Obsolete Computers

Търси Се: Пълдин 601; Правец 8A; Правец 8S; ИЗОТ

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от “противниковата” вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!

Slot 1 CPU Terminator

Не се плашете от името, сега няма да разглеждаме продукт на Cyberdyne Systems.
Компонентът който стои пред вас е Slot 1 CPU Terminator. Това е карта която се
ползва в мултипроцесорните системи, в случая двупроцесорни машини и дънни платки,
когато на тях има монтиран и работи само един единствен процесор, а не два броя.
Както при SCSI Terminator-ът за който писах миналата година, и тук устройството се
ползва с цел затваряне на отворени електрически вериги и дата шини, които губят
съпротивление ако са оставени отворени, което пък води до загуба на информация, и
предизвиква смущения, и понякога може да доведе дори до електрически неизправности.
На много места съм чел, че дори и на дъна където официално се казва, че е необходимо
да се ползва такъв вид терминатор ако ще се ползва само един процесор, дори и да не
се ползва такава карта пак не се наблюдават никакви проблеми, но това не е сигурно.
Имало е дъна с вградена терминация, с настройка в биосите, или с някакъв друг метод.
Така, че тази карта не е била толкова критична поне при домашните потребители, но
определено се е ползвала масово в бизнес средите, където всичко се прави по учебник.
Такива терминатори са съществували само за Intel Slot 1 и Slot 2 базираните системи.
В последствие процесорите от слот се връщат обратно на сокет, и мултипроцесорните
дънни платки вече имат вградена терминация, и когато едно двупроцесорно дънно може
да работи и само с един процесор, то не е необходимо да му се добавя подобна платка.
Такъв тип платки има по-дълго време при паметите, където има видове сървърна памет,
която работи само по двойки модули, и ако човек разполага само с една плочка, ще е
нужен и терминиращ модул. С такива образци обаче не разполагам и не мога да покажа.
Ако някога намеря такива джаджи ще пиша и за тях, защото и те са доста интересни.
Макар и в днешен ден показаната днес платка да няма практическа употреба, за мен е
голяма находка, един истински артефакт, нещо точно за което е създаден този блог.

Intel 80386: Част 2

Вчера ви показах 80386SX вариантът на Intel 80386, днес е ред на Intel 80386DX.
Вие ще попитате каква е разликата, а аз веднага ще я обясня с няколко изречения.
С пускането на бюджетния 386SX, от Intel слагат DX към името на стандартния 386.
Така потребителите ясно ще могат да разберат кой процесор какъв точно модел е.
Тези нови имена остават и при Intel 80486, който още от начало се казва 486DX.
Както виждате обаче, на това дъно има направен и сокет за копроцесор Intel 80387.
Естествено при наличието на Intel 80386DX, такъв копроцесор няма да е необходим.
Тук шината вече си е изцяло 32 битова, и няма ограничения като при SX моделът.
За охлаждане не трябва нито радиатор, нито перка, нужни са чак за по-късните 486.
На платката има пет разширителни 16 битови ISA слота, и три 8 битови ISA слота.
Захранването е стандартното AT, жакът за клавиатурата също е AT, познатия DIN 5.
Тук има цели дванадесет гнезда за памети, като за щастие аз имам толкова плочки.
А и дъно е доста добро, модел DFI 386-25UN/E, до съвсем скоро DFI бяха известни.
Мнозина запалени играчи избираха само техните решения направени за игри в мрежа.
Единственото нещо което липсва от дъното е батерията, което всъщност е за добро.
Вероятно хората които са го свалили от машина, са го подготвили за дълго стоене.
Така с премахната батерия няма риск тя да изтече и това да доведе до проблеми.
Батерия няма да запоявам, но с едни щипки ще закача батерии с нужния капацитет.
За това работата с това дъно ще е най-лесна, вероятно в интернет има инструкции.
Така с една батерия това може да е Windows 95 машината ми, очаквайте развитие.

Intel 80386: Част 1

Вече се пренасяме в 32 битовата ера, и естествено днес ще разгледаме Intel 80386.
През 1985-та година се появява новата изключително модерна архитектура на Intel.
По това време в домашните компютри се използват MOS Technology 6502 и Zilog Z80.
Дори бизнес ориентираните машини все още са с 8088 и на скоро излезлият 80286.
Intel 80386 първоначално е предназначен за машини от възможно най-високо ниво.
Един компютър базиран на тази архитектура е струвал колкото чисто нов автомобил.
Това не е малко за основополагащата технология, която ползваме дори и до днес.
С годините 80386 поевтинява, дори след десетилетие се ползва в мобилни телефони.
Процесорът който виждате пред вас е Intel i386SX-25 с работна честота от 25MHz.
80386SX вариантът на 386 е представен през 1988-ма година като бюджетен модел.
В него дължината на шината на паметта е намалена на половина с цел по-ниска цена.
Това се отразява на производителността, но за това може да се добави копроцесор.
На дъното което показвам днес, има PLCC сокет монтиран вероятно за Intel 80387SX.
Централният процесор пък е запоен директно за платката, той е за QFP тип сокет.
На дъното виждаме че има осем слота за 30 пинова EDO памет, с каквато работи то.
Максималният обем поддържан от процесорът е 16MB, или максимум 8 модула по 2MB.
Както и при показаното дъно вчера, и тук няма други неща освен редицата слотове.
Разширителните слотове са осем броя, 16 битови ISA слота, и един за клавиатура.
Конекторът за захранването е стандартен AT, копчето за пускане е на захранването.
Батерията и тук е била изтекла, което си личи от замърсеното място на дъното.
Все пак ще опитам да запоя кабели на старите места, и да пробвам с нова батерия.
С тези 25MHz и поне 8MB памет, това дъно с процесор ще подкара дори Windows 95.
Макар да е правен за много по-стари модели на любимата ни боза, и 95 ще тръгне.
Така че, ако успея да го подкарам ще направя подробно ревю на системата на него.
След седмица ще покажа нужната памет, а утре ще видим още една такава система.

Intel 80286

Точно от година имам това дъно, а все нещо излиза, и не се сещам да ви го покажа.
Сега ще напиша няколко реда заедно за самото дъно и архитектурата на процесорът.
Intel 80286 е по-богатият вариант на процесорите Intel 80186 и Intel 80188.
Наследява, и е съвместим с 8086 и 8088, по-добър е от тях на едни и същи честоти.
Това се дължи на вграденото в 16 битовото ядро управление на оперативната памет.
Така за пример процесор 80286 на 6MHz е значително по-бърз от 8088 на 8MHz.
Процесорът е произвеждан от 1982-ра годна, от множество различни производители.
Оперативната честота бива от 6MHz до 25MHz, като вариантите на чиповете са три.
В зависимост от начина за монтиране са или на PGA, CLCC или на сокет тип PLCC.
Процесорът на дъното е Siemens SAB80286-16-N 16MHz, монтиран е в сокет тип PLCC.
Големия DIP сокет намиращ се на дъното може би е предназначен за копроцесор 80287.
Може сокетът обаче и да е за някакъв BIOS чип, макар ясно да се виждат два такива.
Двата програмируеми чипа са с открити прозорчета, и най-вероятно са се изтрили.
Също така има още четири празни сокета за малки чипове, които може би са свалени.
В комбинация с това, че батерията монтирана на дъното е изтекла, работата е лоша.
И вече сме говорили, че от от SIPP паметта с която работи дъното нямам достатъчно.
За това не тая надежди, че ще го подкарам успешно, но ще продължавам да търся.
Самото дъно на свой ред има много малко интегрирани неща, даже направо никакви.
Разполага както с четири 16 битови ISA слота, така и с два 8 битови ISA слота.
За клавиатура има стандартен жак DIN 5, а захранването е стандартно двойно тип AT.
Вече споменахме за недостатъкът, а именно, че паметите са с монтиране от SIPP тип.
Макар ясно да си личи, че на дъното има дупки и са очертани места за SIMM гнезда.
На дъното има разположени един потенциометър и превключвател с четири ключета.
Тяхната функция не ми е известна, а без да знам модела на дъното няма да я науча.
През следващите дни ще видим още две конфигурации, но базирани на Intel 80386.

Z80 Starter Kit

И днес ще разгледаме още един микрокомпютър помещаващ се само на една платка.
Явно през седемдесетте години този тип тестови системи са били много популярни.
Дори по-късно и в България е правена серия подобни учебни системи наречени EMK.
Но днес ще разгледаме една от по-големите и популярни платки за разработчици.
Системата Z80 Starter Kit е базирана на познатия осем битов процесор Zilog Z80.
За него говорихме в една от статиите за Sharp машината, и в няколко за Правец.
Тук процесорът е модел Mostek MK3880N, опериращ на приблизително три мегахерца.
Zilog Z80 има малко по-модерен набор инструкции от конкурентът си Intel 8080.
Най-популярната операционна система под която е използван Zilog Z80 е CP/M.
Тук обаче операционната система е ZBUG Monitor, и се помещава в един ROM чип.
За Z80 Starter Kit може да кажем, че е една много добра учебна домашна система.
Проектирана е от S.D. Systems и Micro Design Concepts в края на 70-те години.
Бройката която имам пристигна при мен в привидно добро състояние, без проблеми.
Вярно липсва капачката на едно копче, но самия бутон се натиска съвсем нормално.
Също така и врътката на копчето за рестартиране я няма, но и със стотинка става.
Клавиатурата има двадесет и осем клавиша, разделени на няколко отделни групи.
За нумеричната част има направени няколко реда отвори за закрепване към дъното.
Но за зелените модули има само по ред отвори, за това и са монтирани накриво.
Все пак тук се търси функционалност, а не естетика, и това е напълно нормално.
За екран и тук има шест цифрови LED компонента, на които да излиза информацията.
Оперативната памет е от цял 1KB, като може да се разшири до колосалните 2KB.
Има два разширителни осем битови слота, както и дори два жака за аудио изход.
Чрез звукови индикации е можело да се отчете състоянието на тестваните чипове.
Работи на 5 волта на 1 ампера, иска и 25 волта на 30 милиампера за прграматора.
Но въпросният програматор работи само и единствено с чипове от тип 2716 и 2758.

MCS-85 System Design Kit

Здравейте, завръщам се след дълго отсъствие дължащо се на Star Trek Online.
Преди две седмици взех две платки, но гореспомената игра ми взе цялото време.
Обект на днешната статия ще е Intel SDK-85, микрокомпютър направен за инженери.
Ще попитате какъв ще е този компютър състоящ се само от една единствена платка?
Самата платка е цял компютър, има всичко нужно за разучаване на архитектурата.
Архитектурата е Intel 8085, такъв процесор е ползван в Mars Sojourner на NASA.
Това е комплект създаден за въведение на разработчиците на хардуер и софтуер.
Комплект, защото тази система не е продавана сглобена, а на отделни компоненти.
Да я сглобят е било задача на потребителите, но естествено ползвайки инструкция.
Това навярно е била лесна задача за инженерите работещи за големите компании.
Това е и нещото което я разделя от друг подобен комплект микрокомпютър Apple I.
Докато тази платка е предназначена за индустрията, Apple I е за потребителите.
Ще попитате като е цяла машина дали има поне монитор, или и той е вграден в нея?
Вместо монитор се използва шест цифров LED екран, на който излиза информацията.
Клавиатурата има двадесет и четири клавиша, които дори са много удобни на допир.
Процесорът вече споменахме е Intel 8085, но тук е AMD AM8085APC работещ на 3MHz.
Все пак ясно си личи, че от AMD са го произвели под директен лиценз на Intel.
Оперативната памет е съвсем скромните 256 или 512 байта за RAM и 2KB за ROM.
Операционната система на тестовата платка е Monitor, и се помещава на ROM чип.
На тестовото поле на бройката която имам аз може да се види една готова система.
Но автор на тази схема не съм аз, а ще е някой предишен собственик или оператор.
Навярно тази микро система е направена по схема за тестващ модул за чипове.
Нещото което микрокомпютърът няма вградено е захранването, то се свързва отделно.
За да го пусна обаче ще ми трябват един или два настройващи се трансформатора.
Утре очаквайте още една много подобна на тази платка, но на друг производител.

Процесори: Socket 370

Socket 370 връща Intel обратно на PGA, след опитите им с предшественикът Slot 1.
За този сокет както до преди от Intel предлагат Celeron и Pentium III процесори.
Celeron гамата получава три различни ревизии: Mendocino, Coppermine и Tualatin.
При Pentium III процесорите са с ядро Coppermine, Coppermine-T или Tualatin.
Шината на паметта варира според моделите, като е от 66MHz, 100MHz до 133MHz.

Intel Celeron 433MHz & Intel Celeron 466MHz
Това да два процесора от Mendocino гамата, с 66MHz шина и 128KB кеш памет.
Били са от три до пет пъти по-евтини от Pentium III, с потенциал за овърклок.
Поради тези два важни факта са били много успешен продукт, избиран от всеки.
Първо с тези два процесора смятам да тествам показаното в предишната статия.
Разликата в честотата им при стабилност ще компенсирам с умерен овърклок.

Intel Pentium III 667MHz
Този процесор е с Coppermine ядро, има 133MHz шина на паметта и 256KB кеш.
С първоначална цена от над 600 долара е бил достъпен предимно за бизнесът.
За времето машини с такъв мощен процесор са били доминиращите на пазарът.
Алтернативата от AMD са процесорите Athlon за Slot A, с по 512KB кеш памет.
И този процесор има добри овърклок възможности, които вероятно ще уважа.

Intel Celeron 1100MHz & Intel Celeron 1200MHz & Intel Celeron 1300MHz
Отново бюджетни процесори с много голям потенциал, любимците на пазарът.
Трите модела които аз имам са с честота от 1100MHz, 1200MHz и 1300MHz.
Количеството L2 кеш е по 256KB, а шината на точно тези модели е 100MHz.
Ентусиастите на тема овърклок често са залагали на тези отлични процесори.
Двупроцесорна машина с Celeron Tualatin процесори е била достъпният рай.

Процесорите отделят топлина, но не толкова много спрямо днешните решения.
Охлажданията варират от малки радиатори с малки перки, до турбинни чудовища.
Аз имам няколко надявам се подходящи охлаждания, но си нямам две еднакви…

Процесори: Socket 1, 2, 3

След темата за Socket 3 дойде ред да разгледаме и съвместимите с него процесори.

Intel i486SX-25 25MHz
За този процесор можем да кажем откровено, че е бюджетна орязана версия на 80486.
Липсва аритметичен процесор, или процесор правещ изчисления с плаваща запетая.
Дори първите бройки i486SX са били дефектни процесори i486DX, с проблем в FPU-то.
След допълнителна обработка на кристалът с лазер, се получавал работещ процесор.
Но не всички i486SX са такива, различните модели i486SX са от 16 до 50 мегахерца.
За нуждаещите се от FPU има копроцесор i487SX, някои дъна са имали сокет за него.
Процесорът е бил монтиран на дъна с LIF сокет, но е съвместим и с ZIF сокетите.

Intel i486DX2-66 66MHz
Имам два такива процесора на Intel, те са от i486DX2 гамата, модели 66 мегахерца.
Извинявам се, че не им виждате лицата, и двата имат фабрично залепени радиатори.
Частта DX2 от името им означава, че шина към скорост е в съотношението 1 към 2.
Това е било доста полезна екстра, която е предпочитана и при съвременните чипове.
Тези процесори не се нуждаят от перки, фабричния радиатор ги охлажда достатъчно.

Cyrix Cx486DX2-50 50MHz
Този процесор от Cyrix е изцяло съвместим със серията DX2 процесори на Intel.
Моделът е с работна честота от 50 мегахерца и шина на паметта на 25 мегахерца.
Процесорът има фабрично монтиран радиатор, и како предните не се нуждае от перка.
Cyrix са били успешни, защото на цената на Intel i486SX са правели DX2 процесори.
Така клиентите са могли да се възползват от по-мощни машини на по-ниска цена.

AMD Am486 DX2-66 66MHz
Пренасяме се при AMD, и техните алтернативни на Intel процесори, реално клонинги.
Първия на третата снимка е с работна честота 66MHz, напълно аналогичен на Intel.
Има намален работен волтаж на 3 волта, спрямо 5 волта за същия модел при Intel.

AMD Am486 DX4-120 120MHz
За представител на 80486 има невероятната работна честота от цели 120 мегахерца.
Тук шината е вече в съотношение 1 към 3, или 40 мегахерца към 120 мегахерца.
По времето когато и пуснат този процесор вече е имало процесори Intel Pentium.
Но за хората които не могат да си позволят смяна на платформата е бил чудесен.

AMD Am5x86-P75 133MHz
Последните два са AMD Am5x86-P75 133MHz, в керамичен и пластмасов варианти.
Тези процесори имат PR маркировка, която ги сравнява с Pentium гамата на Intel.
Тоест AMD Am5x86-P75 133MHz е равен по сила на 75 мегахерцов Intel Pentium.
Но докато за Intel Pentium трябва нов сокет, AMD си работи на досегашните дъна.
Така AMD са били предпочитани за ъпгрейд, заедно с падналите с времето цени.
От AMD снабдяват редица производители на машини и този свой модел процесор.
Този с пластмасовия корпус е Kingston TurboChip, но му липсва оригиналната перка.
Самата перка черпи захранване директно от платката на процесорът, не от дъното.

На долния ред снимки стои обратната страна на процесорите, всички са с 168 пина.
Някои са с метални позлатени капачки, други са с керамични, и дори пластмасови.
Повечето процесори се нуждаят или от радиатор и вентилатор или само от радиатор.
Но Intel i486SX-25 25MHz няма нужда от такива неща, той си работи без охлаждане.
В зависимост от работния волтаж на процесорите има и преходници волт регулатори.
Но по-добрите дъна като това от Socket 3 статията имат вграден такъв регулатор.

Процесори: Socket 5, Socket 7, Super Socket 7

Вече разгледахме на пръв поглед дъна за Socket 5, Socket 7 и Super Socket 7, и сега време да разгледаме и няколко процесора за тях.
Няма да навлизам в подробности и да изброявам всички параметри на всеки модел процесор, в интернет има достатъчно писано по темата.

На първата снимка са:

AMD K5 100MHz
AMD K5 100MHz
Intel Pentium 100MHz
Intel Pentium 120MHz
Intel Pentium 133MHz
IDT WinChip C6 200MHz

На втората снимка са:

AMD K5 PR166 117MHz
IBM 6x86MX PR200 166MHz
IBM 6x86L PR200 150MHz
Intel Pentium MMX 233MHz

На третата снимка са:

AMD K6 200MHz
AMD K6 200MHz
AMD K6 200MHz
AMD K6-2 300MHz
AMD K6-2 400MHz
AMD K6-2 500MHz
AMD K6-2 500MHz

Процесори: Slot 1

Процесорите за Slot 1 са едни от най-големите по размери, те биват:
Intel Celeron, Pentium II и Pentium III са процесорите за Slot 1.
Чрез преходник какъвто ще разгледаме, Slot 1 дъната може да се ъпгрейднат до Socket 370.

Celeron гамата процесори както винаги е бюджетната опция за хората на които Pentium им се вижда твърде скъп.
За домашна употреба Celeron е бил предпочитан избор заради вече споменатата в пъти по-ниска цена и опция за доволен овърклок.
Тези процесори са носели страшно много на клок, издържали са на високи волтажи без нуждата от различно от базовото охлаждане.
Моделите с ядро Covington са два, 266 и 300 мегахерцови, като и двата нямат L2 кеш.
Следващото ядро е наречено Mendocino, и при него моделите вече имат по 128 килобайта вградена в ядрото L2 кеш памет.
Заедно със Socket 370 процесорите от гамата клокът им бива 300, 333, 366, 400, 433, 466, 500 и 533 мегахерца.
Чрез разширителната платка е възможно да се монтират и процесори с ядро Coppermine и Tualatin, които са за Socket 370.
Двата процесора показани на първата снимка са 266 и 333 мегахерцови, 266 сниман от лицевата страна и 333 в гръб.
А на седмата снимка може да видите оригинално боксово охлаждане за Intel Slot 1 Celeron процесори.

Pentium II гамата с високата си цена е била насочена към бизнес класът, и е най-ползвана в офис машините.
Скоростта и е съответно 233, 266, 300, 333, 350, 400 и 450 мегахерца.
Само първите 233 мегахерцови процесори са с по 256 килобайта L2 кеш, последвалите модели от 233 до 450 са с по 512 килобайта.
Ядрата са с имена съответно Klamath за първите модели от 233, 266 и 300 мегахерца, и Deschutes от 266 до 450 мегахерцовите модели.
За разлика от Celeron, тук процесорите са затворени в кутия с метална пластина от страната на ядрото и пластмаса на гърба.
Така затворените процесори ползват различни от тези за Celeron охлаждания, често дори и само с пасивни радиатори.
Това заключение правя след като съм видял доста десктоп офис машини от различни марки с хоризонтално разположени процесори.
И докато при тях имаше само радиатори, при тауър кутиите по-често имаше и вентилатори.
За първите модели съм срещал и пластмасови радиатори, но с подобаващо големи размери, заемащи доста пространство.
Вече при 400 вегахерцовият марк се появяват освен стандартните и Pentium II процесори с открито ядро.
Пластмаса има само от едната страна, а ядрото е открито за директен контакт с охлаждането.
На втората, петата и шестата снимки може да видите сравнение на двата вида Pentium II процесори.
Същата обвивка е ползвана и при Pentium III моделите за Slot 1.
Тук охлажданията отново са различни, със сходен начин на закрепване към процесорът като при Celeron.
На осмата снимка виждате Pentium II от моделът с открито ядро с монтирано охлаждане.

Pentium III процесорите за Slot 1 донасят нова по-висока шина.
Познатата 66 и 100 мегахерцовата шина от Pentium II, тук вече е заменена с 100 или 133 за Pentium III моделите.
Процесорите с ядро Katmai са отново с 512 килобайта L2 кеш, и клок от 450, 500, 533, 550 и 600 мегахерца.
Пре следващото ядро с име Coppermine работният процес се намалява още веднъж, но с него и обемът на L2 кешът.
Въпреки, че вече е само 256 килобайта, сега кешът е с пълната скорост на процесорът, за разлика от половината при предишните.
Моделите са с клок съответно 500, 533, 550, 600, 650, 667, 700, 733, 750, 800, 850, 866, 900, 933, 1000, 1100 и 1133 мегахерца.
Процесорите са за Slot 1 така и за Socket 370, като чрез разширителната платка е възможно всички да се ползват на Slot 1 дъна.
Пак с въпросният преходник може да се ползват и Coppermine T и Tualatin процесорите, модели изцяло за Socket 370.
Естествено чипсетът е играл голяма роля в тази съвместимост, и вече споменатия Intel 440BX си заслужава овациите.
На третата, петата и шестата снимки може да видите сравнение на процесорите.
Вижда се, че разлика от втората версия на Pentium II няма, освен промененото име.

На последната снимка е въпросният преходник за ъпгрейд на Slot 1 дъна до Socket 370.
Този модел е автоматичен, и процесорите монтирани на него се разпознават от биосът на дъното.
За жалост нямам такъв с джъмпери за ръчна настройка, за да мога да пусна по-специфични модели процесори или да направя овърклок.
Въпреки, че това може да се постигне с бакпин модване, познато и при по-модерните дъна и процесори.
С платка преходник която има настройки за множител, шина и напрежение се постигат чудеса. Хората са спестявали безброй долари!