Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Скъпи приятели, почитатели на техниката и науката, драги любознателни читатели!

Най-сърдечно ви желая най-приятно и весело прекарване на предстоящите празници!

Нека 2019-та да е най-добрата година, изпълнена само с хубави и приятни моменти!

4d 65 72 72 79 20 43 68 72 69 73 74 6d 61 73

Снимките стоящи пред вас са от далечната 2010-та година, още от преди рождението на този блог.

2010-та може и да не звучи като нещо толкова назад в миналото, но за мен това си е цяла вечност!
Дори бях забравил за съществуването на тези фотоси, или че изобщо съм ги правил, докато случайно
не ги намерих в една стара тема за елхи, в разделът за общи приказки на един технически форум…

Тъй като не съм толкова сантиментален, и намирам редица от традициите за абсолютни глупости, а и
от чисто финансов план, та от много години тук не се купуват елхи. Слагам други малки украси, но
на сечта на невинни дървье, и пълненото на джобовете на горски мафиоти не гледам с добро…

Та като попаднах на темата в която другите участници си мереха елхите, реших да сътворя на бързо
тази mecha-елха, и да я пусна като шега. Речено-сторено, но още първия коментар беше критика за
дето елхата ми не е украсена. Но вече бях прибрал компютрите, от които само долните два са цели, а
останалите празни кутии, та украсата сътворих във Фотошоп, ползвайки орнаменти взети от интернет.

Сега съм на ясно, че това е повече глупост от колкото шега, но пак поне малко ме напира на смях.
Ако и на вас ви се струва забавно, или пък дори самите вие сте правили подобни неща – разкажете!
Пък каква е истинската празнична украса която слагам тези години, може да видите в следващия пост.

P.S. Който първи познае какво означава заглавието печели голяма награда – една усмивка по радиото!

AOL CD

Преди година писах за фонокартата с която в края на миналия век осъществявах контакт с дома,
докато бях на една училищна екскурзия с класа ми. Някъде в другите постове споменах и как в
началото на този век, братовчед ми се свързваше към интернет посредством предплатени карти.

По същото време в САЩ и няколко други големи западни страни, една компания гигант доминира
с разрастващи се темпове пазарът на интернет телекомуникациите. Става дума за America Online (AOL).

Тук може да научите по-подробно историята им: https://www.youtube.com/watch?v=A3DudqwsRPw

Но сега няма да преразказвам горепосоченото видео или енциклопедиите, а ще кажа няколко думи
за конкретното разглеждано устройство, което всъщност не е устройство, а един обикновен диск.

От AOL са привличали нови клиенти чрез зарибяването им посредством безплатни часове, които са
идвали на флопита или дискове като показаният. Тези медии са били изпращани директно до пощите
на хората, били са добавяни като бонус съм списания и вестници, идвали са и с редица продукти…

Като е бил пикът на AOL, половината произведени дискове в света са били техни рекламни CD-та!
Представете си мащабите за които става дума, една компания засенчва звукозаписните, игралните,
софтуерните и останалите световни индустрии взети заедно! Но явно е имало келепир, дето се вика.

Този диск не е разпечатан, листовката на която са написани серийните номера или активационните
кодове още е залепена вътре, но оптичната медия може да се извади от долната част на опаковката,
без да е нужно тя да се разкъсва. Не, че това има някакво значение, кодовете не важат от години.

Дискът дойде при мен от колекцията на друг ентусиаст на тема ретро технологии. Не съм се сетил
да питам как е достигнал до нашите земи, но силно се съмнявам някога AOL да са работели и тук?

Вие сблъсквали ли сте се с подобни методи за връзка с интернет, знаете ли повече по въпросът?
Разкажете, ще ми е много интересно да чуя истории от ранните дни на интернетът в България.
А пък този диск ще се пази като още една ценна находка, добре допълваща ретро колекцията ми.

P.S. Както фонокартите, така и тези дискове се оказват обект на колекционерска дейност по цял
свят. Има хора събрали по хиляди бройки, даже има маниаци правещи каталози и дори цял музей!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Питах човекът, и научих, че едно време модемите са идвали в комплект с тези дискове.
И понеже не е можело безплатните часове да се ползват от България, тези дискове или директно са
били изхвърляни, или са оставали неизползвани с десетилетия под претекст “някога да не потрябва”.

Компjутерска Лента / Computer Tape 6250 BPI

Преди няколко години писах за една ролка 9 Track Tape, която случайно намери пътя си до мен.
Въпросната ролка както споменах и тогава, е била ползвана с алтернативна употреба от предишните и
собственици, та и липсваха около 20 процента от лентата, кутията и Write Protection пръстенът.

Преди седмици случайно попаднах на обява в която се продаваха чисто нови ролки 9 Track Tape, все
още запечатани в оригиналните им найлонови пликове. На цена бяха по 6 лева, което не е много, или
поне не би трябвало да е много. Естествено точно тогава нямах дори такава скромна сума, и докато
се добрах до достатъчно средства обявата взе че изчезна! Добре, че си я бях записал, та се сетих
да питам авторът и, дали не са му останали още бройки? Така се и оказа, имало голямо количество
от този тип ленти, различни размери, както са двете ленти които купих и ви показвам на снимките.

Така вече в колекцията ми има и цели ленти от този исторически тип, редом с бройката от преди.
Виждате от надписите на етикетите и тези двете са югославско производство на предприятие JAVOR от
град Битоля, като тук не пише дали са оригинални нови, или също като другата са от рециклирани
материали правени от западни компании? На едната ролка има поставка за етикет, а на другата личи,
че някога също е имала поставка, но е паднала. И понеже и двете ленти бяха запечатани в пликове, а
поставката за етикет я няма, си мисля, че и тези също са рециклирани, но този път не е споменато.

На пликовете нямаше никакви надписи, но за беда купувах лентите точно докато валеше силен дъжд, и
като се прибрах вкъщи и ги подсуших с една кърпа, установих, че вътре са проникнали по една-две
капки вода. За да не стане беля махнах пликовете и старателно избърсах ролките от вън. Но сега не
считам загубата на оригиналните им опаковки за нещо толкова фатално. Пък и нали не са за продан…

Според енциклопедията, на параметри голямата ролка е с дължина на лентата 2400 фута или 730 метра.
С плътност 6250 BPI, тези ленти са най-модерните представители от видът си, били са предназначени
за IBM System/370 серията мейнфрейм компютри и в последствие редицата им клонинги. С капацитет
до 175 мегабайта при най-голямата ролка, това не е било никак малко за 70-те години на миналия век!

Днес тези ленти няма как да се използват по предназначение, защото масово още преди десетилетия
устройствата за мейнфрейм и миникомпютрите с които са се записвали и чели, са заминали за скрап.
Останали в употреба устройства има само в музеите с демонстрационна цел, и сред колекциите на
най-запалените и заможни ентусиасти по света. В България се съмнявам да има запазени такива неща.

И докато ролката от първия пост се е ползвала за връзване на корени домати към колците, човекът
от който купих тези двете ги е взимал преди 30-тина години с цел да записва на тях музика! И ако
запомних добре, резултатът е бил доста добър, но понеже този вид лента не е със същите размери
като ползваните при магнетофоните, е трябвало да се реже и предполагам пренавива за да си пасне.

Аз ще си пазя лентите редом с перфокартите, античните дискети и дискове, и другите работи от
колекцията ми. А ако и вие също искате да имате такива ленти във вашите колекции, или пък решите
да си правите експерименти и ги ползвате за звукозаписи – пишете ми, ще ви дам номерът на човекът
от който ги взех. Цената както вече писах по-горе е по 6 лева за чисто нова запечатана ролка.

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 2

От почти пет години ползвам тази вечно популярна, полезна и неизменна механична клавиатура.
Преди години вече писах на длъж и на шир за качествата и предимствата и, даже онзи материал се
оказа един от най-четените в целия блог! Та сега ще гледам да не се повтарям много, ако е възможно.

Периодично всяка една клавиатура се нуждае от почистване, било тя механична или най-обикновена.
При IBM Model M почистването е по-лесно, понеже копчетата и са от две части – пънче и капачка.
Капачките са много лесни за демонтиране, а нали точно те се нуждаят най-много от почистването!

На третата снимка виждате глухият ключ с размер 5.5 милиметра, с който отварям корпусът като ще
го чистя. Така и от вътре и от вън корпусът се чисти с лекота. Много по-лесно е докато е отворен.

Но поводът за този пост не е почистването, а нещо друго което свърших заедно с него. Става дума
за замяната на няколко капачки, по-точно десет от копчетата които бяха на френски език, защото
както писах и в първия пост, точно тази бройка е била предназначена за френскоезичните страни.

Та сега тук сложих десет от капачките на IBM Model F клавиатурата, но не тези които са от същите
места, понеже двата модела имат различна подредба, и се оказва и надписите им също са различни…
Пак на третата снимка виждате кои точно са копчетата и какви са колоритните им френски названия.

Но да не решите, че съм противник на френският език! Не съм, ама не съм му и голям почитател.
Да беше на английски език, без грам съмнение щях да държа клавиатурата в оригиналния и вид,
обаче не е. Дори на немски да беше, а защо не и на японски, все радикално изглеждащи азбуки!

Виждате все още има и клавиши на които гордо си стоят от френски думи, но такова е положението.
Има едно решение, но то не е никак евтино, или поне за мен. А самото решение е толкова радикално,
даже за по-радикално нещо от него не се сещам… Става дума за ненадписани капачки за клавишите!
Аз не гледам какво натискам докато пиша, понеже още преди векове съм запаметил и QWERTY и БДС
подредбите, та един такъв ненадписан комплект ще ми дойде повече от добре, ще се впише чудесно!

От Unicomp предлагат такива комплекти на сайтът си: http://www.pckeyboard.com/page/product/KSET
Цената им е 20 долара, но доставката е още 25 долара, пък ако ще има и мита и още други такси…

Та на този етап няма да се докосна до такива капачки, но и както си е сега клавиатурата е супер
радикална, радва ме и ми служи с максимална сила, и не бих я заменил за нищо друго на света!

Даже преди време гледах из порталите за обяви дали няма подобни бройки, но в родните сайтове
имаше само няколко обяви дело на спекуланти и прекупвачи, и навярно други хора подлъгали се по
техните грозни обяви. Съответно цените тук бяха петорни на тези в чуждестранните онлайн битаци…

Преди три години обаче си купих на доста разумна цена една немеханична клавиатура IBM Model M,
която без никакъв спор е най-добрата Rubber Dome клавиатура до която съм се докосвал някога!
В постът за хоби стаята от преди над година виждате, че я ползвам заедно с ретро компютрите ми.

А вие ползвали ли сте такива клавиатури, виждали ли сте на живо? Какво мислите за “модификацията”?
Знаете къде да ми пишете за това и всичко останало. До нови срещи, желая ви всичко най-хубаво!

P.S. Не съм правил снимки и клипове на почистването и сменянето на капачките, понеже такива неща
вече има качени стотици в интернет, с много по-добро качество от това което мога да заснема аз…

Жив!

И блогът, а както виждате и аз авторът му още сме сред живите, макар да не си личи много.

Може да сте забелязали, че от четири и половина месеца не бях публикувал нови материали.
Още от преди това се бях разболял доста подобаващо, та до ден днешен повечето време съм
смазан и нямам силите за правене на нищо смислено, освен в кратки моменти на подобрение,
един от които се случва сега, за което и бързам, че като отмине и пак се продължи с лошото…

За лятото бях планувал да пиша за толкова много интересни неща, дори бях направил списък,
но съдбата пак ми го стовари тъпкано за дето проявих лъч оптимизъм, но какво ново…
Та вече повече няма да си правя никакви планове, така поне по-малко ще се разочаровам сам.
Извинявам се на вас читателите ако съм ви оставил в очакване, но явно “не е било писано”.

Блогът ще стои наличен за четене поне докато е платен хостингът – края на месец февруари
2019-та година. След това или ще изчезне безкрайно, или ако се намери спонсор ще оцелее.
Но просто ги нямам силите и здравето за каквото и да било друго. Разбира се ако това се
промени за добро, пак ще запретна ръкави и ще върна динамиката с която писах до преди.

Но! Сега написах един нов пост, а се мъча да стегна и изделие заслужаващо втори материал.
Последните дни като събрах сили си почистих и подредих жилището, след това си почистих и
компютърът от вътре, че беше пълен с тонове прах, и за финал какво по-добро от това да си
почистя и клавиатурата! Та заедно с почистването и, свърших и друго нещо, за което ще е
първия технически пост от много месеци. Надявам се ще ви е интересен и приятен за четене!

Метални Стикери Етикети / Гравираща Пишеща Машина

Днес ще ви разкажа за тази интересна двойна употреба, която намерих за старата семейна механична
пишеща машина Марица 12, за спомените ми свързани с пишещите машини, и за бъдещата им употреба.

Още миналата година “изобретих” този метод за писане, или по-точно за гравиране на текст върху
алуминиево тиксо. Съзерцавайки етикетите на модулите от Робко комплектите, забелязах, че те не са
солидни метални пластини, каквито едно време са се слагали на по-сериозните машини, а са стикери.

И докато за щамповането на серийни номера в металните пластини си трябва сериозна преса и натиск,
то за гравирането на алуминиеви стикери не е нужен почти никакъв натиск, една задача по силите и
на най-обикновените пишещи машини, ярък представител на които седи най-кротко в хоби стаята ми!

След няколко опита, бързо му хванах цаката, и макар да няма какво да номерирам или надпиша, вече
си имам метод за щамповане, стига надписите да са на български език, понеже на такъв е машината.

Триковете при надписването по този метод са два. Когато се щамповат по-малки етикети, те трябва да
са добре захванати за валякът на пишещата машина. На снимките виждате, че ползвам хартиено тиксо.
И другото нещо е, че алуминиевото тиксо е много тънко и крехко, и като се отлепя от трансферната
лента много лесно може да се смачка, с което се губят отпечатаните символи. Като трик виждате, че
някои от етикетите съм написал след като тиксото вече е залепено за листове. Естествено така няма
как да се надпсват неща залепени на едри предмети, понеже няма да се поберат в пишещата машина.

Правилния начин да се щамповат такива етикети е с печат със сменяеми символи, като мастилените с
които се слага срок на годност. За алуминиевите етикети печатите не са с гумени, а с твърди символи.

Виждате, че и с подръчни средства и техники може да се направят почти представителни табелки за
врати, пощенски кутии и звънци, необичайни визитки, и по-трудни за фалшифициране членски карти!
Даже картата на последната снимка не е много далече от тази която ми издаде моя футболен клуб
преди десетина години. Само дето не е ламинирана, но и това може да се направи лесно и евтино.

В първия пост за тази Марица 12, който публикувах през вече далечната 2012-та година, споменах, че
на тази машина се научих да пиша по БДС подредбата още преди да тръгна на училище, и последно в
някой от крайните класове си писах доклади и домашни, след като домашния принтер ме беше предал.

Пишещата машина е купена от майка ми още преди да съм се родил, която по професия беше учителка,
и до преди десетина години понякога още се вадеше и ползваше по предназначение и от нея, и от мен.

Днес машината не е в много добро състояние. Горната част на главните букви се отпечатва бледо, и
механизмът на буква “И” е с проблем. Но определено ще се пази като ценна семейна и лична реликва!

Като бях още много малък, преди да тръгна на училище, ще да е било преди 22-24 години, понякога
майка ми ме водеше с нея на работа (понеже нямаше кой да ме гледа), където едно от основните и
занимания беше да пише различни работи на пишещите машини в учителската стая. Помня, че там или
в директорският кабинет имаше и електрическа пишеща машина, за която учителки се надпреварваха,
тъй като при писане на нея не е нужно човек да си чупи пръстите, а всичко е лесно и безболезнено.
Но съм бил много малък, и не просто не помня каква марка или форма беше електрическата машина.

Друго място където имаше хора с пишещи машини, бяха сградите до полицейските управления, където
се издаваха документите за самоличност и се подават заявления и прочие. Пред тези места до преди
годни имаше писари с механични пишещи машини подобни на горната. Тези хора не бяха на държавна
служба, а бяха там за да припечелят по някой лев, попълвайки бланките за документи на гражданите.

Чел съм, че подобно на тези хора, в днешни дни на много места по света, най-вече по площади и други
публични обекти, имало хора пишещи поеми и писма по поръчка на минувачите. Но дали тази работа е
доходоносен бизнес, или се върши от чиста хипстърщина, това не мога да преценя, трудно е да се каже!

Но наистина си е друго нещо човек да ползва пишеща машина вместо обикновен компютър, носталгията
определено я има. И не само това, пишещите машини имат редица скрити предимства когато целта е да
се напише нещо. Например при пишещите машини няма опасност човек да загуби написаното ако не го
е запаметил, тъй като всяка написана буква остава вовеки на листът! Освен ако човек не загуби листът…

При писане на пишеща машина шансът човек да се отплесне и да влезе да провери социалните мрежи,
да изгледа десетина клипа в YouTube, или да се запилее някъде другаде, загубвайки ценното време и
мотивацията, е съвсем нищожен. Макар ако човек има телефон в джобът си, днес вече няма спасение…

Но ако човек е на място където са позволени само пишещи машини, примерно като панделата, за която
стана дума в статията за Бултекст 20 машината, или пък е член на тайните служби, както писах в постът
за IBM Selectric II машините, тогава вече няма измъкване, и пишещите машини се оказват полезни и днес!

Аз нямам намерението да ставам нито хипстър, нито пандизчия или пък шпионин, но ако в бъдеше си
променя мнението ще ви пиша, в писмо по пощата, написано на пишеща машина разбира се! Ха-ха-ха!

P.S. Направих общо 95 снимки, докато се получат горните 6, като 3 от 6-те пак не стават за нищо…

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II

В предишния на този пост проследихме началото на пишещите машини. Говори се и за моделите до края
на технологията, но тогава нарочно пропуснах да спомена повече за една важна стъпка в еволюцията
на тези устройства – електромеханичните, или на по-разбираем език електрическите пишещи машини.

Днес ще стане дума за без съмнение най-култовият представител от този клас, че може би дори и са
най-иконичната серия пишещи машини като цяло! Това е IBM Selectric гамата, и по-точно моделът на
снимките е IBM Selectric II. А това което прави тази бройка ако не уникална, то поне много рядка, е
фактът, че клавишите и не са по QWERTY, а са фабрично направени за БДС подредбата ползвана у нас!

Но нека започнем от по-рано. Както споменах преди, пишещите машини се появяват на бял свят още в
средата на 19-ти век, като още няколко десетилетия по-късно вече е имало и опити за електрически
модели. Масовите електрически пишещи машини излизат на пазарът чак първите години на 20-ти век.

Още през 1900-ната година компанията Blickensderfer патентова електрически модел пишеща машина с
много семпъл и въпреки това гениален дизайн. Тези машини са ползвали печатащ цилиндър, на който са
се намирали буквите и цифрите, а не единични печатащи елементи за всяка отделна буква, с каквито
механизми са оперирали останалите марки пишещи машини. Всъщност тази технология е въведена още в
1883-та година от Crandall Typewriter Manufacturing Company, която компания обаче не просъществува
дълго. Технологията е усъвършенствана от Blickensderfer, които още от 90-те години на 19-ти век
произвеждат механични машини с печатащ цилиндър, и както споменах, още първите години на 20-ти
век е пуснат електрически модел. Това което не го прави моментален хит и лидер в нишата е фактът,
че по това време още много малко домакинства са имали електричество, а тези които са имали, са го
ползвали само за осветление, и по същата тази причина електричеството го е имало само през нощта.

Въпреки това компанията Blickensderfer произвежда машините почти две десетилетия, докато както с
Crandall Typewriter Manufacturing Company, и тук не почива основателят на компанията, което слага
края на производството. Така технологията за печатащ цилиндър бива забравена за почти 40 години.

През това време първо гигантът Remington Rand доминира пазара на електрическите пишещи машини,
докато през 20-те и 30-те от IBM поглъщат няколко от фирмите снабдители на Remington, и започват
собствено производство на машини през 1935-та година. Моделите електрически пишещи машини на IBM
са много модерни и успешни, бързо стават голям хит и отнемат сериозна част от бизнесът на Remington.

Това което тотално преобръща нещата и прави IBM безспорен лидер, обаче се появява чак в началото
на 60-те, това е серията IBM Selectric – електрически пишещи машини ползващи печатаща сфера!
Движещата се със скорост на светкавица печатаща глава скрива шапката на всички останали марки, и
до излизането на електронните пишещи машини и персоналните компютри, IBM си остават ненадминати.

Печатащата сфера в IBM Selectric машините има капацитетът да се движи с главозамайваща скорост, и
лимитът и е скоростта с която могат да пишат потребителите! Но това не е най-голямото предимство
в тези машини, а фактът, че тази печатаща глава е лесно сменяема, което отключва възможността за
ползване на различни шрифтове, размери на буквите, езици и какво ли още не, все с една машина!

Друго предимство при тези машини е, че вместо да се движи листът с все рамото на пишещата машина
като се отпечатва всяка следваща буква, тук се движи печатащият механизъм, вътре в самата машина.
Това прави писането още по-лесно, и прави размерите на пишещите машини значително по-компактни.

Масовите модели от тази серия са Selectric, Selectric II, Correcting Selectric II и Selectric III.
Една много по-способна и по-скъпа серия са Selectric Composer машините, които имат много по-богат
набор от функции за настройка на текстът, размери на шрифтът и шрифтове като цяло. Тези машини са
се ползвали в печатниците, рекламните студия, дизайнерски агенции и прочие, чак до излизането на
по-напредналите поколения графичен софтуер, и достатъчно мощните компютри които да го подкарат.

Бройката която имам аз е от Selectric II гамата, не е Correcting вариантът, който е имал лента с
коректор, и с едно копче повече, чрез което лесно са се коригирали грешно напечатаните символи.
На цвят е ярко червена, не е розова каквато я изкарва долнопробната ми камера, честна дума!
Но както казах, рядкостта на тази бройка е, че е фабрично произведена за родния български език.

През 70-те, от когато е този модел, в тогавашната Народна Република България е кипяла индустрия с
колосални размери. Произвеждани са както модели механични, така и електрически пишещи машини.
Електрическият модел Марица 41 от 1968-ма година е бил от високо ниво, и се изнасял и за чужбина.
Но явно е имало пазар и за вносна продукция, даже и за такава от крупна американска корпорация!

Но не зная как точно тази машина е попаднала в България. Дали е било по самоинициатива на IBM,
или пък е било в следствие на държавна поръчка? Няма кой да каже, пък едва ли и някъде ще пише.

За жалост оригиналната печатаща сфера не е налична тук, кой знае още кога и къде е загубена…
Сигурно вече сте видели от снимките, че на вертикалната страна на клавишите са залепени символите
от английската азбука. С такава печатаща глава дойде при мен тази машина. Явно някога в миналото,
където са ползвали машината, са имали нужда от англоезична такава. И докато машини на български
език човек да ги рине с лопата, то тези на чуждите езици явно са били кът, особено електрическите.

И както вече споменах способността за смяната на шрифтовете и езиците при IBM Selectric машините е
навярно причината тази бройка да бъде адаптирана за писане на два езика. Два, понеже стикерите са
залепени не върху българските букви, а под тях. Пък и смяната на печатащият елемент отнема минута.

От снимките виждате, че кълбото тук не е оригинално IBM, а е правено от Remington. След като те
губят пазарния си дял при пишещите машини от IBM, все пак явно са решили, че от производство на
аксесоари за чуждите продукти може и да се изкара някаква печалба. От това идва и този продукт.

Мастилената лента която се ползва при IBM Selectric машините е навита в носител от касетъчен тип.
Освен познатата от векове текстилна лента напоена с мастило, тук може да се ползва и втори вид,
представляващ прозрачна лента с въглеродно покритие, което след натискане от печатащата глава
остава върху листът хартия, а във въглеродната лента остава празен силует на отпечатаният символ.

Втория тип ленти не са икономични, и разбираемо нямат опцията да се пренавият и ползват отново,
каквато е практиката с текстилните ленти. Въглеродните обаче имат предимство в отношение яснотата
на написаното. Докато при текстилните ленти отпечатаните символи излизат леко мъгляви, и може да
има разлика в наситеността на отделните части на всеки отделен символ, то при въглеродните ленти
всеки отпечатан символ е остър и с еднаква консистенция, все едно е щампован с печатарска преса!

Тук машината дойде с очевидно пренавивана текстилна мастилена лента, която не знам дали е годна.
За щастие като много популярен модел, все още се намират и двата типа ленти за Selectric машините.
Това което не знам дали ще се намери лесно или дори изобщо, е печатащ елемент на кирилица по БДС?

Виждате от снимките, на клавишите освен стикери има и доста наслоила се мръсотия, която излиза
много трудно, и само памук напоен със спирт не върши почти никаква работа. За това и се отказах
на този етап да чистя копчетата по-настоятелно. Почистих обаче масивният лят алуминиев корпус, и
вече почти не му личат близо 50-те години съществуване! Изчистих и разпадащите се дунапренови
панели, които са известен недостатък при тези стари машини. Остана си обаче лепилото под тях…

Самото състояние на машината е неработещо. При пускане моторът работи, но само бучи, и никой от
клавишите не помръдва. Навярно има нещо което е забило, и ще трябва да се търси майстор техник.
Още преди месеци разпитах всички познати за които се сетих, дали не знаят някъде да има сервиз за
пишещи машини, но за съжаление никой не знаеше нищо. Като предложение само един човек ми каза
да пиша до IBM България, и да ги питам дали не знаят някой пенсиониран техник още от едното време…

Та може да направя точно това, и да им напиша едно писмо, понеже машината си плаче за една баня в
бълбукащо машинно масло, каквато си взе C-3PO в Star Wars (1977). Това последното разбира се е шега!

Не е шега обаче, че в желанието ми да си имам такава иконична придобивка, изобщо не пресметнах в
уравнението разходите за ремонт, или, че изобщо ще е нужен такъв! Купих машината от обява от друг
град, но това пак не ми е оправдание. Та сега каквато и цена да ми обявят, ако изобщо ще се намери
сервиз, все ще е твърде много. И само като статичен обект машината е абсолютно радикална, но на мен
такава скъпа украса не ми е по джобът. Да беше изправна, тогава с удоволствие щях да и се радвам, а
щеше да е и инвестиция. Но както е сега, ми гори дупка в оскъдния бюджет, а ще има и още пожари…

За това, ако до някакво време не се намери вариант за ремонт, или пък се намери но е много скъпо,
ще се наложи да се разделя с тази машина, колкото и да е радикална, просто не ми е по джобът.

Очаквам вашите съвети, идеи, предложения, оферти и пр, понеже вече не знам къде другаде да питам.
Може да ми пишете по всяко време на този адрес. А ако знаете техник или фирма, пратете им линк!

Обратно на пишещите машини от Selectric серията. Успоредно с тях, през 80-те години на 20-ти век от
IBM започват производство на Wheelwriter серията електронни машини – текстообработващи процесори.
Тези машини ползват технологията с Daisy Wheel печатащи елементи, които са по-елементарни и евтини
за производство, но също са сменяеми и предлагат голям набор различни шрифтове, размери, езици…

Друго интересно нещо което искам да спомена е, че по времето на Студената Война, през 1984-та
година в американските посолства в Москва и Ленинград, са открити поне 16 бъг-нати пишещи машини
модели IBM Selectric II и Selectric III, в които съветски агенти са били внедрили шпионска технология от
космическа висота, и почти десетилетие най-необезпокоявано са следели какво са писали американците!
Тук може да прочетете подробна и супер интересна статия относно този случай, силно я препоръчвам!
А историята продължава с това, че до ден днешен руските специални служби ползват механични пишещи
машини за нуждите си, понеже за разлика от компютрите, те не са никак лесни за бъг-ване и следене.

Щях да пиша за още неща по темата, но вече се получи такова дълго писание, че ще го оставя за
следващия материал, който също ще е относно пишеща машина. Това ще е втори пост за Марица 12.
А кога и дали ще има втори пост за тази машина, това не ми е известно и вече не зависи само от мен.

Електронна Пишеща Машина Бултекст 20

Пишещите машини влизат в масова употреба през средата на 19-ти век, и като технология се падат
близки братовчеди на на печатната преса, едно велико изобретение преобърнало светът за по-добро!

Ранните модели пишещи машини са имали различни по конструкция механизми. Всеки изобретател
е правил творенията си по свой метод, както е сметнел за най-добре. В статията за пишещите машини
в Wikipedia има показани от най-ранните модели. Може да ги разгледате, определено са интересни!

През първата половина на 20-ти век форматът на пишещите машини се стандартизира. Различните
производители вече правят еднакви по конструкция и метод на работа машини, което улеснява и
потребителите, и слага основата за следващата стъпка в еволюцията им – електрическите машини.

Докато при писане на механична машина, за да се отпечатат буквите е нужно човек да удря по
клавишите с все сила, което не е никак приятно, бързо изморява ръцете и пръстите, води до болки…
То при електрическите машини такива усилия вече не са нужни, благодарение на електрическите
мотори задвижващи печатащите механизми, за които ще стане дума по-подробно в следващия пост.

С изобретяването на микропроцесорът и последвалата компютърна революция през 70-те и 80-те
години на миналия век, както много други устройства, и пишещите машини получават дигитален
наследник. Но това не са само компютрите! Дълго време са правени и самостоятелни устройства.

Десетилетия са произвеждани от прости до много сложни модели електронни пишещи машини, като
някои са наричани текстообработващи процесори (Word Processor). По-ниските модели представляват
матричен принтер с добавена клавиатура, докато по-сложните модели са имали опция за корекция на
написаното в реално време, съхранение на данни на вградена памет или дискети, и дори монитори!

Бултекст 20 е българска електронна пишеща машина от средата на 80-те години на миналия век.
Произвеждана е в “Завод за пишещи машини Пловдив”, където е правена и старата ми Марица 12.

Сега няма да изпадам в много детайли, защото този пост се води кратък обзор, първа част от две.
Касетата с мастилена лента е изветряла през годините, и на 6-тата снимка виждате колко бледо
излиза написаното. Та докато не купя нова лента, просто няма смисъл да правя напразни тестове.

Тази българска електронна пишеща машина или текстообработващ процесор, е аналог на моделите
на Panasonic, Xerox и Olivetti от 80-те години. Като и търсих лента из сайтовете за консумативи, за
този модел пишеше, че лентата е съвместима освен с Бултекст 20, и с много модели на горните марки.

Пък в сайтовете за обяви съм виждал този формат електронна пишеща машина с три различни имена:
Бултекст 20, Бултекст 40 и Булрайт 15S. Вероятно трите модела са имали вътрешни различия, като
обем памет, методи за връзка с външни устройства, скорост на печат или други подобни параметри.

На задния панел на този Бултекст 20 има оставени две неизползвани места за вграждане на един
паралелен порт и един SCSI порт. Нали тази машина е purpose-built 8-битов компютър с вграден
матричен принтер, та опцията за такива портове не бива да е изненада. Може би в някои от двата
други модела тези портове са активни? Ако намеря инструкциите им за употреба ще напиша повече.

Състоянието на моята бройка е много добро, вероятно е ползвана много малко и е съхранявана на
добро място. Само трябваше да си я забърша с една кърпа, и стана като нова! Единствено на две
места е леко накапана с предполагам коректор, и от задната страна е леко пожълтяла, но не си
личи изобщо! Вътре има и едно отлепено гумено уплътнение, но е видимо само при отворен капак.

Липсата на пишещи машини в масова употреба днес е показателен признак за съдбата на тези уреди.
Текстообработката е една от основните функции на персоналните компютри, които обаче могат да
правят също още безброй други полезни работи. Така още през 80-те и 90-те години на 20-ти век,
най-вече заради постоянно поевтиняващите принтери, пишещите машини губят лидерството в нишата.

През 90-те в България, под лиценз се е произвеждал или само се е сглобявал моделът Бултекс 6020,
който е аналог на Xerox 6020 Memorywriter, една добра професионална електронна пишеща машина.
Обаче с идването на “масовата приватизация” (най-пошлото крадене), идва и краят на заводът за
пишещи машини в Пловдив, и производството им тук. Естествено произведените през десетилетията
машини остават в употреба още доста дълги години. А навярно още има и хора които пишат на тях…

Четох, че в Индия до съвсем скоро се произвеждали механични пишещи машини, но като държава с
население от над милиард души, е нормално да има пазар за всякакъв вид технологии. Стари като
сметала и пишещи машини, и нови като калкулатори и компютри. Но явно вече и това е приключило.

Американската компания Swintec обаче още произвежда и продава нови електронни пишещи машини
и текстообработващи процесори на свободния пазар, но също и на държавната администрация в САЩ.
Най-голям пазар обаче им се падат затворите, където доста затворници водят кореспонденция, но
компютрите са забранени. А пък нали в САЩ има милиони затворници, пазарът явно е доста добър!

Съвсем скоро в следващият пост, който също ще е за пишеща машина, ще разкажа за спомените ми
от тези устройства от 90-те години, както и какви приложения имат пишещите машини в днешни дни.

А кога ще дойде ред на втори пост за тази машина, това зависи от кога ще и купя мастилена лента.
Но ако ще купувам мастилена, ще трябва да купя и коригираща лента, а като ще купувам за тази
машина, ще трябва да купя и за втора, и за трета, и за матричния принтер… Пък ще има разходи и
за доставки, и работата стана една солена… А средствата просто ги няма, и нали не е приоритет…

ЕЛектронен КАлкулатор – ЕЛКА: Част 2

Както споменах в първата част, първоначалната ми идея беше да напиша по самостоятелен пост за
всеки от моделите които имам, но поради технически и психически причини това няма да е възможно.

Все пак реших да снимам и опаковките, паспортите, аксесоарите и консумативите прилежащи към
колекцията ми калкулатори и касови апарати Елка. Заедно с половината от моделите дойде по нещо.

Тези неща ще си ги пазя грижливо заедно с машините, защото както самите машини, така и те носят
и разказват ценна и много интересна история, която от другаде вероятно няма как да се научи…

Елка 130:
Това е джобен калкулатор от средата на 70-те години на 20-ти век. Според някои източници, този
формат български калкулатори са били направени по поръчка на швейцарска фирма с цел износ, но
очевидно са се продавали и са били широко ползвани и по нашите земи, или поне по онова време.
Калкулатори от този тип са се произвеждали с корпуси в три ярки цвята: Жълт, оранжев и зелен.

Тази бройка за съжаление е тотален мъртвец. Купих я от обява със съмнително ниска цена, и вече
знам защо това беше така – този калкулатор е бил наводняван, я в някое мазе, я на някой таван.
Почти всички кабели свързващи двете платки бяха корозирали и отпоени, а май имаше и корозирали
компоненти. Сега става само за резервни части, като това са копчетата и пластмасите на корпусът.

Елка 131:
Този модел има функциите като горния, освен един превключвател, с чиято роля не съм запознат.
Тук обаче има и жак за външно захранване тип трансформатор, с работно напрежение от 6 волта.
Също тази бройка е със зелен LED екран с 9 цифри, докато предишния модел е с червен LED екран.

Тази бройка купих още по-евтино и от горната, но за късмет се оказа работеща, или поне работи с
външното захранване. Продавачът каза, че с батерии не давала признаци на живот, но лично не съм
пробвал. Може някога вътре да са текли батерии, и да са окислили контактите вътре в отделението.

Елка 135 М:
По маркировките на клавишите става ясно, че този модел калкулатор е научен, с по-богат набор от
функции от предишните. Екранът е видимо по-голям, като и тук също има жак за външно захранване.

Човекът от който го купих каза, че с този калкулатор е правил дипломната си работа в Техническият
университет (тогава учебното заведение се е казвало Висш машинно-електротехнически институт ВМЕИ).
За съжаление калкулаторът не желае да прави никакви смислени изчисления. При натискане на бутоните
цифрите излизат точно на екранът, но при опит за смятане излизат всевъзможни безсмислени йероглифи!
В отделението за батерии си личеше, че някога е имало сериозен теч, навярно това е била причината.
Няма как да го отворя, понеже два от болтовете са под етикетът, който не желая да отлепвам и късам.

Поне с тази бройка получих оригиналното и кожено калъфче, пластмасова кутия, външното захранване и
неговата пластмасова кутия. Това са аксесоари които невнимателните хора лесно губят през годините!

Елка 160:
И този модел е портативен, но понеже има по-големи размери не се води джобен, а настолен. Правен е
в средата на 80-те. И докато другите портативни модели ползват по 4 AA батерии, тук се ползват 2 с
размер C. Този модел също има жак за външно захранване, но тук е с работно напрежение от 3 волта.
Екранът както виждате е изграден от 9 единични лампи, но те не са по Nixie технологията, а са VFD.

Без спор това е любимият ми модел Елка! Случих на късмет, и тази бройка може би хич не е била
ползвана до сега, или ако е била ползвана, то поне не са оставени никакви следи от употреба!
Купих този калкулатор с оригиналната му опаковка и инструкция тип паспорт, че даже продавачът ми
даде и две батерии размер C! Де да бяха всички взимания-давания толкова приятни, лесни и успешни!

Елка 51:
Това е настолен калкулатор от средата на 70-те години, от който са произвеждани няколко различни
варианта. Някои са с единични VFD лампи, други са с цял VFD екран. Калкулатори от този тип са се
произвеждали с корпуси в цветове: Бял, сив, бежов, жълт, оранжев, червен, поне няколко зелени…

И тази бройка купих в оригиналната и кутия с оригиналната инструкция за употреба. Изглежда почти
като нова, само копчетата имат минимални следи от употреба. Чудноват дребен проблем е, че като
първоначално калкулаторът се пусне, на екранът не излизат най-долният ред части от символите.
Чак след като веднъж се запълни целия екран с произволни символи, тогава този проблем изчезва.

Елка 1300:
Навярно знаете, че родината ни е доста стара държава, на 1337 години по-точно. Преди 40 години,
отбелязването на 13-вековния юбилей е било голяма работа. Още години по-рано се е започнало с
производството на всевъзможни възпоменателни сувенири и какви ли не други работи. Този настолен
калкулатор е едно от тези неща. Подобно на Елка 51, и този модел е имал много разновидности, и
като цвят, и като екран. Тази бройка е с 9 единични VFD лампи, като е имало и с цял VFD екран.
Захранващият кабел на този модел е вадещ се, докато при Елка 51 кабелът е перманентно закрепен.

Състоянието на моята бройка е добро, макар очевидно е видяла бая употреба, до толкова, че около
копчето и за пускане пластмасата се е обезцветила. Също на доста места има и стопени участъци,
които вече знаете са в следствие на химична реакция при съхранение с кабел навит около корпусът.

Елка 55:
Това е малък настолен касов апарат от средата на 70-те, който може да се ползва и само като
калкулатор, понеже няма фискална памет или втора ролка с касова лента. Отчитането на оборотът
е ставало в колоритното за родината ни счетоводно пособие наричано “халваджийски тефтер”. Този
модел макар и без екран, явно е бил доста удобен за ползване, защото до скоро чувах различни хора
да споменават, че на различни места из страната все още са виждали бройки Елка 55 в употреба!

Моята бройка е напълно изправна, даже мастилото в лентата на цифровата и мини-пишеща машина
още не е изветряло и се чете. Само трябваше да и намеря ролка с хартия, но това се оказа лесно.

Елка 67-М-1:
Този модел касов апарат е наследник на Елка 55, дори ако се вгледате в клавишите ще видите, че
имат същите маркировки. Очевидно вече има нов дизайн, тъй като моделът е от 80-те години, а също
има и VFD екран, нещо което го нямаше в предният модел. И тук се ползва същата ролка с хартия, и
също няма вградена фискална памет, а се разчита на ръчното отбелязване на проведените транзакции.

Този заедно с предния касов апарат, освен от почистване, се нуждаеха и от обезмирисване, защото
един миришеше на сладкарница, а друг на месарница! След седмица престой в кашон постлан със сода
бикарбонат, вещество което има свойствата да абсорбира миризмите, и двата апарата бяха спасени!

Елка Микро:
Това е най-новия модел Елка който имам, единствения ми екземпляр правен през това хилядолетие.
От този модел е имало голям брой разновидности, някои от които се произвеждат и продават и днес.
Тази бройка е настолна с вградено захранване с щепсел, и порт за телефонна линия за отчитане.
Имало е обаче и модели с батерия и безжичен модул за отчитане. Този екземпляр е с два дисплея,
един за касиерът и един за клиентите. Повечето модели от серията са били само с по един екран.

Не знам къде е била ползвана тази бройка преди, но като са я пенсионирали навярно са и изтрили
паметта или са направили нещо друго далеч по-сериозно, защото като сега се пусне, на лентата и
излиза надпис “ГРЕШКА ПРИ ЗАПИС СЕРВИЗЕН ТЕХНИК”. А май липсва и част от механизмът за лентата…

Елка 852:
Това е пълноразмерен касов апарат, с какъвто през 90-те години на миналия век бяха оборудвани
почти всички, ако не всички магазини, сладкарници, кафенета и прочие бизнеси. Ясно си спомням
стърчащият му екран на който клиентите гледат каква сметка им се готви, както и отделението за
банкноти и монети, в което продавачите оставяха рестото. Със закон от 2005-та година, от НАП
изваждат този и други стари модели касови апарати от употреба. На ролката с бележки предназначена
за отчитащите органи, която още си седи в машината, се чете, че последно от този апарат са били
продавани хранителни стоки през 2005-та година. И макар без практическа употреба, е бил запазен.
Дойде заедно със секретният ключ за горния панел, но го нямаше този за касовото чекмедже, което
за този модел е опционално. Оказа се обаче, че ключът от един офис шкаф пасва идеално на касата!

Явно като са го пенсионирали, или на по-късен етап, апаратът е бил отварян, защото половината от
болтовете му бяха отвити и конекторите на платките бяха разкачени. До колкото разбирам нищо не му
липсва, но при първото пускане на екранът излезе само надписът FAIL, а сега вече не показва нищо.

През 13-те години в които е съхраняван, както и в години преди това в които е употребяван, този
апарат е станал завидно мърляв, достоен претендент за титлата “Най-мръсен уред който съм чистил”.
Това е и причината статията за серията машини Елка да се забави с месеци, понеже всеки път като
погледнех този динозавър, ме хващаше гнус, и докато набера кураж да го подхвана минаха месеци!
Самото чистене отне пет дни докато, като всеки ден задължително завършваше с душ. Но да не си
помислите, че тези пет дни са били един след друг, ни най-малко! Между дните за чистене имаше и
по поне ден, два или повече за психическа почивка, и за набиране на кураж пак да го подхвана…
Резултатът е приличен, на външен вид машината изглежда чиста. От вътре обаче има труднодостъпни
места които още са мърляви, макар да ги третирах с общо четири различни почистващи препарата!

Това в общи линии е каквото имам да кажа за екземплярите от колекцията ми. Виждате половината
от тях имат проблеми или са тотални мъртъвци, но в частност за касовите апарати това е нормално
и не е пречещо. За калкулаторите ще се оглеждам за още модели и бройки в по-добро състояние, но
пак повтарям цената е определящ фактор, та ако не намеря изгодно други модели, и тези ще си ме
радват, пък надявам се ви бяха интересни и на вас! Ако изникне нещо в бъдещето, пак ще пиша!

ЕЛектронен КАлкулатор – ЕЛКА: Част 1

Едно време в България са произвеждани както персонални, терминални и мейнфрейм компютри,
така и много различни видове по-дребна изчислителна техника. И докато изброените големи
машини не са били предназначени и достъпни за масите, по-дребната електроника уж е била.
Днес ще разгледаме няколко модела калкулатори и касови апарати от българската марка Елка.

Елка всъщност не е марка, а името на продуктова линия сметачни машини – джобни и настолни
калкулатори, и касови апарати, производство на ДСО ИЗОТ и силистренската фирма Оргтехника.

Акронимът ЕЛКА, от ЕЛектронен КАлкулатор, в разговорния български език още от едно време
се е превърнал на понятие тип генерична търговска марка. Примерно както всички копирни
машини са Xerox, всяко пенливо вино е Шампанско и всеки високопроходим автомобил е Jeep.

Историята на тези родни сметачни машини започва през 1965-та година с моделът Елка 6521,
който според източниците е бил четвъртият в света изцяло дигитален калкулатор в серийно
производство, и е бил първият калкулатор с функцията за изчисляване на квадратен корен.
Или поне това се гласи в архивите, знаете едно време не винаги твърденията са били точни.

За разлика от по-големите си събратя – родните компютри, за които няма толкова информация,
за калкулаторите Елка като по-достъпни и масови вече има не малко изписано из интернет.
Така, че ще дам няколко доста интересни и подробни линка в края на този пост, където може
да научите по-подробната история на тази серия български дигитални сметачни машини, вместо
сега да повтарям като папагал или да преразказвам на сила вече написаното по темата там.

И снимки взети от интернет няма да показвам този път, а само екземпляри от моята лична
колекция, защото в посочените линкове има илюстрации на почти всички по-известни модели.

Личната ми история с тази българска марка започна съвсем на скоро. Явно съм твърде млад, и
съм пропуснал времето когато тези родни калкулатори са били в употреба. Когато тръгнах на
училище пазарът вече се владееше от чужди марки калкулатори. Пазарната политика вече беше
коренно различна от налаганата през онова време. Точно промяната в началото на 90-те години
слага стоп на много отрасли на родното производство, като някои никога не се възстановяват.

Помня обаче касовите апарати като този на третия ред снимки, те до 2005-та година се срещаха в
почти всеки магазин. Постепенно от НАП отсяват по-старите модели от употреба, и с постановление
през 2005-та, и Елка 852 редом с други модели и марки български апарати са снети от употреба.
Оказва се, че този бизнес е доста доходоносен, и редом с Оргтехника дълги години и други родни
фирми са правили касови апарати. Някои може само да са ребрандирали, но е имало и производство.
Оргтехника още продава модели от Елка Микро серията, макар сега да има изгледи от НАП да ги
препънат чрез някакви нови изисквания за апаратите влизащи в сила в началото на 2019-та година…

Сега се сетих, че два пъти вече писах за неща свързани със серията Елка: Платка феритна памет от
първия български калкулатор Елка 6521
& Две дънни платки от неизвестен модел касов апарат Елка?
И в двата случая взех платките без да знам от какво са, чак по-късно научих предназначението им.

През годините покрай набавянето на компютри и компоненти за хобито ми, на един или два пъти
ми бяха предлагани и калкулатори Елка, но по финансови причини съм отказвал офертите. Така до
преди година-две, когато най-сетне реших, че е време да се потопя и в това родно звено, което
също е историческа забележителност на компютърната ни индустрия. Отново по финансови причини
отлагах започването доста дълго, като чак ноември месец миналата година се появиха условията.

Първо си пуснах тема в един от родните форуми за компютри, и макар два месеца да повдигах
темата, така и не се намери нищо. Успоредно с това чаках двама познати, които уж имали такива
неща скътани по мазета и тавани, но и от там не излезе нищо. Наложи се да зяпам по обявите в
двата най-големи портала за онлайн търговия. Там поне имаше голямо разнообразие, и като
модели, и като цени. За няколко месеца попаднах и на добри сделки, и на не толкова добри.

Така сега на снимките пред вас стоят 10 модела от серията Елка, от различни типове и класове.

На първия ред са: Елка 130, Елка 131, Елка 135 М, Елка 160, Елка 51 и Елка 1300.
На втория ред са: Елка Микро, Елка 67-М-1 и Елка 55. Все модели касови апарати с лента.
На третия ред е касов апарат Елка 852 с опционалното касово чекмедже, но за жалост празно.

Повечето модели дойдоха от различните краища на страната, та и куриерите се облажиха, но
имаше и няколко бройки които купих лично тук от София. Пропуснах два интересни модела понеже
нямам телефон, а на търговците явно не им се занимаваше или не знаеха да контактуват с писане…

Събирането на колекцията не беше толкова трудно, много по-трудоемка задача бе почистването на
новите ми стари придобивки, защото повечето бяха видели доста употреба, и си носеха видимите
следите от това. Касовите апарати освен прахоляк и мръсотия, носеха и типичната за бакалия
миризма, която изчезна чак след като ги обезмирисвах по над седмица с натриев бикарбонат!

За два от моделите трябваше да обикалям и книжарниците докато намеря ролки с точния вид хартия.
Това се случи точно по време на една снежна виелица, но определено си беше приятно изживяване!
Самите ролки хартия се оказаха евтини – по 50 стотинки парчето, та си купих и две за резервни.

Исках да напиша по самостоятелен пост за всеки един от моделите, но просто ги няма условията.
За да се получат по 3 или 6 успешни снимки за всяка статия, е необходимо да снимам средно от
15 до над 60! Сега умножете всичко това по 10, и положението става най-меко казано непоносимо!

За това от много време не съм писал и за настолни компютри, понеже е цял ад като ги снимам…
Но вече съм се оплаквал достатъчно от проклетата ми камера и липсата на адекватно осветление.
Утеха намирам в това, че в посочените в края на този пост линкове има доста подробни снимки.

Като компромис, ще напиша продължение на този пост, където ще изброя най-важните аспекти за
всеки от горепосочените модели Елка – предназначение, аксесоари, варианти, в какво състояние са…

Ще продължавам да търся и други модели, и стига да са ми по джоба, колекцията ще нараства с
годините. А ако вие имате за продан подобни на показаните неща – пишете ми, ще съм благодарен.

Сега за цел ми е да намеря български електронен шах. Такива е имало поне два различни модела.
Също търся и поне един модел от българските телевизионни игри – конзоли, които са били копие
на някои от многобройните варианти и клонинги на Pong – първата популярна домашна видео игра.
Един от българските модели Pong дори е бил сглобяван серийно в модифициран корпус от Елка!

Връзки:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Елка-6521
https://ivomirchev.com/2010/05/елка-българска-електроника/
https://clockwiser.wordpress.com/2012/01/10/elka-hist/
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/1.htm
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/2.htm
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/3.htm

Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена: Част 2

Преди няколко дни редактирах статията “Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена“.
След това реших да проверя дали още има обяви за този тип антени, и при търсене с ключови думи
“антена диск” намерих тази бройка, или по-точно тази цяла несрязана плоча от твърд магнитен диск!

Срязаната плоча от първия пост още се ползва за антена в съседния квартал, и няма нужда от замяна.
И понеже това са доста колоритни неща, реших да си купя тази бройка за колекцията, като още един
експонат за хоби стаята. Чудя се на коя стена да го закача, или ще подхожда повече на някой рафт?
Определено няма да се ползва като антена, понеже аз от вече над десетилетие не гледам телевизия.

След още малко проучване на историята, за която писах в първата част, намерих един интересен пост
за антените правени от такива дискове. В съветските страни били известни като “Антенна Чебурашка”.
Ето тук може да разгледате интересна, но и страховита галерия с доста такива примери от Казахстан.

Ако и вие попаднете на такава антена, или пък още ви се мотае някоя – пазете си я, дори и да не сте
сантиментални. Това е наистина интересен обект за разговор, с интригуваща, макар и тъжна история.
Подобна история има 9 Track Tape, за която лента също трябва да намеря място, че сега е в един шкаф.

Внимание! Стопяваща се пластмаса и гума!

От много време се канех да пиша по този въпрос, подобно на постът “Внимание! Течащи Батерии!“.
И сега ще се говори за неща засягащи както колекционерите на стара техника като мен, така и
всички останали хора имащи работа с електроника, а щом четете това, значи и вие е сте сред тях.

Фигура 1: Пластмаса стопена в следствие на неправилно съхранение.
През годините доста пъти съм попадал на различни устройства с пластмасови корпуси, по които е
имало стопени участъци със специфична форма, все едно някой е влачил поялник по тях, или по
ръбовете е допирана цигара. Дълго време си мислих, че причините са точно тези, какво друго ще е?

Но с времето прочетох за много подобни случаи в чуждестранни форуми и сайтове, разучих и за
свойствата на полимерите, защото това си е доста интересна наука. Така вече мога да си обясня
явлението което е причина за стопените пластмаси, и ако мога да го разкажа, ще предупредя и вас.

Има много различни видове пластмаси, с много различни свойства и приложения. При много от тях
за да се увеличи гъвкавостта и издръжливостта им, се добавят субстанции наричани Plasticizers.
И в PVC пластмасата (Polyvinyl Chloride) се използват Plasticizer-и, те са отговорни за гъвкавостта и.
От PVC и подобни пластмаси се правят части за всякакъв вид уреди, от то кутии за четки за зъби,
химикалки, водопроводи, дрехи, та до корпуси за калкулатори, компютри, и каквото още се сетите!

От PVC наблъскано с Plasticizer-и и други сродни пластмаси се прави и изолацията на кабелите от
електрическата мрежа, било то тези в стените, или кабелите с щепсели на електрическите ви уреди.

И тук идва ролята на явлението наречено Plasticizer Migration. Това е химична реакция при която
от един материал в който има Plasticizer-и, те се преместват във втори материал, като нужните за
протичане на тази химична реакция предпоставки са единствено достатъчно време, натиск и топлина.
Реакцията протича бавно и почти незабележимо, докато щетите вече не станат необратимо очевидни!

Така като един ден човек реши да прибере даден уред с пластмасов корпус в някое чекмедже, понеже
няма да го ползва дълго време, какво прави? Намотава захранващия кабел направо върху самия уред!
И като след някоя година го извади от шкафът – О, чудо! По пластмасовия корпус има стопени и
обезцветени участъци, точно където е бил омотан кабелът! Но вече е късно, и макар устройството
все още да си работи, това е напълно достатъчна предпоставка мнозина хора по света директно да
изхвърлят иначе използваемото устройство. Сещате се дали това е полезно за природата и джоба ви!

Навярно и на вас са ви се случвали подобни неща, или поне сте виждали уреди носещи тези белези.
Единственият начин да предпазите уредите е, да ги опаковате добре когато ще се съхраняват дълго.
Множество монитори, клавиатури, калкулатори и други устройства от колекцията ми са белязани по
този начин, понеже предишните им потребите ли не са знаели за това, или просто не им е пукало!

Фигура 2: Дистанционно управление с течащи силиконови бутони.
Още една ниша продукти които страдат от протичащите химични процеси, са устройства които имат
силиконови бутони, като дистанционните управления, контролните панели на всевъзможна техника, и
какво ли още не. При тях с времето, от силиконът който са направени копчетата започва да сълзи
силиконово масло или олио, което е чудесен диелектрик – изолатор. А нали функцията на копчетата
е точно обратната – да правят електрически контакт! Ясен симптом за това явление, е примерно при
дистанционните управления – те почват да реагират много бавно или някои копчета вече изобщо не
работят. Като този симптом остава дори след замяната на батериите с чисто нови и пресни такива.

При телевизорът и в последствие декодерът на майка ми, три дистанционни страдаха и още страдат
от този проблем. Да бе човек с пари, майка ми като всеки останал щеше да купи ново дистанционно.
Аз от както съм проходил се занимавам с разучаване и поправка на такива работи, та тя се сети да
ми каже да ги погледна. Като преди години отворих първото дистанционно и видях всичката мазнина
по платката и вътрешната страна на бутоните му, направо се развиках! Все едно някой го бе топил в
каца с мазнина. Признавам си, точно в това обвиних и майка ми едно време, понеже тогава още не
бях запознат с коварностите криещи се в силиконовите бутони. Няколко пъти чистих дистанционните,
и след почистване с обезмаслител или по-силен препарат за домакински съдове работят като нови.
Но решението не е перманентно, и след години, в зависимост от условията, пак се получава сълзене.

Фигура 3: Разпадащо се гумирано покритие.
Друго също неприятно явление при електрониката на години, са устройствата с гумирано покритие.
Устройствата от този тип обикновено са неща които човек държи в ръцете си, и съответно се нуждае
от добър захват. Гумираното покритие е добро решение, но само докато още е ново! С годините, а
вероятно зависи и от топлината, този тип покрития започват да се разтичат и разпадат, оставяйки
неприятно лепкаво усещане по ръцете на потребителите боравещи с тях. Веществото отговарящо за
слепване на покритието е подобно на лепилото ползвано при електрическата лента – изолирбанд.

Така човек радостно си купува дадено устройство, а след няколко години, дори и без да е ползвано,
устройството почва да прилича на някакво лепкаво катранено недоразумение! Абсолютно недопустимо!
С изцяло гумирано или частично покритие се произвеждат MP3 плеъри, фотоапарати, видео камери,
компютърни мишки, клавиатури, колонки, игрови конзоли, лаптопи, части за автомобилни интериори…

И понеже това покритие почва да се стопява чак след като са минали няколко години, през които са
излезли по-нови поколения от продуктите, за мнозина хора и това е достатъчна предпоставка да си
изхвърлят иначе работещите устройства, и да си купят нови. Естествено има и мнозина хора с мозък,
които се сещат, че уредите им може да се почистят от лепкавата каша, но пак се свежда до умения.

Преди много години имах един MP3 плеър, който си замина поради тази “болест”, и най-вече понеже
тогава още нямах уменията да го почистя. В последвалите години успешно излекувах 2 или 3 мишки,
които имаха такова покритие, което съвсем очаквано се стопи. Две от мишките още са в употреба.

За как се почистват устройствата от разпадащо се лепкаво покритие има писано и снимани видео
материали колкото човек иска, пък и не е толкова трудно човек сам са се досети как се прави.
Критичният елемент тук е какъв препарат да се ползва за тоталното сваляне на лепкавото покритие!
Домакински обезмаслител, ацетон, чист спирт? Различните препарати имат различен ефект, който
обаче може да е вреден и пагубен за пластмасата! Ако на по-тънки и малки пластмасови детайли се
нанесе чист спирт, то те несъмнено ще се стопят или най-малкото деформират. Дори по-масивните
детайли не са защитени, и в зависимост от каква пластмаса са направени, и те може да се стопят,
или обезцветят. Да не говорим, че с ацетон например може да се изтрият маркировките от уредите.
За това и механичното премахване е валидна опция – търкане с домакинска гъба и по-слаб препарат.
Ако един ден ми се наложи отново да чистя такова покритие, ще направя фото или видео наръчник.

И най-сигурният начин да се реши този проблем си остава просто да не се купува гумирана техника!
А ако нямате друг избор, и всичко което ви се предлага е все гумирано, сами може да си направите
заключенията какви са практиките и целите на производителите, и за какво ви вземат – за добитък!

И така стигаме до последната точка, най-коварната от всички – лепената електроника!
Става дума за уреди с части които не са захванати с болтове, а са залепени едни за други.
Това най-често са мобилни устройства, като “умни” телефони, таблети, MP3 плеъри, навигации и
друга техника, която в днешен ден се е превърнала в тип консуматив, бързо излизащ от мода и
актуалност, който хората заменят още преди да се е повредил, освен и ако това не му е фабрично
вградена “екстра”. Конструкцията без болтове, с корпусът захванат от лепило се има и положителни
черти, като по-добра влагоустойчивост, по-добра защита от прах, по-голяма устойчивост на вибрации.
За някои устройства тази практика е полезна, за други крайно негативна и направо насилствена.
И като пак мине някоя година, и панелите започнат да се разлепят и падат? Към сметището! Срамота!

Всички изброени проблеми водят до невъзможно или неизгодно продаването на устройствата за втора
употреба, практика силно прилагана по нашите земи. На Запад където проектират техниката, пък и на
Изток където я произвеждат, моделът за продажба на употребявана техника не е толкова популярен
като тук. Китайските боклуци може да се досетите просто не оцеляват за да бъдат препродадени, а в
белите страни се прилагат много други практики, с които се стимулират продажбите на нова техника.

Както в салоните за нови автомобили правят отстъпка от цената ако купувачът си остави старата
кола, така и в магазините за техника на запад правят такива отстъпки за оставена стара техника.
И докато оставените автомобили заминават на търг, то електрониката директно се товари на кораби,
и заминава за страните от 3-тия свят, където бива претопена по най-неекологичния възможен начин!

Така практиката да се използват нискокачествени или доказано проблемни материали, било то с
оглед ниската им цена, или като силна черта на планираното морално остаряване, е причина стотици
милиони устройства да бъдат изхвърляни всяка година, генерирайки милиони тонове смет, но в
същото време се генерират и милиарди долари оборот за компаниите производители на техника.
Поради това може да сте сигурни, че тези проблеми няма да бъдат отстранени в бъдеще, а ще се
експлоатират колкото се може повече! Ако сега сме го имали лесно, представете си какво предстои!

За това ако вие самите не се пазите от тези явления, няма кой друг да ви защити! Образовайте
се сами, защото в училище тези неща не ги преподават, пък и медиите разбираемо странят от тях.

Ако има да добавите нещо, или сте видели някое несъответствие, този пост очаква коментарите ви!

РОБКО 01: Поставки За Пулчета

Преди разгледахме в доколкото е възможно по-подробен детайл историята и биологията на РОБКО 01:

РОБКО 01: Част 1 – Въведение
РОБКО 01: Част 2 – История
РОБКО 01: Оптичен Сензорен Хващач
РОБКО 01: Електромагнитен Хващач
РОБКО 01: Оригинална Карта Контролер
РОБКО 01: DIY Захранване
РОБКО 01: Поставки За Пулчета
РОБКО 01: Anarchy In The Н.Р.Б.

Сега вече все по-трудно и по-трудно намирам нова информация и истории за тези ретро роботи, но
преди време успях да намеря още няколко парчета от този пъзел – физически части от комплектът.

Както виждате от заглавието и снимките, става дума за поставките за пулчетата, които се редят на
въртящата се маса. Те са осем на брой, и се монтират в осем чифта отвори по плотът на масата.

Освен една бройка, поставките които успях да набавя не са с много представителен визуален вид.
С годините доста са се опекли от слънцето. Не мисля, че са направени от пластмаса податлива на
лечение чрез Retr0bright, пък и да са, нямам нужните съставки да забъркам формулата за избелване.

Това което ще възвърне оригиналния им бял цвят, и ще е най-лесно за приложение и най-евтино по
цена, е един флакон бяла боя. Но се чудя кое ще е по-подходящото, да е от гланцов или матов тип?

И по-неприятния проблем е, че имам поставки само колкото за една въртяща се маса, а от постът ми
за хоби стаята, сигурно си спомняте, че аз вече имам три комплекта Робко, тоест имам и три маси.
Надежда да намеря още от оригиналните поставки вече не тая, нали са минали толкова много години.

Сега ако познавах човек с 3D принтер и уменията да пресъздаде тези поставки в дигитален модел,
вече да съм се сдобил с нужната ми бройка, тъй като те са съвсем прости по конструкция, малки на
размери, и хич няма да изискват много материал за принтирането им. Пък и още по-полезното е, че
като веднъж вече се направи 3D модел, след това всички хора, които се нуждаят от поставки ще
могат да ги принтират сами, без да се налага да ги чертаят от нулата. Пък и ако нямат оригинална
поставка от която да вземат размерите, ще е мисията невъзможна. А освен поставките, други хора
може да нямат и самите пулчета, та няма да е лоша идея да се направят 3D модели и на самите тях!
Аз имам и от трите вида пулчета – ниски, средни и високи, та ако стане работата ще измеря и тях.

Преди време си бях говорил с един друг ентусиаст на тема ретро компютри, който спомена нещо за
3D принтерите, но вече не помня нито кога, нито къде, кой и за какво беше. Пустата ми слаба памет!

Така, че ако вие читателите познавате някой ентусиаст с 3D принтер, или вие самите имате достъп
до такова устройство, то ще съм благодарен да ми пишете, или изпратите линк до съответните хора!

Знам, че има фирми занимаващи се професионално с това, но предполагам те вземат много по-скъпо,
докато ентусиастите навярно ще са по-скромни. Също, тези неща са крайно тясна специалност, която
освен на чудаци като мен и на още няколко човека, просто не върши друга работа. За това да се
правят в голям тираж, като ги няма нито публиката, нито средствата, е много далеч от разумното.

Като или ако има развитие по темата непременно ще пиша, но кога ще е това вече не зависи от мен.

Монитори: Правец 8, Правец 16, ИЗОТ

Заедно с редицата различни модели компютри, едно време в България са се произвеждали и доста
модели монитори. Повечето от тях са били монохромни, но е имало и поне няколко цветни модела.

Аз имах късметът, и с годините си купих 7 модела компютри от Правец серията, но в същото време
се сдобих само с два български монитора, като и двата са от един модел, но с различни проблеми.
Купих си и един цветен тайвански, който спасява положението при 16-битовата серия компютри…

Когато стартирах тази колекция, с мен в жилището още се помещаваха и двама селяни – баба ми и
майка ми, които само ми надуваха главата, че нещата които събирам са нищо повече от боклуци…
Та освен стаята ми и един шкаф, още нямах друго мястото да помещавам разрастващата се колекция.

Поради това, набавянето на монитори не ми беше приоритет, а даже нещо пречещо което отбягвах.
Така пропуснах много добри попадения, даже веднъж бях видял обява за чисто нов монитор още в
кашонът със стиропорът си за 15 лева, но като просто не разполагах с мястото… Та още ме е яд…

Докато останах да живея сам, и най-вече докато стегнах и мебелирах хоби стаята, минаха толкова
години, че в обявите за компютри Правец цените скочиха над десеторно! Спекула и прекупвачество
са основните движещи сили, и ако човек иска да си купи родни машини на разумни цени, трябва да
обиколи битаците и пунктовете за вторични, където още се били срещали на старите и разумни цени.

За щастие при мониторите цените не са по-различни от като преди седем години, но тях човек не
ги знае в какво състояние са докато не ги купи. Пък и както се случва обявите все да са пуснати
от други градове, и доставката да е равна или по-висока от цената на мониторите, не е изненада,
че до сега не съм купил всичките неща които търся. То с ограниченият ми бюджет дали е възможно…

На снимките са показани следните модели монитори:

Фигура 1: Телевизор София 31
Първоначално с ИМКО-2 се е ползвал този модел телевизор. Образът обаче е бил доста мъглив.
Този телевизор се е предлагал с корпус в редица различни цветове – бежов, червен, зелен…

Фигура 2: Монитор ВКП 170
На базата на телевизор София 31 се разработва монитор ВКП 170, ползван с ИМКО-2 и Правец 82.
Ползва се съшия корпус като на телевизорът. И този модел е бил правен в различни цветове.

Фигура 3: Монитор ВМЧ 001
Вече специфично направен монитор за Правец 82, с много по-добра острота и яркост на образът.

Фигура 4: Монитор ВММ 3102; ВММ 3105; ВММ 3107
Различни модели монитори с по-модерен дизайн. Някои са за Правец 8, някои за Правец 16.
Моделите за Правец 8 са с BNC конектор, а за Правец 16 са с вграден кабел с 9-пинов жак.
Тези модели монитори са идвали с корпус в бял, бежов, кремав, светло сив и тъмно сив цвят.

Фигура 5: Незнаен модел?
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 6: Незнаен модел?
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 7: Незнаен модел?
Според логото му ще да е цветен монитор. Възможно е да е бил и ребрандиран вносен модел.
На външен вид дизайнът му наподобява почти едно към едно този на мониторът за IBM PCjr.

Фигура 8: Монитор ИЗОТ
На снимки съм го виждал в употреба терминални и настолни компютри, като ИЗОТ 1036C.

Фигура 9: Монитор ИЗОТ
На снимки съм го виждал в употреба терминални и настолни компютри, като ИЗОТ 1036C.

Фигура 10: Монитор ВКП 292-1
Съвсем ранен модел монитор, който е бил ползван с индустриални машини и тестови системи.

Фигура 11: Монитор ВКП 171
По-рядко срещан модел, вероятно базиран на Sanyo мониторите за ранните модели Apple компютри.

Фигура 12: Монитор ВКП 291-3
Това е бил монитор ползван специфично с счетоводните изчислителни машини ИЗОТ 1029С.

Сигурно е имало и още други модели монитори. Ако вие знаете за такива и имате снимки, то моля
ви допълнете списъкът чрез коментарите. Ако не друго, то поне този материал да е по-подробен.

Сега приоритет ще ми е да намеря по един брой монитор в работещо състояние, и по възможност със
запазен външен вид, за всеки от Правец компютрите ми. За ИМКО-2 най-добре ще си пасне мониторът
от Фигура 2. За Правец 82 този от Фигура 3. За Правец 8М, който модел е съвместим от Фигура 4.
За Правец 8Ц си пасва този от Фигура 5. За Правец 16 е подходящ модел от Фигура 4 или Фигура 5.
И за Правец 16 ЕС ще си подхожда монитор като от Фигура 6, или още по-добре цветен от Фигура 7.
Правец 8Д е правен да работи директно с телевизори, та може би този от Фигура 1 ще му подхожда.

Когато набавя монитори, колекцията ми компютри ще е по-завършена и автентична, и по-функционална
и удобна за употреба. Но кога и дали ще се случи това, нямам идея. Дано не отнеме още сто години!

Ще оглеждам сайтовете за обяви, макар да не съм им фен, но като съм пешеходец и нямам транспорт
с който да обикалям по битаци и пунктове за скрап, това е положението. Пък ако вие читателите
имате излишен някой от показаните модели, или сте виждали някъде да продават подобни монитори,
моля пишете ми. Помощта от публиката от много време е движеща сила в развитието на този блог!