Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

Цифров Мултимер М-101

Мултиметър, мултимер и мултицет са имената с които са познати устройствата за измерване на електрични
величини, като напрежение, сила, съпротивление… Тоест това са комбинирани универсални устройства с
функциите на волтметър, амперметър, омметър и много други. Първите такива устройства са били аналогови.
Показанията при тях се наблюдават посредством скала със стрелка, като при този тип често дори не се е
изисквала батерия или външно захранване, а се е използвало електричеството от измерваната верига.

От втората половина на 20-ти век започват да се произвеждат и мултимери даващи показания в цифров вид.
Индикаторите биват от механични, газоразрядни, светодиодни, течнокристални, до други чудновати видове.

Силно препоръчвам да разгледате клиповете на FranLab: https://www.youtube.com/user/ContourCorsets/videos
Там ще откриете Nixie, Nimo, Magic Eye лампи, Panaplex и Numitron индикатори, и още чудновати технологии!

Едно време докато в България все още е имало производство, се е случвало да се правят и интересни неща.
Повече от интересно е и устройството което ви показвам днес – Цифров Мултимер М-101. Това е бил първият
български цифров мултиметър. Произвеждан е през 70-те и 80-те години на миналия век. За показване на
отчетените величини тук се ползват четири газоразрядни индикаторни лампи, познати и като Nixie Tube.
Плюс и минус знаците предполагам са с неонови индикатори, или дали пък вече не са ползвали светодиоди?

В един технически форум видях снимка от страница на старо списание, където имаше реклама на този модел
мултиметър. Освен параметрите, там пишеше и: „Разработка на Института по приборостроене – София.“ и
„Внедрен в Завода за измервателни прибори – Правец.“ Бройката на снимката в рекламата обаче имаше и
някаква допълнителна приставка пред мястото за сондите, от едната страна на която имаше BNC конектор.
Не намерих нищо за дали тази приставка се е продавала като опция, или е ползвана само в предприятията?
Също никъде не пише за цената на устройството, но предполагам, че за времето си ще е било доста солено.

Машината има солидна конструкция. За избор на функциите се ползват копчета, а не врътки или дузини
самостоятелни жакове с различни съпротивления за сондите, каквито са се използвали при аналоговите.
Захранването е вградено, с откачващ се кабел. Сондите се включват в обикновени банан щекер гнезда.

От както преди години научих за тази частица българска електроника, се оглеждах за запазена бройка.
Но все изпусках обявите за тези неща с по някой ден… Единствената бройка която видях за продан бе с
доста мърляв външен вид, и понеже беше в неизвестно състояние и в друг град разбираемо не я купих.

Тази бройка си купих в същия ден, даже в същото излизане в което взех машината от предишния пост, но
от друг човек. Произведена е 1979-та година, и за 40-те си години съществуване е много добре запазена.
Единствено надписите на металните пластини са леко изтъркани, иначе пластмасата е искряща като нова!

Още не съм пускал мултиметърът, понеже нямам точния тип захранващ кабел. Нямам и сонди, та и такива
има да търся, че не са съвсем като модерните. Но за тях може да преработя някой чифт от съвременните.

Та ще има да търся тези неща преди да се полюбувам на приятно светещите лампи. Даже ако бюджетът го
позволи, ще потърся още бройки от този модел мултимер, понеже се сещам за още няколко ентусиасти,
които също много се радват на ретро измервателна техника, на Nixie лампите и електрониката като цяло.

Имало е и други модели цифрови български мултицети като Мултимер М103, който е от джобен формат.
А в изтекла обява видях и снимки на настолен модел сглобяван в корпус от Елка 50/51/1300! Изглеждаше
професионално направен, но никъде нямаше стикер или табелка с име и модел, та за сега остава мистерия.
М103 е с LCD екран, а „Елка“-та имаше два двойни 7-сегментни LED индикатора, тоест общо четири цифри.

Пък точно докато купувах това устройство, с продавачът му се заговорихме за българските видео игри,
няколко модела от които също са били сглобявани в модифицирани корпуси от Елка! Стана дума и за шах
компютрите на ИЗОТ и Правец… От години ми е приоритет и намирането на бройки от изброените неща.
Но с обявите нямам късмет, а като пешеходец няма как да обикалям битаците и пунктовете… За това отново
моля вас читателите да се озъртате за такива работи, че вече няма от къде другаде да търся информация.

P.S. На шестата снимка за сравнение на размерите съм сложил другите ми два мултицета. Бюджетният DT830B,
който е най-прецизния измервателен уред който имам, и някакво дребно аналогово китайче което си взех
преди над 15 годни за 5 лева, че май и за по-малко беше, от магазин за стоки от типа „Всичко по 1 лев“.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Купих си и комплект пасващи сонди, и остава да намеря само от точния тип захранващ кабел.

AOL CD

Преди година писах за фонокартата с която в края на миналия век осъществявах контакт с дома,
докато бях на една училищна екскурзия с класа ми. Някъде в другите постове споменах и как в
началото на този век, братовчед ми се свързваше към интернет посредством предплатени карти.

По същото време в САЩ и няколко други големи западни страни, една компания гигант доминира
с разрастващи се темпове пазарът на интернет телекомуникациите. Става дума за America Online (AOL).

Тук може да научите по-подробно историята им: https://www.youtube.com/watch?v=A3DudqwsRPw

Но сега няма да преразказвам горепосоченото видео или енциклопедиите, а ще кажа няколко думи
за конкретното разглеждано устройство, което всъщност не е устройство, а един обикновен диск.

От AOL са привличали нови клиенти чрез зарибяването им посредством безплатни часове, които са
идвали на флопита или дискове като показаният. Тези медии са били изпращани директно до пощите
на хората, били са добавяни като бонус съм списания и вестници, идвали са и с редица продукти…

Като е бил пикът на AOL, половината произведени дискове в света са били техни рекламни CD-та!
Представете си мащабите за които става дума, една компания засенчва звукозаписните, игралните,
софтуерните и останалите световни индустрии взети заедно! Но явно е имало келепир, дето се вика.

Този диск не е разпечатан, листовката на която са написани серийните номера или активационните
кодове още е залепена вътре, но оптичната медия може да се извади от долната част на опаковката,
без да е нужно тя да се разкъсва. Не, че това има някакво значение, кодовете не важат от години.

Дискът дойде при мен от колекцията на друг ентусиаст на тема ретро технологии. Не съм се сетил
да питам как е достигнал до нашите земи, но силно се съмнявам някога AOL да са работели и тук?

Вие сблъсквали ли сте се с подобни методи за връзка с интернет, знаете ли повече по въпросът?
Разкажете, ще ми е много интересно да чуя истории от ранните дни на интернетът в България.
А пък този диск ще се пази като още една ценна находка, добре допълваща ретро колекцията ми.

P.S. Както фонокартите, така и тези дискове се оказват обект на колекционерска дейност по цял
свят. Има хора събрали по хиляди бройки, даже има маниаци правещи каталози и дори цял музей!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Питах човекът, и научих, че едно време модемите са идвали в комплект с тези дискове.
И понеже не е можело безплатните часове да се ползват от България, тези дискове или директно са
били изхвърляни, или са оставали неизползвани с десетилетия под претекст „някога да не потрябва“.

Телефонен Контролер ARTel TC 1000

Попадна ми още едно немско телекомуникационно устройство от предполагам 90-те години на
20-ти век. И то като Telekom TipSend 2 устройството е дошло в България през немски магазин
вносител на електронни компоненти, техника и инструменти. Цената май е била съвсем ниска, а
кога точно е било забравих да питам, но вероятно е било години след като тези устройства са
излезли от употреба. Непродадените количества навярно са били пуснати на дъмпингови цени за
да се ползват за части от любителите на хоби електроника. За какво друго ще да са потребни?

Самото устройство е било предназначено за контролиране на телефонна линия – ограничаване на
достъп до определени номера, като например импулсните телефони навъртащи солени сметки за
нула време. Можело е да се направи и обратното, да се въведе списък с позволени за набиране
изходящи номера, а всички останали да са блокирани. Това е било полезно на малките бизнеси,
които си нямат собствени телефонни централи, но съм почти сигурен, че е било предлагано и на
домашните потребители, най-вече на загрижените родители. Има и функция за заключване с PIN,
макар ако някой иска да преодолее устройството, то просто трябва да го изключи физически!

От задната страна на малката кутийка има капаче под което стоят гнезда за четири батерии.
Дали устройството е работело на батерии, или те са били само за да пазят вградената памет?

За конектор устройството идва с кабел от RJ до TAE-N жак, по какъвто стандарт са в Германия.
Днес масово по света наземните телефонни линии ползват директно Registered Jack стандартът,
но едно време подобно на щепселите и контактите от електрическата мрежа, и конекторите на
телефоните варираха в различните държави. А все още се произвеждат и продават и преходници.

Днес тази чудато изглеждаща джаджа навярно може да се ползва само като реквизит за някой
хакерски филм с действие развиващо се в 90-те! Hack The Gibson! Hack The Planet! Ха-ха-ха!

IBM Voice Type

Докато не ги видях на живо, не бях чувал за тези IBM Voice Type устройства. Това е било серия
продукти предназначени за автоматичното конвертиране на реч до текст, посредством компютър.

Превръщане на текст до реч чрез компютър е технология позната още от 60-те години на 20-ти век.
Обратното обаче се оказва по-трудоемка задача, а може би и нуждата от тази технология още не я
е имало в миналото. През 80-те и 90-те това обаче се променя, и вече задължителните в бизнес
средите компютри започват да биват оборудвани с все повече и повече функции, които до преди са
се извършвали ръчно от хората. Така се появява и IBM Voice Type серията, която от оскъдната в
интернет информация научавам, че първоначално е била базирана на самостоятелни устройства като
показаните на снимките, а в по-късен етап, когато компютрите се развиват още повече, това вече
е можело да се прави и само чрез софтуер, без да трябват специални адаптери като показаните.

Показаните устройства са две отделни – едно за мобилни компютри с карта на PCMCIA слот, и второ
за 16-битов ISA слот, за настолните компютри от епохата в която е правено, средата на 90-те.

Дали двете устройства са имали същите функции не ми е ясно. И на двете има по четири жака, като
на PCMCIA вариантът са изведени на някакъв пластмасов удължител. ISA картата има толкова много
чипове, че просто не го виждам как ще се съберат всичките на площта на малката PCMCIA карта…

Не зная дали тези неща не са идвали с още оборудване, понеже нямам оригиналните опаковки, а в
интернет не намирам почти нищо за тази гама на IBM. За щастие обаче имам книжките с инструкции и
дискетите и за двете устройства. Но докато не намеря повече информация, просто няма смисъл да се
мъча да ги тествам. Ще ги пазя заедно с другите чудесии, които съм ви показвал или ще ви покажа!

Creative Video Blaster RT300 CT6061

Creative Video Blaster RT300 CT6061 е кепчър карта от средата на 90-те години на миналия век.

За марката Creative сме говорили многократно в миналото. До сега бях показвал звукови и видео
карти, днес ще ви покажа една карта която комбинира двете функции, но с друго предназначение.

Дигиталната видео обработка води началото си още в средата на миналия век. С бързи темпове
става популярен и много ценен в киното и телевизията инструмент. Не минава много време, и
технологията се пренася и при домашните компютри. За тази роля е и показаната кепчър карта.
Предназначена е за IBM PC базирани компютри, като на снимки на кутията, която лично нямам,
видях, че картата е правена за машини с минимални изисквания 386DX 33MHz процесор, 4MB RAM, и
операционни системи MS-DOS 3.1/Windows 3.1, като на снимките които гледах, на кутията имаше
залепен стикер, че този модел е съвместим и с тъкмо излезлият Windows 95! Супер радикално!

Това което не е толкова впечатляващо е резолюцията с която тази карта обработва подаденият и
видео поток – 320 на 240 и 160 на 120 пиксела! За времето си това може и да са били добри
параметри, но днес може да се досетите колко трагикомично ще изглежда видео с такива размери.

В комплект с картата е вървял и пакет със софтуер Adobe Premiere. А може би е имало и кабели?

За да тествам това устройство ще е нужна домашна видео камера или по-висок клас VCR, но нямам
такива работи, нито пък имам намерението да набавям, та за сега тестването не на дневен ред.

Дигитална Фото Камера Casio QV-10A

Щрак! Готово, сега елате след една седмица за да си получите снимката. Така ни казваха във фото
студиото където ме водеше майка ми да ме снимат веднъж годишно. Действието се развива в началото
до средата на последното десетилетие от миналия век. Мястото е едно малко тенекиено павилионче
разположено на пешеходната алея успоредна на булевард Александър Стамболийски, в частта на район
Илинден, град София. Друго място където ме снимаха като малък бе около езерото в Южният парк,
като и на двете места имаше дребни атракции до които да се снимат децата – акумулаторни лодки и
автомобилчета, и големи пластмасови или картонени фигури – Доналд Дък, Костенурките Нинджа…

По същото време в други икономическо-географски ширини не малко хора вече имат дигитални фото
апарати, точно като показания на снимките модел. Това е Casio QV-10A, вариация на първия серийно
произвеждан дигитален фото апарат оборудван с LCD екран. Моделите до преди него са разчитали
само на оптичен визьор, точно както са били оборудвани и апаратите снимащи на фотографски филм.

Но нека се върнем малко по-рано. Дигиталната фотография води началото си още през 60-те години
на 20-ти век. CCD и CMOS технологиите се усъвършенстват през 70-те и 80-те, и скоро на пазарът
започват да се появяват масови модели, както дигитални видео камери, така и цифрови фотоапарати.

Два интересни видео канала в YouTube, където скоро се разглеждаха някои от най-ранните масови
модели цифрови апарати, и които препоръчвам да видите, са Lazy Game Reviews и The 8-Bit Guy:
https://www.youtube.com/user/phreakindee/videos & https://www.youtube.com/user/adric22/videos

Подемът в домашната дигитална ниша започва през 90-те, като през 1995-та вече е утвърден видът
по който ще изглеждат ниските и средни класове цифрови фотоапарати от тогава, та до ден днешен.
Както споменах, това става благодарение и на моделът Casio QV-10, който за първи път дава на
потребителите възможността да виждат в реално време какво снимат чрез вграден LCD екран, който
даже е по новата за времето TFT технология. А да разгледаш снимката още щом си я направил, това
до преди е било магия от арсеналът само на апаратите за моментални снимки на фирмата Polaroid.

Друга функция изпреварила времето си е въртящата се на 180 градуса част от камерата, където е
разположен обективът, с което може да се снимат портрети. Така снимащият вижда на LCD екранът
какво заснема в реално време. Днес функция селфи (СЕЛска ФИзиономия) е много популярна, и много
устройства са я предвидили, но този апарат го има като стандартно оборудване още 1995-та година!

Още една доста интересна екстра е, че като човек завърти обективът, апаратът автоматично завърта
изображението на екранът, за да не е с главата на долу! А пък в инструкцията за употреба, PDF
версия от която още стои на официалния сайт на Casio, е обяснено защо като човек снима портрет,
изображението е завъртяно по хоризонталата. За съжаление и тогава, че и до ден днешен по света има
много хора, които не знаят защо образът в огледалото е наопаки. От Casio правят опит да обяснят.

Друго хубаво нещо е, че този апарат работи с 4 стандартни батерии размер AA, а не със свой тип
презареждаща се батерия, която за над 20-те години до сега щеше да умряла най-малко пет пъти…
Има и опцията за директно захранване през електрическата мрежа чрез адаптер, виждате на първата
снимка в комплектът има такъв. Интересен е и кабелът за серийна връзка с компютър, той е някакъв
специфичен тип. Подобен тип кабел е имало и за връзка на апаратът с телевизор. Но тук го няма.

Виждате към апаратът има комплект за свързване към компютър с Microsoft Windows, като предполагам
е имало и комплект за свързване към Apple компютрите от онази епоха, инструкцията ги споменава.
Интересно е, че дискетите с драйвери са за някоя от Windows 3 версиите! Когато апаратът е правен
още не е имало Windows 95! Все пак някой потребителите през годините е записал драйвери и за 95.

Ще видя дали има налични за Windows 98 или XP, и един ден ще тествам дали камерата още може да
снима. Ако може, ще добавя направените снимки тук, или ще напиша последващ пост специално за тях!

В епохата от която е апаратът, хората още са очаквали снимките им да се проявят на физически
носители – матова или гланцова хартия. Този апарат обаче не е оптималното решение за изваждане
на снимки, даже напротив. С ниската си резолюция и начин на записване на изображенията, все още
технологията е била твърде груба за да се мери с дори най-обикновените лентови апарати от 90-те.

Все пак е имало опция за директно отпечатване на снимките чрез видео принтер. Това устройство е
фото принтер, който има нужните протоколи за да комуникира с дигиталните камери. В инструкцията
за употреба има няколко реда. Снимките може да се отпечатват и на обикновен принтер, но там ще
излизат още по-примитивно изглеждащи. Надявам се един ден ще мога да ви покажа реални примери.

А вие кога за първи път се срещнахте/сблъскахте с дигиталната фотография? Разкажете в коментарите!

MP3 Плеър Creative MuVo 64MB

Музиката съпътства човечеството от рождението му, дори още от преди зората на цивилизацията.
Днес музиката е едно много важно нещо, по-ценно дори от риданията на жените на разгромените
врагове… Така де, музиката има силата да разтоварва човек, и стимулира мозъкът, точно както
храната, пиенето, спортът и другите подобни дейности и субстанции. И докато изброените биват
съпътствани от странични ефекти, дори и фатални, то от слушане на музика директно не се умира!

До преди около век и половина, хората са можели да чуят музика само на живо, като за мнозина това
удоволствие не е било достъпно, освен ако те самите не са си пели и свирили. След това, заедно с
индустриалната революция се появяват редица методи за запис и възпроизвеждане на звук, с което
се слага началото на една бурна и почитана от масите индустрия. Следващата голяма стъпка бива
радиото, последвано от портативните музикални апарати – „транзистори“, „уокмени“, CD плеъри и пр.

В края на миналия век се появяват MP3 плеърите. В тях не се ползват медии като касети и дискове,
което ги прави още по-компактни, удобни и икономични, и още веднъж подклажда бум в индустрията.

Разглежданият MP3 плеър е Creative MuVo 64MB, бюджетен модел излязъл съвсем в началото на века.
От тази първа серия е имало модели с 32MB, 64MB и 128MB вградена флаш памет. В по-късните серии
вече има LCD екран, FM радио, микрофон и други екстри. Виждате, при този модел конструкцията е
доста интересна – модулна. Основното тяло на което са копчетата за контролиране и USB портът
за връзка с компютър, се включва точно през USB портът в модул, където се държи AAA батерията.
Всичко това може да се сложи в полу-калъфче с щипка, за закачане на колан, джоб, ръкав, яка и пр.

Този плеър ми го даде друг ентусиаст, за да ви го покажа тук, но едно време и аз си имах MP3 плеър.
Беше от някаква неизвестна марка, и бе част от пакет с предплатена SIM карта за мобилен телефон.
Годината ще е била 2005-та, точно тогава няколко различни оператора правеха подобни промоции.
Моят модел също беше с една AAA батерия, но имаше LCD екран и беше с цели 128MB вградена памет.
Ползвах си го няколко години, даже по едно време беше станал на устройство за бекъп – пазех си
на него някакви текстови файлове и други по-дребни документи. Един ден обаче нещо се бъгна, и
всичката информация на устройството се загуби, в следствие на което го пенсионирах и прибрах в
един шкаф. Така доста години седеше по шкафовете, докато един ден докато разчиствах установих,
че гумираното му покритие е станало на някаква лепкава каша, и MP3 плеърът ми замина в кофите.

Днес MP3 плеърите както много други самостоятелни устройства, са с функции иззети от мобилните
телефони. И „умните“, и дори най-обикновените модели имат MP3 способности. И двата ми последни
телефона бях купил точно заради тези им способности – Sony Ericsson Walkman и Nokia XpressMusic.
Но нишата още се радва на интерес, и до ден днешен се произвеждат самостоятелни MP3 и MP4 плеъри.

Показаната MP3-ка почистих старателно, но не се сетих да видя каква музика има на паметта и, ако
изобщо има нещо. AAA батерията с която беше е финиширала, а нямам друга. Пък да слагам непознати
USB устройства в компютърът си не ми е практика… Ако се сетя ще проверя на някоя стара машина.

Ръчен Часовник Casio F-91W

Електронен ръчен часовник! Супер радикално! Това твърдение може да не е много актуално днес, но
точно така са се прехласвали хората и най-вече младежите, през 70-те и 80-те години на миналия
век, когато излизат този тип ръчни часовници. Всъщност първо излизат LED дигиталните часовници,
които първоначално са били изключително скъпи, и повече от всичко са били моден статус символ.

С бързи темпове се появяват и LCD дигиталните часовници, които са по много по-лесна и евтина за
производство технология. Цените падат, и за нула време пазарът бива залят от този популярен, но
и много практичен тип часовници, които се радват на голяма публика и широка употреба и до днес.

Препоръчвам ви един интересен канал в YouTube, където често се дискутират по-значимите модели
класически дигитални ръчни часовници – Techmoan: https://www.youtube.com/user/Techmoan/videos

Casio F-91W е иконичен модел от 1991-ва година, който се радва на изключителна популярност по
цял свят, и съответно се произвежда и до ден днешен. С ниската си цена и доказана издръжливост,
дълъг живот на батерията, често надминаващ десетилетие, изчистен стилен дизайн и леко тегло, не е
изненада, че безброй хора се доверяват и избират точно моделът Casio F-91W. Така направих и аз.
А някои люде дори са му намерили двойна употреба, но за това може да научите повече в Wikipedia.

Не липсват и китайски ментета циркулиращи пазарите на съмнително ниски цени. От Casio обаче са
се подсигурили, и са вградили метод за разпознаване дали дадена бройка е автентична или не.
Като бутонът на алармата се задържи за три секунди, на екранът на оригиналите се изписва CASIO!

Като преди две години ми потрябва ръчен часовник, избрах този модел, точно заради изброените
по-горе качества. Даже първата снимка е от преди две години. Канех се още тогава да пиша тук, но
така и не измислих какво точно. Сега реших просто да го покажа, може информацията да е от полза.

Единственият недостатък, който има, е дело на моята физика, а не на часовникът. Това е, че лапата
ми е много широка, и мога да закопчея каишката единствено на последната и предпоследната дупки.
Но и така часовникът си е удобен. На втората снимка виждате горила полу-албинос, това съм аз!

Сега се сещам, че едно време имаше, пък се оказва още има, ръчни часовници с вграден калкулатор.
Като бях ученик в началните класове, това беше голяма мода, и макар на мен да не ми бяха купили,
ако помня добре, два пъти бях намирал такива часовници, но все без каишките и май бяха неработещи.
Дали пък по-късно и аз нямах един работещ? Но нали са минали 20 години, вече нищо не си спомням.

Новите такива модели на Casio ми идват скъпи, и няма изгледи да си купя, но ако намеря един втора
ръка, или пък от друга марка, или дори някое менте, може би ще си взема. Ако се случи ще пиша пак!

Това което ми е приоритет за намиране сега обаче, е поне един екземпляр от българските дигитални
часовници правени едно време. Производството им започва в средата на 70-те години в град Правец,
и различните модели са носели имената Правец и Булетроник (Buletronic). Доколкото научавам от
оскъдните писания из Интернет, тези часовници само са се сглобявали в България. Електрониката им
е била от Япония, а останалите компоненти са идвали от СССР, но пак са нещо интересно да се види.

Дигитална Фото Рамка Samsung SPF-83H

Мине не мине време, и на хоризонта се появи някоя нова мода, тенденция, продукт или друго нещо,
по което се захласват народите, и за кратко или за по-дълго се говори и се купува все от него.
9 от 10 пъти тези неща се случва да са тотални глупости, и 1 от 10 да е нещо наистина полезно.

Преди около 10-15 години се появиха дигиталните фото рамки, без реално да е имало нужда от тях,
но нали са нещо ново и интересно, бързо станаха популярни дрънкулки срещащи се на ляво и дясно.
Може да се досетите към кои нареждам този тип устройства. Вярно е лично мое мнение, но все пак.

Това, че е дигитално не прави устройството автоматично класиращо се за този блог. Но това, че е
морално остаряло, като клас техника или като конкретна бройка, това вече го квалифицира за тук!

Така попадна тази рамка при мен, вече не е вършела работа на човекът който някога я е ползвал,
и вместо да я изхвърли, я засили по моя посока. Взех я единствено с идеята да и намеря някаква
алтернативна употреба, понеже дигитална фото рамка може да се досетите хич не ми е потребна!

Идеята ми е ако може да се приспособи за някаква употреба с Raspberry Pi или с някаква друга
подобна цел. За сега не ми идват много идеи, а и ме домързява да потърся и разгледам в интернет.

Ако вие имате идеи моля споделете! Вариант също е и да разменя показаната джунджурия за нещо
което е по на тема компютри и ретро техника. Ако имате предложения не се срамувайте да пишете!

За конкретната дигитална фото рамка, това е модел SPF-83H произведен май 2008-ма година, тоест е
произведен преди десетилетие. Марката виждате е Samsung, добре познатия на всички южнокорейски
конгломерат, световен лидер в производството на електроника, и съответно на електронна скрап…

Това устройство не съм го тествал понеже го получих без захранващ трансформатор, и изглежда няма
опцията за употреба с батерии, и по-добре. Иначе изглежда здраво и предполагам, че е изправно.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Намери се нов стопанин за фото рамката, че даже ще си я ползва по предназначение!

Casio Digital Diary SF-4300

Органайзерите познати още и като електронни бележници, набират популярност в края на 80-те и
началото на 90-те години на 20-ти век. Те представляват опростени и по-евтини алтернативи на
джобните компютри, с които са сходни на размери, но имат различни функции и предназначение.

Органайзерите имат базови функции като калкулатор, часовник, будилник, календар, бележник,
директория за телефонни номера, подсещане за задачи и други подобни функции. Някои модели са
имали и вградени игри. Този тип устройства нямат опцията за добавяне на допълнителен софтуер.

С времето се появяват PDA устройствата, те наследяват електронните бележници. PDA устройствата
обаче са доста скъпи, в пъти повече от органайзери, и са насочени предимно към бизнес средите.
Органайзерите са с по-елементарна конструкция и без скъпи компоненти, което ги прави достъпни,
и с годините падат на цени равни до тези на джобните калкулатори и дигиталните ръчни часовници.

Докато бяха модерни аз не съм имал такова устройство, но в края на миналия и съвсем в началото
на този век, няколко мои съученици и приятели от кварталът имаха такива органайзери. Не помня
да са ги носили със себе си на училище, навярно понеже не ни позволяваха да носим калкулатори,
пък и училищата бъкаха от елементи с по-голяма концентрация на меланин, около които се среща
тенденцията да изчезват интересни и скъпи предмети… Помня обаче, че в същия ден в който си
купих първия мобилен телефон – употребяван Siemens A35, и от същото място – сергия на пазарът
в квартал Красна Поляна, един мой бивш съученик си купи органайзер подобен на показания тук.
Моя телефон закупих за 50 или 60 лева, а органайзерът беше 20 или 30 лева. Обаче съдбата на
органайзерът бе злочеста, понеже моя съученик имаше невръстен брат, който като набараше нещо,
го правеше на парчета. След първото погубено устройство, родителите на съученикът ми му купиха
някакъв по-елементарен модел, който по-скоро беше часовник с калкулатор и календар, отколкото
органайзер, но и от него загинаха няколко броя, преди да приемат положението за безнадеждно…

С година по-голямо момче от съседния вход също си беше купило органайзер, но така и не успя да
запамети и един телефонен номер в него, целта за която го беше купил. Дни след като ми се беше
оплакал намерих останки от устройството под прозорецът на моя съсед. Rage Against The Machine!

Чак сега докато разглеждах тези устройства научих защо бройката на съседа не можеше да помни.
Паметта в тези устройства не е от Flash тип като използваната в днешни дни, а е от Volatile тип
като при тази използвана за съхранение на настройките на BIOS-ите на дънните платки. Тоест се
нуждае от постоянен електрически източник за да пази съдържанието си. В случая това е батерия
тип копче, същия модел като ползваните на компютърните дъна – CR2032. В показания органайзер
се ползват три такива батерии. Прочетох, че докато в устройството има две батерии няма опасност
съхранената в него информация да се загуби. Това е особено полезно при смяна на батериите!

Навярно органайзерът който моя бивш съсед си бе купил е висял по складове, магазини и сергии с
години, и още преди да стигне до него е бил с финиширала батерия на паметта. Обаче тогава още
бяхме малки, нямаше как да знаем за такива работи, нямаше кой да ни каже, не знаехме английски
език, и нямаше директива която да задължава търговците да предоставят преведени инструкции…
Резултатът го споменах. Устройството беше пускано само веднъж, от 7-ми етаж, съвсем буквално.

И след тази ода се пренасяме към конкретната разглеждана бройка – Casio Digital Diary SF-4300.
Това е типичен представител за този тип устройства. Има всички стандартни и очаквани функции.
Тази бройка очевидно е била в доста продължителна употреба, навярно носена в джоб или чанта.

Точно такъв тип машини ме радват най-много – добре употребявани, вършили работата за която
са направени, наградени от времето с медали – следите от употреба, че и оцелели до ден днешен.
И добре запазените бройки също са приятни, но когато едно устройство е вършило работа си личи!

Друг интересен формат органайзери са тези с екран монтиран от вътрешната страна на горното им
капаче. Те се водят от по-висок клас, и приличат досущ като някакъв съвсем миниатюрен лаптоп.

Както споменах органайзерите са наследени от PDA устройствата. Скоро след това и базовите модели
мобилни телефони почнаха да имат същите способности. Последваха ги „умни“ телефони, таблети…

Дали има още хора ползващи електронни бележници? Вие кога последно сте виждали такова нещо?

Olivetti D300 Organizer

Olivetti D300 Organizer е типично за класът си устройство, което обаче носи името на една
легендарна марка! Olivetti са италианска компания водеща началото си през 1908-ва година.
Били са лидери в много области на технологиите, най-вече при пишещите и сметачните машини,
и при персоналните компютри, където са пионери, ако не дори и основателите на този клас!

Като класа и история Olivetti са съпоставими с IBM, HP и другите колоси в бранша, или поне
едно време е било така. С годините пазарът бива залят от по-малки компании и всевъзможни
китайски производители, което води до детронирането на тази славна италианска марка.

Един от последните опити на Olivetti да се задържат над водата е навлизането в ниши като
органайзерите. Намерих информация, че този модел е от 1997-ма година, и се е произвеждал не
лично от Olivetti, а е ребрандиран модел дело на някоя от многото неизвестни китайски фирми.
Научих и, че в началото на 21-ви век от Olivetti дори пускат няколко модела PDA устройства.

Това което този модел има в повече от показаният в съседната статия, е подсветка на екранът.
На клавиатурата има копче за тази полезна функция, а в отделението за батерии има гнездо за
трета батерия отговаряща специално за осветлението. Така основните батерии не се изтощават.

Не съм пускал нито този нито другия органайзер, но на скоро си купих няколко блистера CR2032
батерии, та нищо не ми пречи един ден да ги тествам. Ако излезе нещо интересно ще го добавя!

Неизвестна платка от аркаден кабинет?

Преди години заедно с други неща, един голям съмишленик на тема хардуер ми даде тази платка.
Това е дъно от аркаден кабинет, те са познати още и като аркадни видео игри и видео джаги.

Тези игрални устройства са били популярни през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.
Дори и аз ги помня от средата на 90-те. Няколко заведения тип кафе-аперитив/кръчма в кварталът
ми бяха оборудвани с по няколко такива машини, за да има на какво да играят деца и възрастни
докато си чакат поръчките. В едно питейно заведение дори имаха цяла стена от край до край с
такива аркадни кабинети, и това май беше до доста късно, ще да е било 2000-и-някоя година…

Обаче всичко на всичко помня, че играх на такава игра само веднъж. Аз и едно съседско чадо с
майките ни бяхме отишли на пържени картофки в близкото заведение, където имаше такива игри.
Майките ни дадоха по 200 лева (стари пари) за да си купим по един жетон с какъвто оперираха
тези машини. Но ако помня добре, като дойде моя ред да играя, май не играх играта, а гледах
някакво демо. Но бях много малък и нямах опит. Моето другарче също не разбираше много много.
Помня обаче, че играта беше от боен тип, сигурно Mortal Kombat или пък някой Street Fighter.
В същото заведение имаше и игра със самолети, навярно някоя от 1942 поредицата на Capcom.

Но набиращите популярност домашни игрови конзоли и компютърните клубове, а по-късно и падащите
по цени персоналните компютри, видяха сметката на тази индустрия, или поне по родните ширини.
На запад тази мания още има почитатели, и на много места още се срещат такива машини. Също има
не малко хора които ги колекционират, модифицират или сами си строят нови аркадни кабинети.
В Япония пък индустрията никога не е залязвала, и големите фирми още правят нови и нови машини.

В статията за домашните телевизионни игри бях споменал, че някой ден ако условията позволяват,
и аз имам желанието да си направя аркаден кабинет, но базиран на съвременните едноплаткови
микрокомпютри, от които вече имам няколко бройки, и с които такива начинания стават с лекота.

От каква машина, с каква игра/игри, и в какво състояние е тази платка, тези неща не ги зная.
На платката пише единствено PKR 92, което ме кара да мисля, че това е било видео покер машина!
Сега като се замисля, редицата игрални автомати в питейното заведение което споменах, май бяха
от хазартен тип. В това има смисъл, понеже за какво ще има игри за деца на място за възрастни?

Ротативки, едноръки бандити, слот машини, това са някои от имената с които са познати аркадните
кабинети от хазартен тип. В миналото и те като пинбол машините са били механични, в последствие
електромеханични, и от 70-те години и те стават компютъризирани, и така са и до ден днешен.
Аз никога не съм влизал в казино, нямам и намерението, но по света този тип машини генерират
милиарди, дори трилиони долари годишно! Инвестицията в такива машини се възвръща по-бързо от
при видео игрите, където се оперира с дребни монети, докато при хазартните е с по-големи суми.

Процесорът тук е вариант на Zilog Z80 – Sharp LH0080B от 26-тата седмица на 93-та. Интересно е, че
в Sharp MZ-800 домашният компютър за който писах преди години, процесорът е Sharp LH0080A.
Звуковият чип тук е Yamaha YM2149F от 8-мата седмица на 91-ва година. Това е копие правено под
лиценз на култовият General Instrument AY-3-8910, който се е срещал в купища домашни компютри
и видео игри, и който е в основата на няколко интересни музикални жанра популярни и до днес!
Виждам, че на платката има чипове правени и по-късно, до средата на 94-та, тоест машината в
която е била платката е била правена някъде около този период. Очевидно е и, че съдържанието
на двата EPROM чипа, където е била записана и самата видео игра/игри най-вероятно е изгубено,
понеже лепенките покриващи прозорчетата на двата чипа са били отлепени някога през годините.

Ако вие сте просветени по темата и имате повече информация относно платката – пишете ми, ще ми
е интересно да науча повече. Повтарям, аз бях още много малък когато тези неща бяха популярни.

Тази платка ще си запазя като частица компютъра и игрална история, пък ако някой ден намеря
още подобни неща, или пък дори цял кабинет, а защо не няколко… Ще си отворя зала! Ха-ха-ха!

DTMF Тон Генератор Telekom TipSend 2

Ред е да разгледаме едно много чудновато устройство, което изглежда е било и рядко срещано.
От оскъдната информация която успях да намеря, научавам, че се е срещало само в Германия, а
от сканираната инструкция за употреба, че се е произвеждало около 1994-та година. Но понеже
не зная немски език, не мога да прочета въпросната инструкция. Пък и понеже е сканирана, не
мога да я преведа машинно в някой сайт. Краткото упътване на снимките също е на немски език.

Но какво точно е това устройство? Това е дигитален тон генератор по DTMF стандартът, което
означава Dual-Tone Multi-Frequency Signaling, или на прост български език – тонално набиране.
Тоест това е устройство ползвано в сферата на телекомуникациите, и в частност при наземните
телефонни линии. През 90-те все още голям брой домакинства са имали телефони опериращи по
импулсният стандарт, по който единственото нещо което може да се прави с тях са разговори.

С тоналното набиране, вече от телефонът си човек може да се свърже с автоматизирани системи,
като например интерактивната система за гласови отговори. „Натиснете 1 за информация, 2 за
да смените езикът, 3 за връзка с оператор…“, както и много други подобни автоматични услуги.
Но основното предназначение на тази джаджа най-вероятно е било осъществяването на връзка и
пращане на съобщения до пейджър системата, която е била в разгарът си точно в този период.
В една статия в немската Wikipedia, която трябваше да преведа ръчно чрез Google понеже нямаше
английска версия, устройството е споменато като съвместимо с E*Cityruf системата за съобщения.
Интересно е, че тази система още е активна. Явно в Германия пейджърите все още са в употреба!

В един български форум намерих няколко реда текст за този модел, цитирам: „DTMF тон генератор
с памет за въведените буквено-цифрови последователности. При натискане на SEND, ги изписуква
през говорителчето си на гърба. С SCROLL избира вида на тоновете между: Text CD, GEDAN, MFV,
CityNu, D-MFV, TextCS, TextCF и накрая има просто функция калкулатор.“ Дали това описание е
достоверно не зная, но нямам причина да се съмнявам в цитираното. Ако вие знаете, споделете!

За самото устройство, на размери е голямо колкото един калкулатор, а на тегло е съвсем леко.
Захранва се от една AAA батерия, която се поставя под светлосиньото капаче над екранът.
В комплектът както виждате от снимките, има и кожено калъфче за съхранение и транспортиране.

Не зная дали с тази джаджа не е можело да се правят и хакерски гяволии познати като Phreaking.
Това е една супер интересна сфера на действия, за която има изписано много, и е споменавана в
редица филми и сериали. Основателите на Apple – Steve Jobs и Steve Wozniak са се занимавали с
това преди да основат фирмата. Пък във филмът Hackers (1995) демонстрираха как се провеждат
безплатни телефонии разговори чрез тази практика, и май това беше единственото отговарящо на
реалността хакване в целият филм… Дали през 1994-та в Германия още са се ползвали аналогови
телефонни централи, които са податливите на такъв тип атаки? Съмнявам се. Но тук в България
май се мина на дигитални централи чак към края на миналия век, или май беше началото на този?

Едно е сигурно, това е артефакт от миналото, който може и да няма приложима употреба днес, но
щом едно време гигантът Deutsche Telekom се е занимавал да го направи, явно я е имало нишата.
Но както и при други от разглежданите тук неща, развитието на технологиите слага край и на тази
идея, или поне на нуждата от отделно физическо устройство. Днес мобилните телефони, че дори и
наземните където още ги има, могат да изпълняват повечето, ако не всичките предлагани функции.

Вие срещали ли сте такова или друго подобно животно, имате ли спомени от телекомуникационните
технологии преди мобилните телефони? Разкажете каквото помните! Аз бегло си спомням когато тук
на мода бяха пейджърите. И тях също може да ги разгледаме, ако някой ден набавя някоя бройка.

Телевизионна Игра / Конзола Менте Nintendo Terminator

През 1983-та година в Япония излиза конзолата за видео игри Nintendo Family Computer, или
на кратко Nintendo Famicom. През 1985-та и 1986-та е пусната и в Северна Америка и Европа,
под името Nintendo Entertainment System, но с корпус и дискети имащи различен външен вид.
Фигура 1: Оригинален Nintendo Family Computer от 1983-та. Източник: Wikipedia.
Фигура 2: Оригинален Nintendo Entertainment System от 1985-та. Източник: Wikipedia.
Фигура 3: Оригинален Nintendo Entertainment System Top Loader от 1993-та. Източник: Wikipedia.

Видео играта бързо става голям хит, и успява да преодолее крахът в индустрията, състоял се
на запад точно по това време. Тази конзола дори се смята за звеното вдъхнало нов живот в
домашната игралната индустрия! Това обаче се случва на запад, докато по това време в България,
както и в другите страни покрити от желязната завеса, игрите като Nintendo Entertainment System
не са били достъпни до масите. Имали са ги само единици, купили ги от екскурзии по чужбина…

Средата на 90-те години на миналия век, масово по цялото земно кълбо започват да се появяват
конзоли копия на прословутото Nintendo Famicom, които макар и с голямо закъснение, стават
страшно голям хит, най-вече благодарение на в пъти по-ниските си цени от тези на оригиналите.
Фигура 4: Менте Dendy Junior – много популярен модел в Русия. Източник: Wikipedia.
Фигура 5: Менте Terminator 2 (Ending-Man BS-500AS) – срещан и в България. Източник: Wikipedia.

България вече не е изключение, и конзолите ментета бързо започват да се срещат по пазарите и
магазините, както в големите градове, така и в малките населени места. Цяло едно поколение
израстна залепено пред телевизорите с геймпад в ръка, или със светлинен пистолет стреляйки
по патици и мексиканци с големи шапки! Аз имах честта (други ще кажат нещастието) да съм от
това поколение, и макар да не бях маниак на темата, имах такава видео игра, и и се радвах!

По това време по света хората вече са имали PlayStation-и, компютри с 3DFX Voodoo графика, и
какво ли не. Но в обзетата от хиперинфлация България такива неща са били достъпни за малцина.
Конзолите менте обаче, с цени около 20-25 лева, бяха достъпни и за по-бедните домакинства,
готови да зарадват всяко хлапе, особено пък ако е по-палаво момче в подрастваща възраст!

Така се случи и при мен. Годината вече не я помня, ще да е било най-късно 99-та или 2000-ната.
Поводът ще да е бил рожден ден или коледа, може пък и 1-ви юни да е било, вече не си спомням.
Майка ми (единствен родител) ме заведе в базарът на Красна Поляна (тогава още нямаше молове,
освен ЦУМ, но там всичко беше с много по-високи цени), където имаше щанд с игри и електроника
от дребен тип. За 20 или май бяха 25 лева (а дали още не бяха в хиляди?) се сдобих с видео игра
от типът Famiclone, тоест приличаща досущ като Nintendo Famicom, но нелицензирана бройка.

Интернет казва, че е било модел MT-999DX. Помня кутията беше голяма, или поне тогава ми се е
струвала голяма, с правоъгълна форма и снимка на весело семейство играещо игри на телевизорът.
Вътре бяха конзолата, два геймпада, сив светлинен пистолет досущ като оригиналният NES Zapper,
и захранващият трансформатор. Имаше също и две телени антени, явно играта имаше RF предавател,
но колкото пъти се опитах да го ползвам, все нямаше успех. Вместо това ползвах кабел, който
се включваше във входът за антена на малкият ни телевизор. Чел съм обаче колоритни истории,
как на някои деца, съседите все са им се карали, че телевизионните им игри заглушават сигналът
на ефирната телевизия! Това ще да си е било събитие. Явно предавателите са били доста силни.

По същото време, повечето, ако не и всичките ми приятели и съученици имаха подобни конзоли,
или както ги наричахме телевизионни игри. С някои от тях дори си разменяхме дискети за по
няколко дни и дори седмици. Моята конзола имаше вградени 9999 игри (реално 15-20 повтарящи се),
и дълго време не си купих никакви дискети. Даже май всичко на всичко на всичко, с годините
натрупах завидната колекция от две или три дискети. Но дори и като още си нямах свои игри,
един съученик ми заемаше дискети. Помня любима игра ми беше Shadow Of The Ninja. Години по-
късно, близо десетилетие ползвах една от мелодиите от играта за тон за звънене на GSM-ът ми!

Дискетите се продаваха по пазарите и магазинчетата на цени от един лев, до колосалните десет
лева за по-нашумелите заглавия. Самите дискети или касети, също като конзолите бяха ментета
внасяни на килограм от Китай. Първата дискета която ми купиха за около 2 лева и 50 стотинки
беше от типът 9999 в 1. Имаше доста интересни игри, чиито имена просто не можах да запомня.
Помня обаче мелодията на една от игрите… Втората дискета беше по-специална, пак по повод
някакъв празник. Струваше цели 8 лева, понеже по думите на продавачът на сергията, уж била
като видео филмче! Става дума за играта Airwolf. Обаче както си припомних и сега, тази игра
е на японски език! Това беше често срещано явление, явно китайците копираха и японските игри.
Но това не ни спираше, и все се намираше някой приятел или познат, който да каже как точно
се играе дадено заглавие. То тогава и с английският език беше същото положение, още не бяхме
го учили, и никой не го знаеше, но отново това не ни спираше да разучаваме и играем игрите.

Виждате на снимките освен Airwolf имам и RoboCop и Jurassic Park. Но последните две дискети
не са мои, или по-точно не съм ги купувал аз. Веднъж бях заел 9999 в 1 дискетата ми на един
съсед от другия вход (който с годините се доказа като 100% тотално леке). Та след месеци на
отбягване и увъртане, при всяко мое питане кога ще ми я върне, един ден вместо моята игра, ми
даде тези две дискети. Кой знае пък тях от къде ги е свил, и какво реално се е случило с моята…

В последващите години конзолата ми се ползваше по-рядко, докато в един момент нещо се беше
стопила. След това по някое време съм я разглобил и евентуално изхвърлил. Останали бяха само
дискетите. Но това е положението, технологията се развиваше, и в началото на века вече имаше
компютърни клубове в които се играеха много по-завладяващи игри. Постепенно започнаха да
се продават и достъпни компютри, и така манията с телевизионните игри отшумя около средата
на първото десетилетие на новия век, или поне в големите градове положението беше такова.

На запад обаче манията по Nintendo никога не е залязвала, и редом със съвременните им игри,
безброй хора играят и стотиците заглавия за Nintendo Entertainment System. Купуват се нови
и стари конзоли, че дори и до ден днешен се пишат нови и нови игри, макар и неофициални.

Аз от години следя няколко канала в YouTube, където ентусиасти по темата дискутират различни
игри, конзоли, аксесоари, споделят истории, митове, легенди и всякакви други любопитни неща.
За мен обаче, до сега и емулаторите бяха задоволителни, пък и като член на PC Master Race
движението, да купувам конзоли не ми се струваше редно. Но може би ако са за ретро игри е ок?

От носталгия ли, от какво ли, реших, че няма да ми навреди да намеря една телевизионна игра
като тези от едно време. Така или иначе си пазя и един телевизор с кинескоп, само и само за
употреба с два от домашните ми компютри. Така преди месец започнах да издирвам една бройка.
Първо пуснах обява в един от форумите за хардуер, с надеждата, че там може да има хора имащи
останали подобни неща. Но както и в предишни случаи, след месец чакане останах разочарован.

Разгледах и обявите в двата най-големи сайта. Там имаше няколко обяви за вехти конзоли като
тези които търсех, но или бяха в лошо състояние с липси и никаква периферия, или много скъпи.
Имаше и над десетина обяви за нови видео конзоли като тези от едно време, които обяви бяха
пуснати от различни профили и различни градове, но все ползващи едни и същи снимки и описания.
Описанията противоречаха на снимките, а самите снимки не бяха реални, а все взети от интернет.
Писах на три различни обяви, с въпрос кое е актуално, снимките или описанието, и ако може да
ми пратят реална снимка. И трите пъти не получих никакъв отговор, макар въпросите ми да бяха
прочетени от търговците. Останах със заключението, че това ще да са най-обикновени мошеници!

Следващата стъпка бе да обиколя пазарите, където едно време се срещаха телевизионните игри.
Първия ден ме валя леден дъжд, втория ден вилнееше снежна виелица, но и в колкото магазина да
питах, и на двата близки пазара я нямаше търсената стока. Дори в големите магазини за играчки
и магазините за общи потреби пълни с китайски стоки нямаше от тези работи. Все пак е очаквано,
нали са минали толкова години от когато бе пикът им. Сега хората си имат компютри, лаптопи,
таблети, телефони. Явно България просто я няма общността от ретро маниаци, както е в чужбина.

Сетих се за място на което бях сигурен, че ще има такава ретро конзола – Стоков Базар Илиянци!
Там не бях стъпвал от над 10 години, но след кратка проверка в интернет, видях, че още го има.

Пътят до там беше 16 спирки с трамвая, но нали хобито си изисква и жертви! Още щом пристигнах,
попитах в първия видян магазин за играчки дали имат такава стока. Продавачката отговори, че
там нямат, но ме упъти до павилионче, където по думите и „ако там нямат, никъде няма да има“.
Така и се оказа. В това магазинче имаше купища различни видове конзоли, както и цяла стена с
рафтове наредени с дискети или касети, от същите онези жълтите, като срещаните едно време.

Обясних на продавачът, че търся конзола копие на Nintendo. Веднага ми беше препоръчан моделът
показан на снимките, както и такъв с формата на първия Sony PlayStation. Имаше дори и Sega
конзоли, но те бяха на двойна цена. Избрах показаната по-горе бройка, имаща дизайн досущ като
Sega Mega Drive 2. Струваше 25 лева, и в комплектът има дискета с няколко игри, за това и там
не си купих допълнителни дискети, пък и нали вкъщи си имах три останали още от едно време.

Самата конзола както виждате копира дизайнът на Sega Mega Drive 2, но е видимо по-малка на
размери. На тегло е по-лека от филия хляб! Това се дължи на технологията NES-on-a-chip, или с
други думи – цялата телевизионна игра се помещава в един единствен микрочип! Точно за това и
цената на тези китайски ментета може да продължава да е толкова ниска дори и до ден днешен.

Кабелите на геймпадовете, светлинният пистолет и захранването са по-къси от това което смятам
за удобно, но и така се играе. Други кусури не намирам, дано в бъдещето не се покажат такива.

Интересен момент е, че на светлинният пистолет пише Lethal Weapon (I’m too old for this shit!),
а на геймпадовете Dendy. Предполагам са били предназначени за руския пазар, където навярно тези
игри още са на мода. Според фабричните стикери на конзолата и геймпадовете, този комплект е
произведен април 2013-та година. Явно по света още има търсене, следователно и производството.

Едва ли липсват и хора които се подлъгват и купуват този тип ментета, поради приликите им с
по-новите и популярни конзоли, но отново с по-ниската цена. Първоначално Famiclone конзолите
са копия на както идва от името им Nintendo Family Computer. Постепенно, с излизането на по-
нови оригинални конзоли, ментетата базирани на NES-on-a-chip технологията копират дизайните
на Nintendo Entertainment System, Super Nintendo Entertainment System, Nintendo 64, Sega Mega
Drive 2, Sega Dreamcast, Sony PlayStation, PlayStation 2, PlayStation 3, Microsoft Xbox, Xbox 360,
Nintendo Wii, и какво ли още не! Виждате има Famiclone вграден в компютърна клавиатура, и дори
модели с формата на на спортен автомобил, герои от игри, покемони, и други случайни дизайни…
Фигура 6: Менте тип клавиатура – също много разпространен вариант. Източник: Интернет.
Фигура 7: Менте Polystation – с дизайн имитиращ Sony PlayStation. Източник: Интернет.
Фигура 8: Менте Funstation 3 – с дизайн имитиращ Sony PlayStation 3. Източник: Интернет.
Фигура 9: Менте с формата на спортен автомобил играчка – от Южна Корея. Източник: Интернет.

Един приятел от кварталът имаше Famiclone като моят, но дълго време се хвалеше, че родителите
му ще му купят Sega. В последствие се оказа, че са му взели Terminator 2 – пак Famiclone, но с
различна черупка. Друг съученик пък доста късно имаше конзола тип клавиатура, като преди това
и той имаше Terminator 2. Чел съм и безброй истории от по-скорошни години, как на много хора,
роднини са им подарявали ментета, купени от съмнителни люде, рекламирали ги като нещо ново и
много изгодно, а реално е технология от преди 35+ години. Това се случвало не тук, а на запад!

Но докато едно време тези конзоли може и да не са били съвсем законни, то днес патентите на
Nintendo уж били изтекли, и всеки можел да произвежда такива конзоли. Все пак имитирането на
дизайните на трети фирми би трябвало да е незаконно, но пак само ако има кой да бди и регулира.

Но не трябва да сме толкова критични, че нали и самите Nintendo са започнали с конзоли копия
на Atari Pong, под формата на първата им конзола Nintendo Color TV Game 6 от 1977-ма година!

Така сега на запад, сред ентусиастите на тема ретро гейминг, са популярни комбинирани конзоли
работещи с по няколко различни вида дискети, от различни марки, и дори от различни поколения!

Последните две години и самите Nintendo решиха да заработят някоя друга жълтица на гърбът на
носталгия, и пуснаха няколко умалени версии на класическите си конзоли Famicom, NES и SNES, с
по 30-тина вградени игри. Напълно очаквано, тези официални ретро конзоли станаха голям хит.

И все пак, освен ако човек има средствата и времето да гони единични дискети и да киха пачки,
най-изгодното решение си остава ползването на емулатор. Като за почитателите на физическите
устройства, тези емулатори не е нужно да са единствено софтуер на нечий компютър, не! От брой
години Raspberry Pi и другите многобройни едноплаткови микрокомпютри са чудесното решение за
изграждане на ретро конзоли, ползващи наличните емулатори и хиляди и хиляди качени в интернет
игри. Разбира се, за който не може да се справи сам с изграждането, онлайн се продават и готови
комплекти, но тогава човек си плаща и за трудът, и логистиката, и всичко останало по веригата.

С Raspberry Pi може да се направи от джобна конзола, през настолна, та дори и пълноразмерен
аркаден кабинет! Един ден като имам средствата и времето, и аз мисля да си построя кабинет!

Та варианти много, от оригинални конзоли и дискети, официални репродукции, през нелицензирани
конзоли и очевидни ментета, та до софтуерни и хардуерни емулатори. За всеки според нуждите му.

Ще се радвам да разкажете и вие какъв допир сте имали с тази материя. Всякакви истории ще са
добре дошли. Пък ако още си пазите конзолите и дискетите, ще си ги разменяме като едно време!

Сега ме извинете, отивам да пуцам патки и да карам танкове, може и няколко кръгчета с болида.

Сметачна Машина / Механичен Калкулатор Predom Mesko 3201

Преди години писах за, и показах пишещата машина на която се научих да пиша по БДС, още преди
да тръгна на училище. От тогава ми бе хрумнала идеята да потърся едно друго механично чудо.
Както виждате от заглавието, става дума за сметачна машина, и по-точно механичен калкулатор.

Различни видове устройства извършващи тази функция съществуват от векове, дори хилядолетия!
В масова употреба персоналните сметачни машини от настолен тип, навлизат с настъпването на
индустриалната революция. До тогава през вековете са съществували различни видове сметачни
устройства, но често като единични бройки, дело на различни математици, инженери и изобретели.

Първият по-популярен модел е аритмометърът на Willgodt Theophil Odhner от края на 19-ти век.
Устройствата от този вид са били доста лесни за употреба, и са се произвеждали цяло столетие!
Фигура 1: Odhner Arithmometer. Източник: Интернет.

През 30-те години на 20-ти век, шведската компания Facit усъвършенства технологията, и пуска
изключително популярна и високо надеждна серия сметачни машини, произвеждани над 40 години.
Фигура 2: Facit C1-13. Източник: Интернет.

Евентуално се появяват и копия на моделите на Facit. В Съветския Съюз, където много популярни
са сметачните машини от Odhner Arithmometer типът (дори кръщават най-масовия модел на един
известен Чекист – „Феликс“), започва производството на моделът Счетмаш ВК-1, копие на Facit.
Фигура 3: Счетмаш ВК-1. Източник: Интернет.

Масово, или поне на запад, настолните и портативните механични сметачни машини биват заменени
от новоизлязлите електронни калкулатори и персонални компютрите през 70-те години на 20-ти век.
Според енциклопедията, в началото на 70-те, в рамките на една нощ, шведската компания Facit
се превръща от успешен производител на механични калкулатори, до фирма без продукт и бизнес.

По същото време в Полша, сдружението Predom Mesko започва производството на сметачни машини,
и по-точно на моделът Predom Mesko 3201. Изглежда едно време този модел е бил доста популярен
и по нашите земи, защото днес излизат много бройки от тази марка в родните сайтове за обяви.

Предполагам или едно време са били по-евтини от електронните калкулатори, или пък електронните
калкулатори са били трудни за намиране, или дори може да са били прекалено сложни за употреба
от някои хора? Така редом с електронните, тук са се срещали и тези механични сметачни машини.

Самата компания Predom Mesko е от Полша, и дори съществува и днес, или поне под някаква форма.
Mesko е фирма водеща началото си през 1924-та година. В периодът между 1974-та/1989-та година,
фирмата е била част от сдружението Predom. Тогава са се произвеждали много различни неща, от
вентилатори и кухненски роботи, до пишещи машини, велосипеди и дори кино прожекционни апарати.
Днес компанията е част от концерн занимаващ се с производството на военна техника и оръжия.

Това което ми се върти в главата сега е, че или полските сметачни машини са били по лиценз на
шведската фирма, или дори поляците са изкупили оборудването и машините за производство от вече
финиширалата шведска компания. Тъй като това става през 70-те, май вярвам повече във второто?

Избрах най-запазената бройка от тези пуснати по обявите, която се оказа и една от по-евтините.
Машината се намираше в друг град, и трябваше да се прати до тук по куриерска фирма – Еконт.
Като я получих в офисът на куриерите не забелязах, но в последствие като се прибрах, видях, че
от лявата страна на машината, цифровите и регистри са значително наклонени на долната страна!

Самата машина не беше опакована никак добре, просто беше сложена в едно кашонче, без никакви
други опаковъчни материали, които да омекотят пътуването. И като съм виждал как от този офис на
Еконт третират пратките, пък и при положение, че веднъж вече са ми чупили една стара техника…
Пък нямаше и как да сверя по снимки от обявата, заради една мода която никак не одобрявам –
след като продавачите пратят нещо, веднага трият обявата, и човек няма как да свери стоката…

Но както и да е, сметачната машина си работи, и след двучасово почистване вече изглежда почти
като нова, макар да е на между 28 и 43+ години. Все пак ако някога намеря видео или статия в
която се показва как се обслужва машината, или най-добре попадна на човек имащ опит с тези
позабравени изделия – ще се опитам да възвърна механичният калкулатор в най-пълният му блясък!

Как точно се смята на този тип механични калкулатори, и какъв е методът им на работа, може да
видите в двата видео клипа в края на постът. Авторът им е ерудиран човек, с хоби и интереси
точно като нещата които разглеждаме в този блог. Обезателно вижте и другите му видео клипове!

За колекция от такива устройства просто нямам бюджетът. И за пишещи машини ми се иска да имам
поне няколко различни, но съм доволен и на тази която имам. Обаче за поне бройка от различните
видове сметачни устройства се надявам да се намерят финанси. Преди години вече намерих и писах
за логаритмичните сметачни линии, но има и други типове аналогови сметачни устройства които ще
се радвам да открия. За това ще ви помоля да прегледате линковете в края на този пост, и ако
някога попаднете на нещо от споменатите там устройства – пишете ми или пратете линк! Благодаря.

Връзки:

https://www.youtube.com/watch?v=cRGu1OBFPrc
https://www.youtube.com/watch?v=5utHg7tG10c

https://en.wikipedia.org/wiki/Mechanical_calculator
https://en.wikipedia.org/wiki/Odhner_Arithmometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Adding_machine
https://en.wikipedia.org/wiki/Arithmometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Comptometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Slide_rule
https://en.wikipedia.org/wiki/Addiator
https://en.wikipedia.org/wiki/Curta