Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Phonecard / Фонокарта

Действието на историята се развива през пролетната ваканция на 1998-ма или 1999-та година.
Бил съм първи или по-вероятно втори клас, когато класният ни ръководител госпожа Костова
реши да заведе класът на няколкодневна екскурзия в Копривщица. От самото пътуване вече не
си спомням почти нищо, освен, че един от съучениците ми за малко щеше да го сгази бик, но
в последния момент се спаси, и се размина само с това, че няколко дни всички му се смяхме.

В подготовка за пътуването класната ни даде списък с неща които трябваше да подготвим за
престоят ни в хотел “Панорама”. Редом с обичайните дрехи и тоалетни принадлежности, в този
списък имаше и нещо друго, нещо чрез което хората в онази епоха се свързваха един с други.

Фонокартата – едно устройство за таксуване на разговори проведени от публичните телефони.

Днес всеки човек и баба му имат мобилен телефон, но през онези години мобифони (1G апарати)
имаха само бизнесмените и мафиотите, а останалите хора разчитаха на стационарните апарати в
домовете си, или на публични телефони, каквито в големите градове имаше на почти всеки ъгъл.

Едно време тези обществени телефони са работели директно с монети – стотинки, но хората са
подло племе, и бързо са хванали цаката как да мамят системата. Било то с монети излезли от
обръщение, метални шайби, или чрез пробити стотинки вързани с конец, всеки отявлен тарикат
изобщо не си е и помислял някога да плати колосалните две или пет стотинки за разговорът си!

В последствие публичните телефони започват да използват жетони с форма и тегло различни от
монетите, които жетони не могат да се копират никак лесно. По този начин се спира масовата
практика за провеждане на безплатни повиквания. В България обаче тези жетони бяха въведени
прекалено късно, и за отрицателен срок скоро след това, този тип улични телефони изчезнаха.

Малко по-дълго се задържаха телефоните с фонокарти. От края на миналия век, та до средата
на първото десетилетие на този. След това вече всеки човек имаше мобилен телефон (2G), и
масово кабинките, или по-точно козирките с този вид телефони почнаха да пустеят и намалят.

Сега чета, че из страната имало още доста работещи публични телефони, и дори още се били
продавали нови фонокарти, но компаниите които стопанисват апаратите не ги поддържат, и
като някой излезе от строя, си седи така докато не се намерят средства за демонтирането му.

Самата карта която ви показвам днес, ако помня добре тя струваше 5000 лева – стари пари.
Май я ползвах един или два пъти през двудневния или тридневния престой в Копривщица, и
след това е останала да се мотае нейде из апартаментът, тъй като вече не ми е била нужна.
Сега я намерих под един стар гардероб като го демонтирах и изхвърлях. Но определено ще си
запазя тази частица лична и технологична история, за мен това е находка, направо съкровище!