Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Електронна Пишеща Машина IBM 6785 / IBM Wheelwriter 2500

Продължават да се случват добри неща, е и лошите хич не спират, но последно време се завръщат и добрите.
Поредния добър епизод се случи съвсем на скоро, когато пак от щедростта на читателите се сдобих с тази
електронна пишеща машина от IBM Wheelwriter серията, за каквато от години си бях мечтал да намеря бройка!

В материалите за IBM Selectric гамата, както и в постовете за другите пишещи машини вече ви разказвах как
през 80-те години на миналия век електромеханичните пишещи машини са наследени от електронните машини.
Тази бройка е един от успешните модели, последните машини борили се зъби до зъби с настолните компютри.

През 1984-та и 1985-та от IBM пускат Quietwriter, Wheelwriter и Actionwriter сериите електронни пишещи
машини, и докато Quietwriter и Actionwriter моделите не пожънват голям успех, то Wheelwriter е наследникът
защитаващ фронтът чак до масовият залез на цялата технология, в края на миналия век и началото на новия.

Wheelwriter серията носи безброй подобрения и иновации спрямо предшествениците си, и е по-правилно да се
нарича текстообработващ процесор (Word Processor), защото има стотици полезни компютъризирани функции.
Повече подробности може да прочетете в материалът за българската електронна пишеща машина Бултекст 20.

Някои от IBM Wheelwriter моделите са били съвсем щури – с CRT монитори и флопита за четене и съхранение на
написаното, други са имали интерфейс за връзка с настолни компютри, и са можели да се ползват като принтери.

Тази бройка е хем по-скромна и няма опции за разширение на функциите и връзка с други устройства, хем има
вграден голям Dot-Matrix LCD екран, каквато екстра до онова време са имали само още няколко други модела.

На конкретната машина за модел пише само IBM 6785, но в Интернет излиза и като IBM Wheelwriter 2500, и
също като IBM Personal Wheelwriter 25. Дали това се е дължи на различни времена или региони в които са се
продавали машините, или пък има физическа разлика като обемът на вградената памет? Това вече не го зная.

На тази машина никъде не видях да пише дата кога е произведена, но може да се датира, че е правена след
1991-ва година, понеже тогава от IBM възлагат производството на периферия като пишещи машини, принтери и
клавиатури на Lexmark, които всъщност първоначално са дъщерна компания, и в последствие уж самостоятелна.

От разказаното от предишните собственици, машината е била купена нова за някаква страшна сума през 90-те.
А по надписите на един от употребените консумативи които са запазени, пише, че е бил сменен през 2010-та.

Сред консумативите са предполагам двете оригинални ролки мастилена лента, но има и куп други от незнайна
марка, някои от които също са употребявани, но както виждате има още доста чисто нови все още запечатани.

Мастилените ленти за този тип машини също като при предходните са два типа – текстилни ленти напоени с
мастило, и въглеродни ленти чието покритие при натискане от напечатания символ остава върху хартията, а
във въглеродната лента остава празен силует на отпечатаният символ. Лентите са навити в много по-големи
касети от тези при Selectric гамата, така като има повече лента, консумативи уж ще се подменят по-рядко.

Коректор лентата тук също е два различни вида, работещи на различни принципи. Показаната на снимките е
стандартна коригираща лента, същия тип го има и за ръчна корекция на допуснати грешки, и до ден днешен
се продава в книжарниците. Този тип лента работи на същия принцип като лентите с въглеродно мастило.
Втория вид коригираща лента пък е по-близко до тиксото, понеже вместо да нанася материал върху грешните
символи, лентата направо ги отлепя от хартията! Така няма следи, все едно грешката никога не я е имало.

Коректор лентата също е в касетъчен носител, който се закача директно за касетата с мастилената лента.
Чифтът се монтира заедно в машината, а виждате от страни и двете касети имат колелца за ръчно навиване.

Заедно с машината ви казах получих цял куп касети с мастилена лента, както употребявани бройки, така и
доста чисто нови запечатани ленти, една от които сложих и виждате как ясно и четливо излиза написаното.
Коректор лентата обаче бе само една, или така си мислих. Показаната бройка беше монтирана за старата
мастилената лента, и беше скъсана в единия и край. Оказа се, че всъщност е използвана до последния си
сантиметър, но при отваряне и детайлен преглед се оказа, че реално е изразходвана само до средата си.

След залепяне и частично пренавиване, коректор лентата пак може да се ползва, и на снимката с тестовите
отпечатвания под ъгъл може да видите къде съм тествал и тази функция. В последствие видях, че с една от
старите мастилени ленти има още една коректор лента, като тя е от типът като тиксо, но не съм я тествал.

И докато консумативи има цял тон, то машината дойде само едно колело с шрифт – Daisy Wheel, “маргаритка”.
Не е някой от по-класическите добре познати шрифтове, но е достатъчно ясен и четлив, та също ме радва.
Надявам се с годините да намеря още различни такива колелца, пък ако не, и това си върши чудесна работа.

Иначе машината дойде при мен в отлично състояние, много добре запазена. След рутинното почистването е
на 97% като нова, дори след преглед и батериите пазещи настройките се оказаха почти още в срок, но ще ги
сменя превантивно, или направо махна ако няма да ползвам машината дълго време, че дори и новите текат…

Единствения проблем тук, бе открит начален стадии на “болестта” ходеща по IBM Model M клавиатурите, по
каквато Buckling Spring технология са клавишите тук. Знаете вече писах за втората ми бройка IBM Model M,
при която главите на пластмасовите нитове с които са капсуловани частите на механизмите са се отчупили, и
няма достатъчен натиск между отделните части, и съответно голям брой от засегнатите клавиши не работят.

Докато при клавиатурата от онзи пост са се отчупили повечето нитове, поради което проблемът там е тежък,
то тук са паднали само 4-5 бройки, три от които виждате съм показал на снимката с тестовата страница.
Така за сега все още всичко си работи, и не е нужен Screw Mod или Bolt Mod, които са двата вида “лечение”.

Добре, че видях отчупените нитове още докато почиствах машината отвътре, и не свалих клавишите, а вместо
това ги чистих докато са си монтирани, че при свалянето им можеше да се отчупят сигурно още много нитове.
Та това е съветът ми, ако ви попадне Buckling Spring клавиатура или машина, най-напред я прегледайте добре!

Понеже ми свърши мястото върху бюрата в хоби стаята, а такива ценни находки да седят скрити в ниското не е
прилежащо отношение, измислих интересно решение! Изкарах трите шкафчета стоящи под едно от бюрата,
захванах ги едно за друго с метални пластини купени от почти най-близката железария, и се получи чудесен
пиедестал на който гордо да седи новата придобивка, и предшественикът и IBM Selectric II Correcting машината.

Резултатът ми харесва много, надявам се и на вас да ви допада. Пък ако оригиналните стопани на машините
надничат от някъде, вярвам и те се радват, че машините са намерили нов дом, а не са заминали в небитието.

И отново да поздравя най-сърдечно хората благодарение на които тези находки си намериха мястото до тук!
На вас читателите също желая всичко най-добро, повече здраве и много интересни находки в хобитата ви!

Цифров Мултимер М-101

Мултиметър, мултимер и мултицет са имената с които са познати устройствата за измерване на електрични
величини, като напрежение, сила, съпротивление… Тоест това са комбинирани универсални устройства с
функциите на волтметър, амперметър, омметър и много други. Първите такива устройства са били аналогови.
Показанията при тях се наблюдават посредством скала със стрелка, като при този тип често дори не се е
изисквала батерия или външно захранване, а се е използвало електричеството от измерваната верига.

От втората половина на 20-ти век започват да се произвеждат и мултимери даващи показания в цифров вид.
Индикаторите биват от механични, газоразрядни, светодиодни, течнокристални, до други чудновати видове.

Силно препоръчвам да разгледате клиповете на FranLab: https://www.youtube.com/user/ContourCorsets/videos
Там ще откриете Nixie, Nimo, Magic Eye лампи, Panaplex и Numitron индикатори, и още чудновати технологии!

Едно време докато в България все още е имало производство, се е случвало да се правят и интересни неща.
Повече от интересно е и устройството което ви показвам днес – Цифров Мултимер М-101. Това е бил първият
български цифров мултиметър. Произвеждан е през 70-те и 80-те години на миналия век. За показване на
отчетените величини тук се ползват четири газоразрядни индикаторни лампи, познати и като Nixie Tube.
Плюс и минус знаците предполагам са с неонови индикатори, или дали пък вече не са ползвали светодиоди?

В един технически форум видях снимка от страница на старо списание, където имаше реклама на този модел
мултиметър. Освен параметрите, там пишеше и: “Разработка на Института по приборостроене – София.” и
“Внедрен в Завода за измервателни прибори – Правец.” Бройката на снимката в рекламата обаче имаше и
някаква допълнителна приставка пред мястото за сондите, от едната страна на която имаше BNC конектор.
Не намерих нищо за дали тази приставка се е продавала като опция, или е ползвана само в предприятията?
Също никъде не пише за цената на устройството, но предполагам, че за времето си ще е било доста солено.

Машината има солидна конструкция. За избор на функциите се ползват копчета, а не врътки или дузини
самостоятелни жакове с различни съпротивления за сондите, каквито са се използвали при аналоговите.
Захранването е вградено, с откачващ се кабел. Сондите се включват в обикновени банан щекер гнезда.

От както преди години научих за тази частица българска електроника, се оглеждах за запазена бройка.
Но все изпусках обявите за тези неща с по някой ден… Единствената бройка която видях за продан бе с
доста мърляв външен вид, и понеже беше в неизвестно състояние и в друг град разбираемо не я купих.

Тази бройка си купих в същия ден, даже в същото излизане в което взех машината от предишния пост, но
от друг човек. Произведена е 1979-та година, и за 40-те си години съществуване е много добре запазена.
Единствено надписите на металните пластини са леко изтъркани, иначе пластмасата е искряща като нова!

Още не съм пускал мултиметърът, понеже нямам точния тип захранващ кабел. Нямам и сонди, та и такива
има да търся, че не са съвсем като модерните. Но за тях може да преработя някой чифт от съвременните.

Та ще има да търся тези неща преди да се полюбувам на приятно светещите лампи. Даже ако бюджетът го
позволи, ще потърся още бройки от този модел мултимер, понеже се сещам за още няколко ентусиасти,
които също много се радват на ретро измервателна техника, на Nixie лампите и електрониката като цяло.

Имало е и други модели цифрови български мултицети като Мултимер М103, който е от джобен формат.
А в изтекла обява видях и снимки на настолен модел сглобяван в корпус от Елка 50/51/1300! Изглеждаше
професионално направен, но никъде нямаше стикер или табелка с име и модел, та за сега остава мистерия.
М103 е с LCD екран, а “Елка”-та имаше два двойни 7-сегментни LED индикатора, тоест общо четири цифри.

Пък точно докато купувах това устройство, с продавачът му се заговорихме за българските видео игри,
няколко модела от които също са били сглобявани в модифицирани корпуси от Елка! Стана дума и за шах
компютрите на ИЗОТ и Правец… От години ми е приоритет и намирането на бройки от изброените неща.
Но с обявите нямам късмет, а като пешеходец няма как да обикалям битаците и пунктовете… За това отново
моля вас читателите да се озъртате за такива работи, че вече няма от къде другаде да търся информация.

P.S. На шестата снимка за сравнение на размерите съм сложил другите ми два мултицета. Бюджетният DT830B,
който е най-прецизния измервателен уред който имам, и някакво дребно аналогово китайче което си взех
преди над 15 годни за 5 лева, че май и за по-малко беше, от магазин за стоки от типа “Всичко по 1 лев”.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Купих си и комплект пасващи сонди, и остава да намеря само от точния тип захранващ кабел.

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II Correcting

Не намерих Beam Spring клавиатура, но намерих друго радикално и още по-механично пособие за писане!
Виждате от снимките става дума за още една електромеханична пишеща машина от IBM Selectric гамата.
Тази бройка е от IBM Selectric II Correcting моделът, имащ и механизъм за отстраняване на печатни грешки.

Но преди да дойде ред на техническата част, първо ще кажа няколко думи за как се сдобих с машината.
Макар в много по-добро състояние и с куп аксесоари, тази машина беше по-евтина от другата Selectric II,
както и от Selectric I бройката за която още не съм писал… Обаче пак така се случи, че макар и като една
сравнително евтина покупка, когато попаднах на обявата нямах нужната сума, бях останал само с пет лева.

Да не повярва човек нещата сами се подредиха, този път за добро. Като ми идва на гости по повод някой
от много празници в началото на месецът, майка ми ми остави някой лев да се почерпя. После пък се сетих,
че имам два излишни листа плексиглас останал ненужен от един нереализиран проект от преди години.
По чудо плексигласът се продаде доста бързо и заветната сума за машината бе събрана. Останаха ми дори
няколко лева за билети за пътя, и за един пакет памук за последвалото почистване на новата придобивка.

Докато другите машини преди ги купувах с куриер от други градове, тази бе тук в София. Като пешеходец
това щеше да ме зарадва, но ако нещото което трябва да взимам бе малко, а не тежка и обемиста машина.
Питах познати дали някой няма да може да помогне с транспорт, но разбираемо не излезе нищо, а пък за
такси не може да става и дума… Преди друг да ме изпревари и отнесе машината, тръгнах да я взимам и
така на ръце. Успях да си я пренеса успешно и с метрото! В последствие научих от Интернет, че тежала
17 килограма, което хич не е много. Формата и обемът я правеха неудобна за носене, но вече е минало.

На цвят тази бройка е светло зелена, май се води резеда. Едно време този цвят е бил много популярен,
като след десетилетия на забрава, в последните години постепенно се забелязва връщането му на мода.
На живо машината е много по-наситен и жив нюанс, но няма как да се улови с най-евтината възможна и
съответно долнопробна фотокамера. То на всички снимки цветът излезе различен, за което се извинявам.

За историята на този модел машини няма да повтарям вече написаното в статията за другата бройка, а
само ще добавя, че докато пак проучвах сайтовете по темата, научих за редица модели машини от други
марки, копиращи технологията с печатащата сфера, някои едно към едно, други само по метод на работа.
Намерих и този много интересен канал: https://www.youtube.com/channel/UCFVJOLMjdtEVCTNai3-1brg/videos

В техническо отношение, може би се досетихте щом цената е била по-ниска, и тази машина не е напълно
изправна. Още като се включи в контактът, се чува леко пращене, все едно някъде нещо дава на късо.
След минута до две работа, машината се самоизключва, а в стаята се разнася миризма на прах и смазка.
Чак след час “почивка” машината пак може да се включи и да работи още минута-две преди пак да спре.

Както предполагаше и човекът то който я купих, машината най-вероятно има проблем с електромоторът.
За щастие моторът на червената бройка изглежда е ок, и надеждата ми е ако се намери сервиз или много
подробен сервизен наръчник, да може да се сложи тук, и от двете машини да се получи една работеща!

На тестовият лист, който ползвах и при Бултекст 20 и Марица 12 машините, виждате какви символи излизат
при писане, и как са доста на рядко един от друг. Та освен смазка ще си трябва и сериозна настройка.
(Бледия пасаж е написан с Бултекст 20, черния и червения с Марица 12, и случайните символи са с тази.)

Също машината трака силно докато работи, както и клавишите имат тенденцията често да се заклещват.
Това са два очаквани проблема в резултат на стара засъхнала смазка и прах, а навярно и отронили се
частици от дунапренови подложки, които с изминалите десетилетия се разпадат и задръстват механизмите.

При отнелото два дни почистване на клавишите и корпусът, махнах каквото беше останало от дунапренът.
Не можах да се справя само с подложката под самите клавиши, защото при допир с пинцети буквално се
разпадаше, и нямаше как да се махне. А понеже е твърде близко до механичната част на машината, сам
нямам знанията и смелостта да се занимавам с това. Ако някога се намери техник или набера кураж да
следвам някои от наръчниците или видеата в Интернет… Но едва ли ще е скоро, което и от двете да е.

С машината дойдоха две допълнителни печатащи сфери и пет ленти, една от които дори още е запечатана.
Така сега печатащите елементи ми станаха общо пет броя, три от които са на кирилица! И трите обаче
имат различно разположение на символите. Два са размер 10 и един е размер 12. Навярно не всички са
по БДС. Може някой елемент да е с фонетична подредба, пък друг да е дори по ЙЦУКЕН за руски език?
Като/ако някога машината стане изправна ще настъпи време да се тестват, тогава ще се разбере кой
печатащ елемент точно какъв е. Виждате, че на два от елементите им ги нямат ръчките, но има чалъм за
ползването им и докато са в това състояние. Едната такава сфера е на кирилица, другата е на латиница.

Ако вие читателите имате съвети по темата, знаете къде да ми пишете. А сега ще се насоча към другите
проекти. Междувременно може да измайсторя някакво покривало за машината, за да не влиза прах вътре.

Работна Подложка / Балатум

От години исках да си купя работна подложка, но където и да питах, в колкото и магазини да обикалях,
все не откривах нищо. Онлайн на няколко места имаше такива неща, но на толкова високи цени, че ако
си бях купил от там, то подложката щеше да излезе по-скъпа от нещата които ще човъркам върху нея!

Дълго време бях в безизходица, докато наскоро не се сетих, че има лесна алтернатива! Балатумът!
Това може и да не е професионално решение, но за нуждите на хобито ми ще е повече от достатъчно.

Обаче се оказва, че от както на буквално всеки ъгъл има магазин за ламиниран паркет, балатумът явно
вече не е на мода, и намирането се оказа задача. Всъщност сам си усложних работата, както винаги…

Три дни обикалях пазарите на близките и далечните квартали, направих си три здравословни разходки
(в студът, заобиколен от кашлящи хора и изгорелите автомобилни газове) от поне по 5 километра пеша.
Но сещате се, никъде не намерих магазин в който се продаваше балатум, а пък питах и немалко хора.

Решението бе повече от ясно, да ида до някой от по-големите специализирани магазини в ж.к. Люлин.
Да бях отишъл директно там, щях да спестя толкова ходене, ама не! Нека да видя дали другаде няма!

Та както и да е, намери се търсената стока. За 14 лева материал и 2 лева за разкрояване, вече имам
не една, а две работни подложки. Даже ми остана и една излишна лента от 2 метра на 30 сантиметра.

На размери голямата подложка е 70 на 140 сантиметра (бюрото е 75 на 150). Съотношението и е 1:2.
Малката е 60 на 70 сантиметра, нея ще я ползвам за втори предпазен слой като има да запоявам нещо.

Като разглеждах в магазинът имаше и по-дебели видове балатум, като такъв за фитнес и тренировъчни
зали, но той беше пет пъти по-скъп, и само на големи разфасовки. Имаше и от по-мекия тип балатум.
Този е от твърдия, като идеята е да е по-издръжлив, че нали компютрите са пълни с остри компоненти.

Не знам колко и дали този тип материал генерира статично електричество. До сега май не съм имал
проблеми от такова естество, но при всички положения е добре да се внимава, че рискът е реален!
Дано носене на антистатична гривна закачена за близкия радиатор e достатъчна мярка. Ще видим…

Въпреки многото обикаляне, за което пак повтарям сам съм си виновен, съм доволен от резултатът.
Но както винаги снимките са ужасни, и хич не показват колко добре стоят подложките в реалност.

Надявам се това ново оборудване ще е полезно за целите на хобито, пък ако идеята ви е от полза и
на вас читателите, какво по-добро от това! Нека има повече постове за “чалъми” и подобни идеи.

Scotch On The Rocks

Освен различните почистващи препарати, в това хоби е полезно човек да има и някои различни видове
самозалепваща лента. Повечето са универсално приложими, други са по-специфични, но винаги полезни!

Когато човек е израснал в мизерия и всичко около него е или повредено, потрошено или направо изобщо
го няма, тогава нуждата от метод за поправяне или поне закрепяне на положението е повече от реална!

Така, аз още от ранна възраст, и покрай приложните изкуства които ми бяха едно от първите хобита, се
научих какви видове самозалепващи ленти и лепила са подходящи за различните ситуации и приложения.

Целта на този пост е да разкаже и покаже, че за различните проблеми често се изисква по-специфично
решение, било то специален инструмент или правен за целта препарат, консуматив или друг чалъм.
А в ерата на Интернет и китайските стоки, тези неща вече не са нито скъпи, нито трудни за намиране!

В хобито, а и в което и да е домакинство, не може с една ролка опаковъчно тиксо човек да твърди, че
е подготвен за всичко. Ако така ще тръгнете да поправяте течащ водопровод, може да очаквате локви!
Пък ако решите да изолирате проводници с тиксо, очаквайте искри, пламъци или много по-лоши неща!

Опаковъчно тиксо, хартиено, алуминиева лента, двойнозалепваща лента, тефлонова лента, изолирбанд…
Вярвам почти всеки читател тук знае основните им употреби. Сега ще разкажа за някои от по-интересните
приложения за които съм ползвал горепосочените ролки. Като примерно тефлоновата лента с която освен
душът, си поправих и клатещите се крака на закачалката за якета и шапки! Основата и имаше износили се
метални резби, а нарязването на нови не е опция. Тефлонова лента намотана на винтовете или болтовете
се оказва адекватно решение, или поне за леки конструкции които няма да носят тежък или опасен товар.

С алуминиевата самозалепваща лента предназначена за водопроводи, също може да се изолират стари
дограми. Аз така третирах допотопните балконски врати и прозорци в хоби стаята като я ремонтирах, и
вече не влиза нито вятър, нито влага. Пък помните и какво друго предназначение и бях “изобретил”!

С парчета черен изолирбанд пък от години маскирам светодиодните индикатори на редица уреди, които
в тъмното с острата си светлината са като нож в очите ми, и докато светят не ми дават никакъв покой!

За различните типове лепила също има да се каже доста, но сега ще спомена само тези видове които
ползвам последните години. Едно време ползвах Хелметекс/Хелми-М за универсален лек и в домашните, и
в приложните задачи. Обаче за залепяне на специфични материали пак си трябват по-специални лепила.

Така от както възстановявам стара техника, и има да лепя метал или пластмаса, използвам POXIPOL.
Това е двукомпонентна епоксидна смола, продавана в малки разфасовки на достъпни цени. Предпочитам
този метод за лепене пред всякаквите секундни лепила, че с тях никога не съм постигал добри резултати.

И отново уж тривиални неща, а се оказват доста важни, дори критични в поддръжката и свестяването на
големи и малки машини и детайли. Залепиш слаба лепенка или ползваш грешната отверка, и стана авария!
Бъдете подготвени, че разликата между успех и брак, здраве и болест често е проста стока струваща лев-два.

P.S. Картончето на което тествах някои от показаните ролки тиксо заприлича на творба от абстрактното
движение в експресионизмът! Може да не съм Kazimir Malevich или Piet Mondrian, но щом техните творби
се тиражират за милиони, защо и аз да не изкарам някой лев? Тъкмо ще се намери финансиране за блога!
Та ако вие сте меценат или почитател на изкуството, сега е моментът, докато все още е евтино! Ха-ха-ха!

8-Битова Химия

Знаеш, че вече остаряваш, когато почнеш да се радваш при покупката на нови почистващи препарати!

В арсеналът на хардуерният ентусиаст, освен отверки, поялници и мултицети се намират и редица други
пособия, с помощта на които се поддържат, поправят или поне привеждат в приличен вид и големи, и
малки машини, уреди, компоненти, или с каквито работи се занимава дадения любител или професионалист.

Преди вече писах за бюрата, шкафовете и инструментите с които животът ми се улесни неизмеримо много.
До преди набавянето им, буквално ми се налагаше да човъркам с кремъчни остриета, седейки на земята…

Има да разказвам за още редица различни и полезни в хобито неща, едни от които са точно препаратите.
За вас това може да е нещо тривиално, пък ако друг ви чисти жилището може да е дори нещо необятно!
Аз докато не останах да живея сам преди седем-осем години, не обръщах внимание на този вид неща.
Обаче след това доста бързо трябваше да се образовам в тази наука, нещо за което никак не съжалявам.

При почистването на новите компютри не е необходимо нищо друго освен кърпа за прах. Когато обаче се
борави с компютри и друга техника произведена преди 15-25-35 години, и прекарала повечето време от
съществуването си по тавани, мазета, гаражи и други далеч от чисти места, може да се досетите как вече
положението е съвсем друго, и в повечето случаи за привеждането в приличен вид са нужни доста усилия.

От както колекционирам компютри и ретро техника съм попадал на екземпляри в много добър вид, но и на
такива мърляви подобия на техника, че само като ги погледне, човек губи всякакво желание да има каквото и
да е общо с тях! Често точно тези мърляви неща са най-интересните находки, заслужаващи си уважението!

Сега няма да ви уча как се чисти, понеже вярвам това всеки го знае, но ще кажа по няколко думи за
различните препарати които са много полезни в компютърната некромантия, пък и в бита ни като цяло.

Сода бикарбонат.
Содата има хиляда полезни приложения. За почистване, леко навлажнена върши ролята на абразивно
вещество, което може да се ползва спокойно върху пластмаси и боядисани повърхности, без опасност от
нараняване то им, каквото се получава ако вместо сода се ползва домакинска гъба, пък била тя и мокра.
Но освен за почистване, содата има и абсорбиращо миризмите свойство, също много полезно в хобито!
Така успях да обезмириша няколко касови апарати Елка, като ги затворих за по няколко дни в кашон, в
който имаше чинийка със сода. Този номер го научих докато разучавах как се отмирисва хладилник.

Препарат за прозорци.
С кърпа напръскана с този обикновен препарат, се чистят с лекота пластмаси и метални повърхности,
по които замърсяването не е много наслоено или упорито. Също е чудесно средство за чистене на бюра.

Обезмаслител.
Когато течния сапун и верото не са достатъчни, е време за тежката артилерия – обезмаслител! Meglio е
домакински препарат, който може да се ползва върху всичко що е упорито, без негативни последствия!
За пластмаси във фугите на които има наслоени мръсотии, този обезмаслител се явява безценен спасител!
Колко панели съм изпрал с Meglio… Също е чудесен и за премахване на остатъци от стикери и тиксо.

Спирт.
За някои ситуации спиртът си остава най-доброто решение, най-вече като е нужен силен дезинфектант.
Може да се ползва и в комбинация с други препарати, само да се внимава ако ще се третират по-нови
пластмаси, защото ако е чист или висок процент разтвор, може да ги стопи, деформира или обезцвети!
При старата техника няма такава опасност, но всичко по-ново се прави от най-долнопробните материали!

Контактен спрей.
С времето електрическите контакти и фините механизми в много устройства се окисляват и зацапват, като
това води до затрудненото им функциониране, или направи ги спира от употреба. Достатъчно е само един
пин на един чип на някоя платка да не прави добър контакт със сокетът си, и цялата машина не работи!
С този тип спрей може да се третират както сокети на чипове, жакове на периферия, така и механиките на
клавиши и други подобни. За феновете на тема ретро хардуер това е насъщно средство, животоспасяващо!

Силиконова смазка.
При материали като пластмаса и гума не може да се ползват някои смазки предназначени за метал, защото
може да се получи химическа реакция която да ги повреди или направо стопи. Това силиконово масло е
предназначено специално за гумени и пластмасови детайли. Аз го взех по препоръка за ползване с Робко.

WD-40.
Кой не знае WD-40, митичният продукт с милион и едно приложения! Често обаче хората остават с грешното
впечатление, че това е универсална смазка, което не е така. Основното приложение е борбата с ръждата.
Като средство за проникване във вече корозирали механизми, или като превантивно средство нанасяно на
рискови участъци податливи на влага. Смазващите и почистващите му свойства не са най-голямата му сила.
Въпреки това наистина има много приложения, че дори мирише приятно. Ех ако правеха и парфюм WD-40!

Освен тези, има още много полезни в хобито препарати, и крайно специфични, и универсални като горните.
Но като цяло, с посочените средства трябва да може да се преборите и с най-трагичния и упорит случай!

Живот и здраве, в бъдеще ще има още подобни материали, с полезни за хобито пособия, съвети и похвати.

Урааа!!!

Съвсем неочаквано, без да подозирам, се сдобих с оригинална IBM Selectric печатаща глава на кирилица!

Вчера си купих още една IBM-ска пишеща машина, пак от обява от друг град, пак в незнайно състояние.
От единствената малка снимка в обявата не се виждаше каква е печатащата глава, а само, че я има.
Ясно се виждаше обаче, че клавишите са по QWERTZ подредбата, навярно оригинално са за немски език.

Като си я донесох в студа по леда от офисът на куриерите до тук, вчера не ми останаха никакви сили.
Днес тръгнах да я опаковам, и като се загледах в печатащата глава какво да видя? Буква Ш! Кирилица!

Оказа се, че и тук положението пак е като при предишната машина, клавишите и главата са различни.
Та на теория, ако двете печатащи глави се разменят, едната машина ще е изцяло на кирилица, а другата
на латиница! Това при положение, че и двете машини работят. Знаете бройката за която вече писах се
нуждае от среща с техник, а тази новата нито съм я тествал, нито чистил, нито сега ги има условията
за каквото и да било, камо ли цял самостоятелен материал. Ще се чакат топлите месеци, ако идната
година условията са по-добри, а не като влажната адска подигравка която бе вместо лято тази година.

До тогава ви моля – ако знаете сервиз за пишещи машини или доказан техник в град София, пишете ми!

AOL CD

Преди година писах за фонокартата с която в края на миналия век осъществявах контакт с дома,
докато бях на една училищна екскурзия с класа ми. Някъде в другите постове споменах и как в
началото на този век, братовчед ми се свързваше към интернет посредством предплатени карти.

По същото време в САЩ и няколко други големи западни страни, една компания гигант доминира
с разрастващи се темпове пазарът на интернет телекомуникациите. Става дума за America Online (AOL).

Тук може да научите по-подробно историята им: https://www.youtube.com/watch?v=A3DudqwsRPw

Но сега няма да преразказвам горепосоченото видео или енциклопедиите, а ще кажа няколко думи
за конкретното разглеждано устройство, което всъщност не е устройство, а един обикновен диск.

От AOL са привличали нови клиенти чрез зарибяването им посредством безплатни часове, които са
идвали на флопита или дискове като показаният. Тези медии са били изпращани директно до пощите
на хората, били са добавяни като бонус съм списания и вестници, идвали са и с редица продукти…

Като е бил пикът на AOL, половината произведени дискове в света са били техни рекламни CD-та!
Представете си мащабите за които става дума, една компания засенчва звукозаписните, игралните,
софтуерните и останалите световни индустрии взети заедно! Но явно е имало келепир, дето се вика.

Този диск не е разпечатан, листовката на която са написани серийните номера или активационните
кодове още е залепена вътре, но оптичната медия може да се извади от долната част на опаковката,
без да е нужно тя да се разкъсва. Не, че това има някакво значение, кодовете не важат от години.

Дискът дойде при мен от колекцията на друг ентусиаст на тема ретро технологии. Не съм се сетил
да питам как е достигнал до нашите земи, но силно се съмнявам някога AOL да са работели и тук?

Вие сблъсквали ли сте се с подобни методи за връзка с интернет, знаете ли повече по въпросът?
Разкажете, ще ми е много интересно да чуя истории от ранните дни на интернетът в България.
А пък този диск ще се пази като още една ценна находка, добре допълваща ретро колекцията ми.

P.S. Както фонокартите, така и тези дискове се оказват обект на колекционерска дейност по цял
свят. Има хора събрали по хиляди бройки, даже има маниаци правещи каталози и дори цял музей!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Питах човекът, и научих, че едно време модемите са идвали в комплект с тези дискове.
И понеже не е можело безплатните часове да се ползват от България, тези дискове или директно са
били изхвърляни, или са оставали неизползвани с десетилетия под претекст “някога да не потрябва”.

Метални Стикери Етикети / Гравираща Пишеща Машина

Днес ще ви разкажа за тази интересна двойна употреба, която намерих за старата семейна механична
пишеща машина Марица 12, за спомените ми свързани с пишещите машини, и за бъдещата им употреба.

Още миналата година “изобретих” този метод за писане, или по-точно за гравиране на текст върху
алуминиево тиксо. Съзерцавайки етикетите на модулите от Робко комплектите, забелязах, че те не са
солидни метални пластини, каквито едно време са се слагали на по-сериозните машини, а са стикери.

И докато за щамповането на серийни номера в металните пластини си трябва сериозна преса и натиск,
то за гравирането на алуминиеви стикери не е нужен почти никакъв натиск, една задача по силите и
на най-обикновените пишещи машини, ярък представител на които седи най-кротко в хоби стаята ми!

След няколко опита, бързо му хванах цаката, и макар да няма какво да номерирам или надпиша, вече
си имам метод за щамповане, стига надписите да са на български език, понеже на такъв е машината.

Триковете при надписването по този метод са два. Когато се щамповат по-малки етикети, те трябва да
са добре захванати за валякът на пишещата машина. На снимките виждате, че ползвам хартиено тиксо.
И другото нещо е, че алуминиевото тиксо е много тънко и крехко, и като се отлепя от трансферната
лента много лесно може да се смачка, с което се губят отпечатаните символи. Като трик виждате, че
някои от етикетите съм написал след като тиксото вече е залепено за листове. Естествено така няма
как да се надпсват неща залепени на едри предмети, понеже няма да се поберат в пишещата машина.

Правилния начин да се щамповат такива етикети е с печат със сменяеми символи, като мастилените с
които се слага срок на годност. За алуминиевите етикети печатите не са с гумени, а с твърди символи.

Виждате, че и с подръчни средства и техники може да се направят почти представителни табелки за
врати, пощенски кутии и звънци, необичайни визитки, и по-трудни за фалшифициране членски карти!
Даже картата на последната снимка не е много далече от тази която ми издаде моя футболен клуб
преди десетина години. Само дето не е ламинирана, но и това може да се направи лесно и евтино.

В първия пост за тази Марица 12, който публикувах през вече далечната 2012-та година, споменах, че
на тази машина се научих да пиша по БДС подредбата още преди да тръгна на училище, и последно в
някой от крайните класове си писах доклади и домашни, след като домашния принтер ме беше предал.

Пишещата машина е купена от майка ми още преди да съм се родил, която по професия беше учителка,
и до преди десетина години понякога още се вадеше и ползваше по предназначение и от нея, и от мен.

Днес машината не е в много добро състояние. Горната част на главните букви се отпечатва бледо, и
механизмът на буква “И” е с проблем. Но определено ще се пази като ценна семейна и лична реликва!

Като бях още много малък, преди да тръгна на училище, ще да е било преди 22-24 години, понякога
майка ми ме водеше с нея на работа (понеже нямаше кой да ме гледа), където едно от основните и
занимания беше да пише различни работи на пишещите машини в учителската стая. Помня, че там или
в директорският кабинет имаше и електрическа пишеща машина, за която учителки се надпреварваха,
тъй като при писане на нея не е нужно човек да си чупи пръстите, а всичко е лесно и безболезнено.
Но съм бил много малък, и не просто не помня каква марка или форма беше електрическата машина.

Друго място където имаше хора с пишещи машини, бяха сградите до полицейските управления, където
се издаваха документите за самоличност и се подават заявления и прочие. Пред тези места до преди
годни имаше писари с механични пишещи машини подобни на горната. Тези хора не бяха на държавна
служба, а бяха там за да припечелят по някой лев, попълвайки бланките за документи на гражданите.

Чел съм, че подобно на тези хора, в днешни дни на много места по света, най-вече по площади и други
публични обекти, имало хора пишещи поеми и писма по поръчка на минувачите. Но дали тази работа е
доходоносен бизнес, или се върши от чиста хипстърщина, това не мога да преценя, трудно е да се каже!

Но наистина си е друго нещо човек да ползва пишеща машина вместо обикновен компютър, носталгията
определено я има. И не само това, пишещите машини имат редица скрити предимства когато целта е да
се напише нещо. Например при пишещите машини няма опасност човек да загуби написаното ако не го
е запаметил, тъй като всяка написана буква остава вовеки на листът! Освен ако човек не загуби листът…

При писане на пишеща машина шансът човек да се отплесне и да влезе да провери социалните мрежи,
да изгледа десетина клипа в YouTube, или да се запилее някъде другаде, загубвайки ценното време и
мотивацията, е съвсем нищожен. Макар ако човек има телефон в джобът си, днес вече няма спасение…

Но ако човек е на място където са позволени само пишещи машини, примерно като панделата, за която
стана дума в статията за Бултекст 20 машината, или пък е член на тайните служби, както писах в постът
за IBM Selectric II машините, тогава вече няма измъкване, и пишещите машини се оказват полезни и днес!

Аз нямам намерението да ставам нито хипстър, нито пандизчия или пък шпионин, но ако в бъдеше си
променя мнението ще ви пиша, в писмо по пощата, написано на пишеща машина разбира се! Ха-ха-ха!

P.S. Направих общо 95 снимки, докато се получат горните 6, като 3 от 6-те пак не стават за нищо…

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II

В предишния на този пост проследихме началото на пишещите машини. Говорих и за моделите до края
на технологията, но тогава нарочно пропуснах да спомена повече за една важна стъпка в еволюцията
на тези устройства – електромеханичните, или на по-разбираем език електрическите пишещи машини.

Днес ще стане дума за без съмнение най-култовия представител от този тип машини, че може би дори и
най-иконичната серия пишещи машини като цяло! Това са IBM Selectric гамата, и по-точно моделът на
снимките е IBM Selectric II. А това което прави тази бройка ако не уникална, то поне много рядка, е
фактът, че клавишите и не са по QWERTY, а са фабрично направени за БДС подредбата ползвана у нас!

Но нека започнем от по-рано. Както споменах преди, пишещите машини се появяват на бял свят още в
средата на 19-ти век, като едва няколко десетилетия по-късно вече е имало и опити за електрически
модели. Масовите електрически пишещи машини излизат на пазарът чак първите години на 20-ти век.

Още през 1900-ната година, компанията Blickensderfer патентова електрически модел пишеща машина с
много семпъл и въпреки това гениален дизайн. Тези машини са ползвали печатащ цилиндър, на който са
се намирали буквите и цифрите, а не единични печатащи елементи за всяка отделна буква, с каквито
механизми са оперирали останалите марки пишещи машини. Всъщност тази технология е въведена още в
1883-та година от Crandall Typewriter Manufacturing Company, която компания обаче не просъществува
дълго. Технологията е усъвършенствана от Blickensderfer, които още от 90-те години на 19-ти век
произвеждат механични машини с печатащ цилиндър, и както споменах, още първите години на 20-ти
век е пуснат електрически модел. Това което не го прави моментален хит и лидер в нишата е фактът,
че по това време още много малко домакинства са имали електричество, а тези които са имали, са го
ползвали само за осветление, и по същата тази причина електричеството го е имало само през нощта.

Въпреки това компанията Blickensderfer произвежда машините почти две десетилетия, докато както с
Crandall Typewriter Manufacturing Company, и тук почива основателят на компанията, което слага и
края на производството. Така технологията за печатащ цилиндър бива забравена за почти 40 години.

През това време първо гигантът Remington Rand доминира пазара на електрическите пишещи машини,
докато през 20-те и 30-те от IBM поглъщат няколко от фирмите снабдители на Remington, и започват
собствено производство на електрически машини през 1935-та година. Моделите пишещи машини на IBM
са много модерни и успешни, бързо стават голям хит и отнемат сериозна част от бизнесът на Remington.

Това което тотално преобръща нещата и прави IBM безспорен лидер, обаче се появява чак в началото
на 60-те, това е серията IBM Selectric – електрически пишещи машини ползващи печатаща сфера!
Движещата се със скорост на светкавица печатаща глава скрива шапката на всички останали марки, и
до излизането на електронните пишещи машини и персоналните компютри, IBM си остават ненадминати.

Печатащата сфера в IBM Selectric машините има капацитетът да се движи с главозамайваща скорост, и
лимитът и е скоростта с която могат да пишат потребителите! Но това не е най-голямото предимство
в тези машини, а фактът, че тази печатаща глава е лесно сменяема, което отключва възможността за
ползване на различни шрифтове, размери на буквите, езици и какво ли още не, все с една машина!

Друго предимство при тези машини е, че вместо да се движи листът с все рамото на пишещата машина
като се отпечатва всяка следваща буква, тук се движи печатащият механизъм, вътре в самата машина.
Това прави писането още по-лесно, и прави размерите на пишещите машини значително по-компактни.

Масовите модели от тази серия са Selectric, Selectric II, Correcting Selectric II и Selectric III.
Една много по-способна и по-скъпа серия са Selectric Composer машините, които имат много по-богат
набор от функции за настройка на текстът, размери на шрифтът и шрифтове като цяло. Тези машини са
се ползвали в печатниците, рекламните студия, дизайнерски агенции и прочие, чак до излизането на
по-напредналите поколения графичен софтуер, и достатъчно мощните компютри които да го подкарат.

Бройката която имам аз е от Selectric II гамата, но не е Correcting вариантът, който е имал лента с
коректор, и с едно копче повече, чрез което лесно са се коригирали грешно напечатаните символи.
На цвят е ярко червена, а не розова каквато я изкарва долнопробната ми фото камера, честна дума!
Но както казах, рядкостта на тази бройка е, че е фабрично произведена за родния български език.

През 70-те, от когато е този модел, в тогавашната Народна Република България е кипяла индустрия с
колосални размери. Произвеждани са както модели механични, така и електрически пишещи машини.
Електрическият модел Марица 41 от 1968-ма година е бил от високо ниво, и се изнасял и за чужбина.
Но явно е имало пазар и за вносна продукция, даже и за такава от крупна американска корпорация!

Нямам представа как точно тази машина е попаднала в България. Дали е било по самоинициатива на IBM,
или пък е било в следствие на държавна поръчка? Няма кой да каже, пък и едва ли някъде ще пише.

За жалост оригиналната печатаща сфера по БДС не е налична тук, кой знае още кога и къде е загубена…
Сигурно вече сте видели от снимките, че на вертикалната страна на клавишите са залепени символите
от английската азбука. С такава печатаща глава дойде при мен тази машина. Явно някога в миналото,
където са ползвали машината, са имали нужда от англоезична такава. И докато машини на български
език човек да ги рине с лопата, то тези на чуждите езици явно са били кът, особено електрическите.

И както вече споменах способността за смяната на шрифтовете и езиците при IBM Selectric машините е
навярно причината тази бройка да бъде адаптирана за писане на два езика. Два, понеже стикерите са
залепени не върху българските букви, а под тях. Пък и смяната на печатащият елемент отнема минута.

От снимките виждате, че кълбото тук не е оригинално IBM, а е правено от Remington. След като те
губят пазарния си дял при пишещите машини от IBM, все пак явно са решили, че от производство на
аксесоари за чуждите продукти може и да се изкара някаква печалба. От това идва и този продукт.

Мастилената лента която се ползва при IBM Selectric машините е навита в носител от касетъчен тип.
Освен познатата от векове текстилна лента напоена с мастило, тук може да се ползва и втори вид,
представляващ прозрачна лента с въглеродно покритие, което след натискане от печатащата глава
остава върху листът хартия, а във въглеродната лента остава празен силует на отпечатаният символ.

Втория тип ленти не са икономични, и разбираемо нямат опцията да се пренавият и ползват отново,
каквато е практиката с текстилните ленти. Въглеродните обаче имат предимство в отношение яснотата
на написаното. Докато при текстилните ленти отпечатаните символи излизат леко мъгляви, и може да
има разлика в наситеността на отделните части на всеки отделен символ, то при въглеродните ленти
всеки отпечатан символ е остър и с еднаква консистенция, все едно е щампован на печатарска преса!

Тук машината дойде с очевидно пренавивана текстилна мастилена лента, която не знам дали е годна.
За щастие като много популярен модел, все още се намират и двата типа ленти за Selectric машините.
Това което не знам дали ще се намери лесно или дори изобщо, е печатащ елемент на кирилица по БДС?

Виждате от снимките, на клавишите освен стикери има и доста наслоила се мръсотия (мастило), която
излиза много трудно, и само памук със спирт не върши почти никаква работа. За това и се отказах
на този етап да чистя копчетата по-настоятелно. Почистих обаче масивният лят алуминиев корпус, и
вече почти не му личат близо 50-те години съществуване! Изчистих и разпадащите се дунапренови
панели, които са известен недостатък при тези стари машини. Остана си обаче лепилото под тях…

Самото състояние на машината е неработещо. При пускане моторът работи, но само бучи, и никой от
клавишите не помръдва. Навярно има нещо което е забило, и ще трябва да се търси майстор техник.
Още преди месеци разпитах всички познати за които се сетих, дали не знаят някъде да има сервиз за
пишещи машини, но за съжаление никой не знаеше нищо. Като предложение само един човек ми каза
да пиша до IBM България, и да ги питам дали не знаят някой пенсиониран техник още от едното време…

Та може да направя точно това, и да им напиша едно писмо, понеже машината си плаче за една баня в
бълбукащо машинно масло, каквато си взе C-3PO в Star Wars (1977). Това последното разбира се е шега!

Не е шега обаче, че в желанието ми да си имам такава иконична придобивка, изобщо не пресметнах в
уравнението разходите за ремонт, или, че изобщо ще е нужен такъв! Купих машината от обява от друг
град, но това пак не ми е оправдание. Та сега каквато и цена да ми обявят, ако изобщо ще се намери
сервиз, все ще е твърде много. И само като статичен обект машината е абсолютно радикална, но на мен
такава скъпа украса не ми е по джобът. Да беше изправна, тогава с удоволствие щях да и се радвам, а
щеше да е и инвестиция. Но както е сега, ми гори дупка в оскъдния бюджет, а ще има и още пожари…

Обратно на пишещите машини от Selectric серията. Успоредно с тях, през 80-те години на 20-ти век от
IBM започват производство на Wheelwriter серията електронни машини – текстообработващи процесори.
Тези машини ползват технологията с Daisy Wheel печатащи елементи, които са по-елементарни и евтини
за производство, но също са сменяеми и предлагат голям набор различни шрифтове, размери, езици…

Друго интересно нещо което искам да спомена е, че по времето на Студената Война, през 1984-та
година в американските посолства в Москва и Ленинград, са открити поне 16 бъг-нати пишещи машини
модели IBM Selectric II и Selectric III, в които съветски агенти са били внедрили шпионска технология от
космическа висота, и почти десетилетие най-необезпокоявано са следели какво са писали американците!
Тук може да прочетете подробна и супер интересна статия относно този случай, силно я препоръчвам!
А историята продължава с това, че до ден днешен руските специални служби ползват механични пишещи
машини за нуждите си, понеже за разлика от компютрите, те не са никак лесни за бъг-ване и следене.

Щях да пиша за още неща по темата, но вече се получи такова дълго писание, че ще го оставя за
следващия материал, който също ще е относно пишеща машина. Това ще е втори пост за Марица 12.
А кога и дали ще има втори пост за тази машина, това още не ми е известно и вече не зависи само от мен.

Електронна Пишеща Машина Бултекст 20

Пишещите машини влизат в масова употреба през средата на 19-ти век, и като технология се падат
близки братовчеди на на печатната преса, едно велико изобретение преобърнало светът за по-добро!

Ранните модели пишещи машини са имали различни по конструкция механизми. Всеки изобретател
е правил творенията си по свой метод, както е сметнел за най-добре. В статията за пишещите машини
в Wikipedia има показани от най-ранните модели. Може да ги разгледате, определено са интересни!

През първата половина на 20-ти век форматът на пишещите машини се стандартизира. Различните
производители вече правят еднакви по конструкция и метод на работа машини, което улеснява и
потребителите, и слага основата за следващата стъпка в еволюцията им – електрическите машини.

Докато при писане на механична машина, за да се отпечатат буквите е нужно човек да удря по
клавишите с все сила, което не е никак приятно, бързо изморява ръцете и пръстите, води до болки…
То при електрическите машини такива усилия вече не са нужни, благодарение на електрическите
мотори задвижващи печатащите механизми, за които ще стане дума по-подробно в следващия пост.

С изобретяването на микропроцесорът и последвалата компютърна революция през 70-те и 80-те
години на миналия век, както много други устройства, и пишещите машини получават дигитален
наследник. Но това не са само компютрите! Дълго време са правени и самостоятелни устройства.

Десетилетия са произвеждани от прости до много сложни модели електронни пишещи машини, като
някои са наричани текстообработващи процесори (Word Processor). По-ниските модели представляват
матричен принтер с добавена клавиатура, докато по-сложните модели са имали опция за корекция на
написаното в реално време, съхранение на данни на вградена памет или дискети, и дори монитори!

Бултекст 20 е българска електронна пишеща машина от средата на 80-те години на миналия век.
Произвеждана е в “Завод за пишещи машини Пловдив”, където е правена и старата ми Марица 12.

Сега няма да изпадам в много детайли, защото този пост се води кратък обзор, първа част от две.
Касетата с мастилена лента е изветряла през годините, и на 6-тата снимка виждате колко бледо
излиза написаното. Та докато не купя нова лента, просто няма смисъл да правя напразни тестове.

Тази българска електронна пишеща машина или текстообработващ процесор, е аналог на моделите
на Panasonic, Xerox и Olivetti от 80-те години. Като и търсих лента из сайтовете за консумативи, за
този модел пишеше, че лентата е съвместима освен с Бултекст 20, и с много модели на горните марки.

Пък в сайтовете за обяви съм виждал този формат електронна пишеща машина с три различни имена:
Бултекст 20, Бултекст 40 и Булрайт 15S. Вероятно трите модела са имали вътрешни различия, като
обем памет, методи за връзка с външни устройства, скорост на печат или други подобни параметри.

На задния панел на този Бултекст 20 има оставени две неизползвани места за вграждане на един
паралелен порт и един SCSI порт. Нали тази машина е purpose-built 8-битов компютър с вграден
матричен принтер, та опцията за такива портове не бива да е изненада. Може би в някои от двата
други модела тези портове са активни? Ако намеря инструкциите им за употреба ще напиша повече.

Състоянието на моята бройка е много добро, вероятно е ползвана много малко и е съхранявана на
добро място. Само трябваше да си я забърша с една кърпа, и стана като нова! Единствено на две
места е леко накапана с предполагам коректор, и от задната страна е леко пожълтяла, но не си
личи изобщо! Вътре има и едно отлепено гумено уплътнение, но е видимо само при отворен капак.

Липсата на пишещи машини в масова употреба днес е показателен признак за съдбата на тези уреди.
Текстообработката е една от основните функции на персоналните компютри, които обаче могат да
правят също още безброй други полезни работи. Така още през 80-те и 90-те години на 20-ти век,
най-вече заради постоянно поевтиняващите принтери, пишещите машини губят лидерството в нишата.

През 90-те в България, под лиценз се е произвеждал или само се е сглобявал моделът Бултекс 6020,
който е аналог на Xerox 6020 Memorywriter, една добра професионална електронна пишеща машина.
Обаче с идването на “масовата приватизация” (най-пошлото крадене), идва и краят на заводът за
пишещи машини в Пловдив, и производството им тук. Естествено произведените през десетилетията
машини остават в употреба още доста дълги години. А навярно още има и хора които пишат на тях…

Четох, че в Индия до съвсем скоро се произвеждали механични пишещи машини, но като държава с
население от над милиард души, е нормално да има пазар за всякакъв вид технологии. Стари като
сметала и пишещи машини, и нови като калкулатори и компютри. Но явно вече и това е приключило.

Американската компания Swintec обаче още произвежда и продава нови електронни пишещи машини
и текстообработващи процесори на свободния пазар, но също и на държавната администрация в САЩ.
Най-голям пазар обаче им се падат затворите, където доста затворници водят кореспонденция, но
компютрите са забранени. А пък нали в САЩ има милиони затворници, пазарът явно е доста добър!

Съвсем скоро в следващият пост, който също ще е за пишеща машина, ще разкажа за спомените ми
от тези устройства от 90-те години, както и какви приложения имат пишещите машини в днешни дни.

А кога ще дойде ред на втори пост за тази машина, това зависи от кога ще и купя мастилена лента.
Но ако ще купувам мастилена, ще трябва да купя и коригираща лента, а като ще купувам за тази
машина, ще трябва да купя и за втора, и за трета, и за матричния принтер… Пък ще има разходи и
за доставки, и работата стана една солена… А средствата просто ги няма, и нали не е приоритет…

ЕЛектронен КАлкулатор – ЕЛКА: Част 2

Както споменах в първата част, първоначалната ми идея беше да напиша по самостоятелен пост за
всеки от моделите които имам, но поради технически и психически причини това няма да е възможно.

Все пак реших да снимам и опаковките, паспортите, аксесоарите и консумативите прилежащи към
колекцията ми калкулатори и касови апарати Елка. Заедно с половината от моделите дойде по нещо.

Тези неща ще си ги пазя грижливо заедно с машините, защото както самите машини, така и те носят и
разказват ценна и много интересна история, която от другаде вероятно вече няма как да се научи…

Елка 130:
Това е джобен калкулатор от средата на 70-те години на 20-ти век. Според някои източници, този
формат български калкулатори са били направени по поръчка на швейцарска фирма с цел износ, но
очевидно са се продавали и са били широко ползвани и по нашите земи, или поне по онова време.
Калкулатори от този тип са се произвеждали с корпуси в три ярки цвята: Жълт, оранжев и зелен.

Тази бройка за съжаление е тотален мъртвец. Купих я от обява със съмнително ниска цена, и вече
знам защо това беше така – този калкулатор е бил наводняван, я в някое мазе, я на някой таван.
Почти всички кабели свързващи двете платки бяха корозирали и отпоени, а май имаше и корозирали
компоненти. Сега става само за резервни части, като това са копчетата и пластмасите на корпусът.

Елка 131:
Този модел има функциите като горния, освен един превключвател, с чиято роля не съм запознат.
Тук обаче има и жак за външно захранване тип трансформатор, с работно напрежение от 6 волта.
Също тази бройка е със зелен LED екран с 9 цифри, докато предишния модел е с червен LED екран.

Тази бройка купих още по-евтино и от горната, но за късмет се оказа работеща, или поне работи с
външното захранване. Продавачът каза, че с батерии не давала признаци на живот, но лично не съм
пробвал. Може някога вътре да са текли батерии, и да са окислили контактите вътре в отделението.

Елка 135 М:
По маркировките на клавишите става ясно, че този модел калкулатор е научен, с по-богат набор от
функции от предишните. Екранът е видимо по-голям, като и тук също има жак за външно захранване.

Човекът от който го купих каза, че с този калкулатор е правил дипломната си работа в Техническият
университет (тогава учебното заведение се е казвало Висш машинно-електротехнически институт ВМЕИ).
За съжаление калкулаторът не желае да прави никакви смислени изчисления. При натискане на бутоните
цифрите излизат точно на екранът, но при опит за смятане излизат всевъзможни безсмислени йероглифи!
В отделението за батерии си личеше, че някога е имало сериозен теч, навярно това е била причината.
Няма как да го отворя, понеже два от болтовете са под етикетът, който не желая да отлепвам и късам.

Поне с тази бройка получих оригиналното и кожено калъфче, пластмасова кутия, външното захранване и
неговата пластмасова кутия. Това са аксесоари които невнимателните хора лесно губят през годините!

Елка 160:
И този модел е портативен, но понеже има по-големи размери не се води джобен, а настолен. Правен е
в средата на 80-те. И докато другите портативни модели ползват по 4 AA батерии, тук се ползват 2 с
размер C. Този модел също има жак за външно захранване, но тук е с работно напрежение от 3 волта.
Екранът както виждате е изграден от 9 единични лампи, но те не са по Nixie технологията, а са VFD.

Без спор това е любимият ми модел Елка! Случих на късмет, и тази бройка може би хич не е била
ползвана до сега, или ако е била ползвана, то поне не са оставени никакви следи от употреба!
Купих този калкулатор с оригиналната му опаковка и инструкция тип паспорт, че даже продавачът ми
даде и две батерии размер C! Де да бяха всички взимания-давания толкова приятни, лесни и успешни!

Елка 51:
Това е настолен калкулатор от средата на 70-те години, от който са произвеждани няколко различни
варианта. Някои са с единични VFD лампи, други са с цял VFD екран. Калкулатори от този тип са се
произвеждали с корпуси в цветове: Бял, сив, бежов, жълт, оранжев, червен, поне няколко зелени…

И тази бройка купих в оригиналната и кутия с оригиналната инструкция за употреба. Изглежда почти
като нова, само копчетата имат минимални следи от употреба. Чудноват дребен проблем е, че като
първоначално калкулаторът се пусне, на екранът не излизат най-долният ред части от символите.
Чак след като веднъж се запълни целия екран с произволни символи, тогава този проблем изчезва.

Елка 1300:
Навярно знаете, че родината ни е доста стара държава, на 1337 години по-точно. Преди 40 години,
отбелязването на 13-вековния юбилей е било голяма работа. Още години по-рано се е започнало с
производството на всевъзможни възпоменателни сувенири и какви ли не други работи. Този настолен
калкулатор е едно от тези неща. Подобно на Елка 51, и този модел е имал много разновидности, и
като цвят, и като екран. Тази бройка е с 9 единични VFD лампи, като е имало и с цял VFD екран.
Захранващият кабел на този модел е вадещ се, докато при Елка 51 кабелът е перманентно закрепен.

Състоянието на моята бройка е добро, макар очевидно е видяла бая употреба, до толкова, че около
копчето и за пускане пластмасата се е обезцветила. Също на доста места има и стопени участъци,
които вече знаете са в следствие на химична реакция при съхранение с кабел навит около корпусът.

Елка 55:
Това е малък настолен касов апарат от средата на 70-те, който може да се ползва и само като
калкулатор, понеже няма фискална памет или втора ролка с касова лента. Отчитането на оборотът
е ставало в колоритното за родината ни счетоводно пособие наричано “халваджийски тефтер”. Този
модел макар и без екран, явно е бил доста удобен за ползване, защото до скоро чувах различни хора
да споменават, че на различни места из страната все още са виждали бройки Елка 55 в употреба!

Моята бройка е напълно изправна, даже мастилото в лентата на цифровата и мини-пишеща машина
още не е изветряло и се чете. Само трябваше да и намеря ролка с хартия, но това се оказа лесно.

Елка 67-М-1:
Този модел касов апарат е наследник на Елка 55, дори ако се вгледате в клавишите ще видите, че
имат същите маркировки. Очевидно вече има нов дизайн, тъй като моделът е от 80-те години, а също
има и VFD екран, нещо което го нямаше в предният модел. И тук се ползва същата ролка с хартия, и
също няма вградена фискална памет, а се разчита на ръчното отбелязване на проведените транзакции.

Този заедно с предния касов апарат, освен от почистване, се нуждаеха и от обезмирисване, защото
един миришеше на сладкарница, а друг на месарница! След седмица престой в кашон постлан със сода
бикарбонат, вещество което има свойствата да абсорбира миризмите, и двата апарата бяха спасени!

Елка Микро:
Това е най-новия модел Елка който имам, единствения ми екземпляр правен през това хилядолетие.
От този модел е имало голям брой разновидности, някои от които се произвеждат и продават и днес.
Тази бройка е настолна с вградено захранване с щепсел, и порт за телефонна линия за отчитане.
Имало е обаче и модели с батерия и безжичен модул за отчитане. Този екземпляр е с два дисплея,
един за касиерът и един за клиентите. Повечето модели от серията са били само с по един екран.

Не знам къде е била ползвана тази бройка преди, но като са я пенсионирали навярно са и изтрили
паметта или са направили нещо друго далеч по-сериозно, защото като сега се пусне, на лентата и
излиза надпис “ГРЕШКА ПРИ ЗАПИС СЕРВИЗЕН ТЕХНИК”. А май липсва и част от механизмът за лентата…

Елка 852:
Това е пълноразмерен касов апарат, с какъвто през 90-те години на миналия век бяха оборудвани
почти всички, ако не всички магазини, сладкарници, кафенета и прочие бизнеси. Ясно си спомням
стърчащият му екран на който клиентите гледат каква сметка им се готви, както и отделението за
банкноти и монети, в което продавачите оставяха рестото. Със закон от 2005-та година, от НАП
изваждат този и други стари модели касови апарати от употреба. На ролката с бележки предназначена
за отчитащите органи, която още си седи в машината, се чете, че последно от този апарат са били
продавани хранителни стоки през 2005-та година. И макар без практическа употреба, е бил запазен.
Дойде заедно със секретният ключ за горния панел, но го нямаше този за касовото чекмедже, което
за този модел е опционално. Оказа се обаче, че ключът от един офис шкаф пасва идеално на касата!

Явно като са го пенсионирали, или на по-късен етап, апаратът е бил отварян, защото половината от
болтовете му бяха отвити и конекторите на платките бяха разкачени. До колкото разбирам нищо не му
липсва, но при първото пускане на екранът излезе само надписът FAIL, а сега вече не показва нищо.

През 13-те години в които е съхраняван, както и в години преди това в които е употребяван, този
апарат е станал завидно мърляв, достоен претендент за титлата “Най-мръсен уред който съм чистил”.
Това е и причината статията за серията машини Елка да се забави с месеци, понеже всеки път като
погледнех този динозавър, ме хващаше гнус, и докато набера кураж да го подхвана минаха месеци!
Самото чистене отне пет дни докато, като всеки ден задължително завършваше с душ. Но да не си
помислите, че тези пет дни са били един след друг, ни най-малко! Между дните за чистене имаше и
по поне ден, два или повече за психическа почивка, и за набиране на кураж пак да го подхвана…
Резултатът е приличен, на външен вид машината изглежда чиста. От вътре обаче има труднодостъпни
места които още са мърляви, макар да ги третирах с общо четири различни почистващи препарата!

Това в общи линии е каквото имам да кажа за екземплярите от колекцията ми. Виждате половината
от тях имат проблеми или са тотални мъртъвци, но в частност за касовите апарати това е нормално
и не е пречещо. За калкулаторите ще се оглеждам за още модели и бройки в по-добро състояние, но
пак повтарям цената е определящ фактор, та ако не намеря изгодно други модели, и тези ще си ме
радват, пък надявам се ви бяха интересни и на вас! Ако изникне нещо в бъдещето, пак ще пиша!

ЕЛектронен КАлкулатор – ЕЛКА: Част 1

Едно време в България са произвеждани както персонални, терминални и мейнфрейм компютри,
така и много различни видове по-дребна изчислителна техника. И докато изброените големи
машини не са били предназначени и достъпни за масите, по-дребната електроника уж е била.
Днес ще разгледаме няколко модела калкулатори и касови апарати от българската марка Елка.

Елка всъщност не е марка, а името на продуктова линия сметачни машини – джобни и настолни
калкулатори, и касови апарати, производство на ДСО ИЗОТ и силистренската фирма Оргтехника.

Акронимът ЕЛКА, от ЕЛектронен КАлкулатор, в разговорния български език още от едно време
се е превърнал на понятие тип генерична търговска марка. Примерно както всички копирни
машини са Xerox, всяко пенливо вино е Шампанско и всеки високопроходим автомобил е Jeep.

Историята на тези родни сметачни машини започва през 1965-та година с моделът Елка 6521,
който според източниците е бил четвъртият в света изцяло дигитален калкулатор в серийно
производство, и е бил първият калкулатор с функцията за изчисляване на квадратен корен.
Или поне това се гласи в архивите, знаете едно време не винаги твърденията са били точни.

За разлика от по-големите си събратя – родните компютри, за които няма толкова информация,
за калкулаторите Елка като по-достъпни и масови вече има не малко изписано из интернет.
Така, че ще дам няколко доста интересни и подробни линка в края на този пост, където може
да научите по-подробната история на тази серия български дигитални сметачни машини, вместо
сега да повтарям като папагал или да преразказвам на сила вече написаното по темата там.

И снимки взети от интернет няма да показвам този път, а само екземпляри от моята лична
колекция, защото в посочените линкове има илюстрации на почти всички по-известни модели.

Личната ми история с тази българска марка започна съвсем на скоро. Явно съм твърде млад, и
съм пропуснал времето когато тези родни калкулатори са били в употреба. Когато тръгнах на
училище пазарът вече се владееше от чужди марки калкулатори. Пазарната политика вече беше
коренно различна от налаганата през онова време. Точно промяната в началото на 90-те години
слага стоп на много отрасли на родното производство, като някои никога не се възстановяват.

Помня обаче касовите апарати като този на третия ред снимки, те до 2005-та година се срещаха в
почти всеки магазин. Постепенно от НАП отсяват по-старите модели от употреба, и с постановление
през 2005-та, и Елка 852 редом с други модели и марки български апарати са снети от употреба.
Оказва се, че този бизнес е доста доходоносен, и редом с Оргтехника дълги години и други родни
фирми са правили касови апарати. Някои може само да са ребрандирали, но е имало и производство.
Оргтехника още продава модели от Елка Микро серията, макар сега да има изгледи от НАП да ги
препънат чрез някакви нови изисквания за апаратите влизащи в сила в началото на 2019-та година…

Сега се сетих, че два пъти вече писах за неща свързани със серията Елка: Платка феритна памет от
първия български калкулатор Елка 6521
& Две дънни платки от неизвестен модел касов апарат Елка?
И в двата случая взех платките без да знам от какво са, чак по-късно научих предназначението им.

През годините покрай набавянето на компютри и компоненти за хобито ми, на един или два пъти
ми бяха предлагани и калкулатори Елка, но по финансови причини съм отказвал офертите. Така до
преди година-две, когато най-сетне реших, че е време да се потопя и в това родно звено, което
също е историческа забележителност на компютърната ни индустрия. Отново по финансови причини
отлагах започването доста дълго, като чак ноември месец миналата година се появиха условията.

Първо си пуснах тема в един от родните форуми за компютри, и макар два месеца да повдигах
темата, така и не се намери нищо. Успоредно с това чаках двама познати, които уж имали такива
неща скътани по мазета и тавани, но и от там не излезе нищо. Наложи се да зяпам по обявите в
двата най-големи портала за онлайн търговия. Там поне имаше голямо разнообразие, и като
модели, и като цени. За няколко месеца попаднах и на добри сделки, и на не толкова добри.

Така сега на снимките пред вас стоят 10 модела от серията Елка, от различни типове и класове.

На първия ред са: Елка 130, Елка 131, Елка 135 М, Елка 160, Елка 51 и Елка 1300.
На втория ред са: Елка Микро, Елка 67-М-1 и Елка 55. Все модели касови апарати с лента.
На третия ред е касов апарат Елка 852 с опционалното касово чекмедже, но за жалост празно.

Повечето модели дойдоха от различните краища на страната, та и куриерите се облажиха, но
имаше и няколко бройки които купих лично тук от София. Пропуснах два интересни модела понеже
нямам телефон, а на търговците явно не им се занимаваше или не знаеха да контактуват с писане…

Събирането на колекцията не беше толкова трудно, много по-трудоемка задача бе почистването на
новите ми стари придобивки, защото повечето бяха видели доста употреба, и си носеха видимите
следите от това. Касовите апарати освен прахоляк и мръсотия, носеха и типичната за бакалия
миризма, която изчезна чак след като ги обезмирисвах по над седмица с натриев бикарбонат!

За два от моделите трябваше да обикалям и книжарниците докато намеря ролки с точния вид хартия.
Това се случи точно по време на една снежна виелица, но определено си беше приятно изживяване!
Самите ролки хартия се оказаха евтини – по 50 стотинки парчето, та си купих и две за резервни.

Исках да напиша по самостоятелен пост за всеки един от моделите, но просто ги няма условията.
За да се получат по 3 или 6 успешни снимки за всяка статия, е необходимо да снимам средно от
15 до над 60! Сега умножете всичко това по 10, и положението става най-меко казано непоносимо!

За това от много време не съм писал и за настолни компютри, понеже е цял ад като ги снимам…
Но вече съм се оплаквал достатъчно от проклетата ми камера и липсата на адекватно осветление.
Утеха намирам в това, че в посочените в края на този пост линкове има доста подробни снимки.

Като компромис, ще напиша продължение на този пост, където ще изброя най-важните аспекти за
всеки от горепосочените модели Елка – предназначение, аксесоари, варианти, в какво състояние са…

Ще продължавам да търся и други модели, и стига да са ми по джоба, колекцията ще нараства с
годините. А ако вие имате за продан подобни на показаните неща – пишете ми, ще съм благодарен.

Сега за цел ми е да намеря български електронен шах. Такива е имало поне два различни модела.
Също търся и поне един модел от българските телевизионни игри – конзоли, които са били копие
на някои от многобройните варианти и клонинги на Pong – първата популярна домашна видео игра.
Един от българските модели Pong дори е бил сглобяван серийно в модифициран корпус от Елка!

Връзки:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Елка-6521
https://ivomirchev.com/2010/05/елка-българска-електроника/
https://clockwiser.wordpress.com/2012/01/10/elka-hist/
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/1.htm
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/2.htm
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/3.htm

Телефонен Контролер ARTel TC 1000

Попадна ми още едно немско телекомуникационно устройство от предполагам 90-те години на
20-ти век. И то като Telekom TipSend 2 устройството е дошло в България през немски магазин
вносител на електронни компоненти, техника и инструменти. Цената май е била съвсем ниска, а
кога точно е било забравих да питам, но вероятно е било години след като тези устройства са
излезли от употреба. Непродадените количества навярно са били пуснати на дъмпингови цени за
да се ползват за части от любителите на хоби електроника. За какво друго ще да са потребни?

Самото устройство е било предназначено за контролиране на телефонна линия – ограничаване на
достъп до определени номера, като например импулсните телефони навъртащи солени сметки за
нула време. Можело е да се направи и обратното, да се въведе списък с позволени за набиране
изходящи номера, а всички останали да са блокирани. Това е било полезно на малките бизнеси,
които си нямат собствени телефонни централи, но съм почти сигурен, че е било предлагано и на
домашните потребители, най-вече на загрижените родители. Има и функция за заключване с PIN,
макар ако някой иска да преодолее устройството, то просто трябва да го изключи физически!

От задната страна на малката кутийка има капаче под което стоят гнезда за четири батерии.
Дали устройството е работело на батерии, или те са били само за да пазят вградената памет?

За конектор устройството идва с кабел от RJ до TAE-N жак, по какъвто стандарт са в Германия.
Днес масово по света наземните телефонни линии ползват директно Registered Jack стандартът,
но едно време подобно на щепселите и контактите от електрическата мрежа, и конекторите на
телефоните варираха в различните държави. А все още се произвеждат и продават и преходници.

Днес тази чудато изглеждаща джаджа навярно може да се ползва само като реквизит за някой
хакерски филм с действие развиващо се в 90-те! Hack The Gibson! Hack The Planet! Ха-ха-ха!

IBM Voice Type

Докато не ги видях на живо, не бях чувал за тези IBM Voice Type устройства. Това е било серия
продукти предназначени за автоматичното конвертиране на реч до текст, посредством компютър.

Превръщане на текст до реч чрез компютър е технология позната още от 60-те години на 20-ти век.
Обратното обаче се оказва по-трудоемка задача, а може би и нуждата от тази технология още не я
е имало в миналото. През 80-те и 90-те това обаче се променя, и вече задължителните в бизнес
средите компютри започват да биват оборудвани с все повече и повече функции, които до преди са
се извършвали ръчно от хората. Така се появява и IBM Voice Type серията, която от оскъдната в
интернет информация научавам, че първоначално е била базирана на самостоятелни устройства като
показаните на снимките, а в по-късен етап, когато компютрите се развиват още повече, това вече
е можело да се прави и само чрез софтуер, без да трябват специални адаптери като показаните.

Показаните устройства са две отделни – едно за мобилни компютри с карта на PCMCIA слот, и второ
за 16-битов ISA слот, за настолните компютри от епохата в която е правено, средата на 90-те.

Дали двете устройства са имали същите функции не ми е ясно. И на двете има по четири жака, като
на PCMCIA вариантът са изведени на някакъв пластмасов удължител. ISA картата има толкова много
чипове, че просто не го виждам как ще се съберат всичките на площта на малката PCMCIA карта…

Не зная дали тези неща не са идвали с още оборудване, понеже нямам оригиналните опаковки, а в
интернет не намирам почти нищо за тази гама на IBM. За щастие обаче имам книжките с инструкции и
дискетите и за двете устройства. Но докато не намеря повече информация, просто няма смисъл да се
мъча да ги тествам. Ще ги пазя заедно с другите чудесии, които съм ви показвал или ще ви покажа!