Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 2

Най-близък претендент за държаната от IBM Model M титла “Най-добра клавиатура” е… IBM Model F!

Че IBM Model M е най-добрата клавиатура не е само мое лично мнение, а нещо което се изповядва от
безброй хора по цял свят, факт доказван вече 35 години, от както се е появил този иконичен модел.

Но преди появата на Model M хората не са писали с паче перо и мастилница, нито са дялали клинопис.
Model M е наследник на редицата варианти на Model F, които до преди това са се ползвали с гамата
настолни компютри и компютърни терминали на IBM, а те досещате се са били сред лидерите в браншът.

Различните варианти на Model F имат и различни подредби на функционалните, нумеримчните и другите
клавиши, което навярно е било объркващо за не малко от потребителите им. А като се добави и, че
всички останали производители на компютри и терминали до тогава са имали свои собствени подредби…
Така от IBM разработват и пускат IBM Enhanced Keyboard – Model M, с цел оптимизация и стандартизация.

Основната причина поради която обаче излиза Model M е замяната на масивната печатна платка ползвана
при Model F, чрез която клавишите правят електрически контакт, с две обикновени найлонови мембрани.
Мембраните струват безброй пъти по-малко, с което производствената цена спада почти на половината.

Точно и това, че Model F е с печатна платка, а Model M не е, е доводът на редица хора, че Model F е
по-добрата от двете. За други пък актуалната и днес подбера при Model M я прави по-предпочитаната.

В това видео един ентусиаст разнищва темата в детайл: https://www.youtube.com/watch?v=WPsQiSgykOg

Във видео обаче авторът не спомена един специфичен вариант на Model F, който съчетава най-доброто
от двата свята. Става дума за 122-клавишният вариант, от който е и бройката която реставрирам аз.

В този вариант се съчетават механични копчета контактуващи с печатна платка като в другите Model F, и
подредбата от Model M. Всъщност подредбата тук виждате е малко по-различна, но само в частта си на
функционалните клавиши. Основната част е идентична, и всеки свикнал с Model M и последвалите модерни
клавиатури не би трябвало да изпитва неудобства или затруднения при писане на 122-клавишния Model F.

Недостатъкът, който препречва титлата за тази клавиатура е, че като при повечето представители на
Model F гамата, и този вариант е предназначен за компютърни терминали, а не за персонални компютри.
Това означава, че базово не е съвместим с днешните компютри. Има обаче няколко различни варианта
за конвертиране – чрез лесни за употреба но скъпи преходници произвеждани от талантливи ентусиасти,
или достъпни по цена, но пък по-трудоемки за инсталиране и настройка универсални микроконтролери.

Имало е и 122-клавишен вариант на IBM Model M, но там са се ползвали мембрани вместо печатна платка.
Двата модела лесно се отличават по това, че Model F е с метален долен капак, а Model M е с пластмасов.
Също M са с PS/2 порт или DIN-5, а при F кабелите са с терминален DIN-5 като на снимката, или с RJ45 жак.

След горните редове история, се пренасяме към състоянието на конкретната бройка. Вече трета година я
ремонтирам, понеже както писах в първата част, клавиатурата дойде при мен в лошо състояние и с някои
липси – една пружинка и едно копче, които обаче успях да намеря и купих от човек от съседен град.

Реставрацията се проточва толкова дълго и поради безкрайните беди които не спират да ми се случват.
Наложителните ремонти, влошаващото ми се здраве и клинична депресия, и купищата други глупости…

Черешката на тортата, причината която най-много ме отказваше всеки път като наберях сили пак да се
захвана с реставрацията на този радикален продукт бе, че не разполагам с два специфични инструмента
нужни за реставрацията. Това са глух ключ със специфични размери, който е различен по размери от
този използван в Model M, и инструмент за изрязване на 122-те отвора в подложката която стои между
най-горния метален панел и цевите на копчетата. Чак преди месеци научих, че му се викало “Замба”.

И двата вида инструменти са с нестандартните за нашите географски ширини размери, понеже нали е
американски продукт, в клавиатурата компонентите не са по метричната, а по имперската система.
Докато разучих какви са приблизителните пропорции в милиметри, направо щеше да ми гръмне главата!

Четох по сайтове и форуми, мерих с шублер, даже взех и няколко детайла като мостра. И като най-сетне
тръгнах да търся замба, още в първата железария имаха такава с точния размер половин инч, за 4 лева!
Пък се оказа 7-милиметровия сокет от едно гедоре, което още от миналия век местя из шкафовете, пасва
почти перфектно, и не се налагало да ходя да търся и купувам други специфични ключове и отверки…

Та както винаги пак излишно се вкарах във филми, и си създадох куп негативни емоции, но какво ново!
И материалът за подложката който бях избрал се оказа добър, и направата се получи още от първия път.
Но да не решите, че с това проблемите са свършили? О, не! Винаги изникват нови и нови, как иначе!

Долния метален капак, който изтърках до метал и боядисах още през 2016-та година, пазех грижливо
загънат в чисти листове от вестници и дебели найлонови пликове. Да, ама сега като го извадих, се
оказва, че боята явно не е била достатъчно изпечена като съм го прибрал, и се е получила реакция!
На снимката виждате линиите и формите които са се получили по лакът. Търках ги, но няма чистене.
Та някога пак ще трябва да го шкуря и боядисвам! Но тука е все така студено и още ги няма условията.

Оказа се и, че резервния клавиш Enter за нумеричния пад, който липсваше и купих преди години, не е
от това поколение клавиатури, и за да си пасне перфектно беше нужно да му се монтира една втулка.
За щастие успях на намерих човекът от който едно време купих копчето, и сега си купих и втулката.

В последствие установих, че на Space Bar-ът и на още един клавиш им ги няма телените стабилизатори.
Та сега ще има да търся подходящ материал за направата на такива неща, ама нямам идея от къде…

Но най-голямото препятствие което трябва да преодолея е намиране на подходящ и изгоден контролер.
От няколко години по света, най-вече на запад, има фенове които правят конвертори за подкарване на
терминални клавиатури на настолни компютри. Най-известни са Soarer’s Converter и Xwhatsit’s Controller,
но тези неща ги има само в чужбина, на цени от 40 – 70 долара. А като се добави и доставката, ако
изобщо има доставка до България, и митата и всякакви други такси, работата става непосилно солена!

Друг вариант е ползването на универсален микроконтролер от рода на Arduino или Teensy. Такива има в
хоби магазините и в България, но при тях ще е нужно и програмиране, една сложна допълнителна стъпка.
До сега нямам опит с точно такива контролери, и ако избера този вариант ще трябва да търся човек,
или да чета из сайтовете и форумите, и да гледам видео уроци докато се науча, само за едното нещо…
Та ако вие читателите имате опит в това, то моля пишете ми, ще се радвам да чуя как и какво е нужно!

Иначе както виждате от снимките, почистих и останалите компоненти, в най-тежко положение от които
бяха цевите, които на този модел клавиатура са единични, а не всички заедно като в по-новите модели.
По тях още доста настоятелно бяха залепени останките от старата текстилна постелка или подложка.
Виждал съм на снимки от други реставрации, че е имало и варианти с гумена или неопренова подложка.
Но естествено на мен ще ми се падне най-трудният за възстановяване вариант, с текстилната версия!

След третото шише спирт и четвъртия или пети пакет памук, всичките компоненти вече са почистени, не
по веднъж, а по два пъти! Виждате клавиатурата вече е сглобена, или поне пробно. Не съм сложил само
капачките на копчетата, десет от които знаете, че ползвам при ежедневната ми IBM Model M клавиатура.

Макар да е още далеч от финалът, и да бе причина за много трудности и тонове изразходвани средства,
съм доволен от резултатът до сега. IBM Model F е супер радикална клавиатура, впечатлява дори и само с
размерите си. А като крачетата се повдигнат на максимална височина, клавиатурата става още толкова
величествена! Чувствам се все едно съм зад пулт в някоя електроцентрала, или във военна командна зала!

В следващата част от поредицата, ако доживея до такава, ще напиша детайлен план на нужните стъпки и
приблизителни цени за консумативите и инструментите, в случай, че и някой от вас читателите реши да
предприема такова начинание. За някои хора може да се вижда сложно, за други лесно, но си заслужава!
Но кога ще се случи това не мога да гадая. Сега пак съм останал без грам сили и без пукната стотинка.

Но докато стъкмих до тук и написах за тази клавиатура, стегнах и две други клавиатури от тази марка.
За тях и за други неща ще стане дума в следващите материали, които се надявам ще са готови по-скоро!