Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II Correcting

Не намерих Beam Spring клавиатура, но намерих друго радикално и още по-механично пособие за писане!
Виждате от снимките става дума за още една електромеханична пишеща машина от IBM Selectric гамата.
Тази бройка е от IBM Selectric II Correcting моделът, имащ и механизъм за отстраняване на печатни грешки.

Но преди да дойде ред на техническата част, първо ще кажа няколко думи за как се сдобих с машината.
Макар в много по-добро състояние и с куп аксесоари, тази машина беше по-евтина от другата Selectric II,
както и от Selectric I бройката за която още не съм писал… Обаче пак така се случи, че макар и като една
сравнително евтина покупка, когато попаднах на обявата нямах нужната сума, бях останал само с пет лева.

Да не повярва човек нещата сами се подредиха, този път за добро. Като ми идва на гости по повод някой
от много празници в началото на месецът, майка ми ми остави някой лев да се почерпя. После пък се сетих,
че имам два излишни листа плексиглас останал ненужен от един нереализиран проект от преди години.
По чудо плексигласът се продаде доста бързо и заветната сума за машината бе събрана. Останаха ми дори
няколко лева за билети за пътя, и за един пакет памук за последвалото почистване на новата придобивка.

Докато другите машини преди ги купувах с куриер от други градове, тази бе тук в София. Като пешеходец
това щеше да ме зарадва, но ако нещото което трябва да взимам бе малко, а не тежка и обемиста машина.
Питах познати дали някой няма да може да помогне с транспорт, но разбираемо не излезе нищо, а пък за
такси не може да става и дума… Преди друг да ме изпревари и отнесе машината, тръгнах да я взимам и
така на ръце. Успях да си я пренеса успешно и с метрото! В последствие научих от Интернет, че тежала
17 килограма, което хич не е много. Формата и обемът я правеха неудобна за носене, но вече е минало.

На цвят тази бройка е светло зелена, май се води резеда. Едно време този цвят е бил много популярен,
като след десетилетия на забрава, в последните години постепенно се забелязва връщането му на мода.
На живо машината е много по-наситен и жив нюанс, но няма как да се улови с най-евтината възможна и
съответно долнопробна фотокамера. То на всички снимки цветът излезе различен, за което се извинявам.

За историята на този модел машини няма да повтарям вече написаното в статията за другата бройка, а
само ще добавя, че докато пак проучвах сайтовете по темата, научих за редица модели машини от други
марки, копиращи технологията с печатащата сфера, някои едно към едно, други само по метод на работа.
Намерих и този много интересен канал: https://www.youtube.com/channel/UCFVJOLMjdtEVCTNai3-1brg/videos

В техническо отношение, може би се досетихте щом цената е била по-ниска, и тази машина не е напълно
изправна. Още като се включи в контактът, се чува леко пращене, все едно някъде нещо дава на късо.
След минута до две работа, машината се самоизключва, а в стаята се разнася миризма на прах и смазка.
Чак след час “почивка” машината пак може да се включи и да работи още минута-две преди пак да спре.

Както предполагаше и човекът то който я купих, машината най-вероятно има проблем с електромоторът.
За щастие моторът на червената бройка изглежда е ок, и надеждата ми е ако се намери сервиз или много
подробен сервизен наръчник, да може да се сложи тук, и от двете машини да се получи една работеща!

На тестовият лист, който ползвах и при Бултекст 20 и Марица 12 машините, виждате какви символи излизат
при писане, и как са доста на рядко един от друг. Та освен смазка ще си трябва и сериозна настройка.
(Бледия пасаж е написан с Бултекст 20, черния и червения с Марица 12, и случайните символи са с тази.)

Също машината трака силно докато работи, както и клавишите имат тенденцията често да се заклещват.
Това са два очаквани проблема в резултат на стара засъхнала смазка и прах, а навярно и отронили се
частици от дунапренови подложки, които с изминалите десетилетия се разпадат и задръстват механизмите.

При отнелото два дни почистване на клавишите и корпусът, махнах каквото беше останало от дунапренът.
Не можах да се справя само с подложката под самите клавиши, защото при допир с пинцети буквално се
разпадаше, и нямаше как да се махне. А понеже е твърде близко до механичната част на машината, сам
нямам знанията и смелостта да се занимавам с това. Ако някога се намери техник или набера кураж да
следвам някои от наръчниците или видеата в Интернет… Но едва ли ще е скоро, което и от двете да е.

С машината дойдоха две допълнителни печатащи сфери и пет ленти, една от които дори още е запечатана.
Така сега печатащите елементи ми станаха общо пет броя, три от които са на кирилица! И трите обаче
имат различно разположение на символите. Два са размер 10 и един е размер 12. Навярно не всички са
по БДС. Може някой елемент да е с фонетична подредба, пък друг да е дори по ЙЦУКЕН за руски език?
Като/ако някога машината стане изправна ще настъпи време да се тестват, тогава ще се разбере кой
печатащ елемент точно какъв е. Виждате, че на два от елементите им ги нямат ръчките, но има чалъм за
ползването им и докато са в това състояние. Едната такава сфера е на кирилица, другата е на латиница.

Ако вие читателите имате съвети по темата, знаете къде да ми пишете. А сега ще се насоча към другите
проекти. Междувременно може да измайсторя някакво покривало за машината, за да не влиза прах вътре.

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 3

Заедно с IBM Model M2 от предния пост, купих и тази IBM Model M клавиатура. От серия или партида 1399589.
Има фабрична кирилица по БДС, точно за българския пазар. Правена е в края на 1993-та година в IBM U.K.

Докато на M2 бройката не и липсваше нищо, тук положението бе по-различно. Тази Model M се случва е от
вариантът с откачащ се кабел. Останалите IBM клавиатури които имам са с перманентно закачени кабели.

Сещате се кабелът го нямаше, нямаше и няколко капачки и едно цяло копче. Всъщност на място на копчето
бе някакво друго което не пасваше, очевидно от друга клавиатура. Това го установих чак в последствие…

За щастие успях да се сетя точно от къде преди години бях купувал части за IBM Model F клавиатурата, и
се оказа, че човекът имал и нужните ми сега неща. Купих ги, пристигнаха, и се заех с почистването и
сглобяването на клавиатурата. Докато другата клавиатура беше по-скоро само прашна, и след еднодневно
почистване на външен вид вече е като нова, тук ситуацията беше по-сериозна. Почистването отне 4 дни!

Още като отворих клавиатурата с 5.5-милиметровия глух ключ, установих, че голям брой от пластмасовите
нитове с които панелът с механиките е капсулован за металната пластина, са изпопадали през годините.
Колкото и да внимавах при почистването, и при най-лекото докосване се отделиха още доста от нитовете.

Но това не е повод за паника! Този проблем е добре известен, и всъщност е единствената физическа болка
от която днес страдат някои Model M клавиатури. Когато проблемът е частичен, и са се отчупили малко от
нитовете, лечението е Screw Mod – завиване на винтове на местата на липсващите глави на нитовете.
Когато състоянието е по-лошо се прави цялостен Bolt Mod – пробиване на пластмасовите нитове с фина
бургия, и слагане на болтове с гайки. Процедурата е добре документирана, в Интернет има много статии
придружени от снимки и видео материали, и стига човек да има елементарна сръчност и инструменти, се
прави с лекота. Също е и добър повод клавиатурата да се почисти максимално дълбоко, понеже докато е
капсулована няма как да се почистят лопатките и мембраните, а като е отворена и това е лесна задача.

Та някога като намеря точния размер и бройка болтове и гайки, и аз ще тръгна по този път. Дано се сетя,
и ако се получат добри снимки може да напиша и един списък на нужните стъпки и пособия за ремонтът.
Няма нужда да правя цял подробен наръчник, понеже пак повтарям в Интернет вече има много подробни.

Но за сега ще си дам почивка от тази материя, че вече над един месец се занимавам с клавиатурите от
последните постове, и след всичкото чистене, разглобяване и сглобяване, ремонтиране, търсене на части,
инструменти и информация, писане на материали, и още и още, буквално почнаха да ми се явяват на сън!
Та ще насоча вниманието си към други проекти които също си чакат редът от вече месеци и дори години.

Определено някога по-скоро пак ще ги подхвана, понеже това са супер радикални модели. M2 е приятна
за писане, M е една идея по-добра, а F е още толкова по-реагираща, че едва ли не се чувствам предател
за дето признавам, че има по-добро от M! Но нещата не свършват с Model F! Има и нещо още по-добро,
или поне така съм чувал. Става дума за Beam Spring клавиатурите на IBM, които са още по-стари, но и още
по-солидно направени. Те са ползвани с терминалите свързани към мейнфрейм компютрите от 70-те и 80-те.
Обаче шансовете да си намеря Beam Spring клавиатура са нищожни, а пък и цените им днес са едни…

И още нещо, виждате от снимките, че Space Bar-ът на тази бройка е видимо пожълтял. При не-механичната
IBM Model M клавиатура явно е от друг материал и си е искрящо бял и до ден днешен. На другата механична
бройка
от която пиша и сега, Space-ът също е леко потъмнял, но е забележимо само на светлина от лампа.
При тази бройка обаче се вижда и с просто око, вярно не е чак толкова лошо както го изкарват снимките.

За такъв малък детайл не е изгодно да се купуват съставките за забъркване на Retr0bright формулата за
избелване. Да се боядисва с бяла боя не е вариант понеже няма да стане хубаво, а пък да се изтърка с
фина шкурка също не мисля, че е удачно решение, понеже така ще се загуби текстурата на пластмасата.
Та ако вие имате предложения и съвети моля пишете ми! Ако не ще си остане така, на мен не ми пречи.

Механична Клавиатура IBM Model M2

IBM Selectric Touch – Model M2 е поредното звено в мисията на IBM да съкратят производствените разходи,
но да запазят познатото качество на продуктите си, или поне до колкото да мине номерът пред клиентите.

IBM Enhanced Keyboard – Model M не оставя директен престолонаследник, и продължава да се произвежда
години след като Model M2 е спрян. Според източници Model M2 е произвеждан между 1990–та и 1995-та.

Но IBM Model M2 не е бил предназначен да измести Model M, или поне не се е справил с тази задача. Този
модел се е ползвал основно с най-бюджетната гама компютри на IBM, някои терминали, и в учебните среди.

Но да не решите, че тази клавиатура е недостойна за внимание и уважение, напротив! Тук също се ползва
Buckling Spring технологията от предишните поколения, която е класи над клавиатурите с гумени куполчета.

При Model M2 клавишите са цели, а не от отделни пънчета и отделни капачки, както при M и F моделите.
Макар да има и някои по-късни поколения M и F които също са само с цели копчета. Тук и самите клавиши
са по-ниски, на половината височина от при M и F, и не са съвместими с копчетата от другите модели.

Също вече я няма металната пластина на която са монтирани механизмите, а целият корпус се състои само
от два пластмасови панела, между които са мембраните. Така теглото на тази клавиатура е много по-леко.

И тук идва моментът да се спомене за ахилесовата пета на този модел, основната причина да не е известен
като останалите си събратя! Като доказани през вековете иноватори, от IBM решават за този модел да
използват surface-mount електролитни кондензатори, вместо доказани и надеждни through-hole компоненти.

Като клавиатурите са били нови това не е било проблем, но с годините бързо се документира явлението, че
ползваните кондензатори не са надеждни и имат тенденцията да изтичат. На места четох, че днес над 80%
от този модел клавиатури са неработещи, и това бройките които са оцелели. Но решение на проблемът има!
Кондензаторите се заменят с обикновени такива, и ако няма други поразии по контролерът всичко е ок.

Бройката която си купих аз и ви показвам днес е от по-хубавия вариант, по Buckling Spring технологията,
защото е имало и Rubber Dome модели. Партида 1395706, произведена 1992-ра година в U.K. Навярно е била
комплект с някоя IBM PS/1 машина… Но както сигурно се досетихте, и тук кондензаторите са финиширали.

След като почистих клавиатурата повече от старателно, я тествах, и при натискане на копчетата излизат
всякакви комбинации от символи, клавишни комбинации и какво ли още не! Това е ясен признак, че трябва
да се обслужи. Даже си личи, че някой вече се е опитвал да отвори клавиатурата, но за щастие без успех.
Няма нанесени щети освен няколко трудно забележими дребни драскотини от страната на нумеричния пад.

Та някой ден ще предприема смяна на кондензаторите, но няма да е скоро, че пак останах и без поялник…