Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена: Част 2

Преди няколко дни редактирах статията “Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена“.
След това реших да проверя дали още има обяви за този тип антени, и при търсене с ключови думи
“антена диск” намерих тази бройка, или по-точно тази цяла несрязана плоча от твърд магнитен диск!

Срязаната плоча от първия пост още се ползва за антена в съседния квартал, и няма нужда от замяна.
И понеже това са доста колоритни неща, реших да си купя тази бройка за колекцията, като още един
експонат за хоби стаята. Чудя се на коя стена да го закача, или ще подхожда повече на някой рафт?
Определено няма да се ползва като антена, понеже аз от вече над десетилетие не гледам телевизия.

След още малко проучване на историята, за която писах в първата част, намерих един интересен пост
за антените правени от такива дискове. В съветските страни били известни като “Антенна Чебурашка”.
Ето тук може да разгледате интересна, но и страховита галерия с доста такива примери от Казахстан.

Ако и вие попаднете на такава антена, или пък още ви се мотае някоя – пазете си я, дори и да не сте
сантиментални. Това е наистина интересен обект за разговор, с интригуваща, макар и тъжна история.
Подобна история има 9 Track Tape, за която лента също трябва да намеря място, че сега е в един шкаф.

Внимание! Стопяваща се пластмаса и гума!

От много време се канех да пиша по този въпрос, подобно на постът “Внимание! Течащи Батерии!“.
И сега ще се говори за неща засягащи както колекционерите на стара техника като мен, така и
всички останали хора имащи работа с електроника, а щом четете това, значи и вие е сте сред тях.

Фигура 1: Пластмаса стопена в следствие на неправилно съхранение.
През годините доста пъти съм попадал на различни устройства с пластмасови корпуси, по които е
имало стопени участъци със специфична форма, все едно някой е влачил поялник по тях, или по
ръбовете е допирана цигара. Дълго време си мислих, че причините са точно тези, какво друго ще е?

Но с времето прочетох за много подобни случаи в чуждестранни форуми и сайтове, разучих и за
свойствата на полимерите, защото това си е доста интересна наука. Така вече мога да си обясня
явлението което е причина за стопените пластмаси, и ако мога да го разкажа, ще предупредя и вас.

Има много различни видове пластмаси, с много различни свойства и приложения. При много от тях
за да се увеличи гъвкавостта и издръжливостта им, се добавят субстанции наричани Plasticizers.
И в PVC пластмасата (Polyvinyl Chloride) се използват Plasticizer-и, те са отговорни за гъвкавостта и.
От PVC и подобни пластмаси се правят части за всякакъв вид уреди, от то кутии за четки за зъби,
химикалки, водопроводи, дрехи, та до корпуси за калкулатори, компютри, и каквото още се сетите!

От PVC наблъскано с Plasticizer-и и други сродни пластмаси се прави и изолацията на кабелите от
електрическата мрежа, било то тези в стените, или кабелите с щепсели на електрическите ви уреди.

И тук идва ролята на явлението наречено Plasticizer Migration. Това е химична реакция при която
от един материал в който има Plasticizer-и, те се преместват във втори материал, като нужните за
протичане на тази химична реакция предпоставки са единствено достатъчно време, натиск и топлина.
Реакцията протича бавно и почти незабележимо, докато щетите вече не станат необратимо очевидни!

Така като един ден човек реши да прибере даден уред с пластмасов корпус в някое чекмедже, понеже
няма да го ползва дълго време, какво прави? Намотава захранващия кабел направо върху самия уред!
И като след някоя година го извади от шкафът – О, чудо! По пластмасовия корпус има стопени и
обезцветени участъци, точно където е бил омотан кабелът! Но вече е късно, и макар устройството
все още да си работи, това е напълно достатъчна предпоставка мнозина хора по света директно да
изхвърлят иначе използваемото устройство. Сещате се дали това е полезно за природата и джоба ви!

Навярно и на вас са ви се случвали подобни неща, или поне сте виждали уреди носещи тези белези.
Единственият начин да предпазите уредите е, да ги опаковате добре когато ще се съхраняват дълго.
Множество монитори, клавиатури, калкулатори и други устройства от колекцията ми са белязани по
този начин, понеже предишните им потребите ли не са знаели за това, или просто не им е пукало!

Фигура 2: Дистанционно управление с течащи силиконови бутони.
Още една ниша продукти които страдат от протичащите химични процеси, са устройства които имат
силиконови бутони, като дистанционните управления, контролните панели на всевъзможна техника, и
какво ли още не. При тях с времето, от силиконът който са направени копчетата започва да сълзи
силиконово масло или олио, което е чудесен диелектрик – изолатор. А нали функцията на копчетата
е точно обратната – да правят електрически контакт! Ясен симптом за това явление, е примерно при
дистанционните управления – те почват да реагират много бавно или някои копчета вече изобщо не
работят. Като този симптом остава дори след замяната на батериите с чисто нови и пресни такива.

При телевизорът и в последствие декодерът на майка ми, три дистанционни страдаха и още страдат
от този проблем. Да бе човек с пари, майка ми като всеки останал щеше да купи ново дистанционно.
Аз от както съм проходил се занимавам с разучаване и поправка на такива работи, та тя се сети да
ми каже да ги погледна. Като преди години отворих първото дистанционно и видях всичката мазнина
по платката и вътрешната страна на бутоните му, направо се развиках! Все едно някой го бе топил в
каца с мазнина. Признавам си, точно в това обвиних и майка ми едно време, понеже тогава още не
бях запознат с коварностите криещи се в силиконовите бутони. Няколко пъти чистих дистанционните,
и след почистване с обезмаслител или по-силен препарат за домакински съдове работят като нови.
Но решението не е перманентно, и след години, в зависимост от условията, пак се получава сълзене.

Фигура 3: Разпадащо се гумирано покритие.
Друго също неприятно явление при електрониката на години, са устройствата с гумирано покритие.
Устройствата от този тип обикновено са неща които човек държи в ръцете си, и съответно се нуждае
от добър захват. Гумираното покритие е добро решение, но само докато още е ново! С годините, а
вероятно зависи и от топлината, този тип покрития започват да се разтичат и разпадат, оставяйки
неприятно лепкаво усещане по ръцете на потребителите боравещи с тях. Веществото отговарящо за
слепване на покритието е подобно на лепилото ползвано при електрическата лента – изолирбанд.

Така човек радостно си купува дадено устройство, а след няколко години, дори и без да е ползвано,
устройството почва да прилича на някакво лепкаво катранено недоразумение! Абсолютно недопустимо!
С изцяло гумирано или частично покритие се произвеждат MP3 плеъри, фотоапарати, видео камери,
компютърни мишки, клавиатури, колонки, игрови конзоли, лаптопи, части за автомобилни интериори…

И понеже това покритие почва да се стопява чак след като са минали няколко години, през които са
излезли по-нови поколения от продуктите, за мнозина хора и това е достатъчна предпоставка да си
изхвърлят иначе работещите устройства, и да си купят нови. Естествено има и мнозина хора с мозък,
които се сещат, че уредите им може да се почистят от лепкавата каша, но пак се свежда до умения.

Преди много години имах един MP3 плеър, който си замина поради тази “болест”, и най-вече понеже
тогава още нямах уменията да го почистя. В последвалите години успешно излекувах 2 или 3 мишки,
които имаха такова покритие, което съвсем очаквано се стопи. Две от мишките още са в употреба.

За как се почистват устройствата от разпадащо се лепкаво покритие има писано и снимани видео
материали колкото човек иска, пък и не е толкова трудно човек сам са се досети как се прави.
Критичният елемент тук е какъв препарат да се ползва за тоталното сваляне на лепкавото покритие!
Домакински обезмаслител, ацетон, чист спирт? Различните препарати имат различен ефект, който
обаче може да е вреден и пагубен за пластмасата! Ако на по-тънки и малки пластмасови детайли се
нанесе чист спирт, то те несъмнено ще се стопят или най-малкото деформират. Дори по-масивните
детайли не са защитени, и в зависимост от каква пластмаса са направени, и те може да се стопят,
или обезцветят. Да не говорим, че с ацетон например може да се изтрият маркировките от уредите.
За това и механичното премахване е валидна опция – търкане с домакинска гъба и по-слаб препарат.
Ако един ден ми се наложи отново да чистя такова покритие, ще направя фото или видео наръчник.

И най-сигурният начин да се реши този проблем си остава просто да не се купува гумирана техника!
А ако нямате друг избор, и всичко което ви се предлага е все гумирано, сами може да си направите
заключенията какви са практиките и целите на производителите, и за какво ви вземат – за добитък!

И така стигаме до последната точка, най-коварната от всички – лепената електроника!
Става дума за уреди с части които не са захванати с болтове, а са залепени едни за други.
Това най-често са мобилни устройства, като “умни” телефони, таблети, MP3 плеъри, навигации и
друга техника, която в днешен ден се е превърнала в тип консуматив, бързо излизащ от мода и
актуалност, който хората заменят още преди да се е повредил, освен и ако това не му е фабрично
вградена “екстра”. Конструкцията без болтове, с корпусът захванат от лепило се има и положителни
черти, като по-добра влагоустойчивост, по-добра защита от прах, по-голяма устойчивост на вибрации.
За някои устройства тази практика е полезна, за други крайно негативна и направо насилствена.
И като пак мине някоя година, и панелите започнат да се разлепят и падат? Към сметището! Срамота!

Всички изброени проблеми водят до невъзможно или неизгодно продаването на устройствата за втора
употреба, практика силно прилагана по нашите земи. На Запад където проектират техниката, пък и на
Изток където я произвеждат, моделът за продажба на употребявана техника не е толкова популярен
като тук. Китайските боклуци може да се досетите просто не оцеляват за да бъдат препродадени, а в
белите страни се прилагат много други практики, с които се стимулират продажбите на нова техника.

Както в салоните за нови автомобили правят отстъпка от цената ако купувачът си остави старата
кола, така и в магазините за техника на запад правят такива отстъпки за оставена стара техника.
И докато оставените автомобили заминават на търг, то електрониката директно се товари на кораби,
и заминава за страните от 3-тия свят, където бива претопена по най-неекологичния възможен начин!

Така практиката да се използват нискокачествени или доказано проблемни материали, било то с
оглед ниската им цена, или като силна черта на планираното морално остаряване, е причина стотици
милиони устройства да бъдат изхвърляни всяка година, генерирайки милиони тонове смет, но в
същото време се генерират и милиарди долари оборот за компаниите производители на техника.
Поради това може да сте сигурни, че тези проблеми няма да бъдат отстранени в бъдеще, а ще се
експлоатират колкото се може повече! Ако сега сме го имали лесно, представете си какво предстои!

За това ако вие самите не се пазите от тези явления, няма кой друг да ви защити! Образовайте
се сами, защото в училище тези неща не ги преподават, пък и медиите разбираемо странят от тях.

Ако има да добавите нещо, или сте видели някое несъответствие, този пост очаква коментарите ви!

Телефонен Контролер ARTel TC 1000

Попадна ми още едно немско телекомуникационно устройство от предполагам 90-те години на
20-ти век. И то като Telekom TipSend 2 устройството е дошло в България през немски магазин
вносител на електронни компоненти, техника и инструменти. Цената май е била съвсем ниска, а
кога точно е било забравих да питам, но вероятно е било години след като тези устройства са
излезли от употреба. Непродадените количества навярно са били пуснати на дъмпингови цени за
да се ползват за части от любителите на хоби електроника. За какво друго ще да са потребни?

Самото устройство е било предназначено за контролиране на телефонна линия – ограничаване на
достъп до определени номера, като например импулсните телефони навъртащи солени сметки за
нула време. Можело е да се направи и обратното, да се въведе списък с позволени за набиране
изходящи номера, а всички останали да са блокирани. Това е било полезно на малките бизнеси,
които си нямат собствени телефонни централи, но съм почти сигурен, че е било предлагано и на
домашните потребители, най-вече на загрижените родители. Има и функция за заключване с PIN,
макар ако някой иска да преодолее устройството, то просто трябва да го изключи физически!

От задната страна на малката кутийка има капаче под което стоят гнезда за четири батерии.
Дали устройството е работело на батерии, или те са били само за да пазят вградената памет?

За конектор устройството идва с кабел от RJ до TAE-N жак, по какъвто стандарт са в Германия.
Днес масово по света наземните телефонни линии ползват директно Registered Jack стандартът,
но едно време подобно на щепселите и контактите от електрическата мрежа, и конекторите на
телефоните варираха в различните държави. А все още се произвеждат и продават и преходници.

Днес тази чудато изглеждаща джаджа навярно може да се ползва само като реквизит за някой
хакерски филм с действие развиващо се в 90-те! Hack The Gibson! Hack The Planet! Ха-ха-ха!

Anarchy In The Н.Р.Б.

И в предишните материали за Робко 1 бях говорил на кратко за графитите надраскани по лентата на
Робко 1, но днес един гост ме нави, че тези колоритни неща заслужават цяла самостоятелна статия.

Тези драсканици едновременно са акт на ниска култура и простащината, но в същото време и много
интересно и колоритно деяние, което прави конкретната конвейерна лента чисто и просто безценна!

А понеже тези творби са дело на подрастващи индивиди, които по-добро не знаят, може би не трябва
да сме толкова критични спрямо тях? Аз не им се сърдя, но ако за платно не бяха ползвали лентата,
а някоя стена на блок или друга частна собственост, тогава вече “живописците” си заслужават бой!

Сега като същински археолог стъпващ в царска гробница запечатана преди 3000 години, и аз чета с
интерес йероглифите по сетните, така де по конвейерната лента, и докато археолозите няма кого да
питат от първо лице дали откритията им са достоверни, то на теория аз би трябвало да мога да се
свържа с ученици и преподаватели, които някога са оперирали с тези роботи в учебните заведения.

Но вече няколко години минават от както писах за първи път по темата Робко. В няколко технически
форума бяха дадени линкове и се стартира теми, но всичко на всичко двама-трима човека казаха, че
са виждали Робко в училище, и само един човек се смили да разкаже забавна история в три изречения.

За това ако вие драги читатели сте се сблъсквали с това родно чудо – серията роботи Робко, както
и компютрите Правец с които са се контролирали, не се свенете, а разкажете по някоя дума за това!

На лентата от първият комплект Робко който си купих, бяха надраскани само две кратки писания.
Първото беше една трибуквена дума, която се среща навсякъде, където е стъпвал български крак!
Второто макар имащо същото значение, бе името на една силно рекламирана синя партия от миналото.

По това мога да датирам кога са били изрисувани лентите – началото до средата на 90-те години.
По времето на Народна Република България едва ли учителите биха допуснали да се вършат такива
работи по учебното оборудване. Пък едва ли и учениците са знаели за всичките музикални групи
изброени по лента, повечето от които са с доста комично сбъркани имена. Съмнявам се да е нарочно.

Лентата от вторият комплект Робко, която виждате на снимките, съм оставил във видът в който я
купих, и нямам ни най-малкото намерение да я почиствам или трия надписите, както стана с първата.

Ако в България изкуството беше на по-голяма почит, то тази спонтанна народна творба би засенчила
мърлявщините на Andy Warhol, и би се наредила най-малко на равно с изкуството на Marcel Duchamp!

Може би от музей за стара техника, трябва да прекръстя хоби стаята ми на арт галерия! Ха-ха-ха!

IBM Voice Type

Докато не ги видях на живо, не бях чувал за тези IBM Voice Type устройства. Това е било серия
продукти предназначени за автоматичното конвертиране на реч до текст, посредством компютър.

Превръщане на текст до реч чрез компютър е технология позната още от 60-те години на 20-ти век.
Обратното обаче се оказва по-трудоемка задача, а може би и нуждата от тази технология още не я
е имало в миналото. През 80-те и 90-те това обаче се променя, и вече задължителните в бизнес
средите компютри започват да биват оборудвани с все повече и повече функции, които до преди са
се извършвали ръчно от хората. Така се появява и IBM Voice Type серията, която от оскъдната в
интернет информация научавам, че първоначално е била базирана на самостоятелни устройства като
показаните на снимките, а в по-късен етап, когато компютрите се развиват още повече, това вече
е можело да се прави и само чрез софтуер, без да трябват специални адаптери като показаните.

Показаните устройства са две отделни – едно за мобилни компютри с карта на PCMCIA слот, и второ
за 16-битов ISA слот, за настолните компютри от епохата в която е правено, средата на 90-те.

Дали двете устройства са имали същите функции не ми е ясно. И на двете има по четири жака, като
на PCMCIA вариантът са изведени на някакъв пластмасов удължител. ISA картата има толкова много
чипове, че просто не го виждам как ще се съберат всичките на площта на малката PCMCIA карта…

Не зная дали тези неща не са идвали с още оборудване, понеже нямам оригиналните опаковки, а в
интернет не намирам почти нищо за тази гама на IBM. За щастие обаче имам книжките с инструкции и
дискетите и за двете устройства. Но докато не намеря повече информация, просто няма смисъл да се
мъча да ги тествам. Ще ги пазя заедно с другите чудесии, които съм ви показвал или ще ви покажа!

Creative Video Blaster RT300 CT6061

Creative Video Blaster RT300 CT6061 е кепчър карта от средата на 90-те години на миналия век.

За марката Creative сме говорили многократно в миналото. До сега бях показвал звукови и видео
карти, днес ще ви покажа една карта която комбинира двете функции, но с друго предназначение.

Дигиталната видео обработка води началото си още в средата на миналия век. С бързи темпове
става популярен и много ценен в киното и телевизията инструмент. Не минава много време, и
технологията се пренася и при домашните компютри. За тази роля е и показаната кепчър карта.
Предназначена е за IBM PC базирани компютри, като на снимки на кутията, която лично нямам,
видях, че картата е правена за машини с минимални изисквания 386DX 33MHz процесор, 4MB RAM, и
операционни системи MS-DOS 3.1/Windows 3.1, като на снимките които гледах, на кутията имаше
залепен стикер, че този модел е съвместим и с тъкмо излезлият Windows 95! Супер радикално!

Това което не е толкова впечатляващо е резолюцията с която тази карта обработва подаденият и
видео поток – 320 на 240 и 160 на 120 пиксела! За времето си това може и да са били добри
параметри, но днес може да се досетите колко трагикомично ще изглежда видео с такива размери.

В комплект с картата е вървял и пакет със софтуер Adobe Premiere. А може би е имало и кабели?

За да тествам това устройство ще е нужна домашна видео камера или по-висок клас VCR, но нямам
такива работи, нито пък имам намерението да набавям, та за сега тестването не на дневен ред.

Дигитална Фото Камера Casio QV-10A

Щрак! Готово, сега елате след една седмица за да си получите снимката. Така ни казваха във фото
студиото където ме водеше майка ми да ме снимат веднъж годишно. Действието се развива в началото
до средата на последното десетилетие от миналия век. Мястото е едно малко тенекиено павилионче
разположено на пешеходната алея успоредна на булевард Александър Стамболийски, в частта на район
Илинден, град София. Друго място където ме снимаха като малък бе около езерото в Южният парк,
като и на двете места имаше дребни атракции до които да се снимат децата – акумулаторни лодки и
автомобилчета, и големи пластмасови или картонени фигури – Доналд Дък, Костенурките Нинджа…

По същото време в други икономическо-географски ширини не малко хора вече имат дигитални фото
апарати, точно като показания на снимките модел. Това е Casio QV-10A, вариация на първия серийно
произвеждан дигитален фото апарат оборудван с LCD екран. Моделите до преди него са разчитали
само на оптичен визьор, точно както са били оборудвани и апаратите снимащи на фотографски филм.

Но нека се върнем малко по-рано. Дигиталната фотография води началото си още през 60-те години
на 20-ти век. CCD и CMOS технологиите се усъвършенстват през 70-те и 80-те, и скоро на пазарът
започват да се появяват масови модели, както дигитални видео камери, така и цифрови фотоапарати.

Два интересни видео канала в YouTube, където скоро се разглеждаха някои от най-ранните масови
модели цифрови апарати, и които препоръчвам да видите, са Lazy Game Reviews и The 8-Bit Guy:
https://www.youtube.com/user/phreakindee/videos & https://www.youtube.com/user/adric22/videos

Подемът в домашната дигитална ниша започва през 90-те, като през 1995-та вече е утвърден видът
по който ще изглеждат ниските и средни класове цифрови фотоапарати от тогава, та до ден днешен.
Както споменах, това става благодарение и на моделът Casio QV-10, който за първи път дава на
потребителите възможността да виждат в реално време какво снимат чрез вграден LCD екран, който
даже е по новата за времето TFT технология. А да разгледаш снимката още щом си я направил, това
до преди е било магия от арсеналът само на апаратите за моментални снимки на фирмата Polaroid.

Друга функция изпреварила времето си е въртящата се на 180 градуса част от камерата, където е
разположен обективът, с което може да се снимат портрети. Така снимащият вижда на LCD екранът
какво заснема в реално време. Днес функция селфи (СЕЛска ФИзиономия) е много популярна, и много
устройства са я предвидили, но този апарат го има като стандартно оборудване още 1995-та година!

Още една доста интересна екстра е, че като човек завърти обективът, апаратът автоматично завърта
изображението на екранът, за да не е с главата на долу! А пък в инструкцията за употреба, PDF
версия от която още стои на официалния сайт на Casio, е обяснено защо като човек снима портрет,
изображението е завъртяно по хоризонталата. За съжаление и тогава, че и до ден днешен по света има
много хора, които не знаят защо образът в огледалото е наопаки. От Casio правят опит да обяснят.

Друго хубаво нещо е, че този апарат работи с 4 стандартни батерии размер AA, а не със свой тип
презареждаща се батерия, която за над 20-те години до сега щеше да умряла най-малко пет пъти…
Има и опцията за директно захранване през електрическата мрежа чрез адаптер, виждате на първата
снимка в комплектът има такъв. Интересен е и кабелът за серийна връзка с компютър, той е някакъв
специфичен тип. Подобен тип кабел е имало и за връзка на апаратът с телевизор. Но тук го няма.

Виждате към апаратът има комплект за свързване към компютър с Microsoft Windows, като предполагам
е имало и комплект за свързване към Apple компютрите от онази епоха, инструкцията ги споменава.
Интересно е, че дискетите с драйвери са за някоя от Windows 3 версиите! Когато апаратът е правен
още не е имало Windows 95! Все пак някой потребителите през годините е записал драйвери и за 95.

Ще видя дали има налични за Windows 98 или XP, и един ден ще тествам дали камерата още може да
снима. Ако може, ще добавя направените снимки тук, или ще напиша последващ пост специално за тях!

В епохата от която е апаратът, хората още са очаквали снимките им да се проявят на физически
носители – матова или гланцова хартия. Този апарат обаче не е оптималното решение за изваждане
на снимки, даже напротив. С ниската си резолюция и начин на записване на изображенията, все още
технологията е била твърде груба за да се мери с дори най-обикновените лентови апарати от 90-те.

Все пак е имало опция за директно отпечатване на снимките чрез видео принтер. Това устройство е
фото принтер, който има нужните протоколи за да комуникира с дигиталните камери. В инструкцията
за употреба има няколко реда. Снимките може да се отпечатват и на обикновен принтер, но там ще
излизат още по-примитивно изглеждащи. Надявам се един ден ще мога да ви покажа реални примери.

А вие кога за първи път се срещнахте/сблъскахте с дигиталната фотография? Разкажете в коментарите!

MP3 Плеър Creative MuVo 64MB

Музиката съпътства човечеството от рождението му, дори още от преди зората на цивилизацията.
Днес музиката е едно много важно нещо, по-ценно е дори от риданията на жените на разгромените
врагове… Така де, музиката има силата да разтоварва човек, и стимулира мозъкът точно там, където
и храната, пиенето, спортът и другите подобни дейности и субстанции. И докато изброените биват
съпътствани от странични ефекти, понякога дори и фатални, то от слушане на музика не се умира!

До преди около век и половина хората са можели да чуят музика само на живо, като за мнозина това
не е било достъпно удоволствие, освен ако те самите не са си пели и свирили. След това заедно с
индустриалната революция се появяват редица методи за запис и възпроизвеждане на звук, с което
се слага началото на една бурна и почитана от масите индустрия. Следващата голяма стъпка бива
радиото, последвано от портативните музикални апарати – “транзистори”, “уокмени”, CD плеъри и пр.

В края на миналия век се появяват MP3 плеърите. В тях не се ползват медии като касети и дискове,
което ги прави още по-компактни, удобни и икономични, и още веднъж подклажда бум в индустрията.

Разглежданият MP3 плеър е Creative MuVo 64MB, бюджетен модел излязъл съвсем в началото на века.
От тази първа серия е имало модели с 32MB, 64MB и 128MB вградена флаш памет. В по-късните серии
вече има LCD екран, FM радио, микрофон и други екстри. Виждате, при този модел конструкцията е
доста интересна – модулна. Основното тяло на което са копчетата за контролиране и USB портът
за връзка с компютър се включва точно през USB портът в модул, където се държи AAA батерията.
Всичко това може да се сложи в полу-калъфче с щипка, за закачане на колан, джоб, яка и пр.

Този плеър ми го даде друг ентусиаст за да ви го покажа тук, но едно време и аз имах MP3 плеър.
Беше някаква неизвестна марка, и беше част от пакет с предплатена SIM карта за мобилен телефон.
Годината ще е била 2005-та, точно тогава няколко различни оператора правеха подобни промоции.
Моят модел също беше с една AAA батерия, но имаше LCD екран и беше с цели 128MB вградена памет.
Ползвах си го няколко години, даже по едно време беше станал на устройство за бекъп – пазех си
на него някакви текстови файлове и други по-дребни документи. Един ден обаче нещо се бъгна, и
всичката информация на устройството се загуби, в следствие на което го пенсионирах и прибрах в
един шкаф. Така доста години седеше по шкафовете, докато един ден докато разчиствах установих,
че гумираното му покритие е станало на някаква лепкава каша, и MP3 плеърът замина в кофите.

Днес MP3 плеърите както много други самостоятелни устройства, са с функции иззети от мобилните
телефони. И “умните”, и дори най-обикновените модели имат MP3 способности. И двата ми последни
телефона бях купил точно заради тези им способности – Sony Ericsson Walkman и Nokia XpressMusic.
Но нишата още се радва на интерес, и до ден днешен се произвеждат самостоятелни MP3 и MP4 плеъри.

Показаната MP3-ка почистих старателно, но не се сетих да видя каква музика има на паметта и, ако
изобщо има нещо. AAA батерията с която беше е финиширала, а нямам друга. Пък да слагам непознати
USB устройства в компютърът си не ми е практика… Ако се сетя ще проверя на някоя стара машина.
Иначе както с всички показани, и това устройство ще си пазя като артефакт от отминалите времена.

Ръчен Часовник Casio F-91W

Електронен ръчен часовник! Супер радикално! Това твърдение може да не е много актуално днес, но
точно така са се прехласвали хората и най-вече младежите през 70-те и 80-те години на миналия
век, когато излизат този тип ръчни часовници. Всъщност първо излизат LED дигиталните часовници,
които първоначално са били изключително скъпи, и повече от всичко са били моден статус символ.

С бързи темпове се появяват и LCD дигиталните часовници, които имат много по-лесна и евтина за
производство конструкция. Цените падат, и за нула време пазарът бива залят от този популярен но
и много практичен тип часовници, които се радват на голяма публика и широка употреба и до днес.

Препоръчвам ви един интересен канал в YouTube, където често се дискутират по-значимите модели
класически дигитални ръчни часовници – Techmoan: https://www.youtube.com/user/Techmoan/videos

Casio F-91W е иконичен модел от 1991-ва година, който се радва на изключителна популярност по
цял свят, и съответно се произвежда и до ден днешен. С ниската си цена и доказана издръжливост,
дълъг живот на батерията често надминаващ десетилетие, изчистен стилен дизайн и леко тегло, не е
изненада, че безброй хора се доверяват и избират точно моделът Casio F-91W. Така направих и аз.
А някои люде дори са му намерили двойна употреба, но за това може да научите повече в Wikipedia.

Не липсват и китайски ментета циркулиращи пазарите на съмнително ниски цени. От Casio обаче са
се подсигурили, и са вградили метод за разпознаване дали дадена бройка е автентична или не.
Като се задържи бутонът за звънене за три секунди, на екранът на оригиналите се изписва CASIO!

Като преди две години ми потрябва нов ръчен часовник избрах този модел точно заради изброените
по-горе качества, които и са го направили толкова популярен, именно от където и научих за него.
Даже първата снимка е от преди две години. Канех се още тогава да пиша тук, но така и не не ми
дойде идея за какво да пиша. Сега просто реших да го покажа, може информацията да ви е полезна.

Единственият недостатък, който има е дело на моята физика, а не на часовникът. Това е, че лапата
ми е много широка, и мога да закопчея каишката единствено на предпоследната и последната дупки.
Но и така часовникът си е удобен! На втората снимка виждате горила полу-албинос, това съм аз.

Сега се сещам, че едно време имаше, пък се оказва още има, ръчни часовници с вграден калкулатор.
Като бях ученик в началните класове това беше голяма мода, и макар на мен да не ми бяха купили,
ако помня добре на два пъти си бях намирал подобни часовници, все без каишките и май неработещи.
Дали пък по-късно и аз нямах един работещ? Но нали са минали 20 години, вече нищо не си спомням.
Новите такива модели на Casio ми идват скъпи и няма изгледи да си купя, но ако намеря един втора
ръка или пък от друга марка, или дори някое менте, може би ще си взема. Ако се случи ще пиша пак.

Това което ми е приоритет за намиране сега обаче, е поне един екземпляр от българските дигитални
часовници правени едно време. Производството им започва в средата на 70-те години в град Правец,
и различните модели са носели имената Правец и Булетроник (Buletronic). Доколкото научавам от
оскъдните писания из интернет, тези часовници само са се сглобявали в България. Електрониката им
е била от Япония, а останалите компоненти са идвали от СССР, но пак са нещо интересно да се види.

Всякакви коментари, съвети, истории и прочие винаги са добре дошли! Секцията за мнения ви очаква!

Дигитална Фото Рамка

Мине не мине време, и на хоризонта се появи някоя нова мода, тенденция, продукт или друго нещо,
по което се захласват народите, и за кратко или за по-дълго се говори и се купува все от него.
9 от 10 пъти тези неща се случва да са тотални глупости, и 1 от 10 да е нещо наистина полезно.

Преди около 10-15 години се появиха тези дигитални фото рамки, без реално да я е имало нуждата,
но нали са нещо ново и интересно, бързо станаха популярни дрънкулки срещащи се на ляво и дясно.
Може да се досетите към кои нареждам този тип устройства. Вярно е лично мое мнение, но все пак.

Това, че е дигитално не прави устройството автоматично класиращо се за този блог. Но това, че е
морално остаряло, като клас техника или като конкретна бройка, това вече го квалифицира за тук!

Така попадна тази рамка при мен, вече не е вършела работа на човекът който някога я е ползвал,
и вместо да я изхвърли я засили по моя посока. Взех я единствено с идеята да и намеря някаква
алтернативна употреба, понеже дигитална фото рамка може да се досетите хич не ми е потребна.

Идеята ми е ако може да се приспособи за някаква употреба с Raspberry Pi или с някаква друга
подобна цел. За сега не ми идват много идеи, а и ме домързява да потърся и разгледам в интернет.

Ако вие имате идеи моля споделете! Вариант също е и да разменя показаната джунджурия за нещо
което е по на тема компютри и ретро техника. Ако имате предложения не се срамувайте да пишете!

За конкретната дигитална фото рамка, това е модел SPF-83H произведен май 2008-ма година, тоест е
произведен преди десетилетие. Марката виждате е Samsung, добре познатия на всички южнокорейски
конгломерат, световен лидер в производството на електроника, и съответно на електронна скрап…

Това устройство не съм го тествал понеже го получих без захранващ трансформатор, и изглежда няма
опцията за употреба с батерии, и по-добре. Иначе изглежда здраво и предполагам, че е изправно.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Намери се нов стопанин за фото рамката, че даже ще си я ползва по предназначение!

Casio Digital Diary SF-4300

Органайзерите познати още и като електронни бележници, набират популярност в края на 80-те и
началото на 90-те години на 20-ти век. Те представляват опростени и по-евтини алтернативи на
джобните компютри, с които са сходни на размери, но имат различни функции и предназначение.

Органайзерите имат базови функции като калкулатор, часовник, будилник, календар, бележник,
директория за телефонни номера, подсещане за задачи и други подобни функции. Някои модели са
имали и вградени игри. Този тип устройства нямат опцията за добавяне на допълнителен софтуер.

С времето се появяват PDA устройствата, те наследяват електронните бележници. PDA устройствата
обаче са доста скъпи, в пъти повече от органайзери, и са насочени предимно към бизнес средите.
Органайзерите са с по-елементарна конструкция и без скъпи компоненти, което ги прави достъпни,
и с годините падат на цени равни до тези на джобните калкулатори и дигиталните ръчни часовници.

Докато бяха модерни аз не съм имал такова устройство, но в края на миналия и съвсем в началото
на този век, няколко мои съученици и приятели от кварталът имаха такива органайзери. Не помня
да са ги носили със себе си на училище, навярно понеже не ни позволяваха да носим калкулатори,
пък и училищата бъкаха от елементи с по-голяма концентрация на меланин, около които се среща
тенденцията да изчезват интересни и скъпи предмети… Помня обаче, че в същия ден в който си
купих първия мобилен телефон – употребяван Siemens A35, и от същото място – сергия на пазарът
в квартал Красна Поляна, един мой бивш съученик си купи органайзер подобен на показания тук.
Моя телефон закупих за 50 или 60 лева, а органайзерът беше 20 или 30 лева. Обаче съдбата на
органайзерът бе злочеста, понеже моя съученик имаше невръстен брат, който като набараше нещо,
го правеше на парчета. След първото погубено устройство, родителите на съученикът ми му купиха
някакъв по-елементарен модел, който по-скоро беше часовник с калкулатор и календар, отколкото
органайзер, но и от него загинаха няколко броя, преди да приемат положението за безнадеждно…

С година по-голямо момче от съседния вход също си беше купило органайзер, но така и не успя да
запамети и един телефонен номер в него, целта за която го беше купил. Дни след като ми се беше
оплакал намерих останки от устройството под прозорецът на моя съсед. Rage Against The Machine!

Чак сега докато разглеждах тези устройства научих защо бройката на съседа не можеше да помни.
Паметта в тези устройства не е от Flash тип като използваната в днешни дни, а е от Volatile тип
като при тази използвана за съхранение на настройките на BIOS-ите на дънните платки. Тоест се
нуждае от постоянен електрически източник за да пази съдържанието си. В случая това е батерия
тип копче, същия модел като ползваните на компютърните дъна – CR2032. В показания органайзер
се ползват три такива батерии. Прочетох, че докато в устройството има две батерии няма опасност
съхранената в него информация да се загуби. Това е особено полезно при смяна на батериите!

Навярно органайзерът който моя бивш съсед си бе купил е висял по складове, магазини и сергии с
години, и още преди да стигне до него е бил с финиширала батерия на паметта. Обаче тогава още
бяхме малки, нямаше как да знаем за такива работи, нямаше кой да ни каже, не знаехме английски
език, и нямаше директива която да задължава търговците да предоставят преведени инструкции…
Резултатът го споменах. Устройството беше пускано само веднъж, от 7-ми етаж, съвсем буквално.

И след тази ода се пренасяме към конкретната разглеждана бройка – Casio Digital Diary SF-4300.
Това е типичен представител за този тип устройства. Има всички стандартни и очаквани функции.
Тази бройка очевидно е била в доста продължителна употреба, навярно носена в джоб или чанта.

Точно такъв тип машини ме радват най-много – добре употребявани, вършили работата за която
са направени, наградени от времето с медали – следите от употреба, че и оцелели до ден днешен.
И добре запазените бройки също са приятни, но когато едно устройство е вършило работа си личи!

Друг интересен формат органайзери са тези с екран монтиран от вътрешната страна на горното им
капаче. Те се водят от по-висок клас, и приличат досущ като някакъв съвсем миниатюрен лаптоп.

Както споменах органайзерите са наследени от PDA устройствата. Скоро след това и базовите модели
мобилни телефони почнаха да имат същите способности. Последваха ги “умни” телефони, таблети…

Дали има още хора ползващи електронни бележници? Вие кога последно сте виждали такова нещо?

Olivetti D300 Organizer

Olivetti D300 Organizer е типично за класът си устройство, което обаче носи името на една
легендарна марка! Olivetti са италианска компания водеща началото си през 1908-ва година.
Били са лидери в много области на технологиите, най-вече при пишещите и сметачните машини,
и при персоналните компютри, където са пионери, ако не дори и основателите на този клас!

Като класа и история Olivetti са съпоставими с IBM, HP и другите колоси в бранша, или поне
едно време е било така. С годините пазарът бива залят от по-малки компании и всевъзможни
китайски производители, което води до детронирането на тази славна италианска марка.

Един от последните опити на Olivetti да се задържат над водата е навлизането в ниши като
органайзерите. Намерих информация, че този модел е от 1997-ма година, и се е произвеждал не
лично от Olivetti, а е ребрандиран модел дело на някоя от многото неизвестни китайски фирми.
Научих и, че в началото на 21-ви век от Olivetti дори пускат няколко модела PDA устройства.

Това което този модел има в повече от показаният в съседната статия, е подсветка на екранът.
На клавиатурата има копче за тази полезна функция, а в отделението за батерии има гнездо за
трета батерия отговаряща специално за осветлението. Така основните батерии не се изтощават.

Не съм пускал нито този нито другия органайзер, но на скоро си купих няколко блистера CR2032
батерии, та нищо не ми пречи един ден да ги тествам. Ако излезе нещо интересно ще го добавя!

Неизвестна платка от аркаден кабинет?

Преди много години заедно с други неща, един съмишленик на тема хардуер ми даде тази платка.
Това е дъно от аркаден кабинет, те са познати още и като аркадни видео игри и видео джаги.

Тези игрални устройства са били популярни през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.
Дори и аз ги помня от средата на 90-те. Няколко заведения тип кафе-аперитив/кръчма в кварталът
ми бяха оборудвани с по няколко такива машини, за да има на какво да играят деца и възрастни
докато си чакат поръчките. В едно питейно заведение дори имаха цяла стена от край до край с
такива аркадни кабинети, и това май беше до доста късно, ще да е било 2000-и-някоя година…

Обаче всичко на всичко помня, че играх на такава игра само веднъж. Аз и едно съседско чадо с
майките ни бяхме отишли на пържени картофки в близкото заведение, където имаше такива игри.
Майките ни дадоха по 200 лева (стари пари) за да си купим по един жетон с какъвто оперираха
тези машини. Но ако помня добре, като дойде моя ред да играя, май не играх играта, а гледах
някакво демо. Но бях много малък и нямах опит. Моето другарче също не разбираше много много.
Помня обаче, че играта беше от боен тип, сигурно Mortal Kombat или пък някой Street Fighter.
В същото заведение имаше и игра със самолети, навярно някоя от 1942 поредицата на Capcom.

Но набиращите популярност домашни игрови конзоли и компютърните клубове, а по-късно и падащите
по цени персоналните компютри, видяха сметката на тази индустрия, или поне по родните ширини.
На запад тази мания още има почитатели, и на много места още се срещат такива машини. Също има
не малко хора които ги колекционират, модифицират или сами си строят нови аркадни кабинети.
В Япония пък индустрията никога не е залязвала, и големите фирми още правят нови и нови машини.

В статията за домашните телевизионни игри бях споменал, че някой ден ако условията позволяват,
и аз имам желанието да си направя аркаден кабинет, но базиран на съвременните едноплаткови
микрокомпютри, от които вече имам няколко бройки, и с които такива начинания стават с лекота.

От каква машина, с каква игра/игри, и в какво състояние е тази платка, тези неща не ги зная.
На платката пише единствено PKR 92, което ме кара да мисля, че това е било видео покер машина!
Сега като се замисля, редицата игрални автомати в питейното заведение което споменах, май бяха
от хазартен тип. В това има смисъл, понеже за какво ще има игри за деца на място за възрастни?

Ротативки, едноръки бандити, слот машини, това са някои от имената с които са познати аркадните
кабинети от хазартен тип. В миналото и те като пинбол машините са били механични, в последствие
електромеханични, и от 70-те години и те стават компютъризирани, и така са и до ден днешен.
Аз никога не съм влизал в казино, нямам и намерението, но по света този тип машини генерират
милиарди, дори трилиони долари годишно! Инвестицията в такива машини се възвръща по-бързо от
при видео игрите, където се оперира с дребни монети, докато при хазартните е с по-големи суми.

Процесорът на платката е Sharp LH0080B от 26-тата седмица на 93-та година. Интересно е, че
в Sharp MZ-800 домашният ми компютър за който писах преди години, процесорът е Sharp LH0080A.
Звуковият чип тук е Yamaha YM2149F от 8-мата седмица на 91-ва година. Това е копие правено под
лиценз на култовият General Instrument AY-3-8910, който се е срещал в купища домашни компютри
и видео игри, и който е в основата на няколко интересни музикални жанра популярни и до днес!
Виждам, че на платката има чипове правени и по-късно, до средата на 94-та, тоест машината в
която е била платката е била правена някъде около този период. Очевидно е и, че съдържанието
на двата EPROM чипа, където е била записана и самата видео игра/игри най-вероятно е изгубено,
понеже лепенките покриващи прозорчетата на двата чипа са били отлепени някога през годините.

Ако вие сте просветени по темата и имате повече информация относно платката – пишете ми, ще ми
е интересно да науча повече. Повтарям, аз бях още много малък когато тези неща бяха популярни.

Тази платка ще си запазя като частица компютъра и игрална история, пък ако някой ден намеря
още подобни неща, или пък дори цял кабинет, а защо не няколко… Ще си отворя зала, ха-ха-ха!

DTMF Тон Генератор Telekom TipSend 2

Ред е да разгледаме едно много чудновато устройство, което изглежда е било и рядко срещано.
От оскъдната информация която успях да намеря, научавам, че се е срещало само в Германия, а
от сканираната инструкция за употреба, че се е произвеждало около 1994-та година. Но понеже
не зная немски език, не мога да прочета въпросната инструкция. Пък и понеже е сканирана, не
мога да я преведа машинно в някой сайт. Краткото упътване на снимките също е на немски език.

Но какво точно е това устройство? Това е дигитален тон генератор по DTMF стандартът, което
означава Dual-Tone Multi-Frequency Signaling, или на прост български език – тонално набиране.
Тоест това е устройство ползвано в сферата на телекомуникациите, и в частност при наземните
телефонни линии. През 90-те все още голям брой домакинства са имали телефони опериращи по
импулсният стандарт, по който единственото нещо което може да се прави с тях са разговори.

С тоналното набиране, вече от телефонът си човек може да се свърже с автоматизирани системи,
като например интерактивната система за гласови отговори. “Натиснете 1 за информация, 2 за
да смените езикът, 3 за връзка с оператор…”, както и много други подобни автоматични услуги.
Но основното предназначение на тази джаджа най-вероятно е било осъществяването на връзка и
пращане на съобщения до пейджър системата, която е била в разгарът си точно в този период.
В една статия в немската Wikipedia, която трябваше да преведа ръчно чрез Google понеже нямаше
английска версия, устройството е споменато като съвместимо с E*Cityruf системата за съобщения.
Интересно е, че тази система още е активна. Явно в Германия пейджърите все още са в употреба!

В един български форум намерих няколко реда текст за този модел, цитирам: “DTMF тон генератор
с памет за въведените буквено-цифрови последователности. При натискане на SEND, ги изписуква
през говорителчето си на гърба. С SCROLL избира вида на тоновете между: Text CD, GEDAN, MFV,
CityNu, D-MFV, TextCS, TextCF и накрая има просто функция калкулатор.” Дали това описание е
достоверно не зная, но нямам причина да се съмнявам в цитираното. Ако вие знаете, споделете!

За самото устройство, на размери е голямо колкото един калкулатор, а на тегло е съвсем леко.
Захранва се от една AAA батерия, която се поставя под светлосиньото капаче над екранът.
В комплектът както виждате от снимките, има и кожено калъфче за съхранение и транспортиране.

Не зная дали с тази джаджа не е можело да се правят и хакерски гяволии познати като Phreaking.
Това е една супер интересна сфера на действия, за която има изписано много, и е споменавана в
редица филми и сериали. Основателите на Apple – Steve Jobs и Steve Wozniak са се занимавали с
това преди да основат фирмата. Пък във филмът Hackers (1995) демонстрираха как се провеждат
безплатни телефонии разговори чрез тази практика, и май това беше единственото отговарящо на
реалността хакване в целият филм… Дали през 1994-та в Германия още са се ползвали аналогови
телефонни централи, които са податливите на такъв тип атаки? Съмнявам се. Но тук в България
май се мина на дигитални централи чак към края на миналия век, или май беше началото на този?

Едно е сигурно, това е артефакт от миналото, който може и да няма приложима употреба днес, но
щом едно време гигантът Deutsche Telekom се е занимавал да го направи, явно я е имало нишата.
Но както и при други от разглежданите тук неща, развитието на технологиите слага край и на тази
идея, или поне на нуждата от отделно физическо устройство. Днес мобилните телефони, че дори и
наземните където още ги има, могат да изпълняват повечето, ако не всичките предлагани функции.

Вие срещали ли сте такова или друго подобно животно, имате ли спомени от телекомуникационните
технологии преди мобилните телефони? Разкажете каквото помните! Аз бегло си спомням когато тук
на мода бяха пейджърите. И тях също може да ги разгледаме, ако някой ден набавя някоя бройка.

Core Rope Memory

Въжена памет? Ядрено-нишкова памет? Както и да се нарича на български, това е технологията
наследила феритната памет, екземпляр от която вече разгледахме в предишният на този пост.

Технологията е разработена през 60-те години на 20-ти век от Масачузетският технологичен
институт – MIT и компанията Raytheon. Приложението за което е разработена са компютрите
ползвани в Аполо програмата на NASA. Аполо 11 мисията, в която “братята” американци кацат
на луната ползва навигационни компютри опериращи с такъв тип памет, както и феритна памет.
Фигура 1 & 2: Модули памет от Аполо програмата на NASA. Източник: Интернет.

Плътността на побираната информация спрямо предхождащата я технология е била 18 пъти по-
голяма. В космическите апарати където всеки кубичен милиметър пространство и всеки грам
тегло са критично важни, това предимство е било от изключително голямо значение!

Този тип памет се е “плела” не машинно, а ръчно. С годините технологията се е използвала и
в цивилната промишленост, като мейнфрейм компютрите и първите модели настолни калкулатори.
Фигура 3: Модули памет от френска изчислителна машина. Източник: Интернет.

И този пост е за нещо от което което нямам представител в колекцията си. Може би трябва
да стартирам една нова рубрика специално за такива постове. Все още очаквам съветите ви!
Пък ако някога намеря бройка платка с такава памет ще пиша, и ще я разгледаме подробно.

Връзки:

https://en.wikipedia.org/wiki/Core_rope_memory
https://en.wikipedia.org/wiki/Apollo_Guidance_Computer