Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

AccelGraphics AG300

Дълго време вярвах, че това е кепчър карта, пък то се оказа, че е било професионална 3D карта!

AccelGraphics AG300 е ранен модел 3D ускорител работещ по метод като Voodoo2 картите на 3DFX.
За да се ползва тази професионална карта, видео сигналът първо трябва да се прати до 2D карта,
която да е свързана с монитор. 3D и 2D картите се свързват една с друга чрез един къс VGA кабел.

Когато стъкмявах радикалното 3DFX SLI PC не успях да намеря къс VGA кабел. Оригинално Voodoo2
картите са вървели с 10-20 сантиметров кабел, но такъв просто вече не се среща по магазините.
Най-късия размер който намерих бе метър и половина! Та е не просто неудобно, но сигурно има и
загуба на качеството на сигналът, понеже както знаете VGA е аналогов стандарт, а не дигитален.

С показаната карта, за разлика от Voodoo2-ките ми, дойде и оригинална инструкция за употреба,
дискети с драйвери, и така необходимия VGA кабел! Даже пликчето с дискетите не е разпечатано,
тоест картата може и никога да не е употребявана. И тъй като самата видео карта е професионален
модел, макар и със завидни за времето си параметри, никъде не се споменават игри за които има
някакво предимство да се ползва точно този модел карта. Тоест обратното на 3DFX моделите карти.

За сега не съм тръгнал да тествам картата, но един ден ако се случи ще пиша пак. Всъщност още
не съм проверил дали има драйвери за Windows 98 и XP, че тези на дискетите са за Windows NT…
Но най-вече се радвам, че благодарение на тази карта се сдобих с дълго търсения къс VGA кабел!

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от “противниковата” вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!

Trident TVGA9000C / IBM Solid Logic Technology

Днес ще ви покажа една видео карта, която сама по себе си не е нещо много специално.
Картата няма уникален API или революционна архитектура, каквито отличителни и интересни
черти са имали други модели карти които вече съм ви показвал, и ще ви показвам и в бъдеще.
Тук интересното са няколко компонента на самата платка, зад които се крие богата история,
за която история заслужава да се разкажат поне няколко абзаца. Prepare to be educated!

Подминаваме механичните компютри както и най-първите дигитални изчислителни машини, които
често са били единични разработки, и се пренасяме при първите серийно произвеждани машини.
Няма да е изненада като кажа, че първите масови дигитални, и без съмнение най-продаваните,
са били компютрите дело на компанията IBM. Тази световноизвестна марка започва историята
си още през 19-ти век, и до началото на 50-те години на 20-ти век IBM произвеждат различни
видове техника. От офис оборудване до кухненски съоръжения, дори оръжия по времето на ВСВ,
с тази своя гъвкавост и умение за адаптиране компанията се разраства и има финансовите
възможности за разработката на дигитални изчислителни машини, мини и мейнфрейм компютри.
В тази пазарна ниша, преди с физическо оборудване, а днес посредством стандарти и патенти
изобретени от тях, IBM продължават да диктуват тенденциите и да държат солиден пазарен дял.
Този простиращ се през вековете успех се дължи на много доказани методики на работа, една
от които е техниката с която при цялата им дадена гама продукти се ползват максимален брой
идентични модули с компоненти, вместо всеки продукт да има различна конфигурация, изискваща
специално внимание за проектиране, производство и сглобяване, което отнема време и усилия.
Така със стандартизирането и разделянето на продуктите на модули започва една нова епоха.
Епоха носеща на компютрите подем сравним само с този състоял се в автомобилостроенето след
усъвършенстването на конвейерът от Хенри Форд, или дори с цялата индустриална революция!
И до днес берем от плодовете на това стандартизиране, в лицето на IBM PC стандартът въведен
в началото на 80-те. Но всичко започва много по-рано, още в ерата на ламповите компютри!

В началото на 50-те години на 20-ти век излиза IBM 650, първият масово произвеждан компютър.
За десетилетие биват произведени 2000 бройки, всяка от които ползва лампови модули като
показаният на Фигура 1. Въпросният модул представлява 1 бит. 8 такива модула правят 1 байт!
Важно е да се спомене, че тези компютри не са ползвали двоичната бройна система на която са
базирани компютърните езици които ползваме днес, а своя по-сложна система на няколко нива.

По същото време, в началото на 50-те IBM пускат и по-сериозната машина за научни цели, за
разлика от предната която е с бизнес естество. Това е IBM 701, първият научен компютър.
Той, заедно с наследилият го през 1954-та IBM 704, който е първият масов компютър правещ
изчисления с плаваща запетая, ползват стандартни модули като бройката показана на Фигура 2.
Тук виждате модулът има 8 лампи, или вече един модул е цял байт, а не една осма частица.

В началото на 60-те излизат и първите масови транзисторни компютри, след като технологията
вече е усъвършенствана. Първият представител за IBM е IBM 7030 Stretch, това е и първият
транзисторен суперкомпютър. Той обаче е бил предназначен само за правителствените агенции.
С този компютър се въвежда IBM Standard Modular System (SMS), модул от която виждате на
Фигура 3. В IBM 7030 Stretch се използват 18747 модула като показаният, плюс 4025 двойни
модула. Заедно те имат общо 169100 транзистора, консумиращи главозамайващите 21 киловата!

С бързи темпове, през 1964-та лампите и единичните транзистори вече са морално остарели,
защото тогава излиза новата революционна технология – IBM Solid Logic Technology (SLT).
На Фигура 4 и Фигура 5 виждате редица SLT модули, те са били въведени с пускането на
IBM System/360 серията мейнфрейм компютри. С бързи темпове този нов стандарт е внедрен
във всичките продукти на IBM, от най-скъпата мейнфрейм машина, до най-евтиния компютър.

На Фигура 6 е показан процесът по производство на тези SLT модули, като на стъпка 8 чипът
е капсулован в епоксидна смола или пластмаса, докато показани модули на Ф.4 и Ф.5, както и
тези които ще разгледаме днес са капсуловани в метална кутийка. Не знам дали металът не
е бил използван с цел по-добро охлаждане на модулите, или просто е бил по-изгоден метод.

Самите модули представляват хибридни интегрални схеми, в които се съдържат множество
транзистори, прилежащите диоди, кондензатори, и изобщо всякакви микро компоненти.
С времето технологията се развива и развива, докато в един такъв модул вече има повече
изчислителна сила от в целите първи компютри, а една платка е равностойна на суперкомпютър.

SLT модулите които ще разгледаме днес са тип оперативна памет, но дори при търсене по сериен
номер, не открих какъв е капацитетът им. Някъде се споменаваше, че май са по 256 килобайта.
Това означава, че общо четирите модула са 1 мегабайт памет, което е двойно повече памет,
от с колкото е идвала базово Trident TVGA9000C видео картата, но вече знае ли човек…

Относно самата карта която ви показвам днес, това е 16-битова ISA платка от началото на
90-те години на миналия век, един много популярен и доста изгоден модел 2D видео карта.
Тази бройка до колкото помня никога не е била в употреба, вероятно е произведена прекалено
късно, и може би е била морално остаряла спрямо други модели карти в ценовият и клас…
През годините е минала през ръцете на няколко търговеца, и по-наблюдателните от вас може би
са видели, че някой от тях е приватизирал BIOS чипът! Тоест в това състояние картата не
работи. Аз има още няколко карти на Trident, но не са същия модел, и техните BIOS-и няма да
са съвместими. Почти сигурен съм, че съдържанието на точния модел го има качено нейде из
интернет, но купуването на съвместим чип и програмирането му ще отнемат много време, усилия
пък и средства, та за сега не е приоритет. Все пак ако условията са подходящи един ден…

Относно самите чипове на платката, сигурно виждате, че са по-високи от тези на снимките
от интернет. Това е така, понеже вероятно модулите са двуетажни! Тоест в металните кутийки
има два чипа монтирани един върху друг, този похват е известен с терминът piggybacking.
При IBM с такъв метод за увеличаване на гъстотата на компонентите в SLT чиповете са известни
стандартите Solid Logic Dense (SLD), Advanced Solid Logic Technology (ASLT), и Monolithic
System Technology (MST), по някой от които са и точно тези чипове които разглеждаме днес.

И най-интересното, на SLT модулите по платката, името IBM е покрито с канцеларски коректор!
Но каква е историята зад това, кой би си губил времето да прави такова нещо? Вероятно това
ще да е производителят – Trident. Но защо? И тук вече влизаме в ролята на Шерлок Холмс или
на Господин Спок, и провеждаме разследване чрез дедуктивни наблюдения базирани на логика.

През 90-те, тези SLT модули са били вече морално остарели, по това време дори керамичните
чипове вече са били замествани от много по-евтините пластмасови. Тогава каква е логиката
зад изборът на Trident да ползват такава остаряла технология? Ако SLT паметите са имали
някакво предимство пред пластмасовите, то те определено не биха били по-евтини, и като се
сложи фактът, че IBM компонентите и машините винаги са по-скъпи от останалите марки…
Картите на Trident винаги са гонили бюджет, и това което вярвам аз е, че по това време
тези SLT базирани памети са били вече морално остаряващи, и навярно залежаващ продукт в
складовете на IBM. Възможно е да са били пуснати на дъмпингова цена, колкото да се отърват
от количествата, и от Trident да са видели възможност да сцепят стотинката като ползват
точно този вид памет… При търсене в интернет излизат много снимки и на други видове
TVGA9000C карти, при които се ползва памет в стандартни чипове, но има снимки и като тази.
Така, че навярно е имало някаква далавера да се ползват тези модули, пък било и по време в
което вече са били доста стари. На снимките на идентични с тази бройка карти, маркировката
по SLT паметите на картите е изцяло изтрита, а не както тук името IBM е покрит с коректор.
Вероятно с това се е целяло да се прикрие употребата на стара технология, и все пак…

Ще продължавам да търся информация относно този модел карти и защо са с такъв тип памети.
Ако намеря нещо, или пък ако някога подкарам тази бройка, ще напиша подобаващо продължение.
Също и вие ако знаете нещо по този въпрос, моля пишете ми! Нека заедно открием цялата истина!

Правец 16: VDC3

Преди време разгледахме българските видео карти VDC1 & VDC2, и сега е ред на VDC3.
Както предните модели, така и VDC3 е карта предназначена за Правец 16 компютрите.
Най-вероятно се е монтирала на по-новите бройки и модели, като Правец 16 Турбо.
Графичният чип използван при тази карта е различен от чиповете на VDC1 & VDC2.
При VDC1 се е използвал оригинален Motorola MC6845P, а при VDC2 български CM607P.
Чипът на VDC3 е чуждестранно производство, и се е внасял в България, но от къде?
Не успях да открия нищо за този чип, и маркировката не помага, и интернет мълчи.
При VDC3 няма изход за телевизор, като предните два модела, но има паралелен порт.
Виждате на картата има оставени доста места и за допълнителни чипове видео памет.
Моята бройка май има следи от ремонт, но се надявам да няма липси и да е работеща.

Видео Карти: Част 5

Преди седмица купих едни много интересни стари видео карти, и сега ще ги покажа.
Още не съм ги тествал лично, но предполагам са работещи, поне така бях уверен.
С първите две може някога да направим и статия с тестове на стари игри и софтуер.

Oak Technology OTIVGA OTI-037C 256KB
Първите две карти са два близки варианта с чипсет OTI-037C на Oak Technology.
Паметта е максималният обем, като за времето 256KB хич не са били никак малко.
Интересното на тези карти е, че имат по два отделни видео изхода и ред ключета.
Но тези два изхода са съвсем различни, единия е стандартен VGA, а другия е CGA.
Тези карти могат да работят в няколко различни режима, CGA, EGA, както и в VGA.
При VGA режим обаче цветовете са ограничени до 16 броя, за сметка на резолюцията.
При EGA например са цели 256 цвята, като вече резолюцията е значително по-малка.
Как обаче се подреждат ключетата за избиране на различните режими още не знам.
Ще разуча в интернет какво има написано, и ще ги тествам с някоя стара машина.

UMC UM85C408AF 512KB
За тази карта не намерих много информация, а каквото намерих вече го забравих.
Очевидно става въпрос за 2D видео карта за 16 битов ISA слот и VGA монитор.

OPTi 82C264 1MB
Това вече е PCI видео карта, с обем на паметта 1MB, разположен в два чипа.
На видео картата са сложени и два сокета за добавяне на още два чипа памет.

Matrox Millennium G200 8MB
Минаваме към карта предназначена за AGP слот, предимно за бизнес компютри.
Виждате, че има предвидени контакти за сокет за допълнителна плочка памет.

С това приключваме за този път, макар да можеше да изнамеря още нещо старо.
Този път пропускаме традиционната не видео карта, но не се сещам за такава.
Обещавам следващият път като стане дума за видео карти ще има в пъти повече.

Тест: 3DFX Interactive: Част 2

Изтърколи се цял един календарен месец, а при мен развитие няма почти никакво.
Все така си стоя без основна адекватна настолна машина, а само с един лаптоп.
Но до края на този месец се надявам вече да съм си събрал нов настолен компютър.
Развитие в насока блога почти няма, но все пак намерих някои нови материали.
Но да не помислите, че няма да има нови статии в блога, напротив, ще има.
Подготвил съм кратки статии за няколко дъна, процесори, видео карти и памети.
Що се касае до 3DFX видео картите, още не съм си набавил всичките нужни неща.
Щеше ми се да направя и специална машина за тестовете, а да не ползвам готова.
За това сега поне ще покажа ви картите, надявайки се, че няма да ми се сърдите.
На първата снимка са два броя 3DFX Voodoo3 3000 16MB, като имам и трета карта.
Обаче третата такава карта не е в много красиво визуално състояние, но работи.
На втората снимка е 3DFX Voodoo Banshee 16MB и една бройка 3DFX Voodoo2 12MB.
И на третата снимка са показани две еднакви бройки от 3DFX Voodoo2 8MB моделът.
Търся си още една 12 мегабайтова 3DFX Voodoo2, ако попаднете на нещо пишете ми.
Изобщо всичко свързано с 3DFX ме вълнува, и търся да си купя всякакви модели.

Тест: 3DFX Interactive: Част 1

Здравейте, надявам се при вас нещата са добре, и се радвате на компютрите си.
На мен отново дънната платка ми сдаде багажа, както се случи и миналата година.
Но не гледам мрачно на това, пък нали четири години компютърът върши ми работа.
Все пак това ще се отрази на развитието на този блог, надявам се за по-кратко.
Поредицата статии посветена на 3DFX видео картите се забавя от миналата година.
Пред мен стоят редица неща които трябва да извърша за направата на тези ревюта.
Някои от стъпките ще са лесни, други ще отнемат много време и усилия, че и пари.
В комбинация с това, че за сега ще разчитам само на лаптоп става още по-сложно.
За това искам да ви се извиня, за забавянето на тази поредица, но и тя ще стане.
Ето какво още има да се направи за 3DFX маратонът, който подготвям доста време:

01. Подбиране на подходяща тестовата машина, или построяване на такава.
02. Направа на SLI кабел от FDD кабел.
03. Закупуване на VGA кабел удължител, за свързване на 2D и 3D картите.
04. Подбиране на 2D карта за тестова комбинация с 3D ускорителите.
05. Инсталация на Windows 98 SE.
06. Инсталация на драйвери, тестови програми и игри.
07. Извършване на отделните тестове.
08. Заснемане на тестовата конфигурация и отделните тествани карти.
09. Заснемане на показанията от игрите и тестовите програми.
10. Изготвяне на сравнителни графики и написване на статиите.

Всичко това не трябва да отнеме повече от две седмици, но има много променливи.
Ще се тестват следните модели карти, като от последния модел ще са две бройки.
3DFX Voodoo3 3000 16MB AGP, 3DFX Voodoo Banshee 16MB AGP, 3DFX Voodoo2 8MB PCI.
От последния модел ще тествам и само една, и две заедно в оригинален SLI режим.
Вашите коментари, идеи, съвети и всякаква друга помощ са винаги добре дошли.

Видео Карти: Част 4

Ето я и четвъртата статия в която ще разгледаме още девет стари видео карти.
Някои съвсем близки до сети модели вече бяха разгледани, ще споменем разликите.
За няколко модела от картите нямам много информация, а за последната изобщо.

NVIDIA GeForce256 32MB
На външен вид е същата като вече разгледаната NVIDIA RIVA TNT2 M64 32MB.
Тази AGP карта и е наследник, притежаващ по-развито ядро и по-бърза памет.

ATI 3D Rage Pro Turbo 4MB
Една по-стара AGP карта на ATI, от добре известната в миналото Rage серия.
Тази карта е в конфигурация предназначена за домашно или офис ползване.

ATI 3D Rage Pro Turbo 8MB
Същото ядро като предишната карта, но с повече памет и разширителен слот.
Това е OEM AGP карта правена в специална конфигурация за офис машини Compaq.

Matrox Millennium II 2MB
И това е офис AGP карта, този път от Matrox, също имаща разширителен слот.
Обаче и за този специфично направен слот нямам допълнителната карта памет.

Cirrus Logic CL-GD5434-J-QC-F 512KB
Поредната 2D карта с PCI интерфейс, произведена в средата на 90-те години.
И тук има два универсални слота за директно добавяне на чипове с памет.

Realtek RTG3105 256KB
Това също е 2D карта, но тази е още по-стара, за слагане в 16 битов ISA слот.
Максимален обем поддържана памет 512KB, банките и са подредени през една.

Acumos AVGA1 256KB
Намерих единствено информация, че производителят е погълнат от Cirrus Logic.
Очевидно е 2D карта на 16 битов ISA слот, правена е преди две десетилетия.

Trident TVGA8900C 1MB
Още една карта от преди 20 години, с цял мегабайт памет, на общо осем чипа.
Пределно ясно ви е, че е единствено 2D ускорител, за 16 битов ISA слот.

Отново по традиция последната карта е мистериозна, за която нищо не се знае.
Знам само, че е нископрофилна, произведена от HP, и че има вградено захранване.
Самата карта е за VGA монитор, за 16 битова ISA, вероятно за работна система.

Има още карти за разглеждане, но повечето или са монтирани или почти еднакви.
Но съм убеден, че с времето ще се събере материал за още статии като тази.
Пък ако знаете нещо повече за последната карта споделете го в коментарите.

Правец 16: VDC1 & VDC2

Под прицел днес са две видео карти ползвани в българските компютри Правец 16.
От начало за IBM PC и IBM PC XT има две видео карти, монохромна и цветна.
Човек е можело да избира Monochrome Display Adapter или Color Graphics Adapter.
В зависимост от коя карта има машината, се избира монохромен или цветен монитор.
При Правец 16, който е съвместим с IBM PC XT, картата е копие на цветната CGA.
С тази карта може да работи и монохромен монитор, който тук е бил и най-масов.
Картата притежава изход за телевизор, за свързване с NTSC съвместими телевизори.
Оригиналната карта и българската VDC1 имат графичен процесор Motorola MC6845P.
При VDC2 процесорът е български CM607P, също произвеждан и за износ в чужбина.
В текстов режим се избира или 80 колони по 25 реда или 40 колони в 25 реда текст.
При графичен режим резолюциите са или 320 на 200 пиксела, или 600 на 200 пиксела.
Картите поддържат общо шестнадесет цвята, или по-точно по осем цвята в два нюанса.
Въпреки това едновременно са се ползвали по четири цвята в два нюанса за всеки.
Така цветовете са разпределени на три самостоятелни палитри от по четири цвята.
Enhanced Graphics Adapter и Professional Graphics Controller наследяват MDA и CGA.
На сцената се появява и Hercules Graphics Card, която не е произведена от IBM.
В последствие се появяват още и още различни видео карти съвместими с IBM PC.
Българските карти VDC1 & VDC2 изобщо не отстъпват на IBM Color Graphics Adapter.
Чувал съм, че е имало и VDC3, и карта правена в Техническият Университет в София.
Но какви са тези карти вече нямам представа, може би са EGA за Правец 286 или 386?

Видео Карти: Част 3

Дойде ред и на третата тема посветена на различните видове видео карти.
Днес отново ще разгледаме по няколко различни модела за ISA, PCI и AGP портовете.
Другата седмица може да има и още една част по темата, че се събраха още карти.

TD3088A UM2301 128KB
За тази карта щях да правя самостоятелна статия, но не намерих нищо в интернет.
Самата карта е CGA за 8 BIT ISA слот, работеща с девет пинов монитор.

AGP TVGA9000i-2 512KB
Имам няколко различни модела карти от марката, но тази ми е най-интересна.
Причината е, че тази карта е чисто нова, по нея няма никакви следи от употреба.

Trident TVGA9000i-3 1MB
Тази карта вече е ползвана, но все още би била полезна за някой ретро проект.
И тя като горната е на 16 битов ISA слот, но има двойно повече видео памет.

S3 Trio64V2/DX 512KB
Това вече е по-модерна PCI карта, от тази марка май имам най-много бройки.
Картата разполага с два сокета за разширение на паметта, които тук са празни.

S3 Trio64V2/DX 1MB
Тази карта е същата като предишната, но е правена от друг производител.
Но при тази в разширителните и слотове има още 512KB памет, или общо 1MB.

Matrox Mystique 220 2MB
В предишните постове ви показах няколко различни модела от тази марка.
Този модел също не прави разлика, и за него я нямам допълнителната памет.

NVIDIA RIVA TNT2 M64 16MB
Вече се пренасяме при AGP картите, стандарт славещ се с много иновации.
Картата е най-ниският модел от TNT2, с най-малка по обем памет, само 16MB.

NVIDIA RIVA TNT2 M64 32MB
Като горната карта и тази е от най-ниският клас, позната още и като Vanta.
Тази бройка обаче е с двойно повече памет, цели 32MB, и активно охлаждане.

И по традиция последната карта не е видео карта, сега това е LAN карта на 3COM.
Картата има RJ45, AUI и BNC конектори, или всички стандарти за времето си.
Била добра, но вече е изместена от безжичните, макар все още да е доста ценна.

Докато да напиша този пост, и трябваше да ида да везма едни неща.
Част от тези неща са видео карти, почти достатъчни за още един пост по темата.
Очаквайте още един такъв пост, но преди него ще има и нещо много по-интересно.

Diamond Stealth 64

Днес ще си вземем почивка от Правец одисеята, макар и доста кратка почиква.
Следващите дни на тази и следващата седмица ще са отново посветени на Правец.
В последните години има само два големи производителя на графични чипове.
Видео картите които се произвеждат от различните производители са ясни.
AMD и Nvidia имат точни моделни имена, които са еднакви с всяко поколение.
В зависимост от класът и поколението човек може да се ориентира без проблем.
Днес в името на картите най-много да има по още една дума за охлаждането.
Twin Frozr, Vapor X, Toxic, но в останал аспект са идентични с референтните.
Рядко се срещат карти със собствено име като лимитираната серия ASUS MARS.
В миналото не е било така, имало е десетките производители на графични ядра.
А в пъти повечето производителите на графични карти са им давали свои имена.
Хората са си купували продуктите по име на картата, а не по името на чипът.
Такава е и историята на Diamond Multimedia, които са минали по този път.
Днес произвеждат референтни карти от Radeon гамата, но миналото е им друго.
През годините са ползвали чипове на 3DFX, Nvidia, S3, 3Dlabs и много други.
Тези карти са носели имената Speedstar, Edge3D, Monster3D, Viper и Stealth.
Днес ще разгледаме графичната карта Diamond Stealth 64 с 4MB видео памет.
Картата използва графичният чип Vision968, разработен и произведен от S3.
Контролерът на паметта е на IBM, имало е и модели с Texas Instruments чип.
Паметта на самата картa е 2MB, разпределена в четири IBM чипа по 512KB всеки.
Като по-старите ревизии на картата са имали по осем чипа от по 256KB всеки.
Останалите 2MB памет са разположени в платка, закачаща се към самата карта.
Тази платка се е продавала както отделно, така и заедно с видео картата.
На този отделен модул са разположени осем NEC чипа по 256KB всеки, общо 2MB.
Цената и е била 400 долара само за картата, и близо 700 за картата и модулът.
Произведена през 1995-та, и е с PCI интерфейс, като AGP още не бил измислен.
Още не съм решил къде ще се ползва, но ще и намеря някакво удачно приложение.
Взех я заради радикално изглеждащият и IBM чип, и външната платка с памет.
Ако и вие имате нещо такова кажете ни в коментарите, предварително благодаря.

Видео Карти: Част 2

Дойде ред и на втората част от случайно или не толкова случайно избраните карти.
И този път заедно с видео картите съм добавил и една друга доста интересна карта.

Cirrus Logic CL-GD5402-65QC-B 256KB
За 16 битов ISA слот, има четири сокета за памети, поддържа максимално 512KB.
Може да я използвам в някоя DOS машина, за по-стари игри би била достатъчна.

S3 Virge/DX 4MB
Не една а цели три, че даже и четири, просто едната е монтирана в машина.
За PCI слот, третата дори има допълнителна памет в разширителните си сокети.

Следват четири AGP карти на които не записах имената докато ги снимам.
Ако добре си спомням сред тях има NVIDIA, S3 и дори видео карта от Intel.
Като се сетя ще прегледам картите, и ще допълня статията с точните им модели.

GemTek FM Radio Card
Това е карта FM радио приемник за компютър, за монтиране на 8 битов ISA слот.
Има вход за антена и изход за слушалки, но нямам нито драйвери, нито антената.

3DFX Voodoo Banshee 16MB AGP

Заедно с картата от предишния пост си купих и 3DFX Voodoo Banshee 16MB AGP.
По същество Voodoo Banshee съчетава в себе си 2D и 3D възможности на един чип.
В този чип, за 3D ускорението е копирано едно от трите ядра на Voodoo2 картите.
Voodoo Banshee е модел насочен към потребителите които търсят голяма интеграция.
16MB памет в комбинация с AGP стандартът допринасят положително на продажбите.
С високата работна честота и повече памет, Voodoo Banshee понякога минава Voodoo2.
Обаче Voodoo2 има много по-голяма изчислителна мощ, и така си остава водещ модел.
Като цяло Voodoo Banshee не е един от запомнящите се модели на 3DFX Interactive.
Voodoo Banshee бива наследен от Voodoo3, който модел е базиран на Voodoo Banshee.
Заради по-голямата работна честота и отделяне на топлина, моделът има охлаждане.
Вариантите са били само пасивен радиатор, или радиатор в комбинация с вентилатор.
Бройката която ви показвам дойде при мен без вентилатор, вероятно базово е имала.
Както се вижда от снимките на картата, волт регулаторът и ядрото и са загрявали.
Даже платката около тях е придобила по-тъмен цвят, за това няма да рискувам.
Като и сложа вентилатор ще я тествам, за сравнение ще ползвам други 3DFX карти.

Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 12MB PCI CT6670

Преди няколко дни се сдобих с мечтаната от дълго време видео карта 3DFX Voodoo2.
Цялото име на моделът е радикално: Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 12MB PCI CT6670.
Може да разберете доста от това така дълго име, изписвано различно на много места.
Картата е на PCI интерфейс, и е версията с 12MB памет, като е имало и 8MB вариант.
12MB версия очевидно ще е по-добра, а две 12MB в SLI ще са направо впечатляващи.
Точно така, Voodoo2 картите поддържат SLI, което в превод е Scan Line Interleave.
На прост език това означава, че може да се свържат две карти и да работят заедно.
SLI името е въведено от 3DFX, а сега се ползва от купилите ги преди години NVIDIA.
Въпросната Voodoo2 карта е само 3D ускорител, и за да работи е и нужна 2D карта.
Оригиналната първа Voodoo карта на 3DFX Interactive също е само 3D ускорител.
Моделът бива последван от Voodoo Rush, карта съчетаваща 3D и 2D графика в едно.
Voodoo2 и необходимата и 2D картата се свързват заедно чрез VGA кабел удължител.
Този кабел е същият като всеки VGA удължител, но е с драстично намалена дължина.
В единия порт на Voodoo2 се включва мониторът, а в другият кабелът за 2D карта.
Точно така, но с DVI кабел се свързваха и първото поколение CrossFire ATI Radeon.
При тях в един DVI порт се включваше мониторът, а във вторият порт втората карта.
При Voodoo2 обаче за връзка между две Voodoo2 карти се ползва още един кабел.
Той е подобен на кабелите за флопи дискови устройства, и е направен точно от това.
Ако човек не разполага с оригинален 3DFX SLI кабел, може да си го направи и сам.
Картата която имам е произведена от Creative, и не се различава от другите марки.
По спецификации Voodoo2 е била една доста впечатляваща за 1998-ма година карта.
И с възможността си за SLI, очаквано се издигнала до водещото място на пазарът.
Впечатляващият Glide режим на 3DFX прави картата предпочитана за редица игри.
Пример са Uneral и Unreal Tournament, игри считани за най-добрите за времето си.
Те все още са моите любими игри, в тях съм прекарал най-много часове едно време.
Дори и само като 3D карта без 2D възможности, Voodoo2 пожънва много голям успех.
Съперниците и са ATI 3D Rage Pro и NVIDIA RIVA 128, те са карти 3D и 2D в едно.
Както предшестващата я карта, така и Voodoo2 няма каквото и да било охлаждане.
Някои клокъри сами са слагали радиатори и вентилатори върху чиповете на картата.
Тази видео карта е една от първите която е подлежала на стабилен овърклок.
Един производител на охлаждания пуска специален модел с името TennMax Stealth V2.
Наподобява B2 Stealth Bomber, покрива и трите чипа на картата, има и вентилатор.
С такова охлаждане, при успех картата е можело да се овърклокне с до 20 процента.
Това дава значителен прираст в производителността, пряко отразяващ се при игрите.
Интересно е, че освен за PC, Voodoo2 е била съвместима и с MAC компютрите на Apple.
Имало е специална версия на Voodoo2, с BIOS съвместим с MAC гамата компютри.
Но чрез определени драйвери, и обикновените варианти също са вършели работата.
Voodoo3 наследява Voodoo2, а между двете излиза и предходен модел Voodoo Banshee.
Аз още не съм тествал картата, защото нямам VGA кабел удължител, но ще си купя.
Пък като се намери още една такава карта за SLI, ще направя цяло обстойно ревю.

Видео Карти: Част 1

Картите в онези години не са блестели с вълнуващ дизайн, стикери и охлаждания.
Всъщност никоя от картите няма охлаждане, нито активно, нито пасивно, освен една.
Но тъй като са с ниска консумация и слаби честоти охлаждания не са били нужни.

Realtek RTG3105iEH 512KB
Това е единствено 2D видео ускорител, за монтиране в 16 битов ISA слот.
Доста малка на размери карта, всъщност това е най-малката карта която имам.

Trident TVGA8900D 1MB
Като горната карта е 2D видео ускорител, за монтиране в 16 битов ISA слот.
Има осем слота за чипове с памет, тази бройка има максималният поддържан обем.

Oak Technology OTIVGA 512KB
Стара 2D карта за 16 битова ISA, предназначена за IBM PC AT съвместими системи.
Дали пък няма да може и нещо повече, след като е за стандартен VGA монитор.

S3 Trio64V+ 2MB
Бюджетна карта за PCI слот, със семпъл и напълно изчистен дизайн.
На стикерът и пише, че е произведена през 1996-та, началото на гейминг епохата.

Matrox Millennium 2MB
Една PCI видео карта, предназначена за офис машини, но става и за домашни.
Има опция за разширителна платка за още два мегабайта памет, но нямам такава.

Matrox Millennium II 2MB
Както при предната и тук може да се надгражда, но слотът за разширение е друг.
Но и за тази PCI карта нямам нужната платка с допълнителна видео памет.

3DLabs Permedia 3000 4MB
Това е една интересна видео карта, и тук има пинове за допълнителна видео памет.
Но не мога да намеря информация, освен, че чипът е правен от Texas Instruments.

S3 Trio 3D/2X 4MB
Примитивна AGP карта, но все пак е една от първите видео карти на този стандарт.
На теория и UT би тръгнал на нея но с доста въпроси, остава само да я тествам.

Следващата карта не е видео карта, а е неизвестна мрежова карта.
Предназначена е за локални мрежи свързани през коаксиален кабел.
Имам и такъв суич, и един ден може да си направя домашна мрежа по този стандарт.