Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Телефонен Контролер ARTel TC 1000

Попадна ми още едно немско телекомуникационно устройство от предполагам 90-те години на
20-ти век. И то като Telekom TipSend 2 устройството е дошло в България през немски магазин
вносител на електронни компоненти, техника и инструменти. Цената май е била съвсем ниска, а
кога точно е било забравих да питам, но вероятно е било години след като тези устройства са
излезли от употреба. Непродадените количества навярно са били пуснати на дъмпингови цени за
да се ползват за части от любителите на хоби електроника. За какво друго ще да са потребни?

Самото устройство е било предназначено за контролиране на телефонна линия – ограничаване на
достъп до определени номера, като например импулсните телефони навъртащи солени сметки за
нула време. Можело е да се направи и обратното, да се въведе списък с позволени за набиране
изходящи номера, а всички останали да са блокирани. Това е било полезно на малките бизнеси,
които си нямат собствени телефонни централи, но съм почти сигурен, че е било предлагано и на
домашните потребители, най-вече на загрижените родители. Има и функция за заключване с PIN,
макар ако някой иска да преодолее устройството, то просто трябва да го изключи физически!

От задната страна на малката кутийка има капаче под което стоят гнезда за четири батерии.
Дали устройството е работело на батерии, или те са били само за да пазят вградената памет?

За конектор устройството идва с кабел от RJ до TAE-N жак, по какъвто стандарт са в Германия.
Днес масово по света наземните телефонни линии ползват директно Registered Jack стандартът,
но едно време подобно на щепселите и контактите от електрическата мрежа, и конекторите на
телефоните варираха в различните държави. А все още се произвеждат и продават и преходници.

Днес тази чудато изглеждаща джаджа навярно може да се ползва само като реквизит за някой
хакерски филм с действие развиващо се в 90-те! Hack The Gibson! Hack The Planet! Ха-ха-ха!

Модем Motorola Codex 3265

Модем (съкращение от модулатор–демодулатор) е устройство за което има изписано повече от много.
Този път няма да преразказвам, ще оставя читателите сами да прочетат какво и що ако им е нужно.

Аз проспах епохата на модемите, твърде късно се сдобих с домашен компютър – 2004-та година, и
още по-късно си прокарах интернет – 2006-та година, пуснат директно по LAN кабел от доставчикът.

По-архаичен и бавен метод за осъществяване на връзка с интернет е да се ползва модем и наземна
телефонна линия. Помня как съвсем в началото на века, когато баба ми купи компютър на братовчед
ми, той изобщо не чака, и веднага се свърза с мрежата, с която вече имаше опит от клубовете…

Та братовчед ми се свързваше с интернет по телефонът, а вместо доставчик се ползваха предплатени
карти с минути, които карти се продаваха по павилиончетата за вестници, подобно на фонокартите и
ваучерите за мобилните телефони. Дори си спомням, че братовчед ми беше свалил няколко филма, и
там гледах две от най-нашумелите заглавия, които иначе нямаше кой да ме заведе да видя на кино…

Но да не решите, че вече никой не ползва модеми, напротив! Все още на много места по света те са
единственият начин за връзка с интернет. Дори в САЩ все още милиони хора са свързани точно така!

Няколко думи за този екземпляр. Това не е бил типичният домашен представител, а точно обратното.
Повечето хора са ползвали модем тип карта на ISA или PCI слот. Потребителите с повече устройства
са имали външни модеми като този в съседната статия, а за бизнесите е имало и по-сериозни машини.
Такава една солидно построена машина с редица поддръжки е този модем – Motorola Codex 3265.

Единственият недостатък на този модел е, че пантите на предния предпазен капак са с много слаба
конструкция, и през годините, или дори по време на доставката му до тук, и двете са се счупили.
Докато търсих информация за тези модеми в интернет, видях, че това е доста често срещано явление.

Motorola е компания пионер в сферата на телекомуникациите, и гигант в този бранш дори и днес.
Това обаче не се постига само чрез брилянтно управление, иновации и прочие, а доста често чрез
поглъщането на други по-малки фирми, държащи редица патенти и други предимства в областта си.

Така се случва с обещаващите иноватори и лидери в нишата на компютърните комуникации Codex
Corporation, които още през 1977-ма биват погълнати от Motorola. Този продукт е от 90-те години,
но е дело точно на това някога самостоятелно поделение в Motorola, и вероятно за това носи и
името Codex. Гамата модеми от която е този модел е била много подробна, имало е богат набор от
различни конфигурации за различните нужни да клиентите. Точно този модел е един от по-добре
оборудваните, и сравнен с домашните модеми е като космически кораб. Вероятно и по цена е бил…

Едно от най-важните за мен неща е, че заедно с този модем получих всичките необходими кабели!
Това нещо се случвам много рядко. Така през годините съм получавам различни устройства, които
без специфичните си кабели и захранвания са просто неизползваеми, и седят занемарени до днес.
За това отново желая да изкажа най-сърдечни благодарности на човекът който ми го изпрати!

Този модем заедно с останалото автентично мрежово оборудване ще е част от бъдещата ми домашна
мрежа, която може да се досетите ще се прави с цел свързване на компютри за игра в мрежа на UT!

Мнозина хора вече имат оптичен интернет и в домовете си, аз обаче ще се връщам назад в миналото!
Ще пиша пак като има развитие, или намеря още стара интересна или друга полезна мрежова техника.

Модем USRobotics Sportster 33.6K

За разлика от бизнес машината от съседната статия, този модем е бил предназначен за домашните
потребители, които не се нуждаят от всички допълнителни функции, стандарти и сложни протоколи.
И въпреки това, този модем е доста способен, и заслужено става дългогодишен лидер в нишата си.

USRobotics са пионери в браншът, и милиони хора по целия свят са ползвали, а някъде дори още
ползват техните продукти – редицата модеми предназначени за домашните и бизнес потребителите.

Интересен факт е, че към края на миналия век USRobotics купуват фирмата Palm, PDA устройство от
които вече разгледахме тук
. Обаче скоро след това друг гигант – 3Com на свой ред купува USRobotics…
Така с годините едни и същи модели PDA устройства се продавали под марките Palm, USRobotics и 3Com.

На този модем пише, че е по 33.6K стандартът, но на снимки в интернет откривам, че в същия
корпус са се правили и по-бавни, и по-бързи модели. Дори и днес се продава нов модел по V.92
стандартът, тоест 56K. Единствената видима разлика е, че новия модел е с корпус в черен цвят.

Произвежданата днес 56K версия на показания на снимките модел, се търгува в официалните сайтове
за между 90 и 100 долара. Естествено, употребявани тези модели модеми вървят за под 10 долара.

Този модем заедно с останалото автентично мрежово оборудване ще е част от бъдещата ми домашна
мрежа, която може да се досетите ще се прави с цел свързване на компютри за игра в мрежа на UT!

Мнозина хора вече имат оптичен интернет и в домовете си, аз обаче ще се връщам назад в миналото!
Ще пиша пак като има развитие, или намеря още стара интересна или друга полезна мрежова техника.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Човекът който ми даде това и съседното мрежови устройства, ми писа, че тази бройка
е флашната, и също работи на 56K! Тоест бъдещата ми ретро домашна мрежа ще е е направо фурия!

DTMF Тон Генератор Telekom TipSend 2

Ред е да разгледаме едно много чудновато устройство, което изглежда е било и рядко срещано.
От оскъдната информация която успях да намеря, научавам, че се е срещало само в Германия, а
от сканираната инструкция за употреба, че се е произвеждало около 1994-та година. Но понеже
не зная немски език, не мога да прочета въпросната инструкция. Пък и понеже е сканирана, не
мога да я преведа машинно в някой сайт. Краткото упътване на снимките също е на немски език.

Но какво точно е това устройство? Това е дигитален тон генератор по DTMF стандартът, което
означава Dual-Tone Multi-Frequency Signaling, или на прост български език – тонално набиране.
Тоест това е устройство ползвано в сферата на телекомуникациите, и в частност при наземните
телефонни линии. През 90-те все още голям брой домакинства са имали телефони опериращи по
импулсният стандарт, по който единственото нещо което може да се прави с тях са разговори.

С тоналното набиране, вече от телефонът си човек може да се свърже с автоматизирани системи,
като например интерактивната система за гласови отговори. “Натиснете 1 за информация, 2 за
да смените езикът, 3 за връзка с оператор…”, както и много други подобни автоматични услуги.
Но основното предназначение на тази джаджа най-вероятно е било осъществяването на връзка и
пращане на съобщения до пейджър системата, която е била в разгарът си точно в този период.
В една статия в немската Wikipedia, която трябваше да преведа ръчно чрез Google понеже нямаше
английска версия, устройството е споменато като съвместимо с E*Cityruf системата за съобщения.
Интересно е, че тази система още е активна. Явно в Германия пейджърите все още са в употреба!

В един български форум намерих няколко реда текст за този модел, цитирам: “DTMF тон генератор
с памет за въведените буквено-цифрови последователности. При натискане на SEND, ги изписуква
през говорителчето си на гърба. С SCROLL избира вида на тоновете между: Text CD, GEDAN, MFV,
CityNu, D-MFV, TextCS, TextCF и накрая има просто функция калкулатор.” Дали това описание е
достоверно не зная, но нямам причина да се съмнявам в цитираното. Ако вие знаете, споделете!

За самото устройство, на размери е голямо колкото един калкулатор, а на тегло е съвсем леко.
Захранва се от една AAA батерия, която се поставя под светлосиньото капаче над екранът.
В комплектът както виждате от снимките, има и кожено калъфче за съхранение и транспортиране.

Не зная дали с тази джаджа не е можело да се правят и хакерски гяволии познати като Phreaking.
Това е една супер интересна сфера на действия, за която има изписано много, и е споменавана в
редица филми и сериали. Основателите на Apple – Steve Jobs и Steve Wozniak са се занимавали с
това преди да основат фирмата. Пък във филмът Hackers (1995) демонстрираха как се провеждат
безплатни телефонии разговори чрез тази практика, и май това беше единственото отговарящо на
реалността хакване в целият филм… Дали през 1994-та в Германия още са се ползвали аналогови
телефонни централи, които са податливите на такъв тип атаки? Съмнявам се. Но тук в България
май се мина на дигитални централи чак към края на миналия век, или май беше началото на този?

Едно е сигурно, това е артефакт от миналото, който може и да няма приложима употреба днес, но
щом едно време гигантът Deutsche Telekom се е занимавал да го направи, явно я е имало нишата.
Но както и при други от разглежданите тук неща, развитието на технологиите слага край и на тази
идея, или поне на нуждата от отделно физическо устройство. Днес мобилните телефони, че дори и
наземните където още ги има, могат да изпълняват повечето, ако не всичките предлагани функции.

Вие срещали ли сте такова или друго подобно животно, имате ли спомени от телекомуникационните
технологии преди мобилните телефони? Разкажете каквото помните! Аз бегло си спомням когато тук
на мода бяха пейджърите. И тях също може да ги разгледаме, ако някой ден набавя някоя бройка.

3Com OfficeConnect 8/TPO 3C16700

Преди два месеца и половина получих този интересен хъб, и веднага ми хрумна една идея!

Вече съм писал как няколко от най-радикалните ми компютри за ретро игри, са с мрежови карти
от марката 3Com. И по-точно, става дума за двете машини 3DFX Interactive PC и 3DFX SLI PC.
В момента стягам още два компютъра за игри, на които също смятам да сложа 3Com-ски карти.

Идеята е, тези четири машини да са свържат в мрежа, за да на тях се играе най-великата игра
правена някога, това естествено е Unreal Tournament! И четирите машини съм събрал с цел игра
на въпросното заглавие, но самостоятелно или по интернет с чужденци, че само там има сървъри.
Но сега като вече има условията за създаване на автентична домашна мрежа, ще се пробва и така!

Това устройство е било ползвано в епохата на модемите, когато най-бързите масово достъпни
стандарти са били 9600 и 14400, и в последствие 28800 и 33600. При тези модеми, скоростта
преведена в килобайти в секунда, не е надвишавала цифрата 5! Дори само изпращането на една
дискета от един компютър до друг, е отнемало минимум 5 минути! Ами ако трябва да се прати
нещо с обем от стотици мегабайти или цял гигабайт? А ако трябва да се пращат по много неща?
И тук идва новият стандарт 10BASE-T, който преобръща нещата! При него, максималната скорост
достига 1.2 мегабайта в секунда! Това сравнено с предишните, е като влак стрела сравнен с
каруца теглена от недохранено магаре. Разбира се, скоростта на връзката е зависила от и много
други фактори, като моделът мрежови карти, типът компютри, някои стари модели не са смогвали.

Устройството има стабилен корпус с модерен за годините си дизайн. Направено е от качествени
материали, и макар произведено преди около 20 години, не е пожълтяло. От предната страна, като
при всеки друг хъб, и тук има светлинни индикатори, а от зад стоят 8-те на брой мрежови порта.
От долната страна има четири гумени крачета, както и две скоби за вертикално окачване на стена.

От това което откривам в интернет, този модел е бил много популярен, и се е произвеждал доста
години. Бил е част от цяла гама офис решения на марката 3Com, горещо търсени по целия свят.

Единственото което трябва да намеря е подходящо захранване. Този хъб поддържа широк обхват
входни напрежения, така, че надявам се няма да е много трудно да намеря някое от пасващ тип.
За домашната мрежа ще трябва да си кримпна и съответния брой кабели, с дължина според това
къде ще са разположени компютрите. Имам RJ45 (8P8C) кримпващи клещи, и цяла торба накрайници,
имам и два топа кабели, та като дойде времето, всичко необходимо ще стане по мярка за минути.

Очаквайте продължението в идните месеци, а до тогава защо и вие не пробвате Unreal Tournament!

PCMCIA PC Card

PCMCIA стандартът познат и като PC Card вече едва не се среща в новите продукти.
Въведен е в експлоатация през 1990-та като метод за свързване на карти с памет.
В последствие чрез него се свързват и твърди дискове, мрежови карти и прочие.
Има няколко различни PCMCIA типа с различни физически и електрически параметри.
На първата снимка може да видите две наземни мрежови карти от два от видовете.
Долната е PCMCIA Type II 16 Bit, 5V, а горната е PCMCIA CardBus 32 Bit, 3.3V.
Освен по напрежението, PCMCIA картите се различават и по дебелината си.
Type I е дебел 3.3 милиметра, Type II е 5 милиметра, а Type III е 10.5 милиметра.
Разлика между Type II и CardBus има и в дълбочината на кантът до контактите.
Също така CardBus картите имат добавена позлатена пластина с осем издатини.
Така новите карти не влизат в старите слотове, и няма опасност от късо съединение.
На третата снимка може да видите PCMCIA CardBus безжична мрежова карта.
Освен в лаптопи тези карти може да се използват и при настолните компютри.
За целта е необходим преходник, и на шестата снимка може да видите един на PCI.
С годините PCMCIA бива изместен от USB, като съществуват и преходници между тях.
Стандартът е наследен от ExpressCard познат и като NEWCARD, още преди десетилетие.
Но освен в мобилните компютри, PCMCIA стандартът е познат и при автомобилите.
Дори и сега има някои модели автомобили имащи слотове за PCMCIA карти.
На PCMCIA са базирани и редица карти памет като CompactFlash, MiniCard, P2 Card.
Имало е дори и PCMCIA PDA устройства, REX серията микроскопични PDA е радикална.
И докато REX е PDA устройство побиращо се и свързващо се чрез PCMCIA слот…
… Apple MessagePad са PDA или по-точно таблети разполагащи с PCMCIA слотове.
Лаптопи, фотоапарати, видеокамери, автомобили, явно PCMCIA е бил доста популярен.
Дори и сега се оказва, че май PCMCIA е по-известен от наследникът си ExpressCard.
Аз ще се оглеждам за още сходни находки, а скоро ни очакват много нови статии.

Модем ИЗОТ 8004Е

Пред вас стои български модем ИЗОТ 8004Е, със скорост от 1200 бода в секунда.
С този модем едно изображение от блогът би зареждало средно за десет минути.
Някои тази скорост от приблизително килобайт може да ги плаши, но мен не ме.
За края на 80-те когато е правен този модем такава скорост не е била лоша.
Но тук свършва информацията който знам за моделът, дори в интернет няма нищо.
От лепенката на кутията на машината се разбира, че е правен за износ в СССР.
Но нямам дори книжка, явно ще трябва да разпитам човекът от който го купих.
Самия модем е доста внушителен, нещо което се дължи на вграденото захранване.
Докато големите марки са гонели компактност, тук е гонена голяма интеграция.
Захранването е на платката, покрито с предпазен капак, кабелът също е вграден.
Теглото на този модем е цели два килограма и седемстотин грама, доста сериозно.
Кутията е направена от боядисана пластмаса, предния и задния панел са метални.
Цялото охлаждане е поверено само на няколко отвора в панелите, няма радиатори.
От пред са разположени четири големи копчета, и шест светлинни индикатора.
От зад стоят портовете, копчето за включване и регулаторите за захранването.
На платката има три групи превключватели, всеки с по осем под превключвателя.
Главната интегрална схема използвана тук е производство на STMicroelectronics.
На платката има и чипове родно производство, но и такива на Texas Instrument.
За сега още не съм тествал модемът, но имам голямото желание това да стане.
Като събера повече информация ще предприема действия нужни за подкарването му.