Днес ще ви покажа и разкажа за първият ми личен компютър, една машина която си пазя и до днес.
Всъщност, машината е далеч от оригиналната си конфигурация и вид. През годините е претърпяла
доста промени и подобрения, но при положение, че е на 12.5 години, е нормално това да се очаква.
Четейки гаранционните карти се сещам, че история на първият ми компютър започна през горещото
лятото на 2004-та година, и по-точно 15-ти август. Точно два месеца преди да навърша 14 години!
За специалист по избор и сглобяване на първият ми компютър, с мен беше моя братовчед, който от
няколко години вече имаше свой домашен компютър, и като по-възрастен, беше уважаван познавач.
Помня, че като му се възложи задачата да подбере компонентите, той първо си отпечата ценовата
листа на най-големия за времето магазин за компютърни компоненти в София, родният ни град.
Тогава трябваше да се избере нещо съвсем бюджетно, до към 400 лева заедно с монитор, мишка и
клавиатура. На времето още можеше да се купят компоненти и без ДДС, или поне в онзи магазин…
За процесор бе избран бюджетният модел AMD Duron 1600MHz. Дънната платка беше ASRock K7S41,
също бюджетен модел за Socket A, с два слота за памет и вградени видео, аудио и мрежова карти.
Паметта бе само една плочка тип DDR, с обем от 256MB и честота 333MHz. За твърд диск взехме
изгодният макар и не голям по обем Maxtor 40GB, който се оказа кораво и супер надеждно добиче!
И за финал нещо в което да се побере всичко това, ламаринена кутия със захранване JNC 300W.
Интересно нещо което още помня е, че всеки от тези пет компонента струваше точно, или около 40
долара! По тогавашният курс 1 долар се е обменял за 1.58 лева. Не сме били надвишили бюджетът.
Не купихме оптично устройство и охлаждане за процесорът, защото братовчед ми бил имал излишни.
През следващият ден обиколихме доста магазини в търсене на монитор, но се оказа, че са много
скъпи, дори и тези втора употреба. Все пак късно вечерта, в някакъв сервиз намиращ се в някакво
училище, братовчед ми попаднал на един стар монитор IBM P70, произведен още в средата на 90-те.
Макар и стар, това беше приличен 17-инчов монитор по технология Trinitron на Sony. На външен
вид обаче бе много пожълтял, и дори на места корпусът беше нащърбен и дори стопен с поялник!
Струваше 50 долара или малко над 70 лева тогавашни пари, и си имаше нужните кабели, така, че
на следващият ден го купихме, само дето бе далече, и трябваше да си го донеса до вкъщи с такси.
На третия или четвърти ден, братовчед ми донесе масивно алуминиево охлаждане за процесорът,
доволно пожълтял CD-ROM TEAC CD-540E, стар модел мишка с топче, и две колонки n-та употреба.
Клавиатура си купих за 4 долара от близкия компютърен магазин, и всичко необходимо се събра!
Така в първоначалният си вид, параметрите на първата ми машина бяха следните:
Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Duron 1600MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory – Xerox 256MB DDR 333MHz PC2700
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – TEAC CD-540E (CD-ROM)
Power Supply Unit – JNC 300W
Case – JNC RJ68
Интересен момент който никога няма да забравя е, че като компютърът беше сглобен, и дойде ред
за първи път да се инсталира операционна система, вибрациите от оптичното устройство толкова
силно разлюляха оригиналната паянтова кутия, че тя започна да се клати с по няколко сантиметра
на ляво и дясно! Направо бях в шок, че машината ще вземе да падне от бюрото, но като се съвзех
възкликнах радостно: „Компютърът центрофугира!“ Може би освен на паянтовата кутия, това се е
дължало и на калпав оптичен диск, защото след това такива фрапантни случки повече не е имало.
Дълго време се радвах на тази моя първа машина, ставаше за всичко! Игране на игри, гледане на
филми, слушане на музика. Даже когато през следващата година се купи принтер, няколко пъти
дори си написах домашните задачи и докладите за училище! Макар още да нямах Интернет, пак бях
много доволен. Доста пъти братовчед ми ми носи дискове с игри и филми, а с приятели от махалата
си разменяхме CD-та с пиратски игри, купувани от компютърните клубове за по 3 лева на диск!
Всъщност, лично никога не съм купувал такива дискове, но чрез приятелите и братовчед ми, който
си имаше и Интернет, изиграх куп игри и изгледах много филми, опитах и различни жанрове музика.
Сега съжалявам, че не съм запазил дори един такъв диск. Щеше да е интересен спомен от миналото.
Нормално, някои от новите игри не вървяха добре с вградената графика, или изобщо не тръгваха.
При Need For Speed: Underground и Need For Speed: Underground 2 колите не бяха с гланцов цвят,
а само матови. А пък на Unreal Tournament 2004 тръгваше само демото. Цялата игра не искаше да
се инсталира поради липсата на някаква хардуерна поддръжка. Така точно година след като купих
машината, лятото на 2005-та реших, че е време да добавя и истинска самостоятелна видео карта.
Как точно избрах картата, или как картата избра мен, е също интересна и доста забавна история.
Тогава още нямах Интернет, и нямаше как да съм в крак с новите модели компютърни компоненти.
И братовчед ми не бе на разположение за да го попитам, май беше заминал на студентска бригада…
Обаче още си пазех разпечатаната ценова листа от предната година, на нея имаше и видео карти.
Още не разбирах от модели, нито пък по какви критерии трябва да се избират, и пак главното
нещо което определяше изборът ми беше бюджетът. Разбираемо той отново бе съвсем оскъден.
Дълго се пулих над смачканото листче, но в крайна сметка се спрях на nVidia GeForce4 MX440.
Обаче тази видео карта дори през 2005-та вече беше прекалено стара. Точно това ми казаха като
отидох в магазинът за компоненти, че е морално остарял модел, и по-добре да си избера по-нов.
Вместо MX440 ми препоръчаха nVidia GeForce FX 5200, по-нова и със съвсем малко по-скъпа карта.
Явно по онова време това е бил доста продаван модел, а и като по цена ме устройваше напълно.
Платих си на гишето в магазинът, получих си гаранцията, взех картата, и се прибрах доволен.
На кутията на новата ми карта пишеше следното: ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB!
Досещате се, че вместо FX 5200, са ми дали друга равностойна карта, от същия ценови клас.
Тази карта дори се оказа още по-нов модел, с 128 битова шина на паметта, или направо мечта!
Вече с налична хардуерна T&L поддръжка, игри като UT2K4 почнах да вървят и почти да летят!
През февруари 2006-та година добавих още една плочка 256MB памет, тази вече беше на 400MHz.
Дни след това си купих и ново оптично устройство, DVD записвачка LG GSA-4167B, направо чудо!
През март същата година, най-сетне дойде времето, и си пуснах високоскоростен домашен Интернет.
В предишният на този пост ви разказах, как заради една нова игра изискваща по-силна машина и
по-нова видео карта, тръгнах да си сглобявам нов компютър, и каква бе злочестата му съдба.
Така след по-малко от година на радост по втората ми машина, през 2007-ма пак се върнах при
първият ми компютър, и го ползвах още няколко месеца. В началото на 2008-ма година си купих
третия подред нов компютър, а в кутията от втория (което беше едно от двете неща които бяха
останали от него) поместих компонентите от първата ми машина. Обаче сравнено с PC №3, PC №1
си беше като Trabant сравнен с Ferrari, и вече нямаше нужда и смисъл да го пускам и ползвам.
През следващите години PC №1 седеше на съседното до мен бюро, но не го пусках и веднъж годишно.
Някога през 2011-та година, мой познат пенсионира своя първи компютър, който беше купен по
същото време като моя, но имаше компоненти с по-добри параметри. Срещу един 500GB-ов твърд
диск който не ползвах, получих повечето от карантията на компютърът на моя познат. Обаче май
се минах, защото повечето части се оказаха изфирясали боклуци, но паметите и процесорът бяха
отлични, и по-добри от тези които имах в моята първа машина. Така в PC №1 се намъдриха две
плочки памет PQI 512MB DDR 400MHz PC3200, и по-висок клас процесор AMD Sempron 2500+ 1750MHz.
Така след многото подобрения, параметрите на първата ми машина станаха следните:
Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Sempron 2500+ 1750MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB DDR
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – LG GSA-4167B (DVD-RW)
Power Supply Unit – JNC-ATX 300W
Case – DeLUX
Но машината отново не се ползваше и пустееше, и когато колекцията ми от стари компютри съвсем
бързо започна да нараства, PC №1 се премести в съседната стая при новите ми стари придобивки.
Така и не измислих практическа употреба за този компютър, защото в днешни дни не става дори
за Интернет, а за ретро игри вече имам редица по-добри машини. Но все пак и този компютър ще
е винаги готова алтернатива за игра на Unreal Tournament, било то самостоятелно или в мрежа.
Ще си пазя този първи мой компютър като артефакт от едно вече отминало време. Дори преди ми
се въртеше идеята да сложа оригиналния AMD Duron в рамка, но не съм чак толкова сантиментален.
Не мисля повече да го подобрявам, че съвсем ще му се загуби оригиналният вид. Обаче си мислех
да направя компютър клонинг на оригиналният му вариант, какъвто беше в деня в който го купих.
Ако намеря кутия, твърд диск и дъно като оригиналните, може да измисля нещо, и ще пиша отново!
ДОПЪЛНЕНИЕ: Намерих снимки на оригиналната кутия в която беше машината. Взех ги от заключената
но още стояща обява, където през далечната 2011-та година продадох кутията за колосалните 5 лева:
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/7-2.jpg
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/8-2.jpg
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/9-2.jpg