Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

MSI CX600X

Някои хора, към които спадам и аз, ще кажат, че тази машина е прекалено модерна за страниците на този блог.
Други ще настояват, че е морално остаряла, прастара, и отлично си пасва с останалите показани екземпляри.
Но главната причина да се квалифицира за тук е, че днес се отбелязват точно 10 години, от както си я купих!

Във вече все по-далечната 2009-та, насила бях записан в университет от единственият ми родител. Но и аз съм
си виновен, за това, че се явих на матурите, и ги взех и двете, макар и веднъж да не бях поглеждал учебници…
Но този материал не е за терзанията ми свързани с образованието, или по-точно липсата на адекватно такова.

Темата днес е лаптопът, който бе един от опитите на споменатия ми единствен родител, да ме накара да уча,
пардон, да посещавам занятия. Но за тази цел машината не свърши никаква работа. Всичко на всичко, разхождах
лаптопът до съответния факултет един или два пъти, но без да го ползвам нито за бележки, нито за други неща.
Не знам защо си бях внушил, че за университетът ще е нужен лаптоп, тъй като специалността в която бях натирен
нямаше нищо общо с компютрите и математиката. Май разсъжденията ми ще са верни, бил е просто залъгалка!

Като тогава, преди началото на учебната година, тръгнах да си търся лаптоп, в бюджетът от около 550 лева се
вписваха единствено няколко модела Asus Eee PC, които бяха популярни по онова време, но и доста анемични.
За късмет, в името на образованието ми бяха дадени още толкова средства, колкото имах, и вече се оглеждах за
стандартен лаптоп, а не някакво орязано недоразумение, като каквото с годините се доказа гамата Asus Eee PC.

Не в магазин за компютри, а в хипермаркет за домакинска техника намерих този модел, имащ доволни за онези
години параметри, и цена от 999 лева. Даже като съотношение цена/параметри, лаптопът беше малко по-евтин от
настолна машина със същите показатели, което за някои хора е предимство. Така избрах и си купих MSI CX600X.

Тогава дори правеха 5% отстъпка от цената, ако стоката се поръча онлайн, та спестих 50 лева. Месеци по-късно,
случайно забелязах, че същата верига магазини рекламират същия модел лаптоп. Доста масивна кампания беше!
Бяха го наслагали по билбордовете, имаше го в реклами по вестниците, даже го бях виждал и на банери онлайн.
Пък роднини които гледаха телевизия, ми бяха казали, че и там този модел бил рекламиран усилено. Обаче още
не зная дали да се радвам, понеже сам съм направил този избор, или по-скоро да се чувствам тъпо, за дето си
купих нещо което го рекламират? Знаете, не съм привърженик на рекламите, медиите, комерсиализмът, модата…

Както вече казах, за учение машината не ми послужи, но беше много полезно средство, направо насъщно, в не
малкото моменти през годините, в които основните ми настолни компютри имаха проблеми, и за от няколко дена,
до няколко месеца, се налагаше да ползвам тази машина. Кажи-речи, на 100% се справяше с поставените задачи.

По времето на Spider платформата, на два-три, че даже може и четири пъти за по месец, лаптопът спасяваше
положението. Следващата настолна машина ползвах цели пет години, но и там за месец трябваше да се разчита
на лаптопът, понеже от ISP-то ми бяха убили LAN портът на дънната платка, и трябваше да чакам за замяната.

Най-дълго го ползвах като си продадох предишната основна машина, докато преди две години събрах сегашната
настолна. Мисля, че беше период от около три месеца. Та за 10-те си години служба, не се е натрупала и една
година на активна употреба. А като съм го ползвал, винаги е било с външен монитор и голяма клавиатура, за
това и изглежда толкова запазен, понеже винаги докато е бил пуснат, си е седял затворен в ъгъла на бюрото.

Параметрите:

Model – MSI CX600X-055EU
Central Processing Unit – Intel Pentium Dual Core Mobile T4200 2000MHz
Random Access Memory 1 – Hyundai 2GB DDR2 SO-DIMM 800MHz PC2-6400
Random Access Memory 2 – Hyundai 2GB DDR2 SO-DIMM 800MHz PC2-6400
Video Card – ATI Mobility Radeon HD 4330 512MB DDR2
Hard Disk Drive – Western Digital Blue 500GB SATA 5400RPM 8MB
Optical Disk Drive (DVD-RW) – Sony AD-7560S
Battery – 6 Cell 4400mAh
Matrix – Samsung LCD 16″

За времето това бяха доста доволни показатели, равностойни, че дори и по-добри от показателите на настолните
компютри в домовете и офисите на редовите потребители. Процесорът бе доста задоволителен, и макар да носи
името Pentium, всъщност е чист Core 2 Duo по Penryn-3M архитектурата, но с орязано половин количество L2 кеш.

4GB памет си бяха доста за онези години, когато още много машини бяха 32-битови, и не поддържаха такъв обем.
Е, вярно вече имаше и компютри с DDR3 памет, но те бяха много по-скъпи, доста далеч от моите възможности…
500GB твърд диск бе повече от доволно количество, та дори и сега е двойно на дискът в настолната ми машина!

Но основната причина да избера точно този модел лаптоп пред останалите, бе отделната видео карта, която макар
и почти най-нисък клас, определено беше за предпочитане пред тогавашните поколения вградени видео решения.

Единствен недостатък, ако изобщо е недостатък, е гланцовата матрица на екранът. И тогава, и сега, с матови
екрани са само по-скъпите класове мобилни машини. Но вече ви казах, че аз ползвах лаптопът с външен монитор.

Никога не съм надграждал или подобрявал лаптопът, понеже нали го ползвам рядко, просто не виждам смисъл.
Знам, че сега вече има евтини втора ръка части от това поколение, с които машината ще е по-адекватна, но
това единствено ще е претекст за повреди или да стане тотална щета. Закон на Мърфи ако искате го наречете!

Лаптопът като бюджетен модел, се продаваше без операционна система. Първо го ползвах с Windows Vista.
А от както излезе Windows 7 е с него, но май е време да му сложа някоя Linux дистрибуция, примерно Mint…

В предните няколко години, докато имах USB контролерът за Робко, ползвах лаптопът за тестове на редицата
роботи (все без търсения успех), но от както от година се отървах от USB контролерът, си седи без приложение.
Последно преди месец го пусках, за да форматирам и флашна картите памет за „iЧушкопекът“ и „iРендето„.

И тъй като го похвалих като полезен уред, без съмнение лаптопът вече е урочасан, и следващият път като се
наложи да го ползвам, или ще се подпали, или ще експлодира, или ще се случи кой знае каква друга мизерия!
Но жив или не, ще си го пазя като реликва. Пък ако стихиите се смилят, още си става и за Unreal Tournament 3.

P.S. Виждате, че съм залепил един от моите стикери, даже като преди две години ги начертах и ми ги отпечатаха,
това бе първата машина на която сложих от творчеството си. Ако и вие искате такива лепенки – просто кажете.
Имам още много бройки, а както знаете, на ретро ентусиастите и любителите ги раздавам без да искам стотинка!

iЧУШКОПЕК Power Hack Pro (Late 1974)

Apple Mac Pro (Late 2013)

Знаете, че продуктите на Apple не се славят с дълготрайността си, а точно с обратното. Постоянно излизат нови и
нови модели, бързо заменящи предхождащите ги. Вече признаха официално и черната практика, като излезе ново
поколение продукт, от Apple насилствено, чрез необратими софтуерни ъпдейти, забавят и спъват функциите на
предните поколения продукти, с цел стимулиране продажбите на по-новите и генериране на оборот в компанията.

Но макар и рядко, по една или друга причина се случват и изключения, едно от които е Apple Mac Pro (Late 2013).
Този модел е един истински ненадминат рекордьор. Това е най-дълго произвежданият модел компютър на Apple!
До излизането на наследникът му в края на тази година, ще станат 6 години производство без съществена промяна.

Компютърът наричан от масите „Кошче за боклук“, и „Шлемът на Дарт Вейдър“ от Apple феновете, заслужава да се
почете, да се отбележи геройството му още приживе! И понеже нямам достъп до оригинална бройка, нито имам
причината някога да се докосна до такава, сам измайсторих този своеобразен монумент, съвсем по български…

Чушкопекът: Българско изобретение на 20-ти век!

Преди 45 години, през 1974-та, техници от град Велико Търново изобретяват приспособление за печене на чушки.
Чудатата нова машина става известна с името Чушкопек. Бързо влиза в серийно производство, чак в последствие
е стандартизирана. Отново бързо си извоюва място във всеки български дом, че дори е изнасяна и зад граница.

За това изделие в Интернет вече има писано не малко. Сега намирам брой статии и репортажи с интервюта на
много различни хора, претендиращи, че именно те са изобретили чушкопекът. Пък оказва се, преди 10 години от
анкета допитваща се до зрителите на Българска Национална Телевизия, е дошла фразата „Изобретение на XX век“.

С няколко изречения може да обобщим, че чушкопекът е нишов уред, доста далеч от енергийно ефективен – харчи
1600-1750 вата, за да след 5 минути опече само една чушка. Може да бъде и опасен за здравето на хората, че дори
и смъртоносен – с изолация от азбест, опериращ директно на 220 волта, пълното напрежение на ел. мрежата…
Едновременно с функционален и модерен за времето си дизайн, но и наподобяващ зловеща бомба от войната…

Перфектно си пасва за главен символ на българската инженерна мисъл, и битът като цяло! Браво, точно попадение!
Простете, още доста здраво ме държи сарказмът от сатиричната статия, която написах и публикувах преди тази.

Факт е обаче, че гонени от носталгията, днес хората помнят само добрите неща свързани с миналото. Ако и вие
сте над определена възраст, сигурно като чуете думата чушкопек, се сещате за приятния аромат на печени чушки.
Едва ли ви идва наум, че цените на токът едно време са били незначителни, и ако днес човек реши да пече чушки
като в миналото с такъв уред, то килограм продукция ще излезе по-скъпа от килограм вносни френски трюфели…

Но да не помислите, че чушкопекът е уред единствено от миналото? Не! За обхванатите от носталгия хора, както и
за тези включили се към чуждото електроподаване, днес още се произвеждат нови такива уреди. Като дори има и
предприемчиви вериги магазини за техника, които са поръчали и внесли партиди чушкопеци произведени в Китай!

Човекът с Чушкопекът

Нали вече не съм първа младост, и аз имам носталгична история от миналото, с главно действащо лице чушкопекът.

Преди около 25 години, като бях още съвсем съвсем малък, баба ми често ме разхождаше в кварталът около блока.
Един ден, една есен, когато минавахме покрай съседният блок, на един нисък балкон на първия етаж, забелязах
възрастен мъж който седеше до щайга с чушки, и ги слагаше една по една в някакво чудато необяснимо устройство!

Баба ми ми обясни, че това е чушкопек, в него се поставят чушките една по една, и после се затварят в буркани.
Стори ми се толкова интересно, че помня случката до днес, макар четвърт век до сега, пак не бях видял чушкопек.
А като бе време да се прибираме, аз възкликнах радостно: „После пак ще дойдем да видим човекът с чушкопекът!“

Майстор Разтурко

От доста време ми се въртеше идеята да реализирам този проект, но се заех активно да търся липсващите съставки
едва началото на юли месец. Повечето неща вече ги имах налични от други проекти. Едноплатковите компютри и
прилежащите им аксесоари, бяха останали от един нереализиран проект от преди години. Черна боя имах още от
IBM Model F проектът, който също се проточва в годините. Автентично изглеждащи болтове и гайки, пък бях купил
за колелцата на една сървърна кутия, която се оказа не е с метрични размери, и там положението реших с нитове.

Та като се тегли чертата, за този проект сега трябваше да купя единствено чушкопекът, и един HDMI преходник.

Подбирането на самия чушкопек по чудо също се оказа безболезнено. Определящ фактор бе цената, понеже знаете
от години и блогът, и аз сме без бюджет, и всичко все е на червено. Та купуването на нов чушкопек не беше опция,
пък и някак не е редно да развалям ново нещо, само заради частите му. Търсих из обявите чушкопек от моя град,
че доставката на такъв тежък уред щеше да е по-скъпа от самият него. И след няма и седмица разглеждане, какво
се случи? Намерих обява за стар чушкопек на приемлива цена – 15 лева, намиращ се в съседният до моя квартал!

Купих го, и като го почистих се оказа, че корпусът е в много добро състояние, с минимални следи от употреба.
Предишният собственик го е пазил в оригиналният кашон, за това и никъде не се наблюдава да има ръжда. Добрия
външен вид се дължи и на фактът, че чушкопекът не е боядисан с обикновена боя, а с емайл – керамично покритие,
с каквото са всички стари тенджери, тигани, чайници и друга посуда имаща допир с високи температури или огън.

Единствената пипкава работа бе отстраняването на сърцевината с реотаните, за която съм чел, че има азбестова
изолация, а знаете това е далеч от полезно за здравето. Но с помощта на три големи плика, успях да извърша
процедурата на разделяне, без да се разсипе значително количество от изолацията. Надявам се всичко ще е ок.

Заедно с чушкопекът дойдоха оригиналното ръгало за слагане и вадене на чушките, както и керамичният похлупак.
И докато ръгалото ще си го запазя, то похлупакът е доста груб, и не се вписва с гонените естетически форми.
Та ако на някой от вас читателите му трябва, примерно нямате капак за вашия чушкопек, кажете, ще ви го подаря.

В отворът от капакът, първо мислих да монтирам решетка за вентилатор, но не намерих такава с точния размер.
После пък ми хрумна, че ще е много ефектно ако е с решетка тип пчелна пита, като от някоя автомобилна броня.
Обаче нали не съм водач и нямам познати в тази сфера, набавянето щеше да е зор, та и тази идея отпадна бързо.

Най-накрая се сетих, че решетка от тонколона ще пасне перфектно, даже няма да е нужно и да се пребоядисва.
И такова нещо нямах на разположение, но като споделих идеята с един дългогодишен съмишленик на блогът, след
няма и час, вече имах нужната ми част! В последствие човекът пак помогна и с части за завършване на „iРендето„.

Безкрайно благодарен съм за тези и всички останали моменти оказана помощ. От години такива благородни хора
поддържат блогът, идеята Obsolete Computers жива, а покрай нея и мен самия. Отново, благодаря ви най-сърдечно!

Единствената част нуждаеща се от сериозна модификация в целият проект, бе дъното на чушкопекът. Реших там да
монтирам едноплатковият компютър, и чрез кабелите удължители да изведа и всичките му разширителни портове.

Долния панел е от дебела поцинкована ламарина, но не бе трудност за сделаната в СССР бормашина. Вярно една
бургия падна жертва в името на прогресът, но много по-голям зор бе изглаждането на отворите с пилата за метал.
За финал минах модифицираната част първо с по-груба, а след това и с по-фина шкурка, и настъпи ред за боята.

И така се случи, че тогава цяла седмица валяха дъждове и беше влажно, и просто ги нямаше подходящите условия.
След това пък, първият ден, макар да боядисвах на затворен, предварително почистен балкон, и от двете страни
на панелът успяха да се налепят боклуци по боята. Вторият ден, макар да трябваха още повече ръце боя, нещата
се получиха задоволително. А ако не бях банкрутирал, и имах 3 лева за спрей грунд, щеше да е и още по-добре…

iЧушкопекът: Българско изобретение на 21-ви век!

По-наблюдателните от вас, които са запознати с Raspberry Pi, сигурно са забелязали, че не съм извел слотът за
SD картата на долния панел. Това е понеже нямам такъв кабел удължител. Бях намерил една обява в която имаше
такова нещо за 10 лева, но като се сложат и още поне 5 лева за доставка, вече ставаше прекалено солена сума…

И добре, че не купих удължител, защото какво се оказа? Слотът за SD картата се случи точно срещу решетките,
между които има достатъчно място, и SD картите може да се сменят с помощта на пинсети. И това ако не е късмет!

Въртяха ми се и различни други идеи, като добавяне на вентилатор, вграждане на говорители, слагане на ложи за
твърди дискове, LED осветление, дистанционно управление… Но преди работата да стане претрупана, се сетих за
KISS принципът – Keep It Simple, Stupid! Това правило е изключително полезно, насъщно за постигането на успехи!

В отношение естетика, почистването и замяната на похлупакът с решетка от тонколона, бяха единствените стъпки
необходими чушкопекът да се превърне в достоен двойник на споменатият горе модел Макинтош. А ако бях махнал
и дръжките, съвсем щеше да му одере кожата. Но така вече щеше да се загуби българския облик, за това ги оставих.

Финалният елемент, завършващ този ансамбъл, бе металната табелка с името, работното напрежение и „цената“ на
изделието. Знаете, вече показах как измайсторявам стикерите с помощта на пишеща машина и алуминиево тиксо.
А с новооткритият метод за ползване на хартиено тиксо като трансферна лента, вече мога и да ги лепя навсякъде.

Табелката тук гласи: „Чушкомпютър-1 ; 5 волта 2 ампера ; цена 4999 лева“ Ако беше истински продукт от Apple, то
цената щеше да е поне двойна на тази. И ръгалото за вадене на чушките щеше да се продава отделно, по 99 долара!

И така Чушкомпютърът, iЧушкопекът, машината беше завършена, дори много по-добре от както я бях запланувал!
За операционна система инсталирах най-новата версия на Raspbian – Debian базираната Linux дистрибуция, която е
официалната операционна система за Raspberry Pi компютрите. Но също се поддържат и редица други системи…

Виждате от снимките, iЧушкопекът се справя с всякакви задачи – офис работа (Къде другаде сте видели чушкопек
да борави с Excel-ски таблици?), гледане на филми и сериали, дори игране на тежки компютърни игри (Minecraft)!
Е, вярно Чушкомпютърът не може да пече четири чушки наведнъж, но пък е с четириядрен процесор и има Wi-Fi.
И фактът, че от 1600 вата, консумацията му бе сведена до под 10, някакви си 160 пъти, също не е за подценяване!

Без спор, тези фактори го правят достоен претендент за титлата „Изобретение на 21-ви век“. Вие какво мислите?
Вярно, до края на века има още 80 години, но като знам народът и топ приоритетите му, до тогава конкуренцията
най-много да измъдри някое лазерно наргиле, или полуавтоматична машина за търкане на лотарийни билети…

Рецепта и съставки

Ето и списъкът с използваните компоненти и материали, при направата на двете машини:

Чушкопек
Raspberry Pi 3 Model B
32GB Class 10 Micro SD карта памет
Micro USB захранване – в случая 5 волта 2 ампера, но трябва малко по-силно
USB и LAN кабели удължители, за монтаж на панел или в кутия
HDMI ъглов преходник или HDMI ъглов кабел
USB периферия – мишка и клавиатура
Монтажни елементи – болтове, гайки, свински опашки
Решетка от високоговорител
Флакон черна гланцова боя

Ренде – IDEALISK от IKEA
Raspberry Pi 2 Model B
4GB Class 4 Micro SD карта памет
16GB USB 2.0 флаш памет
Micro USB захранване – в случая 5 волта 2 ампера, същото от другата машина
Един 270 градуса HDMI ъглов кабел/преходник, или два преходника от 90 градуса
USB геймпад/джойстик/контролер
Монтажни елементи – болтове и повдигачи за дънни платки

Инструментите които ползвах за направата на чушкопекът бяха само три – бормашина, пила за метал и отверка.
При рендето пък не беше нужно нищо повече от една отверка, понеже то нямаше нужда от никаква модификация.

Ако и вие имате желанието да си стъкмите машина като показаните, моля ви, бъдете внимателни! Не само азбест,
но ако чушкопеците които ще ползвате са китайски, то може да са пълни с олово, кадмий и други страшни отрови!

Бъдещи начинания

Смятам и двете „кухненски“ машини за напълно завършени. Но това изобщо не слага краят на този тип проекти!
Освен двата Raspberry Pi едноплаткови компютъра, преди години си бях купих и един Orange Pi, понеже тогава
беше хем адски изгоден, хем в същото време имаше по-наточени параметри дори и от на най-новия Raspberry Pi…

Чак сега измислих приложение и за този компютър, но все още няма да ви го разкривам. Макар да е възможно да
събера това което съм планирал и с подръчни материали, е много вероятно да има и доста непредвидени разходи.
Та ще мине неопределено време, докато пак ще имам възможност да творя, и да ви показвам нови измишльотини.

Желая ви всичко най-хубаво, пък ако показаното ви даде вдъхновение или сте научили нещо ново, какво по-добро!

P.S. На който му е харесал тапетът с чушките: https://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2019/07/13.jpg

P.P.S. Винаги преди да ги снимам и ви ги покажа, почиствам старателно изделията за които ще пиша. Понякога за
да се почисти дори едно единствено нещо, минават седмици! Това е така, понеже в 90% от случаите, изделията са
с много неугледен външен вид, като това навярно е и причината поради която са били на цени като за моя джоб…

За това никога не съм правил снимки от типът „преди“ и „след“, понеже нещата често са толкова мръсни, че човек
не иска да ги пипне, дори погледне, камо ли да седне да ги снима! Сега обаче се сетих, че мога да взема снимките
на чушкопекът, от вече архивираната обява от която го купих. Та ето как беше до преди: https://imgur.com/a/GsTf428

Apple Mac Pro Mini (Late 2019)

Здравейте и добре дошли верни фенове и ценители на най-модерните високи технологии, в Obsolete Computers.

Сигурно вече сте чули и видели премиерата на новия Apple Mac Pro, очакван по магазините по-късно тази година.
Но внушителната по параметри и стил машина не е единственото ново попълнение, което ще ни покажат от Apple!

Имам честта да ви представя най-новата, най-силната и най-елегантна компактна конфигурация за тази година.
Apple Mac Pro Mini – първият Apple компютър, създаден изцяло за игри! (Тишина! Apple Pippin не се е случвал!)

След години прекарани във внимателно проучване на съвременните тенденции в клиентската база, Apple съзряха
една нова ниша, един радващ се на голяма популярност колектив, заобиколен от още по-внушителна тълпа хора…

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ГЕЙМЪРИ – атлетите, не, ГЛАДИАТОРИТЕ на 21-ви век! Но моля, като чуете професионални
играчи, не си представяйте отбор южнокорейски тийнейджъри, носещи екипи и играещи StarCraft. Това е миналото!

Днес професионален играч може да бъде всеки човек, а стига да има ораторски умения или визията, вече дори не
е нужно да знае и как се играят игри! А пък благодарение на новите механики в игрите от последните години, за
по-платежоспособните хора, победата във всяка битка е само на кредитна карта разстояние! Но се отплеснахме…

Няма как да не сте видели и чули за хилядите професионални стриймъри в различните платформи по света, които
имат от хиляди последователи, та до десетки милиони поклонници! Може да си представите как повечето от тези
зрители се стремят да са като кумирите си и им подражават по всеки възможен начин – играят същите игри, купуват
същите компютри и конзоли. Пият същите енергийни напитки и носят същите марки дрехи. Дори купуват от същите
марки и модели столове, на които седят идолите им! Става дума за индустрия с оборот милиарди долари годишно!

Така, днес от Apple забиват нокти, пардон, обогатяват присъствието и в тази ниша, предлагайки висококачествен
стилен нов продукт, с който без съмнение ще бъдат задоволени нуждите както на професионалистите, но също и на
всички редови потребители, стремящи се към най-доброто, които, разбира се, могат да си го позволят финансово.

Apple Mac Pro Mini не е тук за да измести Mac Pro гамата, предназначена за продуциране на мултимедия, нито да
изземе функциите на домашен медиен център от Mac Mini, макар да има техническите способности и за тези роли.

Тъй като все още не е официално обявен продукт, нямам правомощията да разкрия пълните технически параметри.
Мога единствено да потвърдя, че по традиция изградена от небесният Apple-ски пастир Свети Стив, тази машина
няма да има никакви възможности за надграждане и ремонт – всичко е запоено. А по по-модерни тенденции, и за
всеки възможен порт – видео, аудио, захранване, пренос на данни, ще са нужни поне по два отделни преходника.

В естетическо отношение не е нужно да споменавам, че този компютър носи всички най-модерни черти и форми.
Дизайнът е като при Apple Mac Pro, но с умалени размери. Идеята е, като устройство за игри, Mac Pro Mini да е
портативна машина съпътстваща потребителите навсякъде където отидат – на гости, по кафенета, в мола, в парка…

Знаете, продуктите на Apple не са единствено функционални средства в ежедневието, те също са модни аксесоари,
издигащи собствениците си до висини в обществото, които не биха достигнали чрез интелектът или с уменията си.
За да е максимално видим, набиващ се на очи от голяма далечина, Apple Mac Pro Mini има корпус не от алуминий,
а от неръждаема стомана, полирана до огледален блясък, превръщаща потребителите в истински фар на модата!

Очаква се официалната цена за базовия модел Apple Mac Pro Mini да е от 1999 долара, 1999 евро, а за България,
като държавата с най-заможните жители, ще е 4799 лева. Моля, не забравяйте мъдростта, че гъзарията цена няма!

И така, изглежда за пореден път Apple имат предпоставките да доминират и този пазар, на ниво луксозни стоки.
Очаквам всички фън, куул, хип, NO INDEPENDENT THOUGHT, креативни млади хора, ще си купят от тези компютри.
Ще следя с интерес развитието на този модел, а ако го следите и вие, то помнете, че най-напред го видяхте тук!

P.S. Тъй като от Apple не си потърсиха демо бройката, мога да ви я пласирам „под масата“, както съм виждал да
правят други родни сайтове с предоставените им за ревю и тестове неща – процесори, охладители, видео карти…
Предложете оферта, знаете къде да ми пишете, но помнете, че това не е само компютър, а и творба на изкуството!

Packard Bell Fast Media Remote Control

Преди време, в една случайна тема в един неслучаен форум, забелязах, че се подарява този стар модел
дистанционно управление за компютър, една джунджурия която си пасва точно с тематиката на този блог.
Да, и днес още има дистанционни управления за компютри, че дори и „умните“ телефони имат тези свойства,
но това дистанционно е сравнително старо, съдейки по серийният порт ще е от 90-те години на миналия век.

Дистанционното се намираше през три съседни квартала в четвърти, а нали съм пешеходец, пък да давам пари
за билети и да се прекачвам по различни видове градски транспорт просто го нямам желанието и психическото
здраве, та реших да си направя една дълга разходка до въпросното място. И макар навън времето да бе доста
топло, като цяло се получи един приятен излет, даже кварталите през които минах ми харесаха толкова много,
че някой ден пак ще се разходя до тези интересни места. Е, вярно минах и покрай някакъв зловещо изглеждащ
затвор, но нали не нося раирана пижама и не съм от грешната страна на решетките, всичко е ок! Ха-ха-ха!

Сега за самото дистанционно. Получих го без опаковка, без инструкция за употреба и без носител с драйвери, и
понеже няма абсолютно никаква маркировка, отначало не знаех каква марка и модел е. Логото бе бегло познато,
виждал съм го и преди, но с каквито и термини да търсих в Интернет, все не откривах нищо. Чак ден по-късно в
главата ми изскочиха две думи: Packard Bell! Това се оказа Packard Bell Fast Media Remote Control, аксесоар в
комплект с който са били продавани редица модели Packard Bell конфигурации между 1994-та и 1996-та година.

Но дали е бил успешен аксесоар, или по-скоро през онези години още не е имало нужда от такова устройство?
През онези години още не е имало DVD-та, а CD-тата са били най-модерната медия с която са можели да боравят
домашните компютрите. Освен за музикални дискове, с това дистанционно се управляват функции като телефонен
секретар, TV тунер и FM тунер карти, при които Packard Bell машини са били оборудвани с опционалните карти.
Обаче от това което чета, едно време малцина хора са го ползвали по предназначение с оригиналните компютри.

В последвалите години няколко пъти онлайн са излизали количества чисто нови комплекти от тези дистанционни.
Видях статия от 2001-ва, когато тези комплекти в комбинация с някакви неофициални универсални драйвери са
продавани за по 8 долара. А от 2012-та до 2015-та, по международните онлайн базари излизат още количества
евтини нови бройки, първоначално от 10, а към края и по 5 долара, от които си купуват и други ретро маниаци.

Кога и от къде е била купувана точно тази бройка не зная, не съм разпитвал/тормозил предишния собственик.
Очевидно дистанционното е ползвано, понеже кабелът на инфрачервеният приемник бе мръсен, а като почиствах
и самото дистанционно отвътре видях, че на върхът на единия от контактите за батериите има следи от корозия.
Навярно когато вече не е ползвано, вътре са били забравени батерии, но за щастие няма нанесени други щети.

В един фен сайт на вече несъществуващата марка Packard Bell, или поне не в оригиналният си вид, любители на
тези неща бяха намерили начин тези дистанционни управления да се ползват и с модерни операционни системи,
и да се препрограмират чрез софтуер и ползват като клавиатура, че дори и мишка. Ако станат нещата, намеря и
настроя съответния софтуер, ще ми е интересно да пробвам дали може да се управляват игри с дистанционното!

Примерно състезателни игри при които са нужни само по няколко клавиша може да се окажат играеми, а защо не
и някои шутъри? Wolfenstein 3D, Doom и Duke Nukem 3D сигурно ще са лесна задача, но обезателно ще пробвам
и Unreal Tournament! Тестовете навярно ще направя на 6600 GT PC-то, където вече съм инсталирал редица игри.

Нещо друго което търся доста време и също е свързано със старите компютри и има дистанционно, са предните
аудио панели за кутии, вървели в комплект с някои модели Creative Sound Blaster Audigy и X-Fi звукови карти.
Един такъв панел ще си пасне чудесно с някоя от радикалните ретро машини, примерно 3DFX Interactive PC-то!

Ще пиша по темата отново като, или ако има успешно развитие, и съм тествал някакви игри с дистанционното.

Електронна Пишеща Машина IBM 6785 / IBM Wheelwriter 2500

Продължават да се случват добри неща, е и лошите хич не спират, но последно време се завръщат и добрите.
Поредния добър епизод се случи съвсем на скоро, когато пак от щедростта на читателите се сдобих с тази
електронна пишеща машина от IBM Wheelwriter серията, за каквато от години си бях мечтал да намеря бройка!

В материалите за IBM Selectric гамата, както и в постовете за другите пишещи машини, вече ви разказвах как
през 80-те години на миналия век, електромеханичните пишещи машини са наследени от електронните машини.
Тази бройка е един от успешните модели, последните машини борили се зъби до зъби с настолните компютри.

През 1984-та и 1985-та, от IBM пускат Quietwriter, Wheelwriter и Actionwriter сериите електронни пишещи
машини, и докато Quietwriter и Actionwriter моделите не пожънват голям успех, то Wheelwriter е наследникът
защитаващ фронтът чак до масовият залез на цялата технология, в края на миналия век и началото на новия.

Wheelwriter серията носи безброй подобрения и иновации спрямо предшествениците си, и е по-правилно да се
нарича текстообработващ процесор (Word Processor), защото има стотици полезни компютъризирани функции.
Повече подробности може да прочетете в материалът за българската електронна пишеща машина Бултекст 20.

Някои от IBM Wheelwriter моделите са били съвсем щури – с CRT монитори и флопита за съхранение и четене на
написаното, други са имали интерфейс за връзка с настолни компютри, и са можели да се ползват като принтери.

Тази бройка е хем по-скромна и няма опции за разширение на функциите и връзка с други устройства, хем има
вграден голям Dot-Matrix LCD екран, каквато екстра по онова време са имали само още няколко други модела.

На конкретната машина за модел пише само IBM 6785, но в Интернет излиза и като IBM Wheelwriter 2500, и
също като IBM Personal Wheelwriter 25. Дали това се е дължи на различни времена или региони в които са се
продавали машините, или пък има физическа разлика като обемът на вградената памет? Може би е комбинация
от тези фактори. Ще приема, че 6785 е моделът с кирилица на клавишите и печатащ елемент на български език.

Никъде не видях да пише кога е произведена машината, но може да се датира, че тази бройка е правена след
1991-ва година, понеже тогава от IBM възлагат производството на периферия като пишещи машини, принтери и
клавиатури на Lexmark, които всъщност първоначално са дъщерна компания, и в последствие уж самостоятелна.

От разказаното от предишните собственици, машината е била купена нова за някаква страшна сума през 90-те.
А по надписите на един от употребените консумативи които са запазени, пише, че е бил сменен през 2010-та.

Сред консумативите са предполагам двете оригинални ролки мастилена лента, но има и куп други от незнайна
марка, някои от които също са употребявани, но както виждате има още доста чисто нови все още запечатани.

Мастилените ленти за този тип машини също като при предходните са два типа – текстилни ленти напоени с
мастило, и въглеродни ленти чието покритие при натискане от напечатания символ остава върху хартията, а
във въглеродната лента остава празен силует на отпечатаният символ. Лентите са навити в много по-големи
касети от тези при Selectric гамата. Така като има повече лента, консумативите уж ще се подменят по-рядко.

Коректор лентата тук също е два различни вида, работещи на различни принципи. Показаната на снимките е
стандартна коригираща лента, същия тип го има и за ръчна корекция на допуснати грешки, и до ден днешен
се продава в книжарниците. Този тип лента работи на същия принцип като лентите с въглеродно мастило.
Втория вид коригираща лента пък е по-близко до тиксото, понеже вместо да нанася материал върху грешните
символи, лентата направо ги отлепя от хартията! Така не остават следи, все едно грешката никога не я е имало.

Коректор лентата също е в касетъчен носител, който се закача директно за касетата с мастилената лента.
Чифтът се монтира заедно в машината, а виждате от страни и двете касети имат колелца за ръчно навиване.

Заедно с машината ви казах получих цял куп касети с мастилена лента, както употребявани бройки, така и
доста чисто нови запечатани ленти, една от които сложих и виждате как ясно и четливо излиза написаното.
Коректор лентата обаче бе само една, или така си мислих. Показаната бройка беше монтирана за старата
мастилената лента, и беше скъсана в единия си край. Оказа се, че е превъртяна до последният сантиметър,
но при отваряне и детайлен преглед се установи, че реално лентата е изразходвана само до средата си.

След залепяне и частично пренавиване, коректор лентата пак може да се ползва, и на снимката с тестовите
отпечатвания, под ъгъл може да видите къде съм тествал и тази функция. В последствие видях, че с една от
старите мастилени ленти има още една коректор лента, като тя е от типът като тиксо, но не съм я тествал.

И докато консумативи има цял тон, то машината дойде само едно колело с шрифт – Daisy Wheel, „Маргаритка“.
Не е някой от по-класическите добре познати шрифтове, но е достатъчно ясен и четлив, та също ме радва.
Надявам се с годините да намеря още различни такива колелца, пък ако не, и това си върши чудесна работа.

Иначе машината дойде при мен в отлично състояние, много добре запазена. След рутинното почистването е
на 97% като нова, дори след преглед и батериите пазещи паметта се оказаха почти още в срок, но ще ги
сменя превантивно, или направо махна ако няма да ползвам машината дълго време, че дори и новите кипят!

Единствения проблем тук, бе открит начален стадии на „болестта“ ходеща по IBM Model M клавиатурите, по
каквато Buckling Spring технология са клавишите тук. Знаете вече писах за втората ми бройка IBM Model M,
при която главите на пластмасовите нитове с които са капсуловани частите на механизмите са се отчупили, и
няма достатъчен натиск между отделните панели, съответно голям брой от засегнатите клавиши не работят.

Докато при клавиатурата от онзи пост са се отчупили повечето нитове, поради което проблемът там е тежък,
то тук са паднали само 4-5 бройки, три от които виждате съм показал на снимката с тестовата страница.
Така за сега все още всичко си работи, и не е нужен Screw Mod или Bolt Mod, които са двата вида „лечение“.

Добре, че видях отчупените нитове още докато почиствах машината отвътре, и не свалих клавишите, а вместо
това ги чистих както са си монтирани, че при свалянето им можеше да се отчупят сигурно още много нитове.
Та това е съветът ми, ако ви попадне Buckling Spring клавиатура или машина, най-напред я прегледайте добре!

Понеже ми свърши мястото върху бюрата в хоби стаята, а такива ценни находки да седят скрити в ниското не
е прилежащо отношение, измислих интересно решение! Изкарах трите шкафчета стоящи под едно от бюрата,
захванах ги едно за друго с метални пластини купени от почти най-близката железария, и се получи чудесен
пиедестал, на който гордо да седи новата ми придобивка заедно с предшественикът и IBM Selectric II Correcting.

Резултатът ми харесва много, надявам се и на вас да ви допада. Пък ако оригиналните стопани на машините
надничат от някъде, вярвам и те се радват, че машините са намерили нов дом, а не са заминали в небитието.

И отново да поздравя най-сърдечно хората благодарение на които тези находки си намериха мястото до тук!
На вас читателите също желая всичко най-добро, повече здраве и много интересни находки в хобитата ви!

Правец 8GT (ИМКО-2000)

За завършек на серията материали посветени на българските компютри Правец, една от водещите теми в този
блог, за десерт си оставих най-доброто. Това е една истинска находка, една своеобразна творба съчетаваща
нуждата и изкуството, това е едно съкровище каквото не се намира всеки ден, ако изобщо има останал аналог!

Машината пред вас не е редови сериен екземпляр, а съчетание на части от поне три различни модела – корпус
от Правец 8М, дънна платка и клавиатура от Правец 82 или ИМКО-2, и сериозно захранване и монитор от ИЗОТ.

За някои хора това ще се стори манджа с грозде, но за мен е точно обратното! Това е машина носеща много
по-богата история от обикновените си събратя, това е един истински Hot-Rod отличаващ се с индивидуален вид…

Правец 8GT или ИМКО-2000, кое име ви харесва повече? Може първото да е името, а второто кодово название!
Щом днес случаен човек без нищо общо с историческата марка Правец може да прекръства китайски стоки и да
ги пробутва като Правец, защо пък ние да не можем да дадем ново име на машина с оригинални компоненти?

Компютърът получих като подарък преди два месеца от вас, от вас верните читатели на Obsolete Computers.
Заедно с машината бяха и флопи с контролер, монитор ИЗОТ, и другото истинско съкровище – кутия с дискети.

Тези дискети са донесли толкова много радост на едно или повече деца, и днес носят още радост дори само с
шарените си одежди. Това което някои ще нарекат драсканици, аз наричам изкуство – старателно украсените
им обложки. Върху някои дискети са написани само имената на игрите, на други са начертани и легендите за
управление на контролите в самите игри, а има и такива на които ръчно са илюстрирани тематични обложки.
Ще си ги пазя и ще им се радвам и аз, а чрез този пост надявам се ще донесат поне една усмивка и на вас!

Както писах и в предишни материали по темата, през 80-те години когато са били нови, тези компютри не са
били достъпни за домашните потребители. Единствено Правец 8Д е бил пуснат в свободна продажба, и чак към
края на социалистическата епоха излиза Правец 8Ц в опит да наследи 8Д, но с пъти по-високата си цена не е
бил особено успешен. Чел съм истории от различни хора, как едно време са имали един от тези два модела…

Обаче по-интересни са ми историите от хора, които едно време покрай работата на родителите си са имали на
разположение от недостъпните за покупка от редови граждани модели, като Правец 82, 8М, и дори Правец 16!
През годините из сайтовете съм чел доста такива истории, като освен за игране на игри, от тези ситуации
такива късметлии са прихващали и занаят, който ги е оформил за цял живот, и ги изхранва до ден днешен…

А няколко познати са ми разказвали как през 90-те, по един или друг начин вече са имали собствени машини
от митичните до преди модели. Съмишленик от вече несъществуващите Star Trek форуми, едно време разказа
как до доста късно бил ползвал Правец 16 за основен компютър, до 2000-и някоя година… Друг ентусиаст на
тема ретро компютри също като по-млад играл игри на някакъв интересен самоделен модел Правец, събран
от части донесени от някъде, и това е в основата на днешните му професионални интереси и ретро хобита…

Но може би най-впечатляващата история която бях чел, макар и разказана само в едно изречение, беше от
човек, който през 80-те години от някъде се сдобил с гола платка за Правец, и собственоръчно си запоил и
сглобил работеща машина! С дефицитът на компонентите по онова време, това ще да е било истински подвиг!

За историята на конкретната показана машина мога само да гадая, но от наблюденията ми до сега мисля, че се
касае точно за домашно сглобен компютър стартирал от гола платка, надграждан с още части през годините.

Казвам това понеже компонентите по платката не са запоявани във фабрични условия, а на ръка, пин по пин!
От задната страна всички спойки бяха покрити с флюс, единствена друга причина за която се сещам е, освен
да са търсени студени спойки, но по-логично ми се вижда просто компонентите да са били ръчно запоявани…

Сглобяването на компютри и изобщо всякакъв вид електроника от комплекти с части, едно време е била много
популярна практика по цял свят. И в България е имало такива комплекти като част от технически кръжоци, но
никъде не съм чел да са правени цели компютри, за това вярвам, че машината е правена по самоинициатива.

Съществува и възможност тази бройка да е някакъв прототип, но употребата на толкова разнородни компоненти
ме съмнява това да е случаят. Тук почти всички чипове са западно производство – Texas Instruments и Mitsubishi,
произведени 1984-та, дори високоговорителчето е от СССР, а не българско. Навярно само такива части е имало.

Състоянието на компютърът е обещаващо, но за момента не е работещо. Като я получих, машината бе покрита с
доста прах, и за да не рискувам огнени последици, преди да я пусна за тестване реших да я почистя обстойно.
Дали тогава, или е било още от преди, но един от кабелите на видео изходът се е отпоил от прилежащото си
място, и сега не знам къде точно трябва да се запои! Така сега машината издава звук, но картината я няма.

Да ставаше дума за BNC видео изходът – там е лесно, кабелите на жакът са само два и местата им са пределно
добре известни. Но тук има направена една много полезна модификация – към дънната платка е добавена схема
за връзка с 9-пинов монитор. И не само това, а мониторът е ИЗОТ от модел захранван през видео кабелът, и
тук от по-различното захранване на компютърът има изведени и кабели водещи до 9-пиновия видео конектор.

Сещате се нямам схема или каквато и да е информация относно направената модификация, следователно и не
мога да се сетя къде трябва да се запои откаченият кабел. За това ще ви помоля вас читателите, ако вие
имате повече информация или познания относно подобен тип модификации, то пишете ми или пратете линк!

При пускане машината издава нормалният аудио тон и завърта флопито, което ми дава надежда, че само
отпоеният видео кабел е препъникамъкът тук, но докато това не се реши и тества още нищо не е сигурно…

Другата голяма пречка и основна причина този материал да се забави с няколко седмици бе клавиатурата.
Показаната на снимките клавиатура не е бройката с която машината дойде при мен, а е здрав екземпляр от
същия модел предназначен за Правец 82 и ИМКО-2, която бях купил за резервна част преди доста години.

Оригиналната клавиатура е в доста тежко състояние, с няколко счупени механизми и с две липсващи копчета.
Навярно през годините върху нея е стояло или е изпускано нещо тежко. Вярвах, че ще може да се поправи
лесно, но както и с други клавиатури преди, лесно е последната дума с която може да се опише ситуацията!

По чиста случайност намерих обява и купих две шепи от точния вид механизми с рид ампули. После няколко
дни обикалях пазарите в търсене на инструменти за тестването и за запояването на въпросните механизми.
И почистването на оригиналната клавиатура отне още два-три дни, с наложителни почивки помежду им…

И като дойде ред да разпоя повредените механизми, още с първото докосване на поялникът се отлепиха писти!
И аз съм виновен, че нямам средства за професионално оборудване, като станция за горещ въздух и вакумен
поялник за разпояване, и използвам измислен поялник за 20 лева купен буквално от магазин за банани…
Но и който е сглобявал клавиатурата едно време не е внимавал на 100%, и все пак да се сглоби механизъм
предназначен за машинна спойка, на ръка с ръчни инструменти си е било подвиг, но просто не дълготраен.

Да бяха отлепените места само от долната страна на платката на клавиатурата, щях да съм ги поправил без
да му мисля, но има и такива на горната страна където са механизмите, и просто няма поле за движение.
За да се поправят тези спойки, ще е нужно да се свалят още, ако не и всичките механизми, а с кремъчните
остриета и мечите кожи с които боравя, тази гимнастика ще е не само мъчна, но и още по-разрушителна!

Така реших просто да сложа друга клавиатура, а оригиналната ще остане на заден план, но определено ще се
пази, понеже е доста интересна. Вместо един механизъм с рид ампула в средата и механични стабилизатори в
двата края, там спейс клавишът има два стандартни механизми в краищата си! Явно стабилизаторите са били
трудна или невъзможна за намиране част, но още по-интересното е, че на платката базово са оставени три
места за електрическо свързване на механизми на най-долния ред клавиши, където е само спейс клавишът!

Дали работи нормално с два механизма едновременно, и какви други тайни крие онази клавиатура, ще е тема
за друг материал, или друг живот. Не ми останаха сили, и както винаги съм песимист, че някога ще се върнат…

Също саморъчен е и кабелът за връзка на клавиатурата с дънната платка, макар заедно с машината да дойде и
заводски кабел, но с отчупени пинове на единия конектор. Също шината за монтаж на самата клавиатура тук е
ръчна изработка – вместо фабрично щампован метален профил, тук има две ръчно изрязани алуминиеви релси.

При Правец 82 клавиатурата се монтира директно за горния панел на корпусът, но при Правец 8М и следващите
модели ползващи този корпус, клавиатурата вече седи в щампована метална шина монтираща се на долния панел.
Тук явно авторите на този компютър не са имали достъп и до тази част, и са измислили този хитър заместител.
Дори алуминиевите профили са облепени с медицинска лента, за да не направят късо съединение по платката на
клавиатурата. Оригиналната лента се бе разлепила с годините, и за да се запази автентичността сложих нова.

След старателно дълбоко почистване, компютърът и периферията вече са доста представителни. Корпусът от
Правец 8М е в кремав бежов цвят, като очаквано с времето е потъмнял, но не много, както е при други бройки…
Мониторът пък е с пластмаса фабрично боядисана в бяло, за това при него е пожълтяла само емблемата с името.

От задната страна на машината липсва заводския панел на който се монтира BNC видео жакът, който жак също е
различен тип от фабричните. При 8М този панел е метален, а при следващите модели ползващи същия корпус е
от пластмаса. Навярно и тези компоненти не са били достъпни, и за монтаж на 9-пиновия видео конектор тук
има измайсторен панел от плексиглас. Като получих машината, тази саморъчна пластина беше спукана, но след
почистването и я залепих с Поксипол, и сега си пасва точно. BNC конекторът пък е изведен сам под този панел.

Единствената забележка която имам към корпусът е, че ги няма винтовете държащи горната и долната части.
Няколко дни обикалях железариите в близките и далечните квартали, но не намерих от същия тип и размер, а
само дърводелски винтове, които са с различна по-широка резба… Та още ще има да търся пасващи размери.

Но за сега това е, ще се оглеждам за отговор на въпросът кое е мястото на отпоилият се кабел, и ако се
намери решение и машината изгрее ще пиша пак. Така, че пак ви приканвам вас, ако знаете повече – пишете!
Надявам се и този материал ви е бил интересен, пък и информативен за по-запалените в хобито ентусиасти.

И да не забравя да благодаря отново на всички хора по веригата, отговорни тази машина да се случи, и с
годините да достигне до мен. Предишните собственици, техниците, инженерите, пазителите, че и носачите! Ха!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Тествах машината и през BNC видео изходът с монитор за Правец 8, но резултатът е идентичен.
Екранът става целия зелен, тоест все пак се подава някакъв сигнал, че ако нямаше щеше да стои черен, празен.
Дали всичко това е заради един единствен отпоен кабел или има и друго нещо, за сега това си остава мистерия.

Правец 8А: Част 1

Годината е 1987-ма, в Народна Република България излиза нов модел Правец, наследяващ Правец 82 и 8М.
Това е Правец 8А, по-модерен представител на 8-битовата серия компютри, донасящ подобрени параметри.

Докато ИМКО-2, Правец 82 и 8М са базирани на оригиналните Apple II и Apple II Plus, то Правец 8А копира
по-модерният Apple IIe, от където идват и техническите подобрения. Броят интегрални схеми по платката е
намален значително, благодарение на по-високата интеграция. Други подобрения са по-висока разделителна
способност и поддръжка на главни и малки букви. Най-очевидна новост е допълнителния слот за карта памет.
Но картата тук не е като опционалната платка за Правец 82, добавяща само 16KB RAM, а в зависимост от
използваните чипове може да се добави до цял един мегабайт! За този тип машини това е колосален обем!
Тази карта памет удвоява и графични възможности на машината, за които е нужна от допълнителната памет.

И другото по-значимо подобрение е, че клавиатурата при Apple IIe и Правец 8А вече поддържа и главни, и
малки букви. Много интересен факт е, че бройките Правец 8А изнасяни за СССР и съюзените републики са
били не с клавиатура като показана на снимките, а с такава като при Правец 8Ц, която не е с фонетичната
подредба на кирилицата, а е по ЙЦУКЕН подредбата ползвана с руския език. Докато оригиналната клавиатура
на 8А и предните модели Правец ползва механика с рид ампули, то клавиатурата при Правец 8Ц е вече по
технологията с гумени куполчета, каквато е и клавиатурата на Правец 16. С това производствената цена се
намаля значително, но и усещането при писане се променя не за по-добро, и идва края на цяла една епоха.

Още по-интересно откритие което направих докато разучавах разликата в клавиатурите е, че Правец 8А и 8Ц
се е сглобявали и в Узбекистан! Навремето по някаква съвместна програма, в град Ташкент е било основано
предприятие „Вариант“, където с части произведени в България са сглобявани Правец 8А и 8Ц компютри за
нуждите на учебните заведения в страната. По данни на различни източници, тогава във всички училища в
Узбекистан е имало компютърни кабинети оборудвани с машини марка Правец, общо няколко хиляди бройки!

Преди доста години в един чуждестранен сайт посветен на ретро компютрите, под страницата за един от
моделите Правец 8, посетител от Узбекистан твърдеше абсолютно категорично, че тази марка машини са от
неговата страна, и не искаше и да чуе коментарите на другите участници, че са правени в Правец България.
След толкова години чудене на показаната категоричност, чак сега разбирам от къде е идвало объркването!

Бройката Правец 8А която ви показвам днес не е в най-доброто здраве и с най-добрия външен вид, даже
като я купих беше още по-зле, но за добро или за лошо това е единствената машина от този модел, която се
престраших да купя след над осем години търсене. А през годините бях виждал и по-здрави и по-евтини…
Така сега в колекцията ми вече има осем различни модела: ИМКО-2, Правец 82, 8М, 8А, 8Ц, 8Д, 16 и 16 ЕС.

В немалкото следващи редове ще изброя установените до тук проблеми с конкретната машина, и какви са
методите ми за преодоляването им, ако това изобщо ще е по силите ми. Компютърът купих още началото на
годината, че дали не беше края на миналата? Но поради минусовите температури не го пипах чак до сега.
То и сега още мръзна, но поне вече не си виждам дъхът в стаите… При първоначалния тест машината не
даде никакви признаци на живот. Не светнаха двата червени светодиода на дъното и на клавиатурата,
което веднага ме усъмни в оригиналното захранване – черното тайванско показано на шестата снимка.

Една от малкото резервни части които имам за този тип машини е захранващ блок българско производство.
На снимките виждате вече го монтирах тук (тази машина ремонтирах заедно с компютрите от предишния пост,
един от които също се нуждае от захранване), и веднага светодиодите изгряха, което ми вдъхна надежда.
Друг очевиден проблем обаче бяха откачените кабели на видео изходът на машината. Един май беше запоен
много лошо, а другия само беше навит около жакът, което се сещате не прави добър или никакъв контакт.
Презапоих ги, завих ги и в няколко слоя термошлаух, дори измерих дали всичко е правилно с мултицетът.

Следващата стъпка бе основно почистване, както на корпусът, така и на клавиатурата и на дънната платка.
Платката почистих първо със спирт, и това което веднага ми направи впечатление бе, че големите чипове и
някои от средните не бяха натиснати добре в сокетите, а даже по-скоро само бяха сложени върху тях!
Нямам идея как не са изпадали докато машината е пътувала между градовете! Почистих сокетите с контактен
спрей и натиснах всички чипове в гнездата им. Повечето бяха се разхлабили с годините, но големите просто
няма как сами да са излезли напълно. При последвала детайлна инспекция на платката забелязах ясни следи
от ръчкане с отверка или друг инструмент, по една от страните на сокетите на големите интегрални схеми.

Дали тази машина вече е минала през ръцете на друг човек опитвал се да я поправи, или пък е подготвяна
за разфасоване в някой пункт? По-скоро съм склонен да вярвам във второто, но може и двете да са верни…

Виждате от последната снимка машината вече показва картина, но това не е някое ниво от класическата
игра „Танковете“ за Nintendo, а е екран познат като „черга“, индикиращ за проблем в логическата част.
При модерните компютри екраните за грешка издават код по който може да се определи каква е точната
причина, но при Правец 8 сещате се това не е било стандартна практика. Предполагам едно време е имало
техници способни да разпознаят причината по изобразяваната шарка, но се съмнявам това знание да е
документирано и предадено за поколенията. И все пак вярвам, че още се намират хора, които могат да
дадат вярна диагноза по показаната „черга“. Ако вие знаете повече или имате идея, то моля пишете ми.

Професионалните методи за диагностика на интегрални схеми са чрез ползване на логически анализатор и
осцилоскоп, но аз не разполагам с такова оборудване. От години из китайските сайтове има и по-малки и
по-достъпни за ентусиастите устройства със специфично приложение, тестване на чипове като ползваните в
Правец машините, но поради липса на бюджет не съм си набавил такива, нито има изгледи да се случи скоро.

Най-елементарният метод за тестване на чиповете е ако човек има работеща машина идентична на тази,
която се опитва да съживи. И чрез местенето на чиповете от едната на другата, докато не се наблюдава
промяна, може да се установи къде точно се крие проблемът. Обаче аз нямам нито втори Правец 8А, нито
познавам човек който има и би помогнал с тестовете. Та отново приканвам ако читателите знаете повече…

Сам мога единствено ако намеря по-евтино, на сляпо да накупя памети и от останалите ползвани тук чипове.
И по този начин да тествам, но проблемът може да се окаже не в чип, а в сокет, писта или друг компонент!
Даже и сега се съмнявам в един от големите сокети който ми се вижда крив, а от долната страна на дъното
има и няколко чипа със следи от флюс, тоест някога вече са били ръчкани. Ясно е, че машината има минало.

Клавиатурата тук е цяла, но не знам дали е изправна. Преди да я почистя и трите светодиода бяха затиснати
вътре в корпусът. Изправих смачкани им крака с деликатни клещи, и заеха правилните си места, и дори и
трите светнаха. Но като монтирах клавиатурата в корпусът, оранжевия светодиод вече не искаше да свети!
Прегледах внимателно дали нещо не притиска и дава на късо, но уви. Липсват и декоративните пръстени за
светодиодите на панелът около клавиатурата. Всъщност два бяха там преди почистването, но буквално се
разпаднаха на парчета при допир, та сега ще има да разглеждам безкрайни каталози из онлайн магазините…

И това което изцяло липсва в техническо естество в тази машина е картата за памет. Според едни източници
такава карта е вървяла заедно с всяка бройка Правец 8А, според други места пък е било допълнителна опция.
През годините на няколко пъти виждах да се продават такива карти, но нали още нямах самата машина, не
съм се сетил да купя предварително. Сега ще има да търся, но след толкова години дали изобщо ще намеря?

За финал няколко думи за визуалното състояние на тази бройка. Ако я гледате директно отпред ще решите, че
на цвят е бежова, но ако я отворите отвътре или забележите ожулените и отчупени места, ще ви стане ясен
оригиналният и цвят – бял. Да беше пожълтяла в унисон, нямаше да се набива така на очи, и лично нямаше
да ми пречи. Обаче разликата в потъмняването не е равномерна, отзад кутията е направо тъмно оранжева.
Горния капак също е различен цвят. Той дойде с машината, но навярно някога е бил взет от друга бройка.

И по-лошото не е само пожълтяването, а понеже с годините пластмасата буквално се е опекла и е станала
чуплива, на доста места кутията има спукани, отчупени и направо липсващи парчета. Най-очевидна е липсата
на ребрата на задния панел, между които минават кабелите за флопи дисковите устройства. Други две ребра
бяха отчупени от страната където е захранването. Човекът от който взех машината обаче ми беше намерил
цяло резервно парче с такива ребра, и идеята беше да си изрежа от тях и да ги залепя вместо липсващите.

За изненада, докато почиствах компютърът отвътре какво мислите намерих? Липсващите странични ребра!
Едното се криеше под захранването, а другото под клавиатурата. На четвъртата снимка виждате вече съм ги
залепил с Поксипол, и от далече почти не си личи, че има нещо нередно. Е, докато ги лепих успях да си
залепя няколко кичура от косата за брадата, но се отървах сравнително леко, почти без загуба на козина.

Предполагам ще може да се измайстори и залепи някаква решетка и за задната част, а целия корпус да се
боядиса професионално и да добие един цвят, но пластмасата е толкова крехка, че колкото и да се прави и
струва, един ден човек просто ще я погледне накриво, и цялата машина ще се пръсне на милион парчета!
Та ще търся цял резервен корпус или само горния панел, който пасва дори и да е от 8М, 8А, 8C и 8S.
Единствено буквата ще е различна. Панелът около клавиатурата пък е отделна част, която тук е здрава.

Приоритет обаче ще е техническата част, подкарването на машината. Пълна реставрация ще последва само
като/ако машината заработи напълно. След всичко изброено няма да спирам да търся и друга бройка 8А.

Искам да благодаря отново и на човекът който ми помогна с намирането на този Правец, и бе посредник в
покупката и транспортът до тук. Също за това, че намери резервната решетка и копчето за клавиатурата.

Правец 8М: Част 3

Правец 8М – 2 в 1, два компютъра в един. MOS Technology 6502 базиран персонален компютър по Apple II
архитектурата, и Zilog Z80 базирана бизнес машина за CP/M операционната система. В конкретния случай е
2 в 1 и понеже от две проблемни машини, като никога без много главоболия и паника, успях да събера
една работеща! Даже по-точно една и половина… На снимките пред вас виждате постигнатите резултати.

Спомняте си за Правец 8М вече писах преди 8 години, като тогава казах, че бройката която купих не е
съвсем изправна. Но от тогава мина толкова много време, че вече не помня дали на екранът излизаше
„черга“, или не изкарваше никаква картина. Бях почистил машината основно, но ремонт не бях започвал.

Преди около 4 години добър човек ми подари друга бройка Правец 8М и съпътстващ го по модел монитор.
Те бяха почти 100% работещи и макар с доста изстрадал външен вид, без съмнение много им се зарадвах!
Почистих ги старателно, доколкото бе възможно, че мониторът доста упорства, и от тогава отлежаваха по
шкафовете. Още преди години се канех да събера от двата 8М един изряден, но все изникваха непредвидени
ситуации саботиращи плановете ми… Сега, в окото на бурята изглежда се е отворил подходящият момент…

Най-сетне преди няколко дни сложих двете машини една до друга за тестове и за сравнение коя какво има,
или по-точно на коя какво и липсва. Най-очевидна е разликата в цветовете на двете машини, но различен
цвят всъщност са само долните панели. Едната е със сив, а другата с бежов долен капак. Някога горните
панели са били бели и при двете, но сега виждате по пластмасите на едната има осезаемо пожълтяване.

Бройката която показах едно време нямаше високоговорител, а пък по-новата го нямаше металният лист
стоящ под дъното, служещ за щит против радио смущения. Спомням си, че бях търсил високоговорител, но
не намерих такъв с точните параметри. А за метален лист нямам идея къде може да се намери такова нещо.
По размерите на единия може да се изреже и щампова втори, но тъй като не е съществен компонент, такава
занимавка ще е излишна. И последната разлика между двете бройки е, че едното дъно е с два ROM чипа, а
другото е само с един чип с по-голям обем. Съдържанието и на двата варианта го имаше качено някъде…

Бройката която ми бе подарена имаше проблем с клавиатурата – спукан механизъм на един от клавишите, и
няколко залепващи копчета, които при натискане не се връщат в обратна позиция. Клавиатурата, по-точно
цялата машина като я взех бе покрита с прах и други неприятни работи, а от шепата пръст която изкарах
от кутията при почистването, на някакъв етап този Правец е бил ползван и за поставка за саксии с цветя.
И въпреки това, дъното и захранването си работят ок. А след почистването тогава, и корпусът вече беше
представителен, макар и видимо пожълтял, все пак е здрав без нищо отчупено, спукано или надраскано.

Първата бройка пък има корпус в много по-добро състояние, и както предполагах работеща клавиатура.
Така планът беше да преместя дъното и захранването от единия корпус във втория, и съответно второто
дъно и захранване в първия корпус с клавиатура. Речено-сторено, и без много усилия се събра изправна
машина! Клавиатурата работи както си трябва, даже виждате на снимката съм тествал всичките клавиши.

Преди да монтирам дъното от старата машина в кутията от по-новата, реших да го прегледам по-отблизо.
И какво ми грабна вниманието почти веднага? Един от пиновете във втория разширителен слот бил крив, и
се допирал до срещуположния! След кратко ръчкане с острието на джобен нож контактите бяха разделени.
И при последвалият тест какво се оказа? Дъното се върна към живите и надписът ПРАВЕЦ изгря на екрана!

Още преди години като взех втората бройка бях монтирал друга клавиатура. Имах резервна за този модел,
обаче в далеч от добро състояние, като не става дума за опечените до оранжево капачки на клавишите.
Дали е дефектна, или някой от предишните и собственици я е модвал по някаква причина, но при писане на
тази клавиатура, на мониторът не излизат правилните символи, а неотговарящи на клавишите небивалици.
Правец 8М има няколко различни таблици със символи които се избират чрез редицата ключове на дъното.
Местих ги в позициите показани в наличният онлайн наръчник за моделът, но нямаше никаква промяна.

Резервната клавиатура оригинално бе с показания на последната снимка кабел, който сякаш е излязъл от
филм на David Lynch или David Cronenberg. Сега съм сложил нормален кабел, но вече описах резултатът.
Пробвах отново и клавиатурата с която оригинално дойде това дъно, но там явно има заседнал клавиш, и
при пусната машина, се изписва заседналият символ до безкрай. Сега се чудя дали от двете проблемни
клавиатури ще може да се събере една напълно работеща, или ще трябва да си търся още една бройка?

И по-тревожното при втората новосъбрана машина е, че след кратко ползване екранът се изгасва сам.
Чудих се дали не е от мониторът, че първия който тествах свири, съска и цвърчи доста заплашително, но
при проба с друг монитор положението е същото. Това ме кара да подозирам захранването на машината.
За над 30-те години от както е направено, кондензаторите не просто са изтекли, а направо са изветрели!
Това е доста опасно, така, че сега повече няма да пускам компютърът за тестове, че да не стане късо и…

Вариант е да търся друго оригинално захранване, като при 8-битовата гама Правец машини са се ползвали
няколко различни модела, и български, и тайвански, че даже и френско производство. Но всичките са вече
доста стари, и дори и работещи пак са опасни. Писах в предишния пост, че по света много хора заменят
оригиналните захранвания с модерни имащи същите параметри. За Apple II машините дори има комплекти
модерни захранвания, които се сглобяват в кутиите на оригиналните, по който начин се избягват бъдещи и
настоящи проблеми, а системата запазва неподправен и оригинален вид. И за други компютри има такива.

За Правец 8 серията също е лесно, понеже трябват само по една +5 и -5, и +12 и -12 волтови линии с обща
консумация до 60 вата. Такива готови решения се продават за захранване на осветителни тела и прочие.
Не би трябвало да е трудно едно такова да се намести в кутията на някое българско, и понеже всичките
модели от 8-битовата гама Правец (без 8Д) ползват същия тип жак, едно ново захранване ще може да се
ползва с цялата колекция, вместо да се рискува със старите. Ще разуча повече и някога ще действам.
(Да, знам, че може да се ползва и стандартно AT захранване като външно, но няма да е хубава гледка.)

Като цяло съм много доволен от извършената до тук гимнастика. Получи се една работеща машина и втора
във възстановяемо състояние. Ако вие читателите имате нужните части или знаете къде има, то пишете ми!
Пък ако има прогрес ще има и 4-та част. Сега обаче ще подготвям писания за още други модели Правец.

Отново искам да благодаря най-сърдечно на човекът подарил ми втората бройка Правец 8М и мониторът.
Благодарение на такива хора блогът още съществува. Такава щедрост е рядкост, но още има добри хора!

Правец 8Д: Част 2

Преди четири години, след още четири години на търсене най-сетне намерих и си купих този Правец 8Д.
Обаче ако сте чели предишната част и помните добре, тази бройка има проблем – изкарваната картина
бягаше по диагонала на екранът, и не става за четене и ползване. Така машината стоеше само за украса.

Последвалото развитие по въпросът, както и други черти на 8Д за които не остана време миналия път, ще
са разглежданите теми днес. Макар да не постигнах много положителни резултати, има какво да се каже.

Преди години нямах апарат с който да снимам, та изображенията от първата част нащраках с телефонът на
един гост, като тогава просто нямаше време да отворя машината и да я снимам как изглежда и от вътре.
Сега виждате на снимките конструкцията на Правец 8Д е много семпла и чиста, и като дизайн и като
липса на прах. Вентилационни отвори има единствено на долния панел под платката, което не знам дали е
много ефективно за отделяне на работната топлина, но поне по този начин вътре не влиза много прах.

От дясно на дъното е вграденото захранване. Виждате на него има два сокета с бушони и голям по площ
алуминиев панел за охлаждане на регулаторът на напрежение. На много места по света, други ентусиасти
превантивно, пък някои и вече след като са си патили, обслужват или направо сменят захранванията на
старите си машини. Когато се касае за външно захранване тип „тухла“ е по-лесно, но когато е част от
самата система работата е по-пипкава. Но това се прави на по-често употребявани машини. За статични
бройки като тази не е необходимост, та това захранване няма да го пипам и ще си остане както е сега.

През годините прочетох доста из форумите, и научих, че по платката на Правец 8Д има няколко скрити
потенциометъра за фина настройка. Един съвсем микроскопичен се крие в кутията на RF модулаторът, на
капакът на която има оставени два отвора, но потенциометър има само под един от тях. Втори тример
потенциометър се спотайва малко под споменатата кутия. Над памет чиповете има и трети още по-голям
потенциометър, но не съм сигурен дали той има общо с настройка на картината, или е нещо друго като
примерно регулиране на напрежението? Него не съм го ръчкал, че да не стане някоя непоправима беля!
Даже из снимките в Интернет видях само една бройка да го има монтиран, останалите бяха с празно място.

Горните два потенциометъра обаче въртях и в двете посоки, поливах ги и с контактен спрей, но уви,
виждате на снимките какво е най-доброто качество което успях да изкарам. Като търсих още информация из
форумите, намерих още два или три случая от последните години на други хора с 8Д имащи същия проблем.
Един човек беше пробвал да изкара картина и през RGB изходът със SCART, и резултатът беше успешен!

Обаче при мен положението е друго. Още преди години бях намерил нужния жак, един стар SCART кабел, и
бях възложил задачата на братовчед ми да ги запои по една от схемите които се намират из сайтовете.
Но за неприятна изненада, като пак пробвахме и с новия кабел на няколко телевизора, картината през RGB
изходът излизаше също толкова лоша, колкото тази изкарвана през RF модулаторът. Просто нямаше разлика!

Това ме кара да мисля, че с годините или кондензаторите, или по-вероятно резисторите и транзисторите са
излезли от баланс, и сега резултатът от това отклонение в параметрите е на лице, рисувано от Пикасо…
За измерването на величините на тези въпросни компоненти ще е нужно всичките да се разпоят от дъното, а
за проверка на транзисторите ще трябва и специален метър, какъвто нямам, но те поне не са много скъпи.

В момента нямам условията за започване на такава епопея, но преди това има още една сламка за която да
се хвана – захранван RGB кабел! Както писах и в първата част, според някои хора RGB кабелите трябва да
са със захранване, а не просто пасивни. В последните години се намериха ентусиасти или пък е малка фирма,
където произвеждат такива кабели за Oric машините, и ги продават на сравнително достъпни цени в eBay.
В обявата там пише, че кабелите имат захранване, понеже за пускане на RGB веригата в Oric компютрите се
било изисквало допълнително напрежение! Това не знам как са го реализирали в Правец като са копирали
дизайнът, понеже платката е копирана дословно, а както споменах тук захранването не е външно а вградено.
Мистерията се заплита още повече, като се в уравнението се вкарат последните поколения Правец 8Д, които
нямат вграден RF модулатор. Никъде не успях да намеря информация или снимки на оригиналните им кабели.

Преди да се вкарвам в още по-заплетени филми, ще разпитам където се сетя дали няма други ентусиасти,
които вече имат RGB кабел и могат да услужат за проба, или пък аз да си занеса 8Д машината на място.
Пък ако вие читателите имате кабел и сте в град София, пишете ми. За оказана помощ ще черпя с бира!

Още по-лошо нещо което установих е, че десетина от клавишите с буквите не работят. При натискането им
не излиза нищо на екранът, нито се чува характерният звънящ звук, какъвто издават останалите копчета.
Това може да се дължи на зацапани механики или окислен конектор на клавиатурата, но може и да е нещо
по-сериозно, като някой дефектирал чип от тези отговарящи за клавиатурата. Като/ако се реши казусът с
картината, това ще е поредното препятствие с което трябва да се преборя преди машината да е готова.

Докато правих снимките отвътре на Правец 8Д, и после разглеждах из Интернет други бройки за сравнение,
забелязах, че при половината компютри процесорите са български CM630P както пише в официалната книжка.
Другата половина, включително моята бройка, са със Synertek SY6502 процесори, с какъвто са оригиналните
Oric компютри. И двата процесора са аналог на еталонът MOS Technology 6502, но първия е родно дело, а
втория е правен от „капиталистическа американска компания“, и то даже по времето на администрацията на
Роналд Рейгън – враг номер едно на Тутраканската селищна система! Как може такова нещо! Ха-ха-ха-ха!

Всъщност, когато Правец 8Д е излязъл на бял свят, Synertek вече са били фалирали и производството на
процесори е било спряло, но предполагам е имало останало количество непродадени чипове, и дали понеже
са били по-евтини, или защото България не е могла да смогне с производството на достатъчно интегрални
схеми за нуждите на всички модели, се случва в машината разработена от „Младежки кръжок към комбината
за производство на компютри в град Правец“ да има я по един български чип, я и по толкова да няма.

Друго още по-интересно откритие направих като разглеждах клавиатурата. До сега си мислех, че и тук
също като при клавиатурите на предишните модели Правец се ползва механика с рид ампули, но не е така.
Оказва се, че клавиатурата на Правец 8Д ползва оригинални механизми Cherry от Западна Германия (ФРГ)!
Точния модел е Cherry M9, които се падат директен предшественик на популярните и до днес Cherry MX.

Първият модел Oric ползва Chiclet клавиатура, която не е никак удобна за продължително ползване, и е
била основното оплакване на потребителите му. При Oric Atmos клавиатурата вече е с големи клавиши по
Stackpole телеологията, която е менте версия на Hi-Tek High Profile механиката, ползвана при редица
домашни компютри, професионални системи и терминали. Много хора са доволни от този тип механики, но
без спор, предпочитани си остават Cherry. Как точно тези западни стоки са били избрани едно време си
остава мистерия, но е факт, че M9 механики са използвани и в други български и съветски клавиатури.

Какви са механиките научих докато се опитвах да настроя спейс клавишът, който при моята бройка 8Д за
33-те години от както е произведена, пластмасата на клавишът се е извила на една страна като банан!
На деветата снимка виждате за какво става дума. Така купих машината, даже забелязах тази особеност
още на място преди да взема компютърът, но тъй като това беше първата бройка която видях за толкова
години търсене, тогава си замълчах. И понеже не разполагам с ресурсът, следователно и претенциите да
съм перфекционист, ще кажа, че този крив клавиш придава характер на машината и си ме радва както е!

Тъй като машината не е изправна, не съм и търсил флопи контролер или модерно решение със SD карта.
За сега имам само оригиналната касета и съпътстващата книга, но и тях още не мога да си ги ползвам…
Всъщност, от няколко години начинът за зареждане на игри в 8-битовите машини е друг и много по-лесен.
Приложенията се просвирват през звуковата карта на модерен компютър или по кабел от умен телефон, и
така се зареждат все едно е от касетофон, но много по-бързо и без опасност от грешки при четенето.
Такива програми има за куп различни домашни компютри, включително Правец 8Д и останалите 8-битови
модели. Необходим е единствено и съответния тип аудио кабел, елементарен за направа, а не като видео…
Но за този метод ще стане дума по-подробно като/ако има повод да го приложим тук, или на друга машина.

И така, след толкова години и усилия, сега пак съм на почти същото дередже като преди. Правец 8Д е
поредния „бял кит“ като Робко и IBM Model F клавиатурата, който преследвам, но нали си заслужава,
гроздето не е кисело! Лъжете ме ако трябва! Шегата на страна, но знаете за някои хора си е мания.

Надявам се този материал ще е полезен за настоящи и бъдещи собственици на Правец 8Д компютрите, и
интересно четиво за всички почитатели на този тип техника. Ако сте прочели до тук, то това сте и вие.
Също, макар да не съм се преборил с дислексията, която на този етап смятам за неизлечима, нито да
съм научил и що е то граматика, се мъчих една седмица, и пренаписах първата статия за Правец 8Д.
Сега е още по-четлива и информативна, и заедно с тази част е един от най-подробните материали за 8Д.

Това е, до нови срещи, като има повод за такива. Пък ако и вие има да кажете нещо знаете къде съм!

P.S. Снимките от първия ред са зелени поради финиширал кинескоп на телевизорът от „реномираната“
марка Sogo. Като тествах компютърът на други телевизори картината пак излизаше криво, но черно-бяло
както трябва. Ако намеря изгодно по-компактен работещ CRT телевизор, то този ще го „пенсионирам“!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Замислих се тези дни, щом по-новия вариант Правец 8Д с облите копчета няма RF модулатор,
ясна мярка за съкращение на производствената цена, дали и клавиатурата му не е някаква по-бюджетна?

Разрових се в сайтовете от чужбина, и какво се оказва? Работата е точно такава! По-новия вариант 8Д
вече не е с Cherry M9 механики, а с клавиатура по Buckling Rubber Sleeve и Dome With Slider технологиите.
Все още се използва печатна платка а не мембрани, но разликата спрямо предишния вариант е огромна.

Може да разгледате снимки на втория модел клавиатура и механизмите и в Wikimedia Commons секцията.
Така сега още повече ми се иска да намеря бройка и от този вариант на компютърът, но като чета май тази
версия е била само за износ, пък и да се намира в България цените са едни, та ще си остана само с мечтите…

Цифров Мултимер М-101

Мултиметър, мултимер и мултицет са имената с които са познати устройствата за измерване на електрични
величини, като напрежение, сила, съпротивление… Тоест това са комбинирани универсални устройства с
функциите на волтметър, амперметър, омметър и много други. Първите такива устройства са били аналогови.
Показанията при тях се наблюдават посредством скала със стрелка, като при този тип често дори не се е
изисквала батерия или външно захранване, а се е използвало електричеството от измерваната верига.

От втората половина на 20-ти век започват да се произвеждат и мултимери даващи показания в цифров вид.
Индикаторите биват от механични, газоразрядни, светодиодни, течнокристални, до други чудновати видове.

Силно препоръчвам да разгледате клиповете на FranLab: https://www.youtube.com/user/ContourCorsets/videos
Там ще откриете Nixie, Nimo, Magic Eye лампи, Panaplex и Numitron индикатори, и още чудновати технологии!

Едно време докато в България все още е имало производство, се е случвало да се правят и интересни неща.
Повече от интересно е и устройството което ви показвам днес – Цифров Мултимер М-101. Това е бил първият
български цифров мултиметър. Произвеждан е през 70-те и 80-те години на миналия век. За показване на
отчетените величини тук се ползват четири газоразрядни индикаторни лампи, познати и като Nixie Tube.
Плюс и минус знаците предполагам са с неонови индикатори, или дали пък вече не са ползвали светодиоди?

В един технически форум видях снимка от страница на старо списание, където имаше реклама на този модел
мултиметър. Освен параметрите, там пишеше и: „Разработка на Института по приборостроене – София.“ и
„Внедрен в Завода за измервателни прибори – Правец.“ Бройката на снимката в рекламата обаче имаше и
някаква допълнителна приставка пред мястото за сондите, от едната страна на която имаше BNC конектор.
Не намерих нищо за дали тази приставка се е продавала като опция, или е ползвана само в предприятията?
Също никъде не пише за цената на устройството, но предполагам, че за времето си ще е било доста солено.

Машината има солидна конструкция. За избор на функциите се ползват копчета, а не врътки или дузини
самостоятелни жакове с различни съпротивления за сондите, каквито са се използвали при аналоговите.
Захранването е вградено, с откачващ се кабел. Сондите се включват в обикновени банан щекер гнезда.

От както преди години научих за тази частица българска електроника, се оглеждах за запазена бройка.
Но все изпусках обявите за тези неща с по някой ден… Единствената бройка която видях за продан бе с
доста мърляв външен вид, и понеже беше в неизвестно състояние и в друг град разбираемо не я купих.

Тази бройка си купих в същия ден, даже в същото излизане в което взех машината от предишния пост, но
от друг човек. Произведена е 1979-та година, и за 40-те си години съществуване е много добре запазена.
Единствено надписите на металните пластини са леко изтъркани, иначе пластмасата е искряща като нова!

Още не съм пускал мултиметърът, понеже нямам точния тип захранващ кабел. Нямам и сонди, та и такива
има да търся, че не са съвсем като модерните. Но за тях може да преработя някой чифт от съвременните.

Та ще има да търся тези неща преди да се полюбувам на приятно светещите лампи. Даже ако бюджетът го
позволи, ще потърся още бройки от този модел мултимер, понеже се сещам за още няколко ентусиасти,
които също много се радват на ретро измервателна техника, на Nixie лампите и електрониката като цяло.

Имало е и други модели цифрови български мултицети като Мултимер М103, който е от джобен формат.
А в изтекла обява видях и снимки на настолен модел сглобяван в корпус от Елка 50/51/1300! Изглеждаше
професионално направен, но никъде нямаше стикер или табелка с име и модел, та за сега остава мистерия.
М103 е с LCD екран, а „Елка“-та имаше два двойни 7-сегментни LED индикатора, тоест общо четири цифри.

Пък точно докато купувах това устройство, с продавачът му се заговорихме за българските видео игри,
няколко модела от които също са били сглобявани в модифицирани корпуси от Елка! Стана дума и за шах
компютрите на ИЗОТ и Правец… От години ми е приоритет и намирането на бройки от изброените неща.
Но с обявите нямам късмет, а като пешеходец няма как да обикалям битаците и пунктовете… За това отново
моля вас читателите да се озъртате за такива работи, че вече няма от къде другаде да търся информация.

P.S. На шестата снимка за сравнение на размерите съм сложил другите ми два мултицета. Бюджетният DT830B,
който е най-прецизния измервателен уред който имам, и някакво дребно аналогово китайче което си взех
преди над 15 годни за 5 лева, че май и за по-малко беше, от магазин за стоки от типа „Всичко по 1 лев“.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Купих си и комплект пасващи сонди, и остава да намеря само от точния тип захранващ кабел.

Dolch PAC 586

До преди появата на лаптопите, преносимите компютри са имали доста различна форма, че и друго име!
Portable или Luggable компютрите са представлявали машини с компоненти идентични на тези използвани
при стандартните настолни компютри, но за разлика от тях, тук всичко е било събрано в един корпус,
включително клавиатурата и мониторът, като едно време още се е ползвала технологията с кинескопи!
В последствие се появяват Gas-Plasma и LCD екраните, с което размерите на машините намаляват в пъти.

Тези машини не са имали батерия, което е предимството на лаптопите, но Luggable компютрите са имали
още по-голям плюс – редица пълноразмерни разширителни слотове, като ISA, VESA и дори PCI, в които
може да се поставят голям набор от карти, насъщни за специфичните нужди на потребителите и бизнесите.

Към края на 80-те години на миналия век лаптопите вече добиват познатия до днес формат, и стават
заслужен лидер при продажбите на мобилни компютри, превръщайки предшествениците си в изчезнал вид.

Една фирма обаче случва на специфична професионална ниша – телекомуникациите, които се развиват с
голяма скорост във всичките направления – наземни, безжични, оптични… За диагностицирането на
които мрежи, рояците фирми в сферата се нуждаят от специфично оборудване. По това време вече има
професионален софтуер за диагностика, но за интерфейс и употребата му са били нужни пълноразмерни
компютри. Представете си, някак не е било удобно техниците да мъкнат настолни компютри по върховете
на телекомуникационните кули и антени, нито да ги завират в тунелите и каналите с кабели под земята!

През 1976-та година немският инженер и бизнесмен Volker Dolch основава Dolch Logic Instruments, фирма
специализираща в производството на логически анализатори. Това са професионални уреди за отчитане и
измерване на сигналите в дигитални системи. Според източници, за времето си тази фирма е била лидер и
най-голям доставчик на този тип уреди за цяла Европа, задминаваща дори гигантите като Hewlett-Packard!
През 1987-ма година Volker Dolch продава компанията, и на мястото на американското и представителство
основава Dolch Computer Systems, компания за производство на индустриални и професионални компютри.

От края на 80-те години на миналия век, до първите няколко години на новия, от Dolch пускат редица модели
базирани на популярните 80286, 80386, 80486, Pentium, Pentium II, Pentium III и Pentium 4 архитектури от Intel.
Повечето модели са като показания на снимките формат, но към края има и модели тип Rugged лаптопи.

Солидно изработените машини имащи всички параметри и функции на стандартен настолен компютър, но с
предимството да са събрани в компактен доста здрав корпус с вграден екран и клавиатура, без изненада
се оказват доста търсени в професионалните среди. Много различни бизнеси се доверяват на марката Dolch.

Няколко години след като Volker Dolch почива, фирмата Dolch е погълната от по-големи компании, и
производството на тези машини спира. Поради специфичното си предназначение и най-вече високите цени
като са били нови, напълно очаквано тези компютри не са били популярни сред домашните потребители.

Днес малцина хора знаят за марката и историята и, пък се оказва най-заинтересовани по Dolch са
любителите на механични клавиатури, защото в първите модели Dolch компютри се използват клавиатури с
оригинални Cherry MX Blue механики, технология много популярна сред мнозина хора и до ден днешен.
За жалост обаче гореспоменатите люде не ги вълнуват самите компютри, и често след като клавиатурите им
са взети, Dolch компютрите заминават за вторични суровини. А има още по-големи ягмаджии, които търсят
само капачките на клавишите, които са по Double Shot технологията, закрепят се по стандартен начин, и
имат приятен сив цвят. Сещате се с колко добро око гледам на тази практика, направо ми кипи кръвта!

Аз научих за тази марка машини от YouTube каналът на един истински специалист по темата – Curious Marc.
Силно препоръчвам да разгледате клиповете му: https://www.youtube.com/user/mverdiell/search?query=Dolch

Конкретната бройка която ви показвам днес намерих случайно, докато търсих в обявите резервни части за
няколко други машини. За голямо чудо компютърът се оказа в същия град, и дори имаше снимки как работи!

След една сериозна разходка с прекачвания в няколко вида обществен транспорт, станах собственик на
тази частица история. Моделът е Dolch PAC 586, вариант с Intel Pentium MMX 233MHz процесор и 64MB памет.

Машината е ребрандирана от немската фирма за измервателни уреди Wandel & Goltermann, и на мястото на
оригиналните лога на Dolch сега се мъдрят стикерите с надпис WG, но тази разлика на мен не ми пречи.
Из сайтовете видях бройки ребрандирани и от други фирми. Възможно е от Dolch да са продавали машините
без допълнителните карти, а трети фирми да са си ги дооборудвали със специфичните карти използвани в
различните индустрии. Тук допълнителната карта е мрежова, с коаксиални конектори, май е триканална?

Състоянието е много добро, кажи-речи няма следи от употреба. Беше нужно само едно сериозно външно
почистване, и вече компютърът изглежда като нов. В техническо отношение, BIOS батерията май е заминала.
За щастие не е от течащите, а е или тип монета, или е в Dallas RTC чип, но и така сега машината си работи.

В кратките тестове които проведох до сега единствено не успях да подкарам оптичното устройство.
Докато системата POST-ва устройството излиза по име, но в Windows 98 Second Edition не го намира.
На десктопът има шорткът за CD-то, но при опит за отваряне системата изписва, че адресът не е намерен.
Надявам се това да е от неправилни настройки поради финиширала батерия, а не от повредено устройство.

Като имам повече време ще тествам този интересен компютър по-обстойно, и ако оптичното устройство
тръгне ще инсталирам любимата ми игра, знаете много пъти съм писал това е Unreal Tournament, като тази
машина тъкмо покрива препоръчителните изисквания на играта. Системата няма единствено звукова карта.
Та добавянето на един Creative Sound Blaster ще е и добро оправдание да отворя машината от вътре, и
да почистя ако има някакъв прах, и да сменя батерията ако е от CR2032 типът. Но за сега това не е спешно.

Също ще опитам да направя пасивен преходник за клавиатурата, тъй като се оказва, че за да се ползва на
настолен компютър е нужно само да се смени жакът. Аз няма да го сменям, понеже възнамерявам машината
да запази оригиналния си вид, но ако свържа точните преходници би трябвало да стане работата, и тази
добра механична клавиатура ще може да се ползва без проблеми както с Dolch, така и с други компютри.
Ако работата стане ще напиша цял самостоятелен материал за клавиатурата, че си заслужава вниманието!

Но първо се пренасям към други проекти, че някои си чакат реда от месеци, а други дори от години…
И помнете, ако вие читателите видите подобни или други чудновати неща, знаете къде да ме намерите.
А защо не пробвате нещо такова и вие? С една серийна мишка, и вече имате чудесна машина за MS-DOS игри!

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II Correcting

Не намерих Beam Spring клавиатура, но намерих друго радикално и още по-механично пособие за писане!
Виждате от снимките става дума за още една електромеханична пишеща машина от IBM Selectric гамата.
Тази бройка е от IBM Selectric II Correcting моделът, имащ и механизъм за отстраняване на печатни грешки.

Но преди да дойде ред на техническата част, първо ще кажа няколко думи за как се сдобих с машината.
Макар в много по-добро състояние и с куп аксесоари, тази машина беше по-евтина от другата Selectric II,
както и от Selectric I бройката за която още не съм писал… Обаче пак така се случи, че макар и като една
сравнително евтина покупка, когато попаднах на обявата нямах нужната сума, бях останал само с пет лева.

Да не повярва човек нещата сами се подредиха, този път за добро. Като ми идва на гости по повод някой
от много празници в началото на месецът, майка ми ми остави някой лев да се почерпя. После пък се сетих,
че имам два излишни листа плексиглас останал ненужен от един нереализиран проект от преди години.
По чудо плексигласът се продаде доста бързо и заветната сума за машината бе събрана. Останаха ми дори
няколко лева за билети за пътя, и за един пакет памук за последвалото почистване на новата придобивка.

Докато другите машини преди ги купувах с куриер от други градове, тази бе тук в София. Като пешеходец
това щеше да ме зарадва, но ако нещото което трябва да взимам бе малко, а не тежка и обемиста машина.
Питах познати дали някой няма да може да помогне с транспорт, но разбираемо не излезе нищо, а пък за
такси не може да става и дума… Преди друг да ме изпревари и отнесе машината, тръгнах да я взимам и
така на ръце. Успях да си я пренеса успешно и с метрото! В последствие научих от Интернет, че тежала
17 килограма, което хич не е много. Формата и обемът я правеха неудобна за носене, но вече е минало.

На цвят тази бройка е светло зелена, май се води резеда. Едно време този цвят е бил много популярен,
като след десетилетия на забрава, в последните години постепенно се забелязва връщането му на мода.
На живо машината е много по-наситен и жив нюанс, но няма как да се улови с най-евтината възможна и
съответно долнопробна фотокамера. То на всички снимки цветът излезе различен, за което се извинявам.

За историята на този модел машини няма да повтарям вече написаното в статията за другата бройка, а
само ще добавя, че докато пак проучвах сайтовете по темата, научих за редица модели машини от други
марки, копиращи технологията с печатащата сфера, някои едно към едно, други само по метод на работа.
Намерих и този много интересен канал: https://www.youtube.com/channel/UCFVJOLMjdtEVCTNai3-1brg/videos

В техническо отношение, може би се досетихте щом цената е била по-ниска, и тази машина не е напълно
изправна. Още като се включи в контактът, се чува леко пращене, все едно някъде нещо дава на късо.
След минута до две работа, машината се самоизключва, а в стаята се разнася миризма на прах и смазка.
Чак след час „почивка“ машината пак може да се включи и да работи още минута-две преди пак да спре.

Както предполагаше и човекът то който я купих, машината най-вероятно има проблем с електромоторът.
За щастие моторът на червената бройка изглежда е ок, и надеждата ми е ако се намери сервиз или много
подробен сервизен наръчник, да може да се сложи тук, и от двете машини да се получи една работеща!

На тестовият лист, който ползвах и при Бултекст 20 и Марица 12 машините, виждате какви символи излизат
при писане, и как са доста на рядко един от друг. Та освен смазка ще си трябва и сериозна настройка.
(Бледия пасаж е написан с Бултекст 20, черния и червения с Марица 12, и случайните символи са с тази.)

Също машината трака силно докато работи, както и клавишите имат тенденцията често да се заклещват.
Това са два очаквани проблема в резултат на стара засъхнала смазка и прах, а навярно и отронили се
частици от дунапренови подложки, които с изминалите десетилетия се разпадат и задръстват механизмите.

При отнелото два дни почистване на клавишите и корпусът, махнах каквото беше останало от дунапренът.
Не можах да се справя само с подложката под самите клавиши, защото при допир с пинцети буквално се
разпадаше, и нямаше как да се махне. А понеже е твърде близко до механичната част на машината, сам
нямам знанията и смелостта да се занимавам с това. Ако някога се намери техник или набера кураж да
следвам някои от наръчниците или видеата в Интернет… Но едва ли ще е скоро, което и от двете да е.

С машината дойдоха две допълнителни печатащи сфери и пет ленти, една от които дори още е запечатана.
Така сега печатащите елементи ми станаха общо пет броя, три от които са на кирилица! И трите обаче
имат различно разположение на символите. Два са размер 10 и един е размер 12. Навярно не всички са
по БДС. Може някой елемент да е с фонетична подредба, пък друг да е дори по ЙЦУКЕН за руски език?
Като/ако някога машината стане изправна ще настъпи време да се тестват, тогава ще се разбере кой
печатащ елемент точно какъв е. Виждате, че на два от елементите им ги нямат ръчките, но има чалъм за
ползването им и докато са в това състояние. Едната такава сфера е на кирилица, другата е на латиница.

Ако вие читателите имате съвети по темата, знаете къде да ми пишете. А сега ще се насоча към другите
проекти. Междувременно може да измайсторя някакво покривало за машината, за да не влиза прах вътре.

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 3

Заедно с IBM Model M2 от предния пост, купих и тази IBM Model M клавиатура. От серия или партида 1399589.
Има фабрична кирилица по БДС, точно за българския пазар. Правена е в края на 1993-та година в IBM U.K.

Докато на M2 бройката не и липсваше нищо, тук положението бе по-различно. Тази Model M се случва е от
вариантът с откачащ се кабел. Останалите IBM клавиатури които имам са с перманентно закачени кабели.

Сещате се кабелът го нямаше, нямаше и няколко капачки и едно цяло копче. Всъщност на място на копчето
бе някакво друго което не пасваше, очевидно от друга клавиатура. Това го установих чак в последствие…

За щастие успях да се сетя точно от къде преди години бях купувал части за IBM Model F клавиатурата, и
се оказа, че човекът имал и нужните ми сега неща. Купих ги, пристигнаха, и се заех с почистването и
сглобяването на клавиатурата. Докато другата клавиатура беше по-скоро само прашна, и след еднодневно
почистване на външен вид вече е като нова, тук ситуацията беше по-сериозна. Почистването отне 4 дни!

Още като отворих клавиатурата с 5.5-милиметровия глух ключ, установих, че голям брой от пластмасовите
нитове с които панелът с механиките е капсулован за металната пластина, са изпопадали през годините.
Колкото и да внимавах при почистването, и при най-лекото докосване се отделиха още доста от нитовете.

Но това не е повод за паника! Този проблем е добре известен, и всъщност е единствената физическа болка
от която днес страдат някои Model M клавиатури. Когато проблемът е частичен, и са се отчупили малко от
нитовете, лечението е Screw Mod – завиване на винтове на местата на липсващите глави на нитовете.
Когато състоянието е по-лошо се прави цялостен Bolt Mod – пробиване на пластмасовите нитове с фина
бургия, и слагане на болтове с гайки. Процедурата е добре документирана, в Интернет има много статии
придружени от снимки и видео материали, и стига човек да има елементарна сръчност и инструменти, се
прави с лекота. Също е и добър повод клавиатурата да се почисти максимално дълбоко, понеже докато е
капсулована няма как да се почистят лопатките и мембраните, а като е отворена и това е лесна задача.

Та някога като намеря точния размер и бройка болтове и гайки, и аз ще тръгна по този път. Дано се сетя,
и ако се получат добри снимки може да напиша и един списък на нужните стъпки и пособия за ремонтът.
Няма нужда да правя цял подробен наръчник, понеже пак повтарям в Интернет вече има много подробни.

Но за сега ще си дам почивка от тази материя, че вече над един месец се занимавам с клавиатурите от
последните постове, и след всичкото чистене, разглобяване и сглобяване, ремонтиране, търсене на части,
инструменти и информация, писане на материали, и още и още, буквално почнаха да ми се явяват на сън!
Та ще насоча вниманието си към други проекти които също си чакат редът от вече месеци и дори години.

Определено някога по-скоро пак ще ги подхвана, понеже това са супер радикални модели. M2 е приятна
за писане, M е една идея по-добра, а F е още толкова по-реагираща, че едва ли не се чувствам предател
за дето признавам, че има по-добро от M! Но нещата не свършват с Model F! Има и нещо още по-добро,
или поне така съм чувал. Става дума за Beam Spring клавиатурите на IBM, които са още по-стари, но и още
по-солидно направени. Те са ползвани с терминалите свързани към мейнфрейм компютрите от 70-те и 80-те.
Обаче шансовете да си намеря Beam Spring клавиатура са нищожни, а пък и цените им днес са едни…

И още нещо, виждате от снимките, че Space Bar-ът на тази бройка е видимо пожълтял. При не-механичната
IBM Model M клавиатура явно е от друг материал и си е искрящо бял и до ден днешен. На другата механична
бройка
от която пиша и сега, Space-ът също е леко потъмнял, но е забележимо само на светлина от лампа.
При тази бройка обаче се вижда и с просто око, вярно не е чак толкова лошо както го изкарват снимките.

За такъв малък детайл не е изгодно да се купуват съставките за забъркване на Retr0bright формулата за
избелване. Да се боядисва с бяла боя не е вариант понеже няма да стане хубаво, а пък да се изтърка с
фина шкурка също не мисля, че е удачно решение, понеже така ще се загуби текстурата на пластмасата.
Та ако вие имате предложения и съвети моля пишете ми! Ако не ще си остане така, на мен не ми пречи.

Механична Клавиатура IBM Model M2

IBM Selectric Touch – Model M2 е поредното звено в мисията на IBM да съкратят производствените разходи,
но да запазят познатото качество на продуктите си, или поне до колкото да мине номерът пред клиентите.

IBM Enhanced Keyboard – Model M не оставя директен престолонаследник, и продължава да се произвежда
години след като Model M2 е спрян. Според източници Model M2 е произвеждан между 1990–та и 1995-та.

Но IBM Model M2 не е бил предназначен да измести Model M, или поне не се е справил с тази задача. Този
модел се е ползвал основно с най-бюджетната гама компютри на IBM, някои терминали, и в учебните среди.

Но да не решите, че тази клавиатура е недостойна за внимание и уважение, напротив! Тук също се ползва
Buckling Spring технологията от предишните поколения, която е класи над клавиатурите с гумени куполчета.

При Model M2 клавишите са цели, а не от отделни пънчета и отделни капачки, както при M и F моделите.
Макар да има и някои по-късни поколения M и F които също са само с цели копчета. Тук и самите клавиши
са по-ниски, на половината височина от при M и F, и не са съвместими с копчетата от другите модели.

Също вече я няма металната пластина на която са монтирани механизмите, а целият корпус се състои само
от два пластмасови панела, между които са мембраните. Така теглото на тази клавиатура е много по-леко.

И тук идва моментът да се спомене за ахилесовата пета на този модел, основната причина да не е известен
като останалите си събратя! Като доказани през вековете иноватори, от IBM решават за този модел да
използват surface-mount електролитни кондензатори, вместо доказани и надеждни through-hole компоненти.

Като клавиатурите са били нови това не е било проблем, но с годините бързо се документира явлението, че
ползваните кондензатори не са надеждни и имат тенденцията да изтичат. На места четох, че днес над 80%
от този модел клавиатури са неработещи, и това бройките които са оцелели. Но решение на проблемът има!
Кондензаторите се заменят с обикновени такива, и ако няма други поразии по контролерът всичко е ок.

Бройката която си купих аз и ви показвам днес е от по-хубавия вариант, по Buckling Spring технологията,
защото е имало и Rubber Dome модели. Партида 1395706, произведена 1992-ра година в U.K. Навярно е била
комплект с някоя IBM PS/1 машина… Но както сигурно се досетихте, и тук кондензаторите са финиширали.

След като почистих клавиатурата повече от старателно, я тествах, и при натискане на копчетата излизат
всякакви комбинации от символи, клавишни комбинации и какво ли още не! Това е ясен признак, че трябва
да се обслужи. Даже си личи, че някой вече се е опитвал да отвори клавиатурата, но за щастие без успех.
Няма нанесени щети освен няколко трудно забележими дребни драскотини от страната на нумеричния пад.

Та някой ден ще предприема смяна на кондензаторите, но няма да е скоро, че пак останах и без поялник…

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 2

Най-близък претендент за държаната от IBM Model M титла „Най-добра клавиатура“ е… IBM Model F!

Че IBM Model M е най-добрата клавиатура не е само мое лично мнение, а нещо което се изповядва от
безброй хора по цял свят, факт доказван вече 35 години, от както се е появил този иконичен модел.

Но преди появата на Model M хората не са писали с паче перо и мастилница, нито са дялали клинопис.
Model M е наследник на редицата варианти на Model F, които до преди това са се ползвали с гамата
настолни компютри и компютърни терминали на IBM, а те досещате се са били сред лидерите в браншът.

Различните варианти на Model F имат и различни подредби на функционалните, нумеримчните и другите
клавиши, което навярно е било объркващо за не малко от потребителите им. А като се добави и, че
всички останали производители на компютри и терминали до тогава са имали свои собствени подредби…
Така от IBM разработват и пускат IBM Enhanced Keyboard – Model M, с цел оптимизация и стандартизация.

Основната причина поради която обаче излиза Model M е замяната на масивната печатна платка ползвана
при Model F, чрез която клавишите правят електрически контакт, с две обикновени найлонови мембрани.
Мембраните струват безброй пъти по-малко, с което производствената цена спада почти на половината.

Точно и това, че Model F е с печатна платка, а Model M не е, е доводът на редица хора, че Model F е
по-добрата от двете. За други пък актуалната и днес подбера при Model M я прави по-предпочитаната.

В това видео един ентусиаст разнищва темата в детайл: https://www.youtube.com/watch?v=WPsQiSgykOg

Във видео обаче авторът не спомена един специфичен вариант на Model F, който съчетава най-доброто
от двата свята. Става дума за 122-клавишният вариант, от който е и бройката която реставрирам аз.

В този вариант се съчетават механични копчета контактуващи с печатна платка като в другите Model F, и
подредбата от Model M. Всъщност подредбата тук виждате е малко по-различна, но само в частта си на
функционалните клавиши. Основната част е идентична, и всеки свикнал с Model M и последвалите модерни
клавиатури не би трябвало да изпитва неудобства или затруднения при писане на 122-клавишния Model F.

Недостатъкът, който препречва титлата за тази клавиатура е, че като при повечето представители на
Model F гамата, и този вариант е предназначен за компютърни терминали, а не за персонални компютри.
Това означава, че базово не е съвместим с днешните компютри. Има обаче няколко различни варианта
за конвертиране – чрез лесни за употреба но скъпи преходници произвеждани от талантливи ентусиасти,
или достъпни по цена, но пък по-трудоемки за инсталиране и настройка универсални микроконтролери.

Имало е и 122-клавишен вариант на IBM Model M, но там са се ползвали мембрани вместо печатна платка.
Двата модела лесно се отличават по това, че Model F е с метален долен капак, а Model M е с пластмасов.
Също M са с PS/2 порт или DIN-5, а при F кабелите са с терминален DIN-5 като на снимката, или с RJ45 жак.

След горните редове история, се пренасяме към състоянието на конкретната бройка. Вече трета година я
ремонтирам, понеже както писах в първата част, клавиатурата дойде при мен в лошо състояние и с някои
липси – една пружинка и едно копче, които обаче успях да намеря и купих от човек от съседен град.

Реставрацията се проточва толкова дълго и поради безкрайните беди които не спират да ми се случват.
Наложителните ремонти, влошаващото ми се здраве и клинична депресия, и купищата други глупости…

Черешката на тортата, причината която най-много ме отказваше всеки път като наберях сили пак да се
захвана с реставрацията на този радикален продукт бе, че не разполагам с два специфични инструмента
нужни за реставрацията. Това са глух ключ със специфични размери, който е различен по размери от
този използван в Model M, и инструмент за изрязване на 122-те отвора в подложката която стои между
най-горния метален панел и цевите на копчетата. Чак преди месеци научих, че му се викало „Замба“.

И двата вида инструменти са с нестандартните за нашите географски ширини размери, понеже нали е
американски продукт, в клавиатурата компонентите не са по метричната, а по имперската система.
Докато разучих какви са приблизителните пропорции в милиметри, направо щеше да ми гръмне главата!

Четох по сайтове и форуми, мерих с шублер, даже взех и няколко детайла като мостра. И като най-сетне
тръгнах да търся замба, още в първата железария имаха такава с точния размер половин инч, за 4 лева!
Пък се оказа 7-милиметровия сокет от едно гедоре, което още от миналия век местя из шкафовете, пасва
почти перфектно, и не се налагало да ходя да търся и купувам други специфични ключове и отверки…

Та както винаги пак излишно се вкарах във филми, и си създадох куп негативни емоции, но какво ново!
И материалът за подложката който бях избрал се оказа добър, и направата се получи още от първия път.
Но да не решите, че с това проблемите са свършили? О, не! Винаги изникват нови и нови, как иначе!

Долния метален капак, който изтърках до метал и боядисах още през 2016-та година, пазех грижливо
загънат в чисти листове от вестници и дебели найлонови пликове. Да, ама сега като го извадих, се
оказва, че боята явно не е била достатъчно изпечена като съм го прибрал, и се е получила реакция!
На снимката виждате линиите и формите които са се получили по лакът. Търках ги, но няма чистене.
Та някога пак ще трябва да го шкуря и боядисвам! Но тука е все така студено и още ги няма условията.

Оказа се и, че резервния клавиш Enter за нумеричния пад, който липсваше и купих преди години, не е
от това поколение клавиатури, и за да си пасне перфектно беше нужно да му се монтира една втулка.
За щастие успях на намерих човекът от който едно време купих копчето, и сега си купих и втулката.

В последствие установих, че на Space Bar-ът и на още един клавиш им ги няма телените стабилизатори.
Та сега ще има да търся подходящ материал за направата на такива неща, ама нямам идея от къде…

Но най-голямото препятствие което трябва да преодолея е намиране на подходящ и изгоден контролер.
От няколко години по света, най-вече на запад, има фенове които правят конвертори за подкарване на
терминални клавиатури на настолни компютри. Най-известни са Soarer’s Converter и Xwhatsit’s Controller,
но тези неща ги има само в чужбина, на цени от 40 – 70 долара. А като се добави и доставката, ако
изобщо има доставка до България, и митата и всякакви други такси, работата става непосилно солена!

Друг вариант е ползването на универсален микроконтролер от рода на Arduino или Teensy. Такива има в
хоби магазините и в България, но при тях ще е нужно и програмиране, една сложна допълнителна стъпка.
До сега нямам опит с точно такива контролери, и ако избера този вариант ще трябва да търся човек,
или да чета из сайтовете и форумите, и да гледам видео уроци докато се науча, само за едното нещо…
Та ако вие читателите имате опит в това, то моля пишете ми, ще се радвам да чуя как и какво е нужно!

Иначе както виждате от снимките, почистих и останалите компоненти, в най-тежко положение от които
бяха цевите, които на този модел клавиатура са единични, а не всички заедно като в по-новите модели.
По тях още доста настоятелно бяха залепени останките от старата текстилна постелка или подложка.
Виждал съм на снимки от други реставрации, че е имало и варианти с гумена или неопренова подложка.
Но естествено на мен ще ми се падне най-трудният за възстановяване вариант, с текстилната версия!

След третото шише спирт и четвъртия или пети пакет памук, всичките компоненти вече са почистени, не
по веднъж, а по два пъти! Виждате клавиатурата вече е сглобена, или поне пробно. Не съм сложил само
капачките на копчетата, десет от които знаете, че ползвам при ежедневната ми IBM Model M клавиатура.

Макар да е още далеч от финалът, и да бе причина за много трудности и тонове изразходвани средства,
съм доволен от резултатът до сега. IBM Model F е супер радикална клавиатура, впечатлява дори и само с
размерите си. А като крачетата се повдигнат на максимална височина, клавиатурата става още толкова
величествена! Чувствам се все едно съм зад пулт в някоя електроцентрала, или във военна командна зала!

В следващата част от поредицата, ако доживея до такава, ще напиша детайлен план на нужните стъпки и
приблизителни цени за консумативите и инструментите, в случай, че и някой от вас читателите реши да
предприема такова начинание. За някои хора може да се вижда сложно, за други лесно, но си заслужава!
Но кога ще се случи това не мога да гадая. Сега пак съм останал без грам сили и без пукната стотинка.

Но докато стъкмих до тук и написах за тази клавиатура, набавих и две други клавиатури от тази марка.
За тях и за други неща ще стане дума в следващите материали, които се надявам ще са готови по-скоро!