Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Apple PowerBook 145

В разгара на лятото е време да разгледаме нещо, било горещо преди две десетилетия.
През 1991-та Apple показват новата гама мобилни компютри носещи името PowerBook.
В следващите няколко години редица модели заемат ключови места в пазарните ниши.
Това са серия сравнително компактни и модерни за времето си мобилни компютри.
Нанасят се подобрения спрямо предхождащият ги Macintosh Portable, и по-ниска цена.
Година по-старият Macintosh Portable стартира при цена от 6500 щатски долара.
Заедно с инфлацията това прави 11500 щатски долара днешни пари, главоломна сума.
Цената на този Apple PowerBook 145 (M5409), модел от 1992-ра е 2150 долара.
Отново с изчислена инфлация това са към 3500 днешни долара, също сериозна сума.
Машината e бизнес ориентирана, поддържа операционни системи от 7.0.1 до 7.6.1.
Размерите са компактни, има поносимо за времето си тегло от около три килограма.
Също така разполага с вградено флопи и тракбол, които са важни и нужни функции.
Под една вратичка на задната част се намират няколко порта, и копчето за пускане.
Освен портовете за слушалки и микрофон, останалите са по стандарти дело на Apple.
Скъзи портът се нуждае от тип HDI30 преходник, а двата серийни порта са на DIN 8.
Има и порт за клавиатура, в която се включва и мишка, ако помните старата статия.
Под вратичката има още едно панелче, което се демонтира, и се слага карта модем.
Тази бройка няма инсталирана такава карта, за това мястото е покрито с капаче.
От страни на машината има две въртящи се крачета за повдигане и писане под наклон.
От долната страна няма нищо друго освен етикет на който пише кой точно модел е.
В дясно се намира вече споменатото флопи, а от ляво е вратичката за батерията.
Обаче аз батерия нямам, но ми беше казано, че тя не е нужна за да машината тръгне.
Като по чудо този път обектът който разглеждаме си има оригинален трансформатор.
Знаете често ми попадат неща без, сега има Apple PowerBook AC Adapter (M5140Z).
И тук идва моментът, в който трябва да ви кажа, че и тази машина не е работеща.
Човекът от който я получих каза, че първият път като я е пуснал била работеща.
Но явно след това нещо е станало, и от тогава не дава никакви признаци на живот.
Възможно е да има разкачен кабел или дори разместил се с времето чип, кой знае.
Съдейки по клавиатурата и зарядното, това ще е бройка правена за немския пазар.
Това я прави съвместима с родното ни електрическо напрежение и вид контакти.
Този лаптоп е базиран на процесор Motorola 68030, и има работна честота 25MHz.
Оперативната памет е 2MB, вградена на дъното, с възможност за разширение до 8MB.
Тук има монтирана плочка, по размерите и предполагам, че ще е или 2MB, или 4MB.
Моделът се предлага с 2.5 инчов твърд диск с капацитет 40, 80 или 120 мегабайта.
Тази машина има 40 мегабайтов диск, което за времето си е било доста прилично.
Екранът е 10 инчов, монохромен, с резолюция 640 на 400 пиксела, има и подсветка.
Максималната консумация под пълен товар е само 17 вата, което дава доста свобода.
С едно зареждане е можело да се изкара доста време, а без подсветка дори повече.
Интересен факт е кодовото име на този модел, Colt 45, както едноименното оръжие.
Надявам се статията да ви е била интересна, скоро ще има още причудливи неща.

HP OmniBook 300: Част 2

В последната статия за 2011-та година ще видим параметрите на HP OmniBook 300.
Както вчера споменах машината е много компактна, има тегло малко над килограм.
Въпреки това за времето си е била функционална, макар и с редица ограничения.
Батерията обаче не е едно от тях, и едно зареждане стига за 6 до 9 часа работа.
Останалите характеристики били впечатляващи преди много време са както следва:

Model – HP OmniBook 300
Central Processing Unit – Intel 386SXLV 20MHz
Random Access Memory – 2MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Western Digital 43MB PCMCIA 4500RPM 32KB
Solid State Drive – HP 10MB
Card Reader – HP
Mouse – HP
Battery – 4 Cell 1600mAh
Matrix – HP LCD 9″

Процесорът на който е базирана системата е 386SX с работна честота от 20MHz.
Той е специален модел с намален волтаж, като не знам дали е на Intel или AMD.
Оперативната памет е 2MB, като има предвиден и слот за разширение с още толкова.
Твърдият диск е 1.8 инчов, 43MB, като ползва един, но закрива два PCMCIA слота.
Това което е интересно е, че има флаш карта която се ползва като системен диск.
На нея са запаметени целите версии MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0.
Това прави машината изключително бърза, за това не се налага ползването на памет.
Дори като се заредят приложенията човек все още има предостатъчно наличен ресурс.
Общо системата има четири PCMCIA слота, но сега от четири е свободен само един.
От задната старата машината има един COM и един LPT порт, плюс инфрачервен порт.
Има една оставена ниша за вграждане на модем, правещ машината още по-мобилна.
Батерията на системата е разположена в ниша на дъното и, като е с малък размер.
Интересно е, че тук също могат да се ползват и четири броя нормални AA батерии.
Могат да се използват или алкални, или пък зареждащи се батерии като показаните.
Проблемът тук обаче е, че моите батерии са или прекалено разредени, или стари.
Първия път успя да зареди до Windows, но тогава камерата не ми беше под ръка.
Ще трябва да си купя адаптер или батерии, ако изобщо има шанс отново да тръгне.
Надявам се машината да не е финиширала, понеже е наистина много интересен модел.
Ако е, то ще влезе в дългия списък на неоправдани покупки, направени тази година.
Но да гледаме положително, и да се надяваме, че скоро ще е в работещо положение.

HP OmniBook 300: Част 1

Както ви обещах днес ще видим един още по-стар мобилен компютър и от вчерашния.
Става дума за HP OmniBook 300, една свръх мобилна машина от 1993-та година.
Вероятно си мислите че нетбукът е нещо появило се едва през последните години?
Но това не е така, тази машина се приема за първообраз на целия нетбукът клас.
А какво ще рече това, ще рече супер мобилна машина с малки размери и леко тегло.
Както се досещате също означава, че няма вградено флопи или оптично устройство.
Тук обаче има други методи за пренос на информация, и то те не са за подценяване.
Инфрачервен порт и PCMCIA слот за карти далеч не са най-интересното в машината.
За тях обаче ще стане дума по-подробно в следващата статия, която ще видите утре.
Нека сега прегледаме на бързо външните черти на тази симпатична малка машинка.
Корпусът е направен от стилна черна пластмаса, носеща черти с мек матов отенък.
Екранът е осем инчов монохромен LCD, поддържа шестнадесет отенъка на сивия цвят.
Клавиатурата има нормална подредба, два цвята клавиши, много лесни за натискане.
Това което е по-интересно е мишката, но както виждате няма тъчпад или тракбол.
Нещото което има обаче е цяла вградена оптична мишка с два стандартни бутона.
С натискане на едно копче над клавиатурата от дясната страна изскача мишката.
Мишката е свързана чрез дебел лентов кабел, но въпреки това е напълно подвижна.
С натискането и надолу се отваря до пълен размер, с второ натискане се затваря.
По-интересно е, че има MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0 вградени.
Тази базирана на Intel 386 процесор система ще продължим да разглеждаме и утре.

IPC 486: Част 2

И днес ще продължим с разглеждането на мобилната машина, която показах вчера.
Вчера я разгледахме външно, днес ще я видим от вътре, или нещо от този сорт.
Ще погледнем какво се крие под плъзгащите и се капаци и тайните и вратички.
Няма да се налага да ползваме инструменти, но нека не увъртам излишно повече.
Параметрите на мобилната машина, или поне тези които разгадах са следните:

Model – IPC 486
Central Processing Unit – Intel i486DX-33 33MHz
Random Access Memory 1 – NEC 4MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – NEC 4MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Seagate 210MB IDE 3500RPM 64KB
Floppy Disk Drive – Citizen
Card Reader – IPC
Battery – 12 Cell 8000mAh
Matrix – IPC LCD 9.4″

С плъзгането на капакът над клавиатурата се открива мястото за процесор и памет.
Процесорът е Intel A80486DX-33, и е монтиран тук през средата на 1994-та година.
Това е 5 волтов процесор, който не е много хладен, но не и изключително горещ.
Но тук с охлаждането не е направен никакъв компромис, и има и радиатор, и перка.
Вентилаторът е съвсем малък, като е разположен от дясната страна на лаптопът.
На процесорът има монтиран малък железен радиатор, но вероятно достатъчен му.
Върху панела над радиатора има вентилационни отвори, също и в страни до перката.
Централно са разположени плочките памет, посредством специално направени пинове.
Паметта е хоризонтално разположена, и има по осем чипа на всяка от двете плочки.
Ложата за батерията се намира от ляво на флопито, като тя е дванадесет клетъчна.
От долната страна на лаптопът се намират няколко лепенки, както и две вратички.
Под първата вратичка стои твърдият диск, той е стандартен 2.5 инчов, на Seagate.
А мястото под втората е предназначено за модем, но както виждате тук такъв няма.
За да тествам машината обаче ще трябва да намеря или да купя подходящ адаптер.
Утре ще разгледаме една още по-стара, и дори още по-интересна мобилна машина.

IPC 486: Част 1

Пред вас стои една машина, била силна в началото на 90-те години на 20-ти век.
Мобилният компютър е произведен от забравената преди много години марка IPS.
Размерите му са много компактни, а параметрите му са били добри за времето си.
За техническите характеристики ще говорим утре, нека сега го разгледаме от вън.
Самата машина има интегрирани всички необходими средства за нормална работа.
Дисплеят е 9.4 инчов LCD, с подсветка и копчета за бърза настройка на контраста.
Капакът на който е разположен екранът може да се отваря почти до 180 градуса.
Клавиатурата е пълноразмерна, като има почти стандартната подредба на клавишите.
И тук те са в два цвята, бял и сив, както е била модата при клавиатурите тогава.
Над клавиатурата са разположени и копчето за пускане, и редица LED индикатори.
Мишката има два бутона и супер удобен тракбол, с който се пести много място.
Точно под мишката е разположено стандартно 3.5 инчово флопи дисково устройство.
От три от страните на лаптопът има по едно капаче отварящо се на 90 градуса.
Зад предното стои голям разширителен порт, вероятно за специална докинг станция.
От дясната страна под капачето се крие място за две стандартни PCMCIA карти.
На задната част е и най-голямото, под която се намират разширителните портове.
Те са PS/2 за клавиатура, един LPT, два COM и един VGA порт за външен монитор.
От дясната страна на тези портове извън капачето е портът за зарядно устройство.
Такова зарядно устройство обаче нямам, и ще се наложи да купя едно универсално.
Като цяло машината компактна, и има почти всички функции на тогавашните машини.

Toshiba Satellite 100CS: Част 3

Получих още един цял ноутбук от същия модел за части, и работата продължи.
Първо реших да тествам втората машина, но се оказа че повечето и лентови кабели са разкачени.
Установих и липса на болтчета за затваряне на кутията, но намерих подходящи които вече са поставени.
За закачането на кабелите беше нужно само да се демонтира клавиатурата.
Това става чрез избутването на една пластмасова лайсна и повдигането и.
Под нея са конекторите за екранът, за самата клавиатурата, работните индикатори и гнездата на системните батерии.
Преди да закача всичко по местата си снимах системните батерии заедно с основната.
Както се вижда са от специфичен тип, но все пак рециклирането им ще е възможно.
При пускането на ноутбукът се чува завъртането на твърдият диск, екранът се осветява но не се появяват надписи.
Явно има повече проблеми от предишният, или все още нещо не е свързано до край.
Иначе и той също е ъпгрейднат с максималния обем оперативна памет, и разполага с максимумът от 40 мегабайта.
След това размених твърдите дискове на двете машини.
Сега първата при стартиране завърта четири пъти твърдият диск, като при всяко завъртане се чуват по четири потраквания.
Дали и този твърд диск не е сред живите още не е известно.
Но както се вижда от втората снимка и той не се разпознава от системата, макар и индикаторът да свети.
Ще трябва да намеря място където да ги тествам, понеже преходник за да ги тествам лично струва десетина лева, а за едното ползване е прекален разход.
За това ще изчакам и със закупуването на друг 2.5 инчов диск преди да тествам другите, защото ако се окажат работещи, то проблемът ще да е в самия ноутбук.
Преди намирането на място за тест и стари компоненти стои тестването под DOS.
В най-близко време ще подготвя дискета с подходяща версия и ще буутна от нея, после ще си покаже за какво може да се ползва.
Дори и при това положение ако работи стабилно под DOS ще може да се ползва за терминал за вкарване на информация.

Toshiba Satellite 100CS: Част 2

Захранващият кабел беше открит да се скатава в една кутия.
Пасна си точно, и машината зареди началният екран.
Първоначално излезе само един ред с името на производителя и годината, и втори ред на който се тестваше паметта.
Проверката отчете 40 мегабайта, точно толкова колкото трябва да са.
До буутване обаче не се стигна.
След проверка на клавишната комбинация за влизане в BIOS, се озовах на въпросната страница за настройка, която може да видите на дадените снимки.
Проблемът е ясен, системата не намира твърдият диск.
При самото стартиране се чува за кратко завъртането му и за момент светна индикаторът му, но до там.
Самият твърд диск се намира под батерията в специална плъзгаща се метална шейна.
В интернет информацията за твръдият диск показа, че ефективният му размер е 504 мегабайта, физически 2.5 инчов на ATA конектор.
За съжаление нямам втори такъв твърд диск, но май ще скоро се намери.
Дано се окаже разместен или дори и повреден да е диск, а не изгорял контролер, понеже тогава машината ще е лимитирана само до работа под DOS.
На това положение може се тества с дискета с DOS, но първо трябва да запиша една.
Друго което е, че при свързване с електрическата мрежа свети индикаторът за зареждане на батерията.
За краткото време през което беше включен не вярвам да се е заредила и грам, ако изобщо все още има тези свойства.
Ще намеря време да го оставя включен за повече часове, за да се види дали може да се изкопчи някоя минута автономна работа.
Въпреки, че на този етап и една минута автономна работа да има, все още батерията няма да е от значителна полза.
Интересен факт е, че самата батерия тежи 700 грама. А цялата машина 3200 грама.
В самите настройки опциите за енергоспестяване са доста подробни.
Може да се настоят контрастът, честотата на процесорът, след колко минути в покой дадените компоненти да се самоизключват и прочие.
Сега остава да се преборя с твърдият диск, и надявам се след това ще имаме успех.

Toshiba Satellite 100CS: Част 1

Вчера получих един много интересен стар ноутбук произведен от пионерите в бранша Toshiba.
Машината е от ерата на Windows 95, но с възможности да подкара и Windows 98 благодарени е на извършен по някое време ъпгрейд на паметта.
На пръв поглед това е един стабилен за времето си мобилен компютър, притежаващ най-необходимите функции.

Параметрите му са както следва:

Model – Toshiba Satellite 100CS/528 PA1217E YV
Central Processing Unit – Intel Pentium Mobile 75MHz
Random Access Memory 1 – Toshiba 8MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – Kingston 32MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Toshiba 543MB ATA 4200RPM 128KB
Floppy Disk Drive – Toshiba
Battery – 6 Cell 2600mAh
Matrix – Toshiba LCD 10.4″

Базово моделът разполага с 8 мегабайта вградена памет.
Чрез разширителен слот може да се добави още един модул с максимален обем 32 мегабайта, за да се достигне максимум от 40 мегабайта.
Тази машина на някакъв етап във времето е била ъпгрейдната с точно такъв модул, и сега разполага с максимумът памет.

Ноутбукът има два слота за PCMCIA карти.
Това е добре, тъй като машината няма вградени звукова и мрежова карти, и през този порт може да бъдат добавени такива.
Нови няма да купувам, при цени около двадесетина лева за нови, то стари може да се намерят и за под пет.
За сега ще почакам да видя дали ще тръгне под операционна система преди да търся аксесоари.

Разполага още с COM порт, PS/2 порт, сериен и видео конектори, както скрит под две плъзгащи се вратички порт за докинг станция.
Клавиатурата е пълноценна, удобна и изглежда доста запазена.
Корпусът се нужда е от почистване но иначе изглежда здрав.

Друго забелязващо се нещо е липсата на оптично устройство.
Редица инсталации ще са възпрепятствани от тази липса, а и при положение, че нямам външно оптично устройство човек ще се придържа към дискетите.
Вграденото тънко флопи е достатъчно за задоволяване нуждите на работа под актуалните за времето на производство операционни системи.

Важна част в този мобилен компютър е батерията.
Тя е нещото което му дава свобода, но за петнадесет годишна техника е нормално вече да не може да разчитаме на нея.
Освен основната батерия има и две отделни системни зареждащи се батерии пазещи настройките, за тях също може да се предположи, че са разредени безвъзвратно.
Замяната на тези елементи с оригинални или дори рециклирани ще е доста скъпа, и ще е свързана с поръчки извън страната.
За това ако машината се окаже в прилично работещо състояние ще се мисли или за домашно рециклиране на батерията, или за намиране на приложение неизискващо мобилност.

Такава машина с една мрежова карта и стабилна батерия би била чудесна тестова станция за мрежови решения и инфраструктури.
Малцина хора биха взели основните си лаптопи на покривът на някой блок или дори под земята за да тестват дадена мрежа.
Там където джобните лан тестери не вършат работа такава машина ще е достатъчна за успешна работа в дадената ситуация.

Захранването е вградено за по-голямо удобство, и за свързване към мрежата е необходим само един кабел.
Точно такъв кабел ползва скенерът ми, след като го намеря ще пусна машината и ще споделя последвалите ми впечатления.