Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

Урааа!!!

Съвсем неочаквано, без да подозирам, се сдобих с оригинална IBM Selectric печатаща глава на кирилица!

Вчера си купих още една IBM-ска пишеща машина, пак от обява от друг град, пак в незнайно състояние.
От единствената малка снимка в обявата не се виждаше каква е печатащата глава, а само, че я има.
Ясно се виждаше обаче, че клавишите са по QWERTZ подредбата, навярно оригинално са за немски език.

Като си я донесох в студа по леда от офисът на куриерите до тук, вчера не ми останаха никакви сили.
Днес тръгнах да я опаковам, и като се загледах в печатащата глава какво да видя? Буква Ш! Кирилица!

Оказа се, че и тук положението пак е като при предишната машина, клавишите и главата са различни.
Та на теория, ако двете печатащи глави се разменят, едната машина ще е изцяло на кирилица, а другата
на латиница! Това при положение, че и двете машини работят. Знаете бройката за която вече писах се
нуждае от среща с техник, а тази новата нито съм я тествал, нито чистил, нито сега ги има условията
за каквото и да било, камо ли цял самостоятелен материал. Ще се чакат топлите месеци, ако идната
година условията са по-добри, а не като влажната адска подигравка която бе вместо лято тази година.

До тогава ви моля – ако знаете сервиз за пишещи машини или доказан техник в град София, пишете ми!

РОБКО 01: Поставки За Пулчета: Част 2

Преди месец с мен се свърза човек, който също нямаше достатъчно поставки за пулчета за своята маса.
Това което имаше обаче, бе достъп до машините, знанията и специалистите необходими за изработката
на нови поставки, с размери като на оригиналните. В бързи срокове това се случи със задоволителни,
даже направо впечатляващи резултати! На снимките пред вас в сиво са новите поставки за пулчетата.

Като благодарност за вече не малкото написани материали по темата Робко, и идеята историята да се
поддържа жива, човекът ми прати два комплекта поставки, за масите за които писах в предишната част.
Така сега и трите ми маси имат поставки за пулчетата, като при една са оригинални, а при две нови.

За самите нови поставки – изработени са с много голяма прецизност и майсторство от солидна тежка
пластмаса, посредством CNC машина. По форми са неразличими от оригиналните. Единственото което
ги отличава е цветът им – новите са сиви а не бели. Още преди да ги получа планирах да купя бяла боя
спрей, но като ги видях на живо с какво изкусно майсторство са направени, как се виждат шарките по
пътищата които е изминала обработващата машина, ще е грехота всичко това да се покрие с бяла боя!

За сега поставките не са в серийно производство, тъй като по думите на човекът са доста трудоемки
за изработка. Питах, и ако трябва да се правят по поръчка, цената за бройка ще е 15 лева, или 90 за
комплект от осем броя. Сещате се това за мен е непосилна сума, а вероятно и за други хора ще е…
Но тъй като тези поставки не са незаменими компоненти, като примерно контролери или зъбни колела,
вярвам всеки ентусиаст с поне малка доза сръчност и подръчни материали може да си сътвори някакви
самоделни бройки. Аз оригинално мислих да си правят пулчета и поставки от два размера PVC тръби…

Както виждате от снимките, масите ми вече са наредени и колекцията изглежда по-представителна от
всякога! Не останаха пулчета за редене на лентите, но като/ако се стигне до практическа употреба, ще
взема тези които са на някоя от масите, понеже нали няма как и трите маси да работят едновременно.
Всъщност не зная и от колко пулчета е бил един комплект, и колко са били предназначени за лентата?
Виждал съм в обявите неразпечатани пликове с пулчета, но вече не помня бройката. Май са 12-14-16?

Ще се радвам да видя и 3D-принтирани пулчета, но лично на мен не ми трябват повече. И все пак ще
ми е интересно ако някой ентусиаст имащ уменията и оборудването направи и прати една-две мостри!
Тъкмо никога не съм виждал на живо 3D-принтирани модели, та ми е чудно да видя що за животно са.

Ако има развитие по темата ще пиша пак. Вече от много време точа зъби да напиша и заключителната
глава „РОБКО 01: Част 3 – Приложение“, но с години се случват лоши неща, и работата все не става…

Проект: 6600 GT PC: Част 3

Последно писах за тази машина преди две години, като тогава смятах проектът за почти завършен.
Началото на тази година бях планувал изграждането на няколко нови машини и подобряването на тази,
но поради лоши метеорологични условия, още по-лошо здраве, проточващ се във вековете наложителен
ремонт на жилището ми и куп други глупости, тези планове не успяха да се реализират. Та чак сега в
студовете намерих времето и силите да обърна внимание на някои от трупащите се с годините проекти.

Поради пренареждане на мебелите след ремонтът на това помещение миналата година, ползването на
уредбата от предишната част вместо колонки вече не е оптимално решение, понеже заема много място.
Та за пореден път тръгнах да търся някакви стерео колонки, и този път намерих подходящ модел, и
макар да са втора употреба, колонките се оказаха чудесни и свирят много силно и здраво. Това са
Creative Inspire 245, модел от преди десетина години. Купих ги за 10 лева. Заслужават си цял свой пост!

Когато тръгнах да ги свързвам и тествам, установих, че батерията на дъното на машината съвсем е
финиширала, и BIOS настройките вече не се пазят. Добре, че се бях запасил с нужния тип батерии,
които през няколко месеца биват пускани в Lidl на комплекти от 6 броя на цена от 3 лева. Това е
много добра оферта, понеже вече само една батерия струва по толкова в магазините за общи потреби.
Чувал съм, че в Ikea има още по-големи комплекти батерии на още по-ниски цени, но те са ми далече.

Интересно беше, че досегашната батерия в дъното бе CR2025, а не CR2032 каквато ползват тези дънни
платки. И двата типа батерии са от по 3 волта, та не знам дали това е било някакъв проблем, но…

И понеже така и така се налагаше да отварям машината за да сменя батерията, реших да подменя и
паметта. Още преди години, човек от един форум ми беше дал комплект от две плочки памет, които
тогава грижливо си прибрах за някоя бъдеща машина, и съвсем бързо забравих, че изобщо ги имам!
Та сега ги сложих вместо старите три по 256 мегабайта, и дори остана един свободен слот. Обаче!
Новите памети не работеха стабилно докато бяха в първи и втори слот, а чак като ги преместих във
втория и третия слот. Та сега не знам дали ако намеря още някоя голяма по обем плочка, ще работи
заедно с тези. Пролетта ще проверя дали имам по-големи памети, и ще тествам какво ще се получи.

Също, махнах втория твърд диск, който бе само 15 гигабайта, крайно недостатъчно място за игрите
които мисля да инсталирам. Доброто е, че преди няколко месеца си купих няколко по-големи по обем
дискове, и един от тях ще пасне чудесно на тази машина. Даже се чудя дали да не преинсталирам
операционната система и петте досегашни игри на един от по-големите дискове, понеже настоящият е
на 5400 оборота, а новите са по 7200? Ако ги има времето и здравето, ако не само ще добавя втори…

И да не забравя да сложа по-добро захранване, че това продължава да пищи, но поне сега в студа не
загрява и не задушава помещението с никотин, че преди в жегите това си беше доста голям проблем!

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – Super Talent 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – Super Talent 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – A4Tech X6-55D
Speakers – Creative Inspire 245
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

Последните няколко дни игра на Unreal Tournament 2004 ме върнаха с 13-14 години в миналото, в едни
по-прости и магически времена. Тези ретро компютри без съмнение са истински машини на времето!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Скъпи приятели, почитатели на техниката и науката, драги любознателни читатели!

Най-сърдечно ви желая най-приятно и весело прекарване на предстоящите празници!

Нека 2019-та да е най-добрата година, изпълнена само с хубави и приятни моменти!

4d 65 72 72 79 20 43 68 72 69 73 74 6d 61 73

Снимките стоящи пред вас са от далечната 2010-та година, още от преди рождението на този блог.

2010-та може и да не звучи като нещо толкова назад в миналото, но за мен това си е цяла вечност!
Дори бях забравил за съществуването на тези фотоси, или че изобщо съм ги правил, докато случайно
не ги намерих в една стара тема за елхи, в разделът за общи приказки на един технически форум…

Тъй като не съм толкова сантиментален, и намирам редица от традициите за абсолютни глупости, а и
от чисто финансов план, та от много години тук не се купуват елхи. Слагам други малки украси, но
на сечта на невинни дървье, и пълненото на джобовете на горски мафиоти не гледам с добро…

Та като попаднах на темата в която другите участници си мереха елхите, реших да сътворя на бързо
тази mecha-елха, и да я пусна като шега. Речено-сторено, но още първия коментар беше критика за
дето елхата ми не е украсена. Но вече бях прибрал компютрите, от които само долните два са цели, а
останалите празни кутии, та украсата сътворих във Фотошоп, ползвайки орнаменти взети от интернет.

Сега съм на ясно, че това е повече глупост от колкото шега, но пак поне малко ме напира на смях.
Ако и на вас ви се струва забавно, или пък дори самите вие сте правили подобни неща – разкажете!
Пък каква е истинската празнична украса която слагам тези години, може да видите в следващия пост.

P.S. Който първи познае какво означава заглавието печели голяма награда – една усмивка по радиото!

AOL CD

Преди година писах за фонокартата с която в края на миналия век осъществявах контакт с дома,
докато бях на една училищна екскурзия с класа ми. Някъде в другите постове споменах и как в
началото на този век, братовчед ми се свързваше към интернет посредством предплатени карти.

По същото време в САЩ и няколко други големи западни страни, една компания гигант доминира
с разрастващи се темпове пазарът на интернет телекомуникациите. Става дума за America Online (AOL).

Тук може да научите по-подробно историята им: https://www.youtube.com/watch?v=A3DudqwsRPw

Но сега няма да преразказвам горепосоченото видео или енциклопедиите, а ще кажа няколко думи
за конкретното разглеждано устройство, което всъщност не е устройство, а един обикновен диск.

От AOL са привличали нови клиенти чрез зарибяването им посредством безплатни часове, които са
идвали на флопита или дискове като показаният. Тези медии са били изпращани директно до пощите
на хората, били са добавяни като бонус съм списания и вестници, идвали са и с редица продукти…

Като е бил пикът на AOL, половината произведени дискове в света са били техни рекламни CD-та!
Представете си мащабите за които става дума, една компания засенчва звукозаписните, игралните,
софтуерните и останалите световни индустрии взети заедно! Но явно е имало келепир, дето се вика.

Този диск не е разпечатан, листовката на която са написани серийните номера или активационните
кодове още е залепена вътре, но оптичната медия може да се извади от долната част на опаковката,
без да е нужно тя да се разкъсва. Не, че това има някакво значение, кодовете не важат от години.

Дискът дойде при мен от колекцията на друг ентусиаст на тема ретро технологии. Не съм се сетил
да питам как е достигнал до нашите земи, но силно се съмнявам някога AOL да са работели и тук?

Вие сблъсквали ли сте се с подобни методи за връзка с интернет, знаете ли повече по въпросът?
Разкажете, ще ми е много интересно да чуя истории от ранните дни на интернетът в България.
А пък този диск ще се пази като още една ценна находка, добре допълваща ретро колекцията ми.

P.S. Както фонокартите, така и тези дискове се оказват обект на колекционерска дейност по цял
свят. Има хора събрали по хиляди бройки, даже има маниаци правещи каталози и дори цял музей!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Питах човекът, и научих, че едно време модемите са идвали в комплект с тези дискове.
И понеже не е можело безплатните часове да се ползват от България, тези дискове или директно са
били изхвърляни, или са оставали неизползвани с десетилетия под претекст „някога да не потрябва“.