Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 3

Заедно с IBM Model M2 от предния пост, купих и тази IBM Model M клавиатура. От серия или партида 1399589.
Има фабрична кирилица по БДС, точно за българския пазар. Правена е в края на 1993-та година в IBM U.K.

Докато на M2 бройката не и липсваше нищо, тук положението бе по-различно. Тази Model M се случва е от
вариантът с откачащ се кабел. Останалите IBM клавиатури които имам са с перманентно закачени кабели.

Сещате се кабелът го нямаше, нямаше и няколко капачки и едно цяло копче. Всъщност на място на копчето
бе някакво друго което не пасваше, очевидно от друга клавиатура. Това го установих чак в последствие…

За щастие успях да се сетя точно от къде преди години бях купувал части за IBM Model F клавиатурата, и
се оказа, че човекът имал и нужните ми сега неща. Купих ги, пристигнаха, и се заех с почистването и
сглобяването на клавиатурата. Докато другата клавиатура беше по-скоро само прашна, и след еднодневно
почистване на външен вид вече е като нова, тук ситуацията беше по-сериозна. Почистването отне 4 дни!

Още като отворих клавиатурата с 5.5-милиметровия глух ключ, установих, че голям брой от пластмасовите
нитове с които панелът с механиките е капсулован за металната пластина, са изпопадали през годините.
Колкото и да внимавах при почистването, и при най-лекото докосване се отделиха още доста от нитовете.

Но това не е повод за паника! Този проблем е добре известен, и всъщност е единствената физическа болка
от която днес страдат някои Model M клавиатури. Когато проблемът е частичен, и са се отчупили малко от
нитовете, лечението е Screw Mod – завиване на винтове на местата на липсващите глави на нитовете.
Когато състоянието е по-лошо се прави цялостен Bolt Mod – пробиване на пластмасовите нитове с фина
бургия, и слагане на болтове с гайки. Процедурата е добре документирана, в Интернет има много статии
придружени от снимки и видео материали, и стига човек да има елементарна сръчност и инструменти, се
прави с лекота. Също е и добър повод клавиатурата да се почисти максимално дълбоко, понеже докато е
капсулована няма как да се почистят лопатките и мембраните, а като е отворена и това е лесна задача.

Та някога като намеря точния размер и бройка болтове и гайки, и аз ще тръгна по този път. Дано се сетя,
и ако се получат добри снимки може да напиша и един списък на нужните стъпки и пособия за ремонтът.
Няма нужда да правя цял подробен наръчник, понеже пак повтарям в Интернет вече има много подробни.

Но за сега ще си дам почивка от тази материя, че вече над един месец се занимавам с клавиатурите от
последните постове, и след всичкото чистене, разглобяване и сглобяване, ремонтиране, търсене на части,
инструменти и информация, писане на материали, и още и още, буквално почнаха да ми се явяват на сън!
Та ще насоча вниманието си към други проекти които също си чакат редът от вече месеци и дори години.

Определено някога по-скоро пак ще ги подхвана, понеже това са супер радикални модели. M2 е приятна
за писане, M е една идея по-добра, а F е още толкова по-реагираща, че едва ли не се чувствам предател
за дето признавам, че има по-добро от M! Но нещата не свършват с Model F! Има и нещо още по-добро,
или поне така съм чувал. Става дума за Beam Spring клавиатурите на IBM, които са още по-стари, но и още
по-солидно направени. Те са ползвани с терминалите свързани към мейнфрейм компютрите от 70-те и 80-те.
Обаче шансовете да си намеря Beam Spring клавиатура са нищожни, а пък и цените им днес са едни…

И още нещо, виждате от снимките, че Space Bar-ът на тази бройка е видимо пожълтял. При не-механичната
IBM Model M клавиатура явно е от друг материал и си е искрящо бял и до ден днешен. На другата механична
бройка
от която пиша и сега, Space-ът също е леко потъмнял, но е забележимо само на светлина от лампа.
При тази бройка обаче се вижда и с просто око, вярно не е чак толкова лошо както го изкарват снимките.

За такъв малък детайл не е изгодно да се купуват съставките за забъркване на Retr0bright формулата за
избелване. Да се боядисва с бяла боя не е вариант понеже няма да стане хубаво, а пък да се изтърка с
фина шкурка също не мисля, че е удачно решение, понеже така ще се загуби текстурата на пластмасата.
Та ако вие имате предложения и съвети моля пишете ми! Ако не ще си остане така, на мен не ми пречи.

Механична Клавиатура IBM Model M2

IBM Selectric Touch – Model M2 е поредното звено в мисията на IBM да съкратят производствените разходи,
но да запазят познатото качество на продуктите си, или поне до колкото да мине номерът пред клиентите.

IBM Enhanced Keyboard – Model M не оставя директен престолонаследник, и продължава да се произвежда
години след като Model M2 е спрян. Според източници Model M2 е произвеждан между 1990–та и 1995-та.

Но IBM Model M2 не е бил предназначен да измести Model M, или поне не се е справил с тази задача. Този
модел се е ползвал основно с най-бюджетната гама компютри на IBM, някои терминали, и в учебните среди.

Но да не решите, че тази клавиатура е недостойна за внимание и уважение, напротив! Тук също се ползва
Buckling Spring технологията от предишните поколения, която е класи над клавиатурите с гумени куполчета.

При Model M2 клавишите са цели, а не от отделни пънчета и отделни капачки, както при M и F моделите.
Макар да има и някои по-късни поколения M и F които също са само с цели копчета. Тук и самите клавиши
са по-ниски, на половината височина от при M и F, и не са съвместими с копчетата от другите модели.

Също вече я няма металната пластина на която са монтирани механизмите, а целият корпус се състои само
от два пластмасови панела, между които са мембраните. Така теглото на тази клавиатура е много по-леко.

И тук идва моментът да се спомене за ахилесовата пета на този модел, основната причина да не е известен
като останалите си събратя! Като доказани през вековете иноватори, от IBM решават за този модел да
използват surface-mount електролитни кондензатори, вместо доказани и надеждни through-hole компоненти.

Като клавиатурите са били нови това не е било проблем, но с годините бързо се документира явлението, че
ползваните кондензатори не са надеждни и имат тенденцията да изтичат. На места четох, че днес над 80%
от този модел клавиатури са неработещи, и това бройките които са оцелели. Но решение на проблемът има!
Кондензаторите се заменят с обикновени такива, и ако няма други поразии по контролерът всичко е ок.

Бройката която си купих аз и ви показвам днес е от по-хубавия вариант, по Buckling Spring технологията,
защото е имало и Rubber Dome модели. Партида 1395706, произведена 1992-ра година в U.K. Навярно е била
комплект с някоя IBM PS/1 машина… Но както сигурно се досетихте, и тук кондензаторите са финиширали.

След като почистих клавиатурата повече от старателно, я тествах, и при натискане на копчетата излизат
всякакви комбинации от символи, клавишни комбинации и какво ли още не! Това е ясен признак, че трябва
да се обслужи. Даже си личи, че някой вече се е опитвал да отвори клавиатурата, но за щастие без успех.
Няма нанесени щети освен няколко трудно забележими дребни драскотини от страната на нумеричния пад.

Та някой ден ще предприема смяна на кондензаторите, но няма да е скоро, че пак останах и без поялник…

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 2

Най-близък претендент за държаната от IBM Model M титла “Най-добра клавиатура” е… IBM Model F!

Че IBM Model M е най-добрата клавиатура не е само мое лично мнение, а нещо което се изповядва от
безброй хора по цял свят, факт доказван вече 35 години, от както се е появил този иконичен модел.

Но преди появата на Model M хората не са писали с паче перо и мастилница, нито са дялали клинопис.
Model M е наследник на редицата варианти на Model F, които до преди това са се ползвали с гамата
настолни компютри и компютърни терминали на IBM, а те досещате се са били сред лидерите в браншът.

Различните варианти на Model F имат и различни подредби на функционалните, нумеримчните и другите
клавиши, което навярно е било объркващо за не малко от потребителите им. А като се добави и, че
всички останали производители на компютри и терминали до тогава са имали свои собствени подредби…
Така от IBM разработват и пускат IBM Enhanced Keyboard – Model M, с цел оптимизация и стандартизация.

Основната причина поради която обаче излиза Model M е замяната на масивната печатна платка ползвана
при Model F, чрез която клавишите правят електрически контакт, с две обикновени найлонови мембрани.
Мембраните струват безброй пъти по-малко, с което производствената цена спада почти на половината.

Точно и това, че Model F е с печатна платка, а Model M не е, е доводът на редица хора, че Model F е
по-добрата от двете. За други пък актуалната и днес подбера при Model M я прави по-предпочитаната.

В това видео един ентусиаст разнищва темата в детайл: https://www.youtube.com/watch?v=WPsQiSgykOg

Във видео обаче авторът не спомена един специфичен вариант на Model F, който съчетава най-доброто
от двата свята. Става дума за 122-клавишният вариант, от който е и бройката която реставрирам аз.

В този вариант се съчетават механични копчета контактуващи с печатна платка като в другите Model F, и
подредбата от Model M. Всъщност подредбата тук виждате е малко по-различна, но само в частта си на
функционалните клавиши. Основната част е идентична, и всеки свикнал с Model M и последвалите модерни
клавиатури не би трябвало да изпитва неудобства или затруднения при писане на 122-клавишния Model F.

Недостатъкът, който препречва титлата за тази клавиатура е, че като при повечето представители на
Model F гамата, и този вариант е предназначен за компютърни терминали, а не за персонални компютри.
Това означава, че базово не е съвместим с днешните компютри. Има обаче няколко различни варианта
за конвертиране – чрез лесни за употреба но скъпи преходници произвеждани от талантливи ентусиасти,
или достъпни по цена, но пък по-трудоемки за инсталиране и настройка универсални микроконтролери.

Имало е и 122-клавишен вариант на IBM Model M, но там са се ползвали мембрани вместо печатна платка.
Двата модела лесно се отличават по това, че Model F е с метален долен капак, а Model M е с пластмасов.
Също M са с PS/2 порт или DIN-5, а при F кабелите са с терминален DIN-5 като на снимката, или с RJ45 жак.

След горните редове история, се пренасяме към състоянието на конкретната бройка. Вече трета година я
ремонтирам, понеже както писах в първата част, клавиатурата дойде при мен в лошо състояние и с някои
липси – една пружинка и едно копче, които обаче успях да намеря и купих от човек от съседен град.

Реставрацията се проточва толкова дълго и поради безкрайните беди които не спират да ми се случват.
Наложителните ремонти, влошаващото ми се здраве и клинична депресия, и купищата други глупости…

Черешката на тортата, причината която най-много ме отказваше всеки път като наберях сили пак да се
захвана с реставрацията на този радикален продукт бе, че не разполагам с два специфични инструмента
нужни за реставрацията. Това са глух ключ със специфични размери, който е различен по размери от
този използван в Model M, и инструмент за изрязване на 122-те отвора в подложката която стои между
най-горния метален панел и цевите на копчетата. Чак преди месеци научих, че му се викало “Замба”.

И двата вида инструменти са с нестандартните за нашите географски ширини размери, понеже нали е
американски продукт, в клавиатурата компонентите не са по метричната, а по имперската система.
Докато разучих какви са приблизителните пропорции в милиметри, направо щеше да ми гръмне главата!

Четох по сайтове и форуми, мерих с шублер, даже взех и няколко детайла като мостра. И като най-сетне
тръгнах да търся замба, още в първата железария имаха такава с точния размер половин инч, за 4 лева!
Пък се оказа 7-милиметровия сокет от едно гедоре, което още от миналия век местя из шкафовете, пасва
почти перфектно, и не се налагало да ходя да търся и купувам други специфични ключове и отверки…

Та както винаги пак излишно се вкарах във филми, и си създадох куп негативни емоции, но какво ново!
И материалът за подложката който бях избрал се оказа добър, и направата се получи още от първия път.
Но да не решите, че с това проблемите са свършили? О, не! Винаги изникват нови и нови, как иначе!

Долния метален капак, който изтърках до метал и боядисах още през 2016-та година, пазех грижливо
загънат в чисти листове от вестници и дебели найлонови пликове. Да, ама сега като го извадих, се
оказва, че боята явно не е била достатъчно изпечена като съм го прибрал, и се е получила реакция!
На снимката виждате линиите и формите които са се получили по лакът. Търках ги, но няма чистене.
Та някога пак ще трябва да го шкуря и боядисвам! Но тука е все така студено и още ги няма условията.

Оказа се и, че резервния клавиш Enter за нумеричния пад, който липсваше и купих преди години, не е
от това поколение клавиатури, и за да си пасне перфектно беше нужно да му се монтира една втулка.
За щастие успях на намерих човекът от който едно време купих копчето, и сега си купих и втулката.

В последствие установих, че на Space Bar-ът и на още един клавиш им ги няма телените стабилизатори.
Та сега ще има да търся подходящ материал за направата на такива неща, ама нямам идея от къде…

Но най-голямото препятствие което трябва да преодолея е намиране на подходящ и изгоден контролер.
От няколко години по света, най-вече на запад, има фенове които правят конвертори за подкарване на
терминални клавиатури на настолни компютри. Най-известни са Soarer’s Converter и Xwhatsit’s Controller,
но тези неща ги има само в чужбина, на цени от 40 – 70 долара. А като се добави и доставката, ако
изобщо има доставка до България, и митата и всякакви други такси, работата става непосилно солена!

Друг вариант е ползването на универсален микроконтролер от рода на Arduino или Teensy. Такива има в
хоби магазините и в България, но при тях ще е нужно и програмиране, една сложна допълнителна стъпка.
До сега нямам опит с точно такива контролери, и ако избера този вариант ще трябва да търся човек,
или да чета из сайтовете и форумите, и да гледам видео уроци докато се науча, само за едното нещо…
Та ако вие читателите имате опит в това, то моля пишете ми, ще се радвам да чуя как и какво е нужно!

Иначе както виждате от снимките, почистих и останалите компоненти, в най-тежко положение от които
бяха цевите, които на този модел клавиатура са единични, а не всички заедно като в по-новите модели.
По тях още доста настоятелно бяха залепени останките от старата текстилна постелка или подложка.
Виждал съм на снимки от други реставрации, че е имало и варианти с гумена или неопренова подложка.
Но естествено на мен ще ми се падне най-трудният за възстановяване вариант, с текстилната версия!

След третото шише спирт и четвъртия или пети пакет памук, всичките компоненти вече са почистени, не
по веднъж, а по два пъти! Виждате клавиатурата вече е сглобена, или поне пробно. Не съм сложил само
капачките на копчетата, десет от които знаете, че ползвам при ежедневната ми IBM Model M клавиатура.

Макар да е още далеч от финалът, и да бе причина за много трудности и тонове изразходвани средства,
съм доволен от резултатът до сега. IBM Model F е супер радикална клавиатура, впечатлява дори и само с
размерите си. А като крачетата се повдигнат на максимална височина, клавиатурата става още толкова
величествена! Чувствам се все едно съм зад пулт в някоя електроцентрала, или във военна командна зала!

В следващата част от поредицата, ако доживея до такава, ще напиша детайлен план на нужните стъпки и
приблизителни цени за консумативите и инструментите, в случай, че и някой от вас читателите реши да
предприема такова начинание. За някои хора може да се вижда сложно, за други лесно, но си заслужава!
Но кога ще се случи това не мога да гадая. Сега пак съм останал без грам сили и без пукната стотинка.

Но докато стъкмих до тук и написах за тази клавиатура, стегнах и две други клавиатури от тази марка.
За тях и за други неща ще стане дума в следващите материали, които се надявам ще са готови по-скоро!

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 2

От почти пет години ползвам тази вечно популярна, полезна и неизменна механична клавиатура.
Преди години вече писах на длъж и на шир за качествата и предимствата и, даже онзи материал се
оказа един от най-четените в целия блог! Та сега ще гледам да не се повтарям много, ако е възможно.

Периодично всяка една клавиатура се нуждае от почистване, било тя механична или най-обикновена.
При IBM Model M почистването е по-лесно, понеже копчетата и са от две части – пънче и капачка.
Капачките са много лесни за демонтиране, а нали точно те се нуждаят най-много от почистването!

На третата снимка виждате глухият ключ с размер 5.5 милиметра, с който отварям корпусът като ще
го чистя. Така и от вътре и от вън корпусът се чисти с лекота. Много по-лесно е докато е отворен.

Но поводът за този пост не е почистването, а нещо друго което свърших заедно с него. Става дума
за замяната на няколко капачки, по-точно десет от копчетата които бяха на френски език, защото
както писах и в първия пост, точно тази бройка е била предназначена за френскоезичните страни.

Та сега тук сложих десет от капачките на IBM Model F клавиатурата, но не тези които са от същите
места, понеже двата модела имат различна подредба, и се оказва и надписите им също са различни…
Пак на третата снимка виждате кои точно са копчетата и какви са колоритните им френски названия.

Но да не решите, че съм противник на френският език! Не съм, ама не съм му и голям почитател.
Да беше на английски език, без грам съмнение щях да държа клавиатурата в оригиналния и вид,
обаче не е. Дори на немски да беше, а защо не и на японски, все радикално изглеждащи азбуки!

Виждате все още има и клавиши на които гордо си стоят от френски думи, но такова е положението.
Има едно решение, но то не е никак евтино, или поне за мен. А самото решение е толкова радикално,
даже за по-радикално нещо от него не се сещам… Става дума за ненадписани капачки за клавишите!
Аз не гледам какво натискам докато пиша, понеже още преди векове съм запаметил БДС и QWERTY
подредбите, та един ненадписан комплект ще ми дойде повече от добре, ще се впише чу-дес-но!

От Unicomp предлагат такива комплекти на сайтът си: http://www.pckeyboard.com/page/product/KSET
Цената им е 20 долара, но доставката е още 25 долара, пък ако ще има и мита и още други такси…
Та на този етап няма да се докосна до такива капачки, но и както си е сега клавиатурата е супер
радикална, радва ме и ми служи с максимална сила, и не бих я заменил за нищо друго на света!

Преди време дори гледах в порталите за обяви дали няма подобни клавиатури, но в родните сайтове
имаше само няколко обяви дело на спекуланти и прекупвачи, и навярно други хора подлъгали се по
техните грозни обяви. Съответно цените тук бяха петорни на тези в чуждестранните онлайн битаци…

Преди три години обаче си купих на доста разумна цена една немеханична клавиатура IBM Model M,
която без никакъв спор е най-добрата Rubber Dome клавиатура до която съм се докосвал някога!
В постът за хоби стаята от преди една година виждате, че я ползвам заедно с ретро компютрите ми.

А вие ползвали ли сте такива клавиатури, виждали ли сте на живо? Какво мислите за “модификацията”?
Знаете къде да ми пишете за това и всичко останало. До нови срещи, желая ви всичко най-хубаво!

P.S. Не съм правил снимки и клипове на почистването и сменянето на капачките, понеже такива неща
вече има качени стотици в интернет, с много по-добро качество от това което мога да заснема аз…

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 1

Преди две и половина години писах за един иконичен продукт, за механичната клавиатура
IBM Model M. От тогава до сега си я ползвам като основна, дори този пост пиша от нея.
Писал съм и за ALPS типът механични клавиатури, а преди време пощраках и на MX мостра
в някакъв магазин, но без спор, Buckling Spring технологията на IBM е категоричен фаворит!
Нямам намерението да изоставям моята IBM Model M за никаква друга клавиатура, освен…

Преди месец, един човек който попаднал случайно на този блог и прочел писанията ми за
клавиатурите, се сетил, че на вилата му отлежавала една много голяма и стара клавиатура.
Писа ми да ме пита дали ще имам интерес към такова нещо, и като след време ми изпрати
снимка се оказа, че клавиатурата е не каква да е друга, а точно динозавърът IBM Model F!

IBM Model F клавиатурите са произвеждани в доста различни варианти. Най-първите са били с
изцяло метален корпус, като в последствие по-късните модели имат пластмасов горен панел,
но са с метално дъно, докато при IBM Model M вариантите винаги целия корпус е пластмасов.

Тази бройка е от вариантът със 122 клавиша, който е предназначен за терминални компютри и
мейнфрейм машини. Клавиатурата не е съвместима с настолните и домашните компютри, но
вече има няколко различни варианта за преработка и подкарване и на обикновени компютри…
Но подробно ревю, както и какъв метод за подкарване под съвременна система ще избера, за
това ще стане дума в следващите части от поредицата, ако се преборя със задачата и оцелея!

Клавиатурата пристигна при мен доста прашна, и по-лошото с доста корозия по металните
панели. Най-тежко бе положението с панелът на който се монтират пластмасовите цеви в
които от горната страна влизат копчетата с капачките, а от долната страна влизат лопатки с
пружинките, които правят електрическият контакт с масивната печатната платка под тях.
От долната страна на този панел бяха останали “мощите” на разложилата се текстилна
постелка, която поне малко беше спасила долната част на панелът, и навярно и платката.
След почистване с 95% спирт, самата платка с контактите изглежда като нова, надявам се
да е все още изправна, и най-важното дано и контролерът запоен към нея да е оцелял!

Както виждате от снимките, наложи се да изтъркам горния панел до гол метал, като
преди това този детайл го третирах на няколко пъти в продължение на седмица с разтвор
от азотна киселина, за да преборя ръждата, но няколко места се оказаха тежка задача.
Виждате, че на панелът има няколко чифта черни пластмасови скобички, които в сглобено
положение държат телените стабилизатори на големите клавиши. Та тези скобички са
доста деликатни, и понеже са капсуловани на място, хич и не посмях да ги демонтирам!
Та трябваше да съм много внимателен да не ги накапя с киселината или да не ги съборя…
И за беда, естествено точно около пластмасата бяха най-лошо корозиралите участъци.
Но все пак след като всичко се мина с няколко слоя матова черна боя, вече панелът
изглежда по-добре, от колкото като е бил нов, преди забележителните 32 години!

Заедно с този панел боядисах и долния капак, който също бях полирал до чист метал.
Него го минах с черен гланцов спрей, и той глътна цял един флакон както горния панел.
Но снимките на гланцовата повърхност естествено станаха трагедия, за това и не съм
ги качил. Някога като има повече напредък с реставрацията ще снимам по-подробно.

До сега съм почистил един по един 250 от над 500-те компонента които има клавиатурата.
Предстои ми да почистя останалите, и да намеря няколко липсващи части и инструменти.
Ще трябва да измисля и от какво да направя подложка за между панелът и платката…
А най-важното и най-скъпото ще е да се намери контролер с който клавиатурата да
заработи със съвременните машини и OS, но това ще е последната част, има време.

Ако на вас ви се намират или видите някакви стари механични клавиатури, и IBM,
и други – пишете ми, интересуват ме във всякакво състояние, както и всякакви части!

Когато се реставрира напълно, тази клавиатура ще е едно супер радикално средство за
писане, на теория по-добро и от IBM Model M, но нека първо практиката да го докаже!

Клавиатури: Част 7 – 122 Key Pseudo IBM

Последно за клавиатури писах преди година и половина, когато ви показах IBM Model M.
Клавиатурата която ще разгледаме днес има общо с IBM-ските само на външен вид и по
история, но за жалост не и на практика. Тази клавиатура не е механична, а има гумени
куполчета под клавишите, на какъвто принцип работят всичките по-евтини клавиатури
произведени през последните три десетилетия. Тази бройка е правена средата на 90-те.

Клавиатурата ми грабна окото с формата си, очевидно това е копие, на наш език менте,
на IBM Model F клавиатурите, вариантът с 122 клавиша, които са за терминални компютри.
Тук се ползва стандартен DIN 5 конектор, и тази бройка е правена за настолни машини.

Човекът от който я купих каза, че функционалните клавиши при него не работели, което
надявам се да може да се настрои по някакъв начин, даже на етикетът на клавиатурата
има нарисувана някаква схема, която се надявам да е за настройка на точно тези неща.
Имам преходник DIN 5 до PS/2, ще тествам с него дали клавиатурата ще работи нормално.

Истинските IBM Model F клавиатури се нуждаят от конвертор, а не прост преходник, за
да тръгнат на модерните компютри, защото терминалните оперират на различен принцип.

Клавиатурата има очевидни разлики спрямо истинските Model F, но 24-те функционални
клавиша разположени в две колони от по 12, и двете редици от по 5 вертикални копчета
са ясен признак, че тази клавиатура е базирана на дизайнът на късните IBM Model F.

На размери клавиатурата е много голяма и обемна, с много широк, дълъг и висок корпус.
Теглото е доста леко, защото корпусът е предимно кух, и направен изцяло от пластмаса.
Ако това беше истинска IBM Model F клавиатура, тогава щеше да тежи почти 4 килограма,
защото на тях клавишите са разположени върху няколко слоя солидни метални пластини!
Моята IBM Model M тежи около 3 килограма, като това е доста полезно против плъзгане.

Очевидно при тази клавиатура най-интересни са двойно повечето функционални клавиши.
Също и при копчетата със стрелките има среден клавиш, нещо което в днешен ден няма
къде да се види, и за мен е много колоритна черта, която силно ме радва и привлича.

На снимките панелите изглеждат леко пожълтели, в реалност не е така, дори са доста
светли. Виждат се по-тъмни от колкото са заради светлината, или по-точно липсата на
достатъчно светлина. Но като за илюстративни снимки правени с телефон, пак е добре!

Ще тествам клавиатурата като имам време, ще продължавам да търся и други интересни
модели клавиатури, и механични и обикновени. Пишете ми ако попаднете на такива неща!

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 1

Темата днес е един иконичен продукт, една клавиатура за която аз си мечтаех от години.
На скоро от съмишленик ентусиаст на тема хардуер получих няколко стари клавиатури, и
се оказа, че една от тях е не каква да е, а работеща механична клавиатура IBM Model M!

Производството на IBM Model M клавиатурите започва преди над 30 години, през 1984-та.
Model M се пада наследник на Model F гамата клавиатури на IBM, но и двете серии са
произвеждани успоредно още доста дълго. С времето, Model F клавиатурите остават за
употреба само при терминалните машини свързани с мини, мейнфрейм и супер компютрите
на марката, а Model M клавиатурите са се продавали заедно с ранните до късните модели
настолни компютри на IBM, и това продължава чак до края на 90-те години на 20-ти век.

Но с какви точно качества IBM Model M се отличава от останалите клавиатури? С много!
Първата и най-съществена отличителна черта е Buckling Spring механиката на клавишите.
С натискането на клавишите, пружините в тях притискат разположените от долната им страна
проводими “лопатки”, които осъществяват електрическият контакт регистриращ натискането.
Самото щракане на пружината връща в потребителят усещането за успешно и докрай натиснат
клавиш. При днешните клавиатури, които 99.9% са от мембранен тип, такова усещане няма.
Самият звук при писане също е сигурен признак за успешно въведени символи, и човек може
да се ориентира и само по допир и слух, без да е необходимо да следи всичко с очите си.

При Model M и Model F клавиатурите, клавишите са направени от две части, основа и капачка.
Капачките може да се свалят и слагат от един клавиш на друг, почти без никакви усилия.
Но има и някои клавиши които са само от една цяла част, като “Backspace”, “Enter”, “Shift”.
При късните серии IBM Model M всички клавиши са само от една част, с цел по-ниска цена.
Но най-предпочитани от ентусиастите са точно клавишите от две части, каквито са и тези тук.

Габаритите на IBM Model M клавиатурите са внушителни, и дори тежат повече от цял лаптоп!
Това се дължи на солидния метален панел върху който са монтирани механизмите на клавишите.
Благодарение на голямото си тегло, тези клавиатури са изключително стабилни, и просто
нямат мърдане! С тази си солидна конструкция, не е изненада, че клавиатурите Model M на
IBM могат да издържат и да работят без проблеми и над 30 години след като са произведени!

Първоначално IBM Model M клавиатурите се свързват към компютрите с AT конектор (DIN-5),
а по-късно, с излизането на серията PS/2 компютри на IBM, клавиатурите вече се свързват
чрез едноименният конектор (PS/2). Бройката която имам аз ползва точно от този тип жак.
Не липсват и IBM Model M клавиатури с терминален конектор, който физически е същия като
AT конекторът (DIN-5), но има различно свързани пинове и не е съвместим с PC стандартът.
Първоначално всички IBM Model M варианти са били с откачащ се от клавиатурата кабел, но
в последствие за да се намалят разходите, кабелът става постоянен. Такава е и тази бройка.

Този модел клавиатури имат вградени канали за оттичане на течности в случай на заливане.
Съдейки по състоянието на тази бройка, за мое щастие тази клавиатура никога не е заливана.
За над 20-те си години е много запазена. Очевидно е направена от висококачествен материал.
Никъде няма пожълтяване, освен съвсем леко spacebar-ът, но явно той е от друга пластмаса.

Съществува и вариант IBM Model M SpaceSaver, той е с компактен размер и няма нумеричен пад.
Аз както не ползвам нумеричният пад почти никога, такъв модел ще е оптимален за мен, обаче
той е доста рядък, и се съмнявам да намеря някога, или поне не в България, или пък евтино…

Model M клавиатури се произвеждат и днес, но не от IBM, а от фирмата Unicomp, която през
90-те купува лицензът за технологията и дизайнът на Model M клавиатурите от IBM и Lexmark.
Доста дълго време от IBM сами произвеждат хардуерът си, но в началото на 90-те години тази
задача се възлага на редица компании подизпълнители, а за IBM остава работата по софтуерът.

Производството на клавиатурите се пада на Lexmark. Те ги произвеждат около пет години, като
последната серия губи най-голямото си предимство, механичните си копчета. Последните модели
биват с копчета по технология от мембранен тип, които дори висококачествено направени, не
могат да се сравнят с Buckling Spring механиката. В средата на 90-те Unicomp взима патентите.
Днешните Model M на Unicomp не се славят с добро качество, и оригиналите производство на IBM
и дори Lexmark остават за предпочитане, дори и вече минали през ръцете на редица потребители.

Unicomp все пак предлага нещо което другите компании никога не са се сетили да направят.
Това са комплекти резервни капачки за клавишите на Model M клавиатурите, както надписани с
латиница, така и празни капачки без никакви надписи, което е определено нещо супер радикално!
Аз точа зъби за един такъв комплект ненадписани капачки, но не знам дали изобщо Unicomp
правят доставка до милата ни родина, пък и ако правят колко ли скъпо ще е това удоволствие?

Но нека вече се насочим директно към моята IBM Model M клавиатура, която разглеждаме днес.
Още щом я получих я почистих, преместих няколко от капачките на клавишите, и вече я ползвам
като основна клавиатура на основният ми компютър. По-радостен не съм бил! Дори този пост го
пиша от IBM Model M! Удоволствието е неописуемо, все едно съм бил сляп и съм прогледнал!

Тази бройка е произведена в UK през 1994-та година, така пише на етикетът от долната страна.
Тази клавиатура е от партида 1391402, която е на френски език с AZERTY подредба, но самото
преминаване от AZERTY до QWERTY подредбата не е никак трудно. Необходимо е единствено да
се разменят местата на няколко от капачките на клавишите, и това е. Няма нужда от нищо друго!

Обаче за беля тук три от капачките на клавишите ги нямаше, вероятно отдавна са загубени…
Става дума за капачките на копчета “Esc”, “W”, и “;”, както може да видите от снимките по-горе.
И понеже аз никога не ползвам нумеричния пад, взех капачките от “1”, “2” и “3” копчетата.
За мен хич не е проблем, че вместо “Esc” сега стои “1”, или вместо “W” се мъдри “2”-ката…
Като пиша, аз не гледам кой клавиш натискам, защото още от преди да тръгна на училище съм
научил БДС подредбата, а в последствие и QWERTY. Така, че разменените копчета не ми пречат.

Пък ако вие читателите попаднете на капачки, копчета или цели такива клавиатури пишете ми.
Работещи, повредени, че дори и на парчета, такива артефакти за мен винаги ще са добре дошли.
Изобщо имам афинитет към всякакъв класически хардуер производство на IBM, работещ или не.

P.S. Липсващите три капачки се намериха благодарение на още двама ентусиасти по темата!
След още три години на ежедневна експлоатация, клавиатурата изглежда по-добра от всякога!

Автор: renegade1990, Obsolete Computers 2011 – 2017.

Клавиатури: Част 5 – KT-60M

Преди доста време получих тази много интересна клавиатура с вградена в нея мишка.
По-точно става дума за тракбол, а не мишка, защото между двете има видима разлика.

Тракболът е едно изобретение работещо на същият принцип както и мишките с топче.
Една топка движи две колела, които отчитат движението по хоризонтала и вертикала.
Позицията на курсорът и тук се получава от микрочип декодиращ определен алгоритъм.

Топчето е разположена върху устройството, така не е нужно устройството да се мести.
Така се пести място, а пък с вграждането на тракболът в клавиатурата се пести още място!

Обратно към клавиатурата, това очевидно е доста стар модел, съдейки по клавишите.
Явно е ползвана дълго, щом кирилизацията и е добавяна на ново с подръчни средства.

Към компютър моделът се свързва с два конектора, един DIN 5, и един на сериен порт.
Ще я тествам след като я почистя старателно. Интересно ми е как ли ще се представи?

Клавиатури: Част 4 – Numeric Keypad

Пред вас стои една много малка клавиатура, или по-точно един цифров отсек.
Направена е за да е компактна, и да се ползва с компютри тип ПОС терминали.

За първи път видях подобна клавиатура преди много години, средата на 90-те.
Такива клавиатури се използваха на гишетата за плащане на вода, ток и парно.
И сега мисля съм виждал подобни клавиатури на касите на някои супермаркети.

Става ви ясно за какво са предназначени, и какви са предимствата им като цяло.
Дори до ден днешен големите производители на периферия още ги произвеждат.
Бройката която имам е на PS/2 порт, кабелът и е доста къс, и все пак достатъчен.

Клавиатури: Част 3 – ALPS 101 KEY

Днес ще разгледаме нещо чисто ново! Да, помня, че блогът е за стари неща…
Представям ви една чисто нова механична клавиатура с копчета с ALPS механика.

Въпросната клавиатура е престояла в оригиналната си опаковка над 20 години.
Грижливо я пазя в кутия и, с найлоните и оригинално и пластмасово покривало.

Клавиатурата купих преди няколко месеца, и само съм я вадил за тест и снимки.
И в бъдеще ще си я пазя в оригиналната и кутия и найлони, без да я ползвам.

Този модел е с подредба на клавишите по стандарт определен от IBM Model M.
Стандартно разположени 101 клавиша, с плавна и много лека на допир механика.
За разлика от други модели имащи над 70 грама натиск, тази е лека като перце.

При писане издава специфичният щракащ звук, мога да го сравня само с музика!
Формите и са модерни, раздвижени и остри, точно като в стилът от времето и.

Материалите са от ниво, и макар да изглежда лека и крехка, е достатъчно здрава.
Корпусът е светло сив, и както е била модата едно време копчетата са в два цвята.
Системните клавиши са тъмно сиви, а останалите са в искрящо светъл бял цвят.

От задната страна има превключвател за избор между PC/XT и PC/AT режимите.
Както предишните две показани, и тази се свързва на DIN 5 конектор – “жак петица”.

Накратко това е прекрасна клавиатура, биеща съвременните модели под сто долара!

Клавиатури: Част 2 – BTC-5060

Днешния модел клавиатура който ще разгледаме е чуждестранно производство.
За разлика от клавиатурата за Правец 16, тази тук вече е само за PC/AT машини.

Клавиатурата е произведена преди повече от двадесет години, и е още работеща.
Моделът който пише на задната и страна е BTC-5060, произведена е в Тайван.

Изработката и е изключително добра и масивна, направо несравнима с днешните.
Долната страна на клавиатурата е направена от солидна черна метална пластина.

Клавиатурата разполага със сгъваеми крачета за повдигане, направени от тел.
Пластмасата и също е от най-високо ниво, и изобщо не е пожълтяла с времето!

След едно старателно почистване ще е готова за употреба! Само се чудя дали да
отлепя стикерът отпред на фирмата в която е била ползвана. Вие как мислите?

Клавиатури: Част 1 – Правец 16

Днес ще хвърлим втори поглед към вече известната ви клавиатура за Правец 16.
Знаете, че Правец 16 е копие на IBM PC XT, с клавиатурата положението е същото.

Клавиатурата ползва една от класическите подредби стандарт IBM Model F “AT”.
Понеже е произведена по-късно, тук се съчетават заедно PC XT и PC AT стандартите.

Правец 16 изисква PC XT клавиатура, за това режимите и са ръчно избираеми.
Под долният капак на клавиатурата се намира джъмпер за сменяне на позициите.
Така може да се ползва и на 16-битова машина, и на модерен 64-битов компютър!

Копчетата и се отличават от днешните клавиатури по това, че имат пружинки.
Макар и не изцяло механична, и днес този вид клавиатури имат много фенове.

Има четири лед индикатора за различните заключващи режими, светещи в оранжево.
Под индикаторите стоят два широки клавиша, но от снимки в интернет научих, че е
имало и по-късен вариант с четири копчета на това място. Той е бил по-рядък.

Тази бройка е пожълтяла с годините, но въпреки това си работи и си ме радва.
Има хора които избелват пластмасата на тези устройства, но на мен това не ми пречи.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Преди време ми писа човек, чиято клавиатура била със скъсан кабел.
Пита ме дали мога да снимам как са свързани от вътре кабелите на моята бройка.
Като намерих време я отворих и направих тези две надявам се детайлни снимки:

http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/03/4-17.jpg
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/03/5-17.jpg

Оказа се обаче, че в различните бройки са ползвани различни по цвят кабели!
Все пак има и други начини да се провери на кой кабел къде му е мястото.
Най-лесно е да се провери с мултицет, но може да е нужна и контролна бройка.

Интересен и дори доста комичен момент е, че на моята бройка Silkscreen-ът е
отпечатан грешно, завъртян е на 90 градуса, и все пак е преминала инспекцията!