Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

iЧУШКОПЕК Power Hack Pro (Late 1974)

Apple Mac Pro (Late 2013)

Знаете, че продуктите на Apple не се славят с дълготрайността си, а точно с обратното. Постоянно излизат нови и
нови модели, бързо заменящи предхождащите ги. Вече признаха официално и черната практика, като излезе ново
поколение продукт, от Apple насилствено, чрез необратими софтуерни ъпдейти, забавят и спъват функциите на
предните поколения продукти, с цел стимулиране продажбите на по-новите и генериране на оборот в компанията.

Но макар и рядко, по една или друга причина се случват и изключения, едно от които е Apple Mac Pro (Late 2013).
Този модел е един истински ненадминат рекордьор. Това е най-дълго произвежданият модел компютър на Apple!
До излизането на наследникът му в края на тази година, ще станат 6 години производство без съществена промяна.

Компютърът наричан от масите „Кошче за боклук“, и „Шлемът на Дарт Вейдър“ от Apple феновете, заслужава да се
почете, да се отбележи геройството му още приживе! И понеже нямам достъп до оригинална бройка, нито имам
причината някога да се докосна до такава, сам измайсторих този своеобразен монумент, съвсем по български…

Чушкопекът: Българско изобретение на 20-ти век!

Преди 45 години, през 1974-та, техници от град Велико Търново изобретяват приспособление за печене на чушки.
Чудатата нова машина става известна с името Чушкопек. Бързо влиза в серийно производство, чак в последствие
е стандартизирана. Отново бързо си извоюва място във всеки български дом, че дори е изнасяна и зад граница.

За това изделие в Интернет вече има писано не малко. Сега намирам брой статии и репортажи с интервюта на
много различни хора, претендиращи, че именно те са изобретили чушкопекът. Пък оказва се, преди 10 години от
анкета допитваща се до зрителите на Българска Национална Телевизия, е дошла фразата „Изобретение на XX век“.

С няколко изречения може да обобщим, че чушкопекът е нишов уред, доста далеч от енергийно ефективен – харчи
1600-1750 вата, за да след 5 минути опече само една чушка. Може да бъде и опасен за здравето на хората, че дори
и смъртоносен – с изолация от азбест, опериращ директно на 220 волта, пълното напрежение на ел. мрежата…
Едновременно с функционален и модерен за времето си дизайн, но и наподобяващ зловеща бомба от войната…

Перфектно си пасва за главен символ на българската инженерна мисъл, и битът като цяло! Браво, точно попадение!
Простете, още доста здраво ме държи сарказмът от сатиричната статия, която написах и публикувах преди тази.

Факт е обаче, че гонени от носталгията, днес хората помнят само добрите неща свързани с миналото. Ако и вие
сте над определена възраст, сигурно като чуете думата чушкопек, се сещате за приятния аромат на печени чушки.
Едва ли ви идва наум, че цените на токът едно време са били незначителни, и ако днес човек реши да пече чушки
като в миналото с такъв уред, то килограм продукция ще излезе по-скъпа от килограм вносни френски трюфели…

Но да не помислите, че чушкопекът е уред единствено от миналото? Не! За обхванатите от носталгия хора, както и
за тези включили се към чуждото електроподаване, днес още се произвеждат нови такива уреди. Като дори има и
предприемчиви вериги магазини за техника, които са поръчали и внесли партиди чушкопеци произведени в Китай!

Човекът с Чушкопекът

Нали вече не съм първа младост, и аз имам носталгична история от миналото, с главно действащо лице чушкопекът.

Преди около 25 години, като бях още съвсем съвсем малък, баба ми често ме разхождаше в кварталът около блока.
Един ден, една есен, когато минавахме покрай съседният блок, на един нисък балкон на първия етаж, забелязах
възрастен мъж който седеше до щайга с чушки, и ги слагаше една по една в някакво чудато необяснимо устройство!

Баба ми ми обясни, че това е чушкопек, в него се поставят чушките една по една, и после се затварят в буркани.
Стори ми се толкова интересно, че помня случката до днес, макар четвърт век до сега, пак не бях видял чушкопек.
А като бе време да се прибираме, аз възкликнах радостно: „После пак ще дойдем да видим човекът с чушкопекът!“

Майстор Разтурко

От доста време ми се въртеше идеята да реализирам този проект, но се заех активно да търся липсващите съставки
едва началото на юли месец. Повечето неща вече ги имах налични от други проекти. Едноплатковите компютри и
прилежащите им аксесоари, бяха останали от един нереализиран проект от преди години. Черна боя имах още от
IBM Model F проектът, който също се проточва в годините. Автентично изглеждащи болтове и гайки, пък бях купил
за колелцата на една сървърна кутия, която се оказа не е с метрични размери, и там положението реших с нитове.

Та като се тегли чертата, за този проект сега трябваше да купя единствено чушкопекът, и един HDMI преходник.

Подбирането на самия чушкопек по чудо също се оказа безболезнено. Определящ фактор бе цената, понеже знаете
от години и блогът, и аз сме без бюджет, и всичко все е на червено. Та купуването на нов чушкопек не беше опция,
пък и някак не е редно да развалям ново нещо, само заради частите му. Търсих из обявите чушкопек от моя град,
че доставката на такъв тежък уред щеше да е по-скъпа от самият него. И след няма и седмица разглеждане, какво
се случи? Намерих обява за стар чушкопек на приемлива цена – 15 лева, намиращ се в съседният до моя квартал!

Купих го, и като го почистих се оказа, че корпусът е в много добро състояние, с минимални следи от употреба.
Предишният собственик го е пазил в оригиналният кашон, за това и никъде не се наблюдава да има ръжда. Добрия
външен вид се дължи и на фактът, че чушкопекът не е боядисан с обикновена боя, а с емайл – керамично покритие,
с каквото са всички стари тенджери, тигани, чайници и друга посуда имаща допир с високи температури или огън.

Единствената пипкава работа бе отстраняването на сърцевината с реотаните, за която съм чел, че има азбестова
изолация, а знаете това е далеч от полезно за здравето. Но с помощта на три големи плика, успях да извърша
процедурата на разделяне, без да се разсипе значително количество от изолацията. Надявам се всичко ще е ок.

Заедно с чушкопекът дойдоха оригиналното ръгало за слагане и вадене на чушките, както и керамичният похлупак.
И докато ръгалото ще си го запазя, то похлупакът е доста груб, и не се вписва с гонените естетически форми.
Та ако на някой от вас читателите му трябва, примерно нямате капак за вашия чушкопек, кажете, ще ви го подаря.

В отворът от капакът, първо мислих да монтирам решетка за вентилатор, но не намерих такава с точния размер.
После пък ми хрумна, че ще е много ефектно ако е с решетка тип пчелна пита, като от някоя автомобилна броня.
Обаче нали не съм водач и нямам познати в тази сфера, набавянето щеше да е зор, та и тази идея отпадна бързо.

Най-накрая се сетих, че решетка от тонколона ще пасне перфектно, даже няма да е нужно и да се пребоядисва.
И такова нещо нямах на разположение, но като споделих идеята с един дългогодишен съмишленик на блогът, след
няма и час, вече имах нужната ми част! В последствие човекът пак помогна и с части за завършване на „iРендето„.

Безкрайно благодарен съм за тези и всички останали моменти оказана помощ. От години такива благородни хора
поддържат блогът, идеята Obsolete Computers жива, а покрай нея и мен самия. Отново, благодаря ви най-сърдечно!

Единствената част нуждаеща се от сериозна модификация в целият проект, бе дъното на чушкопекът. Реших там да
монтирам едноплатковият компютър, и чрез кабелите удължители да изведа и всичките му разширителни портове.

Долния панел е от дебела поцинкована ламарина, но не бе трудност за сделаната в СССР бормашина. Вярно една
бургия падна жертва в името на прогресът, но много по-голям зор бе изглаждането на отворите с пилата за метал.
За финал минах модифицираната част първо с по-груба, а след това и с по-фина шкурка, и настъпи ред за боята.

И така се случи, че тогава цяла седмица валяха дъждове и беше влажно, и просто ги нямаше подходящите условия.
След това пък, първият ден, макар да боядисвах на затворен, предварително почистен балкон, и от двете страни
на панелът успяха да се налепят боклуци по боята. Вторият ден, макар да трябваха още повече ръце боя, нещата
се получиха задоволително. А ако не бях банкрутирал, и имах 3 лева за спрей грунд, щеше да е и още по-добре…

iЧушкопекът: Българско изобретение на 21-ви век!

По-наблюдателните от вас, които са запознати с Raspberry Pi, сигурно са забелязали, че не съм извел слотът за
SD картата на долния панел. Това е понеже нямам такъв кабел удължител. Бях намерил една обява в която имаше
такова нещо за 10 лева, но като се сложат и още поне 5 лева за доставка, вече ставаше прекалено солена сума…

И добре, че не купих удължител, защото какво се оказа? Слотът за SD картата се случи точно срещу решетките,
между които има достатъчно място, и SD картите може да се сменят с помощта на пинсети. И това ако не е късмет!

Въртяха ми се и различни други идеи, като добавяне на вентилатор, вграждане на говорители, слагане на ложи за
твърди дискове, LED осветление, дистанционно управление… Но преди работата да стане претрупана, се сетих за
KISS принципът – Keep It Simple, Stupid! Това правило е изключително полезно, насъщно за постигането на успехи!

В отношение естетика, почистването и замяната на похлупакът с решетка от тонколона, бяха единствените стъпки
необходими чушкопекът да се превърне в достоен двойник на споменатият горе модел Макинтош. А ако бях махнал
и дръжките, съвсем щеше да му одере кожата. Но така вече щеше да се загуби българския облик, за това ги оставих.

Финалният елемент, завършващ този ансамбъл, бе металната табелка с името, работното напрежение и „цената“ на
изделието. Знаете, вече показах как измайсторявам стикерите с помощта на пишеща машина и алуминиево тиксо.
А с новооткритият метод за ползване на хартиено тиксо като трансферна лента, вече мога и да ги лепя навсякъде.

Табелката тук гласи: „Чушкомпютър-1 ; 5 волта 2 ампера ; цена 4999 лева“ Ако беше истински продукт от Apple, то
цената щеше да е поне двойна на тази. И ръгалото за вадене на чушките щеше да се продава отделно, по 99 долара!

И така Чушкомпютърът, iЧушкопекът, машината беше завършена, дори много по-добре от както я бях запланувал!
За операционна система инсталирах най-новата версия на Raspbian – Debian базираната Linux дистрибуция, която е
официалната операционна система за Raspberry Pi компютрите. Но също се поддържат и редица други системи…

Виждате от снимките, iЧушкопекът се справя с всякакви задачи – офис работа (Къде другаде сте видели чушкопек
да борави с Excel-ски таблици?), гледане на филми и сериали, дори игране на тежки компютърни игри (Minecraft)!
Е, вярно Чушкомпютърът не може да пече четири чушки наведнъж, но пък е с четириядрен процесор и има Wi-Fi.
И фактът, че от 1600 вата, консумацията му бе сведена до под 10, някакви си 160 пъти, също не е за подценяване!

Без спор, тези фактори го правят достоен претендент за титлата „Изобретение на 21-ви век“. Вие какво мислите?
Вярно, до края на века има още 80 години, но като знам народът и топ приоритетите му, до тогава конкуренцията
най-много да измъдри някое лазерно наргиле, или полуавтоматична машина за търкане на лотарийни билети…

Рецепта и съставки

Ето и списъкът с използваните компоненти и материали, при направата на двете машини:

Чушкопек
Raspberry Pi 3 Model B
32GB Class 10 Micro SD карта памет
Micro USB захранване – в случая 5 волта 2 ампера, но трябва малко по-силно
USB и LAN кабели удължители, за монтаж на панел или в кутия
HDMI ъглов преходник или HDMI ъглов кабел
USB периферия – мишка и клавиатура
Монтажни елементи – болтове, гайки, свински опашки
Решетка от високоговорител
Флакон черна гланцова боя

Ренде – IDEALISK от IKEA
Raspberry Pi 2 Model B
4GB Class 4 Micro SD карта памет
16GB USB 2.0 флаш памет
Micro USB захранване – в случая 5 волта 2 ампера, същото от другата машина
Един 270 градуса HDMI ъглов кабел/преходник, или два преходника от 90 градуса
USB геймпад/джойстик/контролер
Монтажни елементи – болтове и повдигачи за дънни платки

Инструментите които ползвах за направата на чушкопекът бяха само три – бормашина, пила за метал и отверка.
При рендето пък не беше нужно нищо повече от една отверка, понеже то нямаше нужда от никаква модификация.

Ако и вие имате желанието да си стъкмите машина като показаните, моля ви, бъдете внимателни! Не само азбест,
но ако чушкопеците които ще ползвате са китайски, то може да са пълни с олово, кадмий и други страшни отрови!

Бъдещи начинания

Смятам проектът, както и RetroPie базираното ренде емулатор на ретро видео игри, за напълно завършени. Но това
не слага краят на този тип проекти! Освен двата Raspberry Pi едноплаткови компютъра, преди години си бях купил
и една Orange Pi машина, понеже тогава беше адски евтина, а в същото време беше с много наточени параметри…

Чак сега измислих приложение и за този компютър, но все още няма да ви го разкривам. Макар да е възможно да
събера това което съм планирал и с подръчни материали, е много вероятно да има и доста непредвидени разходи.
Та ще мине неопределено време, докато пак ще имам възможност да творя, и да ви показвам нови измишльотини.

Желая ви всичко най-хубаво, пък ако показаното ви даде вдъхновение или сте научили нещо ново, какво по-добро!

P.S. На който му е харесал тапетът с чушките: https://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2019/07/13.jpg

P.P.S. Винаги преди да ги снимам и ви ги покажа, почиствам старателно изделията за които ще пиша. Понякога за
да се почисти дори едно единствено нещо, минават седмици! Това е така, понеже в 90% от случаите, изделията са
с много неугледен външен вид, като това навярно е и причината поради която са били на цени като за моя джоб…

За това никога не съм правил снимки от типът „преди“ и „след“, понеже нещата често са толкова мръсни, че човек
не иска да ги пипне, дори погледне, камо ли да седне да ги снима! Сега обаче се сетих, че мога да взема снимките
на чушкопекът, от вече архивираната обява от която го купих. Та ето как беше до преди: https://imgur.com/a/GsTf428