийна връзка с компютър, той е някакъв
специфичен тип. Подобен тип кабел е имало и за връзка на апаратът с телевизор. Но тук го няма.

Виждате към апаратът има комплект за свързване към компютър с Microsoft Windows, като предполагам
е имало и комплект за свързване към Apple компютрите от онази епоха, инструкцията ги споменава.
Интересно е, че дискетите с драйвери са за някоя от Windows 3 версиите! Когато апаратът е правен
още не е имало Windows 95! Все пак някой потребителите през годините е записал драйвери и за 95.

Ще видя дали има налични за Windows 98 или XP, и един ден ще тествам дали камерата още може да
снима. Ако може, ще добавя направените снимки тук, или ще напиша последващ пост специално за тях!

В епохата от която е апаратът, хората още са очаквали снимките им да се проявят на физически
носители – матова или гланцова хартия. Този апарат обаче не е оптималното решение за изваждане
на снимки, даже напротив. С ниската си резолюция и начин на записване на изображенията, все още
технологията е била твърде груба за да се мери с дори най-обикновените лентови апарати от 90-те.

Все пак е имало опция за директно отпечатване на снимките чрез видео принтер. Това устройство е
фото принтер, който има нужните протоколи за да комуникира с дигиталните камери. В инструкцията
за употреба има няколко реда. Снимките може да се отпечатват и на обикновен принтер, но там ще
излизат още по-примитивно изглеждащи. Надявам се един ден ще мога да ви покажа реални примери.

А вие кога за първи път се срещнахте/сблъскахте с дигиталната фотография? Разкажете в коментарите!

MP3 Плеър Creative MuVo 64MB

Музиката съпътства човечеството от рождението му, дори още от преди зората на цивилизацията.
Днес музиката е едно много важно нещо, по-ценно е дори от риданията на жените на разгромените
врагове… Така де, музиката има силата да разтоварва човек, и стимулира мозъкът точно там, където
и храната, пиенето, спортът и другите подобни дейности и субстанции. И докато изброените биват
съпътствани от странични ефекти, понякога дори и фатални, то от слушане на музика не се умира!

До преди около век и половина хората са можели да чуят музика само на живо, като за мнозина това
не е било достъпно удоволствие, освен ако те самите не са си пели и свирили. След това заедно с
индустриалната революция се появяват редица методи за запис и възпроизвеждане на звук, с което
се слага началото на една бурна и почитана от масите индустрия. Следващата голяма стъпка бива
радиото, последвано от портативните музикални апарати – “транзистори”, “уокмени”, CD плеъри и пр.

В края на миналия век се появяват MP3 плеърите. В тях не се ползват медии като касети и дискове,
което ги прави още по-компактни, удобни и икономични, и още веднъж подклажда бум в индустрията.

Разглежданият MP3 плеър е Creative MuVo 64MB, бюджетен модел излязъл съвсем в началото на века.
От тази първа серия е имало модели с 32MB, 64MB и 128MB вградена флаш памет. В по-късните серии
вече има LCD екран, FM радио, микрофон и други екстри. Виждате, при този модел конструкцията е
доста интересна – модулна. Основното тяло на което са копчетата за контролиране и USB портът
за връзка с компютър се включва точно през USB портът в модул, където се държи AAA батерията.
Всичко това може да се сложи в полу-калъфче с щипка, за закачане на колан, джоб, яка и пр.

Този плеър ми го даде друг ентусиаст за да ви го покажа тук, но едно време и аз имах MP3 плеър.
Беше някаква неизвестна марка, и беше част от пакет с предплатена SIM карта за мобилен телефон.
Годината ще е била 2005-та, точно тогава няколко различни оператора правеха подобни промоции.
Моят модел също беше с една AAA батерия, но имаше LCD екран и беше с цели 128MB вградена памет.
Ползвах си го няколко години, даже по едно време беше станал на устройство за бекъп – пазех си
на него някакви текстови файлове и други по-дребни документи. Един ден обаче нещо се бъгна, и
всичката информация на устройството се загуби, в следствие на което го пенсионирах и прибрах в
един шкаф. Така доста години седеше по шкафовете, докато един ден докато разчиствах установих,
че гумираното му покритие е станало на някаква лепкава каша, и MP3 плеърът замина в кофите.

Днес MP3 плеърите както много други самостоятелни устройства, са с функции иззети от мобилните
телефони. И “умните”, и дори най-обикновените модели имат MP3 способности. И двата ми последни
телефона бях купил точно заради тези им способности – Sony Ericsson Walkman и Nokia XpressMusic.
Но нишата още се радва на интерес, и до ден днешен се произвеждат самостоятелни MP3 и MP4 плеъри.

Показаната MP3-ка почистих старателно, но не се сетих да видя каква музика има на паметта и, ако
изобщо има нещо. AAA батерията с която беше е финиширала, а нямам друга. Пък да слагам непознати
USB устройства в компютърът си не ми е практика… Ако се сетя ще проверя на някоя стара машина.
Иначе както с всички показани, и това устройство ще си пазя като артефакт от отминалите времена.

Ръчен Часовник Casio F-91W

Електронен ръчен часовник! Супер радикално! Това твърдение може да не е много актуално днес, но
точно така са се прехласвали хората и най-вече младежите през 70-те и 80-те години на миналия
век, когато излизат този тип ръчни часовници. Всъщност първо излизат LED дигиталните часовници,
които първоначално са били изключително скъпи, и повече от всичко са били моден статус символ.

С бързи темпове се появяват и LCD дигиталните часовници, които имат много по-лесна и евтина за
производство конструкция. Цените падат, и за нула време пазарът бива залят от този популярен но
и много практичен тип часовници, които се радват на голяма публика и широка употреба и до днес.

Препоръчвам ви един интересен канал в YouTube, където често се дискутират по-значимите модели
класически дигитални ръчни часовници – Techmoan: https://www.youtube.com/user/Techmoan/videos

Casio F-91W е иконичен модел от 1991-ва година, който се радва на изключителна популярност по
цял свят, и съответно се произвежда и до ден днешен. С ниската си цена и доказана издръжливост,
дълъг живот на батерията често надминаващ десетилетие, изчистен стилен дизайн и леко тегло, не е
изненада, че безброй хора се доверяват и избират точно моделът Casio F-91W. Така направих и аз.
А някои люде дори са му намерили двойна употреба, но за това може да научите повече в Wikipedia.

Не липсват и китайски ментета циркулиращи пазарите на съмнително ниски цени. От Casio обаче са
се подсигурили, и са вградили метод за разпознаване дали дадена бройка е автентична или не.
Като се задържи бутонът за звънене за три секунди, на екранът на оригиналите се изписва CASIO!

Като преди две години ми потрябва нов ръчен часовник избрах този модел точно заради изброените
по-горе качества, които и са го направили толкова популярен, именно от където и научих за него.
Даже първата снимка е от преди две години. Канех се още тогава да пиша тук, но така и не не ми
дойде идея за какво да пиша. Сега просто реших да го покажа, може информацията да ви е полезна.

Единственият недостатък, който има е дело на моята физика, а не на часовникът. Това е, че лапата
ми е много широка, и мога да закопчея каишката единствено на предпоследната и последната дупки.
Но и така часовникът си е удобен! На втората снимка виждате горила полу-албинос, това съм аз.

Сега се сещам, че едно време имаше, пък се оказва още има, ръчни часовници с вграден калкулатор.
Като бях ученик в началните класове това беше голяма мода, и макар на мен да не ми бяха купили,
ако помня добре на два пъти си бях намирал подобни часовници, все без каишките и май неработещи.
Дали пък по-късно и аз нямах един работещ? Но нали са минали 20 години, вече нищо не си спомням.
Новите такива модели на Casio ми идват скъпи и няма изгледи да си купя, но ако намеря един втора
ръка или пък от друга марка, или дори някое менте, може би ще си взема. Ако се случи ще пиша пак.

Това което ми е приоритет за намиране сега обаче, е поне един екземпляр от българските дигитални
часовници правени едно време. Производството им започва в средата на 70-те години в град Правец,
и различните модели са носели имената Правец и Булетроник (Buletronic). Доколкото научавам от
оскъдните писания из интернет, тези часовници само са се сглобявали в България. Електрониката им
е била от Япония, а останалите компоненти са идвали от СССР, но пак са нещо интересно да се види.

Всякакви коментари, съвети, истории и прочие винаги са добре дошли! Секцията за мнения ви очаква!

Дигитална Фото Рамка

Мине не мине време, и на хоризонта се появи някоя нова мода, тенденция, продукт или друго нещо,
по което се захласват народите, и за кратко или за по-дълго се говори и се купува все от него.
9 от 10 пъти тези неща се случва да са тотални глупости, и 1 от 10 да е нещо наистина полезно.

Преди около 10-15 години се появиха тези дигитални фото рамки, без реално да я е имало нуждата,
но нали са нещо ново и интересно, бързо станаха популярни дрънкулки срещащи се на ляво и дясно.
Може да се досетите към кои нареждам този тип устройства. Вярно е лично мое мнение, но все пак.

Това, че е дигитално не прави устройството автоматично класиращо се за този блог. Но това, че е
морално остаряло, като клас техника или като конкретна бройка, това вече го квалифицира за тук!

Така попадна тази рамка при мен, вече не е вършела работа на човекът който някога я е ползвал,
и вместо да я изхвърли я засили по моя посока. Взех я единствено с идеята да и намеря някаква
алтернативна употреба, понеже дигитална фото рамка може да се досетите хич не ми е потребна.

Идеята ми е ако може да се приспособи за някаква употреба с Raspberry Pi или с някаква друга
подобна цел. За сега не ми идват много идеи, а и ме домързява да потърся и разгледам в интернет.

Ако вие имате идеи моля споделете! Вариант също е и да разменя показаната джунджурия за нещо
което е по на тема компютри и ретро техника. Ако имате предложения не се срамувайте да пишете!

За конкретната дигитална фото рамка, това е модел SPF-83H произведен май 2008-ма година, тоест е
произведен преди десетилетие. Марката виждате е Samsung, добре познатия на всички южнокорейски
конгломерат, световен лидер в производството на електроника, и съответно на електронна скрап…

Това устройство не съм го тествал понеже го получих без захранващ трансформатор, и изглежда няма
опцията за употреба с батерии, и по-добре. Иначе изглежда здраво и предполагам, че е изправно.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Намери се нов стопанин за фото рамката, че даже ще си я ползва по предназначение!

Модем Motorola Codex 3265

Модем (съкращение от модулатор–демодулатор) е устройство за което има изписано повече от много.
Този път няма да преразказвам, ще оставя читателите сами да прочетат какво и що ако им е нужно.

Аз проспах епохата на модемите, твърде късно се сдобих с домашен компютър – 2004-та година, и
още по-късно си прокарах интернет – 2006-та година, пуснат директно по LAN кабел от доставчикът.

По-архаичен и бавен метод за осъществяване на връзка с интернет е да се ползва модем и наземна
телефонна линия. Помня как съвсем в началото на века, когато баба ми купи компютър на братовчед
ми, той изобщо не чака, и веднага се свърза с мрежата, с която вече имаше опит от клубовете…

Та братовчед ми се свързваше с интернет по телефонът, а вместо доставчик се ползваха предплатени
карти с минути, които карти се продаваха по павилиончетата за вестници, подобно на фонокартите и
ваучерите за мобилните телефони. Дори си спомням, че братовчед ми беше свалил няколко филма, и
там гледах две от най-нашумелите заглавия, които иначе нямаше кой да ме заведе да видя на кино…

Но да не решите, че вече никой не ползва модеми, напротив! Все още на много места по света те са
единственият начин за връзка с интернет. Дори в САЩ все още милиони хора са свързани точно така!

Няколко думи за този екземпляр. Това не е бил типичният домашен представител, а точно обратното.
Повечето хора са ползвали модем тип карта на ISA или PCI слот. Потребителите с повече устройства
са имали външни модеми като този в съседната статия, а за бизнесите е имало и по-сериозни машини.
Такава една солидно построена машина с редица поддръжки е този модем – Motorola Codex 3265.

Единственият недостатък на този модел е, че пантите на предния предпазен капак са с много слаба
конструкция, и през годините, или дори по време на доставката му до тук, и двете са се счупили.
Докато търсих информация за тези модеми в интернет, видях, че това е доста често срещано явление.

Motorola е компания пионер в сферата на телекомуникациите, и гигант в този бранш дори и днес.
Това обаче не се постига само чрез брилянтно управление, иновации и прочие, а доста често чрез
поглъщането на други по-малки фирми, държащи редица патенти и други предимства в областта си.

Така се случва с обещаващите иноватори и лидери в нишата на компютърните комуникации Codex
Corporation, които още през 1977-ма биват погълнати от Motorola. Този продукт е от 90-те години,
но е дело точно на това някога самостоятелно поделение в Motorola, и вероятно за това носи и
името Codex. Гамата модеми от която е този модел е била много подробна, имало е богат набор от
различни конфигурации за различните нужни да клиентите. Точно този модел е един от по-добре
оборудваните, и сравнен с домашните модеми е като космически кораб. Вероятно и по цена е бил…

Едно от най-важните за мен неща е, че заедно с този модем получих всичките необходими кабели!
Това нещо се случвам много рядко. Така през годините съм получавам различни устройства, които
без специфичните си кабели и захранвания са просто неизползваеми, и седят занемарени до днес.
За това отново желая да изкажа най-сърдечни благодарности на човекът който ми го изпрати!

Този модем заедно с останалото автентично мрежово оборудване ще е част от бъдещата ми домашна
мрежа, която може да се досетите ще се прави с цел свързване на компютри за игра в мрежа на UT!

Мнозина хора вече имат оптичен интернет и в домовете си, аз обаче ще се връщам назад в миналото!
Ще пиша пак като има развитие, или намеря още стара интересна или друга полезна мрежова техника.