Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Метални Стикери Етикети / Гравираща Пишеща Машина

Днес ще ви разкажа за тази интересна двойна употреба, която намерих за старата семейна механична
пишеща машина Марица 12, за спомените ми свързани с пишещите машини, и за бъдещата им употреба.

Още миналата година “изобретих” този метод за писане, или по-точно за гравиране на текст върху
алуминиево тиксо. Съзерцавайки етикетите на модулите от Робко комплектите, забелязах, че те не са
солидни метални пластини, каквито едно време са се слагали на по-сериозните машини, а са стикери.

И докато за щамповането на серийни номера в металните пластини си трябва сериозна преса и натиск,
то за гравирането на алуминиеви стикери не е нужен почти никакъв натиск, една задача по силите и
на най-обикновените пишещи машини, ярък представител на които седи най-кротко в хоби стаята ми!

След няколко опита, бързо му хванах цаката, и макар да няма какво да номерирам или надпиша, вече
си имам метод за щамповане, стига надписите да са на български език, понеже на такъв е машината.

Триковете при надписването по този метод са два. Когато се щамповат по-малки етикети, те трябва да
са добре захванати за валякът на пишещата машина. На снимките виждате, че ползвам хартиено тиксо.
И другото нещо е, че алуминиевото тиксо е много тънко и крехко, и като се отлепя от трансферната
лента много лесно може да се смачка, с което се губят отпечатаните символи. Като трик виждате, че
някои от етикетите съм написал след като тиксото вече е залепено за листове. Естествено така няма
как да се надпсват неща залепени на едри предмети, понеже няма да се поберат в пишещата машина.

Правилния начин да се щамповат такива етикети е с печат със сменяеми символи, като мастилените с
които се слага срок на годност. За алуминиевите етикети печатите не са с гумени, а с твърди символи.

Виждате, че и с подръчни средства и техники може да се направят почти представителни табелки за
врати, пощенски кутии и звънци, необичайни визитки, и по-трудни за фалшифициране членски карти!
Даже картата на последната снимка не е много далече от тази която ми издаде моя футболен клуб
преди десетина години. Само дето не е ламинирана, но и това може да се направи лесно и евтино.

В първия пост за тази Марица 12, който публикувах през вече далечната 2012-та година, споменах, че
на тази машина се научих да пиша по БДС подредбата още преди да тръгна на училище, и последно в
някой от крайните класове си писах доклади и домашни, след като домашния принтер ме беше предал.

Пишещата машина е купена от майка ми още преди да съм се родил, която по професия беше учителка,
и до преди десетина години понякога още се вадеше и ползваше по предназначение и от нея, и от мен.

Днес машината не е в много добро състояние. Горната част на главните букви се отпечатва бледо, и
механизмът на буква “И” е с проблем. Но определено ще се пази като ценна семейна и лична реликва!

Като бях още много малък, преди да тръгна на училище, ще да е било преди 22-24 години, понякога
майка ми ме водеше с нея на работа (понеже нямаше кой да ме гледа), където едно от основните и
занимания беше да пише различни работи на пишещите машини в учителската стая. Помня, че там или
в директорският кабинет имаше и електрическа пишеща машина, за която учителки се надпреварваха,
тъй като при писане на нея не е нужно човек да си чупи пръстите, а всичко е лесно и безболезнено.
Но съм бил много малък, и не просто не помня каква марка или форма беше електрическата машина.

Друго място където имаше хора с пишещи машини, бяха сградите до полицейските управления, където
се издаваха документите за самоличност и се подават заявления и прочие. Пред тези места до преди
годни имаше писари с механични пишещи машини подобни на горната. Тези хора не бяха на държавна
служба, а бяха там за да припечелят по някой лев, попълвайки бланките за документи на гражданите.

Чел съм, че подобно на тези хора, в днешни дни на много места по света, най-вече по площади и други
публични обекти, имало хора пишещи поеми и писма по поръчка на минувачите. Но дали тази работа е
доходоносен бизнес, или се върши от чиста хипстърщина, това не мога да преценя, трудно е да се каже!

Но наистина си е друго нещо човек да ползва пишеща машина вместо обикновен компютър, носталгията
определено я има. И не само това, пишещите машини имат редица скрити предимства когато целта е да
се напише нещо. Например при пишещите машини няма опасност човек да загуби написаното ако не го
е запаметил, тъй като всяка написана буква остава вовеки на листът! Освен ако човек не загуби листът…

При писане на пишеща машина шансът човек да се отплесне и да влезе да провери социалните мрежи,
да изгледа десетина клипа в YouTube, или да се запилее някъде другаде, загубвайки ценното време и
мотивацията, е съвсем нищожен. Макар ако човек има телефон в джобът си, днес вече няма спасение…

Но ако човек е на място където са позволени само пишещи машини, примерно като панделата, за която
стана дума в статията за Бултекст 20 машината, или пък е член на тайните служби, както писах в постът
за IBM Selectric II машините, тогава вече няма измъкване, и пишещите машини се оказват полезни и днес!

Аз нямам намерението да ставам нито хипстър, нито пандизчия или пък шпионин, но ако в бъдеше си
променя мнението ще ви пиша, в писмо по пощата, написано на пишеща машина разбира се! Ха-ха-ха!

P.S. Направих общо 95 снимки, докато се получат горните 6, като 3 от 6-те пак не стават за нищо…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *