Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Правец 8А: Част 1

Годината е 1987-ма, в Народна Република България излиза нов модел Правец, наследяващ Правец 82 и 8М.
Това е Правец 8А, по-модерен представител на 8-битовата серия компютри, донасящ подобрени параметри.

Докато ИМКО-2, Правец 82 и 8М са базирани на оригиналните Apple II и Apple II Plus, то Правец 8А копира
по-модерният Apple IIe, от където идват и техническите подобрения. Броят интегрални схеми по платката е
намален значително, благодарение на по-високата интеграция. Други подобрения са по-висока разделителна
способност и поддръжка на главни и малки букви. Най-очевидна новост е допълнителния слот за карта памет.
Но картата тук не е като опционалната платка за Правец 82, добавяща само 16KB RAM, а в зависимост от
използваните чипове може да се добави до цял един мегабайт! За този тип машини това е колосален обем!
Тази карта памет удвоява и графични възможности на машината, за които е нужна от допълнителната памет.

И другото по-значимо подобрение е, че клавиатурата при Apple IIe и Правец 8А вече поддържа и главни, и
малки букви. Много интересен факт е, че бройките Правец 8А изнасяни за СССР и съюзените републики са
били не с клавиатура като показана на снимките, а с такава като при Правец 8Ц, която не е с фонетичната
подредба на кирилицата, а е по ЙЦУКЕН подредбата ползвана с руския език. Докато оригиналната клавиатура
на 8А и предните модели Правец ползва механика с рид ампули, то клавиатурата при Правец 8Ц е вече по
технологията с гумени куполчета, каквато е и клавиатурата на Правец 16. С това производствената цена се
намаля значително, но и усещането при писане се променя не за по-добро, и идва края на цяла една епоха.

Още по-интересно откритие което направих докато разучавах разликата в клавиатурите е, че Правец 8А и 8Ц
се е сглобявали и в Узбекистан! Навремето по някаква съвместна програма, в град Ташкент е било основано
предприятие “Вариант”, където с части произведени в България са сглобявани Правец 8А и 8Ц компютри за
нуждите на учебните заведения в страната. По данни на различни източници, тогава във всички училища в
Узбекистан е имало компютърни кабинети оборудвани с машини марка Правец, общо няколко хиляди бройки!

Преди доста години в един чуждестранен сайт посветен на ретро компютрите, под страницата за един от
моделите Правец 8, посетител от Узбекистан твърдеше абсолютно категорично, че тази марка машини са от
неговата страна, и не искаше и да чуе коментарите на другите участници, че са правени в Правец България.
След толкова години чудене на показаната категоричност, чак сега разбирам от къде е идвало объркването!

Бройката Правец 8А която ви показвам днес не е в най-доброто здраве и с най-добрия външен вид, даже
като я купих беше още по-зле, но за добро или за лошо това е единствената машина от този модел, която се
престраших да купя след над осем години търсене. А през годините бях виждал и по-здрави и по-евтини…
Така сега в колекцията ми вече има осем различни модела: ИМКО-2, Правец 82, 8М, 8А, 8Ц, 8Д, 16 и 16 ЕС.

В немалкото следващи редове ще изброя установените до тук проблеми с конкретната машина, и какви са
методите ми за преодоляването им, ако това изобщо ще е по силите ми. Компютърът купих още началото на
годината, че дали не беше края на миналата? Но поради минусовите температури не го пипах чак до сега.
То и сега още мръзна, но поне вече не си виждам дъхът в стаите… При първоначалния тест машината не
даде никакви признаци на живот. Не светнаха двата червени светодиода на дъното и на клавиатурата,
което веднага ме усъмни в оригиналното захранване – черното тайванско показано на шестата снимка.

Една от малкото резервни части които имам за този тип машини е захранващ блок българско производство.
На снимките виждате вече го монтирах тук (тази машина ремонтирах заедно с компютрите от предишния пост,
един от които също се нуждае от захранване), и веднага светодиодите изгряха, което ми вдъхна надежда.
Друг очевиден проблем обаче бяха откачените кабели на видео изходът на машината. Един май беше запоен
много лошо, а другия само беше навит около жакът, което се сещате не прави добър или никакъв контакт.
Презапоих ги, завих ги и в няколко слоя термошлаух, дори измерих дали всичко е правилно с мултицетът.

Следващата стъпка бе основно почистване, както на корпусът, така и на клавиатурата и на дънната платка.
Платката почистих първо със спирт, и това което веднага ми направи впечатление бе, че големите чипове и
някои от средните не бяха натиснати добре в сокетите, а даже по-скоро само бяха сложени върху тях!
Нямам идея как не са изпадали докато машината е пътувала между градовете! Почистих сокетите с контактен
спрей и натиснах всички чипове в гнездата им. Повечето бяха се разхлабили с годините, но големите просто
няма как сами да са излезли напълно. При последвала детайлна инспекция на платката забелязах ясни следи
от ръчкане с отверка или друг инструмент, по една от страните на сокетите на големите интегрални схеми.

Дали тази машина вече е минала през ръцете на друг човек опитвал се да я поправи, или пък е подготвяна
за разфасоване в някой пункт? По-скоро съм склонен да вярвам във второто, но може и двете да са верни…

Виждате от последната снимка машината вече показва картина, но това не е някое ниво от класическата
игра “Танковете” за Nintendo, а е екран познат като “черга”, индикиращ за проблем в логическата част.
При модерните компютри екраните за грешка издават код по който може да се определи каква е точната
причина, но при Правец 8 сещате се това не е било стандартна практика. Предполагам едно време е имало
техници способни да разпознаят причината по изобразяваната шарка, но се съмнявам това знание да е
документирано и предадено за поколенията. И все пак вярвам, че още се намират хора, които могат да
дадат вярна диагноза по показаната “черга”. Ако вие знаете повече или имате идея, то моля пишете ми.

Професионалните методи за диагностика на интегрални схеми са чрез ползване на логически анализатор и
осцилоскоп, но аз не разполагам с такова оборудване. От години из китайските сайтове има и по-малки и
по-достъпни за ентусиастите устройства със специфично приложение, тестване на чипове като ползваните в
Правец машините, но поради липса на бюджет не съм си набавил такива, нито има изгледи да се случи скоро.

Най-елементарният метод за тестване на чиповете е ако човек има работеща машина идентична на тази,
която се опитва да съживи. И чрез местенето на чиповете от едната на другата, докато не се наблюдава
промяна, може да се установи къде точно се крие проблемът. Обаче аз нямам нито втори Правец 8А, нито
познавам човек който има и би помогнал с тестовете. Та отново приканвам ако читателите знаете повече…

Сам мога единствено ако намеря по-евтино, на сляпо да накупя памети и от останалите ползвани тук чипове.
И по този начин да тествам, но проблемът може да се окаже не в чип, а в сокет, писта или друг компонент!
Даже и сега се съмнявам в един от големите сокети който ми се вижда крив, а от долната страна на дъното
има и няколко чипа със следи от флюс, тоест някога вече са били ръчкани. Ясно е, че машината има минало.

Клавиатурата тук е цяла, но не знам дали е изправна. Преди да я почистя и трите светодиода бяха затиснати
вътре в корпусът. Изправих смачкани им крака с деликатни клещи, и заеха правилните си места, и дори и
трите светнаха. Но като монтирах клавиатурата в корпусът, оранжевия светодиод вече не искаше да свети!
Прегледах внимателно дали нещо не притиска и дава на късо, но уви. Липсват и декоративните пръстени за
светодиодите на панелът около клавиатурата. Всъщност два бяха там преди почистването, но буквално се
разпаднаха на парчета при допир, та сега ще има да разглеждам безкрайни каталози из онлайн магазините…

И това което изцяло липсва в техническо естество в тази машина е картата за памет. Според едни източници
такава карта е вървяла заедно с всяка бройка Правец 8А, според други места пък е било допълнителна опция.
През годините на няколко пъти виждах да се продават такива карти, но нали още нямах самата машина, не
съм се сетил да купя предварително. Сега ще има да търся, но след толкова години дали изобщо ще намеря?

За финал няколко думи за визуалното състояние на тази бройка. Ако я гледате директно отпред ще решите, че
на цвят е бежова, но ако я отворите отвътре или забележите ожулените и отчупени места, ще ви стане ясен
оригиналният и цвят – бял. Да беше пожълтяла в унисон, нямаше да се набива така на очи, и лично нямаше
да ми пречи. Обаче разликата в потъмняването не е равномерна, отзад кутията е направо тъмно оранжева.
Горния капак също е различен цвят. Той дойде с машината, но навярно някога е бил взет от друга бройка.

И по-лошото не е само пожълтяването, а понеже с годините пластмасата буквално се е опекла и е станала
чуплива, на доста места кутията има спукани, отчупени и направо липсващи парчета. Най-очевидна е липсата
на ребрата на задния панел, между които минават кабелите за флопи дисковите устройства. Други две ребра
бяха отчупени от страната където е захранването. Човекът от който взех машината обаче ми беше намерил
цяло резервно парче с такива ребра, и идеята беше да си изрежа от тях и да ги залепя вместо липсващите.

За изненада, докато почиствах компютърът отвътре какво мислите намерих? Липсващите странични ребра!
Едното се криеше под захранването, а другото под клавиатурата. На четвъртата снимка виждате вече съм ги
залепил с Поксипол, и от далече почти не си личи, че има нещо нередно. Е, докато ги лепих успях да си
залепя няколко кичура от косата за брадата, но се отървах сравнително леко, почти без загуба на козина.

Предполагам ще може да се измайстори и залепи някаква решетка и за задната част, а целия корпус да се
боядиса професионално и да добие един цвят, но пластмасата е толкова крехка, че колкото и да се прави и
струва, един ден човек просто ще я погледне накриво, и цялата машина ще се пръсне на милион парчета!
Та ще търся цял резервен корпус или само горния панел, който пасва дори и да е от 8М, 8А, 8C и 8S.
Единствено буквата ще е различна. Панелът около клавиатурата пък е отделна част, която тук е здрава.

Приоритет обаче ще е техническата част, подкарването на машината. Пълна реставрация ще последва само
като/ако машината заработи напълно. След всичко изброено няма да спирам да търся и друга бройка 8А.

Искам да благодаря отново и на човекът който ми помогна с намирането на този Правец, и бе посредник в
покупката и транспортът до тук. Също за това, че намери резервната решетка и копчето за клавиатурата.

Правец 8М: Част 3

Правец 8М – 2 в 1, два компютъра в един. MOS Technology 6502 базиран персонален компютър по Apple II
архитектурата, и Zilog Z80 базирана бизнес машина за CP/M операционната система. В конкретния случай е
2 в 1 и понеже от две проблемни машини, като никога без много главоболия и паника, успях да събера
една работеща! Даже по-точно една и половина… На снимките пред вас виждате постигнатите резултати.

Спомняте си за Правец 8М вече писах преди 8 години, като тогава казах, че бройката която купих не е
съвсем изправна. Но от тогава мина толкова много време, че вече не помня дали на екранът излизаше
“черга”, или не изкарваше никаква картина. Бях почистил машината основно, но ремонт не бях започвал.

Преди около 4 години добър човек ми подари друга бройка Правец 8М и съпътстващ го по модел монитор.
Те бяха почти 100% работещи и макар с доста изстрадал външен вид, без съмнение много им се зарадвах!
Почистих ги старателно, доколкото бе възможно, че мониторът доста упорства, и от тогава отлежаваха по
шкафовете. Още преди години се канех да събера от двата 8М един изряден, но все изникваха непредвидени
ситуации саботиращи плановете ми… Сега, в окото на бурята изглежда се е отворил подходящият момент…

Най-сетне преди няколко дни сложих двете машини една до друга за тестове и за сравнение коя какво има,
или по-точно на коя какво и липсва. Най-очевидна е разликата в цветовете на двете машини, но различен
цвят всъщност са само долните панели. Едната е със сив, а другата с бежов долен капак. Някога горните
панели са били бели и при двете, но сега виждате по пластмасите на едната има осезаемо пожълтяване.

Бройката която показах едно време нямаше високоговорител, а пък по-новата го нямаше металният лист
стоящ под дъното, служещ за щит против радио смущения. Спомням си, че бях търсил високоговорител, но
не намерих такъв с точните параметри. А за метален лист нямам идея къде може да се намери такова нещо.
По размерите на единия може да се изреже и щампова втори, но тъй като не е съществен компонент, такава
занимавка ще е излишна. И последната разлика между двете бройки е, че едното дъно е с два ROM чипа, а
другото е само с един чип с по-голям обем. Съдържанието и на двата варианта го имаше качено някъде…

Бройката която ми бе подарена имаше проблем с клавиатурата – спукан механизъм на един от клавишите, и
няколко залепващи копчета, които при натискане не се връщат в обратна позиция. Клавиатурата, по-точно
цялата машина като я взех бе покрита с прах и други неприятни работи, а от шепата пръст която изкарах
от кутията при почистването, на някакъв етап този Правец е бил ползван и за поставка за саксии с цветя.
И въпреки това, дъното и захранването си работят ок. А след почистването тогава, и корпусът вече беше
представителен, макар и видимо пожълтял, все пак е здрав без нищо отчупено, спукано или надраскано.

Първата бройка пък има корпус в много по-добро състояние, и както предполагах работеща клавиатура.
Така планът беше да преместя дъното и захранването от единия корпус във втория, и съответно второто
дъно и захранване в първия корпус с клавиатура. Речено-сторено, и без много усилия се събра изправна
машина! Клавиатурата работи както си трябва, даже виждате на снимката съм тествал всичките клавиши.

Преди да монтирам дъното от старата машина в кутията от по-новата, реших да го прегледам по-отблизо.
И какво ми грабна вниманието почти веднага? Един от пиновете във втория разширителен слот бил крив, и
се допирал до срещуположния! След кратко ръчкане с острието на джобен нож контактите бяха разделени.
И при последвалият тест какво се оказа? Дъното се върна към живите и надписът ПРАВЕЦ изгря на екрана!

Още преди години като взех втората бройка бях монтирал друга клавиатура. Имах резервна за този модел,
обаче в далеч от добро състояние, като не става дума за опечените до оранжево капачки на клавишите.
Дали е дефектна, или някой от предишните и собственици я е модвал по някаква причина, но при писане на
тази клавиатура, на мониторът не излизат правилните символи, а неотговарящи на клавишите небивалици.
Правец 8М има няколко различни таблици със символи които се избират чрез редицата ключове на дъното.
Местих ги в позициите показани в наличният онлайн наръчник за моделът, но нямаше никаква промяна.

Резервната клавиатура оригинално бе с показания на последната снимка кабел, който сякаш е излязъл от
филм на David Lynch или David Cronenberg. Сега съм сложил нормален кабел, но вече описах резултатът.
Пробвах отново и клавиатурата с която оригинално дойде това дъно, но там явно има заседнал клавиш, и
при пусната машина, се изписва заседналият символ до безкрай. Сега се чудя дали от двете проблемни
клавиатури ще може да се събере една напълно работеща, или ще трябва да си търся още една бройка?

И по-тревожното при втората новосъбрана машина е, че след кратко ползване екранът се изгасва сам.
Чудих се дали не е от мониторът, че първия който тествах свири, съска и цвърчи доста заплашително, но
при проба с друг монитор положението е същото. Това ме кара да подозирам захранването на машината.
За над 30-те години от както е направено, кондензаторите не просто са изтекли, а направо са изветрели!
Това е доста опасно, така, че сега повече няма да пускам компютърът за тестове, че да не стане късо и…

Вариант е да търся друго оригинално захранване, като при 8-битовата гама Правец машини са се ползвали
няколко различни модела, и български, и тайвански, че даже и френско производство. Но всичките са вече
доста стари, и дори и работещи пак са опасни. Писах в предишния пост, че по света много хора заменят
оригиналните захранвания с модерни имащи същите параметри. За Apple II машините дори има комплекти
модерни захранвания, които се сглобяват в кутиите на оригиналните, по който начин се избягват бъдещи и
настоящи проблеми, а системата запазва неподправен и оригинален вид. И за други компютри има такива.

За Правец 8 серията също е лесно, понеже трябват само по една +5 и -5, и +12 и -12 волтови линии с обща
консумация до 60 вата. Такива готови решения се продават за захранване на осветителни тела и прочие.
Не би трябвало да е трудно едно такова да се намести в кутията на някое българско, и понеже всичките
модели от 8-битовата гама Правец (без 8Д) ползват същия тип жак, едно ново захранване ще може да се
ползва с цялата колекция, вместо да се рискува със старите. Ще разуча повече и някога ще действам.
(Да, знам, че може да се ползва и стандартно AT захранване като външно, но няма да е хубава гледка.)

Като цяло съм много доволен от извършената до тук гимнастика. Получи се една работеща машина и втора
във възстановяемо състояние. Ако вие читателите имате нужните части или знаете къде има, то пишете ми!
Пък ако има прогрес ще има и 4-та част. Сега обаче ще подготвям писания за още други модели Правец.

Отново искам да благодаря най-сърдечно на човекът подарил ми втората бройка Правец 8М и мониторът.
Благодарение на такива хора блогът още съществува. Такава щедрост е рядкост, но още има добри хора!

Правец 8Д: Част 2

Преди четири години, след още четири години на търсене най-сетне намерих и си купих този Правец 8Д.
Обаче ако сте чели предишната част и помните добре, тази бройка има проблем – изкарваната картина
бягаше по диагонала на екранът, и не става за четене и ползване. Така машината стоеше само за украса.

Последвалото развитие по въпросът, както и други черти на 8Д за които не остана време миналия път, ще
са разглежданите теми днес. Макар да не постигнах много положителни резултати, има какво да се каже.

Преди години нямах апарат с който да снимам, та изображенията от първата част нащраках с телефонът на
един гост, като тогава просто нямаше време да отворя машината и да я снимам как изглежда и от вътре.
Сега виждате на снимките конструкцията на Правец 8Д е много семпла и чиста, и като дизайн и като
липса на прах. Вентилационни отвори има единствено на долния панел под платката, което не знам дали е
много ефективно за отделяне на работната топлина, но поне по този начин вътре не влиза много прах.

От дясно на дъното е вграденото захранване. Виждате на него има два сокета с бушони и голям по площ
алуминиев панел за охлаждане на регулаторът на напрежение. На много места по света, други ентусиасти
превантивно, пък някои и вече след като са си патили, обслужват или направо сменят захранванията на
старите си машини. Когато се касае за външно захранване тип “тухла” е по-лесно, но когато е част от
самата система работата е по-пипкава. Но това се прави на по-често употребявани машини. За статични
бройки като тази не е необходимост, та това захранване няма да го пипам и ще си остане както е сега.

През годините прочетох доста из форумите, и научих, че по платката на Правец 8Д има няколко скрити
потенциометъра за фина настройка. Един съвсем микроскопичен се крие в кутията на RF модулаторът, на
капакът на която има оставени два отвора, но потенциометър има само под един от тях. Втори тример
потенциометър се спотайва малко под споменатата кутия. Над памет чиповете има и трети още по-голям
потенциометър, но не съм сигурен дали той има общо с настройка на картината, или е нещо друго като
примерно регулиране на напрежението? Него не съм го ръчкал, че да не стане някоя непоправима беля!
Даже из снимките в Интернет видях само една бройка да го има монтиран, останалите бяха с празно място.

Горните два потенциометъра обаче въртях и в двете посоки, поливах ги и с контактен спрей, но уви,
виждате на снимките какво е най-доброто качество което успях да изкарам. Като търсих още информация из
форумите, намерих още два или три случая от последните години на други хора с 8Д имащи същия проблем.
Един човек беше пробвал да изкара картина и през RGB изходът със SCART, и резултатът беше успешен!

Обаче при мен положението е друго. Още преди години бях намерил нужния жак, един стар SCART кабел, и
бях възложил задачата на братовчед ми да ги запои по една от схемите които се намират из сайтовете.
Но за неприятна изненада, като пак пробвахме и с новия кабел на няколко телевизора, картината през RGB
изходът излизаше също толкова лоша, колкото тази изкарвана през RF модулаторът. Просто нямаше разлика!

Това ме кара да мисля, че с годините или кондензаторите, или по-вероятно резисторите и транзисторите са
излезли от баланс, и сега резултатът от това отклонение в параметрите е на лице, рисувано от Пикасо…
За измерването на величините на тези въпросни компоненти ще е нужно всичките да се разпоят от дъното, а
за проверка на транзисторите ще трябва и специален метър, какъвто нямам, но те поне не са много скъпи.

В момента нямам условията за започване на такава епопея, но преди това има още една сламка за която да
се хвана – захранван RGB кабел! Както писах и в първата част, според някои хора RGB кабелите трябва да
са със захранване, а не просто пасивни. В последните години се намериха ентусиасти или пък е малка фирма,
където произвеждат такива кабели за Oric машините, и ги продават на сравнително достъпни цени в eBay.
В обявата там пише, че кабелите имат захранване, понеже за пускане на RGB веригата в Oric компютрите се
било изисквало допълнително напрежение! Това не знам как са го реализирали в Правец като са копирали
дизайнът, понеже платката е копирана дословно, а както споменах тук захранването не е външно а вградено.
Мистерията се заплита още повече, като се в уравнението се вкарат последните поколения Правец 8Д, които
нямат вграден RF модулатор. Никъде не успях да намеря информация или снимки на оригиналните им кабели.

Преди да се вкарвам в още по-заплетени филми, ще разпитам където се сетя дали няма други ентусиасти,
които вече имат RGB кабел и могат да услужат за проба, или пък аз да си занеса 8Д машината на място.
Пък ако вие читателите имате кабел и сте в град София, пишете ми. За оказана помощ ще черпя с бира!

Още по-лошо нещо което установих е, че десетина от клавишите с буквите не работят. При натискането им
не излиза нищо на екранът, нито се чува характерният звънящ звук, какъвто издават останалите копчета.
Това може да се дължи на зацапани механики или окислен конектор на клавиатурата, но може и да е нещо
по-сериозно, като някой дефектирал чип от тези отговарящи за клавиатурата. Като/ако се реши казусът с
картината, това ще е поредното препятствие с което трябва да се преборя преди машината да е готова.

Докато правих снимките отвътре на Правец 8Д, и после разглеждах из Интернет други бройки за сравнение,
забелязах, че при половината компютри процесорите са български CM630P както пише в официалната книжка.
Другата половина, включително моята бройка, са със Synertek SY6502 процесори, с какъвто са оригиналните
Oric компютри. И двата процесора са аналог на еталонът MOS Technology 6502, но първия е родно дело, а
втория е правен от “капиталистическа американска компания”, и то даже по времето на администрацията на
Роналд Рейгън – враг номер едно на Тутраканската селищна система! Как може такова нещо! Ха-ха-ха-ха!

Всъщност, когато Правец 8Д е излязъл на бял свят, Synertek вече са били фалирали и производството на
процесори е било спряло, но предполагам е имало останало количество непродадени чипове, и дали понеже
са били по-евтини, или защото България не е могла да смогне с производството на достатъчно интегрални
схеми за нуждите на всички модели, се случва в машината разработена от “Младежки кръжок към комбината
за производство на компютри в град Правец” да има я по един български чип, я и по толкова да няма.

Друго още по-интересно откритие направих като разглеждах клавиатурата. До сега си мислех, че и тук
също като при клавиатурите на предишните модели Правец се ползва механика с рид ампули, но не е така.
Оказва се, че клавиатурата на Правец 8Д ползва оригинални механизми Cherry от Западна Германия (ФРГ)!
Точния модел е Cherry M9, които се падат директен предшественик на популярните и до днес Cherry MX.

Първият модел Oric ползва Chiclet клавиатура, която не е никак удобна за продължително ползване, и е
била основното оплакване на потребителите му. При Oric Atmos клавиатурата вече е с големи клавиши по
Stackpole телеологията, която е менте версия на Hi-Tek High Profile механиката, ползвана при редица
домашни компютри, професионални системи и терминали. Много хора са доволни от този тип механики, но
без спор, предпочитани си остават Cherry. Как точно тези западни стоки са били избрани едно време си
остава мистерия, но е факт, че M9 механики са използвани и в други български и съветски клавиатури.

Какви са механиките научих докато се опитвах да настроя спейс клавишът, който при моята бройка 8Д за
33-те години от както е произведена, пластмасата на клавишът се е извила на една страна като банан!
На деветата снимка виждате за какво става дума. Така купих машината, даже забелязах тази особеност
още на място преди да взема компютърът, но тъй като това беше първата бройка която видях за толкова
години търсене, тогава си замълчах. И понеже не разполагам с ресурсът, следователно и претенциите да
съм перфекционист, ще кажа, че този крив клавиш придава характер на машината и си ме радва както е!

Тъй като машината не е изправна, не съм и търсил флопи контролер или модерно решение със SD карта.
За сега имам само оригиналната касета и съпътстващата книга, но и тях още не мога да си ги ползвам…
Всъщност, от няколко години начинът за зареждане на игри в 8-битовите машини е друг и много по-лесен.
Приложенията се просвирват през звуковата карта на модерен компютър или по кабел от умен телефон, и
така се зареждат все едно е от касетофон, но много по-бързо и без опасност от грешки при четенето.
Такива програми има за куп различни домашни компютри, включително Правец 8Д и останалите 8-битови
модели. Необходим е единствено и съответния тип аудио кабел, елементарен за направа, а не като видео…
Но за този метод ще стане дума по-подробно като/ако има повод да го приложим тук, или на друга машина.

И така, след толкова години и усилия, сега пак съм на почти същото дередже като преди. Правец 8Д е
поредния “бял кит” като Робко и IBM Model F клавиатурата, който преследвам, но нали си заслужава,
гроздето не е кисело! Лъжете ме ако трябва! Шегата на страна, но знаете за някои хора си е мания.

Надявам се този материал ще е полезен за настоящи и бъдещи собственици на Правец 8Д компютрите, и
интересно четиво за всички почитатели на този тип техника. Ако сте прочели до тук, то това сте и вие.
Също, макар да не съм се преборил с дислексията, която на този етап смятам за неизлечима, нито да
съм научил и що е то граматика, се мъчих една седмица, и пренаписах първата статия за Правец 8Д.
Сега е още по-четлива и информативна, и заедно с тази част е един от най-подробните материали за 8Д.

Това е, до нови срещи, като има повод за такива. Пък ако и вие има да кажете нещо знаете къде съм!

P.S. Снимките от първия ред са зелени поради финиширал кинескоп на телевизорът от “реномираната”
марка Sogo. Като тествах компютърът на други телевизори картината пак излизаше криво, но черно-бяло
както трябва. Ако намеря изгодно по-компактен работещ CRT телевизор, то този ще го “пенсионирам”!

Цифров Мултимер М-101

Мултиметър, мултимер и мултицет са имената с които са познати устройствата за измерване на електрични
величини, като напрежение, сила, съпротивление… Тоест това са комбинирани универсални устройства с
функциите на волтметър, амперметър, омметър и много други. Първите такива устройства са били аналогови.
Показанията при тях се наблюдават посредством скала със стрелка, като при този тип често дори не се е
изисквала батерия или външно захранване, а се е използвало електричеството от измерваната верига.

От втората половина на 20-ти век започват да се произвеждат и мултимери даващи показания в цифров вид.
Индикаторите биват от механични, газоразрядни, светодиодни, течнокристални, до други чудновати видове.

Силно препоръчвам да разгледате клиповете на FranLab: https://www.youtube.com/user/ContourCorsets/videos
Там ще откриете Nixie, Nimo, Magic Eye лампи, Panaplex и Numitron индикатори, и още чудновати технологии!

Едно време докато в България все още е имало производство, се е случвало да се правят и интересни неща.
Повече от интересно е и устройството което ви показвам днес – Цифров Мултимер М-101. Това е бил първият
български цифров мултиметър. Произвеждан е през 70-те и 80-те години на миналия век. За показване на
отчетените величини тук се ползват четири газоразрядни индикаторни лампи, познати и като Nixie Tube.
Плюс и минус знаците предполагам са с неонови индикатори, или дали пък вече не са ползвали светодиоди?

В един технически форум видях снимка от страница на старо списание, където имаше реклама на този модел
мултиметър. Освен параметрите, там пишеше и: “Разработка на Института по приборостроене – София.” и
“Внедрен в Завода за измервателни прибори – Правец.” Бройката на снимката в рекламата обаче имаше и
някаква допълнителна приставка пред мястото за сондите, от едната страна на която имаше BNC конектор.
Не намерих нищо за дали тази приставка се е продавала като опция, или е ползвана само в предприятията?
Също никъде не пише за цената на устройството, но предполагам, че за времето си ще е било доста солено.

Машината има солидна конструкция. За избор на функциите се ползват копчета, а не врътки или дузини
самостоятелни жакове с различни съпротивления за сондите, каквито са се използвали при аналоговите.
Захранването е вградено, с откачващ се кабел. Сондите се включват в обикновени банан щекер гнезда.

От както преди години научих за тази частица българска електроника, се оглеждах за запазена бройка.
Но все изпусках обявите за тези неща с по някой ден… Единствената бройка която видях за продан бе с
доста мърляв външен вид, и понеже беше в неизвестно състояние и в друг град разбираемо не я купих.

Тази бройка си купих в същия ден, даже в същото излизане в което взех машината от предишния пост, но
от друг човек. Произведена е 1979-та година, и за 40-те си години съществуване е много добре запазена.
Единствено надписите на металните пластини са леко изтъркани, иначе пластмасата е искряща като нова!

Още не съм пускал мултиметърът, понеже нямам точния тип захранващ кабел. Нямам и сонди, та и такива
има да търся, че не са съвсем като модерните. Но за тях може да преработя някой чифт от съвременните…

Та ще има да търся тези неща преди да се полюбувам на приятно светещите лампи. Даже ако бюджетът го
позволи, ще потърся още бройки от този модел мултимер, понеже се сещам за още няколко ентусиасти,
които също много се радват на ретро измервателна техника, на Nixie лампите и електрониката като цяло.

Имало е и други модели цифрови български мултицети като Мултимер М103, който е от джобен формат.
А в изтекла обява видях и снимки на настолен модел сглобяван в корпус от Елка 50/51/1300! Изглеждаше
професионално направен, но никъде нямаше стикер или табелка с име и модел, та за сега остава мистерия.
М103 е с LCD екран, а “Елка”-та имаше два двойни 7-сегментни LED индикатора, тоест общо четири цифри.

Пък точно докато купувах това устройство, с продавачът му се заговорихме за българските видео игри,
няколко модела от които също са били сглобявани в модифицирани корпуси от Елка! Стана дума и за шах
компютрите на ИЗОТ и Правец… От години ми е приоритет и намирането на бройки от изброените неща.
Но с обявите нямам късмет, а като пешеходец няма как да обикалям битаците и пунктовете… За това отново
моля вас читателите да се озъртате за такива работи, че вече няма от къде другаде да търся информация.

P.S. На шестата снимка за сравнение на размерите съм сложил другите ми два мултицета. Бюджетният DT830B,
който е най-прецизния измервателен уред който имам, и някакво дребно аналогово китайче което си взех
преди над 15 годни за 5 лева, че май и за по-малко беше, от магазин за стоки от типа “Всичко по 1 лев”.