Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Дигитална Фото Камера Casio QV-10A

Щрак! Готово, сега елате след една седмица за да си получите снимката. Така ни казваха във фото
студиото където ме водеше майка ми да ме снимат веднъж годишно. Действието се развива в началото
до средата на последното десетилетие от миналия век. Мястото е едно малко тенекиено павилионче
разположено на пешеходната алея успоредна на булевард Александър Стамболийски, в частта на район
Илинден, град София. Друго място където ме снимаха като малък бе около езерото в Южният парк,
като и на двете места имаше дребни атракции до които да се снимат децата – акумулаторни лодки и
автомобилчета, и големи пластмасови или картонени фигури – Доналд Дък, Костенурките Нинджа…

По същото време в други икономическо-географски ширини не малко хора вече имат дигитални фото
апарати, точно като показания на снимките модел. Това е Casio QV-10A, вариация на първия серийно
произвеждан дигитален фото апарат оборудван с LCD екран. Моделите до преди него са разчитали
само на оптичен визьор, точно както са били оборудвани и апаратите снимащи на фотографски филм.

Но нека се върнем малко по-рано. Дигиталната фотография води началото си още през 60-те години
на 20-ти век. CCD и CMOS технологиите се усъвършенстват през 70-те и 80-те, и скоро на пазарът
започват да се появяват масови модели, както дигитални видео камери, така и цифрови фотоапарати.

Два интересни видео канала в YouTube, където скоро се разглеждаха някои от най-ранните масови
модели цифрови апарати, и които препоръчвам да видите, са Lazy Game Reviews и The 8-Bit Guy:
https://www.youtube.com/user/phreakindee/videos & https://www.youtube.com/user/adric22/videos

Подемът в домашната дигитална ниша започва през 90-те, като през 1995-та вече е утвърден видът
по който ще изглеждат ниските и средни класове цифрови фотоапарати от тогава, та до ден днешен.
Както споменах, това става благодарение и на моделът Casio QV-10, който за първи път дава на
потребителите възможността да виждат в реално време какво снимат чрез вграден LCD екран, който
даже е по новата за времето TFT технология. А да разгледаш снимката още щом си я направил, това
до преди е било магия от арсеналът само на апаратите за моментални снимки на фирмата Polaroid.

Друга функция изпреварила времето си е въртящата се на 180 градуса част от камерата, където е
разположен обективът, с което може да се снимат портрети. Така снимащият вижда на LCD екранът
какво заснема в реално време. Днес функция селфи (СЕЛска ФИзиономия) е много популярна, и много
устройства са я предвидили, но този апарат го има като стандартно оборудване още 1995-та година!

Още една доста интересна екстра е, че като човек завърти обективът, апаратът автоматично завърта
изображението на екранът, за да не е с главата на долу! А пък в инструкцията за употреба, PDF
версия от която още стои на официалния сайт на Casio, е обяснено защо като човек снима портрет,
изображението е завъртяно по хоризонталата. За съжаление и тогава, че и до ден днешен по света има
много хора, които не знаят защо образът в огледалото е наопаки. От Casio правят опит да обяснят.

Друго хубаво нещо е, че този апарат работи с 4 стандартни батерии размер AA, а не със свой тип
презареждаща се батерия, която за над 20-те години до сега щеше да умряла най-малко пет пъти…
Има и опцията за директно захранване през електрическата мрежа чрез адаптер, виждате на първата
снимка в комплектът има такъв. Интересен е и кабелът за серийна връзка с компютър, той е някакъв
специфичен тип. Подобен тип кабел е имало и за връзка на апаратът с телевизор. Но тук го няма.

Виждате към апаратът има комплект за свързване към компютър с Microsoft Windows, като предполагам
е имало и комплект за свързване към Apple компютрите от онази епоха, инструкцията ги споменава.
Интересно е, че дискетите с драйвери са за някоя от Windows 3 версиите! Когато апаратът е правен
още не е имало Windows 95! Все пак някой потребителите през годините е записал драйвери и за 95.

Ще видя дали има налични за Windows 98 или XP, и един ден ще тествам дали камерата още може да
снима. Ако може, ще добавя направените снимки тук, или ще напиша последващ пост специално за тях!

В епохата от която е апаратът, хората още са очаквали снимките им да се проявят на физически
носители – матова или гланцова хартия. Този апарат обаче не е оптималното решение за изваждане
на снимки, даже напротив. С ниската си резолюция и начин на записване на изображенията, все още
технологията е била твърде груба за да се мери с дори най-обикновените лентови апарати от 90-те.

Все пак е имало опция за директно отпечатване на снимките чрез видео принтер. Това устройство е
фото принтер, който има нужните протоколи за да комуникира с дигиталните камери. В инструкцията
за употреба има няколко реда. Снимките може да се отпечатват и на обикновен принтер, но там ще
излизат още по-примитивно изглеждащи. Надявам се един ден ще мога да ви покажа реални примери.

А вие кога за първи път се срещнахте/сблъскахте с дигиталната фотография? Разкажете в коментарите!

MP3 Плеър Creative MuVo 64MB

Музиката съпътства човечеството от рождението му, дори още от преди зората на цивилизацията.
Днес музиката е едно много важно нещо, по-ценно е дори от риданията на жените на разгромените
врагове… Така де, музиката има силата да разтоварва човек, и стимулира мозъкът точно там, където
и храната, пиенето, спортът и другите подобни дейности и субстанции. И докато изброените биват
съпътствани от странични ефекти, понякога дори и фатални, то от слушане на музика не се умира!

До преди около век и половина хората са можели да чуят музика само на живо, като за мнозина това
не е било достъпно удоволствие, освен ако те самите не са си пели и свирили. След това заедно с
индустриалната революция се появяват редица методи за запис и възпроизвеждане на звук, с което
се слага началото на една бурна и почитана от масите индустрия. Следващата голяма стъпка бива
радиото, последвано от портативните музикални апарати – “транзистори”, “уокмени”, CD плеъри и пр.

В края на миналия век се появяват MP3 плеърите. В тях не се ползват медии като касети и дискове,
което ги прави още по-компактни, удобни и икономични, и още веднъж подклажда бум в индустрията.

Разглежданият MP3 плеър е Creative MuVo 64MB, бюджетен модел излязъл съвсем в началото на века.
От тази първа серия е имало модели с 32MB, 64MB и 128MB вградена флаш памет. В по-късните серии
вече има LCD екран, FM радио, микрофон и други екстри. Виждате, при този модел конструкцията е
доста интересна – модулна. Основното тяло на което са копчетата за контролиране и USB портът
за връзка с компютър се включва точно през USB портът в модул, където се държи AAA батерията.
Всичко това може да се сложи в полу-калъфче с щипка, за закачане на колан, джоб, яка и пр.

Този плеър ми го даде друг ентусиаст за да ви го покажа тук, но едно време и аз имах MP3 плеър.
Беше някаква неизвестна марка, и беше част от пакет с предплатена SIM карта за мобилен телефон.
Годината ще е била 2005-та, точно тогава няколко различни оператора правеха подобни промоции.
Моят модел също беше с една AAA батерия, но имаше LCD екран и беше с цели 128MB вградена памет.
Ползвах си го няколко години, даже по едно време беше станал на устройство за бекъп – пазех си
на него някакви текстови файлове и други по-дребни документи. Един ден обаче нещо се бъгна, и
всичката информация на устройството се загуби, в следствие на което го пенсионирах и прибрах в
един шкаф. Така доста години седеше по шкафовете, докато един ден докато разчиствах установих,
че гумираното му покритие е станало на някаква лепкава каша, и MP3 плеърът ми замина в кофите.

Днес MP3 плеърите както много други самостоятелни устройства, са с функции иззети от мобилните
телефони. И “умните”, и дори най-обикновените модели имат MP3 способности. И двата ми последни
телефона бях купил точно заради тези им способности – Sony Ericsson Walkman и Nokia XpressMusic.
Но нишата още се радва на интерес, и до ден днешен се произвеждат самостоятелни MP3 и MP4 плеъри.

Показаната MP3-ка почистих старателно, но не се сетих да видя каква музика има на паметта и, ако
изобщо има нещо. AAA батерията с която беше е финиширала, а нямам друга. Пък да слагам непознати
USB устройства в компютърът си не ми е практика… Ако се сетя ще проверя на някоя стара машина.

Ръчен Часовник Casio F-91W

Електронен ръчен часовник! Супер радикално! Това твърдение може да не е много актуално днес, но
точно така са се прехласвали хората и най-вече младежите през 70-те и 80-те години на миналия
век, когато излизат този тип ръчни часовници. Всъщност първо излизат LED дигиталните часовници,
които първоначално са били изключително скъпи, и повече от всичко са били моден статус символ.

С бързи темпове се появяват и LCD дигиталните часовници, които имат много по-лесна и евтина за
производство конструкция. Цените падат, и за нула време пазарът бива залят от този популярен но
и много практичен тип часовници, които се радват на голяма публика и широка употреба и до днес.

Препоръчвам ви един интересен канал в YouTube, където често се дискутират по-значимите модели
класически дигитални ръчни часовници – Techmoan: https://www.youtube.com/user/Techmoan/videos

Casio F-91W е иконичен модел от 1991-ва година, който се радва на изключителна популярност по
цял свят, и съответно се произвежда и до ден днешен. С ниската си цена и доказана издръжливост,
дълъг живот на батерията често надминаващ десетилетие, изчистен стилен дизайн и леко тегло, не е
изненада, че безброй хора се доверяват и избират точно моделът Casio F-91W. Така направих и аз.
А някои люде дори са му намерили двойна употреба, но за това може да научите повече в Wikipedia.

Не липсват и китайски ментета циркулиращи пазарите на съмнително ниски цени. От Casio обаче са
се подсигурили, и са вградили метод за разпознаване дали дадена бройка е автентична или не.
Като се задържи бутонът за звънене за три секунди, на екранът на оригиналите се изписва CASIO!

Като преди две години ми потрябва нов ръчен часовник избрах този модел точно заради изброените
по-горе качества, които и са го направили толкова популярен, именно от където и научих за него.
Даже първата снимка е от преди две години. Канех се още тогава да пиша тук, но така и не не ми
дойде идея за какво да пиша. Сега просто реших да го покажа, може информацията да ви е полезна.

Единственият недостатък, който има е дело на моята физика, а не на часовникът. Това е, че лапата
ми е много широка, и мога да закопчея каишката единствено на предпоследната и последната дупки.
Но и така часовникът си е удобен! На втората снимка виждате горила полу-албинос, това съм аз.

Сега се сещам, че едно време имаше, пък се оказва още има, ръчни часовници с вграден калкулатор.
Като бях ученик в началните класове това беше голяма мода, и макар на мен да не ми бяха купили,
ако помня добре на два пъти си бях намирал подобни часовници, все без каишките и май неработещи.
Дали пък по-късно и аз нямах един работещ? Но нали са минали 20 години, вече нищо не си спомням.
Новите такива модели на Casio ми идват скъпи и няма изгледи да си купя, но ако намеря един втора
ръка или пък от друга марка, или дори някое менте, може би ще си взема. Ако се случи ще пиша пак.

Това което ми е приоритет за намиране сега обаче, е поне един екземпляр от българските дигитални
часовници правени едно време. Производството им започва в средата на 70-те години в град Правец,
и различните модели са носели имената Правец и Булетроник (Buletronic). Доколкото научавам от
оскъдните писания из интернет, тези часовници само са се сглобявали в България. Електрониката им
е била от Япония, а останалите компоненти са идвали от СССР, но пак са нещо интересно да се види.

Всякакви коментари, съвети, истории и прочие винаги са добре дошли! Секцията за мнения ви очаква!

Дигитална Фото Рамка Samsung SPF-83H

Мине не мине време, и на хоризонта се появи някоя нова мода, тенденция, продукт или друго нещо,
по което се захласват народите, и за кратко или за по-дълго се говори и се купува все от него.
9 от 10 пъти тези неща се случва да са тотални глупости, и 1 от 10 да е нещо наистина полезно.

Преди около 10-15 години се появиха дигиталните фото рамки, без реално да е имало нужда от тях,
но нали са нещо ново и интересно, бързо станаха популярни дрънкулки срещащи се на ляво и дясно.
Може да се досетите към кои нареждам този тип устройства. Вярно е лично мое мнение, но все пак.

Това, че е дигитално не прави устройството автоматично класиращо се за този блог. Но това, че е
морално остаряло, като клас техника или като конкретна бройка, това вече го квалифицира за тук!

Така попадна тази рамка при мен, вече не е вършела работа на човекът който някога я е ползвал,
и вместо да я изхвърли, я засили по моя посока. Взех я единствено с идеята да и намеря някаква
алтернативна употреба, понеже дигитална фото рамка може да се досетите хич не ми е потребна!

Идеята ми е ако може да се приспособи за някаква употреба с Raspberry Pi или с някаква друга
подобна цел. За сега не ми идват много идеи, а и ме домързява да потърся и разгледам в интернет.

Ако вие имате идеи моля споделете! Вариант също е и да разменя показаната джунджурия за нещо
което е по на тема компютри и ретро техника. Ако имате предложения не се срамувайте да пишете!

За конкретната дигитална фото рамка, това е модел SPF-83H произведен май 2008-ма година, тоест е
произведен преди десетилетие. Марката виждате е Samsung, добре познатия на всички южнокорейски
конгломерат, световен лидер в производството на електроника, и съответно на електронна скрап…

Това устройство не съм го тествал понеже го получих без захранващ трансформатор, и изглежда няма
опцията за употреба с батерии, и по-добре. Иначе изглежда здраво и предполагам, че е изправно.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Намери се нов стопанин за фото рамката, че даже ще си я ползва по предназначение!

Модем Motorola Codex 3265

Модем (съкращение от модулатор–демодулатор) е устройство за което има изписано повече от много.
Този път няма да преразказвам, ще оставя читателите сами да прочетат какво и що ако им е нужно.

Аз проспах епохата на модемите, твърде късно се сдобих с домашен компютър – 2004-та година, и
още по-късно си прокарах интернет – 2006-та година, пуснат директно по LAN кабел от доставчикът.

По-архаичен и бавен метод за осъществяване на връзка с интернет е да се ползва модем и наземна
телефонна линия. Помня как съвсем в началото на века, когато баба ми купи компютър на братовчед
ми, той изобщо не чака, и веднага се свърза с мрежата, с която вече имаше опит от клубовете…

Та братовчед ми се свързваше с интернет по телефонът, а вместо доставчик се ползваха предплатени
карти с минути, които карти се продаваха по павилиончетата за вестници, подобно на фонокартите и
ваучерите за мобилните телефони. Дори си спомням, че братовчед ми беше свалил няколко филма, и
там гледах две от най-нашумелите заглавия, които иначе нямаше кой да ме заведе да видя на кино…

Но да не решите, че вече никой не ползва модеми, напротив! Все още на много места по света те са
единственият начин за връзка с интернет. Дори в САЩ все още милиони хора са свързани точно така!

Няколко думи за този екземпляр. Това не е бил типичният домашен представител, а точно обратното.
Повечето хора са ползвали модем тип карта на ISA или PCI слот. Потребителите с повече устройства
са имали външни модеми като този в съседната статия, а за бизнесите е имало и по-сериозни машини.
Такава една солидно построена машина с редица поддръжки е този модем – Motorola Codex 3265.

Единственият недостатък на този модел е, че пантите на предния предпазен капак са с много слаба
конструкция, и през годините, или дори по време на доставката му до тук, и двете са се счупили.
Докато търсих информация за тези модеми в интернет, видях, че това е доста често срещано явление.

Motorola е компания пионер в сферата на телекомуникациите, и гигант в този бранш дори и днес.
Това обаче не се постига само чрез брилянтно управление, иновации и прочие, а доста често чрез
поглъщането на други по-малки фирми, държащи редица патенти и други предимства в областта си.

Така се случва с обещаващите иноватори и лидери в нишата на компютърните комуникации Codex
Corporation, които още през 1977-ма биват погълнати от Motorola. Този продукт е от 90-те години,
но е дело точно на това някога самостоятелно поделение в Motorola, и вероятно за това носи и
името Codex. Гамата модеми от която е този модел е била много подробна, имало е богат набор от
различни конфигурации за различните нужни да клиентите. Точно този модел е един от по-добре
оборудваните, и сравнен с домашните модеми е като космически кораб. Вероятно и по цена е бил…

Едно от най-важните за мен неща е, че заедно с този модем получих всичките необходими кабели!
Това нещо се случвам много рядко. Така през годините съм получавам различни устройства, които
без специфичните си кабели и захранвания са просто неизползваеми, и седят занемарени до днес.
За това отново желая да изкажа най-сърдечни благодарности на човекът който ми го изпрати!

Този модем заедно с останалото автентично мрежово оборудване ще е част от бъдещата ми домашна
мрежа, която може да се досетите ще се прави с цел свързване на компютри за игра в мрежа на UT!

Мнозина хора вече имат оптичен интернет и в домовете си, аз обаче ще се връщам назад в миналото!
Ще пиша пак като има развитие, или намеря още стара интересна или друга полезна мрежова техника.

Модем USRobotics Sportster 33.6K

За разлика от бизнес машината от съседната статия, този модем е бил предназначен за домашните
потребители, които не се нуждаят от всички допълнителни функции, стандарти и сложни протоколи.
И въпреки това, този модем е доста способен, и заслужено става дългогодишен лидер в нишата си.

USRobotics са пионери в браншът, и милиони хора по целия свят са ползвали, а някъде дори още
ползват техните продукти – редицата модеми предназначени за домашните и бизнес потребителите.

Интересен факт е, че към края на миналия век USRobotics купуват фирмата Palm, PDA устройство от
които вече разгледахме тук
. Обаче скоро след това друг гигант – 3Com на свой ред купува USRobotics…
Така с годините едни и същи модели PDA устройства се продавали под марките Palm, USRobotics и 3Com.

На този модем пише, че е по 33.6K стандартът, но на снимки в интернет откривам, че в същия
корпус са се правили и по-бавни, и по-бързи модели. Дори и днес се продава нов модел по V.92
стандартът, тоест 56K. Единствената видима разлика е, че новия модел е с корпус в черен цвят.

Произвежданата днес 56K версия на показания на снимките модел, се търгува в официалните сайтове
за между 90 и 100 долара. Естествено, употребявани тези модели модеми вървят за под 10 долара.

Този модем заедно с останалото автентично мрежово оборудване ще е част от бъдещата ми домашна
мрежа, която може да се досетите ще се прави с цел свързване на компютри за игра в мрежа на UT!

Мнозина хора вече имат оптичен интернет и в домовете си, аз обаче ще се връщам назад в миналото!
Ще пиша пак като има развитие, или намеря още стара интересна или друга полезна мрежова техника.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Човекът който ми даде това и съседното мрежови устройства, ми писа, че тази бройка
е флашната, и също работи на 56K! Тоест бъдещата ми ретро домашна мрежа ще е е направо фурия!

Casio Digital Diary SF-4300

Органайзерите познати още и като електронни бележници, набират популярност в края на 80-те и
началото на 90-те години на 20-ти век. Те представляват опростени и по-евтини алтернативи на
джобните компютри, с които са сходни на размери, но имат различни функции и предназначение.

Органайзерите имат базови функции като калкулатор, часовник, будилник, календар, бележник,
директория за телефонни номера, подсещане за задачи и други подобни функции. Някои модели са
имали и вградени игри. Този тип устройства нямат опцията за добавяне на допълнителен софтуер.

С времето се появяват PDA устройствата, те наследяват електронните бележници. PDA устройствата
обаче са доста скъпи, в пъти повече от органайзери, и са насочени предимно към бизнес средите.
Органайзерите са с по-елементарна конструкция и без скъпи компоненти, което ги прави достъпни,
и с годините падат на цени равни до тези на джобните калкулатори и дигиталните ръчни часовници.

Докато бяха модерни аз не съм имал такова устройство, но в края на миналия и съвсем в началото
на този век, няколко мои съученици и приятели от кварталът имаха такива органайзери. Не помня
да са ги носили със себе си на училище, навярно понеже не ни позволяваха да носим калкулатори,
пък и училищата бъкаха от елементи с по-голяма концентрация на меланин, около които се среща
тенденцията да изчезват интересни и скъпи предмети… Помня обаче, че в същия ден в който си
купих първия мобилен телефон – употребяван Siemens A35, и от същото място – сергия на пазарът
в квартал Красна Поляна, един мой бивш съученик си купи органайзер подобен на показания тук.
Моя телефон закупих за 50 или 60 лева, а органайзерът беше 20 или 30 лева. Обаче съдбата на
органайзерът бе злочеста, понеже моя съученик имаше невръстен брат, който като набараше нещо,
го правеше на парчета. След първото погубено устройство, родителите на съученикът ми му купиха
някакъв по-елементарен модел, който по-скоро беше часовник с калкулатор и календар, отколкото
органайзер, но и от него загинаха няколко броя, преди да приемат положението за безнадеждно…

С година по-голямо момче от съседния вход също си беше купило органайзер, но така и не успя да
запамети и един телефонен номер в него, целта за която го беше купил. Дни след като ми се беше
оплакал намерих останки от устройството под прозорецът на моя съсед. Rage Against The Machine!

Чак сега докато разглеждах тези устройства научих защо бройката на съседа не можеше да помни.
Паметта в тези устройства не е от Flash тип като използваната в днешни дни, а е от Volatile тип
като при тази използвана за съхранение на настройките на BIOS-ите на дънните платки. Тоест се
нуждае от постоянен електрически източник за да пази съдържанието си. В случая това е батерия
тип копче, същия модел като ползваните на компютърните дъна – CR2032. В показания органайзер
се ползват три такива батерии. Прочетох, че докато в устройството има две батерии няма опасност
съхранената в него информация да се загуби. Това е особено полезно при смяна на батериите!

Навярно органайзерът който моя бивш съсед си бе купил е висял по складове, магазини и сергии с
години, и още преди да стигне до него е бил с финиширала батерия на паметта. Обаче тогава още
бяхме малки, нямаше как да знаем за такива работи, нямаше кой да ни каже, не знаехме английски
език, и нямаше директива която да задължава търговците да предоставят преведени инструкции…
Резултатът го споменах. Устройството беше пускано само веднъж, от 7-ми етаж, съвсем буквално.

И след тази ода се пренасяме към конкретната разглеждана бройка – Casio Digital Diary SF-4300.
Това е типичен представител за този тип устройства. Има всички стандартни и очаквани функции.
Тази бройка очевидно е била в доста продължителна употреба, навярно носена в джоб или чанта.

Точно такъв тип машини ме радват най-много – добре употребявани, вършили работата за която
са направени, наградени от времето с медали – следите от употреба, че и оцелели до ден днешен.
И добре запазените бройки също са приятни, но когато едно устройство е вършило работа си личи!

Друг интересен формат органайзери са тези с екран монтиран от вътрешната страна на горното им
капаче. Те се водят от по-висок клас, и приличат досущ като някакъв съвсем миниатюрен лаптоп.

Както споменах органайзерите са наследени от PDA устройствата. Скоро след това и базовите модели
мобилни телефони почнаха да имат същите способности. Последваха ги “умни” телефони, таблети…

Дали има още хора ползващи електронни бележници? Вие кога последно сте виждали такова нещо?

Olivetti D300 Organizer

Olivetti D300 Organizer е типично за класът си устройство, което обаче носи името на една
легендарна марка! Olivetti са италианска компания водеща началото си през 1908-ва година.
Били са лидери в много области на технологиите, най-вече при пишещите и сметачните машини,
и при персоналните компютри, където са пионери, ако не дори и основателите на този клас!

Като класа и история Olivetti са съпоставими с IBM, HP и другите колоси в бранша, или поне
едно време е било така. С годините пазарът бива залят от по-малки компании и всевъзможни
китайски производители, което води до детронирането на тази славна италианска марка.

Един от последните опити на Olivetti да се задържат над водата е навлизането в ниши като
органайзерите. Намерих информация, че този модел е от 1997-ма година, и се е произвеждал не
лично от Olivetti, а е ребрандиран модел дело на някоя от многото неизвестни китайски фирми.
Научих и, че в началото на 21-ви век от Olivetti дори пускат няколко модела PDA устройства.

Това което този модел има в повече от показаният в съседната статия, е подсветка на екранът.
На клавиатурата има копче за тази полезна функция, а в отделението за батерии има гнездо за
трета батерия отговаряща специално за осветлението. Така основните батерии не се изтощават.

Не съм пускал нито този нито другия органайзер, но на скоро си купих няколко блистера CR2032
батерии, та нищо не ми пречи един ден да ги тествам. Ако излезе нещо интересно ще го добавя!