Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Core Rope Memory

Въжена памет? Ядрено-нишкова памет? Както и да се нарича на български, това е технологията
наследила феритната памет, екземпляр от която вече разгледахме в предишният на този пост.

Технологията е разработена през 60-те години на 20-ти век от Масачузетският технологичен
институт – MIT и компанията Raytheon. Приложението за което е разработена са компютрите
ползвани в Аполо програмата на NASA. Аполо 11 мисията, в която “братята” американци кацат
на луната ползва навигационни компютри опериращи с такъв тип памет, както и феритна памет.
Фигура 1 & 2: Модули памет от Аполо програмата на NASA. Източник: Интернет.

Плътността на побираната информация спрямо предхождащата я технология е била 18 пъти по-
голяма. В космическите апарати където всеки кубичен милиметър пространство и всеки грам
тегло са критично важни, това предимство е било от изключително голямо значение!

Този тип памет се е “плела” не машинно, а ръчно. С годините технологията се е използвала и
в цивилната промишленост, като мейнфрейм компютрите и първите модели настолни калкулатори.
Фигура 3: Модули памет от френска изчислителна машина. Източник: Интернет.

И този пост е за нещо от което което нямам представител в колекцията си. Може би трябва
да стартирам една нова рубрика специално за такива постове. Все още очаквам съветите ви!
Пък ако някога намеря бройка платка с такава памет ще пиша, и ще я разгледаме подробно.

Връзки:

https://en.wikipedia.org/wiki/Core_rope_memory
https://en.wikipedia.org/wiki/Apollo_Guidance_Computer

Феритна Памет / Magnetic-Core Memory

Още един от интересните подаръци които получих в края на миналата година – феритна памет.
И за този тип памет има подробно написани статии в Уикипедия, и на български и английски.
За това сега няма да ги преразказвам, а ще наблегна само над това конкретно изделие.

Това е текстолитна платка с 32 реда по 5 колони ферити, или общо има място за 160 броя.
Доста от феритите обаче липсват, тоест не на всеки ред има по 5. Предполагам през годините
някои от феритите са се отронили, навярно след като платката е била извадена от употреба.

От двете страни на феритите има по 32 диода, или общо 64. Интересно е, че един от тях е
отрязан. Дали това е било нужно за правилната работа на паметта, или пък през годините на
някой човек му е трябвал такъв диод, и тази платка въргаляща се наоколо е станала донорът?

Но да не си помислите, че за мен това е неприятен аспект, напротив! Тези несъвършенства
вдъхват повече живот и правят артефактите по-ценни за мен! Надписите с имената на етикетът
на Правец 16, графитите надраскани от учениците на гумената лента на конвейерът за Робко,
или историята как предишните собственици на 9 Track лентата са я ползвали за връзване на
корени домати към колците, тези колоритни белези нанесени от времето са истинска човешка
история, незаменими моменти, връщащи ме обратно на земята и каращи ме да се чувствам човек!

А от какво точно е била тази платка така и не успях да науча. Възможно е да е от някакъв
индустриален контролер, мейнфрейм компютър, или дори от ранните модели калкулатори Елка?

Капацитетът на тази карта предполагам е бил 128 бита, което е 16 байта. Тоест четири от
редовете са били за памет, а един ред се е ползвал за четност – parity bit, check bit.

16 байта са крайно недостатъчни за каквото и да било, за това мисля, че в устройството в
което се е ползвала е имало цяла редица такива платки. Но едно е ясно – картата е или от
българско устройство, или е от съветско. Не е западна, защото надписите и са на кирилица.

При всички положения и това е още една много интересна придобивка, ярка частица история!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Оказа се, че това е платка с памет от първия български дигитален калкулатор
Елка-6521 модел от 1965-та година! Човекът който ми я даде забелязал същата такава платка
в един репортаж за калкулаторите Елка. Не е ясно дали самата платка е била употребявана и
е свалена от пенсионирана машина, или е неупотребявана резервна част. Аз съм по-склонен да
вярвам във второто, поради липсата на следи от кабели по местата за спойка на платката.

Ето и линк към репортажът за който стана дума: https://www.youtube.com/watch?v=-HLWwTMwU4U

Bit Bucket & Keypunch Chad

Bit Bucket & Keypunch Chad, какви чудновати наименования, чист клингонски език ви казвам!

Докато писах предишният материал, се сетих за тези неща, които са си съвсем по темата.
Но реших да ги пусна в отделен пост, пък и имам да ви питам нещо свързано с блогът…

В перфолентата и перфокартите не просто се пробиват отвори, а от тях се изрязват малки
частици – кръгчета, квадратчета или правоъгълничета, в които да се плъзгат без усилие
четящите механизми, декодиращи написаното на самите носители, и прилагащи го в употреба.

Още от ранните дни, изобретателите са видели, че тези малки отрязъци се натрупват доста
бързо, и ако не се почистват редовно става мазало. Така виждате на фигура 1 е механизмът
за програмиране на перфолента за тъкачни станове. Най-долу стои контейнерът за събиране на
отрязъците. На фигура 2 пък е цяло чекмедже от UNIVAC мейнфрейм машина, пълно с отрязъци.
Виждате, едно време кошчето на компютърът си е било съвсем истинско физическо устройство!

За самите отрязъци терминът е “Чад”. На а фигура 3 е показана цяла планина от тези неща.
Някои хора си ги събират, други ползват като конфети, но най-често просто ги рециклират.

Очевидно, илюстрациите в този пост не са мое дело, тъй като не разполагам с историческите
устройства за които пиша. Вече в няколко поста, освен мои авторски снимки, добавям и взети
от интернет илюстрации, без които трудно човек може да си представи за какво става дума.

Във въпросните постове освен моите наблюдения относно дискутирания обект, споменавам по-
подробно и за историята на технологиите довели до създаването му, и други аспекти, които
без нагледен материал са трудни за разбиране. Дали благодарение на илюстрациите, или на
по-подробното си описание, но тези постове се радват на по-голяма посещаемост, спрямо
по-оскъдните публикации, както и постовете в които се мъдрят само мои авторски снимки.

За това искам да чуя вашето мнение, съвети, критика и всичко останало по този въпрос!

Харесва ли ви този формат, или смятате, че е по-добре да наблегна над моите притежания?
Искате ли да има подобни постове, в които се дискутират артефакти, които не притежавам?
Мислите ли, че е редно да показвам снимки на които не съм автор, или това е бъдещето?

Обратната връзка с читателите ми е много важна, но тъй като блогът не е широко известен и
има сравнително малко читатели и посетители, коментарите са много рядко срещано явление.

За сега ще продължавам да пускам и постове само с мои илюстрации, както и със смесени.
Пък като се сетя за още историческо значими и любопитни теми, може пак да напиша нещо.
Вие също сте добре дошли да предлагате идеи и теми за разглеждане в тази нова рубрика.

Перфокарта / Punched Card

Оказа се, че на ентусиастът който ми даде 8-инчовата дискета, му се намирали и тези две
перфокарти! Така сега колекцията ми се попълни с още един екземпляр на технология, която
е била много популярна едно време, но днес е изчезнал вид, или поне в основната си форма.

Перфокартите водят началото си през 18-ти век, като първо са се ползвали за програмиране
на тъкачни станове разработени от Basile Bouchon, Jacques de Vaucanson и Joseph Marie Jacquard.
Фигура 1: Тъкачен стан с перфокарти задаващи видът на шевиците. Източник: Интернет.

Малко по-късно, технологията на перфокартите и перфолентата се адаптира и е внедрена в
редица самосвирещи клавирни музикални инструменти, като пиано, орган и хармониум.

В края на 19-ти век, в масова употреба навлизат картите от типът показан на снимките,
като първото им масово приложение е в сметачните машини използвани при преброяването на
населението на Съединените Американски Щати през вече доста далечната 1890-та година.
Тези ранни машини са ползвали перфокарти по стандартът изобретен от Herman Hollerith.

С годините технологията се усъвършенства, и няма да е изненада, като се спомене, че IBM
са пионери и в тази област, и дори точно изчислителните им машини боравещи с перфокарти
са продуктът издигнал ги до световната сила владееща пазарът около столетие, че и повече.
Фигура 2: IBM 601 Multiplying Punch. Източник: Интернет.
Фигура 3: IBM 526 Printing Summary Punch. Източник: Интернет.
Фигура 4: IBM 029 Card Punch. Източник: Интернет.

Интересен, но и силно обезпокояващ факт е, че IBM са били снабдители на Третият Райх, и
машините с които е дирижиран Холокостът са били тяхно производство. Геноцидът над Евреите
е достигнал мащабите си предимно благодарение на сметачните машини с перфокарти на IBM.
По тази тема има една интересна книга “IBM and the Holocaust”, която силно препоръчвам.

В последващите десетилетия, перфокартите са продължили да се ползват масово в редица
отрасли, та дори и до днес има няколко вида устройства работещи на същия принцип.

Както споменах в предишният материал, поради ниският си капацитет за съхранение на данни,
60-те години на 20-ти век IBM започват разработката на нов формат носители на информация.
Това са флопи дисковите устройства, боравещи с познатите ни гъвкави магнитни носители.
Двата формата са се ползвали успоредно в компютърната индустрия още дълги години.

Силно препоръчвам да изгледате клиповете в края на този пост, безкрайно интересни са!

Двете перфокарти които виждате пред вас са очевидно неупотребявани – нямат перфорации.
Оранжевата е производство на IBM Австрия, а розовата е родно дело от 1969-та година.

Ще си пазя тези исторически артефакти, и ще продължавам да се оглеждам за перфолента.
Научих, че такава в България се е ползвала в телеграфната сфера, както в индустриални
машини от миналото. Навярно някъде все още се търкаля някоя друга останала ролка…

Връзки:

https://www.youtube.com/watch?v=Ey0FOmqONys
https://www.youtube.com/watch?v=5p5e_70711E
https://www.youtube.com/watch?v=VMDP3Iz6D6A
https://www.youtube.com/watch?v=L7jAOcc9kBU
https://www.youtube.com/watch?v=KG2M4ttzBnY

https://en.wikipedia.org/wiki/Punched_card
https://en.wikipedia.org/wiki/Keypunch