Obsolete Computers

Търся: Компютри Пълдин 601, Правец, ИЗОТ

iЧУШКОПЕК Power Hack Pro (Late 1974)

Apple Mac Pro (Late 2013)

Знаете, че продуктите на Apple не се славят с дълготрайността си, а точно с обратното. Постоянно излизат нови и
нови модели, бързо заменящи предхождащите ги. Вече признаха официално и черната практика, като излезе ново
поколение продукт, от Apple насилствено, чрез необратими софтуерни ъпдейти, забавят и спъват функциите на
предните поколения продукти, с цел стимулиране продажбите на по-новите и генериране на оборот в компанията.

Но макар и рядко, по една или друга причина се случват и изключения, едно от които е Apple Mac Pro (Late 2013).
Този модел е един истински ненадминат рекордьор. Това е най-дълго произвежданият модел компютър на Apple!
До излизането на наследникът му в края на тази година, ще станат 6 години производство без съществена промяна.

Компютърът наричан от масите „Кошче за боклук“, и „Шлемът на Дарт Вейдър“ от Apple феновете, заслужава да се
почете, да се отбележи геройството му още приживе! И понеже нямам достъп до оригинална бройка, нито имам
причината някога да се докосна до такава, сам измайсторих този своеобразен монумент, съвсем по български…

Чушкопекът: Българско изобретение на 20-ти век!

Преди 45 години, през 1974-та, техници от град Велико Търново изобретяват приспособление за печене на чушки.
Чудатата нова машина става известна с името Чушкопек. Бързо влиза в серийно производство, чак в последствие
е стандартизирана. Отново бързо си извоюва място във всеки български дом, че дори е изнасяна и зад граница.

За това изделие в Интернет вече има писано не малко. Сега намирам брой статии и репортажи с интервюта на
много различни хора, претендиращи, че именно те са изобретили чушкопекът. Пък оказва се, преди 10 години от
анкета допитваща се до зрителите на Българска Национална Телевизия, е дошла фразата „Изобретение на XX век“.

С няколко изречения може да обобщим, че чушкопекът е нишов уред, доста далеч от енергийно ефективен – харчи
1600-1750 вата, за да след 5 минути опече само една чушка. Може да бъде и опасен за здравето на хората, че дори
и смъртоносен – с изолация от азбест, опериращ директно на 220 волта, пълното напрежение на ел. мрежата…
Едновременно с функционален и модерен за времето си дизайн, но и наподобяващ зловеща бомба от войната…

Перфектно си пасва за главен символ на българската инженерна мисъл, и битът като цяло! Браво, точно попадение!
Простете, още доста здраво ме държи сарказмът от сатиричната статия, която написах и публикувах преди тази.

Факт е обаче, че гонени от носталгията, днес хората помнят само добрите неща свързани с миналото. Ако и вие
сте над определена възраст, сигурно като чуете думата чушкопек, се сещате за приятния аромат на печени чушки.
Едва ли ви идва наум, че цените на токът едно време са били незначителни, и ако днес човек реши да пече чушки
като в миналото с такъв уред, то килограм продукция ще излезе по-скъпа от килограм вносни френски трюфели…

Но да не помислите, че чушкопекът е уред единствено от миналото? Не! За обхванатите от носталгия хора, както и
за тези включили се към чуждото електроподаване, днес още се произвеждат нови такива уреди. Като дори има и
предприемчиви вериги магазини за техника, които са поръчали и внесли партиди чушкопеци произведени в Китай!

Човекът с Чушкопекът

Нали вече не съм първа младост, и аз имам носталгична история от миналото, с главно действащо лице чушкопекът.

Преди около 25 години, като бях още съвсем съвсем малък, баба ми често ме разхождаше в кварталът около блока.
Един ден, една есен, когато минавахме покрай съседният блок, на един нисък балкон на първия етаж, забелязах
възрастен мъж който седеше до щайга с чушки, и ги слагаше една по една в някакво чудато необяснимо устройство!

Баба ми ми обясни, че това е чушкопек, в него се поставят чушките една по една, и после се затварят в буркани.
Стори ми се толкова интересно, че помня случката до днес, макар четвърт век до сега, пак не бях видял чушкопек.
А като бе време да се прибираме, аз възкликнах радостно: „После пак ще дойдем да видим човекът с чушкопекът!“

Майстор Разтурко

От доста време ми се въртеше идеята да реализирам този проект, но се заех активно да търся липсващите съставки
едва началото на юли месец. Повечето неща вече ги имах налични от други проекти. Едноплатковите компютри и
прилежащите им аксесоари, бяха останали от един нереализиран проект от преди години. Черна боя имах още от
IBM Model F проектът, който също се проточва в годините. Автентично изглеждащи болтове и гайки, пък бях купил
за колелцата на една сървърна кутия, която се оказа не е с метрични размери, и там положението реших с нитове.

Та като се тегли чертата, за този проект сега трябваше да купя единствено чушкопекът, и един HDMI преходник.

Подбирането на самия чушкопек по чудо също се оказа безболезнено. Определящ фактор бе цената, понеже знаете
от години и блогът, и аз сме без бюджет, и всичко все е на червено. Та купуването на нов чушкопек не беше опция,
пък и някак не е редно да развалям ново нещо, само заради частите му. Търсих из обявите чушкопек от моя град,
че доставката на такъв тежък уред щеше да е по-скъпа от самият него. И след няма и седмица разглеждане, какво
се случи? Намерих обява за стар чушкопек на приемлива цена – 15 лева, намиращ се в съседният до моя квартал!

Купих го, и като го почистих се оказа, че корпусът е в много добро състояние, с минимални следи от употреба.
Предишният собственик го е пазил в оригиналният кашон, за това и никъде не се наблюдава да има ръжда. Добрия
външен вид се дължи и на фактът, че чушкопекът не е боядисан с обикновена боя, а с емайл – керамично покритие,
с каквото са всички стари тенджери, тигани, чайници и друга посуда имаща допир с високи температури или огън.

Единствената пипкава работа бе отстраняването на сърцевината с реотаните, за която съм чел, че има азбестова
изолация, а знаете това е далеч от полезно за здравето. Но с помощта на три големи плика, успях да извърша
процедурата на разделяне, без да се разсипе значително количество от изолацията. Надявам се всичко ще е ок.

Заедно с чушкопекът дойдоха оригиналното ръгало за слагане и вадене на чушките, както и керамичният похлупак.
И докато ръгалото ще си го запазя, то похлупакът е доста груб, и не се вписва с гонените естетически форми.
Та ако на някой от вас читателите му трябва, примерно нямате капак за вашия чушкопек, кажете, ще ви го подаря.

В отворът от капакът, първо мислих да монтирам решетка за вентилатор, но не намерих такава с точния размер.
После пък ми хрумна, че ще е много ефектно ако е с решетка тип пчелна пита, като от някоя автомобилна броня.
Обаче нали не съм водач и нямам познати в тази сфера, набавянето щеше да е зор, та и тази идея отпадна бързо.

Най-накрая се сетих, че решетка от тонколона ще пасне перфектно, даже няма да е нужно и да се пребоядисва.
И такова нещо нямах на разположение, но като споделих идеята с един дългогодишен съмишленик на блогът, след
няма и час, вече имах нужната ми част! В последствие човекът пак помогна и с части за завършване на „iРендето„.

Безкрайно благодарен съм за тези и всички останали моменти оказана помощ. От години такива благородни хора
поддържат блогът, идеята Obsolete Computers жива, а покрай нея и мен самия. Отново, благодаря ви най-сърдечно!

Единствената част нуждаеща се от сериозна модификация в целият проект, бе дъното на чушкопекът. Реших там да
монтирам едноплатковият компютър, и чрез кабелите удължители да изведа и всичките му разширителни портове.

Долния панел е от дебела поцинкована ламарина, но не бе трудност за сделаната в СССР бормашина. Вярно една
бургия падна жертва в името на прогресът, но много по-голям зор бе изглаждането на отворите с пилата за метал.
За финал минах модифицираната част първо с по-груба, а след това и с по-фина шкурка, и настъпи ред за боята.

И така се случи, че тогава цяла седмица валяха дъждове и беше влажно, и просто ги нямаше подходящите условия.
След това пък, първият ден, макар да боядисвах на затворен, предварително почистен балкон, и от двете страни
на панелът успяха да се налепят боклуци по боята. Вторият ден, макар да трябваха още повече ръце боя, нещата
се получиха задоволително. А ако не бях банкрутирал, и имах 3 лева за спрей грунд, щеше да е и още по-добре…

iЧушкопекът: Българско изобретение на 21-ви век!

По-наблюдателните от вас, които са запознати с Raspberry Pi, сигурно са забелязали, че не съм извел слотът за
SD картата на долния панел. Това е понеже нямам такъв кабел удължител. Бях намерил една обява в която имаше
такова нещо за 10 лева, но като се сложат и още поне 5 лева за доставка, вече ставаше прекалено солена сума…

И добре, че не купих удължител, защото какво се оказа? Слотът за SD картата се случи точно срещу решетките,
между които има достатъчно място, и SD картите може да се сменят с помощта на пинсети. И това ако не е късмет!

Въртяха ми се и различни други идеи, като добавяне на вентилатор, вграждане на говорители, слагане на ложи за
твърди дискове, LED осветление, дистанционно управление… Но преди работата да стане претрупана, се сетих за
KISS принципът – Keep It Simple, Stupid! Това правило е изключително полезно, насъщно за постигането на успехи!

В отношение естетика, почистването и замяната на похлупакът с решетка от тонколона, бяха единствените стъпки
необходими чушкопекът да се превърне в достоен двойник на споменатият горе модел Макинтош. А ако бях махнал
и дръжките, съвсем щеше да му одере кожата. Но така вече щеше да се загуби българския облик, за това ги оставих.

Финалният елемент, завършващ този ансамбъл, бе металната табелка с името, работното напрежение и „цената“ на
изделието. Знаете, вече показах как измайсторявам стикерите с помощта на пишеща машина и алуминиево тиксо.
А с новооткритият метод за ползване на хартиено тиксо като трансферна лента, вече мога и да ги лепя навсякъде.

Табелката тук гласи: „Чушкомпютър-1 ; 5 волта 2 ампера ; цена 4999 лева“ Ако беше истински продукт от Apple, то
цената щеше да е поне двойна на тази. И ръгалото за вадене на чушките щеше да се продава отделно, по 99 долара!

И така Чушкомпютърът, iЧушкопекът, машината беше завършена, дори много по-добре от както я бях запланувал!
За операционна система инсталирах най-новата версия на Raspbian – Debian базираната Linux дистрибуция, която е
официалната операционна система за Raspberry Pi компютрите. Но също се поддържат и редица други системи…

Виждате от снимките, iЧушкопекът се справя с всякакви задачи – офис работа (Къде другаде сте видели чушкопек
да борави с Excel-ски таблици?), гледане на филми и сериали, дори игране на тежки компютърни игри (Minecraft)!
Е, вярно Чушкомпютърът не може да пече четири чушки наведнъж, но пък е с четириядрен процесор и има Wi-Fi.
И фактът, че от 1600 вата, консумацията му бе сведена до под 10, някакви си 160 пъти, също не е за подценяване!

Без спор, тези фактори го правят достоен претендент за титлата „Изобретение на 21-ви век“. Вие какво мислите?
Вярно, до края на века има още 80 години, но като знам народът и топ приоритетите му, до тогава конкуренцията
най-много да измъдри някое лазерно наргиле, или полуавтоматична машина за търкане на лотарийни билети…

Рецепта и съставки

Ето и списъкът с използваните компоненти и материали, при направата на двете машини:

Чушкопек
Raspberry Pi 3 Model B
32GB Class 10 Micro SD карта памет
Micro USB захранване – в случая 5 волта 2 ампера, но трябва малко по-силно
USB и LAN кабели удължители, за монтаж на панел или в кутия
HDMI ъглов преходник или HDMI ъглов кабел
USB периферия – мишка и клавиатура
Монтажни елементи – болтове, гайки, свински опашки
Решетка от високоговорител
Флакон черна гланцова боя

Ренде – IDEALISK от IKEA
Raspberry Pi 2 Model B
4GB Class 4 Micro SD карта памет
16GB USB 2.0 флаш памет
Micro USB захранване – в случая 5 волта 2 ампера, същото от другата машина
Един 270 градуса HDMI ъглов кабел/преходник, или два преходника от 90 градуса
USB геймпад/джойстик/контролер
Монтажни елементи – болтове и повдигачи за дънни платки

Инструментите които ползвах за направата на чушкопекът бяха само три – бормашина, пила за метал и отверка.
При рендето пък не беше нужно нищо повече от една отверка, понеже то нямаше нужда от никаква модификация.

Ако и вие имате желанието да си стъкмите машина като показаните, моля ви, бъдете внимателни! Не само азбест,
но ако чушкопеците които ще ползвате са китайски, то може да са пълни с олово, кадмий и други страшни отрови!

Бъдещи начинания

Смятам проектът, както и RetroPie базираното ренде емулатор на ретро видео игри, за напълно завършени. Но това
не слага краят на този тип проекти! Освен двата Raspberry Pi едноплаткови компютъра, преди години си бях купил
и една Orange Pi машина, понеже тогава беше адски евтина, а в същото време беше с много наточени параметри…

Чак сега измислих приложение и за този компютър, но все още няма да ви го разкривам. Макар да е възможно да
събера това което съм планирал и с подръчни материали, е много вероятно да има и доста непредвидени разходи.
Та ще мине неопределено време, докато пак ще имам възможност да творя, и да ви показвам нови измишльотини.

Желая ви всичко най-хубаво, пък ако показаното ви даде вдъхновение или сте научили нещо ново, какво по-добро!

P.S. На който му е харесал тапетът с чушките: https://www.obsoletecomputers.eu/wp-content/uploads/2019/07/13.jpg

P.P.S. Винаги преди да ги снимам и ви ги покажа, почиствам старателно изделията за които ще пиша. Понякога за
да се почисти дори едно единствено нещо, минават седмици! Това е така, понеже в 90% от случаите, изделията са
с много неугледен външен вид, като това навярно е и причината поради която са били на цени като за моя джоб…

За това никога не съм правил снимки от типът „преди“ и „след“, понеже нещата често са толкова мръсни, че човек
не иска да ги пипне, дори погледне, камо ли да седне да ги снима! Сега обаче се сетих, че мога да взема снимките
на чушкопекът, от вече архивираната обява от която го купих. Та ето как беше до преди: https://imgur.com/a/GsTf428

Apple Mac Pro Mini (Late 2019)

Здравейте и добре дошли верни фенове и ценители на най-модерните високи технологии, в Obsolete Computers.

Сигурно вече сте чули и видели премиерата на новия Apple Mac Pro, очакван по магазините по-късно тази година.
Но внушителната по параметри и стил машина не е единственото ново попълнение, което ще ни покажат от Apple!

Имам честта да ви представя най-новата, най-силната и най-елегантна компактна конфигурация за тази година.
Apple Mac Pro Mini – първият Apple компютър, създаден изцяло за игри! (Тишина! Apple Pippin не се е случвал!)

След години прекарани във внимателно проучване на съвременните тенденции в клиентската база, Apple съзряха
една нова ниша, един радващ се на голяма популярност колектив, заобиколен от още по-внушителна тълпа хора…

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ГЕЙМЪРИ – атлетите, не, ГЛАДИАТОРИТЕ на 21-ви век! Но моля, като чуете професионални
играчи, не си представяйте отбор южнокорейски тийнейджъри, носещи екипи и играещи StarCraft. Това е миналото!

Днес професионален играч може да бъде всеки човек, а стига да има ораторски умения или визията, вече дори не
е нужно да знае и как се играят игри! А пък благодарение на новите механики в игрите от последните години, за
по-платежоспособните хора, победата във всяка битка е само на кредитна карта разстояние! Но се отплеснахме…

Няма как да не сте видели и чули за хилядите професионални стриймъри в различните платформи по света, които
имат от хиляди последователи, та до десетки милиони поклонници! Може да си представите как повечето от тези
зрители се стремят да са като кумирите си и им подражават по всеки възможен начин – играят същите игри, купуват
същите компютри и конзоли. Пият същите енергийни напитки и носят същите марки дрехи. Дори купуват от същите
марки и модели столове, на които седят идолите им! Става дума за индустрия с оборот милиарди долари годишно!

Така, днес от Apple забиват нокти, пардон, обогатяват присъствието и в тази ниша, предлагайки висококачествен
стилен нов продукт, с който без съмнение ще бъдат задоволени нуждите както на професионалистите, но също и на
всички редови потребители, стремящи се към най-доброто, които, разбира се, могат да си го позволят финансово.

Apple Mac Pro Mini не е тук за да измести Mac Pro гамата, предназначена за продуциране на мултимедия, нито да
изземе функциите на домашен медиен център от Mac Mini, макар да има техническите способности и за тези роли.

Тъй като все още не е официално обявен продукт, нямам правомощията да разкрия пълните технически параметри.
Мога единствено да потвърдя, че по традиция изградена от небесният Apple-ски пастир Свети Стив, тази машина
няма да има никакви възможности за надграждане и ремонт – всичко е запоено. А по по-модерни тенденции, и за
всеки възможен порт – видео, аудио, захранване, пренос на данни, ще са нужни поне по два отделни преходника.

В естетическо отношение не е нужно да споменавам, че този компютър носи всички най-модерни черти и форми.
Дизайнът е като при Apple Mac Pro, но с умалени размери. Идеята е, като устройство за игри, Mac Pro Mini да е
портативна машина съпътстваща потребителите навсякъде където отидат – на гости, по кафенета, в мола, в парка…

Знаете, продуктите на Apple не са единствено функционални средства в ежедневието, те също са модни аксесоари,
издигащи собствениците си до висини в обществото, които не биха достигнали чрез интелектът или с уменията си.
За да е максимално видим, набиващ се на очи от голяма далечина, Apple Mac Pro Mini има корпус не от алуминий,
а от неръждаема стомана, полирана до огледален блясък, превръщаща потребителите в истински фар на модата!

Очаква се официалната цена за базовия модел Apple Mac Pro Mini да е от 1999 долара, 1999 евро, а за България,
като държавата с най-заможните жители, ще е 4799 лева. Моля, не забравяйте мъдростта, че гъзарията цена няма!

И така, изглежда за пореден път Apple имат предпоставките да доминират и този пазар, на ниво луксозни стоки.
Очаквам всички фън, куул, хип, NO INDEPENDENT THOUGHT, креативни млади хора, ще си купят от тези компютри.
Ще следя с интерес развитието на този модел, а ако го следите и вие, то помнете, че най-напред го видяхте тук!

P.S. Тъй като от Apple не си потърсиха демо бройката, мога да ви я пласирам „под масата“, както съм виждал да
правят други родни сайтове с предоставените им за ревю и тестове неща – процесори, охладители, видео карти…
Предложете оферта, знаете къде да ми пишете, но помнете, че това не е само компютър, а и творба на изкуството!

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 2

Най-близък претендент за държаната от IBM Model M титла „Най-добра клавиатура“ е… IBM Model F!

Че IBM Model M е най-добрата клавиатура не е само мое лично мнение, а нещо което се изповядва от
безброй хора по цял свят, факт доказван вече 35 години, от както се е появил този иконичен модел.

Но преди появата на Model M хората не са писали с паче перо и мастилница, нито са дялали клинопис.
Model M е наследник на редицата варианти на Model F, които до преди това са се ползвали с гамата
настолни компютри и компютърни терминали на IBM, а те досещате се са били сред лидерите в браншът.

Различните варианти на Model F имат и различни подредби на функционалните, нумеримчните и другите
клавиши, което навярно е било объркващо за не малко от потребителите им. А като се добави и, че
всички останали производители на компютри и терминали до тогава са имали свои собствени подредби…
Така от IBM разработват и пускат IBM Enhanced Keyboard – Model M, с цел оптимизация и стандартизация.

Основната причина поради която обаче излиза Model M е замяната на масивната печатна платка ползвана
при Model F, чрез която клавишите правят електрически контакт, с две обикновени найлонови мембрани.
Мембраните струват безброй пъти по-малко, с което производствената цена спада почти на половината.

Точно и това, че Model F е с печатна платка, а Model M не е, е доводът на редица хора, че Model F е
по-добрата от двете. За други пък актуалната и днес подбера при Model M я прави по-предпочитаната.

В това видео един ентусиаст разнищва темата в детайл: https://www.youtube.com/watch?v=WPsQiSgykOg

Във видео обаче авторът не спомена един специфичен вариант на Model F, който съчетава най-доброто
от двата свята. Става дума за 122-клавишният вариант, от който е и бройката която реставрирам аз.

В този вариант се съчетават механични копчета контактуващи с печатна платка като в другите Model F, и
подредбата от Model M. Всъщност подредбата тук виждате е малко по-различна, но само в частта си на
функционалните клавиши. Основната част е идентична, и всеки свикнал с Model M и последвалите модерни
клавиатури не би трябвало да изпитва неудобства или затруднения при писане на 122-клавишния Model F.

Недостатъкът, който препречва титлата за тази клавиатура е, че като при повечето представители на
Model F гамата, и този вариант е предназначен за компютърни терминали, а не за персонални компютри.
Това означава, че базово не е съвместим с днешните компютри. Има обаче няколко различни варианта
за конвертиране – чрез лесни за употреба но скъпи преходници произвеждани от талантливи ентусиасти,
или достъпни по цена, но пък по-трудоемки за инсталиране и настройка универсални микроконтролери.

Имало е и 122-клавишен вариант на IBM Model M, но там са се ползвали мембрани вместо печатна платка.
Двата модела лесно се отличават по това, че Model F е с метален долен капак, а Model M е с пластмасов.
Също M са с PS/2 порт или DIN-5, а при F кабелите са с терминален DIN-5 като на снимката, или с RJ45 жак.

След горните редове история, се пренасяме към състоянието на конкретната бройка. Вече трета година я
ремонтирам, понеже както писах в първата част, клавиатурата дойде при мен в лошо състояние и с някои
липси – една пружинка и едно копче, които обаче успях да намеря и купих от човек от съседен град.

Реставрацията се проточва толкова дълго и поради безкрайните беди които не спират да ми се случват.
Наложителните ремонти, влошаващото ми се здраве и клинична депресия, и купищата други глупости…

Черешката на тортата, причината която най-много ме отказваше всеки път като наберях сили пак да се
захвана с реставрацията на този радикален продукт бе, че не разполагам с два специфични инструмента
нужни за реставрацията. Това са глух ключ със специфични размери, който е различен по размери от
този използван в Model M, и инструмент за изрязване на 122-те отвора в подложката която стои между
най-горния метален панел и цевите на копчетата. Чак преди месеци научих, че му се викало „Замба“.

И двата вида инструменти са с нестандартните за нашите географски ширини размери, понеже нали е
американски продукт, в клавиатурата компонентите не са по метричната, а по имперската система.
Докато разучих какви са приблизителните пропорции в милиметри, направо щеше да ми гръмне главата!

Четох по сайтове и форуми, мерих с шублер, даже взех и няколко детайла като мостра. И като най-сетне
тръгнах да търся замба, още в първата железария имаха такава с точния размер половин инч, за 4 лева!
Пък се оказа 7-милиметровия сокет от едно гедоре, което още от миналия век местя из шкафовете, пасва
почти перфектно, и не се налагало да ходя да търся и купувам други специфични ключове и отверки…

Та както винаги пак излишно се вкарах във филми, и си създадох куп негативни емоции, но какво ново!
И материалът за подложката който бях избрал се оказа добър, и направата се получи още от първия път.
Но да не решите, че с това проблемите са свършили? О, не! Винаги изникват нови и нови, как иначе!

Долния метален капак, който изтърках до метал и боядисах още през 2016-та година, пазех грижливо
загънат в чисти листове от вестници и дебели найлонови пликове. Да, ама сега като го извадих, се
оказва, че боята явно не е била достатъчно изпечена като съм го прибрал, и се е получила реакция!
На снимката виждате линиите и формите които са се получили по лакът. Търках ги, но няма чистене.
Та някога пак ще трябва да го шкуря и боядисвам! Но тука е все така студено и още ги няма условията.

Оказа се и, че резервния клавиш Enter за нумеричния пад, който липсваше и купих преди години, не е
от това поколение клавиатури, и за да си пасне перфектно беше нужно да му се монтира една втулка.
За щастие успях на намерих човекът от който едно време купих копчето, и сега си купих и втулката.

В последствие установих, че на Space Bar-ът и на още един клавиш им ги няма телените стабилизатори.
Та сега ще има да търся подходящ материал за направата на такива неща, ама нямам идея от къде…

Но най-голямото препятствие което трябва да преодолея е намиране на подходящ и изгоден контролер.
От няколко години по света, най-вече на запад, има фенове които правят конвертори за подкарване на
терминални клавиатури на настолни компютри. Най-известни са Soarer’s Converter и Xwhatsit’s Controller,
но тези неща ги има само в чужбина, на цени от 40 – 70 долара. А като се добави и доставката, ако
изобщо има доставка до България, и митата и всякакви други такси, работата става непосилно солена!

Друг вариант е ползването на универсален микроконтролер от рода на Arduino или Teensy. Такива има в
хоби магазините и в България, но при тях ще е нужно и програмиране, една сложна допълнителна стъпка.
До сега нямам опит с точно такива контролери, и ако избера този вариант ще трябва да търся човек,
или да чета из сайтовете и форумите, и да гледам видео уроци докато се науча, само за едното нещо…
Та ако вие читателите имате опит в това, то моля пишете ми, ще се радвам да чуя как и какво е нужно!

Иначе както виждате от снимките, почистих и останалите компоненти, в най-тежко положение от които
бяха цевите, които на този модел клавиатура са единични, а не всички заедно като в по-новите модели.
По тях още доста настоятелно бяха залепени останките от старата текстилна постелка или подложка.
Виждал съм на снимки от други реставрации, че е имало и варианти с гумена или неопренова подложка.
Но естествено на мен ще ми се падне най-трудният за възстановяване вариант, с текстилната версия!

След третото шише спирт и четвъртия или пети пакет памук, всичките компоненти вече са почистени, не
по веднъж, а по два пъти! Виждате клавиатурата вече е сглобена, или поне пробно. Не съм сложил само
капачките на копчетата, десет от които знаете, че ползвам при ежедневната ми IBM Model M клавиатура.

Макар да е още далеч от финалът, и да бе причина за много трудности и тонове изразходвани средства,
съм доволен от резултатът до сега. IBM Model F е супер радикална клавиатура, впечатлява дори и само с
размерите си. А като крачетата се повдигнат на максимална височина, клавиатурата става още толкова
величествена! Чувствам се все едно съм зад пулт в някоя електроцентрала, или във военна командна зала!

В следващата част от поредицата, ако доживея до такава, ще напиша детайлен план на нужните стъпки и
приблизителни цени за консумативите и инструментите, в случай, че и някой от вас читателите реши да
предприема такова начинание. За някои хора може да се вижда сложно, за други лесно, но си заслужава!
Но кога ще се случи това не мога да гадая. Сега пак съм останал без грам сили и без пукната стотинка.

Но докато стъкмих до тук и написах за тази клавиатура, набавих и две други клавиатури от тази марка.
За тях и за други неща ще стане дума в следващите материали, които се надявам ще са готови по-скоро!

Проект: 6600 GT PC: Част 3

Последно писах за тази машина преди две години, като тогава смятах проектът за почти завършен.
Началото на тази година бях планувал изграждането на няколко нови машини и подобряването на тази,
но поради лоши метеорологични условия, още по-лошо здраве, проточващ се във вековете наложителен
ремонт на жилището ми и куп други глупости, тези планове не успяха да се реализират. Та чак сега в
студовете намерих времето и силите да обърна внимание на някои от трупащите се с годините проекти.

Поради пренареждане на мебелите след ремонтът на това помещение миналата година, ползването на
уредбата от предишната част вместо колонки вече не е оптимално решение, понеже заема много място.
Та за пореден път тръгнах да търся някакви стерео колонки, и този път намерих подходящ модел, и
макар да са втора употреба, колонките се оказаха чудесни и свирят много силно и здраво. Това са
Creative Inspire 245, модел от преди десетина години. Купих ги за 10 лева. Заслужават си цял свой пост!

Когато тръгнах да ги свързвам и тествам, установих, че батерията на дъното на машината съвсем е
финиширала, и BIOS настройките вече не се пазят. Добре, че се бях запасил с нужния тип батерии,
които през няколко месеца биват пускани в Lidl на комплекти от 6 броя на цена от 3 лева. Това е
много добра оферта, понеже вече само една батерия струва по толкова в магазините за общи потреби.
Чувал съм, че в Ikea има още по-големи комплекти батерии на още по-ниски цени, но те са ми далече.

Интересно беше, че досегашната батерия в дъното бе CR2025, а не CR2032 каквато ползват тези дънни
платки. И двата типа батерии са от по 3 волта, та не знам дали това е било някакъв проблем, но…

И понеже така и така се налагаше да отварям машината за да сменя батерията, реших да подменя и
паметта. Още преди години, човек от един форум ми беше дал комплект от две плочки памет, които
тогава грижливо си прибрах за някоя бъдеща машина, и съвсем бързо забравих, че изобщо ги имам!
Та сега ги сложих вместо старите три по 256 мегабайта, и дори остана един свободен слот. Обаче!
Новите памети не работеха стабилно докато бяха в първи и втори слот, а чак като ги преместих във
втория и третия слот. Та сега не знам дали ако намеря още някоя голяма по обем плочка, ще работи
заедно с тези. Пролетта ще проверя дали имам по-големи памети, и ще тествам какво ще се получи.

Също, махнах втория твърд диск, който бе само 15 гигабайта, крайно недостатъчно място за игрите
които мисля да инсталирам. Доброто е, че преди няколко месеца си купих няколко по-големи по обем
дискове, и един от тях ще пасне чудесно на тази машина. Даже се чудя дали да не преинсталирам
операционната система и петте досегашни игри на един от по-големите дискове, понеже настоящият е
на 5400 оборота, а новите са по 7200? Ако ги има времето и здравето, ако не само ще добавя втори…

И да не забравя да сложа по-добро захранване, че това продължава да пищи, но поне сега в студа не
загрява и не задушава помещението с никотин, че преди в жегите това си беше доста голям проблем!

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – Super Talent 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – Super Talent 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – A4Tech X6-55D
Speakers – Creative Inspire 245
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

Последните няколко дни игра на Unreal Tournament 2004 ме върнаха с 13-14 години в миналото, в едни
по-прости и магически времена. Тези ретро компютри без съмнение са истински машини на времето!

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от „противниковата“ вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!

IBM PC Server 315 Проект: Pentium Pro PC: Част 1

Урааа! След години на търсене, най-сетне мен ме намери машина с процесор Pentium Pro!
И то не каква да е машина, а величествен сървър от най-радикалната марка – IBM!

Съвсем на скоро ви показах една друга сървърна кутия на IBM, която е от същата епоха
и има същия дизайн. За съжаление от онзи сървър беше останала точно само кутията, но
този си има всичко, или почти всичко, и най-важното е, че работи! IBM PC Server 315
е изграден около новата за тогава Pentium Pro архитектура, и макар на половината като
размери от предците си, тази машина е няколко пъти по-мощна от предходните и модели.

Този сървър е произведен в средата на септември месец 1997-ма година, това се разбира
от няколко печата от вътрешната страна на кутията. В интернет открих няколко списания
от този период, в които има реклами на този модел машина. Цената за моделът с 32MB памет
без твърд диск е била 2150 тогавашни долара, което изчислено с инфлацията е 3235 сегашни.
Моделът с 4.3 гигабайтов твърд диск е струвал 2535 тогавашни или 3815 сегашни долара.
По това време в България с вихрилата се хиперинфлация един долар струваше 3 лева…
Базово машината е идвала с PCI SCSI контролер на Adaptec и PCI видео карта на S3.
Паметта е от EDO ECC тип, но не е 72 пинова, а е за слотве на каквито са SDRAM модулите.
Тук има две различни по вид но еднакви по обем 32MB-ови плочки, има и два свободни слота.
Машината поддържа максимално цели 512 мегабайта! Дано някога намеря памет от този тип…
Процесорът е Pentium Pro от моделите с най-висока честота – 200MHz, но пък е с най-малко
кеш памет – 256KB. 200MHz моделът е произвеждан и във варианти с 512KB и 1MB L2 кеш.
Интересно е да се спомене, че на дъното има контакти за втори Socket 8, но такъв не е
монтиран, и доколкото откривам, този модел сървър за който е правена платката, никога не
е бил предлаган във вариант с два процесора. Също така, на дъното има и контакти за IDE
конектори, но такива не са монтирани, вероятно няма и контролер за тях. До тях е флопи
конекторът, тук флопито е най-обикновено 1.44MB 3.5″ Sony. Оптично устройство нямаше,
и аз добавих този SCSI CD-ROM на TEAC, надявам се да е работещ, понеже е единственото
SCSI оптично устройство което имам. Ще търся SCSI DVD-ROM, но се съмнявам, че ще намеря.
Твърдият диск с който дойде машината беше финиширал, само цъкаше и не се засичаше в BIOS.
Оказа се съм имал този 2.1GB IBM-ски SCSI диск, който макар и малък по обем си работи.
Ще търся и по-големи по обем SCSI дискове, в машината могат да се поберат общо 5 диска.
За три диска има ложа с вентилатор, на централното място там сега съм монтирал този.
За един диск има място над захранването, и за още един има шина преходник в една от 5.25
инчовите ложи. Сега тази шина е монтирана на долната позиция, а на горната е CD-ROM-ът.
50 пиновият SCSI кабел който съм сложил е доста дълъг и поддържа 4 или 5 устройства.
На свободния му край съм монтирал SCSI Terminator-ът за който писах преди две години.

Параметрите в този момент:

Model – IBM PC Server 315
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium Pro 200MHz
Central Processing Unit Cooler – IBM
Random Access Memory 1 – IBM 32MB EDO ECC
Random Access Memory 2 – IBM 32MB EDO ECC
Video Card – S3
SCSI Card – Adaptec
Hard Disk Drive – IBM 2.1GB 5400RPM SCSI
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – TEAC CD-532S SCSI
Power Supply Unit – Delta 250W

Кутията на машината е доста компактна и много добре проектирана, и може да събере цял
тон компоненти. Изработена е от солидни метални листове с дебелина един милиметър, а не
от жалка ламарина от каквато правят дори скъпите кутии днес. Предният и панел е все още
бял, явно никога не е излаган на слънце и не е пожълтял. Липсват пластмасовите панелчета
за 5.25 инчовите ложи, но нали пред тях има вратичка, а и в едната ложа вече съм сложил
устройство, та не е проблем. По-забелязваща се, но само от тези които знаят, е липсата
на пластмасовият пиедестал върху който е стояла кутията. Той и е придавал допълнителна
стабилност. На размери е бил по-малък от този при IBM PC Server 300 кутията която вече
ви показах. Естествено и без тази поставка може, но нямаше да е лошо кутията да има поне
някакви крачета. Захранването е 250-ватово AT от марката Delta, има няколко допълнителни
конектора специално за това дъно. Един от конекторите се включва във вторичната платка,
която тук вместо под 90-градусов ъгъл, е разположена директно върху самата дънна платка.

Машината в момента няма звукова и мрежова карти, но както при системата от предишният
пост, така и тук в бъдеше смятам да добавя Creative-ска звукова и 3Com-ска мрежова карта.
Видео картата сега е доста слаба, и е единственото нещо което не покрива препоръчителните
изисквания на любимата ми игра. За това ще добавя Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 CT6670
картата за която писах преди пет години. Две такива карти знаете се помещават в HP Kayak
машината ми. За тук имам само една, но ако някога и намеря другарче ще е повод за празник!

Сега ми предстои да запиша дискети с DOS, SCSI драйвери и буутващ диск за Windows 98 SE.
Дано оптичното устройство се окаже работещо, и като вече има качена операционна система
ще добавя гореспоменатите разширителни карти, и идва време за игра на Unreal Tournament!
А ако оптичното устройство не е изправно ще трябва да си търся друго, но от къде…

Проект: S3 METAL PC: Част 1

От вече доста години преследвам редица интересни за мен компютърни архитектури, било
то цели машини или отделни компоненти с които сам да си сглобя желаните системи.
В разделът „Търси Се“ и сега съм изброил доста неща които ще се радвам да открия, като
преди време сред тях се споменаваше и Slot A сокетът от AMD, на който е стартирала
прословутата и много успешна K7 архитектура на марката. Slot A обаче е съществувал за
много кратко, и сам по себе си хич не е бил успешен, за това и днес е голяма рядкост.
Пък и като се добави и фактът, че тези дъна са били произвеждани точно в разгарът на
кондензаторната чума, не е изненада защо днес е трудно човек да открие оцеляла бройка.

И тази история започва като поговорката за намереното копче, към което само трябва да
се пришие палто. Преди доста години, заедно с други компоненти, на символична цена си
купих процесор AMD Athlon 750MHz за Slot A, и дълго време много се радвах на находката!
Обаче годините минаваха, а пък дъно не излизаше! Знаете, че нямам ресурсът да пазарувам
от чужбина, нямам и близки познати които да имат интереси като моите, та шансът да се
отрие такова нещо беше много малък. И все пак, точно от друг ентусиаст по темата, човек
от когото вече съм купувал и показвал тук и други интересни неща, та преди година беше
намерил дъно каквото търся, и след смяна на няколко кондензатора събрах дълго търсеният
комплект дъно и процесор Slot A! Човекът дори ми даде и охлаждане, понеже и това щеше да
отнеме години в търсене. AMD Slot A е физически еднакъв с Intel Slot 1, но е завъртян на
180 градуса, с цел да не може погрешка да се сложи Intel-ски процесор в AMD дъно или
обратното, нещо което ще доведе до пагубни резултати, защото двата сокета, по-точно слота
работят на различно напрежение. Охлажданията за двата вида процесори също са различни,
и охладителите за Slot 1, от които имам няколко, не пасват на процесорите за Slot A.

За памет на дъното има 3 SDRAM слота, максимално се поддържат 768MB в 3 плочки по 256MB.
Две такива плочки имах в 2003 PC проектът, който така и не бе успешен, и само си стои…
За трета плочка памет сложих такава от 128MB от същата марка и със същата честота.

Това дъно и процесор са отлична основа за поредната машина за игри, като за видео карта
този път се сетих, че имам нещо което ще пасне перфектно! От няколко години имам една
карта в която има нещо уникално, нещо което е свързано с любимата ми компютърна игра!
Става дума за видео карта S3 Savage4, която поддържа едни специални текстури за играта
Unreal Tournament: Game Of The Year Edition, под METAL API, който е алтернатива на API-те
OpenGL, DirectX и Glide. Целият втори диск на играта съдържа текстури с висока резолюция,
които могат да се ползват единствено със Savage4 серията карти на S3, под S3 METAL API-я
поддържащ стандартът S3 Texture Compression (S3TC), които са точно нещото което искам да
пробвам. Всъщност преди две години вече се опитвах да подкарам този METAL API, но без
успех, макар да се мъчих с драйверите и под Windows 98SE и под Windows XP SP3, и все нещо
не искаше да се инсталира или тръгне, и така и не можах да се насладя на S3 текстурите.
Сега ако трябва ще сваля по колкото варианта на драйверите открия, и ще тествам обстойно.
Може да се наложи да търся и Windows 2000, под който някои твърдят, че било най-лесно…

Друго важно нещо в тази машина, което завършва автентичният и вид е радикалната кутия!
Преди две лета, съвсем случайно попаднах на обява в която се продаваше тази кутия.
Ако следите блога сигурно се сещате, че 3DFX Interactive PC проектът е със същия модел
кутия, единствено онази там е сребрист металик, а тук цветът е синьо-зелен металик.
Та нямаше как да пропусна възможността, веднага се разходих до мястото и купих кутията.
Липсваха две от предните панелчета, но в едното нали ще се слага оптично устройство, а
за другото се оказа съм имал останало излишно от предишната кутия, само дето е сив цвят.
Тъкмо ще е в тон с оптичното устройство, което обаче се оказа твърде дълго, и стърчи с
полови сантиметър в предната си част, а със задната част е допряно до дънната платка.

Флопи този път реших да не слагам, но сега се чудя дали да не добавя комбинираното за
което вече писах, което борави едновременно и с 5.25 инчови, и с 3.5 инчови дискети?

Твръд диск се оказа, че още едно време съм бил сложил в кутията, и то не какъв да е, а
цели 20GB. Изобщо бях забравил за съществуването му, и сега след като се оказа работещ
съм много доволен. Дано и в бъдеще намирам такива приятни находки в своя собствен дом!

Захранване се оказва също съм имал някакво много компактно, подобно по форма с това в
3DFX Interactive PC проектът, то също е отлежавало тук от както за първи път събрах
нещата в една кутия. Единствено ме притеснява 12-волтовата му линия, която в началото
в BIOS показваше 13 волта, а сега държи на 12.8, което пак хич не е за подценяване, и
ако някой ден намеря някое по-подходящо с по-стабилни показатели от тези ще го подменя.

Параметрите до този момент:

Motherboard – EPoX EP-7KXA
Central Processing Unit – AMD Athlon 750MHz Slot A
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 3 – PQI 128MB SDRAM 133MHz PC133
Video Card – S3 Savage4 16MB SDR
Sound Card – Ще сложа Creative-ска!
Network Card – Ще сложа 3Com-ска!
Hard Disk Drive – Western Digital 20GB ATA100 7200RPM 2MB
Digital Video Disc ReWriter – NEC ND-3550A
Power Supply Unit – NoName 400W
Case – Super Power

За сега на машината съм инсталирал само Windows XP SP3, но като остане време ще хващам
да тествам обстойно, и надявам се този път ще имам успех с подкарването на желания API.
В хардуерно отношение единствено ще добавя звукова и мрежова карти, но чак след като
всичко софтуерно е вече готово. За звукова карта сигурно ще сложа някой Sound Blaster на
Creative, като тук дъното има един ISA слот, и мисля звуковата карта да е за тази шина.
Мрежова карта за игране на Unreal Tournament в компания имам от славната марка 3Com,
каквито модели са и мрежовите карти в другите ми машини за цъкане на Unreal Tournament.

Това е за сега, 2-ра част ще последва някога, когато има положително развитие с проектът!

Проект: 6600 GT PC: Част 2

Еврика!

Сетих се, че няма да са ми нужни колонки, та нали си имам автентична стерео уредба!
Става дума за касетофон Hitachi TRK-W550E, купен преди три десетилетия от Кореком!
Прерових кашоните с кабели, и намерих нужният кабел за свързване на аудио изходът на
компютърът с аудио входът на уредбата, и вече имаме звук! Всъщност имахме, но…

И по този повод, какво по-добро, от това да се добави и мощна външна звукова карта!
От снимките сигурно виждате, добавих легендарната Creative Sound Blaster Live! CT4830.
Това е 5.1 канална PCI звукова карта, за която съвсем скоро ще напиша собствен пост.

И като съм тръгнал да добавям полезни неща, монтирах и 15 гигабайтовият твърд диск,
който споменах последния път. Така сега вече на машината има свободни почти 16GB.
Какви игри ще инсталирам там още не ми е хрумнало, и вие може да дадете предложения.

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive 1 – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Hard Disk Drive 2 – Maxtor 15GB ATA100 7200RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″
Audio Output Device – Hitachi TRK-W550E

Остана само да купя почистващи спрейове, но ще трябва да купя и нов аудио кабел,
защото този се разпадна в ръцете ми, сещате се останал ми е от онези колонки с
ракетното копче за които писах миналия път. Но така е като се борави със стари
уреди, които не са правени да държат толкова дълго, и все пак някак си са оцелели.

Иначе самата машина е доста стабилна, след над три часа игри дори не загрява.
Само както казах прахоляците в захранването създават крайно неприятен проблем.

Проект: 6600 GT PC: Част 1, IBM NFS PC: Част 2, 2K4 PC: Част 3

Мина време, доста даже, но за жалост така и не получих дори един съвет, нито едно
предложение, за това как точно и с какви компоненти да построя конфигурацията която да
се помещава в голямата сървърна IBM-ска кутия, за която писах преди почти два месеца.

В същото време, вторият ми по сила настолен компютър, който стъкмих преди две години
буквално събираше прах. Не беше пускан от месеци, и понеже кутията му няма пластмасови
панели за свободните 5.25″ и 3.5″ слотове, вътре свободно влизаше и се събираше прах.

Та реших с един заек да убия два камъка, и днес слях двата проекта заедно, резултатът
вече е на лице, и ако ме питате мен се получи една доста задоволителна машина за игри!

И така, сега пред вас стои новата стара машина, която обаче си заслужава ново име.
Реших то да е 6600 GT PC, по видео картата която е сърцето на всеки компютър за игри.

След половинчасово тестване на няколко игри, и охлаждането на видео картата, и това на
процесорът си бяха хладни. Тези дни ще седна да поцъкам по-дълго време, дано да няма
проблеми със стабилността. Сега виждате от клиповете всичко се играе като по вода.

Това са настоящите параметри, както не са изключени подобрения в бъдеще:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

А това са инсталираните игри:

Unreal Tournament 2004
Unreal II: The Awakening
Need For Speed: Hot Pursuit 2
Need For Speed: Underground
Need For Speed: Underground 2

Обаче след качването на тези пет игри, предимно заради начинът на зареждане на
Need For Speed заглавията, както и пороят от допълнителни карти за Unreal Tournament
2004, сега на твърдият диск останаха само гигабайт и половина свободно пространство.
Това е крайно недостатъчно, за това обмислям някога да добавя 15-гигабайтовият твърд
диск, който купих специално по повод този проект преди време, ще стигне за доста игри.

Спрямо предишното си превъплъщение, освен кутията в параметрите на машината няма много
промени. Добавил съм флопи дисково устройство, или по-точно се опитах да го добавя.
За да е в унисон с черното оптично устройство, за флопи сложих единственото черно
3.5″ флопи което имам, но колкото и да се мъчих да го подкарам не постигнах успех.
Колкото и да го ръчках не успя да прочете никакви дискети, само трака доста сериозно.
С моя късмет, единственото флопи което съм купувал някога ново, ще се окаже дефектно!
Но няма да се предам лесно, ще пробвам с друг кабел, ако не ще търся друго черно флопи.

Да спомена и, че преработката на кутията от AT до ATX стандарт от някой от предишните
и собственици не е била много универсална, и се наложи доста ръчкане докато напасна
захранването. Проблем беше, че захранващият блок който имам аз има архаичният жак за
захранване на монитор, а кутията е била преправяна за захранване без такова нещо.
Ако имах зеге или дремел щеше да се получи много лесно и доста по-красиво, но някога
в бъдеще ако се сдобия с такива инструменти нещата ще се изгладят като по конец!
То и самото захранване което имам е трагедия, работи си, но е задръстено с прахоляк, и
като позагрее малко, в стаята почва да се носи миризма на застояло, пък и доста шуми…

Много бях горд, че намерих задна I/O пластинка за дънната платка, че преди си нямаше,
пък сега се оказа, че в тази преработена кутия не може да се намести такова нещо, ха!

Обаче за късмет копчето за пускане от предишната кутия си пасна отлично в тази кутия.
Монтирал съм го на задния панел, за да така не разваля визията на радикалната кутия.
От пред под вратичката си стои оригиналният AT ключ, но той не е свързан с нищо.
Копче за рестартиране не съм слагал. Ако се налага тази функция да влиза в употреба,
просто копчето за пускане трябва да се задържи за четири секунди, и е готова работата!

В козметично отношение – пак да напомня, че снимките са само илюстративни. В реалния
живот кутията не е толкова пожълтяла, както направо оранжева я изкарват фотографиите.
Леко жълтее, но това не ме притеснява. По-страшни са пукнатините по дължина на ръбовете
на панелите за които стана дума в предишната част посветена на кутията, но няма как.
Предполагам поради регулации за безопасност, към пластмасата която са ползвали от IBM
е добавен бром, с цел предпазване от запалване. Това обаче води до пожълтяване както и
пукнатини които се виждат тук. И все пак спрямо други продукти направени от този тип
пластмаса, тази кутия се е отървала леко, че положението можеше да е много по-лошо.

Кутията има и три метални шини за монтиране на твърди дискове в 5.25″ слотовете, но
тях съм ги демонтирал за да не дрънчат заради вибрациите, като естествено си ги пазя.
Също така от вътрешната долна страна, на предния панел има пластмасова рамка в която
е системния високоговорител на дъното и един 80 милиметров вентилатор. Тях ги свалих
като чистих кутията, но ми свърши спреят със сгъстен въздух, и не можах да ги почистя
както трябва. Та като си купя нов флакон ще ги монтирам обратно, но сега зимата няма
нужда да свързвам вентилаторът, чак за жегите през следващото лятото, ако има такива.

Също трябва да купя и Electronic Contact Cleaner спрей, че виждате от снимките колко
страшно зацапани са портовете на задния панел, цяло чудо е, че всичко работи и сега.

И за финал няколко думи за периферията. Мониторът е 19 инчов TFT LCD, купувах го нов
преди десетина години, но понеже е в мащаб 4:3, вече го ползвам само за тестов и за
употреба в комплект със стари компютри с цел ретро игри, които са винаги в този мащаб.
Мишката е оптична взета също преди сто години от най-близкия компютърен магазин…
И черешката на тортата – клавиатурата, тук това е IBM Model M, но за съжаление тази
бройка не е с Buckling Spring механика, а е по Rubber Dome технология, по каквато са
99.9% от клавиатурите по света. Но дори така, този модел е определено най-добрият
Rubber Dome модел клавиатура който съм имал честта да ползвам! Чудесна е и за игри!

Обаче нещо много важно в една игрална машина тук липсва – това са колонките, звукът.
Мислех в един от PCI слотовете на дъното да сложа някоя звукова карта Sound Blaster
на Creative, но се сетих, че освен едни слушалки тапи които не стават за нищо, нямам
на какво друго да изкарам звук! Преди години си пазех едни колонки, но ги подарих
понеже копчето им за пускане се беше износило, и при натискане изскачаше и отлиташе
в другия край на стаята! Първите един-два пъти беше забавно, но след това стана
досадно. Та сега ще търся някои бели или сиви колонки, за да са в тон с машината.
Като краен вариант може да се наложи да взема черни или сребристи, но никак никак
не ми се иска да купувам такива… Ако вие видите нещо пасващо си – пишете ми!

За сега май е това, пак уж нямаше да пиша много, пък то излезе цяла епопея…
След време, периодично, ако имам здравето, ще подхващам един по един редицата стари
компютри, и ще ги вкарвам в работещ и надежден вид, с цел игри или офис приложения.
Очаквайте и нови постове относно по-дребни неща, както и развитие с някои вече
започнати проекти… И отново да напомня – може да ми пишете за абсолютно всичко!

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 1

Преди две и половина години писах за един иконичен продукт, за механичната клавиатура
IBM Model M. От тогава до сега си я ползвам като основна, дори този пост пиша от нея.
Писал съм и за ALPS типът механични клавиатури, а преди време пощраках и на MX мостра
в някакъв магазин, но без спор, Buckling Spring технологията на IBM е категоричен фаворит!
Нямам намерението да изоставям моята IBM Model M за никаква друга клавиатура, освен…

Преди месец, един човек който попаднал случайно на този блог и прочел писанията ми за
клавиатурите, се сетил, че на вилата му отлежавала една много голяма и стара клавиатура.
Писа ми да ме пита дали ще имам интерес към такова нещо, и като след време ми изпрати
снимка се оказа, че клавиатурата е не каква да е друга, а точно динозавърът IBM Model F!

IBM Model F клавиатурите са произвеждани в доста различни варианти. Най-първите са били с
изцяло метален корпус, като в последствие по-късните модели имат пластмасов горен панел,
но са с метално дъно, докато при IBM Model M вариантите винаги целия корпус е пластмасов.

Тази бройка е от вариантът със 122 клавиша, който е предназначен за терминални компютри и
мейнфрейм машини. Клавиатурата не е съвместима с настолните и домашните компютри, но
вече има няколко различни варианта за преработка и подкарване и на обикновени компютри…
Но подробно ревю, както и какъв метод за подкарване под съвременна система ще избера, за
това ще стане дума в следващите части от поредицата, ако се преборя със задачата и оцелея!

Клавиатурата пристигна при мен доста прашна, и по-лошото с доста корозия по металните
панели. Най-тежко бе положението с панелът на който се монтират пластмасовите цеви в
които от горната страна влизат копчетата с капачките, а от долната страна влизат лопатки с
пружинките, които правят електрическият контакт с масивната печатната платка под тях.
От долната страна на този панел бяха останали „мощите“ на разложилата се текстилна
постелка, която поне малко беше спасила долната част на панелът, и навярно и платката.
След почистване с 95% спирт, самата платка с контактите изглежда като нова, надявам се
да е все още изправна, и най-важното дано и контролерът запоен към нея да е оцелял!

Както виждате от снимките, наложи се да изтъркам горния панел до гол метал, като
преди това този детайл го третирах на няколко пъти в продължение на седмица с разтвор
от азотна киселина, за да преборя ръждата, но няколко места се оказаха тежка задача.
Виждате, че на панелът има няколко чифта черни пластмасови скобички, които в сглобено
положение държат телените стабилизатори на големите клавиши. Та тези скобички са
доста деликатни, и понеже са капсуловани на място, хич и не посмях да ги демонтирам!
Та трябваше да съм много внимателен да не ги накапя с киселината или да не ги съборя…
И за беда, естествено точно около пластмасата бяха най-лошо корозиралите участъци.
Но все пак след като всичко се мина с няколко слоя матова черна боя, вече панелът
изглежда по-добре, от колкото като е бил нов, преди забележителните 32 години!

Заедно с този панел боядисах и долния капак, който също бях полирал до чист метал.
Него го минах с черен гланцов спрей, и той глътна цял един флакон както горния панел.
Но снимките на гланцовата повърхност естествено станаха трагедия, за това и не съм
ги качил. Някога като има повече напредък с реставрацията ще снимам по-подробно.

До сега съм почистил един по един 250 от над 500-те компонента които има клавиатурата.
Предстои ми да почистя останалите, и да намеря няколко липсващи части и инструменти.
Ще трябва да измисля и от какво да направя подложка за между панелът и платката…
А най-важното и най-скъпото ще е да се намери контролер с който клавиатурата да
заработи със съвременните машини и OS, но това ще е последната част, има време.

Ако на вас ви се намират или видите някакви стари механични клавиатури, и IBM,
и други – пишете ми, интересуват ме във всякакво състояние, както и всякакви части!

Когато се реставрира напълно, тази клавиатура ще е едно супер радикално средство за
писане, на теория по-добро и от IBM Model M, но нека първо практиката да го докаже!

Проект: IBM NFS PC: Част 1

Вече направих и ви показах няколко машини специално събрани за игри тип шутъри, дори
сега завършвам още една такава система, която бях започнал преди две години…
Но на гейминг сцената има и безброй други интересни жанрове игри, които си заслужават
вниманието. Един от тези жанрове са рейсинг игрите. Едно време този жанр се радваше
на голяма популярност, и тогава и аз бях почитател на многото такива заглавия, които
се играеха по дълги часове всеки ден, и у дома, и/или по компютърните клубове…

Мотивацията за направата на този компютър ще е това на него да се играят игри от
поредицата Need For Speed, една поредица която съществува вече над 20 години, а преди
10-15 беше просто хитът на сезона, и нямаше момче в махалата което да не я играеше!
Естествено няма причина на машината да не се играят и други игри от всички жанрове.
Очаквам предложения за интересни заглавия от края на миналия и началото на този век.

В хардуерно отношение ще започнем от кутията. За съжаление само това е останало от
някога могъщият IBM PC Server 300, който по няколко печата от вътрешната страна се
научава, че е бил произведен в края на август 1995-та, или преди точно 21 години.
Ако все още беше цяла, базово тази система би била прекалено слаба за по-интересните
заглавия от Need For Speed поредицата, за това в едно отношение сме извадили късмет.
Кои точно игри ще се инсталират и играят зависи от това какъв хардуер ще се сложи
вътре, и каква операционна система и съответно кои от игрите ще се поддържат.
Оптимално, и това което мен би ме радвало най-много, е да може да се играят двете
Underground заглавия от 2003-та и 2004-та, което не означава, че машината трябва да
е с компоненти от точно тогава, защото игрите имат толеранс за по-стар хардуер…

Тук идва и мястото да кажа, че съвети и предложения как точно да се направи машината
се очакват от вас читателите – аз ще изброя няколко възможни подхода, а вие може да
напишете по няколко реда с идеи и съвети какво мислите, че ще е най-подходящото
решение за тази машина в коментарите. След известно време ще разгледам предложенията,
и по редица критерии ще се избере вариантът как точно да се построи този компютър.

Вариантите за сега са:

1. Двупроцесорно дъно Slot 1 с два процесора Intel Pentium III 550MHz,
и видео карта 3DFX Voodoo3 3000 16MB. При този вариант ще могат да се играят NFS
игрите до Hot Pursuit 2 включително, и ще се поддържа и Glide API на 3DFX.

2. Двупроцесорно дъно Socket 370 с два процесора Intel Celeron на по гигахерц и нещо.
Не помня точно какви имах, а то и самото дъното което имам на ум не е тествано…
За видео карта ще си пасне някоя NVIDIA GeForce 4-та серия, а защо не дори и 5-ца!
Така ще може да се цъкат без проблеми и желаните Underground и Underground 2.

3. Socket A дъно и процесор, като това ще е най-мощният вариант, но се опасявам, че
хич не е редно AMD базирана система да се помещава в кутия на IBM. Как мислите вие?

4. Ако изникне някое дъно с процесор Socket 478 или дори LGA 775.
LGA 775 се появиха преди 10 години, но ми се струва, че все още са прекалено модерни.
Обаче ако се намери живо дъно със Socket 478, ще се получи доста сериозна машина.
За видео карта при този вариант ще пасне NVIDIA GeForce FX 5200.

5. Raspberry Pi.
Имам Raspberry Pi 3 Model B и Raspberry Pi 2 Model B, но кутийката дето съм им купил
е съвсем малка и по-скоро пречи, за това няма да е лошо да им намеря по-просторна.
Тази масивна сървърна кутия май ще им е почти достатъчна, или поне за едната бройка.
На ARM архитектурата няма да може да се играят директно Need For Speed игрите, но за
по-старите заглавия излизали на конзоли има емулатори, и навярно някои ще тръгнат.

Освен дъно, процесор/и, и видео карта, останалите неща ще са общо взето еднакви който
и от вариантите се избере. ATX захранване и 250-300 вата ще достатъчно. Вече купих
твърд диск с обем 15GB. Ще сложа и стандартно 3.5 инчово флопи дисково устройство.
За оптично устройство се надявам дано някъде да имам останал работещ DVD-ROM.
Имам и памети от SDR тип, но ако ще са от DDR тип май нямам останали свободни плочки.
Звуковата карта естествено ще е някой модел Creative Sound Blaster. Радикално!
За мрежова карта се сдобих с още една 3Com, дано е работеща. Ако не ще сложа NoName.
Ако ще трябва още нещо – казвайте вие, приемат се предложения, всичко без кич!

Сега обратно няколко думи за самата кутия, че днес и е паднал моментът за изява.
Както вече се спомена това е сървърна кутия, тоест всичко е по-голямо и по-просторно
спрямо обикновените компютърни кутии. Освен, че е колосално висока, кутията стои на
специална стойка придаваща и голяма стабилност, и това я прави дори още по-висока.
На предния панел има солидна вратичка, зад която се крият 6 слота за 5.25 инчови
устройства, както и 2 слота за 3.5 инчови устройства. Много хубаво нещо е, че тук
всичките оригинални панелчета са по местата си, а на празните две места са били
оригиналното флопи и оптичното устройство с които е била сглобена машината.
На вратичката има монтирана секретна ключалка с доста добре измислен механизъм.
Когато вратата се заключи, резето в долният и край влиза в слот на долната част
на предния панел на кутията, а металният шиш влиза в отвор в горният и край.
Така вратата се заключва доста стабилно, и не може да бъде отворена със сила.
За съжаление кутията не дойде с ключ, но от преди имам чифт ключета от една
хоризонтална IBM-ска машина, които се надявам да паснат. На вратичката има изведени
три отвора с правоъгълни пластмасови призми, през които да светят трите светодиодни
индикатора. Тук обаче светодиодите ги няма, няма ги и кабелите с все конекторите им.
До тях стои и AT копчето за пускане и спиране на машината, механизмът на което
още си стои монтиран вътре здраво за шасито. Кутията обаче е била преработена
от някой от предишните и собственици от AT до ATX, за да може да се ползва с
модерни дънни платки и захранващи блокове. От задната страна има изрязано мястото
за I/O панел за ATX дъно, и слотът където е излизал вентилаторът на специалното
IBM-ско сървърно захранване е изрязан за да може да се сложи стандартно ATX.
Надявам се да нямам проблеми с монтирането на частите в кутията, единствено ще
трябва да си изведа копчета за пускане и рестартиране, най-удобно ще е да са от зад.

И докато преработката от AT до ATX се забелязва единствено ако човек се завре зад
кутията, то и с просто око се вижда как пластмасите са пожълтели, но не чак толкова
силно колкото снимките правени на лошо осветление ги изкарват, и все пак…
Освен жълтеникавият отенък, който аз наричам благородна патина, а други заклеймяват,
ако човек се вгледа от съвсем близо, ще види, че на доста места по пластмасите има
доста дълги пукнатини, и то все по дължината на ръбовете! Вижте третия ред снимки.
На последната снимка се вижда една доста широка и дълга пукнатина, която вероятно
се е разширила понеже е била притискана от дисковото устройство което сега липсва.
След многократни подканвания от цяла редица хора, бях решил да третирам няколко
различни устройства, или по-точно пожълтелите им пластмаси с формулата Retr0bright.
Това е смес от почистващи препарати и перхидрол, който с помощта на слънцето или на
UV лампа избелват доста успешно пожълтели стари пластмаси. Перхидролът обаче е доста
силно вещество, което може и да навреди на по-слабите пластмаси, а тук както видяхте
вече има пукнатини, които се опасявам, че при третиране с Retr0bright може да се
разширят и да станат много по-големи, или направо пластмасата да започне да се чупи.
За това тази кутия ще пропусне такъв тип третиране, и ще си остане с тридневното
старателно почистване. Човекът от който я получих е замислял някой ден да я боядиса
в черен цвят, предполагам със спрей, но все не е оставало време. На мен идеята за
боядисване в домашни условия ама хич не ми се нрави, защото има хиляда неща които
могат да се объркат и крайният резултат да стане далеч от задоволителен, а ако
повърхностите не са старателно подготвени, особено пластмасите, и при съвсем лек
допир боята ще почне да се люпи… За професионално боядисване от вътре и от вън в
автосервиз ще са необходими повече средства, от колкото струва една чисто нова
стабилна кутия. Така, че и този вариант ще го пропусна за сега, но не е изключено
в бъдеще да се направи нещо такова, ако е качествено и средствата го позволяват.

И пак да ви напомня – всякакви идеи, съвети и градивна критика са добре дошли.

И отново да изкажа големи благодарности на хората които са съхранили тази кутия,
на човекът който я е модифицирал до ATX, което вероятно я е запазило до наши дни,
и най-вече да благодаря на ентусиастът който видя бъдещето и в този блог, и да му
напомня, че имам да му давам няколко големи бири когато отново има път до тук!

Проект: 2003 PC: Част 1

Още като завърших предната машина, ми хрумна една идея, идея за още една машина!
А каква е целта на тази машина, както винаги игра, сега е Unreal Tournament 2003.
Тази машина трябваше да е малко по-стара, и да е базирана на Socket 370, но уви.
Имам две двупроцесорни дъна за Socket 370, обаче пък нямам два еднакви процесора.
Пък дори и да имах, платките са ми дадени така, и не е сигурно дали са работещи.
Останалите ми Socket 370 дъна са две еднопроцесорни, едно от които няма AGP слот.
Финалният кандидат беше добър модел, но за жалост се оказа проклет по рождение.
Дъното за което става дума е модел Abit BX133-RAID, бройка с по-стара версия BIOS.
За това не можах да сложа Celeron Tualatin процесор, явно още не се е поддържал.
Пробвах и с един Intel Pentium III 1000MHz с Coppermine ядро, но пак без успех.
Обаче за горните процесори не мога да съм сигурен че са работещи, не са тествани.
Дъното тръгна чак като му сложих един Intel Pentium III 866MHz с Coppermine ядро.
Но този процесор едвам покрива минималните изисквания на Unreal Tournament 2003.
След като монтирах всичко необходимо, дойде ред да инсталирам OS, Windows XP SP3.
Да, ама не! Оказа се, че има голям проблем с буут-ването, и то какъв проблем само.
Като машината засечеше оптичното устройство, не намираше твърдия диск, и обратно.
Пробвах с различни 40 и 80 нишкови IDE кабели, на различни канали, но без успех.
Слагах устройствата на Master, Slave и Cable Select режими, и пак нищо не стана.
Още по начало, къстъм RAID контролерът на дъното е правел много буут конфликти.
Но така и не стигнах до това да инсталирам драйвери, ако намерех такива, чрез FDD.
Причината е, че на захранването са му отрязани конекторите за флопи устройствата.
Да запоя кабелите не е опция за момента, а да купя молекс преходник не се сетих.
Така след дни на безизходица, проектът като че беше изоставен, или поне до сега.
След дълга психическа почивка, реших, че щом със Socket 370 не става, защо да не
опитам да завърша машината, базирайки я на Socket A, имах подходящо за целта дъно.
И така машината беше изградена с Gigabyte GA-7ZXE, Socket A дъно с SDRAM тип памет.

Това са настоящите параметри, очакват се бъдещи промени:

Motherboard – Gigabyte GA-7ZXE
Central Processing Unit – AMD Athlon 1200MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Video Card – NVIDIA GeForce4 MX440 SE 64MB DDR
Network Card – Realtek
Hard Disk Drive – Seagate 6.4GB ATA66 5400RPM 256KB
Compact Disc ReWriter & Digital Video Disc Read Only Memory – LG GCC-4521B
Power Supply Unit – Ever Power 235W
Case – NoName

Сложих двете плочки памет от 256MB, които не тръгнаха на 3DFX Interactive PC-то.
Може другата машина да не поддържа такъв обем, или пък понеже са едностранни.
И тук има трети слот за памет, може да сложа още една плочка от 128MB на 133MHz.
За процесор първо пробвах AMD Athlon XP 1700+, обаче с него системата не тръгна.
Този процесор не беше тестван преди, и не знам дали е дошъл работещ по начало.
Системата тръгна успешно с керамичен AMD Athlon 1200MHz, с него ще си и остане.
За охлаждане на доста топлият процесор се наложи да ползвам по-малък охладител.
Кутията в която сглобих системата е малка, и с вертикално разположено захранване.
Разстоянието между захранването и охладителя и сега е малко над един сантиметър.
Това не е много добре, и сега задния десен ъгъл на кутията се нагрява осезаемо.
Но няма къде да се монтира допълнителен вентилатор, няма от къде да взима въздух.
За твърд диск сложих Seagate 6.4GB, който обаче стърже толкова силно, че плаши!
Дори и след дефрагментация, сигурно твърдият диск ще забавя машината най-силно.
За оптично устройство монтирах проблемното Combo на LG, ще го ползвам само за CD.
Пробвах да инсталирам играта от него, но очаквано пак се започна старата история.
За да инсталирам играта временно бях сложил едно DVD устройство от друга машина.
Тук дъното нямаше вградена мрежова карта, за това сложих външна PCI на Realtek.
И за финал остана видео картата, тя е интересен модел NVIDIA GeForce4 MX440 SE.
Бях я пробвал и на предишната машина, но там с нея системата не извади картина.
Тук си тръгна, и Unreal Tournament 2003 се играе с резолюция 1024 на 768 пиксела.
Настройките са на приблизително средно ниво, и кадрите варират около желаните 24.
Нещо което видях докато снимах картата за блогът е, че имаше откачен кондензатор!
Може да видите за какво става дума на снимка номер 5, съвсем в края на картата.
Един от полюсите на този малък кондензатор се беше откачил и измъкнал от платката.
Наместих го на ръка, и си пасна точно, обаче за сега нямам условията да го запоя.
Въпреки това, и така системата си работи, и играта се играе без видими смущения.
Това което съм планирал е, да намеря охлаждане за NVIDIA GeForce FX 5200 картата.
И ако, или като тази карта е изправна, ще я монтирам тук, тя ще е много по-добра.
Вече с FX 5200 ще се играе хем на по-голяма резолюция, хем с по-високи детайли.
Кога ще се случи това, ако се случи, още не знам, за сега няма за къде да бързам.
Та относно бъдещ ъпгрейд, това са нещата, още малко памет и по-добра видео карта.

Проект: 2K4 PC: Част 2

Здравейте отново!

Ситуацията с видео картата се реши супер бързо, и желаните игри вече летят!
Още в събота си купих карта GeForce 6600 GT от съмишленик на тема ретро хардуер.
Дори човекът ми я донесе на място за тест, за което също съм много благодарен.

Ето ги настоящите параметри, не са изключени промени:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – NoName

Ще проследим как се развиха събитията след предишният ми пост в хронологичен ред.
Първото нещо което се опитах да направя беше да инсталирам Unreal Tournament 2004.
Тръгнах да инсталирам, но скоро излезе грешка, че дискът е изцапан или надраскан.
Почистих DVD-то и пробвах отново, но този път извади грешката дори още по-бързо.
Сетих се, че имам играта и на друго DVD, и веднага пробвах да я инсталирам от там.
За беда пак се появи същата грешка, два пъти, после и с друга игра на трети диск.
Очевидно, най-вероятна причина това да се случва е неизправно оптично устройство.
Явно Combo Drive-а в който вярвах, е изправен само в четенето на CD-та, не DVD-та.
За щастие, съвсем на скоро един добър човек ми даде няколко оптични устройства.
Сред тях се оказа тази DVD записвачка модел LG GH22LP20, която е с IDE интерфейс.
Пасна чудесно, и се оказа добре работеща, единствено трябваше малко да я почистя.
С нея инсталирах Unreal Tournament 2004 от раз, без да изкачат никакви проблеми!
След това се насочих към видео картата, като направо реших да прескоча GeForce256.
С опитни хора от хардуерният форум обсъдихме диагнозата на моята GeForce FX 5200.
Споменатото миналия път загряване се е дължало на триене на перката в радиаторът.
От търкането на перка или смазката се е носила и миризмата на стопена пластмаса.
Това може да означава, че и картата от която взех охлаждането може да е работеща.
А самата карта се оказа GeForce FX 5500, а не както мислех също GeForce FX 5200.
Но за да тествам тези две карти все пак ще ми трябва изправно пасващо охлаждане.
Намерих някакви уж подходящи модели в интернет, но не знам дали ще паснат точно.
И докато из форумите разменяхме мнения и коментари по този въпрос, изникна нещо!
Попаднах на съмишленик, човек който предлагаше две подходящи AGP видео карти.
Картата която избрах и купих на отлична цена е NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2.
Избрах тази карта предимно заради охлаждането и, то е вариант на Zalman VF700.
Zalman VF700 има меден, алуминиев или комбиниран вариант, тук това е алуминиево.
Това е много добро охлаждане произвеждано и до днес, дори има и светещи варианти.
Картите от 6-та серия GeForce вече имат Shader Model 3, необходим за новите игри.
Другата от двете карти, макар и от по-висок клас беше по-стара, и нямаше SM3.
Интересно нещо което тази карта има е NVIDIA BR02 High Speed Interconnect чипът.
BR02 служи за мост, позволяващ на графични чипове правени за AGP карти да работят
на карти с PCI Express интерфейс, без необходими промени по GPU архитектурата.
При наличната карта е обратното, тук мостът позволява на PCI Express нативния чип
на GeForce 6600 GT да работи под още тогава морално остарелият AGP интерфейс.
Този HSI чип също е покрит с радиатор, само паметите на картата нямат охлаждане.
Но дори и след половин-един час игра под Unreal Tournament 2004 картата е хладна.
И процесорът дори под пълен товар си стои хладен, само захранването загрява доста.
Тествахме картата с Unreal Tournament 2004, и кадрите в секунда бяха доста добри.
Сложих почти всичко на максимални настройки, при резолюция 1280 на 1024 пиксела.
Кадрите стоят над 50 до 80, и падат до 30 само на моменти при най-големите карти.
На втория ред са снимките от UT 2004, а на третия са от Unreal II: The Awakening.
При втората игра не се сетих да измеря FPS-то, но видимо всичко върви по вода.
Самите кадри ги измервам с команда от конзолата, че процесорът не поддържа Fraps.
Опитах се да сваля по-стара версия на Fraps от тази машина, но IE6 не ми позволи.
Още не съм инсталирал почти никакъв софтуер на компютърът, то почти не му трябва.
Та и тези снимки съм ги правил една по една с Print Screen, вярвам станаха добре.
Докато гледах изискванията на UT 2004 открих и тези на UT3, и тук се изненадах.
В настоящата си конфигурация, тази машина покрива минималните изисквания на UT3!
Все пак Unreal Tournament 3 излезе още 2007-ма година, и не трябва да е изненада.
Но това, че машината поддържа играта, не означава, че ще трябва да я инсталирам.
Даже и да исках, няма как да я кача, вече не стига нужното дисково пространство.
Сега май най-големият ми свободен твърд диск е 6 гигабайтов, също недостатъчен.
Та за сега тук ще се радвам само на двете игри за които беше построена машината.
Докато тествахме, се спомена, че има възможност за овърклок на GPU-то и CPU-то.
Потенциал има, щом и двете си стоят хладни, но за сега не мисля да овърклоквам.
Монтирах оптичното устройство на най-горна позиция, за по-добър въздушен поток.
Обаче кабелите запречват пътя, и обезсмислят идеята там да се монтира вентилатор.
Ще се оглеждам за по-просторна кутия, но това ще е само ако ще се овърклоква.
За евентуален бъдещ ъпгрейд, някога може да се добави още един малък твърд диск.
Ако намеря по-големи по обем памети и те няма да са излишни, но ако са изгодни.
Модулите от по 1 гигабайт и сега са скъпи, но има евтини 512 мегабайтови плочки.
Преди години те вървяха по 5 лева, та сега и 1 такава плочка ще свърши работа.
Друго нещо което е по-наложително са чифт работещи колонки, че се оказва нямам.
Евентуално ще потърся някакви втора ръка, че сега съм само със слушалки тип тапи.
Това е в общи линии, ако изпадне нещо изгодно, ако не ще си спестявам за друго.

Проект: 2K4 PC: Част 1

По това време, лятото преди десет години се сдобих с първия ми личен компютър.
Сега реших, че е време да стегна една автентична за онзи период конфигурация.
Десетилетие след залезът си, Socket A спокойно може да са нарече морално остарял.
До сега се занимавах с по-стари системи, но и една такава няма да ни пречи, нали?
Предназначението на машината както винаги ще са игрите, вече с Unreal Engine 2.
Unreal Tournament 2004 и Unreal II: The Awakening ще са главната цел на машината.
Обаче за точно тези две игри, за сега май няма да ми достигне графичен ресурс.
С инсталираната в момента карта се надявам да тръгне поне Unreal Tournament 2003.
Все пак това са само предположения, тепърва ще ми предстои да инсталирам игрите.
Сега към техническата част, за основа на машината ще се ползва дъно ASUS A7V600-X.
То заедно с процесорът, ми бяха изпратени от един дългогодишен фен на този блог.
Самото дъно е доста добър модел от висок клас, има дори SATA с RAID поддръжка.
Обаче за твърд диск ще използвам 20 гигабайтов на IDE порт, че само такъв имам.
Процесорът е AMD Sempron 2800+, той е с работна честота от завидните 2 гигахерца!
За охлаждането имах едно алуминиево решение на Titan с 8 сантиметров вентилатор.
Сложих и добра термо паста на Spire, най-вече понеже успях да намеря само такава.
Дъното поддържа до 3 плочки от по 1 гигабайт памет, естествено аз нямам такива.
Сложил съм 3 плочки по 256 мегабайта на 400 мегахерца, реално 200, но нали е DDR.
Оптичното устройство е CD-RW/DVD-ROM Combo Drive, вярвам, че е добро решение.
Не съм сложил флопи дисково устройство, но се чудя дали да не монтирам едно?
Звукова карта и мрежова карта няма да са необходими, дъното си ги има вградени.
За захранване ще се ползва последното ми останало читаво, 250 ватово на Codegen.
А кутията е много интересно нещо, на капакът още си стоят лепенките от Германия.
От жълтият стикер се разбира, че юни месец 2005-та е преминала някакви тестове.
В кутията едно време се помещаваше Slot 1 работна станция, но това беше преди.
Сега почти всичко което дойде в кутията се използва в други автентични системи.
Кутията е голяма и просторна, само и липсват панелите за оптичните устройства.
Няма го и задното панелче на дънната платка, но явно някак и без него ще се мине.
Все пак ако има нужда, може да измисля някакви плексигласови панели против прах.
Друга идея е, че над оптичното устройство може да се монтира вентилатор с филтър.
Но за сега ще си се ползва и без такива панели, нарушената естетика не е проблем.
Пък ако от някъде намеря по-радикално изглеждаща кутия ще преместя компонентите.

Това са параметрите до този момент, но ще подлежат на промяна:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce256 32MB SDR
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Compact Disc ReWriter & Digital Video Disc Read Only Memory – LG GCC-4521B
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – NoName

И сега се пренасяме към видео картата, най-важното нещо при една машина за игри.
Тук обаче ударих на камък, и се оказа, че в това отношение оставам неподготвен.
Бях планирал да ползвам видео карта NVIDIA GeForce FX 5200 128MB DDR на AGP слот.
Обаче се случиха няколко неприятни неща, и явно няма да мога да разчитам на нея.
Картата ми беше дадена преди време от мой приятел, който я ползва над 8 години!
За това време вентилаторчето и се е износило толкова, че буквално се разпадна.
Преди време си купих на символична цена още една идентична карта, но повредена.
Идеята ми беше да сложа охлаждането от развалената карта на работещата карта.
Речено сторено, даже сложих и от вече споменатата хубава термо паста на Spire.
След това тръгнах да инсталирам OS на горепоказаната машина, но изскочи проблем!
Докато инсталирах Windows, от картата почна да се носи остра неприятна миризма.
Веднага изключих машината, извадих картата и започнах да изследвам провиненият.
Радиаторът на картата се беше нагрял до страшна температура, изгаряща при допир.
Чудното обаче беше, че при пипане на графичният чип, хич не се усещаше топлина!
Така и не разбрах как радиаторът е успял да се нагрее чак толкова за нула време.
А самата миризма сигурно е идвала от смазката или пластмасата на вентилаторчето.
Така, че сега май ще трябва да търся някакви антични охлаждания по магазините.
Но не е изключено и самата карта да има проблем, за това не я броя за изправна.
За резервна AGP карта имах NVIDIA GeForce2 MX 400 32MB SDR, но и тя е с проблем.
Нейното охлаждане е вързано директно за захранването на машината от която дойде.
Даже ако помня добре, картата и захранването са от машината чиято кутия е тази.
И на трето място по сила сред AGP картите ми идва NVIDIA GeForce256 32MB SDR.
Тази карта е била морално остаряла още преди появата на Unreal Tournament 2004.
Все пак има някакъв шанс и да подкара играта, макар и на минимални настройки.
Сега ако имах под ръка някоя карта ATI Radeon 9-та серия, щеше са е чудесно!
Явно ще потърся такава карта, или друга AGP от NVIDIA GeForce 5,6,7-ма серия.
А на самата машина инсталирах Windows XP SP3, и сега трябва да сложа драйвери.
После ще тествам за стабилност, и ако всичко е ок е ред на инсталация на игрите.
Това ще се случи надявам се в най-скоро време, примерно до следващата седмица?
Така, че скоро очаквайте развитие относно проектът, както и още други материали.

HP Kayak XU 6/266 Проект: 3DFX SLI PC: Част 2

След като завърших предишната 3DFX машина се заех с тази, и май и тя е готова.

Както споменах в първата част, системата базово нямаше DVD устройство, само CD.
А двете Unreal игри които са основната идея на машината съм ги записал на DVD.
И ето, че вчера демонтирах оригиналното оптично устройство, и сложих DVD-ROM.

Това са финалните параметри, или поне за сега:

Model – HP Kayak XU 6/266
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit 2 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit Cooler – HP
Random Access Memory 1 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 4 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Video Card 1 – Matrox Millennium G200 8MB AGP
Video Card 2 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Video Card 3 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Sound Card – Creative Ensoniq AudioPCI
Network Card – 3Com Parallel Tasking
Hard Disk Drive – IBM 4.5GB 7200RPM SCSI
Floppy Disk Drive – HP
Digital Video Disc Read Only Memory – NEC DV-5800A
Power Supply Unit – HP
Case – HP

След като монтирах DVD устройството, без да се мотая инсталирах и двете игри.
И двете се играят чудесно в Glide режим, и просто не мога да съм по-доволен!
На последната снимка се вижда как някой бот ме е повалил, но въпреки това водя.
Сега вече имам две автентични машини за игра на любимите ми игри от едно време.
Тъжното е, че няма с кой да си джиткам в мрежа, едвам се намират съмишленици.
Имам един приятел с който често играем Diablo III: RoS, освен да го викна него.
Дори ми хрумна идеята да си направим един малък турнир с още хора от интернет.
Има ли желаещи? Пък дори и да не е турнир, поне да се съберем повече хора заедно.
Unreal Tournament върви на всеки компютър, без проблем върви на модерните OS.
Така, че ако има желаещи да направим мрежа пишете ми, ще се намери удобно време.
А за бъдещото развитие на машина, то някога може да добавя още един твърд диск.
Сега имам останало дисково пространство от цял гигабайт, което си е достатъчно.
Но ако някога ми потрябва повече обем, може да добавя още един SCSI или IDE диск.