Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Правец 8А: Част 1

Годината е 1987-ма, в Народна Република България излиза нов модел Правец, наследяващ Правец 82 и 8М.
Това е Правец 8А, по-модерен представител на 8-битовата серия компютри, донасящ подобрени параметри.

Докато ИМКО-2, Правец 82 и 8М са базирани на оригиналните Apple II и Apple II Plus, то Правец 8А копира
по-модерният Apple IIe, от където идват и техническите подобрения. Броят интегрални схеми по платката е
намален значително, благодарение на по-високата интеграция. Други подобрения са по-висока разделителна
способност и поддръжка на главни и малки букви. Най-очевидна новост е допълнителния слот за карта памет.
Но картата тук не е като опционалната платка за Правец 82, добавяща само 16KB RAM, а в зависимост от
използваните чипове може да се добави до цял един мегабайт! За този тип машини това е колосален обем!
Тази карта памет удвоява и графични възможности на машината, за които е нужна от допълнителната памет.

И другото по-значимо подобрение е, че клавиатурата при Apple IIe и Правец 8А вече поддържа и главни, и
малки букви. Много интересен факт е, че бройките Правец 8А изнасяни за СССР и съюзените републики са
били не с клавиатура като показана на снимките, а с такава като при Правец 8Ц, която не е с фонетичната
подредба на кирилицата, а е по ЙЦУКЕН подредбата ползвана с руския език. Докато оригиналната клавиатура
на 8А и предните модели Правец ползва механика с рид ампули, то клавиатурата при Правец 8Ц е вече по
технологията с гумени куполчета, каквато е и клавиатурата на Правец 16. С това производствената цена се
намаля значително, но и усещането при писане се променя не за по-добро, и идва края на цяла една епоха.

Още по-интересно откритие което направих докато разучавах разликата в клавиатурите е, че Правец 8А и 8Ц
се е сглобявали и в Узбекистан! Навремето по някаква съвместна програма, в град Ташкент е било основано
предприятие “Вариант”, където с части произведени в България са сглобявани Правец 8А и 8Ц компютри за
нуждите на учебните заведения в страната. По данни на различни източници, тогава във всички училища в
Узбекистан е имало компютърни кабинети оборудвани с машини марка Правец, общо няколко хиляди бройки!

Преди доста години в един чуждестранен сайт посветен на ретро компютрите, под страницата за един от
моделите Правец 8, посетител от Узбекистан твърдеше абсолютно категорично, че тази марка машини са от
неговата страна, и не искаше и да чуе коментарите на другите участници, че са правени в Правец България.
След толкова години чудене на показаната категоричност, чак сега разбирам от къде е идвало объркването!

Бройката Правец 8А която ви показвам днес не е в най-доброто здраве и с най-добрия външен вид, даже
като я купих беше още по-зле, но за добро или за лошо това е единствената машина от този модел, която се
престраших да купя след над осем години търсене. А през годините бях виждал и по-здрави и по-евтини…
Така сега в колекцията ми вече има осем различни модела: ИМКО-2, Правец 82, 8М, 8А, 8Ц, 8Д, 16 и 16 ЕС.

В немалкото следващи редове ще изброя установените до тук проблеми с конкретната машина, и какви са
методите ми за преодоляването им, ако това изобщо ще е по силите ми. Компютърът купих още началото на
годината, че дали не беше края на миналата? Но поради минусовите температури не го пипах чак до сега.
То и сега още мръзна, но поне вече не си виждам дъхът в стаите… При първоначалния тест машината не
даде никакви признаци на живот. Не светнаха двата червени светодиода на дъното и на клавиатурата,
което веднага ме усъмни в оригиналното захранване – черното тайванско показано на шестата снимка.

Една от малкото резервни части които имам за този тип машини е захранващ блок българско производство.
На снимките виждате вече го монтирах тук (тази машина ремонтирах заедно с компютрите от предишния пост,
един от които също се нуждае от захранване), и веднага светодиодите изгряха, което ми вдъхна надежда.
Друг очевиден проблем обаче бяха откачените кабели на видео изходът на машината. Един май беше запоен
много лошо, а другия само беше навит около жакът, което се сещате не прави добър или никакъв контакт.
Презапоих ги, завих ги и в няколко слоя термошлаух, дори измерих дали всичко е правилно с мултицетът.

Следващата стъпка бе основно почистване, както на корпусът, така и на клавиатурата и на дънната платка.
Платката почистих първо със спирт, и това което веднага ми направи впечатление бе, че големите чипове и
някои от средните не бяха натиснати добре в сокетите, а даже по-скоро само бяха сложени върху тях!
Нямам идея как не са изпадали докато машината е пътувала между градовете! Почистих сокетите с контактен
спрей и натиснах всички чипове в гнездата им. Повечето бяха се разхлабили с годините, но големите просто
няма как сами да са излезли напълно. При последвала детайлна инспекция на платката забелязах ясни следи
от ръчкане с отверка или друг инструмент, по една от страните на сокетите на големите интегрални схеми.

Дали тази машина вече е минала през ръцете на друг човек опитвал се да я поправи, или пък е подготвяна
за разфасоване в някой пункт? По-скоро съм склонен да вярвам във второто, но може и двете да са верни…

Виждате от последната снимка машината вече показва картина, но това не е някое ниво от класическата
игра “Танковете” за Nintendo, а е екран познат като “черга”, индикиращ за проблем в логическата част.
При модерните компютри екраните за грешка издават код по който може да се определи каква е точната
причина, но при Правец 8 сещате се това не е било стандартна практика. Предполагам едно време е имало
техници способни да разпознаят причината по изобразяваната шарка, но се съмнявам това знание да е
документирано и предадено за поколенията. И все пак вярвам, че още се намират хора, които могат да
дадат вярна диагноза по показаната “черга”. Ако вие знаете повече или имате идея, то моля пишете ми.

Професионалните методи за диагностика на интегрални схеми са чрез ползване на логически анализатор и
осцилоскоп, но аз не разполагам с такова оборудване. От години из китайските сайтове има и по-малки и
по-достъпни за ентусиастите устройства със специфично приложение, тестване на чипове като ползваните в
Правец машините, но поради липса на бюджет не съм си набавил такива, нито има изгледи да се случи скоро.

Най-елементарният метод за тестване на чиповете е ако човек има работеща машина идентична на тази,
която се опитва да съживи. И чрез местенето на чиповете от едната на другата, докато не се наблюдава
промяна, може да се установи къде точно се крие проблемът. Обаче аз нямам нито втори Правец 8А, нито
познавам човек който има и би помогнал с тестовете. Та отново приканвам ако читателите знаете повече…

Сам мога единствено ако намеря по-евтино, на сляпо да накупя памети и от останалите ползвани тук чипове.
И по този начин да тествам, но проблемът може да се окаже не в чип, а в сокет, писта или друг компонент!
Даже и сега се съмнявам в един от големите сокети който ми се вижда крив, а от долната страна на дъното
има и няколко чипа със следи от флюс, тоест някога вече са били ръчкани. Ясно е, че машината има минало.

Клавиатурата тук е цяла, но не знам дали е изправна. Преди да я почистя и трите светодиода бяха затиснати
вътре в корпусът. Изправих смачкани им крака с деликатни клещи, и заеха правилните си места, и дори и
трите светнаха. Но като монтирах клавиатурата в корпусът, оранжевия светодиод вече не искаше да свети!
Прегледах внимателно дали нещо не притиска и дава на късо, но уви. Липсват и декоративните пръстени за
светодиодите на панелът около клавиатурата. Всъщност два бяха там преди почистването, но буквално се
разпаднаха на парчета при допир, та сега ще има да разглеждам безкрайни каталози из онлайн магазините…

И това което изцяло липсва в техническо естество в тази машина е картата за памет. Според едни източници
такава карта е вървяла заедно с всяка бройка Правец 8А, според други места пък е било допълнителна опция.
През годините на няколко пъти виждах да се продават такива карти, но нали още нямах самата машина, не
съм се сетил да купя предварително. Сега ще има да търся, но след толкова години дали изобщо ще намеря?

За финал няколко думи за визуалното състояние на тази бройка. Ако я гледате директно отпред ще решите, че
на цвят е бежова, но ако я отворите отвътре или забележите ожулените и отчупени места, ще ви стане ясен
оригиналният и цвят – бял. Да беше пожълтяла в унисон, нямаше да се набива така на очи, и лично нямаше
да ми пречи. Обаче разликата в потъмняването не е равномерна, отзад кутията е направо тъмно оранжева.
Горния капак също е различен цвят. Той дойде с машината, но навярно някога е бил взет от друга бройка.

И по-лошото не е само пожълтяването, а понеже с годините пластмасата буквално се е опекла и е станала
чуплива, на доста места кутията има спукани, отчупени и направо липсващи парчета. Най-очевидна е липсата
на ребрата на задния панел, между които минават кабелите за флопи дисковите устройства. Други две ребра
бяха отчупени от страната където е захранването. Човекът от който взех машината обаче ми беше намерил
цяло резервно парче с такива ребра, и идеята беше да си изрежа от тях и да ги залепя вместо липсващите.

За изненада, докато почиствах компютърът отвътре какво мислите намерих? Липсващите странични ребра!
Едното се криеше под захранването, а другото под клавиатурата. На четвъртата снимка виждате вече съм ги
залепил с Поксипол, и от далече почти не си личи, че има нещо нередно. Е, докато ги лепих успях да си
залепя няколко кичура от косата за брадата, но се отървах сравнително леко, почти без загуба на козина.

Предполагам ще може да се измайстори и залепи някаква решетка и за задната част, а целия корпус да се
боядиса професионално и да добие един цвят, но пластмасата е толкова крехка, че колкото и да се прави и
струва, един ден човек просто ще я погледне накриво, и цялата машина ще се пръсне на милион парчета!
Та ще търся цял резервен корпус или само горния панел, който пасва дори и да е от 8М, 8А, 8C и 8S.
Единствено буквата ще е различна. Панелът около клавиатурата пък е отделна част, която тук е здрава.

Приоритет обаче ще е техническата част, подкарването на машината. Пълна реставрация ще последва само
като/ако машината заработи напълно. След всичко изброено няма да спирам да търся и друга бройка 8А.

Искам да благодаря отново и на човекът който ми помогна с намирането на този Правец, и бе посредник в
покупката и транспортът до тук. Също за това, че намери резервната решетка и копчето за клавиатурата.

Правец 8М: Част 3

Правец 8М – 2 в 1, два компютъра в един. MOS Technology 6502 базиран персонален компютър по Apple II
архитектурата, и Zilog Z80 базирана бизнес машина за CP/M операционната система. В конкретния случай е
2 в 1 и понеже от две проблемни машини, като никога без много главоболия и паника, успях да събера
една работеща! Даже по-точно една и половина… На снимките пред вас виждате постигнатите резултати.

Спомняте си за Правец 8М вече писах преди 8 години, като тогава казах, че бройката която купих не е
съвсем изправна. Но от тогава мина толкова много време, че вече не помня дали на екранът излизаше
“черга”, или не изкарваше никаква картина. Бях почистил машината основно, но ремонт не бях започвал.

Преди около 4 години добър човек ми подари друга бройка Правец 8М и съпътстващ го по модел монитор.
Те бяха почти 100% работещи и макар с доста изстрадал външен вид, без съмнение много им се зарадвах!
Почистих ги старателно, доколкото бе възможно, че мониторът доста упорства, и от тогава отлежаваха по
шкафовете. Още преди години се канех да събера от двата 8М един изряден, но все изникваха непредвидени
ситуации саботиращи плановете ми… Сега, в окото на бурята изглежда се е отворил подходящият момент…

Най-сетне преди няколко дни сложих двете машини една до друга за тестове и за сравнение коя какво има,
или по-точно на коя какво и липсва. Най-очевидна е разликата в цветовете на двете машини, но различен
цвят всъщност са само долните панели. Едната е със сив, а другата с бежов долен капак. Някога горните
панели са били бели и при двете, но сега виждате по пластмасите на едната има осезаемо пожълтяване.

Бройката която показах едно време нямаше високоговорител, а пък по-новата го нямаше металният лист
стоящ под дъното, служещ за щит против радио смущения. Спомням си, че бях търсил високоговорител, но
не намерих такъв с точните параметри. А за метален лист нямам идея къде може да се намери такова нещо.
По размерите на единия може да се изреже и щампова втори, но тъй като не е съществен компонент, такава
занимавка ще е излишна. И последната разлика между двете бройки е, че едното дъно е с два ROM чипа, а
другото е само с един чип с по-голям обем. Съдържанието и на двата варианта го имаше качено някъде…

Бройката която ми бе подарена имаше проблем с клавиатурата – спукан механизъм на един от клавишите, и
няколко залепващи копчета, които при натискане не се връщат в обратна позиция. Клавиатурата, по-точно
цялата машина като я взех бе покрита с прах и други неприятни работи, а от шепата пръст която изкарах
от кутията при почистването, на някакъв етап този Правец е бил ползван и за поставка за саксии с цветя.
И въпреки това, дъното и захранването си работят ок. А след почистването тогава, и корпусът вече беше
представителен, макар и видимо пожълтял, все пак е здрав без нищо отчупено, спукано или надраскано.

Първата бройка пък има корпус в много по-добро състояние, и както предполагах работеща клавиатура.
Така планът беше да преместя дъното и захранването от единия корпус във втория, и съответно второто
дъно и захранване в първия корпус с клавиатура. Речено-сторено, и без много усилия се събра изправна
машина! Клавиатурата работи както си трябва, даже виждате на снимката съм тествал всичките клавиши.

Преди да монтирам дъното от старата машина в кутията от по-новата, реших да го прегледам по-отблизо.
И какво ми грабна вниманието почти веднага? Един от пиновете във втория разширителен слот бил крив, и
се допирал до срещуположния! След кратко ръчкане с острието на джобен нож контактите бяха разделени.
И при последвалият тест какво се оказа? Дъното се върна към живите и надписът ПРАВЕЦ изгря на екрана!

Още преди години като взех втората бройка бях монтирал друга клавиатура. Имах резервна за този модел,
обаче в далеч от добро състояние, като не става дума за опечените до оранжево капачки на клавишите.
Дали е дефектна, или някой от предишните и собственици я е модвал по някаква причина, но при писане на
тази клавиатура, на мониторът не излизат правилните символи, а неотговарящи на клавишите небивалици.
Правец 8М има няколко различни таблици със символи които се избират чрез редицата ключове на дъното.
Местих ги в позициите показани в наличният онлайн наръчник за моделът, но нямаше никаква промяна.

Резервната клавиатура оригинално бе с показания на последната снимка кабел, който сякаш е излязъл от
филм на David Lynch или David Cronenberg. Сега съм сложил нормален кабел, но вече описах резултатът.
Пробвах отново и клавиатурата с която оригинално дойде това дъно, но там явно има заседнал клавиш, и
при пусната машина, се изписва заседналият символ до безкрай. Сега се чудя дали от двете проблемни
клавиатури ще може да се събере една напълно работеща, или ще трябва да си търся още една бройка?

И по-тревожното при втората новосъбрана машина е, че след кратко ползване екранът се изгасва сам.
Чудих се дали не е от мониторът, че първия който тествах свири, съска и цвърчи доста заплашително, но
при проба с друг монитор положението е същото. Това ме кара да подозирам захранването на машината.
За над 30-те години от както е направено, кондензаторите не просто са изтекли, а направо са изветрели!
Това е доста опасно, така, че сега повече няма да пускам компютърът за тестове, че да не стане късо и…

Вариант е да търся друго оригинално захранване, като при 8-битовата гама Правец машини са се ползвали
няколко различни модела, и български, и тайвански, че даже и френско производство. Но всичките са вече
доста стари, и дори и работещи пак са опасни. Писах в предишния пост, че по света много хора заменят
оригиналните захранвания с модерни имащи същите параметри. За Apple II машините дори има комплекти
модерни захранвания, които се сглобяват в кутиите на оригиналните, по който начин се избягват бъдещи и
настоящи проблеми, а системата запазва неподправен и оригинален вид. И за други компютри има такива.

За Правец 8 серията също е лесно, понеже трябват само по една +5 и -5, и +12 и -12 волтови линии с обща
консумация до 60 вата. Такива готови решения се продават за захранване на осветителни тела и прочие.
Не би трябвало да е трудно едно такова да се намести в кутията на някое българско, и понеже всичките
модели от 8-битовата гама Правец (без 8Д) ползват същия тип жак, едно ново захранване ще може да се
ползва с цялата колекция, вместо да се рискува със старите. Ще разуча повече и някога ще действам.
(Да, знам, че може да се ползва и стандартно AT захранване като външно, но няма да е хубава гледка.)

Като цяло съм много доволен от извършената до тук гимнастика. Получи се една работеща машина и втора
във възстановяемо състояние. Ако вие читателите имате нужните части или знаете къде има, то пишете ми!
Пък ако има прогрес ще има и 4-та част. Сега обаче ще подготвям писания за още други модели Правец.

Отново искам да благодаря най-сърдечно на човекът подарил ми втората бройка Правец 8М и мониторът.
Благодарение на такива хора блогът още съществува. Такава щедрост е рядкост, но още има добри хора!

Правец 8Д: Част 2

Преди четири години, след още четири години на търсене най-сетне намерих и си купих този Правец 8Д.
Обаче ако сте чели предишната част и помните добре, тази бройка има проблем – изкарваната картина
бягаше по диагонала на екранът, и не става за четене и ползване. Така машината стоеше само за украса.

Последвалото развитие по въпросът, както и други черти на 8Д за които не остана време миналия път, ще
са разглежданите теми днес. Макар да не постигнах много положителни резултати, има какво да се каже.

Преди години нямах апарат с който да снимам, та изображенията от първата част нащраках с телефонът на
един гост, като тогава просто нямаше време да отворя машината и да я снимам как изглежда и от вътре.
Сега виждате на снимките конструкцията на Правец 8Д е много семпла и чиста, и като дизайн и като
липса на прах. Вентилационни отвори има единствено на долния панел под платката, което не знам дали е
много ефективно за отделяне на работната топлина, но поне по този начин вътре не влиза много прах.

От дясно на дъното е вграденото захранване. Виждате на него има два сокета с бушони и голям по площ
алуминиев панел за охлаждане на регулаторът на напрежение. На много места по света, други ентусиасти
превантивно, пък някои и вече след като са си патили, обслужват или направо сменят захранванията на
старите си машини. Когато се касае за външно захранване тип “тухла” е по-лесно, но когато е част от
самата система работата е по-пипкава. Но това се прави на по-често употребявани машини. За статични
бройки като тази не е необходимост, та това захранване няма да го пипам и ще си остане както е сега.

През годините прочетох доста из форумите, и научих, че по платката на Правец 8Д има няколко скрити
потенциометъра за фина настройка. Един съвсем микроскопичен се крие в кутията на RF модулаторът, на
капакът на която има оставени два отвора, но потенциометър има само под един от тях. Втори тример
потенциометър се спотайва малко под споменатата кутия. Над памет чиповете има и трети още по-голям
потенциометър, но не съм сигурен дали той има общо с настройка на картината, или е нещо друго като
примерно регулиране на напрежението? Него не съм го ръчкал, че да не стане някоя непоправима беля!
Даже из снимките в Интернет видях само една бройка да го има монтиран, останалите бяха с празно място.

Горните два потенциометъра обаче въртях и в двете посоки, поливах ги и с контактен спрей, но уви,
виждате на снимките какво е най-доброто качество което успях да изкарам. Като търсих още информация из
форумите, намерих още два или три случая от последните години на други хора с 8Д имащи същия проблем.
Един човек беше пробвал да изкара картина и през RGB изходът със SCART, и резултатът беше успешен!

Обаче при мен положението е друго. Още преди години бях намерил нужния жак, един стар SCART кабел, и
бях възложил задачата на братовчед ми да ги запои по една от схемите които се намират из сайтовете.
Но за неприятна изненада, като пак пробвахме и с новия кабел на няколко телевизора, картината през RGB
изходът излизаше също толкова лоша, колкото тази изкарвана през RF модулаторът. Просто нямаше разлика!

Това ме кара да мисля, че с годините или кондензаторите, или по-вероятно резисторите и транзисторите са
излезли от баланс, и сега резултатът от това отклонение в параметрите е на лице, рисувано от Пикасо…
За измерването на величините на тези въпросни компоненти ще е нужно всичките да се разпоят от дъното, а
за проверка на транзисторите ще трябва и специален метър, какъвто нямам, но те поне не са много скъпи.

В момента нямам условията за започване на такава епопея, но преди това има още една сламка за която да
се хвана – захранван RGB кабел! Както писах и в първата част, според някои хора RGB кабелите трябва да
са със захранване, а не просто пасивни. В последните години се намериха ентусиасти или пък е малка фирма,
където произвеждат такива кабели за Oric машините, и ги продават на сравнително достъпни цени в eBay.
В обявата там пише, че кабелите имат захранване, понеже за пускане на RGB веригата в Oric компютрите се
било изисквало допълнително напрежение! Това не знам как са го реализирали в Правец като са копирали
дизайнът, понеже платката е копирана дословно, а както споменах тук захранването не е външно а вградено.
Мистерията се заплита още повече, като се в уравнението се вкарат последните поколения Правец 8Д, които
нямат вграден RF модулатор. Никъде не успях да намеря информация или снимки на оригиналните им кабели.

Преди да се вкарвам в още по-заплетени филми, ще разпитам където се сетя дали няма други ентусиасти,
които вече имат RGB кабел и могат да услужат за проба, или пък аз да си занеса 8Д машината на място.
Пък ако вие читателите имате кабел и сте в град София, пишете ми. За оказана помощ ще черпя с бира!

Още по-лошо нещо което установих е, че десетина от клавишите с буквите не работят. При натискането им
не излиза нищо на екранът, нито се чува характерният звънящ звук, какъвто издават останалите копчета.
Това може да се дължи на зацапани механики или окислен конектор на клавиатурата, но може и да е нещо
по-сериозно, като някой дефектирал чип от тези отговарящи за клавиатурата. Като/ако се реши казусът с
картината, това ще е поредното препятствие с което трябва да се преборя преди машината да е готова.

Докато правих снимките отвътре на Правец 8Д, и после разглеждах из Интернет други бройки за сравнение,
забелязах, че при половината компютри процесорите са български CM630P както пише в официалната книжка.
Другата половина, включително моята бройка, са със Synertek SY6502 процесори, с какъвто са оригиналните
Oric компютри. И двата процесора са аналог на еталонът MOS Technology 6502, но първия е родно дело, а
втория е правен от “капиталистическа американска компания”, и то даже по времето на администрацията на
Роналд Рейгън – враг номер едно на Тутраканската селищна система! Как може такова нещо! Ха-ха-ха-ха!

Всъщност, когато Правец 8Д е излязъл на бял свят, Synertek вече са били фалирали и производството на
процесори е било спряло, но предполагам е имало останало количество непродадени чипове, и дали понеже
са били по-евтини, или защото България не е могла да смогне с производството на достатъчно интегрални
схеми за нуждите на всички модели, се случва в машината разработена от “Младежки кръжок към комбината
за производство на компютри в град Правец” да има я по един български чип, я и по толкова да няма.

Друго още по-интересно откритие направих като разглеждах клавиатурата. До сега си мислех, че и тук
също като при клавиатурите на предишните модели Правец се ползва механика с рид ампули, но не е така.
Оказва се, че клавиатурата на Правец 8Д ползва оригинални механизми Cherry от Западна Германия (ФРГ)!
Точния модел е Cherry M9, които се падат директен предшественик на популярните и до днес Cherry MX.

Първият модел Oric ползва Chiclet клавиатура, която не е никак удобна за продължително ползване, и е
била основното оплакване на потребителите му. При Oric Atmos клавиатурата вече е с големи клавиши по
Stackpole телеологията, която е менте версия на Hi-Tek High Profile механиката, ползвана при редица
домашни компютри, професионални системи и терминали. Много хора са доволни от този тип механики, но
без спор, предпочитани си остават Cherry. Как точно тези западни стоки са били избрани едно време си
остава мистерия, но е факт, че M9 механики са използвани и в други български и съветски клавиатури.

Какви са механиките научих докато се опитвах да настроя спейс клавишът, който при моята бройка 8Д за
33-те години от както е произведена, пластмасата на клавишът се е извила на една страна като банан!
На деветата снимка виждате за какво става дума. Така купих машината, даже забелязах тази особеност
още на място преди да взема компютърът, но тъй като това беше първата бройка която видях за толкова
години търсене, тогава си замълчах. И понеже не разполагам с ресурсът, следователно и претенциите да
съм перфекционист, ще кажа, че този крив клавиш придава характер на машината и си ме радва както е!

Тъй като машината не е изправна, не съм и търсил флопи контролер или модерно решение със SD карта.
За сега имам само оригиналната касета и съпътстващата книга, но и тях още не мога да си ги ползвам…
Всъщност, от няколко години начинът за зареждане на игри в 8-битовите машини е друг и много по-лесен.
Приложенията се просвирват през звуковата карта на модерен компютър или по кабел от умен телефон, и
така се зареждат все едно е от касетофон, но много по-бързо и без опасност от грешки при четенето.
Такива програми има за куп различни домашни компютри, включително Правец 8Д и останалите 8-битови
модели. Необходим е единствено и съответния тип аудио кабел, елементарен за направа, а не като видео…
Но за този метод ще стане дума по-подробно като/ако има повод да го приложим тук, или на друга машина.

И така, след толкова години и усилия, сега пак съм на почти същото дередже като преди. Правец 8Д е
поредния “бял кит” като Робко и IBM Model F клавиатурата, който преследвам, но нали си заслужава,
гроздето не е кисело! Лъжете ме ако трябва! Шегата на страна, но знаете за някои хора си е мания.

Надявам се този материал ще е полезен за настоящи и бъдещи собственици на Правец 8Д компютрите, и
интересно четиво за всички почитатели на този тип техника. Ако сте прочели до тук, то това сте и вие.
Също, макар да не съм се преборил с дислексията, която на този етап смятам за неизлечима, нито да
съм научил и що е то граматика, се мъчих една седмица, и пренаписах първата статия за Правец 8Д.
Сега е още по-четлива и информативна, и заедно с тази част е един от най-подробните материали за 8Д.

Това е, до нови срещи, като има повод за такива. Пък ако и вие има да кажете нещо знаете къде съм!

P.S. Снимките от първия ред са зелени поради финиширал кинескоп на телевизорът от “реномираната”
марка Sogo. Като тествах компютърът на други телевизори картината пак излизаше криво, но черно-бяло
както трябва. Ако намеря изгодно по-компактен работещ CRT телевизор, то този ще го “пенсионирам”!

Цифров Мултимер М-101

Мултиметър, мултимер и мултицет са имената с които са познати устройствата за измерване на електрични
величини, като напрежение, сила, съпротивление… Тоест това са комбинирани универсални устройства с
функциите на волтметър, амперметър, омметър и много други. Първите такива устройства са били аналогови.
Показанията при тях се наблюдават посредством скала със стрелка, като при този тип често дори не се е
изисквала батерия или външно захранване, а се е използвало електричеството от измерваната верига.

От втората половина на 20-ти век започват да се произвеждат и мултимери даващи показания в цифров вид.
Индикаторите биват от механични, газоразрядни, светодиодни, течнокристални, до други чудновати видове.

Силно препоръчвам да разгледате клиповете на FranLab: https://www.youtube.com/user/ContourCorsets/videos
Там ще откриете Nixie, Nimo, Magic Eye лампи, Panaplex и Numitron индикатори, и още чудновати технологии!

Едно време докато в България все още е имало производство, се е случвало да се правят и интересни неща.
Повече от интересно е и устройството което ви показвам днес – Цифров Мултимер М-101. Това е бил първият
български цифров мултиметър. Произвеждан е през 70-те и 80-те години на миналия век. За показване на
отчетените величини тук се ползват четири газоразрядни индикаторни лампи, познати и като Nixie Tube.
Плюс и минус знаците предполагам са с неонови индикатори, или дали пък вече не са ползвали светодиоди?

В един технически форум видях снимка от страница на старо списание, където имаше реклама на този модел
мултиметър. Освен параметрите, там пишеше и: “Разработка на Института по приборостроене – София.” и
“Внедрен в Завода за измервателни прибори – Правец.” Бройката на снимката в рекламата обаче имаше и
някаква допълнителна приставка пред мястото за сондите, от едната страна на която имаше BNC конектор.
Не намерих нищо за дали тази приставка се е продавала като опция, или е ползвана само в предприятията?
Също никъде не пише за цената на устройството, но предполагам, че за времето си ще е било доста солено.

Машината има солидна конструкция. За избор на функциите се ползват копчета, а не врътки или дузини
самостоятелни жакове с различни съпротивления за сондите, каквито са се използвали при аналоговите.
Захранването е вградено, с откачващ се кабел. Сондите се включват в обикновени банан щекер гнезда.

От както преди години научих за тази частица българска електроника, се оглеждах за запазена бройка.
Но все изпусках обявите за тези неща с по някой ден… Единствената бройка която видях за продан бе с
доста мърляв външен вид, и понеже беше в неизвестно състояние и в друг град разбираемо не я купих.

Тази бройка си купих в същия ден, даже в същото излизане в което взех машината от предишния пост, но
от друг човек. Произведена е 1979-та година, и за 40-те си години съществуване е много добре запазена.
Единствено надписите на металните пластини са леко изтъркани, иначе пластмасата е искряща като нова!

Още не съм пускал мултиметърът, понеже нямам точния тип захранващ кабел. Нямам и сонди, та и такива
има да търся, че не са съвсем като модерните. Но за тях може да преработя някой чифт от съвременните…

Та ще има да търся тези неща преди да се полюбувам на приятно светещите лампи. Даже ако бюджетът го
позволи, ще потърся още бройки от този модел мултимер, понеже се сещам за още няколко ентусиасти,
които също много се радват на ретро измервателна техника, на Nixie лампите и електрониката като цяло.

Имало е и други модели цифрови български мултицети като Мултимер М103, който е от джобен формат.
А в изтекла обява видях и снимки на настолен модел сглобяван в корпус от Елка 50/51/1300! Изглеждаше
професионално направен, но никъде нямаше стикер или табелка с име и модел, та за сега остава мистерия.
М103 е с LCD екран, а “Елка”-та имаше два двойни 7-сегментни LED индикатора, тоест общо четири цифри.

Пък точно докато купувах това устройство, с продавачът му се заговорихме за българските видео игри,
няколко модела от които също са били сглобявани в модифицирани корпуси от Елка! Стана дума и за шах
компютрите на ИЗОТ и Правец… От години ми е приоритет и намирането на бройки от изброените неща.
Но с обявите нямам късмет, а като пешеходец няма как да обикалям битаците и пунктовете… За това отново
моля вас читателите да се озъртате за такива работи, че вече няма от къде другаде да търся информация.

P.S. На шестата снимка за сравнение на размерите съм сложил другите ми два мултицета. Бюджетният DT830B,
който е най-прецизния измервателен уред който имам, и някакво дребно аналогово китайче което си взех
преди над 15 годни за 5 лева, че май и за по-малко беше, от магазин за стоки от типа “Всичко по 1 лев”.

Dolch PAC 586

До преди появата на лаптопите, преносимите компютри са имали доста различна форма, че и друго име!
Portable или Luggable компютрите са представлявали машини с компоненти идентични на тези използвани
при стандартните настолни компютри, но за разлика от тях, тук всичко е било събрано в един корпус,
включително клавиатурата и мониторът, като едно време още се е ползвала технологията с кинескопи!
В последствие се появяват Gas-Plasma и LCD екраните, с което размерите на машините намаляват в пъти.

Тези машини не са имали батерия, което е предимството на лаптопите, но Luggable компютрите са имали
още по-голям плюс – редица пълноразмерни разширителни слотове, като ISA, VESA и дори PCI, в които
може да се поставят голям набор от карти, насъщни за специфичните нужди на потребителите и бизнесите.

Към края на 80-те години на миналия век лаптопите вече добиват познатия до днес формат, и стават
заслужен лидер при продажбите на мобилни компютри, превръщайки предшествениците си в изчезнал вид.

Една фирма обаче случва на специфична професионална ниша – телекомуникациите, които се развиват с
голяма скорост във всичките направления – наземни, безжични, оптични… За диагностицирането на
които мрежи, рояците фирми в сферата се нуждаят от специфично оборудване. По това време вече има
професионален софтуер за диагностика, но за интерфейс и употребата му са били нужни пълноразмерни
компютри. Представете си, някак не е било удобно техниците да мъкнат настолни компютри по върховете
на телекомуникационните кули и антени, нито да ги завират в тунелите и каналите с кабели под земята!

През 1976-та година немският инженер и бизнесмен Volker Dolch основава Dolch Logic Instruments, фирма
специализираща в производството на логически анализатори. Това са професионални уреди за отчитане и
измерване на сигналите в дигитални системи. Според източници, за времето си тази фирма е била лидер и
най-голям доставчик на този тип уреди за цяла Европа, задминаваща дори гигантите като Hewlett-Packard!
През 1987-ма година Volker Dolch продава компанията, и на мястото на американското и представителство
основава Dolch Computer Systems, компания за производство на индустриални и професионални компютри.

От края на 80-те години на миналия век, до първите няколко години на новия, от Dolch пускат редица модели
базирани на популярните 80286, 80386, 80486, Pentium, Pentium II, Pentium III и Pentium 4 архитектури от Intel.
Повечето модели са като показания на снимките формат, но към края има и модели тип Rugged лаптопи.

Солидно изработените машини имащи всички параметри и функции на стандартен настолен компютър, но с
предимството да са събрани в компактен доста здрав корпус с вграден екран и клавиатура, без изненада
се оказват доста търсени в професионалните среди. Много различни бизнеси се доверяват на марката Dolch.

Няколко години след като Volker Dolch почива, фирмата Dolch е погълната от по-големи компании, и
производството на тези машини спира. Поради специфичното си предназначение и най-вече високите цени
като са били нови, напълно очаквано тези компютри не са били популярни сред домашните потребители.

Днес малцина хора знаят за марката и историята и, пък се оказва най-заинтересовани по Dolch са
любителите на механични клавиатури, защото в първите модели Dolch компютри се използват клавиатури с
оригинални Cherry MX Blue механики, технология много популярна сред мнозина хора и до ден днешен.
За жалост обаче гореспоменатите люде не ги вълнуват самите компютри, и често след като клавиатурите им
са взети, Dolch компютрите заминават за вторични суровини. А има още по-големи ягмаджии, които търсят
само капачките на клавишите, които са по Double Shot технологията, закрепят се по стандартен начин, и
имат приятен сив цвят. Сещате се с колко добро око гледам на тази практика, направо ми кипи кръвта!

Аз научих за тази марка машини от YouTube каналът на един истински специалист по темата – Curious Marc.
Силно препоръчвам да разгледате клиповете му: https://www.youtube.com/user/mverdiell/search?query=Dolch

Конкретната бройка която ви показвам днес намерих случайно, докато търсих в обявите резервни части за
няколко други машини. За голямо чудо компютърът се оказа в същия град, и дори имаше снимки как работи!

След една сериозна разходка с прекачвания в няколко вида обществен транспорт, станах собственик на
тази частица история. Моделът е Dolch PAC 586, вариант с Intel Pentium MMX 233MHz процесор и 64MB памет.

Машината е ребрандирана от немската фирма за измервателни уреди Wandel & Goltermann, и на мястото на
оригиналните лога на Dolch сега се мъдрят стикерите с надпис WG, но тази разлика на мен не ми пречи.
Из сайтовете видях бройки ребрандирани и от други фирми. Възможно е от Dolch да са продавали машините
без допълнителните карти, а трети фирми да са си ги дооборудвали със специфичните карти използвани в
различните индустрии. Тук допълнителната карта е мрежова, с коаксиални конектори, май е триканална?

Състоянието е много добро, кажи-речи няма следи от употреба. Беше нужно само едно сериозно външно
почистване, и вече компютърът изглежда като нов. В техническо отношение, BIOS батерията май е заминала.
За щастие не е от течащите, а е или тип монета, или е в Dallas RTC чип, но и така сега машината си работи.

В кратките тестове които проведох до сега единствено не успях да подкарам оптичното устройство.
Докато системата POST-ва устройството излиза по име, но в Windows 98 Second Edition не го намира.
На десктопът има шорткът за CD-то, но при опит за отваряне системата изписва, че адресът не е намерен.
Надявам се това да е от неправилни настройки поради финиширала батерия, а не от повредено устройство.

Като имам повече време ще тествам този интересен компютър по-обстойно, и ако оптичното устройство
тръгне ще инсталирам любимата ми игра, знаете много пъти съм писал това е Unreal Tournament, като тази
машина тъкмо покрива препоръчителните изисквания на играта. Системата няма единствено звукова карта.
Та добавянето на един Creative Sound Blaster ще е и добро оправдание да отворя машината от вътре, и
да почистя ако има някакъв прах, и да сменя батерията ако е от CR2032 типът. Но за сега това не е спешно.

Също ще опитам да направя пасивен преходник за клавиатурата, тъй като се оказва, че за да се ползва на
настолен компютър е нужно само да се смени жакът. Аз няма да го сменям, понеже възнамерявам машината
да запази оригиналния си вид, но ако свържа точните преходници би трябвало да стане работата, и тази
добра механична клавиатура ще може да се ползва без проблеми както с Dolch, така и с други компютри.
Ако работата стане ще напиша цял самостоятелен материал за клавиатурата, че си заслужава вниманието!

Но първо се пренасям към други проекти, че някои си чакат реда от месеци, а други дори от години…
И помнете, ако вие читателите видите подобни или други чудновати неща, знаете къде да ме намерите.
А защо не пробвате нещо такова и вие? С една серийна мишка, и вече имате чудесна машина за MS-DOS игри!

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II Correcting

Не намерих Beam Spring клавиатура, но намерих друго радикално и още по-механично пособие за писане!
Виждате от снимките става дума за още една електромеханична пишеща машина от IBM Selectric гамата.
Тази бройка е от IBM Selectric II Correcting моделът, имащ и механизъм за отстраняване на печатни грешки.

Но преди да дойде ред на техническата част, първо ще кажа няколко думи за как се сдобих с машината.
Макар в много по-добро състояние и с куп аксесоари, тази машина беше по-евтина от другата Selectric II,
както и от Selectric I бройката за която още не съм писал… Обаче пак така се случи, че макар и като една
сравнително евтина покупка, когато попаднах на обявата нямах нужната сума, бях останал само с пет лева.

Да не повярва човек нещата сами се подредиха, този път за добро. Като ми идва на гости по повод някой
от много празници в началото на месецът, майка ми ми остави някой лев да се почерпя. После пък се сетих,
че имам два излишни листа плексиглас останал ненужен от един нереализиран проект от преди години.
По чудо плексигласът се продаде доста бързо и заветната сума за машината бе събрана. Останаха ми дори
няколко лева за билети за пътя, и за един пакет памук за последвалото почистване на новата придобивка.

Докато другите машини преди ги купувах с куриер от други градове, тази бе тук в София. Като пешеходец
това щеше да ме зарадва, но ако нещото което трябва да взимам бе малко, а не тежка и обемиста машина.
Питах познати дали някой няма да може да помогне с транспорт, но разбираемо не излезе нищо, а пък за
такси не може да става и дума… Преди друг да ме изпревари и отнесе машината, тръгнах да я взимам и
така на ръце. Успях да си я пренеса успешно и с метрото! В последствие научих от Интернет, че тежала
17 килограма, което хич не е много. Формата и обемът я правеха неудобна за носене, но вече е минало.

На цвят тази бройка е светло зелена, май се води резеда. Едно време този цвят е бил много популярен,
като след десетилетия на забрава, в последните години постепенно се забелязва връщането му на мода.
На живо машината е много по-наситен и жив нюанс, но няма как да се улови с най-евтината възможна и
съответно долнопробна фотокамера. То на всички снимки цветът излезе различен, за което се извинявам.

За историята на този модел машини няма да повтарям вече написаното в статията за другата бройка, а
само ще добавя, че докато пак проучвах сайтовете по темата, научих за редица модели машини от други
марки, копиращи технологията с печатащата сфера, някои едно към едно, други само по метод на работа.
Намерих и този много интересен канал: https://www.youtube.com/channel/UCFVJOLMjdtEVCTNai3-1brg/videos

В техническо отношение, може би се досетихте щом цената е била по-ниска, и тази машина не е напълно
изправна. Още като се включи в контактът, се чува леко пращене, все едно някъде нещо дава на късо.
След минута до две работа, машината се самоизключва, а в стаята се разнася миризма на прах и смазка.
Чак след час “почивка” машината пак може да се включи и да работи още минута-две преди пак да спре.

Както предполагаше и човекът то който я купих, машината най-вероятно има проблем с електромоторът.
За щастие моторът на червената бройка изглежда е ок, и надеждата ми е ако се намери сервиз или много
подробен сервизен наръчник, да може да се сложи тук, и от двете машини да се получи една работеща!

На тестовият лист, който ползвах и при Бултекст 20 и Марица 12 машините, виждате какви символи излизат
при писане, и как са доста на рядко един от друг. Та освен смазка ще си трябва и сериозна настройка.
(Бледия пасаж е написан с Бултекст 20, черния и червения с Марица 12, и случайните символи са с тази.)

Също машината трака силно докато работи, както и клавишите имат тенденцията често да се заклещват.
Това са два очаквани проблема в резултат на стара засъхнала смазка и прах, а навярно и отронили се
частици от дунапренови подложки, които с изминалите десетилетия се разпадат и задръстват механизмите.

При отнелото два дни почистване на клавишите и корпусът, махнах каквото беше останало от дунапренът.
Не можах да се справя само с подложката под самите клавиши, защото при допир с пинцети буквално се
разпадаше, и нямаше как да се махне. А понеже е твърде близко до механичната част на машината, сам
нямам знанията и смелостта да се занимавам с това. Ако някога се намери техник или набера кураж да
следвам някои от наръчниците или видеата в Интернет… Но едва ли ще е скоро, което и от двете да е.

С машината дойдоха две допълнителни печатащи сфери и пет ленти, една от които дори още е запечатана.
Така сега печатащите елементи ми станаха общо пет броя, три от които са на кирилица! И трите обаче
имат различно разположение на символите. Два са размер 10 и един е размер 12. Навярно не всички са
по БДС. Може някой елемент да е с фонетична подредба, пък друг да е дори по ЙЦУКЕН за руски език?
Като/ако някога машината стане изправна ще настъпи време да се тестват, тогава ще се разбере кой
печатащ елемент точно какъв е. Виждате, че на два от елементите им ги нямат ръчките, но има чалъм за
ползването им и докато са в това състояние. Едната такава сфера е на кирилица, другата е на латиница.

Ако вие читателите имате съвети по темата, знаете къде да ми пишете. А сега ще се насоча към другите
проекти. Междувременно може да измайсторя някакво покривало за машината, за да не влиза прах вътре.

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 3

Заедно с IBM Model M2 от предния пост, купих и тази IBM Model M клавиатура. От серия или партида 1399589.
Има фабрична кирилица по БДС, точно за българския пазар. Правена е в края на 1993-та година в IBM U.K.

Докато на M2 бройката не и липсваше нищо, тук положението бе по-различно. Тази Model M се случва е от
вариантът с откачащ се кабел. Останалите IBM клавиатури които имам са с перманентно закачени кабели.

Сещате се кабелът го нямаше, нямаше и няколко капачки и едно цяло копче. Всъщност на място на копчето
бе някакво друго което не пасваше, очевидно от друга клавиатура. Това го установих чак в последствие…

За щастие успях да се сетя точно от къде преди години бях купувал части за IBM Model F клавиатурата, и
се оказа, че човекът имал и нужните ми сега неща. Купих ги, пристигнаха, и се заех с почистването и
сглобяването на клавиатурата. Докато другата клавиатура беше по-скоро само прашна, и след еднодневно
почистване на външен вид вече е като нова, тук ситуацията беше по-сериозна. Почистването отне 4 дни!

Още като отворих клавиатурата с 5.5-милиметровия глух ключ, установих, че голям брой от пластмасовите
нитове с които панелът с механиките е капсулован за металната пластина, са изпопадали през годините.
Колкото и да внимавах при почистването, и при най-лекото докосване се отделиха още доста от нитовете.

Но това не е повод за паника! Този проблем е добре известен, и всъщност е единствената физическа болка
от която днес страдат някои Model M клавиатури. Когато проблемът е частичен, и са се отчупили малко от
нитовете, лечението е Screw Mod – завиване на винтове на местата на липсващите глави на нитовете.
Когато състоянието е по-лошо се прави цялостен Bolt Mod – пробиване на пластмасовите нитове с фина
бургия, и слагане на болтове с гайки. Процедурата е добре документирана, в Интернет има много статии
придружени от снимки и видео материали, и стига човек да има елементарна сръчност и инструменти, се
прави с лекота. Също е и добър повод клавиатурата да се почисти максимално дълбоко, понеже докато е
капсулована няма как да се почистят лопатките и мембраните, а като е отворена и това е лесна задача.

Та някога като намеря точния размер и бройка болтове и гайки, и аз ще тръгна по този път. Дано се сетя,
и ако се получат добри снимки може да напиша и един списък на нужните стъпки и пособия за ремонтът.
Няма нужда да правя цял подробен наръчник, понеже пак повтарям в Интернет вече има много подробни.

Но за сега ще си дам почивка от тази материя, че вече над един месец се занимавам с клавиатурите от
последните постове, и след всичкото чистене, разглобяване и сглобяване, ремонтиране, търсене на части,
инструменти и информация, писане на материали, и още и още, буквално почнаха да ми се явяват на сън!
Та ще насоча вниманието си към други проекти които също си чакат редът от вече месеци и дори години.

Определено някога по-скоро пак ще ги подхвана, понеже това са супер радикални модели. M2 е приятна
за писане, M е една идея по-добра, а F е още толкова по-реагираща, че едва ли не се чувствам предател
за дето признавам, че има по-добро от M! Но нещата не свършват с Model F! Има и нещо още по-добро,
или поне така съм чувал. Става дума за Beam Spring клавиатурите на IBM, които са още по-стари, но и още
по-солидно направени. Те са ползвани с терминалите свързани към мейнфрейм компютрите от 70-те и 80-те.
Обаче шансовете да си намеря Beam Spring клавиатура са нищожни, а пък и цените им днес са едни…

И още нещо, виждате от снимките, че Space Bar-ът на тази бройка е видимо пожълтял. При не-механичната
IBM Model M клавиатура явно е от друг материал и си е искрящо бял и до ден днешен. На другата механична
бройка
от която пиша и сега, Space-ът също е леко потъмнял, но е забележимо само на светлина от лампа.
При тази бройка обаче се вижда и с просто око, вярно не е чак толкова лошо както го изкарват снимките.

За такъв малък детайл не е изгодно да се купуват съставките за забъркване на Retr0bright формулата за
избелване. Да се боядисва с бяла боя не е вариант понеже няма да стане хубаво, а пък да се изтърка с
фина шкурка също не мисля, че е удачно решение, понеже така ще се загуби текстурата на пластмасата.
Та ако вие имате предложения и съвети моля пишете ми! Ако не ще си остане така, на мен не ми пречи.

Механична Клавиатура IBM Model M2

IBM Selectric Touch – Model M2 е поредното звено в мисията на IBM да съкратят производствените разходи,
но да запазят познатото качество на продуктите си, или поне до колкото да мине номерът пред клиентите.

IBM Enhanced Keyboard – Model M не оставя директен престолонаследник, и продължава да се произвежда
години след като Model M2 е спрян. Според източници Model M2 е произвеждан между 1990–та и 1995-та.

Но IBM Model M2 не е бил предназначен да измести Model M, или поне не се е справил с тази задача. Този
модел се е ползвал основно с най-бюджетната гама компютри на IBM, някои терминали, и в учебните среди.

Но да не решите, че тази клавиатура е недостойна за внимание и уважение, напротив! Тук също се ползва
Buckling Spring технологията от предишните поколения, която е класи над клавиатурите с гумени куполчета.

При Model M2 клавишите са цели, а не от отделни пънчета и отделни капачки, както при M и F моделите.
Макар да има и някои по-късни поколения M и F които също са само с цели копчета. Тук и самите клавиши
са по-ниски, на половината височина от при M и F, и не са съвместими с копчетата от другите модели.

Също вече я няма металната пластина на която са монтирани механизмите, а целият корпус се състои само
от два пластмасови панела, между които са мембраните. Така теглото на тази клавиатура е много по-леко.

И тук идва моментът да се спомене за ахилесовата пета на този модел, основната причина да не е известен
като останалите си събратя! Като доказани през вековете иноватори, от IBM решават за този модел да
използват surface-mount електролитни кондензатори, вместо доказани и надеждни through-hole компоненти.

Като клавиатурите са били нови това не е било проблем, но с годините бързо се документира явлението, че
ползваните кондензатори не са надеждни и имат тенденцията да изтичат. На места четох, че днес над 80%
от този модел клавиатури са неработещи, и това бройките които са оцелели. Но решение на проблемът има!
Кондензаторите се заменят с обикновени такива, и ако няма други поразии по контролерът всичко е ок.

Бройката която си купих аз и ви показвам днес е от по-хубавия вариант, по Buckling Spring технологията,
защото е имало и Rubber Dome модели. Партида 1395706, произведена 1992-ра година в U.K. Навярно е била
комплект с някоя IBM PS/1 машина… Но както сигурно се досетихте, и тук кондензаторите са финиширали.

След като почистих клавиатурата повече от старателно, я тествах, и при натискане на копчетата излизат
всякакви комбинации от символи, клавишни комбинации и какво ли още не! Това е ясен признак, че трябва
да се обслужи. Даже си личи, че някой вече се е опитвал да отвори клавиатурата, но за щастие без успех.
Няма нанесени щети освен няколко трудно забележими дребни драскотини от страната на нумеричния пад.

Та някой ден ще предприема смяна на кондензаторите, но няма да е скоро, че пак останах и без поялник…

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 2

Най-близък претендент за държаната от IBM Model M титла “Най-добра клавиатура” е… IBM Model F!

Че IBM Model M е най-добрата клавиатура не е само мое лично мнение, а нещо което се изповядва от
безброй хора по цял свят, факт доказван вече 35 години, от както се е появил този иконичен модел.

Но преди появата на Model M хората не са писали с паче перо и мастилница, нито са дялали клинопис.
Model M е наследник на редицата варианти на Model F, които до преди това са се ползвали с гамата
настолни компютри и компютърни терминали на IBM, а те досещате се са били сред лидерите в браншът.

Различните варианти на Model F имат и различни подредби на функционалните, нумеримчните и другите
клавиши, което навярно е било объркващо за не малко от потребителите им. А като се добави и, че
всички останали производители на компютри и терминали до тогава са имали свои собствени подредби…
Така от IBM разработват и пускат IBM Enhanced Keyboard – Model M, с цел оптимизация и стандартизация.

Основната причина поради която обаче излиза Model M е замяната на масивната печатна платка ползвана
при Model F, чрез която клавишите правят електрически контакт, с две обикновени найлонови мембрани.
Мембраните струват безброй пъти по-малко, с което производствената цена спада почти на половината.

Точно и това, че Model F е с печатна платка, а Model M не е, е доводът на редица хора, че Model F е
по-добрата от двете. За други пък актуалната и днес подбера при Model M я прави по-предпочитаната.

В това видео един ентусиаст разнищва темата в детайл: https://www.youtube.com/watch?v=WPsQiSgykOg

Във видео обаче авторът не спомена един специфичен вариант на Model F, който съчетава най-доброто
от двата свята. Става дума за 122-клавишният вариант, от който е и бройката която реставрирам аз.

В този вариант се съчетават механични копчета контактуващи с печатна платка като в другите Model F, и
подредбата от Model M. Всъщност подредбата тук виждате е малко по-различна, но само в частта си на
функционалните клавиши. Основната част е идентична, и всеки свикнал с Model M и последвалите модерни
клавиатури не би трябвало да изпитва неудобства или затруднения при писане на 122-клавишния Model F.

Недостатъкът, който препречва титлата за тази клавиатура е, че като при повечето представители на
Model F гамата, и този вариант е предназначен за компютърни терминали, а не за персонални компютри.
Това означава, че базово не е съвместим с днешните компютри. Има обаче няколко различни варианта
за конвертиране – чрез лесни за употреба но скъпи преходници произвеждани от талантливи ентусиасти,
или достъпни по цена, но пък по-трудоемки за инсталиране и настройка универсални микроконтролери.

Имало е и 122-клавишен вариант на IBM Model M, но там са се ползвали мембрани вместо печатна платка.
Двата модела лесно се отличават по това, че Model F е с метален долен капак, а Model M е с пластмасов.
Също M са с PS/2 порт или DIN-5, а при F кабелите са с терминален DIN-5 като на снимката, или с RJ45 жак.

След горните редове история, се пренасяме към състоянието на конкретната бройка. Вече трета година я
ремонтирам, понеже както писах в първата част, клавиатурата дойде при мен в лошо състояние и с някои
липси – една пружинка и едно копче, които обаче успях да намеря и купих от човек от съседен град.

Реставрацията се проточва толкова дълго и поради безкрайните беди които не спират да ми се случват.
Наложителните ремонти, влошаващото ми се здраве и клинична депресия, и купищата други глупости…

Черешката на тортата, причината която най-много ме отказваше всеки път като наберях сили пак да се
захвана с реставрацията на този радикален продукт бе, че не разполагам с два специфични инструмента
нужни за реставрацията. Това са глух ключ със специфични размери, който е различен по размери от
този използван в Model M, и инструмент за изрязване на 122-те отвора в подложката която стои между
най-горния метален панел и цевите на копчетата. Чак преди месеци научих, че му се викало “Замба”.

И двата вида инструменти са с нестандартните за нашите географски ширини размери, понеже нали е
американски продукт, в клавиатурата компонентите не са по метричната, а по имперската система.
Докато разучих какви са приблизителните пропорции в милиметри, направо щеше да ми гръмне главата!

Четох по сайтове и форуми, мерих с шублер, даже взех и няколко детайла като мостра. И като най-сетне
тръгнах да търся замба, още в първата железария имаха такава с точния размер половин инч, за 4 лева!
Пък се оказа 7-милиметровия сокет от едно гедоре, което още от миналия век местя из шкафовете, пасва
почти перфектно, и не се налагало да ходя да търся и купувам други специфични ключове и отверки…

Та както винаги пак излишно се вкарах във филми, и си създадох куп негативни емоции, но какво ново!
И материалът за подложката който бях избрал се оказа добър, и направата се получи още от първия път.
Но да не решите, че с това проблемите са свършили? О, не! Винаги изникват нови и нови, как иначе!

Долния метален капак, който изтърках до метал и боядисах още през 2016-та година, пазех грижливо
загънат в чисти листове от вестници и дебели найлонови пликове. Да, ама сега като го извадих, се
оказва, че боята явно не е била достатъчно изпечена като съм го прибрал, и се е получила реакция!
На снимката виждате линиите и формите които са се получили по лакът. Търках ги, но няма чистене.
Та някога пак ще трябва да го шкуря и боядисвам! Но тука е все така студено и още ги няма условията.

Оказа се и, че резервния клавиш Enter за нумеричния пад, който липсваше и купих преди години, не е
от това поколение клавиатури, и за да си пасне перфектно беше нужно да му се монтира една втулка.
За щастие успях на намерих човекът от който едно време купих копчето, и сега си купих и втулката.

В последствие установих, че на Space Bar-ът и на още един клавиш им ги няма телените стабилизатори.
Та сега ще има да търся подходящ материал за направата на такива неща, ама нямам идея от къде…

Но най-голямото препятствие което трябва да преодолея е намиране на подходящ и изгоден контролер.
От няколко години по света, най-вече на запад, има фенове които правят конвертори за подкарване на
терминални клавиатури на настолни компютри. Най-известни са Soarer’s Converter и Xwhatsit’s Controller,
но тези неща ги има само в чужбина, на цени от 40 – 70 долара. А като се добави и доставката, ако
изобщо има доставка до България, и митата и всякакви други такси, работата става непосилно солена!

Друг вариант е ползването на универсален микроконтролер от рода на Arduino или Teensy. Такива има в
хоби магазините и в България, но при тях ще е нужно и програмиране, една сложна допълнителна стъпка.
До сега нямам опит с точно такива контролери, и ако избера този вариант ще трябва да търся човек,
или да чета из сайтовете и форумите, и да гледам видео уроци докато се науча, само за едното нещо…
Та ако вие читателите имате опит в това, то моля пишете ми, ще се радвам да чуя как и какво е нужно!

Иначе както виждате от снимките, почистих и останалите компоненти, в най-тежко положение от които
бяха цевите, които на този модел клавиатура са единични, а не всички заедно като в по-новите модели.
По тях още доста настоятелно бяха залепени останките от старата текстилна постелка или подложка.
Виждал съм на снимки от други реставрации, че е имало и варианти с гумена или неопренова подложка.
Но естествено на мен ще ми се падне най-трудният за възстановяване вариант, с текстилната версия!

След третото шише спирт и четвъртия или пети пакет памук, всичките компоненти вече са почистени, не
по веднъж, а по два пъти! Виждате клавиатурата вече е сглобена, или поне пробно. Не съм сложил само
капачките на копчетата, десет от които знаете, че ползвам при ежедневната ми IBM Model M клавиатура.

Макар да е още далеч от финалът, и да бе причина за много трудности и тонове изразходвани средства,
съм доволен от резултатът до сега. IBM Model F е супер радикална клавиатура, впечатлява дори и само с
размерите си. А като крачетата се повдигнат на максимална височина, клавиатурата става още толкова
величествена! Чувствам се все едно съм зад пулт в някоя електроцентрала, или във военна командна зала!

В следващата част от поредицата, ако доживея до такава, ще напиша детайлен план на нужните стъпки и
приблизителни цени за консумативите и инструментите, в случай, че и някой от вас читателите реши да
предприема такова начинание. За някои хора може да се вижда сложно, за други лесно, но си заслужава!
Но кога ще се случи това не мога да гадая. Сега пак съм останал без грам сили и без пукната стотинка.

Но докато стъкмих до тук и написах за тази клавиатура, набавих и две други клавиатури от тази марка.
За тях и за други неща ще стане дума в следващите материали, които се надявам ще са готови по-скоро!

Good News, Everyone!

Преди дни, отново благодарение на читател съмишленик на блогът, животът на Obsolete Computers се
удължи с още една година. Хостингът и домейнът вече са предплатени до месец март 2020-та година!

Така и да нямам здравето да пиша много нови материали, поне стотиците досегашни ще продължават да
са налични за четене, все така без никакви реклами, ограничения или други пречки за вас читателите!

Но както виждате все още публикувам нови постове, макар и не за големите и по-интересни неща които
от доста време се трупат. Та работата не е спряла, дори понякога още се намира и немалко мотивация…

Наскоро създадох нова категория “Оборудване“. А освен много други, редактирах и всичките публикации
от категория “Клавиатури“, към които ако ги има условията, някога ще се добавят още редица нови статии.

До нови срещи, и както винаги ви желая здраве и само най-доброто. И отново да благодаря на всичките
читатели и ентусиасти оказали всякакъв вид помощ през годините. Obsolete Computers е за всички вас!

P.S. Преди година се притеснявах, че с рояците посещения от Китай, блогът ще бъде заринат от спам
коментари, поради което направих всички коментари да са видими само след ръчно одобрение от мен.
Притесненията ми останаха напразни, защото от Китай не дойде нито едно мнение, било то спам или не.

От месеци обаче, блогът е под обсадата на ботове или спамери от Украйна, пускащи коментари реклами
на сайтове за медикаменти и други глупости. Всеки ден трябваше да трия много задържани спам мнения!

Писна ми, и от скоро всички публикации и страници са с изключена опция за коментиране от публиката.
Оставил съм само една статия отворена за мнения, ама и нея я налазиха… Пък като се сетя за имената на
многобройните сайтове от които прииждат тези посетители от Украйна, направо се хващам за главата!

Но като се има предвид, че за една година от както блогът е на този хостинг, легитимните коментари
бяха само два, сещате се колко е нужна такава опция. На поне пет места съм оставил адрес за връзка,
пишете ми там ако има нужда. Пък тук нещата ще са само за четене, а не за публична дискусия, и така.

Работна Подложка / Балатум

От години исках да си купя работна подложка, но където и да питах, в колкото и магазини да обикалях,
все не откривах нищо. Онлайн на няколко места имаше такива неща, но на толкова високи цени, че ако
си бях купил от там, то подложката щеше да излезе по-скъпа от нещата които ще човъркам върху нея!

Дълго време бях в безизходица, докато наскоро не се сетих, че има лесна алтернатива! Балатумът!
Това може и да не е професионално решение, но за нуждите на хобито ми ще е повече от достатъчно.

Обаче се оказва, че от както на буквално всеки ъгъл има магазин за ламиниран паркет, балатумът явно
вече не е на мода, и намирането се оказа задача. Всъщност сам си усложних работата, както винаги…

Три дни обикалях пазарите на близките и далечните квартали, направих си три здравословни разходки
(в студът, заобиколен от кашлящи хора и изгорелите автомобилни газове) от поне по 5 километра пеша.
Но сещате се, никъде не намерих магазин в който се продаваше балатум, а пък питах и немалко хора.

Решението бе повече от ясно, да ида до някой от по-големите специализирани магазини в ж.к. Люлин.
Да бях отишъл директно там, щях да спестя толкова ходене, ама не! Нека да видя дали другаде няма!

Та както и да е, намери се търсената стока. За 14 лева материал и 2 лева за разкрояване, вече имам
не една, а две работни подложки. Даже ми остана и една излишна лента от 2 метра на 30 сантиметра.

На размери голямата подложка е 70 на 140 сантиметра (бюрото е 75 на 150). Съотношението и е 1:2.
Малката е 60 на 70 сантиметра, нея ще я ползвам за втори предпазен слой като има да запоявам нещо.

Като разглеждах в магазинът имаше и по-дебели видове балатум, като такъв за фитнес и тренировъчни
зали, но той беше пет пъти по-скъп, и само на големи разфасовки. Имаше и от по-мекия тип балатум.
Този е от твърдия, като идеята е да е по-издръжлив, че нали компютрите са пълни с остри компоненти.

Не знам колко и дали този тип материал генерира статично електричество. До сега май не съм имал
проблеми от такова естество, но при всички положения е добре да се внимава, че рискът е реален!
Дано носене на антистатична гривна закачена за близкия радиатор e достатъчна мярка. Ще видим…

Въпреки многото обикаляне, за което пак повтарям сам съм си виновен, съм доволен от резултатът.
Но както винаги снимките са ужасни, и хич не показват колко добре стоят подложките в реалност.

Надявам се това ново оборудване ще е полезно за целите на хобито, пък ако идеята ви е от полза и
на вас читателите, какво по-добро от това! Нека има повече постове за “чалъми” и подобни идеи.

Scotch On The Rocks

Освен различните почистващи препарати, в това хоби е полезно човек да има и някои различни видове
самозалепваща лента. Повечето са универсално приложими, други са по-специфични, но винаги полезни!

Когато човек е израснал в мизерия и всичко около него е или повредено, потрошено или направо изобщо
го няма, тогава нуждата от метод за поправяне или поне закрепяне на положението е повече от реална!

Така, аз още от ранна възраст, и покрай приложните изкуства които ми бяха едно от първите хобита, се
научих какви видове самозалепващи ленти и лепила са подходящи за различните ситуации и приложения.

Целта на този пост е да разкаже и покаже, че за различните проблеми често се изисква по-специфично
решение, било то специален инструмент или правен за целта препарат, консуматив или друг чалъм.
А в ерата на Интернет и китайските стоки, тези неща вече не са нито скъпи, нито трудни за намиране!

В хобито, а и в което и да е домакинство, не може с една ролка опаковъчно тиксо човек да твърди, че
е подготвен за всичко. Ако така ще тръгнете да поправяте течащ водопровод, може да очаквате локви!
Пък ако решите да изолирате проводници с тиксо, очаквайте искри, пламъци или много по-лоши неща!

Опаковъчно тиксо, хартиено, алуминиева лента, двойнозалепваща лента, тефлонова лента, изолирбанд…
Вярвам почти всеки читател тук знае основните им употреби. Сега ще разкажа за някои от по-интересните
приложения за които съм ползвал горепосочените ролки. Като примерно тефлоновата лента с която освен
душът, си поправих и клатещите се крака на закачалката за якета и шапки! Основата и имаше износили се
метални резби, а нарязването на нови не е опция. Тефлонова лента намотана на винтовете или болтовете
се оказва адекватно решение, или поне за леки конструкции които няма да носят тежък или опасен товар.

С алуминиевата самозалепваща лента предназначена за водопроводи, също може да се изолират стари
дограми. Аз така третирах допотопните балконски врати и прозорци в хоби стаята като я ремонтирах, и
вече не влиза нито вятър, нито влага. Пък помните и какво друго предназначение и бях “изобретил”!

С парчета черен изолирбанд пък от години маскирам светодиодните индикатори на редица уреди, които
в тъмното с острата си светлината са като нож в очите ми, и докато светят не ми дават никакъв покой!

За различните типове лепила също има да се каже доста, но сега ще спомена само тези видове които
ползвам последните години. Едно време ползвах Хелметекс/Хелми-М за универсален лек и в домашните, и
в приложните задачи. Обаче за залепяне на специфични материали пак си трябват по-специални лепила.

Така от както възстановявам стара техника, и има да лепя метал или пластмаса, използвам POXIPOL.
Това е двукомпонентна епоксидна смола, продавана в малки разфасовки на достъпни цени. Предпочитам
този метод за лепене пред всякаквите секундни лепила, че с тях никога не съм постигал добри резултати.

И отново уж тривиални неща, а се оказват доста важни, дори критични в поддръжката и свестяването на
големи и малки машини и детайли. Залепиш слаба лепенка или ползваш грешната отверка, и стана авария!
Бъдете подготвени, че разликата между успех и брак, здраве и болест често е проста стока струваща лев-два.

P.S. Картончето на което тествах някои от показаните ролки тиксо заприлича на творба от абстрактното
движение в експресионизмът! Може да не съм Kazimir Malevich или Piet Mondrian, но щом техните творби
се тиражират за милиони, защо и аз да не изкарам някой лев? Тъкмо ще се намери финансиране за блога!
Та ако вие сте меценат или почитател на изкуството, сега е моментът, докато все още е евтино! Ха-ха-ха!

8-Битова Химия

Знаеш, че вече остаряваш, когато почнеш да се радваш при покупката на нови почистващи препарати!

В арсеналът на хардуерният ентусиаст, освен отверки, поялници и мултицети се намират и редица други
пособия, с помощта на които се поддържат, поправят или поне привеждат в приличен вид и големи, и
малки машини, уреди, компоненти, или с каквито работи се занимава дадения любител или професионалист.

Преди вече писах за бюрата, шкафовете и инструментите с които животът ми се улесни неизмеримо много.
До преди набавянето им, буквално ми се налагаше да човъркам с кремъчни остриета, седейки на земята…

Има да разказвам за още редица различни и полезни в хобито неща, едни от които са точно препаратите.
За вас това може да е нещо тривиално, пък ако друг ви чисти жилището може да е дори нещо необятно!
Аз докато не останах да живея сам преди седем-осем години, не обръщах внимание на този вид неща.
Обаче след това доста бързо трябваше да се образовам в тази наука, нещо за което никак не съжалявам.

При почистването на новите компютри не е необходимо нищо друго освен кърпа за прах. Когато обаче се
борави с компютри и друга техника произведена преди 15-25-35 години, и прекарала повечето време от
съществуването си по тавани, мазета, гаражи и други далеч от чисти места, може да се досетите как вече
положението е съвсем друго, и в повечето случаи за привеждането в приличен вид са нужни доста усилия.

От както колекционирам компютри и ретро техника съм попадал на екземпляри в много добър вид, но и на
такива мърляви подобия на техника, че само като ги погледне, човек губи всякакво желание да има каквото и
да е общо с тях! Често точно тези мърляви неща са най-интересните находки, заслужаващи си уважението!

Сега няма да ви уча как се чисти, понеже вярвам това всеки го знае, но ще кажа по няколко думи за
различните препарати които са много полезни в компютърната некромантия, пък и в бита ни като цяло.

Сода бикарбонат.
Содата има хиляда полезни приложения. За почистване, леко навлажнена върши ролята на абразивно
вещество, което може да се ползва спокойно върху пластмаси и боядисани повърхности, без опасност от
нараняване то им, каквото се получава ако вместо сода се ползва домакинска гъба, пък била тя и мокра.
Но освен за почистване, содата има и абсорбиращо миризмите свойство, също много полезно в хобито!
Така успях да обезмириша няколко касови апарати Елка, като ги затворих за по няколко дни в кашон, в
който имаше чинийка със сода. Този номер го научих докато разучавах как се отмирисва хладилник.

Препарат за прозорци.
С кърпа напръскана с този обикновен препарат, се чистят с лекота пластмаси и метални повърхности,
по които замърсяването не е много наслоено или упорито. Също е чудесно средство за чистене на бюра.

Обезмаслител.
Когато течния сапун и верото не са достатъчни, е време за тежката артилерия – обезмаслител! Meglio е
домакински препарат, който може да се ползва върху всичко що е упорито, без негативни последствия!
За пластмаси във фугите на които има наслоени мръсотии, този обезмаслител се явява безценен спасител!
Колко панели съм изпрал с Meglio… Също е чудесен и за премахване на остатъци от стикери и тиксо.

Спирт.
За някои ситуации спиртът си остава най-доброто решение, най-вече като е нужен силен дезинфектант.
Може да се ползва и в комбинация с други препарати, само да се внимава ако ще се третират по-нови
пластмаси, защото ако е чист или висок процент разтвор, може да ги стопи, деформира или обезцвети!
При старата техника няма такава опасност, но всичко по-ново се прави от най-долнопробните материали!

Контактен спрей.
С времето електрическите контакти и фините механизми в много устройства се окисляват и зацапват, като
това води до затрудненото им функциониране, или направи ги спира от употреба. Достатъчно е само един
пин на един чип на някоя платка да не прави добър контакт със сокетът си, и цялата машина не работи!
С този тип спрей може да се третират както сокети на чипове, жакове на периферия, така и механиките на
клавиши и други подобни. За феновете на тема ретро хардуер това е насъщно средство, животоспасяващо!

Силиконова смазка.
При материали като пластмаса и гума не може да се ползват някои смазки предназначени за метал, защото
може да се получи химическа реакция която да ги повреди или направо стопи. Това силиконово масло е
предназначено специално за гумени и пластмасови детайли. Аз го взех по препоръка за ползване с Робко.

WD-40.
Кой не знае WD-40, митичният продукт с милион и едно приложения! Често обаче хората остават с грешното
впечатление, че това е универсална смазка, което не е така. Основното приложение е борбата с ръждата.
Като средство за проникване във вече корозирали механизми, или като превантивно средство нанасяно на
рискови участъци податливи на влага. Смазващите и почистващите му свойства не са най-голямата му сила.
Въпреки това наистина има много приложения, че дори мирише приятно. Ех ако правеха и парфюм WD-40!

Освен тези, има още много полезни в хобито препарати, и крайно специфични, и универсални като горните.
Но като цяло, с посочените средства трябва да може да се преборите и с най-трагичния и упорит случай!

Живот и здраве, в бъдеще ще има още подобни материали, с полезни за хобито пособия, съвети и похвати.

Урааа!!!

Съвсем неочаквано, без да подозирам, се сдобих с оригинална IBM Selectric печатаща глава на кирилица!

Вчера си купих още една IBM-ска пишеща машина, пак от обява от друг град, пак в незнайно състояние.
От единствената малка снимка в обявата не се виждаше каква е печатащата глава, а само, че я има.
Ясно се виждаше обаче, че клавишите са по QWERTZ подредбата, навярно оригинално са за немски език.

Като си я донесох в студа по леда от офисът на куриерите до тук, вчера не ми останаха никакви сили.
Днес тръгнах да я опаковам, и като се загледах в печатащата глава какво да видя? Буква Ш! Кирилица!

Оказа се, че и тук положението пак е като при предишната машина, клавишите и главата са различни.
Та на теория, ако двете печатащи глави се разменят, едната машина ще е изцяло на кирилица, а другата
на латиница! Това при положение, че и двете машини работят. Знаете бройката за която вече писах се
нуждае от среща с техник, а тази новата нито съм я тествал, нито чистил, нито сега ги има условията
за каквото и да било, камо ли цял самостоятелен материал. Ще се чакат топлите месеци, ако идната
година условията са по-добри, а не като влажната адска подигравка която бе вместо лято тази година.

До тогава ви моля – ако знаете сервиз за пишещи машини или доказан техник в град София, пишете ми!

РОБКО 01: Поставки За Пулчета: Част 2

Преди месец с мен се свърза човек, който също нямаше достатъчно поставки за пулчета за своята маса.
Това което имаше обаче, бе достъп до машините, знанията и специалистите необходими за изработката
на нови поставки, с размери като на оригиналните. В бързи срокове това се случи със задоволителни,
даже направо впечатляващи резултати! На снимките пред вас в сиво са новите поставки за пулчетата.

Като благодарност за вече не малкото написани материали по темата Робко, и идеята историята да се
поддържа жива, човекът ми прати два комплекта поставки, за масите за които писах в предишната част.
Така сега и трите ми маси имат поставки за пулчетата, като при една са оригинални, а при две нови.

За самите нови поставки – изработени са с много голяма прецизност и майсторство от солидна тежка
пластмаса, посредством CNC машина. По форми са неразличими от оригиналните. Единственото което ги
отличава е цветът им – новите са сиви а не бели. Още преди да ги получа планирах да купя бяла боя
спрей, но като ги видях на живо с какво изкусно майсторство са направени, как се виждат шарките по
пътищата които е изминала обработващата машина, ще е грехота всичко това да се покрие с бяла боя!

За сега поставките не са в серийно производство, тъй като по думите на човекът са доста трудоемки
за изработка. Питах, и ако трябва да се правят по поръчка, цената за бройка ще е 15 лева, или 90 за
комплект от осем броя. Сещате се това за мен е непосилна сума, а вероятно и за други хора ще е…
Но тъй като тези поставки не са незаменими компоненти, като примерно контролери или зъбни колела,
вярвам всеки ентусиаст с поне малка доза сръчност и подръчни материали може да си сътвори някакви
самоделни бройки. Аз оригинално мислих да си правят пулчета и поставки от два размера PVC тръби…

Както виждате от снимките, масите ми вече са наредени и колекцията изглежда по-представителна от
всякога! Не останаха пулчета за редене на лентите, но като/ако се стигне до практическа употреба, ще
взема тези които са на някоя от масите, понеже нали няма как и трите маси да работят едновременно.
Всъщност не зная и от колко пулчета е бил един комплект, и колко са били предназначени за лентата?
Виждал съм в обявите неразпечатани пликове с пулчета, но вече не помня бройката. Май са 12-14-16?

Ще се радвам да видя и 3D-принтирани пулчета, но лично на мен не ми трябват повече. И все пак ще
ми е интересно ако някой ентусиаст имащ уменията и оборудването направи и прати една-две мостри!
Тъкмо никога не съм виждал на живо 3D-принтирани модели, та ми е чудно да видя що за животно са.

Ако има развитие по темата ще пиша пак. Вече от много време точа зъби да напиша и заключителната
глава “РОБКО 01: Част 3 – Приложение”, но все се случва нещо лошо, и работата така и не става…
Но каквото и да става, ако доживея до топлите месеци и още има блог в който да пиша, ще направя
третата част. Със или без практически примери, все ще е нещо информативно и надявам се полезно.