Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

MSI CX600X

Някои хора, към които спадам и аз, ще кажат, че тази машина е прекалено модерна за страниците на този блог.
Други ще настояват, че е морално остаряла, прастара, и отлично си пасва с останалите показани екземпляри.
Но главната причина да се квалифицира за тук е, че днес се отбелязват точно 10 години, от както си я купих!

Във вече все по-далечната 2009-та, насила бях записан в университет от единственият ми родител. Но и аз съм
си виновен, за това, че се явих на матурите, и ги взех и двете, макар и веднъж да не бях поглеждал учебници…
Но този материал не е за терзанията ми свързани с образованието, или по-точно липсата на адекватно такова.

Темата днес е лаптопът, който бе един от опитите на споменатия ми единствен родител, да ме накара да уча,
пардон, да посещавам занятия. Но за тази цел машината не свърши никаква работа. Всичко на всичко, разхождах
лаптопът до съответния факултет един или два пъти, но без да го ползвам нито за бележки, нито за други неща.
Не знам защо си бях внушил, че за университетът ще е нужен лаптоп, тъй като специалността в която бях натирен
нямаше нищо общо с компютрите и математиката. Май разсъжденията ми ще са верни, бил е просто залъгалка!

Като тогава, преди началото на учебната година, тръгнах да си търся лаптоп, в бюджетът от около 550 лева се
вписваха единствено няколко модела Asus Eee PC, които бяха популярни по онова време, но и доста анемични.
За късмет, в името на образованието ми бяха дадени още толкова средства, колкото имах, и вече се оглеждах за
стандартен лаптоп, а не някакво орязано недоразумение, като каквото с годините се доказа гамата Asus Eee PC.

Не в магазин за компютри, а в хипермаркет за домакинска техника намерих този модел, имащ доволни за онези
години параметри, и цена от 999 лева. Даже като съотношение цена/параметри, лаптопът беше малко по-евтин от
настолна машина със същите показатели, което за някои хора е предимство. Така избрах и си купих MSI CX600X.

Тогава дори правеха 5% отстъпка от цената, ако стоката се поръча онлайн, та спестих 50 лева. Месеци по-късно,
случайно забелязах, че същата верига магазини рекламират същия модел лаптоп. Доста масивна кампания беше!
Бяха го наслагали по билбордовете, имаше го в реклами по вестниците, даже го бях виждал и на банери онлайн.
Пък роднини които гледаха телевизия, ми бяха казали, че и там този модел бил рекламиран усилено. Обаче още
не зная дали да се радвам, понеже сам съм направил този избор, или по-скоро да се чувствам тъпо, за дето си
купих нещо което го рекламират? Знаете, не съм привърженик на рекламите, медиите, комерсиализмът, модата…

Както вече казах, за учение машината не ми послужи, но беше много полезно средство, направо насъщно, в не
малкото моменти през годините, в които основните ми настолни компютри имаха проблеми, и за от няколко дена,
до няколко месеца, се налагаше да ползвам тази машина. Кажи-речи, на 100% се справяше с поставените задачи.

По времето на Spider платформата, на два-три, че даже може и четири пъти за по месец, лаптопът спасяваше
положението. Следващата настолна машина ползвах цели пет години, но и там за месец трябваше да се разчита
на лаптопът, понеже от ISP-то ми бяха убили LAN портът на дънната платка, и трябваше да чакам за замяната.

Най-дълго го ползвах като си продадох предишната основна машина, докато преди две години събрах сегашната
настолна. Мисля, че беше период от около три месеца. Та за 10-те си години служба, не се е натрупала и една
година на активна употреба. А като съм го ползвал, винаги е било с външен монитор и голяма клавиатура, за
това и изглежда толкова запазен, понеже винаги докато е бил пуснат, си е седял затворен в ъгъла на бюрото.

Параметрите:

Model – MSI CX600X-055EU
Central Processing Unit – Intel Pentium Dual Core Mobile T4200 2000MHz
Random Access Memory 1 – Hyundai 2GB DDR2 SO-DIMM 800MHz PC2-6400
Random Access Memory 2 – Hyundai 2GB DDR2 SO-DIMM 800MHz PC2-6400
Video Card – ATI Mobility Radeon HD 4330 512MB DDR2
Hard Disk Drive – Western Digital Blue 500GB SATA 5400RPM 8MB
Optical Disk Drive (DVD-RW) – Sony AD-7560S
Battery – 6 Cell 4400mAh
Matrix – Samsung LCD 16″

За времето това бяха доста доволни показатели, равностойни, че дори и по-добри от показателите на настолните
компютри в домовете и офисите на редовите потребители. Процесорът бе доста задоволителен, и макар да носи
името Pentium, всъщност е чист Core 2 Duo по Penryn-3M архитектурата, но с орязано половин количество L2 кеш.

4GB памет си бяха доста за онези години, когато още много машини бяха 32-битови, и не поддържаха такъв обем.
Е, вярно вече имаше и компютри с DDR3 памет, но те бяха много по-скъпи, доста далеч от моите възможности…
500GB твърд диск бе повече от доволно количество, та дори и сега е двойно на дискът в настолната ми машина!

Но основната причина да избера точно този модел лаптоп пред останалите, бе отделната видео карта, която макар
и почти най-нисък клас, определено беше за предпочитане пред тогавашните поколения вградени видео решения.

Единствен недостатък, ако изобщо е недостатък, е гланцовата матрица на екранът. И тогава, и сега, с матови
екрани са само по-скъпите класове мобилни машини. Но вече ви казах, че аз ползвах лаптопът с външен монитор.

Никога не съм надграждал или подобрявал лаптопът, понеже нали го ползвам рядко, просто не виждам смисъл.
Знам, че сега вече има евтини втора ръка части от това поколение, с които машината ще е по-адекватна, но
това единствено ще е претекст за повреди или да стане тотална щета. Закон на Мърфи ако искате го наречете!

Лаптопът като бюджетен модел, се продаваше без операционна система. Първо го ползвах с Windows Vista.
А от както излезе Windows 7 е с него, но май е време да му сложа някоя Linux дистрибуция, примерно Mint…

В предните няколко години, докато имах USB контролерът за Робко, ползвах лаптопът за тестове на редицата
роботи (все без търсения успех), но от както от година се отървах от USB контролерът, си седи без приложение.
Последно преди месец го пусках, за да форматирам и флашна картите памет за „iЧушкопекът“ и „iРендето„.

И тъй като го похвалих като полезен уред, без съмнение лаптопът вече е урочасан, и следващият път като се
наложи да го ползвам, или ще се подпали, или ще експлодира, или ще се случи кой знае каква друга мизерия!
Но жив или не, ще си го пазя като реликва. Пък ако стихиите се смилят, още си става и за Unreal Tournament 3.

P.S. Виждате, че съм залепил един от моите стикери, даже като преди две години ги начертах и ми ги отпечатаха,
това бе първата машина на която сложих от творчеството си. Ако и вие искате такива лепенки – просто кажете.
Имам още много бройки, а както знаете, на ретро ентусиастите и любителите ги раздавам без да искам стотинка!

iЧУШКОПЕК Power Hack Pro (Late 1974)

Apple Mac Pro (Late 2013)

Знаете, че продуктите на Apple не се славят с дълготрайността си, а точно с обратното. Постоянно излизат нови и
нови модели, бързо заменящи предхождащите ги. Вече признаха официално и черната практика, като излезе ново
поколение продукт, от Apple насилствено, чрез необратими софтуерни ъпдейти, забавят и спъват функциите на
предните поколения продукти, с цел стимулиране продажбите на по-новите и генериране на оборот в компанията.

Но макар и рядко, по една или друга причина се случват и изключения, едно от които е Apple Mac Pro (Late 2013).
Този модел е един истински ненадминат рекордьор. Това е най-дълго произвежданият модел компютър на Apple!
До излизането на наследникът му в края на тази година, ще станат 6 години производство без съществена промяна.

Компютърът наричан от масите „Кошче за боклук“, и „Шлемът на Дарт Вейдър“ от Apple феновете, заслужава да се
почете, да се отбележи геройството му още приживе! И понеже нямам достъп до оригинална бройка, нито имам
причината някога да се докосна до такава, сам измайсторих този своеобразен монумент, съвсем по български…

Чушкопекът: Българско изобретение на 20-ти век!

Преди 45 години, през 1974-та, техници от град Велико Търново изобретяват приспособление за печене на чушки.
Чудатата нова машина става известна с името Чушкопек. Бързо влиза в серийно производство, чак в последствие
е стандартизирана. Отново бързо си извоюва място във всеки български дом, че дори е изнасяна и зад граница.

За това изделие в Интернет вече има писано не малко. Сега намирам брой статии и репортажи с интервюта на
много различни хора, претендиращи, че именно те са изобретили чушкопекът. Пък оказва се, преди 10 години от
анкета допитваща се до зрителите на Българска Национална Телевизия, е дошла фразата „Изобретение на XX век“.

С няколко изречения може да обобщим, че чушкопекът е нишов уред, доста далеч от енергийно ефективен – харчи
1600-1750 вата, за да след 5 минути опече само една чушка. Може да бъде и опасен за здравето на хората, че дори
и смъртоносен – с изолация от азбест, опериращ директно на 220 волта, пълното напрежение на ел. мрежата…
Едновременно с функционален и модерен за времето си дизайн, но и наподобяващ зловеща бомба от войната…

Перфектно си пасва за главен символ на българската инженерна мисъл, и битът като цяло! Браво, точно попадение!
Простете, още доста здраво ме държи сарказмът от сатиричната статия, която написах и публикувах преди тази.

Факт е обаче, че гонени от носталгията, днес хората помнят само добрите неща свързани с миналото. Ако и вие
сте над определена възраст, сигурно като чуете думата чушкопек, се сещате за приятния аромат на печени чушки.
Едва ли ви идва наум, че цените на токът едно време са били незначителни, и ако днес човек реши да пече чушки
като в миналото с такъв уред, то килограм продукция ще излезе по-скъпа от килограм вносни френски трюфели…

Но да не помислите, че чушкопекът е уред единствено от миналото? Не! За обхванатите от носталгия хора, както и
за тези включили се към чуждото електроподаване, днес още се произвеждат нови такива уреди. Като дори има и
предприемчиви вериги магазини за техника, които са поръчали и внесли партиди чушкопеци произведени в Китай!

Човекът с Чушкопекът

Нали вече не съм първа младост, и аз имам носталгична история от миналото, с главно действащо лице чушкопекът.

Преди около 25 години, като бях още съвсем съвсем малък, баба ми често ме разхождаше в кварталът около блока.
Един ден, една есен, когато минавахме покрай съседният блок, на един нисък балкон на първия етаж, забелязах
възрастен мъж който седеше до щайга с чушки, и ги слагаше една по една в някакво чудато необяснимо устройство!

Баба ми ми обясни, че това е чушкопек, в него се поставят чушките една по една, и после се затварят в буркани.
Стори ми се толкова интересно, че помня случката до днес, макар четвърт век до сега, пак не бях видял чушкопек.
А като бе време да се прибираме, аз възкликнах радостно: „После пак ще дойдем да видим човекът с чушкопекът!“

Майстор Разтурко

От доста време ми се въртеше идеята да реализирам този проект, но се заех активно да търся липсващите съставки
едва началото на юли месец. Повечето неща вече ги имах налични от други проекти. Едноплатковите компютри и
прилежащите им аксесоари, бяха останали от един нереализиран проект от преди години. Черна боя имах още от
IBM Model F проектът, който също се проточва в годините. Автентично изглеждащи болтове и гайки, пък бях купил
за колелцата на една сървърна кутия, която се оказа не е с метрични размери, и там положението реших с нитове.

Та като се тегли чертата, за този проект сега трябваше да купя единствено чушкопекът, и един HDMI преходник.

Подбирането на самия чушкопек по чудо също се оказа безболезнено. Определящ фактор бе цената, понеже знаете
от години и блогът, и аз сме без бюджет, и всичко все е на червено. Та купуването на нов чушкопек не беше опция,
пък и някак не е редно да развалям ново нещо, само заради частите му. Търсих из обявите чушкопек от моя град,
че доставката на такъв тежък уред щеше да е по-скъпа от самият него. И след няма и седмица разглеждане, какво
се случи? Намерих обява за стар чушкопек на приемлива цена – 15 лева, намиращ се в съседният до моя квартал!

Купих го, и като го почистих се оказа, че корпусът е в много добро състояние, с минимални следи от употреба.
Предишният собственик го е пазил в оригиналният кашон, за това и никъде не се наблюдава да има ръжда. Добрия
външен вид се дължи и на фактът, че чушкопекът не е боядисан с обикновена боя, а с емайл – керамично покритие,
с каквото са всички стари тенджери, тигани, чайници и друга посуда имаща допир с високи температури или огън.

Единствената пипкава работа бе отстраняването на сърцевината с реотаните, за която съм чел, че има азбестова
изолация, а знаете това е далеч от полезно за здравето. Но с помощта на три големи плика, успях да извърша
процедурата на разделяне, без да се разсипе значително количество от изолацията. Надявам се всичко ще е ок.

Заедно с чушкопекът дойдоха оригиналното ръгало за слагане и вадене на чушките, както и керамичният похлупак.
И докато ръгалото ще си го запазя, то похлупакът е доста груб, и не се вписва с гонените естетически форми.
Та ако на някой от вас читателите му трябва, примерно нямате капак за вашия чушкопек, кажете, ще ви го подаря.

В отворът от капакът, първо мислих да монтирам решетка за вентилатор, но не намерих такава с точния размер.
После пък ми хрумна, че ще е много ефектно ако е с решетка тип пчелна пита, като от някоя автомобилна броня.
Обаче нали не съм водач и нямам познати в тази сфера, набавянето щеше да е зор, та и тази идея отпадна бързо.

Най-накрая се сетих, че решетка от тонколона ще пасне перфектно, даже няма да е нужно и да се пребоядисва.
И такова нещо нямах на разположение, но като споделих идеята с един дългогодишен съмишленик на блогът, след
няма и час, вече имах нужната ми част! В последствие човекът пак помогна и с части за завършване на „iРендето„.

Безкрайно благодарен съм за тези и всички останали моменти оказана помощ. От години такива благородни хора
поддържат блогът, идеята Obsolete Computers жива, а покрай нея и мен самия. Отново, благодаря ви най-сърдечно!

Единствената част нуждаеща се от сериозна модификация в целият проект, бе дъното на чушкопекът. Реших там да
монтирам едноплатковият компютър, и чрез кабелите удължители да изведа и всичките му разширителни портове.

Долния панел е от дебела поцинкована ламарина, но не бе трудност за сделаната в СССР бормашина. Вярно една
бургия падна жертва в името на прогресът, но много по-голям зор бе изглаждането на отворите с пилата за метал.
За финал минах модифицираната част първо с по-груба, а след това и с по-фина шкурка, и настъпи ред за боята.

И така се случи, че тогава цяла седмица валяха дъждове и беше влажно, и просто ги нямаше подходящите условия.
След това пък, първият ден, макар да боядисвах на затворен, предварително почистен балкон, и от двете страни
на панелът успяха да се налепят боклуци по боята. Вторият ден, макар да трябваха още повече ръце боя, нещата
се получиха задоволително. А ако не бях банкрутирал, и имах 3 лева за спрей грунд, щеше да е и още по-добре…

iЧушкопекът: Българско изобретение на 21-ви век!

По-наблюдателните от вас, които са запознати с Raspberry Pi, сигурно са забелязали, че не съм извел слотът за
SD картата на долния панел. Това е понеже нямам такъв кабел удължител. Бях намерил една обява в която имаше
такова нещо за 10 лева, но като се сложат и още поне 5 лева за доставка, вече ставаше прекалено солена сума…

И добре, че не купих удължител, защото какво се оказа? Слотът за SD картата се случи точно срещу решетките,
между които има достатъчно място, и SD картите може да се сменят с помощта на пинсети. И това ако не е късмет!

Въртяха ми се и различни други идеи, като добавяне на вентилатор, вграждане на говорители, слагане на ложи за
твърди дискове, LED осветление, дистанционно управление… Но преди работата да стане претрупана, се сетих за
KISS принципът – Keep It Simple, Stupid! Това правило е изключително полезно, насъщно за постигането на успехи!

В отношение естетика, почистването и замяната на похлупакът с решетка от тонколона, бяха единствените стъпки
необходими чушкопекът да се превърне в достоен двойник на споменатият горе модел Макинтош. А ако бях махнал
и дръжките, съвсем щеше да му одере кожата. Но така вече щеше да се загуби българския облик, за това ги оставих.

Финалният елемент, завършващ този ансамбъл, бе металната табелка с името, работното напрежение и „цената“ на
изделието. Знаете, вече показах как измайсторявам стикерите с помощта на пишеща машина и алуминиево тиксо.
А с новооткритият метод за ползване на хартиено тиксо като трансферна лента, вече мога и да ги лепя навсякъде.

Табелката тук гласи: „Чушкомпютър-1 ; 5 волта 2 ампера ; цена 4999 лева“ Ако беше истински продукт от Apple, то
цената щеше да е поне двойна на тази. И ръгалото за вадене на чушките щеше да се продава отделно, по 99 долара!

И така Чушкомпютърът, iЧушкопекът, машината беше завършена, дори много по-добре от както я бях запланувал!
За операционна система инсталирах най-новата версия на Raspbian – Debian базираната Linux дистрибуция, която е
официалната операционна система за Raspberry Pi компютрите. Но също се поддържат и редица други системи…

Виждате от снимките, iЧушкопекът се справя с всякакви задачи – офис работа (Къде другаде сте видели чушкопек
да борави с Excel-ски таблици?), гледане на филми и сериали, дори игране на тежки компютърни игри (Minecraft)!
Е, вярно Чушкомпютърът не може да пече четири чушки наведнъж, но пък е с четириядрен процесор и има Wi-Fi.
И фактът, че от 1600 вата, консумацията му бе сведена до под 10, някакви си 160 пъти, също не е за подценяване!

Без спор, тези фактори го правят достоен претендент за титлата „Изобретение на 21-ви век“. Вие какво мислите?
Вярно, до края на века има още 80 години, но като знам народът и топ приоритетите му, до тогава конкуренцията
най-много да измъдри някое лазерно наргиле, или полуавтоматична машина за търкане на лотарийни билети…

Рецепта и съставки

Ето и списъкът с използваните компоненти и материали, при направата на двете машини:

Чушкопек
Raspberry Pi 3 Model B
32GB Class 10 Micro SD карта памет
Micro USB захранване – в случая 5 волта 2 ампера, но трябва малко по-силно
USB и LAN кабели удължители, за монтаж на панел или в кутия
HDMI ъглов преходник или HDMI ъглов кабел
USB периферия – мишка и клавиатура
Монтажни елементи – болтове, гайки, свински опашки
Решетка от високоговорител
Флакон черна гланцова боя

Ренде – IDEALISK от IKEA
Raspberry Pi 2 Model B
4GB Class 4 Micro SD карта памет
16GB USB 2.0 флаш памет
Micro USB захранване – в случая 5 волта 2 ампера, същото от другата машина
Един 270 градуса HDMI ъглов кабел/преходник, или два преходника от 90 градуса
USB геймпад/джойстик/контролер
Монтажни елементи – болтове и повдигачи за дънни платки

Инструментите които ползвах за направата на чушкопекът бяха само три – бормашина, пила за метал и отверка.
При рендето пък не беше нужно нищо повече от една отверка, понеже то нямаше нужда от никаква модификация.

Ако и вие имате желанието да си стъкмите машина като показаните, моля ви, бъдете внимателни! Не само азбест,
но ако чушкопеците които ще ползвате са китайски, то може да са пълни с олово, кадмий и други страшни отрови!

Бъдещи начинания

Смятам проектът, както и RetroPie базираното ренде емулатор на ретро видео игри, за напълно завършени. Но това
не слага краят на този тип проекти! Освен двата Raspberry Pi едноплаткови компютъра, преди години си бях купил
и една Orange Pi машина, понеже тогава беше адски евтина, а в същото време беше с много наточени параметри…

Чак сега измислих приложение и за този компютър, но все още няма да ви го разкривам. Макар да е възможно да
събера това което съм планирал и с подръчни материали, е много вероятно да има и доста непредвидени разходи.
Та ще мине неопределено време, докато пак ще имам възможност да творя, и да ви показвам нови измишльотини.

Желая ви всичко най-хубаво, пък ако показаното ви даде вдъхновение или сте научили нещо ново, какво по-добро!

P.S. На който му е харесал тапетът с чушките: https://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2019/07/13.jpg

P.P.S. Винаги преди да ги снимам и ви ги покажа, почиствам старателно изделията за които ще пиша. Понякога за
да се почисти дори едно единствено нещо, минават седмици! Това е така, понеже в 90% от случаите, изделията са
с много неугледен външен вид, като това навярно е и причината поради която са били на цени като за моя джоб…

За това никога не съм правил снимки от типът „преди“ и „след“, понеже нещата често са толкова мръсни, че човек
не иска да ги пипне, дори погледне, камо ли да седне да ги снима! Сега обаче се сетих, че мога да взема снимките
на чушкопекът, от вече архивираната обява от която го купих. Та ето как беше до преди: https://imgur.com/a/GsTf428

Apple Mac Pro Mini (Late 2019)

Здравейте и добре дошли верни фенове и ценители на най-модерните високи технологии, в Obsolete Computers.

Сигурно вече сте чули и видели премиерата на новия Apple Mac Pro, очакван по магазините по-късно тази година.
Но внушителната по параметри и стил машина не е единственото ново попълнение, което ще ни покажат от Apple!

Имам честта да ви представя най-новата, най-силната и най-елегантна компактна конфигурация за тази година.
Apple Mac Pro Mini – първият Apple компютър, създаден изцяло за игри! (Тишина! Apple Pippin не се е случвал!)

След години прекарани във внимателно проучване на съвременните тенденции в клиентската база, Apple съзряха
една нова ниша, един радващ се на голяма популярност колектив, заобиколен от още по-внушителна тълпа хора…

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ГЕЙМЪРИ – атлетите, не, ГЛАДИАТОРИТЕ на 21-ви век! Но моля, като чуете професионални
играчи, не си представяйте отбор южнокорейски тийнейджъри, носещи екипи и играещи StarCraft. Това е миналото!

Днес професионален играч може да бъде всеки човек, а стига да има ораторски умения или визията, вече дори не
е нужно да знае и как се играят игри! А пък благодарение на новите механики в игрите от последните години, за
по-платежоспособните хора, победата във всяка битка е само на кредитна карта разстояние! Но се отплеснахме…

Няма как да не сте видели и чули за хилядите професионални стриймъри в различните платформи по света, които
имат от хиляди последователи, та до десетки милиони поклонници! Може да си представите как повечето от тези
зрители се стремят да са като кумирите си и им подражават по всеки възможен начин – играят същите игри, купуват
същите компютри и конзоли. Пият същите енергийни напитки и носят същите марки дрехи. Дори купуват от същите
марки и модели столове, на които седят идолите им! Става дума за индустрия с оборот милиарди долари годишно!

Така, днес от Apple забиват нокти, пардон, обогатяват присъствието и в тази ниша, предлагайки висококачествен
стилен нов продукт, с който без съмнение ще бъдат задоволени нуждите както на професионалистите, но също и на
всички редови потребители, стремящи се към най-доброто, които, разбира се, могат да си го позволят финансово.

Apple Mac Pro Mini не е тук за да измести Mac Pro гамата, предназначена за продуциране на мултимедия, нито да
изземе функциите на домашен медиен център от Mac Mini, макар да има техническите способности и за тези роли.

Тъй като все още не е официално обявен продукт, нямам правомощията да разкрия пълните технически параметри.
Мога единствено да потвърдя, че по традиция изградена от небесният Apple-ски пастир Свети Стив, тази машина
няма да има никакви възможности за надграждане и ремонт – всичко е запоено. А по по-модерни тенденции, и за
всеки възможен порт – видео, аудио, захранване, пренос на данни, ще са нужни поне по два отделни преходника.

В естетическо отношение не е нужно да споменавам, че този компютър носи всички най-модерни черти и форми.
Дизайнът е като при Apple Mac Pro, но с умалени размери. Идеята е, като устройство за игри, Mac Pro Mini да е
портативна машина съпътстваща потребителите навсякъде където отидат – на гости, по кафенета, в мола, в парка…

Знаете, продуктите на Apple не са единствено функционални средства в ежедневието, те също са модни аксесоари,
издигащи собствениците си до висини в обществото, които не биха достигнали чрез интелектът или с уменията си.
За да е максимално видим, набиващ се на очи от голяма далечина, Apple Mac Pro Mini има корпус не от алуминий,
а от неръждаема стомана, полирана до огледален блясък, превръщаща потребителите в истински фар на модата!

Очаква се официалната цена за базовия модел Apple Mac Pro Mini да е от 1999 долара, 1999 евро, а за България,
като държавата с най-заможните жители, ще е 4799 лева. Моля, не забравяйте мъдростта, че гъзарията цена няма!

И така, изглежда за пореден път Apple имат предпоставките да доминират и този пазар, на ниво луксозни стоки.
Очаквам всички фън, куул, хип, NO INDEPENDENT THOUGHT, креативни млади хора, ще си купят от тези компютри.
Ще следя с интерес развитието на този модел, а ако го следите и вие, то помнете, че най-напред го видяхте тук!

P.S. Тъй като от Apple не си потърсиха демо бройката, мога да ви я пласирам „под масата“, както съм виждал да
правят други родни сайтове с предоставените им за ревю и тестове неща – процесори, охладители, видео карти…
Предложете оферта, знаете къде да ми пишете, но помнете, че това не е само компютър, а и творба на изкуството!

Правец 8GT (ИМКО-2000)

За завършек на серията материали посветени на българските компютри Правец, една от водещите теми в този
блог, за десерт си оставих най-доброто. Това е една истинска находка, една своеобразна творба съчетаваща
нуждата и изкуството, това е едно съкровище каквото не се намира всеки ден, ако изобщо има останал аналог!

Машината пред вас не е редови сериен екземпляр, а съчетание на части от поне три различни модела – корпус
от Правец 8М, дънна платка и клавиатура от Правец 82 или ИМКО-2, и сериозно захранване и монитор от ИЗОТ.

За някои хора това ще се стори манджа с грозде, но за мен е точно обратното! Това е машина носеща много
по-богата история от обикновените си събратя, това е един истински Hot-Rod отличаващ се с индивидуален вид…

Правец 8GT или ИМКО-2000, кое име ви харесва повече? Може първото да е името, а второто кодово название!
Щом днес случаен човек без нищо общо с историческата марка Правец може да прекръства китайски стоки и да
ги пробутва като Правец, защо пък ние да не можем да дадем ново име на машина с оригинални компоненти?

Компютърът получих като подарък преди два месеца от вас, от вас верните читатели на Obsolete Computers.
Заедно с машината бяха и флопи с контролер, монитор ИЗОТ, и другото истинско съкровище – кутия с дискети.

Тези дискети са донесли толкова много радост на едно или повече деца, и днес носят още радост дори само с
шарените си одежди. Това което някои ще нарекат драсканици, аз наричам изкуство – старателно украсените
им обложки. Върху някои дискети са написани само имената на игрите, на други са начертани и легендите за
управление на контролите в самите игри, а има и такива на които ръчно са илюстрирани тематични обложки.
Ще си ги пазя и ще им се радвам и аз, а чрез този пост надявам се ще донесат поне една усмивка и на вас!

Както писах и в предишни материали по темата, през 80-те години когато са били нови, тези компютри не са
били достъпни за домашните потребители. Единствено Правец 8Д е бил пуснат в свободна продажба, и чак към
края на социалистическата епоха излиза Правец 8Ц в опит да наследи 8Д, но с пъти по-високата си цена не е
бил особено успешен. Чел съм истории от различни хора, как едно време са имали един от тези два модела…

Обаче по-интересни са ми историите от хора, които едно време покрай работата на родителите си са имали на
разположение от недостъпните за покупка от редови граждани модели, като Правец 82, 8М, и дори Правец 16!
През годините из сайтовете съм чел доста такива истории, като освен за игране на игри, от тези ситуации
такива късметлии са прихващали и занаят, който ги е оформил за цял живот, и ги изхранва до ден днешен…

А няколко познати са ми разказвали как през 90-те, по един или друг начин вече са имали собствени машини
от митичните до преди модели. Съмишленик от вече несъществуващите Star Trek форуми, едно време разказа
как до доста късно бил ползвал Правец 16 за основен компютър, до 2000-и някоя година… Друг ентусиаст на
тема ретро компютри също като по-млад играл игри на някакъв интересен самоделен модел Правец, събран
от части донесени от някъде, и това е в основата на днешните му професионални интереси и ретро хобита…

Но може би най-впечатляващата история която бях чел, макар и разказана само в едно изречение, беше от
човек, който през 80-те години от някъде се сдобил с гола платка за Правец, и собственоръчно си запоил и
сглобил работеща машина! С дефицитът на компонентите по онова време, това ще да е било истински подвиг!

За историята на конкретната показана машина мога само да гадая, но от наблюденията ми до сега мисля, че се
касае точно за домашно сглобен компютър стартирал от гола платка, надграждан с още части през годините.

Казвам това понеже компонентите по платката не са запоявани във фабрични условия, а на ръка, пин по пин!
От задната страна всички спойки бяха покрити с флюс, единствена друга причина за която се сещам е, освен
да са търсени студени спойки, но по-логично ми се вижда просто компонентите да са били ръчно запоявани…

Сглобяването на компютри и изобщо всякакъв вид електроника от комплекти с части, едно време е била много
популярна практика по цял свят. И в България е имало такива комплекти като част от технически кръжоци, но
никъде не съм чел да са правени цели компютри, за това вярвам, че машината е правена по самоинициатива.

Съществува и възможност тази бройка да е някакъв прототип, но употребата на толкова разнородни компоненти
ме съмнява това да е случаят. Тук почти всички чипове са западно производство – Texas Instruments и Mitsubishi,
произведени 1984-та, дори високоговорителчето е от СССР, а не българско. Навярно само такива части е имало.

Състоянието на компютърът е обещаващо, но за момента не е работещо. Като я получих, машината бе покрита с
доста прах, и за да не рискувам огнени последици, преди да я пусна за тестване реших да я почистя обстойно.
Дали тогава, или е било още от преди, но един от кабелите на видео изходът се е отпоил от прилежащото си
място, и сега не знам къде точно трябва да се запои! Така сега машината издава звук, но картината я няма.

Да ставаше дума за BNC видео изходът – там е лесно, кабелите на жакът са само два и местата им са пределно
добре известни. Но тук има направена една много полезна модификация – към дънната платка е добавена схема
за връзка с 9-пинов монитор. И не само това, а мониторът е ИЗОТ от модел захранван през видео кабелът, и
тук от по-различното захранване на компютърът има изведени и кабели водещи до 9-пиновия видео конектор.

Сещате се нямам схема или каквато и да е информация относно направената модификация, следователно и не
мога да се сетя къде трябва да се запои откаченият кабел. За това ще ви помоля вас читателите, ако вие
имате повече информация или познания относно подобен тип модификации, то пишете ми или пратете линк!

При пускане машината издава нормалният аудио тон и завърта флопито, което ми дава надежда, че само
отпоеният видео кабел е препъникамъкът тук, но докато това не се реши и тества още нищо не е сигурно…

Другата голяма пречка и основна причина този материал да се забави с няколко седмици бе клавиатурата.
Показаната на снимките клавиатура не е бройката с която машината дойде при мен, а е здрав екземпляр от
същия модел предназначен за Правец 82 и ИМКО-2, която бях купил за резервна част преди доста години.

Оригиналната клавиатура е в доста тежко състояние, с няколко счупени механизми и с две липсващи копчета.
Навярно през годините върху нея е стояло или е изпускано нещо тежко. Вярвах, че ще може да се поправи
лесно, но както и с други клавиатури преди, лесно е последната дума с която може да се опише ситуацията!

По чиста случайност намерих обява и купих две шепи от точния вид механизми с рид ампули. После няколко
дни обикалях пазарите в търсене на инструменти за тестването и за запояването на въпросните механизми.
И почистването на оригиналната клавиатура отне още два-три дни, с наложителни почивки помежду им…

И като дойде ред да разпоя повредените механизми, още с първото докосване на поялникът се отлепиха писти!
И аз съм виновен, че нямам средства за професионално оборудване, като станция за горещ въздух и вакумен
поялник за разпояване, и използвам измислен поялник за 20 лева купен буквално от магазин за банани…
Но и който е сглобявал клавиатурата едно време не е внимавал на 100%, и все пак да се сглоби механизъм
предназначен за машинна спойка, на ръка с ръчни инструменти си е било подвиг, но просто не дълготраен.

Да бяха отлепените места само от долната страна на платката на клавиатурата, щях да съм ги поправил без
да му мисля, но има и такива на горната страна където са механизмите, и просто няма поле за движение.
За да се поправят тези спойки, ще е нужно да се свалят още, ако не и всичките механизми, а с кремъчните
остриета и мечите кожи с които боравя, тази гимнастика ще е не само мъчна, но и още по-разрушителна!

Така реших просто да сложа друга клавиатура, а оригиналната ще остане на заден план, но определено ще се
пази, понеже е доста интересна. Вместо един механизъм с рид ампула в средата и механични стабилизатори в
двата края, там спейс клавишът има два стандартни механизми в краищата си! Явно стабилизаторите са били
трудна или невъзможна за намиране част, но още по-интересното е, че на платката базово са оставени три
места за електрическо свързване на механизми на най-долния ред клавиши, където е само спейс клавишът!

Дали работи нормално с два механизма едновременно, и какви други тайни крие онази клавиатура, ще е тема
за друг материал, или друг живот. Не ми останаха сили, и както винаги съм песимист, че някога ще се върнат…

Също саморъчен е и кабелът за връзка на клавиатурата с дънната платка, макар заедно с машината да дойде и
заводски кабел, но с отчупени пинове на единия конектор. Също шината за монтаж на самата клавиатура тук е
ръчна изработка – вместо фабрично щампован метален профил, тук има две ръчно изрязани алуминиеви релси.

При Правец 82 клавиатурата се монтира директно за горния панел на корпусът, но при Правец 8М и следващите
модели ползващи този корпус, клавиатурата вече седи в щампована метална шина монтираща се на долния панел.
Тук явно авторите на този компютър не са имали достъп и до тази част, и са измислили този хитър заместител.
Дори алуминиевите профили са облепени с медицинска лента, за да не направят късо съединение по платката на
клавиатурата. Оригиналната лента се бе разлепила с годините, и за да се запази автентичността сложих нова.

След старателно дълбоко почистване, компютърът и периферията вече са доста представителни. Корпусът от
Правец 8М е в кремав бежов цвят, като очаквано с времето е потъмнял, но не много, както е при други бройки…
Мониторът пък е с пластмаса фабрично боядисана в бяло, за това при него е пожълтяла само емблемата с името.

От задната страна на машината липсва заводския панел на който се монтира BNC видео жакът, който жак също е
различен тип от фабричните. При 8М този панел е метален, а при следващите модели ползващи същия корпус е
от пластмаса. Навярно и тези компоненти не са били достъпни, и за монтаж на 9-пиновия видео конектор тук
има измайсторен панел от плексиглас. Като получих машината, тази саморъчна пластина беше спукана, но след
почистването и я залепих с Поксипол, и сега си пасва точно. BNC конекторът пък е изведен сам под този панел.

Единствената забележка която имам към корпусът е, че ги няма винтовете държащи горната и долната части.
Няколко дни обикалях железариите в близките и далечните квартали, но не намерих от същия тип и размер, а
само дърводелски винтове, които са с различна по-широка резба… Та още ще има да търся пасващи размери.

Но за сега това е, ще се оглеждам за отговор на въпросът кое е мястото на отпоилият се кабел, и ако се
намери решение и машината изгрее ще пиша пак. Така, че пак ви приканвам вас, ако знаете повече – пишете!
Надявам се и този материал ви е бил интересен, пък и информативен за по-запалените в хобито ентусиасти.

И да не забравя да благодаря отново на всички хора по веригата, отговорни тази машина да се случи, и с
годините да достигне до мен. Предишните собственици, техниците, инженерите, пазителите, че и носачите! Ха!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Тествах машината и през BNC видео изходът с монитор за Правец 8, но резултатът е идентичен.
Екранът става целия зелен, тоест все пак се подава някакъв сигнал, че ако нямаше щеше да стои черен, празен.
Дали всичко това е заради един единствен отпоен кабел или има и друго нещо, за сега това си остава мистерия.

Правец 8А: Част 1

Годината е 1987-ма, в Народна Република България излиза нов модел Правец, наследяващ Правец 82 и 8М.
Това е Правец 8А, по-модерен представител на 8-битовата серия компютри, донасящ подобрени параметри.

Докато ИМКО-2, Правец 82 и 8М са базирани на оригиналните Apple II и Apple II Plus, то Правец 8А копира
по-модерният Apple IIe, от където идват и техническите подобрения. Броят интегрални схеми по платката е
намален значително, благодарение на по-високата интеграция. Други подобрения са по-висока разделителна
способност и поддръжка на главни и малки букви. Най-очевидна новост е допълнителния слот за карта памет.
Но картата тук не е като опционалната платка за Правец 82, добавяща само 16KB RAM, а в зависимост от
използваните чипове може да се добави до цял един мегабайт! За този тип машини това е колосален обем!
Тази карта памет удвоява и графични възможности на машината, за които е нужна от допълнителната памет.

И другото по-значимо подобрение е, че клавиатурата при Apple IIe и Правец 8А вече поддържа и главни, и
малки букви. Много интересен факт е, че бройките Правец 8А изнасяни за СССР и съюзените републики са
били не с клавиатура като показана на снимките, а с такава като при Правец 8Ц, която не е с фонетичната
подредба на кирилицата, а е по ЙЦУКЕН подредбата ползвана с руския език. Докато оригиналната клавиатура
на 8А и предните модели Правец ползва механика с рид ампули, то клавиатурата при Правец 8Ц е вече по
технологията с гумени куполчета, каквато е и клавиатурата на Правец 16. С това производствената цена се
намаля значително, но и усещането при писане се променя не за по-добро, и идва края на цяла една епоха.

Още по-интересно откритие което направих докато разучавах разликата в клавиатурите е, че Правец 8А и 8Ц
се е сглобявали и в Узбекистан! Навремето по някаква съвместна програма, в град Ташкент е било основано
предприятие „Вариант“, където с части произведени в България са сглобявани Правец 8А и 8Ц компютри за
нуждите на учебните заведения в страната. По данни на различни източници, тогава във всички училища в
Узбекистан е имало компютърни кабинети оборудвани с машини марка Правец, общо няколко хиляди бройки!

Преди доста години в един чуждестранен сайт посветен на ретро компютрите, под страницата за един от
моделите Правец 8, посетител от Узбекистан твърдеше абсолютно категорично, че тази марка машини са от
неговата страна, и не искаше и да чуе коментарите на другите участници, че са правени в Правец България.
След толкова години чудене на показаната категоричност, чак сега разбирам от къде е идвало объркването!

Бройката Правец 8А която ви показвам днес не е в най-доброто здраве и с най-добрия външен вид, даже
като я купих беше още по-зле, но за добро или за лошо това е единствената машина от този модел, която се
престраших да купя след над осем години търсене. А през годините бях виждал и по-здрави и по-евтини…
Така сега в колекцията ми вече има осем различни модела: ИМКО-2, Правец 82, 8М, 8А, 8Ц, 8Д, 16 и 16 ЕС.

В немалкото следващи редове ще изброя установените до тук проблеми с конкретната машина, и какви са
методите ми за преодоляването им, ако това изобщо ще е по силите ми. Компютърът купих още началото на
годината, че дали не беше края на миналата? Но поради минусовите температури не го пипах чак до сега.
То и сега още мръзна, но поне вече не си виждам дъхът в стаите… При първоначалния тест машината не
даде никакви признаци на живот. Не светнаха двата червени светодиода на дъното и на клавиатурата,
което веднага ме усъмни в оригиналното захранване – черното тайванско показано на шестата снимка.

Една от малкото резервни части които имам за този тип машини е захранващ блок българско производство.
На снимките виждате вече го монтирах тук (тази машина ремонтирах заедно с компютрите от предишния пост,
един от които също се нуждае от захранване), и веднага светодиодите изгряха, което ми вдъхна надежда.
Друг очевиден проблем обаче бяха откачените кабели на видео изходът на машината. Един май беше запоен
много лошо, а другия само беше навит около жакът, което се сещате не прави добър или никакъв контакт.
Презапоих ги, завих ги и в няколко слоя термошлаух, дори измерих дали всичко е правилно с мултицетът.

Следващата стъпка бе основно почистване, както на корпусът, така и на клавиатурата и на дънната платка.
Платката почистих първо със спирт, и това което веднага ми направи впечатление бе, че големите чипове и
някои от средните не бяха натиснати добре в сокетите, а даже по-скоро само бяха сложени върху тях!
Нямам идея как не са изпадали докато машината е пътувала между градовете! Почистих сокетите с контактен
спрей и натиснах всички чипове в гнездата им. Повечето бяха се разхлабили с годините, но големите просто
няма как сами да са излезли напълно. При последвала детайлна инспекция на платката забелязах ясни следи
от ръчкане с отверка или друг инструмент, по една от страните на сокетите на големите интегрални схеми.

Дали тази машина вече е минала през ръцете на друг човек опитвал се да я поправи, или пък е подготвяна
за разфасоване в някой пункт? По-скоро съм склонен да вярвам във второто, но може и двете да са верни…

Виждате от последната снимка машината вече показва картина, но това не е някое ниво от класическата
игра „Танковете“ за Nintendo, а е екран познат като „черга“, индикиращ за проблем в логическата част.
При модерните компютри екраните за грешка издават код по който може да се определи каква е точната
причина, но при Правец 8 сещате се това не е било стандартна практика. Предполагам едно време е имало
техници способни да разпознаят причината по изобразяваната шарка, но се съмнявам това знание да е
документирано и предадено за поколенията. И все пак вярвам, че още се намират хора, които могат да
дадат вярна диагноза по показаната „черга“. Ако вие знаете повече или имате идея, то моля пишете ми.

Професионалните методи за диагностика на интегрални схеми са чрез ползване на логически анализатор и
осцилоскоп, но аз не разполагам с такова оборудване. От години из китайските сайтове има и по-малки и
по-достъпни за ентусиастите устройства със специфично приложение, тестване на чипове като ползваните в
Правец машините, но поради липса на бюджет не съм си набавил такива, нито има изгледи да се случи скоро.

Най-елементарният метод за тестване на чиповете е ако човек има работеща машина идентична на тази,
която се опитва да съживи. И чрез местенето на чиповете от едната на другата, докато не се наблюдава
промяна, може да се установи къде точно се крие проблемът. Обаче аз нямам нито втори Правец 8А, нито
познавам човек който има и би помогнал с тестовете. Та отново приканвам ако читателите знаете повече…

Сам мога единствено ако намеря по-евтино, на сляпо да накупя памети и от останалите ползвани тук чипове.
И по този начин да тествам, но проблемът може да се окаже не в чип, а в сокет, писта или друг компонент!
Даже и сега се съмнявам в един от големите сокети който ми се вижда крив, а от долната страна на дъното
има и няколко чипа със следи от флюс, тоест някога вече са били ръчкани. Ясно е, че машината има минало.

Клавиатурата тук е цяла, но не знам дали е изправна. Преди да я почистя и трите светодиода бяха затиснати
вътре в корпусът. Изправих смачкани им крака с деликатни клещи, и заеха правилните си места, и дори и
трите светнаха. Но като монтирах клавиатурата в корпусът, оранжевия светодиод вече не искаше да свети!
Прегледах внимателно дали нещо не притиска и дава на късо, но уви. Липсват и декоративните пръстени за
светодиодите на панелът около клавиатурата. Всъщност два бяха там преди почистването, но буквално се
разпаднаха на парчета при допир, та сега ще има да разглеждам безкрайни каталози из онлайн магазините…

И това което изцяло липсва в техническо естество в тази машина е картата за памет. Според едни източници
такава карта е вървяла заедно с всяка бройка Правец 8А, според други места пък е било допълнителна опция.
През годините на няколко пъти виждах да се продават такива карти, но нали още нямах самата машина, не
съм се сетил да купя предварително. Сега ще има да търся, но след толкова години дали изобщо ще намеря?

За финал няколко думи за визуалното състояние на тази бройка. Ако я гледате директно отпред ще решите, че
на цвят е бежова, но ако я отворите отвътре или забележите ожулените и отчупени места, ще ви стане ясен
оригиналният и цвят – бял. Да беше пожълтяла в унисон, нямаше да се набива така на очи, и лично нямаше
да ми пречи. Обаче разликата в потъмняването не е равномерна, отзад кутията е направо тъмно оранжева.
Горния капак също е различен цвят. Той дойде с машината, но навярно някога е бил взет от друга бройка.

И по-лошото не е само пожълтяването, а понеже с годините пластмасата буквално се е опекла и е станала
чуплива, на доста места кутията има спукани, отчупени и направо липсващи парчета. Най-очевидна е липсата
на ребрата на задния панел, между които минават кабелите за флопи дисковите устройства. Други две ребра
бяха отчупени от страната където е захранването. Човекът от който взех машината обаче ми беше намерил
цяло резервно парче с такива ребра, и идеята беше да си изрежа от тях и да ги залепя вместо липсващите.

За изненада, докато почиствах компютърът отвътре какво мислите намерих? Липсващите странични ребра!
Едното се криеше под захранването, а другото под клавиатурата. На четвъртата снимка виждате вече съм ги
залепил с Поксипол, и от далече почти не си личи, че има нещо нередно. Е, докато ги лепих успях да си
залепя няколко кичура от косата за брадата, но се отървах сравнително леко, почти без загуба на козина.

Предполагам ще може да се измайстори и залепи някаква решетка и за задната част, а целия корпус да се
боядиса професионално и да добие един цвят, но пластмасата е толкова крехка, че колкото и да се прави и
струва, един ден човек просто ще я погледне накриво, и цялата машина ще се пръсне на милион парчета!
Та ще търся цял резервен корпус или само горния панел, който пасва дори и да е от 8М, 8А, 8C и 8S.
Единствено буквата ще е различна. Панелът около клавиатурата пък е отделна част, която тук е здрава.

Приоритет обаче ще е техническата част, подкарването на машината. Пълна реставрация ще последва само
като/ако машината заработи напълно. След всичко изброено няма да спирам да търся и друга бройка 8А.

Искам да благодаря отново и на човекът който ми помогна с намирането на този Правец, и бе посредник в
покупката и транспортът до тук. Също за това, че намери резервната решетка и копчето за клавиатурата.

Правец 8М: Част 3

Правец 8М – 2 в 1, два компютъра в един. MOS Technology 6502 базиран персонален компютър по Apple II
архитектурата, и Zilog Z80 базирана бизнес машина за CP/M операционната система. В конкретния случай е
2 в 1 и понеже от две проблемни машини, като никога без много главоболия и паника, успях да събера
една работеща! Даже по-точно една и половина… На снимките пред вас виждате постигнатите резултати.

Спомняте си за Правец 8М вече писах преди 8 години, като тогава казах, че бройката която купих не е
съвсем изправна. Но от тогава мина толкова много време, че вече не помня дали на екранът излизаше
„черга“, или не изкарваше никаква картина. Бях почистил машината основно, но ремонт не бях започвал.

Преди около 4 години добър човек ми подари друга бройка Правец 8М и съпътстващ го по модел монитор.
Те бяха почти 100% работещи и макар с доста изстрадал външен вид, без съмнение много им се зарадвах!
Почистих ги старателно, доколкото бе възможно, че мониторът доста упорства, и от тогава отлежаваха по
шкафовете. Още преди години се канех да събера от двата 8М един изряден, но все изникваха непредвидени
ситуации саботиращи плановете ми… Сега, в окото на бурята изглежда се е отворил подходящият момент…

Най-сетне преди няколко дни сложих двете машини една до друга за тестове и за сравнение коя какво има,
или по-точно на коя какво и липсва. Най-очевидна е разликата в цветовете на двете машини, но различен
цвят всъщност са само долните панели. Едната е със сив, а другата с бежов долен капак. Някога горните
панели са били бели и при двете, но сега виждате по пластмасите на едната има осезаемо пожълтяване.

Бройката която показах едно време нямаше високоговорител, а пък по-новата го нямаше металният лист
стоящ под дъното, служещ за щит против радио смущения. Спомням си, че бях търсил високоговорител, но
не намерих такъв с точните параметри. А за метален лист нямам идея къде може да се намери такова нещо.
По размерите на единия може да се изреже и щампова втори, но тъй като не е съществен компонент, такава
занимавка ще е излишна. И последната разлика между двете бройки е, че едното дъно е с два ROM чипа, а
другото е само с един чип с по-голям обем. Съдържанието и на двата варианта го имаше качено някъде…

Бройката която ми бе подарена имаше проблем с клавиатурата – спукан механизъм на един от клавишите, и
няколко залепващи копчета, които при натискане не се връщат в обратна позиция. Клавиатурата, по-точно
цялата машина като я взех бе покрита с прах и други неприятни работи, а от шепата пръст която изкарах
от кутията при почистването, на някакъв етап този Правец е бил ползван и за поставка за саксии с цветя.
И въпреки това, дъното и захранването си работят ок. А след почистването тогава, и корпусът вече беше
представителен, макар и видимо пожълтял, все пак е здрав без нищо отчупено, спукано или надраскано.

Първата бройка пък има корпус в много по-добро състояние, и както предполагах работеща клавиатура.
Така планът беше да преместя дъното и захранването от единия корпус във втория, и съответно второто
дъно и захранване в първия корпус с клавиатура. Речено-сторено, и без много усилия се събра изправна
машина! Клавиатурата работи както си трябва, даже виждате на снимката съм тествал всичките клавиши.

Преди да монтирам дъното от старата машина в кутията от по-новата, реших да го прегледам по-отблизо.
И какво ми грабна вниманието почти веднага? Един от пиновете във втория разширителен слот бил крив, и
се допирал до срещуположния! След кратко ръчкане с острието на джобен нож контактите бяха разделени.
И при последвалият тест какво се оказа? Дъното се върна към живите и надписът ПРАВЕЦ изгря на екрана!

Още преди години като взех втората бройка бях монтирал друга клавиатура. Имах резервна за този модел,
обаче в далеч от добро състояние, като не става дума за опечените до оранжево капачки на клавишите.
Дали е дефектна, или някой от предишните и собственици я е модвал по някаква причина, но при писане на
тази клавиатура, на мониторът не излизат правилните символи, а неотговарящи на клавишите небивалици.
Правец 8М има няколко различни таблици със символи които се избират чрез редицата ключове на дъното.
Местих ги в позициите показани в наличният онлайн наръчник за моделът, но нямаше никаква промяна.

Резервната клавиатура оригинално бе с показания на последната снимка кабел, който сякаш е излязъл от
филм на David Lynch или David Cronenberg. Сега съм сложил нормален кабел, но вече описах резултатът.
Пробвах отново и клавиатурата с която оригинално дойде това дъно, но там явно има заседнал клавиш, и
при пусната машина, се изписва заседналият символ до безкрай. Сега се чудя дали от двете проблемни
клавиатури ще може да се събере една напълно работеща, или ще трябва да си търся още една бройка?

И по-тревожното при втората новосъбрана машина е, че след кратко ползване екранът се изгасва сам.
Чудих се дали не е от мониторът, че първия който тествах свири, съска и цвърчи доста заплашително, но
при проба с друг монитор положението е същото. Това ме кара да подозирам захранването на машината.
За над 30-те години от както е направено, кондензаторите не просто са изтекли, а направо са изветрели!
Това е доста опасно, така, че сега повече няма да пускам компютърът за тестове, че да не стане късо и…

Вариант е да търся друго оригинално захранване, като при 8-битовата гама Правец машини са се ползвали
няколко различни модела, и български, и тайвански, че даже и френско производство. Но всичките са вече
доста стари, и дори и работещи пак са опасни. Писах в предишния пост, че по света много хора заменят
оригиналните захранвания с модерни имащи същите параметри. За Apple II машините дори има комплекти
модерни захранвания, които се сглобяват в кутиите на оригиналните, по който начин се избягват бъдещи и
настоящи проблеми, а системата запазва неподправен и оригинален вид. И за други компютри има такива.

За Правец 8 серията също е лесно, понеже трябват само по една +5 и -5, и +12 и -12 волтови линии с обща
консумация до 60 вата. Такива готови решения се продават за захранване на осветителни тела и прочие.
Не би трябвало да е трудно едно такова да се намести в кутията на някое българско, и понеже всичките
модели от 8-битовата гама Правец (без 8Д) ползват същия тип жак, едно ново захранване ще може да се
ползва с цялата колекция, вместо да се рискува със старите. Ще разуча повече и някога ще действам.
(Да, знам, че може да се ползва и стандартно AT захранване като външно, но няма да е хубава гледка.)

Като цяло съм много доволен от извършената до тук гимнастика. Получи се една работеща машина и втора
във възстановяемо състояние. Ако вие читателите имате нужните части или знаете къде има, то пишете ми!
Пък ако има прогрес ще има и 4-та част. Сега обаче ще подготвям писания за още други модели Правец.

Отново искам да благодаря най-сърдечно на човекът подарил ми втората бройка Правец 8М и мониторът.
Благодарение на такива хора блогът още съществува. Такава щедрост е рядкост, но още има добри хора!

Правец 8Д: Част 2

Преди четири години, след още четири години на търсене най-сетне намерих и си купих този Правец 8Д.
Обаче ако сте чели предишната част и помните добре, тази бройка има проблем – изкарваната картина
бягаше по диагонала на екранът, и не става за четене и ползване. Така машината стоеше само за украса.

Последвалото развитие по въпросът, както и други черти на 8Д за които не остана време миналия път, ще
са разглежданите теми днес. Макар да не постигнах много положителни резултати, има какво да се каже.

Преди години нямах апарат с който да снимам, та изображенията от първата част нащраках с телефонът на
един гост, като тогава просто нямаше време да отворя машината и да я снимам как изглежда и от вътре.
Сега виждате на снимките конструкцията на Правец 8Д е много семпла и чиста, и като дизайн и като
липса на прах. Вентилационни отвори има единствено на долния панел под платката, което не знам дали е
много ефективно за отделяне на работната топлина, но поне по този начин вътре не влиза много прах.

От дясно на дъното е вграденото захранване. Виждате на него има два сокета с бушони и голям по площ
алуминиев панел за охлаждане на регулаторът на напрежение. На много места по света, други ентусиасти
превантивно, пък някои и вече след като са си патили, обслужват или направо сменят захранванията на
старите си машини. Когато се касае за външно захранване тип „тухла“ е по-лесно, но когато е част от
самата система работата е по-пипкава. Но това се прави на по-често употребявани машини. За статични
бройки като тази не е необходимост, та това захранване няма да го пипам и ще си остане както е сега.

През годините прочетох доста из форумите, и научих, че по платката на Правец 8Д има няколко скрити
потенциометъра за фина настройка. Един съвсем микроскопичен се крие в кутията на RF модулаторът, на
капакът на която има оставени два отвора, но потенциометър има само под един от тях. Втори тример
потенциометър се спотайва малко под споменатата кутия. Над памет чиповете има и трети още по-голям
потенциометър, но не съм сигурен дали той има общо с настройка на картината, или е нещо друго като
примерно регулиране на напрежението? Него не съм го ръчкал, че да не стане някоя непоправима беля!
Даже из снимките в Интернет видях само една бройка да го има монтиран, останалите бяха с празно място.

Горните два потенциометъра обаче въртях и в двете посоки, поливах ги и с контактен спрей, но уви,
виждате на снимките какво е най-доброто качество което успях да изкарам. Като търсих още информация из
форумите, намерих още два или три случая от последните години на други хора с 8Д имащи същия проблем.
Един човек беше пробвал да изкара картина и през RGB изходът със SCART, и резултатът беше успешен!

Обаче при мен положението е друго. Още преди години бях намерил нужния жак, един стар SCART кабел, и
бях възложил задачата на братовчед ми да ги запои по една от схемите които се намират из сайтовете.
Но за неприятна изненада, като пак пробвахме и с новия кабел на няколко телевизора, картината през RGB
изходът излизаше също толкова лоша, колкото тази изкарвана през RF модулаторът. Просто нямаше разлика!

Това ме кара да мисля, че с годините или кондензаторите, или по-вероятно резисторите и транзисторите са
излезли от баланс, и сега резултатът от това отклонение в параметрите е на лице, рисувано от Пикасо…
За измерването на величините на тези въпросни компоненти ще е нужно всичките да се разпоят от дъното, а
за проверка на транзисторите ще трябва и специален метър, какъвто нямам, но те поне не са много скъпи.

В момента нямам условията за започване на такава епопея, но преди това има още една сламка за която да
се хвана – захранван RGB кабел! Както писах и в първата част, според някои хора RGB кабелите трябва да
са със захранване, а не просто пасивни. В последните години се намериха ентусиасти или пък е малка фирма,
където произвеждат такива кабели за Oric машините, и ги продават на сравнително достъпни цени в eBay.
В обявата там пише, че кабелите имат захранване, понеже за пускане на RGB веригата в Oric компютрите се
било изисквало допълнително напрежение! Това не знам как са го реализирали в Правец като са копирали
дизайнът, понеже платката е копирана дословно, а както споменах тук захранването не е външно а вградено.
Мистерията се заплита още повече, като се в уравнението се вкарат последните поколения Правец 8Д, които
нямат вграден RF модулатор. Никъде не успях да намеря информация или снимки на оригиналните им кабели.

Преди да се вкарвам в още по-заплетени филми, ще разпитам където се сетя дали няма други ентусиасти,
които вече имат RGB кабел и могат да услужат за проба, или пък аз да си занеса 8Д машината на място.
Пък ако вие читателите имате кабел и сте в град София, пишете ми. За оказана помощ ще черпя с бира!

Още по-лошо нещо което установих е, че десетина от клавишите с буквите не работят. При натискането им
не излиза нищо на екранът, нито се чува характерният звънящ звук, какъвто издават останалите копчета.
Това може да се дължи на зацапани механики или окислен конектор на клавиатурата, но може и да е нещо
по-сериозно, като някой дефектирал чип от тези отговарящи за клавиатурата. Като/ако се реши казусът с
картината, това ще е поредното препятствие с което трябва да се преборя преди машината да е готова.

Докато правих снимките отвътре на Правец 8Д, и после разглеждах из Интернет други бройки за сравнение,
забелязах, че при половината компютри процесорите са български CM630P както пише в официалната книжка.
Другата половина, включително моята бройка, са със Synertek SY6502 процесори, с какъвто са оригиналните
Oric компютри. И двата процесора са аналог на еталонът MOS Technology 6502, но първия е родно дело, а
втория е правен от „капиталистическа американска компания“, и то даже по времето на администрацията на
Роналд Рейгън – враг номер едно на Тутраканската селищна система! Как може такова нещо! Ха-ха-ха-ха!

Всъщност, когато Правец 8Д е излязъл на бял свят, Synertek вече са били фалирали и производството на
процесори е било спряло, но предполагам е имало останало количество непродадени чипове, и дали понеже
са били по-евтини, или защото България не е могла да смогне с производството на достатъчно интегрални
схеми за нуждите на всички модели, се случва в машината разработена от „Младежки кръжок към комбината
за производство на компютри в град Правец“ да има я по един български чип, я и по толкова да няма.

Друго още по-интересно откритие направих като разглеждах клавиатурата. До сега си мислех, че и тук
също като при клавиатурите на предишните модели Правец се ползва механика с рид ампули, но не е така.
Оказва се, че клавиатурата на Правец 8Д ползва оригинални механизми Cherry от Западна Германия (ФРГ)!
Точния модел е Cherry M9, които се падат директен предшественик на популярните и до днес Cherry MX.

Първият модел Oric ползва Chiclet клавиатура, която не е никак удобна за продължително ползване, и е
била основното оплакване на потребителите му. При Oric Atmos клавиатурата вече е с големи клавиши по
Stackpole телеологията, която е менте версия на Hi-Tek High Profile механиката, ползвана при редица
домашни компютри, професионални системи и терминали. Много хора са доволни от този тип механики, но
без спор, предпочитани си остават Cherry. Как точно тези западни стоки са били избрани едно време си
остава мистерия, но е факт, че M9 механики са използвани и в други български и съветски клавиатури.

Какви са механиките научих докато се опитвах да настроя спейс клавишът, който при моята бройка 8Д за
33-те години от както е произведена, пластмасата на клавишът се е извила на една страна като банан!
На деветата снимка виждате за какво става дума. Така купих машината, даже забелязах тази особеност
още на място преди да взема компютърът, но тъй като това беше първата бройка която видях за толкова
години търсене, тогава си замълчах. И понеже не разполагам с ресурсът, следователно и претенциите да
съм перфекционист, ще кажа, че този крив клавиш придава характер на машината и си ме радва както е!

Тъй като машината не е изправна, не съм и търсил флопи контролер или модерно решение със SD карта.
За сега имам само оригиналната касета и съпътстващата книга, но и тях още не мога да си ги ползвам…
Всъщност, от няколко години начинът за зареждане на игри в 8-битовите машини е друг и много по-лесен.
Приложенията се просвирват през звуковата карта на модерен компютър или по кабел от умен телефон, и
така се зареждат все едно е от касетофон, но много по-бързо и без опасност от грешки при четенето.
Такива програми има за куп различни домашни компютри, включително Правец 8Д и останалите 8-битови
модели. Необходим е единствено и съответния тип аудио кабел, елементарен за направа, а не като видео…
Но за този метод ще стане дума по-подробно като/ако има повод да го приложим тук, или на друга машина.

И така, след толкова години и усилия, сега пак съм на почти същото дередже като преди. Правец 8Д е
поредния „бял кит“ като Робко и IBM Model F клавиатурата, който преследвам, но нали си заслужава,
гроздето не е кисело! Лъжете ме ако трябва! Шегата на страна, но знаете за някои хора си е мания.

Надявам се този материал ще е полезен за настоящи и бъдещи собственици на Правец 8Д компютрите, и
интересно четиво за всички почитатели на този тип техника. Ако сте прочели до тук, то това сте и вие.
Също, макар да не съм се преборил с дислексията, която на този етап смятам за неизлечима, нито да
съм научил и що е то граматика, се мъчих една седмица, и пренаписах първата статия за Правец 8Д.
Сега е още по-четлива и информативна, и заедно с тази част е един от най-подробните материали за 8Д.

Това е, до нови срещи, като има повод за такива. Пък ако и вие има да кажете нещо знаете къде съм!

P.S. Снимките от първия ред са зелени поради финиширал кинескоп на телевизорът от „реномираната“
марка Sogo. Като тествах компютърът на други телевизори картината пак излизаше криво, но черно-бяло
както трябва. Ако намеря изгодно по-компактен работещ CRT телевизор, то този ще го „пенсионирам“!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Замислих се тези дни, щом по-новия вариант Правец 8Д с облите копчета няма RF модулатор,
ясна мярка за съкращение на производствената цена, дали и клавиатурата му не е някаква по-бюджетна?

Разрових се в сайтовете от чужбина, и какво се оказва? Работата е точно такава! По-новия вариант 8Д
вече не е с Cherry M9 механики, а с клавиатура по Buckling Rubber Sleeve и Dome With Slider технологиите.
Все още се използва печатна платка а не мембрани, но разликата спрямо предишния вариант е огромна.

Може да разгледате снимки на втория модел клавиатура и механизмите и в Wikimedia Commons секцията.
Така сега още повече ми се иска да намеря бройка и от този вариант на компютърът, но като чета май тази
версия е била само за износ, пък и да се намира в България цените са едни, та ще си остана само с мечтите…

Dolch PAC 586

До преди появата на лаптопите, преносимите компютри са имали доста различна форма, че и друго име!
Portable или Luggable компютрите са представлявали машини с компоненти идентични на тези използвани
при стандартните настолни компютри, но за разлика от тях, тук всичко е било събрано в един корпус,
включително клавиатурата и мониторът, като едно време още се е ползвала технологията с кинескопи!
В последствие се появяват Gas-Plasma и LCD екраните, с което размерите на машините намаляват в пъти.

Тези машини не са имали батерия, което е предимството на лаптопите, но Luggable компютрите са имали
още по-голям плюс – редица пълноразмерни разширителни слотове, като ISA, VESA и дори PCI, в които
може да се поставят голям набор от карти, насъщни за специфичните нужди на потребителите и бизнесите.

Към края на 80-те години на миналия век лаптопите вече добиват познатия до днес формат, и стават
заслужен лидер при продажбите на мобилни компютри, превръщайки предшествениците си в изчезнал вид.

Една фирма обаче случва на специфична професионална ниша – телекомуникациите, които се развиват с
голяма скорост във всичките направления – наземни, безжични, оптични… За диагностицирането на
които мрежи, рояците фирми в сферата се нуждаят от специфично оборудване. По това време вече има
професионален софтуер за диагностика, но за интерфейс и употребата му са били нужни пълноразмерни
компютри. Представете си, някак не е било удобно техниците да мъкнат настолни компютри по върховете
на телекомуникационните кули и антени, нито да ги завират в тунелите и каналите с кабели под земята!

През 1976-та година немският инженер и бизнесмен Volker Dolch основава Dolch Logic Instruments, фирма
специализираща в производството на логически анализатори. Това са професионални уреди за отчитане и
измерване на сигналите в дигитални системи. Според източници, за времето си тази фирма е била лидер и
най-голям доставчик на този тип уреди за цяла Европа, задминаваща дори гигантите като Hewlett-Packard!
През 1987-ма година Volker Dolch продава компанията, и на мястото на американското и представителство
основава Dolch Computer Systems, компания за производство на индустриални и професионални компютри.

От края на 80-те години на миналия век, до първите няколко години на новия, от Dolch пускат редица модели
базирани на популярните 80286, 80386, 80486, Pentium, Pentium II, Pentium III и Pentium 4 архитектури от Intel.
Повечето модели са като показания на снимките формат, но към края има и модели тип Rugged лаптопи.

Солидно изработените машини имащи всички параметри и функции на стандартен настолен компютър, но с
предимството да са събрани в компактен доста здрав корпус с вграден екран и клавиатура, без изненада
се оказват доста търсени в професионалните среди. Много различни бизнеси се доверяват на марката Dolch.

Няколко години след като Volker Dolch почива, фирмата Dolch е погълната от по-големи компании, и
производството на тези машини спира. Поради специфичното си предназначение и най-вече високите цени
като са били нови, напълно очаквано тези компютри не са били популярни сред домашните потребители.

Днес малцина хора знаят за марката и историята и, пък се оказва най-заинтересовани по Dolch са
любителите на механични клавиатури, защото в първите модели Dolch компютри се използват клавиатури с
оригинални Cherry MX Blue механики, технология много популярна сред мнозина хора и до ден днешен.
За жалост обаче гореспоменатите люде не ги вълнуват самите компютри, и често след като клавиатурите им
са взети, Dolch компютрите заминават за вторични суровини. А има още по-големи ягмаджии, които търсят
само капачките на клавишите, които са по Double Shot технологията, закрепят се по стандартен начин, и
имат приятен сив цвят. Сещате се с колко добро око гледам на тази практика, направо ми кипи кръвта!

Аз научих за тази марка машини от YouTube каналът на един истински специалист по темата – Curious Marc.
Силно препоръчвам да разгледате клиповете му: https://www.youtube.com/user/mverdiell/search?query=Dolch

Конкретната бройка която ви показвам днес намерих случайно, докато търсих в обявите резервни части за
няколко други машини. За голямо чудо компютърът се оказа в същия град, и дори имаше снимки как работи!

След една сериозна разходка с прекачвания в няколко вида обществен транспорт, станах собственик на
тази частица история. Моделът е Dolch PAC 586, вариант с Intel Pentium MMX 233MHz процесор и 64MB памет.

Машината е ребрандирана от немската фирма за измервателни уреди Wandel & Goltermann, и на мястото на
оригиналните лога на Dolch сега се мъдрят стикерите с надпис WG, но тази разлика на мен не ми пречи.
Из сайтовете видях бройки ребрандирани и от други фирми. Възможно е от Dolch да са продавали машините
без допълнителните карти, а трети фирми да са си ги дооборудвали със специфичните карти използвани в
различните индустрии. Тук допълнителната карта е мрежова, с коаксиални конектори, май е триканална?

Състоянието е много добро, кажи-речи няма следи от употреба. Беше нужно само едно сериозно външно
почистване, и вече компютърът изглежда като нов. В техническо отношение, BIOS батерията май е заминала.
За щастие не е от течащите, а е или тип монета, или е в Dallas RTC чип, но и така сега машината си работи.

В кратките тестове които проведох до сега единствено не успях да подкарам оптичното устройство.
Докато системата POST-ва устройството излиза по име, но в Windows 98 Second Edition не го намира.
На десктопът има шорткът за CD-то, но при опит за отваряне системата изписва, че адресът не е намерен.
Надявам се това да е от неправилни настройки поради финиширала батерия, а не от повредено устройство.

Като имам повече време ще тествам този интересен компютър по-обстойно, и ако оптичното устройство
тръгне ще инсталирам любимата ми игра, знаете много пъти съм писал това е Unreal Tournament, като тази
машина тъкмо покрива препоръчителните изисквания на играта. Системата няма единствено звукова карта.
Та добавянето на един Creative Sound Blaster ще е и добро оправдание да отворя машината от вътре, и
да почистя ако има някакъв прах, и да сменя батерията ако е от CR2032 типът. Но за сега това не е спешно.

Също ще опитам да направя пасивен преходник за клавиатурата, тъй като се оказва, че за да се ползва на
настолен компютър е нужно само да се смени жакът. Аз няма да го сменям, понеже възнамерявам машината
да запази оригиналния си вид, но ако свържа точните преходници би трябвало да стане работата, и тази
добра механична клавиатура ще може да се ползва без проблеми както с Dolch, така и с други компютри.
Ако работата стане ще напиша цял самостоятелен материал за клавиатурата, че си заслужава вниманието!

Но първо се пренасям към други проекти, че някои си чакат реда от месеци, а други дори от години…
И помнете, ако вие читателите видите подобни или други чудновати неща, знаете къде да ме намерите.
А защо не пробвате нещо такова и вие? С една серийна мишка, и вече имате чудесна машина за MS-DOS игри!

Проект: 6600 GT PC: Част 3

Последно писах за тази машина преди две години, като тогава смятах проектът за почти завършен.
Началото на тази година бях планувал изграждането на няколко нови машини и подобряването на тази,
но поради лоши метеорологични условия, още по-лошо здраве, проточващ се във вековете наложителен
ремонт на жилището ми и куп други глупости, тези планове не успяха да се реализират. Та чак сега в
студовете намерих времето и силите да обърна внимание на някои от трупащите се с годините проекти.

Поради пренареждане на мебелите след ремонтът на това помещение миналата година, ползването на
уредбата от предишната част вместо колонки вече не е оптимално решение, понеже заема много място.
Та за пореден път тръгнах да търся някакви стерео колонки, и този път намерих подходящ модел, и
макар да са втора употреба, колонките се оказаха чудесни и свирят много силно и здраво. Това са
Creative Inspire 245, модел от преди десетина години. Купих ги за 10 лева. Заслужават си цял свой пост!

Когато тръгнах да ги свързвам и тествам, установих, че батерията на дъното на машината съвсем е
финиширала, и BIOS настройките вече не се пазят. Добре, че се бях запасил с нужния тип батерии,
които през няколко месеца биват пускани в Lidl на комплекти от 6 броя на цена от 3 лева. Това е
много добра оферта, понеже вече само една батерия струва по толкова в магазините за общи потреби.
Чувал съм, че в Ikea има още по-големи комплекти батерии на още по-ниски цени, но те са ми далече.

Интересно беше, че досегашната батерия в дъното бе CR2025, а не CR2032 каквато ползват тези дънни
платки. И двата типа батерии са от по 3 волта, та не знам дали това е било някакъв проблем, но…

И понеже така и така се налагаше да отварям машината за да сменя батерията, реших да подменя и
паметта. Още преди години, човек от един форум ми беше дал комплект от две плочки памет, които
тогава грижливо си прибрах за някоя бъдеща машина, и съвсем бързо забравих, че изобщо ги имам!
Та сега ги сложих вместо старите три по 256 мегабайта, и дори остана един свободен слот. Обаче!
Новите памети не работеха стабилно докато бяха в първи и втори слот, а чак като ги преместих във
втория и третия слот. Та сега не знам дали ако намеря още някоя голяма по обем плочка, ще работи
заедно с тези. Пролетта ще проверя дали имам по-големи памети, и ще тествам какво ще се получи.

Също, махнах втория твърд диск, който бе само 15 гигабайта, крайно недостатъчно място за игрите
които мисля да инсталирам. Доброто е, че преди няколко месеца си купих няколко по-големи по обем
дискове, и един от тях ще пасне чудесно на тази машина. Даже се чудя дали да не преинсталирам
операционната система и петте досегашни игри на един от по-големите дискове, понеже настоящият е
на 5400 оборота, а новите са по 7200? Ако ги има времето и здравето, ако не само ще добавя втори…

И да не забравя да сложа по-добро захранване, че това продължава да пищи, но поне сега в студа не
загрява и не задушава помещението с никотин, че преди в жегите това си беше доста голям проблем!

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – Super Talent 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – Super Talent 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – A4Tech X6-55D
Speakers – Creative Inspire 245
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

Последните няколко дни игра на Unreal Tournament 2004 ме върнаха с 13-14 години в миналото, в едни
по-прости и магически времена. Тези ретро компютри без съмнение са истински машини на времето!

renegade1990’s PC №5

Първия ми компютър бе в ежедневна употреба две и половина години, преди да остарее морално,
отвъд тогавашните ми нужди и изисквания. Вторият не успя да доживее дори една година, поради
глупостта на тогавашния ми интернет доставчик – навили LAN кабелът около гръмоотводът, вместо
да го монтират за фасадата на блокът. След това стигнах до третата ми поредна машина, която
добута до четири години, но с много мъки, и две-три паузи от по месец, в които трябваше да
сменям проклетите дънни платки, три от същият модел. Краят и бе като и третото дъно замина.
Четвъртата система изкара завидните пет години, и дори на тази възраст все още задоволяваше
нуждите ми, и единствената причиня поради която я продадох бе, че оставаше месец до изтичане
на гаранциите на компонентите и, а както си знам късметът цял живот, в моментът когато това
се случеше, с абсолютна сигурност, нещо, или всичко щеше да даде фира, и ми коства прескъпо!

Така март месец тази година се оказах без модерен настолен компютър, но това не ме плашеше.
За основна машина няколко месеца използвах лаптопът ми – бюджетен модел от 2009-та година,
който все още се справяше почти добре със задачи като офис работа, интернет, филми и музика.

Плановете ми за петата машина бяха препънати на два пъти. Първо се оказа, че производителят
на процесори от които смятах да купувам, реши да не пуска цялата си гама процесори от новото
поколение заедно, а да пуска различните класове на през няколко месеца, и APU-тата които ме
вълнуваха, се оказаха забавени с цяла година! Вариантът тогава бе пак да купя машина с CPU и
GPU, вместо с APU, но това вече щеше да ми струва много повече от предвиденото и заделеното.
Втората пречка бе това, че ремонтът на жилището, който ме гложди вече трета година, а както
се очертава ще има да го дъвча и четвърта, пак се оказа по-скъп от предвиденото, което намали
бюджетът за новата машина почти на половината. Така сега за машина базирана на AMD Ryzen 7
процесор средства нямаше, но пък дори и да имаше, аз нямам нуждата от толкова силен компютър.
AMD Ryzen 5 от друга страна щеше да е стабилна покупка, готова да изкара поне 5 години, но и
това бе непосилно, поради малоумно високата и напълно неоправдана цена на DDR4 паметите…
AMD Ryzen 3 не дочаках, но и да бях дочакал, положението с цената на паметта е същото и там.

Най-важното нещо в една машина, поне за мен, е дънната платка, видео картата, захранването и
твърдите дискове да имат гаранция! Това са компонентите най-податливи на спонтанни дефекти,
и ако човек няма гаранция, трябва да е на ясно как всеки момент може да се прости с някой от
тези компоненти, или дори с цялата си система! За съжаление това съм го изпитал доста пъти.
Пък ако човек е клокър (какъвто аз не съм), ще си трябва гаранция и за процесорът и паметите.

С оглед на горното, сега оптималният за мен вариант бе да си събера машина с процесор и памет
втора ръка, а останалите изброени компоненти да закупя нови. Добри модели стари процесори има
не малко и от двата производителя в бранша, и AMD и Intel. От Intel обаче имат една гнусна
практика – всяка година да изкарват по няколко нови сокета и чипсети, дори и като процесорите
за тях не са нова архитектура, а само с някое дребно подобрение на предишната. По този начин
потребителите силно се ограничават в това какво ново и старо могат да ползват, планираното
морално остаряване върви по график, икономиката се стимулира, другарят Маркс се върти все по
и по-бързо в гробът си… С две думи – няма нови дънни платки за старите поколения процесори.

AMD FX архитектурата, макар и навлизаща в шестата си година, все още е задоволително решение
за хората със скромен бюджет, но с желание за по-способна машина. А има и нови дънни платки.
Излязоха дори модели с най-новите стандарти, като USB 3.1 Gen 2 и M.2 PCI Express слотове.

За късмет, намерих обява в която се продаваше AMD FX-8320 на добра цена, и дори го спазарих
на още по-ниска. Памет също намерих от подобна обява, тя беше малко по-скъпа от процесорът.

Дъно, охлаждане, видео карта, SSD, оптично устройство и захранване купих нови, от общо пет
различни магазина, в които конкретните модели бяха или най-евтини, или с безплатна доставка.

Единствената цака е да се гледа магазините да са доказани, а не случайни места които днес ги
има, а утре ги няма, защото при такива места гаранцията все едно е само за украса, и ако има
нужда от гаранционно обслужване, а магазинът вече го няма, човек остава в неприятна ситуация.

Кутия в която да построя новата машина си имах, за нея писах статия в началото на годината.

За нов твърд диск не останаха средства, но за щастие имах останал един античен SATA диск
от вече далечната 2006-та година, който през годините е бил във всичките ми основни машини.

И така в първите дни на месец юни 2017-та година, новата ми пета подред машина бе завършена!

Параметри:

Motherboard – ASRock 970A-G/3.1
Central Processing Unit – AMD FX-8320 X8 Black Edition 3500MHz
Central Processing Unit Cooler – Cooler Master Hyper 212X
Random Access Memory 1 – Kingston HyperX FURY 8GB 1866MHz
Random Access Memory 2 – Kingston HyperX FURY 8GB 1866MHz
Video Card – Sapphire AMD Radeon RX 560 4GB GDDR5
Solid State Drive – Samsung PM961 128GB M.2
Hard Disk Drive – Maxtor 250GB SATA2 7200RPM 16MB
Optical Disk Drive (DVD-RW) – LG GH24NSD1
Power Supply Unit – Corsair VS450 450W
Case – Chieftec BA-01B-B-B-OP
Keyboard – IBM Model M
Mouse – A4Tech X7 F5 V-Track
Mouse Pad – A4Tech X7-300MP
Speakers (Headphones Amplifier) – Genius SP-S110
Headphones – AKG K77 Perception
Monitor – LG IPS235V-BN IPS LED 23″

На хартия петата ми машина е почни идентична с четвъртата. Твърдият диск е много по-малък, и
захранването не е от калибърът на предишното. Видео картата едновременно е хем по-добра от
предишната, хем по-слаба. Това е така, понеже след като оригиналната ми AMD Radeon HD 7850
ненадейно изгърмя (няколко месеца след като и изтече гаранцията), си купих карта втора ръка
AMD Radeon R9 280X, но с година и половина остатъчна гаранция. Като от гаранцията и оставаше
само един месец, продадох картата, иначе сигурно пак щях да остана с голяма дупка в джобът…
След това не намерих изгодна карта с остатъчна гаранция, и около година си ползвах една от
двете ATI Radeon HD 3870, които ми бяха останали от третата машина, вече бая антични карти.

Единствените ми забележки от новата конфигурация са в периферията и – колонките, които са
най-евтиния и най-нискокачествен модел със собствено захранване, които взех единствено за да
ги ползвам като усилвател за слушалките ми. Също така и мониторът, който макар и добър по
параметри модел, е вече над 5 години (беше с 3 години гаранция), и както вече знаете, това
означава, че нещо вече не е наред. Когато на фон са определени цветове, в дясната му страна,
на екранът се наблюдава screen burn ефектът, тоест случайни потъмнели петна и форми. Но нали
на теория още си работи, нямам предпоставката да продам бъбрек за да си купя нов монитор.

Ако някога се опарича, точно тези неща ще бъдат заменени – твърд диск, колонки и монитор.
Всичко останало е точно това което ми трябва, и замяната на каквито и да е други компоненти
за по-добри, ще е неоправдана. От години нито играя нови игри, нито съм тръгнал да меря…

Така сега се надявам новата ми пета машина, макар и не с изцяло нови части, да добута поне
до края на 2020-та година, пък дали аз ще докретам до тогава, но това е по-маловажен въпрос.

P.S. Снимките са от преди шест месеца. Единствената разлика сега е малко натрупала се прах.

renegade1990’s PC №1½

Днес ще ви покажа и разкажа за първият ми личен компютър, една машина която си пазя и до днес.
Всъщност, машината е далеч от оригиналната си конфигурация и вид. През годините е претърпяла
доста промени и подобрения, но при положение, че е на 12.5 години, е нормално това да се очаква.

Четейки гаранционните карти се сещам, че история на първият ми компютър започна през горещото
лятото на 2004-та година, и по-точно 15-ти август. Точно два месеца преди да навърша 14 години!
За специалист по избор и сглобяване на първият ми компютър, с мен беше моя братовчед, който от
няколко години вече имаше свой домашен компютър, и като по-възрастен, беше уважаван познавач.

Помня, че като му се възложи задачата да подбере компонентите, той първо си отпечата ценовата
листа на най-големия за времето магазин за компютърни компоненти в София, родният ни град.
Тогава трябваше да се избере нещо съвсем бюджетно, до към 400 лева заедно с монитор, мишка и
клавиатура. На времето още можеше да се купят компоненти и без ДДС, или поне в онзи магазин…

За процесор бе избран бюджетният модел AMD Duron 1600MHz. Дънната платка беше ASRock K7S41,
също бюджетен модел за Socket A, с два слота за памет и вградени видео, аудио и мрежова карти.
Паметта бе само една плочка тип DDR, с обем от 256MB и честота 333MHz. За твърд диск взехме
изгодният макар и не голям по обем Maxtor 40GB, който се оказа кораво и супер надеждно добиче!

И за финал нещо в което да се побере всичко това, ламаринена кутия със захранване JNC 300W.
Интересно нещо което още помня е, че всеки от тези пет компонента струваше точно, или около 40
долара! По тогавашният курс 1 долар се е обменял за 1.58 лева. Не сме били надвишили бюджетът.
Не купихме оптично устройство и охлаждане за процесорът, защото братовчед ми бил имал излишни.

През следващият ден обиколихме доста магазини в търсене на монитор, но се оказа, че са много
скъпи, дори и тези втора употреба. Все пак късно вечерта, в някакъв сервиз намиращ се в някакво
училище, братовчед ми попаднал на един стар монитор IBM P70, произведен още в средата на 90-те.

Макар и стар, това беше приличен 17-инчов монитор по технология Trinitron на Sony. На външен
вид обаче бе много пожълтял, и дори на места корпусът беше нащърбен и дори стопен с поялник!
Струваше 50 долара или малко над 70 лева тогавашни пари, и си имаше нужните кабели, така, че
на следващият ден го купихме, само дето бе далече, и трябваше да си го донеса до вкъщи с такси.

На третия или четвърти ден, братовчед ми донесе масивно алуминиево охлаждане за процесорът,
доволно пожълтял CD-ROM TEAC CD-540E, стар модел мишка с топче, и две колонки n-та употреба.
Клавиатура си купих за 4 долара от близкия компютърен магазин, и всичко необходимо се събра!

Така в първоначалният си вид, параметрите на първата ми машина бяха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Duron 1600MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory – Xerox 256MB DDR 333MHz PC2700
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – TEAC CD-540E (CD-ROM)
Power Supply Unit – JNC 300W
Case – JNC RJ68

Интересен момент който никога няма да забравя е, че като компютърът беше сглобен, и дойде ред
за първи път да се инсталира операционна система, вибрациите от оптичното устройство толкова
силно разлюляха оригиналната паянтова кутия, че тя започна да се клати с по няколко сантиметра
на ляво и дясно! Направо бях в шок, че машината ще вземе да падне от бюрото, но като се съвзех
възкликнах радостно: „Компютърът центрофугира!“ Може би освен на паянтовата кутия, това се е
дължало и на калпав оптичен диск, защото след това такива фрапантни случки повече не е имало.

Дълго време се радвах на тази моя първа машина, ставаше за всичко! Игране на игри, гледане на
филми, слушане на музика. Даже когато през следващата година се купи принтер, няколко пъти
дори си написах домашните задачи и докладите за училище! Макар още да нямах Интернет, пак бях
много доволен. Доста пъти братовчед ми ми носи дискове с игри и филми, а с приятели от махалата
си разменяхме CD-та с пиратски игри, купувани от компютърните клубове за по 3 лева на диск!

Всъщност, лично никога не съм купувал такива дискове, но чрез приятелите и братовчед ми, който
си имаше и Интернет, изиграх куп игри и изгледах много филми, опитах и различни жанрове музика.
Сега съжалявам, че не съм запазил дори един такъв диск. Щеше да е интересен спомен от миналото.

Нормално, някои от новите игри не вървяха добре с вградената графика, или изобщо не тръгваха.
При Need For Speed: Underground и Need For Speed: Underground 2 колите не бяха с гланцов цвят,
а само матови. А пък на Unreal Tournament 2004 тръгваше само демото. Цялата игра не искаше да
се инсталира поради липсата на някаква хардуерна поддръжка. Така точно година след като купих
машината, лятото на 2005-та реших, че е време да добавя и истинска самостоятелна видео карта.

Как точно избрах картата, или как картата избра мен, е също интересна и доста забавна история.
Тогава още нямах Интернет, и нямаше как да съм в крак с новите модели компютърни компоненти.
И братовчед ми не бе на разположение за да го попитам, май беше заминал на студентска бригада…
Обаче още си пазех разпечатаната ценова листа от предната година, на нея имаше и видео карти.

Още не разбирах от модели, нито пък по какви критерии трябва да се избират, и пак главното
нещо което определяше изборът ми беше бюджетът. Разбираемо той отново бе съвсем оскъден.
Дълго се пулих над смачканото листче, но в крайна сметка се спрях на nVidia GeForce4 MX440.
Обаче тази видео карта дори през 2005-та вече беше прекалено стара. Точно това ми казаха като
отидох в магазинът за компоненти, че е морално остарял модел, и по-добре да си избера по-нов.

Вместо MX440 ми препоръчаха nVidia GeForce FX 5200, по-нова и със съвсем малко по-скъпа карта.
Явно по онова време това е бил доста продаван модел, а и като по цена ме устройваше напълно.
Платих си на гишето в магазинът, получих си гаранцията, взех картата, и се прибрах доволен.

На кутията на новата ми карта пишеше следното: ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB!
Досещате се, че вместо FX 5200, са ми дали друга равностойна карта, от същия ценови клас.
Тази карта дори се оказа още по-нов модел, с 128 битова шина на паметта, или направо мечта!
Вече с налична хардуерна T&L поддръжка, игри като UT2K4 почнах да вървят и почти да летят!

През февруари 2006-та година добавих още една плочка 256MB памет, тази вече беше на 400MHz.
Дни след това си купих и ново оптично устройство, DVD записвачка LG GSA-4167B, направо чудо!
През март същата година, най-сетне дойде времето, и си пуснах високоскоростен домашен Интернет.

В предишният на този пост ви разказах, как заради една нова игра изискваща по-силна машина и
по-нова видео карта, тръгнах да си сглобявам нов компютър, и каква бе злочестата му съдба.

Така след по-малко от година на радост по втората ми машина, през 2007-ма пак се върнах при
първият ми компютър, и го ползвах още няколко месеца. В началото на 2008-ма година си купих
третия подред нов компютър, а в кутията от втория (което беше едно от двете неща които бяха
останали от него) поместих компонентите от първата ми машина. Обаче сравнено с PC №3, PC №1
си беше като Trabant сравнен с Ferrari, и вече нямаше нужда и смисъл да го пускам и ползвам.
През следващите години PC №1 седеше на съседното до мен бюро, но не го пусках и веднъж годишно.

Някога през 2011-та година, мой познат пенсионира своя първи компютър, който беше купен по
същото време като моя, но имаше компоненти с по-добри параметри. Срещу един 500GB-ов твърд
диск който не ползвах, получих повечето от карантията на компютърът на моя познат. Обаче май
се минах, защото повечето части се оказаха изфирясали боклуци, но паметите и процесорът бяха
отлични, и по-добри от тези които имах в моята първа машина. Така в PC №1 се намъдриха две
плочки памет PQI 512MB DDR 400MHz PC3200, и по-висок клас процесор AMD Sempron 2500+ 1750MHz.

Така след многото подобрения, параметрите на първата ми машина станаха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Sempron 2500+ 1750MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB DDR
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – LG GSA-4167B (DVD-RW)
Power Supply Unit – JNC-ATX 300W
Case – DeLUX

Но машината отново не се ползваше и пустееше, и когато колекцията ми от стари компютри съвсем
бързо започна да нараства, PC №1 се премести в съседната стая при новите ми стари придобивки.
Така и не измислих практическа употреба за този компютър, защото в днешни дни не става дори
за Интернет, а за ретро игри вече имам редица по-добри машини. Но все пак и този компютър ще
е винаги готова алтернатива за игра на Unreal Tournament, било то самостоятелно или в мрежа.

Ще си пазя този първи мой компютър като артефакт от едно вече отминало време. Дори преди ми
се въртеше идеята да сложа оригиналния AMD Duron в рамка, но не съм чак толкова сантиментален.

Не мисля повече да го подобрявам, че съвсем ще му се загуби оригиналният вид. Обаче си мислех
да направя компютър клонинг на оригиналният му вариант, какъвто беше в деня в който го купих.
Ако намеря кутия, твърд диск и дъно като оригиналните, може да измисля нещо, и ще пиша отново!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Намерих снимки на оригиналната кутия в която беше машината. Взех ги от заключената
но още стояща обява, където през далечната 2011-та година продадох кутията за колосалните 5 лева:

http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/7-2.jpg
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/8-2.jpg
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/06/9-2.jpg

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от „противниковата“ вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!

IBM PC Server 315 Проект: Pentium Pro PC: Част 1

Урааа! След години на търсене, най-сетне мен ме намери машина с процесор Pentium Pro!
И то не каква да е машина, а величествен сървър от най-радикалната марка – IBM!

Съвсем на скоро ви показах една друга сървърна кутия на IBM, която е от същата епоха
и има същия дизайн. За съжаление от онзи сървър беше останала точно само кутията, но
този си има всичко, или почти всичко, и най-важното е, че работи! IBM PC Server 315
е изграден около новата за тогава Pentium Pro архитектура, и макар на половината като
размери от предците си, тази машина е няколко пъти по-мощна от предходните и модели.

Този сървър е произведен в средата на септември месец 1997-ма година, това се разбира
от няколко печата от вътрешната страна на кутията. В интернет открих няколко списания
от този период, в които има реклами на този модел машина. Цената за моделът с 32MB памет
без твърд диск е била 2150 тогавашни долара, което изчислено с инфлацията е 3235 сегашни.
Моделът с 4.3 гигабайтов твърд диск е струвал 2535 тогавашни или 3815 сегашни долара.
По това време в България с вихрилата се хиперинфлация един долар струваше 3 лева…
Базово машината е идвала с PCI SCSI контролер на Adaptec и PCI видео карта на S3.
Паметта е от EDO ECC тип, но не е 72 пинова, а е за слотве на каквито са SDRAM модулите.
Тук има две различни по вид но еднакви по обем 32MB-ови плочки, има и два свободни слота.
Машината поддържа максимално цели 512 мегабайта! Дано някога намеря памет от този тип…
Процесорът е Pentium Pro от моделите с най-висока честота – 200MHz, но пък е с най-малко
кеш памет – 256KB. 200MHz моделът е произвеждан и във варианти с 512KB и 1MB L2 кеш.
Интересно е да се спомене, че на дъното има контакти за втори Socket 8, но такъв не е
монтиран, и доколкото откривам, този модел сървър за който е правена платката, никога не
е бил предлаган във вариант с два процесора. Също така, на дъното има и контакти за IDE
конектори, но такива не са монтирани, вероятно няма и контролер за тях. До тях е флопи
конекторът, тук флопито е най-обикновено 1.44MB 3.5″ Sony. Оптично устройство нямаше,
и аз добавих този SCSI CD-ROM на TEAC, надявам се да е работещ, понеже е единственото
SCSI оптично устройство което имам. Ще търся SCSI DVD-ROM, но се съмнявам, че ще намеря.
Твърдият диск с който дойде машината беше финиширал, само цъкаше и не се засичаше в BIOS.
Оказа се съм имал този 2.1GB IBM-ски SCSI диск, който макар и малък по обем си работи.
Ще търся и по-големи по обем SCSI дискове, в машината могат да се поберат общо 5 диска.
За три диска има ложа с вентилатор, на централното място там сега съм монтирал този.
За един диск има място над захранването, и за още един има шина преходник в една от 5.25
инчовите ложи. Сега тази шина е монтирана на долната позиция, а на горната е CD-ROM-ът.
50 пиновият SCSI кабел който съм сложил е доста дълъг и поддържа 4 или 5 устройства.
На свободния му край съм монтирал SCSI Terminator-ът за който писах преди две години.

Параметрите в този момент:

Model – IBM PC Server 315
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium Pro 200MHz
Central Processing Unit Cooler – IBM
Random Access Memory 1 – IBM 32MB EDO ECC
Random Access Memory 2 – IBM 32MB EDO ECC
Video Card – S3
SCSI Card – Adaptec
Hard Disk Drive – IBM 2.1GB 5400RPM SCSI
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – TEAC CD-532S SCSI
Power Supply Unit – Delta 250W

Кутията на машината е доста компактна и много добре проектирана, и може да събере цял
тон компоненти. Изработена е от солидни метални листове с дебелина един милиметър, а не
от жалка ламарина от каквато правят дори скъпите кутии днес. Предният и панел е все още
бял, явно никога не е излаган на слънце и не е пожълтял. Липсват пластмасовите панелчета
за 5.25 инчовите ложи, но нали пред тях има вратичка, а и в едната ложа вече съм сложил
устройство, та не е проблем. По-забелязваща се, но само от тези които знаят, е липсата
на пластмасовият пиедестал върху който е стояла кутията. Той и е придавал допълнителна
стабилност. На размери е бил по-малък от този при IBM PC Server 300 кутията която вече
ви показах. Естествено и без тази поставка може, но нямаше да е лошо кутията да има поне
някакви крачета. Захранването е 250-ватово AT от марката Delta, има няколко допълнителни
конектора специално за това дъно. Един от конекторите се включва във вторичната платка,
която тук вместо под 90-градусов ъгъл, е разположена директно върху самата дънна платка.

Машината в момента няма звукова и мрежова карти, но както при системата от предишният
пост, така и тук в бъдеше смятам да добавя Creative-ска звукова и 3Com-ска мрежова карта.
Видео картата сега е доста слаба, и е единственото нещо което не покрива препоръчителните
изисквания на любимата ми игра. За това ще добавя Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 CT6670
картата за която писах преди пет години. Две такива карти знаете се помещават в HP Kayak
машината ми. За тук имам само една, но ако някога и намеря другарче ще е повод за празник!

Сега ми предстои да запиша дискети с DOS, SCSI драйвери и буутващ диск за Windows 98 SE.
Дано оптичното устройство се окаже работещо, и като вече има качена операционна система
ще добавя гореспоменатите разширителни карти, и идва време за игра на Unreal Tournament!
А ако оптичното устройство не е изправно ще трябва да си търся друго, но от къде…

Проект: S3 METAL PC: Част 1

От вече доста години преследвам редица интересни за мен компютърни архитектури, било
то цели машини или отделни компоненти с които сам да си сглобя желаните системи.
В разделът „Търси Се“ и сега съм изброил доста неща които ще се радвам да открия, като
преди време сред тях се споменаваше и Slot A сокетът от AMD, на който е стартирала
прословутата и много успешна K7 архитектура на марката. Slot A обаче е съществувал за
много кратко, и сам по себе си хич не е бил успешен, за това и днес е голяма рядкост.
Пък и като се добави и фактът, че тези дъна са били произвеждани точно в разгарът на
кондензаторната чума, не е изненада защо днес е трудно човек да открие оцеляла бройка.

И тази история започва като поговорката за намереното копче, към което само трябва да
се пришие палто. Преди доста години, заедно с други компоненти, на символична цена си
купих процесор AMD Athlon 750MHz за Slot A, и дълго време много се радвах на находката!
Обаче годините минаваха, а пък дъно не излизаше! Знаете, че нямам ресурсът да пазарувам
от чужбина, нямам и близки познати които да имат интереси като моите, та шансът да се
отрие такова нещо беше много малък. И все пак, точно от друг ентусиаст по темата, човек
от когото вече съм купувал и показвал тук и други интересни неща, та преди година беше
намерил дъно каквото търся, и след смяна на няколко кондензатора събрах дълго търсеният
комплект дъно и процесор Slot A! Човекът дори ми даде и охлаждане, понеже и това щеше да
отнеме години в търсене. AMD Slot A е физически еднакъв с Intel Slot 1, но е завъртян на
180 градуса, с цел да не може погрешка да се сложи Intel-ски процесор в AMD дъно или
обратното, нещо което ще доведе до пагубни резултати, защото двата сокета, по-точно слота
работят на различно напрежение. Охлажданията за двата вида процесори също са различни,
и охладителите за Slot 1, от които имам няколко, не пасват на процесорите за Slot A.

За памет на дъното има 3 SDRAM слота, максимално се поддържат 768MB в 3 плочки по 256MB.
Две такива плочки имах в 2003 PC проектът, който така и не бе успешен, и само си стои…
За трета плочка памет сложих такава от 128MB от същата марка и със същата честота.

Това дъно и процесор са отлична основа за поредната машина за игри, като за видео карта
този път се сетих, че имам нещо което ще пасне перфектно! От няколко години имам една
карта в която има нещо уникално, нещо което е свързано с любимата ми компютърна игра!
Става дума за видео карта S3 Savage4, която поддържа едни специални текстури за играта
Unreal Tournament: Game Of The Year Edition, под METAL API, който е алтернатива на API-те
OpenGL, DirectX и Glide. Целият втори диск на играта съдържа текстури с висока резолюция,
които могат да се ползват единствено със Savage4 серията карти на S3, под S3 METAL API-я
поддържащ стандартът S3 Texture Compression (S3TC), които са точно нещото което искам да
пробвам. Всъщност преди две години вече се опитвах да подкарам този METAL API, но без
успех, макар да се мъчих с драйверите и под Windows 98SE и под Windows XP SP3, и все нещо
не искаше да се инсталира или тръгне, и така и не можах да се насладя на S3 текстурите.
Сега ако трябва ще сваля по колкото варианта на драйверите открия, и ще тествам обстойно.
Може да се наложи да търся и Windows 2000, под който някои твърдят, че било най-лесно…

Друго важно нещо в тази машина, което завършва автентичният и вид е радикалната кутия!
Преди две лета, съвсем случайно попаднах на обява в която се продаваше тази кутия.
Ако следите блога сигурно се сещате, че 3DFX Interactive PC проектът е със същия модел
кутия, единствено онази там е сребрист металик, а тук цветът е синьо-зелен металик.
Та нямаше как да пропусна възможността, веднага се разходих до мястото и купих кутията.
Липсваха две от предните панелчета, но в едното нали ще се слага оптично устройство, а
за другото се оказа съм имал останало излишно от предишната кутия, само дето е сив цвят.
Тъкмо ще е в тон с оптичното устройство, което обаче се оказа твърде дълго, и стърчи с
полови сантиметър в предната си част, а със задната част е допряно до дънната платка.

Флопи този път реших да не слагам, но сега се чудя дали да не добавя комбинираното за
което вече писах, което борави едновременно и с 5.25 инчови, и с 3.5 инчови дискети?

Твръд диск се оказа, че още едно време съм бил сложил в кутията, и то не какъв да е, а
цели 20GB. Изобщо бях забравил за съществуването му, и сега след като се оказа работещ
съм много доволен. Дано и в бъдеще намирам такива приятни находки в своя собствен дом!

Захранване се оказва също съм имал някакво много компактно, подобно по форма с това в
3DFX Interactive PC проектът, то също е отлежавало тук от както за първи път събрах
нещата в една кутия. Единствено ме притеснява 12-волтовата му линия, която в началото
в BIOS показваше 13 волта, а сега държи на 12.8, което пак хич не е за подценяване, и
ако някой ден намеря някое по-подходящо с по-стабилни показатели от тези ще го подменя.

Параметрите до този момент:

Motherboard – EPoX EP-7KXA
Central Processing Unit – AMD Athlon 750MHz Slot A
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 3 – PQI 128MB SDRAM 133MHz PC133
Video Card – S3 Savage4 16MB SDR
Sound Card – Ще сложа Creative-ска!
Network Card – Ще сложа 3Com-ска!
Hard Disk Drive – Western Digital 20GB ATA100 7200RPM 2MB
Digital Video Disc ReWriter – NEC ND-3550A
Power Supply Unit – NoName 400W
Case – Super Power

За сега на машината съм инсталирал само Windows XP SP3, но като остане време ще хващам
да тествам обстойно, и надявам се този път ще имам успех с подкарването на желания API.
В хардуерно отношение единствено ще добавя звукова и мрежова карти, но чак след като
всичко софтуерно е вече готово. За звукова карта сигурно ще сложа някой Sound Blaster на
Creative, като тук дъното има един ISA слот, и мисля звуковата карта да е за тази шина.
Мрежова карта за игране на Unreal Tournament в компания имам от славната марка 3Com,
каквито модели са и мрежовите карти в другите ми машини за цъкане на Unreal Tournament.

Това е за сега, 2-ра част ще последва някога, когато има положително развитие с проектът!

Проект: 6600 GT PC: Част 2

Еврика!

Сетих се, че няма да са ми нужни колонки, та нали си имам автентична стерео уредба!
Става дума за касетофон Hitachi TRK-W550E, купен преди три десетилетия от Кореком!
Прерових кашоните с кабели, и намерих нужният кабел за свързване на аудио изходът на
компютърът с аудио входът на уредбата, и вече имаме звук! Всъщност имахме, но…

И по този повод, какво по-добро, от това да се добави и мощна външна звукова карта!
От снимките сигурно виждате, добавих легендарната Creative Sound Blaster Live! CT4830.
Това е 5.1 канална PCI звукова карта, за която съвсем скоро ще напиша собствен пост.

И като съм тръгнал да добавям полезни неща, монтирах и 15 гигабайтовият твърд диск,
който споменах последния път. Така сега вече на машината има свободни почти 16GB.
Какви игри ще инсталирам там още не ми е хрумнало, и вие може да дадете предложения.

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive 1 – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Hard Disk Drive 2 – Maxtor 15GB ATA100 7200RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″
Audio Output Device – Hitachi TRK-W550E

Остана само да купя почистващи спрейове, но ще трябва да купя и нов аудио кабел,
защото този се разпадна в ръцете ми, сещате се останал ми е от онези колонки с
ракетното копче за които писах миналия път. Но така е като се борави със стари
уреди, които не са правени да държат толкова дълго, и все пак някак си са оцелели.

Иначе самата машина е доста стабилна, след над три часа игри дори не загрява.
Само както казах прахоляците в захранването създават крайно неприятен проблем.