Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Електронна Пишеща Машина Бултекст 20

Пишещите машини влизат в масова употреба през средата на 19-ти век, и като технология се падат
близки братовчеди на на печатната преса, едно велико изобретение преобърнало светът за по-добро!

Ранните модели пишещи машини са имали различни по конструкция механизми. Всеки изобретател
е правил творенията си по свой метод, както е сметнел за най-добре. В статията за пишещите машини
в Wikipedia има показани от най-ранните модели. Може да ги разгледате, определено са интересни!

През първата половина на 20-ти век форматът на пишещите машини се стандартизира. Различните
производители вече правят еднакви по конструкция и метод на работа машини, което улеснява и
потребителите, и слага основата за следващата стъпка в еволюцията им – електрическите машини.

Докато при писане на механична машина, за да се отпечатат буквите е нужно човек да удря по
клавишите с все сила, което не е никак приятно, бързо изморява ръцете и пръстите, води до болки…
То при електрическите машини такива усилия вече не са нужни, благодарение на електрическите
мотори задвижващи печатащите механизми, за които ще стане дума по-подробно в следващия пост.

С изобретяването на микропроцесорът и последвалата компютърна революция през 70-те и 80-те
години на миналия век, както много други устройства, и пишещите машини получават дигитален
наследник. Но това не са само компютрите! Дълго време са правени и самостоятелни устройства.

Десетилетия са произвеждани от прости до много сложни модели електронни пишещи машини, като
някои са наричани текстообработващи процесори (Word Processor). По-ниските модели представляват
матричен принтер с добавена клавиатура, докато по-сложните модели са имали опция за корекция на
написаното в реално време, съхранение на данни на вградена памет или дискети, и дори монитори!

Бултекст 20 е българска електронна пишеща машина от средата на 80-те години на миналия век.
Произвеждана е в “Завод за пишещи машини Пловдив”, където е правена и старата ми Марица 12.

Сега няма да изпадам в много детайли, защото този пост се води кратък обзор, първа част от две.
Касетата с мастилена лента е изветряла през годините, и на 6-тата снимка виждате колко бледо
излиза написаното. Та докато не купя нова лента, просто няма смисъл да правя напразни тестове.

Тази българска електронна пишеща машина или текстообработващ процесор, е аналог на моделите
на Panasonic, Xerox и Olivetti от 80-те години. Като и търсих лента из сайтовете за консумативи, за
този модел пишеше, че лентата е съвместима освен с Бултекст 20, и с много модели на горните марки.

Пък в сайтовете за обяви съм виждал този формат електронна пишеща машина с три различни имена:
Бултекст 20, Бултекст 40 и Булрайт 15S. Вероятно трите модела са имали вътрешни различия, като
обем памет, методи за връзка с външни устройства, скорост на печат или други подобни параметри.

На задния панел на този Бултекст 20 има оставени две неизползвани места за вграждане на един
паралелен порт и един SCSI порт. Нали тази машина е purpose-built 8-битов компютър с вграден
матричен принтер, та опцията за такива портове не бива да е изненада. Може би в някои от двата
други модела тези портове са активни? Ако намеря инструкциите им за употреба ще напиша повече.

Състоянието на моята бройка е много добро, вероятно е ползвана много малко и е съхранявана на
добро място. Само трябваше да си я забърша с една кърпа, и стана като нова! Единствено на две
места е леко накапана с предполагам коректор, и от задната страна е леко пожълтяла, но не си
личи изобщо! Вътре има и едно отлепено гумено уплътнение, но е видимо само при отворен капак.

Липсата на пишещи машини в масова употреба днес е показателен признак за съдбата на тези уреди.
Текстообработката е една от основните функции на персоналните компютри, които обаче могат да
правят също още безброй други полезни работи. Така още през 80-те и 90-те години на 20-ти век,
най-вече заради постоянно поевтиняващите принтери, пишещите машини губят лидерството в нишата.

През 90-те в България, под лиценз се е произвеждал или само се е сглобявал моделът Бултекс 6020,
който е аналог на Xerox 6020 Memorywriter, една добра професионална електронна пишеща машина.
Обаче с идването на “масовата приватизация” (най-пошлото крадене), идва и краят на заводът за
пишещи машини в Пловдив, и производството им тук. Естествено произведените през десетилетията
машини остават в употреба още доста дълги години. А навярно още има и хора които пишат на тях…

Четох, че в Индия до съвсем скоро се произвеждали механични пишещи машини, но като държава с
население от над милиард души, е нормално да има пазар за всякакъв вид технологии. Стари като
сметала и пишещи машини, и нови като калкулатори и компютри. Но явно вече и това е приключило.

Американската компания Swintec обаче още произвежда и продава нови електронни пишещи машини
и текстообработващи процесори на свободния пазар, но също и на държавната администрация в САЩ.
Най-голям пазар обаче им се падат затворите, където доста затворници водят кореспонденция, но
компютрите са забранени. А пък нали в САЩ има милиони затворници, пазарът явно е доста добър!

Съвсем скоро в следващият пост, който също ще е за пишеща машина, ще разкажа за спомените ми
от тези устройства от 90-те години, както и какви приложения имат пишещите машини в днешни дни.

А кога ще дойде ред на втори пост за тази машина, това зависи от кога ще и купя мастилена лента.
Но ако ще купувам мастилена, ще трябва да купя и коригираща лента, а като ще купувам за тази
машина, ще трябва да купя и за втора, и за трета, и за матричния принтер… Пък ще има разходи и
за доставки, и работата стана една солена… А средствата просто ги няма, и нали не е приоритет…

ЕЛектронен КАлкулатор – ЕЛКА: Част 2

Както споменах в първата част, първоначалната ми идея беше да напиша по самостоятелен пост за
всеки от моделите които имам, но поради технически и психически причини това няма да е възможно.

Все пак реших да снимам и опаковките, паспортите, аксесоарите и консумативите прилежащи към
колекцията ми калкулатори и касови апарати Елка. Заедно с половината от моделите дойде по нещо.

Тези неща ще си ги пазя грижливо заедно с машините, защото както самите машини, така и те носят
и разказват ценна и много интересна история, която от другаде вероятно няма как да се научи…

Елка 130:
Това е джобен калкулатор от средата на 70-те години на 20-ти век. Според някои източници, този
формат български калкулатори са били направени по поръчка на швейцарска фирма с цел износ, но
очевидно са се продавали и са били широко ползвани и по нашите земи, или поне по онова време.
Калкулатори от този тип са се произвеждали с корпуси в три ярки цвята: Жълт, оранжев и зелен.

Тази бройка за съжаление е тотален мъртвец. Купих я от обява със съмнително ниска цена, и вече
знам защо това беше така – този калкулатор е бил наводняван, я в някое мазе, я на някой таван.
Почти всички кабели свързващи двете платки бяха корозирали и отпоени, а май имаше и корозирали
компоненти. Сега става само за резервни части, като това са копчетата и пластмасите на корпусът.

Елка 131:
Този модел има функциите като горния, освен един превключвател, с чиято роля не съм запознат.
Тук обаче има и жак за външно захранване тип трансформатор, с работно напрежение от 6 волта.
Също тази бройка е със зелен LED екран с 9 цифри, докато предишния модел е с червен LED екран.

Тази бройка купих още по-евтино и от горната, но за късмет се оказа работеща, или поне работи с
външното захранване. Продавачът каза, че с батерии не давала признаци на живот, но лично не съм
пробвал. Може някога вътре да са текли батерии, и да са окислили контактите вътре в отделението.

Елка 135 М:
По маркировките на клавишите става ясно, че този модел калкулатор е научен, с по-богат набор от
функции от предишните. Екранът е видимо по-голям, като и тук също има жак за външно захранване.

Човекът от който го купих каза, че с този калкулатор е правил дипломната си работа в Техническият
университет (тогава учебното заведение се е казвало Висш машинно-електротехнически институт ВМЕИ).
За съжаление калкулаторът не желае да прави никакви смислени изчисления. При натискане на бутоните
цифрите излизат точно на екранът, но при опит за смятане излизат всевъзможни безсмислени йероглифи!
В отделението за батерии си личеше, че някога е имало сериозен теч, навярно това е била причината.
Няма как да го отворя, понеже два от болтовете са под етикетът, който не желая да отлепвам и късам.

Поне с тази бройка получих оригиналното и кожено калъфче, пластмасова кутия, външното захранване и
неговата пластмасова кутия. Това са аксесоари които невнимателните хора лесно губят през годините!

Елка 160:
И този модел е портативен, но понеже има по-големи размери не се води джобен, а настолен. Правен е
в средата на 80-те. И докато другите портативни модели ползват по 4 AA батерии, тук се ползват 2 с
размер C. Този модел също има жак за външно захранване, но тук е с работно напрежение от 3 волта.
Екранът както виждате е изграден от 9 единични лампи, но те не са по Nixie технологията, а са VFD.

Без спор това е любимият ми модел Елка! Случих на късмет, и тази бройка може би хич не е била
ползвана до сега, или ако е била ползвана, то поне не са оставени никакви следи от употреба!
Купих този калкулатор с оригиналната му опаковка и инструкция тип паспорт, че даже продавачът ми
даде и две батерии размер C! Де да бяха всички взимания-давания толкова приятни, лесни и успешни!

Елка 51:
Това е настолен калкулатор от средата на 70-те години, от който са произвеждани няколко различни
варианта. Някои са с единични VFD лампи, други са с цял VFD екран. Калкулатори от този тип са се
произвеждали с корпуси в цветове: Бял, сив, бежов, жълт, оранжев, червен, поне няколко зелени…

И тази бройка купих в оригиналната и кутия с оригиналната инструкция за употреба. Изглежда почти
като нова, само копчетата имат минимални следи от употреба. Чудноват дребен проблем е, че като
първоначално калкулаторът се пусне, на екранът не излизат най-долният ред части от символите.
Чак след като веднъж се запълни целия екран с произволни символи, тогава този проблем изчезва.

Елка 1300:
Навярно знаете, че родината ни е доста стара държава, на 1337 години по-точно. Преди 40 години,
отбелязването на 13-вековния юбилей е било голяма работа. Още години по-рано се е започнало с
производството на всевъзможни възпоменателни сувенири и какви ли не други работи. Този настолен
калкулатор е едно от тези неща. Подобно на Елка 51, и този модел е имал много разновидности, и
като цвят, и като екран. Тази бройка е с 9 единични VFD лампи, като е имало и с цял VFD екран.
Захранващият кабел на този модел е вадещ се, докато при Елка 51 кабелът е перманентно закрепен.

Състоянието на моята бройка е добро, макар очевидно е видяла бая употреба, до толкова, че около
копчето и за пускане пластмасата се е обезцветила. Също на доста места има и стопени участъци,
които вече знаете са в следствие на химична реакция при съхранение с кабел навит около корпусът.

Елка 55:
Това е малък настолен касов апарат от средата на 70-те, който може да се ползва и само като
калкулатор, понеже няма фискална памет или втора ролка с касова лента. Отчитането на оборотът
е ставало в колоритното за родината ни счетоводно пособие наричано “халваджийски тефтер”. Този
модел макар и без екран, явно е бил доста удобен за ползване, защото до скоро чувах различни хора
да споменават, че на различни места из страната все още са виждали бройки Елка 55 в употреба!

Моята бройка е напълно изправна, даже мастилото в лентата на цифровата и мини-пишеща машина
още не е изветряло и се чете. Само трябваше да и намеря ролка с хартия, но това се оказа лесно.

Елка 67-М-1:
Този модел касов апарат е наследник на Елка 55, дори ако се вгледате в клавишите ще видите, че
имат същите маркировки. Очевидно вече има нов дизайн, тъй като моделът е от 80-те години, а също
има и VFD екран, нещо което го нямаше в предният модел. И тук се ползва същата ролка с хартия, и
също няма вградена фискална памет, а се разчита на ръчното отбелязване на проведените транзакции.

Този заедно с предния касов апарат, освен от почистване, се нуждаеха и от обезмирисване, защото
един миришеше на сладкарница, а друг на месарница! След седмица престой в кашон постлан със сода
бикарбонат, вещество което има свойствата да абсорбира миризмите, и двата апарата бяха спасени!

Елка Микро:
Това е най-новия модел Елка който имам, единствения ми екземпляр правен през това хилядолетие.
От този модел е имало голям брой разновидности, някои от които се произвеждат и продават и днес.
Тази бройка е настолна с вградено захранване с щепсел, и порт за телефонна линия за отчитане.
Имало е обаче и модели с батерия и безжичен модул за отчитане. Този екземпляр е с два дисплея,
един за касиерът и един за клиентите. Повечето модели от серията са били само с по един екран.

Не знам къде е била ползвана тази бройка преди, но като са я пенсионирали навярно са и изтрили
паметта или са направили нещо друго далеч по-сериозно, защото като сега се пусне, на лентата и
излиза надпис “ГРЕШКА ПРИ ЗАПИС СЕРВИЗЕН ТЕХНИК”. А май липсва и част от механизмът за лентата…

Елка 852:
Това е пълноразмерен касов апарат, с какъвто през 90-те години на миналия век бяха оборудвани
почти всички, ако не всички магазини, сладкарници, кафенета и прочие бизнеси. Ясно си спомням
стърчащият му екран на който клиентите гледат каква сметка им се готви, както и отделението за
банкноти и монети, в което продавачите оставяха рестото. Със закон от 2005-та година, от НАП
изваждат този и други стари модели касови апарати от употреба. На ролката с бележки предназначена
за отчитащите органи, която още си седи в машината, се чете, че последно от този апарат са били
продавани хранителни стоки през 2005-та година. И макар без практическа употреба, е бил запазен.
Дойде заедно със секретният ключ за горния панел, но го нямаше този за касовото чекмедже, което
за този модел е опционално. Оказа се обаче, че ключът от един офис шкаф пасва идеално на касата!

Явно като са го пенсионирали, или на по-късен етап, апаратът е бил отварян, защото половината от
болтовете му бяха отвити и конекторите на платките бяха разкачени. До колкото разбирам нищо не му
липсва, но при първото пускане на екранът излезе само надписът FAIL, а сега вече не показва нищо.

През 13-те години в които е съхраняван, както и в години преди това в които е употребяван, този
апарат е станал завидно мърляв, достоен претендент за титлата “Най-мръсен уред който съм чистил”.
Това е и причината статията за серията машини Елка да се забави с месеци, понеже всеки път като
погледнех този динозавър, ме хващаше гнус, и докато набера кураж да го подхвана минаха месеци!
Самото чистене отне пет дни докато, като всеки ден задължително завършваше с душ. Но да не си
помислите, че тези пет дни са били един след друг, ни най-малко! Между дните за чистене имаше и
по поне ден, два или повече за психическа почивка, и за набиране на кураж пак да го подхвана…
Резултатът е приличен, на външен вид машината изглежда чиста. От вътре обаче има труднодостъпни
места които още са мърляви, макар да ги третирах с общо четири различни почистващи препарата!

Това в общи линии е каквото имам да кажа за екземплярите от колекцията ми. Виждате половината
от тях имат проблеми или са тотални мъртъвци, но в частност за касовите апарати това е нормално
и не е пречещо. За калкулаторите ще се оглеждам за още модели и бройки в по-добро състояние, но
пак повтарям цената е определящ фактор, та ако не намеря изгодно други модели, и тези ще си ме
радват, пък надявам се ви бяха интересни и на вас! Ако изникне нещо в бъдещето, пак ще пиша!

ЕЛектронен КАлкулатор – ЕЛКА: Част 1

Едно време в България са произвеждани както персонални, терминални и мейнфрейм компютри,
така и много различни видове по-дребна изчислителна техника. И докато изброените големи
машини не са били предназначени и достъпни за масите, по-дребната електроника уж е била.
Днес ще разгледаме няколко модела калкулатори и касови апарати от българската марка Елка.

Елка всъщност не е марка, а името на продуктова линия сметачни машини – джобни и настолни
калкулатори, и касови апарати, производство на ДСО ИЗОТ и силистренската фирма Оргтехника.

Акронимът ЕЛКА, от ЕЛектронен КАлкулатор, в разговорния български език още от едно време
се е превърнал на понятие тип генерична търговска марка. Примерно както всички копирни
машини са Xerox, всяко пенливо вино е Шампанско и всеки високопроходим автомобил е Jeep.

Историята на тези родни сметачни машини започва през 1965-та година с моделът Елка 6521,
който според източниците е бил четвъртият в света изцяло дигитален калкулатор в серийно
производство, и е бил първият калкулатор с функцията за изчисляване на квадратен корен.
Или поне това се гласи в архивите, знаете едно време не винаги твърденията са били точни.

За разлика от по-големите си събратя – родните компютри, за които няма толкова информация,
за калкулаторите Елка като по-достъпни и масови вече има не малко изписано из интернет.
Така, че ще дам няколко доста интересни и подробни линка в края на този пост, където може
да научите по-подробната история на тази серия български дигитални сметачни машини, вместо
сега да повтарям като папагал или да преразказвам на сила вече написаното по темата там.

И снимки взети от интернет няма да показвам този път, а само екземпляри от моята лична
колекция, защото в посочените линкове има илюстрации на почти всички по-известни модели.

Личната ми история с тази българска марка започна съвсем на скоро. Явно съм твърде млад, и
съм пропуснал времето когато тези родни калкулатори са били в употреба. Когато тръгнах на
училище пазарът вече се владееше от чужди марки калкулатори. Пазарната политика вече беше
коренно различна от налаганата през онова време. Точно промяната в началото на 90-те години
слага стоп на много отрасли на родното производство, като някои никога не се възстановяват.

Помня обаче касовите апарати като този на третия ред снимки, те до 2005-та година се срещаха в
почти всеки магазин. Постепенно от НАП отсяват по-старите модели от употреба, и с постановление
през 2005-та, и Елка 852 редом с други модели и марки български апарати са снети от употреба.
Оказва се, че този бизнес е доста доходоносен, и редом с Оргтехника дълги години и други родни
фирми са правили касови апарати. Някои може само да са ребрандирали, но е имало и производство.
Оргтехника още продава модели от Елка Микро серията, макар сега да има изгледи от НАП да ги
препънат чрез някакви нови изисквания за апаратите влизащи в сила в началото на 2019-та година…

Сега се сетих, че два пъти вече писах за неща свързани със серията Елка: Платка феритна памет от
първия български калкулатор Елка 6521
& Две дънни платки от неизвестен модел касов апарат Елка?
И в двата случая взех платките без да знам от какво са, чак по-късно научих предназначението им.

През годините покрай набавянето на компютри и компоненти за хобито ми, на един или два пъти
ми бяха предлагани и калкулатори Елка, но по финансови причини съм отказвал офертите. Така до
преди година-две, когато най-сетне реших, че е време да се потопя и в това родно звено, което
също е историческа забележителност на компютърната ни индустрия. Отново по финансови причини
отлагах започването доста дълго, като чак ноември месец миналата година се появиха условията.

Първо си пуснах тема в един от родните форуми за компютри, и макар два месеца да повдигах
темата, така и не се намери нищо. Успоредно с това чаках двама познати, които уж имали такива
неща скътани по мазета и тавани, но и от там не излезе нищо. Наложи се да зяпам по обявите в
двата най-големи портала за онлайн търговия. Там поне имаше голямо разнообразие, и като
модели, и като цени. За няколко месеца попаднах и на добри сделки, и на не толкова добри.

Така сега на снимките пред вас стоят 10 модела от серията Елка, от различни типове и класове.

На първия ред са: Елка 130, Елка 131, Елка 135 М, Елка 160, Елка 51 и Елка 1300.
На втория ред са: Елка Микро, Елка 67-М-1 и Елка 55. Все модели касови апарати с лента.
На третия ред е касов апарат Елка 852 с опционалното касово чекмедже, но за жалост празно.

Повечето модели дойдоха от различните краища на страната, та и куриерите се облажиха, но
имаше и няколко бройки които купих лично тук от София. Пропуснах два интересни модела понеже
нямам телефон, а на търговците явно не им се занимаваше или не знаеха да контактуват с писане…

Събирането на колекцията не беше толкова трудно, много по-трудоемка задача бе почистването на
новите ми стари придобивки, защото повечето бяха видели доста употреба, и си носеха видимите
следите от това. Касовите апарати освен прахоляк и мръсотия, носеха и типичната за бакалия
миризма, която изчезна чак след като ги обезмирисвах по над седмица с натриев бикарбонат!

За два от моделите трябваше да обикалям и книжарниците докато намеря ролки с точния вид хартия.
Това се случи точно по време на една снежна виелица, но определено си беше приятно изживяване!
Самите ролки хартия се оказаха евтини – по 50 стотинки парчето, та си купих и две за резервни.

Исках да напиша по самостоятелен пост за всеки един от моделите, но просто ги няма условията.
За да се получат по 3 или 6 успешни снимки за всяка статия, е необходимо да снимам средно от
15 до над 60! Сега умножете всичко това по 10, и положението става най-меко казано непоносимо!

За това от много време не съм писал и за настолни компютри, понеже е цял ад като ги снимам…
Но вече съм се оплаквал достатъчно от проклетата ми камера и липсата на адекватно осветление.
Утеха намирам в това, че в посочените в края на този пост линкове има доста подробни снимки.

Като компромис, ще напиша продължение на този пост, където ще изброя най-важните аспекти за
всеки от горепосочените модели Елка – предназначение, аксесоари, варианти, в какво състояние са…

Ще продължавам да търся и други модели, и стига да са ми по джоба, колекцията ще нараства с
годините. А ако вие имате за продан подобни на показаните неща – пишете ми, ще съм благодарен.

Сега за цел ми е да намеря български електронен шах. Такива е имало поне два различни модела.
Също търся и поне един модел от българските телевизионни игри – конзоли, които са били копие
на някои от многобройните варианти и клонинги на Pong – първата популярна домашна видео игра.
Един от българските модели Pong дори е бил сглобяван серийно в модифициран корпус от Елка!

Връзки:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Елка-6521
https://ivomirchev.com/2010/05/елка-българска-електроника/
https://clockwiser.wordpress.com/2012/01/10/elka-hist/
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/1.htm
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/2.htm
http://www.calcuseum.com/SCRAPBOOK/BRAND/ELKA/3.htm

Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена: Част 2

Преди няколко дни редактирах статията “Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена“.
След това реших да проверя дали още има обяви за този тип антени, и при търсене с ключови думи
“антена диск” намерих тази бройка, или по-точно тази цяла несрязана плоча от твърд магнитен диск!

Срязаната плоча от първия пост още се ползва за антена в съседния квартал, и няма нужда от замяна.
И понеже това са доста колоритни неща, реших да си купя тази бройка за колекцията, като още един
експонат за хоби стаята. Чудя се на коя стена да го закача, или ще подхожда повече на някой рафт?
Определено няма да се ползва като антена, понеже аз от вече над десетилетие не гледам телевизия.

След още малко проучване на историята, за която писах в първата част, намерих един интересен пост
за антените правени от такива дискове. В съветските страни били известни като “Антенна Чебурашка”.
Ето тук може да разгледате интересна, но и страховита галерия с доста такива примери от Казахстан.

Ако и вие попаднете на такава антена, или пък още ви се мотае някоя – пазете си я, дори и да не сте
сантиментални. Това е наистина интересен обект за разговор, с интригуваща, макар и тъжна история.
Подобна история има 9 Track Tape, за която лента също трябва да намеря място, че сега е в един шкаф.

Внимание! Стопяваща се пластмаса и гума!

От много време се канех да пиша по този въпрос, подобно на постът “Внимание! Течащи Батерии!“.
И сега ще се говори за неща засягащи както колекционерите на стара техника като мен, така и
всички останали хора имащи работа с електроника, а щом четете това, значи и вие е сте сред тях.

Фигура 1: Пластмаса стопена в следствие на неправилно съхранение.
През годините доста пъти съм попадал на различни устройства с пластмасови корпуси, по които е
имало стопени участъци със специфична форма, все едно някой е влачил поялник по тях, или по
ръбовете е допирана цигара. Дълго време си мислих, че причините са точно тези, какво друго ще е?

Но с времето прочетох за много подобни случаи в чуждестранни форуми и сайтове, разучих и за
свойствата на полимерите, защото това си е доста интересна наука. Така вече мога да си обясня
явлението което е причина за стопените пластмаси, и ако мога да го разкажа, ще предупредя и вас.

Има много различни видове пластмаси, с много различни свойства и приложения. При много от тях
за да се увеличи гъвкавостта и издръжливостта им, се добавят субстанции наричани Plasticizers.
И в PVC пластмасата (Polyvinyl Chloride) се използват Plasticizer-и, те са отговорни за гъвкавостта и.
От PVC и подобни пластмаси се правят части за всякакъв вид уреди, от то кутии за четки за зъби,
химикалки, водопроводи, дрехи, та до корпуси за калкулатори, компютри, и каквото още се сетите!

От PVC наблъскано с Plasticizer-и и други сродни пластмаси се прави и изолацията на кабелите от
електрическата мрежа, било то тези в стените, или кабелите с щепсели на електрическите ви уреди.

И тук идва ролята на явлението наречено Plasticizer Migration. Това е химична реакция при която
от един материал в който има Plasticizer-и, те се преместват във втори материал, като нужните за
протичане на тази химична реакция предпоставки са единствено достатъчно време, натиск и топлина.
Реакцията протича бавно и почти незабележимо, докато щетите вече не станат необратимо очевидни!

Така като един ден човек реши да прибере даден уред с пластмасов корпус в някое чекмедже, понеже
няма да го ползва дълго време, какво прави? Намотава захранващия кабел направо върху самия уред!
И като след някоя година го извади от шкафът – О, чудо! По пластмасовия корпус има стопени и
обезцветени участъци, точно където е бил омотан кабелът! Но вече е късно, и макар устройството
все още да си работи, това е напълно достатъчна предпоставка мнозина хора по света директно да
изхвърлят иначе използваемото устройство. Сещате се дали това е полезно за природата и джоба ви!

Навярно и на вас са ви се случвали подобни неща, или поне сте виждали уреди носещи тези белези.
Единственият начин да предпазите уредите е, да ги опаковате добре когато ще се съхраняват дълго.
Множество монитори, клавиатури, калкулатори и други устройства от колекцията ми са белязани по
този начин, понеже предишните им потребите ли не са знаели за това, или просто не им е пукало!

Фигура 2: Дистанционно управление с течащи силиконови бутони.
Още една ниша продукти които страдат от протичащите химични процеси, са устройства които имат
силиконови бутони, като дистанционните управления, контролните панели на всевъзможна техника, и
какво ли още не. При тях с времето, от силиконът който са направени копчетата започва да сълзи
силиконово масло или олио, което е чудесен диелектрик – изолатор. А нали функцията на копчетата
е точно обратната – да правят електрически контакт! Ясен симптом за това явление, е примерно при
дистанционните управления – те почват да реагират много бавно или някои копчета вече изобщо не
работят. Като този симптом остава дори след замяната на батериите с чисто нови и пресни такива.

При телевизорът и в последствие декодерът на майка ми, три дистанционни страдаха и още страдат
от този проблем. Да бе човек с пари, майка ми като всеки останал щеше да купи ново дистанционно.
Аз от както съм проходил се занимавам с разучаване и поправка на такива работи, та тя се сети да
ми каже да ги погледна. Като преди години отворих първото дистанционно и видях всичката мазнина
по платката и вътрешната страна на бутоните му, направо се развиках! Все едно някой го бе топил в
каца с мазнина. Признавам си, точно в това обвиних и майка ми едно време, понеже тогава още не
бях запознат с коварностите криещи се в силиконовите бутони. Няколко пъти чистих дистанционните,
и след почистване с обезмаслител или по-силен препарат за домакински съдове работят като нови.
Но решението не е перманентно, и след години, в зависимост от условията, пак се получава сълзене.

Фигура 3: Разпадащо се гумирано покритие.
Друго също неприятно явление при електрониката на години, са устройствата с гумирано покритие.
Устройствата от този тип обикновено са неща които човек държи в ръцете си, и съответно се нуждае
от добър захват. Гумираното покритие е добро решение, но само докато още е ново! С годините, а
вероятно зависи и от топлината, този тип покрития започват да се разтичат и разпадат, оставяйки
неприятно лепкаво усещане по ръцете на потребителите боравещи с тях. Веществото отговарящо за
слепване на покритието е подобно на лепилото ползвано при електрическата лента – изолирбанд.

Така човек радостно си купува дадено устройство, а след няколко години, дори и без да е ползвано,
устройството почва да прилича на някакво лепкаво катранено недоразумение! Абсолютно недопустимо!
С изцяло гумирано или частично покритие се произвеждат MP3 плеъри, фотоапарати, видео камери,
компютърни мишки, клавиатури, колонки, игрови конзоли, лаптопи, части за автомобилни интериори…

И понеже това покритие почва да се стопява чак след като са минали няколко години, през които са
излезли по-нови поколения от продуктите, за мнозина хора и това е достатъчна предпоставка да си
изхвърлят иначе работещите устройства, и да си купят нови. Естествено има и мнозина хора с мозък,
които се сещат, че уредите им може да се почистят от лепкавата каша, но пак се свежда до умения.

Преди много години имах един MP3 плеър, който си замина поради тази “болест”, и най-вече понеже
тогава още нямах уменията да го почистя. В последвалите години успешно излекувах 2 или 3 мишки,
които имаха такова покритие, което съвсем очаквано се стопи. Две от мишките още са в употреба.

За как се почистват устройствата от разпадащо се лепкаво покритие има писано и снимани видео
материали колкото човек иска, пък и не е толкова трудно човек сам са се досети как се прави.
Критичният елемент тук е какъв препарат да се ползва за тоталното сваляне на лепкавото покритие!
Домакински обезмаслител, ацетон, чист спирт? Различните препарати имат различен ефект, който
обаче може да е вреден и пагубен за пластмасата! Ако на по-тънки и малки пластмасови детайли се
нанесе чист спирт, то те несъмнено ще се стопят или най-малкото деформират. Дори по-масивните
детайли не са защитени, и в зависимост от каква пластмаса са направени, и те може да се стопят,
или обезцветят. Да не говорим, че с ацетон например може да се изтрият маркировките от уредите.
За това и механичното премахване е валидна опция – търкане с домакинска гъба и по-слаб препарат.
Ако един ден ми се наложи отново да чистя такова покритие, ще направя фото или видео наръчник.

И най-сигурният начин да се реши този проблем си остава просто да не се купува гумирана техника!
А ако нямате друг избор, и всичко което ви се предлага е все гумирано, сами може да си направите
заключенията какви са практиките и целите на производителите, и за какво ви вземат – за добитък!

И така стигаме до последната точка, най-коварната от всички – лепената електроника!
Става дума за уреди с части които не са захванати с болтове, а са залепени едни за други.
Това най-често са мобилни устройства, като “умни” телефони, таблети, MP3 плеъри, навигации и
друга техника, която в днешен ден се е превърнала в тип консуматив, бързо излизащ от мода и
актуалност, който хората заменят още преди да се е повредил, освен и ако това не му е фабрично
вградена “екстра”. Конструкцията без болтове, с корпусът захванат от лепило се има и положителни
черти, като по-добра влагоустойчивост, по-добра защита от прах, по-голяма устойчивост на вибрации.
За някои устройства тази практика е полезна, за други крайно негативна и направо насилствена.
И като пак мине някоя година, и панелите започнат да се разлепят и падат? Към сметището! Срамота!

Всички изброени проблеми водят до невъзможно или неизгодно продаването на устройствата за втора
употреба, практика силно прилагана по нашите земи. На Запад където проектират техниката, пък и на
Изток където я произвеждат, моделът за продажба на употребявана техника не е толкова популярен
като тук. Китайските боклуци може да се досетите просто не оцеляват за да бъдат препродадени, а в
белите страни се прилагат много други практики, с които се стимулират продажбите на нова техника.

Както в салоните за нови автомобили правят отстъпка от цената ако купувачът си остави старата
кола, така и в магазините за техника на запад правят такива отстъпки за оставена стара техника.
И докато оставените автомобили заминават на търг, то електрониката директно се товари на кораби,
и заминава за страните от 3-тия свят, където бива претопена по най-неекологичния възможен начин!

Така практиката да се използват нискокачествени или доказано проблемни материали, било то с
оглед ниската им цена, или като силна черта на планираното морално остаряване, е причина стотици
милиони устройства да бъдат изхвърляни всяка година, генерирайки милиони тонове смет, но в
същото време се генерират и милиарди долари оборот за компаниите производители на техника.
Поради това може да сте сигурни, че тези проблеми няма да бъдат отстранени в бъдеще, а ще се
експлоатират колкото се може повече! Ако сега сме го имали лесно, представете си какво предстои!

За това ако вие самите не се пазите от тези явления, няма кой друг да ви защити! Образовайте
се сами, защото в училище тези неща не ги преподават, пък и медиите разбираемо странят от тях.

Ако има да добавите нещо, или сте видели някое несъответствие, този пост очаква коментарите ви!

РОБКО 01: Поставки За Пулчета: Част 1

Преди разгледахме в доколкото е възможно по-подробен детайл историята и биологията на РОБКО 01:

РОБКО 01: Част 1 – Въведение
РОБКО 01: Част 2 – История
РОБКО 01: Оптичен Сензорен Хващач
РОБКО 01: Електромагнитен Хващач
РОБКО 01: Оригинална Карта Контролер
РОБКО 01: DIY Захранване
РОБКО 01: Anarchy In The Н.Р.Б.

Сега вече все по-трудно и по-трудно намирам нова информация и истории за тези ретро роботи, но
преди време успях да намеря още няколко парчета от този пъзел – физически части от комплектът.

Както виждате от заглавието и снимките, става дума за поставките за пулчетата, които се редят на
въртящата се маса. Те са осем на брой, и се монтират в осем чифта отвори по плотът на масата.

Освен една бройка, поставките които успях да набавя не са с много представителен визуален вид.
С годините доста са се опекли от слънцето. Не мисля, че са направени от пластмаса податлива на
лечение чрез Retr0bright, пък и да са, нямам нужните съставки да забъркам формулата за избелване.

Това което ще възвърне оригиналния им бял цвят, и ще е най-лесно за приложение и най-евтино по
цена, е един флакон бяла боя. Но се чудя кое ще е по-подходящото, да е от гланцов или матов тип?

И по-неприятния проблем е, че имам поставки само колкото за една въртяща се маса, а от постът ми
за хоби стаята, сигурно си спомняте, че аз вече имам три комплекта Робко, тоест имам и три маси.
Надежда да намеря още от оригиналните поставки вече не тая, нали са минали толкова много години.

Сега ако познавах човек с 3D принтер и уменията да пресъздаде тези поставки в дигитален модел,
вече да съм се сдобил с нужната ми бройка, тъй като те са съвсем прости по конструкция, малки на
размери, и хич няма да изискват много материал за принтирането им. Пък и още по-полезното е, че
като веднъж вече се направи 3D модел, след това всички хора, които се нуждаят от поставки ще
могат да ги принтират сами, без да се налага да ги чертаят от нулата. Пък и ако нямат оригинална
поставка от която да вземат размерите, ще е мисията невъзможна. А освен поставките, други хора
може да нямат и самите пулчета, та няма да е лоша идея да се направят 3D модели и на самите тях.
Аз имам и от двата вида пулчета – и от ниските и от високите, та ако я има нуждата ще ги измеря.

Преди време си бях говорил с един друг ентусиаст на тема ретро компютри, който спомена нещо за
3D принтерите, но вече не помня нито кога, нито къде, кой и за какво беше. Пустата ми слаба памет!

Така, че ако вие читателите познавате някой ентусиаст с 3D принтер, или вие самите имате достъп
до такова устройство, то ще съм благодарен да ми пишете, или изпратите линк до съответните хора.

Знам, че има фирми занимаващи се професионално с това, но предполагам те вземат много по-скъпо,
докато ентусиастите навярно ще са по-скромни. Също, тези неща са крайно тясна специалност, която
освен на чудаци като мен и на още няколко човека, просто не върши друга работа. За това да се
правят в голям тираж, като ги няма нито публиката, нито средствата, е много далеч от разумното.

Като или ако има развитие по темата ще пиша пак, но кога ще е това вече не зависи само от мен!

Монитори: Правец 8, Правец 16, ИЗОТ

Заедно с редицата различни модели компютри, едно време в България са се произвеждали и доста
модели монитори. Повечето от тях са били монохромни, но е имало и поне няколко цветни модела.

Аз имах късметът, и с годините си купих 7 модела компютри от Правец серията, но в същото време
се сдобих само с два български монитора, като и двата са от един модел, но с различни проблеми.
Купих си и един цветен тайвански, който спасява положението при 16-битовата серия компютри…

Когато стартирах тази колекция, с мен в жилището още се помещаваха и двама селяни – баба ми и
майка ми, които само ми надуваха главата, че нещата които събирам са нищо повече от боклуци…
Та освен стаята ми и един шкаф, още нямах друго мястото да помещавам разрастващата се колекция.

Поради това, набавянето на монитори не ми беше приоритет, а даже нещо пречещо което отбягвах.
Така пропуснах много добри попадения, даже веднъж бях видял обява за чисто нов монитор още в
кашонът със стиропорът си за 15 лева, но като просто не разполагах с мястото… Та още ме е яд…

Докато останах да живея сам, и най-вече докато стегнах и мебелирах хоби стаята, минаха толкова
години, че в обявите за компютри Правец цените скочиха над десеторно! Спекула и прекупвачество
са основните движещи сили, и ако човек иска да си купи родни машини на разумни цени, трябва да
обиколи битаците и пунктовете за вторични, където още се били срещали на старите и разумни цени.

За щастие при мониторите цените не са по-различни от като преди седем години, но тях човек не
ги знае в какво състояние са докато не ги купи. Пък и както се случва обявите все да са пуснати
от други градове, и доставката да е равна или по-висока от цената на мониторите, не е изненада,
че до сега не съм купил всичките неща които търся. То с ограниченият ми бюджет дали е възможно…

На снимките са показани следните модели монитори:

Фигура 1: Телевизор София 31
Първоначално с ИМКО-2 се е ползвал този модел телевизор. Образът обаче е бил доста мъглив.
Този телевизор се е предлагал с корпус в редица различни цветове – бежов, червен, зелен…

Фигура 2: Монитор ВКП 170
На базата на телевизор София 31 се разработва монитор ВКП 170, ползван с ИМКО-2 и Правец 82.
Ползва се съшия корпус като на телевизорът. И този модел е бил правен в различни цветове.

Фигура 3: Монитор ВМЧ 001
Вече специфично направен монитор за Правец 82, с много по-добра острота и яркост на образът.

Фигура 4: Монитор ВММ 3102; ВММ 3105; ВММ 3107
Различни модели монитори с по-модерен дизайн. Някои са за Правец 8, някои за Правец 16.
Моделите за Правец 8 са с BNC конектор, а за Правец 16 са с вграден кабел с 9-пинов жак.
Тези модели монитори са идвали с корпус в бял, бежов, кремав, светло сив и тъмно сив цвят.

Фигура 5: Незнаен модел?
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 6: Незнаен модел?
На снимки съм го виждал в употреба и с Правец 8, и с Правец 16. Вероятно е имало два варианта.

Фигура 7: Незнаен модел?
Според логото му ще да е цветен монитор. Възможно е да е бил и ребрандиран вносен модел.
На външен вид дизайнът му наподобява почти едно към едно този на мониторът за IBM PCjr.

Фигура 8: Монитор ИЗОТ
На снимки съм го виждал в употреба терминални и настолни компютри, като ИЗОТ 1036C.

Фигура 9: Монитор ИЗОТ
На снимки съм го виждал в употреба терминални и настолни компютри, като ИЗОТ 1036C.

Фигура 10: Монитор ВКП 292-1
Съвсем ранен модел монитор, който е бил ползван с индустриални машини и тестови системи.

Фигура 11: Монитор ВКП 171
По-рядко срещан модел, вероятно базиран на Sanyo мониторите за ранните модели Apple компютри.

Фигура 12: Монитор ВКП 291-3
Това е бил монитор ползван специфично с счетоводните изчислителни машини ИЗОТ 1029С.

Сигурно е имало и още други модели монитори. Ако вие знаете за такива и имате снимки, то моля
ви допълнете списъкът чрез коментарите. Ако не друго, то поне този материал да е по-подробен.

Сега приоритет ще ми е да намеря по един брой монитор в работещо състояние, и по възможност със
запазен външен вид, за всеки от Правец компютрите ми. За ИМКО-2 най-добре ще си пасне мониторът
от Фигура 2. За Правец 82 този от Фигура 3. За Правец 8М, който модел е съвместим от Фигура 4.
За Правец 8Ц си пасва този от Фигура 5. За Правец 16 е подходящ модел от Фигура 4 или Фигура 5.
И за Правец 16 ЕС ще си подхожда монитор като от Фигура 6, или още по-добре цветен от Фигура 7.
Правец 8Д е правен да работи директно с телевизори, та може би този от Фигура 1 ще му подхожда.

Когато набавя монитори, колекцията ми компютри ще е по-завършена и автентична, и по-функционална
и удобна за употреба. Но кога и дали ще се случи това, нямам идея. Дано не отнеме още сто години!

Ще оглеждам сайтовете за обяви, макар да не съм им фен, но като съм пешеходец и нямам транспорт
с който да обикалям по битаци и пунктове за скрап, това е положението. Пък ако вие читателите
имате излишен някой от показаните модели, или сте виждали някъде да продават подобни монитори,
моля пишете ми. Помощта от публиката от много време е движеща сила в развитието на този блог!

Телефонен Контролер ARTel TC 1000

Попадна ми още едно немско телекомуникационно устройство от предполагам 90-те години на
20-ти век. И то като Telekom TipSend 2 устройството е дошло в България през немски магазин
вносител на електронни компоненти, техника и инструменти. Цената май е била съвсем ниска, а
кога точно е било забравих да питам, но вероятно е било години след като тези устройства са
излезли от употреба. Непродадените количества навярно са били пуснати на дъмпингови цени за
да се ползват за части от любителите на хоби електроника. За какво друго ще да са потребни?

Самото устройство е било предназначено за контролиране на телефонна линия – ограничаване на
достъп до определени номера, като например импулсните телефони навъртащи солени сметки за
нула време. Можело е да се направи и обратното, да се въведе списък с позволени за набиране
изходящи номера, а всички останали да са блокирани. Това е било полезно на малките бизнеси,
които си нямат собствени телефонни централи, но съм почти сигурен, че е било предлагано и на
домашните потребители, най-вече на загрижените родители. Има и функция за заключване с PIN,
макар ако някой иска да преодолее устройството, то просто трябва да го изключи физически!

От задната страна на малката кутийка има капаче под което стоят гнезда за четири батерии.
Дали устройството е работело на батерии, или те са били само за да пазят вградената памет?

За конектор устройството идва с кабел от RJ до TAE-N жак, по какъвто стандарт са в Германия.
Днес масово по света наземните телефонни линии ползват директно Registered Jack стандартът,
но едно време подобно на щепселите и контактите от електрическата мрежа, и конекторите на
телефоните варираха в различните държави. А все още се произвеждат и продават и преходници.

Днес тази чудато изглеждаща джаджа навярно може да се ползва само като реквизит за някой
хакерски филм с действие развиващо се в 90-те! Hack The Gibson! Hack The Planet! Ха-ха-ха!

РОБКО 01: Anarchy In The Н.Р.Б.

И в предишните материали за Робко 1 бях говорил на кратко за графитите надраскани по лентата на
Робко 1, но днес един гост ме нави, че тези колоритни неща заслужават цяла самостоятелна статия.

Тези драсканици едновременно са акт на ниска култура и простащината, но в същото време и много
интересно и колоритно деяние, което прави конкретната конвейерна лента чисто и просто безценна!

А понеже тези творби са дело на подрастващи индивиди, които по-добро не знаят, може би не трябва
да сме толкова критични спрямо тях? Аз не им се сърдя, но ако за платно не бяха ползвали лентата,
а някоя стена на блок или друга частна собственост, тогава вече “живописците” си заслужават бой!

Сега като същински археолог стъпващ в царска гробница запечатана преди 3000 години, и аз чета с
интерес йероглифите по сетните, така де по конвейерната лента, и докато археолозите няма кого да
питат от първо лице дали откритията им са достоверни, то на теория аз би трябвало да мога да се
свържа с ученици и преподаватели, които някога са оперирали с тези роботи в учебните заведения.

Но вече няколко години минават от както писах за първи път по темата Робко. В няколко технически
форума бяха дадени линкове и се стартира теми, но всичко на всичко двама-трима човека казаха, че
са виждали Робко в училище, и само един човек се смили да разкаже забавна история в три изречения.

За това ако вие драги читатели сте се сблъсквали с това родно чудо – серията роботи Робко, както
и компютрите Правец с които са се контролирали, не се свенете, а разкажете по някоя дума за това!

На лентата от първият комплект Робко който си купих, бяха надраскани само две кратки писания.
Първото беше една трибуквена дума, която се среща навсякъде, където е стъпвал български крак!
Второто макар имащо същото значение, бе името на една силно рекламирана синя партия от миналото.

По това мога да датирам кога са били изрисувани лентите – началото до средата на 90-те години.
По времето на Народна Република България едва ли учителите биха допуснали да се вършат такива
работи по учебното оборудване. Пък едва ли и учениците са знаели за всичките музикални групи
изброени по лента, повечето от които са с доста комично сбъркани имена. Съмнявам се да е нарочно.

Лентата от вторият комплект Робко, която виждате на снимките, съм оставил във видът в който я
купих, и нямам ни най-малкото намерение да я почиствам или трия надписите, както стана с първата.

Ако в България изкуството беше на по-голяма почит, то тази спонтанна народна творба би засенчила
мърлявщините на Andy Warhol, и би се наредила най-малко на равно с изкуството на Marcel Duchamp!

Може би от музей за стара техника, трябва да прекръстя хоби стаята ми на арт галерия! Ха-ха-ха!

IBM Voice Type

Докато не ги видях на живо, не бях чувал за тези IBM Voice Type устройства. Това е било серия
продукти предназначени за автоматичното конвертиране на реч до текст, посредством компютър.

Превръщане на текст до реч чрез компютър е технология позната още от 60-те години на 20-ти век.
Обратното обаче се оказва по-трудоемка задача, а може би и нуждата от тази технология още не я
е имало в миналото. През 80-те и 90-те това обаче се променя, и вече задължителните в бизнес
средите компютри започват да биват оборудвани с все повече и повече функции, които до преди са
се извършвали ръчно от хората. Така се появява и IBM Voice Type серията, която от оскъдната в
интернет информация научавам, че първоначално е била базирана на самостоятелни устройства като
показаните на снимките, а в по-късен етап, когато компютрите се развиват още повече, това вече
е можело да се прави и само чрез софтуер, без да трябват специални адаптери като показаните.

Показаните устройства са две отделни – едно за мобилни компютри с карта на PCMCIA слот, и второ
за 16-битов ISA слот, за настолните компютри от епохата в която е правено, средата на 90-те.

Дали двете устройства са имали същите функции не ми е ясно. И на двете има по четири жака, като
на PCMCIA вариантът са изведени на някакъв пластмасов удължител. ISA картата има толкова много
чипове, че просто не го виждам как ще се съберат всичките на площта на малката PCMCIA карта…

Не зная дали тези неща не са идвали с още оборудване, понеже нямам оригиналните опаковки, а в
интернет не намирам почти нищо за тази гама на IBM. За щастие обаче имам книжките с инструкции и
дискетите и за двете устройства. Но докато не намеря повече информация, просто няма смисъл да се
мъча да ги тествам. Ще ги пазя заедно с другите чудесии, които съм ви показвал или ще ви покажа!

American Megatrends SCSI Dual Channel RAID Controller

American Megatrends SCSI Dual Channel RAID Controller, по-бизнес звучащо име от това едва ли има!

Пред вас стои един SCSI контролер, който не е бил предназначен за простосмъртните хора, а е бил
достъпен само за сериозните бизнес клиенти. По цена навярно е струвал колкото няколко компютъра.

Високата цена се е дължала на 32-битовият RISC базиран Intel i960 процесор, на вградената и на
допълнителната памет, специфичната батерия пазеща важните RAID настройки и кеширани файлове…

Един голям недостатък ако човек иска да ползва този контролер в днешно време е точно батерията,
и още по-лошото втората вградена батерия. Това е добре известният трън в очите на всеки един
ентусиаст на тема ретро компютри – Dallas RTC. Но аз нямам свободни SCSI дискове, та едва ли ще
ползвам този радикален контролер, съответно няма и нужда да се боря с тези проклети RTC батерии.

Обаче ще си го пазя този истински динозавър, колос построен без ограничения за размерите и на
бюджетът. Пък и от къде другаде щях да намеря този модел процесор Intel i960? Дори само това
свойство го прави желан, понеже нали: “RISC architecture is gonna change everything!” Ха-ха-ха!

Creative Video Blaster RT300 CT6061

Creative Video Blaster RT300 CT6061 е кепчър карта от средата на 90-те години на миналия век.

За марката Creative сме говорили многократно в миналото. До сега бях показвал звукови и видео
карти, днес ще ви покажа една карта която комбинира двете функции, но с друго предназначение.

Дигиталната видео обработка води началото си още в средата на миналия век. С бързи темпове
става популярен и много ценен в киното и телевизията инструмент. Не минава много време, и
технологията се пренася и при домашните компютри. За тази роля е и показаната кепчър карта.
Предназначена е за IBM PC базирани компютри, като на снимки на кутията, която лично нямам,
видях, че картата е правена за машини с минимални изисквания 386DX 33MHz процесор, 4MB RAM, и
операционни системи MS-DOS 3.1/Windows 3.1, като на снимките които гледах, на кутията имаше
залепен стикер, че този модел е съвместим и с тъкмо излезлият Windows 95! Супер радикално!

Това което не е толкова впечатляващо е резолюцията с която тази карта обработва подаденият и
видео поток – 320 на 240 и 160 на 120 пиксела! За времето си това може и да са били добри
параметри, но днес може да се досетите колко трагикомично ще изглежда видео с такива размери.

В комплект с картата е вървял и пакет със софтуер Adobe Premiere. А може би е имало и кабели?

За да тествам това устройство ще е нужна домашна видео камера или по-висок клас VCR, но нямам
такива работи, нито пък имам намерението да набавям, та за сега тестването не на дневен ред.

AccelGraphics AG300

Дълго време вярвах, че това е кепчър карта, пък то се оказа, че е било професионална 3D карта!

AccelGraphics AG300 е ранен модел 3D ускорител работещ по метод като Voodoo2 картите на 3DFX.
За да се ползва тази професионална карта, видео сигналът първо трябва да се прати до 2D карта,
която да е свързана с монитор. 3D и 2D картите се свързват една с друга чрез един къс VGA кабел.

Когато стъкмявах радикалното 3DFX SLI PC не успях да намеря къс VGA кабел. Оригинално Voodoo2
картите са вървели с 10-20 сантиметров кабел, но такъв просто вече не се среща по магазините.
Най-късия размер който намерих бе метър и половина! Та е не просто неудобно, но сигурно има и
загуба на качеството на сигналът, понеже както знаете VGA е аналогов стандарт, а не дигитален.

С показаната карта, за разлика от Voodoo2-ките ми, дойде и оригинална инструкция за употреба,
дискети с драйвери, и така необходимия VGA кабел! Даже пликчето с дискетите не е разпечатано,
тоест картата може и никога да не е употребявана. И тъй като самата видео карта е професионален
модел, макар и със завидни за времето си параметри, никъде не се споменават игри за които има
някакво предимство да се ползва точно този модел карта. Тоест обратното на 3DFX моделите карти.

За сега не съм тръгнал да тествам картата, но един ден ако се случи ще пиша пак. Всъщност още
не съм проверил дали има драйвери за Windows 98 и XP, че тези на дискетите са за Windows NT…
Но най-вече се радвам, че благодарение на тази карта се сдобих с дълго търсения къс VGA кабел!

Дигитална Фото Камера Casio QV-10A

Щрак! Готово, сега елате след една седмица за да си получите снимката. Така ни казваха във фото
студиото където ме водеше майка ми да ме снимат веднъж годишно. Действието се развива в началото
до средата на последното десетилетие от миналия век. Мястото е едно малко тенекиено павилионче
разположено на пешеходната алея успоредна на булевард Александър Стамболийски, в частта на район
Илинден, град София. Друго място където ме снимаха като малък бе около езерото в Южният парк,
като и на двете места имаше дребни атракции до които да се снимат децата – акумулаторни лодки и
автомобилчета, и големи пластмасови или картонени фигури – Доналд Дък, Костенурките Нинджа…

По същото време в други икономическо-географски ширини не малко хора вече имат дигитални фото
апарати, точно като показания на снимките модел. Това е Casio QV-10A, вариация на първия серийно
произвеждан дигитален фото апарат оборудван с LCD екран. Моделите до преди него са разчитали
само на оптичен визьор, точно както са били оборудвани и апаратите снимащи на фотографски филм.

Но нека се върнем малко по-рано. Дигиталната фотография води началото си още през 60-те години
на 20-ти век. CCD и CMOS технологиите се усъвършенстват през 70-те и 80-те, и скоро на пазарът
започват да се появяват масови модели, както дигитални видео камери, така и цифрови фотоапарати.

Два интересни видео канала в YouTube, където скоро се разглеждаха някои от най-ранните масови
модели цифрови апарати, и които препоръчвам да видите, са Lazy Game Reviews и The 8-Bit Guy:
https://www.youtube.com/user/phreakindee/videos & https://www.youtube.com/user/adric22/videos

Подемът в домашната дигитална ниша започва през 90-те, като през 1995-та вече е утвърден видът
по който ще изглеждат ниските и средни класове цифрови фотоапарати от тогава, та до ден днешен.
Както споменах, това става благодарение и на моделът Casio QV-10, който за първи път дава на
потребителите възможността да виждат в реално време какво снимат чрез вграден LCD екран, който
даже е по новата за времето TFT технология. А да разгледаш снимката още щом си я направил, това
до преди е било магия от арсеналът само на апаратите за моментални снимки на фирмата Polaroid.

Друга функция изпреварила времето си е въртящата се на 180 градуса част от камерата, където е
разположен обективът, с което може да се снимат портрети. Така снимащият вижда на LCD екранът
какво заснема в реално време. Днес функция селфи (СЕЛска ФИзиономия) е много популярна, и много
устройства са я предвидили, но този апарат го има като стандартно оборудване още 1995-та година!

Още една доста интересна екстра е, че като човек завърти обективът, апаратът автоматично завърта
изображението на екранът, за да не е с главата на долу! А пък в инструкцията за употреба, PDF
версия от която още стои на официалния сайт на Casio, е обяснено защо като човек снима портрет,
изображението е завъртяно по хоризонталата. За съжаление и тогава, че и до ден днешен по света има
много хора, които не знаят защо образът в огледалото е наопаки. От Casio правят опит да обяснят.

Друго хубаво нещо е, че този апарат работи с 4 стандартни батерии размер AA, а не със свой тип
презареждаща се батерия, която за над 20-те години до сега щеше да умряла най-малко пет пъти…
Има и опцията за директно захранване през електрическата мрежа чрез адаптер, виждате на първата
снимка в комплектът има такъв. Интересен е и кабелът за серийна връзка с компютър, той е някакъв
специфичен тип. Подобен тип кабел е имало и за връзка на апаратът с телевизор. Но тук го няма.

Виждате към апаратът има комплект за свързване към компютър с Microsoft Windows, като предполагам
е имало и комплект за свързване към Apple компютрите от онази епоха, инструкцията ги споменава.
Интересно е, че дискетите с драйвери са за някоя от Windows 3 версиите! Когато апаратът е правен
още не е имало Windows 95! Все пак някой потребителите през годините е записал драйвери и за 95.

Ще видя дали има налични за Windows 98 или XP, и един ден ще тествам дали камерата още може да
снима. Ако може, ще добавя направените снимки тук, или ще напиша последващ пост специално за тях!

В епохата от която е апаратът, хората още са очаквали снимките им да се проявят на физически
носители – матова или гланцова хартия. Този апарат обаче не е оптималното решение за изваждане
на снимки, даже напротив. С ниската си резолюция и начин на записване на изображенията, все още
технологията е била твърде груба за да се мери с дори най-обикновените лентови апарати от 90-те.

Все пак е имало опция за директно отпечатване на снимките чрез видео принтер. Това устройство е
фото принтер, който има нужните протоколи за да комуникира с дигиталните камери. В инструкцията
за употреба има няколко реда. Снимките може да се отпечатват и на обикновен принтер, но там ще
излизат още по-примитивно изглеждащи. Надявам се един ден ще мога да ви покажа реални примери.

А вие кога за първи път се срещнахте/сблъскахте с дигиталната фотография? Разкажете в коментарите!

MP3 Плеър Creative MuVo 64MB

Музиката съпътства човечеството от рождението му, дори още от преди зората на цивилизацията.
Днес музиката е едно много важно нещо, по-ценно е дори от риданията на жените на разгромените
врагове… Така де, музиката има силата да разтоварва човек, и стимулира мозъкът точно там, където
и храната, пиенето, спортът и другите подобни дейности и субстанции. И докато изброените биват
съпътствани от странични ефекти, понякога дори и фатални, то от слушане на музика не се умира!

До преди около век и половина хората са можели да чуят музика само на живо, като за мнозина това
не е било достъпно удоволствие, освен ако те самите не са си пели и свирили. След това заедно с
индустриалната революция се появяват редица методи за запис и възпроизвеждане на звук, с което
се слага началото на една бурна и почитана от масите индустрия. Следващата голяма стъпка бива
радиото, последвано от портативните музикални апарати – “транзистори”, “уокмени”, CD плеъри и пр.

В края на миналия век се появяват MP3 плеърите. В тях не се ползват медии като касети и дискове,
което ги прави още по-компактни, удобни и икономични, и още веднъж подклажда бум в индустрията.

Разглежданият MP3 плеър е Creative MuVo 64MB, бюджетен модел излязъл съвсем в началото на века.
От тази първа серия е имало модели с 32MB, 64MB и 128MB вградена флаш памет. В по-късните серии
вече има LCD екран, FM радио, микрофон и други екстри. Виждате, при този модел конструкцията е
доста интересна – модулна. Основното тяло на което са копчетата за контролиране и USB портът
за връзка с компютър се включва точно през USB портът в модул, където се държи AAA батерията.
Всичко това може да се сложи в полу-калъфче с щипка, за закачане на колан, джоб, яка и пр.

Този плеър ми го даде друг ентусиаст за да ви го покажа тук, но едно време и аз имах MP3 плеър.
Беше някаква неизвестна марка, и беше част от пакет с предплатена SIM карта за мобилен телефон.
Годината ще е била 2005-та, точно тогава няколко различни оператора правеха подобни промоции.
Моят модел също беше с една AAA батерия, но имаше LCD екран и беше с цели 128MB вградена памет.
Ползвах си го няколко години, даже по едно време беше станал на устройство за бекъп – пазех си
на него някакви текстови файлове и други по-дребни документи. Един ден обаче нещо се бъгна, и
всичката информация на устройството се загуби, в следствие на което го пенсионирах и прибрах в
един шкаф. Така доста години седеше по шкафовете, докато един ден докато разчиствах установих,
че гумираното му покритие е станало на някаква лепкава каша, и MP3 плеърът ми замина в кофите.

Днес MP3 плеърите както много други самостоятелни устройства, са с функции иззети от мобилните
телефони. И “умните”, и дори най-обикновените модели имат MP3 способности. И двата ми последни
телефона бях купил точно заради тези им способности – Sony Ericsson Walkman и Nokia XpressMusic.
Но нишата още се радва на интерес, и до ден днешен се произвеждат самостоятелни MP3 и MP4 плеъри.

Показаната MP3-ка почистих старателно, но не се сетих да видя каква музика има на паметта и, ако
изобщо има нещо. AAA батерията с която беше е финиширала, а нямам друга. Пък да слагам непознати
USB устройства в компютърът си не ми е практика… Ако се сетя ще проверя на някоя стара машина.