Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

AccelGraphics AG300

Дълго време вярвах, че това е кепчър карта, пък то се оказа, че е било професионална 3D карта!

AccelGraphics AG300 е ранен модел 3D ускорител работещ по метод като Voodoo2 картите на 3DFX.
За да се ползва тази професионална карта, видео сигналът първо трябва да се прати до 2D карта,
която да е свързана с монитор. 3D и 2D картите се свързват една с друга чрез един къс VGA кабел.

Когато стъкмявах радикалното 3DFX SLI PC не успях да намеря къс VGA кабел. Оригинално Voodoo2
картите са вървели с 10-20 сантиметров кабел, но такъв просто вече не се среща по магазините.
Най-късия размер който намерих бе метър и половина! Та е не просто неудобно, но сигурно има и
загуба на качеството на сигналът, понеже както знаете VGA е аналогов стандарт, а не дигитален.

С показаната карта, за разлика от Voodoo2-ките ми, дойде и оригинална инструкция за употреба,
дискети с драйвери, и така необходимия VGA кабел! Даже пликчето с дискетите не е разпечатано,
тоест картата може и никога да не е употребявана. И тъй като самата видео карта е професионален
модел, макар и със завидни за времето си параметри, никъде не се споменават игри за които има
някакво предимство да се ползва точно този модел карта. Тоест обратното на 3DFX моделите карти.

За сега не съм тръгнал да тествам картата, но един ден ако се случи ще пиша пак. Всъщност още
не съм проверил дали има драйвери за Windows 98 и XP, че тези на дискетите са за Windows NT…
Но най-вече се радвам, че благодарение на тази карта се сдобих с дълго търсения къс VGA кабел!

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от “противниковата” вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!

Trident TVGA9000C / IBM Solid Logic Technology

Днес ще ви покажа една видео карта, която сама по себе си не е нещо много специално.
Картата няма уникален API или революционна архитектура, каквито отличителни и интересни
черти са имали други модели карти които вече съм ви показвал, и ще ви показвам и в бъдеще.
Тук интересното са няколко компонента на самата платка, зад които се крие богата история,
за която история заслужава да се разкажат поне няколко абзаца. Prepare to be educated!

Подминаваме механичните компютри както и най-първите дигитални изчислителни машини, които
често са били единични разработки, и се пренасяме при първите серийно произвеждани машини.
Няма да е изненада като кажа, че първите масови дигитални, и без съмнение най-продаваните,
са били компютрите дело на компанията IBM. Тази световноизвестна марка започва историята
си още през 19-ти век, и до началото на 50-те години на 20-ти век IBM произвеждат различни
видове техника. От офис оборудване до кухненски съоръжения, дори оръжия по времето на ВСВ,
с тази своя гъвкавост и умение за адаптиране компанията се разраства и има финансовите
възможности за разработката на дигитални изчислителни машини, мини и мейнфрейм компютри.
В тази пазарна ниша, преди с физическо оборудване, а днес посредством стандарти и патенти
изобретени от тях, IBM продължават да диктуват тенденциите и да държат солиден пазарен дял.
Този простиращ се през вековете успех се дължи на много доказани методики на работа, една
от които е техниката с която при цялата им дадена гама продукти се ползват максимален брой
идентични модули с компоненти, вместо всеки продукт да има различна конфигурация, изискваща
специално внимание за проектиране, производство и сглобяване, което отнема време и усилия.
Така със стандартизирането и разделянето на продуктите на модули започва една нова епоха.
Епоха носеща на компютрите подем сравним само с този състоял се в автомобилостроенето след
усъвършенстването на конвейерът от Хенри Форд, или дори с цялата индустриална революция!
И до днес берем от плодовете на това стандартизиране, в лицето на IBM PC стандартът въведен
в началото на 80-те. Но всичко започва много по-рано, още в ерата на ламповите компютри!

В началото на 50-те години на 20-ти век излиза IBM 650, първият масово произвеждан компютър.
За десетилетие биват произведени 2000 бройки, всяка от които ползва лампови модули като
показаният на Фигура 1. Въпросният модул представлява 1 бит. 8 такива модула правят 1 байт!
Важно е да се спомене, че тези компютри не са ползвали двоичната бройна система на която са
базирани компютърните езици които ползваме днес, а своя по-сложна система на няколко нива.

По същото време, в началото на 50-те IBM пускат и по-сериозната машина за научни цели, за
разлика от предната която е с бизнес естество. Това е IBM 701, първият научен компютър.
Той, заедно с наследилият го през 1954-та IBM 704, който е първият масов компютър правещ
изчисления с плаваща запетая, ползват стандартни модули като бройката показана на Фигура 2.
Тук виждате модулът има 8 лампи, или вече един модул е цял байт, а не една осма частица.

В началото на 60-те излизат и първите масови транзисторни компютри, след като технологията
вече е усъвършенствана. Първият представител за IBM е IBM 7030 Stretch, това е и първият
транзисторен суперкомпютър. Той обаче е бил предназначен само за правителствените агенции.
С този компютър се въвежда IBM Standard Modular System (SMS), модул от която виждате на
Фигура 3. В IBM 7030 Stretch се използват 18747 модула като показаният, плюс 4025 двойни
модула. Заедно те имат общо 169100 транзистора, консумиращи главозамайващите 21 киловата!

С бързи темпове, през 1964-та лампите и единичните транзистори вече са морално остарели,
защото тогава излиза новата революционна технология – IBM Solid Logic Technology (SLT).
На Фигура 4 и Фигура 5 виждате редица SLT модули, те са били въведени с пускането на
IBM System/360 серията мейнфрейм компютри. С бързи темпове този нов стандарт е внедрен
във всичките продукти на IBM, от най-скъпата мейнфрейм машина, до най-евтиния компютър.

На Фигура 6 е показан процесът по производство на тези SLT модули, като на стъпка 8 чипът
е капсулован в епоксидна смола или пластмаса, докато показани модули на Ф.4 и Ф.5, както и
тези които ще разгледаме днес са капсуловани в метална кутийка. Не знам дали металът не
е бил използван с цел по-добро охлаждане на модулите, или просто е бил по-изгоден метод.

Самите модули представляват хибридни интегрални схеми, в които се съдържат множество
транзистори, прилежащите диоди, кондензатори, и изобщо всякакви микро компоненти.
С времето технологията се развива и развива, докато в един такъв модул вече има повече
изчислителна сила от в целите първи компютри, а една платка е равностойна на суперкомпютър.

SLT модулите които ще разгледаме днес са тип оперативна памет, но дори при търсене по сериен
номер, не открих какъв е капацитетът им. Някъде се споменаваше, че май са по 256 килобайта.
Това означава, че общо четирите модула са 1 мегабайт памет, което е двойно повече памет,
от с колкото е идвала базово Trident TVGA9000C видео картата, но вече знае ли човек…

Относно самата карта която ви показвам днес, това е 16-битова ISA платка от началото на
90-те години на миналия век, един много популярен и доста изгоден модел 2D видео карта.
Тази бройка до колкото помня никога не е била в употреба, вероятно е произведена прекалено
късно, и може би е била морално остаряла спрямо други модели карти в ценовият и клас…
През годините е минала през ръцете на няколко търговеца, и по-наблюдателните от вас може би
са видели, че някой от тях е приватизирал BIOS чипът! Тоест в това състояние картата не
работи. Аз има още няколко карти на Trident, но не са същия модел, и техните BIOS-и няма да
са съвместими. Почти сигурен съм, че съдържанието на точния модел го има качено нейде из
интернет, но купуването на съвместим чип и програмирането му ще отнемат много време, усилия
пък и средства, та за сега не е приоритет. Все пак ако условията са подходящи един ден…

Относно самите чипове на платката, сигурно виждате, че са по-високи от тези на снимките
от интернет. Това е така, понеже вероятно модулите са двуетажни! Тоест в металните кутийки
има два чипа монтирани един върху друг, този похват е известен с терминът piggybacking.
При IBM с такъв метод за увеличаване на гъстотата на компонентите в SLT чиповете са известни
стандартите Solid Logic Dense (SLD), Advanced Solid Logic Technology (ASLT), и Monolithic
System Technology (MST), по някой от които са и точно тези чипове които разглеждаме днес.

И най-интересното, на SLT модулите по платката, името IBM е покрито с канцеларски коректор!
Но каква е историята зад това, кой би си губил времето да прави такова нещо? Вероятно това
ще да е производителят – Trident. Но защо? И тук вече влизаме в ролята на Шерлок Холмс или
на Господин Спок, и провеждаме разследване чрез дедуктивни наблюдения базирани на логика.

През 90-те, тези SLT модули са били вече морално остарели, по това време дори керамичните
чипове вече са били замествани от много по-евтините пластмасови. Тогава каква е логиката
зад изборът на Trident да ползват такава остаряла технология? Ако SLT паметите са имали
някакво предимство пред пластмасовите, то те определено не биха били по-евтини, и като се
сложи фактът, че IBM компонентите и машините винаги са по-скъпи от останалите марки…
Картите на Trident винаги са гонили бюджет, и това което вярвам аз е, че по това време
тези SLT базирани памети са били вече морално остаряващи, и навярно залежаващ продукт в
складовете на IBM. Възможно е да са били пуснати на дъмпингова цена, колкото да се отърват
от количествата, и от Trident да са видели възможност да сцепят стотинката като ползват
точно този вид памет… При търсене в интернет излизат много снимки и на други видове
TVGA9000C карти, при които се ползва памет в стандартни чипове, но има снимки и като тази.
Така, че навярно е имало някаква далавера да се ползват тези модули, пък било и по време в
което вече са били доста стари. На снимките на идентични с тази бройка карти, маркировката
по SLT паметите на картите е изцяло изтрита, а не както тук името IBM е покрит с коректор.
Вероятно с това се е целяло да се прикрие употребата на стара технология, и все пак…

Ще продължавам да търся информация относно този модел карти и защо са с такъв тип памети.
Ако намеря нещо, или пък ако някога подкарам тази бройка, ще напиша подобаващо продължение.
Също и вие ако знаете нещо по този въпрос, моля пишете ми! Нека заедно открием цялата истина!

3D Очила Kasan 3D-Max

Учебната година започна, и макар това да е блог с образователна цел, нищо не ни пречи
да разгледаме нещо правено с цел игри. Всъщност на запад има един термин Edutainment,
неологизъм от думите Educational Entertainment, или на чист български игрово обучение.
Този похват ако ме питате мен е по-плодотворен от архаичните учебните догми, и би бил
полезен не само за началните класове, но и за цялата учебна система, особено в дните
на абсолютна липса на съсредоточение и масова зомбификация в които за жалост живеем…
Но няколко семестъра педагогика които съм взел преди години не ме правят специалист,
и нека минем по същество, макар темата и разглежданият днес обект да се преплитат.

На снимките пред вас стоят едни активни 3D очила предназначени за компютри, които са
били произведени преди 20 години, от неизвестната вероятно гаражна южнокорейска марка
Kasan Electronics. Сега като търся каквато и да е информация, не откривам нищо, освен
една фен страница посветена на този продукт, която макар и от средата на 90-те, все
още е доста ценна, и в комплект с дебелата колкото цял учебник книга с инструкции, ще
са ми доста полезни когато се опитвам да подкарам очилата на някоя автентична машина.

Какво е стереоскопия може да прочетете по-подробно в енциклопедията, там има интересно
написана статия. Самата технологията не е никак нова, в днешния си вид съществува от
над два века, и предхожда фотографията и киното. Първоначално, с помощта на очила със
специални лещи или призми, две рисунки поставени една до друга са образували триизмерно
изображение, а какъв по-добър трик от това, до днешен ден докарва солидни приходи…
С времето технологията се усъвършенства, и с появата на фотографията и киното идва и
анаглифията, за която също има интересна статия в енциклопедията. На кратко при този
метод двете изображения се проявяват върху една и съща снимка или лента, като едното
е снимано през червен филтър, а другото през син филтър. Съответно очилата с които се
гледа имат една червена и една синя леща, като тук не е нужно лещите да имат форма,
а както сигурно знаете може да са просто парчета цветен целофан в картонена рамка.
Дълги години тази технология пълни кината, докато не излиза следващата евтина за
студията и кината технология – поляризираните очила. Докато при гледане с анаглифни
очила изображението има пурпурен отенък заради начинът на снимане, при поляризирания
метод картината не губи цвят, но пък губи резолюция, по-точно половината хоризонтална
резолюция, която се споделя от двете изображения които се наслагват едно върху друго.
За пример в IMAX и RealD 3D кината се ползва поляризираната технология (gimmick).

Всичко споменато по-горе обаче е пасивна технология, или по-просто казано методи при
които очилата са само две лещи или филтри, и нямат никаква механика и електроника.
При очилата които ще разгледаме днес технологията се води Active Shutter 3D System.
Най-просто казано, лещите на тези очила трептят в синхрон с картината която им се
подава, и много прецизно блокират едното или другото око на зрителят за части от
секундата, като по този начин постигат 3D ефектът без да се губи цвят или резолюция.
Тази активна технология също е много стара, масово е тествана по кината през 1922-ра
година, или преди 95 лета! При домашните потребители навлиза в средата на 80-те,
когато дори от второто поколение игрални конзоли като Nintendo Entertainment System
и Sega Master System имат такива активни 3D очила като официален аксесоар, но поради
високата им цена и ниският брой игри правени за тази технология, не пожънват успех.
През 90-те години технологията се пренася при компютрите. Някои от работните станции
на Silicon Graphics идват с базова поддръжка на такива очила, а след това десетки
фирми пускат свои продукти съвместими с компютрите и телевизорите. Дори в днешни
дни този маркетингов трик (gimmick) е доста популярен, и много нови телевизори се
пробутват в комплект с такива 3D очила. А къде и без гейминг ентусиастите (наивните
консуматори), за които последно преди години капиталистът Nvidia пусна продукт едно
към едно с това което ви показвам днес, с разликата, че тяхното беше оптимизирано за
някаква брандирана серия 120-херцови монитори произвеждани от техен съдружник…
Тази технология от няколко години е засенчена от Virtual Reality очилата, които също
не са никак нова идея, този gimmick също има няколко десетилетия история, но на скоро
стана достъпен за масите, и сега всяка втора компания пуска свой вариант VR очила…
Мен обаче ме вълнува единствено Augmented Reality технологията, но за моментът все
още е прекалено скъпа и първобитна в отношение краен потребител, но има време.

Конкретно тези 3D очила както казах са дело на някоя от стотиците малки фирмички,
експлоатирали отворилата се тогава ниша, докато ефектът не е затихнал, и или са минали
към друг продукт, или по-често срещаният резултат – са фалирали и оставали забравяни.
От надписите от страни на кутията, се научава, че очилата поддържат съвсем ограничен
брой модели от най-старите видео карти, а други драйвери освен тези на дискетата от
комплектът не са излизали. И тук идва най-големият проблем с моя комплект – няма я
дискетата с драйверите! Дано има копие на мултимедийният диск, ако ли не, то едва ли
някога ще се намерят драйвери. В комплектът е и картата контролер, тя е за 8 битов
ISA слот. Също в кутията тук, някой през годините е добавил и почти сигурно
най-силната от поддържаните видео карти – S3 Trio64UV+, тази карта е за PCI слот.
На шестата снимка виждате и кабелът за свързване с видео картата и мониторът.
Като опция се е предлагало и безжично дистанционно управление, то е било само за
управление на софтуерът, понеже на самите очила няма какво да им се настройва ръчно.
И за финал към очилата са вървели три филтъра които са се монтирали пред лещите, и
са създавали различни ефекти. Тук обаче е останал само един от трите, другите два
ги е хванала липсата, но пък този който си го има е още с предпазното си фолио.
Самите очила са много леки, с изцяло пластмасова рамка. Кабелът който се включва в
картата им контролер е привидно доста дълъг, и не би трябвало да пречи при употреба.

Каква е историята на тази бройка не зная, но от един стикер на кутията гласящ
“Multirama Germanos”, както и от лепенката за цена със символът за драхма, съм почти
сигурен, че тези 3D очила са били купени от Гърция. Самата цена е била 299000 драхми,
което според два онлайн калкулатора се превеждало като 880 евро, доста солена цена!
Ако се намерят драйвери ще тествам очилата на някоя автентична система с Windows 95,
или с DOS, за какъвто най-вероятно са правени приложенията на мултимедийният диск.
Ако вие знаете нещо за този модел очила, имали сте опит с тях или каквото и да е
друго свързано с марката – пишете ми, всякакви съвети и помощ ще са добре дошли.

Лично до сега не съм имал вземане-даване с активни 3D очила, макар на няколко места
през годините да съм виждал мостри изложени от търговци целящи се да зарибят масите.
С поляризирани очила съм гледал на IMAX последните два Star Trek филма и новия Star
Wars, даже самите очила които струваха 2 лева сега си кротуват в шкафът до мен.
До тях седят вече 7-8 години едни други 3D очила, два чифта от най-елементарните
анаглифни, които обаче в комбинация с някакъв драйвер правеха чудеса в игрите!
Ако до сега не сте забелязали, аз съм страшен фен на поредицата Unreal Tournament.
Тук през годините сглобих 5 машини за тези игри, но манията ми е много по-стара.
Още щом си взех първият компютър прекарвах дълги дълги нощи в оригиналната игра.
И първата видео карта си купих за да мога да цъкам на новия Unreal Tournament 2004.
След това си сглобих цял нов компютър за очаквания Unreal Tournament 2007, който бе
преименуван на Unreal Tournament III. За жалост машината не доживя премиерата на
играта, поради малоумно монтиран мрежов кабел (навит около гръмоотвода) от един
долнопробен интернет доставчик, от където дори не ми се извиниха… Сглобих друга
още по-добра машина, на която новата игра просто сияеше в пълния си блясък!
С годините добавях всякакви карти и модове към игрите, дори си взех и USB джойстик
за да пробвам нови методи на игра, и по някое време видях обява в която се продаваха
два чифта анаглифни очила в комбинация с някакъв драйвер записан от търговецът на
обикновен диск. Тъй като цялата тази работа беше десет лева, макар и като материали
да не струва и два, купих си едни комплект и останах много много приятно изненадан!
Unreal Tournament III съвсем оживя, истинско 3D, човек направо да си потопи главата!
Та с едни картонени очила се постига същия ефект като с активните за стотици долари,
с единственият недостатък, че картината има пурпурен отенък, но какво толкова!

Ще потърся драйвери и ако имам успех ще тествам тези очила. Пък ако имам успех и с
подкарването им ще напиша продължение, в което задължително ще има и видео клип.

HP Kayak XU 6/266 Проект: 3DFX SLI PC: Част 2

След като завърших предишната 3DFX машина се заех с тази, и май и тя е готова.

Както споменах в първата част, системата базово нямаше DVD устройство, само CD.
А двете Unreal игри които са основната идея на машината съм ги записал на DVD.
И ето, че вчера демонтирах оригиналното оптично устройство, и сложих DVD-ROM.

Това са финалните параметри, или поне за сега:

Model – HP Kayak XU 6/266
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit 2 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit Cooler – HP
Random Access Memory 1 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 4 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Video Card 1 – Matrox Millennium G200 8MB AGP
Video Card 2 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Video Card 3 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Sound Card – Creative Ensoniq AudioPCI
Network Card – 3Com Parallel Tasking
Hard Disk Drive – IBM 4.5GB 7200RPM SCSI
Floppy Disk Drive – HP
Digital Video Disc Read Only Memory – NEC DV-5800A
Power Supply Unit – HP
Case – HP

След като монтирах DVD устройството, без да се мотая инсталирах и двете игри.
И двете се играят чудесно в Glide режим, и просто не мога да съм по-доволен!
На последната снимка се вижда как някой бот ме е повалил, но въпреки това водя.
Сега вече имам две автентични машини за игра на любимите ми игри от едно време.
Тъжното е, че няма с кой да си джиткам в мрежа, едвам се намират съмишленици.
Имам един приятел с който често играем Diablo III: RoS, освен да го викна него.
Дори ми хрумна идеята да си направим един малък турнир с още хора от интернет.
Има ли желаещи? Пък дори и да не е турнир, поне да се съберем повече хора заедно.
Unreal Tournament върви на всеки компютър, без проблем върви на модерните OS.
Така, че ако има желаещи да направим мрежа пишете ми, ще се намери удобно време.
А за бъдещото развитие на машина, то някога може да добавя още един твърд диск.
Сега имам останало дисково пространство от цял гигабайт, което си е достатъчно.
Но ако някога ми потрябва повече обем, може да добавя още един SCSI или IDE диск.

Проект: 3DFX Interactive PC: Част 3

С най-голяма радост обявявам проектът 3DFX Interactive PC за успешно завършен!

Ето какви са финалните параметри:

Motherboard – Acorp 6BX67
Central Processing Unit – Intel Pentium III 600MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – Infineon 128MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – NEC 128MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – NEC 128MB SDRAM 100MHz PC100
Video Card – 3DFX Voodoo3 3000 16MB SDR
Sound Card – Creative Sound Blaster PCI 128 CT5807
Network Card – 3Com Parallel Tasking II
Hard Disk Drive – Maxtor 10GB ATA100 7200RPM 2MB
3.5″ Floppy Disk Drive – Panasonic
5.25″ Floppy Disk Drive – Canon
Digital Video Disc Read Only Memory – Acer DVP 1640A
Compact Disc ReWriter – TEAC CD-W524E
Power Supply Unit – MaxUs 230W
Case – Super Power

Много се радвам, че намерих читав 600 мегахерцов процесор с 100 мегахерца шина.
И сега машината има най-мощният базово поддържан процесор, Pentium III на 600MHz.
Отново тествах и две плочки памет по 256 мегабайта на 133 мегахерца, но без успех.
Системата разпознаваше само едната от плочките, без значение на кой слот бяха.
Явно или една от двете плочки е развалена, или по-вероятно дъното не ги поддържа.
Но пак повтарям, че за такава автентична машина и три по 128 мегабайта са много.
Така, че повече и с паметта няма да се закачам, и то друго за ъпгрейд не остана!
На последните две снимки се вижда Unreal Tournament: Game Of The Year Edition.
Освен тази игра съм инсталирал и Unreal Gold, и двете игри поддържат Glide API.
Обаче както писах и в предни постове, Print Screen и Glide не сработват заедно.
За това искам да се извиня за качеството на снимките, едвам станаха, с много мъки.
Важното е, че този компютър е вече готов и отличен в задачата за която е направен.
В бъдеще ще покажа повече снимки, като намеря някоя кепчър програма, или камера.
Утре ще навестим още една Unreal Tournament машина, още по-радикална и от тази!

HP Kayak XU 6/266 Проект: 3DFX SLI PC: Част 1

Заедно с предната машина получих и тази маркова работна станция HP Kayak XU 6/266.
И си мисля, че до сега това ще да е най-голямата находка на която съм попадал.
Искам да благодаря най-сърдечно на отзовалите се фенове, оценявам ви безкрайно!
Без помощта на читателите и феновете, блогът щеше да е на половината от това сега.
Дано и в бъдеще да продължавам да откривам такива неща, и да се намират фенове.
Сега се отправяме директно към работната станция, страшно мощна за своето време.
И при тази машина липсваха някои компоненти, но значително по-малко от предната.
Оказа се, че съм имал много сходни с липсващите части, и машината вече е работеща!
Добавих един SCSI твърд диск, мрежова и звукова карта, и цели три видео карти.
Вече се досещате, че това ще е двупроцесорната машина с две 3DFX Voodoo2 в SLI!
Картите ще разгледаме по-подробно след малко, нека първо разгледаме параметрите.
В официалният сайт на HP открих оригиналната инструкция за този модел от 1998-ма.
Тази бройка е от подмодел D4692N, но вероятно още по начало е претърпяла ъпгрейд.
Според брошурата D4692N моделът разполага само с един процесор Intel Pentium II.
А тук са два на 266MHz, като машината поддържа моделите на 233, 266, 300 и 333MHz.
Обаче HP Kayak XU серията се е предлагала само с моделите на 266, 300 и 333MHz.
Двата процесора които са монтирани в тази бройка имат леко по-различни охлаждания.
И двете охлаждания са масивни радиатори, но имат леко по-различен дизайн и цвят.
Чрез серия пластмасови въздухопроводи топлият въздух се извежда извън кутията.
На втория ред снимки се виждат въздухопроводите, и компонентите които са под тях.
И тук като при предната машина регулаторите на напрежението са на отделни модули.
Машината поддържа само процесори с 66MHz шина, не поддържа тези с 100MHz шина.
Аз май имам един такъв процесор на 300MHz, но само един няма да ми свърши работа.
Ще потърся два броя на 333MHz, и ако открия такива на разумна цена ще има ъпгрейд.
Използваната тук памет е от ECC SDRAM тип на 100MHz, на дъното има четири слота.
Базово този модел работна станция се е продавал с 64MB, но сега е 4 пъти повече.
Инсталирани са 4 плочки по 64MB памет, като всичките са на различни производители.
Максимално се поддържа 512MB памет, разпределена на 4 плочки по 128MB ECC SDRAM.
Оригинално твърдият диск е бил HP 4.5GB 7200RPM SCSI, но тук твърд диск липсваше.
Аз обаче имах един IBM 4.5GB 7200RPM SCSI, който се оказа абсолютно подходящ.
Машините са били с дискове от 2.1 GB на 7200 оборота, до 9.1 GB на 10000 оборота.
По-високите модели са имали и външен HP FastRAID контролер, на специален PCI слот.
Най-високият модел се е предлагал с два 9.1GB 10000RPM SCSI диска и RAID контролер.
Оптичното устройство при всичките модели от серията е 24 скоростен IDE CD-ROM.
Естествено като всяка машина от това време има и 1.44MB флопи дисково устройство.
Видео картата е била Matrox Millennium II 4MB AGP, тук и видео картата липсваше.
Оригиналната видео карта е имала опцията за добавяне на платка с още видео памет.
Аз сложих по-новият модел видео карта Matrox Millennium G200 8MB, също на AGP слот.
Всичките модели са имали и HP мрежова карта на PCI слот, и тази карта липсваше.
Аз сложих една маркова мрежова карта 3Com Parallel Tasking, още не съм я тествал.
На дъното има вградена звукова карта с чип AD1816 на компанията Analog Devices.
Това е звуков чип използван в някои много интересни звукови карти от миналия век.
Трябва да му потърся драйвери, защото Windows XP не го разпознава автоматично.
За външна звукова карта сложих Creative Ensoniq AudioPCI, за тази карта вече писах.
Захранването е стандартно ATX, монтирано е в плъзгаща се като шейна метална шина.
Цялата кутия е доста масивна, и тежи цяло чудо, направо си и трябва електрокар.
За охлаждането на компонентите кутията има три вентилатора, плюс на захранването.
Това прави системата много шумна, но високата производителност изисква и жертви.
Вътре кутия има много прибран и оптимизиран дизайн, всичко вътре е едно до друго.
Предният панел има модерен дизайн и изчистени линии, в светло сив и син цвят.
От пред има жакове за микрофон и слушалки, както и копче за настройка на звука.
В предната част на кутията, работната станция има вградена голяма аудио колонка.
А на задния панел има ключалка за заключване на капакът, има ги и двете ключета.
През годините явно машината е съхранявана на влажно място, и на места има ръжда.
Но тази ръжда не трябва да ни притеснява, не се отразява на работата на машината.

Ето какви са параметрите на показаната машина в този момент:

Model – HP Kayak XU 6/266
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit 2 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit Cooler – HP
Random Access Memory 1 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 4 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Video Card 1 – Matrox Millennium G200 8MB AGP
Video Card 2 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Video Card 3 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Sound Card – Creative Ensoniq AudioPCI
Network Card – 3Com Parallel Tasking
Hard Disk Drive – IBM 4.5GB 7200RPM SCSI
Floppy Disk Drive – HP
Compact Disc Read Only Memory – HP
Power Supply Unit – HP
Case – HP

Още щом получих работната станция, първата ми работа беше да я почистя из основи.
Разглобих машината на основни компоненти, и почистих всичката прах която намерих.
И капакът на кутията и предният панел бяха разглобени и почистени доста дълбоко.
След като събрах всичко заедно, вече си приличаше на една сериозна работна машина.
После добавих липсващите компоненти, твърд диск, мрежова, звукова и видео карти.
За операционна система избрах Windows XP, защото XP разпознава и двата процесора.
Оригинално машината се е продавала в комплект с някоя версия на Windows NT 4.0.
Сред като инсталацията завърши, работната станция разпозна всичките си компоненти.
Единствено на вградената звукова карта не и бяха инсталирани драйвери автоматично.
И щом като машината се оказа читава, реших, че тук ще направя SLI с Voodoo2-ките.
Купих VGA кабел удължител за преходник, направих си и SLI кабел от такъв за флопи.
Процедурата за направата на SLI кабел от такъв за флопи изобщо не е много сложна.
Необходими са само един флопи кабел, нож и ножица, чук или пък малко повече сила.
Повечето хора правят SLI кабелите си по-къси, но аз оставих този малко по-дълъг.
Тествах 3DFX Voodoo2 картите които имах, и се оказа, че си работят без проблеми.
От 3DFX Interactive никога не се издали официални драйвери за XP за своите карти.
Аз намерих един много добър пакет носещ името FastVoodoo2 XP V4.0 Gold Edition.
Направен е от фенове, съдържа всичко необходимо, и работи отлично под Windows XP.
В този пакет има включени две демота за тестване на Voodoo2 картите под Glide API.
Когато е само една карта, максималната резолюция на екранът е 800 на 600 пиксела.
Но като се добави и втора Voodoo2 карта, резолюцията се увеличава до 1024 на 768.
Щях да инсталирам игрите Unreal Gold и Unreal Tournament: Game Of The Year Edition.
Обаче тях ги имам двете заедно на едно DVD, а работната станция има само CD-ROM.
Така че за да тествам тези игри, за малко ще трябва да свържа едно DVD устройство.
Кога точно ще стане това още не знам, понеже за сега ми се отвори много работа.
Като инсталирам горните две игри ще ми останат около 500MB свободно пространство.
И мисля на тях да поместя MDK, това е още една радикална игра поддържаща Glide.
Това е за сега, като намеря време ще пиша за още неща, и за развитието на проекта.

Проект: 3DFX Interactive PC: Част 2

Qapla’

Машината е готова!

Ето какви са точните параметри в този момент:

Motherboard – Acorp 6BX67
Central Processing Unit – Intel Pentium III 500MHz
Central Processing Unit Cooler – Intel
Random Access Memory 1 – Infineon 128MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – NEC 128MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – NEC 128MB SDRAM 100MHz PC100
Video Card – 3DFX Voodoo3 3000 16MB AGP
Sound Card – Creative Sound Blaster PCI 128 CT5807
Network Card – 3Com Parallel Tasking II
Hard Disk Drive – Maxtor 10GB ATA100 7200RPM 2MB
3.5″ Floppy Disk Drive – Panasonic
5.25″ Floppy Disk Drive – Canon
Digital Video Disc Read Only Memory – Acer DVP 1640A
Compact Disc ReWriter – TEAC CD-W524E
Power Supply Unit – MaxUs 230W
Case – Super Power

Подраних доста спрямо времето което предполагах, но важното е, че вече съм готов.
Монтирах захранване, видео, звукова и мрежова карти, инсталирах и OS на чисто.
Даже ми остана време и качих и две игри, но за тях ще напиша повече след малко.
Захранването което избрах е сигурно най-надеждното старо ATX с което разполагам.
Може да не си личи от снимките, но на размери е два пъти по-късо от нормалните.
Но и това захранване си свири, с годините и неговите кондензатори са изсъхнали.
Обаче машината не изисква много енергия, и надявам се ще издържи без проблеми.
За мрежова карта избрах една маркова 3Com Parallel Tasking II, на PCI интерфейс.
Звуковата карта е Creative Sound Blaster PCI 128 CT5807, нея ви я показах скоро.
За звуковата и мрежовата карти операционната система сама си инсталира драйверите.
А за видео карта, за основата на тази машина, монтирах 3DFX Voodoo3 3000 16MB AGP.
Преди 15 години с тези параметри машината направо е щяла да бъде един свиреп звяр!
Обаче аз преди 15 години още нямах персонален компютър, нито средствата за такъв.
Но сега нищо не ми пречи да се радвам сякаш всичко това се развива в онова време.
За начало тази система ще оперира под XP SP3, пълната версия без никакво орязване.
Инсталирах чиста версия на Windows, драйвери трябваха единствено на видео картата.
Обаче официални 3DFX драйвери за XP няма, та инсталирах едни правени от феновете.
Неофициалните драйвери се казват AmigaSport V3.0, и са версия от 2003-та година.
С тях машината си работи отлично, и последва време за игрите за които я построих.
Веднага си инсталирах Unreal Gold и Unreal Tournament: Game Of The Year Edition.
И двете игри поддържат Glide API на 3DFX Interactive, и двете вървят перфектно.
Като тествам тези игри на Windows 98 SE, директно ще сложа още по-стари версии.
За оптимални резултати и визуално качество трябва по-стара версия Unreal Engine.
С този модел карта обаче цветът е само 16 битов, но и така изглежда отлично.
Пък ако в бъдеще намеря по-нов модел 3DFX карта, ще съм дори още по-радостен.
Оказа се, че този процесор не поддържа Fraps, и за това не успях да снимам игрите.
А пък Print Screen и Glide не се сработват ама хич, та ще трябва друго решение.
Мислех да снимам мониторът, но това е примитивен метод, и хич няма да е красиво.
За това чак като открия точната програма ще направя снимки на двете игри в Glide.
Те са много интересни заглавия, и си заслужават пълни самостоятелни постове тук.
В сегашния си вид машината ще остане за по-дълъг период от време с Windows XP.
След това ще тествам и Banshee моделът, първо под XP, а после минавам на 98 SE.
И за финал ще е ред на двете Voodoo 2-ки, с които ще започне същинската веселба.
Пък сега ми хрумна за двойките да построя още една платформа, и то двупроцесорна!
Но има много променливи за това начинание, най-вече дали разполагам с читаво дъно.
За двупроцесорните дънни платки ще напиша един пост по-късно през тази седмица.
Сега обратно към 3DFX звярът, и по-точно към периферията с която го използвам.
Мониторът е Samsung SyncMaster 1100P Plus, 21 инчов CRT, заемащ цялата маса.
То даже и тестова маса нямам, та трябва да си купя едно по-просторно старо бюро.
И работният ми стол е под всякаква критика, а сега щом и за игрален ще се ползва.
Направо трябва да се обзаведа с мебели от някое старо училище, ще паснат екстра.
Клавиатурата която ползвам за тестова в този момент е моята първа клавиатура.
Бяла клавиатура, без марка, купих си я за 4 долара от първият видян магазин.
Обаче с годините спейсът и вече е амортизиран, което хич не е приятно в игрите.
Та се чудя дали да не сложа ALPS клавиатурата която ви показах тук преди време.
Иначе още си търся механична клавиатура, най-вече модел M на IBM, но без успех.
За мишка ползвам една оптична, пак най-евтиният модел от първият видян магазин.
Чудя се дали ще мога да приведа някоя мишка с топче в работещ вид за тези игри
Помня, че преди десетилетие точно с мишка с топче играех на Unreal Tournament.
То сега си се гони и автентичност, но си е нужна и една голяма доза практичност.
За звукът бях решил да ползвам първите ми колонки от едно време, но нямах успех.
Оказа се, че само едната колонка е работеща, та за сега съм на слушалки тип тапи.
Ако не открия някакви елементарни колонки съм решил да си свържа стерео уредбата.
По-стара от мен система Hitachi TRK-W550E, даже тази идея страшно много ми допада.
Като намеря бюро или маса на което да се съберат всичките неща ще стане радикално!
Още снимки и постове за този проект очаквайте в бъдеще, точно кога още не зная.
Обаче през делничните дни на тази седмица ни очакват още много любопитни статии!

Проект: 3DFX Interactive PC: Част 1

От много дълго време се канех да си направя една машина специално за 3DFX картите.
Ако потърсите 3DFX Interactive във блог търсачката, ще видите за какво става дума.
В началото си мислех просто да използвам някой готов офис компютър, но се отказах.
Че какво по-интересно от това, човек сам да си сглоби една машина по свои вкус.
С този бъдещ компютър ще тествам 3DFX Interactive видео картите, и ще играя игри.
Машината която ще покажа днес, или почти цялата машина, до скоро беше в употреба.
Бях я сглобил преди години за да се пише и подготвя за печат един учебен вестник.
Предишната система която бях стъкмил за вестникът беше базирана на AMD K6 200MHz.
Тя си вървеше с нормален Windows XP, дори флаш видео клиповете в интерет вървяха.
Но нямаше USB порт, какъвто беше нужен за един принтер, и за това последва смяна.
Както предишната, така и показаната днес машина събрах от много различни места.
Вероятно обиколих целия град за отделните компоненти, сигурно пет различни места.
Най-голямата находка беше кутията, масивна, модерна, добре защитена и запазена.
За времето си кутията е била много луксозна, че дори и за сега е повече от добра.
ATX стандарт, направена от солидна стабилна ламарина, капаци от метал и пластмаса.
Единствено леко е пожълтяла на задната страна, и и липсва един декоративен капак.
Пред 5.25″ устройствата е имало хоризонтално разположена вратичка пазеща от прах.
Кутията купих само за 10 лева, като имаше и работещо оптично устройство и флопи.
За 20 лева взех две плочки памет. Помня, че продавачът ме излъга на колко MHz са.
За 10 лева купих друга машина от която ползвах дъното, процесорът и захранването.
Този твърд диск май го добавях по-късно, преди това май беше един с по-малък обем.
Като намирах още компоненти правех и подобрения, процесор, DVD, 1.2MB 5.25″ FDD.
Така машината стана доста доволна, и дълги години вестникът се подготвя на нея.
Освен офис пакет, бях инсталирал и Unreal Tournament: Game Of The Year Edition.
Тази игра си ми остана една от най-любимите, но в днешно време вече е забравена.
На тази игра, и предходната Unreal, под Glide режим ще се тестват и 3DFX картите.

Ето какви са параметрите на показаната машина в този момент:

Motherboard – Acorp 6BX67
Central Processing Unit – Intel Pentium III 500MHz
Central Processing Unit Cooler – Intel
Random Access Memory 1 – Infineon 128MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – NEC 128MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – NEC 128MB SDRAM 100MHz PC100
Video Card – TBD
Sound Card – TBD
Network Card – TBD
Hard Disk Drive – Maxtor 10GB ATA100 7200RPM 2MB
3.5″ Floppy Disk Drive – Panasonic
5.25″ Floppy Disk Drive – Canon
Digital Video Disc Read Only Memory – Acer DVP 1640A
Compact Disc ReWriter – TEAC CD-W524E
Power Supply Unit – TBD
Case – Super Power

До сега се ползваше видео карта Nvidia GeForce2 MX 400 32MB, и се държеше отлично.
Захранването което използвах в тази машина до този момент пищеше доста силно.
Явно вече са му били пресъхнали кондензаторите, и нищо чудно да е било и опасно.
Сега ще изровя едно по-качествено захранване, то и 200 ватово ще е предостатъчно.
Звуковата карта която ще се монтира ще е на Creative, а мрежовата карта на 3Com.
А самите видео карти които ще тествам като всичко е готово, ще са както следва:
3DFX Voodoo3 3000 16MB AGP, 3DFX Voodoo Banshee 16MB AGP и 3DFX Voodoo2 8MB PCI.
От последния споменат модел ще тествам както и само една карта, така и две в SLI.
Първо ще тествам Voodoo3 картата под Windows XP, има добри драйвери за тази OS.
Обаче ще трябва да проверя дали има драйвери за Windows XP и за Voodoo Banshee.
После минавам на Windows 98 SE, и като тествам горните, вече ще карам по същество.
Ще сложа две Voodoo2 в SLI, като за 2D карта ще ползвам някоя S3-ка или Matrox.
Скоро ще ида да купя и VGA кабел удължител, за връзка между между 2D и 3D картите.
Но ще е нужно сам да си направя SLI кабел за двете Voodoo2, от кабел за флопи.
Схемата как се прави такъв кабел я има в интернет, имам и излишен флопи кабел.
Иначе както се вижда от снимките, кабелите в машината са събрани доста компактно.
Всичките оптични, и всичките дискови устройства са правилно свързани към дъното.
Надявам се кабелите на захранването няма да се пречкат много, ако не ще ги вържа.
Естетиката също ще е цел в този проект, стига да не пречи на функционалността.
Имам две плочки памет от 256MB всяка, обаче нещо не искаха да сработят с дъното.
Плочките които съм монтирал сега са достатъчни, и работят на равно с CPU шината.
Ако намеря по-големи памети ще ги сложа, това няма да попречи на автентичността.
Щеше ми се да сложа и по-мощен Pentium III на Slot 1, но този ми е бил най-силния.
Имам преходници за Socket 370, и няколко подходящи процесора които ще си паснат.
Но ми се ще да оставя машината с автентичен Slot 1 процесор, и май така ще бъде.
Най-подходящ процесор за това дъно би бил Intel Pentium III 600MHz с Katmai ядро.
Slot 1 процесорите с по-голяма честота са с Coppermine ядро, и може да не паснат.
При Coppermine има модели и с 133MHz шина, а и всичките са с по-ниско напрежение.
Даже аз имам и един Coppermine на 733Mhz за Slot 1, но сигурно няма да пасне.
Дъното няма опция за настройка, за това не искам да рискувам, че ми е най-доброто.
Май това е за сега, а ако вие имате съвети и предложения ще се радвам да ги чудя.
На мен като ми остане време ще се задействам с кабелите, и ще напиша продължение.
Обаче това няма да е много скоро, понеже целият февруари месец ще съм много зает.
И март месец се очертава да имам много работа, но ще се опитам да намеря време.

Правец 16: VDC3

Преди време разгледахме българските видео карти VDC1 & VDC2, и сега е ред на VDC3.
Както предните модели, така и VDC3 е карта предназначена за Правец 16 компютрите.
Най-вероятно се е монтирала на по-новите бройки и модели, като Правец 16 Турбо.
Графичният чип използван при тази карта е различен от чиповете на VDC1 & VDC2.
При VDC1 се е използвал оригинален Motorola MC6845P, а при VDC2 български CM607P.
Чипът на VDC3 е чуждестранно производство, и се е внасял в България, но от къде?
Не успях да открия нищо за този чип, и маркировката не помага, и интернет мълчи.
При VDC3 няма изход за телевизор, като предните два модела, но има паралелен порт.
Виждате на картата има оставени доста места и за допълнителни чипове видео памет.
Моята бройка май има следи от ремонт, но се надявам да няма липси и да е работеща.

Видео Карти: Част 5

Преди седмица купих едни много интересни стари видео карти, и сега ще ги покажа.
Още не съм ги тествал лично, но предполагам са работещи, поне така бях уверен.
С първите две може някога да направим и статия с тестове на стари игри и софтуер.

Oak Technology OTIVGA OTI-037C 256KB
Първите две карти са два близки варианта с чипсет OTI-037C на Oak Technology.
Паметта е максималният обем, като за времето 256KB хич не са били никак малко.
Интересното на тези карти е, че имат по два отделни видео изхода и ред ключета.
Но тези два изхода са съвсем различни, единия е стандартен VGA, а другия е CGA.
Тези карти могат да работят в няколко различни режима, CGA, EGA, както и в VGA.
При VGA режим обаче цветовете са ограничени до 16 броя, за сметка на резолюцията.
При EGA например са цели 256 цвята, като вече резолюцията е значително по-малка.
Как обаче се подреждат ключетата за избиране на различните режими още не знам.
Ще разуча в интернет какво има написано, и ще ги тествам с някоя стара машина.

UMC UM85C408AF 512KB
За тази карта не намерих много информация, а каквото намерих вече го забравих.
Очевидно става въпрос за 2D видео карта за 16 битов ISA слот и VGA монитор.

OPTi 82C264 1MB
Това вече е PCI видео карта, с обем на паметта 1MB, разположен в два чипа.
На видео картата са сложени и два сокета за добавяне на още два чипа памет.

Matrox Millennium G200 8MB
Минаваме към карта предназначена за AGP слот, предимно за бизнес компютри.
Виждате, че има предвидени контакти за сокет за допълнителна плочка памет.

С това приключваме за този път, макар да можеше да изнамеря още нещо старо.
Този път пропускаме традиционната не видео карта, но не се сещам за такава.
Обещавам следващият път като стане дума за видео карти ще има в пъти повече.

Тест: 3DFX Interactive: Част 2

Изтърколи се цял един календарен месец, а при мен развитие няма почти никакво.
Все така си стоя без основна адекватна настолна машина, а само с един лаптоп.
Но до края на този месец се надявам вече да съм си събрал нов настолен компютър.
Развитие в насока блога почти няма, но все пак намерих някои нови материали.
Но да не помислите, че няма да има нови статии в блога, напротив, ще има.
Подготвил съм кратки статии за няколко дъна, процесори, видео карти и памети.
Що се касае до 3DFX видео картите, още не съм си набавил всичките нужни неща.
Щеше ми се да направя и специална машина за тестовете, а да не ползвам готова.
За това сега поне ще покажа ви картите, надявайки се, че няма да ми се сърдите.
На първата снимка са два броя 3DFX Voodoo3 3000 16MB, като имам и трета карта.
Обаче третата такава карта не е в много красиво визуално състояние, но работи.
На втората снимка е 3DFX Voodoo Banshee 16MB и една бройка 3DFX Voodoo2 12MB.
И на третата снимка са показани две еднакви бройки от 3DFX Voodoo2 8MB моделът.
Търся си още една 12 мегабайтова 3DFX Voodoo2, ако попаднете на нещо пишете ми.
Изобщо всичко свързано с 3DFX ме вълнува, и търся да си купя всякакви модели.

Тест: 3DFX Interactive: Част 1

Здравейте, надявам се при вас нещата са добре, и се радвате на компютрите си.
На мен отново дънната платка ми сдаде багажа, както се случи и миналата година.
Но не гледам мрачно на това, пък нали четири години компютърът върши ми работа.
Все пак това ще се отрази на развитието на този блог, надявам се за по-кратко.
Поредицата статии посветена на 3DFX видео картите се забавя от миналата година.
Пред мен стоят редица неща които трябва да извърша за направата на тези ревюта.
Някои от стъпките ще са лесни, други ще отнемат много време и усилия, че и пари.
В комбинация с това, че за сега ще разчитам само на лаптоп става още по-сложно.
За това искам да ви се извиня, за забавянето на тази поредица, но и тя ще стане.
Ето какво още има да се направи за 3DFX маратонът, който подготвям доста време:

01. Подбиране на подходяща тестовата машина, или построяване на такава.
02. Направа на SLI кабел от FDD кабел.
03. Закупуване на VGA кабел удължител, за свързване на 2D и 3D картите.
04. Подбиране на 2D карта за тестова комбинация с 3D ускорителите.
05. Инсталация на Windows 98 SE.
06. Инсталация на драйвери, тестови програми и игри.
07. Извършване на отделните тестове.
08. Заснемане на тестовата конфигурация и отделните тествани карти.
09. Заснемане на показанията от игрите и тестовите програми.
10. Изготвяне на сравнителни графики и написване на статиите.

Всичко това не трябва да отнеме повече от две седмици, но има много променливи.
Ще се тестват следните модели карти, като от последния модел ще са две бройки.
3DFX Voodoo3 3000 16MB AGP, 3DFX Voodoo Banshee 16MB AGP, 3DFX Voodoo2 8MB PCI.
От последния модел ще тествам и само една, и две заедно в оригинален SLI режим.
Вашите коментари, идеи, съвети и всякаква друга помощ са винаги добре дошли.

Видео Карти: Част 4

Ето я и четвъртата статия в която ще разгледаме още девет стари видео карти.
Някои съвсем близки до сети модели вече бяха разгледани, ще споменем разликите.
За няколко модела от картите нямам много информация, а за последната изобщо.

NVIDIA GeForce256 32MB
На външен вид е същата като вече разгледаната NVIDIA RIVA TNT2 M64 32MB.
Тази AGP карта и е наследник, притежаващ по-развито ядро и по-бърза памет.

ATI 3D Rage Pro Turbo 4MB
Една по-стара AGP карта на ATI, от добре известната в миналото Rage серия.
Тази карта е в конфигурация предназначена за домашно или офис ползване.

ATI 3D Rage Pro Turbo 8MB
Същото ядро като предишната карта, но с повече памет и разширителен слот.
Това е OEM AGP карта правена в специална конфигурация за офис машини Compaq.

Matrox Millennium II 2MB
И това е офис AGP карта, този път от Matrox, също имаща разширителен слот.
Обаче и за този специфично направен слот нямам допълнителната карта памет.

Cirrus Logic CL-GD5434-J-QC-F 512KB
Поредната 2D карта с PCI интерфейс, произведена в средата на 90-те години.
И тук има два универсални слота за директно добавяне на чипове с памет.

Realtek RTG3105 256KB
Това също е 2D карта, но тази е още по-стара, за слагане в 16 битов ISA слот.
Максимален обем поддържана памет 512KB, банките и са подредени през една.

Acumos AVGA1 256KB
Намерих единствено информация, че производителят е погълнат от Cirrus Logic.
Очевидно е 2D карта на 16 битов ISA слот, правена е преди две десетилетия.

Trident TVGA8900C 1MB
Още една карта от преди 20 години, с цял мегабайт памет, на общо осем чипа.
Пределно ясно ви е, че е единствено 2D ускорител, за 16 битов ISA слот.

Отново по традиция последната карта е мистериозна, за която нищо не се знае.
Знам само, че е нископрофилна, произведена от HP, и че има вградено захранване.
Самата карта е за VGA монитор, за 16 битова ISA, вероятно за работна система.

Има още карти за разглеждане, но повечето или са монтирани или почти еднакви.
Но съм убеден, че с времето ще се събере материал за още статии като тази.
Пък ако знаете нещо повече за последната карта споделете го в коментарите.

Правец 16: VDC1 & VDC2

Под прицел днес са две видео карти ползвани в българските компютри Правец 16.
От начало за IBM PC и IBM PC XT има две видео карти, монохромна и цветна.
Човек е можело да избира Monochrome Display Adapter или Color Graphics Adapter.
В зависимост от коя карта има машината, се избира монохромен или цветен монитор.
При Правец 16, който е съвместим с IBM PC XT, картата е копие на цветната CGA.
С тази карта може да работи и монохромен монитор, който тук е бил и най-масов.
Картата притежава изход за телевизор, за свързване с NTSC съвместими телевизори.
Оригиналната карта и българската VDC1 имат графичен процесор Motorola MC6845P.
При VDC2 процесорът е български CM607P, също произвеждан и за износ в чужбина.
В текстов режим се избира или 80 колони по 25 реда или 40 колони в 25 реда текст.
При графичен режим резолюциите са или 320 на 200 пиксела, или 600 на 200 пиксела.
Картите поддържат общо шестнадесет цвята, или по-точно по осем цвята в два нюанса.
Въпреки това едновременно са се ползвали по четири цвята в два нюанса за всеки.
Така цветовете са разпределени на три самостоятелни палитри от по четири цвята.
Enhanced Graphics Adapter и Professional Graphics Controller наследяват MDA и CGA.
На сцената се появява и Hercules Graphics Card, която не е произведена от IBM.
В последствие се появяват още и още различни видео карти съвместими с IBM PC.
Българските карти VDC1 & VDC2 изобщо не отстъпват на IBM Color Graphics Adapter.
Чувал съм, че е имало и VDC3, и карта правена в Техническият Университет в София.
Но какви са тези карти вече нямам представа, може би са EGA за Правец 286 или 386?