Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Двупроцесорни Дънни Платки

Миналата седмица ми хрумна идеята да построя автентична двупроцесорна машина.
Разполагам с три двупроцесорни дънни платки, една за Slot 1 и две за Socket 370.
Обаче още не съм ги тествал, и не съм сигурен дали дори една от тях е работеща.
За това първо трябва да направя тестовете, и чак тогава може да стартирам проект.
Предназначението на тази машина ще са стари игри в Glide, с две 3DFX Voodoo 2-ки.
Щом системата ще има две видео карти, защо да няма и два процесора, нали така?
На първите три снимки може да видите DTK PRM-0081I-E0, двупроцесорно Slot 1 дъно.
За този модел не открих инструкция или схема, намерих само характеристиките му.
Така, че без схемата не мога да видя дори от къде се свързва копчето за пускане.
Все някак ще преодолея този момент, и се надявам дъното да се окаже работещо.
То е доста луксозно, има вграден SCSI контролер на лидерите в този бранш Adaptec.
Имам два еднакви Intel Pentium II 350MHz за Slot 1, ще потърся и по-мощни модели.
На четвъртата снимка е ABIT BP6, Socket 370 дъно за което вече писах преди време.
Това дъно ми беше дадено заедно с това от последните две снимки, модел ECS D6VAA.
Обаче като ми бяха дадени, май едното не работеше с два процесора, вече не помня.
Ще трябва да ги проверя и двете, надеждите ми са ECS D6VAA да се окаже работещо.
То е модел с по-нов чипсет, поддържа и повече памет, не че аз имам толкова памет.
И трите дъна ползват SDRAM, като май и двете на Socket 370 изискват ECC SDRAM.
Но тук не гоня голям капацитет, и две плочки по 128MB такава памет ще ми стигнат.
За Socket 370 имам два еднакви Intel Celeron 433MHz, или пък май бяха на 466MHz.
А мечта ми е един ден да попадна на двупроцесорно дъно Socket 8 с два Pentium Pro.
Обаче до сега не случвам на късмет, но с моите възможности много не съм и търсил.
Пък ако открия цяла машина базирана на Pentium Pro също ще съм супер доволен.
Имало е модели HP Vectra, Dell OptiPlex и IBM PC с по един или по два Pentium Pro.
Дано един ден тази моя мечта да се сбъдне, пък до тогава ще действам с наличното.

Intel 80386: Част 2

Вчера ви показах 80386SX вариантът на Intel 80386, днес е ред на Intel 80386DX.
Вие ще попитате каква е разликата, а аз веднага ще я обясня с няколко изречения.
С пускането на бюджетния 386SX, от Intel слагат DX към името на стандартния 386.
Така потребителите ясно ще могат да разберат кой процесор какъв точно модел е.
Тези нови имена остават и при Intel 80486, който още от начало се казва 486DX.
Както виждате обаче, на това дъно има направен и сокет за копроцесор Intel 80387.
Естествено при наличието на Intel 80386DX, такъв копроцесор няма да е необходим.
Тук шината вече си е изцяло 32 битова, и няма ограничения като при SX моделът.
За охлаждане не трябва нито радиатор, нито перка, нужни са чак за по-късните 486.
На платката има пет разширителни 16 битови ISA слота, и три 8 битови ISA слота.
Захранването е стандартното AT, жакът за клавиатурата също е AT, познатия DIN 5.
Тук има цели дванадесет гнезда за памети, като за щастие аз имам толкова плочки.
А и дъно е доста добро, модел DFI 386-25UN/E, до съвсем скоро DFI бяха известни.
Мнозина запалени играчи избираха само техните решения направени за игри в мрежа.
Единственото нещо което липсва от дъното е батерията, което всъщност е за добро.
Вероятно хората които са го свалили от машина, са го подготвили за дълго стоене.
Така с премахната батерия няма риск тя да изтече и това да доведе до проблеми.
Батерия няма да запоявам, но с едни щипки ще закача батерии с нужния капацитет.
За това работата с това дъно ще е най-лесна, вероятно в интернет има инструкции.
Така с една батерия това може да е Windows 95 машината ми, очаквайте развитие.

Intel 80386: Част 1

Вече се пренасяме в 32 битовата ера, и естествено днес ще разгледаме Intel 80386.
През 1985-та година се появява новата изключително модерна архитектура на Intel.
По това време в домашните компютри се използват MOS Technology 6502 и Zilog Z80.
Дори бизнес ориентираните машини все още са с 8088 и на скоро излезлият 80286.
Intel 80386 първоначално е предназначен за машини от възможно най-високо ниво.
Един компютър базиран на тази архитектура е струвал колкото чисто нов автомобил.
Това не е малко за основополагащата технология, която ползваме дори и до днес.
С годините 80386 поевтинява, дори след десетилетие се ползва в мобилни телефони.
Процесорът който виждате пред вас е Intel i386SX-25 с работна честота от 25MHz.
80386SX вариантът на 386 е представен през 1988-ма година като бюджетен модел.
В него дължината на шината на паметта е намалена на половина с цел по-ниска цена.
Това се отразява на производителността, но за това може да се добави копроцесор.
На дъното което показвам днес, има PLCC сокет монтиран вероятно за Intel 80387SX.
Централният процесор пък е запоен директно за платката, той е за QFP тип сокет.
На дъното виждаме че има осем слота за 30 пинова EDO памет, с каквато работи то.
Максималният обем поддържан от процесорът е 16MB, или максимум 8 модула по 2MB.
Както и при показаното дъно вчера, и тук няма други неща освен редицата слотове.
Разширителните слотове са осем броя, 16 битови ISA слота, и един за клавиатура.
Конекторът за захранването е стандартен AT, копчето за пускане е на захранването.
Батерията и тук е била изтекла, което си личи от замърсеното място на дъното.
Все пак ще опитам да запоя кабели на старите места, и да пробвам с нова батерия.
С тези 25MHz и поне 8MB памет, това дъно с процесор ще подкара дори Windows 95.
Макар да е правен за много по-стари модели на любимата ни боза, и 95 ще тръгне.
Така че, ако успея да го подкарам ще направя подробно ревю на системата на него.
След седмица ще покажа нужната памет, а утре ще видим още една такава система.

Intel 80286

Точно от година имам това дъно, а все нещо излиза, и не се сещам да ви го покажа.
Сега ще напиша няколко реда заедно за самото дъно и архитектурата на процесорът.
Intel 80286 е по-богатият вариант на процесорите Intel 80186 и Intel 80188.
Наследява, и е съвместим с 8086 и 8088, по-добър е от тях на едни и същи честоти.
Това се дължи на вграденото в 16 битовото ядро управление на оперативната памет.
Така за пример процесор 80286 на 6MHz е значително по-бърз от 8088 на 8MHz.
Процесорът е произвеждан от 1982-ра годна, от множество различни производители.
Оперативната честота бива от 6MHz до 25MHz, като вариантите на чиповете са три.
В зависимост от начина за монтиране са или на PGA, CLCC или на сокет тип PLCC.
Процесорът на дъното е Siemens SAB80286-16-N 16MHz, монтиран е в сокет тип PLCC.
Големия DIP сокет намиращ се на дъното може би е предназначен за копроцесор 80287.
Може сокетът обаче и да е за някакъв BIOS чип, макар ясно да се виждат два такива.
Двата програмируеми чипа са с открити прозорчета, и най-вероятно са се изтрили.
Също така има още четири празни сокета за малки чипове, които може би са свалени.
В комбинация с това, че батерията монтирана на дъното е изтекла, работата е лоша.
И вече сме говорили, че от от SIPP паметта с която работи дъното нямам достатъчно.
За това не тая надежди, че ще го подкарам успешно, но ще продължавам да търся.
Самото дъно на свой ред има много малко интегрирани неща, даже направо никакви.
Разполага както с четири 16 битови ISA слота, така и с два 8 битови ISA слота.
За клавиатура има стандартен жак DIN 5, а захранването е стандартно двойно тип AT.
Вече споменахме за недостатъкът, а именно, че паметите са с монтиране от SIPP тип.
Макар ясно да си личи, че на дъното има дупки и са очертани места за SIMM гнезда.
На дъното има разположени един потенциометър и превключвател с четири ключета.
Тяхната функция не ми е известна, а без да знам модела на дъното няма да я науча.
През следващите дни ще видим още две конфигурации, но базирани на Intel 80386.

Socket 370

Годината е 1999-та, това което се появява, и ще разглеждаме днес е Socket 370.
В предишна статия вече ви споменах на кратко, Socket 370 е наследник на Slot 1.
Това е и последния сокет за който се правят процесори от различни производители.
Въпросните процесори са гамата Cyrix III познат в последствие и под името VIA C3.
Но за тях няма да говорим днес, Intel процесори за този сокет ще разгледаме утре.
Socket 370 както се досещате от името има 370 контакта, работи на 1 до 2 волта.
Поддържа Celeron и Pentium III процесори с работна честота 300 до 1400 мегахерца.
Дънната платка която съм избрал е ABIT BP6, тя е двупроцесорна за работни станции.
Поради възможността да работи и овърклоква евтини Celeron процесори BP6 става хит.
Чипсетът е доказалият се с надеждност Intel 440BX, а възможностите и са големи.
Макар двупрцесорна, дънната платка е стандарт ATX, не по-голяма от днешните дъна.
Разширителните и слотове са пет броя PCI, два 16 битови ISA, има и един AGP слот.
Могат да се включат до осем Ultra DMA/33 или Ultra DMA/66 IDE дискови устройства.
Дъното ползва 168 пинова ECC SDRAM, с работна честота от 100 или 133 мегахерца.
Максималният допустим обем на поддържаната памет е 768MB, на три плочки от 256MB.
Платката има по 2 COM и 2 USB порта, 1 LPT, и 2 PS/2 порта за мишка и клавиатура.
Възнамерявам да тествам платката с два процесора от първите Celeron Mendocino.
Имам памет, процесорите, охлаждания, и се надявам всичко по дъното да е работещо.
Всъщност имам още едно почти еднакво резервно двупроцесорно дъно за Socket 370.
Ще ви държа в течение относно резултатите, а утре очаквайте статия за процесори.

Socket 3

Завръщаме се с рубриката за разглеждане на дънни платки и сокети като цяло.
Днес ще стане дума за Socket 3, а дънната платка която съм избрал е Abit AB-PB4.
Този път ще започна първо с характеристиките на сокетът, и процесорите за него.
Все пак самите процесори, или поне тези които имам за този сокет ще видим утре.
Socket 3 е наследник на Socket 2 и Socket 1, и поддържа и техните процесорите.
Поддържат се 3.3 и 5 волтови процесори, а настройката им се прави чрез джъмпер.
Сокетът е 237 пинов, поддържаните процесори са с честота от 16 до 150 мегахерца.
Както Intel 486, 486 OverDrive и Pentium OverDrive, е съвместим и с AMD и Cyrix.
Други по-големи производители са IBM, Texas Instruments, UMC, и SGS Thompson.
Дънната платка която ще ви покажа притежава множество вградени функции и екстри.
Разширителните и слотове са три броя PCI, три 16 битови ISA, и един PISA слот.
Дъното има вграден контролер за твърд диск и флопи, поддържа до шест устройства.
На задния панел на дъното няма нищо друго освен порт за мишка на жак петица.
С допълнителни кабели може да се включат два серийни и един паралелен портове.
Захранването на дъното е със стандартен AT порт, батерията също е стандартна.
Банките за оперативна памет са две на брой, стандартни за 72 пинова EDO памет.
Максималният поддържан обем е общо 64 мегабайта, на две плочки по 32 мегабайта.
На дъното има и четири банки за кеш памет, с обем или 128, или 256 килобайта.
Монтираните кеш памет чипове на това дъно са с максималният допустим обем 256KB.
В интернет открих подробна инструкция за дъното, така че ще го тествам обстойно.

Super Socket 7

Докато през 1997-ма година от Intel вече са минали на Slot 1, AMD продължават да правят процесори на Socket 7.
Скоро от AMD изкарват ново поколение на K6 архитектурата си, с по-нисък волтаж и с по-висока шина, с което идва и Super Socket 7.
Физически съвместимите процесори могат да работят и на Socket 7 дъна, но с по-ниска работна честота заради по-ниската шина.
Обратната съвместимост също е факт, Socket 7 процесорите са съвместими със Super Socket 7.
Дори на Super Socket 7 дъната имащи добър волт регулатор стават и процесорите за Socket 5.
Дъното което виждате днес е Acorp 5ALI61, то има такъв волт регулатор, правещо го чудесно за тестове на цялата гама процесори.
Самите процесори ще видите в следващия пост, подбрал съм такива от различни моделни гами и производители.
Платката разполага с три ISA, три PCI, два EDO и два SDRAM слота, два IDE конектора, един за флопи, и AT и ATX захранващи конектори.
Няколко от кондензаторите на платката обаче са подути, вероятно дори текли преди време съдейки по засъхналия електролит.
Дълго търсих Super Socket 7 дъно, понеже тези дъна имат AGP слот, още едно нещо което ги отличава от предшестващите ги Socket 7.
След като се тества, с това дъно може да се направи една машина с някоя от видео картите от предишните публикации.
Но първо да се види колко стабилно е, и какви резултати дава с показаните процесори.
Super Socket 7 бива наследен от Slot A, AMD версията на Slot 1, но двете са електрически несъвместими поради различно работно напрежение на процесорите.

Socket 7

Socket 7 е наследникът на Socket 5, но е напълно съвместим с процесорите за Socket 5.
Новото при него е функцията за разделяне на напрежението на процесорите, чрез която се пести енергия, което пък води и до увеличава производителността.
Моделът платка която ще разгледаме в този пост е Gigabyte GA-586T2, едно модерно и компактно решение, включващо доста екстри.
Дъното разполага с три ISA, четири PCI, четири EDO и два SDRAM слота.
Има два IDE порта, един за флопи, и както AT, така и ATX конектор за захранване.
Сокетът е 321 пинов и за разлика от Socket 5 работното напрежение е намалено на от 2.5 до 3.5 волта.
Това дъно има копче за богат избор на настройки на волтажите, копче заменящо джъмперите, мечтата на всеки клокър и ентусиаст.
С този сокет идват Intel Pentium MMX процесорите, последвани от AMD K6 и Cyrix 6×86, като последните често биват продавани и с името IBM 6×86.
Както преди честотата на работа е от 75 до 233 мегахерца, но с овърклок е възможно постигането и на повече.
Дори и до ден днешен Socket 7 се ползва за AMD Geode процесорите, които са интегрирани в множество микро системи, от телевизори и игри до роботи.
Сокетът бива наследен от Slot 1, но това се отнася само за Intel и техните процесори.
От AMD изваждат Super Socket 7, сокет на който ще обърнем внимание в следващият пост.
На такова дъно преди няколко години съм ползвал пълната версия Windows XP SP2 с процесор AMD K6 200, и системата работеше без никакви проблеми!

Socket 5

Годината е 1994-та, или година след първата поява на Intel Pentium за Socket 4.
На хоризонтът се показва Socket 5, а с него и новите P54C Intel Pentium процесори.
Дъното което ще разгледаме сега е Socket 5 точно за Intel Pentium P54C процесори.
Неизвестен модел, не успях да открия информация, единственото което пише на него е P54C.
На сокетът си пише Socket 5, чипсетите са с имена SiS85C501, SiS85C502 и SiS85C503.
Дъното разполага с четири ISA, четири PCI и шест EDO слота.
На самата платка няма контролер за твърд диск и флопи, нито портове за такива.
Все още е било необходимо ползването на външна карта контролер за да се свържат въпросните устройства.
Кеш паметта на процесорът е все още извън него, на това дъно тя е захваната чрез DIP модули.
За самия сокет може да кажем, че е 320 пинов, с волтаж от 3.3 до 3.5 волта.
Поддържа Intel Pentium, Pentium OverDrive, Pentium MMX, както и гамата AMD K5 и IDT WinChip.
Наследява го Socket 7, сокет за който ще говорим в следващия пост.
Socket 5 процесорите са съвместими със Socket 7 дъната, но обратното не е възможно поради разликата в броят пинове.
Все пак някои модели Socket 5 дъна са можели да пуснат Socket 7 процесор чрез преходник включващ и волт регулатор.

Slot 1

Дойде ред да разгледаме Slot 1.
Дъното на което съм се спрял е ZIDA TomatoBoard BXi98-ATX.
Получих го в началото на годината от друг хардуерен ентусиаст.
Доброто при дъното е, че е с Intel 440BX чипсет, а това позволява много.
Могат да се монтират процесори чак до PIII гамата, с висока шина и клок.
В постът след този ще покажа някои от процесорите които ще се тестват.

За Slot 1 може да кажем, че е една иновативна идея осъществена от Intel през 1997-ма година.
След Pentium Pro, който включва на чипът си и кеш паметта, която до преди се помещаваше на отделна платка, идва нуждата от нов по-добър сокет.
Така се появява и Slot 1, притежаващ 242 контакта наредени под познатата ни от AGP формула.
При Slot 1 вече кеш паметта е на самата платка на процесорът, било то на отделни чипове като при PII или в кристалът като при някои модели Celeron.
Волтажът на процесорите бива от 1.3 до 3.5 волта, и това е нещото което ги разграничава от Slot A на AMD.
Двата сокета са физически еднакви, но Slot A е завъртян на обратната посока, и с различна електрическа конфигурация.
Така връзката между AMD и Intel съвместимите дъна е прекъсната.
При следващият сокет на Intel обаче съвместимостта с процесори на други производители се връща за момент.
Това става с последния Cyrix за Socket 370, но и това не трае дълго.
Друга възможност за ъпгрейд е Slot 1 до Socket 370 конверторите.
Това са платки с размерите да кажем на Celeron за Slot 1, но вместо чип на тях има Socket 370 и нужните джъмпери.
И тук идва ролята на 440BX чипсетът, при който ползването на такива платки е възможно.
Заедно с процесорите ще покажа такава платка преходник, а след време и процесори за нея.
Единствено нямам преходник до Socket 8, но пък няма и процесор за такъв сокет.
Също и няма да можем да разгледаме Slot 2, който е сървърният вариант предназначен за Xeon гамата процесори.

За самото дъно също има доста да се каже.
Както вече споменахме чипсетът му позволява да ползва от 233 мегахерцови до теоретично 1400 мегахерцови процесори чрез преходникът.
Паметта е 100MHz SDRAM, има три слота с максимален обем от 768 мегабайта.
Най-големите по обем модули които имам са от 128 мегабайта, два такива ще са предостатъчни, но може да заделя и три броя, ще видим.
Дъното е богато от към разширителни слотове, има един AGP, цели пет PCI, и дори два ISA слота.
Точно на това дъно ще могат да се тестват картите от предишния пост, които са за споменатите слотове.
PS/2 портове за мишка и клавиатура, два USB порта, два COM и един LPT порт са това което е на задният панел.
На дъното е оставено място за звуков чип и конектор, но не е монтиран, явно е било за по-висок модел.
Въпреки това има предостатъчно място за външни видео, звукова и мрежова карти.
Шината на процесорът може да се вдига от 100 до 150, което я прави удобна за клок, но пък липсва опция за пипане на волтажът.
Всъщност това може да се направи чрез залепване на някои от контактите на процесорът с тиксо за Slot 1 процесорите.
А за Socket 370 процесорите чрез разширителна платка работата е лесна, защото тези платки си имат джъмпери за целта.

Монтирането на процесорът към дъното става чрез планка закрепяща се чрез четири болта или скоби за самото дъно.
В зависимост от дъното и типът процесор тези скоби за захващане са различни.
На първата снимка от втория ред виждате такава за монтиране с PII процесори, която си има горна заключваща пластина.
На втората снимка се вижда скоба с преходници за Celeron, тъй като той е тънък и няма кутия като PII.
И на третата снимка виждате сгъваема планка, на която също може да се сложи заключваща скоба, но не и преходник за Celeron или разширителна платка.
Имам едно двупроцесорно Slot 1 дъно, при което тези скоби не са свързани една с друга, но няма как да го снимам понеже е в употреба.

С времето Slot 1 и подобните слотове отпадат като идея, и производителите се връщат на сокет технологията, която се усъвършенства отново и отново.