Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Внимание! Стопяваща се пластмаса и гума!

От много време се канех да пиша по този въпрос, подобно на постът “Внимание! Течащи Батерии!“.
И сега ще се говори за неща засягащи както колекционерите на стара техника като мен, така и
всички останали хора имащи работа с електроника, а щом четете това, значи и вие е сте сред тях.

Фигура 1: Пластмаса стопена в следствие на неправилно съхранение.
През годините доста пъти съм попадал на различни устройства с пластмасови корпуси, по които е
имало стопени участъци със специфична форма, все едно някой е влачил поялник по тях, или по
ръбовете е допирана цигара. Дълго време си мислих, че причините са точно тези, какво друго ще е?

Но с времето прочетох за много подобни случаи в чуждестранни форуми и сайтове, разучих и за
свойствата на полимерите, защото това си е доста интересна наука. Така вече мога да си обясня
явлението което е причина за стопените пластмаси, и ако мога да го разкажа, ще предупредя и вас.

Има много различни видове пластмаси, с много различни свойства и приложения. При много от тях
за да се увеличи гъвкавостта и издръжливостта им, се добавят субстанции наричани Plasticizers.
И в PVC пластмасата (Polyvinyl Chloride) се използват Plasticizer-и, те са отговорни за гъвкавостта и.
От PVC и подобни пластмаси се правят части за всякакъв вид уреди, от то кутии за четки за зъби,
химикалки, водопроводи, дрехи, та до корпуси за калкулатори, компютри, и каквото още се сетите!

От PVC наблъскано с Plasticizer-и и други сродни пластмаси се прави и изолацията на кабелите от
електрическата мрежа, било то тези в стените, или кабелите с щепсели на електрическите ви уреди.

И тук идва ролята на явлението наречено Plasticizer Migration. Това е химична реакция при която
от един материал в който има Plasticizer-и, те се преместват във втори материал, като нужните за
протичане на тази химична реакция предпоставки са единствено достатъчно време, натиск и топлина.
Реакцията протича бавно и почти незабележимо, докато щетите вече не станат необратимо очевидни!

Така като един ден човек реши да прибере даден уред с пластмасов корпус в някое чекмедже, понеже
няма да го ползва дълго време, какво прави? Намотава захранващия кабел направо върху самия уред!
И като след някоя година го извади от шкафът – О, чудо! По пластмасовия корпус има стопени и
обезцветени участъци, точно където е бил омотан кабелът! Но вече е късно, и макар устройството
все още да си работи, това е напълно достатъчна предпоставка мнозина хора по света директно да
изхвърлят иначе използваемото устройство. Сещате се дали това е полезно за природата и джоба ви!

Навярно и на вас са ви се случвали подобни неща, или поне сте виждали уреди носещи тези белези.
Единственият начин да предпазите уредите е, да ги опаковате добре когато ще се съхраняват дълго.
Множество монитори, клавиатури, калкулатори и други устройства от колекцията ми са белязани по
този начин, понеже предишните им потребите ли не са знаели за това, или просто не им е пукало!

Фигура 2: Дистанционно управление с течащи силиконови бутони.
Още една ниша продукти които страдат от протичащите химични процеси, са устройства които имат
силиконови бутони, като дистанционните управления, контролните панели на всевъзможна техника, и
какво ли още не. При тях с времето, от силиконът който са направени копчетата започва да сълзи
силиконово масло или олио, което е чудесен диелектрик – изолатор. А нали функцията на копчетата
е точно обратната – да правят електрически контакт! Ясен симптом за това явление, е примерно при
дистанционните управления – те почват да реагират много бавно или някои копчета вече изобщо не
работят. Като този симптом остава дори след замяната на батериите с чисто нови и пресни такива.

При телевизорът и в последствие декодерът на майка ми, три дистанционни страдаха и още страдат
от този проблем. Да бе човек с пари, майка ми като всеки останал щеше да купи ново дистанционно.
Аз от както съм проходил се занимавам с разучаване и поправка на такива работи, та тя се сети да
ми каже да ги погледна. Като преди години отворих първото дистанционно и видях всичката мазнина
по платката и вътрешната страна на бутоните му, направо се развиках! Все едно някой го бе топил в
каца с мазнина. Признавам си, точно в това обвиних и майка ми едно време, понеже тогава още не
бях запознат с коварностите криещи се в силиконовите бутони. Няколко пъти чистих дистанционните,
и след почистване с обезмаслител или по-силен препарат за домакински съдове работят като нови.
Но решението не е перманентно, и след години, в зависимост от условията, пак се получава сълзене.

Фигура 3: Разпадащо се гумирано покритие.
Друго също неприятно явление при електрониката на години, са устройствата с гумирано покритие.
Устройствата от този тип обикновено са неща които човек държи в ръцете си, и съответно се нуждае
от добър захват. Гумираното покритие е добро решение, но само докато още е ново! С годините, а
вероятно зависи и от топлината, този тип покрития започват да се разтичат и разпадат, оставяйки
неприятно лепкаво усещане по ръцете на потребителите боравещи с тях. Веществото отговарящо за
слепване на покритието е подобно на лепилото ползвано при електрическата лента – изолирбанд.

Така човек радостно си купува дадено устройство, а след няколко години, дори и без да е ползвано,
устройството почва да прилича на някакво лепкаво катранено недоразумение! Абсолютно недопустимо!
С изцяло гумирано или частично покритие се произвеждат MP3 плеъри, фотоапарати, видео камери,
компютърни мишки, клавиатури, колонки, игрови конзоли, лаптопи, части за автомобилни интериори…

И понеже това покритие почва да се стопява чак след като са минали няколко години, през които са
излезли по-нови поколения от продуктите, за мнозина хора и това е достатъчна предпоставка да си
изхвърлят иначе работещите устройства, и да си купят нови. Естествено има и мнозина хора с мозък,
които се сещат, че уредите им може да се почистят от лепкавата каша, но пак се свежда до умения.

Преди много години имах един MP3 плеър, който си замина поради тази “болест”, и най-вече понеже
тогава още нямах уменията да го почистя. В последвалите години успешно излекувах 2 или 3 мишки,
които имаха такова покритие, което съвсем очаквано се стопи. Две от мишките още са в употреба.

За как се почистват устройствата от разпадащо се лепкаво покритие има писано и снимани видео
материали колкото човек иска, пък и не е толкова трудно човек сам са се досети как се прави.
Критичният елемент тук е какъв препарат да се ползва за тоталното сваляне на лепкавото покритие!
Домакински обезмаслител, ацетон, чист спирт? Различните препарати имат различен ефект, който
обаче може да е вреден и пагубен за пластмасата! Ако на по-тънки и малки пластмасови детайли се
нанесе чист спирт, то те несъмнено ще се стопят или най-малкото деформират. Дори по-масивните
детайли не са защитени, и в зависимост от каква пластмаса са направени, и те може да се стопят,
или обезцветят. Да не говорим, че с ацетон например може да се изтрият маркировките от уредите.
За това и механичното премахване е валидна опция – търкане с домакинска гъба и по-слаб препарат.
Ако един ден ми се наложи отново да чистя такова покритие, ще направя фото или видео наръчник.

И най-сигурният начин да се реши този проблем си остава просто да не се купува гумирана техника!
А ако нямате друг избор, и всичко което ви се предлага е все гумирано, сами може да си направите
заключенията какви са практиките и целите на производителите, и за какво ви вземат – за добитък!

И така стигаме до последната точка, най-коварната от всички – лепената електроника!
Става дума за уреди с части които не са захванати с болтове, а са залепени едни за други.
Това най-често са мобилни устройства, като “умни” телефони, таблети, MP3 плеъри, навигации и
друга техника, която в днешен ден се е превърнала в тип консуматив, бързо излизащ от мода и
актуалност, който хората заменят още преди да се е повредил, освен и ако това не му е фабрично
вградена “екстра”. Конструкцията без болтове, с корпусът захванат от лепило се има и положителни
черти, като по-добра влагоустойчивост, по-добра защита от прах, по-голяма устойчивост на вибрации.
За някои устройства тази практика е полезна, за други крайно негативна и направо насилствена.
И като пак мине някоя година, и панелите започнат да се разлепят и падат? Към сметището! Срамота!

Всички изброени проблеми водят до невъзможно или неизгодно продаването на устройствата за втора
употреба, практика силно прилагана по нашите земи. На Запад където проектират техниката, пък и на
Изток където я произвеждат, моделът за продажба на употребявана техника не е толкова популярен
като тук. Китайските боклуци може да се досетите просто не оцеляват за да бъдат препродадени, а в
белите страни се прилагат много други практики, с които се стимулират продажбите на нова техника.

Както в салоните за нови автомобили правят отстъпка от цената ако купувачът си остави старата
кола, така и в магазините за техника на запад правят такива отстъпки за оставена стара техника.
И докато оставените автомобили заминават на търг, то електрониката директно се товари на кораби,
и заминава за страните от 3-тия свят, където бива претопена по най-неекологичния възможен начин!

Така практиката да се използват нискокачествени или доказано проблемни материали, било то с
оглед ниската им цена, или като силна черта на планираното морално остаряване, е причина стотици
милиони устройства да бъдат изхвърляни всяка година, генерирайки милиони тонове смет, но в
същото време се генерират и милиарди долари оборот за компаниите производители на техника.
Поради това може да сте сигурни, че тези проблеми няма да бъдат отстранени в бъдеще, а ще се
експлоатират колкото се може повече! Ако сега сме го имали лесно, представете си какво предстои!

За това ако вие самите не се пазите от тези явления, няма кой друг да ви защити! Образовайте
се сами, защото в училище тези неща не ги преподават, пък и медиите разбираемо странят от тях.

Ако има да добавите нещо, или сте видели някое несъответствие, този пост очаква коментарите ви!

Интересни видео канали в YouTube!

Докато подготвям нови материали, ви предлагам линкове към няколко много интересни канала в
YouTube, където редица други ентусиасти и специалисти на тема ретро компютри и техника като
цяло разглеждат, тестват, играят, и най-вече говорят в най-пленителни детайли за безброй
интересни машини и технологии, повечето от които никога не са били срещани по родните земи.

Препоръчвам ви да разгледате както новите, така и старите клипове в тези видео канали.
Повечето са толкова пленителни, че човек като ги подхване няма спиране! Седмици, месеци,
дори години може да са ви необходими, докато попиете всичките тези интересни нови знания!

LGR (Lazy Game Reviews):
https://www.youtube.com/user/phreakindee/videos
Може би най-доброто място за феновете на старите компютри. Там ще намерите ревюта на машини,
периферия, софтуер, игри, както и подробни ретроспекции над стандарти, компании и още и още.

The 8-Bit Guy:
https://www.youtube.com/user/adric22/videos
https://www.youtube.com/channel/UCcTt3O4_IW5gnA0c58eXshg/videos
Канал фокусиран над домашните компютри от 70-те, 80-те и 90-те. Подробни ревюта на машини,
периферия, игри, детайлни упътвания за ремонти и реставрация. На това място има от всичко.

Phil’s Computer Lab:
https://www.youtube.com/user/philscomputerlab/videos
Още един ентусиаст който се занимава с точно тези неща които ни интересуват и в този блог.
Ревюта, тестове, полезни съвети и какво ли още не, но винаги информативни за феновете неща.

Curious Marc:
https://www.youtube.com/user/mverdiell/videos
Видеа въртящи се около демонстрация и реставрация на ретро бизнес машини и изчислителна
техника от миналото. Авторът им е изключително ерудиран човек, истински професионалист.

Play With Junk:
https://www.youtube.com/user/chrigel1234/videos
Швейцарски техник работещ в сферата на рециклирането на бизнес компютри, сървъри, медицинска
апаратура и други машини, демонстрира интересните им аспекти, технологии и компоненти.

VWestlife:
https://www.youtube.com/user/vwestlife/videos
Поредният интересен канал на ентусиаст на тема ретро техника. Тук освен компютри има и най-
различни устройства, много често за които другаде не е писано или не са показвани до преди.

Techmoan:
https://www.youtube.com/user/Techmoan/videos
Тук може да се запознаете с доста различна ретро техника, предимно аудио и видео фокусирана.
Освен за стари работи, от време на време там се разглежда и по-нова интересна електроника.

EEVblog:
https://www.youtube.com/user/EEVblog/videos
https://www.youtube.com/user/EEVblog2/videos
Електроинженер ветеран прави тестове и ревюта на стара и нова измервателна техника, както
и всякаква друга електроника. Често се разглеждат ретро компютри и други автентични неща.

Computerphile:
https://www.youtube.com/user/Computerphile/videos
The Centre For Computing History:
https://www.youtube.com/channel/UCnw4p95EOWghQNP4vOv8VHw/videos
Computer History Archives Project:
https://www.youtube.com/channel/UCOyJD0RHtF_77_oAf5tT1nQ/videos
Три канала посветени на компютърната история и предаването и на поколенията, чрез беседи с
просветени лица, исторически значими за материята фигури, и видео материали от миналото.

Numberphile:
https://www.youtube.com/user/numberphile/videos
https://www.youtube.com/channel/UCyp1gCHZJU_fGWFf2rtMkCg/videos
На това място любителите на математиката ще се почустват като у дома си, че дори и по-добре!
Често се демонстрират и различни видове архаични и автентични сметачни устройства и машини.

Squirrel Monkey:
https://www.youtube.com/user/SquirrelMonkeyCom/videos
Сатиричен канал в който съвременен софтуер и дигитални услуги са представени под формата
на програми от DOS епохата. Изключително забавни материали връщащи зрителя в 80-те. Tubular!

The Ben Heck Show:
https://www.youtube.com/user/thebenheckshow/videos
Образователен канал фокусиращ над модификацията и разучаването на игрови конзоли от миналото
и настоящето. Също доста често се създават или сглобяват различни видове хоби творения.

Fran Blanche:
https://www.youtube.com/user/ContourCorsets/videos
Музика, хоби електроника, антични и автентични компоненти, компютри ползвани в космическата
програма на САЩ, и какво ли още не. Това е едно супер интересно и много поучително място.

Shango066:
https://www.youtube.com/user/shango066/videos
Канал посветен на аналоговите радио апарати и телевизори, и намирането им в дивия свят,
възстановяването им или пълната им реставрация. Също така пещернячество и urban exploration.

Big Clive:
https://www.youtube.com/user/bigclivedotcom/videos
Канал в който мъдър техник ни запознава с качествата и некачествата на дребната домакинска
електроника и електротехника. Разглеждат се и нови и стари неща, а често има и експлозии.

Electro BOOM:
https://www.youtube.com/user/msadaghd/videos
Предимно експлозии! Изключително начетен електротехник ни запознава с принципите на които
работят редица технологии, и какви опасности и ползи се крият в тях. И най-вече експлозии.

AvE:
https://www.youtube.com/user/arduinoversusevil/videos
Канадския Бай Ганьо всъщност е факир в сферата си на знания. Тук ще намерите видео клипове
предимно за индустриална техника и инструменти, но често се разглежда и дребна електроника.

Louis Rossmann:
https://www.youtube.com/user/rossmanngroup/videos
Умел техник запознава зрителите с хитрините на професията. Често има ревюта на полезни в
хоби сферата инструменти. Също се дискутират и неприятните тенденции при високите технологии.

AVGN (Angry Video Game Nerd):
https://www.youtube.com/user/JamesNintendoNerd/videos
Запален фен на видеоигрите, често запознаващ зрителите с различни конзоли, аксесоари и неща
свързани с игралната индустрия в миналите и години. По-голяма страст на авторът са филмите.

Ashens:
https://www.youtube.com/user/ashens/videos
Каналът започна с ревюта на ретро домашни компютри и видео конзоли, както и ментета на нови
и стари устройства. Още има такива материали, но по-често се разглеждат всевъзможни глупости.

Random Gaming In HD:
https://www.youtube.com/user/RandomGaminginHD/videos
Ентусиаст на тема компютри и игри демонстрира остаряващите и по-бюджетни решения. За мен това
са вече твърде нови компоненти, но въпреки това и този канал е едно доста интересно място.

Няколко други по-малки, но също доста интересни канали:

https://www.youtube.com/user/robivy64/videos
https://www.youtube.com/user/camerongray1515/videos
https://www.youtube.com/user/RetroManCave/videos
https://www.youtube.com/user/nostalgianerdvideos/videos
https://www.youtube.com/user/simplethingstoys/videos
https://www.youtube.com/channel/UCoLccjs6jbHa4soeYDgbKTg/videos
https://www.youtube.com/user/TheGeekPub/videos
https://www.youtube.com/user/electronupdate/videos
https://www.youtube.com/user/databits/videos
https://www.youtube.com/channel/UCy0tKL1T7wFoYcxCe0xjN6Q/videos
https://www.youtube.com/user/CelGenStudios/videos
https://www.youtube.com/user/uxwbill/videos
https://www.youtube.com/channel/UCDbWmfrwmzn1ZsGgrYRUxoA/videos
https://www.youtube.com/user/StigsGameRoom/videos
https://www.youtube.com/channel/UCGwDNYTsK0T584V_YaePLGA/videos
https://www.youtube.com/user/lautenaus/videos
https://www.youtube.com/user/webdev17/videos

И разбира се нашия канал на Obsolete Computers:
https://www.youtube.com/channel/UCuPjw1ep1SfEnfyOiQCfE3A/videos
За сега има само една шепа видеа съпътстващи няколко от постовете.
Но просто нямам лицето, гласът, и най-вече оборудването за заснемане на видео материали.

Преди време исках да заснема видео тур на хоби стаята, но опитът ми се получи толкова зле,
че ми идеше да се изям от яд! Но така е като човек ги няма условията, само с желание не става.

Ако и вие читателите желаете да добавите някой интересен видео канал, който се вписва с
горепосочените и тематиката на блога, не се срамувайте, а го напишете в коментарите тук.
Колкото повече интересни източници съберем, толкова по-интересно ще е и за вас, и за мен!

Добре Дошли!

Добре дошли на новия адрес на стария блог за още по-старите компютри!
След месец и половина пауза, идеята Obsolete Computers се завръща по-добра от всякога!

Преди месец, благодарение на няколко всеотдайни читатели научих къде и как ще мога да
поместя този блог, и се намериха средства за поддръжката му поне за в близкото бъдеще.

Последните две седмици се занимавах с инсталиране, настройване и копиране на съдържанието
на това ново място, като буквално не съм се отлепял от пред компютърът през цялото време.

Надявам се резултатът да ви харесва, според мен е задоволителен. Не намерих темата с която
беше стария блог. Прочетох, че от години била без поддръжка и за това вече не е налична.
Четири дни си блъсках главата докато намеря такава с която публикациите да са четливи, и
да не се преформатират на редове от по 80 символа, което изглежда е нормата в днешно време…

Настоящия облик е изключително семпъл, по-постен няма на къде, но е много лесен за четене.
Текстът е голям и ясен, заглавията са още по-четливи, и има повече място за изображенията.
Също я има опцията за разделяне на страници. Сега съм задал да е с по 20 поста на страница.
Така, че надявам се разликата спрямо преди и сега да не ви се струва толкова фрапантна.

По-лошото е, че при преместването се загуби цялата SEO (Search Engine Optimization) структура.
Преди като човек търсеше нещо за което е писано в блога, Obsolete Computers излизаше сред
челните места в търсачките, и така отбелязвахме посещения и от България, и от по целия свят.
Сега обаче сме невидими за търсачките, и единственият начин човек да попадне тук е следвайки
директен линк. От хостингът предлагат SEO пакет, но е сравнително скъп, и не ми е по джоба.

За това ще ви помоля ако имате времето и желанието, да разпространите мълвата за новият ни
адрес, било то във форуми, други сайтове, и по социалните мрежи (понеже аз такива не ползвам).
От вас читателите зависи колко хора ще знаят за този блог, а колкото повече, толкова по-добре!

Друга функция която е изключена, надявам се само временно, са коментарите под публикациите.
Още първите дни като настройвах инсталацията и бях публикувал само няколко поста за проба,
наблюдавах един феномен – по 50 посещения на потребители от Китай дневно! Не знам дали са
били истински хора, или спам ботове, но превантивно направих коментарите базово изключени.

Този пост съм оставил тестово отворен за мнения, и ако не бъде посетен от ботове ще отворя и
останалите. Пък ако има проблеми ще търся приставка за борба със спамът, преди имаше такава.

Това което сега го има, а преди не беше възможно, е добавяне на воден знак към изображенията.
Така надявам се повече няма да има случаи на фирми и други медии, които си взимат от снимките
които аз съм правил, без да питат, без да споменават източникът, и без да заплащат за това.
Даже и в обяви съм виждал мерзавци да ползват снимки от тук, което си е чиста доза измама!

В двата изгубени месеца бях планирал да покажа куп интересни неща, но явно няма да е скоро.
Но няма да избягат, и ще им дойде ред като съм свободен и метеорологичните условия са добри.

И най-вече желая да благодаря на всички отзовали се в помощ на блога през последните месеци.
С финансова подкрепа, със съвети относно хостингите, бета тестване, и само чиста загриженост.
Без вас идеята Obsolete Computers просто повече нямаше да я има, което щеше да е тъжна и
дори тежка загуба. Но страшното още не е отминало, и в бъдеще ще трябва да се търси помощ…
Съдбата на блога вече е в ръцете на вас читателите, и се надявам ще ви радва още дълги години!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Скъпи приятели, почитатели на техниката и науката, драги любознателни читатели!

Най-сърдечно ви желая най-приятно и весело прекарване на предстоящите празници!

Нека 2018-та да е най-добрата година, изпълнена само с хубави и приятни моменти!

Obsolete Battle Stations

Здравейте.

Преди две години и половина писах как си купих няколко големи бюра за хоби стаята, върху които
наредих най-ярките екземпляри от колекцията ми ретро машини – 7 модела от родната марка Правец.

Тези бюра се оказаха страхотна покупка, и не само върху тях, но подредени и под тях, намериха
подслон безброй стари компютри и кутии с компоненти. Така стаята се превърна от хаотичен склад
за вехтории, до комбинация от скромна хоби работилница и един истински уютен тематичен музей!

Днес се радвам да ви покажа обновената съкровищница, в която вече се помещават още нови (поне
за мен) бюра и шкафове, върху, под, и в които, за идните години, десетилетия, векове (а дано,
ама надали) ще се съхранява колекцията ми и съпътстващите я части, инструменти и материали.

Тази година, след като почаках времето да се затопли, реших, че най-сетне трябва да приключа с
ремонтът на жилището ми, който започна наложително преди две години. Отново хванах поредният
майстор, стиснахме ръце и зачаках уговорената датата да дойде. Няколко пъти човекът отлага с по
седмица по различни причини, но в крайна сметка и този елемент изобщо не благоволи да се появи.

Та вместо да чакам неволята, пак се заех лично да оправям нещата, или поне до колкото мога сам.
Уж времето се беше оправило, пък на няколко пъти пада сняг, после с месеци все валяха дъждове.
Пък като дойдоха жегите имаше периоди в които човек не можеше да диша, камо ли пък да работи…

Половин година апартаментът беше на вили и могили, но най-сетне поне хоби стаята е вече готова,
а надявам се скоро и в останалите помещения работата ще приключи (ако има условията и бюджета).

Също успях да разкарам всички останали стари мебели, които от години се разпадаха, и всичките
бяха правени преди да се родя. За спалнята си купих ново легло и гардероб, и преместих две от
бюрата от хоби стаята. За хоби стаята, тъй като отново имаше нужда от маси, пак успях да купя
евтини бюра от офис който се местеше, или пък май беше закрит, така и не запомних какво беше…
Освен три бюра, си взех и три малки шкафчета на колелца, както и един по-голям шкаф с рафтове.
Така вече няма да ми се налага да съхранявам всичките дреболии в кашони, а само половината.

Като завърша и останалите помещения, вече ще мога да фокусирам вниманието си към любимото хоби.
Макар, че вече пак дойде студът, който предишните години не ми позволяваше дори и да си покажа
носът в стаята, но сега съм се запасил с вентилаторна печка, та не трябва да е голям проблем.

Планувал съм направата на много нови статии и снимки относно вече започнатите проекти, както и
за безброй неща които не съм показвал до сега, много от които нови придобивки. Така, че мятайте
по едно око от време на време. До тогава ви оставям да разгледате добре този виртуален музей.
Не забравяйте да прегледате и над 200-та поста и над 1000-та снимки на страниците на този блог!

Radically Obsolete

В последния пост за миналата година ви разказах, как още от зората на персоналните компютри, та
до ден днешен, новите машини и компоненти често са съпътствани с рекламни стикери. Показах ви
повечето от стикерите които съм събрал през вече не малкото години, и споменах, че имам идеята
да си направя лепенки по мои собствен дизайн, на тематиката на този блог – старите компютри.

Поначало идеята ми беше стикерите да са от 3D тип, като тези издавани от компютърните фирмите.
Обаче цената им се оказа толкова висока, и дори минималното количество нужно за поръчка на 3D
стикери, е в силите си да ме разори! За това минах на много по-евтините обикновени 2D лепенки.

Какъв дизайн да имат стикерите се чудих доста дълго време, но като, че все не намирах решение.
Вече бях забравил за всичко, когато преди няколко дни, от нищото, точно докато се бях потопил
в няколко преплетени работи, незнайно от къде в съзнанието ми изплува една идея, и няколко
минути по-късно, с помощта на MS Paint вече имах готов прототип. Половин час доизпипване на
детайлите на следващата сутрин, и дизайнът бе готов и изпратен за отпечатване. И така, няколко
дни по-късно вече всичко е готово! Лепенките се получиха супер, точно както си ги представях!

Целта на дизайнът на стикерите не бе да изглеждат професионално направени, а точно обратното,
да изглеждат все едно са правени на бързо в някоя малка компютърна фирма през 80-те години на
миналия век. Сътворих ги изцяло в MS Paint, без да използвам други програми, за да се запази
автентичният вид. Обаче явно заради малкият си размер (2 на 2.5 сантиметра), лепенките излязоха
доста по-добре изглеждащи от очакваното, и все пак носещи точно желаният от мен автентичен вид.

А какво представлява самото лого? Това е някаква комбинация, родена подсъзнателно при смесване
на знаци за безопасност, и по-точно от символът за обозначение на бомбоубежища (Fallout Shelter),
ползван от гражданската защита в западните страни, и Fire Diamond логото на NFPA 704 стандартът
на Американската Национална Асоциация За Противопожарна Защита, слагано на опасните вещества…
Редом с тези неща са вплетени и мотиви от куп други емблеми от 60-те години до ден днешен, които
мотиви носят автентичният вид който търся. Много ще се радвам да чуя мненията на вас читателите!

За надписите, първоначалната ми идея беше на стикерите да пише Obsolete Computers, но за да е
най-точно, трябваше да пише и WordPress.com, а това вече щеше да е твърде дълго, и не интересно.
Така, незнайно как, ми хрумна този вариант. Радикално, в контекстът на думата от английски език,
е жаргон синоним на думите готино, яко, впечатляващо, лудо и прочие. Този израз е бил популярен
през 80-те и 90-те години на 20-ти век, като тази фраза вече не се използва, освен само иронично.
Аз не един или два пъти съм споменавал терминът на страниците тук, и го имам за много съществена
част от атмосферата съпътстваща старите компютри. А като се комбинира с думата морално остарял
(Obsolete), се получава едно словосъчетание, което малко си противоречи, и има силна доза ирония.
Така, с този израз радикално (яко) морално остарял (Radically Obsolete), всеки стар компютър ще
бъде отличен с медал – голямо признание, че не е забравен, и все още има хора които му се радват.

Но кои компютри се водят радикално морално остарели? Като автор на фразата, смятам е редно да дам
поне някаква дефиниция, макар всичко това да е просто моята гледна точка на нещата, и всеки има
право на свое лично мнение. На много места вече се е нищило кои компютри са “ретро”, но изглежда
за всеки това понятие е различно. За едни, за да някоя машина е ретро, то тя трябва да е правена
през 20-ти век, за втори трябва да е преди Socket 370, за трети преди Socket A. Според четвърти
и пети пък, ретро компютрите трябва да имат поне 20 или 25 години стаж… Така, че дори масово и
ентусиастите по темата не са на едно мнение. За да един компютър се води морално остарял, днес
е достатъчно машината да изостава, и да не смогва напълно с елементарните ежедневни задачи.
Преди вече писах, как планираното морално остаряване е един голям фактор прилаган от картелите,
компютрите ни да остаряват насилствено бързо, за да се продават все по-новите и по-нови модели…
Ако е от нисък клас, една машина може да грохне и под пет, дори три години след като е направена,
а ако е от по-високата ценова гама, и се ползва само с един и същ софтуер, може да издържи и над
десетилетие… Така, че времето не е единственият фактор в моралното остаряване, и не може всичко
да се причисли под един общ знаменател. Лично за мен, ретро компютрите освен натрупан “стаж”,
трябва да имат и по някоя специфична отличителна черта, която не се среща сред съвременните им
“събратя”. Примерно флопи дисково устройство, или турбо копче, или пък някаква друга забравена
функция. Това бързо пренася машините към ретро категорията. Вече за да добият радикален статус,
компютрите трябва да имат по още нещо отгоре към гореизброените неща. Примерно някой компонент от
легендарна марка, като 3DFX видео карта, или IBM-ска кутия, или пък да носят интересна история,
свързана с мястото където са били използвани, или с лични спомени на човекът който ги е ползвал.

И така, сега смятам да залепя по стикер на няколко от моите сглобки, като 3DFX Interactive PC-то,
и 3DFX SLI PC-то, както и S3 METAL PC-то, но чак като се преборя със софтуерът и всичко е готово.
Първата лепенка сложих на лаптопът ми, който е най-модерният ми компютър в момента. Купих си го
преди 8 години, и ще си го използвам докато е здрав. Чудя се дали да не залепя един стикер и на
6600 GT PC машината, но хич не искам да и опетнявам IBM-ската кутия. Вие какво мислите за това?

Ако идеята и дизайнът на стикерите ви харесва, то и вие можете да получите няколко бройки от тях.
Само трябва да ми пишете на адресът който съм оставил в страниците по-горе. Тези стикери не се
продават, а се подаряват. Все пак ако решите да върнете жестът с примерно една студена бира, или
пък ако имате някакви ненужни компоненти, хич няма да ги откажа, даже доста ще им се зарадвам!

Така, че ако видяното ви допада, не се срамувайте, а ми пишете. Всякакви коментари както винаги
са добре дошли. Разкажете и покажете и вашите стари машини и лепенки, или каквото ви харесва.
Като накича още от машините с тези стикери пак ще пиша, а до тогава ви желая всичко най-хубаво!

Предпазване от измами при търговия в интернет! Част 2

Преди около година написах един дълъг материал относно предпазване от измами при търговия
в интернет
, като онзи пост фокусираше над частните лица и обявите из сайтовете и форумите.

Днес ще напиша няколко реда относно бизнесите и фирмите, прилагащи подвеждащи и нечестни
практики над клиентите, чрез което ги ощетяват и дезинформират, понякога дори необратимо!

Всъщност, към гореспоменатите спадат и нерегламентираните търговци, които пускат тонове
обяви за компютри и компоненти в сайтовете и онлайн базарите, а понякога дори си имат и
собствени сайтове. Тези търговци се изхранват на гърба на неуките хора, като им се представят
за специалисти или фирми, а често са обикновени кокошкари, търсещи единствено лесна печалба.

Последните няколко месеца, щях не щях, докато търсих едни неща, разгледах доста обяви по
сайтовете, и макар да не намерих търсеното, се нагледах на достатъчно глупости, че направо
човек да загуби всякакви надежди в човечеството, или поне в представителите на своя народ…
Всяка втора обява за “по-силен” компютър е пълна с такива хиперболи, и толкова подвеждащи
глупости, че на човек да му се завие свят. Неща правени в тиражи от десетки милиони са нещо
“УНИКАЛНО!”. Машини с i3 процесори от преди 6 години и видео карти от най-ниско ниво са
“ГЕЙМЪРСКИ!”, и несъмнено заслужават цена от 1000+ лева… Обаче пазарът е свободен, никой
не го контролира, и всеки може да си пише и слага цени както реши. Така че това е очаквано.

Но освен кокошкарски изпълнения правени от обикновените хора, не липсваха и тонове “хитрини”,
дело на различни регистрирани фирми, които много вероятно са обикновени еднолични търговци.
Но то какво е необходимо на човек за да регистрира фирма? Нищо! От години вече нито е нужна
диплома или тапия за завършено образование или занаят, не е нужен и капитал, и фирма може да
се регистрира и от човек само с 1 лев в джобът. И така кварталния хакер вече е бизнесмен,
който почва да върти търговия, но не понеже има нужната квалификация в сферата, или пък го
влече голяма страст, а защото в тази ниша има келепир, и неуките хора се лъжат и доят много
лесно. Такива “фирми” разпръснати из страната има сигурно стотици, а може би са дори хиляди!

Някои от прилаганите практики са доста подли, направо нагли, и заслужават подробен преглед:

1. “Нови” компютърни конфигурации, направени от компоненти втора употреба.

Преди време, в един от по-големите форуми за компютри, се коментираха обяви пускани от няколко
фирми за продажба на нови конфигурации. Тези незнайни фирми, освен в своите сайтове, заливаха
и порталите за малки обяви с “невероятните” си предложения и оферти. Като предлаганите машини
наистина имаха прилични параметри, и дори бяха на цени по-ниски от тези на самите компоненти
в тях. Това накара доста от запознатите с материята хора да се усъмнят, и скоро истината бе
разкрита. Оказа се, че тези лъскави компютри са направени от предимно компоненти втора ръка,
без това да е упоменато на нито едно място, и може да се досетите, едва ли това ще е законно!

В описанието на самите компютри, също никъде не се споменаваха точните производители и модели
на различните компоненти, а само бегло се казваше типът процесор, количеството памет, обемът
на твърдият диск и прочие. Дори само това трябва да е достатъчна причина хората да бягат на
далече като видят такива оферти, но не всеки е запознат с материята, даже е точно обратното.

Човек запознат с мизерните изпълнения на тези фирми, сподели, че тези неща не се споменават,
защото моделите компоненти са различни във всяка отделна конфигурация, и дори често повечето
от тях били и втора употреба. Оказа се, че само кутията при тези компютри е нова и еднакъв
модел, а останалото варира според какво може да се докопа най-евтино за максимална печалба.

От къде се взимат компонентите втора ръка за тези “нови” машини не стана ясно, но може да се
предположи, че или се купуват от обявите на частни лица, или дори се внасят от сервизите в
чужбина, където често има добри оферти за отремонтирани компоненти от по-новите поколения.

Всичко това означава, че тези компютри освен с голяма надценка, са и много далеч от надеждни,
и е въпрос на време, нещо в тях да направи проблем, почти сигурно костващ нерви и средства.
В сайтовете за тези машини се споменаваха гаранции от 2 до 3 години, но дали реално ще ги
уважат, или ще се покрият, трудно е да се каже. Дори и да ги уважат, то със сигурност няма да
заменят повредените компоненти с нови, както е практиката в големите фирми, а отново ще сложат
употребявани части, а защо не и по-слаби. Когато човек е неук в дадена сфера, и е попаднал в
безизходица, е сходен да прави компромиси, само и само проблемът му да се реши. И когато срещу
човек в беда стоят подли хора, които са на ясно с положението, винаги се възползват максимално.

Това се затвърждава от фактите, че няколко човека които са писали до тези фирми, с въпроси за
предлаганите от тях машини, и по-точно защо не са споменати точните модели и производители на
компонентите в тях, вместо да получат отговор, от фирмата директно са им се карали, за дето
задават такива въпроси! Щом още преди да има покупка се прилага тормоз, то какъв ли ад настава
когато някой заблуден човек падне в капанът им! Направо не ми се мисли, но това е реалността.

Една такава фирма от град Варна, дори беше измислила нова математика, и смятайки честотата на
всичките ядра в даден процесор заедно, лъжеха хората, че продаваните от тях компютри работят
на 5, 8, 10 гигахерца! На такива глупости биха се подлъгали най-неуките и безпомощни хора.
Как до сега някой не ги е дал под съд, но щом вече това продължава години, явно няма закони…

Съветът как да се предпазите от такива подли практики е елементарен – купувайте само от големи
и доказани фирми, и избягвайте незнайните и квартални търговци, защото точно на такива дребни
места може да ви извъртят някой много подъл номер, колкото и достоверно да изглеждат нещата.
Големите фирми правят доставки до цялата страна, и за поръчки над 100-200 лева доставките са
безплатни. За това няма причина да купувате от незнайни търговци в малките населени места,
ако нямате директен достъп до по-големите вериги. Ако не друго, то в магазините в по-малките
населени има такава надценка, че разликата в цената на едни и същи компютри, може да стигне и
стотици левове. Това е така, защото големите фирми често са и вносители на продуктите които
продават, а вносителите получават преференциални по-ниски цени, директно от производителите.
Малките фирми са просто прекупвачи, които купуват от големите фирми, и добавят още по-голяма
надценка на дадения продукт. За това винаги проучвайте какво и къде, за да не бъдете измамени.

2. Стари “маркови” машини, които са “по-добри от новите” компютри.

Друга подлост прилагана от редица търговци, е внасянето на морално остарели офис компютри и
работни станции от чужбина, където вероятно са им ги продали като скрап, но внесат ли ги тук,
ги пускат на цени все едно са по-добри от нови компютри! Тези стари машини биват рекламирани
толкова агресивно, описвани са с такива хиперболи и тонове хвалби, че направо са способни да
промият мозъкът на незапознатите с материалът и по-неуките хора, което е от нагло, по-нагло!

Но отново, пазарът е свободен, и всеки може да продава каквито си иска боклуци на каквито си
иска цени. Единствено подвеждащите реклами са против правилата, но явно никой държавен орган
няма желанието да се самосезира, щом такива кокошкарски изпълнения продължават вече с години.

Един добре известен елемент, продава такива стари компютри и лаптопи вече доста години, като
освен в обявите, подплатява лъжите и с изкусно написани статии, които така хвалят предлаганите
неща, че ако човек не е запознат със сферата, като нищо ще приеме избълваното за доказан факт.
Хората които са запознати с тези мизерии, редовно му се заканват по форумите да го правят в
някоя лудница или спешното отделение, но онлайн всеки е герой. И кучетата си лаят, керванът
си върви, годините минават, но все няма кой да сложи край на такива долни търговски практики.
И сега, на онзи сайт стоят куп обяви за 10 годишни PC-та и лаптопи, пуснати за стотици левове!

Хората трябва да научат нещо много много важно – при компютрите и високите технологии, времето
е съществен фактор, и с всеки изминал ден и месец техниката остарява морално и се обезценява.

Производителите на хардуер имат нещо наречено продуктова пътна карта, на която планират своите
продукти с много години напред. Всяка година, по план излизат по-нови поколения продукти, които
било то революционни, или най-често само с няколко процента по-добри от предходните, изместват
до вчера популярните модели, без значение дали имат предимства пред тях. Този безкраен процес
на движение стимулира икономиката, и поддържа пазарните дялове на компаниите производители.

Но ако процентът на подобрение при новите поколения е толкова незначителен, тогава какво кара
хората да купуват по-новите продукти, ако вече имат от старите? И тук идват хилядата похвата,
с които индустрията винаги успява да изстиска и последната останала стотинка от потребителите.

От зората на персоналните компютри, до преди около 10-15 години, развитието в информационните
технологии е било толкова бързо, че с всяка изминала година е настъпвал такъв прогрес спрямо
предходните периоди, че още щом са излизали, новите компютри вече са били морално остарели!
Този прогрес се е дължал на по-лесната и по-евтина за разработка технология, което е давало
възможност на по-голям брой компании да пускат свои собствени конкурентоспособни продукти.
Знаете, през 80-те години, и тук в България са се произвеждали компютри, и дори по едно време
почти всичките компоненти, включително процесорът, макар неоригинални, са се правели на място.
С годините обаче технологиите се развиват все повече и повече, сложността нараства, и малките
компании не смогват, и просто нямат ресурсите да разработят свои конкурентоспособни продукти.
Това отсява по-малките играчи в бранша, и днес при PC x86-64 архитектурата останаха само два
производителя на процесори, които си поделят всичките потребители. А когато по-слабата от тези
две страни изостава, и все по-трудно и бавно смогва да настига по-силната, то по-силната вече
няма причина да си дава зор, и може да го кара съвсем леко и бавно, докато по-слабия наваксва.
Вече от 6-7 години, в индустрията настана такава стагнация, каквато не е имало никога досега!

Последните години не се прави прогрес в полза на клиентът, и всеки нов продукт излиза с целта
единствено да изстиска колкото се може повече средства от потребителите, защото явно суетата
вече е изместила прогресът като основно движещо звено в технологиите. Оправданието на големите
играчи в браншът е, че уж били достигнали горната граница на технологичния процес, но това е
просто смешно, и има толкова варианти с които индустрията да покаже истинско развитие, но като
няма конкуренция, няма и причина за това. Така вече 5-6-7 години, всяка година се пускат нови
“поколения” процесори, видео карти, чипсетове, които са леко подобрена версия на предхождащите
ги, и имат едва няколко процента прираст в способностите, които едва едва може да се усетят…

От години Законът на Мур е изместен от планираното морално остаряване на стоките (моделът купи,
хвърли, купи). За мнозина това може да не е толкова очевидно, други дори и не го подозират…
Производителите на хардуер са в картел с производителите на софтуер, и в частност с тези чиито
продукти са платени (Авторите на софтуер с отворен код често нямат дума при дизайнът на новите
поколения хардуер, и базират продуктите си на вече готовите платформи…), като по този начин
потребителите се вкарват в релси, и имат привидно минимален избор на действия пред себе си.
Но алтернативи има не една или две, много са! Проблемът е, че тези алтернативи не са за всеки,
и средностатистическият потребител няма да може да се справи лесно и бързо, или изобщо с тях…

В хардуерно естество, някои от хватките прилагани от производителите, чрез които насилствено
скъсяват животът на продуктите си, с цел да продават по-новите и по-новите поколения хардуер,
биват следните: Елиминиране на всякакъв вид обратна съвместимост между различните поколенията
компоненти. Това става под претекст, че новите стандарти използвани в по-новите им поколения
продукти, не са съвместими със старите. Това е вярно, но причината да няма съвместимост е точно
с цел да се стимулира пазарът чрез продажба на повече продукти. За това и всяка година излизат
нови чипсетове, нови сокети, нови видове слотове за памет, нови интерфейси за дискове, и прочие.
Периодично, производителите пускат и по-нови драйвери за продуктите си, за да са съвместими с
новоизлизащия софтуер, компютърни игри и операционни системи. При една от големите компании
производители на видео карти, е доказано, че с по-новите си версии драйвери, насилствено забавя
по-старите си поколения видео карти, с цел да се продават по-новите и поколения продукти.
След определен брой години, които са заложени като живот на дадения продукт, софтуерната му
поддръжка спира. Това означава, че вече не се пишат нови драйвери, няма съвместимост с бъдещи
операционни системи, софтуерни продукти и игри. При видео картите това също се гарантира и с
периодичното въвеждане на нови хардуерни и софтуерни стандарти, като Microsoft DirectX, чиято
по-нова версия излиза с всяка нова версия на Windows. И докато не е нужно човек да има карта
от най-ново поколение за да ползва новите операционни системи и да играе най-новите игри, това
е силен рекламен трик, на който се хващат милиони хора… Аз също бях “жертва” на собствената
си глупост и неосведоменост, и преди 9 години, без да има нужда налях хиляди левове в нова
Spider Platform-а, за да играя една нова игра, но не изпитах нищо друго освен огорчение и провал.

При софтуерът нещата стоят по същия начин. Както споменах, често става дума за картели, и с
по-новите поколения софтуер, които са наблъскани със “супер полезни функции”, естествено се
изисква и повече хардуерен ресурс, което често води до сериозно забавяне при хората с по-стари
машини, и съответно голям повод за закупуването на нови. И логично, с новите поколения бози,
се отсяват по-старите поколения процесори, а с тях и дъна, памети, видео карти и прочие…
В последно време играта загрубя още повече, и сега, за пример, най-новото поколение процесори
на Intel изискват Windows версия 10 или 8, и фабрично не са съвместими да работят с Windows 7.
Това заклещване на потребителите не е изненада, защото Intel и Microsoft са като дупе и гащи…

При компютърните игри, които също са индустрия за милиарди долари, нещата не са по-различни.
Компаниите които публикуват игрите, координират излизането на своите нови заглавия, успоредно
с нововъведените технологии от производителите на хардуер и операционните системи (Windows).
И докато не винаги е нужна нова карта за да се играе всяка нова игра, най-запалените, както и
по-наивните потребители (а щом става дума за игри, това повечето време са деца), със сигурност
ще искат да имат най-доброто изживяване, и ако могат да си го позволят (или родителите им),
новите игри са чудесен повод за закупуване на нова видео карта или цяла нова конфигурация.

Когато пък става дума за ниша или компания в която хардуерът и софтуерът са дело на един и същ
производител, като примерно при Apple, тогава вече настава тоталитаризъм в чудовищни мащаби!
Горко им на потребителите, които решат да инсталират най-съвременната операционна система на
компютър, лаптоп, телефон, който е поколение-две след най-новите. Започва се едно забавяне,
едни забивания, несъвместимости, които не са плод на случайност, а съвсем нарочно направени!
И какво е решението, човек да се върне на старата система, която има по-малко “благини” от
новата ли? Не! Естествено, че правилният избор е покупката на нов компютър, лаптоп, телефон!

И така, идва един светъл ден, в който една западна фирма от Англия, Германия или която и да е
бяла държава, решава да замени критично остарелите си петгодишни компютри, с ново поколение.
По съответния ред се намира фирма която да ги рециклира, защото никой сериозен бизнес няма да
седне да продава старото си оборудване по интернет… Плаща се на фирмата за рециклиране, и
кръговратът продължава. А какво става със старите компютри? Товарят се на палети и заминават
за рециклиране в страните от третия свят, най-често в Индия или към някоя африканска държава.
Да, обаче по стечение на обстоятелствата, след като са отлежали в няколко склада и минали през
няколко европейски страни, чрез връзки или рушвети, няколко палета с електронна скрап се
озовават в нашата мила родина, където Сульо и Пульо ги разтоварват, и пускат компютрите за
продажба в сайтовете си и порталите за обяви. На хартия машините дори може да изглеждат доста
прилични, и ако човек не е запознат с гореизложеното, дори ще реши, че е уцелил яка далавера!
Да ама, тези компютри ще имат ли съвременни софтуерни поддръжки, ще имат ли резервни части, ще
имат ли съвместимост с новите поколения хардуер, ще имат ли минималната по закон гаранция?
Отговорът на всички тези въпроси е един – не! Тези морално остарели компютри, колкото и да са
хвалени, са си изпиля песента, дали заслужено или под диктатурата на корпорациите, но е факт!

Но българинът дали може да го проумее това, дали има идея каква е пазарната икономика сега?
Трябва да знае, няма как, минали са толкова години. Няма вече хладилници Мраз и перални машини
Перла, които бачкат по 30-40 години без проблеми, а развалят ли се, се поправят с кол и въже!
Сега има Samsung, LG и всякакви други корейски и китайски боклуци, които не държат и десетилетие.
И докато телевизорът Велико Търново на баба Гичка е изкарал над 20 години, то за същия период,
Стоянчо е сменил три апарата с кинескопи, две плазми, два по LED технология, че дори и един 3D!
Хората очакват като купят нещо, то да издържи вечно, и някои просто не могат да проумеят, че
дължината на гаранцията на даден продукт, често отговаря и на дължината на зададеният му живот,
дали поради използването на нискокачествени материали и компоненти, вградени дефекти, или на
бързата подмяна на ползваните стандарти и технологии, било то нужна и полезна, или чисто алчна.

Та дали ще купите нов или стар компютър, с извинение, индустрията все ще успее да ви го сложи.
Но ако е прекалено стар, ще ви го сложат и редицата търговци по веригата. Тъжно, но факт!

3. Еднолични търговци, квартални хакери, и други странстващи специалисти.

Освен фирми с адрес, който клиентите може да посетят, от много години има и фирми, които имат
единствено уебсайт и телефон за контакт, без физическо място за лично обслужване на клиенти.
От липсата на помещение за което трябват наем и режийни, както и персонал за обслужване, на
който трябва да се плащат заплати и осигуровки, се пестят много средства, и благодарение на
това, този тип фирми понякога предлагат продуктите на по-ниски цени, спрямо големите фирми,
които имат магазини, собствени складови бази, и голям брой обслужващ клиентите персонал.
Но по-ниската цена крие и много рискове. Както вече споменах, гаранцията на даден продукт е
нещо много важно, и ако няма кой да я уважи при нужда, все едно продуктът не е имал такава.
През годините, много малки фирмички са изчезвали безследно, без никакви предупреждения за това,
и хората които са си купували компютри и компоненти от тях, са оставали с необслужваеми стоки.
По закон минималния срок за гаранция на такива стоки е две години, но когато една “фирма”
затвори кепенците по-бързо от колкото ги е отворила, хората остават необслужени и прецакани.

Друга опасност на такива места е продажбата на разопаковани, употребявани, или на стоки със
скрити дефекти, които стоки се продават като нови. По закон стоките купени онлайн могат да се
върнат до 14 дни след закупуването им, без клиентът да дължи никакви обяснения на търговците.
В големите магазини има категории за мостри и разопаковани продукти, които хората са върнали
по този начин. Съответно цените им са намалени, и изрично е споменато, че са отваряни бройки.
Все пак съм чел и за доста случаи, в които и от големите вериги за техника са изпращали стоки
със следи от употреба на клиентите си, особено докато са течали някакви промоции и намаления.
Но това се е случвало в хипермаркети и магазини които продават всякаква техника, от перални и
хладилници, до телефони и лаптопи. В големите магазини за компютри едва ли стават такива неща.

Също опасно и несигурно е, като човек има вземане-даване със свободни агенти и “специалисти”,
които си нямат собствени магазини или ателиета, или дори сайтове. Много такива хора си имат
тясно поприще с дадена клиентела, било то квартал, село, форум, или друга общност, чрез която
се изхранват. Такива елементи пускат и обяви за предлаганите услуги. Също за способностите им
се предава от уста на уста, и прочие. Тази ниша е трудно да се категоризира, и далеч няма да е
честно всеки самостоятелен техник да се спряга за квартален хакер, защото едва ли е така…

За това най-добре е човек да проверява на кого ще се доверява ако е нужно да има вземане-даване
с такива хора. Проверявайте телефоните, имената и другите данни с които ви се представят онлайн
и лично. Веднага ще си проличи ако са споменати из форумите и сайтовете като известни измамници.
И най-вече, избягвайте майсторите без адреси. Регламентирани сервизи и магазини има навсякъде!

В един от най-големите форуми на тема компютри в България, дълги години се е подвизавал едни
търговец прекупвач, който е работел директно с фирмите вносители, и по поръчка от клиентите си,
е набавял компоненти и е сглобявал компютърни конфигурации. Дълги години хората са били много
доволни, препоръчвали са го на познати и на новите потребители, и дори са се нахвърляли като
зверове над ересите които са смеели да кажат лоша дума по негов адрес. Обаче, в един обикновен
ден, този човек решава да преустанови работа, което като едноличен търговец се свежда с това,
просто да спре да си вдига телефонът! Минали седмици, месеци, година, във форумът се изписаха
десетки страници тема, в която до преди доволните потребители, сега търсеха дори саморазправа,
за дето няма кой да им обслужи гаранциите и върне дадените компоненти и компютри за ъпгрейд…
Точката на прекипяване беше, като въпросният човек беше забелязан да танцува по долни гащи,
в някакъв репортаж по телевизията, отразяващ някакъв парад минаващ по софийските улици…
Тогава вече всички задружно тръгнаха да го гонят с камъни и дървье, но естествено и по такъв
начин не може да им се върнат загубените средства, скъсаните нерви и пропиляното време…
Така че винаги има опасност да се случи нещо непредвидено, колкото и хвален да е търговецът.

Друга случка която ми направи впечатление съвсем скоро, бяха обяви пуснати по сайтовете, от
някой ученик, който срещу 80 лева такса, сглобява на хората компютри с “много яки” компоненти!
Само дето, ако не всички, то почти всички магазини за компютри и компоненти сглобяват съвсем
безплатно конфигурациите за своите клиенти. Младежът беше пуснал няколко примерни варианта за
мощни компютри, които обаче все бяха водени от модата, а не от практика и елементарна логика.
И в големите магазини може да се опитат да ви пробутат излишно скъпи модели компоненти, но в
случая, този конкретен “специалист” се беше хванал на всички маркетинг трикове, и повечето от
изброените в примерните конфигурации компоненти бяха вебленови стоки. Отделно, доказаните
фирми, за разлика от случайните разбирачи, спазват безопасност при сглобяване и боравене с
компютрите и компонентите, имат си работни помещения за целта, антистатично работно облекло…
Един случаен едноличен търговец къде ще ги сглобява тези компютри? На леглото в стаята на
панелката на родителите си? Забравяме за антистатична защита или друга грижа към продуктите…
Няма нужда да повтарям, но дори и тези неща да са ви ясни, и лично да избягвате такива люде,
предупредете своите познати да не се доверяват на всеки срещнат търговец, преди да го проучат.

Ако спазвате тези съвети и елементарната логика, ще сте значително по-предпазени от измами и
други черни практики, прилагани от дебнещите на всеки ъгъл “разбирачи” и незнайни търговци.
Предайте наученото на вашите познати, приятели, роднини. Нека всеки е подготвен и осведомен!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Сетих се, че вече няколко пъти съм чел и за една друга подла практика, прилагана
много пъти на различни места, от безброй знайни и незнайни “специалисти”, техници, и други
подли и алчни елементи, работещи както в гаражните сервизи, така и в регламентираните фирми.

Когато случаен човек им даде компютър или лаптоп за ремонт / преинсталация / почистване, те
му свалят по-силните компоненти, и ги заменят с по-слаби, което може да се сетите е абсолютно
незаконно и долно деяние! Няколко човека разказваха как както прибрали машините си, те били
с по-малко количество памет, с по-слаб модел или дори по-нисък клас процесор, а един човек
дори разказа, че след като прибрал лаптопът си от обслужване, освен процесорът и паметта, му
били заменили и матрицата на екранът с някаква съвсем долнопробна! Други двама “специалиста”
от някакво съвсем малко населено място, пък се обвиняваха един друг, че крали компоненти от
компютрите на клиентите си по точно този метод. Кой е прав и кой крив така и не се разбра,
възможно е и двете страни са виновни, но такива изпълнения не се случват единствено и само в
малките места. Пак преди време четох една тема, в която някакъв техник работещ в голяма фирма
се хвалеше с някакви неща които беше прибрал от окомплектовката на компютри на клиентите си.
Така, че ако никой не ги наблюдава, и случайните техници по фирмите също може да прилагат този
подъл номер. Така, че отваряйте си очите! По-запознатите с техниката лесно ще забележат такива
изпълнения, друг е въпросът, че като вече са станали, дали ще може да ги докажете, и дали ще
може да се стигне до положителна развръзка? Така, че предупредете всички около вас да внимават,
и да не се подлъгват по ниски цени предлагани от случайни елементи. Ако даден ремонт в сервиз
на голяма фирма струва 50 лева, а някой “хакер” го предлага за 20, е силно вероятно да станете
жертва на такава мизерия, която ще ви струва много. Помнете добре, че евтиното излиза скъпо!

Внимание! Течащи Батерии!

Вече над месец, един от крупните производители и търговци на електроника пак нашумя
със спонтанно самозапалващите си се продукти, които този път раниха повече хора от
обичайното, което доведе до много шум, дискусии и дори анекдоти в интернет пространство.
Проблемът се дължеше на батериите, което ме подсети за нещо важно за което се канех да
пиша от доста време, а именно течащите батерии в старите компютри, лаптопи и друга техника!

Знаете, че BIOS настройките на един компютър се пазят в BIOS чипът на дънната платка.
Този тип чипове трябва да са с постоянен достъп до електричество за да не си забравят
настройките. За тази цел се ползва малка батерия, с която дори като машината е изключена
от електрическата мрежа, чипът пази зададените му настройки, докато батерията е заредена.
В днешно време за тази цел на дъната има сокет с CR2032 клетка – батерия тип монета (Ф.1).
Този тип батерии са безопасни и имат дълъг живот, често надминаващ животът на самите дъна.
При правилна експлоатация, този тип батерии не могат да създадат проблеми. Обаче CR2032
батерии се ползват от сравнително скоро, и при много от по-старите компютри се ползват
два други типа батерии: 1/2 AA (Ф.2) и 3-Cell NiCd (Ф.3). Те просто съществуват за да изтекат!

1/2 AA батериите се срещат в Apple компютрите от миналото, и в днешни дни са най-честата
причина за фатални повреди при тези машини, защото като изтекат разяждат всички контакти
и пистите по дъното и платките до които могат да се докопат, и създават условията за
изтичане на кондензаторите в близост, което води до една неспасяема верижна реакция…
В началото на годината купих един Apple Macintosh SE/30 с изтекла батерия, след като ме
излъгаха, че това било много дребен проблем, и след като си го почистя всичко ще светне.
Да, ама не! Батерията беше разяла безброй контакти по паметите и чиповете, и се беше
погрижила тази машина вече да не става за нищо друго, освен за украса в някоя стая!
Веднага след като осъзнах, че такива батерии се помещават и в няколко от другите ми
ретро Apple машини – незабавно ги демонтирах от там, и сега вече мога да спя спокойно.
Този тип батерии все още се произвеждат и продават нови, и ако човек е сигурен, че е
намерил надеждна марка от точния тип, може да си купи нови такава, но дори и тогава трябва
превантивно батериите да се махат от компютрите, когато те няма да се пускат дълго време!

Другият още по-опасен за техниката и здравето вид батерии са цилиндричните NiCd батерии,
монтирани на дъната от 286/386/486 епохата, както и на голям брой от домашните компютри.
Тези батерии представляват три 1.2 волтови клетки запоени заедно директно за дънната
платка. Всичките 286/386/486 дъна които имам са жертви на такива батерии, които като
изтекат просто разяждат всички писти, контакти и дори чипове по пътя си, без изключения!
Имам само едно незасегнато дъно, понеже батерията му е била махната още едно време.
Освен, че унищожават дъната, тези батерии са и силно токсични, и при допир човек може
да стане жертва на кадмиево отравяне, което освен до други неща води и до рак и смърт!
Тези батерии могат да бъдат заменени с батерии от друг вид, но със същото напрежение.
Виждал съм редица такива изпълнения, като най-често на мястото на старата батерия (при
положение, че не е разяла всичко) се запояват кабели и сокет с нова литиева батерия.

При старите лаптопи работата е още по-сериозна, защото в тях батериите са гигантски.
Една стандартна лаптоп батерия се състои от 4, 8, дори 12 клетки, всяка с AA размери.
Тези зареждащи се батерии освен да изкипят, заради големият си капацитет могат да
доведат и до самозапалване, което не веднъж е коствало здравето и животът на доста хора!
Когато са стари и вече разредени, лаптоп батерии не са огнеопасни, но са все така
пълни с вредни химични вещества, и продължават да са опасни за човешкото здраве.
При много от съвременните лаптопи батериите вече са от плосък тип, и имат тенденцията
да се издуват още като са нови, пък и както са несменяеми, главоболията стават едни…

Но каква е причината батериите да изтичат?
Времето – както в метеорологично отношение, така и в чисто физически аспект.

Сигурно сте забелязали, че на батериите които си купувате има отпечатан срок на годност.
Но този срок на годност не се отнася само за това до кога дадена батерия ще държи заряд.
За някои типове батерии тази дата показва и до кога химичните елементи в тях ще са
стабилни, и няма да предизвикат нежелана реакция като изтичане. Все пак тези дати са
относително понятие, и се случва по-нискокачествени батерии да изкипят още преди да
са разопаковани… За това човек трябва да е бдителен, и когато дадено устройство няма
да се употребява дълго време, батериите в него трябва да се демонтират превантивно.
Също така, батериите и устройствата които ги ползват трябва да се съхраняват на хладно и
сухо място, понеже топлината и влагата създават условията за нежеланите химични реакции,
водещи до това батериите да изкипят, и съответно повредят техниката в която са монтирани.

При зареждащите се или акумулаторните батерии, най-честата причина за повреда е точно
загряването им над допустимите работни температури. В по-добрите клетки има контролер
следящ температурата. Така е при по-новите лаптопи, таблети и телефони и друга техника.
В тези устройства всичко е сгъчкано едно до друго, често няма вентилация и радиатори
за отвеждането на топлината, и като поради лошо разположение батериите се загреят…

Така, че човек трябва да е бдителен, и да следи какво се случва с батериите, иначе
освен техниката си, застрашава и здравето и животът си, и този на околните му!
Предупредете вашите близки и познати, преди да е станал инцидент, и вече да е късно!

Inside The Mad Scientist’s Laboratory

Еврика! Чудо! Прогрес!

В момента четете първото дигитално съобщение изпратено от миналото в бъдещето – от 80
години в миналото, и ако изчисленията ми са правилни – не само от миналото, но и от
паралелно измерение, което създадох с действията си съвсем случайно, по невнимание!

Но как започна всичко? Вчера – 31.03.2016-та година, аз – renegade1990, работейки над
крипто-плазмен преобразувател за модулиране на магнитен поток, който смятах да внедря
в горивната система на Hall-effect тръстерните двигатели за Москвич 408 базираният
луноход, с който съвсем скоро щях да предприема експедиция до Луната и обратно…
Та в голямата концентрация с която работех над финните детайли, без да искам бутнах
с лакътя си стъкленица с антиматерия върху високоскоростният поляризиран кабел за
обмяна на информация, свързан с AMD Duron базираният ми супер компютър – Кривец 32.
Това действие причини някаква невиждана до сега каскадна реакция, обхващаща всичките
видими и невидими измерения, и радикално дестабилизира квантовата решетка на нашата
времево-пространствена вселена. В този миг, обстоятелствата около инцидентът създадоха
червейна дупка, която ме премести 80 години назад в миналото! Но не изпрати само мен,
а и всичко което беше зад мен в помещението в което работех. За жалост пред мен бяха
сложните машини, компютри и инструменти с които боравя, а зад мен се намираха само
някои от старите ми системи, които пускам единствено за някоя игра от време на време.
Така сега се озовах заточен в миналото с тази купчина машини, които все пак са на
светлинни години от това с което разполагат хората тук – в далечната 1936-та година!

На мястото където беше блокът ми, тук в миналото няма нищо – само голяма гола поляна.
Бързо пренесох компютрите си в една изоставена стара къща в близкия краен квартал.
Както виждате вече разработих и метод за комуникация с бъдещето, което се пада ваше
настояще. Изпращам и три снимки на всичко с което разполагам под ръка в този момент.
Ще ме извините за качеството на снимките, но ги правих с примитивен фото апарат,
който снима върху полирани метални плоскости, които се третират със сребърен нитрат…
Важното е, че явно и тази техника ми е достатъчна, и някак ще трябва да се справя.
Вече започнах с изчисленията за репликиране на условията в които се случи времево-
пространствената телепортация, но просто някои материали липсват, а други са много
скъпи и направо недостъпни. Нямам и финни инструменти под ръка, налага се да работя
буквално с кремъчни остриета и мечи кожи! По ранни данни, за да мога да се върна в
настоящето, ще трябва да мине много дълго време докато събера нужните материали, и
разработя нужните машини с които да пресъздам червейната дупка с правилен поляритет.

Първоначално идеята ми беше да не замърсявам времевата линия с моите действия, понеже
така мога да компрометирам бъдещето което всички знаем, и то изобщо да не се случи!
Обаче още с първото ми действие тук се сетих, че съм създал паралелна вселена, която
се движи в своя паралелна времева линия, и действията ми тук не могат да засегнат
нашата вселена. Базирам тези заключения върху квантовата теория гласяща, че с всяко
действие се създават равен брой паралелни вселени, на колкото противодействия има.
Като при мятане на монета – в едната вселена ще се падне ези, а в друга ще е тура.
Така, че реших да не се правя на шпионин, и вместо да действам потайно и бавно, няма
причина защо да не използвам уменията, машините и интелектът си за облагодетелстване,
а защо не и за тотално завладяване на тази времева линия! По ранни изчисления, до 10
години ще сме задминали технологичното ниво на което е основната вселена през 2016-та.
Ако си налегна парцалите, WWII никога няма да се състои, и с ресурсите които ще се
спестят от там и наличните ми компютри, ще се развие индустрия, с която до 1950-та ще
е колонизирана цялата слънчева система! До 1960-та ще се е разработил свръхсветлинен
двигател, и ще може да се предприеме пътуване до Алфа Кентавър. С малко късмет, до
1966-та ще сме направили първи контакт с извънземна цивилизация, и още, и още, и още.

Не възнамерявам да се връщам в оригиналната вселена (която по-скромно скроените от
вас мислят за единствена) поне докато и тук не стане 2016-та. Тогава трябва да съм
на 105 години, но благодарение на медицината която тук ще напредне с такива темпове,
състоянието ми няма да се различава от това на 40 годишните хора от вашето настояще.

Така, че очаквайте по-късно днес, аз – renegade1990 с моя бъдещ темпорален звездолет
«Кияк» (LZ-1701), да се поява нейде над някоя от столиците по света, и с екипажът
ми състоящ се от свръхчовеци и извънземни раси, да направим официален контакт с вас!

Е, ако нищо от това не се сбъдне, може би компютърът ми ме бъзика нещо, все пак вече
е на бая години, пък и сега като погледнах датата на календарът – то било 1-ви април!

Предпазване от измами при търговия в интернет! Част 1

Преди няколко месеца написах един дълъг пост с целта да образова и предупреди
читателите, и изобщо всички хора, с това как да се предпазят от измами и черни
практики, каквито се въртят в търговските сайтове, базари, и стотиците форуми.
Темата продължава да е актуална, и всеки ден чета из форумите за нови и нови
случаи на пострадали хора, които се се поддали на изкусителни цени, не са си
направили труда да разучат търговците, или по-точно търгашите, и това е довело
до загубата на безброй левове, които нито полиция, нито някой друг ще им върне.
За това днес ще допълня написаното от мен тогава, надявам се ще ви е от помощ.

Първо ще цитирам оригиналния пост, за да отново е на заглавна позиция:

1. Предпазване от измами и мошеници.

От началото на годината, вече трима човека ми дават съвети да съм много бдителен,
и да се пазя при сделки със съмнителни лица, защото из страната върлували няколко
групи за измами свързани със стари компютри, компоненти и всякаква друга техника.
Ще напиша няколко реда за известните практики, но няма да пускам имена, защото
лично не съм измамен, и няма да е коректно да пиша имена, дори и да го заслужават.

А. Измамници в сайтове за обяви.

От няколко години, на много места се пише за групи измамници, които върлуват из
онлайн базарите, сайтовете за обяви, и разделите за продажби на всевъзможните форуми.
Въпросните индивиди публикуват голям брой обяви за компютри, дънни платки, твърди
дискове, процесори, видео карти и всякакви други компоненти на много апетитни цени.
Винаги изпращат само по куриер, и никога не предават предлаганите от тях неща лично!
Често сменят имената си, телефонните номера, акаунтите, и най-вече координатите си.
Прилагана практика е да се пускат обявите от едно име и телефон, пък с купувачите да
се свързват лица от други номера и дори друг пол. Примерно обявата е пусната от жена,
пък като човек се обади, отговаря мъж. Или обратното, купувачът си е говорил с мъж
от един град, пък като получи пратката, се оказва, че е пусната от жена от друг град!
Като човек си купи нещо от такива лица, то винаги се оказва или изгоряло, или с
параметри десет пъти по-ниски от споменатите в обявите. Но вредата вече е сторена.
И нито полицията, нито куриерите, нито сайтовете за обяви могат да направят нещо.
Човек може да се предпази от такива вредни елементи като направи едно търсене в
Google на телефонните номера и на имената с които търговците са им се представили.
Ако имената и номерата се споменават в теми на форуми и сайтове за измами, значи
е ясна работата. Така, че винаги правете едно търсене в Google преди покупка!
Дори и пратката вече да е пристигнала при вас, ако имате съмнения просто я откажете!
Преди преглед и задължителен тест дали дадената стока работи, не трябва да се плаща!
И най-вече, ако нещо звучи прекалено хубаво за да е истина, то най-вероятно не е!

Б. Мними събирачи на дарения и техника.

Освен мошеници събиращи пари за мними каузи, вече са се навъдили и изкусни лъжци,
които ходят по фирми, предприятия, частни домове, и най-вече пишат на хората пускащи
обяви за компютри и друга техника. Тези подлеци се представят за членове на фондации,
настоятелства, религиозни организации и други сдружения, които уж събират компютри
за домове за сираци, за училища, за читалища, за деца от бедни семейства, и по други
поводи. Реалността е, че въпросните лица чакат по някой месец след като са получили
дадени предмети, и ги пускат цели или на части по онлайн базарите, залагат ги в
заложните къщи, а често дори ги връщат и за вторични суровини, ако дарените компютри
и компоненти са били по-стари или вече слаби, и са се оказали трудни за продаване.
Така един човек видял дарените от него компютри в сайт за обяви, а пък друг човек
намерил кутиите на дарените от фирмата му машини, на пункт за изкупуване на метали.
Лицата събиращи дарение са описани от хората като млади и много добре говорещи,
добре облечени и културни, раздаващи визитки, календарчета, и други материали.
Така, че бъдете много внимателни ако случайно след като сте пуснали обява, някой
ви се обади или ви пише, че събира дарения, и вашата стока ще е от голяма помощ.
Проверявайте хуманитарните организации на които смятате да дарите, или които са
ви потърсили, уверете се, че наистина са легитимни, а не случайни алчни мошеници.
Най-вече правете даренията на място, там където е нужно, в домовете, по училищата…

В. Псевдо реставратори, колекционери, и несъществуващи музеи.

От над година няколко форума за стара техника като за телевизори, радио апарати и
прочие, пламнаха, след като се разбра, че един от основните им членове и търговци
е лъжец и измамник, излъгал и взел пари и предмети от безброй хора през годините.
Тази личност представяща се с различни имена, е автор на редица сайтове и форуми.
На тези места се води търговия, чешат се езици, дават се полезни съвети, понякога.
Под претекст, че се събира материал за музей, или, че цените на такива стоки са
паднали страшно много, лицата изкупуват на безценица телевизори, радиа, компютри,
и други неща представляващи им интерес. Често са ползвани и форми на психологичен
тормоз над хора продаващи тези неща, с цел вредителите да купят желаното на много
занижени цени. В последствие тези предмети или се препродават на много по-високи
цени, или директно се закарват на пунктовете за вторични суровини, без значение в
какво състояние са. Споменава се, че много работещи антики са заминавали за скрап!
Така, че пазете се от такива егоисти, отваряйте си очите, и отново проверявайте с
кого ще търгувате. Ако ще продавате стари телевизори, радиа или компютри, ще е
най-добре да сте в компанията на повече хора, или да сте заедно с приятели, защото
подлеците дебнат от всеки ъгъл! А като сте повече хора, няма да са толкова нагли.
И най-вече не давайте каквато и да била техника за ремонт или реставрация на хора
които не познавате добре, и нямат известни сервизи и ателиета. Така в споменатите
форуми са се подвизавали мними реставратори, които са били хвалени и препоръчвани
с години, а пък накрая са се оказали измамници и завлекли с много безброй хора!
Ползвайте само доказани сервизи, защото онлайн средите не винаги са там за да ви
помогнат, както вече се разбра има места създадени с цел единствено да ви оберат!

Г. Спекуланти, прекупвачи, псевдо антиквари, и обикновени търгаши.

На всеки е ясно, че по всички пазари има спекуланти и прекупвачи. Онлайн пазарите
не са изключение. За жалост в България, в нишата на ретро компютрите, в днешно
време преобладават предимно такива елементи, а останалите се водят по заблудата
която сеят търгашите. Преди години, когато нямаше толкова много сайтове за обяви,
и нямаше толкова хора които се прехранваха на гърба на неосведомените, цените на
примерно българските компютри бяха в пъти по-ниски. Аз събрах моята колекция от
компютри Правец през 2011-та и 2012-та, като купувах машините на цени от 15-30-50
лева максимум, като последните цени бяха за работещи машини в отлично състояние,
с прилежаща окомплектовка, често и с доста резервни части, флопита и монитори…
Днес заради спекула такова нещо не може да се случи, цените са от пет до десет
пъти по-високи, друг е въпросът на тези високи цени дали изобщо някой ги купува?
Виждал съм обяви да висят с години, но цената на предлаганите стоки не пада, те
просто си висят, продавачите се самозаблуждават, но така подвеждат и останалите.
От другата страна виждам хора които пускат обяви за изкупуване на стари български
компютри, които обяви вече висят над 5 години, а за тези хора е известно, че имат
повече от достатъчно бройки. Тогава каква е далаверата? Изнасят за чужбина!
Какво друго, купуват тук на безценица, и препродават в западните страни, хитреци!
Но всичко това се отнася само за онлайн обявите, които не са и половината от
пазарът на стари компютри, и са последното място на което човек трябва да търси!
Истината е в битаците, битпазарите, и най-вече пунктовете за изкупуване на стари
електроуреди и цветни метали. Там човек може да намери това което търси на цени
на суровините в него, за много пъти по-малко от в който и да е сайт за обяви.
Точно от такива места, както и от неуки хора, набавят стоката си и прекупвачите.
Купуват на килограм, а продават на цени по-високи от тези в западните страни.
Но пазарът е свободен, никой не го контролира, и всичко това е напълно очаквано.
Съветите ми към всички колекционери които искат да се предпазят, са да ходят и
да търсят нужните ми неща точно по битаците и пунктовете, и ако се налага, да се
ползват сайтовете за обяви да е само при краен случай, или ако имат много дълбоки
джобове. Но дори и един човек да разполага със средства, не е добре да се пълнят
гушите на търгашите, защото от това страдат всички, и държавата, понеже тези не
плащат никакви данъци, страдат и останалите търговци и най-вече колекционерите.

2. Моят опит в купуването и продаването.

През всичките години до сега, съм продал само няколко компонента от основните
ми през годините компютри. Дъно тук, процесор там, плочки памет и твърд диск…
Не липсват и доста опити през годините да продам неща, които и до ден днешен
залежават по шкафовете из стаите, защото никой не е проявил интерес да ги купи…
Винаги съм правил сделките лице в лице, без да ползвам куриер, и за мой късмет
не съм бил измамен до сега, но никога не е късно човек да стане жертва на измами!
При купуването, от 2008-ма година когато започнах да колекционирам стари неща,
до ден днешен съм направил доста покупки, и пак някак май не съм бил измамен.
Само един-два-три пъти съм купувал неща които са описвани за изправни, пък се е
оказвало, че не са, но при средна цена под 20 лева, това не е било голям проблем.
Проблемът е, че съм пешеходец, и ако имах свой собствен транспорт с който да
обикалям битаци и подобни търговски среди, сега колекцията ми щеше да е много
по-богата, а това което щях да съм похарчил сигурно щеше да е в пъти по-малко.
Много пъти различни хора са ми казвали как за незначителни суми са си събрали
колекцията от такива места, и винаги съм им завиждал за което, но не в лош смисъл.
Така, че ако вие имате ресурсът, интересът и времето, съветвам ви понякога да
посещавате такива места, пък кой знае каква невероятна сделка може да направите!
Никога не съм пазарувал от чужбина, защото нямам карти, банкови сметки и прочие.
Така, че за поръчките от чужбина нямам представа, но съветът ми е да разучите в
интернет как може да се предпазите от евентуални измами, на много места е писано.

Ето и допълнението:

Относно точка 1. – Последните няколко случая на измамени хора за които прочетох,
са за хора поръчали си компютърни компоненти като дънни платки, процесори, твърди
дискове, захранвания, все от обяви публикувани в двата най-големи онлайн портала
за продажби и покупки в България. Няма нужда да пиша линковете, всеки ги знае.
В първия случай, човекът си търсил дънна платка, намерил обява за подходящ модел.
Обявата била пусната от “фирма”, чийто профил във въпросния сайт бил регистриран
само преди няколко дена, но вече били пуснати над 25 обяви за компютърна техника.
Човекът беше дал и линк към разбираемо вече несъществуващият профил, тогава там
бяха показани редица лаптопи, монитори, нови модели дънни платки, видео карти…
Големите стоки бяха снимани подредени върху бюро, и по-фрапантното, платките бяха
наредени върху легло покрито с най-обикновен чаршаф! По дяволите, що за глупост!
Коя “фирма” ще има умът да снима инвентарът си нареден върху някакво легло, без
компонентите да имат абсолютно никаква антистатична защита? Що за глупост е това!
Но хората се неуки, нямат си идея, че като една деликатна част, каквито са дънните
платки и видеокартите, се остави върху плат, а както знаете платовете генерират
статично електричество, та това незабележимо статично електричество може, и ще
повреди безвъзвратно много от деликатните компоненти в тези платки и карти, и
така те вече няма да са работещи, а само едни тежки безполезни парчета скрап.
За това такива компоненти винаги трябва да се съхраняват в антистатични пликове,
но не и в обикновени пликове, защото те също генерират статично електричество!
В белите страни когато техниците боравят с платки, карти и други такива деликатни
компоненти, на ръцете си носят антистатична защита, под формата на гривна която се
закача за заземена точка. Естествено това в България никой не го знае, най-малко
пък и обикновените потребители, и така грубата грешка направена от търгашите е
останала незабелязана, и човекът се и поръчал уж работеща дънна платка нов модел.
Ще решите, че платката е пристигнала повредена заради чаршафът? Не! Много по-лошо!
Това което се е случило е, че “фирмата” от която човекът е поръчал се е намирала в
някакъв провинциален град, и е изпращала стоките си само чрез доставка с куриер.
Човекът е бил съгласен с това, и когато пратката е пристигнала в офисът на фирмата
превозвач, той е платил съответната сума, и си е прибрал пратката, и тук идва най-
голямата грешка! Човекът не се е усъмнил, че пратката няма опция за преглед преди
плащане, което е абсолютно задължително условие когато ще купувате стоки онлайн!
И така като човекът се прибрал, установил, че си е купил изтърбушена 10 годишна
платка за Pentium 4, която няма нищо общо с това което е поръчал и което е платил.
Но вредата вече е сторена, и нито куриерската фирма, нито полицията, нито който и
да било друг не е помогнал, и човекът е останал само с една поука повече да не се
подвежда, и винаги да изисква пратките да имат опция за преглед преди да се платят!
След като вредата вече била сторена, чак тогава купувачът се сетил да провери дали
подадените на товарителницата имена и телефони не са споменати нейде из интернет?
И какво се оказва, имената и телефонният номер фигурират в няколко теми на форуми и
сайтове, където десетки пострадали хора, предупреждават за измамите, като това се
случва от поне 3 години, а много вероятно и повече, просто с други номера и имена!
Колко ли измамени има в това време, стотици, или дори хиляди? Щети за купища левове.

И така следваха оплаквания от хора купили повредени захранвания, твърди дискове,
памети и още дъна, които нямат нищо общо с посочените в обявите, всичките също са
били пратени по куриери, и отново без опция за преглед преди плащане! Събудете се!

Последно се дискутираха обяви за Intel i5 и i7 процесори, които бяха на цени пъти
по-ниски от нормалните, които обяви заливат и до ден днешен онлайн базарите, и
почти сигурно всеки ден струват загубени пари, нерви и време на безброй хора!
Едни човек каза как вместо i7 процесор е получил смачкан процесор за сокет 775, а
друг човек дори сподели, че като попитал наглеците дали има хора които се връзват
на тези обяви, те му отговорили “Има, има и още как!”. Как може такова нещо!

Отворете си очите, образовайте се, мислете с главите си, и не падайте в капанът на
такива подмолни пиявици, и не им пълнете джобовете и противните им тлъсти гуши!
В писанията на измамените хора бяха изредени доста имена, телефони, бяха показани
и редица снимки, на които се виждаха част от измамниците, повечето от които роми.

Така, че повтарям за десети път – като ще поръчвате нещо от обяви от интернет –
първо проверете дали търговецът е надежден, потърсете дали телефонът, имейлът,
имената с които се представя, никнеймовете с които са регистрирани, скайпове и пр.
Ако има нещо съмнително, все някое от тези неща ще излезе споменато в някой сайт.
Също – ако регистрациите им са съвсем нови, от преди няколко дни, това е голям
признак, че тези търговци може да са измамници! Те сменят акаунтите си през ден!

И най-важното – не приемайте никакви пратки които нямат опция за преглед преди
да ги платите. Изрично поисквайте тази опция да бъде отбелязана като си поръчвате
даден продукт, а ако пратката пристигне без нея – почти сигурно е опит за измама!
Куриерите имат опцията да се обадят до изпращачът, и да го попитат дали позволява
пратката да се прегледа от купувачът, дори това да не е отбелязано предварително.
Ако продавачът не си вдига телефонът – веднага откажете пратката и не я плащайте!
Друго спасение няма, и нито куриерите могат да ви предпазят или върнат изгубеното,
нито порталите за обяви носят някаква отговорност, и също няма да направят нищо.

На почти всеки поискал да подаде жалба в полицията също директно са го отпращали.
Само един-двама човека са успели да си върнат отнетите суми с полицейско съдействие.

Мислете! Не бъдете лакоми, ако нещо е прекалено хубаво или евтино за да е истина,
вместо сляпо да го купувате, бъдете сигурни, че е измама, защото най-вероятно е!
И знайте, че в тази държава никой не го е грижа за вас, и няма да ви окаже помощ!

Полицията няма какво да я коментираме, звеното за борба с компютърни престъпления
изпълнява само поръчкови акции, и според европейските директиви те са престъпници!

Комисиите за защита на потребителите също следят само корпоративни интереси, и
няма да си мръднат пръста за някакъв кокошкарски случай, пък и щом е от обявите…

Самите сайтове за обяви добре са си вързали гащите, и в правилата им за ползване
винаги пише, че не подлежат на никаква отговорност за достоверността на обявите.

Куриерите също няма да си мръднат пръстите, освен ако не е намесена и полицията…

Останаха медиите, но журналята ги интересуват само рейтингите, и когато не правят
платени репортажи, си избират историите които събират най-много сеир, и вашите
проблеми няма да им направят никакъв интерес, пък и като чуят, че престъпниците
са от “малцинствата”, веднага ще откажат, че да не ги помислят хората за расисти.

Така, че мислете, отваряйте си очите и бъдете максимално бдителни за всичко което
се случва около вас, защото сте сами на този “бял” свят, и всеки друг е срещу вас!

Относно точка 2. – Преди писах, че нямам опит с купуване и продаване в чужбина, и
не съм търгувал извън границите на нашата родина. Това все още е така, и не мисля
да го променям някога. Обаче! Преди две седмици, по имейл адресът който съм оставил,
с мен се свърза “българин живеещ 16 години в чужбина”, който има интерес да закупи
“колекцията ми от компютри Правец 8”. Но там където съм оставил имейл адресът си,
изрично съм споменал, че никое от показаните в този блог неща не се продава!
Авторът на писмото беше написал доста дълго обяснение, и ме питаше каква цена ще
искам за изредените модели компютри? Отговорът ми бе, че дори и да ми се предложи
“колосална” сума, пак няма да се съглася, защото колекцията ми има и сантиментална
стойност, а това не може да се измери в пари. Последва отговор, отново детайлно
написан, в който човекът също разказа, че такива са били компютрите от неговото
детство, и за него също имат сантиментална стойност, и попита какво е “колосална”
сума? Отговорих, че дори да ми предложи много, няма как да се случи сделка, по ред
причини, сред които това, че нямам банкова сметка, кредитни карти, PayPay, или
друг метод за получаване на средства, и единствено мога да помогна като му дам
линкове към някои български сайтове където може да има подобни компютри Правец.
След този мой отговор не получих никакво последващо съобщение, което ме озадачи,
че това може да е бил някакъв сериозен опит за измама над мен и колекцията ми!
Възможно е и да не е било така, но доста съмнителни неща ме навеждат към мисълта.

Както и да е, това все пак ме подсети, че съм чел и за хора измамени в чужбина, и
то не от продавачи, а от купувачи – това се оказва и най-масовата практика в eBay!
Сигурно знаете за eBay, това е американски сайт за продаване на стоки под формата
на търг, или чрез директно купуване на зададена цена, но без значение, покупките
и продажбите винаги стават чрез онлайн финансови трансфери, например през PayPay.
С оглед на защита на купувачите, след продажба на стока в eBay, търговците не
получават преведената им от купувачите сума на момента, а след известен период.
Две или три седмици, време в което стоката трябва да пристигне до купувачът, и
ако търговецът е изпратил тухли вместо Плейстейшън, и купувачът подаде оплакване,
преведените средства ще се върнат на купувачът, а профилът на търговецът ще се
затвори, или поне такава е практиката когато се постигне решение на даден казус.
И понеже системата е направена така, че винаги е на страната на купувачите, точно
те са и най-големите измамници в този вид сайтове. И за жалост спасение от такива
случки почти и няма, още по-малко вероятно е ако потърпевшият не е жител на САЩ.

Схемата на измамниците е да пишат на хора продаващи лаптопи, таблети, телефони,
игрови конзоли и друга дребна техника с висока финансова стойност, и да изявяват
голям интерес за закупуването на предлаганата стока, често дори предлагайки сума
по-висока от тази която е посочена в обявата, с цел стоката да бъде продадена
точно на тях. От тук следват няколко възможни хода, като плащане с фалшив чек,
плащане с открадната кредитна карта или банкова сметка, или плащане с редовна
карта, но щом стоката бъде изпратена и мине известно време, купувачите измамници
отварят диспут в сайтът за обяви, че сте им изпратили фалшива стока или сте ги
измамили по друг начин, на свой ред сайтът изтегля замразената сума от вашата
сметка и я връща на купувачите измамници. И така вие оставате без стоката която
сте предлагали, и без никакво заплащане, и никоя институция няма да ви я върне!
Силен признак за този вид измама е, ако купувачът се представя за жител на “бяла”
държава, като Англия или САЩ, но иска да му изпратите стоката която предлагате до
някоя африканска или друга трета страна, защото е на почивка там, или има роднини
за които е предназначена стоката. Може да се досетите, измамниците са точно от
третите страни към които заминават пратките, сещате се там полиция и закони няма.

Така, че съветът ми е да сте още по-бдителни ако ще имате работа с международни
сайтове за търговия, защото там не само продавачите, но и купувачите ви дебнат!
Следете за рейтинги, правете застраховки на пратките, винаги си взимайте номера за
проследяване на пратките, четете внимателно всичко написано в обявите и прочие.

С това мотивационната/демотивационната ми реч завършва, надявам се да е от полза.
Предайте наученото на вашите познати, приятели, роднини. Нека всеки е предупреден!

It Belongs In A Museum

Преди десет дни, от нищото се сетих, че ми трябват няколко големи бюра или маси.
Първо разгледах сайтовете на най-големите вериги за мебели, дълго търсих, но дори
и само една нова маса на повечето места струва повече от заделените средства, а на
мен ми трябваха поне 3 или най-добре 4 бюра или маси, тоест за нови нямаше бюджет.
Тогава какво оставаше, потърсих нещо подходящо в един от по-големите сайтове за
обяви, и бързо попаднах на обява за офис маси втора ръка на достъпни цени, че дори
имаше и отстъпка при покупка на няколко бройки. Бързо се постигна сделка, и така
още в същия ден се сдобих с 4 големи офис маси, точно такива, каквито си търсих!
Трябваше само да ги почистя и сглобя, и така следващите дни прекарах в майсторене,
почистване и подреждане на стаята която съм отделил за моето хоби, ретро компютрите.
И днес вече с гордост ви представям колекцията ми от български компютри Правец!
Знаете аз вече имам седем различни модела от марката Правец, показвал съм ви ги тук:
ИМКО 2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8Ц, Правец 8Д, Правец 16 и Правец 16 ЕС.
Доста време и усилия вложих в събирането на тази колекция, че и не малко средства.
Продължавам да търся и други модели Правец, но и тези ме радват напълно достатъчно.
На две от масите съм подредил машините, но не в точно този ред, а леко разбъркано.
От ляво на дясно, както следва са наредени: Правец 8М, Правец 8Ц, Правец 82, ИМКО 2,
Правец 16 отгоре на който съм сложил Правец 8Д, и Правец 16 ЕС с клавиатурата му.
Под тези две маси съм подредил голяма част от 32 битовите ми машини. Сред тях има
маркови офис компютри, работни станции и сървъри, но има и мои авторски сглобки!
От другата страна на стаята са другите две маси, идентични по модел с тези двете.
Върху едната съм наредил няколко стари CRT монитора, а на другата са строени като
взвод войници модулите от РОБКО 01 комплектът, като до тях стои гордо ИЗОТ 1031С.
Но другите две маси ще ги снимам някой друг път, ако има интерес от вас читателите.
Похвалете се и вие! До нови срещи, а до тогава ви желая много забавления и успехи!

Спомени, компютри, носталгия: Част 2

Здравейте! Преди няколко дни Obsolete Computers навърши четири години!

Но от къде започна всичко? Не преди четири, а може би преди осем години в мен се
всели идеята да си направя някаква стара машина на която да се играят ретро игри.
До тогава имах само един компютър и малко дребни компоненти останали ми още от
първата ми лична машина, като кутията, твърд диск и някаква базова периферия.
Намерих чрез форумите човек който продаваше много евтино комплект процесор AMD K6-2
с работна честота 200 мегахерца и дъно Socket 7, и веднага тръгнах да ги купувам.
Даже се наложи да гледам на картата на града в кой квартал и на коя улица трябва
да сляза от автобуса, но като дойде времето лесно намерих мястото и купих нещата.
После пътувах към другия край на града за да купя евтино малък по обем твърд диск.
Памети намерих от познати, кутия си имах, AT захранване не помня от къде взех…
И така първата ми ретро машина вече беше готова, дори подкарваше Windows XP SP2.
Дълго време машината се ползваше редом за игри и офис работа, дори помня как на
нея гледах и видео клипове в един български сайт, тоест си поддържаше и флаш.
След година или нещо подобно, намерих за 15-20 лева две малко по-нови цели щайги.
Купих ги понеже имаха много компоненти, пък и бяха на Slot 1, нещо супер интересно
за мен, един стандарт какъвто до тогава не бях виждал на живо, направо цяло чудо!
Така лека-полека намирах още ретро машини и компоненти на доста ниски цени, нещо
което и тогава, и сега е главен и определящ фактор в колекционерското ми хоби.

Този блог стартира след като получих една по-интересна маркова офис машина, която
бях решил да реставрирам, и просто изведнъж ми хрумна идеята тази реставрация да
се състои под формата на документиран проект, като тема във форум, а защо не блог?
И така след като Obsolete Computers вече беше факт, и вече имах възможности за
изява, се устремих още повече, и за доста кратко време колекцията ми от стари
компоненти и компютри се увеличи в пъти, без да влагам почти никакви инвестиции.
Най-скъпо струваха българските компютри от Правец серията, но в днешен ден това
е разбираемо, все пак 9 от 10 обяви за този вид стоки са си чиста проба спекула.

Днес подбирам какво купувам, и се старая да не правя ненужни и импулсивни покупки.
Все пак от време на време успявам да намеря различни интересни компоненти и дори
понякога изкачат много добри и изгодни находки, или поне в моите очи са такива.
И за напред ще продължавам да колекционирам ретро машини, компоненти и периферия,
и ако имам възможността ще ви ги показвам тук на страниците на Obsolete Computers!

Deep Thought Computer

Здравейте драги читатели, и всички други небесни създания попаднали на блога ми.
Днес ще ви разкажа за една много интересна находка на която попаднах съвсем скоро.
Както се разхождах из една долина, и какво да видя, един захвърлен стар компютър!
Първо ми стана много тъжно, че някой го е захвърлил така на произвола, без бъдеще.
Но после се зарадвах, че съм го намерил, че вече е мой, и е спасен от небитието.
За да си го пренеса до вкъщи обаче отидоха двеста зора, почти непосилна задача.
Нали е стара обемна машина, тежка колкото цял град, едвам го натоварих в кораба.
Пренесох си го някак, и още щом го стоварих тук почнах да го оглеждам и разучавам.
Забърсах го с една хавлиена кърпа, и веднага заблестя като, че сега е направен.
Прилича на някаква статуя, то вярно едно време така са ги правили компютрите.
В технологията се е вмествало и изкуството, направо си е паметник на културата!
Точно от какъв материал е така и не разбрах, прилича на камък но не е, ами бронз?
Някой фен даже беше залепил стикер от Apple Macintosh, но очевидно машината не е.
Опитах се да го снимам, но снимките не се получиха, за което моля за извинение.
Все пак ако искате да видите кърпата, подът, и краката ми, ще кача снимките, ок?
Търсих в интернет повече информация за Deep Thought, обаче почти нищо не открих.
Намерих само два реда, че имало IBM компютър за шах със същото име, но не е това.
Открих препратки и към някакъв туристически наръчник, обаче не виждам връзката?
И като дойде време да го пусна какво се оказа, чудо на чудесата, машината работи!
Обаче още с пускането на екранът излиза някакъв код за грешка, пише само номер 42.
Каква обаче е тази глупост така и не разбрах, абсолютно нищо не ми говори това.
А нали нямам оригиналната инструкция за употреба, нямам и мишки на разположение.
Та ще има да му се чудя докато го подкарам, но без паника, все ще го измисля.
Сетих се и за още една подобна чудновата машина която имам, носеща името Hex.
Този Hex едно време са го ползвали някакви академици в някакъв важен университет.
Обаче след смяна в управата, машината е заточена на някакъв таван, или мазе беше.
Та тази машина оперира с перфокарти, през дупките на които преминават мравки.
Обаче с годините тези мравки са избягали, и сега не знам каква порода да търся?
Пробвах с червени горски мравки, но с тях не стана, не минават през перфокартите.
Но за тази машина ще пиша по-подробно друг път, може би на следващия първи април.

Спомени, компютри, носталгия: Част 1

Преди време ми хрумна да напиша нещо за по-специалните ми хардуерни притежания.
Но не просто статия посветена на някой Правец или рядка част, а за по-личните неща.
Искам да ви разкажа как за мен започна всичко свързано с тази мания компютрите!

За първи път видях компютър в училищен компютърен кабинет през средата на 90-те.
Майка ми беше педагог и учител в едно училище, и често ме взимаше на работа с нея.
Аз още не бях тръгнал на училище, и сигурно годината е била 1995-та или 1996-та.
В кабинетът машините бяха или Правец 8 или Правец 16, с типичните зелени монитори.
Там учениците пуснаха машините да играят на някаква игра, без да им е разрешено.
Така и не запомних какво точно ставаше, но бързо интересът ми към машините изчезна.

Като вече бях първи или втори клас, в близкото до блока кафене имаше аркадни игри.
Това бяха едни големи шкафове с телевизори и куп ръчки и копчета, направо чудо.
Куп деца молеха родителите си за стотинки за жетони, с каквито работеха аркадите.
Точно в това кафене един жетон струваше 200 лева стари пари, 20 стотинки сегашни.
Всичко на всичко помня, че лично само веднъж играх на такава аркада, а дали играх?
С един приятел пуснахме жетоните, но май не играхме ние, а гледахме някакво демо.
Явно не сме успели да разберем какво трябва да се прави без помощ от по-големите.

След година или две ми купиха клонинг на Nintendo Famicom, и започнах с игрите.
Предполагам е било или последните години на миналия век, или първите на този век.
Аз имах само вградените игри като Super Mario Bros, Bomberman, Duck Hunt и прочие.
Но с приятели си разменяхме дискети с по-интересни игри като RoboCop и AirWolf.
Помня любима игра ми беше Shadow Of The Ninja, и до сега се сещам за музиката и.
Дискетите се продаваха по сергиите на цени от 1 до 10 лева според името на играта.
Естествено и те като конзолите бяха пиратски копия, внасяни на килограм от Китай.
Също към конзолата имаше и светлинен пистолет, сега чета, че се е наричал Zapper.
Тогава ми се стори много интересно устройство, с часове седях и стрелях по патици.

Скоро, бавно но значимо започнаха да се появяват компютърните клубове или кафета.
На тези места за 1 лев на час човек можеше да играе каквито иска компютърни игри.
Естествено каквито иска се ограничаваше до вече инсталираните на компютрите игри.
Хит бяха Dioablo II, HOMM3, GTA и NFS сериите, и култът Counter Strike 1.5 и 1.6.
Сега се сетих и за една смешна случка, поне на мен, донякъде свързана с клубовете.
Един ден преди поне десетина години, мой приятел ме повика да ходим на компири.
Аз си помислих, че ще ходим за пържени картофки, пък той искал да каже компютри.
Така през годините посетих доста различни клубове, докато не дойде и залезът им.
Но никога не съм бил маниак на тема клубове, като хората висящи денонощно в тях.
Понякога се събирахме по няколко човека за по час всеки, и то не толкова често.

Като бях в пети клас, класният ни ръководител намери компютър за кабинета ни.
Но не какъв да е компютър, а Правец 82, изровен от мазето или от някое хранилище.
Аз като най-силен от класа трябваше да го пренеса до кабинетът ни по математика.
Компютър, монитор, флопи и няколко кабела, даже един от тези кабели се загуби.
Оказа се, че е паднал по етажите докато съм го носил, и една чистачка го измела.
Но след кратко разследване кабелът се намери, и машината вече работеше, но защо?
Учителят ни изчисляваше някакви формули на него, и понякога дори ни пускаше игри.
Обаче на мен тази машина тогава ми се струваше прекалено скучна и безинтересна.

По това време или през следващите години един мой приятел също получи Правец 8М.
Като за шега баща му му донесъл Правец, след като моя човек си поискал компютър.
И аз бях свидетел на възможностите на машината, които се свеждаха до игра на шах.
Моя човек обаче не оцени машината, и след време тя се превърна на котешка къща.
Много съжалявам за това, но още не бях фен, и не знаех, че я чака такава съдба.
Както сме на темата, този мой човек скоро след това получи истински нов компютър.
Той беше и първият който си взе LCD монитор, а не някакъв гигантски CTR като мен.
Но родителите му бяха намерили и някакъв анти-радиационен екран за сатрите CRT-та.
И го караха да го ползва с LCD-то за да не се облъчва, и махнеше ли го му се караха.
Така при него съм гледал филми, ровели сме в интернет, все с тази излишна защита.

Но нека вече се върнем на съществото на този пост, моята първа собствена машина.
Личната ми компютърна история започна през горещото лятото на 2004-та година.
От гаранционните карти виждам, че е било 16-ти август 2004-та, бил съм 13 годишен.
За специалист по избор и сглобяване, с мен беше моя братовчед, доказан разбирач.
Помня, че той първо си отпечата ценовата листа на най-големия за времето магазин.
Тогава трябваше да се избере нещо съвсем бюджетно, до около 400 лева без монитор.
На времето още можеше да се купят компоненти и без ДДС, или поне в този магазин.
Спряхме се на процесор AMD Duron 1600MHz, дънна платка сокет А с вградено видео.
Една плочка DDR памет с обем от 256MB и честота 333MHz, твърд диск Maxtor 40GB.
И за финал нещо в което да се побере всичко това, кутия със захранване JNC 300W.
Не купихме охлаждане и оптично устройство, понеже братовчед ми имаше излишни.
През следващият ден ходихме да търсим монитор, но пари имаше само за втора ръка.
Обиколихме няколко места, но все не ни хареса нищо, или просто беше много скъпо.
На третия ден братовчед ми попадна на един IBM P70 произведен в средата на 90-те.
17 инчов, по технология Trinitron на Sony, с много пожълтял и нащърбен корпус.
Ходихме да го вземем от един сервиз, та трябваше да си го донеса до нас с такси.
Струваше 50 долара или малко над 70 лева тогавашни пари, имаше си и нужните кабели.
Още един ден по-късно получих охлаждане, CD-ROM, мишка с топче, и две колонки.
Клавиатура си купих за 4 долара от близкия компютърен магазин, и всичко се събра!
Дълго време и се радвах на тази моя първа машина, ставаше за игри, филми, музика.
Макар и да нямах интернет пак бях много доволен, с приятели си разменяхме дискове.
Така изиграх доста игри и изгледах доста филми, опитах и различни жанрове музика.
Нормално някои игри не вървяха добре с вградената графика, или изобщо не тръгваха.
При NFSU и NFSU2 колите не бяха с гланцов цвят, а на UT2K4 тръгваше само демото.
Година след машината, в средата на 2005-та реших, че е време за нова видео карта.
Как точно избрах картата, или как картата избра мен, е също интересна история.
Тогава още нямах интернет, и изобщо нямаше как да съм в крак с новите модели.
Още си пазех разпечатаната ценова листа от преди година, на нея имаше видео карти.
Още не разбирах от модели, а и пак главното нещо беше бюджетът, отново оскъден.
Избрах си Nvidia GeForce4 MX 440, която през 2005-та вече беше прекалено стара.
Точно това ми казаха като отидох в магазинът за компоненти, че е морално остаряла.
Вместо MX 440 ми препоръчаха Nvidia GeForce FX 5200, с малко по-скъпа от MX 440.
Но за тогава явно е била доста популярен модел, а и по цена ме устройваше напълно.
Платих си, получих си гаранцията, взех картата от гишето, и се прибрах доволен.
На кутията и пишеше следното: ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB DDR
Досещате се, че вместо FX 5200 от магазинът са ми дали съвместим на този модел.
Тази карта дори се оказа по-нов модел с 128 битова шина на паметта, направо мечта.
Вече с налична хардуерна T&L поддръжка, игри като UT2K4 почнах да вървят и летят.
Февруари 2006-та година добавих още една плочка 256MB памет, и DVD-RW устройство.
През март същата година, най-сетне дойде време да си пусна и домашен интернет.
Чрез форумите и сайтовете за компютри съвсем набързо научих основите на хардуера.
Към края на 2006-та дойде ред за нова машина, но новата машина не доживя дълго.
Изгоря заради една гръмотевична буря и малоумие от страна на тогавашното ми ISP.
И така след няма и една година на радост, пак се върнах на първата ми машина.
През следващите години последваха още нови компютри, но първият още си го пазя.
Макар вече да не в оригиналната си конфигурация, в сърцето и душата си е същият.
Смених кутията с тази на злочестата ми втора машина, определено красива кутия.
А едва преди година и половина смених процесорът и паметите с малко по-добри.
От един приятел взех AMD Sempron 2500+ 1750MHz и две плочки по 512MB на 400MHz.
Пускам я единствено когато трябва да тествам някое приложение или дизайн под XP.
Но винаги ще си я пазя като артефакт от едно вече отминало, едно по-семпло време.
Мислех да сложа и оригиналния Duron в рамка, но не съм чак толкова сантиментален.

Някога може да ви разкажа по нещо и за другите ми основни машини през годините.
Може да ви разкажа и за моите спомени от компютърните клубове, макар и оскъдни.
Споделете и вие вашите истории, вярвам всеки има по нещо интересно за разказване.

Obsolete Computers

Добре дошли в Obsolete Computers, един блог посветен на компютрите от миналото.

Тук ще откриете статии за безброй различни стари системи и чудновати компоненти.
Ще разгледаме подробно някои модели български компютри от Правец 8 и 16 сериите,
също така и маркови офис конфигурации на IBM, HP, Dell, Compaq, Apple, и други.
На страниците ще намерите ревюта на ретро процесори, видео карти, звукови карти,
двупроцесорни компютри и дънни платки, матрични принтери, механични клавиатури,
5.25 инчови флопита и дискети, ZIP устройства, магнитни лентови носители, касети.
Ще има статии и за различна чудновата периферия, каквато днес вече не се среща.
Тук ще научите за историята на домашните компютрите, за многото стари стандарти.
Ще видите състоялата се през годините еволюцията в компютрите и компонентите им.
Функционалност, параметри, дизайн, това са част от аспектите които ще разгледаме.

Всичко тук е написано на разбираем за всеки език, без много сложна терминология.
Не е нужно читателите да имат техническа подготовка, за да разберат написаното.
Основната идея е да се забавляваме, както вие читателите, така и аз авторът.
Ако научите нещо четейки блога, и то ви помогне, това е голям комплимент за мен.
В случай, че четейки откриете някое несъответствие или грешка, то моля кажете ми.
Вашите мнения, съвети и градивна критика са добре дошли. Благодаря предварително.

Показаните в блога компютри и компоненти са екземпляри от личната ми колекция.
Тази техника съм закупил предимно от обяви и частни лица, но не липсват и дарения.
Всичко се пази в добри условия, и нищо от показаните в блога неща не се продава.

Ако вие читателите имате нещо, и решите, че мястото му е за тук, моля пишете ми.
Цената е от значение, защото не разполагам с много, а подаръците са добре дошли.
Също, ако из сайтовете за обяви видите неща подобни на тези тук, пратете ми линк!

Публикуваните тук статии и снимките в тях са моя лична интелектуална собственост.
Аз съм автор и фотограф на всичко написано и снимано, и държа авторските им права.
Изключение на горното правят единствено илюстрациите маркирани с оранжев символ Ф.

Ако желаете да ползвате някой материал или снимка, то моля пишете ми преди това.
За употреба с некомерсиална цел това няма да ви струва нищо, просто ме попитайте.
А ако искате да поместите нещо в някоя медия или да го ползвате за бизнесът си, ще
се договори едно справедливо споразумение. Аз не съм алчен, моля не бъдете и вие!

От 2011-та до началото на 2018-та година, този блог се помещаваше на безплатната
хостинг платформа на WordPress. Но от там решиха да добавят по няколко офанзивни
реклами на всяка страница, с което дойде нуждата от ново независимо място, където
да можем да се развиваме необезпокоявани от ограничения и чуждите бизнес интереси.

Поддръжката вече се покрива от читателите, за което съм ви благодарен най-сърдечно!
За сега хостингът и домейнът са платени до края на месец февруари 2019-та година,
след това ще има да му мисля. Доброто е, че цялото съдържание на този блог е около
1GB, та и възможно най-евтините предлагани хостинг планове са напълно достатъчни.

Obsolete Computers е направен с образователна цел, а не с търговска или рекламна.
Аз авторът, не получавам никакви финансови изгоди от работата по тази платформа.
Ако вие желаете да подкрепите блога материално или финансово, то моля пишете ми.

Не ползвам социални мрежи и чат клиенти, но по всяко време може да ми пишете тук.