Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Електрическа Пишеща Машина IBM Selectric II

В предишния на този пост проследихме началото на пишещите машини. Говори се и за моделите до края
на технологията, но тогава нарочно пропуснах да спомена повече за една важна стъпка в еволюцията
на тези устройства – електромеханичните, или на по-разбираем език електрическите пишещи машини.

Днес ще стане дума за без съмнение най-култовият представител от този клас, че може би дори и са
най-иконичната серия пишещи машини като цяло! Това е IBM Selectric гамата, и по-точно моделът на
снимките е IBM Selectric II. А това което прави тази бройка ако не уникална, то поне много рядка, е
фактът, че клавишите и не са по QWERTY, а са фабрично направени за БДС подредбата ползвана у нас!

Но нека започнем от по-рано. Както споменах преди, пишещите машини се появяват на бял свят още в
средата на 19-ти век, като още няколко десетилетия по-късно вече е имало и опити за електрически
модели. Масовите електрически пишещи машини излизат на пазарът чак първите години на 20-ти век.

Още през 1900-ната година компанията Blickensderfer патентова електрически модел пишеща машина с
много семпъл и въпреки това гениален дизайн. Тези машини са ползвали печатащ цилиндър, на който са
се намирали буквите и цифрите, а не единични печатащи елементи за всяка отделна буква, с каквито
механизми са оперирали останалите марки пишещи машини. Всъщност тази технология е въведена още в
1883-та година от Crandall Typewriter Manufacturing Company, която компания обаче не просъществува
дълго. Технологията е усъвършенствана от Blickensderfer, които още от 90-те години на 19-ти век
произвеждат механични машини с печатащ цилиндър, и както споменах, още първите години на 20-ти
век е пуснат електрически модел. Това което не го прави моментален хит и лидер в нишата е фактът,
че по това време още много малко домакинства са имали електричество, а тези които са имали, са го
ползвали само за осветление, и по същата тази причина електричеството го е имало само през нощта.

Въпреки това компанията Blickensderfer произвежда машините почти две десетилетия, докато както с
Crandall Typewriter Manufacturing Company, и тук не почива основателят на компанията, което слага
края на производството. Така технологията за печатащ цилиндър бива забравена за почти 40 години.

През това време първо гигантът Remington Rand доминира пазара на електрическите пишещи машини,
докато през 20-те и 30-те от IBM поглъщат няколко от фирмите снабдители на Remington, и започват
собствено производство на машини през 1935-та година. Моделите електрически пишещи машини на IBM
са много модерни и успешни, бързо стават голям хит и отнемат сериозна част от бизнесът на Remington.

Това което тотално преобръща нещата и прави IBM безспорен лидер, обаче се появява чак в началото
на 60-те, това е серията IBM Selectric – електрически пишещи машини ползващи печатаща сфера!
Движещата се със скорост на светкавица печатаща глава скрива шапката на всички останали марки, и
до излизането на електронните пишещи машини и персоналните компютри, IBM си остават ненадминати.

Печатащата сфера в IBM Selectric машините има капацитетът да се движи с главозамайваща скорост, и
лимитът и е скоростта с която могат да пишат потребителите! Но това не е най-голямото предимство
в тези машини, а фактът, че тази печатаща глава е лесно сменяема, което отключва възможността за
ползване на различни шрифтове, размери на буквите, езици и какво ли още не, все с една машина!

Друго предимство при тези машини е, че вместо да се движи листът с все рамото на пишещата машина
като се отпечатва всяка следваща буква, тук се движи печатащият механизъм, вътре в самата машина.
Това прави писането още по-лесно, и прави размерите на пишещите машини значително по-компактни.

Масовите модели от тази серия са Selectric, Selectric II, Correcting Selectric II и Selectric III.
Една много по-способна и по-скъпа серия са Selectric Composer машините, които имат много по-богат
набор от функции за настройка на текстът, размери на шрифтът и шрифтове като цяло. Тези машини са
се ползвали в печатниците, рекламните студия, дизайнерски агенции и прочие, чак до излизането на
по-напредналите поколения графичен софтуер, и достатъчно мощните компютри които да го подкарат.

Бройката която имам аз е от Selectric II гамата, не е Correcting вариантът, който е имал лента с
коректор, и с едно копче повече, чрез което лесно са се коригирали грешно напечатаните символи.
На цвят е ярко червена, не е розова каквато я изкарва долнопробната ми камера, честна дума!
Но както казах, рядкостта на тази бройка е, че е фабрично произведена за родния български език.

През 70-те, от когато е този модел, в тогавашната Народна Република България е кипяла индустрия с
колосални размери. Произвеждани са както модели механични, така и електрически пишещи машини.
Електрическият модел Марица 41 от 1968-ма година е бил от високо ниво, и се изнасял и за чужбина.
Но явно е имало пазар и за вносна продукция, даже и за такава от крупна американска корпорация!

Но не зная как точно тази машина е попаднала в България. Дали е било по самоинициатива на IBM,
или пък е било в следствие на държавна поръчка? Няма кой да каже, пък едва ли и някъде ще пише.

За жалост оригиналната печатаща сфера не е налична тук, кой знае още кога и къде е загубена…
Сигурно вече сте видели от снимките, че на вертикалната страна на клавишите са залепени символите
от английската азбука. С такава печатаща глава дойде при мен тази машина. Явно някога в миналото,
където са ползвали машината, са имали нужда от англоезична такава. И докато машини на български
език човек да ги рине с лопата, то тези на чуждите езици явно са били кът, особено електрическите.

И както вече споменах способността за смяната на шрифтовете и езиците при IBM Selectric машините е
навярно причината тази бройка да бъде адаптирана за писане на два езика. Два, понеже стикерите са
залепени не върху българските букви, а под тях. Пък и смяната на печатащият елемент отнема минута.

От снимките виждате, че кълбото тук не е оригинално IBM, а е правено от Remington. След като те
губят пазарния си дял при пишещите машини от IBM, все пак явно са решили, че от производство на
аксесоари за чуждите продукти може и да се изкара някаква печалба. От това идва и този продукт.

Мастилената лента която се ползва при IBM Selectric машините е навита в носител от касетъчен тип.
Освен познатата от векове текстилна лента напоена с мастило, тук може да се ползва и втори вид,
представляващ прозрачна лента с въглеродно покритие, което след натискане от печатащата глава
остава върху листът хартия, а във въглеродната лента остава празен силует на отпечатаният символ.

Втория тип ленти не са икономични, и разбираемо нямат опцията да се пренавият и ползват отново,
каквато е практиката с текстилните ленти. Въглеродните обаче имат предимство в отношение яснотата
на написаното. Докато при текстилните ленти отпечатаните символи излизат леко мъгляви, и може да
има разлика в наситеността на отделните части на всеки отделен символ, то при въглеродните ленти
всеки отпечатан символ е остър и с еднаква консистенция, все едно е щампован с печатарска преса!

Тук машината дойде с очевидно пренавивана текстилна мастилена лента, която не знам дали е годна.
За щастие като много популярен модел, все още се намират и двата типа ленти за Selectric машините.
Това което не знам дали ще се намери лесно или дори изобщо, е печатащ елемент на кирилица по БДС?

Виждате от снимките, на клавишите освен стикери има и доста наслоила се мръсотия, която излиза
много трудно, и само памук напоен със спирт не върши почти никаква работа. За това и се отказах
на този етап да чистя копчетата по-настоятелно. Почистих обаче масивният лят алуминиев корпус, и
вече почти не му личат близо 50-те години съществуване! Изчистих и разпадащите се дунапренови
панели, които са известен недостатък при тези стари машини. Остана си обаче лепилото под тях…

Самото състояние на машината е неработещо. При пускане моторът работи, но само бучи, и никой от
клавишите не помръдва. Навярно има нещо което е забило, и ще трябва да се търси майстор техник.
Още преди месеци разпитах всички познати за които се сетих, дали не знаят някъде да има сервиз за
пишещи машини, но за съжаление никой не знаеше нищо. Като предложение само един човек ми каза
да пиша до IBM България, и да ги питам дали не знаят някой пенсиониран техник още от едното време…

Та може да направя точно това, и да им напиша едно писмо, понеже машината си плаче за една баня в
бълбукащо машинно масло, каквато си взе C-3PO в Star Wars (1977). Това последното разбира се е шега!

Не е шега обаче, че в желанието ми да си имам такава иконична придобивка, изобщо не пресметнах в
уравнението разходите за ремонт, или, че изобщо ще е нужен такъв! Купих машината от обява от друг
град, но това пак не ми е оправдание. Та сега каквато и цена да ми обявят, ако изобщо ще се намери
сервиз, все ще е твърде много. И само като статичен обект машината е абсолютно радикална, но на мен
такава скъпа украса не ми е по джобът. Да беше изправна, тогава с удоволствие щях да и се радвам, а
щеше да е и инвестиция. Но както е сега, ми гори дупка в оскъдния бюджет, а ще има и още пожари…

За това, ако до някакво време не се намери вариант за ремонт, или пък се намери но е много скъпо,
ще се наложи да се разделя с тази машина, колкото и да е радикална, просто не ми е по джобът.

Очаквам вашите съвети, идеи, предложения, оферти и пр, понеже вече не знам къде другаде да питам.
Може да ми пишете по всяко време на този адрес. А ако знаете техник или фирма, пратете им линк!

Обратно на пишещите машини от Selectric серията. Успоредно с тях, през 80-те години на 20-ти век от
IBM започват производство на Wheelwriter серията електронни машини – текстообработващи процесори.
Тези машини ползват технологията с Daisy Wheel печатащи елементи, които са по-елементарни и евтини
за производство, но също са сменяеми и предлагат голям набор различни шрифтове, размери, езици…

Друго интересно нещо което искам да спомена е, че по времето на Студената Война, през 1984-та
година в американските посолства в Москва и Ленинград, са открити поне 16 бъг-нати пишещи машини
модели IBM Selectric II и Selectric III, в които съветски агенти са били внедрили шпионска технология от
космическа висота, и почти десетилетие най-необезпокоявано са следели какво са писали американците!
Тук може да прочетете подробна и супер интересна статия относно този случай, силно я препоръчвам!
А историята продължава с това, че до ден днешен руските специални служби ползват механични пишещи
машини за нуждите си, понеже за разлика от компютрите, те не са никак лесни за бъг-ване и следене.

Щях да пиша за още неща по темата, но вече се получи такова дълго писание, че ще го оставя за
следващия материал, който също ще е относно пишеща машина. Това ще е втори пост за Марица 12.
А кога и дали ще има втори пост за тази машина, това не ми е известно и вече не зависи само от мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *