Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 2

Най-близък претендент за държаната от IBM Model M титла “Най-добра клавиатура” е… IBM Model F!

Че IBM Model M е най-добрата клавиатура не е само мое лично мнение, а нещо което се изповядва от
безброй хора по цял свят, факт доказван вече 35 години, от както се е появил този иконичен модел.

Но преди появата на Model M хората не са писали с паче перо и мастилница, нито са дялали клинопис.
Model M е наследник на редицата варианти на Model F, които до преди това са се ползвали с гамата
настолни компютри и компютърни терминали на IBM, а те досещате се са били сред лидерите в браншът.

Различните варианти на Model F имат и различни подредби на функционалните, нумеримчните и другите
клавиши, което навярно е било объркващо за не малко от потребителите им. А като се добави и, че
всички останали производители на компютри и терминали до тогава са имали свои собствени подредби…
Така от IBM разработват и пускат IBM Enhanced Keyboard – Model M, с цел оптимизация и стандартизация.

Основната причина поради която обаче излиза Model M е замяната на масивната печатна платка ползвана
при Model F, чрез която клавишите правят електрически контакт, с две обикновени найлонови мембрани.
Мембраните струват безброй пъти по-малко, с което производствената цена спада почти на половината.

Точно и това, че Model F е с печатна платка, а Model M не е, е доводът на редица хора, че Model F е
по-добрата от двете. За други пък актуалната и днес подбера при Model M я прави по-предпочитаната.

В това видео един ентусиаст разнищва темата в детайл: https://www.youtube.com/watch?v=WPsQiSgykOg

Във видео обаче авторът не спомена един специфичен вариант на Model F, който съчетава най-доброто
от двата свята. Става дума за 122-клавишният вариант, от който е и бройката която реставрирам аз.

В този вариант се съчетават механични копчета контактуващи с печатна платка като в другите Model F, и
подредбата от Model M. Всъщност подредбата тук виждате е малко по-различна, но само в частта си на
функционалните клавиши. Основната част е идентична, и всеки свикнал с Model M и последвалите модерни
клавиатури не би трябвало да изпитва неудобства или затруднения при писане на 122-клавишния Model F.

Недостатъкът, който препречва титлата за тази клавиатура е, че като при повечето представители на
Model F гамата, и този вариант е предназначен за компютърни терминали, а не за персонални компютри.
Това означава, че базово не е съвместим с днешните компютри. Има обаче няколко различни варианта
за конвертиране – чрез лесни за употреба но скъпи преходници произвеждани от талантливи ентусиасти,
или достъпни по цена, но пък по-трудоемки за инсталиране и настройка универсални микроконтролери.

Имало е и 122-клавишен вариант на IBM Model M, но там са се ползвали мембрани вместо печатна платка.
Двата модела лесно се отличават по това, че Model F е с метален долен капак, а Model M е с пластмасов.
Също M са с PS/2 порт или DIN-5, а при F кабелите са с терминален DIN-5 като на снимката, или с RJ45 жак.

След горните редове история, се пренасяме към състоянието на конкретната бройка. Вече трета година я
ремонтирам, понеже както писах в първата част, клавиатурата дойде при мен в лошо състояние и с някои
липси – една пружинка и едно копче, които обаче успях да намеря и купих от човек от съседен град.

Реставрацията се проточва толкова дълго и поради безкрайните беди които не спират да ми се случват.
Наложителните ремонти, влошаващото ми се здраве и клинична депресия, и купищата други глупости…

Черешката на тортата, причината която най-много ме отказваше всеки път като наберях сили пак да се
захвана с реставрацията на този радикален продукт бе, че не разполагам с два специфични инструмента
нужни за реставрацията. Това са глух ключ със специфични размери, който е различен по размери от
този използван в Model M, и инструмент за изрязване на 122-те отвора в подложката която стои между
най-горния метален панел и цевите на копчетата. Чак преди месеци научих, че му се викало “Замба”.

И двата вида инструменти са с нестандартните за нашите географски ширини размери, понеже нали е
американски продукт, в клавиатурата компонентите не са по метричната, а по имперската система.
Докато разучих какви са приблизителните пропорции в милиметри, направо щеше да ми гръмне главата!

Четох по сайтове и форуми, мерих с шублер, даже взех и няколко детайла като мостра. И като най-сетне
тръгнах да търся замба, още в първата железария имаха такава с точния размер половин инч, за 4 лева!
Пък се оказа 7-милиметровия сокет от едно гедоре, което още от миналия век местя из шкафовете, пасва
почти перфектно, и не се налагало да ходя да търся и купувам други специфични ключове и отверки…

Та както винаги пак излишно се вкарах във филми, и си създадох куп негативни емоции, но какво ново!
И материалът за подложката който бях избрал се оказа добър, и направата се получи още от първия път.
Но да не решите, че с това проблемите са свършили? О, не! Винаги изникват нови и нови, как иначе!

Долния метален капак, който изтърках до метал и боядисах още през 2016-та година, пазех грижливо
загънат в чисти листове от вестници и дебели найлонови пликове. Да, ама сега като го извадих, се
оказва, че боята явно не е била достатъчно изпечена като съм го прибрал, и се е получила реакция!
На снимката виждате линиите и формите които са се получили по лакът. Търках ги, но няма чистене.
Та някога пак ще трябва да го шкуря и боядисвам! Но тука е все така студено и още ги няма условията.

Оказа се и, че резервния клавиш Enter за нумеричния пад, който липсваше и купих преди години, не е
от това поколение клавиатури, и за да си пасне перфектно беше нужно да му се монтира една втулка.
За щастие успях на намерих човекът от който едно време купих копчето, и сега си купих и втулката.

В последствие установих, че на Space Bar-ът и на още един клавиш им ги няма телените стабилизатори.
Та сега ще има да търся подходящ материал за направата на такива неща, ама нямам идея от къде…

Но най-голямото препятствие което трябва да преодолея е намиране на подходящ и изгоден контролер.
От няколко години по света, най-вече на запад, има фенове които правят конвертори за подкарване на
терминални клавиатури на настолни компютри. Най-известни са Soarer’s Converter и Xwhatsit’s Controller,
но тези неща ги има само в чужбина, на цени от 40 – 70 долара. А като се добави и доставката, ако
изобщо има доставка до България, и митата и всякакви други такси, работата става непосилно солена!

Друг вариант е ползването на универсален микроконтролер от рода на Arduino или Teensy. Такива има в
хоби магазините и в България, но при тях ще е нужно и програмиране, една сложна допълнителна стъпка.
До сега нямам опит с точно такива контролери, и ако избера този вариант ще трябва да търся човек,
или да чета из сайтовете и форумите, и да гледам видео уроци докато се науча, само за едното нещо…
Та ако вие читателите имате опит в това, то моля пишете ми, ще се радвам да чуя как и какво е нужно!

Иначе както виждате от снимките, почистих и останалите компоненти, в най-тежко положение от които
бяха цевите, които на този модел клавиатура са единични, а не всички заедно като в по-новите модели.
По тях още доста настоятелно бяха залепени останките от старата текстилна постелка или подложка.
Виждал съм на снимки от други реставрации, че е имало и варианти с гумена или неопренова подложка.
Но естествено на мен ще ми се падне най-трудният за възстановяване вариант, с текстилната версия!

След третото шише спирт и четвъртия или пети пакет памук, всичките компоненти вече са почистени, не
по веднъж, а по два пъти! Виждате клавиатурата вече е сглобена, или поне пробно. Не съм сложил само
капачките на копчетата, десет от които знаете, че ползвам при ежедневната ми IBM Model M клавиатура.

Макар да е още далеч от финалът, и да бе причина за много трудности и тонове изразходвани средства,
съм доволен от резултатът до сега. IBM Model F е супер радикална клавиатура, впечатлява дори и само с
размерите си. А като крачетата се повдигнат на максимална височина, клавиатурата става още толкова
величествена! Чувствам се все едно съм зад пулт в някоя електроцентрала, или във военна командна зала!

В следващата част от поредицата, ако доживея до такава, ще напиша детайлен план на нужните стъпки и
приблизителни цени за консумативите и инструментите, в случай, че и някой от вас читателите реши да
предприема такова начинание. За някои хора може да се вижда сложно, за други лесно, но си заслужава!
Но кога ще се случи това не мога да гадая. Сега пак съм останал без грам сили и без пукната стотинка.

Но докато стъкмих до тук и написах за тази клавиатура, стегнах и две други клавиатури от тази марка.
За тях и за други неща ще стане дума в следващите материали, които се надявам ще са готови по-скоро!

Good News, Everyone!

Преди дни, отново благодарение на читател съмишленик на блогът, животът на Obsolete Computers се
удължи с още една година. Хостингът и домейнът вече са предплатени до месец март 2020-та година!

Така и да нямам здравето да пиша много нови материали, поне стотиците досегашни ще продължават да
са налични за четене, все така без никакви реклами, ограничения или други пречки за вас читателите!

Но както виждате все още публикувам нови постове, макар и не за големите и по-интересни неща които
от доста време се трупат. Та работата не е спряла, дори понякога още се намира и немалко мотивация…

Наскоро създадох нова категория “Оборудване“. А освен много други, редактирах и всичките публикации
от категория “Клавиатури“, към които ако ги има условията, някога ще се добавят още редица нови статии.

До нови срещи, и както винаги ви желая здраве и само най-доброто. И отново да благодаря на всичките
читатели и ентусиасти оказали всякакъв вид помощ през годините. Obsolete Computers е за всички вас!

P.S. Преди година се притеснявах, че с рояците посещения от Китай, блогът ще бъде заринат от спам
коментари, поради което направих всички коментари да са видими само след ръчно одобрение от мен.
Притесненията ми останаха напразни, защото от Китай не дойде нито едно мнение, било то спам или не.

От месеци обаче, блогът е под обсадата на ботове или спамери от Украйна, пускащи коментари реклами
на сайтове за медикаменти и други глупости. Всеки ден трябваше да трия много задържани спам мнения!

Писна ми, и от скоро всички публикации и страници са с изключена опция за коментиране от публиката.
Оставил съм само една статия отворена за мнения, ама и нея я налазиха… Пък като се сетя за имената на
многобройните сайтове от които прииждат тези посетители от Украйна, направо се хващам за главата!

Но като се има предвид, че за една година от както блогът е на този хостинг, легитимните коментари
бяха само два, сещате се колко е нужна такава опция. На поне пет места съм оставил адрес за връзка,
пишете ми там ако има нужда. Пък тук нещата ще са само за четене, а не за публична дискусия, и така.

Работна Подложка / Балатум

От години исках да си купя работна подложка, но където и да питах, в колкото и магазини да обикалях,
все не откривах нищо. Онлайн на няколко места имаше такива неща, но на толкова високи цени, че ако
си бях купил от там, то подложката щеше да излезе по-скъпа от нещата които ще човъркам върху нея!

Дълго време бях в безизходица, докато наскоро не се сетих, че има лесна алтернатива! Балатумът!
Това може и да не е професионално решение, но за нуждите на хобито ми ще е повече от достатъчно.

Обаче се оказва, че от както на буквално всеки ъгъл има магазин за ламиниран паркет, балатумът явно
вече не е на мода, и намирането се оказа задача. Всъщност сам си усложних работата, както винаги…

Три дни обикалях пазарите на близките и далечните квартали, направих си три здравословни разходки
(в студът, заобиколен от кашлящи хора и изгорелите автомобилни газове) от поне по 5 километра пеша.
Но сещате се, никъде не намерих магазин в който се продаваше балатум, а пък питах и немалко хора.

Решението бе повече от ясно, да ида до някой от по-големите специализирани магазини в ж.к. Люлин.
Да бях отишъл директно там, щях да спестя толкова ходене, ама не! Нека да видя дали другаде няма!

Та както и да е, намери се търсената стока. За 14 лева материал и 2 лева за разкрояване, вече имам
не една, а две работни подложки. Даже ми остана и една излишна лента от 2 метра на 30 сантиметра.

На размери голямата подложка е 70 на 140 сантиметра (бюрото е 75 на 150). Съотношението и е 1:2.
Малката е 60 на 70 сантиметра, нея ще я ползвам за втори предпазен слой като има да запоявам нещо.

Като разглеждах в магазинът имаше и по-дебели видове балатум, като такъв за фитнес и тренировъчни
зали, но той беше пет пъти по-скъп, и само на големи разфасовки. Имаше и от по-мекия тип балатум.
Този е от твърдия, като идеята е да е по-издръжлив, че нали компютрите са пълни с остри компоненти.

Не знам колко и дали този тип материал генерира статично електричество. До сега май не съм имал
проблеми от такова естество, но при всички положения е добре да се внимава, че рискът е реален!
Дано носене на антистатична гривна закачена за близкия радиатор e достатъчна мярка. Ще видим…

Въпреки многото обикаляне, за което пак повтарям сам съм си виновен, съм доволен от резултатът.
Но както винаги снимките са ужасни, и хич не показват колко добре стоят подложките в реалност.

Надявам се това ново оборудване ще е полезно за целите на хобито, пък ако идеята ви е от полза и
на вас читателите, какво по-добро от това! Нека има повече постове за “чалъми” и подобни идеи.

Scotch On The Rocks

Освен различните почистващи препарати, в това хоби е полезно човек да има и някои различни видове
самозалепваща лента. Повечето са универсално приложими, други са по-специфични, но винаги полезни!

Когато човек е израснал в мизерия и всичко около него е или повредено, потрошено или направо изобщо
го няма, тогава нуждата от метод за поправяне или поне закрепяне на положението е повече от реална!

Така, аз още от ранна възраст, и покрай приложните изкуства които ми бяха едно от първите хобита, се
научих какви видове самозалепващи ленти и лепила са подходящи за различните ситуации и приложения.

Целта на този пост е да разкаже и покаже, че за различните проблеми често се изисква по-специфично
решение, било то специален инструмент или правен за целта препарат, консуматив или друг чалъм.
А в ерата на Интернет и китайските стоки, тези неща вече не са нито скъпи, нито трудни за намиране!

В хобито, а и в което и да е домакинство, не може с една ролка опаковъчно тиксо човек да твърди, че
е подготвен за всичко. Ако така ще тръгнете да поправяте течащ водопровод, може да очаквате локви!
Пък ако решите да изолирате проводници с тиксо, очаквайте искри, пламъци или много по-лоши неща!

Опаковъчно тиксо, хартиено, алуминиева лента, двойнозалепваща лента, тефлонова лента, изолирбанд…
Вярвам почти всеки читател тук знае основните им употреби. Сега ще разкажа за някои от по-интересните
приложения за които съм ползвал горепосочените ролки. Като примерно тефлоновата лента с която освен
душът, си поправих и клатещите се крака на закачалката за якета и шапки! Основата и имаше износили се
метални резби, а нарязването на нови не е опция. Тефлонова лента намотана на винтовете или болтовете
се оказва адекватно решение, или поне за леки конструкции които няма да носят тежък или опасен товар.

С алуминиевата самозалепваща лента предназначена за водопроводи, също може да се изолират стари
дограми. Аз така третирах допотопните балконски врати и прозорци в хоби стаята като я ремонтирах, и
вече не влиза нито вятър, нито влага. Пък помните и какво друго предназначение и бях “изобретил”!

С парчета черен изолирбанд пък от години маскирам светодиодните индикатори на редица уреди, които
в тъмното с острата си светлината са като нож в очите ми, и докато светят не ми дават никакъв покой!

За различните типове лепила също има да се каже доста, но сега ще спомена само тези видове които
ползвам последните години. Едно време ползвах Хелметекс/Хелми-М за универсален лек и в домашните, и
в приложните задачи. Обаче за залепяне на специфични материали пак си трябват по-специални лепила.

Така от както възстановявам стара техника, и има да лепя метал или пластмаса, използвам POXIPOL.
Това е двукомпонентна епоксидна смола, продавана в малки разфасовки на достъпни цени. Предпочитам
този метод за лепене пред всякаквите секундни лепила, че с тях никога не съм постигал добри резултати.

И отново уж тривиални неща, а се оказват доста важни, дори критични в поддръжката и свестяването на
големи и малки машини и детайли. Залепиш слаба лепенка или ползваш грешната отверка, и стана авария!
Бъдете подготвени, че разликата между успех и брак, здраве и болест често е проста стока струваща лев-два.

P.S. Картончето на което тествах някои от показаните ролки тиксо заприлича на творба от абстрактното
движение в експресионизмът! Може да не съм Kazimir Malevich или Piet Mondrian, но щом техните творби
се тиражират за милиони, защо и аз да не изкарам някой лев? Тъкмо ще се намери финансиране за блога!
Та ако вие сте меценат или почитател на изкуството, сега е моментът, докато все още е евтино! Ха-ха-ха!