Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Правец 8Д: Част 1

През 1979-та година двама британски учени основават Tangerine Computer Systems.
Това е била компания занимаваща се с разработка и производство на микрокомпютри.
През 1983-та, след успехът на някои домашни микрокомпютри на други производители,
Tangerine започват производството на своя серия домашни компютри под името Oric.
Първоначално излиза модел Oric-1, от който само за една година във Великобритания и
Франция са продадени над 200 хиляди бройки! Това носи много капитал във фирмата и
позволява да се разработи още по-добър модел. Това също се случва в бързи срокове.
Подобреният модел е кръстен Oric Atmos, и излиза на бял свят през 1984-та година.

През 1985-та година в Народна Република България се появява нов модел Правец.
Това е Правец 8Д, домашен микрокомпютър с много предназначения, като видео игри,
автоматизация на домакински и промишлени уреди, обучение, тренировка и прочие.
Тези предназначения дори са били споменавани в рекламната кампания на Правец 8Д.
Сигурно вече се досетихте, че Правец 8Д е български аналог или копие на Oric Atmos.
Това обаче не е било известно на потребителите преди 30 години, защото официално
се е твърдяло, че Правец 8Д е авторско дело на младежки кръжок към комбината за
производство на компютри в град Правец. А каква по-добра реклама от родното дело!

Най-съществените фактори за успехът на Правец 8Д са били ниската цена, и фактът, че
първите няколко години това е бил единственият компютър пуснат в свободна продажба.
При появата си 8Д е струвал 420 тогавашни лева, и е бил единственият модел, който е
могъл да се купи свободно от всеки гражданин, защото останалите 8 и 16 битови
модели Правец са били достъпни единствено за учебните и промишлените учреждения.
Освен това, останалите 8 и 16 битови са стрували по над 3000 – 4000 лева за бройка!
Началото на 90-те на вече свободния пазар, като опит за наследник на Правец 8Д излиза
Правец 8Ц, но и той струва над 1500 лева, което пак е в пъти повече от цената на 8Д.

Основни причини за ниската цена на Правец 8Д са това, че като домашен компютър не е
имал необходимостта от специален монитор и флопи дискови устройства. За монитор се
използва най-обикновен телевизор, какъвто очаквано вече е имало във всеки дом. А за
въвеждане на програми и игри, и съхранение на данни се ползва обикновен касетофон.
Така домакинствата са били улеснени като са им спестени разходите за периферия.

На външен вид Правец 8Д е видимо по-широк и по-дълъг от Oric Atmos. Това е така,
защото при 8Д захранването е вградено в самата машина, докато захранването на
Oric машините е външно тип трансформатор, подобно на много други уреди дори днес.
Правец 8Д има механична клавиатура, и напълно очаквано компютърът е кирилизиран.
Оставени са само главните латински букви, а на мястото на малките латински букви са
сложени главните български. Българската азбука гордо е разположена над латинската.
Латиницата е по QWERTY. Кирилицата обаче не е по БДС, а е с фонетичната подредба.

Останалите хардуерни параметри на двете машини са идентични. За процесор в 8Д се
използва български СМ630, който е аналог на MOS Technology 6502, с какъвто са Oric.
Паметта и при двете машини е с еднакъв обем, съответно по 48KB RAM и 16KB ROM.
Звуковият чип е оригинален General Instrument AY-3-8910, много популярен модел,
използван в най-масовите домашни компютри и игрови конзоли от онази златна епоха.
Звук 8Д възпроизвежда директно чрез вграденото четвъртватово високоговорителче.
И най-важното нещо за един такъв домашен компютър са графичните му възможности.
В текстов режим се поддържат 28 реда по 40 символа на ред, а при графичен режим
резолюцията е 240 на 200 пиксела в цели осем цвята, което не е малко за времето си.

Софтуерно Правец 8Д не е съвместим с другите модели на марката. 8Д е по Oric
архитектурата, а останалите 8-битови модели са варианти на Apple II архитектурата.
Правец 16 е копие на IBM PC XT, на който стандарт са наследници днешните компютри.

Както вече споменах, Правец 8Д не е имал нужда от специфичен компютърен монитор.
Уж е можело да се ползва и обикновен телевизор, и ето тук започва пипкавата част!
Вграденият RF модулатор подава видео сигнал към телевизорите директно през входът
за антената, но и при 8Д, и при Oric, този сигнал е по PAL стандартът, по какъвто са
били западните държави. Обаче в България едно време се е ползвал SECAM стандартът.
Тази разлика е създавала много главоболия на потребителите, защото е водила до
загуба на цвят и други смущения. Все пак има и друга опция с която да се извади
цветна картина, това е RGB изходът, който ползва жак на DIN стандарт, използван
масово при телевизорите от онази епоха, и абсолютно изчезнал вид в днешно време.

За обмен на информация и съхранение на данни, както споменах се ползва касетофон.
Това е бил икономичен, но и много по-бавен метод, и често е минавало над половин
час докато се зареди една програма или игра от касетата, в паметта на машината!
В зависимост от това с какви аудио касети са разполагали потребителите, добри или
по-ниско качество, машината има два режима на запис на информация, бърз и бавен.

Освен двата видео изхода и жакът за касетофон, на задния си панел Правец 8Д има
един широк отвор зад който се крият два разширителни порта. По-късият е за връзка с
матрични принтери. По-дългият е паралелен по Centronics стандартът, днес IEEE 1284.
Четох, че при Правец 8Д този порт бил фабрично обърнат, което обърквало и създавало
трудности на потребителите. Предполагам това е било така, понеже в Oric компютрите
дънните платки са монтирани с гръб към платката на клавиатурата, тоест чиповете и
портовете висят надолу с главата. От Oric са предвидили това, и жаковете там са с
правилната за потребителите посока. Обаче като в Правец са копирали платка едно към
едно, то тук тя е монтирана на долния панел, тоест портовете и са на 180 градуса.
Поне схемата на пиновете я има на последната страница от официалната книга за 8Д.

Евентуално, с годините се появяват и редица флопи дискови контролери разработени
от фенове и малки фирми. Тези контролери ползват точно големия разширителен порт.
В началото на 90-те се появява и официално флопи дисково устройство с вграден
контролер, но това се случва твърде късно, и скоро 8Д е свален от производство.
Когато човек разполага с дисково устройство, Правец 8Д може да работи с DOS-8D.
Това е била значително по-модерна операционна система от вградената кирилизирана
версия на Oric Basic, която се помещава в два 8KB или един 16KB ROM чип на дъното.

Аз ще се опитам да намеря поне един флопи контролер за 8Д, без значение какъв
модел е. В Интернет съм виждал снимки на десетки различни модели флопи контролери.
Някои от тях работят и с българските флопита за Правец 82, други само с вносните.
Сега разполагам единствено с оригиналната аудио касета която е идвала с Правец 8Д.
Имам и няколко книжки в които са изброени няколко лесни за преписване програми, но
преди да започна да играя на моята машина, ще трябва да изгладя някои проблеми.

Относно моята бройка Правец 8Д, дата и на производство е 1986-та година, на цвят е с
кремаво бежова клавиатура и бежов горен панел, и бял цвят долен панел или основа.
Виждал съм снимки на Правец 8Д в изцяло бял цвят, и на бройки със сива клавиатура и
сив горен панел. Тоест имало е поне три цветови варианта. Всъщност има и модел с
по-нов дизайн на клавиатурата, където клавишите са с по-обли форми, кирилицата е
написана със син цвят. Буквите там са отляво на клавишите, а не централно като тук.
От този модел има снимки само на чисто бели бройки, май са били само в този цвят.
Някъде четох, че моделите с по-модерната клавиатура нямат вграден RF модулатор.

Относно техническото състояние на моята бройка, работеща е, но имам много големи
затруднения с изкарването на стабилен сигнал през RF модулаторът, тоест картината
която успявам да извадя трепери на всички посоки и буквите се виждат размазано.
Тествал съм я с два различни кабела на няколко различни телевизора с кинескопи.
Но колкото и фина настройка да правя от телевизорите, сигналът на машината все е
пълен със смущения и бяга из екранът, и само по-правите на форма букви се четат.

RF модулаторът е монтиран в екранирана кутия на платката на Правец 8Д, и вътре в
тази защитена от външни смущения кутия трябва да има разположен поне един тример
потенциометър за ръчна настройка на PAL сигналът. Вероятно с годините той се е
разместил, все пак машината е произведена преди почти три десетилетия, нормално е.
Някога ще се наложи да го настроя, но първо ще се опитам да намеря друго решение.

Какво е то ще попитате вие? Ами изработката на кабел за RGB изходът на машината.
Намерих подходяща букса, и бях готов да я свържа към SCART кабел, но като тръгнах
да търся схемата в Интернет попаднах на няколко теми из родните форуми, където
вече няколко пъти различни хора се бяха опитвали да направят точно същото нещо.
Оказва се, че при мнозина и този опит не е бил много успешен, и отново е имало
смущения, загуба на един от цветовете или бледа картина. На други места обаче
пък хората пишеха, че този метод си е успешен и няма проблеми, а на трети места
вече бяха дадени схеми за направата на допълнително външно устройство което да
стабилизира видео сигналът, което било необходимо при употребата на SCART кабел.

Така, че сега съм доста озадачен какво точно ще трябва да направя, и какво теле ще
излезе под волът! Дали ще стане работата само с настройка на RF модулаторът, или
ще е нужно да правя и други по-сложни неща? Надявам се един от многото възможни
варианти да доведе до благополучни резултати, че иначе ще трябва да търся друг
Правец 8Д, а сигурно знаете ми отне над 4 години докато намерих тази машина, и
може повече никога да не попадна на друга бройка, или на такава на човешка цена…

Някога като/ако има развитие, и ако има с какво да снимам, ще напиша продължение.
Пък ако вие читателите имате такъв Правец, периферия, софтуер, игри, литература, или
едно време сте работили с този модел и още помните техническите похвати и хитрини,
то моля пишете ми! Всякаква информация е важна за мен, и ще съм много благодарен!