Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

MSI CX600X

Някои хора, към които спадам и аз, ще кажат, че тази машина е прекалено модерна за страниците на този блог.
Други ще настояват, че е морално остаряла, прастара, и отлично си пасва с останалите показани екземпляри.
Но главната причина да се квалифицира за тук е, че днес се отбелязват точно 10 години, от както си я купих!

Във вече все по-далечната 2009-та, насила бях записан в университет от единственият ми родител. Но и аз съм
си виновен, за това, че се явих на матурите, и ги взех и двете, макар и веднъж да не бях поглеждал учебници…
Но този материал не е за терзанията ми свързани с образованието, или по-точно липсата на адекватно такова.

Темата днес е лаптопът, който бе един от опитите на споменатия ми единствен родител, да ме накара да уча,
пардон, да посещавам занятия. Но за тази цел машината не свърши никаква работа. Всичко на всичко, разхождах
лаптопът до съответния факултет един или два пъти, но без да го ползвам нито за бележки, нито за други неща.
Не знам защо си бях внушил, че за университетът ще е нужен лаптоп, тъй като специалността в която бях натирен
нямаше нищо общо с компютрите и математиката. Май разсъжденията ми ще са верни, бил е просто залъгалка!

Като тогава, преди началото на учебната година, тръгнах да си търся лаптоп, в бюджетът от около 550 лева се
вписваха единствено няколко модела Asus Eee PC, които бяха популярни по онова време, но и доста анемични.
За късмет, в името на образованието ми бяха дадени още толкова средства, колкото имах, и вече се оглеждах за
стандартен лаптоп, а не някакво орязано недоразумение, като каквото с годините се доказа гамата Asus Eee PC.

Не в магазин за компютри, а в хипермаркет за домакинска техника намерих този модел, имащ доволни за онези
години параметри, и цена от 999 лева. Даже като съотношение цена/параметри, лаптопът беше малко по-евтин от
настолна машина със същите показатели, което за някои хора е предимство. Така избрах и си купих MSI CX600X.

Тогава дори правеха 5% отстъпка от цената, ако стоката се поръча онлайн, та спестих 50 лева. Месеци по-късно,
случайно забелязах, че същата верига магазини рекламират същия модел лаптоп. Доста масивна кампания беше!
Бяха го наслагали по билбордовете, имаше го в реклами по вестниците, даже го бях виждал и на банери онлайн.
Пък роднини които гледаха телевизия, ми бяха казали, че и там този модел бил рекламиран усилено. Обаче още
не зная дали да се радвам, понеже сам съм направил този избор, или по-скоро да се чувствам тъпо, за дето си
купих нещо което го рекламират? Знаете, не съм привърженик на рекламите, медиите, комерсиализмът, модата…

Както вече казах, за учение машината не ми послужи, но беше много полезно средство, направо насъщно, в не
малкото моменти през годините, в които основните ми настолни компютри имаха проблеми, и за от няколко дена,
до няколко месеца, се налагаше да ползвам тази машина. Кажи-речи, на 100% се справяше с поставените задачи.

По времето на Spider платформата, на два-три, че даже може и четири пъти за по месец, лаптопът спасяваше
положението. Следващата настолна машина ползвах цели пет години, но и там за месец трябваше да се разчита
на лаптопът, понеже от ISP-то ми бяха убили LAN портът на дънната платка, и трябваше да чакам за замяната.

Най-дълго го ползвах като си продадох предишната основна машина, докато преди две години събрах сегашната
настолна. Мисля, че беше период от около три месеца. Та за 10-те си години служба, не се е натрупала и една
година на активна употреба. А като съм го ползвал, винаги е било с външен монитор и голяма клавиатура, за
това и изглежда толкова запазен, понеже винаги докато е бил пуснат, си е седял затворен в ъгъла на бюрото.

Параметрите:

Model – MSI CX600X-055EU
Central Processing Unit – Intel Pentium Dual Core Mobile T4200 2000MHz
Random Access Memory 1 – Hyundai 2GB DDR2 SO-DIMM 800MHz PC2-6400
Random Access Memory 2 – Hyundai 2GB DDR2 SO-DIMM 800MHz PC2-6400
Video Card – ATI Mobility Radeon HD 4330 512MB DDR2
Hard Disk Drive – Western Digital Blue 500GB SATA 5400RPM 8MB
Optical Disk Drive (DVD-RW) – Sony AD-7560S
Battery – 6 Cell 4400mAh
Matrix – Samsung LCD 16″

За времето това бяха доста доволни показатели, равностойни, че дори и по-добри от показателите на настолните
компютри в домовете и офисите на редовите потребители. Процесорът бе доста задоволителен, и макар да носи
името Pentium, всъщност е чист Core 2 Duo по Penryn-3M архитектурата, но с орязано половин количество L2 кеш.

4GB памет си бяха доста за онези години, когато още много машини бяха 32-битови, и не поддържаха такъв обем.
Е, вярно вече имаше и компютри с DDR3 памет, но те бяха много по-скъпи, доста далеч от моите възможности…
500GB твърд диск бе повече от доволно количество, та дори и сега е двойно на дискът в настолната ми машина!

Но основната причина да избера точно този модел лаптоп пред останалите, бе отделната видео карта, която макар
и почти най-нисък клас, определено беше за предпочитане пред тогавашните поколения вградени видео решения.

Единствен недостатък, ако изобщо е недостатък, е гланцовата матрица на екранът. И тогава, и сега, с матови
екрани са само по-скъпите класове мобилни машини. Но вече ви казах, че аз ползвах лаптопът с външен монитор.

Никога не съм надграждал или подобрявал лаптопът, понеже нали го ползвам рядко, просто не виждам смисъл.
Знам, че сега вече има евтини втора ръка части от това поколение, с които машината ще е по-адекватна, но
това единствено ще е претекст за повреди или да стане тотална щета. Закон на Мърфи ако искате го наречете!

Лаптопът като бюджетен модел, се продаваше без операционна система. Първо го ползвах с Windows Vista.
А от както излезе Windows 7 е с него, но май е време да му сложа някоя Linux дистрибуция, примерно Mint…

В предните няколко години, докато имах USB контролерът за Робко, ползвах лаптопът за тестове на редицата
роботи (все без търсения успех), но от както от година се отървах от USB контролерът, си седи без приложение.
Последно преди месец го пусках, за да форматирам и флашна картите памет за „iЧушкопекът“ и „iРендето„.

И тъй като го похвалих като полезен уред, без съмнение лаптопът вече е урочасан, и следващият път като се
наложи да го ползвам, или ще се подпали, или ще експлодира, или ще се случи кой знае каква друга мизерия!
Но жив или не, ще си го пазя като реликва. Пък ако стихиите се смилят, още си става и за Unreal Tournament 3.

P.S. Виждате, че съм залепил един от моите стикери, даже като преди две години ги начертах и ми ги отпечатаха,
това бе първата машина на която сложих от творчеството си. Ако и вие искате такива лепенки – просто кажете.
Имам още много бройки, а както знаете, на ретро ентусиастите и любителите ги раздавам без да искам стотинка!

Dolch PAC 586

До преди появата на лаптопите, преносимите компютри са имали доста различна форма, че и друго име!
Portable или Luggable компютрите са представлявали машини с компоненти идентични на тези използвани
при стандартните настолни компютри, но за разлика от тях, тук всичко е било събрано в един корпус,
включително клавиатурата и мониторът, като едно време още се е ползвала технологията с кинескопи!
В последствие се появяват Gas-Plasma и LCD екраните, с което размерите на машините намаляват в пъти.

Тези машини не са имали батерия, което е предимството на лаптопите, но Luggable компютрите са имали
още по-голям плюс – редица пълноразмерни разширителни слотове, като ISA, VESA и дори PCI, в които
може да се поставят голям набор от карти, насъщни за специфичните нужди на потребителите и бизнесите.

Към края на 80-те години на миналия век лаптопите вече добиват познатия до днес формат, и стават
заслужен лидер при продажбите на мобилни компютри, превръщайки предшествениците си в изчезнал вид.

Една фирма обаче случва на специфична професионална ниша – телекомуникациите, които се развиват с
голяма скорост във всичките направления – наземни, безжични, оптични… За диагностицирането на
които мрежи, рояците фирми в сферата се нуждаят от специфично оборудване. По това време вече има
професионален софтуер за диагностика, но за интерфейс и употребата му са били нужни пълноразмерни
компютри. Представете си, някак не е било удобно техниците да мъкнат настолни компютри по върховете
на телекомуникационните кули и антени, нито да ги завират в тунелите и каналите с кабели под земята!

През 1976-та година немският инженер и бизнесмен Volker Dolch основава Dolch Logic Instruments, фирма
специализираща в производството на логически анализатори. Това са професионални уреди за отчитане и
измерване на сигналите в дигитални системи. Според източници, за времето си тази фирма е била лидер и
най-голям доставчик на този тип уреди за цяла Европа, задминаваща дори гигантите като Hewlett-Packard!
През 1987-ма година Volker Dolch продава компанията, и на мястото на американското и представителство
основава Dolch Computer Systems, компания за производство на индустриални и професионални компютри.

От края на 80-те години на миналия век, до първите няколко години на новия, от Dolch пускат редица модели
базирани на популярните 80286, 80386, 80486, Pentium, Pentium II, Pentium III и Pentium 4 архитектури от Intel.
Повечето модели са като показания на снимките формат, но към края има и модели тип Rugged лаптопи.

Солидно изработените машини имащи всички параметри и функции на стандартен настолен компютър, но с
предимството да са събрани в компактен доста здрав корпус с вграден екран и клавиатура, без изненада
се оказват доста търсени в професионалните среди. Много различни бизнеси се доверяват на марката Dolch.

Няколко години след като Volker Dolch почива, фирмата Dolch е погълната от по-големи компании, и
производството на тези машини спира. Поради специфичното си предназначение и най-вече високите цени
като са били нови, напълно очаквано тези компютри не са били популярни сред домашните потребители.

Днес малцина хора знаят за марката и историята и, пък се оказва най-заинтересовани по Dolch са
любителите на механични клавиатури, защото в първите модели Dolch компютри се използват клавиатури с
оригинални Cherry MX Blue механики, технология много популярна сред мнозина хора и до ден днешен.
За жалост обаче гореспоменатите люде не ги вълнуват самите компютри, и често след като клавиатурите им
са взети, Dolch компютрите заминават за вторични суровини. А има още по-големи ягмаджии, които търсят
само капачките на клавишите, които са по Double Shot технологията, закрепят се по стандартен начин, и
имат приятен сив цвят. Сещате се с колко добро око гледам на тази практика, направо ми кипи кръвта!

Аз научих за тази марка машини от YouTube каналът на един истински специалист по темата – Curious Marc.
Силно препоръчвам да разгледате клиповете му: https://www.youtube.com/user/mverdiell/search?query=Dolch

Конкретната бройка която ви показвам днес намерих случайно, докато търсих в обявите резервни части за
няколко други машини. За голямо чудо компютърът се оказа в същия град, и дори имаше снимки как работи!

След една сериозна разходка с прекачвания в няколко вида обществен транспорт, станах собственик на
тази частица история. Моделът е Dolch PAC 586, вариант с Intel Pentium MMX 233MHz процесор и 64MB памет.

Машината е ребрандирана от немската фирма за измервателни уреди Wandel & Goltermann, и на мястото на
оригиналните лога на Dolch сега се мъдрят стикерите с надпис WG, но тази разлика на мен не ми пречи.
Из сайтовете видях бройки ребрандирани и от други фирми. Възможно е от Dolch да са продавали машините
без допълнителните карти, а трети фирми да са си ги дооборудвали със специфичните карти използвани в
различните индустрии. Тук допълнителната карта е мрежова, с коаксиални конектори, май е триканална?

Състоянието е много добро, кажи-речи няма следи от употреба. Беше нужно само едно сериозно външно
почистване, и вече компютърът изглежда като нов. В техническо отношение, BIOS батерията май е заминала.
За щастие не е от течащите, а е или тип монета, или е в Dallas RTC чип, но и така сега машината си работи.

В кратките тестове които проведох до сега единствено не успях да подкарам оптичното устройство.
Докато системата POST-ва устройството излиза по име, но в Windows 98 Second Edition не го намира.
На десктопът има шорткът за CD-то, но при опит за отваряне системата изписва, че адресът не е намерен.
Надявам се това да е от неправилни настройки поради финиширала батерия, а не от повредено устройство.

Като имам повече време ще тествам този интересен компютър по-обстойно, и ако оптичното устройство
тръгне ще инсталирам любимата ми игра, знаете много пъти съм писал това е Unreal Tournament, като тази
машина тъкмо покрива препоръчителните изисквания на играта. Системата няма единствено звукова карта.
Та добавянето на един Creative Sound Blaster ще е и добро оправдание да отворя машината от вътре, и
да почистя ако има някакъв прах, и да сменя батерията ако е от CR2032 типът. Но за сега това не е спешно.

Също ще опитам да направя пасивен преходник за клавиатурата, тъй като се оказва, че за да се ползва на
настолен компютър е нужно само да се смени жакът. Аз няма да го сменям, понеже възнамерявам машината
да запази оригиналния си вид, но ако свържа точните преходници би трябвало да стане работата, и тази
добра механична клавиатура ще може да се ползва без проблеми както с Dolch, така и с други компютри.
Ако работата стане ще напиша цял самостоятелен материал за клавиатурата, че си заслужава вниманието!

Но първо се пренасям към други проекти, че някои си чакат реда от месеци, а други дори от години…
И помнете, ако вие читателите видите подобни или други чудновати неща, знаете къде да ме намерите.
А защо не пробвате нещо такова и вие? С една серийна мишка, и вече имате чудесна машина за MS-DOS игри!

Apple PowerBook 145

В разгара на лятото е време да разгледаме нещо, било горещо преди две десетилетия.
През 1991-та Apple показват новата гама мобилни компютри носещи името PowerBook.
В следващите няколко години редица модели заемат ключови места в пазарните ниши.
Това са серия сравнително компактни и модерни за времето си мобилни компютри.
Нанасят се подобрения спрямо предхождащият ги Macintosh Portable, и по-ниска цена.
Година по-старият Macintosh Portable стартира при цена от 6500 щатски долара.
Заедно с инфлацията това прави 11500 щатски долара днешни пари, главоломна сума.
Цената на този Apple PowerBook 145 (M5409), модел от 1992-ра е 2150 долара.
Отново с изчислена инфлация това са към 3500 днешни долара, също сериозна сума.
Машината e бизнес ориентирана, поддържа операционни системи от 7.0.1 до 7.6.1.
Размерите са компактни, има поносимо за времето си тегло от около три килограма.
Също така разполага с вградено флопи и тракбол, които са важни и нужни функции.
Под една вратичка на задната част се намират няколко порта, и копчето за пускане.
Освен портовете за слушалки и микрофон, останалите са по стандарти дело на Apple.
Скъзи портът се нуждае от тип HDI30 преходник, а двата серийни порта са на DIN 8.
Има и порт за клавиатура, в която се включва и мишка, ако помните старата статия.
Под вратичката има още едно панелче, което се демонтира, и се слага карта модем.
Тази бройка няма инсталирана такава карта, за това мястото е покрито с капаче.
От страни на машината има две въртящи се крачета за повдигане и писане под наклон.
От долната страна няма нищо друго освен етикет на който пише кой точно модел е.
В дясно се намира вече споменатото флопи, а от ляво е вратичката за батерията.
Обаче аз батерия нямам, но ми беше казано, че тя не е нужна за да машината тръгне.
Като по чудо този път обектът който разглеждаме си има оригинален трансформатор.
Знаете често ми попадат неща без, сега има Apple PowerBook AC Adapter (M5140Z).
И тук идва моментът, в който трябва да ви кажа, че и тази машина не е работеща.
Човекът от който я получих каза, че първият път като я е пуснал била работеща.
Но явно след това нещо е станало, и от тогава не дава никакви признаци на живот.
Възможно е да има разкачен кабел или дори разместил се с времето чип, кой знае.
Съдейки по клавиатурата и зарядното, това ще е бройка правена за немския пазар.
Това я прави съвместима с родното ни електрическо напрежение и вид контакти.
Този лаптоп е базиран на процесор Motorola 68030, и има работна честота 25MHz.
Оперативната памет е 2MB, вградена на дъното, с възможност за разширение до 8MB.
Тук има монтирана плочка, по размерите и предполагам, че ще е или 2MB, или 4MB.
Моделът се предлага с 2.5 инчов твърд диск с капацитет 40, 80 или 120 мегабайта.
Тази машина има 40 мегабайтов диск, което за времето си е било доста прилично.
Екранът е 10 инчов, монохромен, с резолюция 640 на 400 пиксела, има и подсветка.
Максималната консумация под пълен товар е само 17 вата, което дава доста свобода.
С едно зареждане е можело да се изкара доста време, а без подсветка дори повече.
Интересен факт е кодовото име на този модел, Colt 45, както едноименното оръжие.
Надявам се статията да ви е била интересна, скоро ще има още причудливи неща.

HP OmniBook 300: Част 2

В последната статия за 2011-та година ще видим параметрите на HP OmniBook 300.
Както вчера споменах машината е много компактна, има тегло малко над килограм.
Въпреки това за времето си е била функционална, макар и с редица ограничения.
Батерията обаче не е едно от тях, и едно зареждане стига за 6 до 9 часа работа.
Останалите характеристики били впечатляващи преди много време са както следва:

Model – HP OmniBook 300
Central Processing Unit – Intel 386SXLV 20MHz
Random Access Memory – 2MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Western Digital 43MB PCMCIA 4500RPM 32KB
Solid State Drive – HP 10MB
Card Reader – HP
Mouse – HP
Battery – 4 Cell 1600mAh
Matrix – HP LCD 9″

Процесорът на който е базирана системата е 386SX с работна честота от 20MHz.
Той е специален модел с намален волтаж, като не знам дали е на Intel или AMD.
Оперативната памет е 2MB, като има предвиден и слот за разширение с още толкова.
Твърдият диск е 1.8 инчов, 43MB, като ползва един, но закрива два PCMCIA слота.
Това което е интересно е, че има флаш карта която се ползва като системен диск.
На нея са запаметени целите версии MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0.
Това прави машината изключително бърза, за това не се налага ползването на памет.
Дори като се заредят приложенията човек все още има предостатъчно наличен ресурс.
Общо системата има четири PCMCIA слота, но сега от четири е свободен само един.
От задната старата машината има един COM и един LPT порт, плюс инфрачервен порт.
Има една оставена ниша за вграждане на модем, правещ машината още по-мобилна.
Батерията на системата е разположена в ниша на дъното и, като е с малък размер.
Интересно е, че тук също могат да се ползват и четири броя нормални AA батерии.
Могат да се използват или алкални, или пък зареждащи се батерии като показаните.
Проблемът тук обаче е, че моите батерии са или прекалено разредени, или стари.
Първия път успя да зареди до Windows, но тогава камерата не ми беше под ръка.
Ще трябва да си купя адаптер или батерии, ако изобщо има шанс отново да тръгне.
Надявам се машината да не е финиширала, понеже е наистина много интересен модел.
Ако е, то ще влезе в дългия списък на неоправдани покупки, направени тази година.
Но да гледаме положително, и да се надяваме, че скоро ще е в работещо положение.

HP OmniBook 300: Част 1

Както ви обещах днес ще видим един още по-стар мобилен компютър и от вчерашния.
Става дума за HP OmniBook 300, една свръх мобилна машина от 1993-та година.
Вероятно си мислите че нетбукът е нещо появило се едва през последните години?
Но това не е така, тази машина се приема за първообраз на целия нетбукът клас.
А какво ще рече това, ще рече супер мобилна машина с малки размери и леко тегло.
Както се досещате също означава, че няма вградено флопи или оптично устройство.
Тук обаче има други методи за пренос на информация, и то те не са за подценяване.
Инфрачервен порт и PCMCIA слот за карти далеч не са най-интересното в машината.
За тях обаче ще стане дума по-подробно в следващата статия, която ще видите утре.
Нека сега прегледаме на бързо външните черти на тази симпатична малка машинка.
Корпусът е направен от стилна черна пластмаса, носеща черти с мек матов отенък.
Екранът е осем инчов монохромен LCD, поддържа шестнадесет отенъка на сивия цвят.
Клавиатурата има нормална подредба, два цвята клавиши, много лесни за натискане.
Това което е по-интересно е мишката, но както виждате няма тъчпад или тракбол.
Нещото което има обаче е цяла вградена оптична мишка с два стандартни бутона.
С натискане на едно копче над клавиатурата от дясната страна изскача мишката.
Мишката е свързана чрез дебел лентов кабел, но въпреки това е напълно подвижна.
С натискането и надолу се отваря до пълен размер, с второ натискане се затваря.
По-интересно е, че има MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0 вградени.
Тази базирана на Intel 386 процесор система ще продължим да разглеждаме и утре.

IPC 486: Част 2

И днес ще продължим с разглеждането на мобилната машина, която показах вчера.
Вчера я разгледахме външно, днес ще я видим от вътре, или нещо от този сорт.
Ще погледнем какво се крие под плъзгащите и се капаци и тайните и вратички.
Няма да се налага да ползваме инструменти, но нека не увъртам излишно повече.
Параметрите на мобилната машина, или поне тези които разгадах са следните:

Model – IPC 486
Central Processing Unit – Intel i486DX-33 33MHz
Random Access Memory 1 – NEC 4MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – NEC 4MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Seagate 210MB IDE 3500RPM 64KB
Floppy Disk Drive – Citizen
Card Reader – IPC
Battery – 12 Cell 8000mAh
Matrix – IPC LCD 9.4″

С плъзгането на капакът над клавиатурата се открива мястото за процесор и памет.
Процесорът е Intel A80486DX-33, и е монтиран тук през средата на 1994-та година.
Това е 5 волтов процесор, който не е много хладен, но не и изключително горещ.
Но тук с охлаждането не е направен никакъв компромис, и има и радиатор, и перка.
Вентилаторът е съвсем малък, като е разположен от дясната страна на лаптопът.
На процесорът има монтиран малък железен радиатор, но вероятно достатъчен му.
Върху панела над радиатора има вентилационни отвори, също и в страни до перката.
Централно са разположени плочките памет, посредством специално направени пинове.
Паметта е хоризонтално разположена, и има по осем чипа на всяка от двете плочки.
Ложата за батерията се намира от ляво на флопито, като тя е дванадесет клетъчна.
От долната страна на лаптопът се намират няколко лепенки, както и две вратички.
Под първата вратичка стои твърдият диск, той е стандартен 2.5 инчов, на Seagate.
А мястото под втората е предназначено за модем, но както виждате тук такъв няма.
За да тествам машината обаче ще трябва да намеря или да купя подходящ адаптер.
Утре ще разгледаме една още по-стара, и дори още по-интересна мобилна машина.

IPC 486: Част 1

Пред вас стои една машина, била силна в началото на 90-те години на 20-ти век.
Мобилният компютър е произведен от забравената преди много години марка IPS.
Размерите му са много компактни, а параметрите му са били добри за времето си.
За техническите характеристики ще говорим утре, нека сега го разгледаме от вън.
Самата машина има интегрирани всички необходими средства за нормална работа.
Дисплеят е 9.4 инчов LCD, с подсветка и копчета за бърза настройка на контраста.
Капакът на който е разположен екранът може да се отваря почти до 180 градуса.
Клавиатурата е пълноразмерна, като има почти стандартната подредба на клавишите.
И тук те са в два цвята, бял и сив, както е била модата при клавиатурите тогава.
Над клавиатурата са разположени и копчето за пускане, и редица LED индикатори.
Мишката има два бутона и супер удобен тракбол, с който се пести много място.
Точно под мишката е разположено стандартно 3.5 инчово флопи дисково устройство.
От три от страните на лаптопът има по едно капаче отварящо се на 90 градуса.
Зад предното стои голям разширителен порт, вероятно за специална докинг станция.
От дясната страна под капачето се крие място за две стандартни PCMCIA карти.
На задната част е и най-голямото, под която се намират разширителните портове.
Те са PS/2 за клавиатура, един LPT, два COM и един VGA порт за външен монитор.
От дясната страна на тези портове извън капачето е портът за зарядно устройство.
Такова зарядно устройство обаче нямам, и ще се наложи да купя едно универсално.
Като цяло машината компактна, и има почти всички функции на тогавашните машини.

Toshiba Satellite 100CS: Част 3

Получих още един цял ноутбук от същия модел за части, и работата продължи.
Първо реших да тествам втората машина, но се оказа че повечето и лентови кабели са разкачени.
Установих и липса на болтчета за затваряне на кутията, но намерих подходящи които вече са поставени.
За закачането на кабелите беше нужно само да се демонтира клавиатурата.
Това става чрез избутването на една пластмасова лайсна и повдигането и.
Под нея са конекторите за екранът, за самата клавиатурата, работните индикатори и гнездата на системните батерии.
Преди да закача всичко по местата си снимах системните батерии заедно с основната.
Както се вижда са от специфичен тип, но все пак рециклирането им ще е възможно.
При пускането на ноутбукът се чува завъртането на твърдият диск, екранът се осветява но не се появяват надписи.
Явно има повече проблеми от предишният, или все още нещо не е свързано до край.
Иначе и той също е ъпгрейднат с максималния обем оперативна памет, и разполага с максимумът от 40 мегабайта.
След това размених твърдите дискове на двете машини.
Сега първата при стартиране завърта четири пъти твърдият диск, като при всяко завъртане се чуват по четири потраквания.
Дали и този твърд диск не е сред живите още не е известно.
Но както се вижда от втората снимка и той не се разпознава от системата, макар и индикаторът да свети.
Ще трябва да намеря място където да ги тествам, понеже преходник за да ги тествам лично струва десетина лева, а за едното ползване е прекален разход.
За това ще изчакам и със закупуването на друг 2.5 инчов диск преди да тествам другите, защото ако се окажат работещи, то проблемът ще да е в самия ноутбук.
Преди намирането на място за тест и стари компоненти стои тестването под DOS.
В най-близко време ще подготвя дискета с подходяща версия и ще буутна от нея, после ще си покаже за какво може да се ползва.
Дори и при това положение ако работи стабилно под DOS ще може да се ползва за терминал за вкарване на информация.

Toshiba Satellite 100CS: Част 2

Захранващият кабел беше открит да се скатава в една кутия.
Пасна си точно, и машината зареди началният екран.
Първоначално излезе само един ред с името на производителя и годината, и втори ред на който се тестваше паметта.
Проверката отчете 40 мегабайта, точно толкова колкото трябва да са.
До буутване обаче не се стигна.
След проверка на клавишната комбинация за влизане в BIOS, се озовах на въпросната страница за настройка, която може да видите на дадените снимки.
Проблемът е ясен, системата не намира твърдият диск.
При самото стартиране се чува за кратко завъртането му и за момент светна индикаторът му, но до там.
Самият твърд диск се намира под батерията в специална плъзгаща се метална шейна.
В интернет информацията за твръдият диск показа, че ефективният му размер е 504 мегабайта, физически 2.5 инчов на ATA конектор.
За съжаление нямам втори такъв твърд диск, но май ще скоро се намери.
Дано се окаже разместен или дори и повреден да е диск, а не изгорял контролер, понеже тогава машината ще е лимитирана само до работа под DOS.
На това положение може се тества с дискета с DOS, но първо трябва да запиша една.
Друго което е, че при свързване с електрическата мрежа свети индикаторът за зареждане на батерията.
За краткото време през което беше включен не вярвам да се е заредила и грам, ако изобщо все още има тези свойства.
Ще намеря време да го оставя включен за повече часове, за да се види дали може да се изкопчи някоя минута автономна работа.
Въпреки, че на този етап и една минута автономна работа да има, все още батерията няма да е от значителна полза.
Интересен факт е, че самата батерия тежи 700 грама. А цялата машина 3200 грама.
В самите настройки опциите за енергоспестяване са доста подробни.
Може да се настоят контрастът, честотата на процесорът, след колко минути в покой дадените компоненти да се самоизключват и прочие.
Сега остава да се преборя с твърдият диск, и надявам се след това ще имаме успех.

Toshiba Satellite 100CS: Част 1

Вчера получих един много интересен стар ноутбук произведен от пионерите в бранша Toshiba.
Машината е от ерата на Windows 95, но с възможности да подкара и Windows 98 благодарени е на извършен по някое време ъпгрейд на паметта.
На пръв поглед това е един стабилен за времето си мобилен компютър, притежаващ най-необходимите функции.

Параметрите му са както следва:

Model – Toshiba Satellite 100CS/528 PA1217E YV
Central Processing Unit – Intel Pentium Mobile 75MHz
Random Access Memory 1 – Toshiba 8MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – Kingston 32MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Toshiba 543MB ATA 4200RPM 128KB
Floppy Disk Drive – Toshiba
Battery – 6 Cell 2600mAh
Matrix – Toshiba LCD 10.4″

Базово моделът разполага с 8 мегабайта вградена памет.
Чрез разширителен слот може да се добави още един модул с максимален обем 32 мегабайта, за да се достигне максимум от 40 мегабайта.
Тази машина на някакъв етап във времето е била ъпгрейдната с точно такъв модул, и сега разполага с максимумът памет.

Ноутбукът има два слота за PCMCIA карти.
Това е добре, тъй като машината няма вградени звукова и мрежова карти, и през този порт може да бъдат добавени такива.
Нови няма да купувам, при цени около двадесетина лева за нови, то стари може да се намерят и за под пет.
За сега ще почакам да видя дали ще тръгне под операционна система преди да търся аксесоари.

Разполага още с COM порт, PS/2 порт, сериен и видео конектори, както скрит под две плъзгащи се вратички порт за докинг станция.
Клавиатурата е пълноценна, удобна и изглежда доста запазена.
Корпусът се нужда е от почистване но иначе изглежда здрав.

Друго забелязващо се нещо е липсата на оптично устройство.
Редица инсталации ще са възпрепятствани от тази липса, а и при положение, че нямам външно оптично устройство човек ще се придържа към дискетите.
Вграденото тънко флопи е достатъчно за задоволяване нуждите на работа под актуалните за времето на производство операционни системи.

Важна част в този мобилен компютър е батерията.
Тя е нещото което му дава свобода, но за петнадесет годишна техника е нормално вече да не може да разчитаме на нея.
Освен основната батерия има и две отделни системни зареждащи се батерии пазещи настройките, за тях също може да се предположи, че са разредени безвъзвратно.
Замяната на тези елементи с оригинални или дори рециклирани ще е доста скъпа, и ще е свързана с поръчки извън страната.
За това ако машината се окаже в прилично работещо състояние ще се мисли или за домашно рециклиране на батерията, или за намиране на приложение неизискващо мобилност.

Такава машина с една мрежова карта и стабилна батерия би била чудесна тестова станция за мрежови решения и инфраструктури.
Малцина хора биха взели основните си лаптопи на покривът на някой блок или дори под земята за да тестват дадена мрежа.
Там където джобните лан тестери не вършат работа такава машина ще е достатъчна за успешна работа в дадената ситуация.

Захранването е вградено за по-голямо удобство, и за свързване към мрежата е необходим само един кабел.
Точно такъв кабел ползва скенерът ми, след като го намеря ще пусна машината и ще споделя последвалите ми впечатления.