Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

Правец 8GT (ИМКО-2000)

За завършек на серията материали посветени на българските компютри Правец, една от водещите теми в този
блог, за десерт си оставих най-доброто. Това е една истинска находка, една своеобразна творба съчетаваща
нуждата и изкуството, това е едно съкровище каквото не се намира всеки ден, ако изобщо има останал аналог!

Машината пред вас не е редови сериен екземпляр, а съчетание на части от поне три различни модела – корпус
от Правец 8М, дънна платка и клавиатура от Правец 82 или ИМКО-2, и сериозно захранване и монитор от ИЗОТ.

За някои хора това ще се стори манджа с грозде, но за мен е точно обратното! Това е машина носеща много
по-богата история от обикновените си събратя, това е един истински Hot-Rod отличаващ се с индивидуален вид…

Правец 8GT или ИМКО-2000, кое име ви харесва повече? Може първото да е името, а второто кодово название!
Щом днес случаен човек без нищо общо с историческата марка Правец може да прекръства китайски стоки и да
ги пробутва като Правец, защо пък ние да не можем да дадем ново име на машина с оригинални компоненти?

Компютърът получих като подарък преди два месеца от вас, от вас верните читатели на Obsolete Computers.
Заедно с машината бяха и флопи с контролер, монитор ИЗОТ, и другото истинско съкровище – кутия с дискети.

Тези дискети са донесли толкова много радост на едно или повече деца, и днес носят още радост дори само с
шарените си одежди. Това което някои ще нарекат драсканици, аз наричам изкуство – старателно украсените
им обложки. Върху някои дискети са написани само имената на игрите, на други са начертани и легендите за
управление на контролите в самите игри, а има и такива на които ръчно са илюстрирани тематични обложки.
Ще си ги пазя и ще им се радвам и аз, а чрез този пост надявам се ще донесат поне една усмивка и на вас!

Както писах и в предишни материали по темата, през 80-те години когато са били нови, тези компютри не са
били достъпни за домашните потребители. Единствено Правец 8Д е бил пуснат в свободна продажба, и чак към
края на социалистическата епоха излиза Правец 8Ц в опит да наследи 8Д, но с пъти по-високата си цена не е
бил особено успешен. Чел съм истории от различни хора, как едно време са имали един от тези два модела…

Обаче по-интересни са ми историите от хора, които едно време покрай работата на родителите си са имали на
разположение от недостъпните за покупка от редови граждани модели, като Правец 82, 8М, и дори Правец 16!
През годините из сайтовете съм чел доста такива истории, като освен за игране на игри, от тези ситуации
такива късметлии са прихващали и занаят, който ги е оформил за цял живот, и ги изхранва до ден днешен…

А няколко познати са ми разказвали как през 90-те, по един или друг начин вече са имали собствени машини
от митичните до преди модели. Съмишленик от вече несъществуващите Star Trek форуми, едно време разказа
как до доста късно бил ползвал Правец 16 за основен компютър, до 2000-и някоя година… Друг ентусиаст на
тема ретро компютри също като по-млад играл игри на някакъв интересен самоделен модел Правец, събран
от части донесени от някъде, и това е в основата на днешните му професионални интереси и ретро хобита…

Но може би най-впечатляващата история която бях чел, макар и разказана само в едно изречение, беше от
човек, който през 80-те години от някъде се сдобил с гола платка за Правец, и собственоръчно си запоил и
сглобил работеща машина! С дефицитът на компонентите по онова време, това ще да е било истински подвиг!

За историята на конкретната показана машина мога само да гадая, но от наблюденията ми до сега мисля, че се
касае точно за домашно сглобен компютър стартирал от гола платка, надграждан с още части през годините.

Казвам това понеже компонентите по платката не са запоявани във фабрични условия, а на ръка, пин по пин!
От задната страна всички спойки бяха покрити с флюс, единствена друга причина за която се сещам е, освен
да са търсени студени спойки, но по-логично ми се вижда просто компонентите да са били ръчно запоявани…

Сглобяването на компютри и изобщо всякакъв вид електроника от комплекти с части, едно време е била много
популярна практика по цял свят. И в България е имало такива комплекти като част от технически кръжоци, но
никъде не съм чел да са правени цели компютри, за това вярвам, че машината е правена по самоинициатива.

Съществува и възможност тази бройка да е някакъв прототип, но употребата на толкова разнородни компоненти
ме съмнява това да е случаят. Тук почти всички чипове са западно производство – Texas Instruments и Mitsubishi,
произведени 1984-та, дори високоговорителчето е от СССР, а не българско. Навярно само такива части е имало.

Състоянието на компютърът е обещаващо, но за момента не е работещо. Като я получих, машината бе покрита с
доста прах, и за да не рискувам огнени последици, преди да я пусна за тестване реших да я почистя обстойно.
Дали тогава, или е било още от преди, но един от кабелите на видео изходът се е отпоил от прилежащото си
място, и сега не знам къде точно трябва да се запои! Така сега машината издава звук, но картината я няма.

Да ставаше дума за BNC видео изходът – там е лесно, кабелите на жакът са само два и местата им са пределно
добре известни. Но тук има направена една много полезна модификация – към дънната платка е добавена схема
за връзка с 9-пинов монитор. И не само това, а мониторът е ИЗОТ от модел захранван през видео кабелът, и
тук от по-различното захранване на компютърът има изведени и кабели водещи до 9-пиновия видео конектор.

Сещате се нямам схема или каквато и да е информация относно направената модификация, следователно и не
мога да се сетя къде трябва да се запои откаченият кабел. За това ще ви помоля вас читателите, ако вие
имате повече информация или познания относно подобен тип модификации, то пишете ми или пратете линк!

При пускане машината издава нормалният аудио тон и завърта флопито, което ми дава надежда, че само
отпоеният видео кабел е препъникамъкът тук, но докато това не се реши и тества още нищо не е сигурно…

Другата голяма пречка и основна причина този материал да се забави с няколко седмици бе клавиатурата.
Показаната на снимките клавиатура не е бройката с която машината дойде при мен, а е здрав екземпляр от
същия модел предназначен за Правец 82 и ИМКО-2, която бях купил за резервна част преди доста години.

Оригиналната клавиатура е в доста тежко състояние, с няколко счупени механизми и с две липсващи копчета.
Навярно през годините върху нея е стояло или е изпускано нещо тежко. Вярвах, че ще може да се поправи
лесно, но както и с други клавиатури преди, лесно е последната дума с която може да се опише ситуацията!

По чиста случайност намерих обява и купих две шепи от точния вид механизми с рид ампули. После няколко
дни обикалях пазарите в търсене на инструменти за тестването и за запояването на въпросните механизми.
И почистването на оригиналната клавиатура отне още два-три дни, с наложителни почивки помежду им…

И като дойде ред да разпоя повредените механизми, още с първото докосване на поялникът се отлепиха писти!
И аз съм виновен, че нямам средства за професионално оборудване, като станция за горещ въздух и вакумен
поялник за разпояване, и използвам измислен поялник за 20 лева купен буквално от магазин за банани…
Но и който е сглобявал клавиатурата едно време не е внимавал на 100%, и все пак да се сглоби механизъм
предназначен за машинна спойка, на ръка с ръчни инструменти си е било подвиг, но просто не дълготраен.

Да бяха отлепените места само от долната страна на платката на клавиатурата, щях да съм ги поправил без
да му мисля, но има и такива на горната страна където са механизмите, и просто няма поле за движение.
За да се поправят тези спойки, ще е нужно да се свалят още, ако не и всичките механизми, а с кремъчните
остриета и мечите кожи с които боравя, тази гимнастика ще е не само мъчна, но и още по-разрушителна!

Така реших просто да сложа друга клавиатура, а оригиналната ще остане на заден план, но определено ще се
пази, понеже е доста интересна. Вместо един механизъм с рид ампула в средата и механични стабилизатори в
двата края, там спейс клавишът има два стандартни механизми в краищата си! Явно стабилизаторите са били
трудна или невъзможна за намиране част, но още по-интересното е, че на платката базово са оставени три
места за електрическо свързване на механизми на най-долния ред клавиши, където е само спейс клавишът!

Дали работи нормално с два механизма едновременно, и какви други тайни крие онази клавиатура, ще е тема
за друг материал, или друг живот. Не ми останаха сили, и както винаги съм песимист, че някога ще се върнат…

Също саморъчен е и кабелът за връзка на клавиатурата с дънната платка, макар заедно с машината да дойде и
заводски кабел, но с отчупени пинове на единия конектор. Също шината за монтаж на самата клавиатура тук е
ръчна изработка – вместо фабрично щампован метален профил, тук има две ръчно изрязани алуминиеви релси.

При Правец 82 клавиатурата се монтира директно за горния панел на корпусът, но при Правец 8М и следващите
модели ползващи този корпус, клавиатурата вече седи в щампована метална шина монтираща се на долния панел.
Тук явно авторите на този компютър не са имали достъп и до тази част, и са измислили този хитър заместител.
Дори алуминиевите профили са облепени с медицинска лента, за да не направят късо съединение по платката на
клавиатурата. Оригиналната лента се бе разлепила с годините, и за да се запази автентичността сложих нова.

След старателно дълбоко почистване, компютърът и периферията вече са доста представителни. Корпусът от
Правец 8М е в кремав бежов цвят, като очаквано с времето е потъмнял, но не много, както е при други бройки…
Мониторът пък е с пластмаса фабрично боядисана в бяло, за това при него е пожълтяла само емблемата с името.

От задната страна на машината липсва заводския панел на който се монтира BNC видео жакът, който жак също е
различен тип от фабричните. При 8М този панел е метален, а при следващите модели ползващи същия корпус е
от пластмаса. Навярно и тези компоненти не са били достъпни, и за монтаж на 9-пиновия видео конектор тук
има измайсторен панел от плексиглас. Като получих машината, тази саморъчна пластина беше спукана, но след
почистването и я залепих с Поксипол, и сега си пасва точно. BNC конекторът пък е изведен сам под този панел.

Единствената забележка която имам към корпусът е, че ги няма винтовете държащи горната и долната части.
Няколко дни обикалях железариите в близките и далечните квартали, но не намерих от същия тип и размер, а
само дърводелски винтове, които са с различна по-широка резба… Та още ще има да търся пасващи размери.

Но за сега това е, ще се оглеждам за отговор на въпросът кое е мястото на отпоилият се кабел, и ако се
намери решение и машината изгрее ще пиша пак. Така, че пак ви приканвам вас, ако знаете повече – пишете!
Надявам се и този материал ви е бил интересен, пък и информативен за по-запалените в хобито ентусиасти.

И да не забравя да благодаря отново на всички хора по веригата, отговорни тази машина да се случи, и с
годините да достигне до мен. Предишните собственици, техниците, инженерите, пазителите, че и носачите! Ха!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Тествах машината и през BNC видео изходът с монитор за Правец 8, но резултатът е идентичен.
Екранът става целия зелен, тоест все пак се подава някакъв сигнал, че ако нямаше щеше да стои черен, празен.
Дали всичко това е заради един единствен отпоен кабел или има и друго нещо, за сега това си остава мистерия.

Правец 8А: Част 1

Годината е 1987-ма, в Народна Република България излиза нов модел Правец, наследяващ Правец 82 и 8М.
Това е Правец 8А, по-модерен представител на 8-битовата серия компютри, донасящ подобрени параметри.

Докато ИМКО-2, Правец 82 и 8М са базирани на оригиналните Apple II и Apple II Plus, то Правец 8А копира
по-модерният Apple IIe, от където идват и техническите подобрения. Броят интегрални схеми по платката е
намален значително, благодарение на по-високата интеграция. Други подобрения са по-висока разделителна
способност и поддръжка на главни и малки букви. Най-очевидна новост е допълнителния слот за карта памет.
Но картата тук не е като опционалната платка за Правец 82, добавяща само 16KB RAM, а в зависимост от
използваните чипове може да се добави до цял един мегабайт! За този тип машини това е колосален обем!
Тази карта памет удвоява и графични възможности на машината, за които е нужна от допълнителната памет.

И другото по-значимо подобрение е, че клавиатурата при Apple IIe и Правец 8А вече поддържа и главни, и
малки букви. Много интересен факт е, че бройките Правец 8А изнасяни за СССР и съюзените републики са
били не с клавиатура като показана на снимките, а с такава като при Правец 8Ц, която не е с фонетичната
подредба на кирилицата, а е по ЙЦУКЕН подредбата ползвана с руския език. Докато оригиналната клавиатура
на 8А и предните модели Правец ползва механика с рид ампули, то клавиатурата при Правец 8Ц е вече по
технологията с гумени куполчета, каквато е и клавиатурата на Правец 16. С това производствената цена се
намаля значително, но и усещането при писане се променя не за по-добро, и идва края на цяла една епоха.

Още по-интересно откритие което направих докато разучавах разликата в клавиатурите е, че Правец 8А и 8Ц
се е сглобявали и в Узбекистан! Навремето по някаква съвместна програма, в град Ташкент е било основано
предприятие „Вариант“, където с части произведени в България са сглобявани Правец 8А и 8Ц компютри за
нуждите на учебните заведения в страната. По данни на различни източници, тогава във всички училища в
Узбекистан е имало компютърни кабинети оборудвани с машини марка Правец, общо няколко хиляди бройки!

Преди доста години в един чуждестранен сайт посветен на ретро компютрите, под страницата за един от
моделите Правец 8, посетител от Узбекистан твърдеше абсолютно категорично, че тази марка машини са от
неговата страна, и не искаше и да чуе коментарите на другите участници, че са правени в Правец България.
След толкова години чудене на показаната категоричност, чак сега разбирам от къде е идвало объркването!

Бройката Правец 8А която ви показвам днес не е в най-доброто здраве и с най-добрия външен вид, даже
като я купих беше още по-зле, но за добро или за лошо това е единствената машина от този модел, която се
престраших да купя след над осем години търсене. А през годините бях виждал и по-здрави и по-евтини…
Така сега в колекцията ми вече има осем различни модела: ИМКО-2, Правец 82, 8М, 8А, 8Ц, 8Д, 16 и 16 ЕС.

В немалкото следващи редове ще изброя установените до тук проблеми с конкретната машина, и какви са
методите ми за преодоляването им, ако това изобщо ще е по силите ми. Компютърът купих още началото на
годината, че дали не беше края на миналата? Но поради минусовите температури не го пипах чак до сега.
То и сега още мръзна, но поне вече не си виждам дъхът в стаите… При първоначалния тест машината не
даде никакви признаци на живот. Не светнаха двата червени светодиода на дъното и на клавиатурата,
което веднага ме усъмни в оригиналното захранване – черното тайванско показано на шестата снимка.

Една от малкото резервни части които имам за този тип машини е захранващ блок българско производство.
На снимките виждате вече го монтирах тук (тази машина ремонтирах заедно с компютрите от предишния пост,
един от които също се нуждае от захранване), и веднага светодиодите изгряха, което ми вдъхна надежда.
Друг очевиден проблем обаче бяха откачените кабели на видео изходът на машината. Един май беше запоен
много лошо, а другия само беше навит около жакът, което се сещате не прави добър или никакъв контакт.
Презапоих ги, завих ги и в няколко слоя термошлаух, дори измерих дали всичко е правилно с мултицетът.

Следващата стъпка бе основно почистване, както на корпусът, така и на клавиатурата и на дънната платка.
Платката почистих първо със спирт, и това което веднага ми направи впечатление бе, че големите чипове и
някои от средните не бяха натиснати добре в сокетите, а даже по-скоро само бяха сложени върху тях!
Нямам идея как не са изпадали докато машината е пътувала между градовете! Почистих сокетите с контактен
спрей и натиснах всички чипове в гнездата им. Повечето бяха се разхлабили с годините, но големите просто
няма как сами да са излезли напълно. При последвала детайлна инспекция на платката забелязах ясни следи
от ръчкане с отверка или друг инструмент, по една от страните на сокетите на големите интегрални схеми.

Дали тази машина вече е минала през ръцете на друг човек опитвал се да я поправи, или пък е подготвяна
за разфасоване в някой пункт? По-скоро съм склонен да вярвам във второто, но може и двете да са верни…

Виждате от последната снимка машината вече показва картина, но това не е някое ниво от класическата
игра „Танковете“ за Nintendo, а е екран познат като „черга“, индикиращ за проблем в логическата част.
При модерните компютри екраните за грешка издават код по който може да се определи каква е точната
причина, но при Правец 8 сещате се това не е било стандартна практика. Предполагам едно време е имало
техници способни да разпознаят причината по изобразяваната шарка, но се съмнявам това знание да е
документирано и предадено за поколенията. И все пак вярвам, че още се намират хора, които могат да
дадат вярна диагноза по показаната „черга“. Ако вие знаете повече или имате идея, то моля пишете ми.

Професионалните методи за диагностика на интегрални схеми са чрез ползване на логически анализатор и
осцилоскоп, но аз не разполагам с такова оборудване. От години из китайските сайтове има и по-малки и
по-достъпни за ентусиастите устройства със специфично приложение, тестване на чипове като ползваните в
Правец машините, но поради липса на бюджет не съм си набавил такива, нито има изгледи да се случи скоро.

Най-елементарният метод за тестване на чиповете е ако човек има работеща машина идентична на тази,
която се опитва да съживи. И чрез местенето на чиповете от едната на другата, докато не се наблюдава
промяна, може да се установи къде точно се крие проблемът. Обаче аз нямам нито втори Правец 8А, нито
познавам човек който има и би помогнал с тестовете. Та отново приканвам ако читателите знаете повече…

Сам мога единствено ако намеря по-евтино, на сляпо да накупя памети и от останалите ползвани тук чипове.
И по този начин да тествам, но проблемът може да се окаже не в чип, а в сокет, писта или друг компонент!
Даже и сега се съмнявам в един от големите сокети който ми се вижда крив, а от долната страна на дъното
има и няколко чипа със следи от флюс, тоест някога вече са били ръчкани. Ясно е, че машината има минало.

Клавиатурата тук е цяла, но не знам дали е изправна. Преди да я почистя и трите светодиода бяха затиснати
вътре в корпусът. Изправих смачкани им крака с деликатни клещи, и заеха правилните си места, и дори и
трите светнаха. Но като монтирах клавиатурата в корпусът, оранжевия светодиод вече не искаше да свети!
Прегледах внимателно дали нещо не притиска и дава на късо, но уви. Липсват и декоративните пръстени за
светодиодите на панелът около клавиатурата. Всъщност два бяха там преди почистването, но буквално се
разпаднаха на парчета при допир, та сега ще има да разглеждам безкрайни каталози из онлайн магазините…

И това което изцяло липсва в техническо естество в тази машина е картата за памет. Според едни източници
такава карта е вървяла заедно с всяка бройка Правец 8А, според други места пък е било допълнителна опция.
През годините на няколко пъти виждах да се продават такива карти, но нали още нямах самата машина, не
съм се сетил да купя предварително. Сега ще има да търся, но след толкова години дали изобщо ще намеря?

За финал няколко думи за визуалното състояние на тази бройка. Ако я гледате директно отпред ще решите, че
на цвят е бежова, но ако я отворите отвътре или забележите ожулените и отчупени места, ще ви стане ясен
оригиналният и цвят – бял. Да беше пожълтяла в унисон, нямаше да се набива така на очи, и лично нямаше
да ми пречи. Обаче разликата в потъмняването не е равномерна, отзад кутията е направо тъмно оранжева.
Горния капак също е различен цвят. Той дойде с машината, но навярно някога е бил взет от друга бройка.

И по-лошото не е само пожълтяването, а понеже с годините пластмасата буквално се е опекла и е станала
чуплива, на доста места кутията има спукани, отчупени и направо липсващи парчета. Най-очевидна е липсата
на ребрата на задния панел, между които минават кабелите за флопи дисковите устройства. Други две ребра
бяха отчупени от страната където е захранването. Човекът от който взех машината обаче ми беше намерил
цяло резервно парче с такива ребра, и идеята беше да си изрежа от тях и да ги залепя вместо липсващите.

За изненада, докато почиствах компютърът отвътре какво мислите намерих? Липсващите странични ребра!
Едното се криеше под захранването, а другото под клавиатурата. На четвъртата снимка виждате вече съм ги
залепил с Поксипол, и от далече почти не си личи, че има нещо нередно. Е, докато ги лепих успях да си
залепя няколко кичура от косата за брадата, но се отървах сравнително леко, почти без загуба на козина.

Предполагам ще може да се измайстори и залепи някаква решетка и за задната част, а целия корпус да се
боядиса професионално и да добие един цвят, но пластмасата е толкова крехка, че колкото и да се прави и
струва, един ден човек просто ще я погледне накриво, и цялата машина ще се пръсне на милион парчета!
Та ще търся цял резервен корпус или само горния панел, който пасва дори и да е от 8М, 8А, 8C и 8S.
Единствено буквата ще е различна. Панелът около клавиатурата пък е отделна част, която тук е здрава.

Приоритет обаче ще е техническата част, подкарването на машината. Пълна реставрация ще последва само
като/ако машината заработи напълно. След всичко изброено няма да спирам да търся и друга бройка 8А.

Искам да благодаря отново и на човекът който ми помогна с намирането на този Правец, и бе посредник в
покупката и транспортът до тук. Също за това, че намери резервната решетка и копчето за клавиатурата.

Правец 8М: Част 3

Правец 8М – 2 в 1, два компютъра в един. MOS Technology 6502 базиран персонален компютър по Apple II
архитектурата, и Zilog Z80 базирана бизнес машина за CP/M операционната система. В конкретния случай е
2 в 1 и понеже от две проблемни машини, като никога без много главоболия и паника, успях да събера
една работеща! Даже по-точно една и половина… На снимките пред вас виждате постигнатите резултати.

Спомняте си за Правец 8М вече писах преди 8 години, като тогава казах, че бройката която купих не е
съвсем изправна. Но от тогава мина толкова много време, че вече не помня дали на екранът излизаше
„черга“, или не изкарваше никаква картина. Бях почистил машината основно, но ремонт не бях започвал.

Преди около 4 години добър човек ми подари друга бройка Правец 8М и съпътстващ го по модел монитор.
Те бяха почти 100% работещи и макар с доста изстрадал външен вид, без съмнение много им се зарадвах!
Почистих ги старателно, доколкото бе възможно, че мониторът доста упорства, и от тогава отлежаваха по
шкафовете. Още преди години се канех да събера от двата 8М един изряден, но все изникваха непредвидени
ситуации саботиращи плановете ми… Сега, в окото на бурята изглежда се е отворил подходящият момент…

Най-сетне преди няколко дни сложих двете машини една до друга за тестове и за сравнение коя какво има,
или по-точно на коя какво и липсва. Най-очевидна е разликата в цветовете на двете машини, но различен
цвят всъщност са само долните панели. Едната е със сив, а другата с бежов долен капак. Някога горните
панели са били бели и при двете, но сега виждате по пластмасите на едната има осезаемо пожълтяване.

Бройката която показах едно време нямаше високоговорител, а пък по-новата го нямаше металният лист
стоящ под дъното, служещ за щит против радио смущения. Спомням си, че бях търсил високоговорител, но
не намерих такъв с точните параметри. А за метален лист нямам идея къде може да се намери такова нещо.
По размерите на единия може да се изреже и щампова втори, но тъй като не е съществен компонент, такава
занимавка ще е излишна. И последната разлика между двете бройки е, че едното дъно е с два ROM чипа, а
другото е само с един чип с по-голям обем. Съдържанието и на двата варианта го имаше качено някъде…

Бройката която ми бе подарена имаше проблем с клавиатурата – спукан механизъм на един от клавишите, и
няколко залепващи копчета, които при натискане не се връщат в обратна позиция. Клавиатурата, по-точно
цялата машина като я взех бе покрита с прах и други неприятни работи, а от шепата пръст която изкарах
от кутията при почистването, на някакъв етап този Правец е бил ползван и за поставка за саксии с цветя.
И въпреки това, дъното и захранването си работят ок. А след почистването тогава, и корпусът вече беше
представителен, макар и видимо пожълтял, все пак е здрав без нищо отчупено, спукано или надраскано.

Първата бройка пък има корпус в много по-добро състояние, и както предполагах работеща клавиатура.
Така планът беше да преместя дъното и захранването от единия корпус във втория, и съответно второто
дъно и захранване в първия корпус с клавиатура. Речено-сторено, и без много усилия се събра изправна
машина! Клавиатурата работи както си трябва, даже виждате на снимката съм тествал всичките клавиши.

Преди да монтирам дъното от старата машина в кутията от по-новата, реших да го прегледам по-отблизо.
И какво ми грабна вниманието почти веднага? Един от пиновете във втория разширителен слот бил крив, и
се допирал до срещуположния! След кратко ръчкане с острието на джобен нож контактите бяха разделени.
И при последвалият тест какво се оказа? Дъното се върна към живите и надписът ПРАВЕЦ изгря на екрана!

Още преди години като взех втората бройка бях монтирал друга клавиатура. Имах резервна за този модел,
обаче в далеч от добро състояние, като не става дума за опечените до оранжево капачки на клавишите.
Дали е дефектна, или някой от предишните и собственици я е модвал по някаква причина, но при писане на
тази клавиатура, на мониторът не излизат правилните символи, а неотговарящи на клавишите небивалици.
Правец 8М има няколко различни таблици със символи които се избират чрез редицата ключове на дъното.
Местих ги в позициите показани в наличният онлайн наръчник за моделът, но нямаше никаква промяна.

Резервната клавиатура оригинално бе с показания на последната снимка кабел, който сякаш е излязъл от
филм на David Lynch или David Cronenberg. Сега съм сложил нормален кабел, но вече описах резултатът.
Пробвах отново и клавиатурата с която оригинално дойде това дъно, но там явно има заседнал клавиш, и
при пусната машина, се изписва заседналият символ до безкрай. Сега се чудя дали от двете проблемни
клавиатури ще може да се събере една напълно работеща, или ще трябва да си търся още една бройка?

И по-тревожното при втората новосъбрана машина е, че след кратко ползване екранът се изгасва сам.
Чудих се дали не е от мониторът, че първия който тествах свири, съска и цвърчи доста заплашително, но
при проба с друг монитор положението е същото. Това ме кара да подозирам захранването на машината.
За над 30-те години от както е направено, кондензаторите не просто са изтекли, а направо са изветрели!
Това е доста опасно, така, че сега повече няма да пускам компютърът за тестове, че да не стане късо и…

Вариант е да търся друго оригинално захранване, като при 8-битовата гама Правец машини са се ползвали
няколко различни модела, и български, и тайвански, че даже и френско производство. Но всичките са вече
доста стари, и дори и работещи пак са опасни. Писах в предишния пост, че по света много хора заменят
оригиналните захранвания с модерни имащи същите параметри. За Apple II машините дори има комплекти
модерни захранвания, които се сглобяват в кутиите на оригиналните, по който начин се избягват бъдещи и
настоящи проблеми, а системата запазва неподправен и оригинален вид. И за други компютри има такива.

За Правец 8 серията също е лесно, понеже трябват само по една +5 и -5, и +12 и -12 волтови линии с обща
консумация до 60 вата. Такива готови решения се продават за захранване на осветителни тела и прочие.
Не би трябвало да е трудно едно такова да се намести в кутията на някое българско, и понеже всичките
модели от 8-битовата гама Правец (без 8Д) ползват същия тип жак, едно ново захранване ще може да се
ползва с цялата колекция, вместо да се рискува със старите. Ще разуча повече и някога ще действам.
(Да, знам, че може да се ползва и стандартно AT захранване като външно, но няма да е хубава гледка.)

Като цяло съм много доволен от извършената до тук гимнастика. Получи се една работеща машина и втора
във възстановяемо състояние. Ако вие читателите имате нужните части или знаете къде има, то пишете ми!
Пък ако има прогрес ще има и 4-та част. Сега обаче ще подготвям писания за още други модели Правец.

Отново искам да благодаря най-сърдечно на човекът подарил ми втората бройка Правец 8М и мониторът.
Благодарение на такива хора блогът още съществува. Такава щедрост е рядкост, но още има добри хора!

Правец 8Д: Част 2

Преди четири години, след още четири години на търсене най-сетне намерих и си купих този Правец 8Д.
Обаче ако сте чели предишната част и помните добре, тази бройка има проблем – изкарваната картина
бягаше по диагонала на екранът, и не става за четене и ползване. Така машината стоеше само за украса.

Последвалото развитие по въпросът, както и други черти на 8Д за които не остана време миналия път, ще
са разглежданите теми днес. Макар да не постигнах много положителни резултати, има какво да се каже.

Преди години нямах апарат с който да снимам, та изображенията от първата част нащраках с телефонът на
един гост, като тогава просто нямаше време да отворя машината и да я снимам как изглежда и от вътре.
Сега виждате на снимките конструкцията на Правец 8Д е много семпла и чиста, и като дизайн и като
липса на прах. Вентилационни отвори има единствено на долния панел под платката, което не знам дали е
много ефективно за отделяне на работната топлина, но поне по този начин вътре не влиза много прах.

От дясно на дъното е вграденото захранване. Виждате на него има два сокета с бушони и голям по площ
алуминиев панел за охлаждане на регулаторът на напрежение. На много места по света, други ентусиасти
превантивно, пък някои и вече след като са си патили, обслужват или направо сменят захранванията на
старите си машини. Когато се касае за външно захранване тип „тухла“ е по-лесно, но когато е част от
самата система работата е по-пипкава. Но това се прави на по-често употребявани машини. За статични
бройки като тази не е необходимост, та това захранване няма да го пипам и ще си остане както е сега.

През годините прочетох доста из форумите, и научих, че по платката на Правец 8Д има няколко скрити
потенциометъра за фина настройка. Един съвсем микроскопичен се крие в кутията на RF модулаторът, на
капакът на която има оставени два отвора, но потенциометър има само под един от тях. Втори тример
потенциометър се спотайва малко под споменатата кутия. Над памет чиповете има и трети още по-голям
потенциометър, но не съм сигурен дали той има общо с настройка на картината, или е нещо друго като
примерно регулиране на напрежението? Него не съм го ръчкал, че да не стане някоя непоправима беля!
Даже из снимките в Интернет видях само една бройка да го има монтиран, останалите бяха с празно място.

Горните два потенциометъра обаче въртях и в двете посоки, поливах ги и с контактен спрей, но уви,
виждате на снимките какво е най-доброто качество което успях да изкарам. Като търсих още информация из
форумите, намерих още два или три случая от последните години на други хора с 8Д имащи същия проблем.
Един човек беше пробвал да изкара картина и през RGB изходът със SCART, и резултатът беше успешен!

Обаче при мен положението е друго. Още преди години бях намерил нужния жак, един стар SCART кабел, и
бях възложил задачата на братовчед ми да ги запои по една от схемите които се намират из сайтовете.
Но за неприятна изненада, като пак пробвахме и с новия кабел на няколко телевизора, картината през RGB
изходът излизаше също толкова лоша, колкото тази изкарвана през RF модулаторът. Просто нямаше разлика!

Това ме кара да мисля, че с годините или кондензаторите, или по-вероятно резисторите и транзисторите са
излезли от баланс, и сега резултатът от това отклонение в параметрите е на лице, рисувано от Пикасо…
За измерването на величините на тези въпросни компоненти ще е нужно всичките да се разпоят от дъното, а
за проверка на транзисторите ще трябва и специален метър, какъвто нямам, но те поне не са много скъпи.

В момента нямам условията за започване на такава епопея, но преди това има още една сламка за която да
се хвана – захранван RGB кабел! Както писах и в първата част, според някои хора RGB кабелите трябва да
са със захранване, а не просто пасивни. В последните години се намериха ентусиасти или пък е малка фирма,
където произвеждат такива кабели за Oric машините, и ги продават на сравнително достъпни цени в eBay.
В обявата там пише, че кабелите имат захранване, понеже за пускане на RGB веригата в Oric компютрите се
било изисквало допълнително напрежение! Това не знам как са го реализирали в Правец като са копирали
дизайнът, понеже платката е копирана дословно, а както споменах тук захранването не е външно а вградено.
Мистерията се заплита още повече, като се в уравнението се вкарат последните поколения Правец 8Д, които
нямат вграден RF модулатор. Никъде не успях да намеря информация или снимки на оригиналните им кабели.

Преди да се вкарвам в още по-заплетени филми, ще разпитам където се сетя дали няма други ентусиасти,
които вече имат RGB кабел и могат да услужат за проба, или пък аз да си занеса 8Д машината на място.
Пък ако вие читателите имате кабел и сте в град София, пишете ми. За оказана помощ ще черпя с бира!

Още по-лошо нещо което установих е, че десетина от клавишите с буквите не работят. При натискането им
не излиза нищо на екранът, нито се чува характерният звънящ звук, какъвто издават останалите копчета.
Това може да се дължи на зацапани механики или окислен конектор на клавиатурата, но може и да е нещо
по-сериозно, като някой дефектирал чип от тези отговарящи за клавиатурата. Като/ако се реши казусът с
картината, това ще е поредното препятствие с което трябва да се преборя преди машината да е готова.

Докато правих снимките отвътре на Правец 8Д, и после разглеждах из Интернет други бройки за сравнение,
забелязах, че при половината компютри процесорите са български CM630P както пише в официалната книжка.
Другата половина, включително моята бройка, са със Synertek SY6502 процесори, с какъвто са оригиналните
Oric компютри. И двата процесора са аналог на еталонът MOS Technology 6502, но първия е родно дело, а
втория е правен от „капиталистическа американска компания“, и то даже по времето на администрацията на
Роналд Рейгън – враг номер едно на Тутраканската селищна система! Как може такова нещо! Ха-ха-ха-ха!

Всъщност, когато Правец 8Д е излязъл на бял свят, Synertek вече са били фалирали и производството на
процесори е било спряло, но предполагам е имало останало количество непродадени чипове, и дали понеже
са били по-евтини, или защото България не е могла да смогне с производството на достатъчно интегрални
схеми за нуждите на всички модели, се случва в машината разработена от „Младежки кръжок към комбината
за производство на компютри в град Правец“ да има я по един български чип, я и по толкова да няма.

Друго още по-интересно откритие направих като разглеждах клавиатурата. До сега си мислех, че и тук
също като при клавиатурите на предишните модели Правец се ползва механика с рид ампули, но не е така.
Оказва се, че клавиатурата на Правец 8Д ползва оригинални механизми Cherry от Западна Германия (ФРГ)!
Точния модел е Cherry M9, които се падат директен предшественик на популярните и до днес Cherry MX.

Първият модел Oric ползва Chiclet клавиатура, която не е никак удобна за продължително ползване, и е
била основното оплакване на потребителите му. При Oric Atmos клавиатурата вече е с големи клавиши по
Stackpole телеологията, която е менте версия на Hi-Tek High Profile механиката, ползвана при редица
домашни компютри, професионални системи и терминали. Много хора са доволни от този тип механики, но
без спор, предпочитани си остават Cherry. Как точно тези западни стоки са били избрани едно време си
остава мистерия, но е факт, че M9 механики са използвани и в други български и съветски клавиатури.

Какви са механиките научих докато се опитвах да настроя спейс клавишът, който при моята бройка 8Д за
33-те години от както е произведена, пластмасата на клавишът се е извила на една страна като банан!
На деветата снимка виждате за какво става дума. Така купих машината, даже забелязах тази особеност
още на място преди да взема компютърът, но тъй като това беше първата бройка която видях за толкова
години търсене, тогава си замълчах. И понеже не разполагам с ресурсът, следователно и претенциите да
съм перфекционист, ще кажа, че този крив клавиш придава характер на машината и си ме радва както е!

Тъй като машината не е изправна, не съм и търсил флопи контролер или модерно решение със SD карта.
За сега имам само оригиналната касета и съпътстващата книга, но и тях още не мога да си ги ползвам…
Всъщност, от няколко години начинът за зареждане на игри в 8-битовите машини е друг и много по-лесен.
Приложенията се просвирват през звуковата карта на модерен компютър или по кабел от умен телефон, и
така се зареждат все едно е от касетофон, но много по-бързо и без опасност от грешки при четенето.
Такива програми има за куп различни домашни компютри, включително Правец 8Д и останалите 8-битови
модели. Необходим е единствено и съответния тип аудио кабел, елементарен за направа, а не като видео…
Но за този метод ще стане дума по-подробно като/ако има повод да го приложим тук, или на друга машина.

И така, след толкова години и усилия, сега пак съм на почти същото дередже като преди. Правец 8Д е
поредния „бял кит“ като Робко и IBM Model F клавиатурата, който преследвам, но нали си заслужава,
гроздето не е кисело! Лъжете ме ако трябва! Шегата на страна, но знаете за някои хора си е мания.

Надявам се този материал ще е полезен за настоящи и бъдещи собственици на Правец 8Д компютрите, и
интересно четиво за всички почитатели на този тип техника. Ако сте прочели до тук, то това сте и вие.
Също, макар да не съм се преборил с дислексията, която на този етап смятам за неизлечима, нито да
съм научил и що е то граматика, се мъчих една седмица, и пренаписах първата статия за Правец 8Д.
Сега е още по-четлива и информативна, и заедно с тази част е един от най-подробните материали за 8Д.

Това е, до нови срещи, като има повод за такива. Пък ако и вие има да кажете нещо знаете къде съм!

P.S. Снимките от първия ред са зелени поради финиширал кинескоп на телевизорът от „реномираната“
марка Sogo. Като тествах компютърът на други телевизори картината пак излизаше криво, но черно-бяло
както трябва. Ако намеря изгодно по-компактен работещ CRT телевизор, то този ще го „пенсионирам“!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Замислих се тези дни, щом по-новия вариант Правец 8Д с облите копчета няма RF модулатор,
ясна мярка за съкращение на производствената цена, дали и клавиатурата му не е някаква по-бюджетна?

Разрових се в сайтовете от чужбина, и какво се оказва? Работата е точно такава! По-новия вариант 8Д
вече не е с Cherry M9 механики, а с клавиатура по Buckling Rubber Sleeve и Dome With Slider технологиите.
Все още се използва печатна платка а не мембрани, но разликата спрямо предишния вариант е огромна.

Може да разгледате снимки на втория модел клавиатура и механизмите и в Wikimedia Commons секцията.
Така сега още повече ми се иска да намеря бройка и от този вариант на компютърът, но като чета май тази
версия е била само за износ, пък и да се намира в България цените са едни, та ще си остана само с мечтите…

РОБКО 01: Поставки За Пулчета: Част 2

Преди месец с мен се свърза човек, който също нямаше достатъчно поставки за пулчета за своята маса.
Това което имаше обаче, бе достъп до машините, знанията и специалистите необходими за изработката
на нови поставки, с размери като на оригиналните. В бързи срокове това се случи със задоволителни,
даже направо впечатляващи резултати! На снимките пред вас в сиво са новите поставки за пулчетата.

Като благодарност за вече не малкото написани материали по темата Робко, и идеята историята да се
поддържа жива, човекът ми прати два комплекта поставки, за масите за които писах в предишната част.
Така сега и трите ми маси имат поставки за пулчетата, като при една са оригинални, а при две нови.

За самите нови поставки – изработени са с много голяма прецизност и майсторство от солидна тежка
пластмаса, посредством CNC машина. По форми са неразличими от оригиналните. Единственото което
ги отличава е цветът им – новите са сиви а не бели. Още преди да ги получа планирах да купя бяла боя
спрей, но като ги видях на живо с какво изкусно майсторство са направени, как се виждат шарките по
пътищата които е изминала обработващата машина, ще е грехота всичко това да се покрие с бяла боя!

За сега поставките не са в серийно производство, тъй като по думите на човекът са доста трудоемки
за изработка. Питах, и ако трябва да се правят по поръчка, цената за бройка ще е 15 лева, или 90 за
комплект от осем броя. Сещате се това за мен е непосилна сума, а вероятно и за други хора ще е…
Но тъй като тези поставки не са незаменими компоненти, като примерно контролери или зъбни колела,
вярвам всеки ентусиаст с поне малка доза сръчност и подръчни материали може да си сътвори някакви
самоделни бройки. Аз оригинално мислих да си правят пулчета и поставки от два размера PVC тръби…

Както виждате от снимките, масите ми вече са наредени и колекцията изглежда по-представителна от
всякога! Не останаха пулчета за редене на лентите, но като/ако се стигне до практическа употреба, ще
взема тези които са на някоя от масите, понеже нали няма как и трите маси да работят едновременно.
Всъщност не зная и от колко пулчета е бил един комплект, и колко са били предназначени за лентата?
Виждал съм в обявите неразпечатани пликове с пулчета, но вече не помня бройката. Май са 12-14-16?

Ще се радвам да видя и 3D-принтирани пулчета, но лично на мен не ми трябват повече. И все пак ще
ми е интересно ако някой ентусиаст имащ уменията и оборудването направи и прати една-две мостри!
Тъкмо никога не съм виждал на живо 3D-принтирани модели, та ми е чудно да видя що за животно са.

Ако има развитие по темата ще пиша пак. Вече от много време точа зъби да напиша и заключителната
глава „РОБКО 01: Част 3 – Приложение“, но с години се случват лоши неща, и работата все не става…

Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена: Част 2

Преди няколко дни редактирах статията „Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена„.
След това реших да проверя дали още има обяви за този тип антени, и при търсене с ключови думи
„антена диск“ намерих тази бройка, или по-точно тази цяла несрязана плоча от твърд магнитен диск!

Срязаната плоча от първия пост още се ползва за антена в съседния квартал, и няма нужда от замяна.
И понеже това са доста колоритни неща, реших да си купя тази бройка за колекцията, като още един
експонат за хоби стаята. Чудя се на коя стена да го закача, или ще подхожда повече на някой рафт?
Определено няма да се ползва като антена, понеже аз от вече над десетилетие не гледам телевизия.

След още малко проучване на историята, за която писах в първата част, намерих един интересен пост
за антените правени от такива дискове. В съветските страни били известни като „Антенна Чебурашка“.
Ето тук може да разгледате интересна, но и страховита галерия с доста такива примери от Казахстан.

Ако и вие попаднете на такава антена, или пък още ви се мотае някоя – пазете си я, дори и да не сте
сантиментални. Това е наистина интересен обект за разговор, с интригуваща, макар и тъжна история.
Подобна история има 9 Track Tape, за която лента също трябва да намеря място, че сега е в един шкаф.

РОБКО 01: Поставки За Пулчета: Част 1

Преди разгледахме в доколкото е възможно по-подробен детайл историята и биологията на РОБКО 01:

РОБКО 01: Част 1 – Въведение
РОБКО 01: Част 2 – История
РОБКО 01: Оптичен Сензорен Хващач
РОБКО 01: Електромагнитен Хващач
РОБКО 01: Оригинална Карта Контролер
РОБКО 01: DIY Захранване
РОБКО 01: Anarchy In The Н.Р.Б.

Сега вече все по-трудно и по-трудно намирам нова информация и истории за тези ретро роботи, но
преди време успях да намеря още няколко парчета от този пъзел – физически части от комплектът.

Както виждате от заглавието и снимките, става дума за поставките за пулчетата, които се редят на
въртящата се маса. Те са осем на брой, и се монтират в осем чифта отвори по плотът на масата.

Освен една бройка, поставките които успях да набавя не са с много представителен визуален вид.
С годините доста са се опекли от слънцето. Не мисля, че са направени от пластмаса податлива на
лечение чрез Retr0bright, пък и да са, нямам нужните съставки да забъркам формулата за избелване.

Това което ще възвърне оригиналния им бял цвят, и ще е най-лесно за приложение и най-евтино по
цена, е един флакон бяла боя. Но се чудя кое ще е по-подходящото, да е от гланцов или матов тип?

И по-неприятния проблем е, че имам поставки само колкото за една въртяща се маса, а от постът ми
за хоби стаята, сигурно си спомняте, че аз вече имам три комплекта Робко, тоест имам и три маси.
Надежда да намеря още от оригиналните поставки вече не тая, нали са минали толкова много години.

Сега ако познавах човек с 3D принтер и уменията да пресъздаде тези поставки в дигитален модел,
вече да съм се сдобил с нужната ми бройка, тъй като те са съвсем прости по конструкция, малки на
размери, и хич няма да изискват много материал за принтирането им. Пък и още по-полезното е, че
като веднъж вече се направи 3D модел, след това всички хора, които се нуждаят от поставки ще
могат да ги принтират сами, без да се налага да ги чертаят от нулата. Пък и ако нямат оригинална
поставка от която да вземат размерите, ще е мисията невъзможна. А освен поставките, други хора
може да нямат и самите пулчета, та няма да е лоша идея да се направят 3D модели и на самите тях.
Аз имам и от двата вида пулчета – и от ниските и от високите, та ако я има нуждата ще ги измеря.

Преди време си бях говорил с един друг ентусиаст на тема ретро компютри, който спомена нещо за
3D принтерите, но вече не помня нито кога, нито къде, кой и за какво беше. Пустата ми слаба памет!

Така, че ако вие читателите познавате някой ентусиаст с 3D принтер, или вие самите имате достъп
до такова устройство, то ще съм благодарен да ми пишете, или изпратите линк до съответните хора.

Знам, че има фирми занимаващи се професионално с това, но предполагам те вземат много по-скъпо,
докато ентусиастите навярно ще са по-скромни. Също, тези неща са крайно тясна специалност, която
освен на чудаци като мен и на още няколко човека, просто не върши друга работа. За това да се
правят в голям тираж, като ги няма нито публиката, нито средствата, е много далеч от разумното.

Като или ако има развитие по темата ще пиша пак, но кога ще е това вече не зависи само от мен!

Монитори: Правец 8, Правец 16, ИЗОТ

Заедно с редицата различни модели компютри, едно време, в България са се сглобявали и доста
модели монитори. Повечето от тях са били монохромни, но е имало и поне няколко цветни варианта.

Аз имах късметът, и с годините си купих 7 модела компютри от Правец серията, но в същото време,
се сдобих само с два български монитора, като и двата са от еднакъв модел, но с различни проблеми.
Купих си и един цветен тайвански, който спасява положението при 16-битовата серия компютри…

Когато стартирах колекцията, с мен в жилището още се помещаваха и двама дърти прости селяндури,
които цял живот ми късаха нервите, и надуваха главата, че нещата които колекционирам са боклуци.
Та освен стаята ми и един шкаф, тогава още нямах мястото да помещавам разрастващата се колекция.

Поради това, набавянето на монитори не ми беше приоритет, а даже пречещо нещо, което отбягвах.
Така пропуснах много добри попадения, дори веднъж бях видял обява за чисто нов монитор, още в
кашонът със стиропорът си, за 15 лева, но като просто не разполагах с мястото… Та още ме е яд!

Докато останах да живея сам, и най-вече докато стегнах и мебелирах хоби стаята, минаха толкова
години, че в обявите за компютри Правец, цените скочиха над десеторно! Спекула и прекупвачество
са основните движещи сили, и ако човек иска да си купи родни машини на човешки цени, трябва да
обикаля битаците и пунктовете за вторични, където още се били срещали на старите по-разумни цени.

За щастие, при мониторите цените не са много по-различни от преди седем години, но и тях човек не
ги знае в какво състояние са, докато не ги купи. Пък и както се случва, обявите все да са пуснати от
други градове, и доставката да е равна или по-висока от цената на самите монитори, не е изненада,
че до сега не съм купил всичките неща които търся. То с ограниченият ми бюджет дали е възможно…

На снимките (взети от форуми, сайтове и обяви) са показани следните модели монитори:

Фигура 1: Телевизор София 31
При появата на ИМКО-2, още не е имало съпътстващ го компютърен монитор, и първоначално за
целта се е ползвал този модел портативен черно-бял телевизор. Образът обаче е бил доста мъглив,
далеч от оптимален за работа с текст, дейността с която 95% от времето са ползвани тези компютри.
Този модел телевизори са се предлагали с корпус в редица различни цветове – бежов, червен, зелен…
Обаче пластмасата от която са правени цветните панели, не е от най-здравата, даже напротив, и днес
повечето оцелели екземпляри са с доста неугледен вид – потъмнели, деформирани, напукани, стопени…

Фигура 2: Монитор ВКП 170
На базата на телевизор София 31 бързо се разработва монитор ВКП 170, ползван с ИМКО-2 и Правец 82.
Корпусът и кинескопът са същите, но поради липсата на нужда от, разбираемо, тук ги няма тунерът и
високоговорителят. На мястото на контролите за каналите, тук се мъдри голяма табела с надпис „ВКП“.
И този модел е бил правен с корпус в различни цветове. Оранжев, бежов, червен, кафяв, резедав…

Фигура 3: Монитор ВМЧ 001
Заедно с пускането в серийно производство на Правец 82, вече има и специфично направен монитор, с
много по-добра острота и яркост на образът. Разликата между този модел и предишните, е ден и нощ!
Корпусът тук е изработен от солиден метал, боядисан в цветовете на Правец 82, като само предния и
задния панел са от черна пластмаса. На размери, екранът при този модел е малко по-малък от при
телевизорът, но компромисът определено си заслужава! Като външен вид е само в една разновидност.

Фигура 4: Монитор ВММ 3102; ВММ 3105; ВММ 3107
Редица по-нови модели монитори, някои са за Правец 8, други са за Правец 16. Излизат заедно с, и
имат дизайн подхождащ си с Правец 8М, 8А, 8Ц, Правец 16… Моделите за Правец 8 са с BNC жак, а тези
за Правец 16, имат вграден 9-пинов кабел. Тези монитори са с еднакъв корпус, в бял, бежов, кремав,
светло сив и тъмно сив цвят. Имало е и варианти с предния панел в един цвят, и корпусът във втори.

Фигура 5: Незнаен модел?
Това е наследникът на предната гама монитори. Копчетата за настройка тук са скрити зад вратичка.
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 6: Незнаен модел?
Още по-модерно изглеждащ модел монитор. Знам само, че е бил с кинескоп производство на Hitachi.
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 7: Незнаен модел?
Според логото му ще да е цветен монитор. Има голяма вероятност да е бил ребрандиран вносен модел.
На външен вид, дизайнът му наподобява почти едно към едно мониторът за IBM PCjr, който е CGA тип.

Фигура 8: Монитор ИЗОТ
На снимки от стари списания, съм го виждал в употреба и с терминални, и с настолни компютри ИЗОТ.

Фигура 9: Монитор ИЗОТ
На снимки от стари списания, съм го виждал в употреба и с терминални, и с настолни компютри ИЗОТ.

Фигура 10: Монитор ВКП 292-1
Това е монитор ползван с устройствата за подготовка на данни и запис на информация върху магнитна
лента, като моделите от ЕС 9000 серията произвеждана от ИЗОТ. С други машини май не се е ползвал.

Фигура 11: Монитор ВКП 171
Това е мониторът ползван с терминалите, свързани с миникомпютър или мейнфрейм система, също за
боравене с магнитни ленти. Тези големи системи вече са се ползвали от много оператори едновременно.
Формата на корпусът на този монитор, който е изработен от метал, в основата си има оставена ложа, в
която си пасва терминалната клавиатура, която също е с корпус направен от масивни метални плоскости!

Фигура 12: Монитор ВКП 291-3
Този монитор е бил част от „Бюрокомпютър“ серията машини на ИЗОТ. Това са компютри тип всичко в
едно, за счетоводни изчислителни операции. Ползвали са се в по-малки и средни бизнес учреждения.
Мониторът е бил перманентно монтиран за машината. Доколкото знам, не е продаван с други компютри.

Сигурно е имало и още други модели монитори. Ако вие знаете за такива и имате техни снимки, то
моля ви пишете ми, и ще допълня списъкът. Ако не за друго, то поне този материал да е по-подробен.

Сега приоритет ми е да намеря по един брой монитор в работещо състояние, и по възможност със
запазен външен вид, за всеки от Правец компютрите ми. За ИМКО-2 най-добре ще си пасне мониторът
от Фигура 2. За Правец 82 този от Фигура 3. За Правец 8М, който модел е съвместим от Фигура 4.
За Правец 8Ц си пасва този от Фигура 5. За Правец 16 е подходящ модел от Фигура 4 или Фигура 5.
И за Правец 16 ЕС ще си подхожда монитор като от Фигура 6, или още по-добре цветен от Фигура 7.
Правец 8Д е правен да работи директно с телевизори, та може би този от Фигура 1 ще му пасне…

Ще оглеждам сайтовете за обяви, макар да не съм им фен, но като съм пешеходец и нямам транспорт
с който да обикалям по битаци и пунктове за скрап, това е положението. Пък ако вие читателите
имате излишен някой от показаните модели, или сте виждали някъде да продават подобни монитори,
то моля пишете ми. Помощта от публиката от много време е движеща сила в развитието на този блог!

P.S. Със съдействието на ентусиаст съмишленик, вече имам работещ монитор в добро състояние, като
показаният на Фигура 3 модел. Единствено трябва да му измисля никакви гумени лайсни за краката.

А пък от щедростта на добри читатели, вече имам и работещ монитор марка ИЗОТ, който е толкова
чудноват! Тук няма отделен щепсел, а с електричество се захранва през видео кабелът! Радикално!

Търсенето на монитори и компютри продължава. Всякаква помощ и информация ще е добре дошла!

РОБКО 01: Anarchy In The Н.Р.Б.

И в предишните материали за Робко 1 бях говорил на кратко за графитите надраскани по лентата на
Робко 1, но днес един гост ме нави, че тези колоритни неща заслужават цяла самостоятелна статия.

Тези драсканици едновременно са акт на ниска култура и простащината, но в същото време и много
интересно и колоритно деяние, което прави конкретната конвейерна лента чисто и просто безценна!

А понеже тези творби са дело на подрастващи индивиди, които по-добро не знаят, може би не трябва
да сме толкова критични спрямо тях? Аз не им се сърдя, но ако за платно не бяха ползвали лентата, а
стената на някой блок или друга частна собственост, тогава вече „живописците“ си заслужават бой!

Сега като същински археолог стъпващ в царска гробница запечатана преди 3000 години, и аз чета с
интерес йероглифите по сетните, така де по конвейерната лента, и докато археолозите няма кого да
питат от първо лице, дали откритията им са достоверни, то на теория, аз би трябвало да мога да се
свържа с ученици и преподаватели, които някога са оперирали с тези роботи в учебните заведения.

Но вече няколко години минават от както писах за първи път по темата Робко. В няколко технически
форума бяха дадени линкове и стартираха теми, но всичко на всичко, двама-трима човека казаха, че
са виждали Робко в училище, и само един човек се смили да разкаже забавна история в три изречения.

За това, ако вие драги читатели сте се сблъсквали с това родно чудо – серията роботи Робко, както и
компютрите Правец с които са се контролирали, не се свенете, а разкажете по някоя дума за това!

По лентата от първият комплект Робко който бях купил, имаше надраскани само две кратки писания.
Първото беше една трибуквена дума, която се среща навсякъде, където е стъпвал български крак!
Второто, макар имащо същото значение, бе името на силно рекламирана синя партия от миналото.

По това мога да датирам кога са били изрисувани лентите – от началото, до края на 90-те години.
По времето на Народна Република България, едва ли учителите биха допуснали да се вършат такива
мизерии по учебното оборудване. Пък едва ли и учениците са знаели за всичките музикални групи
изброени по лента, повечето от които са с доста комично сбъркани имена. Съмнявам се да е нарочно.

Лентата от вторият комплект Робко, която виждате на снимките, съм оставил във видът в който я
купих, и нямам ни най-малкото намерение да я почиствам или трия надписите, както стана с първата.

Ако в България изкуството беше на по-голяма почит, то тази спонтанна народна творба би засенчила
мърлявщините на Andy Warhol, и би се наредила най-малко на равно с изкуството на Marcel Duchamp!

Може би трябва да прекръстя хоби стаята ми, от музей за стара техника, на арт галерия! Ха-ха-ха!

РОБКО 01: Оригинална Карта Контролер

От няколко години търсех карта като тази, но все удрях на камък, до преди няколко месеца!
Това е оригиналната карта контролер за управление на Робко модулите чрез 8-битови машини.
И по-точно моделите ИМКО-2, Правец 82, 8М, 8А, 8Ц и 8С. Само Правец 8Д не си е пасвал тук.

Преди вече не помня колко месеца, добър човек читател на този блог ми изпрати тази карта.
На външен вид картата е абсолютно перфектна, изглежда никога не е била употребявана, и е
съхранявана на добри условия, и най-важното кабелът и за връзка с Робко 01 е непокътнат!

Още не съм я тествал, защото не разполагам с оригиналния софтуер за управление на Робко
модулите. Обаче ако си спомнян добре, един по-запознат по темата човек ми беше казал, че
базовите движения на Робко 01 можели да се контролират с Правец 82 без да е нужен софтуер!

Като ми остане време ще пробвам дали това наистина е така, макар с частично наработещото
ми Робко 01 няма да мога да тествам всичките посоки на движение, но пак ще е интересно!

Ще продължавам да търся и дискета с оригиналната програма, обаче дали има оцеляла такава?
Ако вие имате идея от къде може да се изнамери нужният софтуер, много ви моля пишете ми!

РОБКО 01: DIY Захранване

Като преди две години си купих Робко комплектът, освен трите основни модула, му ги нямаше
останалите неща, като захранването и картата за връзка с компютрите от Правец 8 серията.
За картата писах, сега е ред да разгледаме захранването, и по-точно моята интерпретация.

Това са двата модела оригинални захранвания за Робко:
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/07/4.jpg
http://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2018/07/5.jpg
Снимките ги взех от Интернет, надявам се авторите им да не се сърдят.

Единия модел има корпус с материал и дизайн също като черупката на Правец 82.
Другия модел е правоъгълен, с груб индустриален дизайн, навярно е бил универсален.
И двата съм ги виждал да се продават онлайн през годините, но на доста завишени цени, а
като се сложи и едно на ум, че тези неща са на по над 30 години, и не се знае къде и как
са съхранявани, и в какво състояние са кондензаторите и останалите компоненти по тях…

Та вместо да рискувам с нещо със съмнително качество и неоправдана цена, реших, че ще е
по-добре да си стъкмя свое собствено решение. От всички алтернативи, най-лесното се оказа
да си купя стандартно захранване за лаптоп, и да си направя един елементарен преходник за
конвертиране на жакът му до два банан щекера, с каквито базово е оборудван Робко 01.

Всички необходими ми за тази гимнастика неща поръчах накуп от един пловдивски магазин, и
заедно с куриерът до вратата ми струваха общо точно 30 лева. Това е доста прилична цена.

Преходникът представлява малка пластмасова кутийка, на горната страна на която са пробити
два отвора, в които са захванати двата банан щекер жака. На една от страните е изведен и
женският жак, в който се включва лаптопското захранване. По този начин не е нужно кабелът
на захранването да се реже, и захранването ще може да си се ползва и по предназначение.

Вътре в кутийката, двата вида жакове са свързани с достатъчно дебели кабели, които могат
спокойно да поддържат работното напрежение от 12 волта на 5 ампера, или грубо 60 вата.
Капачето на кутийка е залепено с лепило Хелметекс-М, което на теория трябва да стопи и
запои пластмасата една с друга, но това с което разполагах беше доста старо и изветряло.

Като цяло се получи доволен резултат, всичко е изправно и върши работа, и дори е красиво.
Единствено ако имах епоксидна смола за трансформатори бих запълнил кутийката, но уви.

Ще продължавам да търся и двата модела оригинални захранвания, но само на разумна цена.
Ако вие попаднете на нещо подобно, или каквото и да е свързано с Робко, то моля пишете ми!

Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена: Част 1

Disk Pack, Disk Cartridge, Твърд Магнитен Диск, и в последствие УКВ Антена.
Това са някои от имената с които това чудо на техниката е било известно през годините,
през епохите дори, и в различните икономическо-географски ширини на земното кълбо.

Днес ще проследим един продукт с двойна употреба, чиято история е както колоритна, така
и много тъжна, защото е доста показателна за страната ни и положението и, и не само.
Но нека започнем от по-далеч, от началото на оригиналното предназначение на изделието.

Както с много други технологии, и тук нещата започват с гигантът IBM, като този път
заслугата отнасят за изобретяването на твърдият диск. Още през 1956-та година, от IBM
пускат в масово производство първият компютър с твърди диск, това е IBM 305 RAMAC.

За пет години биват произведени над 1000 бройки, които тотално доминират пазарната ниша.
Цената за наем на 3.75 MB твърдият диск модел IBM 350, който е бил част то системата,
през средата на 50-те години, е била 3200 долара на месец, което изчислено с инфлацията,
в днешни долари е над 27 хиляди! И това е цената само за наем на дискът за един месец!
Тези главоломни цифри обаче явно не стряскат потребителите, и през следващите години се
произвеждат нови и нови модели твърди дискове за моделите мейнфрейм компютри на IBM.

Самото дисково устройство е било колосално! Голямо колкото гардероб, тежащо почти тон, с
няколко киловата консумация… 3.75 MB са се помещавали на 50 плочи, всяка с диаметър от
24 инча или 61 сантиметра, всяка голяма колкото плотът една маса в някое заведение!
Фигура 1: Част от механиката на дисковото устройство IBM 350 за IBM 305 RAMAC.
Фигура 2: Една от 50-те плочи които са се ползвали едновременно в IBM 350.

Следващата голяма стъпка при твърдите дискове, и където историята вече започва да си идва
на мястото, се случва през 1962-ра година с пускането на дисковото устройство IBM 1311.
Това устройство, за разлика от предходните които са били затворени системи, представлява
компактен за времето си корпус, в който се помещава само захранването, електромоторът и
магнитните глави познати още като стилуси, а плочите на които се записва информацията
вече са от тип сменяеми носители, монтирани по няколко заедно в един подвижен държач.

Така цената за мегабайт пада в пъти, и едно устройство може да има неограничен брой
носители. Тези носители представляват 6 плочи захванати в един държач. Този държач
се слага в IBM 1311 устройството, където няколко магнитни глави имат достъп до плочите
и от двете им страни. Самите единични дискове имат диаметър 14 инча или 35.5 сантиметра.

Скоро последват няколко модела устройства предназначени за по-новите мейнфрейм компютри
от System/360 и System/370 серите, при тях вече плочите в един един носител са 11 броя.
Фигура 3: Носител с 11 плочи в предпазващата го от прах пластмасова кутия.
Фигура 4: Готов за употреба носител, или както е модерно шпиндел, с 11 плочи.
Фигура 5: IBM 1311 дисковото устройство, с носител в употреба и един в кутията си.

Освен за най-големите бизнеси, същата технология се е предлагала и във вариант насочен
за средните и по-малките клиенти. IBM 2310 носителят представлява единична плоча в
пластмасов корпус. Обемът е 1 MB, което за средата на 60-те е било страшно много.
Фигура 8: Пластмасовата кутия в която се е съхранявала магнитната плоча.
Фигура 9: Отворен носител с оголена плоча. Изглежда ли ви познато?

Това е историята на първите твърди дискове и твърдите магнитни носители що се касае до
оригиналното им място на създаване и на производство – Съединените Американски Щати.

Пренасяме се тук. Към края на 60-те години, между СССР и България се сключва партньорство
за съвместно производство на изчислителни машини от серията ЕС ЭВМ, които са съвместими,
или по-правилно да се каже копие на System/360 и System/370 мейнфрейм компютрите на IBM.

Производството в България започва в началото на 70-те, като предпоставка страната ни да
бъде избрана за тази задача е, че в предишните години тук вече сме произвеждали редица
електронни изчислителни машини, сред които ЗИТ-151 серията мейнфрейм компютри правени
по лиценз на японската компания Fujitsu, за производството на които България е била богато
оборудвана с производствена техника последна дума на технологията дошла от цял свят.

С бързи темпове в България се изграждат десетки заводи за нуждите на новата индустрия.
Вече сме говорили как България съвсем заслужено е била извоювала титлата „Силициевата
долина на Балканите“. Сред тези нови изчислителни машини е била ЕС 1020, мейнфрейм
компютър съвместим с IBM System/360. Редом с тази мейнфрейм машина в България са се
произвеждали и няколко модела запомнящи устройства с твърд магнитен диск, сред които са
ЕС 5052 и ЕС 5061, както и съвместимите с тях твърди дискови носители на информация.

Два завода са се грижели за производството на дискови устройства и носители, и цели две
десетилетия работата е кипяла без спиране, носейки милиарди левове в държавната хазна!
Фигура 6: Запомнящо устройство с твърд магнитен диск (ЗУТМД) правено в страните от СИВ.
Фигура 7: Мейнфрейм компютър ЕС 1035 (съвместим с IBM System/370) с 6 ЗУТМД модула.

И тук идва онзи момент в който приказката свършва, и по една или друга причина (които
действия са се състояли преди да се родя, поради което и не мога да дам личен коментар)
работата пропада. Става дума за разпадането на СССР, с което идва смяната на пазарната
политика и икономика, спирането на финансирането по производствата, закриването на
международните пазари за стоките за износ… Събития които слагат край на производството
на изчислителна техника в България. За отрицателно време заводите се разграбват, биват
приватизирани и препродадени безброй пъти, оставени да пустеят, и прочие и прочие…

Около това време се появяват едни много интересни антени за тогавашните телевизори,
антени с форма на диск срязан от едната страна, и „боядисан“ в някакъв интересен цвят.
Едни твърдят, че още докато производството на твърди дискове е вървяло, е имало много
голям процент на бракувана стока, и някой роден „инженер“ е решил, че алуминиевите
дискове може да се срежат и продават като антени за телевизори. Друга теория е, че чак
след като производството на дискове спира, и вече морално остарялата технология няма
друго приложение освен рециклиране, пак някой „инженер“ осъществява идеята с антените.

Но няма как да знаем къде се крие истината за това хитро побългаряване, което всъщност
може и хич да не е българска идея. Сега като пусна едно търсене в Google, излизат повече
резултати от Русия и Украйна, като там този вид антени често са ги правили от два диска.
Та кой е авторът и от къде е дошла идеята не е ясно, но научаваме за това, че в тежки
времена хората са изобретателни, и нищо не отива на боклукът щом още може да се използва.

Интересен факт е, че по някое време тези набрали голяма популярност антени или се
изчерпват, или редом с оригиналните започват да се продават фалшиви бройки произвеждани
от хитри търговци, които дори може и да не са предполагали историята на тези „антени“.

Като всеки истински българин преживял 90-те, и аз имам ярки спомени с тези антени, че
дори ги виждам и до ден днешен да висят по балконите и прозорците на околните блокове!

Преди много много години, даже още от преди да се родя, в този апартамент имахме един
проклет телевизор Электрон, който беше свързан към външна антена от онези направени от
кухи алуминиеви профили. С годините обаче, съседите от горните етажи я потрошиха с
неспирното мятане на боклуци, и в един момент антената вече не ловеше трите или четирите
ефирни телевизии, които тогава бяха единствените налични (никога не сме имали кабелна).

Като решение на този проблем, от някъде беше купена точно такава дискова антена, за
историята на която тогава още не предполагах нищо. Тази антена се ползва дълги години,
и някога около 2004-та (все едно беше вчера, ужас) без да ползвам никакви инструменти,
преправих антената от диск на конус, и като я изнесох на первазът на прозорецът, вече
Электрон-ът хващаше кабелна телевизия безжично! Е, може би това се дължеше на фактът,
че на един метър от антената по фасадата на блокът минаваше сноп кабели на операторите…

През 2008-ма Электрон-ът замина за вечните дигитални полета (Silicon Heaven) и антената
с него. И докато аз от вече десетилетие не гледам телевизия, то другите елементи от
семейството зяпаха без спиране (добре, че вече не са ми на главата). Та оказва се, в
провинцията било имало още една дискова антена, която преди няколко години майка ми е
донесла в съседната махала, за да си я ползва на телевизорът, или по-точно на декодерът.
Това на първия ред снимки е точно тази антена, изстрадала десетилетия на открито, но
още работи и до ден днешен! До сега беше с някакъв съвсем ужасен и тънък кабел, и пак
някак работеше. Вчера и сложих солиден коаксиален кабел, и сега е по-добра от всякога.

Иначе както виждате, по покритието на дискът има безброй драскотини, както и стотици
малки дупчици, които най-вероятно са щети нанесени от многобройните градушки падащи
в покрайнините на София, където през хилядолетията е стърчала антената. Самата „боя“ на
дискът представлява феромагнитното покритие върху което се е записвала информацията.
Поради ниската плътност на плочите, още не е било необходимо те да са непроницаеми за
прах или да са херметизирани, както е при днешните твърди дискове, които вече имат
плътност от над терабайт на страна на плоча. Едно време просто са държали носителите с
плочите в пластмасови кутии. Ех сега да имах един цял носител с все кутията му! Мечти!

Дали това феромагнитно покритие е допринасяло за приемането на сигналите, или самата
алуминиева конструкция на дисковете е вършела цялата работа, тук не мога да се изкажа.
Мога само да кажа, че плоският диск не е добра форма за антена, но явно върши работа.
Все пак, когато едно време преработих първата ми такава антена от диск на пресечен
конус (или някаква кроманьонска параболична чиния), картината на телевизорът стана 100
пъти по-ясна, и както вече споменах освен ефирна телевизия почна да се хваща и кабелна!

И така проследихме дългата и колоритна история на тези артефакти от миналото, вярно
някои аспекти бяха тъжни, но ако човек си извади поука от тях – всичко ще е от полза.

Следващият път ще разгледаме казан за ракия направен от барабаните на перални машини!

РОБКО 01: Оптичен Сензорен Хващач

В първата и втората части от поредицата за РОБКО 01 споменах, че освен големи модули,
в серията Робко е имало и малки модули. Те са приставки или добавки предназначени за
монтиране към РОБКО 01, с добавянето на които се обогатяват функциите на роботът.

Съвсем наскоро се сдобих с два малки модула които са били опционални към РОБКО 01
комплектът, и те не само се оказаха чисто нови, но и в комплект с всичките оригинални
аксесоари, и дори си имат и оригиналните инструкции за употреба, наричани паспорти.

Модулът който ще разгледаме сега в този пост е Оптичен Сензорен Хващач. На различни
места се споменава под различни имена, като: Сензорен Хващач; Фотооптичен Хващач;
Хващач Оптичен Сензорен ХОС-1; РОБКО 01СХ, и с други имена, но изделието е същото.

На този модул книжката с инструкции започва със следното:

„Хващач оптичен сензорен ХОС-1 се явява допълнително приспособление към учебния
миниробот „РОБКО 01″. Служи за захващане на предмети, подлежащи на преместване в
пространството, като същевременно има датчик на наличие на оптично непрозрачни
детайли в обсег на хващача.“

Интересно е да се спомене, че на последната страница на този паспорт пише, че срокът
на годност на това изделие е 9 месеца! Какво ще рече това, да не би да е хранителен
продукт, или пък някога е имало разпоредби важащи еднакво за всички видове изделия?

Макар произведен през 1989-та, и до ден днешен модулът изглежда като нов, изключение
прави лека корозия по няколко от металните оси на щипката, вероятно от съхранение
на влажни условия, което е странно, защото го получих в оригинално запечатано пликче.

На кратко, това е щипка, която във върховете на пръстите има два инфрачервени диода,
които служат като датчици. При отчитане на предмет между двата диода, щипката се
затваря автоматично, без да е нужно управляващият роботът да задава такава команда.
Предметът не трябва да е прозрачен, иначе инфрачервените лъчи ще преминат през него,
и системата няма да отчете, че между пръстите на хващача наистина се намира предмет.

Чрез добавянето на такъв тип модул се улеснява боравенето с роботът, и нивото на
автоматизация в системата се повишава, което води до по-малко задължения на хората
които оперират такива системи, или изобщо премахва нуждата от човешко управление.
Така нагледно се показват практиките прилагани във фабриките и на поточните линии,
и този модул се доказва като много полезно учебно средство, въвеждащо и подготвящо
учащите се в основите на индустриалната роботика, кибернетика, и механика като цяло.

С този модул вървят и три комплекта накрайници за върховете на пръстите на хващача,
един от комплектите е фабрично монтиран. Формите на върховете на трите комплекта са
различни. Допълнителните накрайници са за хващане на сферични и цилиндрични предмети.

На хващачът има монтирани две малки платки една над друга. На долната платка има
една интегрална схема, в двата и края са разположени по два резистора, и централно
е разположен един зелен светодиод, който преминава през отвор на горната платка.
На тази горна платка няма монтирани електрически елементи, и вероятно целта и е да
защити монтираните на долната. Виждате има надписи: ИТКР-БАН ПМА СОФИЯ ХОС-1.
От този модул излизат пет кабела, които в инструкцията пише, че се запояват директно
за дънната платка на РОБКО 01, която както знаете е монтирана в основата на роботът.

На този етап няма как да тествам модулът, защото все още нямам оригинален софтуер и
карта контролер, но ако някога намеря, и модулът е работещ, ще го тествам обстойно!
Ако вие знаете нещо повече за тази интересна придобивка, моля пишете ми. Поздрави!

РОБКО 01: Електромагнитен Хващач

Вторият модул който ще разгледаме днес е Електромагнитен Хващач. На различни места
е споменаван и с имената: Магнитен Хващач и РОБКО 01МХ, но пак е същото нещо.

На този модул книжката с инструкции започва със следното:

„Хващач електромагнитен се явява допълнително приспособление към учебния миниробот
„РОБКО 01″. С него се онагледяват възможностите на робота да захваща и премества
предмети и детайли изработени от магнитно меки материали.“

Това пособие също заема мястото на оригиналният хващач, и извършва неговите функции,
но по коренно различен начин. И докато оригиналната щипка може да премества предмети
направени от всякакви материали, то с този модул очевидно може да вдигат единствено
предмети направени от магнитни материали, например от химичният елемент желязо (Fe).

По подобие на големите си събратя използвани в предприятията за металообработване
и пунктовете за скрап, най-добре познати от крановете с такива накрайници показвани
в безброй филми и сериали, този тип машини за местена на метали чрез електромагнити
са предпочитани, и имат редица предимства пред чисто механичните машини в този бранш.
Сред тези предимства са по-бързата работа, и фактът, че с тези накрайници се хващат
само металните предмети, а останали отпадъци като пластмаса, стъкло, текстил и други
се отделят автоматично, което също спестява време и намалява нуждата от работници.

В изключено състояние този модул не притежава абсолютно никакви магнитни свойства.
Такива се наблюдават единствено когато му се подаде напрежение. Модулът има само два
кабела, един от които се свързва за 12 волтовата линия на захранването, а другия за
един точно определен пин от тези на двата разширителни порта в основата на РОБКО 01.

Цялата конструкция на хващачът представлява медна намотка върху желязна сърцевина.
Върху намотката на модулът има бележка с името му, и инструкции как да се монтира.
Максималното тегло на предметите които могат да се вдигнат с модулът е 50 грама.

В комплект към този модул има десет броя идентични по размери метални пластини.
С тях са се извършвали упражненията, например преместване от една позиция в друга.

На този етап няма как да тествам този модул, но кой знае какво ще стане в бъдещето!

РОБКО 01: Част 2 – История

80-те години на 20-ти век са едно бурно десетилетие, изпълнено с много динамика в
сферата на информационните технологии, с подем в мащаб какъвто не е виждан преди!
Освен в бизнес средите, още по-буен растеж се наблюдава при домашните компютри.
Стотици компании са произвеждали микро и персонални компютри, по-рядко оригинални
модели, а по-често копия или клонинги. Но без значение, тези достъпни за масовите
потребители компютри са били горещо търсени във всичките държави по земното кълбо!

Но освен при компютри, по това време е имало разцвет на роботиката и автоматизацията.
Домашните компютри са направили управлението на роботи и автоматични системи лесно,
и безброй пъти по-евтино от преди, а както знаете финансовият фактор често е водещ.

В онези години, процъфтяващата Народна Република България не е била изключение, и
макар да не сме били автори на оригинални архитектури и уникални разработки, тук
също се е вихрила компютърна индустрия с впечатляващи размери. За нула време сме
си извоювали едно от челните места по производство и употреба на компютри по глава
на населението, и дори България е била наричана „Силициевата долина на Балканите“.

За разлика от понастоящем несъществуващата образователна система, по онова време
образованието е било приоритет, и идеята е била българите да са на световно ниво, че
и дори да бъдем първенци в науките, било то математика, физика, химия и прочие…
За това се е инвестирало в учебната система във всичките и аспекти, включително в
материалната база. Повечето училища са имали добре оборудвани компютърни кабинети.
Към средата на 80-те, редом до машините Правец, в българските училища се появява и
нещо друго много интересно – учебните роботи от серия Робко, начело с РОБКО 01.

За тези вече забравени и дори митични роботи ще говорим днес, като основната идея е
този материал да послужи като най-богат източник на информация за роботите Робко.
До сега в интернет пространството се срещат само прекалено оскъдни и противоречащи
си източници на информация. За това е крайно време да се създаде едно писание, което
да разкаже до колкото е възможно най-пълно и достоверно историята на тези роботи!

В общи линии, сега в сайтовете, форумите и енциклопедиите за Робко пише следното:
„Серията роботи Робко са били разработени в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и
кибернетика. Произвеждани са в завода за медицинска апаратура в град София. Общо са
произведени 4 или 17 хиляди броя.“ Но модули или комплекти? Така и не става ясно…
Това, заедно с няколко реда технически параметри са почти цялата налична информация.
Обаче дори и горенаписаното си противоречи, и отчасти е невярно и заблуждаващо.

Както сега медиите се контролират от най-платежоспособните партии, и бълват лъжи и
глупости в лицата на публиката, така и едно време всяка форма на журнализъм и медии
са били под контролът на тогавашната машина за пропаганда, нещо нормално и очаквано.
Но тук в този блог няма да се пускат пошли клишета като „не били компютри, а компоти“.
Тази статия не цели нито да идеализира „онова време“, нито да сее сляпа критика към
тогавашния режим, защото каквото и да се говори, тогава е било най-спокойно време за
българите в цялата ни съвременна история, период без който сега нямаше да ни има…

Обратно на темата, та с последните редове исках да кажа, че това което се е казвало
на хората за българските изобретения не винаги е било истина, и доста често е било
смесица от ярки лъжи и хиперболи, вдъхващи гордост в народът, с които хиперболи се е
прикривало вече очевидното днес взаимстване или изкопиране, или другите недостатъци
на дадените изобретения, които изобретения не задължително са били лоши, а напротив!

В прав текст – Серията роботи Робко, и най-вече РОБКО 01 не е бил разработен в
Института по техническа кибернетика и роботика към Българската академия на науките,
както се е твърдяло в официалните източници, и както пише из интернет до ден днешен.
Истината е, че в ИТКР-БАН най-вероятно се е провела „аутопсията“ на оригиналните
западни роботи, от които е изкопиран едно към едно РОБКО 01, и други от модулите.
Производството на компютри и техника под лиценз по онова време не е било приоритет.
Тогава практиката е била обратното инженерство, което е форма на индустриален шпионаж,
нещо често срещано в онези години, и масово прилагано във всичките промишлени отрасли.

Но нека се върнем още по-рано, и да проследим зараждането на оригиналните учебни
роботи, чиято история минава през няколко други държави, преди да стигне до България.

Фигура 1: Armdroid 1. Източник: Интернет.
Годината е 1981-ва. На свободния пазар във Великобритания се появява ръка робот с
учебна цел, носеща името Armdroid 1, производство на фирмата Colne Robotics Limited.
Този робот е бил предназначен за употреба както в училища и други учебни заведения,
така и за управление от всеки човек имащ интерес към роботиката и купил си бройка.

След проучване на пазарът на индустриалните роботи, от Colne Robotics виждат, че
никъде по света все още няма въведени масово учебни роботи, които да служат за
обучение по роботика, кибернетика и автоматика. Така за да се запълни тази ниша е
създаден Armdroid 1, първият достъпен микро робот който бива произвеждан масово.

Интересно е, че освен готови сглобени бройки, Armdroid 1 се е продавал също и като
комплект части, предназначени за сглобяване от самите потребители, било то в учебна
среда, клубове и кръжоци, или индивидуално от всеки който си го е купил в този вид.
Това позволява цената да е още по-ниска, и така от този модел ръка робот се били
произведени 5000 бройки. Последват и други модели, копия, и изобщо цяла революция.

Armdroid 1 има по-сложна конструкция и е по-голям на размери от РОБКО 01, и не е
директен първообраз в най-буквалният смисъл, макар двата модела да имат еднаква цел.
Първоначално Armdroid 1 е можел да се контролира от домашен компютър TRS-80 Model I.
Това е бил един от най-масовите и достъпни микрокомпютри на запад по онова време.
Програмата за контролиране на роботът посредством компютърът е била записана на
аудио касета, и е била част от окомплектовката на Armdroid роботите и комплектите.
Потребителите са можели да пишат по-напреднали и сложни програми и самостоятелно,
и дори са се провеждали официални конкурси за най-добри домашно написани програми.

Съвсем бързо Armdroid 1 е адаптиран да се контролира и от други 8 битови домашни
компютри, което го прави още по-популярен. Armdroid 1 е наследен от Armdroid 1000.
Armdroid 1000 се е произвеждал и от други компании под други имена, и дори е бил
купуван на едро, премаркиран, и продаван под други имена от трети компании…

Днес, 35 години по-късно, роботите от Armdroid серията все още имат доста фенове.
Както аз се радвам на РОБКО 01, така на запад има хора които играят, реставрират,
модифицират или просто идеализират запазените до днес екземпляри от тази серия.
Определено Armdroid си заслужава титлата на пионер в тази образователна ниша.

Фигура 2: Microbot MiniMover-5. Източник: Интернет.
Фигура 3: Microbot TeachMover. Източник: Интернет.
Пренасяме се на друг континент, отново в самото начало на 80-те години на 20-ти век.
В САЩ, компанията Microbot пуска в продажба учебната ръка робот MiniMover-5.
Разработен по същото време като Armdroid 1, MiniMover-5 е малко по-компактен и с
по-елементарна конструкция, но има почти същата функционалност, и е със същата цел.

Този микро робот бързо се доказва като полезно учебно пособие, и бива произвеждан
и зачисляван като оборудване в много училища. Последват няколко по-усъвършенствани
модела от серията, които се задържат в учебните кабинетите около две десетилетия.

Сравнен с РОБКО 01, MiniMover-5 е… 1:1! Сигурно вече се досетихте, това е роботът от
който в ИТКР-БАН са прекопирали дизайнът дословно, компонент по компонент, и който в
последствие е произвеждан тук под името РОБКО 01. И отново, в това няма нищо лошо!

MiniMover-5 както Armdroid 1 в началото също е разработен да се управлява от компютри
TRS-80 Model I, защото този компютър е бил популярен както в САЩ, така и в Европа,
или поне в западните държави отвъд желязната завеса. Тук не е имало такива машини, и
РОБКО 01 е направен да се управлява от Правец 8 серията компютри, каквито са били
компютрите в българските учебни кабинети. Както знаете Правец 8 серията са аналог на
Apple II серията. Тогава Apple II също са били много популярни, макар и по-скъпи, и
MiniMover-5 е бил адаптиран да се управлява и от тях, и при положение, че такива са били
компютрите в учебните кабинети в САЩ, това е било още по-голямо улеснение за всички.

В последствие от Microbot правят подобрен модел носещ името TeachMover, който е със
същата конструкция като MiniMover-5, само страничните му панели където са монтирани
стъпковите мотори са покрити с пластмасови капаци, с цел естетика и безопасност.
И най-важното, докато за управлението на MiniMover-5 е необходим компютър, то при
TeachMover роботите, това не е необходимо, защото има вграден контрол на действията!

Това нововъведение улеснява потребителите и обучаващите се в много голяма степен,
и прави Microbot TeachMover още по-търсен в учебните заведения от всеки калибър.
Над 5000 бройки са се ползвали в училища, университети, кръжоци и в други среди
занимаващи се с обучение и преподаване на кибернетика, роботика, механика и пр.

Ще попитате как точно се управлява ръката TeachMover, без да е необходим компютър?
Посредством компактен контролен пулт свързан с кабел към TeachMover роботът, се
задават команди, и се програмират стъпки за действие, които стъпки могат да се
повторят в последствие, и изпълнят автоматично една след друга от ръката робот.
В този контролен пулт тип жично дистанционно има вграден необходимият контролер.
Така за да ръката робот премести даден предмет от точка А до точка Б е необходимо
първо човек да въведе нужните ходове ръчно в паметта на роботът, като го контролира
чрез копчетата за движение в пет направления, копчетата за захващане и прочие.
И след като веднъж е запаметен пътят за изпълнение, роботът може да повтори този
маршрут автоматично, без човек да трябва да го напътства по какъвто и да е начин.

Този съвсем лесен метод на управление е демонстриран в клиповете към които съм
дал линкове в края на този пост, силно ви препоръчвам да прегледате всеки от тях.

В България този метод за управление не е въвеждан масово, и необходимите ходове за
изпълнение на задачите от РОБКО 01 са се записвали чрез ръчно писане на команди.
Движенията на РОБКО 01 са се контролирали чрез натискане на определени клавиши на
компютрите от Правец 8 серията, но за това ще се говори в 3-тата част на статията.
Въпреки недостатъците си спрямо по-напредналите модели роботи, РОБКО 01 е бил ценно
учебно пособие, без което сега щяхме да сме още по-неук и лишен от история народ…

Както Armdroid 1, MiniMover-5 и TeachMover също имат почитатели в днешно време.
Мнозина ентусиасти си правят модерни контролери за управление на роботите с Arduino.

Освен споменатите горе учебни роботи, през 80-те и 90-те се появяват още безброй
други модели, които запълват пазарната ниша и задоволяват нуждите на учебните среди.
Някои от тези модели роботи са: Cyber 310; Genesis P101; Atlas I & II; Alfred I & II;
MA2000 & MA3000; Micro Grasp; Mentor; Naiad; Ivax; Ogre 1, и много други модели…

Фигура 4: РОБКО 01. Източник: Obsolete Computers.
Фигура 5: Комплект Робко. Източник: Obsolete Computers.
Връщаме се в България, и отново насочваме вниманието си към РОБКО 01, един робот за
който вече знаем, че не е бил наше оригинално изобретение, но въпреки това е бил
много полезно образователно средство, заслужаващо си нашето внимание и гордост!

Обаче РОБКО 01 не е единствения представител от Робко серията роботи, имало е
и много други модели модули, но освен за РОБКО 01, масата и лентата, за другите не
се знае почти нищо. Дали са са се произвеждали масово? Дали са били само прототипи
направени в единични бройки? Колко точно модела са били, и какви са били имената им?
В следващите редове ще проследим точно тези въпроси, колкото е възможно по-подробно.
За РОБКО 01, масата и лентата се говори подробно в първата част, може да я препрочетете.

Фигура 6: Робко-Вела 1. Източник: Интернет.
За този модул освен тази снимка, никъде в интернет няма написано дори и една дума!
От снимката се вижда, че това е робот от тип CNC машина, с други думи CNC рутер.
Писал съм въпроси за този модул до мястото където беше качена тази снимка, но до
сега не съм получил никакъв отговор. Така, че явно за сега ще си остане загадка.

Фигура 7: Робко SCARA. Източник: Интернет.
Намерих тази снимка в един PDF файл, част от презентация по някаква програма на БАН.
Там, освен името СКАРА над снимката, не пишеше нищо друго по адрес на този модул.
Но този робот не работи в кебапчийница. Името му е акронимът SCARA, който означава:
Selective Compliance Assembly Robot Arm или Selective Compliance Articulated Robot Arm.

Фигура 8: Модул Робко. Източник: Интернет.
Още един модул за който не се знае нищо, тук дори и точното му име не е известно.
Очевидно това е още един антропоморфен робот ръка подобен на РОБКО 01, но доста
по-сходен с големите индустриални роботи, с по-широка конструкция и поле на работа.
Съвсем по индустриален модел, кабелите на стъпковите му мотори са прибрани в маркучи.

Фигура 9: Модули Робко. Източник: Интернет.
Това са доста модули от Робко серията за които вече казахме по някоя дума, но тук
се виждат и два модула, които са от друг модел, значително по-мащабни от останалите.
Тези високи модули наподобяват кранове, и отново освен видимото друго не е известно.
Снимката е взета от презентация състояла се преди години в Българската академия на
науките. Но дали тези модули строени на бюрата все още се ползват, или са там като
музейни експонати? През годините съм писал до някои от най-големите учебни заведения
в България, но или не съм получавал никакъв отговор, или са ми отвръщали, че през
годините толкова пъти се е сменяла администрацията и ръководствата, че сега никой
нищо не знае, и въпросите ми свързани с Робко и Правец, са оставали неотговорени.
Така, че сега почти не виждам смисъл да пращам въпроси до БАН, но кой знае…

Следващата доза от историята на роботите Робко ще научим от извадки от списанието
„Компютър за вас“, където още в един от първите броеве от 1985-та година има голяма
снимка в която на заден фон се мъдри РОБКО 01. В следващите броеве има още няколко
снимки, и две много важни статии, които са най-подробната и достоверна информация.
За жалост, първата статия е само половината. На фигура 13 се вижда първата страница,
втората страница липсва… А на фигура 14 е най-подробната статия която дава яснота
над идеята Робко, но за жалост доста от написаните там неща са планове за бъдещето,
бъдеще което вероятно не се е състояло, или просто тези планове са били променени?

Но да започнем от първата статия, на снимка номер 13 освен ИТКР-БАН, се споменава и
сдружение „Авангард“, за което обаче не откривам никаква информация какво е било?
На горната снимка в статията са показани вече познати ни модули, но в десния долен
ъгъл на втората снимка, за първи път виждаме един много по-различен робот Робко.
От снимка номер 15 научаваме, че това е робот носещ името Робко 9, и от снимка 14
научаваме какви са били възможностите и функциите му. Това което не се споменава
никъде е, че Робко 9 всъщност е копие на някой от западните роботи от Heathkit HERO
серията, много вероятно дори да е сглобен тук оригинален комплект Heathkit HERO.

Тези роботи са били много популярни през 80-те години, били са рекламирани като
роботи домашни помощници с голяма функционалност и богат набор от различни сензори.
В реалност, тези роботи са били нищо повече от модерни събиращи погледите играчки.
Продавали са се както готови, така и под формата на значително по-евтин комплект
части, предназначен за сглобяване от самите потребители, практика популярна и днес.
За българската версия – Робко 9 не се знае много, освен, че роботът е участвал в
някакво състезание, в което е бил надвит от чуждестранен робот сглобен от LEGO.

Също така, Робко 9 участва в няколко сцени от българския игрален филм „13-та
годеница на принца“ от 1987-ма година. Доколкото помня филмът го има качен в YouTube.

Обратно към другите писания от статията на снимка 14, там се споменават имената на
още доста други модели роботи Робко, за които никъде другаде няма повече информация.
Един от тези роботи е Робко 10, и по описанието му, това вероятно е бил аналог на
Microbot TeachMover, за който споменахме, че се управлява от вграден бутонен пулт.
Друг споменат модел е Робко-111, който може би е роботът тип SCARA от фигура 7.
Последват и редица други имена, за които най-добре е да препрочетете снимка 14.

Сега ако имахме на разположение някой човек, било то инженер работил по тези роботи,
учен от БАН, преподавател от някое учебно заведение, или друг човек имал досег с
тези роботи по времето когато са били създадени, щяхме да научим много повече…
Но от този златен за развитието на техниката в България период са минали от 25 до 40
години, и такива хора не се срещат на всеки ъгъл. За това, ще помоля вас читателите,
ако имате идея или знаете къде може да се свържа с хора от тази сфера, работили
едно време с роботите Робко и компютрите Правец, и имащи спомени за нещата които са
се случвали тогава, то моля пишете ми, или пратете хората директно към тази статия!

Следващата точка ще проследи какво се случва с роботите от Робко серията днес.
Какво точно се случва с тях, и какво се случва като цяло с българската наука и
училища в началото на 90-те години? След разпадането на Съветския съюз, от където е
идвала голяма част от финансирането на програмите за разработка на изчислителната
техника, всякаква последваща дейност по текущи и планирани разработки е спряна.
Държавните предприятия в които се е извършвала тази дейност са затворени, и бързо
след това разграбени, и или продадени, или оставени да пустеят та до ден днешен…
Образователната ни система е оставена на произвола, и макар през годините да и се
изреждат сумати министри с много обещания и надежди, не се случва нищо положително.

Още по-лошото е, че при смяната на управата, една от първите дейности на новодошлите
политици беше да потъпчат и разрушат всичко изградено от предишното правителство, като
в това за жалост влизат и компютрите Правец в училищата, барабар с всичко покрай тях.
Така и аз бях свидетел как в средата на 90-те, новодошлият директор в училището където
работеше майка ми, нареди компютрите (всички бяха Правец) от кабинета по информатика
да бъдат демонтирани и изнесени. След това 15 години в това училище нямаше компютри!
Дълги години си мислех, че това е било направено с цел финансова изгода, но като
прочетох и за други случаи, ми светна лампата, че е било дело с политическа подбуда!

Днес единствените запазили се екземпляри от Робко серията са музейни експонати във
витрините на едно-две технически училища и университети, и бройки от колекциите на
ентусиасти и фенове като мен. Но от фенове и ентусиасти до ентусиасти и фенове има
голяма разлика. За едни да имат Робко се свежда до това да го поставят на някой
рафт или пиедестал, и толкоз. За други за да Робко е Робко, то трябва да се движи,
да изпълнява зададени стъпки и ходове, да изпълнява функцията за която е направен.
Трети са взели нещата съвсем сериозно, и сами си правят модерни платки контролери за
управление на РОБКО 01, като последните години с това се занимат поне няколко човека.

В българското интернет пространство съм видял три или четири различни подхода за
управление на останалите живи РОБКО 01 роботи чрез съвременни компютри и контролери.
По-лесният за изпълнение начин е използване на готов контролер за стъпкови двигатели,
следва методът за ползване на Arduino или други сходни микроконтролери, и най-сложно
се пада създаването на специфичен контролер пасващ точно на нуждите на РОБКО 01.
Като при последните варианти освен контролер е необходимо и написването на софтуер.
Но за управлението на РОБКО 01 и контролерите ще говорим в 3-тата част от поредицата.

Обратно към настоящата история на Робко роботите. За жалост освен добронамерени хора
се срещат и вредни елементи, които не се интересуват от историческата им стойност,
а само от това колко пари може да се извлекат от тях. И този път не става дума за
прекупвачи и спекуланти, а за хора които търсят роботите заради ценните неща в тях.

Както компютрите Правец биват изкупувани на килограм от частни лица и пунктове за
вторични суровини, заради няколкото милиграма злато по чиповете им, така и роботите
Робко се търсят заради ценните им стъпкови двигатели. Но в тези стъпкови двигатели
няма скъпи материали, просто самите мотори имат добри параметри, и се ползват и днес.

Така, че има и хора които чупят роботите само с цел да им вземат двигателите, за да
изкарат някой лев, неосъзнавайки, че с това деяние унищожават част от историята ни!

По ирония на съдбата аз се сдобих с моят комплект Робко, след като на обявата която
си бяп пуснал, ми писа човек който си беше купил няколко комплекта Робко точно с
целта да ги разглоби и ползва стъпковите им двигатели за негови си лични разработки.
Човекът ми влезе в положението, и ми продаде един комплект дори на по-ниска цена
от колкото го бил купил той самият. И макар няколко модула да са намерили края си
под негово владичество, не мога да му се сърдя, а само мога да съм благодарен за
това, че ми помогна, и сега и аз съм собственик на дълго търсеният комплект Робко.

Но като цяло гледам на разграбването за части и насилственото претапяне, не като
на полезно рециклиране, а едва ли не като на иманярство и разграбване на гробове!
Естествено всичко е въпрос на гледна точка, няма едно мнение, просто това е моето.

Но след като роботите от Робко серията са доста редки днес, как колекционерите и
лешоядите се сдобиват с такива бройки? Очевидно някъде има останали количества,
било то в мазетата на училища, в които човешки крак не е стъпвал над 20 години,
или в гаражите на бивши учители и директори, заграбили ги още от едно време…

И така, понякога се появява по някой друг робот, но в какво състояние и с каква
прилежаща окомплектовка, винаги е различно и индивидуално според обстоятелствата.
И понеже аз нямам никакви връзки и не познавам хора от учебните среди, нито водя
честа комуникация с други фенове на ретро техниката, такива находки ме подминават.
Казвал съм ви, че от години вече не следя и сайтовете за обяви, заради вихрещата
се в тях спекула, и ако някога на тези места се появи обява за продажба на Робко,
то пак пропускам моментът, освен ако някой читател не се сети да ми изпрати линк.

Така, че ако вие си търсите комплект Робко или дори само модулът РОБКО 01, ще ви
посъветвам да разгледате обявите, или ако трябва сами да си пуснете ваша обява.

И за финал две думи за моята кратка история свързана с Робко, и бъдещите ми планове.
Както писах и в първата част, започнах да издирвам РОБКО 01 преди доста години, още
преди да направя този блог. Много години нямах никакъв успех, но точно в началото на
тази година, след като за пореден път направих нещо което не обичам – да пусна обява…
Та вече ви казах как с мен се свърза човек който имаше комплект модули, които купих.

От както си купих комплектът та до днес, вече цяла година търся оригиналната карта
контролер за връзка на РОБКО 01 с Правец 8 серията компютри, но за жалост все не се
открива туй чудо, и ще съм принуден да търся друг начин за подкарване на РОБКО 01,
а именно под съвременен компютър. И понеже цялата година от пролетта та до зимата
всичкото ми време бе изгубено от наложителни ремонти на жилището ми, не ми остана
време за направата на модерен контролер, ако изобщо такава задача е по силите ми…

След преговори с човек изработващ USB контролери, с който се свързах още в началото
на годината, сега вече се постигна сделка, и съвсем скоро ще мога да свържа и моя
РОБКО 01 с модерен компютър, и ще напиша 3-та част по темата, в която ще се говори
точно за способностите на роботът, и за ролите в които може да бъде приложен днес!

Надявам се тази статия да не отвори повече въпроси от на колкото даде отговори.
В бъдеще, като се намира нова информация ще осъвременявам написаното тук, като
за намиране на нова информация ще разчитам най-вече на вашата помощ, на читателите.
А пък ако се намерят още модули и аксесоари, веднага ще ги покажа на страниците тук!

Ето и обещаните видео клипове с оригиналните западни роботи:

Armdroid 1: https://www.youtube.com/watch?v=3O_T6NauvTc
Armdroid 1: https://www.youtube.com/watch?v=JCdIQ67MvP4

Armdroid 1000: https://www.youtube.com/watch?v=pRrRoIDSm0g
Armdroid 1000: https://www.youtube.com/watch?v=McziOZOVzvs

Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=c8haRlFCOeU
Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=RTk9FeeLTUs
Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=SMyjKaqRTQY

Microbot TeachMover: https://www.youtube.com/watch?v=szDbJdPCEzQ
Microbot TeachMover: https://www.youtube.com/watch?v=HyGDeX_62Ro

Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=kRJ3lGYTwrM
Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=NWl0WaTSmgw
Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=eiMPlewfmYg