Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Процесори: Socket 1, 2, 3

След темата за Socket 3 дойде ред да разгледаме и съвместимите с него процесори.

Intel i486SX-25 25MHz
За този процесор можем да кажем откровено, че е бюджетна орязана версия на 80486.
Липсва аритметичен процесор, или процесор правещ изчисления с плаваща запетая.
Дори първите бройки i486SX са били дефектни процесори i486DX, с проблем в FPU-то.
След допълнителна обработка на кристалът с лазер, се получавал работещ процесор.
Но не всички i486SX са такива, различните модели i486SX са от 16 до 50 мегахерца.
За нуждаещите се от FPU има копроцесор i487SX, някои дъна са имали сокет за него.
Процесорът е бил монтиран на дъна с LIF сокет, но е съвместим и с ZIF сокетите.

Intel i486DX2-66 66MHz
Имам два такива процесора на Intel, те са от i486DX2 гамата, модели 66 мегахерца.
Извинявам се, че не им виждате лицата, и двата имат фабрично залепени радиатори.
Частта DX2 от името им означава, че шина към скорост е в съотношението 1 към 2.
Това е било доста полезна екстра, която е предпочитана и при съвременните чипове.
Тези процесори не се нуждаят от перки, фабричния радиатор ги охлажда достатъчно.

Cyrix Cx486DX2-50 50MHz
Този процесор от Cyrix е изцяло съвместим със серията DX2 процесори на Intel.
Моделът е с работна честота от 50 мегахерца и шина на паметта на 25 мегахерца.
Процесорът има фабрично монтиран радиатор, и како предните не се нуждае от перка.
Cyrix са били успешни, защото на цената на Intel i486SX са правели DX2 процесори.
Така клиентите са могли да се възползват от по-мощни машини на по-ниска цена.

AMD Am486 DX2-66 66MHz
Пренасяме се при AMD, и техните алтернативни на Intel процесори, реално клонинги.
Първия на третата снимка е с работна честота 66MHz, напълно аналогичен на Intel.
Има намален работен волтаж на 3 волта, спрямо 5 волта за същия модел при Intel.

AMD Am486 DX4-120 120MHz
За представител на 80486 има невероятната работна честота от цели 120 мегахерца.
Тук шината е вече в съотношение 1 към 3, или 40 мегахерца към 120 мегахерца.
По времето когато и пуснат този процесор вече е имало процесори Intel Pentium.
Но за хората които не могат да си позволят смяна на платформата е бил чудесен.

AMD Am5x86-P75 133MHz
Последните два са AMD Am5x86-P75 133MHz, в керамичен и пластмасов варианти.
Тези процесори имат PR маркировка, която ги сравнява с Pentium гамата на Intel.
Тоест AMD Am5x86-P75 133MHz е равен по сила на 75 мегахерцов Intel Pentium.
Но докато за Intel Pentium трябва нов сокет, AMD си работи на досегашните дъна.
Така AMD са били предпочитани за ъпгрейд, заедно с падналите с времето цени.
От AMD снабдяват редица производители на машини и този свой модел процесор.
Този с пластмасовия корпус е Kingston TurboChip, но му липсва оригиналната перка.
Самата перка черпи захранване директно от платката на процесорът, не от дъното.

На долния ред снимки стои обратната страна на процесорите, всички са с 168 пина.
Някои са с метални позлатени капачки, други са с керамични, и дори пластмасови.
Повечето процесори се нуждаят или от радиатор и вентилатор или само от радиатор.
Но Intel i486SX-25 25MHz няма нужда от такива неща, той си работи без охлаждане.
В зависимост от работния волтаж на процесорите има и преходници волт регулатори.
Но по-добрите дъна като това от Socket 3 статията имат вграден такъв регулатор.

Socket 3

Завръщаме се с рубриката за разглеждане на дънни платки и сокети като цяло.
Днес ще стане дума за Socket 3, а дънната платка която съм избрал е Abit AB-PB4.
Този път ще започна първо с характеристиките на сокетът, и процесорите за него.
Все пак самите процесори, или поне тези които имам за този сокет ще видим утре.
Socket 3 е наследник на Socket 2 и Socket 1, и поддържа и техните процесорите.
Поддържат се 3.3 и 5 волтови процесори, а настройката им се прави чрез джъмпер.
Сокетът е 237 пинов, поддържаните процесори са с честота от 16 до 150 мегахерца.
Както Intel 486, 486 OverDrive и Pentium OverDrive, е съвместим и с AMD и Cyrix.
Други по-големи производители са IBM, Texas Instruments, UMC, и SGS Thompson.
Дънната платка която ще ви покажа притежава множество вградени функции и екстри.
Разширителните и слотове са три броя PCI, три 16 битови ISA, и един PISA слот.
Дъното има вграден контролер за твърд диск и флопи, поддържа до шест устройства.
На задния панел на дъното няма нищо друго освен порт за мишка на жак петица.
С допълнителни кабели може да се включат два серийни и един паралелен портове.
Захранването на дъното е със стандартен AT порт, батерията също е стандартна.
Банките за оперативна памет са две на брой, стандартни за 72 пинова EDO памет.
Максималният поддържан обем е общо 64 мегабайта, на две плочки по 32 мегабайта.
На дъното има и четири банки за кеш памет, с обем или 128, или 256 килобайта.
Монтираните кеш памет чипове на това дъно са с максималният допустим обем 256KB.
В интернет открих подробна инструкция за дъното, така че ще го тествам обстойно.

Видео Карти: Част 4

Ето я и четвъртата статия в която ще разгледаме още девет стари видео карти.
Някои съвсем близки до сети модели вече бяха разгледани, ще споменем разликите.
За няколко модела от картите нямам много информация, а за последната изобщо.

NVIDIA GeForce256 32MB
На външен вид е същата като вече разгледаната NVIDIA RIVA TNT2 M64 32MB.
Тази AGP карта и е наследник, притежаващ по-развито ядро и по-бърза памет.

ATI 3D Rage Pro Turbo 4MB
Една по-стара AGP карта на ATI, от добре известната в миналото Rage серия.
Тази карта е в конфигурация предназначена за домашно или офис ползване.

ATI 3D Rage Pro Turbo 8MB
Същото ядро като предишната карта, но с повече памет и разширителен слот.
Това е OEM AGP карта правена в специална конфигурация за офис машини Compaq.

Matrox Millennium II 2MB
И това е офис AGP карта, този път от Matrox, също имаща разширителен слот.
Обаче и за този специфично направен слот нямам допълнителната карта памет.

Cirrus Logic CL-GD5434-J-QC-F 512KB
Поредната 2D карта с PCI интерфейс, произведена в средата на 90-те години.
И тук има два универсални слота за директно добавяне на чипове с памет.

Realtek RTG3105 256KB
Това също е 2D карта, но тази е още по-стара, за слагане в 16 битов ISA слот.
Максимален обем поддържана памет 512KB, банките и са подредени през една.

Acumos AVGA1 256KB
Намерих единствено информация, че производителят е погълнат от Cirrus Logic.
Очевидно е 2D карта на 16 битов ISA слот, правена е преди две десетилетия.

Trident TVGA8900C 1MB
Още една карта от преди 20 години, с цял мегабайт памет, на общо осем чипа.
Пределно ясно ви е, че е единствено 2D ускорител, за 16 битов ISA слот.

Отново по традиция последната карта е мистериозна, за която нищо не се знае.
Знам само, че е нископрофилна, произведена от HP, и че има вградено захранване.
Самата карта е за VGA монитор, за 16 битова ISA, вероятно за работна система.

Има още карти за разглеждане, но повечето или са монтирани или почти еднакви.
Но съм убеден, че с времето ще се събере материал за още статии като тази.
Пък ако знаете нещо повече за последната карта споделете го в коментарите.

Apple Color StyleWriter 1500

Преди време в статия за за Apple Macintosh LC споменах, че ми липсва принтер.
И ето от днес вече имам и оригинален принтер модел Apple Color StyleWriter 1500.
Това е бюджетен модел предназначен за ползване и в домашна, и за в офис среда.
За база на този принтер се говори, че от Apple са използвали Canon BJC-250.
Цената му е била 300 долара когато е пуснат в продажба през 1996-та година.
Тогава цветните мастиленоструйни принтери са били много скъпи, а не като сега.
Сега нов принтер от магазина се купува за под 30 долара, а тогава за над 300.
Едно от ограниченията на този принтер е доста бавната му скоростта на печат.
Скоростта е три страници в минута за черен, а за цветен три минути на страница.
Разделителната способност е 720 на 360 за черен, и 360 на 360 в цветен режим.
Принтерът може да печата на три вида стандартни листа, с формат LTR, A4 и B5.
До поставката за листа има едно лостче, подобно има и над самата мастилница.
На едната позиция стои икона на лист, а на другата позиция стои икона с писмо.
Тези лостчета са за избор дали да се печата на лист или върху плик за писма.
Също така може да печата на фото хартия, и различни размери стикери и етикети.
Физически принтерът е малък и компактен, и тежи само два килограма и половина.
На бройката който имам аз корпусът е потъмнял в предната си част, но не много.
Копчето за пускане е разположено най-отгоре, и е единственото на целия принтер.
Смяната на мастилницата става много бързо, само чрез дърпането на едно лостче.
В мастилницата която имам аз има останало мастило, но не знам какво количество.
Интерфейсът е стандартен за Apple, и дори вече разполагам с един такъв кабел.
Опция е било да има дори и мрежова връзка чрез отделен, но доста скъп адаптер.
За да пусна принтерът обаче ми трябва захранващ адаптер от 220 на 13.5 волта.
Имах преди доста време универсален трансформатор, но не знам къде е прибран.
Ще се опитам да го намеря, и се надявам, че ще има настройка за тези величини.

Правец 16: VDC1 & VDC2

Под прицел днес са две видео карти ползвани в българските компютри Правец 16.
От начало за IBM PC и IBM PC XT има две видео карти, монохромна и цветна.
Човек е можело да избира Monochrome Display Adapter или Color Graphics Adapter.
В зависимост от коя карта има машината, се избира монохромен или цветен монитор.
При Правец 16, който е съвместим с IBM PC XT, картата е копие на цветната CGA.
С тази карта може да работи и монохромен монитор, който тук е бил и най-масов.
Картата притежава изход за телевизор, за свързване с NTSC съвместими телевизори.
Оригиналната карта и българската VDC1 имат графичен процесор Motorola MC6845P.
При VDC2 процесорът е български CM607P, също произвеждан и за износ в чужбина.
В текстов режим се избира или 80 колони по 25 реда или 40 колони в 25 реда текст.
При графичен режим резолюциите са или 320 на 200 пиксела, или 600 на 200 пиксела.
Картите поддържат общо шестнадесет цвята, или по-точно по осем цвята в два нюанса.
Въпреки това едновременно са се ползвали по четири цвята в два нюанса за всеки.
Така цветовете са разпределени на три самостоятелни палитри от по четири цвята.
Enhanced Graphics Adapter и Professional Graphics Controller наследяват MDA и CGA.
На сцената се появява и Hercules Graphics Card, която не е произведена от IBM.
В последствие се появяват още и още различни видео карти съвместими с IBM PC.
Българските карти VDC1 & VDC2 изобщо не отстъпват на IBM Color Graphics Adapter.
Чувал съм, че е имало и VDC3, и карта правена в Техническият Университет в София.
Но какви са тези карти вече нямам представа, може би са EGA за Правец 286 или 386?

Техническа Литература: Част 3

Преди три дни се сдобих още няколко много интересни книги за Правец и Бейсик.
Въпреки, че още не съм дочел тези от предишните постове, ще започна книгите.
Те са “Въведение в програмирането на Бейсик за персонален компютър Правец 82”.
Тази книга е много интересна, има увод за техническите параметри на Правец 82.
Но най-важната част в нея са многобройните полезни и интересни неща за Бейсик.
Самата книга иначе е печатана на матричен принтер, от една страна на страница.
Следва “Информатика: Телевизионен курс по Бейсик”, сборник към видео уроци.
Надявам се да може да се ползва и така, и нея ще я прегледам с удоволствие.
Ред е на “Домашен компютър Правец 8D”, книгата вече я имам, но не и машината.
Все още търся Правец 8Д, но нищо не излиза, ако имате такъв за продан пишете.
И последната е “Ключ за компютър: Въведение в Бейсик”, съвсем детска книжка.
Пълна е с илюстрации, командите на които учи са кратки и лесни за разбиране.
Доколкото знам с такива книжки са обучавали най-малките ученици едно време.
Всичките тези книги са отново една добра и много ценна за мен нова придобивка.
Общо вече десетте заглавия са четиво, което ще ми грабне вниманието за дълго.

Модем ИЗОТ 8004Е

Пред вас стои български модем ИЗОТ 8004Е, със скорост от 1200 бода в секунда.
С този модем едно изображение от блогът би зареждало средно за десет минути.
Някои тази скорост от приблизително килобайт може да ги плаши, но мен не ме.
За края на 80-те когато е правен този модем такава скорост не е била лоша.
Но тук свършва информацията който знам за моделът, дори в интернет няма нищо.
От лепенката на кутията на машината се разбира, че е правен за износ в СССР.
Но нямам дори книжка, явно ще трябва да разпитам човекът от който го купих.
Самия модем е доста внушителен, нещо което се дължи на вграденото захранване.
Докато големите марки са гонели компактност, тук е гонена голяма интеграция.
Захранването е на платката, покрито с предпазен капак, кабелът също е вграден.
Теглото на този модем е цели два килограма и седемстотин грама, доста сериозно.
Кутията е направена от боядисана пластмаса, предния и задния панел са метални.
Цялото охлаждане е поверено само на няколко отвора в панелите, няма радиатори.
От пред са разположени четири големи копчета, и шест светлинни индикатора.
От зад стоят портовете, копчето за включване и регулаторите за захранването.
На платката има три групи превключватели, всеки с по осем под превключвателя.
Главната интегрална схема използвана тук е производство на STMicroelectronics.
На платката има и чипове родно производство, но и такива на Texas Instrument.
За сега още не съм тествал модемът, но имам голямото желание това да стане.
Като събера повече информация ще предприема действия нужни за подкарването му.

Матричен Принтер М80

Мозаечно печатащо устройство или за кратко матричен принтер М80, е темата днес.
През далечната 1978-ма се появява нещо наречено Epson MX-80, нещо много успешно.
Този модел бързо пожънва голям успех, и бива ползван дълги години по цял свят.
Естествено България не чака много, и по някое време през 80-те клонира моделът.
М80 и по-късно М88 са най-масово ползваните в България принтери едно време.
Цялото шаси бива копирано и изцяло произвеждано у нас, единствено без главата.
Принтерът има възможност да печата до осемдесет колони символи в черен цвят.
Разпознават се със силният шум който издават при работа, и отделяната топлина.
Но като цяло и при нас тези принтери са ползвани успешно много дълги години.
Дори сега е възможно в някои общини още да ползват такива матрични принтери.
Бройката М80 която имам аз е произведена през 1988-ма година, под номер 3746.
Външно няма разлика с М88, но съм виждал и от двата модела с различни конзоли.
На задната част на принтерът има женски паралелен порт, за връзка с компютър.
Все още нямам кабел за свързване с Правец 8 или Правец 16, но ще се намери.
Още по-важно нещо обаче са хартията и лентата с мастило, каквито също нямам.
Хартията е стандартен тип, и вероятно ще намеря и купя в по-дребна разфасовка.
Ако лентата с мастило за Epson MX-80 става и на нашенския М80 ще е чудесно.
Такава лента се намира в магазините на различни цени от три до дванадесет лева.
В зависимост дали е с доставка или се взима на място, както и производителят.
Като купя кабел, хартия и лента очаквайте и практически тестове на принтерът.

Apple Macintosh LC: Част 5

Втората интересна игра която ни попада под полезрението е Exile III: Ruined World.
Ролева игра, с действие развиващо се в средновековието, но фантастично такова.
Хора, магьосници и дори влечугоподобни създания в задруга бореща се със злото.
Противниците са от чудноват по-чудноват, и карат играча да се потопи в магията.
Със започването на нова кампания играчът трябва да конфигурира шест персонажа.
В зависимост от техните раси се генерират и способностите им, и бонус точките.
Когато е готов играчът започва като един от персонажите, намиращ се в крепост.
След като се събере необходимият инвентар и се подготви, се излиза на открито.
Срещите с противници зависят от много неща, но всички са планирани в сценария.
За една кампания се изискват много часове, в които играчът е изцяло погълнат.
Магията на тази игра е способна да върне човек назад във времето, доста назад.
Лично на мен играта ми харесва много, и спокойно ще и отделя колкото време трябва.
В графично отношение за игра вървяща на машина с 16MHz процесор е невероятна.
Копчетата за задаване на команди и избор на персонажите са сведени до минимум.
На половината от екрана е игралното поле, където в двуизмерен вид са персонажите.
Теренът се мести когато човек даде посока с мишката, без това да изисква ходове.
Човек може да обикаля колкото си иска из картата, и е по-интересно като разучава.
На останалата част от екрана са разположени трите полета отделени за статистка.
На първото поле е здравето на играчите, на второто инвентарът, на третото ходовете.
Exile е интересна поредица която ви препоръчвам. Много поздрави и до нови срещи.

Apple Macintosh LC: Част 4

В какво е най-добра тази машина? Поне в какво е най-добра в настоящо време?
Както се досетихте игрите са правилният отговор, и това не трябва да е изненада.
В днешен ден за всичко има емулатори, но играта на оригинална машина е по-добра.
И така днес е ред да разгледаме Macintosh версията на едноименната игра Warlords.
Излязла е през 1989-та за Commodore Amiga и MS-DOS, и през 1992-ра за Macintosh.
Warlords е ролева игра, в която човек играе или с компютърът или с други хора.
Броят на играчите е до осем, което значи, че до осем човека може да се редуват.
Съответно и расите в играта от които човек може да избира също са осем на брой.
Действието се развива в свят наречен Etheria, сред митичните земи на Illuria.
Целта в играта е да се завладеят минимум две трети от площта на дадената карта.
На картата са разположени множество замъци за завладяване, неутрални по начало.
Всеки играч се сражава с войските в тях, и ако победи ги завладява и експлоатира.
Във всеки замък се произвежда определен вид единици, било то стрелци, рицари и пр.
За направата на всяка една различна единица се изискват определен брой ходове.
За всеки ход играчът е ограничен единствено от разстоянието което може да измине.
Играта е приятна и забавна, но изисква разумно планиране и добър поглед в бъдеще.
От тази серия игри съм прекарал най-много в Warlords IV: Heroes Of Etheria (2003).
Със същите мои приятели сме играли освен горната и Warlords Battlecry III (2004).
С оригиналната Warlords съм се срещал и преди, но с DOS, че и дори още си я пазя.
Утре очаквайте друга една подобна игра, но по-близка до Heroes и Might And Magic.

Apple Macintosh LC: Част 3

Ред е да видим на какво е способен Apple Macintosh LC в софтуерно отношение.
Машинната е пусната в продажба в годината когато най-новата система е System 6.
Базово машината се е продавала с System 6.0.6 или 6.0.7, по-късно и с 6.0.8 и 6.0.8L.
Година след това излиза System 7, с която Apple Macintosh LC е напълно съвместим.
Най-новата версия на System 7 която Macintosh LC поддържа е ограничена до 7.5.5.
Моята машина има инсталирана версия 7.5, което на мен ми е напълно достатъчно.
Искам да ви се извиня за снимките, но нямам триножник или професионален апарат.
И фактът, че сапунерката ми улавя недоловимото за окото опресняване на картината.
В реалност образът който се вижда е чист и без трептене, без линии и проблеми.
При пускане машината посреща потребителят с добре дошъл, и започва да зарежда.
Когато зареди напълно, което става в рамките на секунда, човек стига до десктопа.
При мен поради батерията за която ви споменах от начало тръгва в черно бял режим.
Но лесно от контролният панел човек може да си пусне цветният режим без проблеми.
На машината има инсталирани множество игри, но за тях ще говорим следващите дни.
Има и редица програми, но въпреки това има свободни 330MB дисково пространство.
Една от тези програми, заслужаваща да се разгледа от близо е Microsoft Word 5.1.
На ползващите текстови редактори, Word 5.1 ще се види позната и лесна за употреба.
Виждате съм написал по едно тестово изречение на английски и български, с шега.
Същата шега взаимствана от Стар Трек я бях написал и на няколко машини Правец.
Друга важна програма е Adobe Photoshop 2.5.1, предназначена за графична обработка.
За няколко минути с Photoshop нарисувах нещо което трябва да е кулата на Саурон.
Симетрията не я докарах добре, но е важна идеята, и фактът, че програмата работи.
Изключително лесни за употреба програмите в System 7 заслужават голяма похвала.
Когато човек приключи с работата си избира изключване на машината от менюто.
След като се затворят програмите излиза надписът за ръчно изключване от копчето.

Apple Macintosh LC: Част 2

Днес продължаваме с разглеждане на хардуерните параметри на Apple Macintosh LC.
Машината е от времето през което Apple са разчитали на Motorola за процесори.
Комбинацията е била доста успешна щом са произведени милиони успешни компютри.
Apple Macintosh LC е с процесор Motorola 68020 с работна честта от 16 мегахерца.
Макар 32 битов процесор, тук няма FPU, но такова може да се добави като екстра.
Машината има един PDS слот за разширителна карта, за мрежа, звук или копроцесор.
Най-често на този слот се е ползвал Apple IIe Card, добавяща Apple II поддръжка.
Чрез тази обратна съвместимост LC е бил главен избор и за училищата зад океана.
Базово машината има 2MB памет вградена на дъното, има и два разширителни слота.
Максималния обем поддържана памет е ограничен до 10MB мегабайта, колкото е и тук.
На двата тридесет пинови слота има добавени две плочки памет с обем по 4MB всяка.
Видео паметта е 256KB, и тя също е с възможност за ъпгрейд до максималните 512KB.
И тук я има допълнителната платка от 256KB памет, и всички памети са на максимум.
Твърдите дискове ползвани в този модел са на SCSI портове, различни само по обем.
Избирало се е между дискове с капацитет от 40MB или 80MB, или без диск изобщо.
За училищата машините са били с две флопита и Apple IIe Card, без твърд диск.
В машината която имам аз обаче твърдият диск е с невероятният обем от цели 500MB.
Първият и собственик го е сменян на някакъв етап, и за диск е избран този IBM.
Явно вече Apple не са виждали смъртен враг в лицето на IBM, а са работели заедно.
Флопи дисковото устройство е стандартно 1.44MB, но няма предна вратичка или копче.
Докато почиствах машината излезе доста прах от него, но сега е чисто като ново.
Машината се захранва от компактно захранване с максимална работна мощност от 50W.
Цялото охлаждане е поверено на едно централно разположено малко вентилаторче.
Звукът идва от една моно колонка с мощност 0.2W, има жак за колонки или слушалки.
Има и жак за микрофон, както и този на колонките, и той също е от стандартен вид.
Портът за клавиатура е един, понеже мишката се включва директно в клавиатурата.
Има също и портове за външен модем и принтер, както и един външен DB 25 SCSI порт.
Батерията на дъното е 3.6V, литиева, моята е тотално разредена и не върши работа.
Размерът е половин AA, а цената и онлайн е минимум 15 лева, тоест няма да си купя.
Тя пази настройките за дата и час, и дали мониторът да е в цветен или черен режим.
Единственото неудобство от това е, че базово машината тръгва в черно бял режим.
Но от контролният панел човек си пуска в мониторът в цветен, и проблемът е решен.
Теглото на машината е само четири килограма, което я прави много лесна за местене.
В заключение мога да кажа, че Macintosh LC е една много добре направена машина.
Утре очаквайте и поглед към софтуерната страна, нещо също важно за цялата картина.