Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

ИЗОТ 1031С: Част 2

За техническите параметри на машината ще се позова само на наблюденията си.
Както споменах вчера, в интернет се споменава само, че е Zilog Z80 базирана.
За този процесор и неговата архитектура вече сме говорили подробно няколко пъти.
Ако искане може да погледнете следващите страници от блогът, и да научите още.
Самата машина се състои от пет платки свързани чрез основна бекплейн платка.
На тази платка има осем конектора, също така на нея е включено и захранването.
Машината има две отделни захранвания, едно за мониторът, и едно за компютърът.
Графичният чип е от серията Motorola 6800, и за тях също вече е сме говорили.
Какъв точно по обем е паметта, без демонтаж на платките няма как да се разбере.
А това ще се наложи да се направи, защото за сега машината не показва образ.
И не говорим само за мониторът и, с включен външен монитор пак дава само шум.
Това може да се дължи на наслаган прах по контактите, или разхлабени чипове.
За това едно подробно, но внимателно почистване и пренареждане ще е от полза.
Но и след това ако има е успех, и машината проработи ни очаква ново начинание.
За да се използва е нужна клавиатура, флопита и дискети с операционна система.
Клавиатурата е с различен контролер, за това може да се ползва само оригинална.
С флопито дисковите устройства предполагам нещата стоят по идентичен начин.
Дискети с операционна система и програми също ще са необходими за работата.
Така че, ако някой от вас види нещо от изброените, и книги и схеми, да казва.
При първа възможност ще започна почистването, ще ви държа в течение за прогреса.

ИЗОТ 1031С: Част 1

Миналата седмица благодарение на добри хора получих тази машина ИЗОТ 1031С.
Отново искам да им благодаря, и могат да се чувстват поканени за бира или две.
Та относно машината, ИЗОТ 1031С или поне тази бройка е произведена през 1985-та.
Сериен номер 1007, и е дело на най-старият производител на компютри в България.
Цялата информация в интернет се изчерпва с това, че машината използва Zilog Z80.
Има и една таблица с поддържаните текстови резолюции на екрана, и нищо повече.
Съмняваме да открия каквато и било литература, за това ще търся други източници.
Самата машина е учудващо добре запазена на външен вид, с две малки изключения.
От едната страна е леко опръскана с боя, и липсва копчето на един потенциометър.
Но тези забележки са лесни за отстраняване, и ще ги реша със замах в скоро време.
Корпусът е в два цвята, бежов и кафяв, направен е от груба но здрава пластмаса.
Конструкцията е доста масивна, и мониторът който е вграден е добре защитен вътре.
От пред в дясно има един потенциометър предполагам за настройка на контраста.
До него има превключвател с неясна цел, както и индикатор дали машината работи.
На задната страна на машината стои панелът с портовете, и кабела за захранване.
На този панел има няколко порта за разширение, както и копчето за включване.
Има също и порт за външен монитор, същият като българските монитори за Правец.
Клавиатурата е на жак петица, тя не е съвместима XT и AT, съмнявам се да намеря.
Не вярвам да открия и флопи дисково устройство, най-малко и дискети с програми.
Относно техническото състояние и известните параметри ще говорим подробно утре.

DDR SDRAM

Приключваме седмицата с double data rate synchronous dynamic random access memory.
Този тип памет в най-общи линии е това което ползваме в компютрите си и до днес.
Най-важната разлика в DDR, спрямо предходната SDR, е двойната посока на честотата.
Плочка DDR памет с номинална честота от 100MHz има ефективна стойност от 200MHz.
Като например плочка DDR памет на 100MHz, ще е два пъти по-бърза от SDR на 100MHz.
Те биват 200MHz за PC1600, 266MHz за PC2100, 333MHz за PC2700, 400MHz за PC3200.
Не липсват и нестандартни памети с честота като 433, 466MHz и дори 500 и 533MHz.
Естествено за последния ред е нужно човек да има и овърклокърски дъно и процесор.
Тук съотношението на шина към номинална честота не задължително да е успоредно.
Естествено при съотношение 1:1 или 1:2 машината ще е по-бърза от при 1:9 например.
Тези памети имат по 184 контакта за връзка с дъното, и работят на 2.5 и 2.6 волта.
Максимален обем на плочка е 1GB, но по-често срещани са 512MB, 256MB, и по-малки.
При новите дъна с модерни чипсети има и голямата екстра за работа в двоен канал.
Чрез тази функция две еднакви плочки памет си контактуват значително по-бързо.
При DDR2 и DDR3 се вдигат честотите, оптимизират латенциите и енергоефективноста.

SDR SDRAM

Днес ще стане дума за single data rate synchronous dynamic random access memory.
Това е памет е свързана с шината на системата, важна роля играе и множителя.
Така с процесор с шина 66, 100 или 133MHz паметта ще работи в съотношение 1:1.
При различно съотношение системата също ще е стабилна, но не и оптимално бърза.
Сещате се тези памети са ползвани в епохата от първият Pentium до Pentium III.
Съответно най-масовите модели са с честота 66, 100 или 133MHz, но има и други.
Например аз разполагам с плочка PQI, с честота 166MHz, която дори има охлаждане.
Специално насочената за ентусиасти и играчи памет е едностранна с обем от 128MB.
Този вид памет е с обем от 16MB, 32MB, 64MB, 128MB, 256MB до максималните 512MB.
Броят чипове на страна и дали ще има от двете страни на плочката варира много.
Плочките имат по 168 контакта, и оперират под напрежение от точно 3.3 волта.
Монтирането и демонтирането е лесно като игра, и не се изисква никакво усилие.
В двата края на сокетите за плочките има палчета които ги заключват на място.
Двата специални отвора на определено място от краищата им служат за ориентир.
Чрез тях няма как човек да обърка посоката на слагане, което би било пагубно.

72 PIN EDO RAM

Пренасяме се при 72 пиновите памети, които се появяват в началото на 90-те.
Тук благодарение на значително по-големият брой контакти, обемите са по-големи.
От 1MB, 2MB, 4MB, 8MB, 16MB, 32MB, 64MB до максималните 128 MB на една плочка.
Според обемът и годината в която са произведени, на плочка има от 2 до 16 чипа.
Чиповете се намират или от едната страна, или и от двете страни на плочките.
Отначало много дъна са били комбинирани, заедно е имало и 30 и 72 пинови сокети.
Но може да се оперира само с един от видовете памет, но пак си е било удобство.
В залеза на този тип памети, пък се появяват дъна имащи такива, и SDRAM слотове.
Този вид памет е най-масово използван в Intel 80486 и Pentium базирани компютри.
Дори днес този вид памети може да се види в употреба, но не в компютърни системи.
А в много от по-старите лазерни принтери и бизнес ориентирани копирни машини.
На старо струват от стотинки до няколко лева, но в сервиз за принтери и над 100$.
Така, че ако човек търси такива памети е добре да не се хвърля на такива оферти.
Монтирането на плочките към дъното е като при 30 пиновите модули, тоест неудобно.
За много по-удобните за монтиране и демонтиране SDRAM памети ще стане дума утре.

30 PIN SIMM RAM

Както стана дума вчера, SIPP паметта и SIMM паметта се различават по едно нещо.
Това нещо е захващането им към дъното, вече споменах, че SIPP методът е бил лош.
Лош заради възможността пиновете на паметта да се огънат или отчупят при монтаж.
За това през 1983-та година бива въведена SIMM паметта, която вече е без пинове.
В своята същност този метод се ползва и до днес, но естествено силно променен.
Контактите на плочките са се умножили многократно, и са станали с по-малка площ.
Също така, паметта по-новите памети имат контакти и от двете страни на платките.
Нещо от което мнозина се оплакват е начинът на заключване на плочките за дъното.
От двете страни на сокетите има метални пластинки, влизащи в отвори на плочките.
Така вкарването на паметта става само под ъгъл, а за изкарването трябва отверка.
Със този начин на захващане са и последвалите ги 72 пинови памети, но за тях утре.
По-лесен начин за монтиране е въведен с появата на SD паметта, и нея ще уважим.
Всяка плочка има обем от 256KB, през 1MB и 4MB, до максимално поддържаните 16MB.
Типът памет на чиповете е EDO или FPM, в зависимост от предназначението им.
Тази памет се ползва в 2/3/486 базирани компютри, и при някои модели Macintosh.

30 PIN SIPP RAM

Започва седмицата посветена на различните видове оперативна компютърна памет.
През следващите дни ще разгледаме пет различни вида плочки с оперативна памет.
За отделните чипове памет, монтиращи се в сокети ще стане дума някой друг път.
Първо ще разгледаме най-първата памет състояща се от чипове запоени за платка.
Тази памет се закрепя към дънната платка посредством редица от тридесет пина.
Това обаче не е било много удобен начин, често тези пинове се огъвали и чупели.
Паметта е срещана в 80286 базираните системи, както и в някои от първите 80386.
Обемът на една плочка памет от този тип е бил от 256KB, до не повече от 1MB.
Физическият поддържан максимум е 16MB, но такава SIPP памет не е произвеждана.
На плочката, в зависимост от обемът и се намират от два до девет чипа с памет.
Често тези SIPP памети всъщност са SIMM памети, с допълнително запоени пинове.
Двата типа памет са напълно съвместими, защото са различни само по захващането.
И двата типа памет работят само две по две или четири по четири плочки заедно.
Аз има само една плочка от този вид, но и дъното ми за нея надали е работещо.
За SIMM паметите ще говорим подробно утре, след това е ред на още няколко вида.

Intel 80386: Част 2

Вчера ви показах 80386SX вариантът на Intel 80386, днес е ред на Intel 80386DX.
Вие ще попитате каква е разликата, а аз веднага ще я обясня с няколко изречения.
С пускането на бюджетния 386SX, от Intel слагат DX към името на стандартния 386.
Така потребителите ясно ще могат да разберат кой процесор какъв точно модел е.
Тези нови имена остават и при Intel 80486, който още от начало се казва 486DX.
Както виждате обаче, на това дъно има направен и сокет за копроцесор Intel 80387.
Естествено при наличието на Intel 80386DX, такъв копроцесор няма да е необходим.
Тук шината вече си е изцяло 32 битова, и няма ограничения като при SX моделът.
За охлаждане не трябва нито радиатор, нито перка, нужни са чак за по-късните 486.
На платката има пет разширителни 16 битови ISA слота, и три 8 битови ISA слота.
Захранването е стандартното AT, жакът за клавиатурата също е AT, познатия DIN 5.
Тук има цели дванадесет гнезда за памети, като за щастие аз имам толкова плочки.
А и дъно е доста добро, модел DFI 386-25UN/E, до съвсем скоро DFI бяха известни.
Мнозина запалени играчи избираха само техните решения направени за игри в мрежа.
Единственото нещо което липсва от дъното е батерията, което всъщност е за добро.
Вероятно хората които са го свалили от машина, са го подготвили за дълго стоене.
Така с премахната батерия няма риск тя да изтече и това да доведе до проблеми.
Батерия няма да запоявам, но с едни щипки ще закача батерии с нужния капацитет.
За това работата с това дъно ще е най-лесна, вероятно в интернет има инструкции.
Така с една батерия това може да е Windows 95 машината ми, очаквайте развитие.

Intel 80386: Част 1

Вече се пренасяме в 32 битовата ера, и естествено днес ще разгледаме Intel 80386.
През 1985-та година се появява новата изключително модерна архитектура на Intel.
По това време в домашните компютри се използват MOS Technology 6502 и Zilog Z80.
Дори бизнес ориентираните машини все още са с 8088 и на скоро излезлият 80286.
Intel 80386 първоначално е предназначен за машини от възможно най-високо ниво.
Един компютър базиран на тази архитектура е струвал колкото чисто нов автомобил.
Това не е малко за основополагащата технология, която ползваме дори и до днес.
С годините 80386 поевтинява, дори след десетилетие се ползва в мобилни телефони.
Процесорът който виждате пред вас е Intel i386SX-25 с работна честота от 25MHz.
80386SX вариантът на 386 е представен през 1988-ма година като бюджетен модел.
В него дължината на шината на паметта е намалена на половина с цел по-ниска цена.
Това се отразява на производителността, но за това може да се добави копроцесор.
На дъното което показвам днес, има PLCC сокет монтиран вероятно за Intel 80387SX.
Централният процесор пък е запоен директно за платката, той е за QFP тип сокет.
На дъното виждаме че има осем слота за 30 пинова EDO памет, с каквато работи то.
Максималният обем поддържан от процесорът е 16MB, или максимум 8 модула по 2MB.
Както и при показаното дъно вчера, и тук няма други неща освен редицата слотове.
Разширителните слотове са осем броя, 16 битови ISA слота, и един за клавиатура.
Конекторът за захранването е стандартен AT, копчето за пускане е на захранването.
Батерията и тук е била изтекла, което си личи от замърсеното място на дъното.
Все пак ще опитам да запоя кабели на старите места, и да пробвам с нова батерия.
С тези 25MHz и поне 8MB памет, това дъно с процесор ще подкара дори Windows 95.
Макар да е правен за много по-стари модели на любимата ни боза, и 95 ще тръгне.
Така че, ако успея да го подкарам ще направя подробно ревю на системата на него.
След седмица ще покажа нужната памет, а утре ще видим още една такава система.

Intel 80286

Точно от година имам това дъно, а все нещо излиза, и не се сещам да ви го покажа.
Сега ще напиша няколко реда заедно за самото дъно и архитектурата на процесорът.
Intel 80286 е по-богатият вариант на процесорите Intel 80186 и Intel 80188.
Наследява, и е съвместим с 8086 и 8088, по-добър е от тях на едни и същи честоти.
Това се дължи на вграденото в 16 битовото ядро управление на оперативната памет.
Така за пример процесор 80286 на 6MHz е значително по-бърз от 8088 на 8MHz.
Процесорът е произвеждан от 1982-ра годна, от множество различни производители.
Оперативната честота бива от 6MHz до 25MHz, като вариантите на чиповете са три.
В зависимост от начина за монтиране са или на PGA, CLCC или на сокет тип PLCC.
Процесорът на дъното е Siemens SAB80286-16-N 16MHz, монтиран е в сокет тип PLCC.
Големия DIP сокет намиращ се на дъното може би е предназначен за копроцесор 80287.
Може сокетът обаче и да е за някакъв BIOS чип, макар ясно да се виждат два такива.
Двата програмируеми чипа са с открити прозорчета, и най-вероятно са се изтрили.
Също така има още четири празни сокета за малки чипове, които може би са свалени.
В комбинация с това, че батерията монтирана на дъното е изтекла, работата е лоша.
И вече сме говорили, че от от SIPP паметта с която работи дъното нямам достатъчно.
За това не тая надежди, че ще го подкарам успешно, но ще продължавам да търся.
Самото дъно на свой ред има много малко интегрирани неща, даже направо никакви.
Разполага както с четири 16 битови ISA слота, така и с два 8 битови ISA слота.
За клавиатура има стандартен жак DIN 5, а захранването е стандартно двойно тип AT.
Вече споменахме за недостатъкът, а именно, че паметите са с монтиране от SIPP тип.
Макар ясно да си личи, че на дъното има дупки и са очертани места за SIMM гнезда.
На дъното има разположени един потенциометър и превключвател с четири ключета.
Тяхната функция не ми е известна, а без да знам модела на дъното няма да я науча.
През следващите дни ще видим още две конфигурации, но базирани на Intel 80386.

Видео Карти: Част 5

Преди седмица купих едни много интересни стари видео карти, и сега ще ги покажа.
Още не съм ги тествал лично, но предполагам са работещи, поне така бях уверен.
С първите две може някога да направим и статия с тестове на стари игри и софтуер.

Oak Technology OTIVGA OTI-037C 256KB
Първите две карти са два близки варианта с чипсет OTI-037C на Oak Technology.
Паметта е максималният обем, като за времето 256KB хич не са били никак малко.
Интересното на тези карти е, че имат по два отделни видео изхода и ред ключета.
Но тези два изхода са съвсем различни, единия е стандартен VGA, а другия е CGA.
Тези карти могат да работят в няколко различни режима, CGA, EGA, както и в VGA.
При VGA режим обаче цветовете са ограничени до 16 броя, за сметка на резолюцията.
При EGA например са цели 256 цвята, като вече резолюцията е значително по-малка.
Как обаче се подреждат ключетата за избиране на различните режими още не знам.
Ще разуча в интернет какво има написано, и ще ги тествам с някоя стара машина.

UMC UM85C408AF 512KB
За тази карта не намерих много информация, а каквото намерих вече го забравих.
Очевидно става въпрос за 2D видео карта за 16 битов ISA слот и VGA монитор.

OPTi 82C264 1MB
Това вече е PCI видео карта, с обем на паметта 1MB, разположен в два чипа.
На видео картата са сложени и два сокета за добавяне на още два чипа памет.

Matrox Millennium G200 8MB
Минаваме към карта предназначена за AGP слот, предимно за бизнес компютри.
Виждате, че има предвидени контакти за сокет за допълнителна плочка памет.

С това приключваме за този път, макар да можеше да изнамеря още нещо старо.
Този път пропускаме традиционната не видео карта, но не се сещам за такава.
Обещавам следващият път като стане дума за видео карти ще има в пъти повече.

Тест: 3DFX Interactive: Част 2

Изтърколи се цял един календарен месец, а при мен развитие няма почти никакво.
Все така си стоя без основна адекватна настолна машина, а само с един лаптоп.
Но до края на този месец се надявам вече да съм си събрал нов настолен компютър.
Развитие в насока блога почти няма, но все пак намерих някои нови материали.
Но да не помислите, че няма да има нови статии в блога, напротив, ще има.
Подготвил съм кратки статии за няколко дъна, процесори, видео карти и памети.
Що се касае до 3DFX видео картите, още не съм си набавил всичките нужни неща.
Щеше ми се да направя и специална машина за тестовете, а да не ползвам готова.
За това сега поне ще покажа ви картите, надявайки се, че няма да ми се сърдите.
На първата снимка са два броя 3DFX Voodoo3 3000 16MB, като имам и трета карта.
Обаче третата такава карта не е в много красиво визуално състояние, но работи.
На втората снимка е 3DFX Voodoo Banshee 16MB и една бройка 3DFX Voodoo2 12MB.
И на третата снимка са показани две еднакви бройки от 3DFX Voodoo2 8MB моделът.
Търся си още една 12 мегабайтова 3DFX Voodoo2, ако попаднете на нещо пишете ми.
Изобщо всичко свързано с 3DFX ме вълнува, и търся да си купя всякакви модели.