Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Метални Стикери Етикети / Гравираща Пишеща Машина

Днес ще ви разкажа за тази интересна двойна употреба, която намерих за старата семейна механична
пишеща машина Марица 12, за спомените ми свързани с пишещите машини, и за бъдещата им употреба.

Още миналата година “изобретих” този метод за писане, или по-точно за гравиране на текст върху
алуминиево тиксо. Съзерцавайки етикетите на модулите от Робко комплектите, забелязах, че те не са
солидни метални пластини, каквито едно време са се слагали на по-сериозните машини, а са стикери.

И докато за щамповането на серийни номера в металните пластини си трябва сериозна преса и натиск,
то за гравирането на алуминиеви стикери не е нужен почти никакъв натиск, една задача по силите и
на най-обикновените пишещи машини, ярък представител на които седи най-кротко в хоби стаята ми!

След няколко опита, бързо му хванах цаката, и макар да няма какво да номерирам или надпиша, вече
си имам метод за щамповане, стига надписите да са на български език, понеже на такъв е машината.

Триковете при надписването по този метод са два. Когато се щамповат по-малки етикети, те трябва да
са добре захванати за валякът на пишещата машина. На снимките виждате, че ползвам хартиено тиксо.
И другото нещо е, че алуминиевото тиксо е много тънко и крехко, и като се отлепя от трансферната
лента много лесно може да се смачка, с което се губят отпечатаните символи. Като трик виждате, че
някои от етикетите съм написал след като тиксото вече е залепено за листове. Естествено така няма
как да се надпсват неща залепени на едри предмети, понеже няма да се поберат в пишещата машина.

Правилния начин да се щамповат такива етикети е с печат със сменяеми символи, като мастилените с
които се слага срок на годност. За алуминиевите етикети печатите не са с гумени, а с твърди символи.

Виждате, че и с подръчни средства и техники може да се направят почти представителни табелки за
врати, пощенски кутии и звънци, необичайни визитки, и по-трудни за фалшифициране членски карти!
Даже картата на последната снимка не е много далече от тази която ми издаде моя футболен клуб
преди десетина години. Само дето не е ламинирана, но и това може да се направи лесно и евтино.

В първия пост за тази Марица 12, който публикувах през вече далечната 2012-та година, споменах, че
на тази машина се научих да пиша по БДС подредбата още преди да тръгна на училище, и последно в
някой от крайните класове си писах доклади и домашни, след като домашния принтер ме беше предал.

Пишещата машина е купена от майка ми още преди да съм се родил, която по професия беше учителка,
и до преди десетина години понякога още се вадеше и ползваше по предназначение и от нея, и от мен.

Днес машината не е в много добро състояние. Горната част на главните букви се отпечатва бледо, и
механизмът на буква “И” е с проблем. Но определено ще се пази като ценна семейна и лична реликва!

Като бях още много малък, преди да тръгна на училище, ще да е било преди 22-24 години, понякога
майка ми ме водеше с нея на работа (понеже нямаше кой да ме гледа), където едно от основните и
занимания беше да пише различни работи на пишещите машини в учителската стая. Помня, че там или
в директорският кабинет имаше и електрическа пишеща машина, за която учителки се надпреварваха,
тъй като при писане на нея не е нужно човек да си чупи пръстите, а всичко е лесно и безболезнено.
Но съм бил много малък, и не просто не помня каква марка или форма беше електрическата машина.

Друго място където имаше хора с пишещи машини, бяха сградите до полицейските управления, където
се издаваха документите за самоличност и се подават заявления и прочие. Пред тези места до преди
годни имаше писари с механични пишещи машини подобни на горната. Тези хора не бяха на държавна
служба, а бяха там за да припечелят по някой лев, попълвайки бланките за документи на гражданите.

Чел съм, че подобно на тези хора, в днешни дни на много места по света, най-вече по площади и други
публични обекти, имало хора пишещи поеми и писма по поръчка на минувачите. Но дали тази работа е
доходоносен бизнес, или се върши от чиста хипстърщина, това не мога да преценя, трудно е да се каже!

Но наистина си е друго нещо човек да ползва пишеща машина вместо обикновен компютър, носталгията
определено я има. И не само това, пишещите машини имат редица скрити предимства когато целта е да
се напише нещо. Например при пишещите машини няма опасност човек да загуби написаното ако не го
е запаметил, тъй като всяка написана буква остава вовеки на листът! Освен ако човек не загуби листът…

При писане на пишеща машина шансът човек да се отплесне и да влезе да провери социалните мрежи,
да изгледа десетина клипа в YouTube, или да се запилее някъде другаде, загубвайки ценното време и
мотивацията, е съвсем нищожен. Макар ако човек има телефон в джобът си, днес вече няма спасение…

Но ако човек е на място където са позволени само пишещи машини, примерно като панделата, за която
стана дума в статията за Бултекст 20 машината, или пък е член на тайните служби, както писах в постът
за IBM Selectric II машините, тогава вече няма измъкване, и пишещите машини се оказват полезни и днес!

Аз нямам намерението да ставам нито хипстър, нито пандизчия или пък шпионин, но ако в бъдеше си
променя мнението ще ви пиша, в писмо по пощата, написано на пишеща машина разбира се! Ха-ха-ха!

P.S. Направих общо 95 снимки, докато се получат горните 6, като 3 от 6-те пак не стават за нищо…

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II

В предишния на този пост проследихме началото на пишещите машини. Говори се и за моделите до края
на технологията, но тогава нарочно пропуснах да спомена повече за една важна стъпка в еволюцията
на тези устройства – електромеханичните, или на по-разбираем език електрическите пишещи машини.

Днес ще стане дума за без съмнение най-култовият представител от този клас, че може би дори и са
най-иконичната серия пишещи машини като цяло! Това е IBM Selectric гамата, и по-точно моделът на
снимките е IBM Selectric II. А това което прави тази бройка ако не уникална, то поне много рядка, е
фактът, че клавишите и не са по QWERTY, а са фабрично направени за БДС подредбата ползвана у нас!

Но нека започнем от по-рано. Както споменах преди, пишещите машини се появяват на бял свят още в
средата на 19-ти век, като още няколко десетилетия по-късно вече е имало и опити за електрически
модели. Масовите електрически пишещи машини излизат на пазарът чак първите години на 20-ти век.

Още през 1900-ната година компанията Blickensderfer патентова електрически модел пишеща машина с
много семпъл и въпреки това гениален дизайн. Тези машини са ползвали печатащ цилиндър, на който са
се намирали буквите и цифрите, а не единични печатащи елементи за всяка отделна буква, с каквито
механизми са оперирали останалите марки пишещи машини. Всъщност тази технология е въведена още в
1883-та година от Crandall Typewriter Manufacturing Company, която компания обаче не просъществува
дълго. Технологията е усъвършенствана от Blickensderfer, които още от 90-те години на 19-ти век
произвеждат механични машини с печатащ цилиндър, и както споменах, още първите години на 20-ти
век е пуснат електрически модел. Това което не го прави моментален хит и лидер в нишата е фактът,
че по това време още много малко домакинства са имали електричество, а тези които са имали, са го
ползвали само за осветление, и по същата тази причина електричеството го е имало само през нощта.

Въпреки това компанията Blickensderfer произвежда машините почти две десетилетия, докато както с
Crandall Typewriter Manufacturing Company, и тук не почива основателят на компанията, което слага
края на производството. Така технологията за печатащ цилиндър бива забравена за почти 40 години.

През това време първо гигантът Remington Rand доминира пазара на електрическите пишещи машини,
докато през 20-те и 30-те от IBM поглъщат няколко от фирмите снабдители на Remington, и започват
собствено производство на машини през 1935-та година. Моделите електрически пишещи машини на IBM
са много модерни и успешни, бързо стават голям хит и отнемат сериозна част от бизнесът на Remington.

Това което тотално преобръща нещата и прави IBM безспорен лидер, обаче се появява чак в началото
на 60-те, това е серията IBM Selectric – електрически пишещи машини ползващи печатаща сфера!
Движещата се със скорост на светкавица печатаща глава скрива шапката на всички останали марки, и
до излизането на електронните пишещи машини и персоналните компютри, IBM си остават ненадминати.

Печатащата сфера в IBM Selectric машините има капацитетът да се движи с главозамайваща скорост, и
лимитът и е скоростта с която могат да пишат потребителите! Но това не е най-голямото предимство
в тези машини, а фактът, че тази печатаща глава е лесно сменяема, което отключва възможността за
ползване на различни шрифтове, размери на буквите, езици и какво ли още не, все с една машина!

Друго предимство при тези машини е, че вместо да се движи листът с все рамото на пишещата машина
като се отпечатва всяка следваща буква, тук се движи печатащият механизъм, вътре в самата машина.
Това прави писането още по-лесно, и прави размерите на пишещите машини значително по-компактни.

Масовите модели от тази серия са Selectric, Selectric II, Correcting Selectric II и Selectric III.
Една много по-способна и по-скъпа серия са Selectric Composer машините, които имат много по-богат
набор от функции за настройка на текстът, размери на шрифтът и шрифтове като цяло. Тези машини са
се ползвали в печатниците, рекламните студия, дизайнерски агенции и прочие, чак до излизането на
по-напредналите поколения графичен софтуер, и достатъчно мощните компютри които да го подкарат.

Бройката която имам аз е от Selectric II гамата, не е Correcting вариантът, който е имал лента с
коректор, и с едно копче повече, чрез което лесно са се коригирали грешно напечатаните символи.
На цвят е ярко червена, не е розова каквато я изкарва долнопробната ми камера, честна дума!
Но както казах, рядкостта на тази бройка е, че е фабрично произведена за родния български език.

През 70-те, от когато е този модел, в тогавашната Народна Република България е кипяла индустрия с
колосални размери. Произвеждани са както модели механични, така и електрически пишещи машини.
Електрическият модел Марица 41 от 1968-ма година е бил от високо ниво, и се изнасял и за чужбина.
Но явно е имало пазар и за вносна продукция, даже и за такава от крупна американска корпорация!

Но не зная как точно тази машина е попаднала в България. Дали е било по самоинициатива на IBM,
или пък е било в следствие на държавна поръчка? Няма кой да каже, пък едва ли и някъде ще пише.

За жалост оригиналната печатаща сфера не е налична тук, кой знае още кога и къде е загубена…
Сигурно вече сте видели от снимките, че на вертикалната страна на клавишите са залепени символите
от английската азбука. С такава печатаща глава дойде при мен тази машина. Явно някога в миналото,
където са ползвали машината, са имали нужда от англоезична такава. И докато машини на български
език човек да ги рине с лопата, то тези на чуждите езици явно са били кът, особено електрическите.

И както вече споменах способността за смяната на шрифтовете и езиците при IBM Selectric машините е
навярно причината тази бройка да бъде адаптирана за писане на два езика. Два, понеже стикерите са
залепени не върху българските букви, а под тях. Пък и смяната на печатащият елемент отнема минута.

От снимките виждате, че кълбото тук не е оригинално IBM, а е правено от Remington. След като те
губят пазарния си дял при пишещите машини от IBM, все пак явно са решили, че от производство на
аксесоари за чуждите продукти може и да се изкара някаква печалба. От това идва и този продукт.

Мастилената лента която се ползва при IBM Selectric машините е навита в носител от касетъчен тип.
Освен познатата от векове текстилна лента напоена с мастило, тук може да се ползва и втори вид,
представляващ прозрачна лента с въглеродно покритие, което след натискане от печатащата глава
остава върху листът хартия, а във въглеродната лента остава празен силует на отпечатаният символ.

Втория тип ленти не са икономични, и разбираемо нямат опцията да се пренавият и ползват отново,
каквато е практиката с текстилните ленти. Въглеродните обаче имат предимство в отношение яснотата
на написаното. Докато при текстилните ленти отпечатаните символи излизат леко мъгляви, и може да
има разлика в наситеността на отделните части на всеки отделен символ, то при въглеродните ленти
всеки отпечатан символ е остър и с еднаква консистенция, все едно е щампован с печатарска преса!

Тук машината дойде с очевидно пренавивана текстилна мастилена лента, която не знам дали е годна.
За щастие като много популярен модел, все още се намират и двата типа ленти за Selectric машините.
Това което не знам дали ще се намери лесно или дори изобщо, е печатащ елемент на кирилица по БДС?

Виждате от снимките, на клавишите освен стикери има и доста наслоила се мръсотия, която излиза
много трудно, и само памук напоен със спирт не върши почти никаква работа. За това и се отказах
на този етап да чистя копчетата по-настоятелно. Почистих обаче масивният лят алуминиев корпус, и
вече почти не му личат близо 50-те години съществуване! Изчистих и разпадащите се дунапренови
панели, които са известен недостатък при тези стари машини. Остана си обаче лепилото под тях…

Самото състояние на машината е неработещо. При пускане моторът работи, но само бучи, и никой от
клавишите не помръдва. Навярно има нещо което е забило, и ще трябва да се търси майстор техник.
Още преди месеци разпитах всички познати за които се сетих, дали не знаят някъде да има сервиз за
пишещи машини, но за съжаление никой не знаеше нищо. Като предложение само един човек ми каза
да пиша до IBM България, и да ги питам дали не знаят някой пенсиониран техник още от едното време…

Та може да направя точно това, и да им напиша едно писмо, понеже машината си плаче за една баня в
бълбукащо машинно масло, каквато си взе C-3PO в Star Wars (1977). Това последното разбира се е шега!

Не е шега обаче, че в желанието ми да си имам такава иконична придобивка, изобщо не пресметнах в
уравнението разходите за ремонт, или, че изобщо ще е нужен такъв! Купих машината от обява от друг
град, но това пак не ми е оправдание. Та сега каквато и цена да ми обявят, ако изобщо ще се намери
сервиз, все ще е твърде много. И само като статичен обект машината е абсолютно радикална, но на мен
такава скъпа украса не ми е по джобът. Да беше изправна, тогава с удоволствие щях да и се радвам, а
щеше да е и инвестиция. Но както е сега, ми гори дупка в оскъдния бюджет, а ще има и още пожари…

За това, ако до някакво време не се намери вариант за ремонт, или пък се намери но е много скъпо,
ще се наложи да се разделя с тази машина, колкото и да е радикална, просто не ми е по джобът.

Очаквам вашите съвети, идеи, предложения, оферти и пр, понеже вече не знам къде другаде да питам.
Може да ми пишете по всяко време на този адрес. А ако знаете техник или фирма, пратете им линк!

Обратно на пишещите машини от Selectric серията. Успоредно с тях, през 80-те години на 20-ти век от
IBM започват производство на Wheelwriter серията електронни машини – текстообработващи процесори.
Тези машини ползват технологията с Daisy Wheel печатащи елементи, които са по-елементарни и евтини
за производство, но също са сменяеми и предлагат голям набор различни шрифтове, размери, езици…

Друго интересно нещо което искам да спомена е, че по времето на Студената Война, през 1984-та
година в американските посолства в Москва и Ленинград, са открити поне 16 бъг-нати пишещи машини
модели IBM Selectric II и Selectric III, в които съветски агенти са били внедрили шпионска технология от
космическа висота, и почти десетилетие най-необезпокоявано са следели какво са писали американците!
Тук може да прочетете подробна и супер интересна статия относно този случай, силно я препоръчвам!
А историята продължава с това, че до ден днешен руските специални служби ползват механични пишещи
машини за нуждите си, понеже за разлика от компютрите, те не са никак лесни за бъг-ване и следене.

Щях да пиша за още неща по темата, но вече се получи такова дълго писание, че ще го оставя за
следващия материал, който също ще е относно пишеща машина. Това ще е втори пост за Марица 12.
А кога и дали ще има втори пост за тази машина, това не ми е известно и вече не зависи само от мен.

Електронна Пишеща Машина Бултекст 20

Пишещите машини влизат в масова употреба през средата на 19-ти век, и като технология се падат
близки братовчеди на на печатната преса, едно велико изобретение преобърнало светът за по-добро!

Ранните модели пишещи машини са имали различни по конструкция механизми. Всеки изобретател
е правил творенията си по свой метод, както е сметнел за най-добре. В статията за пишещите машини
в Wikipedia има показани от най-ранните модели. Може да ги разгледате, определено са интересни!

През първата половина на 20-ти век форматът на пишещите машини се стандартизира. Различните
производители вече правят еднакви по конструкция и метод на работа машини, което улеснява и
потребителите, и слага основата за следващата стъпка в еволюцията им – електрическите машини.

Докато при писане на механична машина, за да се отпечатат буквите е нужно човек да удря по
клавишите с все сила, което не е никак приятно, бързо изморява ръцете и пръстите, води до болки…
То при електрическите машини такива усилия вече не са нужни, благодарение на електрическите
мотори задвижващи печатащите механизми, за които ще стане дума по-подробно в следващия пост.

С изобретяването на микропроцесорът и последвалата компютърна революция през 70-те и 80-те
години на миналия век, както много други устройства, и пишещите машини получават дигитален
наследник. Но това не са само компютрите! Дълго време са правени и самостоятелни устройства.

Десетилетия са произвеждани от прости до много сложни модели електронни пишещи машини, като
някои са наричани текстообработващи процесори (Word Processor). По-ниските модели представляват
матричен принтер с добавена клавиатура, докато по-сложните модели са имали опция за корекция на
написаното в реално време, съхранение на данни на вградена памет или дискети, и дори монитори!

Бултекст 20 е българска електронна пишеща машина от средата на 80-те години на миналия век.
Произвеждана е в “Завод за пишещи машини Пловдив”, където е правена и старата ми Марица 12.

Сега няма да изпадам в много детайли, защото този пост се води кратък обзор, първа част от две.
Касетата с мастилена лента е изветряла през годините, и на 6-тата снимка виждате колко бледо
излиза написаното. Та докато не купя нова лента, просто няма смисъл да правя напразни тестове.

Тази българска електронна пишеща машина или текстообработващ процесор, е аналог на моделите
на Panasonic, Xerox и Olivetti от 80-те години. Като и търсих лента из сайтовете за консумативи, за
този модел пишеше, че лентата е съвместима освен с Бултекст 20, и с много модели на горните марки.

Пък в сайтовете за обяви съм виждал този формат електронна пишеща машина с три различни имена:
Бултекст 20, Бултекст 40 и Булрайт 15S. Вероятно трите модела са имали вътрешни различия, като
обем памет, методи за връзка с външни устройства, скорост на печат или други подобни параметри.

На задния панел на този Бултекст 20 има оставени две неизползвани места за вграждане на един
паралелен порт и един SCSI порт. Нали тази машина е purpose-built 8-битов компютър с вграден
матричен принтер, та опцията за такива портове не бива да е изненада. Може би в някои от двата
други модела тези портове са активни? Ако намеря инструкциите им за употреба ще напиша повече.

Състоянието на моята бройка е много добро, вероятно е ползвана много малко и е съхранявана на
добро място. Само трябваше да си я забърша с една кърпа, и стана като нова! Единствено на две
места е леко накапана с предполагам коректор, и от задната страна е леко пожълтяла, но не си
личи изобщо! Вътре има и едно отлепено гумено уплътнение, но е видимо само при отворен капак.

Липсата на пишещи машини в масова употреба днес е показателен признак за съдбата на тези уреди.
Текстообработката е една от основните функции на персоналните компютри, които обаче могат да
правят също още безброй други полезни работи. Така още през 80-те и 90-те години на 20-ти век,
най-вече заради постоянно поевтиняващите принтери, пишещите машини губят лидерството в нишата.

През 90-те в България, под лиценз се е произвеждал или само се е сглобявал моделът Бултекс 6020,
който е аналог на Xerox 6020 Memorywriter, една добра професионална електронна пишеща машина.
Обаче с идването на “масовата приватизация” (най-пошлото крадене), идва и краят на заводът за
пишещи машини в Пловдив, и производството им тук. Естествено произведените през десетилетията
машини остават в употреба още доста дълги години. А навярно още има и хора които пишат на тях…

Четох, че в Индия до съвсем скоро се произвеждали механични пишещи машини, но като държава с
население от над милиард души, е нормално да има пазар за всякакъв вид технологии. Стари като
сметала и пишещи машини, и нови като калкулатори и компютри. Но явно вече и това е приключило.

Американската компания Swintec обаче още произвежда и продава нови електронни пишещи машини
и текстообработващи процесори на свободния пазар, но също и на държавната администрация в САЩ.
Най-голям пазар обаче им се падат затворите, където доста затворници водят кореспонденция, но
компютрите са забранени. А пък нали в САЩ има милиони затворници, пазарът явно е доста добър!

Съвсем скоро в следващият пост, който също ще е за пишеща машина, ще разкажа за спомените ми
от тези устройства от 90-те години, както и какви приложения имат пишещите машини в днешни дни.

А кога ще дойде ред на втори пост за тази машина, това зависи от кога ще и купя мастилена лента.
Но ако ще купувам мастилена, ще трябва да купя и коригираща лента, а като ще купувам за тази
машина, ще трябва да купя и за втора, и за трета, и за матричния принтер… Пък ще има разходи и
за доставки, и работата стана една солена… А средствата просто ги няма, и нали не е приоритет…

Пишеща Машина Марица 12

Вярвам, че дори и най-младите читатели на Obsolete Computers знаят какво е пишеща
машина, но ако се чудите как точно се борави с устройството, ще обясня на кратко.

Много от нещата при писане на машината са същите като при писане на компютър.
QWERTY подредбата на компютърните клавиатури е наследена от пишещите машини.
Съответно и БДС подредбата ползвана у нас до ден днешен идва от пишещите машини.

За избор на главни и малки букви има два Shift-а в краищата на най-долния ред.
Над левия от Shift-овете има клавиш със стрелка, вършещ функциите на Caps Lock.
Като се натисне веднъж, стрелката автоматично заключва шрифтът до главни букви.

Все пак има и различия, просто няма как механиката и софтуерът да са еднакви.
За нов ред няма копче Enter, а действието се извършва чрез лоста горе в ляво.
Когато човек изпише дадения ред, избутва ръчката на дясно, и тя завърта валяка.

За Backspace има друга една стрелка, намираща се най от дясно на втория клавиши.
Както се досещате, тук не може автоматично да се изтрият вече написани символи.
Или се напечатва друга буква върху сгрешената, или се ползват помощни средства,
като специална гумичка триеща мастилото, или коректор лента или течен коректор.

Самото мастило използвано в машината е напоено в лента, навита на две ролки.
При всеки написан символ лентата се навива от първата на втората от ролките.
Може да се избира в коя посока да върви лентата, може да се пренавива и ръчно.
Самата лента е двуцветна, черна от горната страна и червена от долната страна.
С едно малко лостче на машината се избира в кой цвят да е напечатаният текст.

Копия на написаното се вадят с лист индиго, но обикновено само по едно копие.
При употребата на листове индиго, написаното на долните листове не е остро като
оригиналът, а замъглено или дори леко размазано. А на 3-ти лист вече не се чете!

Най-елементарните пиещи машини като тази имат само по един шрифт, в случая
това са главните и малките букви от българската азбука. Ако човек има нуждата
да напише нещо на друг език, ще му трябва друга пишеща машина с чужда азбука.
При по-модерните електрически машини вече има модели със сменяеми шрифтове.

Тази пишеща машина е семейно притежание от 70/80-те години на миналия век.
Машината има всички стандартни функции които повечето механични машини имат.
Работи и до днес, но и е загубена емблемата и ключето за заключване на кутията.
Машината си има капак с дръжка, превръщаш я в почти удобно за носене куфарче.

На машината съм писал доклади като бях ученик, последно преди около пет години.
Стария принтер не работеше, трябваше да представя доклад, това беше спасението.
Дори още преди да тръгна на училище, научих БДС подредбата на тази машина!

Пишещите машини са ми толкова интересни, че ако имах финансовият ресурс, бих
започнал да ги колекционирам! Но за сега ще се задоволя с този семеен артефакт.