Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Метални Стикери Етикети / Гравираща Пишеща Машина

Днес ще ви разкажа за тази интересна двойна употреба, която намерих за старата семейна механична
пишеща машина Марица 12, за спомените ми свързани с пишещите машини, и за бъдещата им употреба.

Още миналата година “изобретих” този метод за писане, или по-точно за гравиране на текст върху
алуминиево тиксо. Съзерцавайки етикетите на модулите от Робко комплектите, забелязах, че те не са
солидни метални пластини, каквито едно време са се слагали на по-сериозните машини, а са стикери.

И докато за щамповането на серийни номера в металните пластини си трябва сериозна преса и натиск,
то за гравирането на алуминиеви стикери не е нужен почти никакъв натиск, една задача по силите и
на най-обикновените пишещи машини, ярък представител на които седи най-кротко в хоби стаята ми!

След няколко опита, бързо му хванах цаката, и макар да няма какво да номерирам или надпиша, вече
си имам метод за щамповане, стига надписите да са на български език, понеже на такъв е машината.

Триковете при надписването по този метод са два. Когато се щамповат по-малки етикети, те трябва да
са добре захванати за валякът на пишещата машина. На снимките виждате, че ползвам хартиено тиксо.
И другото нещо е, че алуминиевото тиксо е много тънко и крехко, и като се отлепя от трансферната
лента много лесно може да се смачка, с което се губят отпечатаните символи. Като трик виждате, че
някои от етикетите съм написал след като тиксото вече е залепено за листове. Естествено така няма
как да се надпсват неща залепени на едри предмети, понеже няма да се поберат в пишещата машина.

Правилния начин да се щамповат такива етикети е с печат със сменяеми символи, като мастилените с
които се слага срок на годност. За алуминиевите етикети печатите не са с гумени, а с твърди символи.

Виждате, че и с подръчни средства и техники може да се направят почти представителни табелки за
врати, пощенски кутии и звънци, необичайни визитки, и по-трудни за фалшифициране членски карти!
Даже картата на последната снимка не е много далече от тази която ми издаде моя футболен клуб
преди десетина години. Само дето не е ламинирана, но и това може да се направи лесно и евтино.

В първия пост за тази Марица 12, който публикувах през вече далечната 2012-та година, споменах, че
на тази машина се научих да пиша по БДС подредбата още преди да тръгна на училище, и последно в
някой от крайните класове си писах доклади и домашни, след като домашния принтер ме беше предал.

Пишещата машина е купена от майка ми още преди да съм се родил, която по професия беше учителка,
и до преди десетина години понякога още се вадеше и ползваше по предназначение и от нея, и от мен.

Днес машината не е в много добро състояние. Горната част на главните букви се отпечатва бледо, и
механизмът на буква “И” е с проблем. Но определено ще се пази като ценна семейна и лична реликва!

Като бях още много малък, преди да тръгна на училище, ще да е било преди 22-24 години, понякога
майка ми ме водеше с нея на работа (понеже нямаше кой да ме гледа), където едно от основните и
занимания беше да пише различни работи на пишещите машини в учителската стая. Помня, че там или
в директорският кабинет имаше и електрическа пишеща машина, за която учителки се надпреварваха,
тъй като при писане на нея не е нужно човек да си чупи пръстите, а всичко е лесно и безболезнено.
Но съм бил много малък, и не просто не помня каква марка или форма беше електрическата машина.

Друго място където имаше хора с пишещи машини, бяха сградите до полицейските управления, където
се издаваха документите за самоличност и се подават заявления и прочие. Пред тези места до преди
годни имаше писари с механични пишещи машини подобни на горната. Тези хора не бяха на държавна
служба, а бяха там за да припечелят по някой лев, попълвайки бланките за документи на гражданите.

Чел съм, че подобно на тези хора, в днешни дни на много места по света, най-вече по площади и други
публични обекти, имало хора пишещи поеми и писма по поръчка на минувачите. Но дали тази работа е
доходоносен бизнес, или се върши от чиста хипстърщина, това не мога да преценя, трудно е да се каже!

Но наистина си е друго нещо човек да ползва пишеща машина вместо обикновен компютър, носталгията
определено я има. И не само това, пишещите машини имат редица скрити предимства когато целта е да
се напише нещо. Например при пишещите машини няма опасност човек да загуби написаното ако не го
е запаметил, тъй като всяка написана буква остава вовеки на листът! Освен ако човек не загуби листът…

При писане на пишеща машина шансът човек да се отплесне и да влезе да провери социалните мрежи,
да изгледа десетина клипа в YouTube, или да се запилее някъде другаде, загубвайки ценното време и
мотивацията, е съвсем нищожен. Макар ако човек има телефон в джобът си, днес вече няма спасение…

Но ако човек е на място където са позволени само пишещи машини, примерно като панделата, за която
стана дума в статията за Бултекст 20 машината, или пък е член на тайните служби, както писах в постът
за IBM Selectric II машините, тогава вече няма измъкване, и пишещите машини се оказват полезни и днес!

Аз нямам намерението да ставам нито хипстър, нито пандизчия или пък шпионин, но ако в бъдеше си
променя мнението ще ви пиша, в писмо по пощата, написано на пишеща машина разбира се! Ха-ха-ха!

P.S. Направих общо 95 снимки, докато се получат горните 6, като 3 от 6-те пак не стават за нищо…

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II

В предишния на този пост проследихме началото на пишещите машини. Говори се и за моделите до края
на технологията, но тогава нарочно пропуснах да спомена повече за една важна стъпка в еволюцията
на тези устройства – електромеханичните, или на по-разбираем език електрическите пишещи машини.

Днес ще стане дума за без съмнение най-култовият представител от този клас, че може би дори и са
най-иконичната серия пишещи машини като цяло! Това е IBM Selectric гамата, и по-точно моделът на
снимките е IBM Selectric II. А това което прави тази бройка ако не уникална, то поне много рядка, е
фактът, че клавишите и не са по QWERTY, а са фабрично направени за БДС подредбата ползвана у нас!

Но нека започнем от по-рано. Както споменах преди, пишещите машини се появяват на бял свят още в
средата на 19-ти век, като още няколко десетилетия по-късно вече е имало и опити за електрически
модели. Масовите електрически пишещи машини излизат на пазарът чак първите години на 20-ти век.

Още през 1900-ната година компанията Blickensderfer патентова електрически модел пишеща машина с
много семпъл и въпреки това гениален дизайн. Тези машини са ползвали печатащ цилиндър, на който са
се намирали буквите и цифрите, а не единични печатащи елементи за всяка отделна буква, с каквито
механизми са оперирали останалите марки пишещи машини. Всъщност тази технология е въведена още в
1883-та година от Crandall Typewriter Manufacturing Company, която компания обаче не просъществува
дълго. Технологията е усъвършенствана от Blickensderfer, които още от 90-те години на 19-ти век
произвеждат механични машини с печатащ цилиндър, и както споменах, още първите години на 20-ти
век е пуснат електрически модел. Това което не го прави моментален хит и лидер в нишата е фактът,
че по това време още много малко домакинства са имали електричество, а тези които са имали, са го
ползвали само за осветление, и по същата тази причина електричеството го е имало само през нощта.

Въпреки това компанията Blickensderfer произвежда машините почти две десетилетия, докато както с
Crandall Typewriter Manufacturing Company, и тук не почива основателят на компанията, което слага
края на производството. Така технологията за печатащ цилиндър бива забравена за почти 40 години.

През това време първо гигантът Remington Rand доминира пазара на електрическите пишещи машини,
докато през 20-те и 30-те от IBM поглъщат няколко от фирмите снабдители на Remington, и започват
собствено производство на машини през 1935-та година. Моделите електрически пишещи машини на IBM
са много модерни и успешни, бързо стават голям хит и отнемат сериозна част от бизнесът на Remington.

Това което тотално преобръща нещата и прави IBM безспорен лидер, обаче се появява чак в началото
на 60-те, това е серията IBM Selectric – електрически пишещи машини ползващи печатаща сфера!
Движещата се със скорост на светкавица печатаща глава скрива шапката на всички останали марки, и
до излизането на електронните пишещи машини и персоналните компютри, IBM си остават ненадминати.

Печатащата сфера в IBM Selectric машините има капацитетът да се движи с главозамайваща скорост, и
лимитът и е скоростта с която могат да пишат потребителите! Но това не е най-голямото предимство
в тези машини, а фактът, че тази печатаща глава е лесно сменяема, което отключва възможността за
ползване на различни шрифтове, размери на буквите, езици и какво ли още не, все с една машина!

Друго предимство при тези машини е, че вместо да се движи листът с все рамото на пишещата машина
като се отпечатва всяка следваща буква, тук се движи печатащият механизъм, вътре в самата машина.
Това прави писането още по-лесно, и прави размерите на пишещите машини значително по-компактни.

Масовите модели от тази серия са Selectric, Selectric II, Correcting Selectric II и Selectric III.
Една много по-способна и по-скъпа серия са Selectric Composer машините, които имат много по-богат
набор от функции за настройка на текстът, размери на шрифтът и шрифтове като цяло. Тези машини са
се ползвали в печатниците, рекламните студия, дизайнерски агенции и прочие, чак до излизането на
по-напредналите поколения графичен софтуер, и достатъчно мощните компютри които да го подкарат.

Бройката която имам аз е от Selectric II гамата, не е Correcting вариантът, който е имал лента с
коректор, и с едно копче повече, чрез което лесно са се коригирали грешно напечатаните символи.
На цвят е ярко червена, не е розова каквато я изкарва долнопробната ми камера, честна дума!
Но както казах, рядкостта на тази бройка е, че е фабрично произведена за родния български език.

През 70-те, от когато е този модел, в тогавашната Народна Република България е кипяла индустрия с
колосални размери. Произвеждани са както модели механични, така и електрически пишещи машини.
Електрическият модел Марица 41 от 1968-ма година е бил от високо ниво, и се изнасял и за чужбина.
Но явно е имало пазар и за вносна продукция, даже и за такава от крупна американска корпорация!

Но не зная как точно тази машина е попаднала в България. Дали е било по самоинициатива на IBM,
или пък е било в следствие на държавна поръчка? Няма кой да каже, пък едва ли и някъде ще пише.

За жалост оригиналната печатаща сфера не е налична тук, кой знае още кога и къде е загубена…
Сигурно вече сте видели от снимките, че на вертикалната страна на клавишите са залепени символите
от английската азбука. С такава печатаща глава дойде при мен тази машина. Явно някога в миналото,
където са ползвали машината, са имали нужда от англоезична такава. И докато машини на български
език човек да ги рине с лопата, то тези на чуждите езици явно са били кът, особено електрическите.

И както вече споменах способността за смяната на шрифтовете и езиците при IBM Selectric машините е
навярно причината тази бройка да бъде адаптирана за писане на два езика. Два, понеже стикерите са
залепени не върху българските букви, а под тях. Пък и смяната на печатащият елемент отнема минута.

От снимките виждате, че кълбото тук не е оригинално IBM, а е правено от Remington. След като те
губят пазарния си дял при пишещите машини от IBM, все пак явно са решили, че от производство на
аксесоари за чуждите продукти може и да се изкара някаква печалба. От това идва и този продукт.

Мастилената лента която се ползва при IBM Selectric машините е навита в носител от касетъчен тип.
Освен познатата от векове текстилна лента напоена с мастило, тук може да се ползва и втори вид,
представляващ прозрачна лента с въглеродно покритие, което след натискане от печатащата глава
остава върху листът хартия, а във въглеродната лента остава празен силует на отпечатаният символ.

Втория тип ленти не са икономични, и разбираемо нямат опцията да се пренавият и ползват отново,
каквато е практиката с текстилните ленти. Въглеродните обаче имат предимство в отношение яснотата
на написаното. Докато при текстилните ленти отпечатаните символи излизат леко мъгляви, и може да
има разлика в наситеността на отделните части на всеки отделен символ, то при въглеродните ленти
всеки отпечатан символ е остър и с еднаква консистенция, все едно е щампован с печатарска преса!

Тук машината дойде с очевидно пренавивана текстилна мастилена лента, която не знам дали е годна.
За щастие като много популярен модел, все още се намират и двата типа ленти за Selectric машините.
Това което не знам дали ще се намери лесно или дори изобщо, е печатащ елемент на кирилица по БДС?

Виждате от снимките, на клавишите освен стикери има и доста наслоила се мръсотия, която излиза
много трудно, и само памук напоен със спирт не върши почти никаква работа. За това и се отказах
на този етап да чистя копчетата по-настоятелно. Почистих обаче масивният лят алуминиев корпус, и
вече почти не му личат близо 50-те години съществуване! Изчистих и разпадащите се дунапренови
панели, които са известен недостатък при тези стари машини. Остана си обаче лепилото под тях…

Самото състояние на машината е неработещо. При пускане моторът работи, но само бучи, и никой от
клавишите не помръдва. Навярно има нещо което е забило, и ще трябва да се търси майстор техник.
Още преди месеци разпитах всички познати за които се сетих, дали не знаят някъде да има сервиз за
пишещи машини, но за съжаление никой не знаеше нищо. Като предложение само един човек ми каза
да пиша до IBM България, и да ги питам дали не знаят някой пенсиониран техник още от едното време…

Та може да направя точно това, и да им напиша едно писмо, понеже машината си плаче за една баня в
бълбукащо машинно масло, каквато си взе C-3PO в Star Wars (1977). Това последното разбира се е шега!

Не е шега обаче, че в желанието ми да си имам такава иконична придобивка, изобщо не пресметнах в
уравнението разходите за ремонт, или, че изобщо ще е нужен такъв! Купих машината от обява от друг
град, но това пак не ми е оправдание. Та сега каквато и цена да ми обявят, ако изобщо ще се намери
сервиз, все ще е твърде много. И само като статичен обект машината е абсолютно радикална, но на мен
такава скъпа украса не ми е по джобът. Да беше изправна, тогава с удоволствие щях да и се радвам, а
щеше да е и инвестиция. Но както е сега, ми гори дупка в оскъдния бюджет, а ще има и още пожари…

За това, ако до някакво време не се намери вариант за ремонт, или пък се намери но е много скъпо,
ще се наложи да се разделя с тази машина, колкото и да е радикална, просто не ми е по джобът.

Очаквам вашите съвети, идеи, предложения, оферти и пр, понеже вече не знам къде другаде да питам.
Може да ми пишете по всяко време на този адрес. А ако знаете техник или фирма, пратете им линк!

Обратно на пишещите машини от Selectric серията. Успоредно с тях, през 80-те години на 20-ти век от
IBM започват производство на Wheelwriter серията електронни машини – текстообработващи процесори.
Тези машини ползват технологията с Daisy Wheel печатащи елементи, които са по-елементарни и евтини
за производство, но също са сменяеми и предлагат голям набор различни шрифтове, размери, езици…

Друго интересно нещо което искам да спомена е, че по времето на Студената Война, през 1984-та
година в американските посолства в Москва и Ленинград, са открити поне 16 бъг-нати пишещи машини
модели IBM Selectric II и Selectric III, в които съветски агенти са били внедрили шпионска технология от
космическа висота, и почти десетилетие най-необезпокоявано са следели какво са писали американците!
Тук може да прочетете подробна и супер интересна статия относно този случай, силно я препоръчвам!
А историята продължава с това, че до ден днешен руските специални служби ползват механични пишещи
машини за нуждите си, понеже за разлика от компютрите, те не са никак лесни за бъг-ване и следене.

Щях да пиша за още неща по темата, но вече се получи такова дълго писание, че ще го оставя за
следващия материал, който също ще е относно пишеща машина. Това ще е втори пост за Марица 12.
А кога и дали ще има втори пост за тази машина, това не ми е известно и вече не зависи само от мен.

Електронна Пишеща Машина Бултекст 20

Пишещите машини влизат в масова употреба през средата на 19-ти век, и като технология се падат
близки братовчеди на на печатната преса, едно велико изобретение преобърнало светът за по-добро!

Ранните модели пишещи машини са имали различни по конструкция механизми. Всеки изобретател
е правил творенията си по свой метод, както е сметнел за най-добре. В статията за пишещите машини
в Wikipedia има показани от най-ранните модели. Може да ги разгледате, определено са интересни!

През първата половина на 20-ти век форматът на пишещите машини се стандартизира. Различните
производители вече правят еднакви по конструкция и метод на работа машини, което улеснява и
потребителите, и слага основата за следващата стъпка в еволюцията им – електрическите машини.

Докато при писане на механична машина, за да се отпечатат буквите е нужно човек да удря по
клавишите с все сила, което не е никак приятно, бързо изморява ръцете и пръстите, води до болки…
То при електрическите машини такива усилия вече не са нужни, благодарение на електрическите
мотори задвижващи печатащите механизми, за които ще стане дума по-подробно в следващия пост.

С изобретяването на микропроцесорът и последвалата компютърна революция през 70-те и 80-те
години на миналия век, както много други устройства, и пишещите машини получават дигитален
наследник. Но това не са само компютрите! Дълго време са правени и самостоятелни устройства.

Десетилетия са произвеждани от прости до много сложни модели електронни пишещи машини, като
някои са наричани текстообработващи процесори (Word Processor). По-ниските модели представляват
матричен принтер с добавена клавиатура, докато по-сложните модели са имали опция за корекция на
написаното в реално време, съхранение на данни на вградена памет или дискети, и дори монитори!

Бултекст 20 е българска електронна пишеща машина от средата на 80-те години на миналия век.
Произвеждана е в “Завод за пишещи машини Пловдив”, където е правена и старата ми Марица 12.

Сега няма да изпадам в много детайли, защото този пост се води кратък обзор, първа част от две.
Касетата с мастилена лента е изветряла през годините, и на 6-тата снимка виждате колко бледо
излиза написаното. Та докато не купя нова лента, просто няма смисъл да правя напразни тестове.

Тази българска електронна пишеща машина или текстообработващ процесор, е аналог на моделите
на Panasonic, Xerox и Olivetti от 80-те години. Като и търсих лента из сайтовете за консумативи, за
този модел пишеше, че лентата е съвместима освен с Бултекст 20, и с много модели на горните марки.

Пък в сайтовете за обяви съм виждал този формат електронна пишеща машина с три различни имена:
Бултекст 20, Бултекст 40 и Булрайт 15S. Вероятно трите модела са имали вътрешни различия, като
обем памет, методи за връзка с външни устройства, скорост на печат или други подобни параметри.

На задния панел на този Бултекст 20 има оставени две неизползвани места за вграждане на един
паралелен порт и един SCSI порт. Нали тази машина е purpose-built 8-битов компютър с вграден
матричен принтер, та опцията за такива портове не бива да е изненада. Може би в някои от двата
други модела тези портове са активни? Ако намеря инструкциите им за употреба ще напиша повече.

Състоянието на моята бройка е много добро, вероятно е ползвана много малко и е съхранявана на
добро място. Само трябваше да си я забърша с една кърпа, и стана като нова! Единствено на две
места е леко накапана с предполагам коректор, и от задната страна е леко пожълтяла, но не си
личи изобщо! Вътре има и едно отлепено гумено уплътнение, но е видимо само при отворен капак.

Липсата на пишещи машини в масова употреба днес е показателен признак за съдбата на тези уреди.
Текстообработката е една от основните функции на персоналните компютри, които обаче могат да
правят също още безброй други полезни работи. Така още през 80-те и 90-те години на 20-ти век,
най-вече заради постоянно поевтиняващите принтери, пишещите машини губят лидерството в нишата.

През 90-те в България, под лиценз се е произвеждал или само се е сглобявал моделът Бултекс 6020,
който е аналог на Xerox 6020 Memorywriter, една добра професионална електронна пишеща машина.
Обаче с идването на “масовата приватизация” (най-пошлото крадене), идва и краят на заводът за
пишещи машини в Пловдив, и производството им тук. Естествено произведените през десетилетията
машини остават в употреба още доста дълги години. А навярно още има и хора които пишат на тях…

Четох, че в Индия до съвсем скоро се произвеждали механични пишещи машини, но като държава с
население от над милиард души, е нормално да има пазар за всякакъв вид технологии. Стари като
сметала и пишещи машини, и нови като калкулатори и компютри. Но явно вече и това е приключило.

Американската компания Swintec обаче още произвежда и продава нови електронни пишещи машини
и текстообработващи процесори на свободния пазар, но също и на държавната администрация в САЩ.
Най-голям пазар обаче им се падат затворите, където доста затворници водят кореспонденция, но
компютрите са забранени. А пък нали в САЩ има милиони затворници, пазарът явно е доста добър!

Съвсем скоро в следващият пост, който също ще е за пишеща машина, ще разкажа за спомените ми
от тези устройства от 90-те години, както и какви приложения имат пишещите машини в днешни дни.

А кога ще дойде ред на втори пост за тази машина, това зависи от кога ще и купя мастилена лента.
Но ако ще купувам мастилена, ще трябва да купя и коригираща лента, а като ще купувам за тази
машина, ще трябва да купя и за втора, и за трета, и за матричния принтер… Пък ще има разходи и
за доставки, и работата стана една солена… А средствата просто ги няма, и нали не е приоритет…

ЕЛектронен КАлкулатор – ЕЛКА: Част 2

Както споменах в първата част, първоначалната ми идея беше да напиша по самостоятелен пост за
всеки от моделите които имам, но поради технически и психически причини това няма да е възможно.

Все пак реших да снимам и опаковките, паспортите, аксесоарите и консумативите прилежащи към
колекцията ми калкулатори и касови апарати Елка. Заедно с половината от моделите дойде по нещо.

Тези неща ще си ги пазя грижливо заедно с машините, защото както самите машини, така и те носят
и разказват ценна и много интересна история, която от другаде вероятно няма как да се научи…

Елка 130:
Това е джобен калкулатор от средата на 70-те години на 20-ти век. Според някои източници, този
формат български калкулатори са били направени по поръчка на швейцарска фирма с цел износ, но
очевидно са се продавали и са били широко ползвани и по нашите земи, или поне по онова време.
Калкулатори от този тип са се произвеждали с корпуси в три ярки цвята: Жълт, оранжев и зелен.

Тази бройка за съжаление е тотален мъртвец. Купих я от обява със съмнително ниска цена, и вече
знам защо това беше така – този калкулатор е бил наводняван, я в някое мазе, я на някой таван.
Почти всички кабели свързващи двете платки бяха корозирали и отпоени, а май имаше и корозирали
компоненти. Сега става само за резервни части, като това са копчетата и пластмасите на корпусът.

Елка 131:
Този модел има функциите като горния, освен един превключвател, с чиято роля не съм запознат.
Тук обаче има и жак за външно захранване тип трансформатор, с работно напрежение от 6 волта.
Също тази бройка е със зелен LED екран с 9 цифри, докато предишния модел е с червен LED екран.

Тази бройка купих още по-евтино и от горната, но за късмет се оказа работеща, или поне работи с
външното захранване. Продавачът каза, че с батерии не давала признаци на живот, но лично не съм
пробвал. Може някога вътре да са текли батерии, и да са окислили контактите вътре в отделението.

Елка 135 М:
По маркировките на клавишите става ясно, че този модел калкулатор е научен, с по-богат набор от
функции от предишните. Екранът е видимо по-голям, като и тук също има жак за външно захранване.

Човекът от който го купих каза, че с този калкулатор е правил дипломната си работа в Техническият
университет (тогава учебното заведение се е казвало Висш машинно-електротехнически институт ВМЕИ).
За съжаление калкулаторът не желае да прави никакви смислени изчисления. При натискане на бутоните
цифрите излизат точно на екранът, но при опит за смятане излизат всевъзможни безсмислени йероглифи!
В отделението за батерии си личеше, че някога е имало сериозен теч, навярно това е била причината.
Няма как да го отворя, понеже два от болтовете са под етикетът, който не желая да отлепвам и късам.

Поне с тази бройка получих оригиналното и кожено калъфче, пластмасова кутия, външното захранване и
неговата пластмасова кутия. Това са аксесоари които невнимателните хора лесно губят през годините!

Елка 160:
И този модел е портативен, но понеже има по-големи размери не се води джобен, а настолен. Правен е
в средата на 80-те. И докато другите портативни модели ползват по 4 AA батерии, тук се ползват 2 с
размер C. Този модел също има жак за външно захранване, но тук е с работно напрежение от 3 волта.
Екранът както виждате е изграден от 9 единични лампи, но те не са по Nixie технологията, а са VFD.

Без спор това е любимият ми модел Елка! Случих на късмет, и тази бройка може би хич не е била
ползвана до сега, или ако е била ползвана, то поне не са оставени никакви следи от употреба!
Купих този калкулатор с оригиналната му опаковка и инструкция тип паспорт, че даже продавачът ми
даде и две батерии размер C! Де да бяха всички взимания-давания толкова приятни, лесни и успешни!

Елка 51:
Това е настолен калкулатор от средата на 70-те години, от който са произвеждани няколко различни
варианта. Някои са с единични VFD лампи, други са с цял VFD екран. Калкулатори от този тип са се
произвеждали с корпуси в цветове: Бял, сив, бежов, жълт, оранжев, червен, поне няколко зелени…

И тази бройка купих в оригиналната и кутия с оригиналната инструкция за употреба. Изглежда почти
като нова, само копчетата имат минимални следи от употреба. Чудноват дребен проблем е, че като
първоначално калкулаторът се пусне, на екранът не излизат най-долният ред части от символите.
Чак след като веднъж се запълни целия екран с произволни символи, тогава този проблем изчезва.

Елка 1300:
Навярно знаете, че родината ни е доста стара държава, на 1337 години по-точно. Преди 40 години,
отбелязването на 13-вековния юбилей е било голяма работа. Още години по-рано се е започнало с
производството на всевъзможни възпоменателни сувенири и какви ли не други работи. Този настолен
калкулатор е едно от тези неща. Подобно на Елка 51, и този модел е имал много разновидности, и
като цвят, и като екран. Тази бройка е с 9 единични VFD лампи, като е имало и с цял VFD екран.
Захранващият кабел на този модел е вадещ се, докато при Елка 51 кабелът е перманентно закрепен.

Състоянието на моята бройка е добро, макар очевидно е видяла бая употреба, до толкова, че около
копчето и за пускане пластмасата се е обезцветила. Също на доста места има и стопени участъци,
които вече знаете са в следствие на химична реакция при съхранение с кабел навит около корпусът.

Елка 55:
Това е малък настолен касов апарат от средата на 70-те, който може да се ползва и само като
калкулатор, понеже няма фискална памет или втора ролка с касова лента. Отчитането на оборотът
е ставало в колоритното за родината ни счетоводно пособие наричано “халваджийски тефтер”. Този
модел макар и без екран, явно е бил доста удобен за ползване, защото до скоро чувах различни хора
да споменават, че на различни места из страната все още са виждали бройки Елка 55 в употреба!

Моята бройка е напълно изправна, даже мастилото в лентата на цифровата и мини-пишеща машина
още не е изветряло и се чете. Само трябваше да и намеря ролка с хартия, но това се оказа лесно.

Елка 67-М-1:
Този модел касов апарат е наследник на Елка 55, дори ако се вгледате в клавишите ще видите, че
имат същите маркировки. Очевидно вече има нов дизайн, тъй като моделът е от 80-те години, а също
има и VFD екран, нещо което го нямаше в предният модел. И тук се ползва същата ролка с хартия, и
също няма вградена фискална памет, а се разчита на ръчното отбелязване на проведените транзакции.

Този заедно с предния касов апарат, освен от почистване, се нуждаеха и от обезмирисване, защото
един миришеше на сладкарница, а друг на месарница! След седмица престой в кашон постлан със сода
бикарбонат, вещество което има свойствата да абсорбира миризмите, и двата апарата бяха спасени!

Елка Микро:
Това е най-новия модел Елка който имам, единствения ми екземпляр правен през това хилядолетие.
От този модел е имало голям брой разновидности, някои от които се произвеждат и продават и днес.
Тази бройка е настолна с вградено захранване с щепсел, и порт за телефонна линия за отчитане.
Имало е обаче и модели с батерия и безжичен модул за отчитане. Този екземпляр е с два дисплея,
един за касиерът и един за клиентите. Повечето модели от серията са били само с по един екран.

Не знам къде е била ползвана тази бройка преди, но като са я пенсионирали навярно са и изтрили
паметта или са направили нещо друго далеч по-сериозно, защото като сега се пусне, на лентата и
излиза надпис “ГРЕШКА ПРИ ЗАПИС СЕРВИЗЕН ТЕХНИК”. А май липсва и част от механизмът за лентата…

Елка 852:
Това е пълноразмерен касов апарат, с какъвто през 90-те години на миналия век бяха оборудвани
почти всички, ако не всички магазини, сладкарници, кафенета и прочие бизнеси. Ясно си спомням
стърчащият му екран на който клиентите гледат каква сметка им се готви, както и отделението за
банкноти и монети, в което продавачите оставяха рестото. Със закон от 2005-та година, от НАП
изваждат този и други стари модели касови апарати от употреба. На ролката с бележки предназначена
за отчитащите органи, която още си седи в машината, се чете, че последно от този апарат са били
продавани хранителни стоки през 2005-та година. И макар без практическа употреба, е бил запазен.
Дойде заедно със секретният ключ за горния панел, но го нямаше този за касовото чекмедже, което
за този модел е опционално. Оказа се обаче, че ключът от един офис шкаф пасва идеално на касата!

Явно като са го пенсионирали, или на по-късен етап, апаратът е бил отварян, защото половината от
болтовете му бяха отвити и конекторите на платките бяха разкачени. До колкото разбирам нищо не му
липсва, но при първото пускане на екранът излезе само надписът FAIL, а сега вече не показва нищо.

През 13-те години в които е съхраняван, както и в години преди това в които е употребяван, този
апарат е станал завидно мърляв, достоен претендент за титлата “Най-мръсен уред който съм чистил”.
Това е и причината статията за серията машини Елка да се забави с месеци, понеже всеки път като
погледнех този динозавър, ме хващаше гнус, и докато набера кураж да го подхвана минаха месеци!
Самото чистене отне пет дни докато, като всеки ден задължително завършваше с душ. Но да не си
помислите, че тези пет дни са били един след друг, ни най-малко! Между дните за чистене имаше и
по поне ден, два или повече за психическа почивка, и за набиране на кураж пак да го подхвана…
Резултатът е приличен, на външен вид машината изглежда чиста. От вътре обаче има труднодостъпни
места които още са мърляви, макар да ги третирах с общо четири различни почистващи препарата!

Това в общи линии е каквото имам да кажа за екземплярите от колекцията ми. Виждате половината
от тях имат проблеми или са тотални мъртъвци, но в частност за касовите апарати това е нормално
и не е пречещо. За калкулаторите ще се оглеждам за още модели и бройки в по-добро състояние, но
пак повтарям цената е определящ фактор, та ако не намеря изгодно други модели, и тези ще си ме
радват, пък надявам се ви бяха интересни и на вас! Ако изникне нещо в бъдещето, пак ще пиша!

ЕЛектронен КАлкулатор – ЕЛКА: Част 1

Едно време в България са произвеждани както персонални, терминални и мейнфрейм компютри,
така и много различни видове по-дребна изчислителна техника. И докато изброените големи
машини не са били предназначени и достъпни за масите, по-дребната електроника уж е била.
Днес ще разгледаме няколко модела калкулатори и касови апарати от българската марка Елка.

Елка всъщност не е марка, а името на продуктова линия сметачни машини – джобни и настолни
калкулатори, и касови апарати, производство на ДСО ИЗОТ и силистренската фирма Оргтехника.

Акронимът ЕЛКА, от ЕЛектронен КАлкулатор, в разговорния български език още от едно време
се е превърнал на понятие тип генерична търговска марка. Примерно както всички копирни
машини са Xerox, всяко пенливо вино е Шампанско и всеки високопроходим автомобил е Jeep.

Историята на тези родни сметачни машини започва през 1965-та година с моделът Елка 6521,
който според източниците е бил четвъртият в света изцяло дигитален калкулатор в серийно
производство, и е бил първият калкулатор с функцията за изчисляване на квадратен корен.
Или поне това се гласи в архивите, знаете едно време не винаги твърденията са били точни.

За разлика от по-големите си събратя – родните компютри, за които няма толкова информация,
за калкулаторите Елка като по-достъпни и масови вече има не малко изписано из интернет.
Така, че ще дам няколко доста интересни и подробни линка в края на този пост, където може
да научите по-подробната история на тази серия български дигитални сметачни машини, вместо
сега да повтарям като папагал или да преразказвам на сила вече написаното по темата там.

И снимки взети от интернет няма да показвам този път, а само екземпляри от моята лична
колекция, защото в посочените линкове има илюстрации на почти всички по-известни модели.

Личната ми история с тази българска марка започна съвсем на скоро. Явно съм твърде млад, и
съм пропуснал времето когато тези родни калкулатори са били в употреба. Когато тръгнах на
училище пазарът вече се владееше от чужди марки калкулатори. Пазарната политика вече беше
коренно различна от налаганата през онова време. Точно промяната в началото на 90-те години
слага стоп на много отрасли на родното производство, като някои никога не се възстановяват.

Помня обаче касовите апарати като този на третия ред снимки, те до 2005-та година се срещаха в
почти всеки магазин. Постепенно от НАП отсяват по-старите модели от употреба, и с постановление
през 2005-та, и Елка 852 редом с други модели и марки български апарати са снети от употреба.
Оказва се, че този бизнес е доста доходоносен, и редом с Оргтехника дълги години и други родни
фирми са правили касови апарати. Някои може само да са ребрандирали, но е имало и производство.
Оргтехника още продава модели от Елка Микро серията, макар сега да има изгледи от НАП да ги
препънат чрез някакви нови изисквания за апаратите влизащи в сила в началото на 2019-та година…

Сега се сетих, че два пъти вече писах за неща свързани със серията Елка: Платка феритна памет от
първия български калкулатор Елка 6521
& Две дънни платки от неизвестен модел касов апарат Елка?
И в двата случая взех платките без да знам от какво са, чак по-късно научих предназначението им.

През годините покрай набавянето на компютри и компоненти за хобито ми, на един или два пъти
ми бяха предлагани и калкулатори Елка, но по финансови причини съм отказвал офертите. Така до
преди година-две, когато най-сетне реших, че е време да се потопя и в това родно звено, което
също е историческа забележителност на компютърната ни индустрия. Отново по финансови причини
отлагах започването доста дълго, като чак ноември месец миналата година се появиха условията.

Първо си пуснах тема в един от родните форуми за компютри, и макар два месеца да повдигах
темата, така и не се намери нищо. Успоредно с това чаках двама познати, които уж имали такива
неща скътани по мазета и тавани, но и от там не излезе нищо. Наложи се да зяпам по обявите в
двата най-големи портала за онлайн търговия. Там поне имаше голямо разнообразие, и като
модели, и като цени. За няколко месеца попаднах и на добри сделки, и на не толкова добри.

Така сега на снимките пред вас стоят 10 модела от серията Елка, от различни типове и класове.

На първия ред са: Елка 130, Елка 131, Елка 135 М, Елка 160, Елка 51 и Елка 1300.
На втория ред са: Елка Микро, Елка 67-М-1 и Елка 55. Все модели касови апарати с лента.
На третия ред е касов апарат Елка 852 с опционалното касово чекмедже, но за жалост празно.

Повечето модели дойдоха от различните краища на страната, та и куриерите се облажиха, но
имаше и няколко бройки които купих лично тук от София. Пропуснах два интересни модела понеже
нямам телефон, а на търговците явно не им се занимаваше или не знаеха да контактуват с писане…

Събирането на колекцията не беше толкова трудно, много по-трудоемка задача бе почистването на
новите ми стари придобивки, защото повечето бяха видели доста употреба, и си носеха видимите
следите от това. Касовите апарати освен прахоляк и мръсотия, носеха и типичната за бакалия
миризма, която изчезна чак след като ги обезмирисвах по над седмица с натриев бикарбонат!

За два от моделите трябваше да обикалям и книжарниците докато намеря ролки с точния вид хартия.
Това се случи точно по време на една снежна виелица, но определено си беше приятно изживяване!
Самите ролки хартия се оказаха евтини – по 50 стотинки парчето, та си купих и две за резервни.

Исках да напиша по самостоятелен пост за всеки един от моделите, но просто ги няма условията.
За да се получат по 3 или 6 успешни снимки за всяка статия, е необходимо да снимам средно от
15 до над 60! Сега умножете всичко това по 10, и положението става най-меко казано непоносимо!

За това от много време не съм писал и за настолни компютри, понеже е цял ад като ги снимам…
Но вече съм се оплаквал достатъчно от проклетата ми камера и липсата на адекватно осветление.
Утеха намирам в това, че в посочените в края на този пост линкове има доста подробни снимки.

Като компромис, ще напиша продължение на този пост, където ще изброя най-важните аспекти за
всеки от горепосочените модели Елка – предназначение, аксесоари, варианти, в какво състояние са…

Ще продължавам да търся и други модели, и стига да са ми по джоба, колекцията ще нараства с
годините. А ако вие имате за продан подобни на показаните неща – пишете ми, ще съм благодарен.

Сега за цел ми е да намеря български електронен шах. Такива е имало поне два различни модела.
Също търся и поне един модел от българските телевизионни игри – конзоли, които са били копие
на някои от многобройните варианти и клонинги на Pong – първата популярна домашна видео игра.
Един от българските модели Pong дори е бил сглобяван серийно в модифициран корпус от Елка!

Връзки:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Елка-6521
https://ivomirchev.com/2010/05/елка-българска-електроника/
https://clockwiser.wordpress.com/2012/01/10/elka-hist/
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/1.htm
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/2.htm
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/3.htm

Телефонен Контролер ARTel TC 1000

Попадна ми още едно немско телекомуникационно устройство от предполагам 90-те години на
20-ти век. И то като Telekom TipSend 2 устройството е дошло в България през немски магазин
вносител на електронни компоненти, техника и инструменти. Цената май е била съвсем ниска, а
кога точно е било забравих да питам, но вероятно е било години след като тези устройства са
излезли от употреба. Непродадените количества навярно са били пуснати на дъмпингови цени за
да се ползват за части от любителите на хоби електроника. За какво друго ще да са потребни?

Самото устройство е било предназначено за контролиране на телефонна линия – ограничаване на
достъп до определени номера, като например импулсните телефони навъртащи солени сметки за
нула време. Можело е да се направи и обратното, да се въведе списък с позволени за набиране
изходящи номера, а всички останали да са блокирани. Това е било полезно на малките бизнеси,
които си нямат собствени телефонни централи, но съм почти сигурен, че е било предлагано и на
домашните потребители, най-вече на загрижените родители. Има и функция за заключване с PIN,
макар ако някой иска да преодолее устройството, то просто трябва да го изключи физически!

От задната страна на малката кутийка има капаче под което стоят гнезда за четири батерии.
Дали устройството е работело на батерии, или те са били само за да пазят вградената памет?

За конектор устройството идва с кабел от RJ до TAE-N жак, по какъвто стандарт са в Германия.
Днес масово по света наземните телефонни линии ползват директно Registered Jack стандартът,
но едно време подобно на щепселите и контактите от електрическата мрежа, и конекторите на
телефоните варираха в различните държави. А все още се произвеждат и продават и преходници.

Днес тази чудато изглеждаща джаджа навярно може да се ползва само като реквизит за някой
хакерски филм с действие развиващо се в 90-те! Hack The Gibson! Hack The Planet! Ха-ха-ха!

IBM Voice Type

Докато не ги видях на живо, не бях чувал за тези IBM Voice Type устройства. Това е било серия
продукти предназначени за автоматичното конвертиране на реч до текст, посредством компютър.

Превръщане на текст до реч чрез компютър е технология позната още от 60-те години на 20-ти век.
Обратното обаче се оказва по-трудоемка задача, а може би и нуждата от тази технология още не я
е имало в миналото. През 80-те и 90-те това обаче се променя, и вече задължителните в бизнес
средите компютри започват да биват оборудвани с все повече и повече функции, които до преди са
се извършвали ръчно от хората. Така се появява и IBM Voice Type серията, която от оскъдната в
интернет информация научавам, че първоначално е била базирана на самостоятелни устройства като
показаните на снимките, а в по-късен етап, когато компютрите се развиват още повече, това вече
е можело да се прави и само чрез софтуер, без да трябват специални адаптери като показаните.

Показаните устройства са две отделни – едно за мобилни компютри с карта на PCMCIA слот, и второ
за 16-битов ISA слот, за настолните компютри от епохата в която е правено, средата на 90-те.

Дали двете устройства са имали същите функции не ми е ясно. И на двете има по четири жака, като
на PCMCIA вариантът са изведени на някакъв пластмасов удължител. ISA картата има толкова много
чипове, че просто не го виждам как ще се съберат всичките на площта на малката PCMCIA карта…

Не зная дали тези неща не са идвали с още оборудване, понеже нямам оригиналните опаковки, а в
интернет не намирам почти нищо за тази гама на IBM. За щастие обаче имам книжките с инструкции и
дискетите и за двете устройства. Но докато не намеря повече информация, просто няма смисъл да се
мъча да ги тествам. Ще ги пазя заедно с другите чудесии, които съм ви показвал или ще ви покажа!

Creative Video Blaster RT300 CT6061

Creative Video Blaster RT300 CT6061 е кепчър карта от средата на 90-те години на миналия век.

За марката Creative сме говорили многократно в миналото. До сега бях показвал звукови и видео
карти, днес ще ви покажа една карта която комбинира двете функции, но с друго предназначение.

Дигиталната видео обработка води началото си още в средата на миналия век. С бързи темпове
става популярен и много ценен в киното и телевизията инструмент. Не минава много време, и
технологията се пренася и при домашните компютри. За тази роля е и показаната кепчър карта.
Предназначена е за IBM PC базирани компютри, като на снимки на кутията, която лично нямам,
видях, че картата е правена за машини с минимални изисквания 386DX 33MHz процесор, 4MB RAM, и
операционни системи MS-DOS 3.1/Windows 3.1, като на снимките които гледах, на кутията имаше
залепен стикер, че този модел е съвместим и с тъкмо излезлият Windows 95! Супер радикално!

Това което не е толкова впечатляващо е резолюцията с която тази карта обработва подаденият и
видео поток – 320 на 240 и 160 на 120 пиксела! За времето си това може и да са били добри
параметри, но днес може да се досетите колко трагикомично ще изглежда видео с такива размери.

В комплект с картата е вървял и пакет със софтуер Adobe Premiere. А може би е имало и кабели?

За да тествам това устройство ще е нужна домашна видео камера или по-висок клас VCR, но нямам
такива работи, нито пък имам намерението да набавям, та за сега тестването не на дневен ред.

Дигитална Фото Камера Casio QV-10A

Щрак! Готово, сега елате след една седмица за да си получите снимката. Така ни казваха във фото
студиото където ме водеше майка ми да ме снимат веднъж годишно. Действието се развива в началото
до средата на последното десетилетие от миналия век. Мястото е едно малко тенекиено павилионче
разположено на пешеходната алея успоредна на булевард Александър Стамболийски, в частта на район
Илинден, град София. Друго място където ме снимаха като малък бе около езерото в Южният парк,
като и на двете места имаше дребни атракции до които да се снимат децата – акумулаторни лодки и
автомобилчета, и големи пластмасови или картонени фигури – Доналд Дък, Костенурките Нинджа…

По същото време в други икономическо-географски ширини не малко хора вече имат дигитални фото
апарати, точно като показания на снимките модел. Това е Casio QV-10A, вариация на първия серийно
произвеждан дигитален фото апарат оборудван с LCD екран. Моделите до преди него са разчитали
само на оптичен визьор, точно както са били оборудвани и апаратите снимащи на фотографски филм.

Но нека се върнем малко по-рано. Дигиталната фотография води началото си още през 60-те години
на 20-ти век. CCD и CMOS технологиите се усъвършенстват през 70-те и 80-те, и скоро на пазарът
започват да се появяват масови модели, както дигитални видео камери, така и цифрови фотоапарати.

Два интересни видео канала в YouTube, където скоро се разглеждаха някои от най-ранните масови
модели цифрови апарати, и които препоръчвам да видите, са Lazy Game Reviews и The 8-Bit Guy:
https://www.youtube.com/user/phreakindee/videos & https://www.youtube.com/user/adric22/videos

Подемът в домашната дигитална ниша започва през 90-те, като през 1995-та вече е утвърден видът
по който ще изглеждат ниските и средни класове цифрови фотоапарати от тогава, та до ден днешен.
Както споменах, това става благодарение и на моделът Casio QV-10, който за първи път дава на
потребителите възможността да виждат в реално време какво снимат чрез вграден LCD екран, който
даже е по новата за времето TFT технология. А да разгледаш снимката още щом си я направил, това
до преди е било магия от арсеналът само на апаратите за моментални снимки на фирмата Polaroid.

Друга функция изпреварила времето си е въртящата се на 180 градуса част от камерата, където е
разположен обективът, с което може да се снимат портрети. Така снимащият вижда на LCD екранът
какво заснема в реално време. Днес функция селфи (СЕЛска ФИзиономия) е много популярна, и много
устройства са я предвидили, но този апарат го има като стандартно оборудване още 1995-та година!

Още една доста интересна екстра е, че като човек завърти обективът, апаратът автоматично завърта
изображението на екранът, за да не е с главата на долу! А пък в инструкцията за употреба, PDF
версия от която още стои на официалния сайт на Casio, е обяснено защо като човек снима портрет,
изображението е завъртяно по хоризонталата. За съжаление и тогава, че и до ден днешен по света има
много хора, които не знаят защо образът в огледалото е наопаки. От Casio правят опит да обяснят.

Друго хубаво нещо е, че този апарат работи с 4 стандартни батерии размер AA, а не със свой тип
презареждаща се батерия, която за над 20-те години до сега щеше да умряла най-малко пет пъти…
Има и опцията за директно захранване през електрическата мрежа чрез адаптер, виждате на първата
снимка в комплектът има такъв. Интересен е и кабелът за серийна връзка с компютър, той е някакъв
специфичен тип. Подобен тип кабел е имало и за връзка на апаратът с телевизор. Но тук го няма.

Виждате към апаратът има комплект за свързване към компютър с Microsoft Windows, като предполагам
е имало и комплект за свързване към Apple компютрите от онази епоха, инструкцията ги споменава.
Интересно е, че дискетите с драйвери са за някоя от Windows 3 версиите! Когато апаратът е правен
още не е имало Windows 95! Все пак някой потребителите през годините е записал драйвери и за 95.

Ще видя дали има налични за Windows 98 или XP, и един ден ще тествам дали камерата още може да
снима. Ако може, ще добавя направените снимки тук, или ще напиша последващ пост специално за тях!

В епохата от която е апаратът, хората още са очаквали снимките им да се проявят на физически
носители – матова или гланцова хартия. Този апарат обаче не е оптималното решение за изваждане
на снимки, даже напротив. С ниската си резолюция и начин на записване на изображенията, все още
технологията е била твърде груба за да се мери с дори най-обикновените лентови апарати от 90-те.

Все пак е имало опция за директно отпечатване на снимките чрез видео принтер. Това устройство е
фото принтер, който има нужните протоколи за да комуникира с дигиталните камери. В инструкцията
за употреба има няколко реда. Снимките може да се отпечатват и на обикновен принтер, но там ще
излизат още по-примитивно изглеждащи. Надявам се един ден ще мога да ви покажа реални примери.

А вие кога за първи път се срещнахте/сблъскахте с дигиталната фотография? Разкажете в коментарите!

MP3 Плеър Creative MuVo 64MB

Музиката съпътства човечеството от рождението му, дори още от преди зората на цивилизацията.
Днес музиката е едно много важно нещо, по-ценно е дори от риданията на жените на разгромените
врагове… Така де, музиката има силата да разтоварва човек, и стимулира мозъкът точно там, където
и храната, пиенето, спортът и другите подобни дейности и субстанции. И докато изброените биват
съпътствани от странични ефекти, понякога дори и фатални, то от слушане на музика не се умира!

До преди около век и половина хората са можели да чуят музика само на живо, като за мнозина това
не е било достъпно удоволствие, освен ако те самите не са си пели и свирили. След това заедно с
индустриалната революция се появяват редица методи за запис и възпроизвеждане на звук, с което
се слага началото на една бурна и почитана от масите индустрия. Следващата голяма стъпка бива
радиото, последвано от портативните музикални апарати – “транзистори”, “уокмени”, CD плеъри и пр.

В края на миналия век се появяват MP3 плеърите. В тях не се ползват медии като касети и дискове,
което ги прави още по-компактни, удобни и икономични, и още веднъж подклажда бум в индустрията.

Разглежданият MP3 плеър е Creative MuVo 64MB, бюджетен модел излязъл съвсем в началото на века.
От тази първа серия е имало модели с 32MB, 64MB и 128MB вградена флаш памет. В по-късните серии
вече има LCD екран, FM радио, микрофон и други екстри. Виждате, при този модел конструкцията е
доста интересна – модулна. Основното тяло на което са копчетата за контролиране и USB портът
за връзка с компютър се включва точно през USB портът в модул, където се държи AAA батерията.
Всичко това може да се сложи в полу-калъфче с щипка, за закачане на колан, джоб, яка и пр.

Този плеър ми го даде друг ентусиаст за да ви го покажа тук, но едно време и аз имах MP3 плеър.
Беше някаква неизвестна марка, и беше част от пакет с предплатена SIM карта за мобилен телефон.
Годината ще е била 2005-та, точно тогава няколко различни оператора правеха подобни промоции.
Моят модел също беше с една AAA батерия, но имаше LCD екран и беше с цели 128MB вградена памет.
Ползвах си го няколко години, даже по едно време беше станал на устройство за бекъп – пазех си
на него някакви текстови файлове и други по-дребни документи. Един ден обаче нещо се бъгна, и
всичката информация на устройството се загуби, в следствие на което го пенсионирах и прибрах в
един шкаф. Така доста години седеше по шкафовете, докато един ден докато разчиствах установих,
че гумираното му покритие е станало на някаква лепкава каша, и MP3 плеърът ми замина в кофите.

Днес MP3 плеърите както много други самостоятелни устройства, са с функции иззети от мобилните
телефони. И “умните”, и дори най-обикновените модели имат MP3 способности. И двата ми последни
телефона бях купил точно заради тези им способности – Sony Ericsson Walkman и Nokia XpressMusic.
Но нишата още се радва на интерес, и до ден днешен се произвеждат самостоятелни MP3 и MP4 плеъри.

Показаната MP3-ка почистих старателно, но не се сетих да видя каква музика има на паметта и, ако
изобщо има нещо. AAA батерията с която беше е финиширала, а нямам друга. Пък да слагам непознати
USB устройства в компютърът си не ми е практика… Ако се сетя ще проверя на някоя стара машина.

Ръчен Часовник Casio F-91W

Електронен ръчен часовник! Супер радикално! Това твърдение може да не е много актуално днес, но
точно така са се прехласвали хората и най-вече младежите през 70-те и 80-те години на миналия
век, когато излизат този тип ръчни часовници. Всъщност първо излизат LED дигиталните часовници,
които първоначално са били изключително скъпи, и повече от всичко са били моден статус символ.

С бързи темпове се появяват и LCD дигиталните часовници, които имат много по-лесна и евтина за
производство конструкция. Цените падат, и за нула време пазарът бива залят от този популярен но
и много практичен тип часовници, които се радват на голяма публика и широка употреба и до днес.

Препоръчвам ви един интересен канал в YouTube, където често се дискутират по-значимите модели
класически дигитални ръчни часовници – Techmoan: https://www.youtube.com/user/Techmoan/videos

Casio F-91W е иконичен модел от 1991-ва година, който се радва на изключителна популярност по
цял свят, и съответно се произвежда и до ден днешен. С ниската си цена и доказана издръжливост,
дълъг живот на батерията често надминаващ десетилетие, изчистен стилен дизайн и леко тегло, не е
изненада, че безброй хора се доверяват и избират точно моделът Casio F-91W. Така направих и аз.
А някои люде дори са му намерили двойна употреба, но за това може да научите повече в Wikipedia.

Не липсват и китайски ментета циркулиращи пазарите на съмнително ниски цени. От Casio обаче са
се подсигурили, и са вградили метод за разпознаване дали дадена бройка е автентична или не.
Като се задържи бутонът за звънене за три секунди, на екранът на оригиналите се изписва CASIO!

Като преди две години ми потрябва нов ръчен часовник избрах този модел точно заради изброените
по-горе качества, които и са го направили толкова популярен, именно от където и научих за него.
Даже първата снимка е от преди две години. Канех се още тогава да пиша тук, но така и не не ми
дойде идея за какво да пиша. Сега просто реших да го покажа, може информацията да ви е полезна.

Единственият недостатък, който има е дело на моята физика, а не на часовникът. Това е, че лапата
ми е много широка, и мога да закопчея каишката единствено на предпоследната и последната дупки.
Но и така часовникът си е удобен! На втората снимка виждате горила полу-албинос, това съм аз.

Сега се сещам, че едно време имаше, пък се оказва още има, ръчни часовници с вграден калкулатор.
Като бях ученик в началните класове това беше голяма мода, и макар на мен да не ми бяха купили,
ако помня добре на два пъти си бях намирал подобни часовници, все без каишките и май неработещи.
Дали пък по-късно и аз нямах един работещ? Но нали са минали 20 години, вече нищо не си спомням.
Новите такива модели на Casio ми идват скъпи и няма изгледи да си купя, но ако намеря един втора
ръка или пък от друга марка, или дори някое менте, може би ще си взема. Ако се случи ще пиша пак.

Това което ми е приоритет за намиране сега обаче, е поне един екземпляр от българските дигитални
часовници правени едно време. Производството им започва в средата на 70-те години в град Правец,
и различните модели са носели имената Правец и Булетроник (Buletronic). Доколкото научавам от
оскъдните писания из интернет, тези часовници само са се сглобявали в България. Електрониката им
е била от Япония, а останалите компоненти са идвали от СССР, но пак са нещо интересно да се види.

Всякакви коментари, съвети, истории и прочие винаги са добре дошли! Секцията за мнения ви очаква!

Дигитална Фото Рамка Samsung SPF-83H

Мине не мине време, и на хоризонта се появи някоя нова мода, тенденция, продукт или друго нещо,
по което се захласват народите, и за кратко или за по-дълго се говори и се купува все от него.
9 от 10 пъти тези неща се случва да са тотални глупости, и 1 от 10 да е нещо наистина полезно.

Преди около 10-15 години се появиха дигиталните фото рамки, без реално да е имало нужда от тях,
но нали са нещо ново и интересно, бързо станаха популярни дрънкулки срещащи се на ляво и дясно.
Може да се досетите към кои нареждам този тип устройства. Вярно е лично мое мнение, но все пак.

Това, че е дигитално не прави устройството автоматично класиращо се за този блог. Но това, че е
морално остаряло, като клас техника или като конкретна бройка, това вече го квалифицира за тук!

Така попадна тази рамка при мен, вече не е вършела работа на човекът който някога я е ползвал,
и вместо да я изхвърли, я засили по моя посока. Взех я единствено с идеята да и намеря някаква
алтернативна употреба, понеже дигитална фото рамка може да се досетите хич не ми е потребна!

Идеята ми е ако може да се приспособи за някаква употреба с Raspberry Pi или с някаква друга
подобна цел. За сега не ми идват много идеи, а и ме домързява да потърся и разгледам в интернет.

Ако вие имате идеи моля споделете! Вариант също е и да разменя показаната джунджурия за нещо
което е по на тема компютри и ретро техника. Ако имате предложения не се срамувайте да пишете!

За конкретната дигитална фото рамка, това е модел SPF-83H произведен май 2008-ма година, тоест е
произведен преди десетилетие. Марката виждате е Samsung, добре познатия на всички южнокорейски
конгломерат, световен лидер в производството на електроника, и съответно на електронна скрап…

Това устройство не съм го тествал понеже го получих без захранващ трансформатор, и изглежда няма
опцията за употреба с батерии, и по-добре. Иначе изглежда здраво и предполагам, че е изправно.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Намери се нов стопанин за фото рамката, че даже ще си я ползва по предназначение!

Casio Digital Diary SF-4300

Органайзерите познати още и като електронни бележници, набират популярност в края на 80-те и
началото на 90-те години на 20-ти век. Те представляват опростени и по-евтини алтернативи на
джобните компютри, с които са сходни на размери, но имат различни функции и предназначение.

Органайзерите имат базови функции като калкулатор, часовник, будилник, календар, бележник,
директория за телефонни номера, подсещане за задачи и други подобни функции. Някои модели са
имали и вградени игри. Този тип устройства нямат опцията за добавяне на допълнителен софтуер.

С времето се появяват PDA устройствата, те наследяват електронните бележници. PDA устройствата
обаче са доста скъпи, в пъти повече от органайзери, и са насочени предимно към бизнес средите.
Органайзерите са с по-елементарна конструкция и без скъпи компоненти, което ги прави достъпни,
и с годините падат на цени равни до тези на джобните калкулатори и дигиталните ръчни часовници.

Докато бяха модерни аз не съм имал такова устройство, но в края на миналия и съвсем в началото
на този век, няколко мои съученици и приятели от кварталът имаха такива органайзери. Не помня
да са ги носили със себе си на училище, навярно понеже не ни позволяваха да носим калкулатори,
пък и училищата бъкаха от елементи с по-голяма концентрация на меланин, около които се среща
тенденцията да изчезват интересни и скъпи предмети… Помня обаче, че в същия ден в който си
купих първия мобилен телефон – употребяван Siemens A35, и от същото място – сергия на пазарът
в квартал Красна Поляна, един мой бивш съученик си купи органайзер подобен на показания тук.
Моя телефон закупих за 50 или 60 лева, а органайзерът беше 20 или 30 лева. Обаче съдбата на
органайзерът бе злочеста, понеже моя съученик имаше невръстен брат, който като набараше нещо,
го правеше на парчета. След първото погубено устройство, родителите на съученикът ми му купиха
някакъв по-елементарен модел, който по-скоро беше часовник с калкулатор и календар, отколкото
органайзер, но и от него загинаха няколко броя, преди да приемат положението за безнадеждно…

С година по-голямо момче от съседния вход също си беше купило органайзер, но така и не успя да
запамети и един телефонен номер в него, целта за която го беше купил. Дни след като ми се беше
оплакал намерих останки от устройството под прозорецът на моя съсед. Rage Against The Machine!

Чак сега докато разглеждах тези устройства научих защо бройката на съседа не можеше да помни.
Паметта в тези устройства не е от Flash тип като използваната в днешни дни, а е от Volatile тип
като при тази използвана за съхранение на настройките на BIOS-ите на дънните платки. Тоест се
нуждае от постоянен електрически източник за да пази съдържанието си. В случая това е батерия
тип копче, същия модел като ползваните на компютърните дъна – CR2032. В показания органайзер
се ползват три такива батерии. Прочетох, че докато в устройството има две батерии няма опасност
съхранената в него информация да се загуби. Това е особено полезно при смяна на батериите!

Навярно органайзерът който моя бивш съсед си бе купил е висял по складове, магазини и сергии с
години, и още преди да стигне до него е бил с финиширала батерия на паметта. Обаче тогава още
бяхме малки, нямаше как да знаем за такива работи, нямаше кой да ни каже, не знаехме английски
език, и нямаше директива която да задължава търговците да предоставят преведени инструкции…
Резултатът го споменах. Устройството беше пускано само веднъж, от 7-ми етаж, съвсем буквално.

И след тази ода се пренасяме към конкретната разглеждана бройка – Casio Digital Diary SF-4300.
Това е типичен представител за този тип устройства. Има всички стандартни и очаквани функции.
Тази бройка очевидно е била в доста продължителна употреба, навярно носена в джоб или чанта.

Точно такъв тип машини ме радват най-много – добре употребявани, вършили работата за която
са направени, наградени от времето с медали – следите от употреба, че и оцелели до ден днешен.
И добре запазените бройки също са приятни, но когато едно устройство е вършило работа си личи!

Друг интересен формат органайзери са тези с екран монтиран от вътрешната страна на горното им
капаче. Те се водят от по-висок клас, и приличат досущ като някакъв съвсем миниатюрен лаптоп.

Както споменах органайзерите са наследени от PDA устройствата. Скоро след това и базовите модели
мобилни телефони почнаха да имат същите способности. Последваха ги “умни” телефони, таблети…

Дали има още хора ползващи електронни бележници? Вие кога последно сте виждали такова нещо?

Olivetti D300 Organizer

Olivetti D300 Organizer е типично за класът си устройство, което обаче носи името на една
легендарна марка! Olivetti са италианска компания водеща началото си през 1908-ва година.
Били са лидери в много области на технологиите, най-вече при пишещите и сметачните машини,
и при персоналните компютри, където са пионери, ако не дори и основателите на този клас!

Като класа и история Olivetti са съпоставими с IBM, HP и другите колоси в бранша, или поне
едно време е било така. С годините пазарът бива залят от по-малки компании и всевъзможни
китайски производители, което води до детронирането на тази славна италианска марка.

Един от последните опити на Olivetti да се задържат над водата е навлизането в ниши като
органайзерите. Намерих информация, че този модел е от 1997-ма година, и се е произвеждал не
лично от Olivetti, а е ребрандиран модел дело на някоя от многото неизвестни китайски фирми.
Научих и, че в началото на 21-ви век от Olivetti дори пускат няколко модела PDA устройства.

Това което този модел има в повече от показаният в съседната статия, е подсветка на екранът.
На клавиатурата има копче за тази полезна функция, а в отделението за батерии има гнездо за
трета батерия отговаряща специално за осветлението. Така основните батерии не се изтощават.

Не съм пускал нито този нито другия органайзер, но на скоро си купих няколко блистера CR2032
батерии, та нищо не ми пречи един ден да ги тествам. Ако излезе нещо интересно ще го добавя!

Неизвестна платка от аркаден кабинет?

Преди години заедно с други неща, един голям съмишленик на тема хардуер ми даде тази платка.
Това е дъно от аркаден кабинет, те са познати още и като аркадни видео игри и видео джаги.

Тези игрални устройства са били популярни през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.
Дори и аз ги помня от средата на 90-те. Няколко заведения тип кафе-аперитив/кръчма в кварталът
ми бяха оборудвани с по няколко такива машини, за да има на какво да играят деца и възрастни
докато си чакат поръчките. В едно питейно заведение дори имаха цяла стена от край до край с
такива аркадни кабинети, и това май беше до доста късно, ще да е било 2000-и-някоя година…

Обаче всичко на всичко помня, че играх на такава игра само веднъж. Аз и едно съседско чадо с
майките ни бяхме отишли на пържени картофки в близкото заведение, където имаше такива игри.
Майките ни дадоха по 200 лева (стари пари) за да си купим по един жетон с какъвто оперираха
тези машини. Но ако помня добре, като дойде моя ред да играя, май не играх играта, а гледах
някакво демо. Но бях много малък и нямах опит. Моето другарче също не разбираше много много.
Помня обаче, че играта беше от боен тип, сигурно Mortal Kombat или пък някой Street Fighter.
В същото заведение имаше и игра със самолети, навярно някоя от 1942 поредицата на Capcom.

Но набиращите популярност домашни игрови конзоли и компютърните клубове, а по-късно и падащите
по цени персоналните компютри, видяха сметката на тази индустрия, или поне по родните ширини.
На запад тази мания още има почитатели, и на много места още се срещат такива машини. Също има
не малко хора които ги колекционират, модифицират или сами си строят нови аркадни кабинети.
В Япония пък индустрията никога не е залязвала, и големите фирми още правят нови и нови машини.

В статията за домашните телевизионни игри бях споменал, че някой ден ако условията позволяват,
и аз имам желанието да си направя аркаден кабинет, но базиран на съвременните едноплаткови
микрокомпютри, от които вече имам няколко бройки, и с които такива начинания стават с лекота.

От каква машина, с каква игра/игри, и в какво състояние е тази платка, тези неща не ги зная.
На платката пише единствено PKR 92, което ме кара да мисля, че това е било видео покер машина!
Сега като се замисля, редицата игрални автомати в питейното заведение което споменах, май бяха
от хазартен тип. В това има смисъл, понеже за какво ще има игри за деца на място за възрастни?

Ротативки, едноръки бандити, слот машини, това са някои от имената с които са познати аркадните
кабинети от хазартен тип. В миналото и те като пинбол машините са били механични, в последствие
електромеханични, и от 70-те години и те стават компютъризирани, и така са и до ден днешен.
Аз никога не съм влизал в казино, нямам и намерението, но по света този тип машини генерират
милиарди, дори трилиони долари годишно! Инвестицията в такива машини се възвръща по-бързо от
при видео игрите, където се оперира с дребни монети, докато при хазартните е с по-големи суми.

Процесорът тук е вариант на Zilog Z80 – Sharp LH0080B от 26-тата седмица на 93-та. Интересно е, че
в Sharp MZ-800 домашният компютър за който писах преди години, процесорът е Sharp LH0080A.
Звуковият чип тук е Yamaha YM2149F от 8-мата седмица на 91-ва година. Това е копие правено под
лиценз на култовият General Instrument AY-3-8910, който се е срещал в купища домашни компютри
и видео игри, и който е в основата на няколко интересни музикални жанра популярни и до днес!
Виждам, че на платката има чипове правени и по-късно, до средата на 94-та, тоест машината в
която е била платката е била правена някъде около този период. Очевидно е и, че съдържанието
на двата EPROM чипа, където е била записана и самата видео игра/игри най-вероятно е изгубено,
понеже лепенките покриващи прозорчетата на двата чипа са били отлепени някога през годините.

Ако вие сте просветени по темата и имате повече информация относно платката – пишете ми, ще ми
е интересно да науча повече. Повтарям, аз бях още много малък когато тези неща бяха популярни.

Тази платка ще си запазя като частица компютъра и игрална история, пък ако някой ден намеря
още подобни неща, или пък дори цял кабинет, а защо не няколко… Ще си отворя зала! Ха-ха-ха!