Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

MSI CX600X

Някои хора, към които спадам и аз, ще кажат, че тази машина е прекалено модерна за страниците на този блог.
Други ще настояват, че е морално остаряла, прастара, и отлично си пасва с останалите показани екземпляри.
Но главната причина да се квалифицира за тук е, че днес се отбелязват точно 10 години, от както си я купих!

Във вече все по-далечната 2009-та, насила бях записан в университет от единственият ми родител. Но и аз съм
си виновен, за това, че се явих на матурите, и ги взех и двете, макар и веднъж да не бях поглеждал учебници…
Но този материал не е за терзанията ми свързани с образованието, или по-точно липсата на адекватно такова.

Темата днес е лаптопът, който бе един от опитите на споменатия ми единствен родител, да ме накара да уча,
пардон, да посещавам занятия. Но за тази цел машината не свърши никаква работа. Всичко на всичко, разхождах
лаптопът до съответния факултет един или два пъти, но без да го ползвам нито за бележки, нито за други неща.
Не знам защо си бях внушил, че за университетът ще е нужен лаптоп, тъй като специалността в която бях натирен
нямаше нищо общо с компютрите и математиката. Май разсъжденията ми ще са верни, бил е просто залъгалка!

Като тогава, преди началото на учебната година, тръгнах да си търся лаптоп, в бюджетът от около 550 лева се
вписваха единствено няколко модела Asus Eee PC, които бяха популярни по онова време, но и доста анемични.
За късмет, в името на образованието ми бяха дадени още толкова средства, колкото имах, и вече се оглеждах за
стандартен лаптоп, а не някакво орязано недоразумение, като каквото с годините се доказа гамата Asus Eee PC.

Не в магазин за компютри, а в хипермаркет за домакинска техника намерих този модел, имащ доволни за онези
години параметри, и цена от 999 лева. Даже като съотношение цена/параметри, лаптопът беше малко по-евтин от
настолна машина със същите показатели, което за някои хора е предимство. Така избрах и си купих MSI CX600X.

Тогава дори правеха 5% отстъпка от цената, ако стоката се поръча онлайн, та спестих 50 лева. Месеци по-късно,
случайно забелязах, че същата верига магазини рекламират същия модел лаптоп. Доста масивна кампания беше!
Бяха го наслагали по билбордовете, имаше го в реклами по вестниците, даже го бях виждал и на банери онлайн.
Пък роднини които гледаха телевизия, ми бяха казали, че и там този модел бил рекламиран усилено. Обаче още
не зная дали да се радвам, понеже сам съм направил този избор, или по-скоро да се чувствам тъпо, за дето си
купих нещо което го рекламират? Знаете, не съм привърженик на рекламите, медиите, комерсиализмът, модата…

Както вече казах, за учение машината не ми послужи, но беше много полезно средство, направо насъщно, в не
малкото моменти през годините, в които основните ми настолни компютри имаха проблеми, и за от няколко дена,
до няколко месеца, се налагаше да ползвам тази машина. Кажи-речи, на 100% се справяше с поставените задачи.

По времето на Spider платформата, на два-три, че даже може и четири пъти за по месец, лаптопът спасяваше
положението. Следващата настолна машина ползвах цели пет години, но и там за месец трябваше да се разчита
на лаптопът, понеже от ISP-то ми бяха убили LAN портът на дънната платка, и трябваше да чакам за замяната.

Най-дълго го ползвах като си продадох предишната основна машина, докато преди две години събрах сегашната
настолна. Мисля, че беше период от около три месеца. Та за 10-те си години служба, не се е натрупала и една
година на активна употреба. А като съм го ползвал, винаги е било с външен монитор и голяма клавиатура, за
това и изглежда толкова запазен, понеже винаги докато е бил пуснат, си е седял затворен в ъгъла на бюрото.

Параметрите:

Model – MSI CX600X-055EU
Central Processing Unit – Intel Pentium Dual Core Mobile T4200 2000MHz
Random Access Memory 1 – Hyundai 2GB DDR2 SO-DIMM 800MHz PC2-6400
Random Access Memory 2 – Hyundai 2GB DDR2 SO-DIMM 800MHz PC2-6400
Video Card – ATI Mobility Radeon HD 4330 512MB DDR2
Hard Disk Drive – Western Digital Blue 500GB SATA 5400RPM 8MB
Optical Disk Drive (DVD-RW) – Sony AD-7560S
Battery – 6 Cell 4400mAh
Matrix – Samsung LCD 16″

За времето това бяха доста доволни показатели, равностойни, че дори и по-добри от показателите на настолните
компютри в домовете и офисите на редовите потребители. Процесорът бе доста задоволителен, и макар да носи
името Pentium, всъщност е чист Core 2 Duo по Penryn-3M архитектурата, но с орязано половин количество L2 кеш.

4GB памет си бяха доста за онези години, когато още много машини бяха 32-битови, и не поддържаха такъв обем.
Е, вярно вече имаше и компютри с DDR3 памет, но те бяха много по-скъпи, доста далеч от моите възможности…
500GB твърд диск бе повече от доволно количество, та дори и сега е двойно на дискът в настолната ми машина!

Но основната причина да избера точно този модел лаптоп пред останалите, бе отделната видео карта, която макар
и почти най-нисък клас, определено беше за предпочитане пред тогавашните поколения вградени видео решения.

Единствен недостатък, ако изобщо е недостатък, е гланцовата матрица на екранът. И тогава, и сега, с матови
екрани са само по-скъпите класове мобилни машини. Но вече ви казах, че аз ползвах лаптопът с външен монитор.

Никога не съм надграждал или подобрявал лаптопът, понеже нали го ползвам рядко, просто не виждам смисъл.
Знам, че сега вече има евтини втора ръка части от това поколение, с които машината ще е по-адекватна, но
това единствено ще е претекст за повреди или да стане тотална щета. Закон на Мърфи ако искате го наречете!

Лаптопът като бюджетен модел, се продаваше без операционна система. Първо го ползвах с Windows Vista.
А от както излезе Windows 7 е с него, но май е време да му сложа някоя Linux дистрибуция, примерно Mint…

В предните няколко години, докато имах USB контролерът за Робко, ползвах лаптопът за тестове на редицата
роботи (все без търсения успех), но от както от година се отървах от USB контролерът, си седи без приложение.
Последно преди месец го пусках, за да форматирам и флашна картите памет за „iЧушкопекът“ и „iРендето„.

И тъй като го похвалих като полезен уред, без съмнение лаптопът вече е урочасан, и следващият път като се
наложи да го ползвам, или ще се подпали, или ще експлодира, или ще се случи кой знае каква друга мизерия!
Но жив или не, ще си го пазя като реликва. Пък ако стихиите се смилят, още си става и за Unreal Tournament 3.

P.S. Виждате, че съм залепил един от моите стикери, даже като преди две години ги начертах и ми ги отпечатаха,
това бе първата машина на която сложих от творчеството си. Ако и вие искате такива лепенки – просто кажете.
Имам още много бройки, а както знаете, на ретро ентусиастите и любителите ги раздавам без да искам стотинка!