Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Packard Bell Fast Media Remote Control

Преди време, в една случайна тема в един неслучаен форум, забелязах, че се подарява този стар модел
дистанционно управление за компютър, една джунджурия която си пасва точно с тематиката на този блог.
Да, и днес още има дистанционни управления за компютри, че дори и “умните” телефони имат тези свойства,
но това дистанционно е сравнително старо, съдейки по серийният порт ще е от 90-те години на миналия век.

Дистанционното се намираше през три съседни квартала в четвърти, а нали съм пешеходец, пък да давам пари
за билети и да се прекачвам по различни видове градски транспорт просто го нямам желанието и психическото
здраве, та реших да си направя една дълга разходка до въпросното място. И макар навън времето да бе доста
топло, като цяло се получи един приятен излет, даже кварталите през които минах ми харесаха толкова много,
че някой ден пак ще се разходя до тези интересни места. Е, вярно минах и покрай някакъв зловещо изглеждащ
затвор, но нали не нося раирана пижама и не съм от грешната страна на решетките, всичко е ок! Ха-ха-ха!

Сега за самото дистанционно. Получих го без опаковка, без инструкция за употреба и без носител с драйвери, и
понеже няма абсолютно никаква маркировка, отначало не знаех каква марка и модел е. Логото бе бегло познато,
виждал съм го и преди, но с каквито и термини да търсих в Интернет, все не откривах нищо. Чак ден по-късно в
главата ми изскочиха две думи: Packard Bell! Това се оказа Packard Bell Fast Media Remote Control, аксесоар в
комплект с който са били продавани редица модели Packard Bell конфигурации между 1994-та и 1996-та година.

Но дали е бил успешен аксесоар, или по-скоро през онези години още не е имало нужда от такова устройство?
През онези години още не е имало DVD-та, а CD-тата са били най-модерната медия с която са можели да боравят
домашните компютрите. Освен за музикални дискове, с това дистанционно се управляват функции като телефонен
секретар, TV тунер и FM тунер карти, при които Packard Bell машини са били оборудвани с опционалните карти.
Обаче от това което чета, едно време малцина хора са го ползвали по предназначение с оригиналните компютри.

В последвалите години няколко пъти онлайн са излизали количества чисто нови комплекти от тези дистанционни.
Видях статия от 2001-ва, когато тези комплекти в комбинация с някакви неофициални универсални драйвери са
продавани за по 8 долара. А от 2012-та до 2015-та, по международните онлайн базари излизат още количества
евтини нови бройки, първоначално от 10, а към края и по 5 долара, от които си купуват и други ретро маниаци.

Кога и от къде е била купувана точно тази бройка не зная, не съм разпитвал/тормозил предишния собственик.
Очевидно дистанционното е ползвано, понеже кабелът на инфрачервеният приемник бе мръсен, а като почиствах
и самото дистанционно отвътре видях, че на върхът на единия от контактите за батериите има следи от корозия.
Навярно когато вече не е ползвано, вътре са били забравени батерии, но за щастие няма нанесени други щети.

В един фен сайт на вече несъществуващата марка Packard Bell, или поне не в оригиналният си вид, любители на
тези неща бяха намерили начин тези дистанционни управления да се ползват и с модерни операционни системи,
и да се препрограмират чрез софтуер и ползват като клавиатура, че дори и мишка. Ако станат нещата, намеря и
настроя съответния софтуер, ще ми е интересно да пробвам дали може да се управляват игри с дистанционното!

Примерно състезателни игри при които са нужни само по няколко клавиша може да се окажат играеми, а защо не
и някои шутъри? Wolfenstein 3D, Doom и Duke Nukem 3D сигурно ще са лесна задача, но обезателно ще пробвам
и Unreal Tournament! Тестовете навярно ще направя на 6600 GT PC-то, където вече съм инсталирал редица игри.

Нещо друго което търся доста време и също е свързано със старите компютри и има дистанционно, са предните
аудио панели за кутии, вървели в комплект с някои модели Creative Sound Blaster Audigy и X-Fi звукови карти.
Един такъв панел ще си пасне чудесно с някоя от радикалните ретро машини, примерно 3DFX Interactive PC-то!

Ще пиша по темата отново като, или ако има успешно развитие, и съм тествал някакви игри с дистанционното.

Електронна Пишеща Машина IBM 6785 / IBM Wheelwriter 2500

Продължават да се случват добри неща, е и лошите хич не спират, но последно време се завръщат и добрите.
Поредния добър епизод се случи съвсем на скоро, когато пак от щедростта на читателите се сдобих с тази
електронна пишеща машина от IBM Wheelwriter серията, за каквато от години си бях мечтал да намеря бройка!

В материалите за IBM Selectric гамата, както и в постовете за другите пишещи машини вече ви разказвах как
през 80-те години на миналия век електромеханичните пишещи машини са наследени от електронните машини.
Тази бройка е един от успешните модели, последните машини борили се зъби до зъби с настолните компютри.

През 1984-та и 1985-та от IBM пускат Quietwriter, Wheelwriter и Actionwriter сериите електронни пишещи
машини, и докато Quietwriter и Actionwriter моделите не пожънват голям успех, то Wheelwriter е наследникът
защитаващ фронтът чак до масовият залез на цялата технология, в края на миналия век и началото на новия.

Wheelwriter серията носи безброй подобрения и иновации спрямо предшествениците си, и е по-правилно да се
нарича текстообработващ процесор (Word Processor), защото има стотици полезни компютъризирани функции.
Повече подробности може да прочетете в материалът за българската електронна пишеща машина Бултекст 20.

Някои от IBM Wheelwriter моделите са били съвсем щури – с CRT монитори и флопита за четене и съхранение на
написаното, други са имали интерфейс за връзка с настолни компютри, и са можели да се ползват като принтери.

Тази бройка е хем по-скромна и няма опции за разширение на функциите и връзка с други устройства, хем има
вграден голям Dot-Matrix LCD екран, каквато екстра до онова време са имали само още няколко други модела.

На конкретната машина за модел пише само IBM 6785, но в Интернет излиза и като IBM Wheelwriter 2500, и
също като IBM Personal Wheelwriter 25. Дали това се е дължи на различни времена или региони в които са се
продавали машините, или пък има физическа разлика като обемът на вградената памет? Това вече не го зная.

На тази машина никъде не видях да пише дата кога е произведена, но може да се датира, че е правена след
1991-ва година, понеже тогава от IBM възлагат производството на периферия като пишещи машини, принтери и
клавиатури на Lexmark, които всъщност първоначално са дъщерна компания, и в последствие уж самостоятелна.

От разказаното от предишните собственици, машината е била купена нова за някаква страшна сума през 90-те.
А по надписите на един от употребените консумативи които са запазени, пише, че е бил сменен през 2010-та.

Сред консумативите са предполагам двете оригинални ролки мастилена лента, но има и куп други от незнайна
марка, някои от които също са употребявани, но както виждате има още доста чисто нови все още запечатани.

Мастилените ленти за този тип машини също като при предходните са два типа – текстилни ленти напоени с
мастило, и въглеродни ленти чието покритие при натискане от напечатания символ остава върху хартията, а
във въглеродната лента остава празен силует на отпечатаният символ. Лентите са навити в много по-големи
касети от тези при Selectric гамата, така като има повече лента, консумативи уж ще се подменят по-рядко.

Коректор лентата тук също е два различни вида, работещи на различни принципи. Показаната на снимките е
стандартна коригираща лента, същия тип го има и за ръчна корекция на допуснати грешки, и до ден днешен
се продава в книжарниците. Този тип лента работи на същия принцип като лентите с въглеродно мастило.
Втория вид коригираща лента пък е по-близко до тиксото, понеже вместо да нанася материал върху грешните
символи, лентата направо ги отлепя от хартията! Така няма следи, все едно грешката никога не я е имало.

Коректор лентата също е в касетъчен носител, който се закача директно за касетата с мастилената лента.
Чифтът се монтира заедно в машината, а виждате от страни и двете касети имат колелца за ръчно навиване.

Заедно с машината ви казах получих цял куп касети с мастилена лента, както употребявани бройки, така и
доста чисто нови запечатани ленти, една от които сложих и виждате как ясно и четливо излиза написаното.
Коректор лентата обаче бе само една, или така си мислих. Показаната бройка беше монтирана за старата
мастилената лента, и беше скъсана в единия и край. Оказа се, че всъщност е използвана до последния си
сантиметър, но при отваряне и детайлен преглед се оказа, че реално е изразходвана само до средата си.

След залепяне и частично пренавиване, коректор лентата пак може да се ползва, и на снимката с тестовите
отпечатвания под ъгъл може да видите къде съм тествал и тази функция. В последствие видях, че с една от
старите мастилени ленти има още една коректор лента, като тя е от типът като тиксо, но не съм я тествал.

И докато консумативи има цял тон, то машината дойде само едно колело с шрифт – Daisy Wheel, “маргаритка”.
Не е някой от по-класическите добре познати шрифтове, но е достатъчно ясен и четлив, та също ме радва.
Надявам се с годините да намеря още различни такива колелца, пък ако не, и това си върши чудесна работа.

Иначе машината дойде при мен в отлично състояние, много добре запазена. След рутинното почистването е
на 97% като нова, дори след преглед и батериите пазещи настройките се оказаха почти още в срок, но ще ги
сменя превантивно, или направо махна ако няма да ползвам машината дълго време, че дори и новите текат…

Единствения проблем тук, бе открит начален стадии на “болестта” ходеща по IBM Model M клавиатурите, по
каквато Buckling Spring технология са клавишите тук. Знаете вече писах за втората ми бройка IBM Model M,
при която главите на пластмасовите нитове с които са капсуловани частите на механизмите са се отчупили, и
няма достатъчен натиск между отделните части, и съответно голям брой от засегнатите клавиши не работят.

Докато при клавиатурата от онзи пост са се отчупили повечето нитове, поради което проблемът там е тежък,
то тук са паднали само 4-5 бройки, три от които виждате съм показал на снимката с тестовата страница.
Така за сега все още всичко си работи, и не е нужен Screw Mod или Bolt Mod, които са двата вида “лечение”.

Добре, че видях отчупените нитове още докато почиствах машината отвътре, и не свалих клавишите, а вместо
това ги чистих докато са си монтирани, че при свалянето им можеше да се отчупят сигурно още много нитове.
Та това е съветът ми, ако ви попадне Buckling Spring клавиатура или машина, най-напред я прегледайте добре!

Понеже ми свърши мястото върху бюрата в хоби стаята, а такива ценни находки да седят скрити в ниското не е
прилежащо отношение, измислих интересно решение! Изкарах трите шкафчета стоящи под едно от бюрата,
захванах ги едно за друго с метални пластини купени от почти най-близката железария, и се получи чудесен
пиедестал на който гордо да седи новата придобивка, и предшественикът и IBM Selectric II Correcting машината.

Резултатът ми харесва много, надявам се и на вас да ви допада. Пък ако оригиналните стопани на машините
надничат от някъде, вярвам и те се радват, че машините са намерили нов дом, а не са заминали в небитието.

И отново да поздравя най-сърдечно хората благодарение на които тези находки си намериха мястото до тук!
На вас читателите също желая всичко най-добро, повече здраве и много интересни находки в хобитата ви!