Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

HP OmniBook 300: Част 2

В последната статия за 2011-та година ще видим параметрите на HP OmniBook 300.
Както вчера споменах машината е много компактна, има тегло малко над килограм.
Въпреки това за времето си е била функционална, макар и с редица ограничения.
Батерията обаче не е едно от тях, и едно зареждане стига за 6 до 9 часа работа.
Останалите характеристики били впечатляващи преди много време са както следва:

Model – HP OmniBook 300
Central Processing Unit – Intel 386SXLV 20MHz
Random Access Memory – 2MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Western Digital 43MB PCMCIA 4500RPM 32KB
Solid State Drive – HP 10MB
Card Reader – HP
Mouse – HP
Battery – 4 Cell 1600mAh
Matrix – HP LCD 9″

Процесорът на който е базирана системата е 386SX с работна честота от 20MHz.
Той е специален модел с намален волтаж, като не знам дали е на Intel или AMD.
Оперативната памет е 2MB, като има предвиден и слот за разширение с още толкова.
Твърдият диск е 1.8 инчов, 43MB, като ползва един, но закрива два PCMCIA слота.
Това което е интересно е, че има флаш карта която се ползва като системен диск.
На нея са запаметени целите версии MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0.
Това прави машината изключително бърза, за това не се налага ползването на памет.
Дори като се заредят приложенията човек все още има предостатъчно наличен ресурс.
Общо системата има четири PCMCIA слота, но сега от четири е свободен само един.
От задната старата машината има един COM и един LPT порт, плюс инфрачервен порт.
Има една оставена ниша за вграждане на модем, правещ машината още по-мобилна.
Батерията на системата е разположена в ниша на дъното и, като е с малък размер.
Интересно е, че тук също могат да се ползват и четири броя нормални AA батерии.
Могат да се използват или алкални, или пък зареждащи се батерии като показаните.
Проблемът тук обаче е, че моите батерии са или прекалено разредени, или стари.
Първия път успя да зареди до Windows, но тогава камерата не ми беше под ръка.
Ще трябва да си купя адаптер или батерии, ако изобщо има шанс отново да тръгне.
Надявам се машината да не е финиширала, понеже е наистина много интересен модел.
Ако е, то ще влезе в дългия списък на неоправдани покупки, направени тази година.
Но да гледаме положително, и да се надяваме, че скоро ще е в работещо положение.

HP OmniBook 300: Част 1

Както ви обещах днес ще видим един още по-стар мобилен компютър и от вчерашния.
Става дума за HP OmniBook 300, една свръх мобилна машина от 1993-та година.
Вероятно си мислите че нетбукът е нещо появило се едва през последните години?
Но това не е така, тази машина се приема за първообраз на целия нетбукът клас.
А какво ще рече това, ще рече супер мобилна машина с малки размери и леко тегло.
Както се досещате също означава, че няма вградено флопи или оптично устройство.
Тук обаче има други методи за пренос на информация, и то те не са за подценяване.
Инфрачервен порт и PCMCIA слот за карти далеч не са най-интересното в машината.
За тях обаче ще стане дума по-подробно в следващата статия, която ще видите утре.
Нека сега прегледаме на бързо външните черти на тази симпатична малка машинка.
Корпусът е направен от стилна черна пластмаса, носеща черти с мек матов отенък.
Екранът е осем инчов монохромен LCD, поддържа шестнадесет отенъка на сивия цвят.
Клавиатурата има нормална подредба, два цвята клавиши, много лесни за натискане.
Това което е по-интересно е мишката, но както виждате няма тъчпад или тракбол.
Нещото което има обаче е цяла вградена оптична мишка с два стандартни бутона.
С натискане на едно копче над клавиатурата от дясната страна изскача мишката.
Мишката е свързана чрез дебел лентов кабел, но въпреки това е напълно подвижна.
С натискането и надолу се отваря до пълен размер, с второ натискане се затваря.
По-интересно е, че има MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0 вградени.
Тази базирана на Intel 386 процесор система ще продължим да разглеждаме и утре.

IPC 486: Част 2

И днес ще продължим с разглеждането на мобилната машина, която показах вчера.
Вчера я разгледахме външно, днес ще я видим от вътре, или нещо от този сорт.
Ще погледнем какво се крие под плъзгащите и се капаци и тайните и вратички.
Няма да се налага да ползваме инструменти, но нека не увъртам излишно повече.
Параметрите на мобилната машина, или поне тези които разгадах са следните:

Model – IPC 486
Central Processing Unit – Intel i486DX-33 33MHz
Random Access Memory 1 – NEC 4MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – NEC 4MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Seagate 210MB IDE 3500RPM 64KB
Floppy Disk Drive – Citizen
Card Reader – IPC
Battery – 12 Cell 8000mAh
Matrix – IPC LCD 9.4″

С плъзгането на капакът над клавиатурата се открива мястото за процесор и памет.
Процесорът е Intel A80486DX-33, и е монтиран тук през средата на 1994-та година.
Това е 5 волтов процесор, който не е много хладен, но не и изключително горещ.
Но тук с охлаждането не е направен никакъв компромис, и има и радиатор, и перка.
Вентилаторът е съвсем малък, като е разположен от дясната страна на лаптопът.
На процесорът има монтиран малък железен радиатор, но вероятно достатъчен му.
Върху панела над радиатора има вентилационни отвори, също и в страни до перката.
Централно са разположени плочките памет, посредством специално направени пинове.
Паметта е хоризонтално разположена, и има по осем чипа на всяка от двете плочки.
Ложата за батерията се намира от ляво на флопито, като тя е дванадесет клетъчна.
От долната страна на лаптопът се намират няколко лепенки, както и две вратички.
Под първата вратичка стои твърдият диск, той е стандартен 2.5 инчов, на Seagate.
А мястото под втората е предназначено за модем, но както виждате тук такъв няма.
За да тествам машината обаче ще трябва да намеря или да купя подходящ адаптер.
Утре ще разгледаме една още по-стара, и дори още по-интересна мобилна машина.

IPC 486: Част 1

Пред вас стои една машина, била силна в началото на 90-те години на 20-ти век.
Мобилният компютър е произведен от забравената преди много години марка IPS.
Размерите му са много компактни, а параметрите му са били добри за времето си.
За техническите характеристики ще говорим утре, нека сега го разгледаме от вън.
Самата машина има интегрирани всички необходими средства за нормална работа.
Дисплеят е 9.4 инчов LCD, с подсветка и копчета за бърза настройка на контраста.
Капакът на който е разположен екранът може да се отваря почти до 180 градуса.
Клавиатурата е пълноразмерна, като има почти стандартната подредба на клавишите.
И тук те са в два цвята, бял и сив, както е била модата при клавиатурите тогава.
Над клавиатурата са разположени и копчето за пускане, и редица LED индикатори.
Мишката има два бутона и супер удобен тракбол, с който се пести много място.
Точно под мишката е разположено стандартно 3.5 инчово флопи дисково устройство.
От три от страните на лаптопът има по едно капаче отварящо се на 90 градуса.
Зад предното стои голям разширителен порт, вероятно за специална докинг станция.
От дясната страна под капачето се крие място за две стандартни PCMCIA карти.
На задната част е и най-голямото, под която се намират разширителните портове.
Те са PS/2 за клавиатура, един LPT, два COM и един VGA порт за външен монитор.
От дясната страна на тези портове извън капачето е портът за зарядно устройство.
Такова зарядно устройство обаче нямам, и ще се наложи да купя едно универсално.
Като цяло машината компактна, и има почти всички функции на тогавашните машини.

IBM Personal Computer 300GL

Дойде ред на петата финална маркова машина, тя е IBM Personal Computer 300GL.
Този модел е доста по-напреднал от показаният вчера, сега ще видим защо е така.
Кутията тук е по-малка, и е с изцяло метален капак. Предният панел е фиксиран.
Все пак чертите на двата модела се запазват доста сходни, но и ясно различими.
И от вътре разликите също са видими с просто око, всичко е много по-компактно.
Дъното е по-малко, вече няма повдигаща карта и разширителните слотове са на него.
Те са три броя PCI и един AGP, вече няма поддръжка за морално остарелия ISA слот.
Захранването е с намален размер, като неговият вентилатор охлажда и процесорът.
Дори е имало специален пластмасов въздухопровод, но на тази бройка такъв липсва.
Техническите параметри на машината както се намира в този момент са следните:

Model – IBM Personal Computer 300GL
Central Processing Unit – Intel Pentium III 500MHz
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – Hyundai 64MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – PQI 64MB SDRAM 100MHz PC100
Video Card – NVIDIA RIVA TNT Vanta 16MB SDR
Network Card – Realtek
Hard Disk Drive – Western Digital 2.5GB ATA33 5400RPM 256KB
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – TEAC CD-532E
Power Supply Unit – Hipro 145W
Case – IBM

Твърдият диск и оптичното устройство с които дойде при мен не бяха оригиналните.
Даже и двете бяха повредени, за това ги подмених с тези модели с които е сега.
Дъното има само два слота за SDRAM памет, вероятно с общ капацитет 512MB или 1GB.
На дъното има вградена само звукова карта, мрежовата и видео картите са външни.
Тук видео картата очевидно също е не е оригиналната, възможно е и нея да подменя.
Вярно това е модел направен за игри от преди десетилетие, но е от най-нисък клас.
На задния панел освен звуковите, има по и два USB, COM, PS/2 и един LPT порта.
От зад има и една лепенка предупреждаваща, че в машината има употребявани части.
Но дали машината е направена така, или е подобрявана в бъдеще не ми е известно.
И на другия модел от зад има един червен хикс вероятно гласящ, че е бракувана.
Ясно е, че преди да стигнат до мен тези компютри са имали по дузина собственици.
Макар с малко памет и твърд диск с малък обем машината става за Windows XP SP3.
В бъдеще е възможно да ъпгреъдна машината до максимумът и, само ако има нужда.
Надявам се и тази седмица и машините показани през нея да са ви били интересни.
А през следващата седмица ще видим две много интересни антични мобилни машини.

IBM Personal Computer 300PL

Четвъртата маркова офис система която ще видим е IBM Personal Computer 300PL.
Вече говорихме доста за IBM PC стандартът, няма отново да навлизаме в детайли.
300PL е модел ползващ през годините първите три поколения Intel Pentium процесори.
Бройката която ще ви покажа днес е от края на двадесети век, но работи и до днес.
Състоянието в което дойде при мен не беше хич добро, но все пак успях да я спася.
Кутията беше доста пожълтяла, или по-точно казано с много наслагана с години прах.
Една баня със сапун на горния капак след пълното му разглобяване се отрази чудесно.
Ако искате да видите сравнение на как беше преди и как е сега, кликнете ето тук:
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/03/7-17.jpg
Веднъж след като машината беше почистена външно и вътрешно заблестя, и даже запя!
Сега ще се пренесем към настоящите технически спецификации на тази офис машина:

Model – IBM Personal Computer 300PL
Central Processing Unit – Intel Pentium II 400MHz
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – NCP 64MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – Mitsubishi 64MB SDRAM 100MHz PC100
Hard Disk Drive – Maxtor 6.4GB ATA33 5400RPM 256KB
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – NEC CD-3002B
Power Supply Unit – AcBel 150W
Case – IBM
Case Fan – IBM

Споменатата вече кутия има горен капак с вграден направо в него преден панел.
Тук обаче липсва едно панелче около оптичното устройство, което пази от прах.
То обаче е по-скоро декоративно, и дори с просто око не се забелязва липсата му.
Под предния панел и тук има вентилатор, а до него също има голяма тонколонка.
Над тази тонколонка стои фабрична RFID антена на IBM, с цел която не ми е ясна.
Дъното на машината има изцяло пълна интеграция на звукова, мрежова и видео карта.
Разширителните слотове са два ISA, три PCI и един AGP слот, намиращ се на дъното.
По дъното има малка част изцапана със засъхнало кафе, но изглежда това не пречи.
Обаче няма да почиствам нацапаното с кафе, че да не вземе да доведе до проблем.
От вътрешната страна на капакът има таблица с настройките за CPU шина и скорост.
С тези превключватели овърклокът става като детска игра, но трябва да се внимава.
Аз нямам намерение да овърклоквам на този етап, и сега машината се държи добре.
Само с две плочки от по 64MB памет Windows XP SP3 се инсталира за под един час!

Compaq Deskpro EN-350

Третата машина която ще разгледаме е Compaq Deskpro EN-350, Pentium II базирана.
За разлика от предишните, тук вече минаваме към Slot 1 базирани офис компютри.
Този модел е познат под много имена, но най-общо е аналогичен на IBM PC серията.
От Compaq пускат Deskpro серията през 1984-та, като същинско копие на IBM PC.
Машината която ще разгледаме днес обаче е доста по-нова, от края на 90-те години.
В самото начало на този блог ви показах един по-стар модел от Deskpro серията.
Разликите между този и предшестващият го модел са много големи, все положителни.
Подобрение има във всяко едно отношение, като нивото на интеграция е много добро.
Цялата машина е масивна и здраво направена, с доста просторно разположени части.
Преминаваме към хардуерните и характеристики, които тук са направо впечатляващи:

Model – Compaq Deskpro EN-350
Central Processing Unit – Intel Pentium II 350MHz
Central Processing Unit Cooler – Foxconn
Random Access Memory 1 – M.TEC 128MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – Viking 128MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 3 – Kingston 128MB SDRAM 100MHz PC100
Video Card – Matrox Millennium G200 8MB SDR
Network Card – Realtek
Hard Disk Drive – Quantum 6.4GB ATA66 5400RPM 256KB
Floppy Disk Drive – Compaq
Compact Disc Read Only Memory – Samsung SC-152A/UKR
Power Supply Unit – Compaq 200W
Case – Compaq
Case Fan – Compaq

Вече споменатата масивна кутия има елегантен дизайн, с плавни и гладки черти.
От дясно на предният панел са разположени индикаторите и копчето за пускане.
До тях има два модула за оптични устройства, а над тях стои вграденото флопи.
От ляво на предния панел е разположен въздухопровод под който има вентилатор.
Този вентилатор обдухва радиатора на процесорът, който е с пасивно охлаждане.
Масивният алуминиев радиатор заедно с вентилаторът на кутията са достатъчни.
На процесорът е монтиран и термо датчик, следящ за нивата на температурата му.
Вътре в кутията до вентилаторът е сложена една доста голяма системна колонка.
На тази колонка освен индикациите на дъното може да се слуша дори и музика.
Самата машина има вградена звукова карта, която управлява доста устройства.
На задния панел на кутията има и два USB, два COM, един LPT и два PS/2 порта.
Мрежовата карта тук е външна, стои в слот на повдигащата карта на самото дъно.
На тази карта има два 16 битови ISA и четири PCI слота, а на дъното един AGP.
От задната и страна пък са разположени двата IDE конектора и този за флопито.
В AGP слота на дъното стои видео картата, която при тази машина също е външна.
От Compaq са избрали тя да е Matrox Millennium G200, базово с по 8MB памет.
Но карата има и разширителен слот за памет, на който да се добавят още 8MB.
Оригинално дискът е Maxtor, но при мен дойде без диск и и сложих един Quantum.
Дъното има три слота за памет, а машината оригинално е продавана с Windows 98.
Добавих и три плочки памет по 128MB, и вече е звяр работещ с Windows XP SP3.

Unisys Aquanta DL

Продължаваме с втория ден от седмицата на офис машините с Unisys Aquanta DL.
Тази машина е малко по-съвременна от предишната, правена е през 1996-та година.
Този компютър е сглобен във Франция, и дори на него има стикер на Air France.
Предполагам преди около петнадесет години е бил на снаряжение в този превозвач.
Очевидно е, че с времето машината е остаряла морално и някак е стигнала до тук.
Тази система вероятно е произведена за нуждите на някоя голяма важна структура.
Дали за споменатата въздухоплавателна компания, или за някоя друга голяма фирма.
Самата машина е производство на Unisys, хардуерен партньор на гигантът Novell.
Novell са мащабна компания за разработка и дистрибуция на софтуер по цял свят.
Така нуждите им от компютри, работни станции и сървъри са задоволени от Unisys.
Дори и до днес двете компании си партнират, и все още се виждат техни сървъри.
Много други големи софтуерни фирми също имат предпочитан хардуерен доставчик.
Така често дадени фирми правещи продукти едни за други въвеждат нови стандарти.
Но се случва и да има набедени компании, че притискат потребителите си с това.
Нека обаче се върнем на спецификациите на машината, които са напълно стандартни:

Model – Unisys Aquanta DL
Central Processing Unit – Intel Pentium 100MHz
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – Siemens 8MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – Siemens 8MB EDO RAM
Random Access Memory 3 – Toshiba 8MB EDO RAM
Random Access Memory 4 – Toshiba 8MB EDO RAM
Sound Card – Creative
Network Card – 3COM
Hard Disk Drive – Fujitsu 1.2GB ATA2 5400RPM 128KB
Floppy Disk Drive – NEC
Compact Disc Read Only Memory – BenQ 652A-803
Power Supply Unit – High Power 200W
Case – Unisys

Кутията е съвсем компактна на размери, с много интересно AT копче за пускане.
Копчето е сложено направо на захранването, за разлика от други AT захранвания.
От копчето на предния панел до това на захранването се ползва дълга метална ос.
От задната страна стоят портове за монитор, мишка, клавиатура, 1 LPT и 2 COM.
Там стои и стикер, който показва различна година на производство и подмодел.
От вътре на капакът е залепена схема на дъното върху друга лепенка на схема.
На долната част на машината има още един стикер за ъпгрейд на паметта и харда.
Машината ще е била ъпгрейдвана няколко пъти, и фирмено, и от обслужващите я.
Отделно има добавена звукова карта Sound Blaster Pro 2 CT1600 на 16 битова ISA.
Също така е добавена и мрежова карта, а ако сте видели дъното има мрежов порт.
Той обаче влиза в употреба само ако се добави специален модел мрежова карта.
Тази специална карта се е захващала на различен тип сокет разположен на дъното.
Иначе на дъното има само вградена видео карта, този път с един сокет за памет.
Машината има инсталиран Windows 98, няколко офис програми, че дори има и игри.
Сред игрите е Pocket Tanks, вече я поиграх малко и ми напомни приятното минало.

AT&T Globalyst 520

Започваме седмицата на настолните офис машини с моделът AT&T Globalyst 520.
Произведен е през 1995-та година, време когато AT&T са правели офис машини.
С въвеждането на PC стандартът от IBM през 80-те години, се появяват и копия.
Марки като Compaq стартират точно с производство на IBM PC съвместими компютри.
Както добре знаете дори родния производител Правец не подминава възможността.
Телекомуникационният гигант AT&T също не пропуска тази голяма нова възможност.
Така с годините пазарът се препълва от големи и малки производители на компютри.
Без тяхната помощ сега можеше вече да не съществува PC архитектурата като цяло.
Но и други архитектури като Apple II например са били копирани десетки пъти.
Обаче Apple II е детрониран от други модели на Apple, след десетилетия употреба.
Така и днес от IBM можеше да са показали нещо друго, нещо по-напреднало и ново.
Но възможността за развитие на PC платформата е основното нещо което я запази.
Макар пазарът да се експлоатира със забавяне на развитието, няма много недоволни.
Но много се отплеснахме от темата днес, а тя е за машината AT&T Globalyst 520.
Да преминем направо към техническите характеристики на това чудо на технологията:

Model – AT&T Globalyst 520
Central Processing Unit – AMD Am486 DX2-66 66MHz
Central Processing Unit Cooler – NoName
Cache Memory – NCR 256KB
Random Access Memory 1 – Compaq 8MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – Compaq 8MB EDO RAM
Sound Card – ESS Technologies
Network Card – Realtek
Hard Disk Drive – Western Digital 540MB ATA2 4500RPM 64KB
Floppy Disk Drive – Panasonic
Compact Disc Read Only Memory – TEAC CD-540E
Power Supply Unit – Lead Year 150W
Case – AT&T

Поглеждайки го от пред ще видим стандарта AT кутия с флопи и оптично устройство.
От задната страна стоят портове за монитор, мишка, клавиатура, 1 LPT и 2 COM.
Кутията има и ключалка за заключване, и е модел ползван широко през тази епоха.
От вътре виждаме стандартно захранване и Socket 3 дъно произведено от AT&T.
Кеш паметта за това дъно е на специална плочка подобна на оперативната памет.
На дъното има интегрирана видео карта, тя е S3 и дори има два сокета за памет.
Звуковата и мрежовата карти са допълнително сложени, на 16 битови ISA слотове.
Машината дойде при мен без карти, процесор, оптично устройство май и твърд диск.
Сложих такива, но още не успявам да я наглася, явно ще трябва още доста работа.
Ако я накарам да работи ще стане чудесна машина за Windows 98 Second Edition.

Процесори: Socket 370

Socket 370 връща Intel обратно на PGA, след опитите им с предшественикът Slot 1.
За този сокет както до преди от Intel предлагат Celeron и Pentium III процесори.
Celeron гамата получава три различни ревизии: Mendocino, Coppermine и Tualatin.
При Pentium III процесорите са с ядро Coppermine, Coppermine-T или Tualatin.
Шината на паметта варира според моделите, като е от 66MHz, 100MHz до 133MHz.

Intel Celeron 433MHz & Intel Celeron 466MHz
Това да два процесора от Mendocino гамата, с 66MHz шина и 128KB кеш памет.
Били са от три до пет пъти по-евтини от Pentium III, с потенциал за овърклок.
Поради тези два важни факта са били много успешен продукт, избиран от всеки.
Първо с тези два процесора смятам да тествам показаното в предишната статия.
Разликата в честотата им при стабилност ще компенсирам с умерен овърклок.

Intel Pentium III 667MHz
Този процесор е с Coppermine ядро, има 133MHz шина на паметта и 256KB кеш.
С първоначална цена от над 600 долара е бил достъпен предимно за бизнесът.
За времето машини с такъв мощен процесор са били доминиращите на пазарът.
Алтернативата от AMD са процесорите Athlon за Slot A, с по 512KB кеш памет.
И този процесор има добри овърклок възможности, които вероятно ще уважа.

Intel Celeron 1100MHz & Intel Celeron 1200MHz & Intel Celeron 1300MHz
Отново бюджетни процесори с много голям потенциал, любимците на пазарът.
Трите модела които аз имам са с честота от 1100MHz, 1200MHz и 1300MHz.
Количеството L2 кеш е по 256KB, а шината на точно тези модели е 100MHz.
Ентусиастите на тема овърклок често са залагали на тези отлични процесори.
Двупроцесорна машина с Celeron Tualatin процесори е била достъпният рай.

Процесорите отделят топлина, но не толкова много спрямо днешните решения.
Охлажданията варират от малки радиатори с малки перки, до турбинни чудовища.
Аз имам няколко надявам се подходящи охлаждания, но си нямам две еднакви…

Socket 370

Годината е 1999-та, това което се появява, и ще разглеждаме днес е Socket 370.
В предишна статия вече ви споменах на кратко, Socket 370 е наследник на Slot 1.
Това е и последния сокет за който се правят процесори от различни производители.
Въпросните процесори са гамата Cyrix III познат в последствие и под името VIA C3.
Но за тях няма да говорим днес, Intel процесори за този сокет ще разгледаме утре.
Socket 370 както се досещате от името има 370 контакта, работи на 1 до 2 волта.
Поддържа Celeron и Pentium III процесори с работна честота 300 до 1400 мегахерца.
Дънната платка която съм избрал е ABIT BP6, тя е двупроцесорна за работни станции.
Поради възможността да работи и овърклоква евтини Celeron процесори BP6 става хит.
Чипсетът е доказалият се с надеждност Intel 440BX, а възможностите и са големи.
Макар двупрцесорна, дънната платка е стандарт ATX, не по-голяма от днешните дъна.
Разширителните и слотове са пет броя PCI, два 16 битови ISA, има и един AGP слот.
Могат да се включат до осем Ultra DMA/33 или Ultra DMA/66 IDE дискови устройства.
Дъното ползва 168 пинова ECC SDRAM, с работна честота от 100 или 133 мегахерца.
Максималният допустим обем на поддържаната памет е 768MB, на три плочки от 256MB.
Платката има по 2 COM и 2 USB порта, 1 LPT, и 2 PS/2 порта за мишка и клавиатура.
Възнамерявам да тествам платката с два процесора от първите Celeron Mendocino.
Имам памет, процесорите, охлаждания, и се надявам всичко по дъното да е работещо.
Всъщност имам още едно почти еднакво резервно двупроцесорно дъно за Socket 370.
Ще ви държа в течение относно резултатите, а утре очаквайте статия за процесори.