Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

Работна Подложка / Балатум

От години исках да си купя работна подложка, но където и да питах, в колкото и магазини да обикалях,
все не откривах нищо. Онлайн на няколко места имаше такива неща, но на толкова високи цени, че ако
си бях купил от там, то подложката щеше да излезе по-скъпа от нещата които ще човъркам върху нея!

Дълго време бях в безизходица, докато наскоро не се сетих, че има лесна алтернатива! Балатумът!
Това може и да не е професионално решение, но за нуждите на хобито ми ще е повече от достатъчно.

Обаче се оказва, че от както на буквално всеки ъгъл има магазин за ламиниран паркет, балатумът явно
вече не е на мода, и намирането се оказа задача. Всъщност сам си усложних работата, както винаги…

Три дни обикалях пазарите на близките и далечните квартали, направих си три здравословни разходки
(в студът, заобиколен от кашлящи хора и изгорелите автомобилни газове) от поне по 5 километра пеша.
Но сещате се, никъде не намерих магазин в който се продаваше балатум, а пък питах и немалко хора.

Решението бе повече от ясно, да ида до някой от по-големите специализирани магазини в ж.к. Люлин.
Да бях отишъл директно там, щях да спестя толкова ходене, ама не! Нека да видя дали другаде няма!

Та както и да е, намери се търсената стока. За 14 лева материал и 2 лева за разкрояване, вече имам
не една, а две работни подложки. Даже ми остана и една излишна лента от 2 метра на 30 сантиметра.

На размери голямата подложка е 70 на 140 сантиметра (бюрото е 75 на 150). Съотношението и е 1:2.
Малката е 60 на 70 сантиметра, нея ще я ползвам за втори предпазен слой като има да запоявам нещо.

Като разглеждах в магазинът имаше и по-дебели видове балатум, като такъв за фитнес и тренировъчни
зали, но той беше пет пъти по-скъп, и само на големи разфасовки. Имаше и от по-мекия тип балатум.
Този е от твърдия, като идеята е да е по-издръжлив, че нали компютрите са пълни с остри компоненти.

Не знам колко и дали този тип материал генерира статично електричество. До сега май не съм имал
проблеми от такова естество, но при всички положения е добре да се внимава, че рискът е реален!
Дано носене на антистатична гривна закачена за близкия радиатор e достатъчна мярка. Ще видим…

Въпреки многото обикаляне, за което пак повтарям сам съм си виновен, съм доволен от резултатът.
Но както винаги снимките са ужасни, и хич не показват колко добре стоят подложките в реалност.

Надявам се това ново оборудване ще е полезно за целите на хобито, пък ако идеята ви е от полза и
на вас читателите, какво по-добро от това! Нека има повече постове за „чалъми“ и подобни идеи.

Scotch On The Rocks

Освен различните почистващи препарати, в това хоби е полезно човек да има и някои различни видове
самозалепваща лента. Повечето са универсално приложими, други са по-специфични, но винаги полезни!

Когато човек е израснал в мизерия и всичко около него е или повредено, потрошено или направо изобщо
го няма, тогава нуждата от метод за поправяне или поне закрепяне на положението е повече от реална!

Така, аз още от ранна възраст, и покрай приложните изкуства които ми бяха едно от първите хобита, се
научих какви видове самозалепващи ленти и лепила са подходящи за различните ситуации и приложения.

Целта на този пост е да разкаже и покаже, че за различните проблеми често се изисква по-специфично
решение, било то специален инструмент или правен за целта препарат, консуматив или друг чалъм.
А в ерата на Интернет и китайските стоки, тези неща вече не са нито скъпи, нито трудни за намиране!

В хобито, а и в което и да е домакинство, не може с една ролка опаковъчно тиксо човек да твърди, че
е подготвен за всичко. Ако така ще тръгнете да поправяте течащ водопровод, може да очаквате локви!
Пък ако решите да изолирате проводници с тиксо, очаквайте искри, пламъци или много по-лоши неща!

Опаковъчно тиксо, хартиено, алуминиева лента, двойнозалепваща лента, тефлонова лента, изолирбанд…
Вярвам почти всеки читател тук знае основните им употреби. Сега ще разкажа за някои от по-интересните
приложения за които съм ползвал горепосочените ролки. Като примерно тефлоновата лента с която освен
душът, си поправих и клатещите се крака на закачалката за якета и шапки! Основата и имаше износили се
метални резби, а нарязването на нови не е опция. Тефлонова лента намотана на винтовете или болтовете
се оказва адекватно решение, или поне за леки конструкции които няма да носят тежък или опасен товар.

С алуминиевата самозалепваща лента предназначена за водопроводи, също може да се изолират стари
дограми. Аз така третирах допотопните балконски врати и прозорци в хоби стаята като я ремонтирах, и
вече не влиза нито вятър, нито влага. Пък помните и какво друго предназначение и бях „изобретил“!

С парчета черен изолирбанд пък от години маскирам светодиодните индикатори на редица уреди, които
в тъмното с острата си светлината са като нож в очите ми, и докато светят не ми дават никакъв покой!

За различните типове лепила също има да се каже доста, но сега ще спомена само тези видове които
ползвам последните години. Едно време ползвах Хелметекс/Хелми-М за универсален лек и в домашните, и
в приложните задачи. Обаче за залепяне на специфични материали пак си трябват по-специални лепила.

Така от както възстановявам стара техника, и има да лепя метал или пластмаса, използвам POXIPOL.
Това е двукомпонентна епоксидна смола, продавана в малки разфасовки на достъпни цени. Предпочитам
този метод за лепене пред всякаквите секундни лепила, че с тях никога не съм постигал добри резултати.

И отново уж тривиални неща, а се оказват доста важни, дори критични в поддръжката и свестяването на
големи и малки машини и детайли. Залепиш слаба лепенка или ползваш грешната отверка, и стана авария!
Бъдете подготвени, че разликата между успех и брак, здраве и болест често е проста стока струваща лев-два.

P.S. Картончето на което тествах някои от показаните ролки тиксо заприлича на творба от абстрактното
движение в експресионизмът! Може да не съм Kazimir Malevich или Piet Mondrian, но щом техните творби
се тиражират за милиони, защо и аз да не изкарам някой лев? Тъкмо ще се намери финансиране за блога!
Та ако вие сте меценат или почитател на изкуството, сега е моментът, докато все още е евтино! Ха-ха-ха!

8-Битова Химия

Знаеш, че вече остаряваш, когато почнеш да се радваш при покупката на нови почистващи препарати!

В арсеналът на хардуерният ентусиаст, освен отверки, поялници и мултицети се намират и редица други
пособия, с помощта на които се поддържат, поправят или поне привеждат в приличен вид и големи, и
малки машини, уреди, компоненти, или с каквито работи се занимава дадения любител или професионалист.

Преди вече писах за бюрата, шкафовете и инструментите с които животът ми се улесни неизмеримо много.
До преди набавянето им, буквално ми се налагаше да човъркам с кремъчни остриета, седейки на земята…

Има да разказвам за още редица различни и полезни в хобито неща, едни от които са точно препаратите.
За вас това може да е нещо тривиално, пък ако друг ви чисти жилището може да е дори нещо необятно!
Аз докато не останах да живея сам преди седем-осем години, не обръщах внимание на този вид неща.
Обаче след това доста бързо трябваше да се образовам в тази наука, нещо за което никак не съжалявам.

При почистването на новите компютри не е необходимо нищо друго освен кърпа за прах. Когато обаче се
борави с компютри и друга техника произведена преди 15-25-35 години, и прекарала повечето време от
съществуването си по тавани, мазета, гаражи и други далеч от чисти места, може да се досетите как вече
положението е съвсем друго, и в повечето случаи за привеждането в приличен вид са нужни доста усилия.

От както колекционирам компютри и ретро техника съм попадал на екземпляри в много добър вид, но и на
такива мърляви подобия на техника, че само като ги погледне, човек губи всякакво желание да има каквото и
да е общо с тях! Често точно тези мърляви неща са най-интересните находки, заслужаващи си уважението!

Сега няма да ви уча как се чисти, понеже вярвам това всеки го знае, но ще кажа по няколко думи за
различните препарати които са много полезни в компютърната некромантия, пък и в бита ни като цяло.

Сода бикарбонат.
Содата има хиляда полезни приложения. За почистване, леко навлажнена върши ролята на абразивно
вещество, което може да се ползва спокойно върху пластмаси и боядисани повърхности, без опасност от
нараняване то им, каквото се получава ако вместо сода се ползва домакинска гъба, пък била тя и мокра.
Но освен за почистване, содата има и абсорбиращо миризмите свойство, също много полезно в хобито!
Така успях да обезмириша няколко касови апарати Елка, като ги затворих за по няколко дни в кашон, в
който имаше чинийка със сода. Този номер го научих докато разучавах как се отмирисва хладилник.

Препарат за прозорци.
С кърпа напръскана с този обикновен препарат, се чистят с лекота пластмаси и метални повърхности,
по които замърсяването не е много наслоено или упорито. Също е чудесно средство за чистене на бюра.

Обезмаслител.
Когато течния сапун и верото не са достатъчни, е време за тежката артилерия – обезмаслител! Meglio е
домакински препарат, който може да се ползва върху всичко що е упорито, без негативни последствия!
За пластмаси във фугите на които има наслоени мръсотии, този обезмаслител се явява безценен спасител!
Колко панели съм изпрал с Meglio… Също е чудесен и за премахване на остатъци от стикери и тиксо.

Спирт.
За някои ситуации спиртът си остава най-доброто решение, най-вече като е нужен силен дезинфектант.
Може да се ползва и в комбинация с други препарати, само да се внимава ако ще се третират по-нови
пластмаси, защото ако е чист или висок процент разтвор, може да ги стопи, деформира или обезцвети!
При старата техника няма такава опасност, но всичко по-ново се прави от най-долнопробните материали!

Контактен спрей.
С времето електрическите контакти и фините механизми в много устройства се окисляват и зацапват, като
това води до затрудненото им функциониране, или направи ги спира от употреба. Достатъчно е само един
пин на един чип на някоя платка да не прави добър контакт със сокетът си, и цялата машина не работи!
С този тип спрей може да се третират както сокети на чипове, жакове на периферия, така и механиките на
клавиши и други подобни. За феновете на тема ретро хардуер това е насъщно средство, животоспасяващо!

Силиконова смазка.
При материали като пластмаса и гума не може да се ползват някои смазки предназначени за метал, защото
може да се получи химическа реакция която да ги повреди или направо стопи. Това силиконово масло е
предназначено специално за гумени и пластмасови детайли. Аз го взех по препоръка за ползване с Робко.

WD-40.
Кой не знае WD-40, митичният продукт с милион и едно приложения! Често обаче хората остават с грешното
впечатление, че това е универсална смазка, което не е така. Основното приложение е борбата с ръждата.
Като средство за проникване във вече корозирали механизми, или като превантивно средство нанасяно на
рискови участъци податливи на влага. Смазващите и почистващите му свойства не са най-голямата му сила.
Въпреки това наистина има много приложения, че дори мирише приятно. Ех ако правеха и парфюм WD-40!

Освен тези, има още много полезни в хобито препарати, и крайно специфични, и универсални като горните.
Но като цяло, с посочените средства трябва да може да се преборите и с най-трагичния и упорит случай!

Живот и здраве, в бъдеще ще има още подобни материали, с полезни за хобито пособия, съвети и похвати.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Скъпи приятели, почитатели на техниката и науката, драги любознателни читатели!

Най-сърдечно ви желая най-приятно и весело прекарване на предстоящите празници!

Нека 2019-та да е най-добрата година, изпълнена само с хубави и приятни моменти!

4d 65 72 72 79 20 43 68 72 69 73 74 6d 61 73

Снимките стоящи пред вас са от далечната 2010-та година, още от преди рождението на този блог.

2010-та може и да не звучи като нещо толкова назад в миналото, но за мен това си е цяла вечност!
Дори бях забравил за съществуването на тези фотоси, или че изобщо съм ги правил, докато случайно
не ги намерих в една стара тема за елхи, в разделът за общи приказки на един технически форум…

Тъй като не съм толкова сантиментален, и намирам редица от традициите за абсолютни глупости, а и
от чисто финансов план, та от много години тук не се купуват елхи. Слагам други малки украси, но
на сечта на невинни дървье, и пълненото на джобовете на горски мафиоти не гледам с добро…

Та като попаднах на темата в която другите участници си мереха елхите, реших да сътворя на бързо
тази mecha-елха, и да я пусна като шега. Речено-сторено, но още първия коментар беше критика за
дето елхата ми не е украсена. Но вече бях прибрал компютрите, от които само долните два са цели, а
останалите празни кутии, та украсата сътворих във Фотошоп, ползвайки орнаменти взети от интернет.

Сега съм на ясно, че това е повече глупост от колкото шега, но пак поне малко ме напира на смях.
Ако и на вас ви се струва забавно, или пък дори самите вие сте правили подобни неща – разкажете!
Пък каква е истинската празнична украса която слагам тези години, може да видите в следващия пост.

P.S. Който първи познае какво означава заглавието печели голяма награда – една усмивка по радиото!

Внимание! Стопяваща се пластмаса и гума!

От много време се канех да пиша по този въпрос, подобно на постът „Внимание! Течащи Батерии!„.
И сега ще се говори за неща засягащи както колекционерите на стара техника като мен, така и
всички останали хора имащи работа с електроника, а щом четете това, значи и вие е сте сред тях.

Фигура 1: Пластмаса стопена в следствие на неправилно съхранение.
През годините доста пъти съм попадал на различни устройства с пластмасови корпуси, по които е
имало стопени участъци със специфична форма, все едно някой е влачил поялник по тях, или по
ръбовете е допирана цигара. Дълго време си мислих, че причините са точно тези, какво друго ще е?

Но с времето прочетох за много подобни случаи в чуждестранни форуми и сайтове, разучих и за
свойствата на полимерите, защото това си е доста интересна наука. Така вече мога да си обясня
явлението което е причина за стопените пластмаси, и ако мога да го разкажа, ще предупредя и вас.

Има много различни видове пластмаси, с много различни свойства и приложения. При много от тях
за да се увеличи гъвкавостта и издръжливостта им, се добавят субстанции наричани Plasticizers.
И в PVC пластмасата (Polyvinyl Chloride) се използват Plasticizer-и, те са отговорни за гъвкавостта и.
От PVC и подобни пластмаси се правят части за всякакъв вид уреди, от то кутии за четки за зъби,
химикалки, водопроводи, дрехи, та до корпуси за калкулатори, компютри, и каквото още се сетите!

От PVC наблъскано с Plasticizer-и и други сродни пластмаси се прави и изолацията на кабелите от
електрическата мрежа, било то тези в стените, или кабелите с щепсели на електрическите ви уреди.

И тук идва ролята на явлението наречено Plasticizer Migration. Това е химична реакция при която
от един материал в който има Plasticizer-и, те се преместват във втори материал, като нужните за
протичане на тази химична реакция предпоставки са единствено достатъчно време, натиск и топлина.
Реакцията протича бавно и почти незабележимо, докато щетите вече не станат необратимо очевидни!

Така като един ден човек реши да прибере даден уред с пластмасов корпус в някое чекмедже, понеже
няма да го ползва дълго време, какво прави? Намотава захранващия кабел направо върху самия уред!
И като след някоя година го извади от шкафът – О, чудо! По пластмасовия корпус има стопени и
обезцветени участъци, точно където е бил омотан кабелът! Но вече е късно, и макар устройството
все още да си работи, това е напълно достатъчна предпоставка мнозина хора по света директно да
изхвърлят иначе използваемото устройство. Сещате се дали това е полезно за природата и джоба ви!

Навярно и на вас са ви се случвали подобни неща, или поне сте виждали уреди носещи тези белези.
Единственият начин да предпазите уредите е, да ги опаковате добре когато ще се съхраняват дълго.
Множество монитори, клавиатури, калкулатори и други устройства от колекцията ми са белязани по
този начин, понеже предишните им потребите ли не са знаели за това, или просто не им е пукало!

Фигура 2: Дистанционно управление с течащи силиконови бутони.
Още една ниша продукти които страдат от протичащите химични процеси, са устройства които имат
силиконови бутони, като дистанционните управления, контролните панели на всевъзможна техника, и
какво ли още не. При тях с времето, от силиконът който са направени копчетата започва да сълзи
силиконово масло или олио, което е чудесен диелектрик – изолатор. А нали функцията на копчетата
е точно обратната – да правят електрически контакт! Ясен симптом за това явление, е примерно при
дистанционните управления – те почват да реагират много бавно или някои копчета вече изобщо не
работят. Като този симптом остава дори след замяната на батериите с чисто нови и пресни такива.

При телевизорът и в последствие декодерът на майка ми, три дистанционни страдаха и още страдат
от този проблем. Да бе човек с пари, майка ми като всеки останал щеше да купи ново дистанционно.
Аз от както съм проходил се занимавам с разучаване и поправка на такива работи, та тя се сети да
ми каже да ги погледна. Като преди години отворих първото дистанционно и видях всичката мазнина
по платката и вътрешната страна на бутоните му, направо се развиках! Все едно някой го бе топил в
каца с мазнина. Признавам си, точно в това обвиних и майка ми едно време, понеже тогава още не
бях запознат с коварностите криещи се в силиконовите бутони. Няколко пъти чистих дистанционните,
и след почистване с обезмаслител или по-силен препарат за домакински съдове работят като нови.
Но решението не е перманентно, и след години, в зависимост от условията, пак се получава сълзене.

Фигура 3: Разпадащо се гумирано покритие.
Друго също неприятно явление при електрониката на години, са устройствата с гумирано покритие.
Устройствата от този тип обикновено са неща които човек държи в ръцете си, и съответно се нуждае
от добър захват. Гумираното покритие е добро решение, но само докато още е ново! С годините, а
вероятно зависи и от топлината, този тип покрития започват да се разтичат и разпадат, оставяйки
неприятно лепкаво усещане по ръцете на потребителите боравещи с тях. Веществото отговарящо за
слепване на покритието е подобно на лепилото ползвано при електрическата лента – изолирбанд.

Така човек радостно си купува дадено устройство, а след няколко години, дори и без да е ползвано,
устройството почва да прилича на някакво лепкаво катранено недоразумение! Абсолютно недопустимо!
С изцяло гумирано или частично покритие се произвеждат MP3 плеъри, фотоапарати, видео камери,
компютърни мишки, клавиатури, колонки, игрови конзоли, лаптопи, части за автомобилни интериори…

И понеже това покритие почва да се стопява чак след като са минали няколко години, през които са
излезли по-нови поколения от продуктите, за мнозина хора и това е достатъчна предпоставка да си
изхвърлят иначе работещите устройства, и да си купят нови. Естествено има и мнозина хора с мозък,
които се сещат, че уредите им може да се почистят от лепкавата каша, но пак се свежда до умения.

Преди много години имах един MP3 плеър, който си замина поради тази „болест“, и най-вече понеже
тогава още нямах уменията да го почистя. В последвалите години успешно излекувах 2 или 3 мишки,
които имаха такова покритие, което съвсем очаквано се стопи. Две от мишките още са в употреба.

За как се почистват устройствата от разпадащо се лепкаво покритие има писано и снимани видео
материали колкото човек иска, пък и не е толкова трудно човек сам са се досети как се прави.
Критичният елемент тук е какъв препарат да се ползва за тоталното сваляне на лепкавото покритие!
Домакински обезмаслител, ацетон, чист спирт? Различните препарати имат различен ефект, който
обаче може да е вреден и пагубен за пластмасата! Ако на по-тънки и малки пластмасови детайли се
нанесе чист спирт, то те несъмнено ще се стопят или най-малкото деформират. Дори по-масивните
детайли не са защитени, и в зависимост от каква пластмаса са направени, и те може да се стопят,
или обезцветят. Да не говорим, че с ацетон например може да се изтрият маркировките от уредите.
За това и механичното премахване е валидна опция – търкане с домакинска гъба и по-слаб препарат.
Ако един ден ми се наложи отново да чистя такова покритие, ще направя фото или видео наръчник.

И най-сигурният начин да се реши този проблем си остава просто да не се купува гумирана техника!
А ако нямате друг избор, и всичко което ви се предлага е все гумирано, сами може да си направите
заключенията какви са практиките и целите на производителите, и за какво ви вземат – за добитък!

И така стигаме до последната точка, най-коварната от всички – лепената електроника!
Става дума за уреди с части които не са захванати с болтове, а са залепени едни за други.
Това най-често са мобилни устройства, като „умни“ телефони, таблети, MP3 плеъри, навигации и
друга техника, която в днешен ден се е превърнала в тип консуматив, бързо излизащ от мода и
актуалност, който хората заменят още преди да се е повредил, освен и ако това не му е фабрично
вградена „екстра“. Конструкцията без болтове, с корпусът захванат от лепило се има и положителни
черти, като по-добра влагоустойчивост, по-добра защита от прах, по-голяма устойчивост на вибрации.
За някои устройства тази практика е полезна, за други крайно негативна и направо насилствена.
И като пак мине някоя година, и панелите започнат да се разлепят и падат? Към сметището! Срамота!

Всички изброени проблеми водят до невъзможно или неизгодно продаването на устройствата за втора
употреба, практика силно прилагана по нашите земи. На Запад където проектират техниката, пък и на
Изток където я произвеждат, моделът за продажба на употребявана техника не е толкова популярен
като тук. Китайските боклуци може да се досетите просто не оцеляват за да бъдат препродадени, а в
белите страни се прилагат много други практики, с които се стимулират продажбите на нова техника.

Както в салоните за нови автомобили правят отстъпка от цената ако купувачът си остави старата
кола, така и в магазините за техника на запад правят такива отстъпки за оставена стара техника.
И докато оставените автомобили заминават на търг, то електрониката директно се товари на кораби,
и заминава за страните от 3-тия свят, където бива претопена по най-неекологичния възможен начин!

Така практиката да се използват нискокачествени или доказано проблемни материали, било то с
оглед ниската им цена, или като силна черта на планираното морално остаряване, е причина стотици
милиони устройства да бъдат изхвърляни всяка година, генерирайки милиони тонове смет, но в
същото време се генерират и милиарди долари оборот за компаниите производители на техника.
Поради това може да сте сигурни, че тези проблеми няма да бъдат отстранени в бъдеще, а ще се
експлоатират колкото се може повече! Ако сега сме го имали лесно, представете си какво предстои!

За това ако вие самите не се пазите от тези явления, няма кой друг да ви защити! Образовайте
се сами, защото в училище тези неща не ги преподават, пък и медиите разбираемо странят от тях.

Ако има да добавите нещо, или сте видели някое несъответствие, този пост очаква коментарите ви!

Подложки / Поставки / Крачета

Още докато ремонтирах стаята и всичко беше на вили и могили, се сетих, че две от
радикалните ми компютърни кутии се нуждаят от колелца, каквито оригинално са имали,
но явно са били загубени от предишните им собственици. Става дума за Codegen 9011
кутиите, от които имам две бройки, и бих взел още, ако пак намеря на разумни цени.

До сега колелца не успях да набавя, но по магазините не съм имал време да обикалям,
а онлайн за неизвестно време няма да мога да пазарувам. Но дори и да можех, като на
8 от най-евтините колелца им се добави доставката, цената минава тази на цяла кутия.

Този комплект крачета за мебели и подобни изделия намерих в Lidl за 2.50 лева.
Имаше няколко различни цвята и вида, като тези които виждате ми се сториха подходящи.
Осемте големи кръгли подложки са чудесни крачета, благодарение на които кутиите
няма да нараняват новите ми бюра, и няма да се хлъзгат или вибрират при ползване.

По-малките подложки ще влязат в употреба при по-малки кутии, колонки, клавиатури,
и други подобни изделия, които базово си нямат, или са загубили оригиналните си.

Който има нужда от подобни неща, но не може да се добере до точно този комплект, може
да си направи собственоръчно такива подложки от двойнозалепваща лента и тънка гума
или тънък слой корк. Аз преди години си бях измайсторил подложки точно по този начин.

Инструменти

Дори и в едно домакинство да няма „мъж“, то във всеки дом трябва да има поне най-базов
набор от инструменти, с които да може да се отстранят внезапно възникнали проблеми от
дребно естество, като например разхлабена ръкохватка на чешма или скърцаща панта на
врата, и други подобни досадни работи. Такива проблеми често са твърде незначителни
за намесата на майстор, но с течение на времето могат да вземат здравето на живущите!

А когато човек се занимана с техника, дори да е само на ниво хоби, освен базовите неща
като отверки и клещи, често за ремонтът, за диагностиката, или дори само да се отвори
даден уред с учебна цел, са необходими по-специфични и деликатни инструменти, които в
епохата в която живеем вече нито са значително скъпи, нито пък са трудни за намиране.

Докато за ремонт на автомобили са нужни здрави инструменти, а не долнопробни китайски,
които ще се разпаднат при първото ползване, то при компютрите и фината техника не е
необходимо оборудване направено от адамантиева сплав. За тук и евтиното върши работа.
Разгледайте техническите форуми, там често се дискутират изгодни марки инструменти.

Аз дълги години разчитах на оскъден набор от инструменти, които или бях купувал един
по един, че даже повечето бях наследил от миналите преди мен поколения на семейството.
Това лято попаднах на два супер евтини, но супер подробни комплекти тресочки с битове.
Надявам се вече няма да ми се налага всеки път като ми трябва специфичен тип отверка,
да обикалям целия град докато намеря, ако намеря. Това е ставало поне три пъти до сега!

Освен, че бяха малко, принадлежностите ми бяха разпилени из всички краища на жилището.
Една отверка в един шкаф, втора във втори, разположен на другия край на апартаментът.
Бормашината (Сделана в СССР през 70-те) омотана в пликове, се местеше от шкаф на шкаф,
дълго време стоя и под маси, легла и къде ли още не. Китайският ми поялник пък още от
миналия век стоеше в шкафът за обувки! Явно едно време съм сметнал, че му подхожда…

Така до преди година, когато подредих по-дребните работи в едно кашонче, а по-едрите
наместих в един шкаф. Това лято покрай ремонтът на жилището, пак всичките неща се бяха
разпилели из стаите, което пак ме подразни, но и накара да измисля правилното решение!

За да елиминирам нуждана от повечето кашони, още пролетта бях купил няколко шкафа, в
които да подредя колкото мога компоненти и по-малките инструменти. За бормашината пък
се сетих, че мога да купя голяма кутия за инструменти, и в близкия магазин за домашни
потреби се намери достатъчно обемна кутия на добра цена. Така сега държа бормашината,
поялникът и прилежащите им работи, заедно с по-обемните си инструменти на едно място.

За най-фините детайли като болтчета за компютърни кутии, джъмпери, преходници и др,
преди няколко месеца по случайност, в един супермаркет попаднах на класьор с малки
чекмеджета, който беше на цена в пъти по-ниска от аналозите му в онлайн магазините.

А както може да видите на първата колона снимки, за някои неща ползвам и кутии от
сладолед, с или без капаците им. От тези съдове имам останали цяла камара, и няма лошо
някои да се ползват за нуждите на хобито ми, вместо да си стоят или бъдат изхвърлени.

Разбира се има още много видове инструменти които са полезни в начинанията ми, но по
редица причини още не съм взел, и все пак се надявам да набавя един ден. Дребни неща
които се намират по железариите ще си купя още като събера някой лев. За други малки
уреди като PSU и LAN тестери, за да са изгодни ще трябва да се поръчат от чужбина.
Но както аз не мога да пазарувам от вън, и ще трябва да намеря някой познат който може.
А за по-големи неща като например един надежден осцилоскоп, първо ще трябва да спестя
няколко години, но нали това е хоби, а не сериозна работа, та няма за къде да се бърза!

Obsolete Battle Stations

Преди няколко години ви разказах как си купих няколко големи бюра за хоби стаята, върху които
наредих най-ярките екземпляри от колекцията ми, седем модела от родната марка компютри Правец.

Тези бюра се оказаха страхотна покупка, и не само върху тях, но подредени и под тях, намериха
подслон безброй стари компютри и кутии с компоненти. Така стаята се превърна от хаотичен склад
за вехтории, до комбинация от скромна хоби работилница и един истински уютен тематичен музей!

Днес с радост ви показвам обновената съкровищница, в която вече се помещават още нови (поне
за мен) бюра и шкафове, върху, под, и в които, за идните години, десетилетия, векове (а дано,
ама надали) ще се съхранява колекцията ми и съпътстващите я части, инструменти и материали.

Тази година, след като почаках времето да се затопли, реших, че най-сетне трябва да приключа с
ремонтът на жилището ми, който започна наложително преди две години. Отново хванах поредният
майстор, стиснахме ръце и зачаках уговорената датата да дойде. Няколко пъти човекът отлага с по
седмица по различни причини, но в крайна сметка и този елемент изобщо не благоволи да се появи.

Та вместо да чакам неволята, пак се заех лично да оправям нещата, или поне до колкото мога сам.
Уж времето се беше оправило, пък на няколко пъти пада сняг, после с месеци все валяха дъждове.
А като дойдоха жегите, имаше периоди в които човек не можеше да диша, камо ли пък да работи…
Половин година апартаментът беше на вили и могили, но най-сетне поне хоби стаята е вече готова.

Също успях да разкарам и останалите стари мебели, които от десетилетия се разпадаха, и всичките
бяха правени преди да се родя. Преместих две от бюрата от хоби стаята в другата стая. И тъй като
отново имаше нужда от още маси, пак успях да си купя евтини бюра от офис който уж се местеше.
Заедно с три бюра, взех и три малки шкафчета на колелца, както и един по-голям шкаф с рафтове.
Така вече няма да ми се налага да съхранявам всичките дреболии в кашони, а само половината.

Като завърша и другите помещения, ще мога да фокусирам вниманието си пак към любимото хоби.
Макар, че вече пак дойде студът, който предишните години не ми позволяваше дори и да си покажа
носът в хоби стаята, но сега съм взел вентилаторна печка, та студът не трябва да е голям проблем.

Планувал съм направата на много нови статии и снимки, както на вече започнатите проекти, но и на
безброй неща които не съм показвал до сега, много от които са нови придобивки. Та мятайте по едно
око от време на време. До тогава ви оставям да разгледате този реален нереален виртуален музей!

Radically Obsolete

В последния пост за миналата година ви разказах как още от зората на персоналните компютри, та
до ден днешен новите машини и компоненти често са съпътствани с рекламни стикери. Показах ви
повечето от стикерите които съм събрал през вече не малкото години, и споменах, че имам идеята
да си направя лепенки по мои собствен дизайн на тематиката на този блог – старите компютри.

Поначало идеята ми беше стикерите да са от 3D тип, като тези издавани от компютърните фирмите.
Обаче цената им се оказа толкова висока, че дори минималното количество нужно за поръчка на 3D
стикери е в силите си да ме разори! За това минах на много по-евтините обикновени 2D лепенки.

Какъв дизайн да имат стикерите се чудих дълго време, но все не се сещах за интересно решение.
Вече бях забравил за всичко, когато преди няколко дни от нищото ми хрумна една чудна идея, и с
помощта на MS Paint за минути вече имах готов прототип. Половин час доизпипване на детайлите на
следващата сутрин, и дизайнът бе готов и изпратен за отпечатване. И така, няколко дни по-късно
вече всичко е готово! Лепенките се получиха супер, точно както си ги представях, даже по-добри!

Целта на дизайнът на стикерите не бе да изглеждат професионално направени, а точно обратното, да
изглеждат все едно са стъкмени набързо в някоя малка компютърна фирма през 80/90-те години на
миналия век. Сътворих ги изцяло в MS Paint без да използвам други програми, за да се запази
автентичният вид. Обаче явно заради малкият си размер (2 на 2.5 сантиметра), лепенките излязоха
доста по-добре изглеждащи от очакваното, и все пак носят точно желаният от мен автентичен вид.

А какво представлява самото лого? Това е някаква комбинация родена подсъзнателно при смесване на
знаци за безопасност, и по-точно от символът за обозначение на бомбоубежища (Fallout Shelter)
ползван от гражданската защита в западните страни, и Fire Diamond логото на NFPA 704 стандартът на
Американската Национална Асоциация За Противопожарна Защита, слагано на опасните вещества…
Редом с тези неща са вплетени и мотиви от куп други емблеми от 60-те години до ден днешен, които
мотиви носят автентичния вид който търся. Много ще се радвам да чуя мненията на вас читателите!

За надписите първоначалната идея бе да пише Obsolete Computers, но за да е най-точно трябваше да
пише и WordPress.com, но това щеше да е твърде дълго и далеч от интересно. Така, пак незнайно от
къде ми хрумна този вариант Radically Obsolete. Радикално в контекстът на думата от английски език, е
жаргон синоним на думите готино, яко, впечатляващо, лудо и прочие. Изразът е бил много популярен
през 80-те и 90-те години на 20-ти век, като тази фраза вече не се използва, освен само иронично.
Аз не един или два пъти съм споменавал терминът на страниците тук, и го имам за много съществена
част от атмосферата съпътстваща старите компютри. А като се комбинира с думата морално остарял
(Obsolete), се получава едно словосъчетание, което малко си противоречи и има силна доза ирония.
Така с този израз радикално (яко) морално остарял (Radically Obsolete), всеки стар компютър ще
бъде отличен с медал – голямо признание, че не е забравен, и все още има хора които му се радват.

За сега смятам да залепя от тези стикери само на най-заслужилите от моите авторски сглобки, като
3DFX Interactive PC-то, 3DFX SLI PC-то, както и S3 METAL PC-то, но ще има достатъчно и за другите.
Първата лепенка по изключение или може би не, сложих на лаптопът ми, който е най-модерният ми
компютър в момента. Купих си го преди 8 години и мнозина биха казали, че вече е морално остарял…

Ако идеята и дизайнът на стикерите ви харесва, то и вие можете да получите няколко бройки от тях.
Само трябва да ми пишете на адресът който съм оставил в страниците по-горе. Тези стикери не се
продават, а се подаряват. Все пак ако решите да върнете жестът с примерно една студена бира, или
пък ако имате ненужни стари компоненти, хич няма да ги откажа, даже доста ще им се зарадвам!

Така, че ако видяното ви допада, не се срамувайте, а ми пишете. А сега ви желая всичко най-хубаво!

Внимание! Течащи Батерии!

Вече над месец, един от крупните производители и търговци на електроника пак нашумя
със спонтанно самозапалващите си се продукти, които този път раниха повече хора от
обичайното, което доведе до много шум, дискусии и дори анекдоти в интернет пространство.
Проблемът се дължеше на батериите, което ме подсети за нещо важно за което се канех да
пиша от доста време, а именно течащите батерии в старите компютри, лаптопи и друга техника!

Знаете, че BIOS настройките на един компютър се пазят в BIOS чипът на дънната платка.
Този тип чипове трябва да са с постоянен достъп до електричество за да не си забравят
настройките. За тази цел се ползва малка батерия, с която дори като машината е изключена
от електрическата мрежа, чипът пази зададените му настройки, докато батерията е заредена.
В днешно време за тази цел на дъната има сокет с CR2032 клетка – батерия тип монета (Ф.1).
Този тип батерии са безопасни и имат дълъг живот, често надминаващ животът на самите дъна.
При правилна експлоатация, този тип батерии не могат да създадат проблеми. Обаче CR2032
батерии се ползват от сравнително скоро, и при много от по-старите компютри се ползват
два други типа батерии: 1/2 AA (Ф.2) и 3-Cell NiCd (Ф.3). Те просто съществуват за да изтекат!

1/2 AA батериите се срещат в Apple компютрите от миналото, и в днешни дни са най-честата
причина за фатални повреди при тези машини, защото като изтекат разяждат всички контакти
и пистите по дъното и платките до които могат да се докопат, и създават условията за
изтичане на кондензаторите в близост, което води до една неспасяема верижна реакция…
В началото на годината купих един Apple Macintosh SE/30 с изтекла батерия, след като ме
излъгаха, че това било много дребен проблем, и след като си го почистя всичко ще светне.
Да, ама не! Батерията беше разяла безброй контакти по паметите и чиповете, и се беше
погрижила тази машина вече да не става за нищо друго, освен за украса в някоя стая!
Веднага след като осъзнах, че такива батерии се помещават и в няколко от другите ми
ретро Apple машини – незабавно ги демонтирах от там, и сега вече мога да спя спокойно.
Този тип батерии все още се произвеждат и продават нови, и ако човек е сигурен, че е
намерил надеждна марка от точния тип, може да си купи нови такава, но дори и тогава трябва
превантивно батериите да се махат от компютрите, когато те няма да се пускат дълго време!

Другият още по-опасен за техниката и здравето вид батерии са цилиндричните NiCd батерии,
монтирани на дъната от 286/386/486 епохата, както и на голям брой от домашните компютри.
Тези батерии представляват три 1.2 волтови клетки запоени заедно директно за дънната
платка. Всичките 286/386/486 дъна които имам са жертви на такива батерии, които като
изтекат просто разяждат всички писти, контакти и дори чипове по пътя си, без изключения!
Имам само едно незасегнато дъно, понеже батерията му е била махната още едно време.
Освен, че унищожават дъната, тези батерии са и силно токсични, и при допир човек може
да стане жертва на кадмиево отравяне, което освен до други неща води и до рак и смърт!
Тези батерии могат да бъдат заменени с батерии от друг вид, но със същото напрежение.
Виждал съм редица такива изпълнения, като най-често на мястото на старата батерия (при
положение, че не е разяла всичко) се запояват кабели и сокет с нова литиева батерия.

При старите лаптопи работата е още по-сериозна, защото в тях батериите са гигантски.
Една стандартна лаптоп батерия се състои от 4, 8, дори 12 клетки, всяка с AA размери.
Тези зареждащи се батерии освен да изкипят, заради големият си капацитет могат да
доведат и до самозапалване, което не веднъж е коствало здравето и животът на доста хора!
Когато са стари и вече разредени, лаптоп батерии не са огнеопасни, но са все така
пълни с вредни химични вещества, и продължават да са опасни за човешкото здраве.
При много от съвременните лаптопи батериите вече са от плосък тип, и имат тенденцията
да се издуват още като са нови, пък и както са несменяеми, главоболията стават едни…

Но каква е причината батериите да изтичат?
Времето – както в метеорологично отношение, така и в чисто физически аспект.

Сигурно сте забелязали, че на батериите които си купувате има отпечатан срок на годност.
Но този срок на годност не се отнася само за това до кога дадена батерия ще държи заряд.
За някои типове батерии тази дата показва и до кога химичните елементи в тях ще са
стабилни, и няма да предизвикат нежелана реакция като изтичане. Все пак тези дати са
относително понятие, и се случва по-нискокачествени батерии да изкипят още преди да
са разопаковани… За това човек трябва да е бдителен, и когато дадено устройство няма
да се употребява дълго време, батериите в него трябва да се демонтират превантивно.
Също така, батериите и устройствата които ги ползват трябва да се съхраняват на хладно и
сухо място, понеже топлината и влагата създават условията за нежеланите химични реакции,
водещи до това батериите да изкипят, и съответно повредят техниката в която са монтирани.

При зареждащите се или акумулаторните батерии, най-честата причина за повреда е точно
загряването им над допустимите работни температури. В по-добрите клетки има контролер
следящ температурата. Така е при по-новите лаптопи, таблети и телефони и друга техника.
В тези устройства всичко е сгъчкано едно до друго, често няма вентилация и радиатори
за отвеждането на топлината, и като поради лошо разположение батериите се загреят…

Така, че човек трябва да е бдителен, и да следи какво се случва с батериите, иначе
освен техниката си, застрашава и здравето и животът си, и този на околните му!
Предупредете вашите близки и познати, преди да е станал инцидент, и вече да е късно!

Inside The Mad Scientist’s Laboratory

Еврика! Чудо! Прогрес!

В момента четете първото дигитално съобщение изпратено от миналото в бъдещето – от 80
години в миналото, и ако изчисленията ми са правилни – не само от миналото, но и от
паралелно измерение, което създадох с действията си съвсем случайно, по невнимание!

Но как започна всичко? Вчера – 31.03.2016-та година, аз – renegade1990, работейки над
крипто-плазмен преобразувател за модулиране на магнитен поток, който смятах да внедря
в горивната система на Hall-effect тръстерните двигатели за Москвич 408 базираният
луноход, с който съвсем скоро щях да предприема експедиция до Луната и обратно…
Та в голямата концентрация с която работех над финните детайли, без да искам бутнах
с лакътя си стъкленица с антиматерия върху високоскоростният поляризиран кабел за
обмяна на информация, свързан с AMD Duron базираният ми супер компютър – Кривец 32.
Това действие причини някаква невиждана до сега каскадна реакция, обхващаща всичките
видими и невидими измерения, и радикално дестабилизира квантовата решетка на нашата
времево-пространствена вселена. В този миг, обстоятелствата около инцидентът създадоха
червейна дупка, която ме премести 80 години назад в миналото! Но не изпрати само мен,
а и всичко което беше зад мен в помещението в което работех. За жалост пред мен бяха
сложните машини, компютри и инструменти с които боравя, а зад мен се намираха само
някои от старите ми системи, които пускам единствено за някоя игра от време на време.
Така сега се озовах заточен в миналото с тази купчина машини, които все пак са на
светлинни години от това с което разполагат хората тук – в далечната 1936-та година!

На мястото където беше блокът ми, тук в миналото няма нищо – само голяма гола поляна.
Бързо пренесох компютрите си в една изоставена стара къща в близкия краен квартал.
Както виждате вече разработих и метод за комуникация с бъдещето, което се пада ваше
настояще. Изпращам и три снимки на всичко с което разполагам под ръка в този момент.
Ще ме извините за качеството на снимките, но ги правих с примитивен фото апарат,
който снима върху полирани метални плоскости, които се третират със сребърен нитрат…
Важното е, че явно и тази техника ми е достатъчна, и някак ще трябва да се справя.
Вече започнах с изчисленията за репликиране на условията в които се случи времево-
пространствената телепортация, но просто някои материали липсват, а други са много
скъпи и направо недостъпни. Нямам и финни инструменти под ръка, налага се да работя
буквално с кремъчни остриета и мечи кожи! По ранни данни, за да мога да се върна в
настоящето, ще трябва да мине много дълго време докато събера нужните материали, и
разработя нужните машини с които да пресъздам червейната дупка с правилен поляритет.

Първоначално идеята ми беше да не замърсявам времевата линия с моите действия, понеже
така мога да компрометирам бъдещето което всички знаем, и то изобщо да не се случи!
Обаче още с първото ми действие тук се сетих, че съм създал паралелна вселена, която
се движи в своя паралелна времева линия, и действията ми тук не могат да засегнат
нашата вселена. Базирам тези заключения върху квантовата теория гласяща, че с всяко
действие се създават равен брой паралелни вселени, на колкото противодействия има.
Като при мятане на монета – в едната вселена ще се падне ези, а в друга ще е тура.
Така, че реших да не се правя на шпионин, и вместо да действам потайно и бавно, няма
причина защо да не използвам уменията, машините и интелектът си за облагодетелстване,
а защо не и за тотално завладяване на тази времева линия! По ранни изчисления, до 10
години ще сме задминали технологичното ниво на което е основната вселена през 2016-та.
Ако си налегна парцалите, WWII никога няма да се състои, и с ресурсите които ще се
спестят от там и наличните ми компютри, ще се развие индустрия, с която до 1950-та ще
е колонизирана цялата слънчева система! До 1960-та ще се е разработил свръхсветлинен
двигател, и ще може да се предприеме пътуване до Алфа Кентавър. С малко късмет, до
1966-та ще сме направили първи контакт с извънземна цивилизация, и още, и още, и още.

Не възнамерявам да се връщам в оригиналната вселена (която по-скромно скроените от
вас мислят за единствена) поне докато и тук не стане 2016-та. Тогава трябва да съм
на 105 години, но благодарение на медицината която тук ще напредне с такива темпове,
състоянието ми няма да се различава от това на 40 годишните хора от вашето настояще.

Така, че очаквайте по-късно днес, аз – renegade1990 с моя бъдещ темпорален звездолет
«Кияк» (LZ-1701), да се поява нейде над някоя от столиците по света, и с екипажът
ми състоящ се от свръхчовеци и извънземни раси, да направим официален контакт с вас!

Е, ако нищо от това не се сбъдне, може би компютърът ми ме бъзика нещо, все пак вече
е на бая години, пък и сега като погледнах датата на календарът – то било 1-ви април!

It Belongs In A Museum

Преди десет дни, от нищото се сетих, че ми трябват няколко големи бюра или маси.
Първо разгледах сайтовете на най-големите вериги за мебели. Дълго търсих, но дори и
само една нова маса, на повечето места струваше повече от заделените средства, а на
мен ми трябваха поне 3 или най-добре 4 бюра или маси, тоест за нови нямаше бюджет.

Тогава какво оставаше? Потърсих нещо подходящо в един от по-големите сайтове за
обяви, и бързо попаднах на обява за офис маси втора ръка на достъпни цени, че дори
имаше и отстъпка при покупка на няколко бройки. Бързо се постигна сделка, и така
още в същия ден се сдобих с 4 големи офис маси, точно такива, каквито ми трябваха!

Трябваше само да ги почистя и сглобя, и така следващите дни прекарах в майсторене,
почистване и подреждане на стаята, която съм отделил за хобито ми, ретро компютрите.

Днес вече с гордост мога да ви представя колекцията ми от български компютри Правец!
Знаете, аз вече имам седем различни модела от марката Правец, показвал съм ви ги тук:
ИМКО 2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8Ц, Правец 8Д, Правец 16 и Правец 16 ЕС.

На две от масите съм подредил машините, но не в точно този ред, а леко разбъркано.
От ляво на дясно, както следва са наредени: Правец 8М, Правец 8Ц, Правец 82, ИМКО 2,
Правец 16 отгоре на който съм сложил Правец 8Д, и Правец 16 ЕС с клавиатурата му.

Под тези две маси съм подредил голяма част от 32-битовите ми машини. Сред тях има
маркови офис компютри, работни станции и сървъри, но има и мои авторски сглобки.

От другата страна на стаята са другите две маси, идентични по модел с тези двете.
Върху едната съм наредил няколко стари CRT монитора, а на другата са строени като
взвод войници модулите от РОБКО 01 комплектът, като до тях стои гордо ИЗОТ 1031С.
Но другите две маси ще ги снимам някой друг път, ако има интерес от вас читателите.

Deep Thought Computer

Здравейте драги читатели, и всички други небесни създания озовали се в блога ми!
Днес ще ви разкажа за една много интересна находка на която попаднах съвсем скоро.

Както се разхождах из една долина, и какво да видя? Един захвърлен стар компютър!
Първо ми стана много тъжно, че някой го е захвърлил така на произвола, без бъдеще.
Но после се зарадвах, че съм го намерил аз, че вече е мой, и е спасен от небитието!

За да си го пренеса до вкъщи обаче отидоха двеста зора, почти непосилна задача.
Нали е стара обемна машина, тежка колкото цял град, едвам го натоварих в кораба.
Пренесох си го някак, и още щом го стоварих тук, почнах да го оглеждам и разучавам.
Забърсах го с една хавлиена кърпа, и заблестя като нов, сякаш е направен днес!

Прилича на някаква статуя, то вярно едно време така са ги правили компютрите.
В технологията се е вмествало и изкуството, направо си е паметник на културата!
Така и не разбрах точно от какъв материал е. Прилича на камък но не е, ами бронз?
Някой фен даже беше залепил стикер от Apple Macintosh, но очевидно машината не е.

Опитах се да го снимам, но снимките не се получиха, за което моля за извинение.
Все пак ако искате да видите кърпата, подът, и краката ми, ще кача снимките, ок?

Търсих в Интернет повече информация за Deep Thought, но не открих почти нищо.
Намерих само два реда, че имало IBM компютър за шах със същото име, но не е това.
Открих препратки и към някакъв туристически наръчник, обаче не виждам връзката?

И като дойде време да го пусна какво се оказа? Чудо на чудесата, машината работи!
Но още с пускането, на екранът излиза някакъв код за грешка, пише само номер 42.
Каква обаче е тази глупост така и не разбрах, абсолютно нищо не ми говори това?
Нали нямам оригиналната инструкция за употреба, а нямам и мишки на разположение…
Та ще има да му се чудя докато го подкарам, но без паника! Някак все ще го измисля.

Сетих се и за още една подобна чудновата машина която имам, носеща името Хекс (Hex).
Този Хекс едно време са го ползвали някакви академици в някакъв важен университет.
Обаче след смяна в управата, машината е заточена на някакъв таван, или мазе беше.

Та тази машина оперира с перфокарти, през дупките на които преминават мравки.
Но с годините тези мравки са избягали, и сега не знам точно каква порода да търся?
Пробвах с червени горски мравки, но с тях не стана, не минават през перфокартите!

Но за тази машина ще пиша по-подробно друг път, може би на следващия първи април!
До тогава ви препоръчвам да прегледате творчеството на Douglas Adams и Terry Pratchett.