Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Z80 Starter Kit

И днес ще разгледаме още един микрокомпютър помещаващ се само на една платка.
Явно през седемдесетте години този тип тестови системи са били много популярни.
Дори по-късно и в България е правена серия подобни учебни системи наречени EMK.
Но днес ще разгледаме една от по-големите и популярни платки за разработчици.
Системата Z80 Starter Kit е базирана на познатия осем битов процесор Zilog Z80.
За него говорихме в една от статиите за Sharp машината, и в няколко за Правец.
Тук процесорът е модел Mostek MK3880N, опериращ на приблизително три мегахерца.
Zilog Z80 има малко по-модерен набор инструкции от конкурентът си Intel 8080.
Най-популярната операционна система под която е използван Zilog Z80 е CP/M.
Тук обаче операционната система е ZBUG Monitor, и се помещава в един ROM чип.
За Z80 Starter Kit може да кажем, че е една много добра учебна домашна система.
Проектирана е от S.D. Systems и Micro Design Concepts в края на 70-те години.
Бройката която имам пристигна при мен в привидно добро състояние, без проблеми.
Вярно липсва капачката на едно копче, но самия бутон се натиска съвсем нормално.
Също така и врътката на копчето за рестартиране я няма, но и със стотинка става.
Клавиатурата има двадесет и осем клавиша, разделени на няколко отделни групи.
За нумеричната част има направени няколко реда отвори за закрепване към дъното.
Но за зелените модули има само по ред отвори, за това и са монтирани накриво.
Все пак тук се търси функционалност, а не естетика, и това е напълно нормално.
За екран и тук има шест цифрови LED компонента, на които да излиза информацията.
Оперативната памет е от цял 1KB, като може да се разшири до колосалните 2KB.
Има два разширителни осем битови слота, както и дори два жака за аудио изход.
Чрез звукови индикации е можело да се отчете състоянието на тестваните чипове.
Работи на 5 волта на 1 ампера, иска и 25 волта на 30 милиампера за прграматора.
Но въпросният програматор работи само и единствено с чипове от тип 2716 и 2758.

MCS-85 System Design Kit

Здравейте, завръщам се след дълго отсъствие дължащо се на Star Trek Online.
Преди две седмици взех две платки, но гореспомената игра ми взе цялото време.
Обект на днешната статия ще е Intel SDK-85, микрокомпютър направен за инженери.
Ще попитате какъв ще е този компютър състоящ се само от една единствена платка?
Самата платка е цял компютър, има всичко нужно за разучаване на архитектурата.
Архитектурата е Intel 8085, такъв процесор е ползван в Mars Sojourner на NASA.
Това е комплект създаден за въведение на разработчиците на хардуер и софтуер.
Комплект, защото тази система не е продавана сглобена, а на отделни компоненти.
Да я сглобят е било задача на потребителите, но естествено ползвайки инструкция.
Това навярно е била лесна задача за инженерите работещи за големите компании.
Това е и нещото което я разделя от друг подобен комплект микрокомпютър Apple I.
Докато тази платка е предназначена за индустрията, Apple I е за потребителите.
Ще попитате като е цяла машина дали има поне монитор, или и той е вграден в нея?
Вместо монитор се използва шест цифров LED екран, на който излиза информацията.
Клавиатурата има двадесет и четири клавиша, които дори са много удобни на допир.
Процесорът вече споменахме е Intel 8085, но тук е AMD AM8085APC работещ на 3MHz.
Все пак ясно си личи, че от AMD са го произвели под директен лиценз на Intel.
Оперативната памет е съвсем скромните 256 или 512 байта за RAM и 2KB за ROM.
Операционната система на тестовата платка е Monitor, и се помещава на ROM чип.
На тестовото поле на бройката която имам аз може да се види една готова система.
Но автор на тази схема не съм аз, а ще е някой предишен собственик или оператор.
Навярно тази микро система е направена по схема за тестващ модул за чипове.
Нещото което микрокомпютърът няма вградено е захранването, то се свързва отделно.
За да го пусна обаче ще ми трябват един или два настройващи се трансформатора.
Утре очаквайте още една много подобна на тази платка, но на друг производител.

Правец 8: Игрови Контролер

След дълго затишие ето, че отново ще видим нещо ново свързано с марката Правец.
Този път това нещо е джойстик за някои модели от осем битовите компютри Правец.
Някои модели, защото само някои имат сокет DIP16 какъвто е кабела на джойстика.
Устройството не е българско производство, а най-вероятно тайванско или китайско.
Има доста по-добър и функционален дизайн от оригиналните джойстици марка Епъл.
Направен е така, че да е удобен и за левичари, тоест има по два чифта копчета.
Тоест двете червени копчета правят едно и също действие, и с двете жълти е така.
И ръчката е удобна за ползване с която и ръка на човек му е по-удобно да играе.
Около нея има плъзгачи вършещи същата функция като нея, или пък са за настройка.
На долната страна има четири ключа за обръщане посоките на движение на ръчката.
Изобщо е много удобен и функционален, далеч по-добър от тези за които съм чувал.
Ще го пробвам с моя Правец 82, стига някоя от игрите които имам да е работеща.
Имам вече няколко дискети, повечето ръчно записвани, но кой знае дали се четат.
Седяли са без да се ползват по няколко десетилетия, дано са съхранявани добре.
Като имам време за тестове, и има някакво положително развитие ще ви се похваля.

Пишеща Машина Марица 12

Вярвам, че дори и най-младите читатели на Obsolete Computers знаят какво е пишеща
машина, но ако се чудите как точно се борави с устройството, ще обясня на кратко.

Много от нещата при писане на машината са същите като при писане на компютър.
QWERTY подредбата на компютърните клавиатури е наследена от пишещите машини.
Съответно и БДС подредбата ползвана у нас до ден днешен идва от пишещите машини.

За избор на главни и малки букви има два Shift-а в краищата на най-долния ред.
Над левия от Shift-овете има клавиш със стрелка, вършещ функциите на Caps Lock.
Като се натисне веднъж, стрелката автоматично заключва шрифтът до главни букви.

Все пак има и различия, просто няма как механиката и софтуерът да са еднакви.
За нов ред няма копче Enter, а действието се извършва чрез лоста горе в ляво.
Когато човек изпише дадения ред, избутва ръчката на дясно, и тя завърта валяка.

За Backspace има друга една стрелка, намираща се най от дясно на втория клавиши.
Както се досещате, тук не може автоматично да се изтрият вече написани символи.
Или се напечатва друга буква върху сгрешената, или се ползват помощни средства,
като специална гумичка триеща мастилото, или коректор лента или течен коректор.

Самото мастило използвано в машината е напоено в лента, навита на две ролки.
При всеки написан символ лентата се навива от първата на втората от ролките.
Може да се избира в коя посока да върви лентата, може да се пренавива и ръчно.
Самата лента е двуцветна, черна от горната страна и червена от долната страна.
С едно малко лостче на машината се избира в кой цвят да е напечатаният текст.

Копия на написаното се вадят с лист индиго, но обикновено само по едно копие.
При употребата на листове индиго, написаното на долните листове не е остро като
оригиналът, а замъглено или дори леко размазано. А на 3-ти лист вече не се чете!

Най-елементарните пиещи машини като тази имат само по един шрифт, в случая
това са главните и малките букви от българската азбука. Ако човек има нуждата
да напише нещо на друг език, ще му трябва друга пишеща машина с чужда азбука.
При по-модерните електрически машини вече има модели със сменяеми шрифтове.

Тази пишеща машина е семейно притежание от 70/80-те години на миналия век.
Машината има всички стандартни функции които повечето механични машини имат.
Работи и до днес, но и е загубена емблемата и ключето за заключване на кутията.
Машината си има капак с дръжка, превръщаш я в почти удобно за носене куфарче.

На машината съм писал доклади като бях ученик, последно преди около пет години.
Стария принтер не работеше, трябваше да представя доклад, това беше спасението.
Дори още преди да тръгна на училище, научих БДС подредбата на тази машина!

Пишещите машини са ми толкова интересни, че ако имах финансовият ресурс, бих
започнал да ги колекционирам! Но за сега ще се задоволя с този семеен артефакт.

Commodore 64: Част 3

През последния ден посветен на Commodore 64 ще разгледаме основната периферия.
С годините за Commodore 64 са направени куп аксесоари, от джойстици до принтери.
Аз нямам от точно тези неща, но може да се каже, че имам от основните му такива.
Първо ще видим флопи устройството Commodore 1541, или каквото е останало от него.
Казвам това, защото на моята бройка и я няма контролната платка, тоест не работи.
Това дисково устройство е произвеждано в няколко варианта, но с едно и също име.
Моето е с кафяво на цвят 5.25 инчово флопи, и с натискащо се на долу зареждане.
На размери е като машината, но на тегло е по-голямо заради вграденото захранване.
Нямам кабел за свързване с Commodore 64, но и да имах полза от него няма никаква.
Това флопи вероятно е било изкормено за да се претопи платката му с цел печалба.
Все пак захранването му си стои непокътнато, то дори си има и предпазно бушонче.
Ако успея да оправя машината, може да потърся контролна платка в онлайн базарите.
Не вярвам да излезе евтино, най-вероятно дори само доставката ще е много висока.
А и самото флопи устройство като ново също е било доста скъпо, цели 400 долара.
Две трети от самата машина, но пак по-малко от флопитата на конкурентните машини.
Много по-евтин начин за записване на информация са аудио касетъчните устройства.
На втория ред снимки виждате Commodore Datasette 1531, заедно с важен преходник.
Този преходник е нужен защото по начало 1531 не е предназначен за Commodore 64.
Макар на външен вид да е идентично с 1530, освен различният цвят, не са еднакви.
1531 е правено е за бюджетните модели Commodore като Commodore 16, 116 и Plus/4.
Но благодарение на този преходник може да се ползва и с Commodore 64 и дори 128.
Вече ви показах подобно устройство за Atari и едно вградено в машина марка Sharp.
Както и при другите две, и тук има някаква касета, но този път домашно записана.
И за финал ще обърнем малко внимание на захранващият трансформатор на машината.
Версията която виждате е за европейските, и по-точно за немските Commodore 64.
Щепселът както там, така и тук е от един и същ вид, както и напрежението от 220V.
Машината използва по една 9 и една 5 волтови линии, при 1 и 1.5 ампера съответно.
Трансформаторът е третото нещо от комплекта което също си има предпазно бушонче.
Това е така, понеже всичко вътре в трансформатора е запечатано в епоксидна смола.
И с това обзора ни над скоро навършилият три десетилетия Commodore 64 завършва.

Commodore 64: Част 2

От техническа страна Commodore 64 е повече конзола, от колкото бизнес компютър.
Това се дължи на отличните му за времето си звукови и графични способности.
Машината е базирана на процесор MOS Technology 6510 с работна честота от 1MHz.
Това е подобрена версия на култовият за времето процесор MOS Technology 6502.
Паметта е с обем 64KB RAM и 20KB ROM, чиповете са запоени директно на дъното.
Видео чипът е MOS Technology VIC II, един чудесен за времето графичен процесор.
Този чип се намира покрит под специална пластина, която го покрива и охлажда.
Има хора които не харесват избраната палитра цветове които машината ползва.
Цветовете са 16 на брой, и могат да бъдат показвани едновременно на екрана.
Това поставя Commodore 64 пред три до пет пъти по-скъпия IBM Personal Computer.
За звук е избран MOS Technology SID 6581, невероятен чип имащ фенове и днес.
Музиката композирана с този чип дори е издавана и продавана в музикални албуми.
Горната комбинация прави Commodore 64 една предпочитана от играчите система.
Корпусът разгледахме вчера, днес ще го погледнем само от две от страните му.
От задната страна има слот за дискети, подобни на тези като на старите конзоли.
Но освен тях с външни устройства се ползват аудио касети и 5.25 инчови дискети.
Устройствата Commodore 1541 и Commodore Datasette 1531 обаче ще разгледаме утре.
От дясно машината има два порта за джойстици, копче за пускане и захранващ жак.
От зад се намират слотът за дискети, видео изходите и разширителните слотове.
RF модулаторът на машината се намира в специална екранирана кутия на дъното.
PAL версията освен видео портът има и четири потенциометъра за фина настройка.
На дъното има сокет с бушонче на ампер и половина, което ще трябва да заменя.
Надявам се с неговата подмяна да се реши поне един от няколкото големи проблема.
За осем битова машина Commodore 64 изобщо не е ограничен до текстов интерфейс.
Базово се продава с вграден Commodore BASIC, но има и операционни като GEOS.
Развитата по-късно GEOS е система с изцяло графичен интерфейс като при Mac OS.
Надявам се а успея да я пробвам чрез някой от многото емулатори за Commodore 64.
Игрите също са нещо което всеки човек може да пробва съвсем лесно по този начин.
Издадени са над десет хиляди заглавия, като се правят нови дори и до ден днешен.
Един ден може да разгледаме някои от най-култовите заглавия, ползвайки емулатор.

Commodore 64: Част 1

Преди 30 години на световната сцена е представен бизнес компютърът Commodore 64.
Машина наследяваща Commodore VIC-20, първата машина продала над милион бройки.
Но докато VIC-20 е представен като домашна машина, 64 първоначално е за бизнес.
Поради много добрите графични и звукови способности машината е чудесна за игри.
Така макар и с високата си за времето начална цена, Commodore 64 бързо става хит.
Началната цената е 600 долара, спрямо инфлацията това прави 1400 днешни долара.
Това обаче не е попречило, и за десетилетие се продават над 17 милиона машини.
Тази бройка прави Commodore 64 най-продавания модел компютър за всички времена.
За мое най-голямо съжаление обаче, машината която ви показвам днес не е работеща.
Прибързах със закупуването и, а пък не беше възможно да я тествам предварително.
Макар да бях убеждаван, че е напълно работеща, не се оказа такава, даже има липси.
По незнайни причини кабелът на клавиатурата и е изтръгнат директно от платката и.
Също така и цялата контролна платка на флопи дисковото устройство изобщо я няма.
Все пак ще се помъча да подкарам машината, но няма да спирам да търся и работеща.
За техническите параметри на машината ще говорим утре, за аксесоарите вдругиден.
Сега се пренасяме към самата система, нейните извивки, дизайн и функционалност.
Commodore 64 има размерите на една съвременна клавиатура, но с тройна дебелина.
Този дизайн е наследен директно от предшественикът му VIC-20, само без цвета.
Докато VIC-20 има бял корпус, при Commodore 64 пластмасите са тъмно сиво-бежови.
Клавиатурата е идентична, тя има солидни кафяви копчета, доста приятни на допир.
През годините има няколко цветни комбинации на копчетата, тази е една от първите.
Технологията на клавиатурата е като при Sharp MZ-800, и е от същия производител.
Всичките портове за периферни устройства се намират от задната и дясната страни.
Машината има дори слот за дискети, подобни на тези като при старите видео конзоли.
Но освен тях с външни устройства се ползват аудио касети и 5.25 инчови дискети.
Машината която имам е била предназначена за европейския пазар, по-точно Германия.
Това означава, че работи на 220 волта, и има щепсел какъвто ползваме и ние тук.
Друго интересно нещо е, че дори след три десетилетия машината още се произвежда.
Всъщност се прави 64 битов компютър, работещ с Windows, имащ същия външен вид.
1500$ за i7 базиран, 1000$ за Atom базиран, или 350$ само за кутия и клавиатура.

Sharp MZ-800: Част 3

Днес дойде ред на да надникнем за малко в софтуерната страна на Sharp MZ-800.
Вчера ви показах снимките направени докато го почиствах и успешно поправих.
Сега ще се насладите на няколко зле заснети скрийншота докато машината работи.
Както вече стана дума машината има редица възможности за свързване с монитори.
В този случай съм я свързал с китайски CRT телевизор посредством чинчов кабел.
При стартиране излиза екран от който може да се избира на къде да се продължи.
С натискането на клавишът C се избира използване на касетъчното устройство.
С избирането на копче M пък се стига до вградената програма MONITOR 9Z-504M.
Това е базовата операционна система която е записана в ROM чип на самото дъно.
Тази система не е за подценяване, но както виждате аз съм я използвал за текст.
С натискането на GRAPH на клавиатурата от букви се преминава в символен режим.
Всеки клавиш има по два различни графични символа, с SHIFT се избира вторият.
Както виждате от една от снимките дори съм се опитал да пресъздам нещо познато.
То трябваше да е The Abominable Snow Monster от SkiFree, но май стана на робот.
С натискането на копчето ALPHA системата се връща обратно до текстовия режим.
Когато се избере касетъчното устройство се натиска копчето му за пускане.
Лентата в касетата започва да се върти, а системата започва да търси програма.
За жалост при мен след известно време винаги дава грешка, и зареждането спира.
На първата страна на касетата от началото и има BASIC 1Z016 за Sharp MZ-800.
А на втората страна е BASIC 1Z013 за предходната на тази система Sharp MZ-700.
Двете машини са съвместими до много голяма степен, и имат общи програми и игри.
В средата на първата страна, на 180-тия оборот започва да зарежда OPENING 800.
Това е програма демонстрираща графичните и звуковите възможности на машината.
След около 50 оборота обаче и тук излиза грешка, пак поради дефект по лентата.
За четвърт век стоене лентата се е измачкала доста видимо, а резерва нямам.
Никъде дори в онлайн сайтовете не намерих нещо подобно, освен само няколко игри.
Поне за този компютър има направени над пет емулатора с всички налични игри.
Ако ви се ще да пробвате какви са били игрите едно време потърсете в интернет.
Аз ще се оглеждам да не изскочи нещо, но шансовете са малки, а цените са високи.
Всякакви въпроси и коментари са добре дошли, питайте и давайте мнения на воля.

Sharp MZ-800: Част 2

Днес под прицел ще е хардуерът на Sharp MZ-800, дори ще го погледнем и от вътре.
Като купих машината както всяка друга и по тази имаше наслагана с години прах.
Външно я почистих за няколко часа, и доби доста приятен вид, че и приятен мирис.
При тестовете обаче спейсът на клавиатурата не реагираше, дори при силен натиск.
За това се заех да го отворя почистя и от вътре, и видя какво става с клавишът.
Обикновено ползвам четка за зъби за платките, но сега минах само с прахосмукачка.
За клавиатурата обаче беше нужно още по-детайлно разглабяне, и вече е работеща.
Повече от четвърт век се е наслагвала прах върху контактите на самите клавиши.
Прахта се беше наслоила и пречеше на гумичките да правят връзка с контактите им.
С едно обстойно почистване и на платката, и на копчетата вече всичко е изправно.
Под самата клавиатура се намира частта на дъното където е разположена паметта.
От лявата страна е оперативната памет, а от дясната са чиповете с видео паметта.
Под чиповете за видео памет има и два сокета за разширение на обема видео памет.
Системната памет е 64KB, видео паметта е 16KB с възможност за разширение до 32KB.
Над редиците памет са разположени в сокети съответно чиповете за CPU, BIOS и PIO.
Машината е базирана на процесор LH0080A, имащ работна честота от 3.5 мегахерца.
Това е клонинг на Zilog Z80A произведен под лиценз от Sharp специално за модела.
По това време повечето домашни компютри са базирани на чип MOS Technology 6502.
Zilog Z80 обаче има някои предимства, и се бори дори със големите офис машини.
Компютърът има вградено захранване, и вградена аудио колонка с мощност един ват.
Както виждате от снимките видео портовете са добре екранирани против смущения.
Те са по един RGB, RF и чинчов, и може да се избира между цветен и черен режим.
Под тях има портове за външен касетофон, или за симулиран такъв, което е полезно.
До тях се намира редица от четири системни превключвателя и два джойстик порта.
Още по от дясно стои портът за принтер, а до него копчето за звук и за рестарт.
До тях са сложени гнездата за захранващите кабели и копчето за пускане и спиране.
Над всички останали портове стои голям отвор за две масивни разширителни карти.
Едната от тях се монтира вътрешно, а другата се вкарва свободно над първата.
За горната има направена релса, а на времето е имало и вратичка пазеща от прах.
Сега ако имах излишни пари бих си изразял такава на лазер, но и със зеге става.
Тези портове са предназначени за контролери за външни флопи устройства и други.
В днешно време на тях се свързват платки с флаш карти за куп програми и игри.
Такива карти обаче няма от къде да намеря, нито пък оригинални аксесоари и игри.
Ще се оглеждам за такива екстри, но е много трудно да се намерят, а и са скъпи.
Утре ще видим и машината от софтуерен ъгъл, поне до колкото това може да стане.

Sharp MZ-800: Част 1

В първата статия за 2012-та година ще разгледаме Sharp MZ-800, машина от 1985-та.
Преди точно месец, мой познат ми сподели, че е видял тази машина да се продава.
Без колебание макар и да не знаех в какво състояние се намира започнах преговори.
Купих го на исканата от продавача цена, но и тя пак не беше чак толкова висока.
Точният подмодел на машинката е MZ-821, тоест има вградено касетъчно устройство.
Въпросното устройство по спецификациите му чете касети със скорост от 1200 бода.
Притежава всички стандартни функции като превъртане на касетката, и дори записва.
Друга полезна екстра е вграденият механичен оборотомер, с копче за рестартиране.
Така човек може да запомни точно от къде на дадена касета започва някоя програма.
Това, че е вградено е една голяма екстра, които други компютри от епохата нямат.
Показвал съм вече такова външно устройство за Atari, външни са и при Commodore.
Всъщност за този компютър е съществувало и специално Quick Disk флопи устройство.
Но също могат да се свържат и две външни стандартни 5.25 инчови флопи устройства.
Като дизайн машината е типична за времето си, голяма, масивна, с типични цветове.
Комбинацията от кафява основа и бежов корпус са доста ползвана през 80-те години.
Клавиатурата е много добра, направо доставяща удоволствие при допир на клавишите.
За нормално писане обаче е нужен малко по-голям натиск, утре ще разберете защо.
От пред на копчетата има изобразените графични символи като тези на Commodore 64.
Тук обаче подредбата е малко по-различна, и тук не са отпечатани, а са стикери.
Техническите параметри на машината, и поглед от вътре ще може да видите утре.