Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Dolch PAC 586

До преди появата на лаптопите, преносимите компютри са имали доста различна форма, че и друго име!
Portable или Luggable компютрите са представлявали машини с компоненти идентични на тези използвани
при стандартните настолни компютри, но за разлика от тях, тук всичко е било събрано в един корпус,
включително клавиатурата и мониторът, като едно време още се е ползвала технологията с кинескопи!
В последствие се появяват Gas-Plasma и LCD екраните, с което размерите на машините намаляват в пъти.

Тези машини не са имали батерия, което е предимството на лаптопите, но Luggable компютрите са имали
още по-голям плюс – редица пълноразмерни разширителни слотове, като ISA, VESA и дори PCI, в които
може да се поставят голям набор от карти, насъщни за специфичните нужди на потребителите и бизнесите.

Към края на 80-те години на миналия век лаптопите вече добиват познатия до днес формат, и стават
заслужен лидер при продажбите на мобилни компютри, превръщайки предшествениците си в изчезнал вид.

Една фирма обаче случва на специфична професионална ниша – телекомуникациите, които се развиват с
голяма скорост във всичките направления – наземни, безжични, оптични… За диагностицирането на
които мрежи, рояците фирми в сферата се нуждаят от специфично оборудване. По това време вече има
професионален софтуер за диагностика, но за интерфейс и употребата му са били нужни пълноразмерни
компютри. Представете си, някак не е било удобно техниците да мъкнат настолни компютри по върховете
на телекомуникационните кули и антени, нито да ги завират в тунелите и каналите с кабели под земята!

През 1976-та година немският инженер и бизнесмен Volker Dolch основава Dolch Logic Instruments, фирма
специализираща в производството на логически анализатори. Това са професионални уреди за отчитане и
измерване на сигналите в дигитални системи. Според източници, за времето си тази фирма е била лидер и
най-голям доставчик на този тип уреди за цяла Европа, задминаваща дори гигантите като Hewlett-Packard!
През 1987-ма година Volker Dolch продава компанията, и на мястото на американското и представителство
основава Dolch Computer Systems, компания за производство на индустриални и професионални компютри.

От края на 80-те години на миналия век, до първите няколко години на новия, от Dolch пускат редица модели
базирани на популярните 80286, 80386, 80486, Pentium, Pentium II, Pentium III и Pentium 4 архитектури от Intel.
Повечето модели са като показания на снимките формат, но към края има и модели тип Rugged лаптопи.

Солидно изработените машини имащи всички параметри и функции на стандартен настолен компютър, но с
предимството да са събрани в компактен доста здрав корпус с вграден екран и клавиатура, без изненада
се оказват доста търсени в професионалните среди. Много различни бизнеси се доверяват на марката Dolch.

Няколко години след като Volker Dolch почива, фирмата Dolch е погълната от по-големи компании, и
производството на тези машини спира. Поради специфичното си предназначение и най-вече високите цени
като са били нови, напълно очаквано тези компютри не са били популярни сред домашните потребители.

Днес малцина хора знаят за марката и историята и, пък се оказва най-заинтересовани по Dolch са
любителите на механични клавиатури, защото в първите модели Dolch компютри се използват клавиатури с
оригинални Cherry MX Blue механики, технология много популярна сред мнозина хора и до ден днешен.
За жалост обаче гореспоменатите люде не ги вълнуват самите компютри, и често след като клавиатурите им
са взети, Dolch компютрите заминават за вторични суровини. А има още по-големи ягмаджии, които търсят
само капачките на клавишите, които са по Double Shot технологията, закрепят се по стандартен начин, и
имат приятен сив цвят. Сещате се с колко добро око гледам на тази практика, направо ми кипи кръвта!

Аз научих за тази марка машини от YouTube каналът на един истински специалист по темата – Curious Marc.
Силно препоръчвам да разгледате клиповете му: https://www.youtube.com/user/mverdiell/search?query=Dolch

Конкретната бройка която ви показвам днес намерих случайно, докато търсих в обявите резервни части за
няколко други машини. За голямо чудо компютърът се оказа в същия град, и дори имаше снимки как работи!

След една сериозна разходка с прекачвания в няколко вида обществен транспорт, станах собственик на
тази частица история. Моделът е Dolch PAC 586, вариант с Intel Pentium MMX 233MHz процесор и 64MB памет.

Машината е ребрандирана от немската фирма за измервателни уреди Wandel & Goltermann, и на мястото на
оригиналните лога на Dolch сега се мъдрят стикерите с надпис WG, но тази разлика на мен не ми пречи.
Из сайтовете видях снимки и на други ребрандирани бройки. Възможно е от Dolch да са продавали машините
без допълнителните карти, а трети фирми да са ги дооборудвали със специфичните карти използвани в
различните среди. Тук допълнителната карта е мрежова, с коаксиални конектори, май е триканална?

Състоянието е много добро, кажи-речи няма следи от употреба. Беше нужно само едно сериозно външно
почистване, и вече компютърът изглежда като нов. В техническо отношение, BIOS батерията май е заминала.
За щастие не е от течащите, а е или тип монета, или е в Dallas RTC чип, но и така сега машината си работи.

В кратките тестове които проведох до сега единствено не успях да подкарам оптичното устройство.
Докато системата POST-ва устройството излиза по име, но в Windows 98 Second Edition не го намира.
На десктопът има шорткът за CD-то, но при опит за отваряне системата изписва, че адресът не е намерен.
Надявам се това да е от неправилни настройки поради финиширала батерия, а не от повредено устройство.

Като имам повече време ще тествам този интересен компютър по-обстойно, и ако оптичното устройство
тръгне ще инсталирам любимата ми игра, знаете много пъти съм писал това е Unreal Tournament, като тази
машина тъкмо покрива препоръчителните изисквания на играта. Системата няма единствено звукова карта.
Та добавянето на един Creative Sound Blaster ще е и добро оправдание да отворя машината от вътре, и
да почистя ако има някакъв прах, и да сменя батерията ако е от CR2032 типът. Но за сега това не е спешно.

Също ще опитам да направя пасивен преходник за клавиатурата, тъй като се оказва, че за да се ползва на
настолен компютър е нужно само да се смени жакът. Аз няма да го сменям, понеже възнамерявам машината
да запази оригиналния си вид, но ако свържа точните преходници би трябвало да стане работата, и тази
добра механична клавиатура ще може да се ползва без проблеми както с Dolch, така и с други компютри.
Ако работата стане ще напиша цял самостоятелен материал за клавиатурата, че си заслужава вниманието!

Но първо се пренасям към други проекти, че някои си чакат реда от месеци, а други дори от години…
И помнете, ако вие читателите видите подобни или други чудновати неща, знаете къде да ме намерите.
А защо не пробвате нещо такова и вие? С една серийна мишка, и вече имате чудесна машина за MS-DOS игри!

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II Correcting

Не намерих Beam Spring клавиатура, но намерих друго радикално и още по-механично пособие за писане!
Виждате от снимките става дума за още една електромеханична пишеща машина от IBM Selectric гамата.
Тази бройка е от IBM Selectric II Correcting моделът, имащ и механизъм за отстраняване на печатни грешки.

Но преди да дойде ред на техническата част, първо ще кажа няколко думи за как се сдобих с машината.
Макар в много по-добро състояние и с куп аксесоари, тази машина беше по-евтина от другата Selectric II,
както и от Selectric I бройката за която още не съм писал… Обаче пак така се случи, че макар и като една
сравнително евтина покупка, когато попаднах на обявата нямах нужната сума, бях останал само с пет лева.

Да не повярва човек нещата сами се подредиха, този път за добро. Като ми идва на гости по повод някой
от много празници в началото на месецът, майка ми ми остави някой лев да се почерпя. После пък се сетих,
че имам два излишни листа плексиглас останал ненужен от един нереализиран проект от преди години.
По чудо плексигласът се продаде доста бързо и заветната сума за машината бе събрана. Останаха ми дори
няколко лева за билети за пътя, и за един пакет памук за последвалото почистване на новата придобивка.

Докато другите машини преди ги купувах с куриер от други градове, тази бе тук в София. Като пешеходец
това щеше да ме зарадва, но ако нещото което трябва да взимам бе малко, а не тежка и обемиста машина.
Питах познати дали някой няма да може да помогне с транспорт, но разбираемо не излезе нищо, а пък за
такси не може да става и дума… Преди друг да ме изпревари и отнесе машината, тръгнах да я взимам и
така на ръце. Успях да си я пренеса успешно и с метрото! В последствие научих от Интернет, че тежала
17 килограма, което хич не е много. Формата и обемът я правеха неудобна за носене, но вече е минало.

На цвят тази бройка е светло зелена, май се води резеда. Едно време този цвят е бил много популярен,
като след десетилетия на забрава, в последните години постепенно се забелязва връщането му на мода.
На живо машината е много по-наситен и жив нюанс, но няма как да се улови с най-евтината възможна и
съответно долнопробна фотокамера. То на всички снимки цветът излезе различен, за което се извинявам.

За историята на този модел машини няма да повтарям вече написаното в статията за другата бройка, а
само ще добавя, че докато пак проучвах сайтовете по темата, научих за редица модели машини от други
марки, копиращи технологията с печатащата сфера, някои едно към едно, други само по метод на работа.
Намерих и този много интересен канал: https://www.youtube.com/channel/UCFVJOLMjdtEVCTNai3-1brg/videos

В техническо отношение, може би се досетихте щом цената е била по-ниска, и тази машина не е напълно
изправна. Още като се включи в контактът, се чува леко пращене, все едно някъде нещо дава на късо.
След минута до две работа, машината се самоизключва, а в стаята се разнася миризма на прах и смазка.
Чак след час “почивка” машината пак може да се включи и да работи още минута-две преди пак да спре.

Както предполагаше и човекът то който я купих, машината най-вероятно има проблем с електромоторът.
За щастие моторът на червената бройка изглежда е ок, и надеждата ми е ако се намери сервиз или много
подробен сервизен наръчник, да може да се сложи тук, и от двете машини да се получи една работеща!

На тестовият лист, който ползвах и при Бултекст 20 и Марица 12 машините, виждате какви символи излизат
при писане, и как са доста на рядко един от друг. Та освен смазка ще си трябва и сериозна настройка.
(Бледия пасаж е написан с Бултекст 20, черния и червения с Марица 12, и случайните символи са с тази.)

Също машината трака силно докато работи, както и клавишите имат тенденцията често да се заклещват.
Това са два очаквани проблема в резултат на стара засъхнала смазка и прах, а навярно и отронили се
частици от дунапренови подложки, които с изминалите десетилетия се разпадат и задръстват механизмите.

При отнелото два дни почистване на клавишите и корпусът, махнах каквото беше останало от дунапренът.
Не можах да се справя само с подложката под самите клавиши, защото при допир с пинцети буквално се
разпадаше, и нямаше как да се махне. А понеже е твърде близко до механичната част на машината, сам
нямам знанията и смелостта да се занимавам с това. Ако някога се намери техник или набера кураж да
следвам някои от наръчниците или видеата в Интернет… Но едва ли ще е скоро, което и от двете да е.

С машината дойдоха две допълнителни печатащи сфери и пет ленти, една от които дори още е запечатана.
Така сега печатащите елементи ми станаха общо пет броя, три от които са на кирилица! И трите обаче
имат различно разположение на символите. Два са размер 10 и един е размер 12. Навярно не всички са
по БДС. Може някой елемент да е с фонетична подредба, пък друг да е дори по ЙЦУКЕН за руски език?
Като/ако някога машината стане изправна ще настъпи време да се тестват, тогава ще се разбере кой
печатащ елемент точно какъв е. Виждате, че на два от елементите им ги нямат ръчките, но има чалъм за
ползването им и докато са в това състояние. Едната такава сфера е на кирилица, другата е на латиница.

Ако вие читателите имате съвети по темата, знаете къде да ми пишете. А сега ще се насоча към другите
проекти. Междувременно може да измайсторя някакво покривало за машината, за да не влиза прах вътре.

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 3

Заедно с IBM Model M2 от предния пост, купих и тази IBM Model M клавиатура. От серия или партида 1399589.
Има фабрична кирилица по БДС, точно за българския пазар. Правена е в края на 1993-та година в IBM U.K.

Докато на M2 бройката не и липсваше нищо, тук положението бе по-различно. Тази Model M се случва е от
вариантът с откачащ се кабел. Останалите IBM клавиатури които имам са с перманентно закачени кабели.

Сещате се кабелът го нямаше, нямаше и няколко капачки и едно цяло копче. Всъщност на място на копчето
бе някакво друго което не пасваше, очевидно от друга клавиатура. Това го установих чак в последствие…

За щастие успях да се сетя точно от къде преди години бях купувал части за IBM Model F клавиатурата, и
се оказа, че човекът имал и нужните ми сега неща. Купих ги, пристигнаха, и се заех с почистването и
сглобяването на клавиатурата. Докато другата клавиатура беше по-скоро само прашна, и след еднодневно
почистване на външен вид вече е като нова, тук ситуацията беше по-сериозна. Почистването отне 4 дни!

Още като отворих клавиатурата с 5.5-милиметровия глух ключ, установих, че голям брой от пластмасовите
нитове с които панелът с механиките е капсулован за металната пластина, са изпопадали през годините.
Колкото и да внимавах при почистването, и при най-лекото докосване се отделиха още доста от нитовете.

Но това не е повод за паника! Този проблем е добре известен, и всъщност е единствената физическа болка
от която днес страдат някои Model M клавиатури. Когато проблемът е частичен, и са се отчупили малко от
нитовете, лечението е Screw Mod – завиване на винтове на местата на липсващите глави на нитовете.
Когато състоянието е по-лошо се прави цялостен Bolt Mod – пробиване на пластмасовите нитове с фина
бургия, и слагане на болтове с гайки. Процедурата е добре документирана, в Интернет има много статии
придружени от снимки и видео материали, и стига човек да има елементарна сръчност и инструменти, се
прави с лекота. Също е и добър повод клавиатурата да се почисти максимално дълбоко, понеже докато е
капсулована няма как да се почистят лопатките и мембраните, а като е отворена и това е лесна задача.

Та някога като намеря точния размер и бройка болтове и гайки, и аз ще тръгна по този път. Дано се сетя,
и ако се получат добри снимки може да напиша и един списък на нужните стъпки и пособия за ремонтът.
Няма нужда да правя цял подробен наръчник, понеже пак повтарям в Интернет вече има много подробни.

Но за сега ще си дам почивка от тази материя, че вече над един месец се занимавам с клавиатурите от
последните постове, и след всичкото чистене, разглобяване и сглобяване, ремонтиране, търсене на части,
инструменти и информация, писане на материали, и още и още, буквално почнаха да ми се явяват на сън!
Та ще насоча вниманието си към други проекти които също си чакат редът от вече месеци и дори години.

Определено някога по-скоро пак ще ги подхвана, понеже това са супер радикални модели. M2 е приятна
за писане, M е една идея по-добра, а F е още толкова по-реагираща, че едва ли не се чувствам предател
за дето признавам, че има по-добро от M! Но нещата не свършват с Model F! Има и нещо още по-добро,
или поне така съм чувал. Става дума за Beam Spring клавиатурите на IBM, които са още по-стари, но и още
по-солидно направени. Те са ползвани с терминалите свързани към мейнфрейм компютрите от 70-те и 80-те.
Обаче шансовете да си намеря Beam Spring клавиатура са нищожни, а пък и цените им днес са едни…

И още нещо, виждате от снимките, че Space Bar-ът на тази бройка е видимо пожълтял. При не-механичната
IBM Model M клавиатура явно е от друг материал и си е искрящо бял и до ден днешен. На другата механична
бройка
от която пиша и сега, Space-ът също е леко потъмнял, но е забележимо само на светлина от лампа.
При тази бройка обаче се вижда и с просто око, вярно не е чак толкова лошо както го изкарват снимките.

За такъв малък детайл не е изгодно да се купуват съставките за забъркване на Retr0bright формулата за
избелване. Да се боядисва с бяла боя не е вариант понеже няма да стане хубаво, а пък да се изтърка с
фина шкурка също не мисля, че е удачно решение, понеже така ще се загуби текстурата на пластмасата.
Та ако вие имате предложения и съвети моля пишете ми! Ако не ще си остане така, на мен не ми пречи.

Механична Клавиатура IBM Model M2

IBM Selectric Touch – Model M2 е поредното звено в мисията на IBM да съкратят производствените разходи,
но да запазят познатото качество на продуктите си, или поне до колкото да мине номерът пред клиентите.

IBM Enhanced Keyboard – Model M не оставя директен престолонаследник, и продължава да се произвежда
години след като Model M2 е спрян. Според източници Model M2 е произвеждан между 1990–та и 1995-та.

Но IBM Model M2 не е бил предназначен да измести Model M, или поне не се е справил с тази задача. Този
модел се е ползвал основно с най-бюджетната гама компютри на IBM, някои терминали, и в учебните среди.

Но да не решите, че тази клавиатура е недостойна за внимание и уважение, напротив! Тук също се ползва
Buckling Spring технологията от предишните поколения, която е класи над клавиатурите с гумени куполчета.

При Model M2 клавишите са цели, а не от отделни пънчета и отделни капачки, както при M и F моделите.
Макар да има и някои по-късни поколения M и F които също са само с цели копчета. Тук и самите клавиши
са по-ниски, на половината височина от при M и F, и не са съвместими с копчетата от другите модели.

Също вече я няма металната пластина на която са монтирани механизмите, а целият корпус се състои само
от два пластмасови панела, между които са мембраните. Така теглото на тази клавиатура е много по-леко.

И тук идва моментът да се спомене за ахилесовата пета на този модел, основната причина да не е известен
като останалите си събратя! Като доказани през вековете иноватори, от IBM решават за този модел да
използват surface-mount електролитни кондензатори, вместо доказани и надеждни through-hole компоненти.

Като клавиатурите са били нови това не е било проблем, но с годините бързо се документира явлението, че
ползваните кондензатори не са надеждни и имат тенденцията да изтичат. На места четох, че днес над 80%
от този модел клавиатури са неработещи, и това бройките които са оцелели. Но решение на проблемът има!
Кондензаторите се заменят с обикновени такива, и ако няма други поразии по контролерът всичко е ок.

Бройката която си купих аз и ви показвам днес е от по-хубавия вариант, по Buckling Spring технологията,
защото е имало и Rubber Dome модели. Партида 1395706, произведена 1992-ра година в U.K. Навярно е била
комплект с някоя IBM PS/1 машина… Но както сигурно се досетихте, и тук кондензаторите са финиширали.

След като почистих клавиатурата повече от старателно, я тествах, и при натискане на копчетата излизат
всякакви комбинации от символи, клавишни комбинации и какво ли още не! Това е ясен признак, че трябва
да се обслужи. Даже си личи, че някой вече се е опитвал да отвори клавиатурата, но за щастие без успех.
Няма нанесени щети освен няколко трудно забележими дребни драскотини от страната на нумеричния пад.

Та някой ден ще предприема смяна на кондензаторите, но няма да е скоро, че пак останах и без поялник…

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 2

Най-близък претендент за държаната от IBM Model M титла “Най-добра клавиатура” е… IBM Model F!

Че IBM Model M е най-добрата клавиатура не е само мое лично мнение, а нещо което се изповядва от
безброй хора по цял свят, факт доказван вече 35 години, от както се е появил този иконичен модел.

Но преди появата на Model M хората не са писали с паче перо и мастилница, нито са дялали клинопис.
Model M е наследник на редицата варианти на Model F, които до преди това са се ползвали с гамата
настолни компютри и компютърни терминали на IBM, а те досещате се са били сред лидерите в браншът.

Различните варианти на Model F имат и различни подредби на функционалните, нумеримчните и другите
клавиши, което навярно е било объркващо за не малко от потребителите им. А като се добави и, че
всички останали производители на компютри и терминали до тогава са имали свои собствени подредби…
Така от IBM разработват и пускат IBM Enhanced Keyboard – Model M, с цел оптимизация и стандартизация.

Основната причина поради която обаче излиза Model M е замяната на масивната печатна платка ползвана
при Model F, чрез която клавишите правят електрически контакт, с две обикновени найлонови мембрани.
Мембраните струват безброй пъти по-малко, с което производствената цена спада почти на половината.

Точно и това, че Model F е с печатна платка, а Model M не е, е доводът на редица хора, че Model F е
по-добрата от двете. За други пък актуалната и днес подбера при Model M я прави по-предпочитаната.

В това видео един ентусиаст разнищва темата в детайл: https://www.youtube.com/watch?v=WPsQiSgykOg

Във видео обаче авторът не спомена един специфичен вариант на Model F, който съчетава най-доброто
от двата свята. Става дума за 122-клавишният вариант, от който е и бройката която реставрирам аз.

В този вариант се съчетават механични копчета контактуващи с печатна платка като в другите Model F, и
подредбата от Model M. Всъщност подредбата тук виждате е малко по-различна, но само в частта си на
функционалните клавиши. Основната част е идентична, и всеки свикнал с Model M и последвалите модерни
клавиатури не би трябвало да изпитва неудобства или затруднения при писане на 122-клавишния Model F.

Недостатъкът, който препречва титлата за тази клавиатура е, че като при повечето представители на
Model F гамата, и този вариант е предназначен за компютърни терминали, а не за персонални компютри.
Това означава, че базово не е съвместим с днешните компютри. Има обаче няколко различни варианта
за конвертиране – чрез лесни за употреба но скъпи преходници произвеждани от талантливи ентусиасти,
или достъпни по цена, но пък по-трудоемки за инсталиране и настройка универсални микроконтролери.

Имало е и 122-клавишен вариант на IBM Model M, но там са се ползвали мембрани вместо печатна платка.
Двата модела лесно се отличават по това, че Model F е с метален долен капак, а Model M е с пластмасов.
Също M са с PS/2 порт или DIN-5, а при F кабелите са с терминален DIN-5 като на снимката, или с RJ45 жак.

След горните редове история, се пренасяме към състоянието на конкретната бройка. Вече трета година я
ремонтирам, понеже както писах в първата част, клавиатурата дойде при мен в лошо състояние и с някои
липси – една пружинка и едно копче, които обаче успях да намеря и купих от човек от съседен град.

Реставрацията се проточва толкова дълго и поради безкрайните беди които не спират да ми се случват.
Наложителните ремонти, влошаващото ми се здраве и клинична депресия, и купищата други глупости…

Черешката на тортата, причината която най-много ме отказваше всеки път като наберях сили пак да се
захвана с реставрацията на този радикален продукт бе, че не разполагам с два специфични инструмента
нужни за реставрацията. Това са глух ключ със специфични размери, който е различен по размери от
този използван в Model M, и инструмент за изрязване на 122-те отвора в подложката която стои между
най-горния метален панел и цевите на копчетата. Чак преди месеци научих, че му се викало “Замба”.

И двата вида инструменти са с нестандартните за нашите географски ширини размери, понеже нали е
американски продукт, в клавиатурата компонентите не са по метричната, а по имперската система.
Докато разучих какви са приблизителните пропорции в милиметри, направо щеше да ми гръмне главата!

Четох по сайтове и форуми, мерих с шублер, даже взех и няколко детайла като мостра. И като най-сетне
тръгнах да търся замба, още в първата железария имаха такава с точния размер половин инч, за 4 лева!
Пък се оказа 7-милиметровия сокет от едно гедоре, което още от миналия век местя из шкафовете, пасва
почти перфектно, и не се налагало да ходя да търся и купувам други специфични ключове и отверки…

Та както винаги пак излишно се вкарах във филми, и си създадох куп негативни емоции, но какво ново!
И материалът за подложката който бях избрал се оказа добър, и направата се получи още от първия път.
Но да не решите, че с това проблемите са свършили? О, не! Винаги изникват нови и нови, как иначе!

Долния метален капак, който изтърках до метал и боядисах още през 2016-та година, пазех грижливо
загънат в чисти листове от вестници и дебели найлонови пликове. Да, ама сега като го извадих, се
оказва, че боята явно не е била достатъчно изпечена като съм го прибрал, и се е получила реакция!
На снимката виждате линиите и формите които са се получили по лакът. Търках ги, но няма чистене.
Та някога пак ще трябва да го шкуря и боядисвам! Но тука е все така студено и още ги няма условията.

Оказа се и, че резервния клавиш Enter за нумеричния пад, който липсваше и купих преди години, не е
от това поколение клавиатури, и за да си пасне перфектно беше нужно да му се монтира една втулка.
За щастие успях на намерих човекът от който едно време купих копчето, и сега си купих и втулката.

В последствие установих, че на Space Bar-ът и на още един клавиш им ги няма телените стабилизатори.
Та сега ще има да търся подходящ материал за направата на такива неща, ама нямам идея от къде…

Но най-голямото препятствие което трябва да преодолея е намиране на подходящ и изгоден контролер.
От няколко години по света, най-вече на запад, има фенове които правят конвертори за подкарване на
терминални клавиатури на настолни компютри. Най-известни са Soarer’s Converter и Xwhatsit’s Controller,
но тези неща ги има само в чужбина, на цени от 40 – 70 долара. А като се добави и доставката, ако
изобщо има доставка до България, и митата и всякакви други такси, работата става непосилно солена!

Друг вариант е ползването на универсален микроконтролер от рода на Arduino или Teensy. Такива има в
хоби магазините и в България, но при тях ще е нужно и програмиране, една сложна допълнителна стъпка.
До сега нямам опит с точно такива контролери, и ако избера този вариант ще трябва да търся човек,
или да чета из сайтовете и форумите, и да гледам видео уроци докато се науча, само за едното нещо…
Та ако вие читателите имате опит в това, то моля пишете ми, ще се радвам да чуя как и какво е нужно!

Иначе както виждате от снимките, почистих и останалите компоненти, в най-тежко положение от които
бяха цевите, които на този модел клавиатура са единични, а не всички заедно като в по-новите модели.
По тях още доста настоятелно бяха залепени останките от старата текстилна постелка или подложка.
Виждал съм на снимки от други реставрации, че е имало и варианти с гумена или неопренова подложка.
Но естествено на мен ще ми се падне най-трудният за възстановяване вариант, с текстилната версия!

След третото шише спирт и четвъртия или пети пакет памук, всичките компоненти вече са почистени, не
по веднъж, а по два пъти! Виждате клавиатурата вече е сглобена, или поне пробно. Не съм сложил само
капачките на копчетата, десет от които знаете, че ползвам при ежедневната ми IBM Model M клавиатура.

Макар да е още далеч от финалът, и да бе причина за много трудности и тонове изразходвани средства,
съм доволен от резултатът до сега. IBM Model F е супер радикална клавиатура, впечатлява дори и само с
размерите си. А като крачетата се повдигнат на максимална височина, клавиатурата става още толкова
величествена! Чувствам се все едно съм зад пулт в някоя електроцентрала, или във военна командна зала!

В следващата част от поредицата, ако доживея до такава, ще напиша детайлен план на нужните стъпки и
приблизителни цени за консумативите и инструментите, в случай, че и някой от вас читателите реши да
предприема такова начинание. За някои хора може да се вижда сложно, за други лесно, но си заслужава!
Но кога ще се случи това не мога да гадая. Сега пак съм останал без грам сили и без пукната стотинка.

Но докато стъкмих до тук и написах за тази клавиатура, стегнах и две други клавиатури от тази марка.
За тях и за други неща ще стане дума в следващите материали, които се надявам ще са готови по-скоро!

Good News, Everyone!

Преди дни, отново благодарение на читател съмишленик на блогът, животът на Obsolete Computers се
удължи с още една година. Хостингът и домейнът вече са предплатени до месец март 2020-та година!

Така и да нямам здравето да пиша много нови материали, поне стотиците досегашни ще продължават да
са налични за четене, все така без никакви реклами, ограничения или други пречки за вас читателите!

Но както виждате все още публикувам нови постове, макар и не за големите и по-интересни неща които
от доста време се трупат. Та работата не е спряла, дори понякога още се намира и немалко мотивация…

Наскоро създадох нова категория “Оборудване“. А освен много други, редактирах и всичките публикации
от категория “Клавиатури“, към които ако ги има условията, някога ще се добавят още редица нови статии.

До нови срещи, и както винаги ви желая здраве и само най-доброто. И отново да благодаря на всичките
читатели и ентусиасти оказали всякакъв вид помощ през годините. Obsolete Computers е за всички вас!

P.S. Преди година се притеснявах, че с рояците посещения от Китай, блогът ще бъде заринат от спам
коментари, поради което направих всички коментари да са видими само след ръчно одобрение от мен.
Притесненията ми останаха напразни, защото от Китай не дойде нито едно мнение, било то спам или не.

От месеци обаче, блогът е под обсадата на ботове или спамери от Украйна, пускащи коментари реклами
на сайтове за медикаменти и други глупости. Всеки ден трябваше да трия много задържани спам мнения!

Писна ми, и от скоро всички публикации и страници са с изключена опция за коментиране от публиката.
Оставил съм само една статия отворена за мнения, ама и нея я налазиха… Пък като се сетя за имената на
многобройните сайтове от които прииждат тези посетители от Украйна, направо се хващам за главата!

Но като се има предвид, че за една година от както блогът е на този хостинг, легитимните коментари
бяха само два, сещате се колко е нужна такава опция. На поне пет места съм оставил адрес за връзка,
пишете ми там ако има нужда. Пък тук нещата ще са само за четене, а не за публична дискусия, и така.

Работна Подложка / Балатум

От години исках да си купя работна подложка, но където и да питах, в колкото и магазини да обикалях,
все не откривах нищо. Онлайн на няколко места имаше такива неща, но на толкова високи цени, че ако
си бях купил от там, то подложката щеше да излезе по-скъпа от нещата които ще човъркам върху нея!

Дълго време бях в безизходица, докато наскоро не се сетих, че има лесна алтернатива! Балатумът!
Това може и да не е професионално решение, но за нуждите на хобито ми ще е повече от достатъчно.

Обаче се оказва, че от както на буквално всеки ъгъл има магазин за ламиниран паркет, балатумът явно
вече не е на мода, и намирането се оказа задача. Всъщност сам си усложних работата, както винаги…

Три дни обикалях пазарите на близките и далечните квартали, направих си три здравословни разходки
(в студът, заобиколен от кашлящи хора и изгорелите автомобилни газове) от поне по 5 километра пеша.
Но сещате се, никъде не намерих магазин в който се продаваше балатум, а пък питах и немалко хора.

Решението бе повече от ясно, да ида до някой от по-големите специализирани магазини в ж.к. Люлин.
Да бях отишъл директно там, щях да спестя толкова ходене, ама не! Нека да видя дали другаде няма!

Та както и да е, намери се търсената стока. За 14 лева материал и 2 лева за разкрояване, вече имам
не една, а две работни подложки. Даже ми остана и една излишна лента от 2 метра на 30 сантиметра.

На размери голямата подложка е 70 на 140 сантиметра (бюрото е 75 на 150). Съотношението и е 1:2.
Малката е 60 на 70 сантиметра, нея ще я ползвам за втори предпазен слой като има да запоявам нещо.

Като разглеждах в магазинът имаше и по-дебели видове балатум, като такъв за фитнес и тренировъчни
зали, но той беше пет пъти по-скъп, и само на големи разфасовки. Имаше и от по-мекия тип балатум.
Този е от твърдия, като идеята е да е по-издръжлив, че нали компютрите са пълни с остри компоненти.

Не знам колко и дали този тип материал генерира статично електричество. До сега май не съм имал
проблеми от такова естество, но при всички положения е добре да се внимава, че рискът е реален!
Дано носене на антистатична гривна закачена за близкия радиатор e достатъчна мярка. Ще видим…

Въпреки многото обикаляне, за което пак повтарям сам съм си виновен, съм доволен от резултатът.
Но както винаги снимките са ужасни, и хич не показват колко добре стоят подложките в реалност.

Надявам се това ново оборудване ще е полезно за целите на хобито, пък ако идеята ви е от полза и
на вас читателите, какво по-добро от това! Нека има повече постове за “чалъми” и подобни идеи.

Scotch On The Rocks

Освен различните почистващи препарати, в това хоби е полезно човек да има и някои различни видове
самозалепваща лента. Повечето са универсално приложими, други са по-специфични, но винаги полезни!

Когато човек е израснал в мизерия и всичко около него е или повредено, потрошено или направо изобщо
го няма, тогава нуждата от метод за поправяне или поне закрепяне на положението е повече от реална!

Така, аз още от ранна възраст, и покрай приложните изкуства които ми бяха едно от първите хобита, се
научих какви видове самозалепващи ленти и лепила са подходящи за различните ситуации и приложения.

Целта на този пост е да разкаже и покаже, че за различните проблеми често се изисква по-специфично
решение, било то специален инструмент или правен за целта препарат, консуматив или друг чалъм.
А в ерата на Интернет и китайските стоки, тези неща вече не са нито скъпи, нито трудни за намиране!

В хобито, а и в което и да е домакинство, не може с една ролка опаковъчно тиксо човек да твърди, че
е подготвен за всичко. Ако така ще тръгнете да поправяте течащ водопровод, може да очаквате локви!
Пък ако решите да изолирате проводници с тиксо, очаквайте искри, пламъци или много по-лоши неща!

Опаковъчно тиксо, хартиено, алуминиева лента, двойнозалепваща лента, тефлонова лента, изолирбанд…
Вярвам почти всеки читател тук знае основните им употреби. Сега ще разкажа за някои от по-интересните
приложения за които съм ползвал горепосочените ролки. Като примерно тефлоновата лента с която освен
душът, си поправих и клатещите се крака на закачалката за якета и шапки! Основата и имаше износили се
метални резби, а нарязването на нови не е опция. Тефлонова лента намотана на винтовете или болтовете
се оказва адекватно решение, или поне за леки конструкции които няма да носят тежък или опасен товар.

С алуминиевата самозалепваща лента предназначена за водопроводи, също може да се изолират стари
дограми. Аз така третирах допотопните балконски врати и прозорци в хоби стаята като я ремонтирах, и
вече не влиза нито вятър, нито влага. Пък помните и какво друго предназначение и бях “изобретил”!

С парчета черен изолирбанд пък от години маскирам светодиодните индикатори на редица уреди, които
в тъмното с острата си светлината са като нож в очите ми, и докато светят не ми дават никакъв покой!

За различните типове лепила също има да се каже доста, но сега ще спомена само тези видове които
ползвам последните години. Едно време ползвах Хелметекс/Хелми-М за универсален лек и в домашните, и
в приложните задачи. Обаче за залепяне на специфични материали пак си трябват по-специални лепила.

Така от както възстановявам стара техника, и има да лепя метал или пластмаса, използвам POXIPOL.
Това е двукомпонентна епоксидна смола, продавана в малки разфасовки на достъпни цени. Предпочитам
този метод за лепене пред всякаквите секундни лепила, че с тях никога не съм постигал добри резултати.

И отново уж тривиални неща, а се оказват доста важни, дори критични в поддръжката и свестяването на
големи и малки машини и детайли. Залепиш слаба лепенка или ползваш грешната отверка, и стана авария!
Бъдете подготвени, че разликата между успех и брак, здраве и болест често е проста стока струваща лев-два.

P.S. Картончето на което тествах някои от показаните ролки тиксо заприлича на творба от абстрактното
движение в експресионизмът! Може да не съм Kazimir Malevich или Piet Mondrian, но щом техните творби
се тиражират за милиони, защо и аз да не изкарам някой лев? Тъкмо ще се намери финансиране за блога!
Та ако вие сте меценат или почитател на изкуството, сега е моментът, докато все още е евтино! Ха-ха-ха!

8-Битова Химия

Знаеш, че вече остаряваш, когато почнеш да се радваш при покупката на нови почистващи препарати!

В арсеналът на хардуерният ентусиаст, освен отверки, поялници и мултицети се намират и редица други
пособия, с помощта на които се поддържат, поправят или поне привеждат в приличен вид и големи, и
малки машини, уреди, компоненти, или с каквито работи се занимава дадения любител или професионалист.

Преди вече писах за бюрата, шкафовете и инструментите с които животът ми се улесни неизмеримо много.
До преди набавянето им, буквално ми се налагаше да човъркам с кремъчни остриета, седейки на земята…

Има да разказвам за още редица различни и полезни в хобито неща, едни от които са точно препаратите.
За вас това може да е нещо тривиално, пък ако друг ви чисти жилището може да е дори нещо необятно!
Аз докато не останах да живея сам преди седем-осем години, не обръщах внимание на този вид неща.
Обаче след това доста бързо трябваше да се образовам в тази наука, нещо за което никак не съжалявам.

При почистването на новите компютри не е необходимо нищо друго освен кърпа за прах. Когато обаче се
борави с компютри и друга техника произведена преди 15-25-35 години, и прекарала повечето време от
съществуването си по тавани, мазета, гаражи и други далеч от чисти места, може да се досетите как вече
положението е съвсем друго, и в повечето случаи за привеждането в приличен вид са нужни доста усилия.

От както колекционирам компютри и ретро техника съм попадал на екземпляри в много добър вид, но и на
такива мърляви подобия на техника, че само като ги погледне, човек губи всякакво желание да има каквото и
да е общо с тях! Често точно тези мърляви неща са най-интересните находки, заслужаващи си уважението!

Сега няма да ви уча как се чисти, понеже вярвам това всеки го знае, но ще кажа по няколко думи за
различните препарати които са много полезни в компютърната некромантия, пък и в бита ни като цяло.

Сода бикарбонат.
Содата има хиляда полезни приложения. За почистване, леко навлажнена върши ролята на абразивно
вещество, което може да се ползва спокойно върху пластмаси и боядисани повърхности, без опасност от
нараняване то им, каквото се получава ако вместо сода се ползва домакинска гъба, пък била тя и мокра.
Но освен за почистване, содата има и абсорбиращо миризмите свойство, също много полезно в хобито!
Така успях да обезмириша няколко касови апарати Елка, като ги затворих за по няколко дни в кашон, в
който имаше чинийка със сода. Този номер го научих докато разучавах как се отмирисва хладилник.

Препарат за прозорци.
С кърпа напръскана с този обикновен препарат, се чистят с лекота пластмаси и метални повърхности,
по които замърсяването не е много наслоено или упорито. Също е чудесно средство за чистене на бюра.

Обезмаслител.
Когато течния сапун и верото не са достатъчни, е време за тежката артилерия – обезмаслител! Meglio е
домакински препарат, който може да се ползва върху всичко що е упорито, без негативни последствия!
За пластмаси във фугите на които има наслоени мръсотии, този обезмаслител се явява безценен спасител!
Колко панели съм изпрал с Meglio… Също е чудесен и за премахване на остатъци от стикери и тиксо.

Спирт.
За някои ситуации спиртът си остава най-доброто решение, най-вече като е нужен силен дезинфектант.
Може да се ползва и в комбинация с други препарати, само да се внимава ако ще се третират по-нови
пластмаси, защото ако е чист или висок процент разтвор, може да ги стопи, деформира или обезцвети!
При старата техника няма такава опасност, но всичко по-ново се прави от най-долнопробните материали!

Контактен спрей.
С времето електрическите контакти и фините механизми в много устройства се окисляват и зацапват, като
това води до затрудненото им функциониране, или направи ги спира от употреба. Достатъчно е само един
пин на един чип на някоя платка да не прави добър контакт със сокетът си, и цялата машина не работи!
С този тип спрей може да се третират както сокети на чипове, жакове на периферия, така и механиките на
клавиши и други подобни. За феновете на тема ретро хардуер това е насъщно средство, животоспасяващо!

Силиконова смазка.
При материали като пластмаса и гума не може да се ползват някои смазки предназначени за метал, защото
може да се получи химическа реакция която да ги повреди или направо стопи. Това силиконово масло е
предназначено специално за гумени и пластмасови детайли. Аз го взех по препоръка за ползване с Робко.

WD-40.
Кой не знае WD-40, митичният продукт с милион и едно приложения! Често обаче хората остават с грешното
впечатление, че това е универсална смазка, което не е така. Основното приложение е борбата с ръждата.
Като средство за проникване във вече корозирали механизми, или като превантивно средство нанасяно на
рискови участъци податливи на влага. Смазващите и почистващите му свойства не са най-голямата му сила.
Въпреки това наистина има много приложения, че дори мирише приятно. Ех ако правеха и парфюм WD-40!

Освен тези, има още много полезни в хобито препарати, и крайно специфични, и универсални като горните.
Но като цяло, с посочените средства трябва да може да се преборите и с най-трагичния и упорит случай!

Живот и здраве, в бъдеще ще има още подобни материали, с полезни за хобито пособия, съвети и похвати.

Урааа!!!

Съвсем неочаквано, без да подозирам, се сдобих с оригинална IBM Selectric печатаща глава на кирилица!

Вчера си купих още една IBM-ска пишеща машина, пак от обява от друг град, пак в незнайно състояние.
От единствената малка снимка в обявата не се виждаше каква е печатащата глава, а само, че я има.
Ясно се виждаше обаче, че клавишите са по QWERTZ подредбата, навярно оригинално са за немски език.

Като си я донесох в студа по леда от офисът на куриерите до тук, вчера не ми останаха никакви сили.
Днес тръгнах да я опаковам, и като се загледах в печатащата глава какво да видя? Буква Ш! Кирилица!

Оказа се, че и тук положението пак е като при предишната машина, клавишите и главата са различни.
Та на теория, ако двете печатащи глави се разменят, едната машина ще е изцяло на кирилица, а другата
на латиница! Това при положение, че и двете машини работят. Знаете бройката за която вече писах се
нуждае от среща с техник, а тази новата нито съм я тествал, нито чистил, нито сега ги има условията
за каквото и да било, камо ли цял самостоятелен материал. Ще се чакат топлите месеци, ако идната
година условията са по-добри, а не като влажната адска подигравка която бе вместо лято тази година.

До тогава ви моля – ако знаете сервиз за пишещи машини или доказан техник в град София, пишете ми!

РОБКО 01: Поставки За Пулчета: Част 2

Преди месец с мен се свърза човек, който също нямаше достатъчно поставки за пулчета за своята маса.
Това което имаше обаче, бе достъп до машините, знанията и специалистите необходими за изработката
на нови поставки, с размери като на оригиналните. В бързи срокове това се случи със задоволителни,
даже направо впечатляващи резултати! На снимките пред вас в сиво са новите поставки за пулчетата.

Като благодарност за вече не малкото написани материали по темата Робко, и идеята историята да се
поддържа жива, човекът ми прати два комплекта поставки, за масите за които писах в предишната част.
Така сега и трите ми маси имат поставки за пулчетата, като при една са оригинални, а при две нови.

За самите нови поставки – изработени са с много голяма прецизност и майсторство от солидна тежка
пластмаса, посредством CNC машина. По форми са неразличими от оригиналните. Единственото което ги
отличава е цветът им – новите са сиви а не бели. Още преди да ги получа планирах да купя бяла боя
спрей, но като ги видях на живо с какво изкусно майсторство са направени, как се виждат шарките по
пътищата които е изминала обработващата машина, ще е грехота всичко това да се покрие с бяла боя!

За сега поставките не са в серийно производство, тъй като по думите на човекът са доста трудоемки
за изработка. Питах, и ако трябва да се правят по поръчка, цената за бройка ще е 15 лева, или 90 за
комплект от осем броя. Сещате се това за мен е непосилна сума, а вероятно и за други хора ще е…
Но тъй като тези поставки не са незаменими компоненти, като примерно контролери или зъбни колела,
вярвам всеки ентусиаст с поне малка доза сръчност и подръчни материали може да си сътвори някакви
самоделни бройки. Аз оригинално мислих да си правят пулчета и поставки от два размера PVC тръби…

Както виждате от снимките, масите ми вече са наредени и колекцията изглежда по-представителна от
всякога! Не останаха пулчета за редене на лентите, но като/ако се стигне до практическа употреба, ще
взема тези които са на някоя от масите, понеже нали няма как и трите маси да работят едновременно.
Всъщност не зная и от колко пулчета е бил един комплект, и колко са били предназначени за лентата?
Виждал съм в обявите неразпечатани пликове с пулчета, но вече не помня бройката. Май са 12-14-16?

Ще се радвам да видя и 3D-принтирани пулчета, но лично на мен не ми трябват повече. И все пак ще
ми е интересно ако някой ентусиаст имащ уменията и оборудването направи и прати една-две мостри!
Тъкмо никога не съм виждал на живо 3D-принтирани модели, та ми е чудно да видя що за животно са.

Ако има развитие по темата ще пиша пак. Вече от много време точа зъби да напиша и заключителната
глава “РОБКО 01: Част 3 – Приложение”, но все се случва нещо лошо, и работата така и не става…
Но каквото и да става, ако доживея до топлите месеци и още има блог в който да пиша, ще направя
третата част. Със или без практически примери, все ще е нещо информативно и надявам се полезно.

Проект: 6600 GT PC: Част 3

Последно писах за тази машина преди две години, като тогава смятах проектът за почти завършен.
Началото на тази година бях планувал изграждането на няколко нови машини и подобряването на тази,
но поради лоши метеорологични условия, още по-лошо здраве, проточващ се във вековете наложителен
ремонт на жилището ми и куп други глупости, тези планове не успяха да се реализират. Та чак сега в
студовете намерих времето и силите да обърна внимание на някои от трупащите се с годините проекти.

Поради пренареждане на мебелите след ремонтът на това помещение миналата година, ползването на
уредбата от предишната част вместо колонки вече не е оптимално решение, понеже заема много място.
Та за пореден път тръгнах да търся някакви стерео колонки, и този път намерих подходящ модел, и
макар да са втора употреба, колонките се оказаха чудесни и свирят много силно и здраво. Това са
Creative Inspire 245, модел от преди десетина години. Купих ги за 10 лева. Заслужават си цял свой пост!

Когато тръгнах да ги свързвам и тествам, установих, че батерията на дъното на машината съвсем е
финиширала, и BIOS настройките вече не се пазят. Добре, че се бях запасил с нужния тип батерии,
които през няколко месеца биват пускани в Lidl на комплекти от 6 броя на цена от 3 лева. Това е
много добра оферта, понеже вече само една батерия струва по толкова в магазините за общи потреби.
Чувал съм, че в Ikea има още по-големи комплекти батерии на още по-ниски цени, но те са ми далече.

Интересно беше, че досегашната батерия в дъното бе CR2025, а не CR2032 каквато ползват тези дънни
платки. И двата типа батерии са от по 3 волта, та не знам дали това е било някакъв проблем, но…

И понеже така и така се налагаше да отварям машината за да сменя батерията, реших да подменя и
паметта. Още преди години, човек от един форум ми беше дал комплект от две плочки памет, които
тогава грижливо си прибрах за някоя бъдеща машина, и съвсем бързо забравих, че изобщо ги имам!
Та сега ги сложих вместо старите три по 256 мегабайта, и дори остана един свободен слот. Обаче!
Новите памети не работеха стабилно докато бяха в първи и втори слот, а чак като ги преместих във
втория и третия слот. Та сега не знам дали ако намеря още някоя голяма по обем плочка, ще работи
заедно с тези. Пролетта ще проверя дали имам по-големи памети, и ще тествам какво ще се получи.

Също, махнах втория твърд диск, който бе само 15 гигабайта, крайно недостатъчно място за игрите
които мисля да инсталирам. Доброто е, че преди няколко месеца си купих няколко по-големи по обем
дискове, и един от тях ще пасне чудесно на тази машина. Даже се чудя дали да не преинсталирам
операционната система и петте досегашни игри на един от по-големите дискове, понеже настоящият е
на 5400 оборота, а новите са по 7200? Ако ги има времето и здравето, ако не само ще добавя втори…

И да не забравя да сложа по-добро захранване, че това продължава да пищи, но поне сега в студа не
загрява и не задушава помещението с никотин, че преди в жегите това си беше доста голям проблем!

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – Super Talent 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – Super Talent 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – A4Tech X6-55D
Speakers – Creative Inspire 245
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

Последните няколко дни игра на Unreal Tournament 2004 ме върнаха с 13-14 години в миналото, в едни
по-прости и магически времена. Тези ретро компютри без съмнение са истински машини на времето!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Скъпи приятели, почитатели на техниката и науката, драги любознателни читатели!

Най-сърдечно ви желая най-приятно и весело прекарване на предстоящите празници!

Нека 2019-та да е най-добрата година, изпълнена само с хубави и приятни моменти!

4d 65 72 72 79 20 43 68 72 69 73 74 6d 61 73

Снимките стоящи пред вас са от далечната 2010-та година, още от преди рождението на този блог.

2010-та може и да не звучи като нещо толкова назад в миналото, но за мен това си е цяла вечност!
Дори бях забравил за съществуването на тези фотоси, или че изобщо съм ги правил, докато случайно
не ги намерих в една стара тема за елхи, в разделът за общи приказки на един технически форум…

Тъй като не съм толкова сантиментален, и намирам редица от традициите за абсолютни глупости, а и
от чисто финансов план, та от много години тук не се купуват елхи. Слагам други малки украси, но
на сечта на невинни дървье, и пълненото на джобовете на горски мафиоти не гледам с добро…

Та като попаднах на темата в която другите участници си мереха елхите, реших да сътворя на бързо
тази mecha-елха, и да я пусна като шега. Речено-сторено, но още първия коментар беше критика за
дето елхата ми не е украсена. Но вече бях прибрал компютрите, от които само долните два са цели, а
останалите празни кутии, та украсата сътворих във Фотошоп, ползвайки орнаменти взети от интернет.

Сега съм на ясно, че това е повече глупост от колкото шега, но пак поне малко ме напира на смях.
Ако и на вас ви се струва забавно, или пък дори самите вие сте правили подобни неща – разкажете!
Пък каква е истинската празнична украса която слагам тези години, може да видите в следващия пост.

P.S. Който първи познае какво означава заглавието печели голяма награда – една усмивка по радиото!

AOL CD

Преди година писах за фонокартата с която в края на миналия век осъществявах контакт с дома,
докато бях на една училищна екскурзия с класа ми. Някъде в другите постове споменах и как в
началото на този век, братовчед ми се свързваше към интернет посредством предплатени карти.

По същото време в САЩ и няколко други големи западни страни, една компания гигант доминира
с разрастващи се темпове пазарът на интернет телекомуникациите. Става дума за America Online (AOL).

Тук може да научите по-подробно историята им: https://www.youtube.com/watch?v=A3DudqwsRPw

Но сега няма да преразказвам горепосоченото видео или енциклопедиите, а ще кажа няколко думи
за конкретното разглеждано устройство, което всъщност не е устройство, а един обикновен диск.

От AOL са привличали нови клиенти чрез зарибяването им посредством безплатни часове, които са
идвали на флопита или дискове като показаният. Тези медии са били изпращани директно до пощите
на хората, били са добавяни като бонус съм списания и вестници, идвали са и с редица продукти…

Като е бил пикът на AOL, половината произведени дискове в света са били техни рекламни CD-та!
Представете си мащабите за които става дума, една компания засенчва звукозаписните, игралните,
софтуерните и останалите световни индустрии взети заедно! Но явно е имало келепир, дето се вика.

Този диск не е разпечатан, листовката на която са написани серийните номера или активационните
кодове още е залепена вътре, но оптичната медия може да се извади от долната част на опаковката,
без да е нужно тя да се разкъсва. Не, че това има някакво значение, кодовете не важат от години.

Дискът дойде при мен от колекцията на друг ентусиаст на тема ретро технологии. Не съм се сетил
да питам как е достигнал до нашите земи, но силно се съмнявам някога AOL да са работели и тук?

Вие сблъсквали ли сте се с подобни методи за връзка с интернет, знаете ли повече по въпросът?
Разкажете, ще ми е много интересно да чуя истории от ранните дни на интернетът в България.
А пък този диск ще се пази като още една ценна находка, добре допълваща ретро колекцията ми.

P.S. Както фонокартите, така и тези дискове се оказват обект на колекционерска дейност по цял
свят. Има хора събрали по хиляди бройки, даже има маниаци правещи каталози и дори цял музей!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Питах човекът, и научих, че едно време модемите са идвали в комплект с тези дискове.
И понеже не е можело безплатните часове да се ползват от България, тези дискове или директно са
били изхвърляни, или са оставали неизползвани с десетилетия под претекст “някога да не потрябва”.