Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

Packard Bell Fast Media Remote Control

Преди време, в една случайна тема в един неслучаен форум, забелязах, че се подарява този стар модел
дистанционно управление за компютър, една джунджурия която си пасва точно с тематиката на този блог.
Да, и днес още има дистанционни управления за компютри, че дори и „умните“ телефони имат тези свойства,
но това дистанционно е сравнително старо, съдейки по серийният порт ще е от 90-те години на миналия век.

Дистанционното се намираше през три съседни квартала в четвърти, а нали съм пешеходец, пък да давам пари
за билети и да се прекачвам по различни видове градски транспорт просто го нямам желанието и психическото
здраве, та реших да си направя една дълга разходка до въпросното място. И макар навън времето да бе доста
топло, като цяло се получи един приятен излет, даже кварталите през които минах ми харесаха толкова много,
че някой ден пак ще се разходя до тези интересни места. Е, вярно минах и покрай някакъв зловещо изглеждащ
затвор, но нали не нося раирана пижама и не съм от грешната страна на решетките, всичко е ок! Ха-ха-ха!

Сега за самото дистанционно. Получих го без опаковка, без инструкция за употреба и без носител с драйвери, и
понеже няма абсолютно никаква маркировка, отначало не знаех каква марка и модел е. Логото бе бегло познато,
виждал съм го и преди, но с каквито и термини да търсих в Интернет, все не откривах нищо. Чак ден по-късно в
главата ми изскочиха две думи: Packard Bell! Това се оказа Packard Bell Fast Media Remote Control, аксесоар в
комплект с който са били продавани редица модели Packard Bell конфигурации между 1994-та и 1996-та година.

Но дали е бил успешен аксесоар, или по-скоро през онези години още не е имало нужда от такова устройство?
През онези години още не е имало DVD-та, а CD-тата са били най-модерната медия с която са можели да боравят
домашните компютрите. Освен за музикални дискове, с това дистанционно се управляват функции като телефонен
секретар, TV тунер и FM тунер карти, при които Packard Bell машини са били оборудвани с опционалните карти.
Обаче от това което чета, едно време малцина хора са го ползвали по предназначение с оригиналните компютри.

В последвалите години няколко пъти онлайн са излизали количества чисто нови комплекти от тези дистанционни.
Видях статия от 2001-ва, когато тези комплекти в комбинация с някакви неофициални универсални драйвери са
продавани за по 8 долара. А от 2012-та до 2015-та, по международните онлайн базари излизат още количества
евтини нови бройки, първоначално от 10, а към края и по 5 долара, от които си купуват и други ретро маниаци.

Кога и от къде е била купувана точно тази бройка не зная, не съм разпитвал/тормозил предишния собственик.
Очевидно дистанционното е ползвано, понеже кабелът на инфрачервеният приемник бе мръсен, а като почиствах
и самото дистанционно отвътре видях, че на върхът на единия от контактите за батериите има следи от корозия.
Навярно когато вече не е ползвано, вътре са били забравени батерии, но за щастие няма нанесени други щети.

В един фен сайт на вече несъществуващата марка Packard Bell, или поне не в оригиналният си вид, любители на
тези неща бяха намерили начин тези дистанционни управления да се ползват и с модерни операционни системи,
и да се препрограмират чрез софтуер и ползват като клавиатура, че дори и мишка. Ако станат нещата, намеря и
настроя съответния софтуер, ще ми е интересно да пробвам дали може да се управляват игри с дистанционното!

Примерно състезателни игри при които са нужни само по няколко клавиша може да се окажат играеми, а защо не
и някои шутъри? Wolfenstein 3D, Doom и Duke Nukem 3D сигурно ще са лесна задача, но обезателно ще пробвам
и Unreal Tournament! Тестовете навярно ще направя на 6600 GT PC-то, където вече съм инсталирал редица игри.

Нещо друго което търся доста време и също е свързано със старите компютри и има дистанционно, са предните
аудио панели за кутии, вървели в комплект с някои модели Creative Sound Blaster Audigy и X-Fi звукови карти.
Един такъв панел ще си пасне чудесно с някоя от радикалните ретро машини, примерно 3DFX Interactive PC-то!

Ще пиша по темата отново като, или ако има успешно развитие, и съм тествал някакви игри с дистанционното.

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 3

Заедно с IBM Model M2 от предния пост, купих и тази IBM Model M клавиатура. От серия или партида 1399589.
Има фабрична кирилица по БДС, точно за българския пазар. Правена е в края на 1993-та година в IBM U.K.

Докато на M2 бройката не и липсваше нищо, тук положението бе по-различно. Тази Model M се случва е от
вариантът с откачащ се кабел. Останалите IBM клавиатури които имам са с перманентно закачени кабели.

Сещате се кабелът го нямаше, нямаше и няколко капачки и едно цяло копче. Всъщност на място на копчето
бе някакво друго което не пасваше, очевидно от друга клавиатура. Това го установих чак в последствие…

За щастие успях да се сетя точно от къде преди години бях купувал части за IBM Model F клавиатурата, и
се оказа, че човекът имал и нужните ми сега неща. Купих ги, пристигнаха, и се заех с почистването и
сглобяването на клавиатурата. Докато другата клавиатура беше по-скоро само прашна, и след еднодневно
почистване на външен вид вече е като нова, тук ситуацията беше по-сериозна. Почистването отне 4 дни!

Още като отворих клавиатурата с 5.5-милиметровия глух ключ, установих, че голям брой от пластмасовите
нитове с които панелът с механиките е капсулован за металната пластина, са изпопадали през годините.
Колкото и да внимавах при почистването, и при най-лекото докосване се отделиха още доста от нитовете.

Но това не е повод за паника! Този проблем е добре известен, и всъщност е единствената физическа болка
от която днес страдат някои Model M клавиатури. Когато проблемът е частичен, и са се отчупили малко от
нитовете, лечението е Screw Mod – завиване на винтове на местата на липсващите глави на нитовете.
Когато състоянието е по-лошо се прави цялостен Bolt Mod – пробиване на пластмасовите нитове с фина
бургия, и слагане на болтове с гайки. Процедурата е добре документирана, в Интернет има много статии
придружени от снимки и видео материали, и стига човек да има елементарна сръчност и инструменти, се
прави с лекота. Също е и добър повод клавиатурата да се почисти максимално дълбоко, понеже докато е
капсулована няма как да се почистят лопатките и мембраните, а като е отворена и това е лесна задача.

Та някога като намеря точния размер и бройка болтове и гайки, и аз ще тръгна по този път. Дано се сетя,
и ако се получат добри снимки може да напиша и един списък на нужните стъпки и пособия за ремонтът.
Няма нужда да правя цял подробен наръчник, понеже пак повтарям в Интернет вече има много подробни.

Но за сега ще си дам почивка от тази материя, че вече над един месец се занимавам с клавиатурите от
последните постове, и след всичкото чистене, разглобяване и сглобяване, ремонтиране, търсене на части,
инструменти и информация, писане на материали, и още и още, буквално почнаха да ми се явяват на сън!
Та ще насоча вниманието си към други проекти които също си чакат редът от вече месеци и дори години.

Определено някога по-скоро пак ще ги подхвана, понеже това са супер радикални модели. M2 е приятна
за писане, M е една идея по-добра, а F е още толкова по-реагираща, че едва ли не се чувствам предател
за дето признавам, че има по-добро от M! Но нещата не свършват с Model F! Има и нещо още по-добро,
или поне така съм чувал. Става дума за Beam Spring клавиатурите на IBM, които са още по-стари, но и още
по-солидно направени. Те са ползвани с терминалите свързани към мейнфрейм компютрите от 70-те и 80-те.
Обаче шансовете да си намеря Beam Spring клавиатура са нищожни, а пък и цените им днес са едни…

И още нещо, виждате от снимките, че Space Bar-ът на тази бройка е видимо пожълтял. При не-механичната
IBM Model M клавиатура явно е от друг материал и си е искрящо бял и до ден днешен. На другата механична
бройка
от която пиша и сега, Space-ът също е леко потъмнял, но е забележимо само на светлина от лампа.
При тази бройка обаче се вижда и с просто око, вярно не е чак толкова лошо както го изкарват снимките.

За такъв малък детайл не е изгодно да се купуват съставките за забъркване на Retr0bright формулата за
избелване. Да се боядисва с бяла боя не е вариант понеже няма да стане хубаво, а пък да се изтърка с
фина шкурка също не мисля, че е удачно решение, понеже така ще се загуби текстурата на пластмасата.
Та ако вие имате предложения и съвети моля пишете ми! Ако не ще си остане така, на мен не ми пречи.

Механична Клавиатура IBM Model M2

IBM Selectric Touch – Model M2 е поредното звено в мисията на IBM да съкратят производствените разходи,
но да запазят познатото качество на продуктите си, или поне до колкото да мине номерът пред клиентите.

IBM Enhanced Keyboard – Model M не оставя директен престолонаследник, и продължава да се произвежда
години след като Model M2 е спрян. Според източници Model M2 е произвеждан между 1990–та и 1995-та.

Но IBM Model M2 не е бил предназначен да измести Model M, или поне не се е справил с тази задача. Този
модел се е ползвал основно с най-бюджетната гама компютри на IBM, някои терминали, и в учебните среди.

Но да не решите, че тази клавиатура е недостойна за внимание и уважение, напротив! Тук също се ползва
Buckling Spring технологията от предишните поколения, която е класи над клавиатурите с гумени куполчета.

При Model M2 клавишите са цели, а не от отделни пънчета и отделни капачки, както при M и F моделите.
Макар да има и някои по-късни поколения M и F които също са само с цели копчета. Тук и самите клавиши
са по-ниски, на половината височина от при M и F, и не са съвместими с копчетата от другите модели.

Също вече я няма металната пластина на която са монтирани механизмите, а целият корпус се състои само
от два пластмасови панела, между които са мембраните. Така теглото на тази клавиатура е много по-леко.

И тук идва моментът да се спомене за ахилесовата пета на този модел, основната причина да не е известен
като останалите си събратя! Като доказани през вековете иноватори, от IBM решават за този модел да
използват surface-mount електролитни кондензатори, вместо доказани и надеждни through-hole компоненти.

Като клавиатурите са били нови това не е било проблем, но с годините бързо се документира явлението, че
ползваните кондензатори не са надеждни и имат тенденцията да изтичат. На места четох, че днес над 80%
от този модел клавиатури са неработещи, и това бройките които са оцелели. Но решение на проблемът има!
Кондензаторите се заменят с обикновени такива, и ако няма други поразии по контролерът всичко е ок.

Бройката която си купих аз и ви показвам днес е от по-хубавия вариант, по Buckling Spring технологията,
защото е имало и Rubber Dome модели. Партида 1395706, произведена 1992-ра година в U.K. Навярно е била
комплект с някоя IBM PS/1 машина… Но както сигурно се досетихте, и тук кондензаторите са финиширали.

След като почистих клавиатурата повече от старателно, я тествах, и при натискане на копчетата излизат
всякакви комбинации от символи, клавишни комбинации и какво ли още не! Това е ясен признак, че трябва
да се обслужи. Даже си личи, че някой вече се е опитвал да отвори клавиатурата, но за щастие без успех.
Няма нанесени щети освен няколко трудно забележими дребни драскотини от страната на нумеричния пад.

Та някой ден ще предприема смяна на кондензаторите, но няма да е скоро, че пак останах и без поялник…

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 2

Най-близък претендент за държаната от IBM Model M титла „Най-добра клавиатура“ е… IBM Model F!

Че IBM Model M е най-добрата клавиатура не е само мое лично мнение, а нещо което се изповядва от
безброй хора по цял свят, факт доказван вече 35 години, от както се е появил този иконичен модел.

Но преди появата на Model M хората не са писали с паче перо и мастилница, нито са дялали клинопис.
Model M е наследник на редицата варианти на Model F, които до преди това са се ползвали с гамата
настолни компютри и компютърни терминали на IBM, а те досещате се са били сред лидерите в браншът.

Различните варианти на Model F имат и различни подредби на функционалните, нумеримчните и другите
клавиши, което навярно е било объркващо за не малко от потребителите им. А като се добави и, че
всички останали производители на компютри и терминали до тогава са имали свои собствени подредби…
Така от IBM разработват и пускат IBM Enhanced Keyboard – Model M, с цел оптимизация и стандартизация.

Основната причина поради която обаче излиза Model M е замяната на масивната печатна платка ползвана
при Model F, чрез която клавишите правят електрически контакт, с две обикновени найлонови мембрани.
Мембраните струват безброй пъти по-малко, с което производствената цена спада почти на половината.

Точно и това, че Model F е с печатна платка, а Model M не е, е доводът на редица хора, че Model F е
по-добрата от двете. За други пък актуалната и днес подбера при Model M я прави по-предпочитаната.

В това видео един ентусиаст разнищва темата в детайл: https://www.youtube.com/watch?v=WPsQiSgykOg

Във видео обаче авторът не спомена един специфичен вариант на Model F, който съчетава най-доброто
от двата свята. Става дума за 122-клавишният вариант, от който е и бройката която реставрирам аз.

В този вариант се съчетават механични копчета контактуващи с печатна платка като в другите Model F, и
подредбата от Model M. Всъщност подредбата тук виждате е малко по-различна, но само в частта си на
функционалните клавиши. Основната част е идентична, и всеки свикнал с Model M и последвалите модерни
клавиатури не би трябвало да изпитва неудобства или затруднения при писане на 122-клавишния Model F.

Недостатъкът, който препречва титлата за тази клавиатура е, че като при повечето представители на
Model F гамата, и този вариант е предназначен за компютърни терминали, а не за персонални компютри.
Това означава, че базово не е съвместим с днешните компютри. Има обаче няколко различни варианта
за конвертиране – чрез лесни за употреба но скъпи преходници произвеждани от талантливи ентусиасти,
или достъпни по цена, но пък по-трудоемки за инсталиране и настройка универсални микроконтролери.

Имало е и 122-клавишен вариант на IBM Model M, но там са се ползвали мембрани вместо печатна платка.
Двата модела лесно се отличават по това, че Model F е с метален долен капак, а Model M е с пластмасов.
Също M са с PS/2 порт или DIN-5, а при F кабелите са с терминален DIN-5 като на снимката, или с RJ45 жак.

След горните редове история, се пренасяме към състоянието на конкретната бройка. Вече трета година я
ремонтирам, понеже както писах в първата част, клавиатурата дойде при мен в лошо състояние и с някои
липси – една пружинка и едно копче, които обаче успях да намеря и купих от човек от съседен град.

Реставрацията се проточва толкова дълго и поради безкрайните беди които не спират да ми се случват.
Наложителните ремонти, влошаващото ми се здраве и клинична депресия, и купищата други глупости…

Черешката на тортата, причината която най-много ме отказваше всеки път като наберях сили пак да се
захвана с реставрацията на този радикален продукт бе, че не разполагам с два специфични инструмента
нужни за реставрацията. Това са глух ключ със специфични размери, който е различен по размери от
този използван в Model M, и инструмент за изрязване на 122-те отвора в подложката която стои между
най-горния метален панел и цевите на копчетата. Чак преди месеци научих, че му се викало „Замба“.

И двата вида инструменти са с нестандартните за нашите географски ширини размери, понеже нали е
американски продукт, в клавиатурата компонентите не са по метричната, а по имперската система.
Докато разучих какви са приблизителните пропорции в милиметри, направо щеше да ми гръмне главата!

Четох по сайтове и форуми, мерих с шублер, даже взех и няколко детайла като мостра. И като най-сетне
тръгнах да търся замба, още в първата железария имаха такава с точния размер половин инч, за 4 лева!
Пък се оказа 7-милиметровия сокет от едно гедоре, което още от миналия век местя из шкафовете, пасва
почти перфектно, и не се налагало да ходя да търся и купувам други специфични ключове и отверки…

Та както винаги пак излишно се вкарах във филми, и си създадох куп негативни емоции, но какво ново!
И материалът за подложката който бях избрал се оказа добър, и направата се получи още от първия път.
Но да не решите, че с това проблемите са свършили? О, не! Винаги изникват нови и нови, как иначе!

Долния метален капак, който изтърках до метал и боядисах още през 2016-та година, пазех грижливо
загънат в чисти листове от вестници и дебели найлонови пликове. Да, ама сега като го извадих, се
оказва, че боята явно не е била достатъчно изпечена като съм го прибрал, и се е получила реакция!
На снимката виждате линиите и формите които са се получили по лакът. Търках ги, но няма чистене.
Та някога пак ще трябва да го шкуря и боядисвам! Но тука е все така студено и още ги няма условията.

Оказа се и, че резервния клавиш Enter за нумеричния пад, който липсваше и купих преди години, не е
от това поколение клавиатури, и за да си пасне перфектно беше нужно да му се монтира една втулка.
За щастие успях на намерих човекът от който едно време купих копчето, и сега си купих и втулката.

В последствие установих, че на Space Bar-ът и на още един клавиш им ги няма телените стабилизатори.
Та сега ще има да търся подходящ материал за направата на такива неща, ама нямам идея от къде…

Но най-голямото препятствие което трябва да преодолея е намиране на подходящ и изгоден контролер.
От няколко години по света, най-вече на запад, има фенове които правят конвертори за подкарване на
терминални клавиатури на настолни компютри. Най-известни са Soarer’s Converter и Xwhatsit’s Controller,
но тези неща ги има само в чужбина, на цени от 40 – 70 долара. А като се добави и доставката, ако
изобщо има доставка до България, и митата и всякакви други такси, работата става непосилно солена!

Друг вариант е ползването на универсален микроконтролер от рода на Arduino или Teensy. Такива има в
хоби магазините и в България, но при тях ще е нужно и програмиране, една сложна допълнителна стъпка.
До сега нямам опит с точно такива контролери, и ако избера този вариант ще трябва да търся човек,
или да чета из сайтовете и форумите, и да гледам видео уроци докато се науча, само за едното нещо…
Та ако вие читателите имате опит в това, то моля пишете ми, ще се радвам да чуя как и какво е нужно!

Иначе както виждате от снимките, почистих и останалите компоненти, в най-тежко положение от които
бяха цевите, които на този модел клавиатура са единични, а не всички заедно като в по-новите модели.
По тях още доста настоятелно бяха залепени останките от старата текстилна постелка или подложка.
Виждал съм на снимки от други реставрации, че е имало и варианти с гумена или неопренова подложка.
Но естествено на мен ще ми се падне най-трудният за възстановяване вариант, с текстилната версия!

След третото шише спирт и четвъртия или пети пакет памук, всичките компоненти вече са почистени, не
по веднъж, а по два пъти! Виждате клавиатурата вече е сглобена, или поне пробно. Не съм сложил само
капачките на копчетата, десет от които знаете, че ползвам при ежедневната ми IBM Model M клавиатура.

Макар да е още далеч от финалът, и да бе причина за много трудности и тонове изразходвани средства,
съм доволен от резултатът до сега. IBM Model F е супер радикална клавиатура, впечатлява дори и само с
размерите си. А като крачетата се повдигнат на максимална височина, клавиатурата става още толкова
величествена! Чувствам се все едно съм зад пулт в някоя електроцентрала, или във военна командна зала!

В следващата част от поредицата, ако доживея до такава, ще напиша детайлен план на нужните стъпки и
приблизителни цени за консумативите и инструментите, в случай, че и някой от вас читателите реши да
предприема такова начинание. За някои хора може да се вижда сложно, за други лесно, но си заслужава!
Но кога ще се случи това не мога да гадая. Сега пак съм останал без грам сили и без пукната стотинка.

Но докато стъкмих до тук и написах за тази клавиатура, набавих и две други клавиатури от тази марка.
За тях и за други неща ще стане дума в следващите материали, които се надявам ще са готови по-скоро!

Механична Клавиатура IBM Model M: Част 2

От почти пет години ползвам тази вечно популярна, полезна и неизменна механична клавиатура.
Преди години вече писах на длъж и на шир за качествата и предимствата и, даже онзи материал се
оказа един от най-четените в целия блог! Та сега ще гледам да не се повтарям много, ако е възможно.

Периодично всяка една клавиатура се нуждае от почистване, било тя механична или най-обикновена.
При IBM Model M почистването е по-лесно, понеже копчетата и са от две части – пънче и капачка.
Капачките са много лесни за демонтиране, а нали точно те се нуждаят най-много от почистването!

На третата снимка виждате глухият ключ с размер 5.5 милиметра, с който отварям корпусът като ще
го чистя. Така и от вътре и от вън корпусът се чисти с лекота. Много по-лесно е докато е отворен.

Но поводът за този пост не е почистването, а нещо друго което свърших заедно с него. Става дума
за замяната на няколко капачки, по-точно десет от копчетата които бяха на френски език, защото
както писах и в първия пост, точно тази бройка е била предназначена за френскоезичните страни.

Та сега тук сложих десет от капачките на IBM Model F клавиатурата, но не тези които са от същите
места, понеже двата модела имат различна подредба, и се оказва и надписите им също са различни…
Пак на третата снимка виждате кои точно са копчетата и какви са колоритните им френски названия.

Но да не решите, че съм противник на френският език! Не съм, ама не съм му и голям почитател.
Да беше на английски език, без грам съмнение щях да държа клавиатурата в оригиналния и вид,
обаче не е. Дори на немски да беше, а защо не и на японски, все радикално изглеждащи азбуки!

Виждате все още има и клавиши на които гордо си стоят от френски думи, но такова е положението.
Има едно решение, но то не е никак евтино, или поне за мен. А самото решение е толкова радикално,
даже за по-радикално нещо от него не се сещам… Става дума за ненадписани капачки за клавишите!
Аз не гледам какво натискам докато пиша, понеже още преди векове съм запаметил БДС и QWERTY
подредбите, та един ненадписан комплект ще ми дойде повече от добре, ще се впише чу-дес-но!

От Unicomp предлагат такива комплекти на сайтът си: http://www.pckeyboard.com/page/product/KSET
Цената им е 20 долара, но доставката е още 25 долара, пък ако ще има и мита и още други такси…
Та на този етап няма да се докосна до такива капачки, но и както си е сега клавиатурата е супер
радикална, радва ме и ми служи с максимална сила, и не бих я заменил за нищо друго на света!

Преди време дори гледах в порталите за обяви дали няма подобни клавиатури, но в родните сайтове
имаше само няколко обяви дело на спекуланти и прекупвачи, и навярно други хора подлъгали се по
техните грозни обяви. Съответно цените тук бяха петорни на тези в чуждестранните онлайн битаци…

Преди три години обаче си купих на доста разумна цена една немеханична клавиатура IBM Model M,
която без никакъв спор е най-добрата Rubber Dome клавиатура до която съм се докосвал някога!
В постът за хоби стаята от преди една година виждате, че я ползвам заедно с ретро компютрите ми.

А вие ползвали ли сте такива клавиатури, виждали ли сте на живо? Какво мислите за „модификацията“?
Знаете къде да ми пишете за това и всичко останало. До нови срещи, желая ви всичко най-хубаво!

P.S. Не съм правил снимки и клипове на почистването и сменянето на капачките, понеже такива неща
вече има качени стотици в интернет, с много по-добро качество от това което мога да заснема аз…

Монитори: Правец 8, Правец 16, ИЗОТ

Заедно с редицата различни модели компютри, едно време в България са се сглобявали и доста
модели монитори. Мнозинството от тях са били монохромни, но е имало и няколко цветни варианта.

Аз имах късметът, и с годините си купих 7 модела компютри от Правец серията, но в същото време,
се сдобих само с два български монитора, като и двата са еднакъв модел, но с различни проблеми.
Купих си и един цветен тайвански, който спасява положението при 16-битовата серия компютри…

Когато преди години стартирах колекцията си, с мен в жилището още се помещаваха и двама селяни,
та освен стаята ми и един шкаф, тогава още нямах място да помещавам нарастващите на брой находки.

Поради това, набавянето на монитори не ми беше приоритет, а даже пречещо нещо, което отбягвах.
Така пропуснах много добри попадения, дори бях видял обява за чисто нов монитор Правец, още в
кашонът със стиропорът си, за 15 лева, но като просто не разполагах с мястото… Та още ме е яд!

Докато останах да живея сам, и най-вече докато стегнах и мебелирах хоби стаята, минаха толкова
години, че в обявите за компютри Правец, цените скочиха с цяла степен! Спекула и прекупвачество
са основните движещи сили, и ако човек иска да си купи родни машини за човешки суми, трябва да
обикаля битаците и пунктовете за вторични, където още се били срещали на старите по-разумни цени.

За щастие, при мониторите цените не са много по-различни от преди седем години, но тях докато не
ги купи, човек не знае в какво състояние са. Пък и както се случва, обявите все да са пуснати от
други градове, и доставката им да е почти равна с цената на самите монитори, не е изненада, че до
сега не съм си купил всичките неща които търся. То и с ограничения ми бюджет дали е възможно…

На снимките (взети от форуми, сайтове и частни обяви) са показани следните модели монитори:

Фигура 1: Телевизор София 31
При появата на ИМКО-2, все още не е имало съпътстващ го компютърен монитор, и първоначално за
целта се е ползвал този модел портативен черно-бял телевизор. Образът обаче е бил доста мъглив,
далеч от оптимален за работа с текст, дейността с която 98% от времето са ползвани тези компютри.
Този модел телевизори са се предлагали с корпус в редица различни цветове – бежов, червен, зелен…
Обаче пластмасата от която са правени цветните панели не е от най-здравата, даже напротив, и днес
повечето оцелели екземпляри са с доста неугледен вид – потъмнели, деформирани, напукани, стопени…

Фигура 2: Монитор ВКП 170
На базата на телевизор София 31, бързо е разработен монитор ВКП 170, ползван с ИМКО-2 и Правец 82.
Корпусът и кинескопът са същите, но поради липсата на нужда от, тук разбираемо ги няма тунерът и
високоговорителят. На мястото на контролите за каналите, пък се мъдри голяма табела с надпис „ВКП“.
И този модел е бил правен с корпус в различни цветове. Оранжев, бежов, червен, кафяв, резедав…

Фигура 3: Монитор ВМЧ 001
Заедно с пускането в серийно производство на Правец 82, вече има и специфично направен монитор, с
много по-добра острота и яркост на образът. Разликата между този модел и предишните е ден и нощ!
Корпусът тук е изработен от солиден метал, боядисан в цветовете на Правец 82, като само предния и
задния панел са от пластмаса. На размери, екранът при този модел монитор е малко по-малък от при
телевизорът, но компромисът определено си заслужава! Като външен вид е само в тази разновидност.

Фигура 4: Монитор ВММ 3102; ВММ 3105; ВММ 3107
Редица по-нови модели монитори, някои са за Правец 8, други са за Правец 16. Излизат заедно с, и
имат дизайн подхождащ си с Правец 8М, 8А, 8Ц, Правец 16… Моделите за Правец 8 са с BNC жак, а тези
за Правец 16 имат вграден 9-пинов кабел. Тези монитори имат еднакъв корпус, в бял, бежов, кремав,
светло сив и тъмно сив цвят. Имало е и варианти с предния панел в един цвят, и корпусът във втори.

Фигура 5: Незнаен модел?
Това е наследникът на предната гама монитори. Копчетата за настройка тук са скрити зад вратичка.
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 6: Незнаен модел?
Още по-модерно изглеждащ модел монитор. Знам само, че е бил с кинескоп производство на Hitachi.
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 7: Незнаен модел?
Според логото му, ще да е цветен монитор. Има голяма вероятност да е бил ребрандиран вносен модел.
На външен вид, дизайнът му наподобява почти едно към едно мониторът за IBM PCjr, който е CGA тип.

Фигура 8: Монитор ИЗОТ
На снимки от стари списания, съм го виждал в употреба и с терминални, и с настолни компютри ИЗОТ.

Фигура 9: Монитор ИЗОТ
На снимки от стари списания, съм го виждал в употреба и с терминални, и с настолни компютри ИЗОТ.

Фигура 10: Монитор ВКП 292-1
Това е монитор ползван с устройствата за подготовка на данни и запис на информация върху магнитна
лента, като моделите от ЕС 9000 серията произвеждана от ИЗОТ. С други машини май не се е ползвал.

Фигура 11: Монитор ВКП 171
Това е мониторът ползван с терминалите, свързани с миникомпютър или мейнфрейм система, също за
боравене с магнитни ленти. Тези големи системи вече са се ползвали от много оператори едновременно.
Формата на корпусът на този монитор, който е изработен от метал, в основата си има оставена ложа, в
която си пасва терминалната клавиатура, която също е с корпус направен от масивни метални плоскости!

Фигура 12: Монитор ВКП 291-3
Този монитор е бил част от „Бюрокомпютър“ серията машини на ИЗОТ. Това са компютри тип всичко в
едно, за счетоводни изчислителни операции. Ползвали са се в по-малки и средни бизнес учреждения.
Мониторът е бил перманентно монтиран за машината. Доколкото знам, не е продаван с други компютри.

Сигурно е имало и още други модели монитори. Ако вие знаете за такива и имате техни снимки, лични
или от архивите, то моля пратете ми ги, и ще допълня списъкът, за да този материал е по-подробен.

Сега приоритет ще ми е да намеря по един брой монитор в работещо състояние, и по възможност със
запазен външен вид, за всеки от Правец компютрите ми. За ИМКО-2 най-добре ще пасне мониторът от
Фигура 2, или още по-добре телевизорът от Фигура 1. За Правец 82 този от Фигура 3. За Правец 8М,
който е съвместим от изброените модели на Фигура 4. За Правец 8Ц си пасват тези от Фигура 5 и 6.
За Правец 16 е подходящ модел от Фигура 4 или Фигура 5. И за Правец 16 ЕС ще си подхожда монитор
като от Фигура 6, или още по-добре цветен от Фигура 7. Правец 8Д е правен да работи директно с
телевизори, та може би този от Фигура 1 ще му пасне, или пък ако намеря още по-радикален модел?

Ще оглеждам сайтовете за обяви, макар да не съм им фен, но като съм пешеходец и нямам транспорт
с който да обикалям по битаци и пунктове за скрап, това е положението. Пък ако вие читателите
имате излишен някой от показаните модели, или сте виждали някъде да продават подобни монитори,
то моля пишете ми. Помощта от публиката от много време е движеща сила в развитието на този блог!

P.S. Със съдействието на ентусиаст съмишленик, успях да си купя работещ монитор в добро състояние,
че и на приемлива цена, като показаният на Фигура 3 модел. Само трябваше да му се сложи щепсел.

А пък от щедростта на добри читатели, вече имам и работещ монитор марка ИЗОТ, който е толкова
чудат! Там няма отделен захранващ кабел, а електричество се подава през видео кабелът! Радикално!

Търсенето на монитори и компютри продължава. Всякаква помощ и информация ще е добре дошла!

Модем Motorola Codex 3265

Модем (съкращение от модулатор–демодулатор) е устройство за което има изписано повече от много.
Този път няма да преразказвам, ще оставя читателите сами да прочетат какво и що ако им е нужно.

Аз проспах епохата на модемите, твърде късно се сдобих с домашен компютър – 2004-та година, и
още по-късно си прокарах интернет – 2006-та година, пуснат директно по LAN кабел от доставчикът.

По-архаичен и бавен метод за осъществяване на връзка с интернет е да се ползва модем и наземна
телефонна линия. Помня как съвсем в началото на века, когато баба ми купи компютър на братовчед
ми, той изобщо не чака, и веднага се свърза с мрежата, с която вече имаше опит от клубовете…

Та братовчед ми се свързваше с интернет по телефонът, а вместо доставчик се ползваха предплатени
карти с минути, които карти се продаваха по павилиончетата за вестници, подобно на фонокартите и
ваучерите за мобилните телефони. Дори си спомням, че братовчед ми беше свалил няколко филма, и
там гледах две от най-нашумелите заглавия, които иначе нямаше кой да ме заведе да видя на кино…

Но да не решите, че вече никой не ползва модеми, напротив! Все още на много места по света те са
единственият начин за връзка с интернет. Дори в САЩ все още милиони хора са свързани точно така!

Няколко думи за този екземпляр. Това не е бил типичният домашен представител, а точно обратното.
Повечето хора са ползвали модем тип карта на ISA или PCI слот. Потребителите с повече устройства
са имали външни модеми като този в съседната статия, а за бизнесите е имало и по-сериозни машини.
Такава една солидно построена машина с редица поддръжки е този модем – Motorola Codex 3265.

Единственият недостатък на този модел е, че пантите на предния предпазен капак са с много слаба
конструкция, и през годините, или дори по време на доставката му до тук, и двете са се счупили.
Докато търсих информация за тези модеми в интернет, видях, че това е доста често срещано явление.

Motorola е компания пионер в сферата на телекомуникациите, и гигант в този бранш дори и днес.
Това обаче не се постига само чрез брилянтно управление, иновации и прочие, а доста често чрез
поглъщането на други по-малки фирми, държащи редица патенти и други предимства в областта си.

Така се случва с обещаващите иноватори и лидери в нишата на компютърните комуникации Codex
Corporation, които още през 1977-ма биват погълнати от Motorola. Този продукт е от 90-те години,
но е дело точно на това някога самостоятелно поделение в Motorola, и вероятно за това носи и
името Codex. Гамата модеми от която е този модел е била много подробна, имало е богат набор от
различни конфигурации за различните нужни да клиентите. Точно този модел е един от по-добре
оборудваните, и сравнен с домашните модеми е като космически кораб. Вероятно и по цена е бил…

Едно от най-важните за мен неща е, че заедно с този модем получих всичките необходими кабели!
Това нещо се случвам много рядко. Така през годините съм получавам различни устройства, които
без специфичните си кабели и захранвания са просто неизползваеми, и седят занемарени до днес.
За това отново желая да изкажа най-сърдечни благодарности на човекът който ми го изпрати!

Този модем заедно с останалото автентично мрежово оборудване ще е част от бъдещата ми домашна
мрежа, която може да се досетите ще се прави с цел свързване на компютри за игра в мрежа на UT!

Мнозина хора вече имат оптичен интернет и в домовете си, аз обаче ще се връщам назад в миналото!
Ще пиша пак като има развитие, или намеря още стара интересна или друга полезна мрежова техника.

Модем USRobotics Sportster 33.6K

За разлика от бизнес машината от съседната статия, този модем е бил предназначен за домашните
потребители, които не се нуждаят от всички допълнителни функции, стандарти и сложни протоколи.
И въпреки това, този модем е доста способен, и заслужено става дългогодишен лидер в нишата си.

USRobotics са пионери в браншът, и милиони хора по целия свят са ползвали, а някъде дори още
ползват техните продукти – редицата модеми предназначени за домашните и бизнес потребителите.

Интересен факт е, че към края на миналия век USRobotics купуват фирмата Palm, PDA устройство от
които вече разгледахме тук
. Обаче скоро след това друг гигант – 3Com на свой ред купува USRobotics…
Така с годините едни и същи модели PDA устройства се продавали под марките Palm, USRobotics и 3Com.

На този модем пише, че е по 33.6K стандартът, но на снимки в интернет откривам, че в същия
корпус са се правили и по-бавни, и по-бързи модели. Дори и днес се продава нов модел по V.92
стандартът, тоест 56K. Единствената видима разлика е, че новия модел е с корпус в черен цвят.

Произвежданата днес 56K версия на показания на снимките модел, се търгува в официалните сайтове
за между 90 и 100 долара. Естествено, употребявани тези модели модеми вървят за под 10 долара.

Този модем заедно с останалото автентично мрежово оборудване ще е част от бъдещата ми домашна
мрежа, която може да се досетите ще се прави с цел свързване на компютри за игра в мрежа на UT!

Мнозина хора вече имат оптичен интернет и в домовете си, аз обаче ще се връщам назад в миналото!
Ще пиша пак като има развитие, или намеря още стара интересна или друга полезна мрежова техника.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Човекът който ми даде това и съседното мрежови устройства, ми писа, че тази бройка
е флашната, и също работи на 56K! Тоест бъдещата ми ретро домашна мрежа ще е е направо фурия!

Волан / Кормило RockFire QF-266IPR

Преди около два месеца ми хрумна една идея. Реших да потърся нещо, което бях виждал други хора
да използват през годините, но лично никога не съм имал. Става дума за определен вид джойстици
предназначени за играене на игри с автомобили – волан или кормило. Това е един интересен метод,
чрез който играчът се пренася една стъпка по-навътре в играта. Този тип джойстици съществуват
от десетилетия. Освен за компютри, първоначално са били популярни и с конзолите за видео игри.
Най-добре познати са на запад, от аркадните игри, където освен волан, скоростен лост и педали,
кабинетите за тези игри имат и цели седалки, вибрация и ефекти, като при истинските автомобили.

На живо съм виждал такъв джойстик само един път, преди 10-12 години, като бях на гости на един
мой съученик. Той имаше подобен волан, и дори ми пусна някаква игра на която да го пробвам. Но
или играта не ми е харесала, или по друга причина, но помня, че тогава хич не бях впечатлен.

Преди време, както играех една от Need For Speed игрите на радикалната 6600 GT машина, се сетих,
че освен с клавиатура, тези игри могат да се играят и с волан, и това може да е нещо интересно!

Реших да потърся по-стар модел волан за компютър, и първото място което разгледах беше един от
сайтовете за онлайн продажба на употребявани стоки. Дълго време разглеждах, но повечето неща
бяха прекалено модерни. Масово този тип волани бяха с USB порт, а при търсене на моделът им в
интернет, тези модели все още се продаваха нови по магазините. Все пак намерих някакъв модел от
началото на века, който макар на USB, пишеше, че е съвместим с игрите от преди двайсетина години.
Човекът който го продаваше обаче ме мота повече от месец, и така и не ми се обади. Това почти ме
отказа от идеята. По неведоми стечения на обстоятелствата, седмица по-късно намерих обява където
не се продаваше, а се подаряваше волан като този който търсех, и даже имаше Game Port, а не USB!

Ако някога и вие решите да търсите такъв вид джойстик, проверете обявите и с двете ключови думи,
и с волан, и с кормило. Понеже в половината обяви хората са писали в заглавието волан, в другата
половина пише кормило. Така докато не се сетих, първоначално не ми излизаха половината резултати.

Сега няколко думи за воланът който ще разгледаме днес. Марката и моделът са RockFire QF-266IPR.
Това име не го бях чувал до сега, но се оказва това е тайванска компания произвеждаща компютърна
периферия, която съществува и днес. На сайтът им дори има някакви драйвери, но не за този модел.
Получих воланът с модулът с педалите за спирачка и газ заедно с оригиналната им картонена кутия,
но без диск с драйвери или книжка с инструкции. Но навярно те ще се намерят нейде из интернет.
На кутията пише, че е модел от 2001-ва година, но вероятно е произвеждан още доста дълго време.

Самият продукт е изработен от стабилна пластмаса, и макар бюджетен модел, е на доста добро ниво.
На размери воланът и педалите не са много големи, но като се има предвид, че е предназначени за
ползване от деца и юноши, пък аз съм чернобилски мутант, хич не трябва да имам поле за претенции.

На воланът има 8 копчета и две ръчки за смяна на предавките. Голямото сребристо копче в средата
всъщност е декоративна лайсна без практическа функция. Силно се надявам ръчките за скоростите да
са използваеми, понеже не са споменати никъде на кутията. Воланът се закрепя за бюрата или масите
чрез четири вакумни държача. На кутията пише и за някакви скоби, но тук не откривам такива неща.
Модулът с педалите се свързва към модулът с воланът посредством кабел с накрайник от RJ серията.

Този джойстик, както и всички други игрови контролери от 20-ти век, ползва Game Port за връзка с
компютрите. През 80-те, DA-15 конекторът е изисквал допълнителна разширителна карта. През 90-те
вече бива вградена екстра към звуковите карти, а към края на века става базова опция вградена и
в самите дънни платки на повечето компютри. Този порт, както и серийните и паралелният, вече са
изместени от USB стандартите, и от вече над десетилетие не е се срещат като базово оборудване.

Първо ще тествам воланът с вече инсталираните на 6600 GT машината игри. Това са Need For Speed:
Hot Persuit 2, Underground и Underground 2. Ако има успех, на вторият твърд диск който добавих
миналата година, и който все още е празен, ще си инсталирам FlatOut и FlatOut 2, и Crashday.
Това са игри в които човек не само се състезава, но има за цел и да унищожи автомобилите на
противниците си. В първите две с блъскане, а в третата чрез богат набор от огнестрелни оръжия!

И най-вече, ако воланът е работещ, ще добавя втори твърд диск и при 3DFX Interactive PC-то.
Ще инсталирам първите четири Need For Speed заглавия, те поддържат 3DFX Glide API, и ще вървят
отлично на тази машина. Също така ще инсталирам Re-Volt, Midtown Madness и Midtown Madness 2.
Тези игри просто ме зареждаха с радост, първоначално в компютърните клубове, а после и вкъщи.
Има още една поредица брутални игри които искам да пробвам с този волан – Carmageddon серията!
Но за тях си заслужава да напиша цял отделен пост, и ако някога има развитие и това ще се случи.

В следващия пост относно воланът ще добавя един или няколко видео клипа, в които играя някои
от споменатите по-горе игри, но още не е ясно кога точно ще имам време тези неща да се случат.
Сега съм по средата на довършителен ремонт на жилището ми, нещо което ме тормози вече с години,
и все едно никога няма да завърши… После пък ще има да се занимавам с търсене на работа…

За компютърните игри със самолети, както и за тези с роботи има един друг тип джойстици, които
са следващото нещо което ще търся. Някога като имам време и средства ще разгледам обявите, пък
ако на вас ви се намира такова нещо – пишете ми, ще се радвам да пробвам и този вид устройства.

Уеб Камера PHANTA-SEE

Днес хората ползват безброй устройства, които имат по една, по две, че дори и по три камери!
Това нещо е станало опция по подразбиране, и хората са забравили каква интересна история имат
тези изобретения, чрез които всеки ден се свързват милиони хора по всичките краища на света.

Първата уеб камера – Trojan Room Coffee Pot, е въведена в експлоатация през 1991-ва година, в
крилото за компютърни науки на университетът в Кеймбридж. Тази камера е имала за цел да следи
нивото на кафето в една кана, от която са си наливали учените работещите в това отделение.

Камерата е била черно бяла, с резолюция 128 на 128 пиксела, но това е било напълно достатъчно
за нуждите на кафеманите в катедрата. За връзка на камерата с компютър се е ползвала кепчър
карта. Компютърът към който е била свързана е Acorn Archimedes, това е ARM базирана машина.

Първоначално камерата се е виждала само от компютрите от вътрешната мрежа на университетът.
В последствие бива свързана с глобалната мрежа, където бързо става хит, и забавлява зрителите
по целия свят, цяло десетилетие, докато не бива изключена за постоянно през 2001-ва година.

Първата комерсиална уеб камера – Connectix QuickCam, излиза на пазарът през 1994-та година.
Тази камера също е черно-бяла, и има резолюция от 320 на 240 пиксела, но с достъпната и цена
от 100 долара, Connectix QuickCam бързо става хит. Дори е считана за революционно устройство!

През следващите години, безброй големи и малки компании пускат свои собствени разработки, но
не липсват и редица копия на по-знатните модели. Пазарът бива залят от различни модели, което
води до голяма конкуренция, и едновременно и спадане на цените, и развитие на технологиите.

Уеб камерата която ще разгледаме днес е модел от края на 90-те години на миналия век, но може
би е продавана и през началото на този век. Тази бройка получих от ентусиаст на темета стари
компютри и технологии, от който и преди съм получавал много интересни неща, от които тепърва
имам да показвам още доста интересни находки… За което отново му благодаря най-сърдечно!

Къде точно е произвеждана тази камера не става ясно, и интернет мълчи. Нито е известен модел,
нито марка, на кутията пише единствено PHANTA-SEE. За сметка на модел, на кутията има снимки
как камерата стреля лазерни лъчи от ниска орбита! Поне ги има параметрите на задната страна.

Камерата изглежда доста добре конструирана, има си и стабилна основа с тежка метална подложка.
В опаковката, заедно с инструкцията за употреба има диск с програми, както и две дискети с
драйвери за прилежащата в комплектът кепчър карта. Към камерата има и захранващ трансформатор.

Нещо което днес се извършва от елементарен софтуер, едно време е изисквало цяла допълнителна
платка, както в този случай кепчър карта. Тази карта е за PCI слот. на нея има и S-Video порт.

Още не съм тествал дали тази камера е работеща, но съм почти сигурен, че е напълно изправна.
Сложната част ще е да се преборя със софтуерът, и по-точно ако намеря подходяща програма за
запис, че искам да направя едно кратко демо клипче което да кача във видео каналът в YouTube.

Така, че като избера компютър на който да тествам камерата, и има развитие, ще пиша отново.

Антистатичен, Антирефлекторен, Антирадиационен Екран

Преди много много лета, компютрите не бяха с течнокристални екрани както са днес, а образът се
вадеше на монитори с електроннолъчева тръба, наричана също и катоднолъчева тръба или кинескоп.
Този кинескоп изгражда образът, като в единия си край има електронен прожектор или електронно
оръдие, което бомбандира с електрони видимата част на екранът, който от вътрешната си страна
е покрит с луминофор. При контакт на излъчваните електрони с луминофорът, той реагира като
излъчва светлина. Тази светлина е в основата на картината, която зрителите виждат на екранът.
Това е принципът на работа на кинескопите на най-основно ниво, но е напълно достатъчно за да
се обясни с какво точно е полезно изделието което ще разгледаме днес, антирадиационният екран.

В резултат на работата на кинескопите, от тях се отделя слабо йонизиращо излъчване (радиация),
и по-точно рентгеново лъчение (електромагнитно излъчване), което е опасно за здравето на хората.
При съвременните CRT монитори произведени след средата на 90-те, излъчваните емисии са съвсем
незначителни, и далеч под нормите, определени като безопасни от здравните агенции по света.
При по-старите CRT монитори обаче, това може да не е така, и при продължителна и честа употреба,
потребителите може да са изложени на реален риск. Така се появява и това изобретение – защитен
антирадиационен екран, който има за цел да блокира вредните частици излъчвани от кинескопите.
Модерните CRT монитори са направени от стъкло с примеси на олово и други метали, които попиват
или задържат излъчваните частици. Предполагам, някои от предпазните екрани също са направени от
такъв материал, но дори и да са от най-обикновено стъкло, това също би било напълно достатъчно.

Друга функция при предпазните екрани, които винаги са рекламирани като решение на редица важни
проблеми, е работата им като поляризатор, отблъскващ нежеланата светлина и отражения идващи от
външни източници. Може да видите тъмният цвят на показаният екран, той е точно за тази функция.

Бройката тук има и трето преназначение, антистатична защита, постигана чрез кабел преминаващ
през рамката на защитният екран, завършващ с метална щипка, за закачане към заземена точка.
Дали това има някаква реална полза, е трудно да се каже. Лично аз никога не съм имал проблем с
натрупване на прах по кинескопите на мониторите и телевизорите които съм ползвал през годините.

Днес нужда от такива защитни екрани няма, защото LCD мониторите работят на съвсем друг принцип,
при който не се генерират лъчения и магнитни полета, както при споменатите по-горе CRT монитори.
Все пак има различни видове допълнителни екрани, които представляват фолио, залепящо се върху
самата матрица или защитното и стъкло. Много модели мобилни компютри са с екрани от гланцов тип,
а не матови като повечето настолни монитори. Борбата с нежеланите отражения се постига чрез
залепянето на антирефлекторно фолио. Друг вид фолио има за цел са предпазва личната информация
на потребителите, като ограничава ъгълът на гледане, и ако човек не е директно пред мониторът
си, а дори и само един сантиметър в страни – картината става нечетлива. Това е метод ползван за
защита от надничания, било то в учебните среди, или при бизнесите против индустриален шпионаж.
И разбира се, като днес се каже предпазен екран, човек се сеща за фолиото което се залепя за
екраните на различните устройства (най-често мобилните телефони), за да ги предпазва тях, а не
здравето на потребителите им. Но това е толкова тривиално нещо днес, и няма нужда от обяснение.

За изненада, илюстрациите на третия ред снимки, намерих на страниците на един от най-големите
сайтове за търговия в САЩ (Amazon), където се предлагаха десетки модели такива защитни екрани,
с цени от 60 до над 300 долара! Предполагам това са бройки останали в листите на търговците още
от преди десетилетия, които ще останат налични докато не се продадат, или в превод – завинаги!

За първи път на живо видях такъв тип предпазен екран, в средата на 90-години на миналия век.
Но не помня дали първо беше в касата за плащане на сметката за топлата вода и праното, където
баба ми ме водеше след като си вземеше пенсията, или беше в училището където работеше майка ми?
На първото място, зад всяко от гишетата стоеше по касиерка, а на бюрото имаше компютър с малък
монохромен монитор със зелени символи, покрит с такъв предпазен екран. Също, за отпечатване на
сметките в тези каси се ползваха матрични принтери, които вдигаха адска врява! Всеки път като
трябваше да чакаме на опашка, ансамбълът от матрични принтери кънтящи в малкото помещение така
ми надуваха главата, че имах чувството, че съм затворен в клетката на маймуните в зоопаркът!
В училището където майка ми бе педагогически съветник (звероукротител), в компютърния кабинет
машините бяха Правец 8 и Правец 16, но не помня да са имали такива предпазни екрани. По-скоро
такова чудо да е имало при компютърът на директорът, или този на счетоводителката, която също
имаше матричен принтер, на който се печатаха разписките за изплащаните на учителите заплати.

Последно, през вече далечната 2005-та година, родителите на един мой познат от махалата, му
купиха първият домашен компютър. Първоначално му бяха купили и последен модел CRT монитор, но
след няколко дни мрънкане, че бързо му се изморявали очите, CRT мониторът беше заменен с LCD.
Обаче, родителите на моя човек са много строги и стриктни, и му бяха взели и предпазен екран
като този. Едно време доста пъти съм му бил на гости, играли сме игри, гледали сме филми, и в
интернет сме ровили, и все LCD мониторът бе покрит с такъв екран, а свалеше ли го, му се караха!

Миналата година се сетих да го питам дали го пази някъде на някой таван или мазе, но отдавна е
бил изхвърлен. Този месец отново се сетих, че това би била една интересна тема за този блог, и
реших да проверя дали няма такова нещо в един от сайтовете за обяви. И, о, чудо! Имаше, че даже
беше бройка в оригиналната си опаковка. Всъщност, предпазният екран още си беше в целофанът,
но щипките за хващане към мониторът очевидно са употребявани, а едната за съжаление е счупена.
Така, че за тест ще трябва да измисля друг начин за захващане на предпазния екран към някой от
автентичните ми монитори. Вероятно ще тествам този екран с мониторите ми за Правец 8 и 16.

Може да пробвам нещо с някакви колани или ремъци, с които екранът да се захваща за мониторите.
И тогава ще тествам дали този екран наистина помага при отражение, или прави нещата по-лоши.
Няма как да тествам дали екранът блокира радиационното излъчване, и дали намалява генерираното
антистатично електричество, защото не разполагам с нужната за тези тестове измервателна техника.

При всички положения, това е една интересна находка, която едно време е била много обичайна
гледка, но днес едва ли се помни от мнозина, пък по-младите може дори и да не знаят какво е.
Разкажете в коментарите и вашите спомени с тези или други подобни интересни неща от миналото!

3Com OfficeConnect 8/TPO 3C16700

Преди два месеца и половина получих този интересен хъб, и веднага ми хрумна една идея!

Вече съм писал как няколко от най-радикалните ми компютри за ретро игри, са с мрежови карти
от марката 3Com. И по-точно, става дума за двете машини 3DFX Interactive PC и 3DFX SLI PC.
В момента стягам още два компютъра за игри, на които също смятам да сложа 3Com-ски карти.

Идеята е, тези четири машини да са свържат в мрежа, за да на тях се играе най-великата игра
правена някога, това естествено е Unreal Tournament! И четирите машини съм събрал с цел игра
на въпросното заглавие, но самостоятелно или по интернет с чужденци, че само там има сървъри.
Но сега като вече има условията за създаване на автентична домашна мрежа, ще се пробва и така!

Това устройство е било ползвано в епохата на модемите, когато най-бързите масово достъпни
стандарти са били 9600 и 14400, и в последствие 28800 и 33600. При тези модеми, скоростта
преведена в килобайти в секунда, не е надвишавала цифрата 5! Дори само изпращането на една
дискета от един компютър до друг, е отнемало минимум 5 минути! Ами ако трябва да се прати
нещо с обем от стотици мегабайти или цял гигабайт? А ако трябва да се пращат по много неща?
И тук идва новият стандарт 10BASE-T, който преобръща нещата! При него, максималната скорост
достига 1.2 мегабайта в секунда! Това сравнено с предишните, е като влак стрела сравнен с
каруца теглена от недохранено магаре. Разбира се, скоростта на връзката е зависила от и много
други фактори, като моделът мрежови карти, типът компютри, някои стари модели не са смогвали.

Устройството има стабилен корпус с модерен за годините си дизайн. Направено е от качествени
материали, и макар произведено преди около 20 години, не е пожълтяло. От предната страна, като
при всеки друг хъб, и тук има светлинни индикатори, а от зад стоят 8-те на брой мрежови порта.
От долната страна има четири гумени крачета, както и две скоби за вертикално окачване на стена.

От това което откривам в интернет, този модел е бил много популярен, и се е произвеждал доста
години. Бил е част от цяла гама офис решения на марката 3Com, горещо търсени по целия свят.

Единственото което трябва да намеря е подходящо захранване. Този хъб поддържа широк обхват
входни напрежения, така, че надявам се няма да е много трудно да намеря някое от пасващ тип.
За домашната мрежа ще трябва да си кримпна и съответния брой кабели, с дължина според това
къде ще са разположени компютрите. Имам RJ45 (8P8C) кримпващи клещи, и цяла торба накрайници,
имам и два топа кабели, та като дойде времето, всичко необходимо ще стане по мярка за минути.

Очаквайте продължението в идните месеци, а до тогава защо и вие не пробвате Unreal Tournament!

3D Очила Kasan 3D-Max

Учебната година започна, и макар това да е блог с образователна цел, нищо не ни пречи
да разгледаме нещо правено с цел игри. Всъщност на запад има един термин Edutainment,
неологизъм от думите Educational Entertainment, или на чист български игрово обучение.
Този похват ако ме питате мен е по-плодотворен от архаичните учебните догми, и би бил
полезен не само за началните класове, но и за цялата учебна система, особено в дните
на абсолютна липса на съсредоточение и масова зомбификация в които за жалост живеем…
Но няколко семестъра педагогика които съм взел преди години не ме правят специалист,
и нека минем по същество, макар темата и разглежданият днес обект да се преплитат.

На снимките пред вас стоят едни активни 3D очила предназначени за компютри, които са
били произведени преди 20 години, от неизвестната вероятно гаражна южнокорейска марка
Kasan Electronics. Сега като търся каквато и да е информация, не откривам нищо, освен
една фен страница посветена на този продукт, която макар и от средата на 90-те, все
още е доста ценна, и в комплект с дебелата колкото цял учебник книга с инструкции, ще
са ми доста полезни когато се опитвам да подкарам очилата на някоя автентична машина.

Какво е стереоскопия може да прочетете по-подробно в енциклопедията, там има интересно
написана статия. Самата технологията не е никак нова, в днешния си вид съществува от
над два века, и предхожда фотографията и киното. Първоначално, с помощта на очила със
специални лещи или призми, две рисунки поставени една до друга са образували триизмерно
изображение, а какъв по-добър трик от това, до днешен ден докарва солидни приходи…
С времето технологията се усъвършенства, и с появата на фотографията и киното идва и
анаглифията, за която също има интересна статия в енциклопедията. На кратко при този
метод двете изображения се проявяват върху една и съща снимка или лента, като едното
е снимано през червен филтър, а другото през син филтър. Съответно очилата с които се
гледа имат една червена и една синя леща, като тук не е нужно лещите да имат форма,
а както сигурно знаете може да са просто парчета цветен целофан в картонена рамка.
Дълги години тази технология пълни кината, докато не излиза следващата евтина за
студията и кината технология – поляризираните очила. Докато при гледане с анаглифни
очила изображението има пурпурен отенък заради начинът на снимане, при поляризирания
метод картината не губи цвят, но пък губи резолюция, по-точно половината хоризонтална
резолюция, която се споделя от двете изображения които се наслагват едно върху друго.
За пример в IMAX и RealD 3D кината се ползва поляризираната технология (gimmick).

Всичко споменато по-горе обаче е пасивна технология, или по-просто казано методи при
които очилата са само две лещи или филтри, и нямат никаква механика и електроника.
При очилата които ще разгледаме днес технологията се води Active Shutter 3D System.
Най-просто казано, лещите на тези очила трептят в синхрон с картината която им се
подава, и много прецизно блокират едното или другото око на зрителят за части от
секундата, като по този начин постигат 3D ефектът без да се губи цвят или резолюция.
Тази активна технология също е много стара, масово е тествана по кината през 1922-ра
година, или преди 95 лета! При домашните потребители навлиза в средата на 80-те,
когато дори от второто поколение игрални конзоли като Nintendo Entertainment System
и Sega Master System имат такива активни 3D очила като официален аксесоар, но поради
високата им цена и ниският брой игри правени за тази технология, не пожънват успех.
През 90-те години технологията се пренася при компютрите. Някои от работните станции
на Silicon Graphics идват с базова поддръжка на такива очила, а след това десетки
фирми пускат свои продукти съвместими с компютрите и телевизорите. Дори в днешни
дни този маркетингов трик (gimmick) е доста популярен, и много нови телевизори се
пробутват в комплект с такива 3D очила. А къде и без гейминг ентусиастите (наивните
консуматори), за които последно преди години капиталистът Nvidia пусна продукт едно
към едно с това което ви показвам днес, с разликата, че тяхното беше оптимизирано за
някаква брандирана серия 120-херцови монитори произвеждани от техен съдружник…
Тази технология от няколко години е засенчена от Virtual Reality очилата, които също
не са никак нова идея, този gimmick също има няколко десетилетия история, но на скоро
стана достъпен за масите, и сега всяка втора компания пуска свой вариант VR очила…
Мен обаче ме вълнува единствено Augmented Reality технологията, но за моментът все
още е прекалено скъпа и първобитна в отношение краен потребител, но има време.

Конкретно тези 3D очила както казах са дело на някоя от стотиците малки фирмички,
експлоатирали отворилата се тогава ниша, докато ефектът не е затихнал, и или са минали
към друг продукт, или по-често срещаният резултат – са фалирали и оставали забравяни.
От надписите от страни на кутията, се научава, че очилата поддържат съвсем ограничен
брой модели от най-старите видео карти, а други драйвери освен тези на дискетата от
комплектът не са излизали. И тук идва най-големият проблем с моя комплект – няма я
дискетата с драйверите! Дано има копие на мултимедийният диск, ако ли не, то едва ли
някога ще се намерят драйвери. В комплектът е и картата контролер, тя е за 8 битов
ISA слот. Също в кутията тук, някой през годините е добавил и почти сигурно
най-силната от поддържаните видео карти – S3 Trio64UV+, тази карта е за PCI слот.
На шестата снимка виждате и кабелът за свързване с видео картата и мониторът.
Като опция се е предлагало и безжично дистанционно управление, то е било само за
управление на софтуерът, понеже на самите очила няма какво да им се настройва ръчно.
И за финал към очилата са вървели три филтъра които са се монтирали пред лещите, и
са създавали различни ефекти. Тук обаче е останал само един от трите, другите два
ги е хванала липсата, но пък този който си го има е още с предпазното си фолио.
Самите очила са много леки, с изцяло пластмасова рамка. Кабелът който се включва в
картата им контролер е привидно доста дълъг, и не би трябвало да пречи при употреба.

Каква е историята на тази бройка не зная, но от един стикер на кутията гласящ
„Multirama Germanos“, както и от лепенката за цена със символът за драхма, съм почти
сигурен, че тези 3D очила са били купени от Гърция. Самата цена е била 299000 драхми,
което според два онлайн калкулатора се превеждало като 880 евро, доста солена цена!
Ако се намерят драйвери ще тествам очилата на някоя автентична система с Windows 95,
или с DOS, за какъвто най-вероятно са правени приложенията на мултимедийният диск.
Ако вие знаете нещо за този модел очила, имали сте опит с тях или каквото и да е
друго свързано с марката – пишете ми, всякакви съвети и помощ ще са добре дошли.

Лично до сега не съм имал вземане-даване с активни 3D очила, макар на няколко места
през годините да съм виждал мостри изложени от търговци целящи се да зарибят масите.
С поляризирани очила съм гледал на IMAX последните два Star Trek филма и новия Star
Wars, даже самите очила които струваха 2 лева сега си кротуват в шкафът до мен.
До тях седят вече 7-8 години едни други 3D очила, два чифта от най-елементарните
анаглифни, които обаче в комбинация с някакъв драйвер правеха чудеса в игрите!
Ако до сега не сте забелязали, аз съм страшен фен на поредицата Unreal Tournament.
Тук през годините сглобих 5 машини за тези игри, но манията ми е много по-стара.
Още щом си взех първият компютър прекарвах дълги дълги нощи в оригиналната игра.
И първата видео карта си купих за да мога да цъкам на новия Unreal Tournament 2004.
След това си сглобих цял нов компютър за очаквания Unreal Tournament 2007, който бе
преименуван на Unreal Tournament III. За жалост машината не доживя премиерата на
играта, поради малоумно монтиран мрежов кабел (навит около гръмоотвода) от един
долнопробен интернет доставчик, от където дори не ми се извиниха… Сглобих друга
още по-добра машина, на която новата игра просто сияеше в пълния си блясък!
С годините добавях всякакви карти и модове към игрите, дори си взех и USB джойстик
за да пробвам нови методи на игра, и по някое време видях обява в която се продаваха
два чифта анаглифни очила в комбинация с някакъв драйвер записан от търговецът на
обикновен диск. Тъй като цялата тази работа беше десет лева, макар и като материали
да не струва и два, купих си едни комплект и останах много много приятно изненадан!
Unreal Tournament III съвсем оживя, истинско 3D, човек направо да си потопи главата!
Та с едни картонени очила се постига същия ефект като с активните за стотици долари,
с единственият недостатък, че картината има пурпурен отенък, но какво толкова!

Ще потърся драйвери и ако имам успех ще тествам тези очила. Пък ако имам успех и с
подкарването им ще напиша продължение, в което задължително ще има и видео клип.

SyQuest Technology SyJet 1.5GB

И преди съм писал за различни и необичайни дискови и лентови устройства, и на няколко
пъти съм споменавал че търся всякакви различни типове устройства и медии, за това сега
като този екземпляр ме намери мен, съм много радостен и бързам да ви го покажа.

Това е SyQuest Technology SyJet 1.5GB, последният масов публичен продукт на марката.
Този модел копира технологията и методът на работа на Iomega Jaz, но двата типа не
са директно съвместими, и ползват различни по форма и обем носители на информация.

С най-прости думи това устройство е твърд диск без плочите в него, а носителите на
информация – дискетите, касетите или както желаете да ги наречете, са просто чифт
плочи в пластмасова кутийка, без никаква друга механика и електроника в тях.
Четящите глави на устройството влизат в дискетата през слот покрит с гумена лента,
а плочите се завъртат от мотор който ги захваща стабилно в централната им част.
Самите носители са с големина колкото 3.5 инчовите дискети, но са с тройна дебелина,
и побират над 1000 пъти повече информация, с главоломно по-бърза скорост на запис.

От архивираният сайт на някакъв официален дистрибутор научавам, че като е било ново,
през 1996-та година устройството е струвало 678 щатски долара, вървяло е в комплект
с една дискета, и е имало две години гаранция. Самите дискети са стрували по 181
долара за единична бройка, или 472 долара за пакет от три броя, с пет години гаранция.
Сравнено с цената на конвенционален твърд диск, устройството само по себе си не е било
евтино, но за период от година носителите са били по-изгодни като цена долар/мегабайт.
Това обаче не продължава дълго, и още през 1997-ма цените на твърдите дискове падат,
а обемът им се почаква експоненциално, което прави тези преносими медии неизгодни, и
дори убива компанията. SyQuest Technology банкрутират през 1998-ма, точно преди да
пуснат следващото поколение такива устройства с капацитет 4.7GB, колкото едно DVD.

Тази бройка си дойде с оригиналното захранване, с което се свързва чрез жак 5-ца.
Към компютър се свързва чрез SCSI кабел, аз имам доста кабели и няколко контролера…
Обаче понеже това е деликатна техника която вече е на две десетилетия, и дори да
не е работила много, със сигурност е била подхвърляна по рафтове и мазета, не съм
сигурен дали още работи, и съм по-склонен да вярвам, че отдавна е финиширала.
Липсват двете кръгли гумени крачета от долната дясна страна, но големите четири
крачета за поставяне в хоризонтално и във вертикално положение си ги има.

Ще тествам устройството, нали имам една 1.5GB-ова дискета и оригиналното захранване.
Пък ако устройството се окаже работещо ще напиша продължение, или ще допълня постът.

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 1

Преди две и половина години писах за един иконичен продукт, за механичната клавиатура
IBM Model M. От тогава до сега си я ползвам като основна, дори този пост пиша от нея.
Писал съм и за ALPS типът механични клавиатури, а преди време пощраках и на MX мостра
в някакъв магазин, но без спор, Buckling Spring технологията на IBM е категоричен фаворит!
Нямам намерението да изоставям моята IBM Model M за никаква друга клавиатура, освен…

Преди месец, един човек който попаднал случайно на този блог и прочел писанията ми за
клавиатурите, се сетил, че на вилата му отлежавала една много голяма и стара клавиатура.
Писа ми да ме пита дали ще имам интерес към такова нещо, и като след време ми изпрати
снимка се оказа, че клавиатурата е не каква да е друга, а точно динозавърът IBM Model F!

IBM Model F клавиатурите са произвеждани в доста различни варианти. Най-първите са били с
изцяло метален корпус, като в последствие по-късните модели имат пластмасов горен панел,
но са с метално дъно, докато при IBM Model M вариантите винаги целия корпус е пластмасов.

Тази бройка е от вариантът със 122 клавиша, който е предназначен за терминални компютри и
мейнфрейм машини. Клавиатурата не е съвместима с настолните и домашните компютри, но
вече има няколко различни варианта за преработка и подкарване и на обикновени компютри…
Но подробно ревю, както и какъв метод за подкарване под съвременна система ще избера, за
това ще стане дума в следващите части от поредицата, ако се преборя със задачата и оцелея!

Клавиатурата пристигна при мен доста прашна, и по-лошото с доста корозия по металните
панели. Най-тежко бе положението с панелът на който се монтират пластмасовите цеви в
които от горната страна влизат копчетата с капачките, а от долната страна влизат лопатки с
пружинките, които правят електрическият контакт с масивната печатната платка под тях.
От долната страна на този панел бяха останали „мощите“ на разложилата се текстилна
постелка, която поне малко беше спасила долната част на панелът, и навярно и платката.
След почистване с 95% спирт, самата платка с контактите изглежда като нова, надявам се
да е все още изправна, и най-важното дано и контролерът запоен към нея да е оцелял!

Както виждате от снимките, наложи се да изтъркам горния панел до гол метал, като
преди това този детайл го третирах на няколко пъти в продължение на седмица с разтвор
от азотна киселина, за да преборя ръждата, но няколко места се оказаха тежка задача.
Виждате, че на панелът има няколко чифта черни пластмасови скобички, които в сглобено
положение държат телените стабилизатори на големите клавиши. Та тези скобички са
доста деликатни, и понеже са капсуловани на място, хич и не посмях да ги демонтирам!
Та трябваше да съм много внимателен да не ги накапя с киселината или да не ги съборя…
И за беда, естествено точно около пластмасата бяха най-лошо корозиралите участъци.
Но все пак след като всичко се мина с няколко слоя матова черна боя, вече панелът
изглежда по-добре, от колкото като е бил нов, преди забележителните 32 години!

Заедно с този панел боядисах и долния капак, който също бях полирал до чист метал.
Него го минах с черен гланцов спрей, и той глътна цял един флакон както горния панел.
Но снимките на гланцовата повърхност естествено станаха трагедия, за това и не съм
ги качил. Някога като има повече напредък с реставрацията ще снимам по-подробно.

До сега съм почистил един по един 250 от над 500-те компонента които има клавиатурата.
Предстои ми да почистя останалите, и да намеря няколко липсващи части и инструменти.
Ще трябва да измисля и от какво да направя подложка за между панелът и платката…
А най-важното и най-скъпото ще е да се намери контролер с който клавиатурата да
заработи със съвременните машини и OS, но това ще е последната част, има време.

Ако на вас ви се намират или видите някакви стари механични клавиатури, и IBM,
и други – пишете ми, интересуват ме във всякакво състояние, както и всякакви части!

Когато се реставрира напълно, тази клавиатура ще е едно супер радикално средство за
писане, на теория по-добро и от IBM Model M, но нека първо практиката да го докаже!