Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

renegade1990’s PC №5

Първия ми компютър бе в ежедневна употреба две и половина години, преди да остарее морално,
отвъд тогавашните ми нужди и изисквания. Вторият не успя да доживее дори една година, поради
глупостта на тогавашния ми интернет доставчик – навили LAN кабелът около гръмоотводът, вместо
да го монтират за фасадата на блокът. След това стигнах до третата ми поредна машина, която
добута до четири години, но с много мъки, и две-три паузи от по месец, в които трябваше да
сменям проклетите дънни платки, три от същият модел. Краят и бе като и третото дъно замина.
Четвъртата система изкара завидните пет години, и дори на тази възраст все още задоволяваше
нуждите ми, и единствената причиня поради която я продадох бе, че оставаше месец до изтичане
на гаранциите на компонентите и, а както си знам късметът цял живот, в моментът когато това
се случеше, с абсолютна сигурност, нещо, или всичко щеше да даде фира, и ми коства прескъпо!

Така март месец тази година се оказах без модерен настолен компютър, но това не ме плашеше.
За основна машина няколко месеца използвах лаптопът ми – бюджетен модел от 2009-та година,
който все още се справяше почти добре със задачи като офис работа, интернет, филми и музика.

Плановете ми за петата машина бяха препънати на два пъти. Първо се оказа, че производителят
на процесори от които смятах да купувам, реши да не пуска цялата си гама процесори от новото
поколение заедно, а да пуска различните класове на през няколко месеца, и APU-тата които ме
вълнуваха, се оказаха забавени с цяла година! Вариантът тогава бе пак да купя машина с CPU и
GPU, вместо с APU, но това вече щеше да ми струва много повече от предвиденото и заделеното.
Втората пречка бе това, че ремонтът на жилището, който ме гложди вече трета година, а както
се очертава ще има да го дъвча и четвърта, пак се оказа по-скъп от предвиденото, което намали
бюджетът за новата машина почти на половината. Така сега за машина базирана на AMD Ryzen 7
процесор средства нямаше, но пък дори и да имаше, аз нямам нуждата от толкова силен компютър.
AMD Ryzen 5 от друга страна щеше да е стабилна покупка, готова да изкара поне 5 години, но и
това бе непосилно, поради малоумно високата и напълно неоправдана цена на DDR4 паметите…
AMD Ryzen 3 не дочаках, но и да бях дочакал, положението с цената на паметта е същото и там.

Най-важното нещо в една машина, поне за мен, е дънната платка, видео картата, захранването и
твърдите дискове да имат гаранция! Това са компонентите най-податливи на спонтанни дефекти,
и ако човек няма гаранция, трябва да е на ясно как всеки момент може да се прости с някой от
тези компоненти, или дори с цялата си система! За съжаление това съм го изпитал доста пъти.
Пък ако човек е клокър (какъвто аз не съм), ще си трябва гаранция и за процесорът и паметите.

С оглед на горното, сега оптималният за мен вариант бе да си събера машина с процесор и памет
втора ръка, а останалите изброени компоненти да закупя нови. Добри модели стари процесори има
не малко и от двата производителя в бранша, и AMD и Intel. От Intel обаче имат една гнусна
практика – всяка година да изкарват по няколко нови сокета и чипсети, дори и като процесорите
за тях не са нова архитектура, а само с някое дребно подобрение на предишната. По този начин
потребителите силно се ограничават в това какво ново и старо могат да ползват, планираното
морално остаряване върви по график, икономиката се стимулира, другарят Маркс се върти все по
и по-бързо в гробът си… С две думи – няма нови дънни платки за старите поколения процесори.

AMD FX архитектурата, макар и навлизаща в шестата си година, все още е задоволително решение
за хората със скромен бюджет, но с желание за по-способна машина. А има и нови дънни платки.
Излязоха дори модели с най-новите стандарти, като USB 3.1 Gen 2 и M.2 PCI Express слотове.

За късмет, намерих обява в която се продаваше AMD FX-8320 на добра цена, и дори го спазарих
на още по-ниска. Памет също намерих от подобна обява, тя беше малко по-скъпа от процесорът.

Дъно, охлаждане, видео карта, SSD, оптично устройство и захранване купих нови, от общо пет
различни магазина, в които конкретните модели бяха или най-евтини, или с безплатна доставка.

Единствената цака е да се гледа магазините да са доказани, а не случайни места които днес ги
има, а утре ги няма, защото при такива места гаранцията все едно е само за украса, и ако има
нужда от гаранционно обслужване, а магазинът вече го няма, човек остава в неприятна ситуация.

Кутия в която да построя новата машина си имах, за нея писах статия в началото на годината.

За нов твърд диск не останаха средства, но за щастие имах останал един античен SATA диск
от вече далечната 2006-та година, който през годините е бил във всичките ми основни машини.

И така в първите дни на месец юни 2017-та година, новата ми пета подред машина бе завършена!

Параметри:

Motherboard – ASRock 970A-G/3.1
Central Processing Unit – AMD FX-8320 X8 Black Edition 3500MHz
Central Processing Unit Cooler – Cooler Master Hyper 212X
Random Access Memory 1 – Kingston HyperX FURY 8GB 1866MHz
Random Access Memory 2 – Kingston HyperX FURY 8GB 1866MHz
Video Card – Sapphire AMD Radeon RX 560 4GB GDDR5
Solid State Drive – Samsung PM961 128GB M.2
Hard Disk Drive – Maxtor 250GB SATA2 7200RPM 16MB
Optical Disk Drive (DVD-RW) – LG GH24NSD1
Power Supply Unit – Corsair VS450 450W
Case – Chieftec BA-01B-B-B-OP
Keyboard – IBM Model M
Mouse – A4Tech X7 F5 V-Track
Mouse Pad – A4Tech X7-300MP
Speakers (Headphones Amplifier) – Genius SP-S110
Headphones – AKG K77 Perception
Monitor – LG IPS235V-BN IPS LED 23″

На хартия петата ми машина е почни идентична с четвъртата. Твърдият диск е много по-малък, и
захранването не е от калибърът на предишното. Видео картата едновременно е хем по-добра от
предишната, хем по-слаба. Това е така, понеже след като оригиналната ми AMD Radeon HD 7850
ненадейно изгърмя (няколко месеца след като и изтече гаранцията), си купих карта втора ръка
AMD Radeon R9 280X, но с година и половина остатъчна гаранция. Като от гаранцията и оставаше
само един месец, продадох картата, иначе сигурно пак щях да остана с голяма дупка в джобът…
След това не намерих изгодна карта с остатъчна гаранция, и около година си ползвах една от
двете ATI Radeon HD 3870, които ми бяха останали от третата машина, вече бая антични карти.

Единствените ми забележки от новата конфигурация са в периферията и – колонките, които са
най-евтиния и най-нискокачествен модел със собствено захранване, които взех единствено за да
ги ползвам като усилвател за слушалките ми. Също така и мониторът, който макар и добър по
параметри модел, е вече над 5 години (беше с 3 години гаранция), и както вече знаете, това
означава, че нещо вече не е наред. Когато на фон са определени цветове, в дясната му страна,
на екранът се наблюдава screen burn ефектът, тоест случайни потъмнели петна и форми. Но нали
на теория още си работи, нямам предпоставката да продам бъбрек за да си купя нов монитор.

Ако някога се опарича, точно тези неща ще бъдат заменени – твърд диск, колонки и монитор.
Всичко останало е точно това което ми трябва, и замяната на каквито и да е други компоненти
за по-добри, ще е неоправдана. От години нито играя нови игри, нито съм тръгнал да меря…

Така сега се надявам новата ми пета машина, макар и не с изцяло нови части, да добута поне
до края на 2020-та година, пък дали аз ще докретам до тогава, но това е по-маловажен въпрос.

P.S. Снимките са от преди шест месеца. Единствената разлика сега е малко натрупала се прах.

renegade1990’s PC №1½

Днес ще ви покажа и разкажа за първият ми личен компютър, една машина която си пазя и до днес.
Всъщност машината е далеч от оригиналната си конфигурация и вид. През годините е претърпяла
доста промени и подобрения, но при положение, че е на 12.5 години, това трябва да се очаква.

Четейки гаранционните карти се сещам, че история на първият ми компютър започна през горещото
лятото на 2004-та година, и по-точно 16-ти август. Около два месеца преди да навърша 14 години.
За специалист по избор и сглобяване на първият ми компютър, с мен беше моя братовчед, който от
няколко години вече имаше свой домашен компютър, и като доста по-възрастен бе доказан разбирач.
Помня, че като му се възложи задачата да подбере компонентите, той първо си отпечата ценовата
листа на най-големия за времето магазин за компютърни компоненти в София, родният ни град.
Тогава трябваше да се избере нещо съвсем бюджетно, до около 400 лева заедно с монитор, мишка и
клавиатура. На времето още можеше да се купят компоненти и без ДДС, или поне в онзи магазин…

За процесор бе избран бюджетният модел AMD Duron 1600MHz. Дънната платка беше ASRock K7S41,
също бюджетен модел за Socket A, с два слота за памет и вградени видео, аудио и мрежова карти.
Паметта бе само една плочка тип DDR, с обем от 256MB и честота 333MHz. За твърд диск взехме
изгодният макар и не голям по обем Maxtor 40GB, който се оказа кораво и супер надеждно добиче!
И за финал нещо в което да се побере всичко това, ламаринена кутия със захранване JNC 300W.
Интересно нещо което още помня е, че всеки от тези пет компонента струваше точно, или около 40
долара! По тогавашният курс 1 долар се е обменял за 1.58 лева. Не сме били надвишили бюджетът.
Не купихме оптично устройство и охлаждане за процесорът, защото братовчед ми бил имал излишни.

През следващият ден обиколихме доста магазини в търсене на монитор, но се оказа, че са много
скъпи, дори и тези втора ръка. Все пак късно вечерта, в някакъв сервиз намиращ се в някакво
училище, братовчед ми попаднал на един стар монитор IBM P70 произведен още в средата на 90-те.
Макар и стар, това беше приличен 17 инчов монитор по технология Trinitron на Sony. На външен
вид обаче бе много пожълтял, и дори на места корпусът беше нащърбен и дори стопен с поялник!
Струваше 50 долара или малко над 70 лева тогавашни пари, и си имаше и нужните кабели, така, че
на следващият ден го купихме, само дето бе далече, и трябваше да си го донеса до нас с такси.

На третия или четвърти ден, братовчед ми донесе масивно алуминиево охлаждане за процесорът,
доволно пожълтял CD-ROM TEAC CD-540E, стар модел мишка с топче, и две колонки n-та употреба.
Клавиатура си купих за 4 долара от близкия компютърен магазин, и всичко необходимо се събра!

Така в първоначалният си вид, параметрите на първата ми машина бяха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Duron 1600MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory – Xerox 256MB DDR 333MHz PC2700
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – TEAC CD-540E (CD-ROM)
Power Supply Unit – JNC 300W
Case – JNC RJ68

Интересен момент който никога няма да забравя е, че като компютърът беше сглобен, и дойде ред
за първи път да се инсталира операционна система, вибрациите от оптичното устройство толкова
силно разлюляха оригиналната паянтова кутия, че тя започна да се клати с по няколко сантиметра
на ляво и дясно! Направо бях в шок, че машината ще вземе да падне от бюрото, но като се съвзех
възкликнах радостно: “Компютърът центрофугира!” Може би освен на паянтовата кутия, това се е
дължало и на калпав оптичен диск, защото след това такива фрапантни случки повече не е имало.

Дълго време се радвах на тази моя първа машина, ставаше за всичко! Игране на игри, гледане на
филми, слушане на музика. Даже когато през следващата година се купи принтер, няколко пъти
дори си написах домашните задачи и докладите за училище! Макар още да нямах интернет, пак бях
много доволен. Доста пъти братовчед ми ми носи дискове с игри и филми, а с приятели от махалата
си разменяхме CD-та с пиратски игри, купувани от компютърните клубове за по 3 лева на диск!
Всъщност аз никога не съм си купувал такива дискове, но чрез приятелите и братовчед ми, който
си имаше и интернет, изиграх куп игри и изгледах много филми, опитах и различни жанрове музика.

Нормално, някои от новите игри не вървяха добре с вградената графика, или изобщо не тръгваха.
При Need For Speed: Underground и Need For Speed: Underground 2 колите не бяха с гланцов цвят,
а само матови. А пък на Unreal Tournament 2004 тръгваше само демото. Цялата игра не искаше да
се инсталира поради липсата на някаква хардуерна поддръжка. Така точно година след като купих
машината, лятото на 2005-та реших, че е време да добавя и истинска самостоятелна видео карта.

Как точно избрах картата, или как картата избра мен, е също интересна и доста забавна история.
Тогава още нямах интернет, и нямаше как да съм в крак с новите модели компютърни компоненти.
И братовчед ми не бе на разположение за да го попитам, май беше на студентска бригада…
Обаче още си пазех разпечатаната ценова листа от предната година, на нея имаше и видео карти.
Още не разбирах от модели, нито пък по какви критерии трябва да се избират, и пак главното
нещо което определяше изборът ми беше бюджетът. Разбираемо той отново бе съвсем оскъден.
Дълго се пулих над смачканото листче, но в крайна сметка се спрях на nVidia GeForce4 MX440.
Обаче тази видео карта дори през 2005-та вече беше прекалено стара. Точно това ми казаха като
отидох в магазинът за компоненти, че е морално остарял модел, и по-добре да си избера по-нов.
Вместо MX440 ми препоръчаха nVidia GeForce FX 5200, по-нова и със съвсем малко по-скъпа карта.
Явно по онова време това е бил доста продаван модел, а и като по цена ме устройваше напълно.
Платих си на гишето в магазинът, получих си гаранцията, взех картата, и се прибрах доволен.
На кутията на новата ми карта пишеше следното: ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB!
Досещате се, че вместо FX 5200, от онзи магазин са ми дали друга карта от същия ценови клас.
Тази карта дори се оказа още по-нов модел, с 128 битова шина на паметта, или направо мечта!
Вече с налична хардуерна T&L поддръжка, игри като UT2K4 почнах да вървят и даже да летят!

През февруари 2006-та година добавих още една плочка 256MB памет, тази вече беше на 400MHz.
Дни след това си купих и ново оптично устройство, DVD записвачка LG GSA-4167B, направо чудо!
През март същата година, най-сетне дойде времето, и си пуснах високоскоростен домашен интернет.

В предишният на този пост ви разказах как заради една нова игра изискваща по-силна машина с
по-нова видео карта, тръгнах да си сглобявам нов компютър, и каква бе злочестата му съдба.
Така след по-малко от година на радост по втората ми машина, през 2007-ма пак се върнах при
първият ми компютър, и го ползвах още няколко месеца. В началото на 2008-ма година си купих
третия подред нов компютър, а в кутията от втория (което беше едно от двете неща които бяха
останали от него) поместих компонентите от първата ми машина. Обаче сравнено с PC №3, PC №1
си беше като Трабант сравнен с Ферари, и вече нямаше нужда и смисъл да го пускам и ползвам.
През следващите години PC №1 седеше на съседното до мен бюро, но не го пусках и веднъж годишно.

Някога през 2011-та година, мой познат пенсионира своя първи компютър, който беше купен по
същото време като моя, но имаше по-добри на параметри компоненти. Срещу един 500GB-ов твърд
диск който не ползвах, получих повечето от карантията на компютърът на моя познат. Обаче май
се минах, защото повечето части се оказаха изфирясали боклуци, но паметите и процесорът бяха
отлични, и по-добри от тези които имах в моята първа машина. Така в PC №1 се намъдриха две
плочки памет PQI 512MB DDR 400MHz PC3200, и по-висок клас процесор AMD Sempron 2500+ 1750MHz.

Така след многото подобрения, параметрите на първата ми машина станаха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Sempron 2500+ 1750MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB DDR
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – LG GSA-4167B (DVD-RW)
Power Supply Unit – JNC-ATX 300W
Case – DeLUX

Но машината отново не се ползваше и пустееше, и когато колекцията ми от стари компютри съвсем
бързо започна да нараства, PC №1 се премести в съседната стая при новите ми стари придобивки.
Така и не измислих практическа употреба за този компютър, защото в днешни дни не става дори
за интернет, а за ретро игри вече имам редица по-добри машини. Но все пак и този компютър ще
е винаги готова алтернатива за игра на Unreal Tournament, било то самостоятелно или в мрежа.

Ще си пазя този първи мой компютър като артефакт от едно вече отминало време. Дори преди ми
се въртеше идеята да сложа оригиналния Duron в рамка, но не съм чак толкова сантиментален.
Не мисля повече да го подобрявам, че съвсем ще му се загуби оригиналният вид. Обаче си мислех
да направя компютър клонинг на оригиналният му вариант, какъвто беше в деня в който го купих.
Ако намеря кутия, твърд диск и дъно като оригиналните, може да измисля нещо, и ще пиша отново!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Намерих снимки на оригиналната кутия в която беше машината. Взех ги от заключената
но стояща обявата, където през далечната 2011-та година продадох кутията за колосалните 5 лева:

http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/7-2.jpg
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/8-2.jpg
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/9-2.jpg

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от “противниковата” вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!

IBM PC Server 315 Проект: Pentium Pro PC: Част 1

Урааа! След години на търсене, най-сетне мен ме намери машина с процесор Pentium Pro!
И то не каква да е машина, а величествен сървър от най-радикалната марка – IBM!

Съвсем на скоро ви показах една друга сървърна кутия на IBM, която е от същата епоха
и има същия дизайн. За съжаление от онзи сървър беше останала точно само кутията, но
този си има всичко, или почти всичко, и най-важното е, че работи! IBM PC Server 315
е изграден около новата за тогава Pentium Pro архитектура, и макар на половината като
размери от предците си, тази машина е няколко пъти по-мощна от предходните и модели.

Този сървър е произведен в средата на септември месец 1997-ма година, това се разбира
от няколко печата от вътрешната страна на кутията. В интернет открих няколко списания
от този период, в които има реклами на този модел машина. Цената за моделът с 32MB памет
без твърд диск е била 2150 тогавашни долара, което изчислено с инфлацията е 3235 сегашни.
Моделът с 4.3 гигабайтов твърд диск е струвал 2535 тогавашни или 3815 сегашни долара.
По това време в България с вихрилата се хиперинфлация един долар струваше 3 лева…
Базово машината е идвала с PCI SCSI контролер на Adaptec и PCI видео карта на S3.
Паметта е от EDO ECC тип, но не е 72 пинова, а е за слотве на каквито са SDRAM модулите.
Тук има две различни по вид но еднакви по обем 32MB-ови плочки, има и два свободни слота.
Машината поддържа максимално цели 512 мегабайта! Дано някога намеря памет от този тип…
Процесорът е Pentium Pro от моделите с най-висока честота – 200MHz, но пък е с най-малко
кеш памет – 256KB. 200MHz моделът е произвеждан и във варианти с 512KB и 1MB L2 кеш.
Интересно е да се спомене, че на дъното има контакти за втори Socket 8, но такъв не е
монтиран, и доколкото откривам, този модел сървър за който е правена платката, никога не
е бил предлаган във вариант с два процесора. Също така, на дъното има и контакти за IDE
конектори, но такива не са монтирани, вероятно няма и контролер за тях. До тях е флопи
конекторът, тук флопито е най-обикновено 1.44MB 3.5″ Sony. Оптично устройство нямаше,
и аз добавих този SCSI CD-ROM на TEAC, надявам се да е работещ, понеже е единственото
SCSI оптично устройство което имам. Ще търся SCSI DVD-ROM, но се съмнявам, че ще намеря.
Твърдият диск с който дойде машината беше финиширал, само цъкаше и не се засичаше в BIOS.
Оказа се съм имал този 2.1GB IBM-ски SCSI диск, който макар и малък по обем си работи.
Ще търся и по-големи по обем SCSI дискове, в машината могат да се поберат общо 5 диска.
За три диска има ложа с вентилатор, на централното място там сега съм монтирал този.
За един диск има място над захранването, и за още един има шина преходник в една от 5.25
инчовите ложи. Сега тази шина е монтирана на долната позиция, а на горната е CD-ROM-ът.
50 пиновият SCSI кабел който съм сложил е доста дълъг и поддържа 4 или 5 устройства.
На свободния му край съм монтирал SCSI Terminator-ът за който писах преди две години.

Параметрите в този момент:

Model – IBM PC Server 315
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium Pro 200MHz
Central Processing Unit Cooler – IBM
Random Access Memory 1 – IBM 32MB EDO ECC
Random Access Memory 2 – IBM 32MB EDO ECC
Video Card – S3
SCSI Card – Adaptec
Hard Disk Drive – IBM 2.1GB 5400RPM SCSI
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – TEAC CD-532S SCSI
Power Supply Unit – Delta 250W

Кутията на машината е доста компактна и много добре проектирана, и може да събере цял
тон компоненти. Изработена е от солидни метални листове с дебелина един милиметър, а не
от жалка ламарина от каквато правят дори скъпите кутии днес. Предният и панел е все още
бял, явно никога не е излаган на слънце и не е пожълтял. Липсват пластмасовите панелчета
за 5.25 инчовите ложи, но нали пред тях има вратичка, а и в едната ложа вече съм сложил
устройство, та не е проблем. По-забелязваща се, но само от тези които знаят, е липсата
на пластмасовият пиедестал върху който е стояла кутията. Той и е придавал допълнителна
стабилност. На размери е бил по-малък от този при IBM PC Server 300 кутията която вече
ви показах. Естествено и без тази поставка може, но нямаше да е лошо кутията да има поне
някакви крачета. Захранването е 250-ватово AT от марката Delta, има няколко допълнителни
конектора специално за това дъно. Един от конекторите се включва във вторичната платка,
която тук вместо под 90-градусов ъгъл, е разположена директно върху самата дънна платка.

Машината в момента няма звукова и мрежова карти, но както при системата от предишният
пост, така и тук в бъдеше смятам да добавя Creative-ска звукова и 3Com-ска мрежова карта.
Видео картата сега е доста слаба, и е единственото нещо което не покрива препоръчителните
изисквания на любимата ми игра. За това ще добавя Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 CT6670
картата за която писах преди пет години. Две такива карти знаете се помещават в HP Kayak
машината ми. За тук имам само една, но ако някога и намеря другарче ще е повод за празник!

Сега ми предстои да запиша дискети с DOS, SCSI драйвери и буутващ диск за Windows 98 SE.
Дано оптичното устройство се окаже работещо, и като вече има качена операционна система
ще добавя гореспоменатите разширителни карти, и идва време за игра на Unreal Tournament!
А ако оптичното устройство не е изправно ще трябва да си търся друго, но от къде…

Проект: S3 METAL PC: Част 1

От вече доста години преследвам редица интересни за мен компютърни архитектури, било
то цели машини или отделни компоненти с които сам да си сглобя желаните системи.
В разделът “Търси Се” и сега съм изброил доста неща които ще се радвам да открия, като
преди време сред тях се споменаваше и Slot A сокетът от AMD, на който е стартирала
прословутата и много успешна K7 архитектура на марката. Slot A обаче е съществувал за
много кратко, и сам по себе си хич не е бил успешен, за това и днес е голяма рядкост.
Пък и като се добави и фактът, че тези дъна са били произвеждани точно в разгарът на
кондензаторната чума, не е изненада защо днес е трудно човек да открие оцеляла бройка.

И тази история започва като поговорката за намереното копче, към което само трябва да
се пришие палто. Преди доста години, заедно с други компоненти, на символична цена си
купих процесор AMD Athlon 750MHz за Slot A, и дълго време много се радвах на находката!
Обаче годините минаваха, а пък дъно не излизаше! Знаете, че нямам ресурсът да пазарувам
от чужбина, нямам и близки познати които да имат интереси като моите, та шансът да се
отрие такова нещо беше много малък. И все пак, точно от друг ентусиаст по темата, човек
от когото вече съм купувал и показвал тук и други интересни неща, та преди година беше
намерил дъно каквото търся, и след смяна на няколко кондензатора събрах дълго търсеният
комплект дъно и процесор Slot A! Човекът дори ми даде и охлаждане, понеже и това щеше да
отнеме години в търсене. AMD Slot A е физически еднакъв с Intel Slot 1, но е завъртян на
180 градуса, с цел да не може погрешка да се сложи Intel-ски процесор в AMD дъно или
обратното, нещо което ще доведе до пагубни резултати, защото двата сокета, по-точно слота
работят на различно напрежение. Охлажданията за двата вида процесори също са различни,
и охладителите за Slot 1, от които имам няколко, не пасват на процесорите за Slot A.

За памет на дъното има 3 SDRAM слота, максимално се поддържат 768MB в 3 плочки по 256MB.
Две такива плочки имах в 2003 PC проектът, който така и не бе успешен, и само си стои…
За трета плочка памет сложих такава от 128MB от същата марка и със същата честота.

Това дъно и процесор са отлична основа за поредната машина за игри, като за видео карта
този път се сетих, че имам нещо което ще пасне перфектно! От няколко години имам една
карта в която има нещо уникално, нещо което е свързано с любимата ми компютърна игра!
Става дума за видео карта S3 Savage4, която поддържа едни специални текстури за играта
Unreal Tournament: Game Of The Year Edition, под METAL API, който е алтернатива на API-те
OpenGL, DirectX и Glide. Целият втори диск на играта съдържа текстури с висока резолюция,
които могат да се ползват единствено със Savage4 серията карти на S3, под S3 METAL API-я
поддържащ стандартът S3 Texture Compression (S3TC), които са точно нещото което искам да
пробвам. Всъщност преди две години вече се опитвах да подкарам този METAL API, но без
успех, макар да се мъчих с драйверите и под Windows 98SE и под Windows XP SP3, и все нещо
не искаше да се инсталира или тръгне, и така и не можах да се насладя на S3 текстурите.
Сега ако трябва ще сваля по колкото варианта на драйверите открия, и ще тествам обстойно.
Може да се наложи да търся и Windows 2000, под който някои твърдят, че било най-лесно…

Друго важно нещо в тази машина, което завършва автентичният и вид е радикалната кутия!
Преди две лета, съвсем случайно попаднах на обява в която се продаваше тази кутия.
Ако следите блога сигурно се сещате, че 3DFX Interactive PC проектът е със същия модел
кутия, единствено онази там е сребрист металик, а тук цветът е синьо-зелен металик.
Та нямаше как да пропусна възможността, веднага се разходих до мястото и купих кутията.
Липсваха две от предните панелчета, но в едното нали ще се слага оптично устройство, а
за другото се оказа съм имал останало излишно от предишната кутия, само дето е сив цвят.
Тъкмо ще е в тон с оптичното устройство, което обаче се оказа твърде дълго, и стърчи с
полови сантиметър в предната си част, а със задната част е допряно до дънната платка.

Флопи този път реших да не слагам, но сега се чудя дали да не добавя комбинираното за
което вече писах, което борави едновременно и с 5.25 инчови, и с 3.5 инчови дискети?

Твръд диск се оказа, че още едно време съм бил сложил в кутията, и то не какъв да е, а
цели 20GB. Изобщо бях забравил за съществуването му, и сега след като се оказа работещ
съм много доволен. Дано и в бъдеще намирам такива приятни находки в своя собствен дом!

Захранване се оказва също съм имал някакво много компактно, подобно по форма с това в
3DFX Interactive PC проектът, то също е отлежавало тук от както за първи път събрах
нещата в една кутия. Единствено ме притеснява 12-волтовата му линия, която в началото
в BIOS показваше 13 волта, а сега държи на 12.8, което пак хич не е за подценяване, и
ако някой ден намеря някое по-подходящо с по-стабилни показатели от тези ще го подменя.

Параметрите до този момент:

Motherboard – EPoX EP-7KXA
Central Processing Unit – AMD Athlon 750MHz Slot A
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 3 – PQI 128MB SDRAM 133MHz PC133
Video Card – S3 Savage4 16MB SDR
Sound Card – Ще сложа Creative-ска!
Network Card – Ще сложа 3Com-ска!
Hard Disk Drive – Western Digital 20GB ATA100 7200RPM 2MB
Digital Video Disc ReWriter – NEC ND-3550A
Power Supply Unit – NoName 400W
Case – Super Power

За сега на машината съм инсталирал само Windows XP SP3, но като остане време ще хващам
да тествам обстойно, и надявам се този път ще имам успех с подкарването на желания API.
В хардуерно отношение единствено ще добавя звукова и мрежова карти, но чак след като
всичко софтуерно е вече готово. За звукова карта сигурно ще сложа някой Sound Blaster на
Creative, като тук дъното има един ISA слот, и мисля звуковата карта да е за тази шина.
Мрежова карта за игране на Unreal Tournament в компания имам от славната марка 3Com,
каквито модели са и мрежовите карти в другите ми машини за цъкане на Unreal Tournament.

Това е за сега, 2-ра част ще последва някога, когато има положително развитие с проектът!

Проект: 6600 GT PC: Част 2

Еврика!

Сетих се, че няма да са ми нужни колонки, та нали си имам автентична стерео уредба!
Става дума за касетофон Hitachi TRK-W550E, купен преди три десетилетия от Кореком!
Прерових кашоните с кабели, и намерих нужният кабел за свързване на аудио изходът на
компютърът с аудио входът на уредбата, и вече имаме звук! Всъщност имахме, но…

И по този повод, какво по-добро, от това да се добави и мощна външна звукова карта!
От снимките сигурно виждате, добавих легендарната Creative Sound Blaster Live! CT4830.
Това е 5.1 канална PCI звукова карта, за която съвсем скоро ще напиша собствен пост.

И като съм тръгнал да добавям полезни неща, монтирах и 15 гигабайтовият твърд диск,
който споменах последния път. Така сега вече на машината има свободни почти 16GB.
Какви игри ще инсталирам там още не ми е хрумнало, и вие може да дадете предложения.

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive 1 – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Hard Disk Drive 2 – Maxtor 15GB ATA100 7200RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″
Audio Output Device – Hitachi TRK-W550E

Остана само да купя почистващи спрейове, но ще трябва да купя и нов аудио кабел,
защото този се разпадна в ръцете ми, сещате се останал ми е от онези колонки с
ракетното копче за които писах миналия път. Но така е като се борави със стари
уреди, които не са правени да държат толкова дълго, и все пак някак си са оцелели.

Иначе самата машина е доста стабилна, след над три часа игри дори не загрява.
Само както казах прахоляците в захранването създават крайно неприятен проблем.

Проект: 6600 GT PC: Част 1, IBM NFS PC: Част 2, 2K4 PC: Част 3

Мина време, доста даже, но за жалост така и не получих дори един съвет, нито едно
предложение, за това как точно и с какви компоненти да построя конфигурацията която да
се помещава в голямата сървърна IBM-ска кутия, за която писах преди почти два месеца.

В същото време, вторият ми по сила настолен компютър, който стъкмих преди две години
буквално събираше прах. Не беше пускан от месеци, и понеже кутията му няма пластмасови
панели за свободните 5.25″ и 3.5″ слотове, вътре свободно влизаше и се събираше прах.

Та реших с един заек да убия два камъка, и днес слях двата проекта заедно, резултатът
вече е на лице, и ако ме питате мен се получи една доста задоволителна машина за игри!

И така, сега пред вас стои новата стара машина, която обаче си заслужава ново име.
Реших то да е 6600 GT PC, по видео картата която е сърцето на всеки компютър за игри.

След половинчасово тестване на няколко игри, и охлаждането на видео картата, и това на
процесорът си бяха хладни. Тези дни ще седна да поцъкам по-дълго време, дано да няма
проблеми със стабилността. Сега виждате от клиповете всичко се играе като по вода.

Това са настоящите параметри, както не са изключени подобрения в бъдеще:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

А това са инсталираните игри:

Unreal Tournament 2004
Unreal II: The Awakening
Need For Speed: Hot Pursuit 2
Need For Speed: Underground
Need For Speed: Underground 2

Обаче след качването на тези пет игри, предимно заради начинът на зареждане на
Need For Speed заглавията, както и пороят от допълнителни карти за Unreal Tournament
2004, сега на твърдият диск останаха само гигабайт и половина свободно пространство.
Това е крайно недостатъчно, за това обмислям някога да добавя 15-гигабайтовият твърд
диск, който купих специално по повод този проект преди време, ще стигне за доста игри.

Спрямо предишното си превъплъщение, освен кутията в параметрите на машината няма много
промени. Добавил съм флопи дисково устройство, или по-точно се опитах да го добавя.
За да е в унисон с черното оптично устройство, за флопи сложих единственото черно
3.5″ флопи което имам, но колкото и да се мъчих да го подкарам не постигнах успех.
Колкото и да го ръчках не успя да прочете никакви дискети, само трака доста сериозно.
С моя късмет, единственото флопи което съм купувал някога ново, ще се окаже дефектно!
Но няма да се предам лесно, ще пробвам с друг кабел, ако не ще търся друго черно флопи.

Да спомена и, че преработката на кутията от AT до ATX стандарт от някой от предишните
и собственици не е била много универсална, и се наложи доста ръчкане докато напасна
захранването. Проблем беше, че захранващият блок който имам аз има архаичният жак за
захранване на монитор, а кутията е била преправяна за захранване без такова нещо.
Ако имах зеге или дремел щеше да се получи много лесно и доста по-красиво, но някога
в бъдеще ако се сдобия с такива инструменти нещата ще се изгладят като по конец!
То и самото захранване което имам е трагедия, работи си, но е задръстено с прахоляк, и
като позагрее малко, в стаята почва да се носи миризма на застояло, пък и доста шуми…

Много бях горд, че намерих задна I/O пластинка за дънната платка, че преди си нямаше,
пък сега се оказа, че в тази преработена кутия не може да се намести такова нещо, ха!

Обаче за късмет копчето за пускане от предишната кутия си пасна отлично в тази кутия.
Монтирал съм го на задния панел, за да така не разваля визията на радикалната кутия.
От пред под вратичката си стои оригиналният AT ключ, но той не е свързан с нищо.
Копче за рестартиране не съм слагал. Ако се налага тази функция да влиза в употреба,
просто копчето за пускане трябва да се задържи за четири секунди, и е готова работата!

В козметично отношение – пак да напомня, че снимките са само илюстративни. В реалния
живот кутията не е толкова пожълтяла, както направо оранжева я изкарват фотографиите.
Леко жълтее, но това не ме притеснява. По-страшни са пукнатините по дължина на ръбовете
на панелите за които стана дума в предишната част посветена на кутията, но няма как.
Предполагам поради регулации за безопасност, към пластмасата която са ползвали от IBM
е добавен бром, с цел предпазване от запалване. Това обаче води до пожълтяване както и
пукнатини които се виждат тук. И все пак спрямо други продукти направени от този тип
пластмаса, тази кутия се е отървала леко, че положението можеше да е много по-лошо.

Кутията има и три метални шини за монтиране на твърди дискове в 5.25″ слотовете, но
тях съм ги демонтирал за да не дрънчат заради вибрациите, като естествено си ги пазя.
Също така от вътрешната долна страна, на предния панел има пластмасова рамка в която
е системния високоговорител на дъното и един 80 милиметров вентилатор. Тях ги свалих
като чистих кутията, но ми свърши спреят със сгъстен въздух, и не можах да ги почистя
както трябва. Та като си купя нов флакон ще ги монтирам обратно, но сега зимата няма
нужда да свързвам вентилаторът, чак за жегите през следващото лятото, ако има такива.

Също трябва да купя и Electronic Contact Cleaner спрей, че виждате от снимките колко
страшно зацапани са портовете на задния панел, цяло чудо е, че всичко работи и сега.

И за финал няколко думи за периферията. Мониторът е 19 инчов TFT LCD, купувах го нов
преди десетина години, но понеже е в мащаб 4:3, вече го ползвам само за тестов и за
употреба в комплект със стари компютри с цел ретро игри, които са винаги в този мащаб.
Мишката е оптична взета също преди сто години от най-близкия компютърен магазин…
И черешката на тортата – клавиатурата, тук това е IBM Model M, но за съжаление тази
бройка не е с Buckling Spring механика, а е по Rubber Dome технология, по каквато са
99.9% от клавиатурите по света. Но дори така, този модел е определено най-добрият
Rubber Dome модел клавиатура който съм имал честта да ползвам! Чудесна е и за игри!

Обаче нещо много важно в една игрална машина тук липсва – това са колонките, звукът.
Мислех в един от PCI слотовете на дъното да сложа някоя звукова карта Sound Blaster
на Creative, но се сетих, че освен едни слушалки тапи които не стават за нищо, нямам
на какво друго да изкарам звук! Преди години си пазех едни колонки, но ги подарих
понеже копчето им за пускане се беше износило, и при натискане изскачаше и отлиташе
в другия край на стаята! Първите един-два пъти беше забавно, но след това стана
досадно. Та сега ще търся някои бели или сиви колонки, за да са в тон с машината.
Като краен вариант може да се наложи да взема черни или сребристи, но никак никак
не ми се иска да купувам такива… Ако вие видите нещо пасващо си – пишете ми!

За сега май е това, пак уж нямаше да пиша много, пък то излезе цяла епопея…
След време, периодично, ако имам здравето, ще подхващам един по един редицата стари
компютри, и ще ги вкарвам в работещ и надежден вид, с цел игри или офис приложения.
Очаквайте и нови постове относно по-дребни неща, както и развитие с някои вече
започнати проекти… И отново да напомня – може да ми пишете за абсолютно всичко!

Проект: IBM NFS PC: Част 1

Вече направих и ви показах няколко машини специално събрани за игри тип шутъри, дори
сега завършвам още една такава система, която бях започнал преди две години…
Но на гейминг сцената има и безброй други интересни жанрове игри, които си заслужават
вниманието. Един от тези жанрове са рейсинг игрите. Едно време този жанр се радваше
на голяма популярност, и тогава и аз бях почитател на многото такива заглавия, които
се играеха по дълги часове всеки ден, и у дома, и/или по компютърните клубове…

Мотивацията за направата на този компютър ще е това на него да се играят игри от
поредицата Need For Speed, една поредица която съществува вече над 20 години, а преди
10-15 беше просто хитът на сезона, и нямаше момче в махалата което да не я играеше!
Естествено няма причина на машината да не се играят и други игри от всички жанрове.
Очаквам предложения за интересни заглавия от края на миналия и началото на този век.

В хардуерно отношение ще започнем от кутията. За съжаление само това е останало от
някога могъщият IBM PC Server 300, който по няколко печата от вътрешната страна се
научава, че е бил произведен в края на август 1995-та, или преди точно 21 години.
Ако все още беше цяла, базово тази система би била прекалено слаба за по-интересните
заглавия от Need For Speed поредицата, за това в едно отношение сме извадили късмет.
Кои точно игри ще се инсталират и играят зависи от това какъв хардуер ще се сложи
вътре, и каква операционна система и съответно кои от игрите ще се поддържат.
Оптимално, и това което мен би ме радвало най-много, е да може да се играят двете
Underground заглавия от 2003-та и 2004-та, което не означава, че машината трябва да
е с компоненти от точно тогава, защото игрите имат толеранс за по-стар хардуер…

Тук идва и мястото да кажа, че съвети и предложения как точно да се направи машината
се очакват от вас читателите – аз ще изброя няколко възможни подхода, а вие може да
напишете по няколко реда с идеи и съвети какво мислите, че ще е най-подходящото
решение за тази машина в коментарите. След известно време ще разгледам предложенията,
и по редица критерии ще се избере вариантът как точно да се построи този компютър.

Вариантите за сега са:

1. Двупроцесорно дъно Slot 1 с два процесора Intel Pentium III 550MHz,
и видео карта 3DFX Voodoo3 3000 16MB. При този вариант ще могат да се играят NFS
игрите до Hot Pursuit 2 включително, и ще се поддържа и Glide API на 3DFX.

2. Двупроцесорно дъно Socket 370 с два процесора Intel Celeron на по гигахерц и нещо.
Не помня точно какви имах, а то и самото дъното което имам на ум не е тествано…
За видео карта ще си пасне някоя NVIDIA GeForce 4-та серия, а защо не дори и 5-ца!
Така ще може да се цъкат без проблеми и желаните Underground и Underground 2.

3. Socket A дъно и процесор, като това ще е най-мощният вариант, но се опасявам, че
хич не е редно AMD базирана система да се помещава в кутия на IBM. Как мислите вие?

4. Ако изникне някое дъно с процесор Socket 478 или дори LGA 775.
LGA 775 се появиха преди 10 години, но ми се струва, че все още са прекалено модерни.
Обаче ако се намери живо дъно със Socket 478, ще се получи доста сериозна машина.
За видео карта при този вариант ще пасне NVIDIA GeForce FX 5200.

5. Raspberry Pi.
Имам Raspberry Pi 3 Model B и Raspberry Pi 2 Model B, но кутийката дето съм им купил
е съвсем малка и по-скоро пречи, за това няма да е лошо да им намеря по-просторна.
Тази масивна сървърна кутия май ще им е почти достатъчна, или поне за едната бройка.
На ARM архитектурата няма да може да се играят директно Need For Speed игрите, но за
по-старите заглавия излизали на конзоли има емулатори, и навярно някои ще тръгнат.

Освен дъно, процесор/и, и видео карта, останалите неща ще са общо взето еднакви който
и от вариантите се избере. ATX захранване и 250-300 вата ще достатъчно. Вече купих
твърд диск с обем 15GB. Ще сложа и стандартно 3.5 инчово флопи дисково устройство.
За оптично устройство се надявам дано някъде да имам останал работещ DVD-ROM.
Имам и памети от SDR тип, но ако ще са от DDR тип май нямам останали свободни плочки.
Звуковата карта естествено ще е някой модел Creative Sound Blaster. Радикално!
За мрежова карта се сдобих с още една 3Com, дано е работеща. Ако не ще сложа NoName.
Ако ще трябва още нещо – казвайте вие, приемат се предложения, всичко без кич!

Сега обратно няколко думи за самата кутия, че днес и е паднал моментът за изява.
Както вече се спомена това е сървърна кутия, тоест всичко е по-голямо и по-просторно
спрямо обикновените компютърни кутии. Освен, че е колосално висока, кутията стои на
специална стойка придаваща и голяма стабилност, и това я прави дори още по-висока.
На предния панел има солидна вратичка, зад която се крият 6 слота за 5.25 инчови
устройства, както и 2 слота за 3.5 инчови устройства. Много хубаво нещо е, че тук
всичките оригинални панелчета са по местата си, а на празните две места са били
оригиналното флопи и оптичното устройство с които е била сглобена машината.
На вратичката има монтирана секретна ключалка с доста добре измислен механизъм.
Когато вратата се заключи, резето в долният и край влиза в слот на долната част
на предния панел на кутията, а металният шиш влиза в отвор в горният и край.
Така вратата се заключва доста стабилно, и не може да бъде отворена със сила.
За съжаление кутията не дойде с ключ, но от преди имам чифт ключета от една
хоризонтална IBM-ска машина, които се надявам да паснат. На вратичката има изведени
три отвора с правоъгълни пластмасови призми, през които да светят трите светодиодни
индикатора. Тук обаче светодиодите ги няма, няма ги и кабелите с все конекторите им.
До тях стои и AT копчето за пускане и спиране на машината, механизмът на което
още си стои монтиран вътре здраво за шасито. Кутията обаче е била преработена
от някой от предишните и собственици от AT до ATX, за да може да се ползва с
модерни дънни платки и захранващи блокове. От задната страна има изрязано мястото
за I/O панел за ATX дъно, и слотът където е излизал вентилаторът на специалното
IBM-ско сървърно захранване е изрязан за да може да се сложи стандартно ATX.
Надявам се да нямам проблеми с монтирането на частите в кутията, единствено ще
трябва да си изведа копчета за пускане и рестартиране, най-удобно ще е да са от зад.

И докато преработката от AT до ATX се забелязва единствено ако човек се завре зад
кутията, то и с просто око се вижда как пластмасите са пожълтели, но не чак толкова
силно колкото снимките правени на лошо осветление ги изкарват, и все пак…
Освен жълтеникавият отенък, който аз наричам благородна патина, а други заклеймяват,
ако човек се вгледа от съвсем близо, ще види, че на доста места по пластмасите има
доста дълги пукнатини, и то все по дължината на ръбовете! Вижте третия ред снимки.
На последната снимка се вижда една доста широка и дълга пукнатина, която вероятно
се е разширила понеже е била притискана от дисковото устройство което сега липсва.
След многократни подканвания от цяла редица хора, бях решил да третирам няколко
различни устройства, или по-точно пожълтелите им пластмаси с формулата Retr0bright.
Това е смес от почистващи препарати и перхидрол, който с помощта на слънцето или на
UV лампа избелват доста успешно пожълтели стари пластмаси. Перхидролът обаче е доста
силно вещество, което може и да навреди на по-слабите пластмаси, а тук както видяхте
вече има пукнатини, които се опасявам, че при третиране с Retr0bright може да се
разширят и да станат много по-големи, или направо пластмасата да започне да се чупи.
За това тази кутия ще пропусне такъв тип третиране, и ще си остане с тридневното
старателно почистване. Човекът от който я получих е замислял някой ден да я боядиса
в черен цвят, предполагам със спрей, но все не е оставало време. На мен идеята за
боядисване в домашни условия ама хич не ми се нрави, защото има хиляда неща които
могат да се объркат и крайният резултат да стане далеч от задоволителен, а ако
повърхностите не са старателно подготвени, особено пластмасите, и при съвсем лек
допир боята ще почне да се люпи… За професионално боядисване от вътре и от вън в
автосервиз ще са необходими повече средства, от колкото струва една чисто нова
стабилна кутия. Така, че и този вариант ще го пропусна за сега, но не е изключено
в бъдеще да се направи нещо такова, ако е качествено и средствата го позволяват.

И пак да ви напомня – всякакви идеи, съвети и градивна критика са добре дошли.

И отново да изкажа големи благодарности на хората които са съхранили тази кутия,
на човекът който я е модифицирал до ATX, което вероятно я е запазило до наши дни,
и най-вече да благодаря на ентусиастът който видя бъдещето и в този блог, и да му
напомня, че имам да му давам няколко големи бири когато отново има път до тук!

Правец 8Д

През 1979-та година, двама британски учени основават Tangerine Computer Systems.
Това е била компания занимаваща се с разработка и производство на микрокомпютри.
През 1983-та, след успехът на някои домашни микрокомпютри на други производители,
Tangerine започват производството на своя серия домашни компютри под името Oric.
Първоначално излиза модел Oric-1, от който само за една година във Великобритания
и Франция се продават над 200 хиляди бройки! Това носи много капитал във фирмата,
и им позволява да разработят още по-добър модел, което се случва в бързи срокове.
Подобреният модел е кръстен Oric Atmos, и излиза на бял свят през 1984-та година.

През 1985-та година, в Народна Република България се появява нов модел Правец.
Това е Правец 8Д, домашен микрокомпютър с много предназначения, като видео игри,
автоматизация на домакински и промишлени уреди, обучение, тренировка и прочие.
Тези предназначения дори са били споменавани в рекламната кампания на Правец 8Д.
Сигурно вече се досетихте, Правец 8Д е български аналог или копие на Oric Atmos.
Това обаче не е било известно на потребителите преди 30 години, защото официално
се е твърдяло, че Правец 8Д е авторско дело на младежки кръжок към комбината за
производство на компютри в град Правец. А каква по-добра реклама от родното дело!

Най-съществените фактори за успехът на Правец 8Д са били цената и достъпността му.
При появата си 8Д е струвал 420 тогавашни лева, и е бил единственият модел, който
е можело да се купи свободно от всеки гражданин, защото останалите 8 и 16 битови
модели Правец са били достъпни само за учебните и промишлени учреждения, но дори
и така, техните цените са били съответно по над 4000 и над 8000 лева за бройка.
Началото на 90-те на свободния пазар се пуска Правец 8C, но и той струва над 1500
лева, което пак е в пъти повече от цената на 8Д. Основни причини за ниската цена
на 8Д са това, че като за домашен компютър, не имало необходимост от специален
монитор и флопи дискови устройства. За монитор се е ползвал обикновен телевизор.
За обмен на информация и съхранение на данни се е ползвал обикновен касетофон.
Така домакинствата са били улеснени като са им спестени разходите за периферия.

На външен вид Правец 8Д е видимо по-широк и по-дълъг от Oric Atmos, това е така,
защото при 8Д захранването е вградено в самата машина, докато захранването на
Oric Atmos е външно тип трансформатор, подобно на много други уреди дори и днес.
Правец 8Д има механична клавиатура, и напълно очаквано компютърът е кирилизиран.
Оставени са само главните латински букви, а на мястото на малките латински е
сложена българската азбука. Превключването между двете азбуки става с Caps Lock.
Латиницата е по QWERTY стандарт, но кирилицата е с фонетична подредба, а не БДС.
Останалите хардуерни параметри на двете машини са идентични. За процесор в 8Д се
ползва български СМ630, който е аналог на MOS Technology 6502, с какъвто е Oric.
Паметта и при двете машини е с еднакъв обем, съответно по 48KB RAM и 16KB ROM.
Звуковият чип е оригинален General Instrument AY-3-8910, много популярен модел,
използван в най-масовите домашни компютри и игрови конзоли от онази златна епоха.
Звук 8Д възпроизвежда директно чрез вграденото четвъртватово високоговорителче.
И най-важното нещо за един такъв домашен компютър са графичните му възможности.
В текстов режим се поддържат 28 реда по 40 символа на ред, а при графичен режим
резолюцията е 240 на 200 пиксела, в цели осем цвята, което е доста за времето си.
Както вече споменахме не е имало нужда от специален монитор, и видео сигналът е
трябвало да се изведе до обикновен телевизор, и ето тук започва пипкавата част!

Вграденият RF модулатор подава видео сигнал към телевизорът директно през входът
за антена, но и при двете машини този сигнал е по PAL стандарт, по какъвто са
били западните държави по онова време. В родината ни се е ползвал SECAM стандарт.
Тази разлика е създавала много главоболия на потребителите, защото е водила до
загуба на цвят и други смущения. Все пак има и друга опция с която да се извади
цветна картина, това е RGB изходът, който ползва жак на DIN стандарт, използван
масово при телевизорите от онази епоха, и абсолютно изчезнал вид в днешно време.

За обмен на информация и съхранение на данни, както споменах се ползва касетофон.
Това е бил икономичен, но и много по-бавен метод, и често за да се зареди една
програма или игра от касетата, в паметта на машината е минавало над половин час!
В зависимост от това с какви аудио касети са разполагали потребителите, добри или
по-ниско качество, машината има два режима на запис на информация, бърз и бавен.
Освен двата видео изхода и входът за касетофон, на задния си панел Правец 8Д има
още един порт, това е разширителен порт за връзка с модем или матричен принтер.

Евентуално, с годините се появяват и редица флопи дискови контролери разработени
от фенове и малки фирми. Тези контролери ползват точно този разширителен порт.
В началото на 90-те се появява и официално флопи дисково устройство с вграден
контролер, но това се случва твърде късно, и скоро 8Д е свален от производство.
Аз ще се опитам да намеря поне един флопи контролер за 8Д, без значение от кой
модел е. В интернет съм виждал снимки на десетки различни модели контролери.
Някои от тях работят и с българските флопита за Правец 82, други само с вносните.
Когато човек разполага с дисково устройство, Правец 8Д може да работи с DOS-8D.
Това е била значително по-модерна операционна система от вградената Oric Basic.
Аз разполагам единствено с оригиналната аудио касета която е идвала с Правец 8Д.
Имам и една книжка в която са изброени няколко лесни за преписване програми, но
преди да започна да играя на моята машина, ще трябва да изгладя някои проблеми.

Относно моята бройка Правец 8Д, дата и на производство е 1986-та година, на цвят
е с кремаво бежова клавиатура и горен панел, и бял цвят долен панел или основа.
Виждал съм снимки на Правец 8Д в изцяло бял цвят, и на бройки със сива клавиатура
и сив горен панел. Тоест, имало е поне тези три цветови варианта на Правец 8Д.
Всъщност, виждал съм и модел с по-нов дизайн на клавиатурата, на която клавишите
са с по-обли форми, кирилицата е написана със син цвят и е сложена над латиницата.
От този модел съм виждал само чисто бели бройки, може би са били само този цвят.
Някъде четох, че моделите с по-модерната клавиатура нямали вграден RF модулатор.

Относно техническото състояние на моята бройка, определено работеща е, но имам
затруднение с изкарването на стабилен сигнал през RF модулаторът, тоест картината
която успявам да извадя трепери на всички посоки и буквите се виждат размазано.
Тествал съм я с два различни кабела на няколко различни телевизора с кинескопи.
Но колкото и финна настройка да правя от телевизорите, сигналът на машината все е
пълен със смущения и бяга из екранът, и само по-правите на форма букви се четат.
RF модулаторът е монтиран в екранирана кутия на платката на Правец 8Д, и вътре
в тази защитена от външни радиовълни кутия трябва да има разположен поне един
тример потенциометър за ръчна настройка на сигналът. Вероятно с годините той се е
разместил, все пак машината е произведена преди почти три десетилетия, нормално е.
Някога ще се наложи да го настроя, но първо ще се опитам да намеря друго решение.

Какво е то ще попитате вие – ами направа на DIN кабел за RGB изходът на машината.
Намерих подходяща букса, и бях готов да я свържа към SCART кабел, но като тръгнах
да търся схемата в интернет, попаднах на няколко теми из родните форуми, където
вече няколко пъти различни хора се бяха опитвали да направят точно същото нещо.
Оказва се, че при мнозина и този опит не е бил много успешен, и отново е имало
смущения, загуба на един от цветовете или бледа картина. На други места обаче
пък хората пишеха, че този метод си е успешен и няма проблеми, а на трети места
вече бяха дадени схеми за направата на допълнително външно устройство което да
стабилизира видео сигналът, което било необходимо при употребата на SCART кабел.
Така, че сега съм доста озадачен какво ще трябва да направя, и какво ще излезе.
Но като времето стане по-топло ще се захвана с нещата, и ще видим дали ще стане
работата само с настройка на RF модулаторът, или ще трябва да правя други неща.
Надявам се поне един от двата варианта да доведе до благополучни резултати, че
иначе ще трябва да търся друг Правец 8Д, а сигурно знаете ми отне над 4 години,
докато намерих този на нормална цена, и може вече никога да не попадна на друг.

Някога като/ако има развитие, и ако има с какво да снимам, ще напиша продължение.
До тогава, ако вие читателите имате такава машина, софтуер, игри, литература, или
едно време сте работили с този модел и още помните техническите похвати и хитрини,
моля пишете ми, всякаква информация е важна за мен, и ще съм ви много благодарен!

Проект: 2003 PC: Част 1

Още като завърших предната машина, ми хрумна една идея, идея за още една машина!
А каква е целта на тази машина, както винаги игра, сега е Unreal Tournament 2003.
Тази машина трябваше да е малко по-стара, и да е базирана на Socket 370, но уви.
Имам две двупроцесорни дъна за Socket 370, обаче пък нямам два еднакви процесора.
Пък дори и да имах, платките са ми дадени така, и не е сигурно дали са работещи.
Останалите ми Socket 370 дъна са две еднопроцесорни, едно от които няма AGP слот.
Финалният кандидат беше добър модел, но за жалост се оказа проклет по рождение.
Дъното за което става дума е модел Abit BX133-RAID, бройка с по-стара версия BIOS.
За това не можах да сложа Celeron Tualatin процесор, явно още не се е поддържал.
Пробвах и с един Intel Pentium III 1000MHz с Coppermine ядро, но пак без успех.
Обаче за горните процесори не мога да съм сигурен че са работещи, не са тествани.
Дъното тръгна чак като му сложих един Intel Pentium III 866MHz с Coppermine ядро.
Но този процесор едвам покрива минималните изисквания на Unreal Tournament 2003.
След като монтирах всичко необходимо, дойде ред да инсталирам OS, Windows XP SP3.
Да, ама не! Оказа се, че има голям проблем с буут-ването, и то какъв проблем само.
Като машината засечеше оптичното устройство, не намираше твърдия диск, и обратно.
Пробвах с различни 40 и 80 нишкови IDE кабели, на различни канали, но без успех.
Слагах устройствата на Master, Slave и Cable Select режими, и пак нищо не стана.
Още по начало, къстъм RAID контролерът на дъното е правел много буут конфликти.
Но така и не стигнах до това да инсталирам драйвери, ако намерех такива, чрез FDD.
Причината е, че на захранването са му отрязани конекторите за флопи устройствата.
Да запоя кабелите не е опция за момента, а да купя молекс преходник не се сетих.
Така след дни на безизходица, проектът като че беше изоставен, или поне до сега.
След дълга психическа почивка, реших, че щом със Socket 370 не става, защо да не
опитам да завърша машината, базирайки я на Socket A, имах подходящо за целта дъно.
И така машината беше изградена с Gigabyte GA-7ZXE, Socket A дъно с SDRAM тип памет.

Това са настоящите параметри, очакват се бъдещи промени:

Motherboard – Gigabyte GA-7ZXE
Central Processing Unit – AMD Athlon 1200MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Video Card – NVIDIA GeForce4 MX440 SE 64MB DDR
Network Card – Realtek
Hard Disk Drive – Seagate 6.4GB ATA66 5400RPM 256KB
Compact Disc ReWriter & Digital Video Disc Read Only Memory – LG GCC-4521B
Power Supply Unit – Ever Power 235W
Case – NoName

Сложих двете плочки памет от 256MB, които не тръгнаха на 3DFX Interactive PC-то.
Може другата машина да не поддържа такъв обем, или пък понеже са едностранни.
И тук има трети слот за памет, може да сложа още една плочка от 128MB на 133MHz.
За процесор първо пробвах AMD Athlon XP 1700+, обаче с него системата не тръгна.
Този процесор не беше тестван преди, и не знам дали е дошъл работещ по начало.
Системата тръгна успешно с керамичен AMD Athlon 1200MHz, с него ще си и остане.
За охлаждане на доста топлият процесор се наложи да ползвам по-малък охладител.
Кутията в която сглобих системата е малка, и с вертикално разположено захранване.
Разстоянието между захранването и охладителя и сега е малко над един сантиметър.
Това не е много добре, и сега задния десен ъгъл на кутията се нагрява осезаемо.
Но няма къде да се монтира допълнителен вентилатор, няма от къде да взима въздух.
За твърд диск сложих Seagate 6.4GB, който обаче стърже толкова силно, че плаши!
Дори и след дефрагментация, сигурно твърдият диск ще забавя машината най-силно.
За оптично устройство монтирах проблемното Combo на LG, ще го ползвам само за CD.
Пробвах да инсталирам играта от него, но очаквано пак се започна старата история.
За да инсталирам играта временно бях сложил едно DVD устройство от друга машина.
Тук дъното нямаше вградена мрежова карта, за това сложих външна PCI на Realtek.
И за финал остана видео картата, тя е интересен модел NVIDIA GeForce4 MX440 SE.
Бях я пробвал и на предишната машина, но там с нея системата не извади картина.
Тук си тръгна, и Unreal Tournament 2003 се играе с резолюция 1024 на 768 пиксела.
Настройките са на приблизително средно ниво, и кадрите варират около желаните 24.
Нещо което видях докато снимах картата за блогът е, че имаше откачен кондензатор!
Може да видите за какво става дума на снимка номер 5, съвсем в края на картата.
Един от полюсите на този малък кондензатор се беше откачил и измъкнал от платката.
Наместих го на ръка, и си пасна точно, обаче за сега нямам условията да го запоя.
Въпреки това, и така системата си работи, и играта се играе без видими смущения.
Това което съм планирал е, да намеря охлаждане за NVIDIA GeForce FX 5200 картата.
И ако, или като тази карта е изправна, ще я монтирам тук, тя ще е много по-добра.
Вече с FX 5200 ще се играе хем на по-голяма резолюция, хем с по-високи детайли.
Кога ще се случи това, ако се случи, още не знам, за сега няма за къде да бързам.
Та относно бъдещ ъпгрейд, това са нещата, още малко памет и по-добра видео карта.

Проект: 2K4 PC: Част 2

Здравейте отново!

Ситуацията с видео картата се реши супер бързо, и желаните игри вече летят!
Още в събота си купих карта GeForce 6600 GT от съмишленик на тема ретро хардуер.
Дори човекът ми я донесе на място за тест, за което също съм много благодарен.

Ето ги настоящите параметри, не са изключени промени:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – NoName

Ще проследим как се развиха събитията след предишният ми пост в хронологичен ред.
Първото нещо което се опитах да направя беше да инсталирам Unreal Tournament 2004.
Тръгнах да инсталирам, но скоро излезе грешка, че дискът е изцапан или надраскан.
Почистих DVD-то и пробвах отново, но този път извади грешката дори още по-бързо.
Сетих се, че имам играта и на друго DVD, и веднага пробвах да я инсталирам от там.
За беда пак се появи същата грешка, два пъти, после и с друга игра на трети диск.
Очевидно, най-вероятна причина това да се случва е неизправно оптично устройство.
Явно Combo Drive-а в който вярвах, е изправен само в четенето на CD-та, не DVD-та.
За щастие, съвсем на скоро един добър човек ми даде няколко оптични устройства.
Сред тях се оказа тази DVD записвачка модел LG GH22LP20, която е с IDE интерфейс.
Пасна чудесно, и се оказа добре работеща, единствено трябваше малко да я почистя.
С нея инсталирах Unreal Tournament 2004 от раз, без да изкачат никакви проблеми!
След това се насочих към видео картата, като направо реших да прескоча GeForce256.
С опитни хора от хардуерният форум обсъдихме диагнозата на моята GeForce FX 5200.
Споменатото миналия път загряване се е дължало на триене на перката в радиаторът.
От търкането на перка или смазката се е носила и миризмата на стопена пластмаса.
Това може да означава, че и картата от която взех охлаждането може да е работеща.
А самата карта се оказа GeForce FX 5500, а не както мислех също GeForce FX 5200.
Но за да тествам тези две карти все пак ще ми трябва изправно пасващо охлаждане.
Намерих някакви уж подходящи модели в интернет, но не знам дали ще паснат точно.
И докато из форумите разменяхме мнения и коментари по този въпрос, изникна нещо!
Попаднах на съмишленик, човек който предлагаше две подходящи AGP видео карти.
Картата която избрах и купих на отлична цена е NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2.
Избрах тази карта предимно заради охлаждането и, то е вариант на Zalman VF700.
Zalman VF700 има меден, алуминиев или комбиниран вариант, тук това е алуминиево.
Това е много добро охлаждане произвеждано и до днес, дори има и светещи варианти.
Картите от 6-та серия GeForce вече имат Shader Model 3, необходим за новите игри.
Другата от двете карти, макар и от по-висок клас беше по-стара, и нямаше SM3.
Интересно нещо което тази карта има е NVIDIA BR02 High Speed Interconnect чипът.
BR02 служи за мост, позволяващ на графични чипове правени за AGP карти да работят
на карти с PCI Express интерфейс, без необходими промени по GPU архитектурата.
При наличната карта е обратното, тук мостът позволява на PCI Express нативния чип
на GeForce 6600 GT да работи под още тогава морално остарелият AGP интерфейс.
Този HSI чип също е покрит с радиатор, само паметите на картата нямат охлаждане.
Но дори и след половин-един час игра под Unreal Tournament 2004 картата е хладна.
И процесорът дори под пълен товар си стои хладен, само захранването загрява доста.
Тествахме картата с Unreal Tournament 2004, и кадрите в секунда бяха доста добри.
Сложих почти всичко на максимални настройки, при резолюция 1280 на 1024 пиксела.
Кадрите стоят над 50 до 80, и падат до 30 само на моменти при най-големите карти.
На втория ред са снимките от UT 2004, а на третия са от Unreal II: The Awakening.
При втората игра не се сетих да измеря FPS-то, но видимо всичко върви по вода.
Самите кадри ги измервам с команда от конзолата, че процесорът не поддържа Fraps.
Опитах се да сваля по-стара версия на Fraps от тази машина, но IE6 не ми позволи.
Още не съм инсталирал почти никакъв софтуер на компютърът, то почти не му трябва.
Та и тези снимки съм ги правил една по една с Print Screen, вярвам станаха добре.
Докато гледах изискванията на UT 2004 открих и тези на UT3, и тук се изненадах.
В настоящата си конфигурация, тази машина покрива минималните изисквания на UT3!
Все пак Unreal Tournament 3 излезе още 2007-ма година, и не трябва да е изненада.
Но това, че машината поддържа играта, не означава, че ще трябва да я инсталирам.
Даже и да исках, няма как да я кача, вече не стига нужното дисково пространство.
Сега май най-големият ми свободен твърд диск е 6 гигабайтов, също недостатъчен.
Та за сега тук ще се радвам само на двете игри за които беше построена машината.
Докато тествахме, се спомена, че има възможност за овърклок на GPU-то и CPU-то.
Потенциал има, щом и двете си стоят хладни, но за сега не мисля да овърклоквам.
Монтирах оптичното устройство на най-горна позиция, за по-добър въздушен поток.
Обаче кабелите запречват пътя, и обезсмислят идеята там да се монтира вентилатор.
Ще се оглеждам за по-просторна кутия, но това ще е само ако ще се овърклоква.
За евентуален бъдещ ъпгрейд, някога може да се добави още един малък твърд диск.
Ако намеря по-големи по обем памети и те няма да са излишни, но ако са изгодни.
Модулите от по 1 гигабайт и сега са скъпи, но има евтини 512 мегабайтови плочки.
Преди години те вървяха по 5 лева, та сега и 1 такава плочка ще свърши работа.
Друго нещо което е по-наложително са чифт работещи колонки, че се оказва нямам.
Евентуално ще потърся някакви втора ръка, че сега съм само със слушалки тип тапи.
Това е в общи линии, ако изпадне нещо изгодно, ако не ще си спестявам за друго.

Проект: 2K4 PC: Част 1

По това време, лятото преди десет години се сдобих с първия ми личен компютър.
Сега реших, че е време да стегна една автентична за онзи период конфигурация.
Десетилетие след залезът си, Socket A спокойно може да са нарече морално остарял.
До сега се занимавах с по-стари системи, но и една такава няма да ни пречи, нали?
Предназначението на машината както винаги ще са игрите, вече с Unreal Engine 2.
Unreal Tournament 2004 и Unreal II: The Awakening ще са главната цел на машината.
Обаче за точно тези две игри, за сега май няма да ми достигне графичен ресурс.
С инсталираната в момента карта се надявам да тръгне поне Unreal Tournament 2003.
Все пак това са само предположения, тепърва ще ми предстои да инсталирам игрите.
Сега към техническата част, за основа на машината ще се ползва дъно ASUS A7V600-X.
То заедно с процесорът, ми бяха изпратени от един дългогодишен фен на този блог.
Самото дъно е доста добър модел от висок клас, има дори SATA с RAID поддръжка.
Обаче за твърд диск ще използвам 20 гигабайтов на IDE порт, че само такъв имам.
Процесорът е AMD Sempron 2800+, той е с работна честота от завидните 2 гигахерца!
За охлаждането имах едно алуминиево решение на Titan с 8 сантиметров вентилатор.
Сложих и добра термо паста на Spire, най-вече понеже успях да намеря само такава.
Дъното поддържа до 3 плочки от по 1 гигабайт памет, естествено аз нямам такива.
Сложил съм 3 плочки по 256 мегабайта на 400 мегахерца, реално 200, но нали е DDR.
Оптичното устройство е CD-RW/DVD-ROM Combo Drive, вярвам, че е добро решение.
Не съм сложил флопи дисково устройство, но се чудя дали да не монтирам едно?
Звукова карта и мрежова карта няма да са необходими, дъното си ги има вградени.
За захранване ще се ползва последното ми останало читаво, 250 ватово на Codegen.
А кутията е много интересно нещо, на капакът още си стоят лепенките от Германия.
От жълтият стикер се разбира, че юни месец 2005-та е преминала някакви тестове.
В кутията едно време се помещаваше Slot 1 работна станция, но това беше преди.
Сега почти всичко което дойде в кутията се използва в други автентични системи.
Кутията е голяма и просторна, само и липсват панелите за оптичните устройства.
Няма го и задното панелче на дънната платка, но явно някак и без него ще се мине.
Все пак ако има нужда, може да измисля някакви плексигласови панели против прах.
Друга идея е, че над оптичното устройство може да се монтира вентилатор с филтър.
Но за сега ще си се ползва и без такива панели, нарушената естетика не е проблем.
Пък ако от някъде намеря по-радикално изглеждаща кутия ще преместя компонентите.

Това са параметрите до този момент, но ще подлежат на промяна:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce256 32MB SDR
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Compact Disc ReWriter & Digital Video Disc Read Only Memory – LG GCC-4521B
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – NoName

И сега се пренасяме към видео картата, най-важното нещо при една машина за игри.
Тук обаче ударих на камък, и се оказа, че в това отношение оставам неподготвен.
Бях планирал да ползвам видео карта NVIDIA GeForce FX 5200 128MB DDR на AGP слот.
Обаче се случиха няколко неприятни неща, и явно няма да мога да разчитам на нея.
Картата ми беше дадена преди време от мой приятел, който я ползва над 8 години!
За това време вентилаторчето и се е износило толкова, че буквално се разпадна.
Преди време си купих на символична цена още една идентична карта, но повредена.
Идеята ми беше да сложа охлаждането от развалената карта на работещата карта.
Речено сторено, даже сложих и от вече споменатата хубава термо паста на Spire.
След това тръгнах да инсталирам OS на горепоказаната машина, но изскочи проблем!
Докато инсталирах Windows, от картата почна да се носи остра неприятна миризма.
Веднага изключих машината, извадих картата и започнах да изследвам провиненият.
Радиаторът на картата се беше нагрял до страшна температура, изгаряща при допир.
Чудното обаче беше, че при пипане на графичният чип, хич не се усещаше топлина!
Така и не разбрах как радиаторът е успял да се нагрее чак толкова за нула време.
А самата миризма сигурно е идвала от смазката или пластмасата на вентилаторчето.
Така, че сега май ще трябва да търся някакви антични охлаждания по магазините.
Но не е изключено и самата карта да има проблем, за това не я броя за изправна.
За резервна AGP карта имах NVIDIA GeForce2 MX 400 32MB SDR, но и тя е с проблем.
Нейното охлаждане е вързано директно за захранването на машината от която дойде.
Даже ако помня добре, картата и захранването са от машината чиято кутия е тази.
И на трето място по сила сред AGP картите ми идва NVIDIA GeForce256 32MB SDR.
Тази карта е била морално остаряла още преди появата на Unreal Tournament 2004.
Все пак има някакъв шанс и да подкара играта, макар и на минимални настройки.
Сега ако имах под ръка някоя карта ATI Radeon 9-та серия, щеше са е чудесно!
Явно ще потърся такава карта, или друга AGP от NVIDIA GeForce 5,6,7-ма серия.
А на самата машина инсталирах Windows XP SP3, и сега трябва да сложа драйвери.
После ще тествам за стабилност, и ако всичко е ок е ред на инсталация на игрите.
Това ще се случи надявам се в най-скоро време, примерно до следващата седмица?
Така, че скоро очаквайте развитие относно проектът, както и още други материали.

HP Kayak XU 6/266 Проект: 3DFX SLI PC: Част 2

След като завърших предишната 3DFX машина се заех с тази, и май и тя е готова.

Както споменах в първата част, системата базово нямаше DVD устройство, само CD.
А двете Unreal игри които са основната идея на машината съм ги записал на DVD.
И ето, че вчера демонтирах оригиналното оптично устройство, и сложих DVD-ROM.

Това са финалните параметри, или поне за сега:

Model – HP Kayak XU 6/266
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit 2 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit Cooler – HP
Random Access Memory 1 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 4 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Video Card 1 – Matrox Millennium G200 8MB AGP
Video Card 2 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Video Card 3 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Sound Card – Creative Ensoniq AudioPCI
Network Card – 3Com Parallel Tasking
Hard Disk Drive – IBM 4.5GB 7200RPM SCSI
Floppy Disk Drive – HP
Digital Video Disc Read Only Memory – NEC DV-5800A
Power Supply Unit – HP
Case – HP

След като монтирах DVD устройството, без да се мотая инсталирах и двете игри.
И двете се играят чудесно в Glide режим, и просто не мога да съм по-доволен!
На последната снимка се вижда как някой бот ме е повалил, но въпреки това водя.
Сега вече имам две автентични машини за игра на любимите ми игри от едно време.
Тъжното е, че няма с кой да си джиткам в мрежа, едвам се намират съмишленици.
Имам един приятел с който често играем Diablo III: RoS, освен да го викна него.
Дори ми хрумна идеята да си направим един малък турнир с още хора от интернет.
Има ли желаещи? Пък дори и да не е турнир, поне да се съберем повече хора заедно.
Unreal Tournament върви на всеки компютър, без проблем върви на модерните OS.
Така, че ако има желаещи да направим мрежа пишете ми, ще се намери удобно време.
А за бъдещото развитие на машина, то някога може да добавя още един твърд диск.
Сега имам останало дисково пространство от цял гигабайт, което си е достатъчно.
Но ако някога ми потрябва повече обем, може да добавя още един SCSI или IDE диск.

Проект: 3DFX Interactive PC: Част 3

С най-голяма радост обявявам проектът 3DFX Interactive PC за успешно завършен!

Ето какви са финалните параметри:

Motherboard – Acorp 6BX67
Central Processing Unit – Intel Pentium III 600MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – Infineon 128MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – NEC 128MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – NEC 128MB SDRAM 100MHz PC100
Video Card – 3DFX Voodoo3 3000 16MB SDR
Sound Card – Creative Sound Blaster PCI 128 CT5807
Network Card – 3Com Parallel Tasking II
Hard Disk Drive – Maxtor 10GB ATA100 7200RPM 2MB
3.5″ Floppy Disk Drive – Panasonic
5.25″ Floppy Disk Drive – Canon
Digital Video Disc Read Only Memory – Acer DVP 1640A
Compact Disc ReWriter – TEAC CD-W524E
Power Supply Unit – MaxUs 230W
Case – Super Power

Много се радвам, че намерих читав 600 мегахерцов процесор с 100 мегахерца шина.
И сега машината има най-мощният базово поддържан процесор, Pentium III на 600MHz.
Отново тествах и две плочки памет по 256 мегабайта на 133 мегахерца, но без успех.
Системата разпознаваше само едната от плочките, без значение на кой слот бяха.
Явно или една от двете плочки е развалена, или по-вероятно дъното не ги поддържа.
Но пак повтарям, че за такава автентична машина и три по 128 мегабайта са много.
Така, че повече и с паметта няма да се закачам, и то друго за ъпгрейд не остана!
На последните две снимки се вижда Unreal Tournament: Game Of The Year Edition.
Освен тази игра съм инсталирал и Unreal Gold, и двете игри поддържат Glide API.
Обаче както писах и в предни постове, Print Screen и Glide не сработват заедно.
За това искам да се извиня за качеството на снимките, едвам станаха, с много мъки.
Важното е, че този компютър е вече готов и отличен в задачата за която е направен.
В бъдеще ще покажа повече снимки, като намеря някоя кепчър програма, или камера.
Утре ще навестим още една Unreal Tournament машина, още по-радикална и от тази!

ISL 386

Здравейте, днес ще обърнем внимание на една малка но интересна антична машина.
На скоро получих този малък i386 базиран компютър, и сега е време да ви го покажа.
На кутията имаше стикер с надпис ISL, предполагам името на сглобилата го фирмата.
Обаче при почистването въпросният хартиен стикер не оцеля, за което се извинявам.
Този компютър не е марков или от стандартен тип, а по-скоро случайна сглобка.
Мисля си, че е така, поради фактът, че не открих никаква информация за името ISL.
Дори дънната платка не си пасва точно с кутията, и I/O портовете са леко на вътре.
Параметри са процесор AMD Am386SX/SXL-33, 4 плочки 30 PIN SIMM RAM с незнаен обем.
На дънната платка има сокет за FPU, но очевидно такова тук не е било инсталирано.
Чрез ISA riser карта има добавени VGA карта и I/O карта, не си пасват с кутията.
Машината няма нито флопи, нито твърд диск, но предполагам едно време ги е имало.
Захранването е от AT стандарт, обаче тук кутията му е изтърбушена и съвсем празна.
Ще тествам компютърът с голямо външно AT захранване, и се надявам да е работещ.
А самата кутия в която са побрани компонентите е много компактна и доста стилна.
На предният панел има място за две три и половина инчови флопи дискови устройства.
На кутията има и имитация на екран, зад който са скрити системните светодиоди.
Също интересно нещо е турбо копчето, много характерно за компютрите от онази ера.
Ако тази машина се окаже работеща, след някои добавки, ще стане чудесна за игри.
Оригиналните Wolfenstein 3D и DOOM ще са супер приключение на оригинален хардуер.
Пък ако и вие искате да разкажете някоя история, всички коментари са добре дошли.