Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Компjутерска Лента / Computer Tape 6250 BPI

Преди няколко години писах за една ролка 9 Track Tape, която случайно намери пътя си до мен.
Въпросната ролка както споменах и тогава, е била ползвана с алтернативна употреба от предишните и
собственици, та и липсваха около 20 процента от лентата, кутията и Write Protection пръстенът.

Преди седмици случайно попаднах на обява в която се продаваха чисто нови ролки 9 Track Tape, все
още запечатани в оригиналните им найлонови пликове. На цена бяха по 6 лева, което не е много, или
поне не би трябвало да е много. Естествено точно тогава нямах дори такава скромна сума, и докато
се добрах до достатъчно средства обявата взе че изчезна! Добре, че си я бях записал, та се сетих
да питам авторът и, дали не са му останали още бройки? Така се и оказа, имало голямо количество
от този тип ленти, различни размери, както са двете ленти които купих и ви показвам на снимките.

Така вече в колекцията ми има и цели ленти от този исторически тип, редом с бройката от преди.
Виждате от надписите на етикетите и тези двете са югославско производство на предприятие JAVOR от
град Битоля, като тук не пише дали са оригинални нови, или също като другата са от рециклирани
материали правени от западни компании? На едната ролка има поставка за етикет, а на другата личи,
че някога също е имала поставка, но е паднала. И понеже и двете ленти бяха запечатани в пликове, а
поставката за етикет я няма, си мисля, че и тези също са рециклирани, но този път не е споменато.

На пликовете нямаше никакви надписи, но за беда купувах лентите точно докато валеше силен дъжд, и
като се прибрах вкъщи и ги подсуших с една кърпа, установих, че вътре са проникнали по една-две
капки вода. За да не стане беля махнах пликовете и старателно избърсах ролките от вън. Но сега не
считам загубата на оригиналните им опаковки за нещо толкова фатално. Пък и нали не са за продан…

Според енциклопедията, на параметри голямата ролка е с дължина на лентата 2400 фута или 730 метра.
С плътност 6250 BPI, тези ленти са най-модерните представители от видът си, били са предназначени
за IBM System/370 серията мейнфрейм компютри и в последствие редицата им клонинги. С капацитет
до 175 мегабайта при най-голямата ролка, това не е било никак малко за 70-те години на миналия век!

Днес тези ленти няма как да се използват по предназначение, защото масово още преди десетилетия
устройствата за мейнфрейм и миникомпютрите с които са се записвали и чели, са заминали за скрап.
Останали в употреба устройства има само в музеите с демонстрационна цел, и сред колекциите на
най-запалените и заможни ентусиасти по света. В България се съмнявам да има запазени такива неща.

И докато ролката от първия пост се е ползвала за връзване на корени домати към колците, човекът
от който купих тези двете ги е взимал преди 30-тина години с цел да записва на тях музика! И ако
запомних добре, резултатът е бил доста добър, но понеже този вид лента не е със същите размери
като ползваните при магнетофоните, е трябвало да се реже и предполагам пренавива за да си пасне.

Аз ще си пазя лентите редом с перфокартите, античните дискети и дискове, и другите работи от
колекцията ми. А ако и вие също искате да имате такива ленти във вашите колекции, или пък решите
да си правите експерименти и ги ползвате за звукозаписи – пишете ми, ще ви дам номерът на човекът
от който ги взех. Цената както вече писах по-горе е по 6 лева за чисто нова запечатана ролка.

Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена: Част 2

Преди няколко дни редактирах статията “Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена“.
След това реших да проверя дали още има обяви за този тип антени, и при търсене с ключови думи
“антена диск” намерих тази бройка, или по-точно тази цяла несрязана плоча от твърд магнитен диск!

Срязаната плоча от първия пост още се ползва за антена в съседния квартал, и няма нужда от замяна.
И понеже това са доста колоритни неща, реших да си купя тази бройка за колекцията, като още един
експонат за хоби стаята. Чудя се на коя стена да го закача, или ще подхожда повече на някой рафт?
Определено няма да се ползва като антена, понеже аз от вече над десетилетие не гледам телевизия.

След още малко проучване на историята, за която писах в първата част, намерих един интересен пост
за антените правени от такива дискове. В съветските страни били известни като “Антенна Чебурашка”.
Ето тук може да разгледате интересна, но и страховита галерия с доста такива примери от Казахстан.

Ако и вие попаднете на такава антена, или пък още ви се мотае някоя – пазете си я, дори и да не сте
сантиментални. Това е наистина интересен обект за разговор, с интригуваща, макар и тъжна история.
Подобна история има 9 Track Tape, за която лента също трябва да намеря място, че сега е в един шкаф.

Core Rope Memory

Въжена памет? Ядрено-нишкова памет? Както и да се нарича на български, това е технологията
наследила феритната памет, екземпляр от която вече разгледахме в предишният на този пост.

Технологията е разработена през 60-те години на 20-ти век от Масачузетският технологичен
институт – MIT и компанията Raytheon. Приложението за което е разработена са компютрите
ползвани в Аполо програмата на NASA. Аполо 11 мисията, в която “братята” американци кацат
на луната ползва навигационни компютри опериращи с такъв тип памет, както и феритна памет.
Фигура 1 & 2: Модули памет от Аполо програмата на NASA. Източник: Интернет.

Плътността на побираната информация спрямо предхождащата я технология е била 18 пъти по-
голяма. В космическите апарати където всеки кубичен милиметър пространство и всеки грам
тегло са критично важни, това предимство е било от изключително голямо значение!

Този тип памет се е “плела” не машинно, а ръчно. С годините технологията се е използвала и
в цивилната промишленост, като мейнфрейм компютрите и първите модели настолни калкулатори.
Фигура 3: Модули памет от френска изчислителна машина. Източник: Интернет.

И този пост е за нещо от което което нямам представител в колекцията си. Може би трябва
да стартирам една нова рубрика специално за такива постове. Все още очаквам съветите ви!
Пък ако някога намеря бройка платка с такава памет ще пиша, и ще я разгледаме подробно.

Връзки:

https://en.wikipedia.org/wiki/Core_rope_memory
https://en.wikipedia.org/wiki/Apollo_Guidance_Computer

Феритна Памет / Magnetic-Core Memory

Още един от интересните подаръци които получих в края на миналата година – феритна памет.
И за този тип памет има подробно написани статии в Уикипедия, и на български и английски.
За това сега няма да ги преразказвам, а ще наблегна само над това конкретно изделие.

Това е текстолитна платка с 32 реда по 5 колони ферити, или общо има място за 160 броя.
Доста от феритите обаче липсват, тоест не на всеки ред има по 5. Предполагам през годините
някои от феритите са се отронили, навярно след като платката е била извадена от употреба.

От двете страни на феритите има по 32 диода, или общо 64. Интересно е, че един от тях е
отрязан. Дали това е било нужно за правилната работа на паметта, или пък през годините на
някой човек му е трябвал такъв диод, и тази платка въргаляща се наоколо е станала донорът?

Но да не си помислите, че за мен това е неприятен аспект, напротив! Тези несъвършенства
вдъхват повече живот и правят артефактите по-ценни за мен! Надписите с имената на етикетът
на Правец 16, графитите надраскани от учениците на гумената лента на конвейерът за Робко,
или историята как предишните собственици на 9 Track лентата са я ползвали за връзване на
корени домати към колците, тези колоритни белези нанесени от времето са истинска човешка
история, незаменими моменти, връщащи ме обратно на земята и каращи ме да се чувствам човек!

А от какво точно е била тази платка така и не успях да науча. Възможно е да е от някакъв
индустриален контролер, мейнфрейм компютър, или дори от ранните модели калкулатори Елка?

Капацитетът на тази карта предполагам е бил 128 бита, което е 16 байта. Тоест четири от
редовете са били за памет, а един ред се е ползвал за четност – parity bit, check bit.

16 байта са крайно недостатъчни за каквото и да било, за това мисля, че в устройството в
което се е ползвала е имало цяла редица такива платки. Но едно е ясно – картата е или от
българско устройство, или е от съветско. Не е западна, защото надписите и са на кирилица.

При всички положения и това е още една много интересна придобивка, ярка частица история!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Оказа се, че това е платка с памет от първия български дигитален калкулатор
Елка-6521 модел от 1965-та година! Човекът който ми я даде забелязал същата такава платка
в един репортаж за калкулаторите Елка. Не е ясно дали самата платка е била употребявана и
е свалена от пенсионирана машина, или е неупотребявана резервна част. Аз съм по-склонен да
вярвам във второто, поради липсата на следи от кабели по местата за спойка на платката.

Ето и линк към репортажът за който стана дума: https://www.youtube.com/watch?v=-HLWwTMwU4U

Bit Bucket & Keypunch Chad

Bit Bucket & Keypunch Chad, какви чудновати наименования, чист клингонски език ви казвам!

Докато писах предишният материал, се сетих за тези неща, които са си съвсем по темата.
Но реших да ги пусна в отделен пост, пък и имам да ви питам нещо свързано с блогът…

В перфолентата и перфокартите не просто се пробиват отвори, а от тях се изрязват малки
частици – кръгчета, квадратчета или правоъгълничета, в които да се плъзгат без усилие
четящите механизми, декодиращи написаното на самите носители, и прилагащи го в употреба.

Още от ранните дни, изобретателите са видели, че тези малки отрязъци се натрупват доста
бързо, и ако не се почистват редовно става мазало. Така виждате на фигура 1 е механизмът
за програмиране на перфолента за тъкачни станове. Най-долу стои контейнерът за събиране на
отрязъците. На фигура 2 пък е цяло чекмедже от UNIVAC мейнфрейм машина, пълно с отрязъци.
Виждате, едно време кошчето на компютърът си е било съвсем истинско физическо устройство!

За самите отрязъци терминът е “Чад”. На а фигура 3 е показана цяла планина от тези неща.
Някои хора си ги събират, други ползват като конфети, но най-често просто ги рециклират.

Очевидно, илюстрациите в този пост не са мое дело, тъй като не разполагам с историческите
устройства за които пиша. Вече в няколко поста, освен мои авторски снимки, добавям и взети
от интернет илюстрации, без които трудно човек може да си представи за какво става дума.

Във въпросните постове освен моите наблюдения относно дискутирания обект, споменавам по-
подробно и за историята на технологиите довели до създаването му, и други аспекти, които
без нагледен материал са трудни за разбиране. Дали благодарение на илюстрациите, или на
по-подробното си описание, но тези постове се радват на по-голяма посещаемост, спрямо
по-оскъдните публикации, както и постовете в които се мъдрят само мои авторски снимки.

За това искам да чуя вашето мнение, съвети, критика и всичко останало по този въпрос!

Харесва ли ви този формат, или смятате, че е по-добре да наблегна над моите притежания?
Искате ли да има подобни постове, в които се дискутират артефакти, които не притежавам?
Мислите ли, че е редно да показвам снимки на които не съм автор, или това е бъдещето?

Обратната връзка с читателите ми е много важна, но тъй като блогът не е широко известен и
има сравнително малко читатели и посетители, коментарите са много рядко срещано явление.

За сега ще продължавам да пускам и постове само с мои илюстрации, както и със смесени.
Пък като се сетя за още историческо значими и любопитни теми, може пак да напиша нещо.
Вие също сте добре дошли да предлагате идеи и теми за разглеждане в тази нова рубрика.

Перфокарта / Punched Card

Оказа се, че на ентусиастът който ми даде 8-инчовата дискета, му се намирали и тези две
перфокарти! Така сега колекцията ми се попълни с още един екземпляр на технология, която
е била много популярна едно време, но днес е изчезнал вид, или поне в основната си форма.

Перфокартите водят началото си през 18-ти век, като първо са се ползвали за програмиране
на тъкачни станове разработени от Basile Bouchon, Jacques de Vaucanson и Joseph Marie Jacquard.
Фигура 1: Тъкачен стан с перфокарти задаващи видът на шевиците. Източник: Интернет.

Малко по-късно, технологията на перфокартите и перфолентата се адаптира и е внедрена в
редица самосвирещи клавирни музикални инструменти, като пиано, орган и хармониум.

В края на 19-ти век, в масова употреба навлизат картите от типът показан на снимките,
като първото им масово приложение е в сметачните машини използвани при преброяването на
населението на Съединените Американски Щати през вече доста далечната 1890-та година.
Тези ранни машини са ползвали перфокарти по стандартът изобретен от Herman Hollerith.

С годините технологията се усъвършенства, и няма да е изненада, като се спомене, че IBM
са пионери и в тази област, и дори точно изчислителните им машини боравещи с перфокарти
са продуктът издигнал ги до световната сила владееща пазарът около столетие, че и повече.
Фигура 2: IBM 601 Multiplying Punch. Източник: Интернет.
Фигура 3: IBM 526 Printing Summary Punch. Източник: Интернет.
Фигура 4: IBM 029 Card Punch. Източник: Интернет.

Интересен, но и силно обезпокояващ факт е, че IBM са били снабдители на Третият Райх, и
машините с които е дирижиран Холокостът са били тяхно производство. Геноцидът над Евреите
е достигнал мащабите си предимно благодарение на сметачните машини с перфокарти на IBM.
По тази тема има една интересна книга “IBM and the Holocaust”, която силно препоръчвам.

В последващите десетилетия, перфокартите са продължили да се ползват масово в редица
отрасли, та дори и до днес има няколко вида устройства работещи на същия принцип.

Както споменах в предишният материал, поради ниският си капацитет за съхранение на данни,
60-те години на 20-ти век IBM започват разработката на нов формат носители на информация.
Това са флопи дисковите устройства, боравещи с познатите ни гъвкави магнитни носители.
Двата формата са се ползвали успоредно в компютърната индустрия още дълги години.

Силно препоръчвам да изгледате клиповете в края на този пост, безкрайно интересни са!

Двете перфокарти които виждате пред вас са очевидно неупотребявани – нямат перфорации.
Оранжевата е производство на IBM Австрия, а розовата е родно дело от 1969-та година.

Ще си пазя тези исторически артефакти, и ще продължавам да се оглеждам за перфолента.
Научих, че такава в България се е ползвала в телеграфната сфера, както в индустриални
машини от миналото. Навярно някъде все още се търкаля някоя друга останала ролка…

Връзки:

https://www.youtube.com/watch?v=Ey0FOmqONys
https://www.youtube.com/watch?v=5p5e_70711E
https://www.youtube.com/watch?v=VMDP3Iz6D6A
https://www.youtube.com/watch?v=L7jAOcc9kBU
https://www.youtube.com/watch?v=KG2M4ttzBnY

https://en.wikipedia.org/wiki/Punched_card
https://en.wikipedia.org/wiki/Keypunch

8-Инчова Дискета

След години на търсене, и този път мен ме намери издирваното изделие, 8-инчовата дискета!

Вярвам няма нужда да разказвам историята на дискетите в голям детайл, та ще карам на кратко:

През 60-те години на 20-ти век IBM започват разработката на нов формат носители на информация.
До тогава, за въвеждането на код дори от най ниското ниво в мейнфрейм компютрите, са ползвани
перфокарти. Тези карти обаче имат изключително нисък капацитет, и за една кратка програма може
да са били нужни хиляди бройки! Така в началото на 70-те години на 20-ти век излиза първото
масово флопи дисково устройство, дискетите за което имат размер от 8 инча или 20 сантиметра.

Така вече не е било необходимо да се мъкнат кашони с карти. С дискетите започва нова епоха!
С годините бързо се развиват различни стандарти и формати дискети, с нарастващи капацитети.
Но още от начало си, големите размери на носителите на информация са проблем за потребителите,
и средата на 70-те се появяват 5.25-инчовите дискети. А през 80-те и 3.5-инчовите дискети.

Естествено освен тези три най-масови стандарта, през годините се появяват с различен успех и
неуспех още много различни видове стандарти за дискети, и други компактни носители на данни.
От магнитни, през магнитно-оптични, оптични, твърди, та до десетките флаш базирани стандарти.

Вече съм писал за някои от тези причудливи и по-редки видове устройства и медии: Atari XC12;
Iomega Zip; SyQuest Technology SyJet 1.5GB и DVD-RAM. Попадал съм също и за екземпляри
предназначени за бизнес средите: 9 Track Tape; Disk Pack / Disk Cartridge и Seagate STT32000A.

Има още много видове чудати медии и устройства от които ще се радвам да намеря по бройка.
За някои не знам дали са се срещали по нашите земи, за други обаче съм чувал да се говори.
Един познат ми разказваше за някакво магнитно-оптично устройство, а пък друг човек почти ми
беше намерил 2.88 MB флопи устройство, но се оказа, че го е загубил или по-вероятно продал…

Така, че ако имате или видите нещо от тази сфера – пишете ми! Ще се зарадвам ако се намери
перфолента и няколко перфокарти, от чисто историческо естество. Тях за разлика от дискетите
няма къде да ги тествам и използвам, освен ако не си намеря цяла мейнфрейм машина, ха-ха-ха!

Антистатичен, Антирефлекторен, Антирадиационен Екран

Преди много много лета, компютрите не бяха с течнокристални екрани както са днес, а образът се
вадеше на монитори с електроннолъчева тръба, наричана също и катоднолъчева тръба или кинескоп.
Този кинескоп изгражда образът, като в единия си край има електронен прожектор или електронно
оръдие, което бомбандира с електрони видимата част на екранът, който от вътрешната си страна
е покрит с луминофор. При контакт на излъчваните електрони с луминофорът, той реагира като
излъчва светлина. Тази светлина е в основата на картината, която зрителите виждат на екранът.
Това е принципът на работа на кинескопите на най-основно ниво, но е напълно достатъчно за да
се обясни с какво точно е полезно изделието което ще разгледаме днес, антирадиационният екран.

В резултат на работата на кинескопите, от тях се отделя слабо йонизиращо излъчване (радиация),
и по-точно рентгеново лъчение (електромагнитно излъчване), което е опасно за здравето на хората.
При съвременните CRT монитори произведени след средата на 90-те, излъчваните емисии са съвсем
незначителни, и далеч под нормите, определени като безопасни от здравните агенции по света.
При по-старите CRT монитори обаче, това може да не е така, и при продължителна и честа употреба,
потребителите може да са изложени на реален риск. Така се появява и това изобретение – защитен
антирадиационен екран, който има за цел да блокира вредните частици излъчвани от кинескопите.
Модерните CRT монитори са направени от стъкло с примеси на олово и други метали, които попиват
или задържат излъчваните частици. Предполагам, някои от предпазните екрани също са направени от
такъв материал, но дори и да са от най-обикновено стъкло, това също би било напълно достатъчно.

Друга функция при предпазните екрани, които винаги са рекламирани като решение на редица важни
проблеми, е работата им като поляризатор, отблъскващ нежеланата светлина и отражения идващи от
външни източници. Може да видите тъмният цвят на показаният екран, той е точно за тази функция.

Бройката тук има и трето преназначение, антистатична защита, постигана чрез кабел преминаващ
през рамката на защитният екран, завършващ с метална щипка, за закачане към заземена точка.
Дали това има някаква реална полза, е трудно да се каже. Лично аз никога не съм имал проблем с
натрупване на прах по кинескопите на мониторите и телевизорите които съм ползвал през годините.

Днес нужда от такива защитни екрани няма, защото LCD мониторите работят на съвсем друг принцип,
при който не се генерират лъчения и магнитни полета, както при споменатите по-горе CRT монитори.
Все пак има различни видове допълнителни екрани, които представляват фолио, залепящо се върху
самата матрица или защитното и стъкло. Много модели мобилни компютри са с екрани от гланцов тип,
а не матови като повечето настолни монитори. Борбата с нежеланите отражения се постига чрез
залепянето на антирефлекторно фолио. Друг вид фолио има за цел са предпазва личната информация
на потребителите, като ограничава ъгълът на гледане, и ако човек не е директно пред мониторът
си, а дори и само един сантиметър в страни – картината става нечетлива. Това е метод ползван за
защита от надничания, било то в учебните среди, или при бизнесите против индустриален шпионаж.
И разбира се, като днес се каже предпазен екран, човек се сеща за фолиото което се залепя за
екраните на различните устройства (най-често мобилните телефони), за да ги предпазва тях, а не
здравето на потребителите им. Но това е толкова тривиално нещо днес, и няма нужда от обяснение.

За изненада, илюстрациите на третия ред снимки, намерих на страниците на един от най-големите
сайтове за търговия в САЩ (Amazon), където се предлагаха десетки модели такива защитни екрани,
с цени от 60 до над 300 долара! Предполагам това са бройки останали в листите на търговците още
от преди десетилетия, които ще останат налични докато не се продадат, или в превод – завинаги!

За първи път на живо видях такъв тип предпазен екран, в средата на 90-години на миналия век.
Но не помня дали първо беше в касата за плащане на сметката за топлата вода и праното, където
баба ми ме водеше след като си вземеше пенсията, или беше в училището където работеше майка ми?
На първото място, зад всяко от гишетата стоеше по касиерка, а на бюрото имаше компютър с малък
монохромен монитор със зелени символи, покрит с такъв предпазен екран. Също, за отпечатване на
сметките в тези каси се ползваха матрични принтери, които вдигаха адска врява! Всеки път като
трябваше да чакаме на опашка, ансамбълът от матрични принтери кънтящи в малкото помещение така
ми надуваха главата, че имах чувството, че съм затворен в клетката на маймуните в зоопаркът!
В училището където майка ми бе педагогически съветник (звероукротител), в компютърния кабинет
машините бяха Правец 8 и Правец 16, но не помня да са имали такива предпазни екрани. По-скоро
такова чудо да е имало при компютърът на директорът, или този на счетоводителката, която също
имаше матричен принтер, на който се печатаха разписките за изплащаните на учителите заплати.

Последно, през вече далечната 2005-та година, родителите на един мой познат от махалата, му
купиха първият домашен компютър. Първоначално му бяха купили и последен модел CRT монитор, но
след няколко дни мрънкане, че бързо му се изморявали очите, CRT мониторът беше заменен с LCD.
Обаче, родителите на моя човек са много строги и стриктни, и му бяха взели и предпазен екран
като този. Едно време доста пъти съм му бил на гости, играли сме игри, гледали сме филми, и в
интернет сме ровили, и все LCD мониторът бе покрит с такъв екран, а свалеше ли го, му се караха!

Миналата година се сетих да го питам дали го пази някъде на някой таван или мазе, но отдавна е
бил изхвърлен. Този месец отново се сетих, че това би била една интересна тема за този блог, и
реших да проверя дали няма такова нещо в един от сайтовете за обяви. И, о, чудо! Имаше, че даже
беше бройка в оригиналната си опаковка. Всъщност, предпазният екран още си беше в целофанът,
но щипките за хващане към мониторът очевидно са употребявани, а едната за съжаление е счупена.
Така, че за тест ще трябва да измисля друг начин за захващане на предпазния екран към някой от
автентичните ми монитори. Вероятно ще тествам този екран с мониторите ми за Правец 8 и 16.

Може да пробвам нещо с някакви колани или ремъци, с които екранът да се захваща за мониторите.
И тогава ще тествам дали този екран наистина помага при отражение, или прави нещата по-лоши.
Няма как да тествам дали екранът блокира радиационното излъчване, и дали намалява генерираното
антистатично електричество, защото не разполагам с нужната за тези тестове измервателна техника.

При всички положения, това е една интересна находка, която едно време е била много обичайна
гледка, но днес едва ли се помни от мнозина, пък по-младите може дори и да не знаят какво е.
Разкажете в коментарите и вашите спомени с тези или други подобни интересни неща от миналото!

Trident TVGA9000C / IBM Solid Logic Technology

Днес ще ви покажа една видео карта, която сама по себе си не е нещо много специално.
Картата няма уникален API или революционна архитектура, каквито отличителни и интересни
черти са имали други модели карти които вече съм ви показвал, и ще ви показвам и в бъдеще.
Тук интересното са няколко компонента на самата платка, зад които се крие богата история,
за която история заслужава да се разкажат поне няколко абзаца. Prepare to be educated!

Подминаваме механичните компютри както и най-първите дигитални изчислителни машини, които
често са били единични разработки, и се пренасяме при първите серийно произвеждани машини.
Няма да е изненада като кажа, че първите масови дигитални, и без съмнение най-продаваните,
са били компютрите дело на компанията IBM. Тази световноизвестна марка започва историята
си още през 19-ти век, и до началото на 50-те години на 20-ти век IBM произвеждат различни
видове техника. От офис оборудване до кухненски съоръжения, дори оръжия по времето на ВСВ,
с тази своя гъвкавост и умение за адаптиране компанията се разраства и има финансовите
възможности за разработката на дигитални изчислителни машини, мини и мейнфрейм компютри.
В тази пазарна ниша, преди с физическо оборудване, а днес посредством стандарти и патенти
изобретени от тях, IBM продължават да диктуват тенденциите и да държат солиден пазарен дял.
Този простиращ се през вековете успех се дължи на много доказани методики на работа, една
от които е техниката с която при цялата им дадена гама продукти се ползват максимален брой
идентични модули с компоненти, вместо всеки продукт да има различна конфигурация, изискваща
специално внимание за проектиране, производство и сглобяване, което отнема време и усилия.
Така със стандартизирането и разделянето на продуктите на модули започва една нова епоха.
Епоха носеща на компютрите подем сравним само с този състоял се в автомобилостроенето след
усъвършенстването на конвейерът от Хенри Форд, или дори с цялата индустриална революция!
И до днес берем от плодовете на това стандартизиране, в лицето на IBM PC стандартът въведен
в началото на 80-те. Но всичко започва много по-рано, още в ерата на ламповите компютри!

В началото на 50-те години на 20-ти век излиза IBM 650, първият масово произвеждан компютър.
За десетилетие биват произведени 2000 бройки, всяка от които ползва лампови модули като
показаният на Фигура 1. Въпросният модул представлява 1 бит. 8 такива модула правят 1 байт!
Важно е да се спомене, че тези компютри не са ползвали двоичната бройна система на която са
базирани компютърните езици които ползваме днес, а своя по-сложна система на няколко нива.

По същото време, в началото на 50-те IBM пускат и по-сериозната машина за научни цели, за
разлика от предната която е с бизнес естество. Това е IBM 701, първият научен компютър.
Той, заедно с наследилият го през 1954-та IBM 704, който е първият масов компютър правещ
изчисления с плаваща запетая, ползват стандартни модули като бройката показана на Фигура 2.
Тук виждате модулът има 8 лампи, или вече един модул е цял байт, а не една осма частица.

В началото на 60-те излизат и първите масови транзисторни компютри, след като технологията
вече е усъвършенствана. Първият представител за IBM е IBM 7030 Stretch, това е и първият
транзисторен суперкомпютър. Той обаче е бил предназначен само за правителствените агенции.
С този компютър се въвежда IBM Standard Modular System (SMS), модул от която виждате на
Фигура 3. В IBM 7030 Stretch се използват 18747 модула като показаният, плюс 4025 двойни
модула. Заедно те имат общо 169100 транзистора, консумиращи главозамайващите 21 киловата!

С бързи темпове, през 1964-та лампите и единичните транзистори вече са морално остарели,
защото тогава излиза новата революционна технология – IBM Solid Logic Technology (SLT).
На Фигура 4 и Фигура 5 виждате редица SLT модули, те са били въведени с пускането на
IBM System/360 серията мейнфрейм компютри. С бързи темпове този нов стандарт е внедрен
във всичките продукти на IBM, от най-скъпата мейнфрейм машина, до най-евтиния компютър.

На Фигура 6 е показан процесът по производство на тези SLT модули, като на стъпка 8 чипът
е капсулован в епоксидна смола или пластмаса, докато показани модули на Ф.4 и Ф.5, както и
тези които ще разгледаме днес са капсуловани в метална кутийка. Не знам дали металът не
е бил използван с цел по-добро охлаждане на модулите, или просто е бил по-изгоден метод.

Самите модули представляват хибридни интегрални схеми, в които се съдържат множество
транзистори, прилежащите диоди, кондензатори, и изобщо всякакви микро компоненти.
С времето технологията се развива и развива, докато в един такъв модул вече има повече
изчислителна сила от в целите първи компютри, а една платка е равностойна на суперкомпютър.

SLT модулите които ще разгледаме днес са тип оперативна памет, но дори при търсене по сериен
номер, не открих какъв е капацитетът им. Някъде се споменаваше, че май са по 256 килобайта.
Това означава, че общо четирите модула са 1 мегабайт памет, което е двойно повече памет,
от с колкото е идвала базово Trident TVGA9000C видео картата, но вече знае ли човек…

Относно самата карта която ви показвам днес, това е 16-битова ISA платка от началото на
90-те години на миналия век, един много популярен и доста изгоден модел 2D видео карта.
Тази бройка до колкото помня никога не е била в употреба, вероятно е произведена прекалено
късно, и може би е била морално остаряла спрямо други модели карти в ценовият и клас…
През годините е минала през ръцете на няколко търговеца, и по-наблюдателните от вас може би
са видели, че някой от тях е приватизирал BIOS чипът! Тоест в това състояние картата не
работи. Аз има още няколко карти на Trident, но не са същия модел, и техните BIOS-и няма да
са съвместими. Почти сигурен съм, че съдържанието на точния модел го има качено нейде из
интернет, но купуването на съвместим чип и програмирането му ще отнемат много време, усилия
пък и средства, та за сега не е приоритет. Все пак ако условията са подходящи един ден…

Относно самите чипове на платката, сигурно виждате, че са по-високи от тези на снимките
от интернет. Това е така, понеже вероятно модулите са двуетажни! Тоест в металните кутийки
има два чипа монтирани един върху друг, този похват е известен с терминът piggybacking.
При IBM с такъв метод за увеличаване на гъстотата на компонентите в SLT чиповете са известни
стандартите Solid Logic Dense (SLD), Advanced Solid Logic Technology (ASLT), и Monolithic
System Technology (MST), по някой от които са и точно тези чипове които разглеждаме днес.

И най-интересното, на SLT модулите по платката, името IBM е покрито с канцеларски коректор!
Но каква е историята зад това, кой би си губил времето да прави такова нещо? Вероятно това
ще да е производителят – Trident. Но защо? И тук вече влизаме в ролята на Шерлок Холмс или
на Господин Спок, и провеждаме разследване чрез дедуктивни наблюдения базирани на логика.

През 90-те, тези SLT модули са били вече морално остарели, по това време дори керамичните
чипове вече са били замествани от много по-евтините пластмасови. Тогава каква е логиката
зад изборът на Trident да ползват такава остаряла технология? Ако SLT паметите са имали
някакво предимство пред пластмасовите, то те определено не биха били по-евтини, и като се
сложи фактът, че IBM компонентите и машините винаги са по-скъпи от останалите марки…
Картите на Trident винаги са гонили бюджет, и това което вярвам аз е, че по това време
тези SLT базирани памети са били вече морално остаряващи, и навярно залежаващ продукт в
складовете на IBM. Възможно е да са били пуснати на дъмпингова цена, колкото да се отърват
от количествата, и от Trident да са видели възможност да сцепят стотинката като ползват
точно този вид памет… При търсене в интернет излизат много снимки и на други видове
TVGA9000C карти, при които се ползва памет в стандартни чипове, но има снимки и като тази.
Така, че навярно е имало някаква далавера да се ползват тези модули, пък било и по време в
което вече са били доста стари. На снимките на идентични с тази бройка карти, маркировката
по SLT паметите на картите е изцяло изтрита, а не както тук името IBM е покрит с коректор.
Вероятно с това се е целяло да се прикрие употребата на стара технология, и все пак…

Ще продължавам да търся информация относно този модел карти и защо са с такъв тип памети.
Ако намеря нещо, или пък ако някога подкарам тази бройка, ще напиша подобаващо продължение.
Също и вие ако знаете нещо по този въпрос, моля пишете ми! Нека заедно открием цялата истина!

Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена: Част 1

Disk Pack, Disk Cartridge, Твърд Магнитен Диск, и в последствие УКВ Антена.
Това са някои от имената с които това чудо на техниката е било известно през годините,
през епохите дори, и в различните икономическо-географски ширини на земното кълбо.

Днес ще проследим един продукт с двойна употреба, чиято история е както колоритна, така
и много тъжна, защото е доста показателна за страната ни и положението и, и не само.
Но нека започнем от по-далеч, от началото на оригиналното предназначение на изделието.

Както с много други технологии, и тук нещата започват с гигантът IBM, като този път
заслугата отнасят за изобретяването на твърдият диск. Още през 1956-та година, от IBM
пускат в масово производство първият компютър с твърди диск, това е IBM 305 RAMAC.

За пет години биват произведени над 1000 бройки, които тотално доминират пазарната ниша.
Цената за наем на 3.75 MB твърдият диск модел IBM 350, който е бил част то системата,
през средата на 50-те години, е била 3200 долара на месец, което изчислено с инфлацията,
в днешни долари е над 27 хиляди! И това е цената само за наем на дискът за един месец!
Тези главоломни цифри обаче явно не стряскат потребителите, и през следващите години се
произвеждат нови и нови модели твърди дискове за моделите мейнфрейм компютри на IBM.

Самото дисково устройство е било колосално! Голямо колкото гардероб, тежащо почти тон, с
няколко киловата консумация… 3.75 MB са се помещавали на 50 плочи, всяка с диаметър от
24 инча или 61 сантиметра, всяка голяма колкото плотът една маса в някое заведение!
Фигура 1: Част от механиката на дисковото устройство IBM 350 за IBM 305 RAMAC.
Фигура 2: Една от 50-те плочи които са се ползвали едновременно в IBM 350.

Следващата голяма стъпка при твърдите дискове, и където историята вече започва да си идва
на мястото, се случва през 1962-ра година с пускането на дисковото устройство IBM 1311.
Това устройство, за разлика от предходните които са били затворени системи, представлява
компактен за времето си корпус, в който се помещава само захранването, електромоторът и
магнитните глави познати още като стилуси, а плочите на които се записва информацията
вече са от тип сменяеми носители, монтирани по няколко заедно в един подвижен държач.

Така цената за мегабайт пада в пъти, и едно устройство може да има неограничен брой
носители. Тези носители представляват 6 плочи захванати в един държач. Този държач
се слага в IBM 1311 устройството, където няколко магнитни глави имат достъп до плочите
и от двете им страни. Самите единични дискове имат диаметър 14 инча или 35.5 сантиметра.

Скоро последват няколко модела устройства предназначени за по-новите мейнфрейм компютри
от System/360 и System/370 серите, при тях вече плочите в един един носител са 11 броя.
Фигура 3: Носител с 11 плочи в предпазващата го от прах пластмасова кутия.
Фигура 4: Готов за употреба носител, или както е модерно шпиндел, с 11 плочи.
Фигура 5: IBM 1311 дисковото устройство, с носител в употреба и един в кутията си.

Освен за най-големите бизнеси, същата технология се е предлагала и във вариант насочен
за средните и по-малките клиенти. IBM 2310 носителят представлява единична плоча в
пластмасов корпус. Обемът е 1 MB, което за средата на 60-те е било страшно много.
Фигура 8: Пластмасовата кутия в която се е съхранявала магнитната плоча.
Фигура 9: Отворен носител с оголена плоча. Изглежда ли ви познато?

Това е историята на първите твърди дискове и твърдите магнитни носители що се касае до
оригиналното им място на създаване и на производство – Съединените Американски Щати.

Пренасяме се тук. Към края на 60-те години, между СССР и България се сключва партньорство
за съвместно производство на изчислителни машини от серията ЕС ЭВМ, които са съвместими,
или по-правилно да се каже копие на System/360 и System/370 мейнфрейм компютрите на IBM.

Производството в България започва в началото на 70-те, като предпоставка страната ни да
бъде избрана за тази задача е, че в предишните години тук вече сме произвеждали редица
електронни изчислителни машини, сред които ЗИТ-151 серията мейнфрейм компютри правени
по лиценз на японската компания Fujitsu, за производството на които България е била богато
оборудвана с производствена техника последна дума на технологията дошла от цял свят.

С бързи темпове в България се изграждат десетки заводи за нуждите на новата индустрия.
Вече сме говорили как България съвсем заслужено е била извоювала титлата „Силициевата
долина на Балканите“. Сред тези нови изчислителни машини е била ЕС 1020, мейнфрейм
компютър съвместим с IBM System/360. Редом с тази мейнфрейм машина в България са се
произвеждали и няколко модела запомнящи устройства с твърд магнитен диск, сред които са
ЕС 5052 и ЕС 5061, както и съвместимите с тях твърди дискови носители на информация.

Два завода са се грижели за производството на дискови устройства и носители, и цели две
десетилетия работата е кипяла без спиране, носейки милиарди левове в държавната хазна!
Фигура 6: Запомнящо устройство с твърд магнитен диск (ЗУТМД) правено в страните от СИВ.
Фигура 7: Мейнфрейм компютър ЕС 1035 (съвместим с IBM System/370) с 6 ЗУТМД модула.

И тук идва онзи момент в който приказката свършва, и по една или друга причина (които
действия са се състояли преди да се родя, поради което и не мога да дам личен коментар)
работата пропада. Става дума за разпадането на СССР, с което идва смяната на пазарната
политика и икономика, спирането на финансирането по производствата, закриването на
международните пазари за стоките за износ… Събития които слагат край на производството
на изчислителна техника в България. За отрицателно време заводите се разграбват, биват
приватизирани и препродадени безброй пъти, оставени да пустеят, и прочие и прочие…

Около това време се появяват едни много интересни антени за тогавашните телевизори,
антени с форма на диск срязан от едната страна, и “боядисан” в някакъв интересен цвят.
Едни твърдят, че още докато производството на твърди дискове е вървяло, е имало много
голям процент на бракувана стока, и някой роден “инженер” е решил, че алуминиевите
дискове може да се срежат и продават като антени за телевизори. Друга теория е, че чак
след като производството на дискове спира, и вече морално остарялата технология няма
друго приложение освен рециклиране, пак някой “инженер” осъществява идеята с антените.

Но няма как да знаем къде се крие истината за това хитро побългаряване, което всъщност
може и хич да не е българска идея. Сега като пусна едно търсене в Google, излизат повече
резултати от Русия и Украйна, като там този вид антени често са ги правили от два диска.
Та кой е авторът и от къде е дошла идеята не е ясно, но научаваме за това, че в тежки
времена хората са изобретателни, и нищо не отива на боклукът щом още може да се използва.

Интересен факт е, че по някое време тези набрали голяма популярност антени или се
изчерпват, или редом с оригиналните започват да се продават фалшиви бройки произвеждани
от хитри търговци, които дори може и да не са предполагали историята на тези “антени”.

Като всеки истински българин преживял 90-те, и аз имам ярки спомени с тези антени, че
дори ги виждам и до ден днешен да висят по балконите и прозорците на околните блокове!

Преди много много години, даже още от преди да се родя, в този апартамент имахме един
проклет телевизор Электрон, който беше свързан към външна антена от онези направени от
кухи алуминиеви профили. С годините обаче, съседите от горните етажи я потрошиха с
неспирното мятане на боклуци, и в един момент антената вече не ловеше трите или четирите
ефирни телевизии, които тогава бяха единствените налични (никога не сме имали кабелна).

Като решение на този проблем, от някъде беше купена точно такава дискова антена, за
историята на която тогава още не предполагах нищо. Тази антена се ползва дълги години,
и някога около 2004-та (все едно беше вчера, ужас) без да ползвам никакви инструменти,
преправих антената от диск на конус, и като я изнесох на первазът на прозорецът, вече
Электрон-ът хващаше кабелна телевизия безжично! Е, може би това се дължеше на фактът,
че на един метър от антената по фасадата на блокът минаваше сноп кабели на операторите…

През 2008-ма Электрон-ът замина за вечните дигитални полета (Silicon Heaven) и антената
с него. И докато аз от вече десетилетие не гледам телевизия, то другите елементи от
семейството зяпаха без спиране (добре, че вече не са ми на главата). Та оказва се, в
провинцията било имало още една дискова антена, която преди няколко години майка ми е
донесла в съседната махала, за да си я ползва на телевизорът, или по-точно на декодерът.
Това на първия ред снимки е точно тази антена, изстрадала десетилетия на открито, но
още работи и до ден днешен! До сега беше с някакъв съвсем ужасен и тънък кабел, и пак
някак работеше. Вчера и сложих солиден коаксиален кабел, и сега е по-добра от всякога.

Иначе както виждате, по покритието на дискът има безброй драскотини, както и стотици
малки дупчици, които най-вероятно са щети нанесени от многобройните градушки падащи
в покрайнините на София, където през хилядолетията е стърчала антената. Самата “боя” на
дискът представлява феромагнитното покритие върху което се е записвала информацията.
Поради ниската плътност на плочите, още не е било необходимо те да са непроницаеми за
прах или да са херметизирани, както е при днешните твърди дискове, които вече имат
плътност от над терабайт на страна на плоча. Едно време просто са държали носителите с
плочите в пластмасови кутии. Ех сега да имах един цял носител с все кутията му! Мечти!

Дали това феромагнитно покритие е допринасяло за приемането на сигналите, или самата
алуминиева конструкция на дисковете е вършела цялата работа, тук не мога да се изкажа.
Мога само да кажа, че плоският диск не е добра форма за антена, но явно върши работа.
Все пак, когато едно време преработих първата ми такава антена от диск на пресечен
конус (или някаква кроманьонска параболична чиния), картината на телевизорът стана 100
пъти по-ясна, и както вече споменах освен ефирна телевизия почна да се хваща и кабелна!

И така проследихме дългата и колоритна история на тези артефакти от миналото, вярно
някои аспекти бяха тъжни, но ако човек си извади поука от тях – всичко ще е от полза.

Следващият път ще разгледаме казан за ракия направен от барабаните на перални машини!

9 Track Tape

9 Track Tape е тип компютърна магнитна лента изобретена от IBM в средата на 60-те,
която наследява 7 Track Tape типът използван от началото на 50-те години на 20-ти век.
Може да се досетите този стандарт не е предназначен за употреба в домашните компютри,
даже когато е измислен такива машини още не е имало. Този тип лента е предназначен за
мейнфрейм компютрите, 9 Track Tape е типът е въведен заедно с моделът IBM System/360.

Ролката която ви показвам днес е от най-малкия вид разфасовки, с 500 фута дължина.
Даже ако човек се вгледа внимателно, ще види, че тук са останали малко над 400 фута.
Причината за това е, че някои от хората пазили ролката през годините, са я ползвали за
домашни нужни – например за връзване на корени домати към колците и други подобни.
Сега като се замисля – преди доста години, възрастни съседки от блока ми използваха
лента от видео касета за да връзват лозите до входа. Навремето това ми се стори много
чудновато, но сега такива колоритни изпълнения единствено носят усмивка на лицето ми!

Лентата на тази ролка е произведена от 3M, десетилетия те са били лидери в този бранш.
На етикетът обаче пише, че ролката е пренавивана или може би направо е рециклирана в
предприятие наречено JAVOR, от град Битоля в бивша Югославия. Сега не намирам никаква
информация 3M да са имали представителство там. Сигурно това ще е било частна фирма.
Тази ролка е произведена вероятно 70-те или дори през късните 80-години на 20-ти век.
Но дали е била ползвана в оригинална IBM система, или в някой клонинг от СИВ страните,
като например ЕС ЭВМ? Но няма как да знаем тези неща, минало е прекалено много време.

Този тип ролки лента са имали специални кръгли предпазни обръчи, които ги защитават
от прах и други замърсявания, а в някои фирми са ги съхранявали и в предпазни кутии.
Тук предпазен обръч липсва, но така или иначе тази бройка е само с колекционерска цел.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Купих си и две чисто нови ролки 9 Track Tape, една от най-големите и една
от средните по размер разфасовки. Дори средната има два-три пъти повече лента от тази.

РОБКО 01: Част 2 – История

80-те години на 20-ти век са едно бурно десетилетие, изпълнено с много динамика в
сферата на информационните технологии, с подем в мащаб какъвто не е виждан преди!
Освен в бизнес средите, още по-буен растеж се наблюдава при домашните компютри.
Стотици компании са произвеждали микро и персонални компютри, по-рядко оригинални
модели, а по-често копия или клонинги. Но без значение, тези достъпни за масовите
потребители компютри са били горещо търсени във всичките държави по земното кълбо!

Но освен при компютри, по това време е имало разцвет на роботиката и автоматизацията.
Домашните компютри са направили управлението на роботи и автоматични системи лесно,
и безброй пъти по-евтино от преди, а както знаете финансовият фактор често е водещ.

В онези години, процъфтяващата Народна Република България не е била изключение, и
макар да не сме били автори на оригинални архитектури и уникални разработки, тук
също се е вихрила компютърна индустрия с впечатляващи размери. За нула време сме
си извоювали едно от челните места по производство и употреба на компютри по глава
на населението, и дори България е била наричана “Силициевата долина на Балканите”.

За разлика от понастоящем несъществуващата образователна система, по онова време
образованието е било приоритет, и идеята е била българите да са на световно ниво, че
и дори да бъдем първенци в науките, било то математика, физика, химия и прочие…
За това се е инвестирало в учебната система във всичките и аспекти, включително в
материалната база. Повечето училища са имали добре оборудвани компютърни кабинети.
Към средата на 80-те, редом до машините Правец, в българските училища се появява и
нещо друго много интересно – учебните роботи от серия Робко, начело с РОБКО 01.

За тези вече забравени и дори митични роботи ще говорим днес, като основната идея е
този материал да послужи като най-богат източник на информация за роботите Робко.
До сега в интернет пространството се срещат само прекалено оскъдни и противоречащи
си източници на информация. За това е крайно време да се създаде едно писание, което
да разкаже до колкото е възможно най-пълно и достоверно историята на тези роботи!

В общи линии, сега в сайтовете, форумите и енциклопедиите за Робко пише следното:
“Серията роботи Робко са били разработени в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и
кибернетика. Произвеждани са в завода за медицинска апаратура в град София. Общо са
произведени 4 или 17 хиляди броя.” Но модули или комплекти? Така и не става ясно…
Това, заедно с няколко реда технически параметри са почти цялата налична информация.
Обаче дори и горенаписаното си противоречи, и отчасти е невярно и заблуждаващо.

Както сега медиите се контролират от най-платежоспособните партии, и бълват лъжи и
глупости в лицата на публиката, така и едно време всяка форма на журнализъм и медии
са били под контролът на тогавашната машина за пропаганда, нещо нормално и очаквано.
Но тук в този блог няма да се пускат пошли клишета като “не били компютри, а компоти”.
Тази статия не цели нито да идеализира “онова време”, нито да сее сляпа критика към
тогавашния режим, защото каквото и да се говори, тогава е било най-спокойно време за
българите в цялата ни съвременна история, период без който сега нямаше да ни има…

Обратно на темата, та с последните редове исках да кажа, че това което се е казвало
на хората за българските изобретения не винаги е било истина, и доста често е било
смесица от ярки лъжи и хиперболи, вдъхващи гордост в народът, с които хиперболи се е
прикривало вече очевидното днес взаимстване или изкопиране, или другите недостатъци
на дадените изобретения, които изобретения не задължително са били лоши, а напротив!

В прав текст – Серията роботи Робко, и най-вече РОБКО 01 не е бил разработен в
Института по техническа кибернетика и роботика към Българската академия на науките,
както се е твърдяло в официалните източници, и както пише из интернет до ден днешен.
Истината е, че в ИТКР-БАН най-вероятно се е провела “аутопсията” на оригиналните
западни роботи, от които е изкопиран едно към едно РОБКО 01, и други от модулите.
Производството на компютри и техника под лиценз по онова време не е било приоритет.
Тогава практиката е била обратното инженерство, което е форма на индустриален шпионаж,
нещо често срещано в онези години, и масово прилагано във всичките промишлени отрасли.

Но нека се върнем още по-рано, и да проследим зараждането на оригиналните учебни
роботи, чиято история минава през няколко други държави, преди да стигне до България.

Фигура 1: Armdroid 1. Източник: Интернет.
Годината е 1981-ва. На свободния пазар във Великобритания се появява ръка робот с
учебна цел, носеща името Armdroid 1, производство на фирмата Colne Robotics Limited.
Този робот е бил предназначен за употреба както в училища и други учебни заведения,
така и за управление от всеки човек имащ интерес към роботиката и купил си бройка.

След проучване на пазарът на индустриалните роботи, от Colne Robotics виждат, че
никъде по света все още няма въведени масово учебни роботи, които да служат за
обучение по роботика, кибернетика и автоматика. Така за да се запълни тази ниша е
създаден Armdroid 1, първият достъпен микро робот който бива произвеждан масово.

Интересно е, че освен готови сглобени бройки, Armdroid 1 се е продавал също и като
комплект части, предназначени за сглобяване от самите потребители, било то в учебна
среда, клубове и кръжоци, или индивидуално от всеки който си го е купил в този вид.
Това позволява цената да е още по-ниска, и така от този модел ръка робот се били
произведени 5000 бройки. Последват и други модели, копия, и изобщо цяла революция.

Armdroid 1 има по-сложна конструкция и е по-голям на размери от РОБКО 01, и не е
директен първообраз в най-буквалният смисъл, макар двата модела да имат еднаква цел.
Първоначално Armdroid 1 е можел да се контролира от домашен компютър TRS-80 Model I.
Това е бил един от най-масовите и достъпни микрокомпютри на запад по онова време.
Програмата за контролиране на роботът посредством компютърът е била записана на
аудио касета, и е била част от окомплектовката на Armdroid роботите и комплектите.
Потребителите са можели да пишат по-напреднали и сложни програми и самостоятелно,
и дори са се провеждали официални конкурси за най-добри домашно написани програми.

Съвсем бързо Armdroid 1 е адаптиран да се контролира и от други 8 битови домашни
компютри, което го прави още по-популярен. Armdroid 1 е наследен от Armdroid 1000.
Armdroid 1000 се е произвеждал и от други компании под други имена, и дори е бил
купуван на едро, премаркиран, и продаван под други имена от трети компании…

Днес, 35 години по-късно, роботите от Armdroid серията все още имат доста фенове.
Както аз се радвам на РОБКО 01, така на запад има хора които играят, реставрират,
модифицират или просто идеализират запазените до днес екземпляри от тази серия.
Определено Armdroid си заслужава титлата на пионер в тази образователна ниша.

Фигура 2: Microbot MiniMover-5. Източник: Интернет.
Фигура 3: Microbot TeachMover. Източник: Интернет.
Пренасяме се на друг континент, отново в самото начало на 80-те години на 20-ти век.
В САЩ, компанията Microbot пуска в продажба учебната ръка робот MiniMover-5.
Разработен по същото време като Armdroid 1, MiniMover-5 е малко по-компактен и с
по-елементарна конструкция, но има почти същата функционалност, и е със същата цел.

Този микро робот бързо се доказва като полезно учебно пособие, и бива произвеждан
и зачисляван като оборудване в много училища. Последват няколко по-усъвършенствани
модела от серията, които се задържат в учебните кабинетите около две десетилетия.

Сравнен с РОБКО 01, MiniMover-5 е… 1:1! Сигурно вече се досетихте, това е роботът от
който в ИТКР-БАН са прекопирали дизайнът дословно, компонент по компонент, и който в
последствие е произвеждан тук под името РОБКО 01. И отново, в това няма нищо лошо!

MiniMover-5 както Armdroid 1 в началото също е разработен да се управлява от компютри
TRS-80 Model I, защото този компютър е бил популярен както в САЩ, така и в Европа,
или поне в западните държави отвъд желязната завеса. Тук не е имало такива машини, и
РОБКО 01 е направен да се управлява от Правец 8 серията компютри, каквито са били
компютрите в българските учебни кабинети. Както знаете Правец 8 серията са аналог на
Apple II серията. Тогава Apple II също са били много популярни, макар и по-скъпи, и
MiniMover-5 е бил адаптиран да се управлява и от тях, и при положение, че такива са били
компютрите в учебните кабинети в САЩ, това е било още по-голямо улеснение за всички.

В последствие от Microbot правят подобрен модел носещ името TeachMover, който е със
същата конструкция като MiniMover-5, само страничните му панели където са монтирани
стъпковите мотори са покрити с пластмасови капаци, с цел естетика и безопасност.
И най-важното, докато за управлението на MiniMover-5 е необходим компютър, то при
TeachMover роботите, това не е необходимо, защото има вграден контрол на действията!

Това нововъведение улеснява потребителите и обучаващите се в много голяма степен,
и прави Microbot TeachMover още по-търсен в учебните заведения от всеки калибър.
Над 5000 бройки са се ползвали в училища, университети, кръжоци и в други среди
занимаващи се с обучение и преподаване на кибернетика, роботика, механика и пр.

Ще попитате как точно се управлява ръката TeachMover, без да е необходим компютър?
Посредством компактен контролен пулт свързан с кабел към TeachMover роботът, се
задават команди, и се програмират стъпки за действие, които стъпки могат да се
повторят в последствие, и изпълнят автоматично една след друга от ръката робот.
В този контролен пулт тип жично дистанционно има вграден необходимият контролер.
Така за да ръката робот премести даден предмет от точка А до точка Б е необходимо
първо човек да въведе нужните ходове ръчно в паметта на роботът, като го контролира
чрез копчетата за движение в пет направления, копчетата за захващане и прочие.
И след като веднъж е запаметен пътят за изпълнение, роботът може да повтори този
маршрут автоматично, без човек да трябва да го напътства по какъвто и да е начин.

Този съвсем лесен метод на управление е демонстриран в клиповете към които съм
дал линкове в края на този пост, силно ви препоръчвам да прегледате всеки от тях.

В България този метод за управление не е въвеждан масово, и необходимите ходове за
изпълнение на задачите от РОБКО 01 са се записвали чрез ръчно писане на команди.
Движенията на РОБКО 01 са се контролирали чрез натискане на определени клавиши на
компютрите от Правец 8 серията, но за това ще се говори в 3-тата част на статията.
Въпреки недостатъците си спрямо по-напредналите модели роботи, РОБКО 01 е бил ценно
учебно пособие, без което сега щяхме да сме още по-неук и лишен от история народ…

Както Armdroid 1, MiniMover-5 и TeachMover също имат почитатели в днешно време.
Мнозина ентусиасти си правят модерни контролери за управление на роботите с Arduino.

Освен споменатите горе учебни роботи, през 80-те и 90-те се появяват още безброй
други модели, които запълват пазарната ниша и задоволяват нуждите на учебните среди.
Някои от тези модели роботи са: Cyber 310; Genesis P101; Atlas I & II; Alfred I & II;
MA2000 & MA3000; Micro Grasp; Mentor; Naiad; Ivax; Ogre 1, и много други модели…

Фигура 4: РОБКО 01. Източник: Obsolete Computers.
Фигура 5: Комплект Робко. Източник: Obsolete Computers.
Връщаме се в България, и отново насочваме вниманието си към РОБКО 01, един робот за
който вече знаем, че не е бил наше оригинално изобретение, но въпреки това е бил
много полезно образователно средство, заслужаващо си нашето внимание и гордост!

Обаче РОБКО 01 не е единствения представител от Робко серията роботи, имало е
и много други модели модули, но освен за РОБКО 01, масата и лентата, за другите не
се знае почти нищо. Дали са са се произвеждали масово? Дали са били само прототипи
направени в единични бройки? Колко точно модела са били, и какви са били имената им?
В следващите редове ще проследим точно тези въпроси, колкото е възможно по-подробно.
За РОБКО 01, масата и лентата се говори подробно в първата част, може да я препрочетете.

Фигура 6: Робко-Вела 1. Източник: Интернет.
За този модул освен тази снимка, никъде в интернет няма написано дори и една дума!
От снимката се вижда, че това е робот от тип CNC машина, с други думи CNC рутер.
Писал съм въпроси за този модул до мястото където беше качена тази снимка, но до
сега не съм получил никакъв отговор. Така, че явно за сега ще си остане загадка.

Фигура 7: Робко SCARA. Източник: Интернет.
Намерих тази снимка в един PDF файл, част от презентация по някаква програма на БАН.
Там, освен името СКАРА над снимката, не пишеше нищо друго по адрес на този модул.
Но този робот не работи в кебапчийница. Името му е акронимът SCARA, който означава:
Selective Compliance Assembly Robot Arm или Selective Compliance Articulated Robot Arm.

Фигура 8: Модул Робко. Източник: Интернет.
Още един модул за който не се знае нищо, тук дори и точното му име не е известно.
Очевидно това е още един антропоморфен робот ръка подобен на РОБКО 01, но доста
по-сходен с големите индустриални роботи, с по-широка конструкция и поле на работа.
Съвсем по индустриален модел, кабелите на стъпковите му мотори са прибрани в маркучи.

Фигура 9: Модули Робко. Източник: Интернет.
Това са доста модули от Робко серията за които вече казахме по някоя дума, но тук
се виждат и два модула, които са от друг модел, значително по-мащабни от останалите.
Тези високи модули наподобяват кранове, и отново освен видимото друго не е известно.
Снимката е взета от презентация състояла се преди години в Българската академия на
науките. Но дали тези модули строени на бюрата все още се ползват, или са там като
музейни експонати? През годините съм писал до някои от най-големите учебни заведения
в България, но или не съм получавал никакъв отговор, или са ми отвръщали, че през
годините толкова пъти се е сменяла администрацията и ръководствата, че сега никой
нищо не знае, и въпросите ми свързани с Робко и Правец, са оставали неотговорени.
Така, че сега почти не виждам смисъл да пращам въпроси до БАН, но кой знае…

Следващата доза от историята на роботите Робко ще научим от извадки от списанието
“Компютър за вас”, където още в един от първите броеве от 1985-та година има голяма
снимка в която на заден фон се мъдри РОБКО 01. В следващите броеве има още няколко
снимки, и две много важни статии, които са най-подробната и достоверна информация.
За жалост, първата статия е само половината. На фигура 13 се вижда първата страница,
втората страница липсва… А на фигура 14 е най-подробната статия която дава яснота
над идеята Робко, но за жалост доста от написаните там неща са планове за бъдещето,
бъдеще което вероятно не се е състояло, или просто тези планове са били променени?

Но да започнем от първата статия, на снимка номер 13 освен ИТКР-БАН, се споменава и
сдружение “Авангард”, за което обаче не откривам никаква информация какво е било?
На горната снимка в статията са показани вече познати ни модули, но в десния долен
ъгъл на втората снимка, за първи път виждаме един много по-различен робот Робко.
От снимка номер 15 научаваме, че това е робот носещ името Робко 9, и от снимка 14
научаваме какви са били възможностите и функциите му. Това което не се споменава
никъде е, че Робко 9 всъщност е копие на някой от западните роботи от Heathkit HERO
серията, много вероятно дори да е сглобен тук оригинален комплект Heathkit HERO.

Тези роботи са били много популярни през 80-те години, били са рекламирани като
роботи домашни помощници с голяма функционалност и богат набор от различни сензори.
В реалност, тези роботи са били нищо повече от модерни събиращи погледите играчки.
Продавали са се както готови, така и под формата на значително по-евтин комплект
части, предназначен за сглобяване от самите потребители, практика популярна и днес.
За българската версия – Робко 9 не се знае много, освен, че роботът е участвал в
някакво състезание, в което е бил надвит от чуждестранен робот сглобен от LEGO.

Също така, Робко 9 участва в няколко сцени от българския игрален филм “13-та
годеница на принца” от 1987-ма година. Доколкото помня филмът го има качен в YouTube.

Обратно към другите писания от статията на снимка 14, там се споменават имената на
още доста други модели роботи Робко, за които никъде другаде няма повече информация.
Един от тези роботи е Робко 10, и по описанието му, това вероятно е бил аналог на
Microbot TeachMover, за който споменахме, че се управлява от вграден бутонен пулт.
Друг споменат модел е Робко-111, който може би е роботът тип SCARA от фигура 7.
Последват и редица други имена, за които най-добре е да препрочетете снимка 14.

Сега ако имахме на разположение някой човек, било то инженер работил по тези роботи,
учен от БАН, преподавател от някое учебно заведение, или друг човек имал досег с
тези роботи по времето когато са били създадени, щяхме да научим много повече…
Но от този златен за развитието на техниката в България период са минали от 25 до 40
години, и такива хора не се срещат на всеки ъгъл. За това, ще помоля вас читателите,
ако имате идея или знаете къде може да се свържа с хора от тази сфера, работили
едно време с роботите Робко и компютрите Правец, и имащи спомени за нещата които са
се случвали тогава, то моля пишете ми, или пратете хората директно към тази статия!

Следващата точка ще проследи какво се случва с роботите от Робко серията днес.
Какво точно се случва с тях, и какво се случва като цяло с българската наука и
училища в началото на 90-те години? След разпадането на Съветския съюз, от където е
идвала голяма част от финансирането на програмите за разработка на изчислителната
техника, всякаква последваща дейност по текущи и планирани разработки е спряна.
Държавните предприятия в които се е извършвала тази дейност са затворени, и бързо
след това разграбени, и или продадени, или оставени да пустеят та до ден днешен…
Образователната ни система е оставена на произвола, и макар през годините да и се
изреждат сумати министри с много обещания и надежди, не се случва нищо положително.

Още по-лошото е, че при смяната на управата, една от първите дейности на новодошлите
политици беше да потъпчат и разрушат всичко изградено от предишното правителство, като
в това за жалост влизат и компютрите Правец в училищата, барабар с всичко покрай тях.
Така и аз бях свидетел как в средата на 90-те, новодошлият директор в училището където
работеше майка ми, нареди компютрите (всички бяха Правец) от кабинета по информатика
да бъдат демонтирани и изнесени. След това 15 години в това училище нямаше компютри!
Дълги години си мислех, че това е било направено с цел финансова изгода, но като
прочетох и за други случаи, ми светна лампата, че е било дело с политическа подбуда!

Днес единствените запазили се екземпляри от Робко серията са музейни експонати във
витрините на едно-две технически училища и университети, и бройки от колекциите на
ентусиасти и фенове като мен. Но от фенове и ентусиасти до ентусиасти и фенове има
голяма разлика. За едни да имат Робко се свежда до това да го поставят на някой
рафт или пиедестал, и толкоз. За други за да Робко е Робко, то трябва да се движи,
да изпълнява зададени стъпки и ходове, да изпълнява функцията за която е направен.
Трети са взели нещата съвсем сериозно, и сами си правят модерни платки контролери за
управление на РОБКО 01, като последните години с това се занимат поне няколко човека.

В българското интернет пространство съм видял три или четири различни подхода за
управление на останалите живи РОБКО 01 роботи чрез съвременни компютри и контролери.
По-лесният за изпълнение начин е използване на готов контролер за стъпкови двигатели,
следва методът за ползване на Arduino или други сходни микроконтролери, и най-сложно
се пада създаването на специфичен контролер пасващ точно на нуждите на РОБКО 01.
Като при последните варианти освен контролер е необходимо и написването на софтуер.
Но за управлението на РОБКО 01 и контролерите ще говорим в 3-тата част от поредицата.

Обратно към настоящата история на Робко роботите. За жалост освен добронамерени хора
се срещат и вредни елементи, които не се интересуват от историческата им стойност,
а само от това колко пари може да се извлекат от тях. И този път не става дума за
прекупвачи и спекуланти, а за хора които търсят роботите заради ценните неща в тях.

Както компютрите Правец биват изкупувани на килограм от частни лица и пунктове за
вторични суровини, заради няколкото милиграма злато по чиповете им, така и роботите
Робко се търсят заради ценните им стъпкови двигатели. Но в тези стъпкови двигатели
няма скъпи материали, просто самите мотори имат добри параметри, и се ползват и днес.

Така, че има и хора които чупят роботите само с цел да им вземат двигателите, за да
изкарат някой лев, неосъзнавайки, че с това деяние унищожават част от историята ни!

По ирония на съдбата аз се сдобих с моят комплект Робко, след като на обявата която
си бяп пуснал, ми писа човек който си беше купил няколко комплекта Робко точно с
целта да ги разглоби и ползва стъпковите им двигатели за негови си лични разработки.
Човекът ми влезе в положението, и ми продаде един комплект дори на по-ниска цена
от колкото го бил купил той самият. И макар няколко модула да са намерили края си
под негово владичество, не мога да му се сърдя, а само мога да съм благодарен за
това, че ми помогна, и сега и аз съм собственик на дълго търсеният комплект Робко.

Но като цяло гледам на разграбването за части и насилственото претапяне, не като
на полезно рециклиране, а едва ли не като на иманярство и разграбване на гробове!
Естествено всичко е въпрос на гледна точка, няма едно мнение, просто това е моето.

Но след като роботите от Робко серията са доста редки днес, как колекционерите и
лешоядите се сдобиват с такива бройки? Очевидно някъде има останали количества,
било то в мазетата на училища, в които човешки крак не е стъпвал над 20 години,
или в гаражите на бивши учители и директори, заграбили ги още от едно време…

И така, понякога се появява по някой друг робот, но в какво състояние и с каква
прилежаща окомплектовка, винаги е различно и индивидуално според обстоятелствата.
И понеже аз нямам никакви връзки и не познавам хора от учебните среди, нито водя
честа комуникация с други фенове на ретро техниката, такива находки ме подминават.
Казвал съм ви, че от години вече не следя и сайтовете за обяви, заради вихрещата
се в тях спекула, и ако някога на тези места се появи обява за продажба на Робко,
то пак пропускам моментът, освен ако някой читател не се сети да ми изпрати линк.

Така, че ако вие си търсите комплект Робко или дори само модулът РОБКО 01, ще ви
посъветвам да разгледате обявите, или ако трябва сами да си пуснете ваша обява.

И за финал две думи за моята кратка история свързана с Робко, и бъдещите ми планове.
Започнах да издирвам РОБКО 01 преди пет години, още преди да стартирам този блог.
Четири години нямах никакъв успех, но точно преди една година след като за пореден
път бях направил нещо което не обичам – а именно да си пусна обява, че търся…
Та вече ви казах как с мен се свърза човек който имаше цял комплект, който си купих.

От както го купих в началото на миналата година, до края и си търсех оригинална карта
контролер за връзка на РОБКО 01 с Правец 8 серията компютри, но за жалост все не се
откриваше туй чудо, и бях принуден да търся друг начин за подкарване на РОБКО 01,
именно под съвременен компютър. И понеже цялата година от пролетта та до зимата
всичкото ми време беше изгубено от наложителни ремонти на жилището ми, не ми остана
време да се занимавам с хобито ми, и най-вече с РОБКО 01 и направата на контролер.

След преговори с един човек който прави USB контролери, с който си писах и през
миналата година, се постигна сделка, и съвсем скоро вече ще мога да свържа моя
РОБКО 01 с модерен компютър, и ще напиша 3-та част по темата, в която ще се говори
точно за способностите на роботът, и за ролите в които може да бъде приложен днес!

Надявам се тази статия да не отвори повече въпроси от на колкото даде отговори.
В бъдеще, като се намира нова информация ще осъвременявам написаното тук, като
за намиране на нова информация ще разчитам най-вече на вашата помощ, на читателите.
А пък ако се намерят още модули и аксесоари, веднага ще ги покажа на страниците тук!

Ето и обещаните видео клипове с оригиналните западни роботи:

Armdroid 1: https://www.youtube.com/watch?v=3O_T6NauvTc
Armdroid 1: https://www.youtube.com/watch?v=JCdIQ67MvP4

Armdroid 1000: https://www.youtube.com/watch?v=pRrRoIDSm0g
Armdroid 1000: https://www.youtube.com/watch?v=McziOZOVzvs

Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=c8haRlFCOeU
Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=RTk9FeeLTUs
Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=SMyjKaqRTQY

Microbot TeachMover: https://www.youtube.com/watch?v=szDbJdPCEzQ
Microbot TeachMover: https://www.youtube.com/watch?v=HyGDeX_62Ro

Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=kRJ3lGYTwrM
Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=NWl0WaTSmgw
Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=eiMPlewfmYg

РОБКО 01: Част 1 – Въведение

През 80-те години на 20-ти век, когато на запад по екраните са се вихрили Робокоп и
Терминаторът, тук, в тогавашната Народна Република България погледите на млади и
стари са се спирали върху едни по-малки, но също интересни и завладяващи роботи.
Това са роботите от серия Робко, предвождани от РОБКО 01, тях ще разгледаме днес.

РОБКО 01 не е киборг убиец или роботизиран пазител на реда, а робот с учебна цел!
Базовия комплект Робко се е състоял от три модула, това са робот ръка с официално
име “МИНИ РОБОТ РОБКО 01”, конвейерна лента “ТРАНСПОРТЬОР ТР-1”, и въртяща се
маса с име “МАСА ВЪРТЯЩА МВ-1”, или поне това пише на етикетите на тези бройки.

Серията роботи Робко са били разработени в ИТКР-БАН (или поне така се е твърдяло
от официалните източници едно време) с цел обучение по роботика и кибернетика.
Самите модули са се произвеждали в завода за медицинска апаратура в град София.

Роботите Робко не са се продавали на частни лица, и са използвани само с учебна цел.
Множество училища, гимназии, техникуми и университети са били оборудвани с голяма
бройка комплекти Робко, а може би комплектът е бил изнасян и за съветските страни?

РОБКО 01 е направен да работи с ИМКО-2 и компютрите от Правец 8 серията, без 8Д.
Основния модул РОБКО 01 се свързва с компютър от Правец 8 серията чрез специална
карта контролер, която се включва в един от разширителните слотове на машината.
От другата страна тази карта контролер има специален жак, който влиза в един от
двата порта на РОБКО 01, а във втория порт се включват заедно другите два модула.

И трите модула черпят енергия един през друг от един и същ външен захранващ блок.
Този захранващ блок подава 12 волта при 5 ампера към Робко модулите. На предния му
панел има две банан щекер букси, в които се включва захранващия кабел на РОБКО 01.

Устройството на работа на РОБКО 01 се състои от 6 на брой стъпкови мотори, които
задвижват зъбни колела, чрез които се навиват или развиват няколко различни по
дължина корди, с които се контролират движенията на ръката робот в пет степени.
Тези 6 стъпкови мотора са разположени по 3 от всяка страна на РОБКО 01. Правили са
ги в заводът за асинхронни двигатели в град Пловдив, като този завод работи и днес!
На снимки съм виждал и стъпкови мотори с различен етикет, произведени от ДСО ИЗОТ.

Движещата се част на РОБКО 01 е монтирана върху здрава стабилна основа, която има
четири гумени крачета. Вътре в основата се помещава и дънната платка на РОБКО 01.
С тази стабилна конструкция РОБКО 01 може да вдига предмети с тегло до 250 грама.
От задната страна на основата са двата порта, един за връзка с картата контролер,
и един за връзка с останалите два модула, конвейерната лента и въртящата се маса.

На външен вид моята бройка РОБКО 01 е отлична. По боята и има една-две много леки
драскотини, които сигурно са се получили по време на съхранение, а не на работа.
На цвят моята бройка е ярко оранжева. На снимки съм виждал РОБКО 01 и в жълт, в
червен, и в зелен цвят, но е възможно да има направени бройки и в други цветове.

Минаваме към конвейерната лента, тя е със значително по-елементарна конструкция.
Всичко на всичко, тук има един стъпков мотор задвижващ лентата в двете посоки.

Самата движеща се лента е изработена от едно дълго парче черна изкуствена кожа.
Парчето е залепено в двата си края, формирайки един средно висок но тесен колан.
Този колан е разположен върху два валяка, на един от тези валяци има зъбно колело.
Стъпков мотор разположен в близост до зъбното колело завърта валякът, като този
стъпков мотор е различен от тези при РОБКО 01, но вероятно има същите параметри.

Цялата идея на конвейерната лента е върху нея да се разположи даден предмет, и
докато лентата се движи, този предмет трябва да се премести от една позиция във
втора, като за целта естествено се използва ръката робот управлявана от Правец 8.
Това упражнение лесно показва на обучаващите се основните принципи на роботика и
кибернетика, и служи като практическа подготовка за работа с индустриални роботи.

Основата на конвейерната лента която имам аз е същата на цвят като РОБКО 01, ярко
оранжева. Виждал съм на снимки и жълта бройка, а може да е имало и други цветове.

Заслужава си да спомена, че на две места по лентовата част на модулът, децата,
учениците, които са го използвали, бяха изписали интересни трибуквени уравнения.
Едно от тях е типично българско, среща се дори по стените на пирамидите в Египет
и по най-високите планински върхове! Е, среща се написано и в санитарните възли…
Второто мисля беше съкращение на името на някаква политическа партия от 90-те…
Но тези колоритни надписи се загубиха докато почиствах модулите, навярно за добро.

Сега се пренасяме към третия модул, въртящата се маса, един също по-прост модул.
И тук има само един стъпков мотор, който задвижва плотът на масата в двете посоки.
Както при РОБКО 01 и конвейерната лента, и тук масата има четири гумени крачета.
Основата и е голяма и стабилна, няма опасност модулът да се прекатури или обърне.

На плотът на масата има осем двойки отвори, вероятно за захващане на поставки.
Не зная дали тези поставки са били монтирани и в последствие свалени, или никога
не ги е имало, но за щастие разполагам с оригиналния комплект пулчета за масата!
Пулчетата които имам май са от няколко комплекта, та не зная с по колко са идвали.

Предполагам в упражненията с масата целта е била с ръката робот да се преместят
определени пулчета от даден цвят от една позиция на друга, докато масата се движи.
Това предполагам е била по-сложна задача от упражненията с конвейерната лента.

Моята маса, както останалите модули също е ярко оранжева. В интернет съм виждал
само две други маси, и те бяха същия цвят, но може би е имало и в други цветове.

Съществуват и други модули, но доколкото знам те не са част от основния комплект.
Два модула, които по-точно са аксесоари за монтиране към РОБКО 01, са “Оптичен
Сензорен Хващач” и “Електромагнитен Хващач”. Тези две приставки са се монтирали на
мястото на щипката на РОБКО 01. Първото е било подобрена щипка, на която са били
монтирани два фотооптични сензора, които са отчитали дали има поставен предмет
между пръстите на роботът, и ако е имало, те са го хващали напълно автоматично.
Второто пък е електромагнит, който е можел да вдига предмети с тегло до 50 грама.
За другите модули като Робко-Вела 1, ще стане дума в следващата част от поредицата.

Следващата точка от дневния ред е как се сдобих с моя дълго търсен комплект Робко.
Още преди да създам този блог имах интерес и търсех това чудновато изобретение.
През годините пусках на няколко пъти обяви на различни за целта места, питах и по
специализирани форуми, писах дори и до няколко от най-големите учебни заведения.
Но годините си минаваха, аз търсех, и все не откривах нищо, до преди два месеца!

Началото на тази година реших, че няма да боли пак да си пусна обява, и о, чудо!
Отговори ми човек разполагащ с пълен комплект РОБКО 01, Свещеният Граал за мен!
След седмица на водене на кореспонденция се постигна сделка, и вече си имах Робко!
И то какъв комплект само, в отлично визуално състояние, без липси, като е нов е!

Всъщност нямам точно цял пълен комплект, защото ми липсват две части. Една от
тях е много важна, това е картата контролер за връзка с Правец 8, а другата част
е оригинален захранващи блок, един по-несъществен и доста лесно заменим модул.

Виждал съм и двата модела захранващи блокове да се продават в обяви в интернет,
но на такива пресилени цени, че и за момент не ми е хрумвало да си купя от там.
Това което ще направя е да си купя едно ново захранване с параметри като тези на
оригиналното, или пък още по-добре някое универсално със сменяеми показатели.
Като краен и най-евтин вариант може да се ползва и старо компютърно захранване.

По-сложно обаче е положението с картата контролер, защото без нея РОБКО 01 няма
как да се пусне на Правец 8, и остава само вариант за направата на неоригинален
модерен контролер. За направата на нов контролер опциите са три. Първата е да се
направи USB контролер за връзка със съвременен компютър, който контролер ще трябва
да се сглоби от човек специалист, но ще трябва да се напише и специален софтуер.
Вторият вариант е да се ползва готов контролер като Arduino, но пак ще има писане.
И най-лесната за въвеждане в употреба опция е да се ползва готова платка контролер
за стъпкови мотори. Този контролер трябва да е 8 канален, за да може да командва и
трите модула от комплекта едновременно. Само за РОБКО 01 и 6 канален върши работа.

До лятото ще се опитам да намеря оригинална карта контролер за връзка с Правец 8.
Ако нямам късмет ще предприема действия по реализиране на някоя от алтернативите,
защото много искам да видя модулите от този комплект Робко работещи, в движение!